Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1055575 Постинги: 1098 Коментари: 116
Постинги в блога от Февруари, 2017 г.
2 3 4  >  >>
 +

Диагностика на вътрешносемейните отношения.

Проективна методика „Три дървета” (Еда Клесман).

Сред многобройните проективни методики, позволяващи разкриване особеностите на вътрешносемейните отношения е добре утвърдена методиката „Три дървета”. Във формата на рисунка тя е била предложена от швейцарският психотерапевт R.J. Corboz. По-късно немският психотерапевт Еда Клесман е разработил тест „три дървета” в контекста на кататимно-имагинативна психотерапия (символ-драма). В днешни дни методиката се прилага основно в диагностичната психокорекционна работа с деца и подрастващи.

Важно е да се знае, че методиката първоначално няма за задача да сравнява дърветата с членовете на семейството, както този подход се среща в други аналогични тестове, където от детето се иска да сравни всеки член на семейството с някакво животно. В случая Клесман препоръчва първоначално да се предложи на детето на един хоризонтално разположен лист хартия да нарисува каквито и да било три дървета, а едва след това да се пристъпи към тяхното сравнение с членовете на семейството. По този начин според автора, се налага цензура, която възпрепятства проникването на несъзнавано съдържание в съзнанието. Според наблюденията на Клесман, при непосредствена молба към детето, да представи родителите си във вид на животно или дървета, те често „украсяват” избрания образ, придържайки се към някаква „лоялност”, а друг път те дори блокират появата на съответната асоциация.


Защо всъщност методиката предлага да бъдат нарисувани именно три дървета/?

R.J. Corboz пише, че „това не е последица от теоретичен избор, а наблюдение от практическия опит”. Той е установил, че когато за деня на майката от децата се искало да нарисуват дървета (гора), повечето от тях изобразявали три дървета, които доста точно отразявали отношенията между детето и родителите му. Оказало се, че това е твърде практичен и удобен начин, чрез който децата интуитивно отразявали особеностите на вътрешносемейните взаимоотношения.  Когато били помолени да сравнят с някого нарисуваните дървета, децата спонтанно асоциирали дърветата на себе си и своите родители. Понякога разбира се фокусът пада върху брат, сестра, баба, дядо или любим човек, например съседа (рисунка 1). В последния случай следва да се изясни в последващата беседа, защо детето е избрало именно тези „членове на семейството”, а други е „забравило”.



Много често при рисуването детето може да отрази един отношението си към родителите или спрямо единия от тях, за това, дали е доволно от него, като го нарисува (дърво), а след това го зачертае или изтрие (рисунка 2).

Срещат се случаи, при които въпреки инструкцията, детето рисува не три, а две дървета – факт, който говори за нарушения на взаимодействието в семейството с трети обект (например бащата) или за пълно отсъствие на триангуларни отношения.

Пример: При диагностична и психокорекционна работа с 8-годишно момче (рисунка 2) във връзка с отказ да работи в училище поради подигравки на съучениците му, въпреки добре разбраната инструкция на теста „три дървета”, момчето е нарисувало само две (рисунка 3). От анамнезата е известно, ч е детето живее само с майка си Бащата е напуснал семейството само седмица след раждането на сина му. До навършване на третата година момчето е било отгледано от баба и дядото (родителите на майката). През следващия период, майката, която работела като художник-реставратор е водела сутрин детето на училище, а през обедната почивка го е взимала и връщала в къщи, като след това отново отивала на работа. През периода до завръщането на майката от работа вечерта, момчето оставало само в къщи – гледало телевизия, рисувало и пр. 

При изучаване на рисунката и нейната интерпретация (рисунка 3) се установява един общ депресивен фон на настроението и потиснатост, които са изразени посредством черни облаци, носещи дъжд. Доминиращите задържащи процеси и потиснатостта се проектират в изключително бавно изобразяване на фигурите.  На рисунката „задържането” се символизира от натрупания сняг под дърветата.



Отсъствието на опит в нормална триангулация „дете-майка-баща” се проявява в това, че вместо три, детето е нарисувало само две дървета, тъй като тази диада  )дете-майка) на практика напълно изчерпва семейството.  Детето рисува едното дърво много по-голямо (по-дебело) и го сравнява със свой по-голям братовчед, който е виждало само веднъж в живота си, когато е отивал войник в друг град. Именно това дърво то сравнява и със себе си. Второто дърво е по-слабо, по-ниско, по-тънко и символизира майката. Тази разлика и асоциациите с персонажи от живота говори за това, че детето изпитва дефицит на общуване с баща си и още, че за него е необходим мъжки обект за идентификация.

На рисунката са били изобразени и две много по-малки дървета от страната на майката, които символизират двама училищни приятели. По този начин общия брой дървета на рисунката стават четири. „Четири” е числото на стабилността, неподвижността, пасивността според Карл Густав Юнг. Последният счита, че числото четири за символична основа на целостта между света и човека.  За разлика от динамичната цялост, символизирана от числото три и троичната структура, за числото четири с неговата кватерална структура е характерна статическа цялост. Четворката образува идеалната устойчива структура, която е отразена в митовете за сътворението на света (четири страни на света; четири първични елемента – огън, вода, земя, въздух; всичко стоящо стабилно е с четири основи, колони и пр.).

Инструкцията и реда за работа при прилагането на методиката, предполага още в хода на предварителната беседа, психологът да изясни: състава на семейството; кой как се нарича; на колко е години; къде работи и къде учи; къде живее; в коя стая живее. След това психологът се обръща към детето с молба да нарисува на стандартен лист А4, който се разполага хоризонтално „любимите си три дървета”. Докато детето рисува, психологът може в друга стая да проведе беседа с родителите.

Когато бъде готова рисунката, психологът задължително дава положителна оценка за старанието на детето (Емпиричната подкрепа е един от най-важните принципи на кататимно-имагинативната психотерапия!.  След това от детето се иска да назове всяко дърво и да напише името му с такъв цветен молив, който цвят най-добре подхожда на дървото. Анализът на рисунката включва в себе си интерпретация на основния цветови фон на изображението, цветовете на отделните негови елементи и цветовете на поставените надписи.

Известно е че цветовете изразяват различни емоционални състояния на човек. При това един и същ цвят може едновременно да бъде причина за различни, често противоположни преживявания.  Символиката на цветовете се определя едновременно от множество фактори – както наследствени, така и формирани през живота. В същото време при образуването на символа може да оказва влияние всяко  събитие, започващо още от пренаталния период, през особеностите при протичане бременността на майката, раждането, развитието на детето, особеностите при научаване детето да „ходи на гърне”, времето на тръгване на детска ясла и т.н. до актуалната ситуация, в която се намира пациента в момента.

Смислообразуването се формира на принципа на сгъстяването. Това е важен аналитичен принцип, който предполага, че всеки образ или елемент от рисунката, едновременно проектира някакво символично отражение на множество различни събития, случили се с пациента по различно време в миналото. Вторият важен аналитичен принцип на смислообразуването е принципа на амбивалентността – съществуването в един и същ символ на противоположни значения.  Поради тази причина при анализа на символиката на цветовете, психологът следва да ги разглежда в два основни полюса в спектъра на символичното значение на всеки цвят – процедура, която може да помогне да се изведат необходимите диагностични изводи.

Таблица за символиката на цветовете

# Червен цвят

(+) – любов, страст, еротично начало, вдъхновение;

(-) – агресия, ненавист, опасност, злоба;

# Син цвят

(+) – разум, дисциплина, порядък, вярност;

(-) – безумие, ирационалност;

# Жълт цвят

(+) – откритост, активност, свобода, слава, сила, гордост;

(-) – ревност, завист, жадност, лъжливост, мания, опияняване;

# Оранжев цвят

(+) – зрялост, енергия, сила, радост;

(-) – страст, борба, война, доминантност;

# Зелен цвят

(+) – витално начало, радост, надежда;

(-) – яд, болка, незрялост,

# Виолетов цвят

(+) – равновесие, мистика, магьоснически чар, съкровено знание, покаяние;

(-) – вътрешно безпокойство, тревога, отричане, меланхолия;

# Кафяв цвят

(+) – майчинство, плодородие, земя;

(-) – мръсотия, гной, кал;

# Черен цвят

(+) – достойнство, тържественост;

(-) – смърт, траур, грях;

# Бял цвят

(+) – чистота, хармония, прилежност, педантизъм;

(-) – призрачност, отвлеченост, траур;

# Сив цвят

(+) – неутралност, абстракция, граница, пасивност;

(-) – неясност, мъгла, депресия;



След като детето назове и напише имената на дърветата, психологът се обръща към него с молба да избере и посочи онова дърво, което в най-голяма степен му харесва. Веднага след това психологът моли детето за разрешение и право да запише на рисунката, че точно това дърво му е харесало най-много (Рисунката е интимно пространство за детето и психологът следва да се обръща към нея с уважение!).

По-нататък детето отговаря на следните въпроси:

= Кое от дърветата е най-голямо?

= Кое от дърветата е най-малко?

= Кое от дърветата е най-младо?

= Кое от дърветата е най-старо

= Кое от дърветата е най-красиво?

 Последователността за задаване на въпросите има значение. Те са подбрани така, че в началото да попаднат най-приятните и най-леки въпроси.  Например, искането към детето още в самото начало да посочи най-голямото дърво, се приема като израз на висока самооценка и ниво на претенции. При тази последователност, искането да определи най-малкото дърво вече не се дефинира като ниска самооценка, а като продължение в порядъка за сравнение. По същата причина е прието втората група въпроси да започне с най-младото, а не с най-старото дърво.

Въпросът „Кое от дърветата най-много ти харесва?” и „Кое дърво е най-красиво?” са специално разделени интерфериращи въпроси, за да не възникне при детето недоумение и объркване, че той вече е отговорил на аналогични въпроси.  В същото време „най-много ми харесва”, не означава „най-красивото” дърво.

Всички характеристики за всяко дърво (отговорите от зададените въпроси) психологът, с разрешение на детето записва под всяко едно от тях на рисунката.

Следващата задача, която психологът поставя на детето ето да си представи, че е градинар. В това си качество детето трябва да отговори на въпроса: „Какво би могъл да направиш за всяко дърво?”. В случай на необходимост могат да се предложат алтернативни отговори: да ги полея, да ги стопля, да им дам повече светлина, да ги пресадя, да ги заградя, да ги наторя, да ги вържа и т.н.  Задължително се уточнява, ако има и вариант на отговор: „За някои от дърветата въобще не е нужно да се прави нещо. Така им е добре”.  След като приключи и тази процедура, психологът с разрешение на детето отново записва всичко, което е било нужно на дърветата под тях на рисунката.

Преди да попита и да поиска от детето, да сравни нарисуваните и описани дървета с членовете на семейството, психологът предлага някаква интерферентна задача, за да се избегне прякото сравнение и асоциация между обсъжданите свойства на дърветата и особеностите на членовете на семейството. Например, от детето може да се поиска да подреди учебните си предмети по скала от най-приятните до най-неприятните. Едва след тази процедура от детето се иска да сравни всяко дърво с членовете на семейството.  Когато бъде получен отговор, психологът иска от детето да напише на рисунката кой от членовете на семейството, с кое дърво е оприличил. Като предварително го пита какъв цвят молив му е необходим. 

В случай, че е налице обременяваща рисунката конфликтна символика Е. Клесман предлага, детето да представи рисунката в хода на сеанс по символ-драма, като установи с него определени отношения.

Символ-драмата може да се приеме като психоанализ с помощта на образи. Този метод е бил разработен от немския психотерапевт Ханскарл Лйонер. В основата на метода стои процес на свободно фантазиране във формата на образи по дадена тема.  При тази процедура терапевтът изпълнява контролираща, съпровождаща и насочваща функция.

Концептуална основа на метода са дълбинните психоаналитично ориентирани теории насочени към изследване и анализ на несъзнаваните и предсъзнавани конфликти, афективно-инстинктивни импулси и механизмите за защита, като отражение на актуалните емоционално-личностни проблеми и конфликтите в ранното детство.

Лежащият със затворени очи на кушетка или седящ в удобно кресло пациент се въвежда в състояние на отпускане (релакс). След постигане на това състояние, на пациента се предлага да представи в образи зададената от психоаналитикът специална тема (стандартен мотив).   Представяйки образите, пациентът разказва за своите преживявания на седящият до него психоаналитик (най-често зад него, до главата на лежащият пациент).  Психотерапевтът съпровожда пациента в неговите образи и ако е необходимо, го насочва в съответствие с стратегията на лечение.

Децата като цяло без трудности и специални коментари разбират своята роля в създаденото им динамично поле в образното пространство и могат самостоятелно да намерят възможност за разрешаване или преодоляване на сложна конфликтна ситуация.  В тази връзка е и пример от практиката на Е. Клесман:

Пример: Дванадесетгодишно момиче, страдаща от обсесивно-компулсивно разстройство е изобразила на своята рисунка   ябълка (моя брат), бор (моя баща) и ела (Аз). Съчетанието на дърветата характеризира едипов конфликт (комплекс на Електра) при момичето.  Тя се стреми да бъде  до баща си, измествайки ролята на майката, като негова съпруга, а с брат си се конкурира за любовта на родителите.

Представяйки тези дървета в процес на символ-драма, тя първоначално се опитва да се катери по ябълката, която въплъщава нейния по-малък брат и се опитва да разпори ябълката. Дървото обаче и казва, че това е което прави е много болезнено. Тогава тя  се плъзва надолу и се обърнала за съвет към дървото-бор (бащата). Между впрочем, от него тя разбира, че той (борът) и тя (елата) винаги са стояли тук близо един до друг, докато ябълката се появила много по-късно.  Пациентката последвала съвета на бора, да помоли ябълката за един плод. Тогава тя получила доброволно желаното.  Впоследствие в реалния живот пациентката е открила по-добри възможности  за разрешаване на конфликта на съперничество в отношенията с брат си.

Заключение

Следва да се отбележи, че отчитайки множеството детерминации, многозначителност, многоплановост и амбивалентност на символите, не можем да правим еднозначни изводи на основата само на конкретната рисунка. Интерпретация се допуска само на ниво хипотези, степен на вероятност, които в последствие могат да се развият или отхвърлят, посредством интерпретации на други рисунки, съновидения, а също така и чрез анализ на жизнената история и актуалната личностна ситуация.  По принцип, проблемът или вътрешния конфликт на личността намира отражение в различни форми  почти във всяка нова рисунка.  Тази повторяемост на определени устойчиви маркери позволява на специалиста да направи достатъчно точни и обективни диагностични изводи на основание съвкупността от всички натрупани материали.

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 26.02 03:30
 +

Тест за изследване на уменията за общуване в група (агресивност) на А.Асингер.

 

            Цел:  Методиката позволява да се определи доколко изследваното лице е коректно в отношенията си към обкръжаващите го лица (група, клас, професионален колектив) и свободно ли общува с другите. За по-голяма обективност на отговорите, изследователят може да приложи веднъж теста като самооценъчен и втори път – като постави задача да бъде оценявано друго лице от групата по предварително подготвен списък и при спазване на анонимност пред групата – кой кого оценява.   Вторият вариант работи най-добре, когато изследваното лице няма пряк контакт с оценяваното от него, т.е. избегнати са възможностите за взаимно влияние.  Сравняването на двата резултата ще предостави информация до колко самооценяващият се е обективен и прецизен относно себе си.

                Препоръчва се въпросникът да се прилага в комбинация с други методики за комуникативни особености с цел, обективизиране на данните.

                Време за работа по теста – 10 минути

Възраст на изследваните лица – ученици от основния и среден курс на обучение

Процедура – на изследваните лица се предоставя бланка за отговори и стимулния материал, без да се засича време за работа

Инструкция: „Пред теб има списък с 20 житейски ситуации, всяка от които може да бъде разрешена по един от трите предложени начина. Прочети внимателно всяка ситуация и помисли, кое решение се отнася в най-голяма степен до теб. Избрани отговор  загради с кръгче.

Въпросник:

1/Склонен съм да търся начин за постигане на примирие и извинение, след възникнал конфликт с мой съученик

А. Понякога

Б. Никога

В. Винаги

2/ В критична ситуация аз …

А. Запазвам пълно спокойствие

Б. Закипявам вътрешно

В. Губя самообладание

3/ Съучениците ме считат за …

А.  Дружелюбен

Б.  Спокоен и независим

В.  Самоуверен и завистлив

4/  Ако ми предложат отговорна началническа длъжност …

А.  Ще се съглася без колебание

Б.  Ще приема, но с някои опасения

В.  Ще се откажа заради собственото си спокойствие

5/  Ако някой от съучениците ми вземе от бюрото ми без мое разрешение нещо …

А. Ще го заставя да го върне

Б. Ще го попитам, дали му е нужно още нещо

В. Ще му го върна по същия начин лично

6/  Ако сте началник и ваш подчинен закъснее за работа, ти ще кажеш:

А.  Започнах вече да се притеснявам за теб!

Б.  Къде се скиташ до сега?

В.  Какво те задържа? Какво се е случило?

7/ Ако ти управляваш автомобил и друга кола те задмине с висока скорост и натиснат клаксон, ти..

А.  Ще се постарая да го догоня

Б.  Изключено е да го догоня с тази скорост

В.  Ще ми е все едно

8/ Аз считам, че разбиранията ми за живота са …

А.  Лекомислени и повърхностни

Б.  Балансирани

В.  Ясни и с ограничени граници

9/ Ако нещо не успея да направя, нещо не ми се отдаде, аз  …

А.  Продължавам напред внимателно

Б.  примирявам се

В.  Опитвам се да прехвърля вината на друг

10/ Представете си, че сте възрастен и четете (слушате репортаж) статия, в която се говори за разпуснатостта на младежите, тогава във теб биха възникнали такива мисли …

А.  Време е да бъдат забранени подобни развлечения

Б.  Трябва да им бъдат създадени възможности за да общуват организирано и културно

В.  И аз съм същия

11/ Ако до местото, което искам да заема в автобуса достигне друг и седне, то аз …

А.  Може би следващия път ще мога да седна точно там

Б.  Виждам, по лицето, че му е приятно

В.  Защо трябва да хабя толкова много нерви

12/ Когато гледам страшен филм, аз …

А.  Скучая

Б.  Получавам искрено удоволствие

В.  Страхувам се

13/ Ако поради транспортни затруднения закъснявам за среща, то …

А.  Опитвам се да предизвикам снизходителността на партньора ми

Б.  Ще бъда изнервен по време на цялата среща

В.  Ще бъда огорчен

14/ Към спортните си занимания аз се отнасям и оценявам …

А.  Харесва ми да се чувствам млад, здрав и силен

Б.  Не ми е приятно, когато не мога да постигна определена цел

В.  Задължително се старая да играя за да победа, да постигна определена цел

15/ Ако бъда лошо обслужен в магазина, то аз …

А.  Търся връзка с управителя и му се оплаквам

Б.  Ще изтърпя, избягвайки скандала

В.  Ще направя забележка на обслужващото ме лице

16/ Представете си, че сте баща (майка) и научите, че някой съученик е обидил детето Ви, то …

А.  Ще поговоря с учителя

Б.  Ще устроя скандал

В.  ще посъветвам детето си да отвърне на удара

17/ Аз съм човек, който е …

А.  Самоуверен

Б.  Обикновен, като другите

В.  Пробивен

18/ Представете си, че сте учител и ваш ученик в състояние на гняв излезе от класната стая без разрешение и силно удари вратата, то ти би казал:

А.  Не можете ли да бъдете по-внимателен!

Б.  Нищо, липсва му възпитание!

В.  Вината за това е моя!

19/ Когато виждаш по-големи ученици с хулиганско поведение, ти си мислиш:

А.  Полицията трябва да прилага по-сериозни мерки спрямо хулиганите

Б.  Виновни за това са родителите, защото недостатъчно са ги наказвали.

В.  Подрастващите биват лошо възпитавани в днешното училище

20/ Ако на мен ми предстои отново да се родя, но в животно, то бих избрал:

А.  Тигър или леопард

Б.  Мечка

В.  Домашна котка

 

Обработка на резултатите

За обработката на резултатите от теста се прилага ключ.

= Скала „Бягство от тестиране” – Ако изследваното лице не е дало отговор на нито един от трите възможни, той получава на този въпрос 1 бал.

= Скала „Агресивност”

1) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

2) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

3) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

4) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

5) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

6) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

7) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

8) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

9) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

10) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

11) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

12) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

13) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

14) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

15) Ако 1, то +2. Ако 3, то +2.

16) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

17) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

18) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

19) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

20) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

 

Анализ на  резултатите

Изчислените балове по въпросите се сумират в общ бал.

Скала „Бягство от тестиране”

=  [от 0 до 4] Достоверен резултат (нямат отговори и им се начислява по 1 бал)

= [от 5 до 20] Регистрирано е бягство от тестиране – резултатът не е достоверен 

 

Скала „Агресивност”

= [от 0 до 9] Вие сте извънредно миролюбив човек, което най-вероятно е обусловено от недостатъчна себеувереност във собствените си възможности и сили.  Това разбира се не значи, че бихте се огънали пред всеки и всичко. Повече увереност обаче няма да Ви навреди.

= [от 10 до 31] Вие сте умерено агресивен човек. Напълно успешно се движите по житейския си път. Вие имате достатъчно здраво честолюбие и самоувереност. Радвате се на приятели в обкръжението си.

 

= [от 32 до 40] Вие сте излишно агресивен човек. Много често Вие сте неуравновесен и жесток по отношение на другите.  Силно се стремите да овладеете власт и да господствате над други хора. Разчитате на собствените си сили и методи за да се доберете до „върховете”, жертвайки интересите на другите и незачитайки отношенията си с тях.  Вашата агресивност има разрушителен характер. Вие сте склонен да провокирате другите към конфликти, а това означава, че самите Вие се изолирате от колектива. 

Категория: Други
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 17:50
 +

Семейна психодиагностика.

Експресна диагностика на родителски компетенции.

Тест „Тип семейно състояние”

 

Инструкция: Прочетете внимателно предложените Ви твърдения. Това е тест, чрез който ще изразите самочувствието си във Вашето семейство. Ако сте съгласен (а), отбележете в бланката съответния номер на твърдението с кръгче, а ако не сте съгласен 9а) – зачертайте с кръст. Ако изборът Ви е затруднен, поставете въпросителен знак. Старайте се да отговаряте искрено.

Въпросник

1. Зная, че членовете на семейството ми често са недоволни от мен.

2. Чувствам, че каквото и да направя, нищо не би се променило.

3. Не съм в състояние да направя много неща в семейството.

4. Така се случва, че винаги аз се оказвам виновен (а) за това, което се случва в семейството ми.

5. Често се чувствам безпомощен (а).

6. В къщи често се изнервям

7. Когато се завръщам в къщи, се чувствам неудобно и неловко.

8. Някои членове на семейството ми ме приемат за недостатъчно умен.

9. През цялото време когато съм в къщи,  все от нещо и заради нещо страдам.

10.Често чувствам върху себе си критичните погледи на другите от семейството ми.

11. Връщайки се в къщи, непрекъснато се тревожа, че не що се е случило в мое отсъствие.

12. Имам постоянното усещане, че трябва да правя още много неща в къщи.

13. Нерядко се чувствам излишен (а) в семейството.

14.  Положението в къщи е такова, че ни се иска просто да вдигна ръце от всичко.

15. В къщи ми се налага постоянно да се сдържам за нещо.

16. Мисля, че ако изведнъж изчезна, никой в къщи няма да забележи това.

17. Когато се връщам в къщи си мисля какво трябва да свърша, а се оказва винаги съвсем друго.

18. Когато започна да се замислям за семейните неща винаги се вълнувам

19. Някои от членовете на семейството ми ме злепоставят пред приятели и познати.

20. Често се случва така, че уж правя нещо хубаво и добро, а то се оказва, че точно обратното.

21. Много от членовете на семейството ми не ми харесват, но аз се старая да не го показвам.

Бланка за отговори

Тестът включва 4-ри скали, като всяка скала включва определен брой твърдения. Всяко едно твърдение което е получило утвърдителен отговор „да” се оценява с 1 бал. Скалите имат диагностично значение само ако са над  нормата.

=  „В’” – чувство за вина: 1  4  7  10  13  16  19; норма до 5 бала;

= „Т” – тревожност: 2  5  8  11  14  17  20; норма до 5 бала;

= „Н” – нервнопсихично напрежение: 3  6  9  12  15  18  21; норма до 6 бала;

= „С” – обща семейна тревожност: изчислява се от сбора на трите скали; норма над 14 бала.

Категория: Други
Прочетен: 61 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 17:43
 +

Методика за изследване ниво на удовлетвореност от брака и партньорските взаимоотношения.

(В.В. Столин, Т.Л. Романова, Г.П. Бутенко)


   Резултатите от изследването позволяват да се установи емоционалното и морално-психологическо състояние на лица над 18 години, от които на свой ред зависят отношенията между възрастни и деца в семейството.  Тестът доказва известната истина, че не малко хора, които не са встъпили в брак са отлични учители и възпитатели.

        Въпросникът включва 24 твърдения, всяко от които с три възможни отговора: а/ вярно, б/ не е вярно и в/ не зная. Някои от твърденията се повтарят, но в различен вид.  От изследваното лице се иска да направи един от предложените три избора.

Обработка и оценка на резултатите 

Ако избраният вариант за отговор съвпада с ключа, той  получава 2 точки. Ако е избран междинен вариант (вариант „б”) – 1 точка. Ако отговорът не съвпада с ключа – 0 точки.

Ключ:

1в, 2в, За, 4в, 5в, 6в, 7а, 8а, 9в, 10в, 11в, 12а, 13в, 14в, 15а, 16в, 17а, 18в, 19в, 20в, 21в, 22а, 23а, 24в.

Норми за удовлетвореност от брака:

0-16 точки — пълна неудовлетвореност;

17-22 точки — значителна неудовлетвореност;

23-26 точки — по-скоро неудовлетвореност, отколкото удовлетвореност;

27-28 точки — частична удовлетвореност или удовлетвореност равна на неудовлетвореност;

29-32 точки — по-скоро значителна удовлетвореност;

39-48 точки — практически пълна удовлетвореност.

 

В Ъ П Р О С Н И К

 

Имена____________________________________________________________Дата____________

Възраст_____________Образование_______________________________Професия___________

Ръководен персонал ДА / НЕ                                                       Изпълнителен персонал:  ДА / НЕ

           

Инструкция: Пред Вас са представени 24 твърдения, свързани с често срещани ситуации в семейството или партньорската двойка. Иска се да изберете един от трите  възможни отговора, този, който в най-голяма степен се отнася за Вас. Там където се среща наименованието съпруг/съпруга/ семейство, да се приемат по-общо, като партньорски отношения. Не пропускайте нито едно твърдение.

 

1. Когато хората живеят дълго време заедно, както при брачните отношения, те неизбежно постепенно губят остротата на възприятията си, а техните взаимоотношения се влошават

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

2. Отношенията със съпруга (съпругата) Ви носят:

а) безпокойство и страдание

б) затруднявам се да отговоря

в) радост и удовлетворение

3. Роднините и приятелите ми оценяват брака ми като:

а) сполучлив б) нещо средно, в) несполучлив.

4. Ако можехте, бихте ли променили характера на съпруга (съпругата) си?

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

5. Един от проблемите на съвременният брак се състои в това, че с времето всичко става все по-малко привлекателно, включително сексуалните отношения със съпруга (съпругата).

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

6. Когато сравнявате Вашето семейство със семейството на Ваши приятели и познати, Ви се струва, че:

а) другите са нещастни;  

б) трудно е да се каже

в) другите са щастливи;

7. Животът без семейство и близък човек са твърде висока цена за пълната самостоятелност. 

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

8. Считам, че без мен животът на моята (моят) съпруга (съпруг) би бил непълноценен.

а) съгласен, б) не зная в) несъгласен

9. Повечето хора се лъжат (заблуждават) в своите очаквания по отношение на брака.

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

10. Отдаван Ви минават мисли за развод, но все разни обстоятелства Ви пречат да вземете решение.

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

11. Ако трябва отново да се ожените (омъжите), ТО Вашият съпруг (съпруга) би бил:

а) друг човек б) не зная в) същия човек

12. Вие се гордеете с факта, че до Вас стои такъв човек, какъвто е Вашия съпруг 9съпруга).

а) вярно б) трудно е да се каже, в) не е вярно.

13. недостатъците на моя съпруг (съпруга) за съжаление са повече от неговите (нейните) достойнства.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.  

14. Основните пречки на нашия щастлив живот се крият в характера на моя съпруг (съпруга).

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

15. Първоначалните чувства, с които ние встъпихме в брак, с времето се усилиха.

а) съгласен б) не зная в) несъгласен

16. Бракът намалява творческия потенциал и възможности на човек.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

17. Моят съпруг (съпруга) притежава такива достойнства, които превишават неговите (нейните) недостатъци.

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

18. За съжаление, в брака ми въпросът за емоционалната подкрепа един на друг не стои така както би ми се искало.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

19.  Мисля, че моят съпруг (съпруга) често върши глупави неща: неуместно се шегува, говори напук, иронизира, подиграва се, изказва се неподготвен и пр. 

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

20. Моят семеен живот малко зависи от волята ми.

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

21. Моят семеен живот се оказа не такъв, какъвто очаквах. 

а) вярно б) не зная в) не е вярно.

22. не са прави тези, които считат, че в семейството човек не може да разчита на уважение. 

а) съгласен б) трудно е да се каже в) несъгласен

23.  По принцип компанията на моя съпруг (съпруга) ми доставя удоволствие.

а) съгласен б) не зная в) несъгласен

24. В моят съпружески живот няма и не е имало нито един светъл момент.

а) вярно б) не зная в) не е вярно. 

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Тест за изследване ниво на импулсивност

(В.А.Лосенкова)

Цел: Определяне нивото на импулсивни реакции

Описание: Изследването може да се проведе индивидуално или с неголяма група.  На изследваното лице се предлага въпросник от 20 въпроса с четирибална скала за избор на отговор по всеки въпрос. При работа с група трябва да се следи за самостоятелността на изследваните лица и отговора на всички въпроси.

Инструкция:  „Предлагаме ти тест, съдържащ 20 въпроса. Към всеки въпрос има скала с 4 възможни отговора.  Внимателно прочети всеки въпрос и огради с кръгче номера на твоя избор. В теста няма „правилни” или „неправилни” отговори.  Постарай се да се отпуснеш, да се почувстваш свободно и да отговориш искрено.  Не бива да избираш отговор, с който да се опиташ да се представиш в най-добра светлина.  Ти си ученик в този клас и ние всички те познаваме добре. Да проявиш неискреност е по-лошо, отколкото да бъдеш честен. Ние ще поставим висока оценка преди всичко на твоето самоуважение и достойнство. По резултатите от теста ти ще имаш възможност да се опознаеш по-добре, както положителните си качества, така и тези които трябва да коригираш, за да станеш по-успешен”.

Въпросник

1/ Когато се заемеш е една работа, ти винаги ли я довършваш до края?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

2/ Ти винаги ли реагираш спокойно на забележки и критики по твой адрес от другите?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

3/ Ти винаги ли изпълняваш своите обещания?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

4/ Ти често ли говориш и реагираш под влияние на моментното си настроение?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

5/ В критична, напрегната ситуация ти винаги ли успяваш да се владееш и сдържаш?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не се владея

6/ Често, без видима причина се променя настроението ти?

1.Случва ми се често

2.Понякога

3.Рядко

4.Не, не съм имал такива случаи

7/ Често ли ти се налага да бързаш, за да спазиш сроковете?

1.Определено, да

2.Обикновено, да

3.Обикновено, не

4.Не, не винаги

8/Можеш ли да кажеш, че си човек, който е устремен към преследване на целта (целеустремен)?

1. Да, определено мога да бъда.

2. Може би, бих могъл

3. По-скоро, не бих могъл

4. Не, определено не бих казал

9/ В думите и действията си придържаш ли се към поговорката: „Седем пъти мери, веднъж режи”?

1. Да, винаги

2. Често

3. Рядко

4. Не, почти никога

10/Ти си определено много въздържан човек, когато някой, в автобуса например се заяжда с теб, обижда те? 

1. Така реагирам винаги

2. Така реагирам доста често

3. Рядко реагирам по този начин

4. Никога не реагирам така

11/Съмняваш ли се в своите способности и сили?

1. Да, често

2. Понякога

3. Рядко

4. Почти никога

12/ Ти лесно се увличаш по някаква нова дейност, но и бързо губиш интерес към нея?

1. Определено да

2. Понякога, да

3. Понякога, не

4. Определено не

13/Ти умееш да се въздържаш, когато родителите (учителят) незаслужено те упреква?

1. Определено да

2. Понякога, да

3. Понякога, не

4. Определено не

                14/Струва ли ти се, че все още не си намерил себе си?

1. Съгласен съм, това е точно така

2. По-скоро е така

3. Рядко се съгласявам с това

4. С това определено не съм съгласен

15/Може ли под влиянието на някакви нови обстоятелства (причини), твоето мнение за самия теб да се промени?

1. Мисля, че да

2. Много е вероятно

3. Малко е вероятно.

4. Почти невероятно.

16/Обикновено трудно изпускаш нервите си?

1. Определено, да

2. Обикновено, да

3. Обикновено, не

4. Определено, не

17/В теб възникват желания, които по различни причини не можеш да постигнеш?

1. Такива желания възникват в мен често

2. Такива желания възникват в мен от време на време   

3. Рядко възникват такива желания в мен

4. неосъществими желания не възникват у мен

18/Когато обсъждаш с някой твои важни житейски въпроси, ти забелязваш, че твоите разбирания не са напълно ясни?

1. Да, често забелязвам това

2. Понякога забелязвам

3. Много рядко забелязвам това

4. не, никога не съм забелязвал

19/Случвало ли ти се е да се занимаваш с нещо и в един момент да ти омръзне (доскучае), и да се захванеш с нещо друго, по-интересно?

1. Да,така е, често ми се случва  

2. Понякога се случва

3. Случвало ми се е, но много рядко

4. Никога не ми се е случвало

20/Ти неуравновесен човек ли си?

20/За теб в известен смисъл може да се каже, че си неуравновесен човек?

1. Определено да

2. Може би, да

3. Може би, не

4. Определено, не

 

Обработка на резултатите

В процеса на обработка на резултатите се изчислява величината на индекса за импулсивност „Пи”.  Той представлява сума от баловете, набрани по скалите от целия тест.

В дадения тест има четирибална скала за отговори.

Въпроси: 1, 2, 3, 5, 8, 9, 10, 13, 16, получават балове съответно по скалата 1, 2, 3 или 4, т.е. те са съответни на номерацията им

Въпроси: 4, 6, 7, 11, 12, 14, 15, 17, 18, 19, 20, получават балове в обратен ред на номерацията им, т.е.

на скала №1 съответства бал – 4;

на скала №2 – бал 3;

на скала №3 – бал 2; 

на скала №4 – бал 1;

По този начин индексът за импулсивност може да варира от 20 до 80 бала.

 

Анализ на резултатите

Импулсивността е черта, противоположна на волевото качество целеустременост и настойчивост. Колкото е по-голям индексът „Пи”, толкова е по-висока импулсивността.

Нивото на импулсивност може да се характеризира като: високо, средно и ниско.

= високо – от 60 до 80 бал (силно изразена импулсивност);

= средно – от 35 до 65 бал (умерена импулсивност);

= ниско – от 34 и по-малко – слабо изразена импулсивност;

Високото ниво на импулсивност характеризира човек, като недостатъчно самоконтролиращ се в общуването и в дейността си. Импулсивните хора често имат неопределени и нереални жизнени планове. Те нямат устойчиви интереси и непрекъснато се лутат между различни свои желания, нужди и влечения. Не са постоянни в контактите и общуването си. С лекота биха могли да унищожат една връзка, поради неспособността им да анализират в дълбочина и да реагират въздържано, след като преценят всички „да” и всички „не”.

Хората с ниско ниво на импулсивност, обратно, те са много целенасочени, имат ясни ценностни ориентации, проявяват настойчивост и последователност при постигане на целите си, стремят се да довеждат до крах всяка своя дейност.

 

Ако импулсивността е висока, то тогава следва да бъде съставена програма за самовъзпитание, насочена към снижаването и заедно с това към усилване на целенасочеността.  При това следва да се отчитат особеностите на локуса на контрола.  Ако е външен локус, то тогава импулсивността ще бъде овладяна по-трудно, тъй като тази категория обикновено търси причините за собствените си неуспехи в другите. Хората с вътрешен локус са обърнати към себе си и по-лесно биха се справили с импулсивността си. 


Категория: Други
Прочетен: 81 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Тест за ниво на агресивност

 

      Описание: Тестът позволява да се оценят нивата на изразеност на агресивни тенденции в поведението по 11 параметъра.

Инструкция: Предлагаме Ви 55 твърдения, отнасящи се към различни житейски ситуации. От вас се иска да се запознаете с всяка една от тях и да прецените, дали твърдението се отнася за Вас, ако е така, то отбележете знак „Х” в колонка „ДА”, ако не се отнася до Вас, отбележете същия знак, но в колонка „НЕ”.

                Въпросник

            1/ Понякога внезапно се взривявам от гняв и злоба към някого/нещо

2/ Ако видя, че моето раздразнение и злоба се предава и на другите, то обикновено аз се опитвам да се „взема в ръце”, да се самоконтролирам.

3/ За да се избавя от накипели ми яд, аз съм измислил особен ритуал: периодично боксирам стената, възглавницата, удрям в масата, излизам и бягам навън, слагам възглавницата на лицето си и крещя.

4/ На училище /в работата си или навън/ обикновено се въздържам, но в къщи съм непоносим.

5/ Понякога разбирам, че предизвиквам в другите злоба, раздразнение, гняв, но ми е трудно да променя поведението си или просто не искам да го правя.

6/ Ако са груби с мен, аз обикновено се сдържам да отговоря със същото.

7/ Понякога, честно да си призная, наистина съм много лош човек.

8/ Когато се разлютя, обикновено получавам своето от другите.

9/ Нерядко съм се оказвал въвлечен в една или друга група ученици, известна с нарушения на училищния ред.

10/Понякога ме тегли просто да наругая някого.

11/ Понякога си плащам солено за моята избухливост и грубост.

12/ Често нещо напълно елементарно ме изкарва от нерви, ядосва ме.

13/ Ядосам ли се, съм в състояние да ударя някого.

14/ Когато почувствам прилив на раздразнение, аз мога да се освободя от напрежението върху различни предмети (маса, стол, да ударя във вратата,  домакински прибори и т.н.)

15/ Позволявам си да изразявам гнева си и яда си там, където никой не ме познава или не ме вижда.

16/ Зная, че характерът ми не е от най-харесваните.

17/Ако някой от съучениците ми си позволи да говори по мой адрес лоши неща, аз също бих му казал всичко което мисля за него.

18/Имал съм моменти, в които се ненавиждам и презирам.

19/За да се справя с нещо сложно и трудно, която се съпротивява, аз понякога здраво се разлютявам.

20.Случвало ми се е да попадам в лоши компании.

21.Обикновено когато наругая някого и си  излея гнева на него, след това ми е по-добре.

22/Някои хора около мен са ми обидени поради моята избухливост.

23/Когато изоставам от другите, аз лесно започвам да се ядосвам.

24/Обикновено гневът ми бързо си отива, ако получа извинение от другия и той признае грешката си.

25/Отдава ми се когато съм раздразнен и съм в голямо напрежение, да се разтоваря чрез активен отдих – спорт, туризъм, среща с приятели, културни мероприятия и др.

26/Имало е случаи, при които, за да изясня отношенията си с някои търговец съм повишавал тон.

27/Имам остър и болезнен език – дори с пръст в устата, мога да си търся правата.

28/Обикновено лесно се оправям (лавирам), когато се сблъскам с грубост, агресивност и гняв на другите.

29/Много от неприятните неща, които са се случили в моя живот, аз навярно съм заслужил.

30/Гневът често ми помага в живота.

31/Често ми се случва да ругая, когато съм на някоя опашка.

32/Казвали са ми, че съм гневен човек, но аз не забелязвам това (не мисля така).

33/Зная, че преживяванията ми на гняв и яд ми вредят на здравето.

34/Понякога започвам да се дразня от нещо/някого без видима причина.

35/Когато се разгневя, всички се оттеглят почти мигновено.

36/ За да си успокоя нервната система, аз често специално започвам да занимавам с нещо (гледам телевизия, чета книга, занимавам се с домакинска работа, слушам музика и др.)

37/В автобуса, в магазина, и въобще на вън аз съм по-гневен, отколкото в училище.

38/Аз съм много категоричен човек – имам си свои принципи.

39/Ако някои се шегува зле с мен, аз много бързо го поставям на мястото му – връщам му го.

40/Често ме е яд на самия себе си просто без повод.

41/Когато съм в къщи, аз специално си придавам за пред другите много сериозно и сурово лице.

42/Ако в един момент някой каже, че трябва да се защити нещо със сила, аз веднага ще отида и ще се включа.

43/Обикновено когато се разгневя, ставам много активен.

44/Имал съм случаи, при които в продължение на няколко дни преживявам последиците от моята несдържаност и избухливост.

45/Имал съм случаи, при които ненавиждам всички около мен.

46/Когато чувствам прилив на злоба и агресия, аз често излизам някъде, крия се от другите, за да не ме видят.

47/Аз често се успокоявам с думите, че този който обижда и ругае, ще си го получи някога, животът ще му го върне.

48/Понякога в транспортно средство или на опашка ставам много агресивен, когато видя някой, който не спазва правилата, а после ми е страшно неудобно от себе си.

49/Често съм несговорчив, непослушен, инатя се.

50/Лесно се оправям с хората, които провокират в мен  грубост и ме ядосват.

51/Ако някога Бог ме накаже за моите грехове, то това наказание ще е заслужено.

52/За да въздействам на околните, аз често показвам колко много съм ядосан, но всъщност не изпитвам яд. 

53/Аз бих приел да участвам в някой спонтанно организиран протест, за да защитя своите интереси.

54/След като избухна и покажа яда си, аз обикновено известно време след това се чувствам спокоен.

55/Моята раздразнителност влияе зле върху отношенията ми с близките и приятелите.

 

Обработка на данните

Тестът позволява да бъде определен индексът на агресия по 11 параметъра, всеки от които се оценява отделно в интервали от 0 до 5 бала. За всеки отговор, съответстващ с ключа се начислява по 1 бал; колкото е по-голяма сумата, толкова по-изразен е показателя на агресивност.

1. Спонтанна агресия:  +1, +12, +23, +34, +45;

2. Неспособност да се удържи агресията (избухливост): -2, +13, -24, -35, -46;

3. Неумение да се обърне агресията към някаква физическа дейност или предмети: -3, -14, -25, -36, -47;

4. Анонимна агресия: +4, +15, +26, +37, +48;

5. Провокация на агресия в другите: +5, +16, +27, +38, +49;

6. Склонност към отклоняване на агресията: -6, +17, +28, +39, -50;

7. Автоагресия: +7, +18, +29, +40, +51;

8. Ритуализация на агресията: +8, +19, +30, +41, +52;

9. Склонност да се заразява от агресията на другите (тълпата): +9,+20,+31,+42, +53;

10. Удоволствие от агресия: - +10, +21,+32, +43, +54;

11. Разплата за агресия (отмъстителност): +11, +22, +33, +44, +55;

 

Интерпретация на данните

Отсъствието или много ниското ниво на агресия (от 0 до 8 бал) обикновено свидетелства за неискреност на изследваното лице и към стремеж да се представя в невярна светлина и роля (социална желателност).  Такива показатели се срещат при лица, които са с ниско ниво на самокритичност и завишени претенции.

Невисокото ниво на агресивност (от 9 до 20 бал) е нормално за повечето от хората. Сумата се обуславя най-често от спонтанна агресия и от неумение да се превключват тези състояния на гняв към някаква физическа дейност или неодушевени предмети.

Средното ниво на агресивност (от 21 до 30 бала) обикновено се изразява в спонтанност, неспособност за удържане на влечението (импулса) да избухне човек.

Повишеното ниво (от 31 до 40 бал) включва показатели от предишното и към тях се добавят желание за разплата и провокативни реакции.

Високото ниво (от 41 и повече бал) е свързано с получаване на удоволствие от агресивните прояви, с лекота се приема агресията от тълпата, (човек лесно може да бъде заразен с масови емоции, т.е. ирационален е) и проява на поведение, провокиращо агресия в другите

 

Категория: Други
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове: 0
 +

Тест за диагностика на училищна тревожност на Филипс

  Цел: Установяване нивото на училищна тревожност при ученици от основния и среден курс на обучение.

  Инструкция: Пред теб има списък с 58 въпроса, които се отнасят до теб, до твоите преживявания и мисли по време на образованието и обучението ти в училище.  От теб се иска внимателно да прочетеш всеки един въпрос и да прецениш как да отговориш на него, ако отговора ти е положителен – „да”, запиши знак „плюс” (+) в колонката след въпроса, ако отговора ти е отрицателен – „не”,  запиши знак  минус (-) в същата колонка.
    Въпросник

1/  Трудно ли ти е да поддържаш високо ниво на успехи, както някои от класа?

2/  Вълнуваш ли се, когато учителят влезе в класа и каже, че предстои проверка на знанията?

3/  Трудно ли ти е да работиш в класа така, както иска учителят?

4/  Имаш ли спомен за моменти, в които учителят е гневен от това, че не си научил урока?

5/  Случвало ли ти се е някой от твоя клас да те удари нарочно?

6/  Често ли ти се иска учителят да не бърза толкова с преподаването на новия материал, за да можеш да разбереш?

7/  Силно ли се вълнуваш при отговорите при изпит или изпълнението на учебна задача?

8/  Случвало ли ти се е, да се въздържаш да вдигнеш ръка и да кажеш мнение, поради  страх да не направиш глупава грешка?

9/  Изпитвал ли си някога треперене в коленете, когато те вдигнат  за отговор?

10/ Често ли твои съученици ти се смеят, шегуват с теб, а някои дори подиграват, когато си с тях?

11/Случвало ли ти се е да ти поставят по-ниска оценка от тази, която ти си очаквал?

12/Вълнувал ли си се някога от въпроса, дали няма да останеш в същия клас за втора година?

13/Стремиш ли се да избягваш игри, в които играчите трябва да изберат някого, защото по правило теб никога не те избират?

14/Имал ли си случаи, при които да си усещал треперене на тялото, преди да те посочат за отговор (преди да дойде твоя ред за отговор)?

15/Често ли си имал усещане, че съучениците ти не искат да направят това, което се иска на теб?

16/Силно ли се вълнуваш преди да започнеш да работиш по определена контролна или класна работа?

17/Трудно ли ти е да получаваш такива оценки, които очакват от теб родителите ти?

18/Страхувал ли си се понякога, че би  могъл да се разболееш в класната стая (да се заразиш от друг)?

19/Считаш ли, че ако направиш грешка при отговор, твоите съученици биха ти се смели?

20/Имаш ли усещането, че често  наблюдаваш съучениците  си?

21/Когато изпълняваш определена училищна задача, изпитваш ли безпокойство от това дали ще се справиш успешно с нея?

22/Когато работиш в клас убеден ли си, че всичко ще запомниш?

23/Спомняш ли си понякога, че в училище не си могъл да отговориш на въпрос на учителя?

24/Вярно ли е, че повечето от съучениците  ти се отнасят с теб като истински приятели?

25/Работиш ли много по-усърдно, ако знаеш, че резултатите от твоята работа ще бъдат сравнявани с тези на съучениците ти?

26/Често ли ти се иска да се вълнуваш по-малко, когато те изпитват?

27/Страхуваш ли се да влезеш в спор с друг ученик по определен въпрос по време на час, за да докажеш своята правота и знания?

28/Имал ли си усещане, че сърцето ти започва да бие по-силно, когато учителят каже, че ще започне да изпитва по ред?

29/Когато ти получаваш високи оценки, мисли ли някои от твоите съученици за теб, че си голям „зубър” (читанка)

30/Добре ли се чувстваш с тези свои съученици, към които  другите се отнасят с особено внимание?

31/Имали ли си случай, при който да изпитваш безпокойство от това, че някои от твоите съученици може да те обиди и унижи?

32/Как мислиш, дали губят уважението на другите тези ученици, които не успяват да се справят с училищните задачи?

33/Имаш ли усещането, че повечето от съучениците не се обръщат към теб?

34/Често ли се боиш да не изглеждаш пред другите ученици глупаво?

35/Доволен ли си от отношението на учителите към теб?

36/Твоята майка /татко, други в семейството/ помага ли ти вечер при подготовката за следващия учебен ден?

37/Вълнуваш ли се от това, какво мислят за теб съучениците ти?

38/Надяваш ли се да започнеш да постигаш по-високи успехи в училище от преди?

39/Считаш ли, че се обличаш с дрехи и изглеждаш толкова добре, колкото и твоите съученици?

40/Когато те изпитват често ли се питаш, какво точно си мислят за мен съучениците ми?

41/Според теб, успешните ученици имат ли някакви особени права в сравнение другите?

42/Гневят ли се и завиждат ли ти някои твои съученици, когато ти имаш високи успехи?

43/Доволен ли си от отношението на съучениците ти към теб?

44/Добре ли се чувстваш когато останеш сам с учителя – очи в очи?

45/Имал ли си случаи, при които съучениците да ти се присмиват на твоето облекло или поведение?

46/Считаш ли, че ти се безпокоиш повече за училищните си дейности, отколкото съучениците ти?

47/Ако по време на изпит не можеш да отговориш, искало ли ти се е да се разплачеш?

48/Когато вечер лежиш в леглото си, мислиш ли с безпокойство за утрешния училищен ден?

49/Работейки усърдно върху определена задача продължително време (дори някое твое умствено  увлечение), имаш ли си усещането, че по-лесно забравяш неща, които си знаел добре преди време?

50/ Усещал ли си леко треперене на ръката си, когато работиш с молив (химикал, четка и др.) върху определен проект (рисунка, графика, чертеж, надпис)?

51/Усещал ли си, че започваш да нервничиш, когато учителят заяви, че този час ще даде контролна работа?

52/Плашат ли те изпитванията в училище?

53/ Когато учителят каже, да се подготвите за контролна работа, изпитвал ли си страх, че няма да се справиш?

54/Имаш ли спомен за усещане, че съучениците ти могат да се справят с нещо, с което ти не можеш?

55/ Когато учителят преподава материала, имаш ли усещането, че твоите съученици го разбират по-добре отколкото ти?

56/Когато отиваш на училище имал ли си случай да се безпокоиш от това, че учителят би могъл да даде контролна работа?

57/Когато не успееш да се справиш добре с определена училищна задача, напр. контролно (тест), изпитвал ли си чувство на срам и обида от самия себе си?

58/Усещал ли си треперене на ръцете или тялото, когато учителят пита, кой ще излезе да отговори на въпроса на дъската, пред всички?

Обработка и интерпретация на резултатите

За обработка на резултатите се използва ключ (виж таблицата). Отговорите на въпроси, които не съвпадат с ключа получават 1 бал. Пример: Детето е отговорило на въпрос № 58 с „да”. Това означава, че отговорът е „+”, а той не съвпада с ключа и получава 1 бал, т.е. това се счита за проява на тревожност.

Въпросите в ключа са разделени в 8 скали., като във всяка скала са включени различен брой въпроси.

При обработката се събират всички балове на несъвпадащите с ключа въпроси. Ако общия бал надвишава 50%, т.е. повечето от половината отговори са с „да”, то може да се говори за повишена тревожност на ученика. Ако те са над 75% - за висока тревожност.

След определяне на общото ниво на тревожност, се изчисляват баловете на несъвпадащите с ключа отговори на въпросите, по отделните скали, както следва:

1. Обща училищна тревожност - 2, 3, 7, 12, 16, 21, 23, 26, 28, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58; сума = 22 (един айтем = 4,5%)

2. Преживяване на социален стрес - 5, 10, 15, 20, 24, 30, 33, 36, 39, 42, 44; сума = 11 (един айтем = 9%)

3. Фрустрация на потребности от успех - 1, 3, 6, 11, 17, 19, 25, 29, 32, 35, 38, 41, 43; сума = 13 (един айтем = 7,6%)

4. Страх от самоизява (инициатива) - 27, 31, 34, 37, 40, 45; сума = 6 (един айтем = 16%)

5. Страх от ситуации за проверка на знанията - 2, 7, 12, 16, 21, 26; сума = 6 (един айтем = 16%)

6. Страх от несъответствие с очакванията на другите - 3, 8, 13, 17, 22; сума = 5 (един айтем = 20%)

7. Ниска физиологична съпротива на стрес - 9, 14, 18, 23, 28; сума = 5 (един айтем = 20%)

8. Проблеми и страх в отношенията с учителите - 2, 6, 11, 32, 35, 41, 44, 47; сума = 8 (един айтем = 12,5%)

Съдържателна характеристика на факторите (скалите):

Обща училищна тревожност – отразява общото емоционално състояние на детето, свързано с различни форми за изява в училищния живот.  Това са преживявания на социален стрес, емоционалното състояние на детето в развиващите се социални контакти в рамките на училището и учебната дейност като цяло (преди всичко с неговите съученици).

Фрустрация на потребности от успех  – отразява неблагоприятния психологичен фон, който не позволява на детето да развие своите потребности за успех и достигане на високи резултати.

Страх от самоизява (инициатива) – негативно емоционално преживяване на ситуации, съпроводени с необходимост от саморазкриване, представяне на себе си пред другите, демонстрация на своите възможности.

Страх от ситуации за проверка на знанията – негативно отношение и преживяване на тревога в ситуации на проверка (особено публична) на знанията, постиженията, възможностите.

Страх от несъответствие с очакванията на другите – ориентация към значимите други на оценките от своите резултати, постъпки, мисли; тревога по повод на оценки, които обкръжението поставя на ученика; наличие на очаквания за негативни оценки;

Ниска физиологична съпротива на стрес – особености на психофизиологичната организация, ниска приспособяемост на детето към ситуации със стресогенен характер, повишена вероятност от неадекватно, деструктивно реагиране на тревожни фактори от средата.

 

Проблеми и страх в отношенията с учителите – общ негативен емоционален фон по отношение на възрастните в училище, водещи до снижение на успеваемостта в обучението на детето.



Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Методика

за диагностика на семейно обусловено състояние

(„Типове семейно състояние”)

(Автори: Е.Г. Ейдемиллер и В. Юстицкис)

Цел: Методиката е разработена и насочена за установяване на психотравмиращи състояния на възрастни и деца, живеещи в едно семейство. Тя позволява да се получат сведения за обстоятелствата, определящи изучаваното състояние.

Описание на методиката: Методиката се отнася към т. нар. „интервюиращи методи”, като специално е насочена към изясняване на три състояния:

а/ обща удовлетвореност;

б/ нервно-психическо разстройство;

в/ семейна тревожност.

Посочените състояния определят и трите скали:

(1) Скала „У” (Обща удовлетвореност).

(2) Скала „Т” (семейна тревожност).

(3) Скала „Н” (нервно-психично напрежение).

Всяка от посочените скали има по 4 субскали, които се повтарят през всеки три пункта (общо 12 субскали). Така например скала „Н” включва субскали: „пренатовареност със задължения”; нервно-психична умора; напрежение; отдих (почивка, релакс).

Дванадесетте субскали включват 12 определения за състояния (преживявания), които са показани с тяхното полярно (дихотомно) съдържание. Например, „доволен” – „недоволен”. Изследваното лице има за задача да оцени с оценки от 0 до 7  своето състояние, като посочи с „Х” съответната за него степен.

                Ред за прилагане: Процедурата не е сложна. Психологът иска от пациента да представи характеристика на своето семейство, на своите усещания за него по 12-те субскали или дихотомни оценки.

Инструкция:

(1) „Представете си, че сте в къщи, сред семейството. Спомнете си чувствата, с които Вие отваряте външната врата на дома и си припомнете мислите за това, което Ви предстои сега в къщи, напр. за домашните задължения.  Как се чувствате през почивните дни и вечер, след работния ден. Като цяло се опитайте да припомните за Вашия семеен живот. За това, как Вие се чувствате най-често, когато сте в къщи?  Именно от позиция на тези Ваши преживявания и мисли попълнете бланката” . (След това психологът предоставя формализираната бланка на изследваното лице).

(2) Психологът наблюдава работата на изследваното лице, обръща внимание и фиксира най-полярно изразените показатели по субскалите, а след това влиза в диалогов режим:

„Вие отбелязахте, че се чувствате в семейството си много …………… (назовава се съответното качество). Приятно ли Ви е това чувство или е по-скоро неприятно?  Моля, разкажете няколко случая от Вашия семеен живот, когато Ви сте се чувствал (а) точно по този начин …………………. (споменава се отново състоянието)

(3) Следва разказ на изследваното лице. Добре е респондентът да представи повече от един пример (2-3 случая)

„А сега се опитайте още веднъж да оцените  своето собствено състояние по същата скала.  Оценката Ви същата ли е или има някаква промяна?”

Практиката сочи, че след разказа си, изследваните лица много често променят мнението си  за няколко от показателите по субскалите (оценката). Ако респондентът наистина промени оценката си по някой от показателите, от него се иска да повтори инструкцията от точка 2.

Забележка: Трябва да се отчита факта, че подобни разкази пред специалист хората не правят в ежедневието си. Те дори не се замислят върху цикъла: мисли – преживявания – поведение”. В тази връзка много от тях бъркат (изкривяват; изопачават) в оценките за своите преживявания, за значимостта на събитията, а други приемат за свои мисли и чувства вменени от други. Тези особености лесно могат да се установят по схемата на методиката, в която първо от изследваното лице се иска да се даде оценка (нещо което хората правят сравнително лесно и бързо), а след това, чрез пример да се докаже тази оценка (нещо, което затруднява хората, ако не в друго, то поне по отношение на обективността и прецизността).  При разказите, подкрепящи оценката за дадения параметър, много често се оказва, че изследваното лице изпитва затруднения при дефиниране (операционализиране) правилно своето преживяване (емоция), като използва (оценява) един определен термин (субскала), натоварвайки я със свой субективен, неверен или изопачен смисъл. Този феномен при хората е силно изразен чрез факта, че те първо трудно определят емоциите, които преживяват, а след това изпитват затруднение и да ги назоват на глас.  На когнитивно ниво изкривяването (субективизирането) на оценката за емоциите (значимост, сила, интензивност, тежест), отключва набор от изкривени, деформирани мисли, а те погрешни и неадаптивни реакции (поведение).

Формализирана бланка: 

1. Доволен:                          0   1   2   3   4   5   6   7       Недоволен

2. Спокоен                           0   1   2   3   4   5   6   7       Притеснен

3. Напрегнат                        0   1   2   3   4   5   6   7       Отпуснат

4. Радостен                         0   1   2   3   4   5   6   7       Огорчен

5. Нужен                              0   1   2   3   4   5   6   7       Излишен

6. Отпочинал                        0   1   2   3   4   5   6   7       Уморен

7. Здрав                               0   1   2   3   4   5   6   7       Болен

8. Смел                                0   1   2   3   4   5   6   7       Плах

9. Безгрижен                         0   1   2   3   4   5   6   7       Угрижен

10. Лош                                0   1   2   3   4   5   6   7       Добър

11. Сръчен                            0   1   2   3   4   5   6   7       Несръчен

12. Свободен                        0   1   2   3   4   5   6   7       Зает

Сбор балове:  „У”-___; „Т” -___; „Н” -___;

 

Айтеми по скали:

(1) Скала „У” : 1, 4, 7, 10.

(2) Скала „Т” : 2, 5, 8, 11.

(3) Скала „Н” : 3, 6, 9, 12.

 

Обработка на резултатите:

Баловете на показателите по всяка една субскала се сумират отделно.  Състоянието се установява, ако сумата на оценките по 4-те субскали превишава или е равна  както следва:

= Скала „У” (обща удовлетвореност) – 24 бал;

= Скала „Н” (нервно-психично напрежение) – 25 бал;

= Скала „Т”(семейна тревожност)  – 24 бал.

 

Литература:

1. Эйдемиллер Э.Г., Юстицкис В. Психология и психотерапия семьи. СПб. 1999. С. 42 – 43, 553 – 554.

2. Системная семейная психотерапия / Под. ред. Э.Г. Эйдемиллера. СПб. 2002. С. 74

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 17:11
 

ТЕСТ ЗА АСЕРТИВНОСТ

 

 

Обработка на резултатите:

Изчисляват се отговорите „да” с по 1 точка  в следните позиции:

Скала „А” – 1, 6, 7, 11, 13, 18, 20, 23.

Скала „Б” – 2, 4, 8, 10, 14, 17, 19, 22.

Скала „В” – 3, 5, 9, 12, 15, 16, 21, 24.

Интерпретация:

= При постигане на най-висок показател по скала „А”: Вие сте асертивен, но това не винаги е полезно в живота. Често изпитвате недоволство от себе си и обкръжението си.

= При постигане на най-висок показател по скала „Б”:  Вие добре владеете асертивността си. Понякога вашата асертивност преминава в агресивност.

= При постигане на най-висок показател по скала „В”:  без значение на резултатите от скали „А” и „Б”, Вие имате добри шансове да овладеете асертивността си. Накратко, Вие имате мнение за себе си и за своето поведение, оценявате се реалистично, а това е добра основа за придобиване на навици, необходими в контактите с другите.

= При постигане на най-нисък показател по скала „А”: Това, че не Ви се отдава да използвате редица шансове, които Ви предлага живота не е трагедия.  Важно е да се научите да живеете в съгласие със себе си и да знаете какво трябва да направите.

= При постигане на най-нисък показател по скала „Б”: Асертивността може да се  учи. Необходима Ви е помощ от специалист.

= При постигане на най-нисък показател по скала „В”: Ето това вече е проблем.   Вие оценявате себе си не винаги точно и правилно. Става дума не толкова за  едно самозалъгване, колкото до това, че Вие се разглеждате в най-добра светлина.  Добре е да се замислите върху това.



Категория: Други
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 09:11
 

Проективна методика „Слънце в стаята”

за диагностика на универсални способности за деца на 4-5 години

(Автори: В. Синельников, В. Кудрявцев)

 

 

 

Цел: Установяване способността на детето да преобразува „нереалното” в „реално”, в контекста на зададена ситуация по пътя на отстраняване на несъответствията.

Стимулен материал: Психологът предоставя на детето картинка, на която са изобразени стая, в която се намира човек  и слънце. На детето се дава черен молив и гумичка.

Картинката трябва да е нарисувана с молив, за да позволява манипулация върху нея (в случая изтриване; прерисуване и пр.). Осен това, при подготовката на картинката, психологът трябва да нарисува слънцето на такова място в стаята (например близо до средата на тавана или на масата, или близо до седящият на стола човек), че да позволи на детето евентуална асоциация на слънцето и лампа.

Инструкция: психологът показва на детето картинката: „Давам ти ето тази картинка. Разгледай я внимателно и ми кажи, какво е нарисувано на нея”. След изброяване на детайлите от картинката (маса; столове; човек; лампа; слънце и пр.), психологът дава следната задача: „Правилно. Както виждаш, тук слънцето е нарисувано в стаята. Според теб така ли трябва да бъде или художникът нещо е сгрешил? Опитай се да поправиш грешката така, че картинката да бъде действително истинска”

При поправяне на грешката детето може да нарисува слънцето извън къщата, макар че много по-често то реагира импулсивно и направо казва какво трябва да направи за да отстрани грешката.

Обработка на резултатите:

В процеса на изследването психологът оценява опитите на детето по поправяне на грешката.  Оценяването се извършва по 5-бална скала.

1-бал – отсъствие на отговор; неприемане на задачата; („Не зная как да я поправя”; „Картинката няма грешка”; „Не е нужно да я поправям” и пр.)

2-бал – формално отстраняване на несъответствието (изтриване, задраскване, защриховане на слънцето).

3-бал – съдържателен прост отговор преместване на слънцето („Грешката е в слънцето. Ще нарисувам на друго място слънцето. Слънцето е на улицата”).

4-бал – съдържателен сложен отговор – преустройство на слънцето („Грешката е в слънцето.Ще направя така, че слънцето да изглежда като слънчева лампа”). Тук детето оставя слънцето, като елемент от картината и не го отделя от останалите детайли. Няма сепарация на сгрешения обект, а само преустройство.

5-бал – конструктивен отговор (Тук детето сепарира обекта, отделя го като несъответстващ елемент на другите елемент, като го сравнява с контекста на ситуацията („Това не е слънце, а око”; Това не е слънце, а прозорец”; „Това не е слънце, а картина. Ще го сложа в рамка. Художникът е забравил рамката”).

Забележка: Детето може да даде най-различни отговори. За психологът-интерпретатор е важен подхода, който ще избере детето.

 

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 09:03
 
Проективна методика „Кинетична рисунка на семейството” (КРС) - втора част

(Автори: Р.Бернс, С.Кауфман)  

3. Бланка за регистрация на резултатите от „КРС”
Име и фамилия на детето ________________________
Дата на раждане ________________

Дата на тестиране _______________

Сума от баловете по симптомокомплексни блокове:

Благоприятна семейна ситуация                – ______ бал;

Тревожност                                                   – ______ бал;

Конфликтност в семейството                      – ______ бал;

Чувство за непълноценност                        – ______ бал;

Враждебност в семейните ситуации          – ______ бал;

Анализ на резултатите от рисунката и проведената беседа:

_____________________________________________________________________________

_______________________________________________________________________

 

Забележка: Представяме Ви един пример:

Красимир, 5-годишен, расте в неблагополучно семейство: бащата е зависим от алкохола и често оскърбява съпругата си в присъствието на момчето.

По време на занятие по изобразително изкуство в детската градина, Краси изобразява на рисунка некрасиво лице на човек. На въпроса на педагога: „Кой е това?”, момчето не казва, че това е баща му, а уклончиво заявява, че това е хулиганин, бандит и е добавил „Не е хубаво да се пие”.

Отговор: Децата в периода на 5-6 годишна възраст обичат да изобразяват на своите рисунки членовете на семейството си.  В тази възраст те вече добре осъзнават вътрешно-семейните отношения; ориентирани са за това, кой ги обича повече или по-малко; знаят кок как реагира, когато допускат грешки; имат предпочитания в общуването с определени членове на семейството, а от други се боят и са физически или емоционално дистанцирани.

Принцип е, детето да изобразява на рисунката си като първа фигура (или една от първите) този човек, който за него е най-значим (най-силно е привързан към него) и обикновено той е и най-голям на ръст (заема по-голяма част от рисунката, в сравнение останалите). Освен това детето се намира в непосредствена близост до този човек (понякога авторът може да е залепен или да се държи за значимият друг). Когато детето расте в неблагополучно семейство (както при примера), този член на семейството, който представлява заплаха за детето, не е харесван, не е обичан от него, обикновено се рисува по-малък, некрасив, с липсващи елементи във фигурата, отделен от другите или отдалечен от автора. В примера интерес представлява факта, че детето не признава чия е некрасивата фигура, то просто ни казва: „Не е хубаво да се пие. Това плаши децата”.

 

Когато детето изпълнява подобна задача в учебното заведение, педагозите са длъжни да проведат последваща беседа с него (рисунката не е достатъчна!).  Не бива да се забравя, че децата в предучилищна възраст са много внимателни на чуждото мнение по отношение на родителите си. За детето родителите по презумпция са добри, независимо, че понякога вършат недобри неща. 

 

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0
 l

Проективна методика „Кинетична рисунка на семейството” (КРС) - първа част

(Автори: Р.Бернс, С.Кауфман) 

Цел: Методиката „Кинетична рисунка на семейството” (КРС) дава информация за взаимоотношенията в семейството, предизвикващи тревожност у детето; показва как то възприема останалите членове на семейството и своето място сред тях.

При прилагането на методиката трябва да се има предвид факта, че всяка рисунка се явява резултат от творческа работа и тя не само отразява възприятието на детето за своето семейство, но и му позволява да анализира и преосмисли семейните отношения.  По тази причина рисунката на семейството отразява не само  настоящето и миналото, но е насочена и към бъдещето:  по време на рисуването детето интерпретира ситуациите и на свой ред  разрешава проблемите в актуалните семейни отношения.

Методиката включва две части:

а/ рисунка на моето семейство;

б/ беседа след рисуването;

 За изпълнението на теста на детето се предоставя стандартен лист  хартия от блок за рисуване и молив (твърдост 2М) и гумичка.

Инструкция: „Моля, нарисувай своето семейство така, сякаш се занимава с някаква дейност”.

На всички уточняващи въпроси следва да се отговаря без някакви определени указания, например: „Можеш да рисуваш както искаш”.

По време на рисуването следва да бъдат записвани всички спонтанни изказвания на детето (фрази); да се регистрират неговите жестове, пози, мимики; да се следи за последователността в процеса на рисуване.  След като бъде завършена рисунката, с детето се провежда беседа по следната схема:

= Кой е изобразен на рисунката? Какво прави всеки един член на семейството?

= Къде работят или учат членовете на семейството?

= Как в семейството са разпределени домашните задължения?

= Какви са взаимоотношенията на детето с останалите членове на семейството?

1. Качествени оценки и интерпретация

В системата от качествени оценки на КРС се отчитат формални и съдържателни аспекти на рисунката. 

За формални особености на рисунката се приемат:

= качеството на линиите;

= положението на обектите;

= изтриване на цели фигури  или корекции на отделни части;

= щриховане на отделни елементи (части).

За съдържателни особености на рисунката се приемат:

= изобразената активност на членовете на семейството, представени на рисунката;

= взаимодействието между членовете;

= отношението на членовете към нещата и хората изобразени на рисунката.

При интерпретацията се обръща основно внимание на следните аспекти:

а/ Анализ на структурата на семейството (извършва се сравнение между състава на изобразеното семейство и реалния; разположението и взаимодействието между членовете на рисунката).

б/ Анализ на особеностите на нарисуваните отделни членове (различия в стила на рисуване; количество на детайлите; схема на разположението на отделните членове един спрямо друг и като цяло в контекста; анализ на процеса на рисуване (последователност в изобразяване на фигурите; коментари; паузи; емоционални реакции по време на цялото рисуване).

Ето няколко примера от всеки аспект на схемата за интерпретация:

(1) Детето не винаги рисува всички членове на семейството. Обикновено то не рисува тези, с които се намира в конфликт. Разположението на членовете често показва техните взаимоотношения. Така например, важен показател за психологическа близост са различните обекти, които служат като преграда между членовете.  Много често се среща рисунка, в която бащата седи, четейки вестник или е пред телевизионния приемник – предмети, които го отделят от останалите. Майката често се изобразява до (около) печката, която поглъща цялото й внимание.  Общата активност (дейност) на членовете на семейството обикновено разкрива някакви положителни, благополучни семейни отношения.  Често общата активност (целеустременост) обвързва няколко члена на семейството. Това може да свидетелства  за наличие на вътрешна групировка в семейството (съюз; коалиция). 

Рисувайки своето семейство някои деца изобразяват миниатюрни фигури и ги разполагат в долната част на листа.  Това е показател за депресивно състояние на детето и е израз на чувство за непълноценност в семейната ситуация.

На други рисунки могат да преобладават не толкова хората, а набор от вещи  (често мебели). Това е израз на загриженост на детето, а когато отсъстват всякакви вещи – силна емоционална значимост на хората. 

(2) Приема се, че детето най-добре детайлизира, украсява и отделя най-много време на онази фигура, която изобразява най-любимия му член от семейството. Обратно – ако детето е отрицателно настроено към някого, то този човек е нарисуван непълно, без детайли, понякога дори липсват части от тялото. Когато отношенията на детето са конфликтни и тревожни, емоционално нееднозначно украсени, то често използва щриховане на онзи член на семейството, детето не поддържа емоционална връзка. Същата интерпретация получава и прерисуването (повтарянето на линии).

Анализът на самия процес на рисуване също предоставя богата информация не само за семейните отношения, но и въобще за стила на работа. Много често изследваните лица (особено в средношколска и старша възраст), заявяват, че не могат да рисуват. Тази реакция трябва да се приеме от психолога като  напълно нормална и разбираема.  В случая, трябва да се посочи, че целта не е проверка на художествените способности и умения, а да се изобрази някаква дейност на членовете на семейството.   При тези случаи, ако респондентът продължи дълго с уговорките си „за” и „против” рисуване, както и ако започне да рисува, но скрива с другата ръка или тялото си това което прави, това поведение трябва да се тълкува като израз на недоверие в собствените сили, неувереност, потребност от подкрепа от страна на по-възрастния.

Много често децата започват да рисуват първо онзи член на семейството, който им е най-любим и който се отнася с тях най-добре. Това е и причината фигурата именно на този член да се окаже накрая заела най-голямо място в рисунката.  В други случаи могат да се наблюдават неестествено дълги паузи преди началото на рисуване на определена фигура. Този факт следва да се интерпретира като нееднозначно (амбивалентно) или дори отрицателно отношение към тази фигура (член).  В коментарите също може да се долови отношението на детето към един или друг член нас семейството.

Не бива да се забравя едно правило: По време на рисуването психологът не трябва да влиза в диалог с детето! Наблюдавайте, регистрирайте, оценявайте, преживявайте !

 

 2. Количествени оценки и интерпретация

Методиката предвижда използването на определени точни количествени оценки, които са разделени в 5 симптомокомплексни  блока: благоприятна семейна ситуация; тревожност; конфликтност в семейството; чувство за непълноценност; враждебност в семейните ситуации. Всеки блок включва конкретни симптоми, а всеки един от тях носи определен бал, както следва:

а/ Благоприятна семейна ситуация
= Обща активност на всички членове                                    - 0,2 бал;
= Преобладаване на хора в рисунката                                    - 0,1 бал;
= Изобразяване на всички членове на семейството             - 0,2 бал;
= Отсъствие и изолиране на член (членове)                          - 0,2 бал;
= Отсъствие на щриховка                                                         - 0,1 бал;
= Добро качество на линиите                                                   - 0,1 бал;
= Отсъствие на показател за враждебност                             - 0,2 бал;
= Адекватно разположение на хората                                     - 0,1 бал;
= Подчертаване на отделни детайли                                       - 0,1 бал;

б/ Тревожност
= Защриховане                                                                      - 0,1,2,3 бал;
= Линии, определящи пола                                                 - 0,1 бал;
= Линии над рисунката                                                       - 0,1 бал;
= Линии със силен натиск на молива                                - 0,1 бал;             
= Изтриване                                                                         - 0,1,2 бал;
= Детайлизация на определени елементи                    - 0,1 бал;               
= Преобладаване на вещи                                              - 0,1 бал;
= Двойни или прекъснати линии                                  - 0,1 бал;
= Подчертани отделни детайли                                      - 0,1 бал;
= Други  възможни признаци         - 0,1 бал;                                            

в/ Конфликтност в семейството
= Бариери между фигурите                                                      - 0,2 бал;
= Изтриване на отделни фигури                                               - 0,1; 2 бал;
= Отсъствие на основни части на тялото                                - 0,2 бал;
= Разделяне на отделни фигури                                                - 0,2 бал;
= Изолация на отделни фигури                                                 - 0,2 бал;
= Неадекватна големина на отделни фигури                         - 0,2 бал;
=Несъответствие м/у вербалното описание и рисунката                                                                                      - 0,2 бал;
= Преобладаване на вещи                                                            - 0,1 бал;
= Отсъствие на някои от членовете                                           - 0,2 бал;
= Членове, обърнати с гръб един към друг                    - 0,1 бал;             
= Други  възможни признаци                                   - 0,1 бал;             
г/ Чувство за непълноценност в семейната ситуация

= Собственият „АЗ” е неестествено малък                              - 0,2 бал;
= Разположение на фигурите в долната част                         - 0,2 бал;
= Линиите са бледи, прекъснати                                              - 0,1 бал;
= Изолация на автора от другите                                               - 0,2 бал;
= Малки фигури                                                                              - 0,1 бал;
= Авторът е неподвижен в сравнение другите                      - 0,1 бaл
= Авторът отсъства                                                                        - 0,1 бал;
= Авторът е обърнат с гръб                                                         - 0,2 бал;
= Други  възможни признаци                                                       - 0,1 бал;

д/ Враждебност в семейната ситуация
= Едната фигура е в единия край на листа или е нарисувана на гърба на листа                                                                                              - 0,2 бал;
= Агресивна позиция на фигурите                                             - 0,1 бал;
= Зачертана фигура                                                                       - 0,2 бал;
= Деформирана фигура                                                                - 0,1 бал;
= Обратен профил                                                                          - 0,1 бал;
= Ръце разперени в страни                                                           - 0,1 бал;
= Дълги, подчертани палци                                                         - 0,1 бал;
= Други  възможни признаци                                                       - 0,1 бал;

 

Категория: Други
Прочетен: 93 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 08:53
 

Методика за диагностика на агресивно поведение

(за деца и подрастващи)

(Е.П. Ильин, П.А. Ковальов)

 

 

 

            Цел:  Методиката е предназначена за разкриване склонностите на респондента към определен вид агресивно поведение.

Скали: Методиката измерва агресивното поведение на деца и подрастващи по 3 скали:

= с към вербална агресия: пряка и косвена;

= склонност към физическа агресия: пряка и косвена;

= ниво на несдържаност.

            Инструкция:  Представяме Ви въпросник от 40 твърдения. От Вас се иска, да прочетете внимателно всяко едно твърдение и да определите дали то се отнася до вас. Ако сте съгласни с твърдението, маркирайте знак „Х” в бланката за отговори в колонка „ДА”, а ако не сте съгласни, поставете същия маркер, но в колонка „НЕ”.

            Въпросник

            1. Ако някой не се съгласява с мен, не мога да се удържа, да не го нарека с груба дума.

2. Понякога говоря зад гърба на някой, който не харесвам.

3. Никога не съм се ядосвал толкова, че да захвърля или счупя някой предмет.

4. Ако някой ме удари, аз рядко отвръщам.

5. Понякога се налага да бъда по-груб, за да накарам другите, да уважават моите права.

6. Често ми се случва от злоба да проклинам този, който ме е обидил.

7. Имал съм случаи, при които съм бил толкова разгневен, че първото нещо попаднало ми в ръката съм го хвърлял и счупвал.

8. Когато съм ядосан, мога да ударя човек.

9. Ако някой ме ядоса, мога да му кажа всичко което мисля за него.

10.При възникване на конфликт в училището с някое дете, обикновено се разтоварвам от напрежението с разговори в къщи или с приятели.

11.Понякога изразявам гнева си като удрям по масата с юмрук.

12.Ако трябва да защитя правата си с използване на физическа сила, така и ще направя.

13.Когато някой ми крещи и ми се кара, аз правя същото – карам му се на него.

14.Често разказвам в къщи за недостатъците на съучениците си, които ме критикуват и обиждат.

15.Когато съм раздразнен, мога да ритам всичко, което се появи на пътя ми.

16.Като по-малък ми харесваше да набия някого.

17. Аз често заплашвам хората, въпреки че никога не изпълнявам заплахите си.

18.Често си мисля, че трябва да се скарам, да се озъбя на някой учител, но не го правя.

19.Считам, че е неприлично да удрям в масата, когато съм сърдит, защото е неприлично това.

20.Ако някой, който ми е взел някаква вещ не ми я върне, то аз бих да я взел със сила.

21.Когато споря с някой, аз често крещя и говоря на висок глас.

22.Считам, че да се критикува човек открито не е правилно.

23.Не съм имал случай, при който от яд да счупя нещо.

24.Никога не прилагам физическа сила, за да разреша спорни въпроси.

25.Дори и да съм много ядосан на някого, никога не използвам обидни думи.

26.Никога не говоря зад гърба на хората, дори и да не ми харесват.

27.Мога така да се разсърдя, че да чупя всичко наред.

28.Не съм способен да ударя човек.

29.Не мога да поставя някой човек „на мястото му”,  дори той да го заслужава.

30.Понякога наричам някой по-голям (учител, родител) зад гърба му с обидна дума, ако съм недоволен от него.

31.Не ми харесват родителите, които причиняват зло на своите деца, като ги ограничават.

32.Хората, които постоянно тормозят някого си заслужава да бъдат ударени.

33.Колкото и да съм сърдит на някой, не бих го оскърбил.

34.Когато имам неприятности в училище, аз често правя скандали у дома.

35.Случвало ми се е когато съм ядоса, да тресна със сила вратата.

36.Не обичам да се закачам или обиждам другите.

37.Мога да обидя някого,  който не ми харесва.

38.Ако някой в автобуса ме настъпи грубо, аз съм в състояние да му кажа всичко, което ми дойде на ум.

39. Осъждам всички онези родители, които бият или обиждат своите деца само защото не са в добро настроение.

40.По-добре е да разговаряш и убедиш човека, отколкото да го принуждаваш със сила.

 

Обработка на резултатите – ключ

= Скала „Склонност към пряка вербална агресия”

·         Отговори „да” на въпроси: 1, 5, 9, 13, 17, 21, 37.

·         Отговори „не” на въпроси:  25, 29, 33.

= Скала „Склонност към косвена вербална агресия”

·         Отговори „да” на въпроси: 2, 6, 10, 14, 18, 30, 34 38.

·         Отговори „не” на въпроси: 22, 26.

= Скала „Склонност към косвена физическа агресия”

·         Отговори „да” на въпроси: 7, 11, 15, 27, 35.

·         Отговори „не” на въпроси: 3, 19, 23, 31, 39.

= Скала „Склонност към пряка физическа агресия”

·         Отговори „да” на въпроси: 8, 12, 16, 20, 32.

·         Отговори „не” на въпроси: 4, 24, 28, 36,40.

Всяко съвпадение с ключа получава 1 бал.

Нивото на несдържаност на изследваното лице =  косвената физическа агресия + пряката физическа агресия + пряката вербална агресия. Норма за несдържаност – до 20 бала. 

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 25.02 08:21
 л

Методика за диагностика на разбиране, емоционална привързаност и авторитетност

в съпружеската двойка

(Автор А.Н. Волкова, модификация В.И. Слепковой)

 

Цел: Въпросникът измерва степента на разбиране, емоционална привързаност и уважение на брачните партньори.

Описание на методиката: Включва въпросник с 45 твърдения, които касаят взаимоотношенията между партньорите в брака. В текста на въпросника са заложени три скали, съответстващи на наименованието на методиката: разбиране, емоционална привързаност и авторитетност (уважение). Всяка скала включва по 15 въпроса (твърдения).

Интерпретация на скалите:

Скала „Разбиране” (от 1 до 15 твърдение) – изразява се в субективно усещане за познаване личността на партньора и неговите особености. Лице с високото ниво на разбиране се отличава със свободна и без затруднения интерпретация на поведението, мислите и чувствата на партньора, които с леснина се установяват при общуването. Респондент с ниско ниво на разбиране няма ясна представа за особеностите на партньора си, затруднява се в интерпретацията и обясненията на неговите мисли, чувства и постъпки.

Скала „Емоционална привързаност” (от 16 до 30 твърдение) – показва нивото на привлекателност на партньора, желанието да се общува и сътрудничи с него, както и възможностите за терапевтично въздействие. Ниските оценки по тази скала характеризират сложност в общуването и чувство за умора един от друг.

Скала „Авторитетност” (уважение) (от 31 до 45 твърдение) – показател за това, до колко партньорът се приема като личност; доколко изследваното лице приема възгледите, интересите, мненията на партньора като еталон. Ниските показатели показват презрение към партньора като личност.

Инструкция: Пред Вас се намира въпросник, който съдържа твърдения, показващи вашето разбиране за своя съпруг (своята съпруга). На въпросите можете да отговорите с „да” (съгласен съм, това е точно така); с „не” (не съм съгласен, това не е така) или да изберете отговор „и да и не” (затруднявам се да посоча точно). Изборите с „да” отбелязвайте със знак „+”, отговорите с „не” – със знак „–„ а третия неопределен отговор с знак „+–„

 

В Ъ П Р О С Н И К

 

                1. С лекота чета неговите (нейните) мисли

                2. Трудно разгадавам неговото (нейното) настроение

3. Разбирам го (я) без думи

4. Трудно ми е да предсказвам, как той (тя) ще се чувства в една или друга ситуация.

5. Аз добре познавам неговите (нейните) вкусове и привички

6. Трудно ми е да предскажа неговото (нейното) мнение по един или друг въпрос

7. Зная какво той (тя) иска и към какво се стреми

8. Струва ми се, че лошо го (я) разбирам

9. Той (тя) често ме учудва с постъпките си , които неочаквам от него (нея)

10. Добре познавам неговите (нейните) достойнства и недостатъци

11. Неговите (нейните) вътрешни преживявания  остават за мен загадка

12. Зная, на какво той (тя) е способен и на какво не е.

13. Зная какво за него )нея) е важно в живота.

14. Често съм установявал (установявала), че неправилно съм го (я) разбрал.

15. Трудно ми е да кажа, какво би го (я) огорчило или зарадвало

16.На мен положително ми действа дори самото му (й) присъствие.

17. харесва ми да слушам нейния (неговия) глас, да гледам неговото (нейното) лице.

18. Дразнят ме неговите (нейните) маниери.

19. Той (тя) има неприятно лице.

20. Харесва ми да го (я) наблюдавам, как ходи, работи, седи.

21. Неприятни са ми неговите (нейните) целувки, докосване, ласки.

22. Харесва ми неговия (нейния) смях и усмивка.

23. Тежко понасям раздялата си с него (нея).

24. Нещо в неговата (нейната) външност не ми харесва.

25. Когато съм с него (нея) се чувствам леко и спокойно.

26. В негово (нейно) присъствие ми се повишава настроението.

                27. Когато съм с него (нея) се чувствам уморен, дразня се, излизам от кожата си

28. Готов (а) съм да се откажа от важни неща, стига да бъда до него (нея)

29. Често имам желание да си отпочина от него (нея)

30. Чувствам се добре, когато той (тя) отсъства

31. Намирам в него (нея) много лични достойнства, за които го (я) уважавам като човек

32. Сред моите познати и близки, той (тя) е най-авторитетния за мен човек.

33. Когато ми е трудно да взема решение, аз често се съветвам с него (нея).

34. Той (тя) лесно може да ме убеди.

35. Считам, че главата му (й) работи много добре.

36. Интересувам се от такива книги и филми, които са му (й) направили впечатление.

37. Той (тя) е интересен човек и с него (нея) не ми е скучно.

38. Често критикувам неговите (нейните) действия и изказвания.

39. От него (нея) често чувам разумни и умни мисли.

40. Неговите (нейните) възгледи в много отношения не са приемливи за мен.

41. Ценя мнението му (й)

42. Гордея се с това, че той (тя) е мой съпруг (съпруга).

43. Рядко съм съгласен (съгласна) с неговите мнения и оценки.

44. Понякога ми се струва, че той (тя) е неделикатен човек.

45. В него (нея) има такива качества, които аз искам да видя в себе си.

                Обработка на резултатите:

                По всяка скала баловете се сумират отделно, като се използва ключ.

                Ключ:

-                     с 2 точки се оценяват избори с отговор „да” ("+") на въпроси: 1, 3, 5, 7, 10, 12, 13, 16, 17, 20, 22, 23, 25, 26, 28, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37,39, 41, 42, 45.

-                     с 2 точки се оценяват избори с отговор „не” ("-") на въпроси: 2, 4, 6, 8, 9, 11, 14, 15, 18, 19, 21, 24, 27, 29, 30, 38, 40, 43, 44.

-                     с 1 точка се оценява отговорите „не зная” (затруднявам се да посоча точно).

-                     с 0 точки се оценяват въпроси, несъвпадащи с ключа.

Сумата от баловете в една скала се явява числова мярка за измерване на параметъра на тази скала, като в долната част на скалата се разполага „0” и малките сборове, а в горната („30”-бал), се разполагат високите сборове.

 

Категория: Други
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”)

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел) 

/част втора/

Въпросник:

1. Ако детето счита своето мнение за правилно, то може да не се съгласява с мнението на родителя.

2. Добрата майка е длъжна да защити своето дете, дори от най-малки трудности и обиди.

3. За добрата майка домът и семейството са най-важни в живота.

4. Някои деца са толкова лоши, че в тяхна полза е да се научат да се страхуват от възрастните.

5. Децата са длъжни да отчитат факта, че родителите правят за тях изключително много.

6. Малките деца винаги следва да се държат здраво когато се мият, за да не паднат.

7. Хората, които считат, че в добрите семейства не може да има недоразумения, не познават живота.

8. Когато детето порасне, трябва да благодари на родителите си за строгото му възпитание.

9. Престоят с детето през целия ден може да предизвика в него нервно изтощения.

10. По-добре е детето да не мисли за това, правилно или неправилно е мнението на родителя.

11. Родителите са длъжни да възпитават в детето пълно доверие към себе си.

12. Детето трябва да се учи да избягва сблъсъците, независимо от обстоятелствата.

13. Изключително неприятно за майката, занимаваща се с домакинство е чувството, че не може да се освободи от своите задължения.

14. Родителите по-лесно се приспособяват към децата си, отколкото обратното.

15. Детето трябва да се научи в живота на много нужни неща и поради това не бива да му се позволява да се губи ценно време.

16.Ако само веднъж родителят се съгласи с ината на детето, това ще бъде за постоянно.

17. Ако бащите не се намесваха във възпитанието на децата, майките по-добре щяха да се справят с това.

18. В присъствието на детето не трябва да се обсъждат полови въпроси.

19. Ако майката не ръководи къщата, съпругът и детето ще бъдат по-малко организирани.

20. Майката е длъжна да направи всичко, за да знае какво мисли детето й.

21. Ако родителите не се интересуваха толкова много от заниманията на децата си, децата биха били по-добри и по-щастливи.

22. Повечето от децата трябва да могат да се справят самостоятелно с физиологическите си нужди, когато достигнат 15 месечна възраст.

23. Най-трудното за младата майка е да остане сама в отглеждането на детето през първата година.

24. Трябва да се позволява на децата да изразяват своето мнение за живота в семейството, дори ако тези мнения да са неправилни.

25. Майката е длъжна да направи всичко, за да спаси детето си от разочарованията на живота.

26. Жените, които водят безгрижен живот не са добри майки.

27. Трябва задължително да се изкореняват от децата проявите на ехидност, ирония и подигравка.

28. Майката е длъжна да жертва своето щастие за щастието на детето си.

29. Всички млади майки се страхуват от своята неопитност в общуването с детето.

30. Съпрузите трябва от време навреме да се карат, за да доказват един на друг своите права.

31. Строгата дисциплина по отношение на детето развива в него силен характер.

32. майките често са толкова много измъчени от грижите за своите деца, че не могат да издържа и минута повече.

33. Родителите не бива да се показват пред децата си в лоша светлина.

34. Детето е длъжно да уважава родителите си повече от другите хора.

35.Детето трябва винаги да търси помощта на родителите си или учителите, вместо да разрешава своите недоразумения с другите чрез сблъсъци и конфронтация.

36. Жените, които отдават на детето си цялото свое време се преживяват сякаш са с „подрязани крила”.

37. Чрез своите постъпки родителите трябва да предразполагат децата към себе си.

38. Деца, които не тестват своите сили за постигане на успехи, трябва да занаят, че по-късно ще имат неуспехи в живота.

39. Родители, които разговарят с детето за неговите проблеми, трябва да знаят, че е по-добре детето да се остави на спокойствие и да не се ровят в живота му.

40. Съпрузите, ако не искат да бъдат егоисти, са длъжни да участват в семейния живот.

41. Не трябва да се допуска момичетата и момчетата да се виждат чисто голи един друг.

42. Ако съпругата е достатъчно подготвена за самостоятелно справяне с житейските проблеми, това е много добре и за съпруга и за детето.

43. Детето не трябва да има тайни от родителите си.

44. Ако в семейството е прието децата да разказват на родителите си вицове, както и родителите на децата си, то много въпроси могат да бъдат решени спокойно и без конфликти.

45.  Ако детето бъде научено да ходи рано, това е много благоприятно за неговото развитие.

46. Не е добре, ако майката е сама в преодоляване на трудностите по грижите и възпитанието на детето.

47. Детето трябва да има собствено мнение и право да го изразява.

48. Детето не трябва да се натоварва с тежка работа.

49. Жената е длъжна да избира: или домашната работа, или развлечения.

50.Умният баща е длъжен да научи детето си да уважава висшестоящите (началниците)

51. Много малко съпруги получават благодарност за труда си по възпитанието на децата.

52. Ако детето попадне в беда или има неуспех, във всички случаи майката трябва да се чувства виновна.

53. При младите семейни двойки, без значение на силата на чувствата винаги възникват разногласия, които се проявяват като раздразнение един към друг.

54. Деца, на които е внушено уважение към нормите на поведение, стават добри, стабилни и уважавани хора.

55. Рядко се случва майка, която цял ден се е занимавала с детето, да бъде ласкава и спокойна.

56. децата не трябва вън от дома да се учат на неща, които противоречат на възгледите на родителите си.

57. Децата трябва да знаят, че няма по мъдри хора от родителите им.

58. Няма оправдание за деца, които бият други деца.

59. Младите майки страдат много повече поради оставането си в къщи, отколкото по друга причина.

60. Заставянето на децата да се отказват и да се приспособяват са лоши методи на възпитание.

61. Родителите са длъжни да научат децата си да не губят свободното си време, а да се занимават с нещо значимо.

62. Децата измъчват родителите си с дребни проблеми, ако още в самото начало се научат на това.

63. Когато майката изпълнява лошо своите задължения към детето си, това означава, че бащата не изпълнява задълженията си по отношение на цялото семейство.

64.  Детските игри със сексуално съдържание могат да доведат до сексуално престъпление.

65. Да планира е способна само майката, тъй като само тя знае как стоят нещата в домакинството

66.  Внимателната майка е длъжна да знае какво мисли детето й.

67. Родители, които изслушват с одобрение откровение изказвания на своите деца – преживявания на раздели, приятелски срещи, танци и пр., им помагат за по-бързото социално развитие.

68. Колкото по-бързо отслабва връзката на детето със семейството, толкова по-бързо то се научава да разрешава своите проблеми.

69. Умната майка прави всичко възможно, до и след раждането си, детето да се намира в най-добри условия.

70. Децата са длъжни да вземат участие при обсъждане на решения по важни житейски въпроси.

71. Родителите трябва да знаят как да постъпват, че техните деца да не попадат в трудни ситуации.

72. Твърде много съпруги забравят, че тяхното място е в къщи.

73. Децата се нуждаят от майчина грижа, която никога не им е достатъчна.

74.Децата са длъжни да бъдат изключително благодарни за труда, който полагат за тях майките им.

75.Повечето майки се стремят да щадят децата си, като не го натоварват с ангажименти.

76. В семейния живот съществуват много въпроси, които не трябва да бъдат разрешавани по пътя на спокойното обсъждане.

77. Повечето от децата трябва да бъдат възпитавани по-строго, нещо което е съвсем естествено.

78. Възпитанието на децата е тежка, изнервяща дейност.

79. Децата не трябва да се съмняват в мисловните способности на техните родители.

80. Преди всичко децата трябва да уважават своите родители.

81. Не трябва да се стимулира желанието на децата да се занимават с бокс или борба, тъй като това би довело до сериозни физически и други проблеми,

82. Едно от негативните явления се свързва с това, че майката по принцип никога няма време за своите любими неща.

83. Родителите са длъжни да приемат децата си за равноправни със себе си, всички въпроси на семейния живот.

84. Когато детето прави това, което е длъжно, то се намира на правилен път и ще бъде щастливо в живота.

85. Дете, което е тъжно трябва да се оставя в покой, да не се занимаваме с него.

86. Най-голямото желание на майката, е да бъде разбрана от съпруга си.

87. Един от най-сложните моменти във възпитанието на децата се явяват сексуалните проблеми.

88. Ако майката управлява къщата и се грижи за всички, цялото семейство се чувства добре.

89. Тъй като детето е част от майката, тя има право да знае всичко за неговия живот.

90. Децата, на които се разрешава да се шегуват и смеят заедно с родителите си, по лесно приемат техните съвети.

91. Родителите са длъжни да положат всички усилия, за да може детето рано да се справя само с физиологическите си нужди.

92. Повечето жени се нуждаят от много повече почивка след раждането на детето, отколкото им се позволява в действителност.

93. Детето трябва да бъде уверено в това, че няма да го накажат, ако то сподели с родителя си своите проблеми.

94. Детето не трябва да се учи на тежка работа в къщи, тъй като ще загуби желание за всяка работа.

95. За добрата майка е достатъчно общуването само със семейството.

96. От време на време родителите трябва да постъпват против волята на детето.

97. Майките жертват всичко за благото на своето дете.

98. Най-важната грижа на майката е благополучието и безопасността на детето.

99. Нормално е двама съпрузи с противоположни мнения да се карат.

100. Възпитанието на детето в строга дисциплина го прави по-щастливо.

101. Нормално е майката да „загуби ума” си, ако детето й е егоист с претенции.

102. Детето никога не бива да чува критични коментари за своите родители.

103. Първото задължение на детето е да има пълно доверие на родителите си.

104. Родителите по правило харесват спокойните, а не непокорните деца.

105. Младата майка се чувства нещастна, защото знае, че много от нещата, които желае, за нея са недостъпни.

106. Няма никакви основания родителите да бъдат по прави  отколкото децата.

107. Колкото по-рано детето разбере, че е безсмислено да си губи времето, толкова по-добре за него.

108. Децата правят всичко възможно, за да ангажират родителите си със своите проблеми.

109. Малко съпрузи разбират, че за майката на детето им, също е нужна радост в живота.

110. С детето нещо не е в ред, ако то прекалено се интересува от сексуални въпроси.

111. Омъжвайки се, жената е длъжна да даде пред себе си отчет за това, че е призвана да управлява семейните работи.

112. Задължение на майката е да знае тайните мисли на детето си.

113. Ако се включи детето в домашната дейност, то се сближава с родителите си и по-лесно споделя своите проблеми.

114. Трябва колкото се може по-рано да се прекрати кърменето на детето и да се приучи да се храни с биберон, а впоследствие и самостоятелно.

115. Майката не бива да има прекалено чувство за отговорност по отношение на детето.

Ключ на тест „PARI”
1 — Вербализация
2 — Извънредна ангажираност
3 — Зависимост от семейството
4 — Потискане на волята
5 — Усещане за саможертва
6 — Страх от обида
7 — Семейни конфликти
8 — Раздразнителност
9 — Излишна строгост
10 — Изключване на външно семейно влияние
11 — Свръхавторитет на родителите
12 — Потискане на агресивността
13 — Неудовлетвореност от ролята на домакин (домакиня)
14 — Партньорски отношения
15 — Развитие активността на детето
16 — Склонност към конфликти
17 — Безучастност на съпруга
18 — Потискане на сексуалността
19 — Доминиране на майката
20 — Извънредно вмешателство в света на детето
21 — Балансирани отношения.
22 — Стремеж да се ускори развитието на детето
23 — Несамостоятелност (зависимост) на майката

 
 
Категория: Други
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1055575
Постинги: 1098
Коментари: 116
Гласове: 1040
Архив
Календар
«  Февруари, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728