Програма
                   с психологически методики и техники за корекционно-развиваща
                        индивидуална и групова работа с ученици-първокласници
                                                             „Аз съм ученик”

 РАЗДЕЛ „СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА АДАПТАЦИЯ”
I.Идейна концепция (информация за родителско събрание)

Началото на училищното обучение е един от най-сложните и отговорни моменти в живота на детето, както в социално-психологически, така и във физиологически план.  Променя се целият живот на детето: той вече е подчинен на учебните задачи, на училищните отговорности и задължения.  Това е период на голямо напрежение, тъй като училището още от първия ден поставя пред детето редица нови задачи, които не са свързани пряко с неговия досегашен житейски опит и изискват максимална мобилизация, интелектуални и физически сили.

Обикновено първокласниците реагират с чувство на радост, гордост и удивление по повод на всичко, случващо се в училище, но същевременно с това изпитват тревога и напрежение.  Още в първите дни след началото на учебната година може да се наблюдават редица физиологични и поведенчески симптоми, като: снижаване съпротивителните сили на организма, може да се нарушат съня, да се влоши апетита, да се повиши температурата, да се изострят хронични заболявания.

Успешната и безболезнена адаптация на детето в училището се свързва с неговата социално-психологическа и физиологическа готовност за училищен живот, за систематично обучение.

Ето някои от основните причини, които са източник на трудности за първокласника при адаптацията му:

o   несформирана вътрешна нагласа на ученик;

o   слабо развити волеви процеси;

o   недостатъчно развитие на мотивация за учене;

o   неспособност да приеме и се подчини на новите училищни правила;

o   неразвити способности за общуване с възрастните, в т.ч. с учителите;

o   нежелание да приеме и изпълнява учебните задачи;

o   недостатъчно развита способност за взаимодействие с другите деца;

o   завишени изисквания от страна на родителите;

o   здравословно състояние и ниво на физиологическо развитие;

o   соматична обремененост;

o   наличие на синдром дефицит на вниманието (хиперактивност)

o   ляворъчие;

o   нарушения на емоционално-волевата сфера;

o   неадекватно отношение към себе си;

В семейства, в които често се разиграват конфликтни ситуации между родителите, децата винаги се отличават с повишена тревожност, те са нервни, импулсивни, неуверени.

Изхождайки от тези особености,

П Р Е Д Л А Г А М:

Информационно-профилактична програма за първокласници в периода на адаптацията им в училище „Аз съм ученик”, със следните:

Цели:

-осъзнаване от първокласниците на позицията „Аз съм ученик”;

-формиране на приятелски отношения в дух на толерантност в класа;

-разкриване и сближаване на децата на основа общи интереси и ценности;

-развитие на увереност в себе си и в своите учебни възможности;

Предложената програма помага на децата да осъзнаят новите изисквания, да формират вътрешна потребност за изпълнение на установените изисквания в училището, способства за развитие на рефлексията и за формиране на обективна самооценка.

 Особено място в програмата заемат мотивационните беседи, които позволяват да се установят онези деца, които са с дефицит в учебно-познавателната мотивация.

Програмата „Аз съм ученик” е разчетена за 6 занятия, които имат развиващ характер и са насочени към формиране у децата на правилна и точна представа за ученика, училището, учителите и ролите им в него.

Програмата позволява на първокласниците не само да усвояват учебни знания, умения и навици, но и ги подготвя за предстоящия им училищен живот (виж приложение № 1). Занятията се провеждат в игрова форма, където децата се срещат с приказки-метафори („Горски ученици”).. Съпреживяват с приказните герои, обръщат се към своите чувства, с лекота осъзнават причините за своите вълнения, чрез образите на горските ученици.

Типичното описание на атрибутите на класа, правилата и пр., позволяват да бъде снижена тревогата у децата, да се сформират позитивни модели на поведение за реалния живот вън от училището. В занятията решаващо значение имат дидактичните, корекционните и терапевтичните задачи, развиващи въображението, мисленето и речта.

В занятията преобладават метода дискусия, адаптирана към психологическите възможности на обучаемите.

Общият план за работа предполага придържане към следните правила на поведение:

-учениците работят на чиновете си;

-отговаря само този ученик, който е вдигнал ръка и е попитан от учителя;

-когато ученикът говори, другите не го прекъсват;

Програмата предвижда прилагане на кейс-технология, което изисква родителите на всеки първокласник  да попълват тетрадка „Аз съм първокласник”, разработена в рамките на програмата (виж приложение № 2, приложение № 3,  приложение № 4).

Програмата предвижда всички занятия да приключват с „обобщен продукт”:  паметка по темата, изготвяне на плакат, изложба на рисунки и пр.

За установяване нивото на адаптация на всяко дете и възможни неврози в началото на процеса, за изясняване на причините и прилагане способи за корекция, в заключителното занятие по програмата се предвижда прилагане на методиката „Училище за животни” (виж приложение № 5). Чрез анализ на изображението методиката позволява да се направи предположение за наличие на трудности, които вече са възникнали у детето в процеса на учебната дейност.  

За определяне нивото на училищна адаптация се предвижда прилагане на въпросника МОНУАП, който позволява да се установят сферите: педагогическа, социална, психологическа или физиологическа е причината за дезадаптацията (виж приложение№ 6).

Критерии адаптация на първокласниците:

Висока степен на адаптация: Адаптирали са се успешно в рамките на първите два месеца от началото на учебната година. Това са деца, които относително бързо са се включили в класа, приели са училищния живот и правила, създали са нови приятелски контакти в класа, с отличават се с относително добро настроение, те са доброжелателни, добросъвестно и без видимо напрежение изпълняват изискванията на учителя, бързо схващат смисъла на забележките и коригират поведението си, проявяват гъвкавост  (учат се от опита си).  Възможно е понякога и при тях да се наблюдава сложност или в контактите с връстниците,  или в отношенията с учителя, тъй като все още им е трудно да изпълнят всички изисквания, но до края на месец ноември вече са усвоили новия си статус на ученици, свикнали са с дневния график, режим и изисквания.  Тези качества им позволяват голяма гъвкавост, дава им усещане на развитие и успех, формира чувство на гордост и сигурност, ориентира ги към успехи и повишава учебната им мотивация.

Средна степен на адаптация: Те се отличават с по-продължителен период на адаптация, тъй като поведението им не съответства на изискванията на училището: децата не могат да приемат ситуацията на обучение, на общуване с учителите и другите деца.  Като правило те изпитват незначителни затруднения при усвояването на учебната програма.  Към тази категория класният ръководител следва да проявява по-висока степен на търпимост и повече да ги подкрепя. Благодарение на тази доброжелателна политика и тактично отношение, в края на първия учебен срок тези деца успяват да постигнат адекватна адаптация.

Ниска степен на адаптация:  Тяхната социална адаптация е свързана със значителни  трудности. Освен това те не успяват да усвояват учебната програма и изостават. При тях се наблюдават социална незрялост в общуването. По-често изразяват отрицателни емоции и реагират с дисфункционални и негативни форми на поведение.  Постоянните неуспехи в училище, отсъствието на контакти с учителя, създават отчуждение и формират отрицателно отношение към връстниците. 

Приложение № 2

 Занятие № 1. Ученикът – това съм Аз

Ход занятието

1. Дискусия (цел — постановка на проблема).

На децата се предлага гатанката:

„Голям кошер с пчели,

През лятото утихва, през зимата оживява”

Що е то? (училище)

Забележка:  Важно е всеки, който желае да отговори на този въпрос, независимо от изчерпателността и точността на мнението на детето. В заключение водещият  обобщава казаното от учениците  и финализира дискусията, поставяйки акцент върху конструктивните изказвания.

 

2. Осъзнаване на различните позиции  на „детето-ученик” и  „детето в детска градина”

Цел: Запознаване с особеностите на училищния живот

-   Как се наричат децата, обучаващи се в училище?  (първокласници, ученици)

- Как прекарват времето си учениците в училище? (слушат учителя, играят през междучасието, седят на чиновете и пишат, рисуват, четат)

-  Какво от изброеното вие вече сте правили или умеете да правите? (писане, четене, рисуване, смятане)

-  Какви уроци сте имали до сега в детската градина?

- Какво е общото между детската градина и училището? (играят с приятели; стават рано сутрин и отиват на училище и детската градина;)

- По какво се различава времето на детето в детската градина от времето на ученика в училище? (децата в детската градина повече  играят, спят).

- По какво се различава детето в детската градина от детето в училище?

- Как се нарича стаята, в която учат учениците?

- Какво образуват всички ученици в една класна стая?

- Как се нарича учителят, който ръководи един клас?

- Определете кой е нарисуван на картинките? Докажете.

 

3. Развитие умения за класифициране и обобщаване

Използва се презентация със снимков материал на предмети, растения, животни и др. като се иска от децата да формулират обобщени понятия. За да се създаде състезателна атмосфера в класа, водещият създава две групи, а в края на занятието се излъчва победител.

 

4. Работа с приказка-метафора

- Днес ние ще се запознаем с ученици-първокласници в горското училище.

- Защо според вас това училище се казва „горско”? какви животни според вас учат в това училище?

- Сега аз ще ви разкажа една история, а след това вие ще се опитате да нарисувате от нея това, което според вас е най-интересно.

-Приказка „Смешните страхове”

- Обсъждане на приказката и организиране изложба „Горско училище”

5. Обобщаване на урока (цел — закрепване на резултатите)

Водещият обобщава резултатите по темата „Какво е да си ученик?, като използва нагледния материал.

Приложение № 3

Смешните страхове

Настъпил 15 септември – първият учебен ден.  Всички ученици в този ден  дружно отиват на училище! А за първокласниците това е специален ден: ден, в който те се запознават с училището,  с учителите, с класа си.  Още от ранна сутрин слънцето се усмихвало  на нашите първокласници и топъл ветрец ги съпровождал по пътя към училището. Красиви, пременени с нови дрехи, с нови ученически чанти и раници и с пъстри букети цветя, те отивали в горското училище.

До училището учениците срещнали учителя Ежко Бежко.  Той внимателно огледал всеки от тях и добродушно се усмихнал.  Букетите много му харесали.  Ежко Бежко оценил старанието им. „Благодаря!” – казал учителят и в очите му светнали весели огънчета. Училищният звънец шумно приветствал учениците, а неговия звук се разнесъл над цялата гора.  „Моля всички да влязат в клас и да заемат места на чиновете, разположете се удобно” – тържествено казал Ежко Бежко.

Първокласниците внимателно последвали учителя си, но  влизайки в красивата си класна стая, те смело и бързо намерили подходящите за тях места.

-Днес на първия ни урок ще се запознаем – спокойно съобщил учителят. Всеки един от вас да разкаже как се казва и с какво обича да прави най-много.

Всеки ученик разказал за своите любими игри, филми, приказни герои, книжки и дори за любимите си лакомства. Само Зайо Байо не казал нищичко. Той се бил свил  на топка и така бил седнал на чина, че се виждали само дългите му уши.  Ежко Бежко. 

изчакал всички други ученици да разкажат за себе си и тогава попитал:

-А ти как се казваш? И какво обичаш най-много да правиш?

-Аз? Не-не-не зная! – треперел гласът на зайчето.

-Кой и какво те е изплашило толкова много? – обезпокоил се учителят

-Брат-брат ми, по-малкият ми брат – отговорило зайчето – той каза, че в училището е страшно.

В този миг всички ученици се разсмели.

-А какво друго е разказал брат ти за училището? – продължил да пита учителят.

-Той каза също – вече по-смело съобщило зайчето – че Вие имате много остри игли и че непослушните ученици много ги боли при убождане.

Тогава учителят и всички ученици, дори самото зайче дружно се засмели.

-Да, твоят брат е фантазьор! – с усмивка казал учителят. Навярно на него не му се е искало ти да отидеш на училище, тъй като сега той няма с кого да си играе.  Ето затова той е измислил тази страшна история.

-Навярно – вече спокойно отговорило зайчето – още той ми се е обидил, защото тук аз ще се науча по-добре и по-бързо от него да скачам и бягам.

-А ти обичаш ли да бягаш и да скачаш? – уточнил учителят.

-Много – радостно отговорило зайчето.

-Много добре! Значи ти ще бъдеш по физкултура отличен ученик! А по време на междучасията ще организираш подвижни игри за останалите.

След тези думи, учителят обявил края на урока и  поканил учениците си в навън за отдих. Първокласниците с усмивка излезли от класната стая, за Зайо Байо уверено вървял най-отпред.

Приложение № 4

Аз съм ученик

Инструкция: Разгледайте внимателно листа. На него има  рисунки, които се отнасят за детето ученик и за училището и рисунки за детето в детската градина. От вас се иска да свържете рисунките за детето-ученик с рисунката, намираща се най-горе (ученик), а рисунките, отнасящи се за детето в детската градина с рисунката най-долу на листа (калинка).

Приложение № 5 Проективна методика „Училище за животни”   (диагностика за ниво на адаптация към училищен живот) Описание: За голяма част от децата адаптацията към училищния живот се явява сложно изпитание.  Те се сблъскват с много проблеми и въпроси, които не са по силите им да разрешат сами.  В резултат детето става неуверено, напрегнато, тревожно, да развие невротични симптоми.   Ранната диагностика, корекция и профилактика на тези симптоми  се явява важна актуална и задача на училищния психолог. При диагностиката на тези явления, училищният психолог се сблъсква с различни форми на психологическа защита. И тъй като психологическите защити се развиват на несъзнавано ниво, то изследването на нейните механизми може да се осъществи единствено чрез проективни методи. Един от тези методи е проективната методика „Училище за животни”.  Тя позволява  да бъдат установени симптомите на училищен невротизъм още в начален етап на развитие, да се установят причините и способите за корекция.  Неопределеността на стимулния материал, атмосферата на доброжелателност и отсъствието на оценъчни съждения, позволява на детето да се разкрие в най-голяма дълбочина.  Освен това, рисуването за първокласника е интересно и желано занимание. Анализът на изображението позволява да бъдат направени някои предположения за наличните трудности, които са възникнали в процеса на учебната дейност. Предложената методика може да се прилага не само в етапа на адаптацията на децата-първокласници, но и в по-висока възраст, когато са налични трудности при общуването с връстниците, с учителите и въобще в учебната дейност. Методиката може да се прилага в групов и индивидуален формат. Оборудване: цветни моливи, хартия за рисуване. Предварителна подготовка: Сега ние с вас ще направим едно удивително пътуване във вълшебната гора. Седнете удобно, отпуснете се и затворете очи. Представете си, че се намирате на слънчева горска поляна. Чуйте как шумят листата над главите ви, а меката трева гали стъпалата на краката ви. На тази полянка, в единия и край изведнъж виждате „Училище за животни”. Огледайте се още. Какви животни виждате в това училище?  Какво животно е учителят? С какво точно се занимават в момента учениците?  Самият вие какво животно сте? Как се  чувствате в това училище? Опитайте се да преживеете тези чувства, като ученик в този клас от животни.  Сега си представете, че сте в класната стая заедно с другите животни, заедно с учителя и всички вие сте животни. Постойте още малко в тази класна стая, а след това отворете очи. Инструкция:  Вие бяхте в училището за животни. А сега вземете моливите и хартията и се опитайте да нарисувате това, което видяхте там. Децата изпълняват задачата. Сега разгледайте своята рисунка и намерете това животно, което може би сте вие самият и до него поставете  „х” или буква „а”. Интерпретация: При интерпретацията се оперира със следните маркери: =Разположение на рисунката на листа -Разположение в близост до горния край – висока самооценка; недоволство от своето положение в групата; недостатъчно признание от страна на обкръжаващите; дефицит на внимание от страна на групата; -Разположение в долния край на листа – неувереност в себе си, ниска самооценка; -Разположение в средата на листа – норма; =Контури на фигурите -контурите на фигурите се анализират по наличието/отсъствието на  допълнения (игли, щитове, брони), прерисуване, затъмнение линии – интерпретират се като защити от обкръжаващия свят; -наличие на остри ъгли – агресивни тенденции; -подчертаване (удебеляване) на контурните линии – страх, тревожност; -щитове и заслони – опасения, подозрителност; =Натиск на молива

-При оценяването на линиите следва да се обърне внимание на силата на натиск на молива. Стабилността (ясно, добре очертани всички линии) говори за устойчивост; слабия натиск – за проява на тревожност; много силния натиск – за напрежение.  За тревожност може да свидетелстват и следи от изтриване, прекъсване на линии (пунктири), двойни линии.

=Детайли, съответстващи на органи на осезанието (очи, уши, уста)

-Отсъствието на очи свидетелства за неприятна информация, изображението на уши (колкото по-големи и по-детайлно нарисувани) говори за интерес (любопитство) към мнението на обкръжението към себе си. Отворена, защрихована уста – склонност към изпитване на страхове, с лекота детето се плаши. Зъбите – признак за вербална агресия.

=Качества и взаимодействие на персонажите – показват особеностите в комуникационните взаимодействия.

-Голямото количество взаимодействия (играят, работят, рисуват, учат и пр.) и отсъствието на разделящи линии между персонажите,  говори за благоприятни взаимоотношения в групата. Обратното е индикатор за трудности в установяване на контакти с другите.

=Характер на отношенията между животното-учител и животните, изобразяващи детето.

-Оценява се разположението на фигурите между учителя и ученика един спрямо друг (особено лицата им), дистантността им, търси се наличие на противоречия.

=Изображение на учебна дейност

-При отсъствие на изображение на учебна дейност може да се предположи, че училището привлича детето с извънучебните му дейности. Ако липсват ученици, учителя, учебна или игрова дейност, ако рисунката не изобразява училище за животни или хора, то се прави предположение, че у детето не е сформирана позиция на ученик, то все още не осъзнава своите задачи като ученик (много силен маркер за ниво на адаптация)!

=Цветова гама

-Ярките, жизнерадостни тонове (червен, син, зелен, жълт) говорят за благополучие на детето в училище. Доминирането на тонове от втори ранг (кафяв, виолетов, черен, лилав) свидетелстват за неблагополучно и угнетено състояние.

Пет варианта на типични (често срещани) рисунки (образци)

1.Отсъствие на негативни асоциации, свързани с училището, наличието и разположението на основните  персонажи и цветовата гама говорят за приемане на училищния живот и благополучно състояние.

2.Липсват негативни асоциации, налична е ярка цветова гама.  Налични са линии или прегради между персонажите – признак за трудности във взаимоотношенията с връстниците. Учителят е изобразен с несъразмерно огромна фигура (2-3 пъти по-голяма от учениците)  – дистантност, страх.. Някой от персонажите няма уста – признак, потвърждаващ трудностите в контактите.

3.Не е завършена. Животните не са украсени (липсват детайли). Няма ясно разграничение между учителя и учениците. Възможно е и да липсва учител.  Множество изтривания на цели фигури и прерисувания. Изразено желание за получаване на нов рисувателен лист (психологът следва да се въздържа да предоставя нови листове на децата, а по-скоро да ги подтиква да изтрият това което искат да коригират!).  Силно натискане на молива. Намачкване на листа. Тези признаци говорят за тревожност, която може да е свързана с училищния живот.  В подобен случай е необходима допълнителна работа с детето за изясняване на ситуацията.

1.Наличие на гриви, остри нокти, остри ъгли на учите, остри и дълги зъби – признаци за вътрешна агресия. Освен това, може да се предполага тревожност (изтривания).  Хипотеза за интерес на детето към извънкласни дейности. Възможно е детето да се оплаква от главоболие.

2.Изображението на учител – крокодил, а ученик – заек – свидетелства за негативни асоциации.  Наличието на зъби, нокти при учителя, игли и зъби при учениците са признаци за агресивност в групата като цяло.  Ясно отделяне на себе си от учителя и другите ученици – желание за бягство, изолация, аутсайдерска позиция в групата.  Възможни трудности в общуването, възможно е детето да се явява обект на тормоз.

Приложение № 6 Въпросник  МОНУАП  (попълва се от класния ръководител) (диагностика за ниво на адаптация към училищен живот)

Инструкция: Предлагаме 80 твърдения, които ще Ви помогнат да оцените нивото на  успешност в адаптацията на всеки ученик от класа и да определите областите на дезадаптация.  В бланката за отговори следва да отбележите тези твърдения, които се отнасят за конкретния ученик.

Въпросник:

1.Детето не е посещавало детска градина

2.Детето почти никога не отговаря правилно, ако въпросът е поставен нестандартно и изисква съобразителност.

3.С трудност установява контакти с връстниците си.

4.Малко контактува с учителите

5.Няма близки приятели, знае по име или фамилия само част от съучениците си.

6.Срамува се, когато с него разговарят възрастни.

7.Носи в училище играчки и си играе с тях по време на час.

8.Детето е с крехко телосложение и по-нисък ръст.

9.Упорито плаче, когато не получава нещо.

10.Страхува се да отговаря пред другите отпред на дъската.

11.Проявява извънредно безпокойство по време на часовете.

12.Дълго преживява неуспехите си (тъгува, изолира се, страда, затваря се).

13.Често не може да повтори след учителя прост материал, но същевременно демонстрира отлични паметови способности, когато става дума за интересуващи го неща.

14.През първите 2-3 месеца е боледувал повече от 1 път от остри респираторни заболявания.

15. Детето е с не съвсем здрав външен вид (блед цвят на кожата, ленивост, липсва на апетит).

16.За детето са характерни често повтарящи се, безцелни движения (жестове с ръце, движения с глава, мимики, стои разкрачено ).

17.Родителите са с ниско образователно равнище и ограничени интереси.

18.Детето дава точни отговори, ако използва на външна опора (например, смятане с пръсти).

19.По време на междучасията е пасивно, не се включва в игри.

20.Плаче, обижда се в отговор на забележки от страна на възрастните.

21.Не проявява интерес към общите дейности в класа.

22.Поръченията на учителя изпълнява без желание и при наличие на външен контрол.

23. Никога не прави нещо повече от това, което е казано, не проявява допълнителен интерес, не се стреми да разбере какво е това, не задава въпроси и не разказва.

24.Детето е от типа „домашно” дете, обича да му угаждат, да получава внимание, да го обгрижват.

25.Не може да се грижи за себе си.

26.Обърква се (смущава се) при устни въпроси.

27.Бързо се примирява с неуспехите. 

28.при неочакван въпрос на учителя се обърква, но ако му се даде време да мисли, дава правилен отговор.

29.Нуждае се и изисква постоянното внимание на учителя. Почти всичко извършва само при лично обръщение на учителя към него.

30.През първите 2-3 месеца са се  изострили  налични хронични заболявания.

31.В края на часа продуктивността на работата му е видимо занижена, рязко нараства броя на грешките, детето непрекъснато се разсейва.

32.За детето са характерни повтарящи се действия (например, смуче пръст, гризе нокти, увива кичур коса около пръста си, дъвче края на молива).

33.Родителите не посещават училището, не проявяват интерес или интересът им е формален, не се занимават с възпитанието на детето или прехвърлят свои отговорности на учителя.

34.Среща затруднения при усвояване на понятия, които е трябвало да усвои в по-ранен период; липсват навици за усвояване обясненията на учителя при преподаване на нов материал.

35. Пречи и дразни другите деца.

36.Изисква постоянното внимание и похвали от учителя.

37. детето е избухливо и раздразнително при общуване с другите деца.

38.Нагрубява учителя.

39.Родителите се жалват, че им е трудно да го накарат да учи.

40.Много обича игрите, играе дори по време на час.

41.Дълго преживява неуспехите си и обиди, унижения от страна на другите.

42.Рязко нараства броят на грешките при контролни (писмени) работи, при добре усвоен материал.

43.Обича шумните и подвижни игри по време на междучасията.

44.Нуждае се от много време при изпълнението на всяка задача.

45.Допуска много грешки при преписване.

46.През първите училищни месеци у детето са се появили болки във вътрешните органи, които по-рано не е проявявало.

47.Оплаква се от преумора, главобол, замайване.

48.Страда от енуреза.

49.При постъпване в училището детето не е било усвоило елементарни учебни навици (не умее да чете, не познава букви и цифри).

50.Често отговаря не по същество, не може да отдели и да каже главното.

51.Проявява агресивност, дразни, обижда или физически наранява другите деца.

52.Проявява агресивност по отношение на учителя.

53.Не е отстъпчив в общуването, налага се, настоява на своето.

54.Реагира агресивно на забележките на възрастите.

55.Създава впечатление, че по време на час е пасивен, вял, отвлечен, а се оживява само по време на междучасията.

56.Създава впечатление на по-малък от другите деца, макар че име връстник.

57.Не е уверен в себе си.

58.Изпитва страх от училището.

59.Не може дълго да се съсредоточи върху една задача, винаги се старае да приключи бързо без ада се грижи за точността и качеството на заданието.

60. Домашните си задания изпълнява много по-добре от тези в клас (разликата е много съществена, дори по-добре от другите).

61.В час отвлича вниманието си дори при най-малки външни стимули (отваряне на врата, изпускане на предмет, случаен звук и др.).

62.В първите училищни месеци е настъпило разстройство на съня.

63.Ако не може да се справи, да постигне нещо, започва да се дразни, плаче, ядосва се.

64.Понякога се случва да заеква.

65.Детето не зная много неща от това, което другите деца знаят на неговата възраст (трите си имена, дата на раждане, домашен адрес, имена на родителите, годишните времена, месеците, дните на седмицата, приказки, стихотворения).

66.Детето трудно разбира обяснения (причинно-следствени връзки), тъй като няма сформирани навици за това.

67.Говори срещу съучениците си, доносничи, жалва се от тях, набеждава ги.

68.Игнорира забележките на възрастните, проявява наглост.

69.Обича да е център на внимание, проявява подчертан егоизъм.

70.Проявява неучтивост по отношение на учителя, не изпитва респект към възрастните.

71.Не полага никакви усилия, ако нещо не се получава, захвърля и изоставя задачата и търси оправдание извън себе си.

72.Речта му е инфантилна, напомня речта на 4-5 годишно дете.

73.Затворен.

74.Страхува се да не допусне грешка.

75.След интересна физическа дейност (игра, физкултура), трудно се настройва към друг вид работа.

76.Много дълго се настройва от един тип  работа към друг.

77.Бързо забравя заданията на учителя и с лекота изоставя задачите, не ги довършва.

78.През първите училищни месеци е възникнало разстройство на апетита.

79.Работи лошо в условия на ограничено време, а ако го притискат може да изостави окончателно работата си.

80.Изпитва панически страх по отношение на каквито и да е обекти или ситуации.

Оценяване на резултатите

Всеки положителен отговор се оценява с 1 бал. Максимална сума от баловете е 80.

Коефициентът на дезадаптация се изчислява по формулата:

К = (А : 80) х 100%,     където:

-К – коефициент на дезадаптация ;

-А – брой на положителните отговори, дадени от учителя;

Коефициентът на дезадаптация на различните сфери се изчислява по формулата:

К = (B : N) x 100%, където:

-Кi – коефициент на дезадаптация  на отделната сфера;

-В – количество положителни отговори в съответната сфера;

Колкото е по-малък К, толкова е по-успешна адаптацията.

Норми:

-От 0%  до 15% - добра адаптация;

-От 15%  до 45% - умерена (средна) адаптация;

-Над  45%  - изразена дезадаптация;

 

ПРЕДЛАГА,                                                               

Училищен психолог ………………….                   

                             

СЪГЛАСЕН,

Класен ръководител ………………….

 

Прието на заседание на ПС/протокол ………../20…

……………….., 20…г.

 

                                   Метод 6 „Обективни техники за опровержение“

                                        Техника 4 „Деперсонализация на Аз-ът“

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Направете списък от двадесет неприятни събития, които са се случили с вашия клиент през последните няколко месеца или седмици. Запишете убежденията на клиента, които по негово мнение служат като вътрешни причини за тези събития.

Научете клиента да потърси причините за събитията във външната среда. Използвайте научен метод: намерете стимули, подкрепления, операнти или съпътстващи елементи от средата, които са послужили като пусков механизъм за негативните събития. Преобразувайте всички вътрешни причини във външни.

Ако причините са много, приложете принципа на Уйлям Окама: най-просто обяснение трябва да се разглежда първо, то е най-вероятното.

След това дайте указания клиентът да практикува упражнение за определянето на външните и вътрешните причини за събитията, които се случват с него през деня. Научете го да гледа на себе си и на другия като на обект, който е засегнат от околната среда.

Щом клиентът се научи да не поема отговорност за външни влияния, научете го на различните методи за решаване на проблеми, които могат да бъдат използвани за трансформиране на околната среда.

Забележка: Принципът на Окамма гласи: Ако някое събитие може да бъде обяснено по два способа (две причини), например:  първото с появата на фактори (събития, термини и пр.) – А, В и С, а второто чрез А, В, С и D, като и двата способа дават един и същ резултат, то за вярно се приема първия по-елементарен способ. Същността (присъствието) на D е излишно.

Източник:

 

                                      Метод 6 „Обективни техники за опровержение“

                                                     Техника 3 „Утилитарни доводи“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Подгответе списък на ирационалните мисли на клиента. Направете списък със ситуации, от които тези мисли обикновено възникват. Заедно с клиента преминете през всички ситуации, движейки се от върха на  йерархията, променяйки неизгодните мисли към полезни.

Помогнете на клиента да избере определена поведенческа цел, която трябва да постигне във всяка ситуация. Нека той сам да се попита: „Какво искам да постигна сега?“ Целта може да бъде асертивен отговор на несправедливата критика, открито признаване на грешки и т.н.

Нека клиентът да поставя въпрос към себе си за всяка мисъл: „Тази мисъл допринася ли за постигането на целта или не?“ Помогнете на клиента да намери най-полезните убеждения за постигане на целите си, независимо дали мисълта е истина или не. Помолете клиента да промени непрактичното убеждение в прагматично при всяка възможност.
Източник:

 

                                     Метод 6 „Обективни техники за опровержение“

                                                Техника 2 „Рационални убеждения“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Направете списък на ситуациите, в които клиентът е разстроен (тревожен, гневен и пр.). Това могат да бъдат конкретни ситуации от миналото и настоящето или типичните ситуации, които клиентът най-често среща.

Подгответе рационални убеждения или самовнушения, които клиентът може да използва в тези ситуации. Тези убеждения трябва да преувеличават положителните или отрицателните аспекти на ситуацията, но задължително трябва да се основават на обективна представа за това, което се случва. Отделете време, за да намерите най-рационалните интерпретации за ситуацията.

От едната страна на картичка запишете пусковите механизми (отключващите събития/реакции) за всяка ситуация. От другата страна – пълно описание на рационалното възприятие, което клиентът иска да постигне. Дайте инструкция на клиента, за време най-малко шест седмици, по няколко пъти на ден да си представя една от ситуациите възможно най-ясно. Когато визуализацията е достатъчно ясна, клиентът трябва да представи рационална мисъл и също да я направи ясна и отчетлива.

Поискайте клиентът да изпълнява това упражнение до тогава, докато започне рефлекторно да възпроизвежда рационално убеждение всеки път, когато си въобразява събитие. Ако ирационални мисли все пак се завръщат в съзнанието, той трябва незабавно да спре и отново да възпроизведе рационалното убеждение.

Рационалните убеждения не са непременно най-позитивното, но винаги най-реалистичното възприятие на ситуацията. В повечето случаи терапевтът трябва внимателно да изследва ситуацията, за да определи най-разумната гледна точка.
Източник:

 

                                  Метод 6 „Обективни техники за опровержение“

                                    Техника 1 „Алтернативна интерпретация“

                                            (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Един от съществените проблеми на клиентите се явява т. нар. „тунелно мислене“, свързано с фиксация върху определена мисъл, идея, последици, интерпретации и неспособността му да открива други възможности (решения), които са алтернативни и реалистични, но в позитивна модалност.

Дайте инструкция на клиента, в продължение на една седмица да направи бележки за най-неприятните емоции, които ще възникнат през това време в него, свързани с едно или две от отбелязаните в списъка провокиращи събития (ситуации) и да отбележи своята първа интерпретация на събитието (убеждение).

След това поискайте като продължение на това упражнение, през втората седмица да излезе с поне четири интерпретации за всяко събитие. Изискайте всяко ново тълкуване трябва да е различно от предишното, но не по-малко вероятно.

На следващата сесия помогнете на клиента да реши кои от тълкуванията, които той предлага, се подкрепя от най-голям брой обективни доказателства.

Помолете клиента да продължи търсенето на алтернативни интерпретации, временно отлагайки първоначалните преценки, а да взема решение за точна оценка само когато разстоянието във времето осигуряват необходимата обективност. Продължете обучението в продължение на поне един месец, докато клиентът научи как да извърши тази процедура автоматично.
Източник:

 

                                Метод 6 „Обективни техники за опровержение“

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Обективните опровержения се базират на няколко ключови принципа.

Нека клиентът да идентифицира централните убеждения, които водят до отрицателни емоции.

Помогнете на клиента да раздели всяко убеждение на неговите основните логически компоненти. Внимателно избягвайте субективните преценки както за самото убеждение, така и за частите, които го съставят.

С помощта на клиента, изследвайте всяка убеждение от позицията на индуктивната и дедуктивна логика. Решете заедно дали това убеждение е логично.

Ако клиентът прецени решението като невярно, предложете да запише всички логически аргументи за това опровержение.

Помолете клиента да си припомня всички тези аргументи за отхвърляне всеки път, когато възникне невярно убеждение, докато то не престане да се повтаря.
Източник:

 

                                        Метод 5 „Меки техники за опровержение“

                                     Техника 2 „Антикатастрофизираща практика“

                                            (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Определете ситуациите, които клиентът се превръща в катастрофа (бедствие; крах). Запишете прогнозното ниво на бедствието за всяка ситуация. На скалата от 0 до 10, отбележете  значението на нивото, което клиентът очаква (0 - без загуба, 10 - ужасни загуби). След дискусия с опровержение на преувеличаването, помолете клиента да представи най-добрия възможен резултат за всяка ситуация. Маркирайте този резултат на същата скала от 0 до 10.

Нека клиентът, въз основа на миналия си опит, да реши кое е по-вероятно - най-добрият резултат или катастрофалния.

Помолете клиента да използва същата скала, за да предскаже опасността в предстоящата ситуация, от която се страхува. След възникване на събитието, клиентът може да провери мащаба и да прецени доколко точно е предвидил степента на опасност.

Клиентът трябва да упражнява редовно техниката антикатастрофизация, докато не се научи да оценява по-реалистично предполагаемата опасност.
Източник:

 

                                              Метод 5 „Меки техники за опровержение“

                                 Техника 1 „Оспорване в състояние на релаксация“

                                                 (когнитивно-поведенческа терапия)

 Най-често срещаният тип меко опровержение използва релаксиращ тренинг. Първоначално клиентът получава указания за един или няколко метода за релаксация, а след това се прилагат методите на опровержение. Най-същественият елемент при използването на тази техника е, че клиентът трябва да остане спокоен по време на цялата процедура.

Упражнение 1

Първо, клиентът се упражнява в един или повече методи за релаксация. Към тях се отнасят автогенна тренировка, използване на биологична обратна връзка по показателите на кожно-галваничните реакции, електромиография, сърдечен ритъм, а за отпускане се прилагат: използване на бял шум, звуците от природата, музика за релаксация.

Изградете йерархия на ирационалните убеждения, които предизвикват тревожността. Подредете ги по силата на предизвиквания страх или по степента на привързаност на клиента към тези мисли.

Започнете с най-лесното. Помолете клиента да си представи най-малко обезпокояващата мисъл от йерархията. Когато представата стане ясна, започнете дълбока мускулна релаксация. Продължете тази процедура, докато напрежението стигне нулево ниво, т.е. когато мисълта вече не предизвиква тревожност. След това преминете към следващия пункт в списъка.

Например: „Сега си представете следващата мисъл в йерархията си. Нарисувайте я в съзнанието си толкова ясно, колкото можете. Ако искате, представете си конкретна ситуация от миналото, при която тази мисъл се е появявала най-често. Продължавайте да мислите за това, докато мисълта стане съвсем ясна и отчетлива. Дайте ми сигнал с дясната си ръка ... Добре, спрете! Сега се отпуснете, както ви научих, и се отпуснете, докато се почувствате комфортно отново. Разкажи ми за това. Сега повторете това отново, но сцената трябва да е различна от тази, която сте използвали преди.“

Преместете се по йерархията на страховете на клиента, докато тревожността по всичките пунктове достигне нула. Запишете процедурата на аудиокасетата, така че клиентът да може да тренира у дома.

Упражнение 2

Можете да променяте техниката, като прилагате не релаксация, а променяте ответните реакции. Можете да използвате положителни физически реакции, асертивни реакции, записи на звуци от природата, приятни изображения, които помагат на този клиент.

Упражнение 3

Вместо релаксация можете да използвате връзката на някои изображения с ирационални мисли. Терапевтът помага на клиента да преплете (обвърже) тези образи с ирационални мисли, така че емоционалният заряд на образа да предаде убеждението. Ето някои полезни образи: супермен, „зелена барета“ любимите герои и героини, любими предмети, слънчоглед, цъфтящи лотоси, слънце, звезди, луна, религиозни фигури (Исус, Буда, и други), мъдър гуру, природни бедствия (реки, океани, планини), визуализация на себе си като родител, възрастен, дете, някакво животно.

В идеалния случай с негативното убеждение ще се обвържат един или повече такива образи. Например, преплитането на мисълта: „Аз съм длъжен да бъда най-добър във всичко!“ ще се свърже с чувствата, които клиентът изпитва към децата, може да се внуши идеята, че детето е ценно, дори ако възрастния е по-силен и по-мъдър от него и постигна много повече. Следователно, превъзходството не означава, че той си по-достоен човек. По същия начин образът на супермен може да бъде свързан с мисълта: „Аз съм по-лош от другите, защото не знам как да карам велосипед“.

Релаксацията е физиологична реакция, докато мислите са когнитивно явление. По този начин в техниката се смесват две абсолютно различни модалности, които по всяка вероятност отслабват ефективността на техниката. Най-добрата заместваща реакция е тази, която се отнася до една и съща модалност, като началния отрицателен условен стимул (визуален, слухов, кинестичен, сетивен или емоционален). В този случай упражнението свързва по-ефективно негативните мисли с позитивни.
Източник:

 

                                          Психопатични черти в характера на детето

                                         (из „Страници на психолога в училищния сайт”)

 

Вчера синът (дъщеря) Ви обиди ли по-малкото дете на детската площадка? Удари ли котката? Бутна ли любимата Ви вазата на пода, гледайки Ви право в очите?  Питате се: „Не се ли срамува от това?” Защо го прави – това протест ли е или особеност на характера?

Днес ще поговорим за детската психопатия.  Психопатията е вродено изменение на личността, характеризираща се със сложен характер и слаба връзка с външния свят, и още, психопатията не засяга интелектуалното развитие на детето.  От страна на родителите е много важно да не пропуснат да забележат тези особености, надявайки се, че това поведение е възрастово и с времето ще изчезне, а да потърсят помощта на специалистите.

При детската психопатия има много ясни признаци:

-отсъствие на чувство за вина и пълно нежелание да поема дори част от вината върху себе си – винаги, абсолютно винаги са виновни другите;

-липса на емоционална съпричастност към преживяванията на другите (липса на емпатия);

-емоционална студенина („каменно лице”);

-развити способности да манипулира и често лъже, за да постигне своите цели;

-изпитва интерес, любопитство и удоволствие, причинявайки болка на другите;

-липса на състрадание дори към най-близките (родителите);

-след пристъп на психопатична ярост – липса на рефлексия за направено/казано;

-отказ за понасяне на вина за своите постъпки;

-стремеж (съзнателен) към риск с цел, получаване на удоволствие, без да мисли за чувствата за другите;

-не реагира на наказания;

-във всяка една ситуация първо се ориентира егоистично към своите желания и потребности, като избягва да взаимодейства с другите;

Психопатия при детето е състояние, което е много по-разпространено, отколкото се мисли. Сигнали за предстоящо бедствие могат да се видят още на тригодишна възраст. Те могат да бъдат изразени в неспособността на детето да съчувства, когато други страдат, при липса на покаяние за лошо поведение, но най-тревожното нещо е жестокостта към други деца или животни.

Много родители, които стават свидетели на жестокост от страна на децата си, чувстват някаква студенина в стомаха си. Повечето майки и бащи искат децата им да бъдат внимателни и любезни, ако не през цялото време, то поне през голяма част от него. Обикновено избухването на детска гняв се понижава за пет минути и яростният „тигър” се превръща в сладко домашно коте. Но при някои родители коварният студ в стомаха не отзвучава така бързо. Той само се трансформира в скрито напрежение и болезнено усещане, че нещата не вървят така, както трябва.

В един ден прекрасен ден родителите си задават най-после въпроса: може би моето дете е психопат? И отговорът, казват специалистите, може да е положителен. Днес много психолози вярват, че първите признаци на психопатия могат да се видят още в ранна детска възраст.

Стивън Скот, професор от Британския институт по психиатрия, специалист по въпросите на здравето и поведението на децата,  счита, че  проблемите при децата могат да се идентифицират още на възраст от три до осем години. Сред тези, които демонстрират антисоциално поведение той установява деца, при които в допълнение се явяват подчертана неемоционалност (емоционална студенина) и безсърдечие, характерни за възрастните хора. Скот ангажира екип за работа по проект  „Нежна грижа с любов” (Tender Loving Care (TLC).

Специалистите от TLC се занимавали около година със стотици деца, насочени към тях по препоръка на психиатри, педиатри, социални работници, учители и психолози. Дори родителите можели да включат детето, без специално направление от специалисти, ако имат притеснения относно психиченото му състояние.

„Поставянето на диагноза „безсърдечност и емоционална студенина” при детето, е твърде сложно – признава Скот.  Обикновено децата биват скоротечно изключвани от няколко училища за „отвратително” поведение, преди специалистите да започнат работа и изяснят причините за това поведение”.

При повечето деца тези качества се диагностицират след поредица от тестове, продължителни интервюта с малките „хулигани” и родителите им, както и с техните класни ръководители.

В същото време професорът отбелязва, че много деца и възрастни естествено не могат да бъдат прекалено емоционални, без да са психопати. Например, аутистичните хора не могат да поставят себе си на мястото на другия и не разбират когато човек се чувства зле или е наранен. За разлика от тях, истинският психопат осъзнава това, но просто не се интересува от чувствата на другите.

„Петгодишно момиче изхвърля котката от прозореца, домашният любимец намира смъртта си върху бетонната настилка – просто за забавление. Това е доста лош знак.  Това поведение е характерно за психопатите и е нещо повече от  простата борба с братята и сестрите” -  казва професор Пол Фрик, занимаващи се с проблемите на детската психопатология през последните две десетилетия.  „През по-голямата част от времето родителите обръщат внимание на това как децата се държат вкъщи едно с друго, но тук става реч за нещо друго – тези деца не просто се държат лошо в семейството – те полагат усилия да навредят умишлено на другите, запазват самообладание във всяка обстановка, те са непробиваеми, държат се хладно и премерено във всяка ситуация.”

Стефан Скот е извел 7 най-основни симптома, на които следва да обърнат внимание родителите.

1.Оскърбление – Ако детето много често оскърбява близки или непознати хора без да с замисля за техните чувства

2.Желание да причини болка –Ако детето, без да се безпокои е в състояние да причини болка (физическа или морална) на други хора или животни.

3.Нежелание да спазва правила – Ако детето се опитва да избяга от дома си, не слуша родителите си и всячески отхвърля дори елементарни правила.

4.Неформирано чувство за вина – Ако детето не знае какво е чувство за вина, нито преди наказанието, нито след него.

5.Аморфност – Ако детето става мило, общително и доверчиво само тогава, когато му е изгодно, когато му се предлага възнаграждение.

6.Отсъствие на отговорност – Ако детето винаги обвинява другите за своите неуспехи и проблеми.

7.Отсъствие на страх от наказания – Ако детето не се плаши от наказания, дори при заплахата от наказание не реагира на забележка.

Психопатията е нарушение на поведението, което често има вроден характер. Психиатрите описват различни видове психопатии, но има нещо, което е неизменно за всички – труден характер и трудно за управление поведение.

Говорейки за психопатията, по-често се говори за поведението на трудни тийнейджъри, отколкото за поведението на деца от по-ранна възраст. Поведението на психопатичните юноши често става антисоциално, така че те попадат в зрителното поле на детската педагогическа стая на полицията. Злоупотребата с алкохол, наркотици, опити за самоубийство привличат вниманието на психолози, социални работници, психиатри и лекари към тези юноши.

По правило само малка част от родителите се обръщат към психиатри за нарушаването на поведението при юношите. По принцип това са интелигентни родители, които разбират възможността тинейджърът да има психическо заболяване. Повечето от родителите се обвиняват за лошото възпитание на трудните си деца и се опитват да намерят изход или не обръщат много внимание на тях, докато не се случи нещо лошо.

Условията на социалното развитие са от голямо значение за корекцията на психопатията. Когато едно дете с психопатия е възпитано в асоциална обстановка, патологичните му наклонности се усилват. Обратното също е вярно – добрите условия в семейството не винаги осигуряват оптимистична прогноза за развитието и социалната адаптация на такъв тийнейджър.

Нарушенията в поведението на децата в предучилищна и начална училищна възраст често се разглеждат в различен контекст, като ги свързват по-специално с неправилно възпитание или неуспех в училище. Само екстремни действия като кражба, палеж, експлозии, рекет,  грабеж и т.н., принуждават родителите да се обърнат към специалисти.

За съжаление, медицината не е в състояние да излекуват психопатията. Както е известно, лечението на такива заболявания заболявания като психопатия и шизофрения е симптоматично, т.е. лекарят третира определени прояви на болестта. Той може да предпише успокоителни средства и за известно време състоянието на пациента ще се подобри. Но ако едно дете или тийнейджър няма достатъчно условия за възпитание и образование, скоро всичко може да се върне на мястото си.

Децата-психопати често са доста освободени, фриволни,  неконтролируеми, експлозивни, агресивни. На достатъчно ранен етап от развитието си те могат да привлекат вниманието на възрастните с това, че им е приятно удоволствие да кажат някакъв вид обида, без да чувстват вина. Такива деца не се срамуват, сълзите им често не са от покаяние, а от злоба. Те са егоистични, на тях е чуждо съпреживяването и са способни на жестокост. В зависимост от вида психопатия, тяхното поведение може да има табелка с шизофрения (шизоидна психопатия), с епилепсия (епилептоидна психопатия), с истерия (хистероидна психопатия).

Трябва да се отбележи, че психопатията може да се наблюдава при деца и юноши с високо и нормално ниво на интелектуално развитие, както и при деца и юноши със забавяне на умственото развитие.

Към психопатията се отнася патологичното развитие на характера (дизонтогения), отличаващо се на първо място с дисхармония в емоционално-волевата сфера. Психопатията възниква в резултат на вродена или придобита в ранна възраст непълноценна нервна дейност. Психопатиите се формират под влияние на неблагоприятни психогенни ситуации и социални въздействия (особено неправилно възпитание).

Психопатичните особености се запазват в протежение на целия живот на човека. Периодически те се усилват (декомпенсация) или отслабват (компенсация), но напълно не изчезват.

Източник:

 

                 Методика „Весел или тъжен“ – оценка на емоционалното отношение
                               предстоящи първокласници към обучение в училище

 

Провеждане на изследването:  На рис. 1 и 2 са изобразени деца в различни ситуации, свързани с училището и обучението, както следва:

1.           Деца отиват на училище, а едно дете ги наблюдава през прозореца.

2.           Ученик е на дъската и отговаря на въпроси. До него е учителката.

3.           Деца в класната стая по време на час.

4.           Ученик в училищния коридор разговаря с учителка.

5.           Детето е вкъщи и подготвя уроците си.

6.           Ученик в училище оставя връхната си дреха на закачалка.

На всички картини децата са без лица.

 

Предложете на ИЛ да опише какво по негово мнение е лицето на детето (децата) на различните картини – весели или тъжни и поискайте да обясни защо мисли така.

Обикновено децата с желание дават отговори, но ако ИЛ заяви „Не зная“, то в такъв случай  задайте допълнителни въпроси:

-Как мислиш, какво се случва тук?

-Какви хора са нарисувани?

-Какво според теб правят/разговарят?

Изводи:

Емоционално неблагополучни (тревожни) се считат следните примерни отговори:

          -Момченцето, което гледа през стъклото има тъжно лице. Той не е учил за урока и са го наказали.

          -Момченцето в на дъската – изпитват го, но той не е учил, не знае какво да говори – мълчи и гледа тъжно.

          -Тук детето е изплашено, защото учителката му е писала двойка и вкъщи ще го накажат. Той не е учил и сега учителката му се кара.

          -Момиченцето пише домашна работа, но се страхува, че не може не разбира и затова е тъжна.

          -Момчето е  на чина. Той е много уплашен, защото е закъснял за часа и са извикали майка му в училище, страх го е да не го бият вкъщи.

Отговорите, които описват детето като весело или сериозно, отразяват позитивно настроение и се оценяват като емоционално благополучие.

          Ако детето даде 5-6 „тревожни“ отговора, това означава, че то се отнася твърде „болезнено“ към предстоящото постъпване в училище и този етап е свързан със силни емоционални преживявания.

 

 

                                Някои често срещани каузални връзки (патерни)  

                                               в психотерапевтичната практика

 

1. Чувство за вина → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): В семейства с авторитарен и отстранено-равнодушен или непоследователен стил.

- Емоционални прояви: невротични реакции - самооценъчно чувство за непоносимост, подтиснато настроение, виновност, самоомраза, гняв отправен към себе си. В редки случаи като агресия, раздразнителност, гневливост, омраза, насочени навън. Непоносимост към себе си, че си направил/не си направил нещо. Вината, че не си направил нещо е винаги по-силна от тази, ако си направил нещо. Корелира с чувството за срам от себе си.

- Поведенчески прояви (дефицити): перфекционализъм, отговорност, потребност от придържане към правила.

- Рискови групи: Нарцистичните, егоистичните, с вътрешен локус, самокритични, затворени, асоциални, параноидни, ананкастни личности.

- Когнитивни модели:  :  Вярвания, че е направено/не е направено нещо, което индивида счита, че трябва да направи. Ирационално мислене. Погрешни виждания, разбирания за света и неоснователни очаквания към себе си. Притежава ниска самооценка. “Ако бях направи. . ., тогава. . .”

- Потребности: от разбиране, опрощаване, компенсация.

 

2. Зависимост от загуба → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): В покровителствени, глезещи, свръхвъвлечени или твърде контролиращи, /ограничаващи/ семейства. Заучават модела “заучена безпомощност”

- Емоционални прояви: тревожност, страх от отхвърляне, изоставяне, изолация, неприемане в групата; раними, чувствителни, фрустрирани, нисък праг на стресоустойчивост, страх, че не може да се грижи за себе си. Плачливост. Тъга, понякога дори паника. В редки случаи като агресия, раздразнителност, гневливост, омраза, насочени навън – “Ще си платиш затова, че не ме обичаш”, “Те са ме изоставили – те са лоши”.

- Поведенчески прояви (дефицити): зависими от групата, трудно преодоляват трудности, неуверени, силно зависими от СвръхАз-а, манипулируеми, наивни, покорни, отстъпчиви, неконфликтни, самоотричащи се, конформни, вярващи, поклонници.

Позволяват на другите да поемат отговорност за тях, отричат и подтискат собствените си потребности, неспособни да отправят дори основателни искания към другите, неспособност да взима решения за себе си.

- Рискови групи:емоционално лабилни и зависими личности.

- Защити: бягство, отричане, регрес.

- Когнитивни модели:  Вярвания, че не могат да се справят сами. Вярва, че е неспособен, уязвим, некомпетентен, неиздръжлив. Притежава ниско самочувствие, което зависи от одобрението на другите. “Аз не съм желан”, “Аз не съм привлекателен”, “Аз не съм харесван” или “Служи и улеснявай другите”, “Трябва да се подчинявам (да слушам, да изпълнявам, да съм примерен, да се съгласявам, да не конфликтувам), тогава ще бъда приет (обичан, харесван, одобряван)” или “Поставяй своите нужди на последно място, тогава ще бъдеш приет”, “Не мога да живея с тях – не мога да живея без тях” и пр.

- Потребности: от харесване, обгрижване, интимност, доверие, подкрепа, сигурност. Зов за любов и обич. Присъствие в групата. Корекция в самооценката;

 

3. Невъзможни цели или липса на цели → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): Изключително взискателни родители, които са критични, перфекционистични и твърде сурови, суздават неспокойни, вглъбени и понякога враждебни деца с нездраво отношение тип "Аз не съм добре". Или незаинтересовани родители, които не възпитават последователно и/ или не осигуряват морални напътствия в живота обикновено имат деца с ниско самочувствие.

- Емоционални прояви: подтиснато настроение, унили; песимизъм; дефицит на висши чувства и кауза, отчаяние;

- Рискови групи: шизоидни и зависими личности.

- Защити: бягство, изтласкване, компенсации с психоактивни вещества, алкохол, религия.

- Поведенчески прояви (дефицити): загуба на цел и смисъл в живота; празнота и духовна опустошеност; ниска самооценка; загуба на уважение към своите бащи (СвръхАз-а); дефицити в ценностната система; дефицити на висши цели; изолация; асоциалност; несигурни и плахи; неспособни да поемат отговорност за собственото си настояще и бъдеще; пасивни;  

Когнитивни модели:  Вярвания, че са се провалили, че не са достойни, че не са значими, че от тях не зависи нищо. “Аз не вярвам”, “Няма смисъл”..

Потребности: от цели, свобода и избор. снижаване на тревожността;

 

4. Срам → ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): Формира се и като викарно поведение от силен Свръх-Аз в ранно и късно детство, чрез копиране на семейни модели. Възниква в нефункционални, консервативни, деспотични, контролиращи, авторитарни, самодостатъчни, затворени семейства, деца на алкохолици. "Не те е срам!", "Караш ме да се срамувам!", "Ти наистина ме разочароваш, когато…"."глупав", "непохватен", "егоистичен", "мамино детенце", "дундьо", "заради теб…", "ти си ужасен", "надут" и др. Братята и сестрите наред с приятелите чрез подигравки, надсмиване, дразнене, обиди; чрез физическо малтретиране (бити, надвивани (подчинявани) и унизявани) прекършват волята. Всичко това може да накара едно дете да се срамува от себе си (да се депресира).

Формира се при словесно, сексуално или физическо насилие, физическо и емоционално изоставяне, възприемането на децата като маловажни подчинени, които трябва да бъдат направлявани и обвинявани; или като личности, които да контролират чрез заплахи за насилие, неодобрение или оттегляне на обичта; или като хора, за които да се грижат прекомерно, да не им казват истината, защото те са нуждаещи се, крехки и "не могат да разберат"; или като хора, с които да бъдат емоционално свързани, защото те са чудесни, перфектни, могат да посрещнат нуждите им и могат да се окажат единствените, които ги е грижа за тях. Така срамът поражда срам.

Формира се и като оперерантно поведение, чрез серия от неуспешни опити за постигане на цели – заучен негативен опит.

Семейства базиращи се на срама често имат негласни, но добре разбрани "правила" като: "Недей да имаш чувства, или най-малкото недей да говориш за тях. Не се опитвай да подобриш нещата - остави семейните проблеми намира. Не бъди такъв какъвто всъщност си; не бъди откровен и открит; винаги манипулирай другите и се прави на нещо различно - на добър, неегоистичен и в контрол на нещата. Винаги се грижи за другите, не бъди себичен и не разстройвай другите, и не се забавлявай. Не се сближавай с хората - те няма да те харесат, ако знаят истината за теб."

- Емоционални прояви: подтиснато настроение, тревожност, безпокойство, неувереност, разочарование от себе си; вътрешно измъчване: да се чувстваш страхлив, глупав, необичан, неструващ, "лош човек". Възможни са и обратни реакции – раздразнителност, гняв, омраза.

- Защити: отричане, бягство, регрес; тих плач; Чрез вербална агресия - критика, сарказъм, обвинения, оскърбления, подигравки, високомерие, презрение за опазване на Аз-а. Компенсация – компенсиране на слабостите чрез перфекционализъм и воля за успех.

- Поведенчески прояви (дефицити): Ниска самооценка, самоизолация, липсва инициатива, неувереност, дефицит на социални умения, неспособност за непосредствени контакти и общуване. Срам от плачене, гняв, страх, самоизтъкване и дори понякога радост. Самокритичност, самообвинения, постоянно сравнение с другите, самоотричане.

Обсебващи дейности - физическо и сексуално насилие, пристрастяване към наркотици и алкохол, анорексия - булимия и затлъстялост, работохолизъм, сексуални пристрастявания, пристрастявания към определени чувства (ярост, да се чувстваш засрамен и отхвърлен), интелектуализация, анти-социални действия както и други проблеми на личността включително и раздвоение на личността (multiple personality).

- Когнитивни модели:  Вярвания, че си неадекватен, ниско стоящ, който не е "достатъчно добър, красив, умен, нещо му липсва".  "Срам ме е от себе си". “Аз съм различен”,  "Аз съм едно нищо!", “Презирам се”, “Колкото и да копирам другите, аз винаги ще са съм различен и по-недостоен”

- Потребности: от положителни оценки, от близост и сигурност, от свобода на избор и действие; развитие на социални умения; корекция в самооценката; снижаване на тревожността;

 

5. Загуба на контрол → ТРЕВОЖНОСТ→ ДЕПРЕСИЯ

- Личностна история (генезис): Формира се посредством оперантно обуславяне в резултат на родителски контрол, чрез налагани високи изисквания, отнемане на свобода на избора, ограничения, информационни дефицити.

- Емоционални прояви: тревожност, страх, безнадеждност, отчаяние, неувереност, песимистична нагласа;

- Защити: подтискане на своята истинска същност за да запазят последното си късче "любов".

- Поведенчески прояви (дефицити): а) умение да се виждат алтернативни решения, б) умение да развиеш детайлни планове за постигането на крайна цел, в) умение да взимаш решения, г) липсата на умения да си помагаме сами;

- Когнитивни модели:  възприемат се твърде високи стандарти и изисквания към себе си; прекалено фокусиране върху себе си; обстановка не позволяваща свободна изява на чувства, възгледи, влечени, интереси; загуба на самоуважение, прекалена самокритичност и наличие на вътрешен локус. “Аз трябва да успявам винаги”, “Аз имам много слабости”, “Аз няма да успея”

- Потребности:самоувереност, себеуважение, адекватност между цели и възможности;

 

6. Нарцизъм  → Невротизъм → Социална неглежираност

- Личностна история (генезис): т. нар. „Парафреници” се формират в рамките на семейството. Научават чрез класическо обуславяне от родителите си поведенчески модел, който се базира на непрекъснато толериране,  надценяване, ласкаене на детето, липса на критичност, тотална опека за защитата му, чрез внушения за неговата уникалност, всепозволеност, опрощаване и неповторимост. Детето расте с чувство за безнаказаност при слабо или липса на СвръхАз. Детето е център и ядро на вселената. Ограниченията не важат за детето. Растат като самотници в своя богат, всепозволен, стерилен свят изолиран от външния.  Детето трябва да изпълни амбициите и незадоволените мечти на родителите си.

- Емоционални прояви:невротизъм; емоционална лабилност; страхова невроза, неврастения, хипохондрия, натраплива невроза, непрекъснато неудовлетворение водещо до страдания; неуспехите си (непризнаването) преживяват катастрофално; Склонни са към злоба, омраза, лицемерие, отмъстителност, злопаметност, при отхвърляне.

- Защити: регрес, отричане и сублимация;

- Когнитивни модели: ”Кралят – това съм Аз”, “Аз съм уникален, можещ, единствен, знаещ”. „Аз съм най-важния, най-значимия”, “Аз съм съвършен и недостижим”, “Аз трябва да бъда обичан”, “Аз трябва да бъда тачен и признат”

- Поведенчески прояви (дефицити): неадекватно висока самооценка; акцентуирани параноидни черти на характера; самодоволство, самолюбие и самохвалство; егоизъм и индивидуализъм; грандиозно чувство за собственото си значение; подтиснато чувство за вина; липса на емпатия и състрадание; игнорира чувствата и мнението на другите; лесно нарушава норми, ограничения и правила в групата; лидерски амбиции и стремеж към власт; липсата на искрен интерес към външния свят; обладани са от нарцистичен фантазен свят; лесно конфликтуват и често са отхвърлени от групата; самотници; имат множество проблеми с общуването и дефицити в стратегиите за разрешаване на конфликти; създават неустойчиви и лишени от обич семейства; имат силно изразени материални потребности; ригидни; безчувствени и жестоки; злопаметни и отмъстителни; често с неясна сексуална ориентация; Изпитват затруднения  при избора и посвещаването си на социален идеал. Имат дефицити в съвестта. Когато е обичан и тачен е смирен и лекуващ.

Типични черти на характера са: наглост, надменност, надутост, големство, гордост, самомнителност, нахалство, самонадеяност, грандомания, презрителност, арогантност, самолюбие, тщеславие, горделивост дързост, безочливост.

- Потребности: открити, искрени, доверителни социални контакти; любов и социална подкрепа; разбиране и съпричастност; потребност от другите, чрез които поддържат нарцизма и се самоутвърждават;

 

7. Заучена безпомощност → Външен локус → Ниска самооценка

- Личностна история (генезис): Формира се в етапа ранно и късно детство. Включва набор от поведенчески модели на “бягство”, “пасивност”, “зависимост”. Често се генерира при серия от неуспешни опити за справяне, като води до отказ от активност. Индивидът продължително време подтиска значими потребности, фрустрира се, настъпва емоционално износване – състояние на непоносимост на емоциите, след което се прилага модела на “заучената безпомощност” като вид защита.  Появява се в семейства със силен родителски контрол, властна майка с високи амбиции, несъответстващи на възможностите на детето, ориентирана към постижения, но с дефицити в общуването с детето си. Липсва обгрижване, разговор, разбиране от родителите. Детето не получава възможност за споделяне или не желае да сподели, считайки, че няма да бъде разбрано. В ученическа възраст децата са много тревожни. Обхванати са от чувство за обреченост.

Рискови са онези деца (юноши), които не са успели да намерят своята идентичност и независимост в периода на юношеството. Вътрешния локус ги кара да обвиняват непрекъснато себе си за всеки неуспех. Оценяват себе си като неудачници.  Непрекъснато правят опити за избягване на неуспеха.  Затвореност и изолация или раздразнителност и агресия.  Наличие на затруднения в общуването.

Самата “заучена безпомощност” е реакция на оттегляне, породена от вярването, че нищо не може да се направи. Индивидът използва готови когнитивни схеми (обяснителен подход по Селигман), включващи неадаптивни убеждения и обяснения за себе си и външния свят. Те имат 3 параметъра: трайност, обхват и персонализация. Трайността включва патерните “винаги” и “никога” и се преживява като обреченост. Обхвата определя генерализирането на безпомощността във всички сфери  и генерира пасивност на поведението.  Персонализацията касае ориентацията на индивида относно причините на негодност. Моделът изисква самообвинения за собствена неспособност, наличие на дефекти, на дефицити в самия индивид.  Тази категория винаги интернализира неуспеха си. Ниската самооценка винаги съпътства модела на “заучената безпомощност”.

 

8. Спомен за преживян страх → поведенчески модел

Обяснението на връзката се свежда до разбирането, че всяка ситуация, предизвикала състояние на дистрес в резултат на външен стимул, преживяна като чувство за страх, винаги се запечатва трайно в паметта. Впоследствие, при възникване на същата или аналогична ситуация, споменът се възпроизвежда, нахлува в съзнанието, чрез емоцията за да предотврати опасността. По този начин се заучават поведенчески модели за предпазване и адаптация. Когато този спомен за страх е бил изтласкан, индивидът реагира само чрез действие на стимула, но той няма обяснение на тази реакция, защото самия спомен е бил изтласкан.  По този начин се обясняват страхови реакции (фобии), чийто корени са запечатани в ранното детство. Те се проявяват впоследствие, в по-късна възрастност и индивидът не е в състояние да си обясни тази реакция, макар вече да разбира, че опасността не е реална, или че реакцията му не съответства на дразнителя. 

 

                                Признаци за дезадаптация при първокласниците

                                      (из „Страници на психолога в училищния сайт“)

 

Психологически особености на адаптацията на детето в първи клас

Постъпването на детето в училище води до огромна промяна в неговия живот.  Особено сложен за детето е периода на адаптацията му към новите условия. Обикновено тя продължава от 1 до 2 месеца, след началото на учебната година.

През този период детето променя поведението си и могат да се наблюдават редица нехарактерни за него симптоми. Някои деца стават особено шумни, кресливи, без задръжки тичат по коридорите, разсейват се по време на час, капризничат, дразнят други деца. Други деца стават сковани, плахи, стараят се да бъдат незабележими, слушат, когато към тях се обръщат с въпрос, при най-малък неуспех са готови да се разплачат. При трети деца се нарушава съня, апетита, те стават много капризни, непрекъснато хленчат, започват да проявяват интерес към детски игри и играчки, към книжки, филми от по-раншен период.  Възможно е сред друга категория да се наблюдава увеличаване на заболяванията, а те от своя страна водят до функционални отклонения. Голяма част от тези заболявания имат психосоматичен характер. Непознатото им до сега натоварване се явява стресогенен фактор. Много деца се оказва, че са в състояние на преумора още след 2-3 час. Тази група рискови деца изисква специално наблюдение, за да възникне трайно училищен невротизъм.

Разбира се, не при всички деца се наблюдават подобни симптоми, но има първокласници, при които адаптационния процес е много тежък и сложен. Особено внимание следва да се обръща от страна на родителите на признаците, които могат да доловят рано сутрин, още преди тръгване за училище. Ако детето няма настроение и ако е преуморено, много често то реагира със симптома „главоболие”, „болки в стомаха” или „повръщане”.  Много често подобна симптоматика е индикатор за наличие на психичен проблем, свързан с училищната дезадаптация.

Училищна дезадаптация – възниква в резултат на нарушения в процеса  на приспособяване на детето към едни или други условия на училищната среда.

Училищната дезадаптация се съпровожда от редица емоционални и поведенчески нарушения и се дели на няколко вида:

-Интелектуална – нарушение или изоставане в развитието на мисленето на детето;

-Поведенческа – несъответстващо поведение на правовите и моралните норми (прояви на агресивност, асоциално поведение);

-Комуникативна – затруднения в общуването с връстниците и възрастните;

-Соматична – нарушения на здравословното състояние;

-Емоционална – емоционални трудности, тревожност, страхове, безпокойство и пр. свързани с училищния живот.

 

Признаци за възникване на дезадаптация:

-уморен външен вид на детето;

-апатия и загуба на интерес към неща и дейности, които са му били любими;

-нежелание да разкаже на родителите си за времето прекарано в училище;

-опити да отклонява въпросите на възрастите, свързани с училище;

-опити да променя и насочва вниманието на родителите към други теми, които не са свързани с училище;

-нежелание да изпълнява домашните задания;

-прави негативни характеристики и оценки на училищните събития, на учителя, на съучениците;

-чести оплаквания, свързани с едни или други събития, които не засягат пряко детето;

-неспокоен сън (поява на нови стрховити жсънища);

-трудно събуждане, вялост, ленност, не желае да тръгва за училище;

-продължителен период на понижено самочувствие;

 

Сериозните психологически проблеми на детето могат да се проявят в следното:

-депресия, рязко снижение на фона на настроение;

-ярко изразена раздразнителност;

-самоизолация, усамотяване, избягване на контакти;

-отхвърляне на опити за близост и прояви на обич и обгрижване;

-тревожно, неуверено, враждебно общуване с възрастните;

-нарушения на общоприетите правила и норми;

-прояви на грубости и агресия към другите;

-постоянни конфликти с връстници;

-самота, липса на приятели, отчуждаване;

-неспособност за концентрация на вниманието;

-емоционално напрежение;