Методики за изследване на конструктивен праксис

62. Конструиране от пръчици на 3 фигури (квадрат, ромб, сложна пречупена линия от 10 линейни части).

*63. Рисуване по вербална  инструкция:

звезда, дом, кубче, маргаритка, лице на човек, маса.

*64. Рисуване на триобемни геометрични фигури - куб, пирамида, отсечена пирамида, конус  (рис. 6).

*65. Рисуване на фигура със 180°  обръщане (огледална фигура) Рис. 7.

*66. Рисуване на геометрични фигури и графичен стереотип (по образец) в лявото поле на зрението (за десноръки)  (Рис. 8.)

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

Тестова бланка – конструктивен праксис (Васерман – проба № 64)

Име, фамилия …………….., дата на изследване …………, възраст …….

 „Нарисувай (копирай) вигурите така както ги виждаш“

Тестова бланка – конструктивен праксис (Васерман – проба № 65)

Проба № 65. Рисуване на фигура със 180°  обръщане (огледална фигура)
Рис. 7.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

Име, фамилия ……………………………………….., дата на изследване …………………………, възраст …….

„Нарисувай фигурите като ги обърнеш така, сякаш ги виждаш в огледало“

Рисуване на геометрични фигури и графичен стереотип (по образец) в лявото поле на зрението  (за десноръки)  Рис. 8.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

Име, фамилия ……………, дата на изследване ………, възраст …….

Инструкция: „Нарисувай фигурите така както ги виждаш в лявата част на вертикалната линия.“

     Проба 101 – Идентификация на фотографии на непознати лица при кратковременно показване на таблата.

На ИЛ се предлага да запомни едновременно 3 фотографии – еталони за време от 10 сек. След това му се показва табло с 20 фотографии, а от него се иска да разпознае тези от еталона. Опитът се провежда 3 пъти с по 3 фотографии. Ако ИЛ не се справи  (2-3 проби са с грешки), то опитът се повтаря но с 2 или 1 фотография. Пробата изследва кратковременната зрителна памет.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

  Проба 102 – Идентификация на предметни изображения при временна експозиция.

    На ИЛ се предлага табло с 9 изображения. Експонира се 10 сек.  След това от него се иска да намери и назове  сред други 20 изображения първите девет.  Опитът се провежда 3 пъти с различни матрици  (пример матрици: 1, 2 и 3). Ако ИЛ не се справи – не запомни 4-5 изображения, то опитът се провежда с по-малко изображения 4-6.

    Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

    Проба 104 – узнаване на „полувербализирани“ графически изображения при кратковременна експозиция на образец.

     На ИЛ се предлага табло с 9 изображения (матрици 1, 2 и 3). Експонира се 10 сек.  След това от него се иска да намери и назове  сред други 20 изображения първите девет.  Опитът се провежда 3 пъти с различни матрици. Ако ИЛ не се справи – не запомни повече от 2-3 изображения, то опитът се провежда с по-малко изображения 4-6.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

Оценява се точността на движенията и способността за превключване при възпроизвеждане на серии от 3 движения.

Оценки за всяка проба:

o        Невъзможност да изпълни – 1 бал;

o        Движението е изпълнено неточно – 0,25 бал;

o        Наличие на синкинезия (съпътстващи движението паразитни движения на устни, челюсти) – 0,5 бал;

o        Асиметрично изпълнение на движението – 0,5 бал;

Здравите деца на 6 г. и по-големи практически не допускат грешки при тези  проби.  Симптомите за орална диспраксия свидетелстват за дисфункция или незрялост  на теменно-централния дял на кората (Тонконогий И. М., 1973). Нарушенията на оралният праксис обикновено се срещат при деца с артикулационна диспраксия, дизартрия и нерядко при моторна алалия.  В първите два случая тежестта на оралната апраксия корелира с изразено нарушение на звукопроизношението.  При съпоставяне резултатите на изследвани деца със спастични хиперпарези е установено, че симптомите на оралната апраксия често се срещат както при дясно, така и при ляво полукълбо с ранни увреди на мозъка. 

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

За деца на 8 и повече години е целесъобразно да се приложи графическия тест на Елис „10 фигури“ (рис. 9). Фигурите се възпроизвеждат от ИЛ по памет.  В зависимост от грешките  при възпроизвеждането на фигурите, всяка една от тях се оценява с бал от 1, 0,5 или 0 (рис. 10). След това оценките се сумират. Причина за ниски резултати при тази задача могат да бъдат: диспраксия, конструктивна апраксия, зрителна агнозия.  За диференциация на разстройство на зрителния гнозис от диспраксия, резултатите от задачата следва да се съпоставят с резултатите, получени от изследванията на пръстов гнозис (тест на Голдштейн-Ширер). Графическият тест на Елис се явява достатъчно чувствителен към резидуално-органическа енцефалопатия при деца.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

Проба 108 – На ИЛ се представят последователно 3 сюжетни картини. От него се иска в лаконична форма да оцени като цяло сюжета и да състави кратък разказ от 2-3 фрази. Времето за експозиция не е ограничено.  Пробите са ефективни при относителна съхраненост на експресивната и импресивна реч. При анализа на резултатите е важно да се отбележи в каква степен ИЛ отделя съществени признаци на изображението или прави импулсивни заключения за сюжета на база случайни признаци, активност (действие), инициативност, критичност и други особености. Рис.: а, б, в.

За улесняване на анализа е целесъобразно отговорите на ИЛ да се запишат дословно в протокол (или аудиозапис).  Важно е да се запишат въпросите, има ли улесняващи такива, да се обърне внимание на пространствената ориентация, на взаимоотношенията, речевия статус, граматичния строеж на изречението, генериране на вероятности (хипотези, предположения), изводи, детайли или глобалност на мисленето, оценка на речевия статус.


Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.