Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3817355 Постинги: 2164 Коментари: 116
Постинги в блога от Декември, 2017 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 

                                  Тест за диагностика на родителско отношение.

                                                      (А.Я.Варга, В.В.Столин)

 

Цел: Тестът представлява психологически инструмент за откриване на родителското отношение при клиенти, които се обръщат за семейна консултация по въпроси, свързани с възпитанието на детето си и общуването с него.

Под родителско отношение следва да се разбират разнообразни чувства по отношение на детето, поведенчески стереотипи, практикувани в общуването с него, особености на възприятието и разбирането на характера, на личността на детето и неговите постъпки.

Описание на теста: Въпросникът включва 5 скали.

(1) „Приемане-отхвърляне” – Скалата отразява интегрално емоционално отношение към детето. Съдържанието на единия полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят харесва детето си такова каквото е; родителят уважава индивидуалността на детето си и му симпатизира; родителят се стреми да прекарва дълго време заедно с детето си, одобрявайки неговите интереси и планове. Другият полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят възприема детето си като лошо, неуспешно, негодно, неприспособимо, непокорно; родителят счита, че детето няма да успее да постигне успехи в живот, не разполага със способности, не е умно и има лоши навици; родителят изпитва към детето си неудовлетвореност, срам, гняв, раздразнение, обида; липсва доверие и уважение към детето.

(2) „Кооперация” – Скалата отразява социално-желателния образ на родителското отношение. Съдържателно тази скала разкрива: отношение, при което родителят е заинтересован от дейността и плановете на детето си; стреми се да му помага всячески и да му съчувства; той високо оценява интелектуалните и творчески способности на детето си, изпитва чувство на гордост от него; родителят поощрява инициативността и самостоятелността и се старае да приема детето си като равен; на лице е доверие, разбиране и стремеж родителят да се поставя на мястото на детето при спорни въпроси.

(3) „Симбиоза” – Скалата отразява междуличностната дистанция в общуването с детето. При високи балове може да се приеме, че родителят се стреми да поддържа симбиотични отношения с детето си. Съдържателно тази тенденция отразява: отношение, включващо усещане на родителя, че той и детето имат еднакви цели; родителят се стреми да удовлетворява всички потребности, да защитава детето от трудностите и опасностите в живота; същевременно родителят изпитва една непрекъсната напрегнатост, напрежение и тревожност за детето си, струвайки му се, че то все още е малко, неопитно и беззащитно. Тревожността на родителя се повишава винаги, когато започне процеса на автономизация по силата на обстоятелствата и тогава при него се появява силна ригидност и съпротива да предостави самостоятелност и свобода на рожбата си.

(4) „Авторитарна хиперсоциализация” – Скалата отразява формите и насочеността на контрола върху поведението на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение се приема определено за авторитарно, деспотично и консервативно-ограничаващо. Родителят изисква от детето без уговорки пълно послушание, дисциплина и подчинение; той се стреми да налага своята воля, но не е в състояние да се поставя на мястото на детето, респ. да мисли и преживява като него; за проявено своеволие, детето се наказва сурова, а стимули за добро поведение не се прилагат; родителят непрекъснато фиксирано следи социалните успехи на детето и неговото индивидуално поведение – мисли, чувства, навици, интереси, контакти и пр.

(5) „Малък неудачник” – Скалата отразява особеностите на възприемане и разбиране на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение отразява: стремеж към инфантилизиране на детето, като му се приписва личностна и социална несъстоятелност; родителят разглежда детето винаги като незряло, неспособно и по-малко от възрастта си; всички интереси, мисли, чувства, увлечение, намерения и пр. на детето, се разглеждат като детски, необмислени, несериозни; детето се представя като неспособно да се адаптира и е изложено да опасности от външно негативно влияние; липсва доверие и е на лице непрекъснат строг контрол на поведението; счита се, че детето винаги е заплашено и не е в състояние да оцелее само.

Инструкция: Предлагаме Ви 61 твърдения, на които имате възможност да отговорите с „ДА”, ако сте съгласен с него  или „НЕ” – ако не сте съгласен. За всяко твърдение може да направите само един избор.

Въпросник:

1.Аз винаги съчувствам на детето си.

2. Считам за мой дълг да зная винаги какво мисли детето ми.

3. Уважавам детето си.

4. Струва ми се, че поведението на детето ми се отклонява значително от нормите.

5. Мисля, че детето трябва да се държи настрана от реалните житейски събития, тъй като те са травмиращи.

6. Благоразположен съм към детето си.

7. Добрите родители предпазват детето си от трудностите в живота.

8. Често моето дете не ми харесва.

9. Винаги се старая да помагам да детето си.

10. Има случаи, при които унизителното отношение към детето му носи полза.

11. Изпитвам досада по отношение на детето.

12. Моето дете нищо няма да постигне в живота.

13. Мисля, че другите деца се подиграват с моето дете.

14. Моето дете често извършва такива постъпки, че освен чувство за презрение друго не заслужават.

15. За своята възраст детето ми е недостатъчно зряло (изоставащо от връстниците си)

16. Детето ми се развива зле, което не ми е приятно.

17. Детето ми  счита себе си за губещо и глупаво.

18. При цялото ми старание трудно мога да науча детето си на добри маниери.

19. Детето следва да се държи в твърди рамки, тогава от него ще стане порядъчен човек.

20. Харесва ми, когато приятелите на детето ми идват у нас.

21. Аз взимам участие в нещата, които върши детето ми.

22. Към детето ми се „лепят” все глупави приятели.

23. Детето ми няма да постигне кой знае какви успехи в живота си.

24. Когато компания познати говорят за децата  си, на мен често ме е срам, че моето дете не е така умно и способно както ми се иска да бъде.

25. Съжалявам детето си.

26. Когато сравнявам детето си с неговите връстници ми се струва, че те са по зрели и по поведение и по разсъждения.

27. С удоволствие прекарвам цялото си свободно време с детето си.

28. Аз често съжалявам, че детето ми пораства и с нежност си спомням за времето, когато беше малко.

29. Често се хващам, че имам враждебно отношение към детето си.

30. Мечтая детето ми да постигне онова, което на мен не ми се отдаде/

31. Родителите са длъжни да се приспособяват към детето си, а не да изискват това от него.

32. Старая се да изпълнявам всички желания на детето си.

33. При вземането на семейни решения, следва да се отчита и мнението на детето.

34. Аз особено много се интересувам от живота на детето си.,

35. При конфликтите с детето си, аз често мога да призная, че то е право.

36. Децата рано разбират, че и родителите могат да грешат.

37. Винаги вярвам на детето си.

38. Изпитвам към детето си приятелски чувства.

39. Основните причини за капризите на детето ми са егоизъм, инат и мързел.

40. Не е възможно да си отпочина нормално, ако с мен е детето ми.

41. Най-важното за детето е да получи спокойствие и безгрижното детство.

42. Понякога ми се струва, че детето ми не е способно на нищо хубаво.

43. Споделям увлеченията, интересите, желанията си с моето дете.

44. Детето ми може да се прибира в къщи когато иска.

45. Разбирам мъките и огорчението на детето ми.

46. Моето дете често ме нервира и дразни.

47. Възпитанието на децата – това е невротична работа.

48. Строгата дисциплина в детството развива силен характер.

49. Нямам доверие на детето си.

50. За строгото си възпитание, децата благодарят когато пораснат.

51. Понякога ми се струва, че ненавиждам детето си.

52. Детето ми има повече недостатъци, отколкото достойнства.

53. Споделям интересите си със своето дете.

54. Детето ми не е в състояние да свърши едно нещо самостоятелно, а ако го направи, то не е така, както трябва.

55. Детето ми расте неподготвено за живота.

56. Харесвам детето си такова, каквото е.

57. Особено внимателно следя за здравето на детето ми.

58. Често се възхищавам от детето си.

59. Децата не трябва да имат тайни от родителите си.

60. Нямам високо мнение за способностите на детето си и не скривам това от никого.

61. Препоръчително е детето да дружи с такива приятели, които родителите му харесват.

Ключ:

-Приемане-отхвърляне:  -3, 5, 6, -8, -10, -12, -14, -15, -16, -18, 20, -23, -24, -26, 27, -29, 37, 38, -39, -40, -42, 43, -44, 45, -46, -47, -49, -51, -52, 53, -55, 56, -60.

-Кооперация (социално желателно поведение) : 21, 25, 31, 33, 34, 35, 36.

-Симбиоза: 1, 4, 7, 28, 32,41, 58.

-Авторитарна хиперсоциализация (контрол): 2, 19, 30, 48, 50, 57, 59.

-Отношение към неуспехите („Малък неудачник”) : 9, 11, 13, 17, 22, 54, 61.

Обработка на резултатите:  Посочените в ключа айтеми със знак „+“ получават 1 бал, а тези с „-„ получават 0 бал.  Високите балове свидетелстват за значително развити родителски отношения, а ниските – за слабо развити.

=При висок бал от 24 до 33 точки по скала „приемане/отхвърляне” е налице положително отношение към детето. Възрастният приема детето си такова, каквото е, уважава го, признава индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете му, отделя достатъчно време да бъде заедно с детето си. При нисък бал от 0 до 8 точки по същата скала е налице отрицателно отношение към детето: раздразнение, злоба, досада, ненавист, ревност, гняв.  Тези възрастни считат детето за неудачник, не вярват в успешното му бъдеще, оценяват ниско или въобще игнорират всякакви негови успехи, не стимулират при успехи детето си, отнасят се към детето като инфантилен индивид.

=Високият бал от 6 до 7  точки по скала „кооперация” свидетелства за отношение на засилен искрен интерес на възрастният към детето; родителят поощрява самостоятелността и инициативността, както и да приема детето за равен. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва противоположното отношение.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „симбиоза” е достатъчен за да се направи извод за това, че е премината оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и детето; възрастният е „слепнал” за него, като му отнема възможността от самостоятелност; родителят осъществява хиперопека, стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи; същевременно детето се учи на това поведение и в по-късна възрастност (когато излезе от родителското си семейство и създаде свое)  изпитва трудности при отделянето от родителите си, като непрекъснато държи отворени вътрешните граници на съпружеската субсистема;  някои деца умело, чрез манипулация се възползват от симбиотичната връзка с родителите си, (която се оказва една неосъзната слабост за последните), за да ги експлоатират и поставят под зависимост. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала е доказателство за това, че възрастният се намира на значителна дистанция от детето си, недостатъчно се грижи за него, липсва емпатия и отговорност.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „контрол” разкрива авторитарно и деспотично отношение към детето; поставени са изисквания за безпрекословно подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание, строг режим от правила и норми; отнета е инициативността и правото на детето на свободен избор; счита се, че този стил на родителско отношение е изключително вреден за адаптацията на детето във външния свят. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала свидетелства за това, че практически отсъства всякакъв контрол над детето; възрастният не приема за сериозни и отговорни интересите, желанията, плановете, амбициите на детето си, не оказва подкрепа и насърчаване. Счита се, че оптималния вариант на отношение по тази скала е в рамките на 3 до 5 точки.

.=Високият бал от 7 до 8 точки по скала „отношение към неуспехите на детето” се явява признак за това, че възрастният приема детето си като малък неудачник, неспособен да се оправя в живота; всичко, което детето желае, стреми се, извършва и пр. се омаловажава и отхвърля от родителя, етикирайки го като „глупост” и детска инфантилност;  . Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва, че възрастният вярва в силите на детето, а неуспехите му се приемат за случайни; родителят подкрепя и стимулира детето си към успехи, осигурявайки му оптимални условия за изява.

Източник:
image




image
Категория: Други
Прочетен: 3987 Коментари: 0 Гласове: 0
 
          Анкетна  карта. Въпросник № 5 – тормоз и виктимизация на учениците

image

image

image

image


Категория: Други
Прочетен: 7236 Коментари: 0 Гласове: 1
 

       Анкетна карта. Въпросник № 4 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Моля, преценете колко характерно за Вас е всяко от следващите твърдения. Използвайте следната скала за оценка: 1-напълно не се отнася за мен; 2-до известна степен не се отнася за мен; 3-съвсем малко се отнася за мен; 4-до известна степен се отнася за мен; 5-напълно се отнася за мен.  

image

image

Категория: Други
Прочетен: 2118 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      Анкетна карта. Въпросник № 3 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Въпросникът, който Ви предлагаме съдържа различни твърдения за живота и взаимоотношенията между хората. След като прочетете всяко едно твърдение, отбележете срещу него своята оценка, като обградите една от следните степени: „напълно вярно”-а; „по-скоро вярно”-б; по-скоро невярно”-в; „изцяло вярно”-г;  Проучването е анонимно.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 3231 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                    Анкетна карта.

                             Въпросник № 2 
– агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Този въпросник съдържа различни твърдения за взаимоотношенията между учениците. След като прочетете всяко твърдение, отбележете колко често то е вярно за Вас, като оградите една от следните степени: „никога”-1; „рядко” -2; „понякога-3”, „често-4”, „много често”-5.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 2786 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                     Техники в семейната терапия.

                                                          "Ролева игра с картички”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                          (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Ролеватa игра с картички e предложена от Джина Огдън и Ан Завин (Ogden, Zevin, 1970) като психотехника за работа със семейството. Това е невербална техника, която идентифицира тези роли и задължения в рамките на семейното взаимодействие, които изпълнява всеки член на семейството. При работата с тази техника се изяснява и характера на взаимодействието на семейството при вземане на съвместни решения за една или друга задача (отговорност, семейно задължение). Участието в играта дава възможност на членовете на семейството да видят повече или по-малко пълен набор от отговорности, които съществуват в семейството и как те се разпределят между всичките му членове. Изучават се също се индивидуалните способности (умения), негативните механизми и семейната динамика.

Техниката, описана тук е взета  от работата на Джина Огден и Ан Завин.

Процедура

Членовете на семейството без предварителна обсъждане избират карти (примерен списък е представен по-долу) за себе си и за другите. Картите описват домашните задължения (отговорности), които някой трябва да изпълнява, например: кой взема решение какво ще се готви; кой изпълнява решението; къде и кога ще се вечеря; кой организира самата вечеря; кой почиства; кой пазарува; кой има право да дава оценки, да критикува, да поучава, да обвинява или да стимулира, награждава, похвалва; кой обикновено благодари; кой най-често е сърдитият, недоволният, претенциозният; кой определя кога се ляга вече и т.н. Освен това картите имат редица роли, които членовете на семейството играят във взаимоотношенията помежду си. Членовете на семейството имат възможност да се съгласят или обратно да не се съгласят, дали съответства наименованието на дадена картичка с определено лице, както и да отхвърлят тези картички, които не искат да вземат.

Примери за „роли-задължения”: Организатор на къщата; Купувач на храни,  Планиращ вечерята;  Пералня; Сексът; Негово превъзходителство; Лошият изпълнител на всички свои задължения; Посредник; Разпоредител; Иконом; Почистващи масата след хранене;  Производител на напитки; Готвач; Сервитьор; Почистващ съдовете; Отглеждащ животните; Грижещ се за малките деца; Този, който поставя децата в леглото; Организатор на празниците; Създател на правилата; Дисциплиниращият, Отговорен за всичко.

Примери за „роли във взаимодействието”:
Положителни
: Говорещ истината; Помагащият; Разбиращият; Творецът;  Щастливецът; Пазачът на вратата;  Защитникът на слабите;  Дипломатът.  Отрицателени: Обвинителят; Умиротворителят; Самотният вълк; Жертвата; Палячото; Крещящият; Критикуващият; Прокурорът; Компютърният специалист;  Детето кумир;

Целта на това упражнение е да проучи, в рамките на личностно-безопасна игра с карти, как членовете на семейството виждат себе си и другите в термините на задълженията и социалните роли. Важно е да се наблюдават различията между начина, по който дадения член на семейството вижда себе си и как другите го виждат. Психотерапевтът може да наблюдава семейство в структурирана невербална ситуация.

Оборудването, необходимо за осъществяването на тази техника, включва 36 ролеви картички (всяка роля е отпечатана на отделна картичка), лист хартия, молив и ластик, с който всеки участник  закрепва в колода картичките си. Психотерапевтът предварително подготвя картичките, след като се е ориентирал за вероятните отговорности в семейството и се е убедил в полезността от прилагане на техниката точно за това семейство.  Много от наименованията на картичките са универсални.

Семейството трябва да получи приблизително следната инструкция:

„Сега ще поставя на масата пред вас колода  от картички. Бих искал всеки от вас да ги разгледа внимателно и да избере за себе си такива картички, които да се отнасят за него, да му съответстват. След това, нека всеки да разположи картичките пред себе си така, че останалите отново да могат да ги виждат. Ако някой иска да притежава картичка, която друг е взел, нека да запише тази картичка на листа, който съм поставил на масата пред всеки. Не се стремете да се конкурирате, като вземате за себе си повече картички – това не е съревнование. Докато трае играта, от вас се иска да мълчите. Моля ви, не разговаряйте!  Картичките, които ви предоставям, не са подготвени специално за вашето семейство, така че не е необходимо да бъдат избрани всички. Отново ви напомням, че към някои картички може да имат интерес повече хора, ако е така, то този, за който няма картичка, нека да я запише на листа, който стои до всеки от вас – това е достатъчно, за да се знае, че той също би я избрал.

Всеки участник трябва да провери целия комплект картички, които е избрал и да се увери, че те са разпределени правилно.  Ако не сте съгласни, че някоя конкретна карта трябва да принадлежи на вас или на някой друг, кажете информацията за това на диктофона, който е на масата – коментирайте, изразете мнение и се мотивирайте защо мислите така.  Освен това, ако някой попадне на картичка, която счита, че не се отнася за него, не се чувствайте задължени да я задържите – можете да я върнете в колодата на масата. Когато всеки участник използва възможността да се изкаже по повод картите на другите, семейството ще има право да се избави от всяка роля, която счита, че е неправилна или не му принадлежи, независимо от това колко точни са преценките му. След тази процедура, всеки от вас трябва да събере своята колода и да я върже с ластик.”

Звукозаписът на диктофон служи за последващо оценяване на резултатите от „играта”. При анализа на информацията,  психотерапевтът създава схема за всеки член на семейството, която улеснява определянето на техните роли и позиции в семейната система.

Пример

Сю и Дъглас и техните двама тийнейджъри приели психотерапевтична работа. В заявката си Сю споделила недоволство от общуването между нея, нейните синове и съпруг. Често тя изпадала в депресия и се чувствала много разстроена поради тези отношения в семейството. Терапевтът поканил семейството да участва в играта на ролеви картички и разположил върху масата 36 карти (подготвен предварително) с изображения нагоре.

Семейството трябвало да разгледа картите и всеки да избере тези, които според него се отнасяли за личността му.  След това те били помолени да отхвърлят тези роли, които искали да откажат. Станало ясно, че Сю е „работен кон” в къщата. Тя имала серия от задължения и отговорности, които били несъизмерими с натоварването на останалите членове на семейството. От притежаваните от нея карти, тя отхвърлила тези, които характеризирали взаимодействието в семейството в неговата негативна страна.

Тъй като семейството участвало в една „игра без думи“, членовете били лишени от обичайната атмосфера – викове и обвинения.  Сега ситуацията (общуването) била контролирана и спокойна, членовете се отнасяли един към друг по начин, коренно различен от предишния си опит. Дъглас, който обикновено казвал, че работата му в градината била с достатъчен принос за работата на къщата, сега осъзнал, че това не е достатъчно. Когато момчетата ясно видели несправедливостта при разпределението на работата, те изразили желание да поемат повече отговорности.

Преразпределението на задълженията било извършено в спокойна и мирна обстановка, без никакви викове и обвинения. Сега членовете на семейството искали да разпределят отговорностите честно. Освен това, Сю видяла, че е получила много отрицателни „роли на взаимодействие“. Тя не била доволна от такива роли като „Крещящият“ и „Пркурорът“, а вместо това поискала да придобие ролята на „Творческият човек“ и „Щастливият човек“. Съпругът и синовете й възприели позитивно желанието й да промени стила си на общуване.

Разбира се, тази техника не решава всички проблеми на разпределението на ролите и взаимоотношенията в семейството, но тя дава на терапевта възможност да се разгледа тези проблеми без външен натиск. Освен това, семейството може да види разпределението на отговорностите в графична форма. Този подход е различен от обичайния начин за обсъждане на семейните роли, които често се случват в спорна ситуация. Техниката позволява на членовете на семейството в атмосфера на позитивна групова работа да поемат нови роли и да отхвърлят старите.

На финалната част картичките обикновено се разпределят на масата пред семейството в няколко колоди със следните наименования, например:

1.+ (за положителни характеристики);

2.- (за отрицателни характеристики);

3.Избрани (ролите, избрани от играча);

4.Данни (всички роли, дадени на играча от другите, приети или не);

5.Неправилни (ролите, дадени на играча, които по негово мнение не са правилни и които той не желае да приеме);

6.Несъответстващи (ролите, които другите играчи смятат, че не са подходящи за този играч).

7.Неприети (ролите, които играчът е отхвърлил в края на играта).

 

Използване

При оценяването на резултатите от играта трябва да се изследват няколко аспекта:

УМЕНИЯ:

1.Факти, ценности и значения, които се споделят от членовете на семейството.

Споразумения между членовете на семейството за ролите, които  вземат за себе си и другите. Явяват ли се ролите точно формулирани или се оказват неправилни, несъответстващи и не трябва да се разпределят между членовете (не трябва да се дават на никого)?

2.Отговорност.

Обръща се внимание на разпределението на задълженията и какъв модел за това разпределение се прилага от родителите,  и служи ли той като отправна точка за децата? Какви конкретни отговорности избират различните членове на семейството?

3.Положително взаимодействие помежду си.

По време на играта членовете на семейството поставят ли един на друг позитивни роли?

4.Способността да играят.

С удоволствие ли играят членовете на семейството? Скучно ли им е по време на игра или забавно? Настроени ли са да се конкурират помежду си?

5. Приемане и поддръжка на индивидуалните различия.

Допуска ли се в това семейство членовете да се различават от другите и да променят установената представа за себе си? Способни ли са членовете на семейството да отхвърлят ролите, които им се приписват от другите? Отговорът на тези въпроси по същество е свързан със способността на семейството да дава на членовете си свободата да бъдат различни, да запазят своята специфика и самоценност.

6.Роли, които членовете  вменяват на себе си, но не „за играта“, а за „разчистване на сметки“.

Членовете на семейството мислят ли за себе си и за другите по положителен начин или други могат да бъдат отхвърлени като „лоши“, да ги обвиняват и оскърбяват?

 

НЕГАТИВНИ МЕХАНИЗМИ:

1.Унижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството приписват един на друг плюс отрицателни изказвания, записани на магнетофона.

2.Самоунижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството избират за себе си, плюс подходящи устни изявления.

3.Други негативни механизми.

Неадекватни шеги, хаплива ирония, подигравки и ненужни въпроси (необходимо е да се регистрират и двете).

 

СЕМЕЙНА ДИНАМИКА:

1.Сексизъм.

Разпределят ли се отговорностите на основава традиционните преедстави за ролите на половете? Съпругът/бащата избира ли ролята на „Създателят на правилата“ и „Дисциплиниращият“? Могат ли членовете на семейството да преодолеят традиционните представи за типични женски и типични мъже задължения?

2. Търсенето на „жертвен агнец“.

Някой избира ли за себе си „картата за жертва“ или  някой получава ли такава? (в този случай е важно дали картата е приета или отхвърлена)? Кой поема ролята на „Спасителят“?

3.Сила.

Кой изпълнява повечето от задълженията? Кой ги приписва на другите?  Кой приема тези задължения, които му се приписват от други членове на семейството?

4.Семейни съюзи.

Кой разделя (споделя) задълженията с други (с кого)? Членовете на семейството  обединяват ли се в групи, за да припишат на други негативни роли?

5.Гняв.

Кой избира роли за другите, фокусирайки се върху отрицателните? В този случай, понякога гневът е видим, а понякога е скрит.

6.Емоционална подкрепа.

Ако членовете на семейството разпределят отговорностите си справедливо, задават само позитивни роли един на друг и отхвърлят карти с отрицателни роли, тогава те показват емоционална подкрепа в играта (или могат да се стремят да направят благоприятно впечатление на терапевта, дасе  видят в най-добрата светлина).

7.Въпроси, които не се обсъждат и са скрити.

Скрити конфликти, за които не се говори. Съждения за това, какъв е всъщност един или друг член на семейството и какво се нуждае да получи от другите – всичко това може да се разкрие по време на играта.

От особена важност е да се наблюдават невербалните прояви на поведение. Дали семейството като цяло е в добро настроение или не? Имало ли е някакви пискливи писъци, гняв, неразрешено улавяне на карти, необуздано веселие по време на играта или всичко е било организирано и спокойно? Участниците излагат ли своите карти така,  че другите да могат да ги видят или обратно – разпръсват, крият, изпускат на пода, захвърлят и пр.  

Техниката безусловно е много полезна за семейния терапевт, тъй като му дава възможност за кратък период от време, да събере голямо количество информация за семейството и за това как нейните членове взаимодействат помежду си. Упражнението убедително показва на семейството – кой, какви задължения действително изпълнява и дава възможност на семейството да търси нови и по-конструктивен начин в разпределението на домашния труд. Всички скрити нагласи, както положителни, така и отрицателни, по повод задълженията тук изплуват на повърхността. 

image

Източник:
image


image

Категория: Други
Прочетен: 1808 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2017 06:23
 

                                                              Анкетна карта.

                    Въпросник № 1 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Предлагаме Ви  21 твърдения, отнасящи се до различни ситуации на взаимоотношения в  дома и училището. От Вас се иска, да се запознаете внимателно с всяко твърдение и направите един избор за отговор. Предлагаме Ви  три възможности: „да”  - съгласен с твърдението, „не мога да преценя” – ако нямате ясен отговор и „не” – не съм съгласен с твърдението. Опитайте се да отговаряте с „да” и „не”.  Отговора си маркирайте със знак „Х”. Проучването е анонимно.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 3253 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                      Техники в семейната терапия.

                                                                    „Празен стол”

                                                  (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                           (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката „празен стол” за първи път е била приложена от Ф. Пърл, който я описва в книгата си „Гещалт-терапия” (Perls, Hefferline, Goodman, 1951). Целта на тази техника е да помогне на индивида да получи достъп до онези части от неговия „Аз”, които досега не са били интегрирани в цялостна индивидуалност.

Процесът, който стои в основата на тази техника, се основава на предположението, че родителските „вътрешни обектни отношения” се отразяват в техните взаимоотношения със собствените им деца.  

Трудностите, свързани с вътрешните отношения на родителите, се проявяват в проблеми с границите и контактите за цялото семейство – такива феномени като „Жертвен агнец”, „Плетеница” (семейни отношения, при които не може да се установи къде е края и къде – началото, което означава, че не може нито да се накаже, нито да се оправдае който и да е от участниците), проективна идентификация на детето и т.н. Тази техника също дава възможност на членовете на семейството да се включат в диалог със „значимите други”, които в момента не присъстват на сесията.

Още като деца, ние привеждаме нашия опит за комуникация със „значимите други” във вътрешния план – интернализираме го.  В този процес на интроекция ние ставаме част от други хора. При това ние привеждаме във вътрешния план не просто обекти, а самият способ на взаимодействие – цялата полярна и противоречива драма на отношения с близките.

Ние съзнателно се идентифицираме от една страна в диалога, като отхвърляме другите („това не е мое”), а от друга, несъзнателните аспекти на диалога могат да се възвърнат външно, но по-често това става в едно и също семейство, проектирайки се върху детето или родителя. Това от своя страна води до различни трудности в комуникацията и често до горчиви чувства и нерешени проблеми на взаимоотношенията в семейството.

При работа със семейства и двойки целта е да се насърчи индивидът да получи обратна връзка за чувствата и вярванията, които той предава на други членове на семейството. Проекциите водят до изкривяване на реалността в системата. Освен това, семейството е организирано около тези изкривявания. Чрез интегрирането на тези чувства в отделен "Аз",  могат да бъдат постигнати по-реалистични патерни за комуникация,

 

Процедура.

Бауер (1979) описва техниката на „празния стол”, както следва. Терапевтът провокира диалог между родителя и детето, което се приема, че седи на празния стол. Той моли родителите да водят диалог и за двете страни – родителската и тази на детето. Инструкцията може да бъде приблизително следната:

„На този стол, точно пред вас, седи вашето дете.  Моля, седнете на стола и говорете така, както би говорило вашето дете.  Кажете, какво би направило вашето дете, ако се беше оказало тук?”

След като бъде изпълнена инструкцията,  на  родителя се предлага да размени ролите (респ. местата си с детето, като този път например стане прав (или заеме място на другия стол) и отговори на „детето” от името на родителя. По този начин последователно се сменят ролите от родителя,  водейки диалог с „детето”. Този процес продължава до тогава, докато се осъществи някаква важна интеграция. Тогава психотерапевтът може да направи следните коментари: „Ако правилно съм разбрал, вие искате да кажете, че сте много ядосан и можете да ударите този човек?” или алтернативно, терапевтът може да поеме ролята на „другия Аз” на клиента и съвсем накратко да изрази неговото мнение,  докато наблюдава реакцията на клиента.

Говорейки с „гласа” на детето, родителят придобива отново онези части от своя Аз, които се оказват проектирани върху детето. В крайна сметка фокусът се премества от диалога между възрастните и детето към вътрешен диалог на родителя или в диалог между родителя и собствения му родител, сякаш седи на празен стол. По този начин наличния опит на клиента (родителя) получава историческата перспектива в родителското семейство на самия клиент.

Пример

Бауер привежда следния пример за прилагане на техниката.

„Когато г-жа К. е била дете, тя и баща й имали садомазохистична връзка. Тя привела във вътрешния план, интернализирала драмата на жертвата и мъчителя и я разиграла в настоящия си живот по време на сесията.

Проблемът: Г-жа К. възприемала сина си, който вече бил достигнал подрастваща възраст (юношество), с чувство за отмъстителност и агресивност, като в същото време определяла себе си за доста добра и миролюбива майка.

Терапевт: Госпожа К., представете си, че вашият син седи на този стол. (Тя кимва). Можете ли да му кажете какво мислите за него и какво чувствате?

Г-жа К: Том, теб изобщо не те е грижа. Винаги искаш да ме нараниш. Ти никога не ме слушаш, обиждаш ме. Ти дори се учиш лошо. Ти си пълно разочарование. Просто си голямо разочарование и голяма неприятност.

Т: А сега можете да седнете на стола и да дадете думата на Том. Нека той говори с вас, сякаш вие седите на този стол  (терапевтът посочил стола, който „Том току-що бил освободил”).

К. (Аз-ът на Том): Правилно, ти ме ненавиждаш, ти ме мразиш! Ти винаги искаш да правя нещо, което аз не искам да правя и които само ти считаш, че са правилни.

(кратка пауза) Т.: (добавя от името за второто „Аз” на Том) Аз се боря с теб. Аз искам сам да реша какво трябва да правя. Винаги се опитваш да ме контролираш.

Т.: Моля, отидете на стола на майката и говорете с Том.

К: Ти самият ме караш да се държа така, защото ти винаги постъпваш неправилно.

Т: Моля, върнете се на стола на Том и говорете от негово име.

К: (Зад Том) Никога не мога да направя нещо, което да ти изглежда правилно. (по посока на терапевта): например, същото нещо, се случва и с баща ми. Той винаги ме критикува и в очите му никога не можех да направя нищо както трябва. Това толкова ме вбесява,  че искам да направя нещо наистина нередно, но вместо това, винаги се опитах да му угодя. Нищо не се получи.

Т: Значи, когато баща ви е ядосан и агресивен към вас, тогава и вие се ядосвате и нападате сина си по същия начин;  ето защо се ядосва и той и ви създава неприятности?

К: Да, изглежда, че е така. По-рано не разбирах какво правя и как се държа със собствения си син; всъщност държах се с него така, както баща ми се държеше с мен.

Т: Представете си, че баща ви седи на втория стол. Поговорете с него.

 

* * * В началото на „разговора” с агресивния син с помощта на празния стол, г-жа К. признала за съществуването на собствената си агресия, а когато диалогът стигнал до спор между нейния агресивен „Аз”" и нейния слаб и пасивен „Аз”, тя осъзнала своята агресивност.

 Когато г-жа К. разказала за опита си от детството, за безсилието срещу агресивния си баща, тогава настъпила важна промяна в миналото на семейство. Диалогът между г-жа К. и нейният баща добавил нови подробности към тази тема, а именно – само ако приеме собствената си агресия, тя ще може да си взаимодейства конструктивно с агресивното си дете.

Използване

Гещалт-техниката „празен стол” е полезен инструмент за работа с проекцията. Прекъсвайки проекционния процес, тази техника помага на родителите отново да възстановят онези части от своя „Аз”, които преди това са загубили. Чрез предефиниране на „отричаната страна на връзката”, родителят е в състояние да види детето и да се отнесе към него, без да проектира „отричаната фантазия”. Техниката се използва за поставяне на фокус на вниманието на терапевта и клиентите към отношенията между родителя и детето, посредством вътрешния диалог на родителя. По този начин клиентът поема отговорност за тази част от трудностите в общуването, за които отговаря той самия и след това се насърчава да експериментира с нови поведенчески модели – вече непосредствено в семейството. Същото може да се приложи при работа със съпружеската двойка.  

В тези клинични ситуации, в които родителят извършва проекция върху детето, терапевтът може да прекрати тази проекция, като използва техниката „празен стол”. Обикновено се препоръчва родителите и децата да работят поотделно по своите проекции, тъй като има риск, ако работят заедно психотерапевтичната работа да отслаби границите между поколенията. В същото време е важно по време на работата да присъства и другия родител, който наблюдавайки работата на партньора по неговия вътрешен диалог, успява да го съпроектира върху себе си, намалява собствените си проективни идентификации и в резултат да постигне по-добро разбиране на своя съпруг.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 1313 Коментари: 0 Гласове: 0
 

    Приложения към програма за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици

                     със специални образователни потребности (СОП) –
IIV клас

image

image

image

image

image

image

image

image



image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 2812 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                     Програма

                     за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици със специални

                                       образователни потребности (СОП) –
I IV клас

 

Забележка: Упражненията се прилагат в зависимост от състоянието на детето (ученика).

 

Група №1: Упражнения за развитие на способности за създаване на мисловни образи (визуализация на понятия)

Упражнение №1 "Мисловни образи, отговарящи пряко или косвено на понятието”

 Упражнението се провежда на два етапа, тъй като мисловния процес на тази възраст не може да се удържи активен продължително време без подкрепление. На първия етап понятието получава графическо изображение.

Инструкция: Опитай се за всяко от казаните от мен думи, да направиш някаква рисунка.

За детето не е трудно да даде отговор, тъй като образът изниква почти автоматично.

Примерен набор думи:

image

На втория етап думата се представя, като дума или фраза, без фиксация на хартия.


Упражнение №2  (усложнен вариант на предшестващото упражнение).

Използват се 200-300 кибритени клечки. На ученика се диктува думата, а той подрежда клечките във вид на фигура, която предизвиква думата в представите му.  Например, трактор може да бъде изобразен посредством прекъсната линия от звук р-р-р-р….. Клечките могат да бъдат подреждани по всякакъв начин, в т.ч. и да се чупят. Думите се диктуват с пауза от 1 мин.  След като приключи диктовката, от детето се иска по конструираните фигури да възпроизведе думите.   С увеличаване броя на тренировките се повишава скоростта на конструиране и увеличава броя на запомнените думи.

Когато ученикът се научи да създава зрителни образи, обличайки ги в конкретна форма, с лекота може да се премине към следващ етап на запомняне – осъзнатото възприемане. Препоръчително е в процеса на упражнението да се обръща внимание на преживяванията на ученика и да се стимулират положителни емоции, които влияят върху крайния резултат от запаметяването.

 

Група №2: Упражнения, насочени към развитие на възприятието и концентрацията на вниманието.

Упражнение №3. "Осъзнаване на визуализиран материал”

 За упражнението са необходими: лист хартия, моливи и секундомер.

На таблото (стимулния материал) са представени 12 изображения.  Предлага се на ученика да разгледа първия ред, закривайки останалите с лист хартия, за да го разсейват.  След 30 сек. на ученика се предлага да закрие и този ред и да нарисува по памет изображенията от първия ред.  След това му се предлага да сравни работата си с образците. По този начин се работи и с останалите редове, като с последните два реда се работи едновременно.

image

Упражнение №4. Събуждане на „чувство за детайли” 

На ученика се предлага табло с 4 абстрактни фигури 

image

Всяка от тях се показва на детето в продължение на 1 минута, като останалите са закрити, за да не отвличат вниманието.  След това се предлага на ученика, мислено да си представи същите фигури с всички детайли и по памет да начертае всяка една от тях на хартия.

 

Упражнение №5. „Осмисляне на вербален материал” (използва се за тренировка както на зрителна, така и на слухова памет)

Целта на упражнението е ученикът да се научи да разсъждава върху думите.

Инструкция: Сега ще ти прочета (покажа – в зависимост от тренирания тип памет) думи, когато чуеш думата от теб се иска, да си представиш външния вид на дадения предмет, предназначението му,  неговия вкус, аромат, който той може да притежава и други свойства. Например, паста за зъби – на външен вид може да е бяла, блестяща, трицветна, с аромат на билки или с остър лютив вкус и пр.

Като предварителна тренировка, преди началото на упражнението се препоръчва, да се поработи с ученика, като му се подадат 2-3 и повече думи и той да изпълни условието на глас.  Към упражнението се пристъпва само ако детето е усвоило условието.

image

Около 40 мин. по-късно на ученика се предлага да възпроизведе запомнените думи.

Упражнение №6. "Оживяване на неодушевени предмети”

Към това упражнение е желателно да се премине след като бъдат усвоени добре предшестващите, т.е. ученикът трябва да има формирани умения за привеждане на вербалната информация в зрителен образ, т.е. да има навици за визуализация и особено за концентрация на вниманието, предизвикано от осъзнатостта на възприемането.

На детето се предлага да си представи някакъв звяр, животно. След като бъде създаден образа, психологът предлага на ученика да „оживи” картината, т.е. животното да започне да се движи, да живее самостоятелен живот във въображението.  След това се иска ученикът да разкаже за своето животно всичко, което „вижда” за него и счита, че е важно.

След „оживяването” на живото, може да се премине към процедура на „оживяване” на предмет. Първоначално упражнението се изпълнява със затворени очи, а след това с отворени.  За да бъдат постигнати добри и трайни резултати в способностите з визуализация, се препоръчва серия от занятия, при които да бъдат „оживени”  50 живи същества и 100 предмета.

Това упражнение може да бъде проведено и във форма на игра на вълшебник.  На детето се предлага да бъде вълшебник, който е способен да съживява с помощта на вълшебна пръчица всичко което иска.  Например, той решава, че някакъв предмет трябва да бъде съживен и той в същия миг оживява. Когато това се случи, вълшебникът вече може да разкаже за този „жив” предмет всичко, защото е разкрил тайните му.

Забележка: Всички по-горе описани упражнения способстват за запис на информацията, за което се използва кратковременната памет (КВП).  При това, данните от паметта, получавани от възприятието в съответствие с решаваната задача, се допълват от данни, които се съхраняват в дълговременната памет (ДВП).  Същевременно, за да се възпроизведе информацията от КВП, се извършва процес за продължително съхранение, т.е. активизира се ДВП или се извършва процес на структуриране (кодиране) и търсене.

Описаният  процес на запаметяване не може да се осъществи без посредническата роля на мисленето.  Първичната обработка по систематизация и класификация на запомнените обекти се  извършва с помощта на операции за намиране на сходство и различие, при задължително участие на емоционалната сфера.  Тази процедура осигурява разделяне на информацията на категории (за удобство при съхранението)  и я снабдява с опознавателни сензорни знаци, облекчаващи извличането и от паметта.

Във връзка с това, работата по трениране на ДВП трябва да започне едва след формиране на умения за сравняване на запомнените предмети, чрез намиране в тях на признаци на сходство и различие.

 

Група №3: Упражнения за развитие  на операции по установяване на сходство и различие, анализ и синтез на детайлите.

Упражнение №7.

Всички анализирани предмети се изследват по една и съща схема: от емоциите към логиката.  По-долу е посочен план за провеждане на такъв анализ:

1.Емоционално възприемане на предмета

          Инструкция: „Какво впечатление създава у теб този предмет? Харесва ли ти неговия цвят, форма?”  Детето лесно може да изведе онези предмети, към които изпитва приятни чувства, т.е. то ги извежда и отделя  от общия фон.

            Този тип въпроси подтикват детето към анализ на неговите емоционални реакции. Задачата на психолога е да въвлече детето в активен процес на възприятие, в което съзнателно да се включи емоционалния фактор, гарантиращ по-добро запаметяване в ДВП.  Много е важно да се изясни кой от всички предмети е произвел най-ярко впечатление у детето и да се проследи живота на този предмет в ДВП.

 

2. Анализ на предизвиканите емоции.

Инструкция: „Този предмет, който виждаш приятен ли ти е или не? Той успокоява ли те или те дразни?  Според теб впечатляващ ли е или безцветен/ Забавен ли е или тъжен?  Увлекателен ли е или скучен?”

От особено значение е, детето да се учи да се вслушва в емоциите си и да ги разбира.  Такъв род мислене предизвикано от емоциите способства за по-добро закрепване на паметовите следи.

Логическа част.  Простата стратегия на анализ позволява да се извърши съсредоточаване върху главното, същественото и значимото.

 

3. Установяване на общия смисъл

Инструкция:  „Погледни този предмет. Що за предмет е това? как се нарича той?”

 

4. Разглеждане от гледна точка на композицията

Инструкция:  „Погледни, как са използвани цветовете, има ли и кои са допълнителните елементи, които се отличават и различава този предмет от останалите? Какво забелязваш на преден план?

Посредством въпроси от този тип, психологът въвлича детето в пространствено възприемане на обекта.

 

5. Анализ на детайлите

На следващия етап се търсят най-значимите детайли (елементи), които предоставят специфична информация за предмета.  Вниманието се съсредоточава върху описанието на отделните детайли. Този етап може да бъде повече или по-малко сложен в зависимост от количеството детайли, които следва да запомни детето.

 

6. Синтез

Инструкция: „Затвори очи и мислено си представи изследвания обект. Кажи сега какво  на ясно виждаш на своята картинка? Вземи молив (цветен) и нарисувай това, което си запомнил.”

В заключение може да се сравнят получените картини.  За упражнението (анализ-синтез) могат да се използват предмети, достъпни за условията, в които се провежда упражнението:

= плодове или зеленчуци; започнете от един обект, постепенно преминавайки към сравняване на няколко еднакви елемента в рамките на един вид;

= цветя и растения;

= дървета; обект на изследване са общата им форма, короната, клоните, листата, цветовете, плодовете;

= животни (например, кокошки, кучета, птици);

= близки квартали (близкостоящи улици; паркинги и пр.);

= хора; лица, глас, навици на приятели и пр.;

 

Упражнение №8 „Запомни картинките”

На детето се предлага да запомни изображения на 3-4 картички с картинки и да ги назове по памет.  След това трябва да потърси тези изображения сред 10-12 картички, но разхвърляни безпорядъчно.  За това упражнение може да се използват букви или цифри, прилагайки специално изработени картички.

 Постепенно количеството на картичките може да се увеличи.

Описанието при повече упражнения, ще помогне на детето да се научи да запомня при определен ред. За извличане на информацията обаче е необходимо, да се приложи механизма на асоциациите. Асоциацията е психичен процес, в резултат на който едни представи предизвикват и влачат след себе си други. Например, при представа за Нова година, автоматично възникват образи за елха, Дядо Коледа, Снежанка, джуджета, шампанско, лакомства и т.н.

Обикновено асоциациите възникват бързо и автоматично, отколкото логично, въпреки че подобна дейност също не е възможна без намирането на сходства и различия.  Именно затова в предишните упражнения следва да бъдат отработени задачите за сходства и различия.  Тренировката на умения за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи е показана в упражнение №4.   

В това упражнение се отиграват задачи за развитие на асоциативното мислене, развитие  на умения за подбиране на зрителни образи с преход към абстрактни понятия, а също така е описан мнемотехнически прийом „нелогични асоциации” за запомняне на думи, които не са свързани по никакъв начин.

 

Група №4: Упражнения, насочени към развитие на способности за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи на материала.

Упражнение №9 „Двойна стимулация на паметта“

Пред детето се разполагат 15-20 картички с изображения на отделни предмети (например, ябълка, тролейбус, чайник, самолет, риза, писалка, автомобил, кон, петел, флаг и др.)

Инструкция: „Аз сега ще ти кажа няколко думи . Разгледай картинките и избери между тях тази, която би ти помогнала да си припомниш всяка една от казаните от мен думи. Тази картичка постави отстрани.”

След това се прочита първата дума.  След като детето избере картичка и я постави в страни, се чете следващата дума и т.н.  По-късно детето трябва да възпроизведе казаните думи.  За тази цел изследваното лице взима една по една от сложените в страни картички и с тяхна помощ се подсеща за думите.

Примерен набор от думи:

ПОЖАР, ЗАВОД, КРАВА, МАСА, БАЩА, ГРЕШКА, ДОБРОТА, КРЕМ, СЕДИ.

 

Упражнение №10

На детето се дават няколко думи и се иска да ги прегрупира, обединявайки ги по някакъв признак, който да облекчи запомнянето, а след това се иска да измисли история, с която да ги обедини.

image

Упражнение №11

Инструкция: „Разгледай внимателно рисунката. На нея са представени наименованията на животни. Представи си сега външния вид на всяко животно на мястото, на което се намира неговото име и помисли върху някаква история, която свързва тези животни помежду си.”

След това рисунката се закрива и от детето се иска да възпроизведе на лист хартия разположението на имената съгласно образеца. Няма ограничение на времето за наблюдение на таблото.

 

Упражнение №12 (развитие на асоциативното мислене).

Целта на упражнението е да подтикне детето към асоциативно мислене.   На детето се предлагат няколко думи и се иска да направи колкото се може повече асоциации, които му идват наум при четенето на тези думи. Например, камила – гърбица, пустиня, пясък, кактуси и пр. В края на упражнението детето работи самостоятелно върху 2-3 думи.  Този тип упражнение е добре да се прилага периодично, за кратко време, за да може детето да формира скорост за генериране на асоциации. При провеждане на упражнението резултатите се записват с цел, проследяване развитието на способностите във времето.

image

Упражнение №13 „Конкретизация на абстракцията”

Инструкция:”намери конкретни зрителни образи, които могат да се асоциират с всеки от приведените от мен думи, например, любов – сърце и пр.

image

Упражнение №14 "Нелогични асоциации"

Този тип упражнения са насочени към създаване на логични асоциации, т.е. развиват логическия вид запомняне.  В образователния процес често е необходимо да се запомня материал, който външно логически не е свързан.

На детето се подават няколко думи, които не са свързани помежду си. Например, КНИГА, ЦВЕТЕ, НАДЕНИЦА, САПУН.

Инструкция: Пред теб има набор от думи, които не са свързани помежду си. Иска се да потърсиш все пак някакви асоциации, за да ги обвържеш.  Най-добре е веднага да кажеш първото което ти идва на ум. Имаш пълна свобода да търсиш каквито и да е било връзки, дори най-абсурдни. Когато откриеш такива връзки, то с лекота би могъл да сътвориш някаква кратка история.”

Това упражнение също е полезно да се прилага периодично, за формиране на устойчиви навици.

 

Упражнение №15  „Нелогични двойки асоциирани думи”

Това упражнение изисква обединяване във въображението на два предмета, които нямат нищо общо помежду си, т.е. не са свързани чрез естествени асоциации.

Инструкция: „Опитай се да създадеш в ума си образ на всеки предмет.  А сега мислено се опитай да ги обединиш в една картинка.  Предметите могат да се обединяват по всякакви асоциации, дай воля на въображението си. Да вземем пример с  думите „КОСА” и „ВОДА”, тях можем да си ги представим обединен  (свързани) чрез асоциация  на коса намокрена от дъжда. Постарай се да създаваш колкото се може по-ярки картини. Запомни, че колкото по-силни и богати са асоциациите, т.е. картините ти, толкова по-трайно ще бъдат запомнени тези думи.”

 

Примерни двойки за тренировка:

image

Първоначално е добре детето да поработи по слух, разказвайки за своите картини заедно с психолога, а след това самостоятелно, пишейки на лист. На следващото занятие е добре да се повтори някоя от двойките, за да се извърши проверка. Задължително трябва да се съобщят резултатите от проверката.

 

Упражнение №16 „Запомняне на думи”  

Сега вече може да се премине към научаване на детето да запомня няколко нелогично свързани думи. Препоръчва се да се започне с 10 думи, например:

ДЪРВО, МАСА, РЕКА, КОШНИЦА, ГРЕБЕН, САПУН, ТАРАЛЕЖ, ЛАСТИК, ХАРТИЯ, СЛЪНЦЕ,

Тези думи следва да бъдат свързани в разказа:

„Представи си зелено красиво ДЪРВО.  От него започва да расте настрани един дебел клон, който ще бъде използван за изработването на МАСА.  Когато се приближиш към масата и я разгледаш внимателно виждаш, че върху нея има вода, която се стича надолу и образува цяла РЕКА.  В средата на реката се образува водовъртеж, в който се върти огромна КОШНИЦА.  Кошницата се блъска от бряг на бряг. Ти се приближаваш от единия край, успяваш да хванеш кошницата и виждаш, че в нея има ГРЕБЕН. Взимаш гребена и започваш да решиш косата си, като заедно с това я миеш със САПУН.  Сапунът се стича по косата и тя става настръхнала като бодилите на ТАРАЛЕЖ. На теб ти е неудобно, взимаш един ЛАСТИК и връзваш на опашка косата си.  ластикът обаче  не издържа, къса се и когато започва да пада към земята, виждаш, че той е направен от ХАРТИЯ. Навеждаш се и виждаш, че на хартията е нарисувано ярко СЛЪНЦЕ.”

Първоначално детето се подкрепя при създаването на разкази, а след това се оставя да работи самостоятелно.  Постепенно количеството използвани думи за запомняне следва да се увеличава.

През цялото време психолога трябва да документира работата на детето.

 

Упражнение №17 „Запомняне на стихове” 

Всеки текст може да бъде представен в мисловни образи. На това се основава и техниката за запомняне, на която трябва да бъде научено детето.

Училище

(Ив.Вазов)

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

 

Отивам, бабичко,

макар и слабичко,

книга да се уча,

добро да сполуча.

 

*   *   *

Овчар

(Ив.Вазов)

Когато бях овчарин

и овцете пасях,

бях много благодарен,

макар и сиромах.

 

Щом пукнеше зората,

изкарвах ги навън

и свирях из гората,

подпрян на някой пън.

 

И времето бе кратко

със шарен ми кавал,

и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал.

 

И днес, когато виждам

овчарче малко аз,

не знам защо завиждам

и охкам си без глас.

 

*   *   *

 

Уловена птичка

(Ив.Вазов)

Деца

Видиш, птиченце крилато,

ние в примка те държим

и със тебе цяло лято

няма да се разделим.

Птичка

Ах, защо ви съм? Бъдете

милостиви тоя час,

да си хвръкна ме пуснете,

в примката ще умра аз!

Деца

Не грижи се, мила птичко,

дор си в нашите ръце;

ще те храниме със всичко,

с захарчица, с млечице.

Птичка

Мляко що е не разбирам,

захар ази не кълвя,

само зрънца знам да сбирам

и мушици да ловя.

Деца

Ти зимъска ще загинеш

на полето там сама!

По-добре да си починеш

в нашта клетка у дома.

Птичка

Не се бойте, аз щъ хвръкна

татък в топлите места,

в ваш"та клетка ще издъхна,

макар златна да е тя.

Деца

Мила птичко, ти не знаеш

как е харно тука, виж -

ти със нас ще си играеш,

няма що да се боиш.

Птичка

Мен, дечица, по е харно

да си хвъркам по светът,

тук щъ умра аз навярно,

тясно ми е в тоя кът!

Деца

Право казваш, пиле клето,

тук на мъка ще живейш,

хай хвръкни си към небето,

на свобода да си пейш!

 

Стимулен материал: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1335&Level=1

 

Инструкция:

а) Прочети внимателно първата строфа на стихотворението.

б) Сега затвори очи и се опитай зрително да си представиш съдържанието на тази строфа в ума. Постарай се да нарисуваш ярка картина, да я почувстваш, да имаш свое отношение към нея: харесва ли ти, позната ли е, успокоява ли те или те натоварва с негативни чувства.

в) Сега премини към следващата строфа.  Прочети я на глас и си я представи. По този начин продължавай да работиш и с останалите строфи.”

Детето трябва да създаде пределно ясна картина от образи, съдържащи се в стихотворението.  Създадените зрителни образи се записват във вид на думи на отделен лист. След това от детето се иска да прочете цялото стихотворение на глас без да спира, подкрепяйки се с думите, възникнали при създаването на зрителните образи.

г) „Сега се опитай да си спомниш стихотворението, като се опираш на мислените образи. Затвори очи и възпроизведи тези образи, които си запомнил. Опиши ги  със свои думи.”

д) След това, се предлага ново прочитане на глас. Ако е нужно, някои образи, които не са ярки и не работят (не подпомагат запомнянето) могат да бъдат променени. Много е важно детето да запомни безгрешно последователността, в която се появяват образите.

е) На последно място детето се опитва да възпроизведе цялото стихотворение.

Следва да се обръща внимание на ритъма и римите. Всеки път при нови упражнения психологът обсъжда с детето заучаваното стихотворение, интересувайки се от неговото лично отношение към текста.

 

Упражнение №18 „Запомняне на текст”

Една от трудностите на учениците в обучителния процес е свързана както с преразказа в устна форма, така и в писмена.  Упражнението предлага вариант за работа с текст, който облекчава неговото запомняне.

-Определяне на основната идея на съдържанието на текста.  Извеждане на главното – за какво става дума?  След това е добре да се позволи на детето бегло да разгледа текста. Обръща се внимание на детето към заглавието на текста.

-Определяне колко части включва текста. Формулиране на въпроси към всяка една от частите, основавайки се на заглавието (ако има такова) и приемане имена (подзаглавия)на всяка отделна част.  След това се позволява ученикът да прочете текста и да намери отговор н а формулирания въпрос във всяка отделна част.  По този начин ученикът проследява развитието на главната идея в текста.

-Съвместно с детето се съставя план, разкриващ структурната композиция на текста.  За тази цел, текстът се разбива на отделни абзаци, чийто съдържание е обединено от общата идея.  Плана може да бъде създаден писмено, а може да бъдат само подчертани ключови думи в абзаца, които носят основната мисъл.

-След това се предлага на детето да направи опит за преразказ на основните идеи на глас, а след това самостоятелно наум.

-След това ученикът отново има възможност да прегледа текста и отново да акцентира вниманието си върху основните идеи, последователността на изложението им и да изведе ярки образи и примери, подкрепящи основната мисъл.  При четенето  се изисква детето зрително да възпроизведе образи, подсказващи текстовете.

-На следващо място се разглеждат детайлите в произведението.  Заедно с детето се извеждат съществените признаци.

-На последно място се правят лични коментари и се изтъкват онези моменти, които са направили най-силно впечатление.  Изяснява се какво е отношението на автора към главния герой, към събитията.  От детето се иска да доказва всяко свое предположение. След това се преминава към обсъждане на впечатленията.  Много е ценно детето да не се принуждава да следва внушението на автора, а да произвежда свое мнение. Ако се случи това, то отново се иска аргументация. Иска се от ученика да посочи ясно какво точно му харесва и какво не в произведението, както и какви чувства го кара да преживява.

-В заключение се предлага на ученика да отговори на шест прости въпроса:  Кой, какво, кога, защо, къде, как?  Това позволява по дълго да бъде съхранена информацията в активната зона на детската памет.

 

Училищен психолог:

………………………

 (………………..)

image

Категория: Други
Прочетен: 10212 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                              Семейна терапия.

                               Символи, използвани при построяване на генограма.

 

 

Когато има други хора, живеещи със семейството, или участващи активно в събитията (напр. медицинска сестра, която се грижи за болен толкова дълго, че е станала част от семейния процес; или приятел на бащата, имащ право на глас при взимане на семейни решения) - те се разполагат отдясно на генограмата с кратко описание на тяхната роля в семейната структура.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 2856 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                             Кратка гериатрична скала за депресия

                                (Mini Geriatric Depression Scale-Short Form (GDS-SF)

                                            (Yesavage J.A., Brink T.L., Rose T.L., et a)

Техниката е предназначена да диагностицира депресията при възрастните хора.

Работата по скалата предполага самостоятелно писмено попълване на въпросника от пациента (в краен случай, по време на интервюто от лекаря (психолога).

Скала за оценка по степени на изразеност (тежест):

-0-4 бал – нормално състояние;

-5-8 бал – лека степен на депресия;

-8-11 бал – умерена степен на депресия;

-12-15 – тежка степен на депресия; 


image

image

Категория: Други
Прочетен: 2580 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                           Семейна терапия. Техника „Генограма”

                                                           (Малкина-Пых, И. Г.)

                                    (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Семейната история може удобно да бъде изследвана с помощта на техниката генограма (McGoldrick, Gerson, 1985). Генограмата е форма на семейно родословно дърво, на което се записва информация за членовете на семейството от поне три поколения (Bowen, 1978; Carter et al., 1977; Guerin, Pendagast, 1976; McGoldrik, 1977; Pendagast, Sherman, 1977; Brandt, 1980). Генограмите показват семейната история графически, което позволява бързо да се видят сложните семейни патерни, и първите представляват богат източник на хипотези за това как клиничните проблеми могат да бъдат свързани със семейния контекст и развитие. Освен това генограмата позволява на терапевта бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за потенциалните му проблеми. Терапевта по този начин може да борави с информация за голям брой членове на дадено семейство, с информация за техните взаимоотношения и ключови събития от семейната история.

Системният подход предполага, че хората организират поведението си вътре в семейството в съответствие с поколението, възрастта, пола, структурните и комуникативни параметри на системата.

Структурата на родителското семейство оказва влияние върху патерните на взаимоотношенията и типа на семейството, което създава следващото поколение. Според основната хипотеза патерните на взаимоотношенията на предишните поколения създават модели за семейно функциониране в следващите поколения.

Системния подход позволява да се обедини текущият и историческият контекст на семейството. Генограмата помага на терапевта да проследи „предаването на тревогата” през поколенията и нейното пресичане с текущия семеен контекст.

При анализа на семейната история терапевта се опира на слените базисни категории:

1. Ред на раждане, пол, разлика във възрастта между децата;

2. Съвпадението на жизнените събития;

3. Повторение на патерните на функционирането в следващите поколения;

4. Триангулацията като модел за предаване на патерни на взаимоотношение.

Семейния психотерапевт събира информация с помощта на интервю по генограмата:

1. За състава на семейството. „Кой живее у вас?”, „Какви са роднинските връзки между тези членове?”, „Имали ли са съпрузите други бракове?”, „Имат ли от тях деца?”, „Къде живеят останалите членове на семейството?”.

2. Демографска информация: имена, пол, възраст, продължителност на брака, с какво се занимават и с какво образование са членовете на семейството и т.н.

3. За състоянието на проблема в конкретния момент. „Кой от членовете на семейството знае за проблема?”, „Как всеки от тях вижда проблема и реагира спрямо него?”, „Има ли някой в семейството подобни проблеми?”.

4. За историята на развитието на проблема. „Кога възникна проблемът?”, „Кой го забеляза най-напред?”, „Кой мисли за него като за сериозен проблем и кой е склонен към това да не му придава особено значение?”, „Какви опити за решаване на проблема са били предприети и от кого?”, „Обръщало ли се е семейството към специалисти, имало ли е случаи на хоспитаизация?”, „Как са се променили взаимоотношенията в семейството по сравнение с това какви са били те преди кризата?”, „Забелязват ли членовете на семейството промяна в проблема?”, „В какво направление: към по-добро или към по-лошо?”, „Какво ще се случи в семейството, ако кризата продължи?”, „Как изглеждат взаимоотношенията в бъдеще?”.

5. За скорошни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството: раждане, смърт, брак, развод, смяна на местожителство, проблеми в работата, болести и т. н.

6. За реакции от страна на семейството спрямо важните събития от семейната история. „Каква е била реакцията на семейството, когато се е родило всяко едно от децата?”, „В чест на кого то е получило името си?”, „Кога и защо семейството се е преместило в този град?”, „Кой преживя най-тежко смъртта на този член от семейството?”, „Кой преживя най-леко смъртта на този член от семейството?”, „Кой организира погребението?”. Оценката на миналите форми на адаптация, особено реорганизацията на семейството след загуби и други критични преходи, дава важна и ключова информация към разбирането на семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.

7. За родителските семейства на всеки един от съпрузите. „Живи ли са вашите родители?”, „Ако са починали, кога и от какво?”, „Ако са живи, с какво се занимават?”, „Пенсионери ли са или работещи?”, „Разведени ли са?”, „Имат ли други бракове?”, „Кога са се срещнали вашите родители?”, „Кога са се оженили?”, „Имате ли братя и сестри?”, „По-големи ли са те или по-малки и каква е разликата във възрастта?” „С какво се занимават, семейни ли са, имат ли деца?”. Терапевтът може по-нататък да задава такива въпроси и за родителите на бащата и на майката. Важното е да се събере информация поне за три поколения, включвайки идентифицирания пациент. Важна информация представляват сведенията за осиновени деца, абортите, спонтанните аборти, рано починалите деца, другите значими за семейството хора (приятели, колеги, учители, психотерапевти и т.н.).

8. За семейните взаимоотношения. „Имало ли е в семейството някакви членове, който да са прекъснали взаимоотношенията си един с друг?”, „Някой имал ли е сериозен конфликт?”, „Кои от членовете на семейството са много близки?”, „На кого дадения човек се доверява най-много?”, Всички семейни двойки имат конфликти понякога. ”Какви типове конфликти има във вашата двойка?”, „А у вашите родители?”, „А в браковете на братята и сестрите ви?”, „Как всеки един от съпрузите се разбира с всяко от децата?”. Психотерапевта може да задава специални циркулярни въпроси. Например мъжът може да бъде попитан: „Как мислите, доколко близки са майка Ви и големия ви брат?”, - и след това може да се зададе същият въпрос на жената.

9. За семейните роли. „Кой от членовете на семейството обича да проявява грижа за другите?”, „Кой обича да бъде обгрижван от другите?”, „Кой в семейството е волеви човек?”, „Кой е най-авторитетен?”, „Кое дете е най-послушно?”, „Кой е успешен?”, „Кой постоянно претърпява неуспехи?”, „Кой е топъл, а кой студен?”, „Кой е дистанциран?”, „Кой боледува най-много?” и т. н. Важното е да се обърне внимание на етикетите, прякорите, които членовете на семейството си поставят помежду си. Те ще помогнат да се разберат емоционалните патерни в семейната система.

10. За трудните за семейството теми. „Има ли у членовете на семейството медицински или психиатрични проблеми?”, „А проблеми с физическо или сексуално насилие?”, „Употребява ли някой наркотици, алкохол?”, „Бил ли е някой в затвора?”, „Какъв е статута на тези хора сега?” и т. н. Обсъждането на тези въпроси е болезнено за семейството и следва да става с особено внимание и тактика. Ако семейството оказва голяма съпротива, следва терапевта да се върне по-късно към тези въпроси.

Информация се събра още и чрез техниките разгледани в цитираната по-горе книга на Малкина-Пых: „Кръг на влиянието”, „Семейна хронология”, „Фантазии за раждане”, „Семейна реконструкция”, „Съставяне на семейна хронология”, „Аз и моя жизнен път”.

 

Използвана литература: Малкина-Пых, И. Г., Семйная терапия, М. 2006, изд. ЕКСМО, стр. 298-321
image


image

Категория: Други
Прочетен: 1192 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                             Семейна терапия.

                              Основни техники за работа със семейства – „Генограма“

                            (Олифирович Н. И., Зинкевич-Куземкина Т. А., Велента Т. Ф.)

 

 

Методи за изучаване на семейната история – Методика „Генограма”

Автор на генограмата в терапевтичната практика е Мюрен Боуен  (1978 г.)

Методиката се използва за анализ на семейната история, стадиите в развитието на семейството, патерните на взаимоотношения, предавани от поколение на поколение, събития, предшестващи семейните кризи и отношението на клиента към терапията.

Генограмата представлява своеобразна форма на семейно родословие, на която се записва информация за членовете на семейството минимум на три поколения.

Методиката позволява посредством построяване на диаграмата, отразяваща историята на разширеното семейство, да се разкрие как образци на поведение и вътрешно-семейни взаимоотношения се предават от поколение на поколение; как събития, като смъртта и болката, крупни професионални успехи, преместването на друго място за живот и пр., влияят върху актуалните поведенчески образци, а също така и върху партньорската двойка и семейните триъгълници. 

Генограмата позволява на психотерапевта да получи цялостна картина, разглеждайки и оценявайки всички събития и феномени в семейния живот в една интегрирана вертикална перспектива.

Генограмата има много общи елементи с традиционните подходи за събиране на данни за историята на семейството, но нейната главна отличителна особеност се явява структурираното съставяне на карта на семейството. В сравнение други методи за изследване и форми на изследователски записи, генограмата позволява постоянно да се добавя и коригира информацияъта при всяка сесия с клиентите.  Нагледното представяне на взаимоотношенията на големи по брой семейства и множеството ключови събития, облекчава значително психотерапевтичната работа.  Практически при съставяне на генограмата цялата семейна информация се представя върху нея и това позволява на терапевта бързо да схване сложните семейни патерни.

Генограмата се явява богат източник на хипотези за това, как актуалните проблеми в семейството могат да бъдат свързани  със семейния контекст и историята на развитието им.  Терапевтичните записи на генограмата позволяват на всеки един терапевт (консултант), който не е запознат с проблема, бързо да възприеме голям обем информация и да получи представа за потенциалните проблеми.

Обикновено в терапевтичната практика в съчетание с генограмата се използва (конструира) списък с важните събития в семейната история или методиката „Линия на времето”, при която събитията се разполагат на една времева ос.

Методиката „Линия на времето” не е сложна. Тя представлява една вертикална линия разграфена по години, месеци, дори дни, върху която с вертикални чертички се отбелязват важни жизнени събития, напр.: „Николай загубва работата си”, „Мария и Румен сключват брак”, „Бащата Сергей умира” и пр.

Методиката позволява на терапевта да се ориентира по въпроса: „Защо именно сега семейството идва на терапия, а не например преди една година, или по-рано?”, „Какво се е променило в семейството?”,  „Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?”, „В какво се състои пусковия механизъм на кризата”. 

 

Описание на методиката

В процеса на семейното консултиране и психотерапия сборът от информация за семейната история обикновено произтича от контекста на общото семейно интервю и терапевтът е затруднен в игнорирането на прблема (симптома), с който семейството е дошло в кабинета.   Поради тази причина конструирането на генограмата трябва да бъде част от широк кръг задачи, за разрешаването на които се въвличат всички членове на семейството.  Провеждайки интервюто, терапевтът постепенно се придвижва от симптома към много по-широк диапазон информация, отваряйки блендата както към семейния, така и към общия социален контекст, вървейки от актуалните семейни проблеми към историческата хронология на семейните събития, от леки към трудни въпроси, провокиращи тревога, от очевидни факти, към съждения за взаимоотношения и на тази база формулира циркулярни хипотези за семейното функциониране. 

Генограмата се изготвя в присъствието и с участието на всички членове на семейството, способни да слушат и да възприемат информацията, в т.ч. и децата.

 

В процеса на конструиране на генограмата терапевтът събира следната инфромация:

 

1. Състав на семейството: Кои живеят съвместно в жилището?, В какви родствени отношения са?,  Съпрузите имали ли са други бракове? Имат ли деца от тези бракове?  Къде живеят останалите членове на семейството?

2. Демографски данни: имена, пол, възраст, продължителност на браковете, образование, професия и пр. за всеки член на семейството.

 

3. Настоящо състояние на проблема: Кой от членовете на семейството знае за симптома?,  Как всеки от тях разглежда симптома, как реагира на симптома?, Има ли някой друг в семейството подобен симптом?

 

4. История на развитие на проблема:  Кога е възникнал симптома?, Кой първи е забелязал симптома? Кой оценява симптома като сериозен и застрашаващ и кой е склонен да го игнорира и омаловажава?,  Какви действия и опити за решение на проблема са били взети преди  по симптома?, Какви са били резултатите от това?,  Обърнали ли са се членовете на семейството към специалисти (кои от тях) и били ли са хоспитализирани?,  какво ново се е появило или е изчезнало във взаимоотношенията в семейството, в сравнение периода до кризата?,  Считат ли членовете на семейството, че симптома се променя, задълбочава, развива и в какво направление?  В положително или отрицателно?,  Какво ще се случи със семейството, ако кризата продължи да се задълбочава?, Как членовете на семейството си представят взаимоотношенията в бъдеще?

 

5. Скорошни събития и промени в жизнения цикъл на семейството: раждания, смърт, бракове, разводи, проблеми с работата, болести, пътувания, премествания на други места за живеене и пр.

 

6. Реакции на семейството по важни събития в семейната история: Каква е била реакцията на семейството при раждането на определено дете? В чест на кой е било кръстено? Как са реагирали членовете на приемствеността на името?,  Кога и защо семейството се е преместило да живее в това населено място?,  Кой най-тежко е преживял смъртта на член на семейството?, Кой го е преживял по-леко?, Кой е организирал погребението?.  Оценката за прилаганите в миналото способи за адаптация и особено при реорганизация на семейството при загуби на негови членове и други критични преходи, дава важен ключ за разбиране на семейните правила, очаквания и патерни за реагиране.

 

7. Родителските семейства на всеки от съпрузите:  Живи ли са родителите?, Ако са починали – кога и от какво?,  Ако са живи – с какво се занимават?, Работят или са пенсионери?,  Имали ли са те други бракове?,  Кога родителите са се запознали? Кога са сключили брак?, Разведени ли са?, Имат ли братя и сестри?,  По-възрастни или по-млади са от братята и сестрите си и каква е разликата във възрастта им?,  Имат ли други деца, които продължават да живеят с тях?. Терапевтът може да задава въпроси и за майката и бащата на родителите (баба и дядо). Целта е да се събере информация за 3-4 поколения, включително поколението идентифицирано със симптома.  Много важна информация е тази за осиновени деца, доведени от други връзки и бракове, извършени спонтанни аборти, деца, които са починали в ранна възраст, 

 

8. Други значими за семейството хора:  приятели, колеги, учители, лекари и пр.

 

9. Семейни взаимоотношения:  Има ли между някои от членовете на семейството данни за прекъснати взаимоотношения?,  Има ли между някои сериозни конфликти?,  Кои членове на семейството са много близки един на друг (симбиотични връзки)?,  на кой човек от семейството останалите се доверяват най-вече?,  Какви са най-честите ситуации на конфликтуване?,  Как реагират членовете на двойката на тези типове ситуации?,  Има ли прехвърляне на ситуации на конфликтиуване от родителската двойка към идентифицираната със симптома двойка? Едни и същи ли са начините за реагиране предавани от родителите към детето?,  Има ли подобни трудни ситуации и стилове на реагиране при братята и сестрите?,

В тази част терапевтът може да задава специалните циркулярни въпроси.

Например, той може да попита мъжа: „Как мислите, колко близки са били Вашата майка и по-големия Ви брат?”, „Имате ли идея, как възприема съпругата Ви, честите отсъствия на дъщеря Ви от къщи?, Когато се случи този инцидент, какво преживя съпругата Ви?. След това терапевтът проявява същия интерес, през циркулярен въпрос през жената към мъжа.

Забележка: Циркулярните въпроси са въпроси, които се задават на един член от семейството, но касаят трети член, т.е. оценката циркулира през някои от членовете на семейството.

Циркулярните въпроси се задава, за да се установят различията в оценките на членовете на семейството за взаимоотношенията им. Често именно чрез тях терапевтът успява да диагностицира различия на когнитивно равнище.

 

Понякога е полезно да се пита дори, как присъстващите на срещата ленове на семейството могат да бъдат характеризирани от членове на други семейства. Например, „Как мислите, че реагира на ситуацията във вашето семейство, семейството на брат Ви?” или „Според Вас, ако вашият баща трябва да Ви опише когато сте били на 13 години, какво от това описание би съвпаднало с описанието, което Вие бихте направили за Вашия син?.

 

10. Семейните роли: Кой от членовете на семейството проявява най-голяма грижа за другите?, А кой от членовете най-много обича да се грижат за него?, Кой е най-авторитетния?,  Кое от децата е най-послушно?,  Кой е съпътстван от успехи?,  Кой постоянно търпи неуспехи?, Кой е най-сърдечен, най-резервиран, дистанциран и пр.?,  Кой повече от всички милее за семейството?, Кой от всички е най-нестабилен, аутсайдер, страдащ в семейството?.

Терапевтът трябва да обръща внимание на използвани в семейството прякори и етикети, които членовете на семейството си дават (Домашния тиранин, Суперзвяр, Змията, Клюкарката, Разузнавача, Желязната лейди, Началника). Всички те носят в себе си емоционална натовареност и се предават като патерни в семейната система.

 

11. Трудни за семейството теми:  „Кой от семейството има сериозни медицински или психични проблеми?, Има ли в семейството проблеми (симптоми) за физическо или сексуално насилие?,  Има ли наличие на инцест?, Употребяват ли се наркотици?,  Алкохол?,  Има ли някой, който е бил арестуван, за какво? Какъв е неговия статус в момента?.

Обсъждането на този тип теми  може да са неприятни и болезнени за членовете на семейството и  затова въпросите трябва да се задават с внимание и такт.  Ако семейството окаже силна съпротива, то терапевтът трябва да отстъпи с идея по-късно да се върне на тях. Идеята е, че щом има съпротива, щом се активизират защити, значи там някъде може да се крие проблема.

 

                                                                            *    *    *

Събирането на обща информация за членовете на семейството може да приключи в рамките на 30 минути, но впоследствие генограмата е отворена за нови данни. Те постъпват чрез допълнителните въпроси, а за това са необходими допълнителни срещи.

Много често терапевтите още в самото начало на работата се договарят със семейството по въпроса за изготвянето на генограмата и впоследствие се връщат към нея, допълвайки я.

Възможен е и друг подход, например, всеки член на семейството да изработи графически своята представа за семейството, т.е.  генограмата да се състави от самите клиенти.  В много случаи този подход разкрива структурни нарушения в семейната система. 

На генограмата заедно с темите, свързани с членовете на семейството може да се помести и важна информация, напр.: имена, образование, занятие, заболявания, местожителство и пр.

Генограмата  дава информация в следните насоки

— проблемни отношения в двойката;

— произход на възникването на различни симптоми;

— причини за отчаянието;

— идентификация

— синдрома на годишнината (синдром на предците);

— проблеми в детско-родителските отношения;

— семейните нагласи;

— особености в избора на професия;

— причини за суицид;

— причини за зависимост;

— хомосексуални наклонности;

—  проблеми със самотата (неспособността за свързване с другия /другите)

При работата с генограма се проявяват не само проблемите, но и ресурсите на семейството.

Интервюто по генограмата се провежда в рамките на индивидуалната консултация. Обща продължителност на сесията – около 2 часа.

Забележка: „Синдром на годишнината” или „Синдром на предците” е доказан феномен в психологията и медицината. Той се свързва с преживени тежки събития във фамилията (смърт, болести, загуби, конфликти, инциденти, развод, раждания, женитба  и пр.).  Механизмът му работи на база запазване на информация за събитието на несъзнателно равнище, в т.ч. за събития, на които не е задължително клиентът да е бил свидетел. Информацията за тези събития, станали преди неговото раждане се предава от поколение на поколение и се съхранява в несъзнаваното. Проявяването на синдрома е чрез симптоматика, която се установява при идентифицирания пациент, като тя се свързва по време, близко или много точно с времето, когато преди години се е случило тежкото събитие на член на семейството. Обикновено това са много близки хора – майка, баща, брат, сестра, деца и пр. „Синдромът  на предците” лесно се диагноцтицира чрез метода „Разстановка на Хелингер” 

Източник:

Психология семейных кризисов. — СПб.: Речь, 2006

 image

image

Категория: Други
Прочетен: 2499 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       Семейна терапия.  Техника „Генограма“ и „Линия на времето“

                                                            (Александър Черников)

                                   (през очите на психолога – прочетено в книгите)

Ако изучавате практиката на майсторите в семейната терапия ще останете с едно измамливо впечатление за лекота и стихийност в техните действия, но това е илюзия или повърхностен поглед. Професионалната (грамотната) терапевтична работа е основата на изключителна точност, обмисленост и убеденост във всяка стъпка.  Терапевтичната работа на великите майстори е изключително икономична и наблюдаващият често остава с недоумение как те достигат до едни или други изводи и постигат толкова потресаващи резултати.

Ефективната терапия не е възможна без развитието на диагностичните проблеми и типовите терапевтични ситуации. Приетият и прилаган от семейните терапевти интегративен модел, представлява евристично средство за извеждане на терапевтични хипотези и превръща самия процес във високоскоростен, ефективен и семпъл.

Събраната информация за семейната система се сумира с помощта на: специално разработена карта за структуриране на информацията (виж. приложението); извеждане на хипотези и планиране на терапията.

Семейната терапия представлява един процес, в който диагностиката на семейния проблем е неразривно свързан с терапията. Много семейни терапевти са склонни да разглеждат оценъчната (диагностичната) и чисто терапевтичната работа като един едновременен процес – от позвъняването по телефона и подаване на заявка за среша до окончателното финализиране на терапията. В повечето случаи още на първата среща терапевтите молят семейството да направи нещо или да разкаже каква е тяхната история.  Реакцията на пациентите осигуряват важна информация за силните и слабите страни на семейната система. 

В тази връзка С. Минухин (1974) казва следното: „Не винаги е важно клиентите да изпълнят задачата поставена от терапевта, важни са възбудените от задачата взаимоотношения”. Именно реакцията на клиентите предоставя на терапевта информация за тяхното взаимодействие.

От друга страна, в организацията на терапевтичния процес се включват и стандартни процедури, към които повечето семейни терапевти се придържат. Например, в първите няколко срещи се извършват:

= всестранно оценяване на семейния проблем (симптома);

= формулиране на хипотези;

= съставяне на план за терапия;

= сключване на семеен терапевтичен договор.

Организацията на оценъчните сесии включва диагностично-терапевтични експерименти с цел, получаване на информация за семейството от различни източници:

= Наблюдение върху спонтанното поведение на членовете на семейството и особено на техните невербалните реакции;

= Установяване и приемане безкритично наличието на семейни митове като важна метафора, отразяваща реалния проблем;

= Изследване на семейната система с помощта на специални техники за интервюиране и проследяване реакциите на членовете на семейството по отношение на собствените си действия и задачи.

= Освен това терапевтът е длъжен да установи работен контакт със семейството и да го мотивира към участие в терапията, т.е. към приемане на изменения.

Когато терапевтът започне работа с едно семейство, тогава се формира една нова система, но вече и с негово участие.  Той става част от семейната система и само като такъв може да влияе и създава условия за изменения в семейството. Ако терапевтът остане извън семейството, то резултатите му няма да бъдат благонадеждни.

Както вече е известно, всяка семейна система има граници и в ситуация на търсене на помощ (това е ситуация на стрес, извънредна ситуация, в която емоцията (напр. страх, неувереност) е силно изразена. Известна е зависимостта между страха и афилиацията (желанието и стремежа да приемеш други, да се включиш в група, да споделиш с други и пр.), при която афилиацията се засилва при наличието на емоции, които са насочени навън. С други думи, в състояние на криза семейството обикновено е склонно да открие дори до вчера ригидните си граници, през които да проникне терапевта.

Когато влезе в семейната система терапевта се изправя пред един парадокс и той е следния:

Психотерапевтът може да  влезе в семейната система само на основата на изоморфизма, т.е. на своето сходство, еднаквост, подобие, идентичност със семейството, но помощта за неговото изменение той може да даде само ако използва анизоморфни стратегии. При това, колкото е по-голямо сходството, толкова по-лесно е проникването през границите и същевременно толкова по-трудно ще бъде изменението на системата.

„Любителят или непрофесионалният консултант се променя в момента, в който стане член на системата (член на компанията) – при това той губи възможността си да промени тази система, която самият той е създал. От друга страна, невъзприетият от семейството психолог, оставащият на  дистанция, не постига достатъчно разбиране и никога не успява да се приближи достатъчно до семейството и губи шансовете си да помогне” [Юнсон Л., Бернлер Г, 1992].

Ето защо е толкова важно умението на психолога да превключва позициите си „вън” и „вътре” в системата.  Тази написана тук препоръка не е лесно да се изпълни и удържа през целия процес на терапията.  Влизайки в системата, терапевтът става част (въвлечен е) от „семейните игри”.  Семейството автоматично пренася своите модели на функциониране в терапевтичната ситуация. Така например, ако с едно неуравновесено семейство е трудно да се започне работа, събирайки всички членове накуп, то обратно, с едно ригидно семейство ще му е трудно да завърши терапията.  Членовете на ригидните семейства винаги идват накуп на терапия (подредени като спагети), склонни са да звънят на терапевта, да го канят на гости, да прехвърлят върху терапевта цялата отговорност за състоянието си, непрекъснато да декларират безпомощност и да продуцират катастрофални ситуации.

По това как семейството взаимодейства с терапевта може много да се съди за семейната структура и  правилата й за функциониране.

1. Методи за изучаване на семейната история

За анализ на семейната история, стадиите на развитие на семейството, патерните на взаимоотношения предавани от поколение на поколение и събитията предшестващи кризите, могат да бъдат използвани две взаимодопълващи се методики:

а/ Генограма – [Bowen, 1978; Carter & McGoldrick Orfanidis, 1976; Guerin & Pendagast, 1976; McGoldrick, 1977; Pendagast & Sherman, 1977; Brandt, 1980; McGoldric & Gerson, 1985];

б/ Линия на времето – (The Time Line) [Stanton,1992].

Генограмата представлява форма (графично изображение) на семейното родословие. Върху нея се записва информация за членовете на семейството обикновено в рамките на три поколения.  Тя е с графичен (схема) формат и позволява бързо да се доловят сложните семейни патерни. Тя е богат източник на хипотези за това, как клинични проблеми могат да бъдат свързани в семеен контекст в развитието на времето.  Генограмата включва кратко резюме, позволяващо на незапознатия със случая  бързо да възприеме голямо количество информация за семейството и да получи представа за неговите потенциални проблеми. Освен това, за разлика от другите форми на изследване генограмата позволява постоянно да бъде допълвана, обогатявана и коригирана при всяка следваща сесия.  Тя позволява на терапевта да удържа огромно количество информация за членовете на семейството, за техните взаимоотношения и ключови събития в семейната история.

„Генограмата не е тест и няма клинични скали. По-скоро тя е субективен инструмент за генериране на клинични хипотези за перспективни системни оценки” [McGoldric & Gerson, 1985].

В терапевтичната практика генограмата е въведена от М. Боуен. И служи за анализ на семейната история от гледна точка на системната теория.  Генограмата използва общоприети символи (легенда) за графическо представяне на информацията:

image

image

В съчетание с генограмата обикновено се прави и списък на важните събития в историята на семейството. Това е методиката „Линия на времето”, в която събитията са разположени  на „оста на времето”.

Методиката не е сложна: на хоризонтална линия на времето се отбелязва годината, месеца, в някои случаи дори датата по решение на терапевта. След това от нея се спускат вертикални линии и над тях се указва събитието  от жизнения цикъл.  Например, „Николай изгубва работата си”, „Мария и Петър сключват брак”, „Бащата на Сергей умира” и т.н.

Методиката позволява да бъде организирана трудно съпоставима информация в семейната история в една по-удобна графическа форма.  Графиката става особено важна при разсъжденията на терапевта по следните въпроси:

= Защо семейството идва на терапия точно сега, а не по-рано или по-късно?

= Какво се е изменило в семейството?

= Какво е станало с другите, външно свързани със семейството?

= В какво се състои моментната криза?

 

Освен това, методиката „Линия на времето” може да бъде съчетана с генограмата с цел обединяване на семейната структура, взаимоотношенията и събитията. 

image

Например, на рис. 3.1.1 е показано съчетаване на линия на времето с генограма. Това е един типичен случай  на отказ на 7-годишно момче да посещава училище.  Момента на сключване на брака е избран за нулева точка (стартова позиция). Двойната линия между съпрузите означава близки отношения. На втората и четвъртата година от брака се раждат децата – първо дъщеря, а след това син. Тройната линия между майката и новородените отразява много близки отношения, нормални за тази възраст.  До десетата година на брака семейството представлява една добре функционираща система. В началото на настоящата година обаче съпругът  претърпява сериозен професионален неуспех, изпада в депресия, затваря се в себе си, рязко се дистанцира от децата и особено от малкото дете (сина). Поставя се началото на сериозни конфликти между съпрузите.  Отношенията между майката и сина стават още по-близки и толкова силно ригидни, че за детето на тази възраст се превръщат в проблем. Много скоро след това идва момента, ч който 7-годишното момче трябва да тръгне на училище, но то упорито не желае това.  В резултат на това опозиционно поведение започва да расте дистанцията между детето и майката. Отключването на този труден за семейството период кара родителите интуитивно да се ориентират към търсене на специализирана помощ. До момента като непрофесионалисти родителите са реагирали по един типичен начин – бащата е забравил за депресията, майката за конфликта с бащата и двамата за започнали да обгрижват детето. В семейството има проблем, който е общ за всички.

2. Водене на интервю по генограма

Сбора от информации за семейната история обикновено се извежда от контекста на общото семейно интервю, като терапевтът съвсем не игнорира проблема, с който е дошло семейството.  Ето защо конструирането на генограмата трябва да бъде част от едни по-широки задачи за присъединяване и въвличане на семейството в терапията. Провеждайки интервюто терапевтът тръгва от представения проблем  и върви към разширяване на семейния и социален контекст, от настоящето  към исторически хронологично построените семейни събития; от леки към по-трудни въпроси, провокиращи тревожност; от очевидни  факти към съждения за взаимоотношения в бъдеще, към циркулярни хипотези и пр.

Основни теми, по които терапевтът събира информация:

(1) За състава на семейството

- Кой (кои) още живее съвместно със семейството домът?

- В какви родствени отношения е семейството с него?

- Имали ли са съпрузите други предишни бракове?

- Имат ли съпрузите деца от тези предишни бракове?

- Къде живеят останалите членове на семейството?

(2) Демографска информация за семейството – имена, пол, възраст, години на съвместен брак, професия, образование, работа и пр.

(3) За настоящо състояние на проблема

- Кои от членовете на семейството знаят за проблема?

- Как всеки от тях вижда и реагира на проблема?

- Има ли някой друг в семейството подобен проблем?

(4) За историята на развитието на проблема

- Кога е възникнал проблема?

- Кой го е забелязал първи?

- Кой оценява проблема като сериозен?

- Кой е склонен да не предава на проблема сериозно значение?

- Какви опити за разрешаване на проблема са били предприети и от кого?

- Търсило ли е до сега семейството специалисти и има ли хоспитализация?

- В какво направление е било работено?

- Положителни или отрицателни са били резултатите?

- Какво ще се е случило в семейството, ако кризата продължи?

- как семейството си представят взаимоотношенията в бъдеще?

(5) За неотдавнашни събития и преходи в жизнения цикъл на семейството – раждане, смърт, брак, развод, пътуване, проблеми в работата, промяна на местоживеенето, болести и други силно стресиращи събития.

(6) За реакциите на семейството по важни събития от семейната история

- Каква е била реакцията на семейството при раждането на определено дете?

- В чест на кого то е било кръстено?

- Кога и защо семейството е пристигнало в този град?

- Кога и защо семейството се е преместило в нова квартира?

- Кой най-тежко е преживял смъртта на член на семейството?

- Кой е преживял същата загуба най-леко?

- Кой е организирал погребението?

Тук винаги се дава оценка за способите (стратегиите) за адаптация и справяне на членовете и особено за реорганизацията в семейството, след загубата на определен член  или при други критични преходи. Диагностиката на тези критерии представя информация за семейните правила, очаквания и патерни на реагиране.

(7) За родителските семейства на всеки от съпрузите

- Живи ли са родителите?

- Ако са починали – кога и от какво?

- Ако са живи – с какво се занимават (работят или са пенсионери?

- Разведени ли са родителите – кога се е случило това, на колко години е било тогава детето?

- Родителите има ли ли са други бракове и имат ли деца от тях?

- Кога родителите са сключили брак (последващи бракове)?

- Родителите имат ли братя и сестри?

- Родителите кои поредни деца са били (по-големи; по-малки)?

- Каква е разликата във възрастта между децата (става дума за родителите)?

- С какво се занимават братята и сестрите на родителите?

- Братята и сестрите на родителите имат ли брак (бракове)?

- Братята и сестрите на родителите имат ли деца?

Терапевтът задава въпроси и подробно изучава както майката, така и бащата на съпружеската двойка, дошла на терапия.  Целта е да се събере информация по определените критерии за 3-4 поколения, вкл. Поколението на идентифицирания пациент.  Много важна е информацията за наличието на приемни родители, извършени съзнателни аборти, извършени спонтанни аборти, рано починали деца.

(8) За други значими за семейството лица – приятели, колеги, учители, лекари и пр.

(9) За семейните взаимоотношения

- Има ли членове на семейството, които изцяло са прекъснали взаимоотношения?

- Има ли членове на семейството, които се намират в сериозни конфликти?

- Кои членове на семейството са много близки един с друг?

- На кой от семейството другите се доверяват най-много?

- В съпружеската двойка има ли трудности и конфликтност?

- По кои въпроси има напълно съгласие в двойката?

- По кои въпроси има напълно съгласие в родителското семейство на жената?

- По кои въпроси има напълно съгласие в родителското семейство на мъжа?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в двойката?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в родителското семейство на жената?

- По кои въпроси има напълно несъгласие в родителското семейство на мъжа?

- Кои от членовете на семейството са симбиотично близки един с друг?

- На кой от членовете на семейството се ползва с най-голямо доверие?

- Какви трудности изпитва семейството на братята (сестрите) на всеки от двойката?

- Как всеки от съпрузите общува с децата?

- Кое е любимото дете в семейството?

 По тази тема терапевтът може да задава специални циркулярни въпроси. Например, той може да попита съпруга: „Как мислите, колко близки са вашата майка и по-големия Ви брат? И след това да се поинтересува какво мисли за това съпругата му.

Полезно е също да се попита, как присъстващите на срещата биха били характеризирани (оценени) от други хора: „Как Вашият баща би Ви описал, когато  сте били на 13 години и какво от това съответства на вашия син, който сега също е на 13 години?

Циркулярните въпроси се задават за да разкрият различията  във взаимоотношенията между членовете на семейството.  Разкривайки тези разлики пред самите членове, терапевтът въвежда нова информация в системата,  обогатяваща възгледите на семейството за себе си. Това е много силен информационен елемент тъй като в ежедневието хората почти не прилагат такъв подход.

(10) За семейните роли

- Кой от членовете на семейството най-много обича да проявява грижа за другите?

- Кой от членовете най много го обича, когато той се грижи за него?

- Кой от семейството изглежда най-волеви?

- Кой е авторитарен?

- Кое от децата е най-послушно?

- На кого все не му върви?

- Кой непрекъснато търпи провали и неуспехи?

- Кой най-много боледува?

-Много е важно терапевтът да обръща внимание на прякори, етикети, прозвища и пр. които членовете дават един за друг. Например, „Супермама”, „Желязната Лейди”, „Домашният тиранин”, „Шефът”, „Началника”, „Отмъстителното джудже”, „Гарфилд”. Те са важни ключове към емоционалните патерни в семейната система.

(11) За трудните за семейството теми

- Има ли някой от членовете на семейството със сериозни психични или медицински проблеми?

- Има ли някой проблеми свързани с физическо или сексуално насилие?

- Употребява ли някой наркотици?

- Алкохол?

- Някой да е имал проблеми с органите на властта, например да е бил арестуван?

- За какво е бил задържан?

- Какъв е неговия статус днес?

Обсъждането на теми от този род могат да бъдат болезнени за семейството и затова трябва да се поставят тактично и внимателно. Ако семейството окаже силна съпротива, то е препоръчително терапевтът да отстъпи временно и да се върне към темите  в по-късно или да отложи за следваща сесия.

По принцип основната информация за конструиране на генограмата може да бъде събрана за 30-40 минути (без допълнителни въпроси по проблемите), но всестранното изучаване изисква повече време и може да отнеме 2-3 и дори 4 сесии. За събирането на този тип информация много често терапевтът предварително се договаря с членовете на семейството, обяснява им смисъла и ги мотивира.  Освен това много разпространен е подхода за допълване на генограмата всеки път по време на сесиите, когато стане въпрос за информация, която я касае, т.е. разговора се води по т.н. „исторически материал”.

Когато семейството пристига на терапия, то в повечето случаи има собствено мнение за проблема – за генезиса и природата му.  Като правило този възглед е несистемен и ригиден, основаващ се на вярата, че само лицето, което е носител на симптома трябва да се промени, че само един е виновен за проблема в семейството и т.н.  Поради тази причина когато терапевтът започне да събира системно информацията, на клиентите се струва, че той се интересува не за това, за което му плащат.  Поради тази причина много често оказват яростна съпротива, недоволстват, разсейват се, а някои дори пряко упрекват терапевта или го съветват.

Когато се работи по генограмата и въпросите следват един след друг, терапевтът стъпка по стъпка навлиза, прониква дълбоко в семейната история, разкрива семейния жизнен опит през поколенията (раждане, смърт, болести, интензивност на взаимоотношенията, провали, загуби и пр.). На тези теми семейството реагира обикновено с любопитство и отзивчивост.  Причината е, че терапевтът тук никого не обвинява, никого не кара да прави нещо което той не иска, това е просто една разходка в спомените.

Работата по генограмата позволява на терапевта да подреди събитията в семейството и да ги представи в техния естествен ход. Освен това, процесът позволява да бъдат правени връзки от общото към частното, например:

- „Обикновено по-малките деца, след като сключат граждански брак, очакват от партньора си по-голяма грижа. Как това се прояви при Вас?”

- „Често след гражданския брак и напускането на жилището от децата, родителите трудно преживяват раздялата. Имаше ли през този период във Вашето семейство трудности?”

Ето един пример на майсторът на семейната терапия М. Боуен:

Клиент: Моята майка беше много доминираща жена, тя никога не искаше да се разделя с нещо което е нейно, включително и с мен.

Боуен: Е, ако Вие сте единствено дете, какво може да очаквате? Често във взаимоотношенията подобни на тези, хората много точно предвиждат какво мисли другият. С други думи, Вие описвате не просто необичаен тип интензивни взаимоотношения между майка и единствения й син, особено ако майката няма мъж до себе си, а Вашата майка е била точна такава. Как бихте характеризирали взаимоотношенията между Вашата майка и нейната майка?” [McGoldric & Gerson, 1985].

Освен неоценимата помощ в построяването на терапевтичните хипотези, интервюто по генограмата позволява на терапевта да установи едни много по-близки отношения на доверие. Просто генограмата играе ролята на транспортно средство, чрез което и на което терапевтът пътува навътре към семейството. Няма спор във факта, че когато човек започне да разказва за жизнената си история и тази на близките до него хора, той освобождава и открива границите си, вдига бариерите пред терапевта, допуска го в „светая светих”. По този начин терапевтът постига целта си да стане част от една нова семейна система, за която стана дума по-напред в този текст.

Интересното е, че в изследванията в болнични условия, Роджърс и Даркин (1984) са забелязали, че повечето от пациентите след такива двадесетминутни въпроси и отговори, са променили отношението си към лекуващият ги лекар и самото медицинско лечение.

Въпросите при създаването и работата с генограма не се фокусират само върху негативни, травмиращи събития и загуби. Чрез генограмата пациентът сам си организира и провежда среща и с постиженията и успехите, отново ги преживява, дори открива способи и стратегии за справяне.

3. Проследяване последователността във взаимоотношенията

Системният терапевт, ориентиран към изследване на циркулярните контури, с които е обградено семейството, трябва да определи начин за построяване последователността (реда) от въпроси.  С. Минухин предлага една специална техника на терапевтично интервю, която той нарича „проследяване” (Tracking).

Целта на техниката е, да се проследят специфичните патерни на поведение, мислене и преживявания в системен контекст. Терапевтът трябва точно да изучи какво се случва от самото начало до самия край в една последователност.

Минухин (1974) отбелязва: „Терапевтът следва съдържанието на семейната комуникация и поведение, като непрекъснато поощрява и подкрепя клиента в обясненията му. Той е подобен на писец, която лъкатуши след спомените на пациента и ги записва.

 Най простата форма за проследяване представляват „изясняващите въпроси”, „одобрителните коментари” и „обясняващите подробности”. Терапевтът не отхвърля това, което пациентът говори. Той винаги заема позиция на демонстративна заинтересованост. При  операцията за проследяване терапевтът не изразява мнения. Утвържденията, подсказващите предложения за теми, повторенията, рекапитулациите, обобщенията, демонстрацията на интерес, емпатията, въпросите за изясняване на съдържание (подробности) – всички те са способи, чрез които психодинамичният и недирективен терапевт контролира и насочва комуникацията”

По време на интервюто системният терапевт е активен.  Той може да попита: „Кой първи реагира на създалата се ситуация?”, „Какво направиха след него вторият?”, „Какво направи тогава първият?”, „По какъв начин отговори на това вторият?”, „Какво правеха другите членове на семейството, когато всичко това се случваше?”

Терапевтът винаги избягва въпроса „Защо?”.  Въпросът „Защо?” затваря интервюто и затруднява проследяването, придвижването по събитията, прекъсва връзката между събитията.

Той по-скоро се стреми да провокира съпротивата на пациента, подтиквайки го към рационализация, чрез интерес към това: „Как това се случва?”, „Какви са последиците от това поведение?”.  Терапевтът продължава да пита до тогава, докато не изведе цялата последователност от събития, отнасящи се до симптоматичното поведение или оплакването. Докато не бъде завършена една последователност от събития, терапевтът не започва друга.

Последователността образува контур от самоподкрепящи се обратни връзки. Сега терапевтът може да наблюдава как всеки член на семейството вижда себе си. Как реагира, когато по какъв начин самият той поддържа и повтаря патерни, от които самото семейство се оплаква. Тук терапевтът задача въпросите си фриволно, той просто се интересува какво прави семейството когато се появи симптома.  При това, терапевтът си служи с езика на семейството, с тяхната терминология (семеен език) и в тези специфични за семейството термини търси метафори.

Много честа практика е терапевтът да отправи искане към семейството или отделен член, да разиграе определено събитие, като  ги поканва: „Не бихте ли се присъединили към играта на вашето дете с куклите?”

Терапевтът използва тези сведения, за да създаде собствена хипотеза и същевременно да организира обратна връзка с родителите: „И така това е вашата работа – бихте ли установяване на мир самите вас?” и после „Какво мислите, колко дълго Вашето дете би се нуждаело от родители-миротворци?”

„Обратната връзка обикновено има предимно положително съдържание за отделния член или цялото семейство. Тя създава атмосфера на сътрудничество.  Освен това, обратната връзка помага на членовете на семейството да видят  какво правят те, как реагират, а това изключително много ги стимулира към изменения. Като диагностично средство тази техника се явява важен елемент от процеса на  присъединяване на терапевта към семейството и му осигурява един мек, кадифен стил на ръководство към промени” [Minuchin & Fishman, 1981; Aponte & Van Deusen, 1981].

 

Карта за структурирана информация за семейната система, издигане на хипотези и планиране на терапията

1. Първи контакт с терапевта. Повод за контакта. Кой установява контакта.

2. Описание на проблемите и желаните промени, назовани от пациентите (в т.ч. метафори)

3. Изготвяне на генограма на семейната система.

4. Данни от историята на семейството.

а/ Важни събития, модели за функциониране и взаимоотношения в семейството на прародителите на идентифицирания пациент  (IP).

б/ Важни събития в сегашното семейство на IP. Структуриране на ключовите събития във ос на времето (Линия на времето)

5. Стадии на жизнените цикли.  Важни задачи и проблеми, стоящи пред семейството.

а/ Хипотеза за това, защо семейството търси специалист точно сега.

6. Структура на семейството в настоящия момент (сплотеност, йерархия, граници)

а/ Порядък на заемане местата в терапевтични кабинет (Кой къде сяда?)

б/ Разпределение на същите в жилището (Кой къде живее?)

в/ Данни от тест на Херинг (ако е бил проведен), важна информация за семейната структура от интервюто и от наблюдението на семейството.

г/ Терапевтични хипотези за структурата на семейството, включително възможности за маневреност и гъвкавост на семейството между различните състояния.

7. Взаимодействия на членовете на семейството.

а/ Индивидуални поведенчески патерни и модели на функциониране. Способи за взаимно влияние между членовете на семейството един на друг

б/ взаимодействие по време на сесията

в/ Семейни правила, регулиращи комуникацията

г/ Средства за разрешаване на проблеми, които вече са били прилагани.

д/ Намерени и приложени по-рано решения, които са помагали за справяне с проблемите.

е/ Съставяне на поведенческа последователност –  „Порочен кръг, включващ в себе си симптоматичното поведение на членовете на семейството.  Циркулярни хипотези.

(8) Функции на симптоматичното поведение в семейната система. Опасности, които биха последвали след премахване (отстраняване) на симптома, т.е. при изменения в семейната система.

(9) Допълнителни хипотези

(10) Планиране на терапията

а/ Цел

б/ Възможни етапи и междинни цели

 

в/ Възможни процедури, задачи, упражнения, експерименти. 

image


Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 7976 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817355
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Декември, 2017  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031