Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1409380 Постинги: 1584 Коментари: 116
Постинги в блога от 24.02.2017 г.
2  >  >>
  Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”)

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел) 

/част втора/

Въпросник:

1. Ако детето счита своето мнение за правилно, то може да не се съгласява с мнението на родителя.

2. Добрата майка е длъжна да защити своето дете, дори от най-малки трудности и обиди.

3. За добрата майка домът и семейството са най-важни в живота.

4. Някои деца са толкова лоши, че в тяхна полза е да се научат да се страхуват от възрастните.

5. Децата са длъжни да отчитат факта, че родителите правят за тях изключително много.

6. Малките деца винаги следва да се държат здраво когато се мият, за да не паднат.

7. Хората, които считат, че в добрите семейства не може да има недоразумения, не познават живота.

8. Когато детето порасне, трябва да благодари на родителите си за строгото му възпитание.

9. Престоят с детето през целия ден може да предизвика в него нервно изтощения.

10. По-добре е детето да не мисли за това, правилно или неправилно е мнението на родителя.

11. Родителите са длъжни да възпитават в детето пълно доверие към себе си.

12. Детето трябва да се учи да избягва сблъсъците, независимо от обстоятелствата.

13. Изключително неприятно за майката, занимаваща се с домакинство е чувството, че не може да се освободи от своите задължения.

14. Родителите по-лесно се приспособяват към децата си, отколкото обратното.

15. Детето трябва да се научи в живота на много нужни неща и поради това не бива да му се позволява да се губи ценно време.

16.Ако само веднъж родителят се съгласи с ината на детето, това ще бъде за постоянно.

17. Ако бащите не се намесваха във възпитанието на децата, майките по-добре щяха да се справят с това.

18. В присъствието на детето не трябва да се обсъждат полови въпроси.

19. Ако майката не ръководи къщата, съпругът и детето ще бъдат по-малко организирани.

20. Майката е длъжна да направи всичко, за да знае какво мисли детето й.

21. Ако родителите не се интересуваха толкова много от заниманията на децата си, децата биха били по-добри и по-щастливи.

22. Повечето от децата трябва да могат да се справят самостоятелно с физиологическите си нужди, когато достигнат 15 месечна възраст.

23. Най-трудното за младата майка е да остане сама в отглеждането на детето през първата година.

24. Трябва да се позволява на децата да изразяват своето мнение за живота в семейството, дори ако тези мнения да са неправилни.

25. Майката е длъжна да направи всичко, за да спаси детето си от разочарованията на живота.

26. Жените, които водят безгрижен живот не са добри майки.

27. Трябва задължително да се изкореняват от децата проявите на ехидност, ирония и подигравка.

28. Майката е длъжна да жертва своето щастие за щастието на детето си.

29. Всички млади майки се страхуват от своята неопитност в общуването с детето.

30. Съпрузите трябва от време навреме да се карат, за да доказват един на друг своите права.

31. Строгата дисциплина по отношение на детето развива в него силен характер.

32. майките често са толкова много измъчени от грижите за своите деца, че не могат да издържа и минута повече.

33. Родителите не бива да се показват пред децата си в лоша светлина.

34. Детето е длъжно да уважава родителите си повече от другите хора.

35.Детето трябва винаги да търси помощта на родителите си или учителите, вместо да разрешава своите недоразумения с другите чрез сблъсъци и конфронтация.

36. Жените, които отдават на детето си цялото свое време се преживяват сякаш са с „подрязани крила”.

37. Чрез своите постъпки родителите трябва да предразполагат децата към себе си.

38. Деца, които не тестват своите сили за постигане на успехи, трябва да занаят, че по-късно ще имат неуспехи в живота.

39. Родители, които разговарят с детето за неговите проблеми, трябва да знаят, че е по-добре детето да се остави на спокойствие и да не се ровят в живота му.

40. Съпрузите, ако не искат да бъдат егоисти, са длъжни да участват в семейния живот.

41. Не трябва да се допуска момичетата и момчетата да се виждат чисто голи един друг.

42. Ако съпругата е достатъчно подготвена за самостоятелно справяне с житейските проблеми, това е много добре и за съпруга и за детето.

43. Детето не трябва да има тайни от родителите си.

44. Ако в семейството е прието децата да разказват на родителите си вицове, както и родителите на децата си, то много въпроси могат да бъдат решени спокойно и без конфликти.

45.  Ако детето бъде научено да ходи рано, това е много благоприятно за неговото развитие.

46. Не е добре, ако майката е сама в преодоляване на трудностите по грижите и възпитанието на детето.

47. Детето трябва да има собствено мнение и право да го изразява.

48. Детето не трябва да се натоварва с тежка работа.

49. Жената е длъжна да избира: или домашната работа, или развлечения.

50.Умният баща е длъжен да научи детето си да уважава висшестоящите (началниците)

51. Много малко съпруги получават благодарност за труда си по възпитанието на децата.

52. Ако детето попадне в беда или има неуспех, във всички случаи майката трябва да се чувства виновна.

53. При младите семейни двойки, без значение на силата на чувствата винаги възникват разногласия, които се проявяват като раздразнение един към друг.

54. Деца, на които е внушено уважение към нормите на поведение, стават добри, стабилни и уважавани хора.

55. Рядко се случва майка, която цял ден се е занимавала с детето, да бъде ласкава и спокойна.

56. децата не трябва вън от дома да се учат на неща, които противоречат на възгледите на родителите си.

57. Децата трябва да знаят, че няма по мъдри хора от родителите им.

58. Няма оправдание за деца, които бият други деца.

59. Младите майки страдат много повече поради оставането си в къщи, отколкото по друга причина.

60. Заставянето на децата да се отказват и да се приспособяват са лоши методи на възпитание.

61. Родителите са длъжни да научат децата си да не губят свободното си време, а да се занимават с нещо значимо.

62. Децата измъчват родителите си с дребни проблеми, ако още в самото начало се научат на това.

63. Когато майката изпълнява лошо своите задължения към детето си, това означава, че бащата не изпълнява задълженията си по отношение на цялото семейство.

64.  Детските игри със сексуално съдържание могат да доведат до сексуално престъпление.

65. Да планира е способна само майката, тъй като само тя знае как стоят нещата в домакинството

66.  Внимателната майка е длъжна да знае какво мисли детето й.

67. Родители, които изслушват с одобрение откровение изказвания на своите деца – преживявания на раздели, приятелски срещи, танци и пр., им помагат за по-бързото социално развитие.

68. Колкото по-бързо отслабва връзката на детето със семейството, толкова по-бързо то се научава да разрешава своите проблеми.

69. Умната майка прави всичко възможно, до и след раждането си, детето да се намира в най-добри условия.

70. Децата са длъжни да вземат участие при обсъждане на решения по важни житейски въпроси.

71. Родителите трябва да знаят как да постъпват, че техните деца да не попадат в трудни ситуации.

72. Твърде много съпруги забравят, че тяхното място е в къщи.

73. Децата се нуждаят от майчина грижа, която никога не им е достатъчна.

74.Децата са длъжни да бъдат изключително благодарни за труда, който полагат за тях майките им.

75.Повечето майки се стремят да щадят децата си, като не го натоварват с ангажименти.

76. В семейния живот съществуват много въпроси, които не трябва да бъдат разрешавани по пътя на спокойното обсъждане.

77. Повечето от децата трябва да бъдат възпитавани по-строго, нещо което е съвсем естествено.

78. Възпитанието на децата е тежка, изнервяща дейност.

79. Децата не трябва да се съмняват в мисловните способности на техните родители.

80. Преди всичко децата трябва да уважават своите родители.

81. Не трябва да се стимулира желанието на децата да се занимават с бокс или борба, тъй като това би довело до сериозни физически и други проблеми,

82. Едно от негативните явления се свързва с това, че майката по принцип никога няма време за своите любими неща.

83. Родителите са длъжни да приемат децата си за равноправни със себе си, всички въпроси на семейния живот.

84. Когато детето прави това, което е длъжно, то се намира на правилен път и ще бъде щастливо в живота.

85. Дете, което е тъжно трябва да се оставя в покой, да не се занимаваме с него.

86. Най-голямото желание на майката, е да бъде разбрана от съпруга си.

87. Един от най-сложните моменти във възпитанието на децата се явяват сексуалните проблеми.

88. Ако майката управлява къщата и се грижи за всички, цялото семейство се чувства добре.

89. Тъй като детето е част от майката, тя има право да знае всичко за неговия живот.

90. Децата, на които се разрешава да се шегуват и смеят заедно с родителите си, по лесно приемат техните съвети.

91. Родителите са длъжни да положат всички усилия, за да може детето рано да се справя само с физиологическите си нужди.

92. Повечето жени се нуждаят от много повече почивка след раждането на детето, отколкото им се позволява в действителност.

93. Детето трябва да бъде уверено в това, че няма да го накажат, ако то сподели с родителя си своите проблеми.

94. Детето не трябва да се учи на тежка работа в къщи, тъй като ще загуби желание за всяка работа.

95. За добрата майка е достатъчно общуването само със семейството.

96. От време на време родителите трябва да постъпват против волята на детето.

97. Майките жертват всичко за благото на своето дете.

98. Най-важната грижа на майката е благополучието и безопасността на детето.

99. Нормално е двама съпрузи с противоположни мнения да се карат.

100. Възпитанието на детето в строга дисциплина го прави по-щастливо.

101. Нормално е майката да „загуби ума” си, ако детето й е егоист с претенции.

102. Детето никога не бива да чува критични коментари за своите родители.

103. Първото задължение на детето е да има пълно доверие на родителите си.

104. Родителите по правило харесват спокойните, а не непокорните деца.

105. Младата майка се чувства нещастна, защото знае, че много от нещата, които желае, за нея са недостъпни.

106. Няма никакви основания родителите да бъдат по прави  отколкото децата.

107. Колкото по-рано детето разбере, че е безсмислено да си губи времето, толкова по-добре за него.

108. Децата правят всичко възможно, за да ангажират родителите си със своите проблеми.

109. Малко съпрузи разбират, че за майката на детето им, също е нужна радост в живота.

110. С детето нещо не е в ред, ако то прекалено се интересува от сексуални въпроси.

111. Омъжвайки се, жената е длъжна да даде пред себе си отчет за това, че е призвана да управлява семейните работи.

112. Задължение на майката е да знае тайните мисли на детето си.

113. Ако се включи детето в домашната дейност, то се сближава с родителите си и по-лесно споделя своите проблеми.

114. Трябва колкото се може по-рано да се прекрати кърменето на детето и да се приучи да се храни с биберон, а впоследствие и самостоятелно.

115. Майката не бива да има прекалено чувство за отговорност по отношение на детето.

Ключ на тест „PARI”
1 — Вербализация
2 — Извънредна ангажираност
3 — Зависимост от семейството
4 — Потискане на волята
5 — Усещане за саможертва
6 — Страх от обида
7 — Семейни конфликти
8 — Раздразнителност
9 — Излишна строгост
10 — Изключване на външно семейно влияние
11 — Свръхавторитет на родителите
12 — Потискане на агресивността
13 — Неудовлетвореност от ролята на домакин (домакиня)
14 — Партньорски отношения
15 — Развитие активността на детето
16 — Склонност към конфликти
17 — Безучастност на съпруга
18 — Потискане на сексуалността
19 — Доминиране на майката
20 — Извънредно вмешателство в света на детето
21 — Балансирани отношения.
22 — Стремеж да се ускори развитието на детето
23 — Несамостоятелност (зависимост) на майката

image

   
Категория: Други
Прочетен: 614 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Семейна психодиагностика. Методика за диагностика на родителски нагласи и реакции („PARI”)

(Автори: Е.С.Шефер и Р. К. Бел)

/част първа/

     Една от най-важните насоки в практическата работата на семейния психолог е получаването на пълна и обективна информация за членовете на семейството като съпрузи, родители и деца. Предложената  методика PARI (Parental attitude research instrument) е предназначена за изучаване на отношението на родителите (преди всичко на майката) към различни страни от семейния живот (семейните роли).
     Автори на методиката са американските психолози Е.С.Шефер и Р. К. Бел.
    Методиката включва 23 аспекта-признаци, отнасящи се за различни страни на отношенията между родители и деца в семейството. От тях 8 признака описват отношението към семейните роли и 15 – касаят родителско-детските отношения. Тези 15 признака се разделят на 3 групи:

I — оптимален емоционален контакт;  

II — излишна емоционална дистанция с детето;

III — излишна концентрация върху детето.

Скалите имат следния вид:

Отношение към семейните роли:

 ограниченост на съпругата в рамките на семейството, грижеща се изключително за семейството (айтеми: 3, 5, 7, 11, 13, 17, 19, 23);

— усещане за саможертва в ролята на майка (3);

— семейни конфликти (7);

— свръхавторитарни (властни) родители (11);

— неудовлетвореност от ролята на домакиня (13);

— „безучастност” на съпруга (невключеност) в семейните дейности (17);

— доминиране на майката (19);

— зависимост (несъмостоятелност) на майката (23);

Отношение на родителя към детето:

I. Оптимален емоционален контакт (включва 4 признака с номера на айтеми:: 1, 14, 15, 21):

— подтикване (мотивация) към вербализация (1);

— партньорски отношения (14);

— развитие на активността на детето (15);

— балансирани отношения  между родителя и детето (21)

II. Излишна емоционална дистанция с детето (включва 3 признака с номера на айтеми:: 8, 9, 16):

— раздразнителност (8);

— суровост, излишна строгост (9);

— отклоняване контактите с детето (16);

III. Излишна концентрация върху детето (включва 8 признака с номера на айтеми: 2, 4, 6, 10, 12, 18, 20, 22):

— извънредна (хипер) обгриженост, отношение на зависимост (2);

— преодоляване на съпротива, потискане на волята (4);

— установяване на сигурност, опасение от обида (6);

— изключване на външно семейно влияние (10);

— потискане на агресивност (12);

— потискане на сексуалност (18);

— свръхвмешателство в света на детето (20);

— стремеж за ускоряване развитието на детето (22);

Всеки признак се измерва с помощта на 5 съждения, балансирани от гледна точка на измерване способностите и смисловото съдържания.  Цялата методика включва 115 съждения. Последните са разположени в определена последователност и изследваното лице трябва да изрази към тях своето отношение във вида: активно, частично съгласие или несъгласие.  Схемата за изчисление на резултатите от отговорите съдържа ключ. Големината на сумата определя степента на изразеността на признака. По този начин максималната изразеност на признак е 20, а минималната – 5. приема се, че: 18, 19, 20 са високи оценки, а 8, 7, 6, 5 – ниски.

Смисълът при първия анализ на резултатите е да се обърне внимание на високите и на ниските оценки, които показват крайности, а по-късно психологът би могъл да обърне внимание и на средните показатели.

Методиката позволява да се установи спецификата на вътрешно-семейните отношения и  особеностите на семейния живот.

В семейството могат да бъдат изолирани отделни аспекти на отношенията:

а/Домакинско-битови, организация на бита в семейството (в методиката това са скали 3, 13, 19, 23).

б/Междусъпружески, свързани с моралната и емоционална подкрепа, организиране на свободното време, създаване на среда за развитие на себе си и на собствения партньор (скала 17).

в/Отношения, осигуряващи възпитанието на детето, „педагогически”(скали 5 и 11).

По числовите данни може да бъде създаден портрет на семейството.

Особено важна е скала № 7 (семейни конфликти). Високите показатели по тази скала свидетелстват за конфликтност и пренасяне на семейните конфликти в професионалните отношения.  Психологическата помощ има за цел разрешаване на семейния конфликт и подобряване отношенията в професионалния колектив.

Високите оценки по скала № 3, свидетелстват за приоритет на семейните проблеми над професионалните, за вторичен интерес към работата. Обратното отношение може да се диагностицира по резултатите от скала № 13. Високите оценки по този признак е характерно зависимост от семейството и ниска съгласуваност при разпределение на домашните задължения.

За лошо интегрирано семейство свидетелстват високи оценки по скали №№  17, 19, 23.

Анализът на отношението към семейните роли помага на психолога да изясни специфики в семейните отношения на респондента и да се ориентира за насочеността на психологическата помощ.

Родителско-детските отношения се явяват основен предмет в анализа по методиката.

Основният извод, който може да се направи веднага е да се оцени родителско-детския контакт от гледна точка на неговата оптималност. За тази цел се сравняват средните оценки по първите три групи скали: оптимален контакт, емоционална дистанция и концентрация.

Специален интерес представлява анализа на отделните скали, които се явяват ключ в разбирането на особеностите за неуспешни отношения между родители и деца, зоните на напрежение и тези отношения.

Методиката е особено ефективна и с това, че подпомага подготовката на психолога за провеждане на психодиагностична беседа.

Инструкция: „Пред Вас са въпроси, които ще Ви помогнат да си изясните какво родителите мислят за възпитанието на децата си. Тук няма правилни и неправилни отговори, тъй като всеки е прав по отношение на собствените си виждания. Старайте се да отговаряте точно и обективно.  Някои от въпросите може да Ви се сторят еднакви. Това обаче не е така.  Тези въпроси са сходни, но не са еднакви. Това е направено с цел да се доловят дори незначителни различия във възгледите за възпитанието на детето. За попълване на въпросника ще са Ви необходими около 20 минути.  Не мислете върху отговора си дълго, старайте се да дадете първия си отговор, който Ви идва на ум. Отговорите си маркирайте на формализираната бланка за отговори (предоставя се бланката), като за всяко твърдение можете да степенувате от 1 до 4  отговора си както следва:

= 1  — напълно съгласен;

= 2  — по-скоро съгласен, отколкото съгласен;

= 3  — по-скоро несъгласен, отколкото съгласен;

= 4  — напълно несъгласен”.

 

Категория: Други
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 16:29
 

Експресна анкета  за оценка признаци на агресия при детето

(за родители, учители, възпитатели)

(1) Цел: Анкетата съдържа критерии за оценка агресивността на детето.  Може да се прилага спрямо деца в доучилищна и училищна възраст. Разработена е от американски психолози.

(2) Описание: Съдържа въпросник с осем въпроса. Попълва се от родителя или специалиста (учителя, възпитателя или психолога). Попълващият анкетата отговаря на въпросите чрез избор на един от два възможни отговора: „често” или „рядко”.

(3) Инструкция: Предлагаме Ви осем твърдения, отнасящи се до поведението на детето. От Вас се иска, да прочетете твърдението и да направите един от двата предложени избора: „често” или „рядко”, като избора си маркирате със знак „Х”. Ако твърдението не се отнася за детето, оставете квадратчето празно – не маркирате.

(4) Въпросник:

1. Спори с възрастните си, ругае ги, обижда ги.

2. Губи контрол над себе си, не може да се владее.

3.Обвинява другите за своите грешки.

4. Завижда и е мнителен (подозира другите, съмнява се в тях).

5. Сърди се, капризничи и отказва да прави каквото и да било (инати се).

6. Целенасочено дразни другите.

7. Отказва да следва правила и указания.

8. Чувствителен, много прибързано реагира на различни действия на обкръжението си, с

поведение, което много често ги дразни.

(5) Оценка на резултатите

Отчитат се само въпросите, получили  отговор „да”. Ако 4 от изброените 8 критерия се проявяват „често” при детето в продължение на повече от 6 месеца, то може да се приеме, че в поведението му се наблюдават признаци на агресивност. Необходима е допълнителна специализирана консултация и евентуално психологическа помощ.

image

Категория: Други
Прочетен: 678 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 16:16
 

Тестова бланка към анкетна карта  за изследване нивото на агресивност на ученика

(вариант за учители, родители)

(Лаврентьева Г.П., Титаренко Т.М., 1992)
/втора част/


image

 

Категория: Други
Прочетен: 1188 Коментари: 0 Гласове: 0
 л

АНКЕТНА КАРТА

за изследване нивото на агресивност на ученика

(вариант за учители, родители)

(Лаврентьева Г.П., Титаренко Т.М., 1992)

/първа част/ 

 

(1) Цел: Установяване ниво на склонност към агресивни прояви при ученика.

(2) Описание: Анкетата е предназначена за учители, възпитатели, социални работници и родители.  Резултатите от нея се обсъждат с изследваното лице по време на интервю. Съдържа 20 твърдения, на които изследваното лице може да даде два типа отговори: „да” – съгласен съм или „не” – не съм съгласен. На база посочените критерии (твърдения) възпитателите, учителите, психолозите, могат да установят нивото на агресивност на детето и в по-нататъшната си работа да изработят стратегия за адаптирането му в детския колектив.

(3) Въпросник:

1. Понякога ми се струва, че в него (нея) се е вселил злия дух.

2. Той (тя) не може да мълчи, когато от нещо не е доволен (а).

3. Когато някой му (и) причини зло, той (тя) задължително се старае да отмъсти.

4. Понякога без всякаква причина обижда другите.

5. Понякога се случва с удоволствие да разбива, поврежда, чупи предмети (напр. играчките си).

6. Понякога толкова настоява на своето, че другите губят търпение.

7. Той (тя) не пропуска да подразни някой при удобен случай, дори животно.

8. Да се спори с него (нея) е трудно.

9. Много се ядосва, когато мисли, че някой му се подиграва.

10. Понякога в него избухва желание да направи нещо лошо, за да впечатли обкръжаващите.

11. В отговор на обикновени искания (указания, съвети, инструкции, правила и пр.) към него (нея), той (тя) се старае да направи точно обратното.

12. Често не за възрастта си е несговорчив (проявява инат).

13. Приема себе си като самостоятелен (а) и решителен (а) и така се държи.

14. Обича да бъде първи (а), да командва, да подчинява другите.

15. Неуспехите предизвикват в него (нея) силно раздразнение и желание да се намерят други виновни.

16. С лекота  влиза в спорове, дори прибягва към физическа саморазправа.

17. Старае се да общува с деца, които са на възраст по-малки и физически по-слаби от него (нея).

18. Не са редки при него (нея) пристъпите на мрачна раздразнителност.

19. Не се съобразява с връстниците си и не отстъпва. Не е склонен (а) да предоставя свои неща (предмети) на другите, както и да ги поделя с другите, обратно – има склонност да присвоява и владее чужди неща.

20. Уверен (а) е, че е най-добрият (та) във всичко.

(4) Обработка на резултатите и интерпретация:

Всяко твърдение получило утвърдителен отговор – „да”, получава по 1 бал.

# от 15 до 20 бал – високо ниво на  агресивност;

Категория: Други
Прочетен: 467 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 16:09
  Психодиагностика. Методика за диагностика на взаимодействието
„Родител-дете” /втора част/

Въпросник „Взаимодействие на родител с дете”

(Вариант за деца в предучилищна възраст и начално училище.
Форма за родители)

 

Ред за прилагане: Въпросника се попълва от всеки родител, по отделно, като твърденията в него се отнасят за всяко едно дете в семейството по отделно. За целта психологът предоставя на изследваните лица толкова бланки за попълване колкото деца включва семейството.

Инструкция: Отбележете степента на съгласие със следващите твърдения по 5-степенна система. Оценете твърденията отделно за всяко свое дете – в бланка маркирана с буква „М” – за майката, а в бланка, маркирана с буква „Б” – за бащата, както следва: 5-несъмнено, да (много силно съгласие); 4-като цяло, да; 3-и да и не; 2-по-скоро не, отколкото – да; 1-не (абсолютно несъгласие);

Въпросник:

1. Ако искам нещо от него (нея), то със сигурност ще го получа.

2. Винаги го (я) наказвам за лошите постъпки.

3. Той (тя) обикновено сам (сама) решава какви дрехи да носи.

4. Спокойно мога да го (я) оставя без надзор.

5. Синът (дъщеря) ми може да споделя с мен всичко, което се случва с него (нея).

6.Мисля, че той (тя) няма да постигне нищо в живота.

7. Аз често му (и) казвам, какво ми харесва и какво не ми харесва в него (нея).

8. Често ние заедно се справяме с домашните задължения.

9. Аз постоянно се безпокоя за здравето на детето.

10. Чувствам, че не съм достатъчно последователен (а) в своите искания към детето.

11. В семейството ни често възникват конфликти.

12. Бих искал (а) той (тя) да възпита своите деца така, както аз него (нея).

13. Той (тя) рядко прави нещо когато го помоля от първия път.

14. Много рядко му (и) се карам.

15. Старая се да контролирам всички негови (нейни) действия и постъпки.

16.Считам, че за него е много важно да ме слуша.

17. Ако му (и) се случи беда, първият на който ще го сподели съм аз.

18. Аз не споделям с него (нея) увлеченията си.

19. Не го (я) считам за толкова умен и способен, колкото ми се иска да бъде.

20. Мога да призная своите грешки и да му (и) се извиня.

21. Често си мисля, че може да се случи нещо ужасно с детето ми.

22. Трудно бих предсказал поведението и реакцията си спрямо него (нея)

23. Възпитанието на моето дете би било много по-добро, ако други не се месеха.

24. Харесват ми отношенията с него (нея)

25. В къщи той (тя) има много повече отговорности, отколкото повечето негови (нейни) приятели.

26. Налага ми се да прилагам спрямо него (нея) физически наказания.

27. Налага му се да постъпва така, както аз искам, дори когато той не желае.

28. Мисля, че аз по-добре от него (нея) зная какво му е нужно.

29. Винаги съчувствам на детето си.

30. Струва ми се, че добре го (я) разбирам.

31. Бих искал много да го (я) променя.

32. При вземане на семейни решения винаги отчитам й неговото мнение.

33. Мисля, че съм тревожен баща (тревожна майка).

34. Поведението ми често е неочаквано за него.

35. Случва се, когато наказвам детето си, майка му (баща му, баба му и пр.) да ме упрекват в излишна строгост.

36. Считам, че като цяло правилно възпитавам сина си (дъщеря си).

37. Аз му (и) поставям много изисквания и претенции.

38. По характер съм мек човек.

39. Позволявам му (и) да се разхожда и отпочива сама в двора на къщата.

40. Стремя се да го (я) предпазя от трудностите и неприятностите в живота.

41. Не допускам, че той би забелязал моите слабости и недостатъци.

42. Харесва ми характера ми).

43. Често го (я) критикувам по принцип.

44. Винаги съм готов (а) да го изслушам.

45. Считам за мой дълг постоянно да го (я) предпазвам от всякакви опасности.

46. Наказвам го (я) за постъпки, които аз самия (самата) извършвам.

47. Понякога аз неволно настройвам детето срещу другите в семейството.

48.Уморен съм от непрекъснатото си общуване с него (нея).

49. Налага ми се да го (я) заставям да прави неща, които той (тя) самия не желае,

50. Прощавам му (и) за неща, за които другите родители наказват децата си.

51. иска ми се да зная за него (нея) всичко: за какво мисли, как се отнася към своите приятели и пр.

52. Той (тя) сам избира с какво да се занимава в къщи през свободното време.

53. Мисля, че за него (нея) аз съм най-близкия му човек.

54. Приветствам и подкрепям поведението му.

55. Аз често изразявам недоволство към него (нея).

56. Взимам участие в дейности, които са измислени от него (нея).

57. Често мисля, че някой може да го е обидил, наранил, унижил и пр.

58. Понякога мога да го (я) хваля и да го (я) упреквам за едно и също.

59. Случвало се е, ако аз говоря за нещо с него (нея), съпругът ми да му говори точно обратното.

60. Мисля, че моите отношения с детето ми са по-добри от тези в семействата на моите познати.

Обработка на резултатите на въпросник за подрастващи и техните родители

Резултатите и трите форми на въпросника (детския и двата за възрастни) се обработват по сходна схема. Изчислява се общото количество балове по всяка скала, при това се отчита – съгласие (правилни) или несъгласие (обратни) с твърдението. 

При обратните твърдения трансформацията от отговори към бал се изчислява по следния начин:

= отговори: 1   2   3   4   5

= бал:          5   4   3   2   1

Кои въпроси са обратни, т.е. изчисляват (носят точки) се в обратен ред: 3, 4, 6, 7, 9, 10, 13, 14, 18, 19, 22, 31, 34, 38, 39, 41, 43, 46, 48, 50, 52, 54, 57 и 58 (общо 24 айтема).

Ключ на въпросника за подрастващи и техните родители:

1.Невзискателност – взискателност: 1, 13, 25, 37, 49. (максимален бал – 25).

2.Мекост – строгост: 2, 14, 26, 38, 50. (максимален бал – 25).

3.Автономност – контрол: 3, 4, 15, 16, 27, 28, 39, 40, 51, 52. (максимален бал – 50).

4.Емоционална дистанция – близост: 5, 17, 29, 41, 53. (максимален бал – 25).

5.Отхвърляне – приемане: 6, 7, 18, 19, 30, 31, 42, 43, 54, 55. (максимален бал – 50).

6.Отсъствие на сътрудничество – сътрудничество: 8, 20, 32, 44, 56. (максимален бал – 25).

7.Несъгласие – съгласие: 9, 21, 33, 45, 57. (максимален бал – 25)

8.Непоследователност – последователност: 10, 22, 34, 46, 58. (максимален бал – 25).

9.Авторитетност на родителя: 11, 23, 35, 47, 59. (максимален бал – 25)

10.Удовлетвореност от отношенията с детето (с родителя):12, 24, 36,48, 60. (максимален бал – 25).

Източник: Марковская И.М. Опросник для изучения взаимодействия родителей с детьми // Семейная психология и семейная терапия. 1999. № 2. 

Категория: Други
Прочетен: 336 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 15:59
 

Психодиагностика. Методика за диагностика на взаимодействието
„Родител-дете”  /първа част/

        Цел: Методиката е предназначена за диагностика на особеностите на взаимодействието между родители и деца. Тя позволява да се установи не само оценката на едната страна – тази на родителя, но и вида взаимодействие с другата – позицията на детето.
     Описание на методиката: Методиката включва въпросник, който съдържа две паралелни форми за родители и деца. Освен това има два варианта и три форми на въпросника:

= Вариант за подрастващи и техните родители

= Вариант за родители на деца в предучилищна възраст и деца в начално училище.

            = Форма за деца – от 60 въпроса;

            = Две форми за възрастни от по 60 въпроса;

     Текстът на въпросника включва 10 скали (критерии) за оценка на взаимодействието между родители и деца. На всяка скала от вариантите на въпросника съответства равно количество айтеми, освен два, които повечето изследователи отделят и които могат да се приемат за базови в родителско-детските отношения. Тези скали за „автономия-контрол” и „отхвърляне-приемане”, в тях има по 10 твърдения, а в останалите по 5 твърдения. 

         Вариантът за възрастни е предназначен за родители на подрастващи и също включва 60 айтема, като има аналогична на детския вариант структура.

      При попълване на въпросника, на родителите и децата се предлага да оценят степента на съгласие с всяко твърдение по 5-степенна система:

1 бал – абсолютно несъгласен, това твърдение не ми подхожда;

5 бала – абсолютно съгласен, това твърдение ми подхожда;

Скали на въпросника:

(1)Скала „Невзискателност – взискателност” на родителя. Данните от тази скала показват нивото на взискателност на родителя, които се проявяват във взаимодействието му с детето. Колкото са по-високи показателите по скалата, толкова по-високи са изискванията и претенциите на родителя, толкова повече той очаква и натоварва с отговорности детето си.

(2)Скала „Мекота – строгост на родителя”. По резултатите от скалата се съди за суровостта и строгостта на мерките, прилагани към детето, за жестокостта на правилата, установени във взаимоотношенията между родители и деца, както и степента ма принуда.

(3)Скала „Автономност – контрол по отношение на детето”. Колкото са по-високи показателите по тази скала, толкова по-силно е изразено контролиращото отношение към детето. Високият контрол може да се изрази в: ограничаване, взискателност, обсесивна опека.  Ниският контрол може да се изрази във всезадоволеност, която може да е продиктувана от безразличие към детето. Възможно е също така, ниският контрол да произтича от проява на прекалено доверие към детето или да се проявява като стремеж да бъде обучено в самостоятелност.

(4)Скала „Емоционална дистанция – емоционална близост” между детето и родителя.  Следва да се обърне специално внимание, че тази скала отразява реакцията на близост на родителя до своето дете.  Тази скала представлява огледална форма на въпросника, по която детето оценява своята близост с родителя, своето желание да споделя своите най-съкровени и значими мисли, фантазии, представи с родителя. Сравнявайки резултатите на родителя и тези на детето, може да се съди за точността на представите и оценките на родителя, от което следва извод за необходимостта от корекция.

(5)Скала „Отхвърляне – приемане на детето от родителя”. Тази скала отразява фундаменталното отношение на родителя към детето, приемането или отхвърлянето на личните качества и поведенчески прояви на детето.  Приемането на детето като личност се явява важно условие за благоприятно развитие на неговата самооценка.  Принципно поведението на родителя може да се възприеме от детето като приемащо или отхвърлящо.

(6)Скала „Отсъствие на сътрудничество – наличие на сътрудничество”.   Наличието на сътрудничество между родителя и детето най-добре отразява характера на взаимодействието в тази диада. Сътрудничеството се явява последица от включеността на детето във взаимодействието, да бъде признато неговото право и достойнство. То отразява равенството и партньорството в отношенията между родители и деца. Отсъствието  на сътрудничество може да бъде резултат от нарушени отношения, авторитаризъм, безразличие или неглижиращ стил на възпитание.

(7)Скала „Несъгласие – съгласие между родителя и детето”.  Тази скала също описва характера на взаимодействието между родители и деца и отразява честотата, и степента на съгласие между тях в различни жизнени ситуации. Използваните две форми на въпросника: за деца и за възрастни, позволяват да се оцени степента не само по тази скала, но и по всички основни скали, като резултатите между родителя и детето позволяват да се съди за различията във възгледите на детето и родителя за възпитателната обстановка в семейството.

(8)Скала „Непоследователност – последователност на родителя”.Последователността на родителя се явява важен параметър на взаимодействието. Тази скала определя колко последователен и постоянен е родителя в своите изисквания, в своето отношение към детето, в налагането на наказания и поощрения и пр. непоследователността на родителя може да бъде резултат от емоционална неувереност, възпитателна неувереност, отхвърляне на отношения с детето и др.

(9)Скала „Авторитетност на родителя”.  Резултатите от тази скала отразяват самооценката на родителя в сферата на неговото влияние върху детето; доколко неговите мнения, постъпки, действия се явяват авторитетни за детето; каква е силата на тяхното влияние. Сравнението на данните с тези на детето позволяват да се съди за степента на различия. Когато детето дава висока оценка за авторитетност на родителя, това често означава израз на положително отношение. Като цяло този показател е много важен за диагностиката на критерия „позитивност-негативност” в отношенията „дете-родител”. Със същата тежест на важност е и следващата 10-та скала.

(10)Скала „Удовлетвореност от отношенията между детето и родителя”.   По резултатите от тази скала може да се правят изводи  за общата степен на удовлетвореност от връзката на родителя с детето и обратно – на детето с родителя.  Ниската степен на удовлетвореност може да свидетелства за нарушения в структурата на отношенията „дете-родител”, за възможни конфликти или наличие на безпокойство в една сложна семейна ситуация.

Във варианта на въпросника за родители на деца в предучилищна възраст и деца в начално училище, са променени няколко въпроса, които се оказват неадекватни за децата на тази възраст и са променени  две скали от въпросника. Вместо скала „несъгласие-съгласие” (7-ма скала) и „авторитетност на родителя”  (9-та скала), са въведени две нови скали: „тревожност на детето” (7-ма скала) и „възпитателна конфронтация в семейството” (9-та скала)

Много автори обръщат внимание на родителската тревожност за детето, като най-важен фактор за разбирането на възникващите невротични реакции в децата. А.И. Захаров например отделя като качество един патогенен тип възпитание, в условия на ниска сплотеност и разногласия между членовете на семейството по въпросите на възпитанието, които могат да доведат до възпитателна конфронтация вътре в семейството.  Освен това споменатите промени в 7-ма и 9-та скала (в тази възраст децата не са способни да осмислят и да отговорят на въпросите) водят до невъзможност за сравнение и до загуба на диагностична ценност.

Въпросникът в трите си форми е преминал проверка за валидност и надеждност.

Въпросник „Взаимодействие на дете с родител”

(Вариант за подрастващи. Форма за деца)

Инструкция: Отбележете степента на съгласие със следващите твърдения по 5-степенна система. Оценете твърденията отделно за всеки родител – в бланка маркирана с буква „М” – за майката, а в бланка, маркирана с буква „Б” – за бащата, както следва: 5-несъмнено, да (много силно съгласие); 4-като цяло, да; 3-и да и не; 2-по-скоро не, отколкото – да; 1-не (абсолютно несъгласие);

Забележка: Следва да се посочи, че изследваните лица (майка, баща) попълват отговорите на въпросите върху отделна формализирана бланка. На нея в колона са нанесени номерата на твърденията, като следващата колонка хоризонтално до първата е за оценката на изследваното лице. Практикуват се две форми на бланка:

а/ Една бланка за дамата родители – работят последователно, като поставят оценките си един до друг. Недостатък е, че вторият може да се повлияе от отговорилият първи на въпросите.

б/ Две отделни бланки, позволяващи по-голяма самостоятелност, обективност и по-богати данни за сравнение.

Въпросник:

1. Ако той (тя) иска нещо от мен, то със сигурност ще го получи.

2. Той (тя) винаги ме наказва за моите лоши постъпки.

3. Аз рядко го (я) питам къде отива и кога ще се върне.

4. Той (тя) ме счита за напълно самостоятелен човек.

5. Мога да разкажа на него (на нея) за всичко, което се случва с мен.

6. Той (тя) си мисли, че аз нищо не съм постигнал (а) в живота.

7. Той (тя) забелязва моите недостатъци, отколкото достойнствата ми.

8.  Той (тя) ми възлага важни  трудни задачи.

9. Ние трудно достигаме до взаимно съгласие.

10. Понякога той (тя) може да ми разреши нещо, което вчера е забранил (а).

11. Аз винаги се съобразявам с неговото (нейното) мнение.

12. Бих искал (а) моите бъдещо дете  да се отнася към мен така, както аз към него (нея).

13. Аз рядко правя нещо веднага, след като ме помолят.

14. Той (тя) рядко ми се кара.

15. Той (тя) се старае да контролира всички мои действия и постъпки.

16. Считам, че най-важното е, да го (я) слушам.

17. Ако ми се случи нещо лошо, аз веднага го споделям с него (нея).

18. Той (тя) не споделя моите увлечения.

19. Той (тя) не счита, че съм толкова умен и способен, колкото му се иска на него (нея).

20. Той (тя) може да признае своите грешки и да ми се извини.

21. Той (тя) често ме следва по различни поводи.

22. Той (тя) никога не се отнася с недоверие към думите ми.

23. Мога да кажа, че той (тя) за мен е авторитетен човек.

24. Харесват ми нашите отношения с него (нея)

25. В къщи той (тя) ми дава повече задачи, отколкото дават на моите приятели.

26.  Понякога той (тя) ме наказва физически.

27. Дори да не искам, аз съм принуден да постъпвам така, както той (тя) желае.

28. Мисля, че той (тя) добре знае какво аз искам.

29. Той (тя) винаги ми съчувства.

30. Струва ми се, че той (тя) ме разбира.

31. Той (тя) непрекъснато иска да ме промени.

32. При вземане на семейни решения, той (тя) винаги взима предвид и моето мнение.

33. Той (тя) винаги се съгласява с моите идеи и предложения.

34. Никога не зная какво мога да очаквам от него (нея)

35. Той (тя) се явява за мен пример (еталон) във всичко.

36. Считам, че той (тя) правилно ме възпитава.

37. Той (тя) има към мен прекалено много изисквания.

38. По характер той (тя) е мек човек.

39. Обикновено той (тя) ми позволява да се прибирам в къщи тогава, когато пожелая.

40. Той (тя) се стреми да ме предпази от трудностите и неприятностите в живота.

41. Той (тя) не допуска дори да си помисля за негови (нейни) слабости и недостатъци.

42. Чувствам, че моят характер му (и) харесва.

43. Той (тя) често ме критикува

44. Той (тя) е винаги готов да ме изслуша.

45. Ние обсъждаме с него (нея) изключително много въпроси.

46. Той (тя) ме наказва за такива постъпки, които самият той върши.

47. Не споделям повечето негови (нейни) възгледи.

48. Уморявам се от ежедневното общуване с него (нея)

49. Той (тя) често ме принуждава да правя нещо, което аз не желая.

50. Той (тя) ми прощава за постъпки, за които другите ги наказват.

51. Той (тя) иска да знае за мен всичко: какво мисля, какви са отношенията с приятелите ми.

52. Той (тя) не се съветва с другите така, както с мен

53. Мога да кажа, че той (тя) е най-близкия ми човек.

54. Той (тя) непрекъснато е недоволен от мен.

55. Мисля, че той (тя), одобрява поведението ми.

56. Той (тя) се включва в дейности, за които го моля.

57. Ние по различен начин си представяме моя бъдещ живот.

58. Едни и същи мои постъпки могат да предизвикат в него (нея) ту упреци, ту похвали.

59. Иска ми се да бъда като него (нея).

60. Искам той (тя) винаги да се отнася към мен така, както сега.

image
 image

Забележка: Отбелязаните със звездички айтеми се изчисляват в обратен ред.

Източник: Марковская И.М. Опросник для изучения взаимодействия родителей с детьми // Семейная психология и семейная терапия. 1999. № 2. 

Категория: Други
Прочетен: 453 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 16:00
 

Невропсихологически  методики за изследване на деца.

Тестова бланка за времева ориентация (Бентън-Васерман)

 

Тест на Бентън (вариант „Слепият часовник“)

На ИЛ се предоставя първо табло „А“ от тестовата бланка на Бентън и след това вариант „Б“. От него се иска да начертае по инструкция определено върху циферблата. Тестът за разлика от традиционният „Сляп часовник“ съдържа само линии, което затрудняват ИЛ, предвид миналия му опит за боравене с циферблат.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.
image

image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 10:24
 

Невропсихологически  методики за изследване на деца.

Методи за определяне доминираща латерализация при мозъчни поражения.

Проба 5.  Трето излишно

 

 

На ИЛ се представят последователно три табла, на всяко едно от които с по 3 изображения. Всяка триада съдържа 2 изображения, които са сходни в перцептивно отношения (крушка-круша; лъжица-тенис ракета; писалка-ракета) и 2 изображения, сходни в категориално отношения (крушка-свещ; лъжица-чиния; въздушен балон-ракета). На ИЛ се предлага кой от обектите се явява излишен във всяка триада и защо.

Здравите лица и болните с поражение в дясно полукълбо (при тях работи стратегията на лявото полукълбо) обединяват обектите на основата на категориален признак, отделяйки съществените признаци.  Болните с поражение на средните дялове на лявото полукълбо (работещи със стратегии на дясното полукълбо) обединяват обектите по перцептивен признак.

Забележка: оценката за успеваемост на пробата е условна. Тук става дума по-скоро за субективни критерии на избор. Следва да се има предвид, че пробите за латерализацията на огнища в полукълбата, само допълват основния набор от невропсихологически задачи, коти са отделени в самостоятелен блок и несъмнено имат тежест при топическата диагностика.

image
image
image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 381 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Невропсихологически  методики за изследване на деца.

Методи за определяне доминираща латерализация при мозъчни поражения.

Проба 4. Мислено обръщане на изображения в двумерно пространство.

(Васерман)

 

                На ИЛ се представя табло с еталон – „дете с бинтовано краче“. От него се иска да извърши милено обръщане на фигурата в хоризонтална плоскост, намирайки аналог сред 6-те изображения (рис. 29). Опитът се повтаря  6 пъти, променяйки еталона. Болните с поражения в лява хемисфера (при правилно разбиране на инструкцията) правят не повече от 1-2 грешки.  Най-големи трудности срещат болните с поражение на дясното полукълбо (преимуществено в теменните дялове), допускайки 4-5 грешни отговори. 

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.


image


Категория: Други
Прочетен: 368 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 10:04
 

Невропсихологически  методики за изследване на деца.

Методика за  изследване на пръстов гнозис синдром на Герстман

(познаване пръстите на ръцете)

За първи път през 1927г. Герстман публикува свои наблюдения (Gerstmann J., 1927; цит. по И. М. Тонконогому, 1973), в които описва комплексен синдром. В този синдром са включени: пръстова агнозия, съчетана с „чиста“ аграфия, нарушения в ориентацията за дясно/ляво, а често и нарушение на способностите за смятане – акалкулия.  Герстман отделя това съчетание в самостоятелен синдром, в основата на който лежи неизразена аутопагнозия. По данни на автора, при този синдром огнището на поражение е локализирано в теменно-тилната област на лявото полукълбо (ъглова и втора тилна извивка на лявото полукълбо при десноръките).

Пръстова агнозия: Пръстовата агнозия се явява специална форма на аутопагнозията. При нея човек гуми способност да узнае и да покаже пръстите на своите ръце и тези на друг човек.  Болният не може да покаже пръстите на своята ръка и палеца на ръката на друг, особено ако се променя положението на ръката (дллан/гръб).  Най-често греши при назоваване на II, III и IV пръст на дясната и лявата ръка. Признаци за наличие на соматоагнозия на други части на тялото обикновено не се наблюдават.  Пръстова агнозия възниква обикновено при поражения в лявата теменна част (ъглова извивка).

Аутопагнозия – при нея възниква игнориране на половината тяло, но главната особеност  се долавя при неспособност за назоваване на отделни части на тялото (например, части на лицето, пръстите на ръцете и пр.), както и засяга оценката за положението на отделни части на тялото в пространството. Различават се следните форми: аутопагнозия на половин тяло, пръстова агнозия, аутопагнозия на пози и нарушение на ориентировката за ляво/дясно. 

image

Провеждане на проба за пръстов гнозис и праксис

Предлага се на детето без да гледа пръстите на ръката си (при нужда може да се екранира), да възпроизведе различни пози на пръстите: а) всички пръсти отворени напред; всички пръсти затворени в юмрук; б) повдигане на палеца нагоре, а останалите затворени в юмрук;  в) показалеца изправен, останалите събрани в юмрук; г) 2 и 3 пръсти разположени във вид на буква Y – останалите затворени в юмрук; д) 2 и 5 пръсти изправени – останалите събрани в юмрук; е) 2 и 3 пръсти сгънати – останалите свити в юмрук; ж) 2 и 3 пръсти изправени и разположени във вид на буква Y, а 1, 4 и 5 пръсти събрани в шепа (щипка тип „зайче“); з) 1 и 2 пръсти съединени в кръгче – останалите изправени. Оценява се всяко изпълнение в балове: позата не е изпълнена – 4 бал; (за а – г проби) или 3 бала (за д – з проби); позата е възпроизведена неточно – 0,5 бала; забавено (затруднено) изпълнение на позата (търсене на нужните движения) – 1 бал, ако търсенето продължи повече от 10-30 сек – 2 бала, а ако е над 30 сек. – 2 бала; изпълнението на тези задачи зависи в голяма степен от състоянието на кинестичните анализатори и „схемата на тялото“ (Лурия А. Р., 1969).

Описание: Пробата има за цел определяне способностите на детето да разпознае пръстите на ръцете. Неспособността да
се справи с това се нарича „пръстова агнозия”. Защо е важно да се установи тази способност?  Затова защото тя е част от синдрома на Гертстман. Другите симптоми на „Гертсманов синдром” са:
image

Важно! При наличие на пръстова агнозия задължително се търсят признаци за останалите два симптома.

Прилагане на пробата: Детето разперва пръстите си поставяйки длан на масата. Психологът първо обяснява наименованията на пръстите, посочвайки ги. След това той назовава пръстите един по един: „Посочи ми кой от пръстите е палеца”, а детето ги посочва.

Втората част е психологът да ги посочва, а детето да ги назовава.  Ако в процеса на учене детето бърка и среща трудности, психологът му обяснява и припомня, а след това отново прилага пробата.  

Третата част на пробата включва посочване и назоваване на пръстите на чужда ръка.

Четвъртата част изисква рисуване на ръката на самото дете на лист и записване наименованието на всеки пръст върху него на рисунката.

Петата част изисква изпълнението на същите инструкции, но при обърната нагоре длан.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

image



Категория: Други
Прочетен: 624 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Методика за изследване на умствена възраст.
Тест на Бентън-Васерман.

 

Кратка инструкция:  „Сега ще ти покажа няколко картички с прости геометрични рисунки.   Ти трябва да ги запомниш и да ги нарисуваш на листа хартия една до друга, така както те са разположени на таблото. Няма значение колко са красиви нарисуваните от теб фигури. Важното е те да са с правилна форма, правилно подредени и със същите размери. Ти ще започнеш да рисуваш тогава, когато аз махна таблото, което ти показвам. Аз ще държа таблото около 7-10 сек. през това време ти не се разсейвай и не мисли за нищо друго, освен за рисунките, които виждаш, Старай се да ги запомниш добре. Гледай рисунките през цялото време, дори ако ти се струва, че си ги запомнил.  Разбрали задачата?“

Психологът: Държи таблото пред ИЛ под ъгъл 45 градуса за 10 сек.  9за първите проби, които включват само 2 фигури, може 5-7 сек.), особено ако ИЛ е със съхранен интелект.  На масата следва да има втори молив, ако първият се счупи.

Оценка на изпълнението: Правилно възпроизведена една картичка се оценява с 1 бал, а с  0 – неправилно, т.е., ако се наблюдават поне една от посочените по-долу грешки. По този начин една серия може да получи общо 10 бала.  Отделно се изчисляват грешките:

1.Изпускане на цяла фигура („Оп“)

o    Оп БП – изпускане на голяма фигура в дясно;

o    Оп БЛ – изпускане на голяма фигура в ляво;

o    Оп МП – изпускане на малка периферна фигура в дясно;

o    Оп МЛ – изпускане на малка периферна фигура в ляво;

2.Деформация на фигура – („Деф“)

o    Деф БП – деформация на голяма фигура в дясно;

o    Деф БЛ   – деформация на голяма фигура в ляво;

o    Деф МП – деформация на малка периферна фигура в дясно;

o    Деф МЛ – деформация на малка периферна фигура в ляво;

3.Персеверация (грешно повторение на фигура с предишна карта) – („Пере“)

o    Пере БП – персеверация на голяма фигура в дясно;

o    Пере БЛ  – персеверация на голяма фигура в ляво;

o    Пере МП – персеверация на малка периферна фигура в дясно;

o    Пере МЛ – персеверация на малка периферна фигура в ляво;

4.Ротация (обръщане фигура на 45, 90 или 180 градуса) – („Рот“)

o    Рот – 180° БП;

o    Рот – 45° БЛ и т.н.;

1 При подготовке теста Бентона к работе номера карточек (1—10) уби-раются и ставятся на обороте Размер карточки с фигурами 21x15 см(по оригиналу теста)

 

5. Локализация (разположение на фигурите)1 – („Лок“)  (расположение фигуры)1 — «Лок»:

o    Лок БП,

o    Лок БЛ и т. н.

Специално внимание се отделя на локализацията на грешките, дали те са в ляво или дясно на картата.  За отчитане на тези грешки е полезно да си проведат 2 серии на Бентън-тест (особено серия С и серия Д едновременно с малък интервал пауза (5-10 мин.) – това обезпечава надеждност на резултата.

        6. Величина – („Вел“)

o    Вел БП

o    Вел БЛ

o    Вел МП

o    Вел МЛ

Съпоставянето на оценката (в балове) и количеството грешки по теста на Бентън с нивото на интелект  служи не за съждения за нивото на интелект (за тази цел се използват тестовете  Стендфорд-Бине, Уекслър, Рейвън, кетъл и др., а за установяване на патологични сривове в паметта за геометрични фигури (когато тя не съответства на нивото на интелект, определено от съществуващите тестове), което може да се наблюдава и при относително съхранен интелект.

Поправки   за   возраст.

от   45   до   54   г.  към оценката на Бентън се прибавя 1 бал;  
от   55   до   64  
г.  към оценката на Бентън се прибавя 2 бала;  
от   66   до   74  
г.  към оценката на Бентън се прибавя 3 бала;  
от   75  
г.   и   повече – може да се прибавят 4-5 бала)

                Поправка за възраст:

Ш от 40 до 44 г.- от броя грешки се отнема 1 грешка;

Ш от 45 до 54 г.- от броя грешки се отнемат 2 грешки;

Ш от 55 до 64 г.- от броя грешки се отнемат 3 грешки;

Ш от 65 и повече.- от броя грешки се отнемат 4-5 грешки;


От практиката:

o    Болни с ограничено поражение на мозъка обикновено получават не повече от 4-5 бала (рядко).

o    Болни с неврози – средно 6-8 бала.

o    Болни от шизофрения (с дефекти) – 6-7 бала.

o    В норма – средно 8-9 бала, но може и 7, дори по-малко, при „нисък“ или „граничен“ интелект (виж таблицата).


Кратката инструкция за провеждане на Бентън-тест  е съставена от собствен опит (Васерман) при работа с методиката на И. Н. Гильяшевой (1981). Съпоставянето на оценките от теста на Бентън с оценките в единици от IQ (WAIS за възрастни и WISC за деца), е важно и  на основата, на които може да се съди за наличие на „органично“ снижаване (в случай на несъответствие на тези оценки) в ръководството на Бентън съпоставянето става с теста на Стендфорд-Бине. За удобство при сравняването на количеството грешки с дясна и лява локализация (особено чести са тези грешки при малките периферни фигури) тестът е конструиран така, че в лявата и дясната страна малките фигури са еднакви на брой (по 4 в ляво и 4 в дясно).

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.

image

 

 image
image
image
image

Категория: Други
Прочетен: 1152 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 09:29
 

Невропсихологически  методики за изследване на деца.
Методика за изследване на мислене.

Мислено сглобяване на фигура от части (Васерман)

 

Методиката има за цел изследване способността на ИЛ за обобщаване (прилагане на аналитична стратегия с отделяне на съществени признаци), т.е. създаване на стратегия на лявото полукълбо (при десноръки) и проби за способност за оценяване нагледно-конкретните свойства на изображението, и вземане решение на основата на анализ на елементите, което е свързано с дейността на дясното полукълбо№.

Проба 1. Мислено сглобяване на фигура от части

На ИЛ се предоставят последователно елементи от модела (6 табла – вариант „А“ и 6 – вариант „Б“), който мислено следва да сглоби в цялостна фигура (рис.26-Б и А). Здравите ИЛ обикновено допускат единични грешни отговори, докато най-много затруднения възникват при болни с поражение на задните отдели на лявото полукълбо – те допускат 2 и повече грешки при 6 опита.

1 Предлагаемые приемы исследования разработаны и экспериментально апробированы на нормативнои и клинической выборке в Институте им Бехтерева (Затьцман А Г‚ 1983. и др)

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.


image

Категория: Други
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.02.2017 07:14
 

Невропсихологически  методики за изследване на деца. Методика за изследване на мислене.

Узнаване на изображения по непълен силует (Васерман)

Методиката има за цел изследване способността на ИЛ за обобщаване (прилагане на аналитична стратегия с отделяне на съществени признаци), т.е. създаване на стратегия на лявото полукълбо (при десноръки) и проби за способност за оценяване нагледно-конкретните свойства на изображението, и вземане решение на основата на анализ на елементите, което е свързано с дейността на дясното полукълбо№.

Проба 2. Узнаване на изображения по непълен силует.

Всяко от трите изображения (рис. А, Б, В) се предлага за узнаване на ИЛ. Първоначално се предлага табло с 5% видимост на силуета. Ако не се справи се показва второто табло с 10 % видимост или третото – с 20%.  Здравите ИЛ в 10-15% от случаите успяват да се справят с първото табло и 75% при второто табло.  Рисунките с 20% от силуета практически не ги затрудняват. Най-големи затруднения изпитват ИЛ с поражения в задните отдели на дясното полукълбо.  Тези болни са способни да узнаят само 1-2 изображения при шесткратно показване на таблото на всяка от 3-те рисунки с 10% видимост на силуета.

Осен това, всяко трето изображение не може да бъде опознато и при 20% видимост от силуета. Болните с поражение на лявата хемисфера (при отсъствие на елементи на предметно-зрителна агнозия) в 50% от случаите опознават изображението при 10% видимост и в 80% и повече при 20% видимост от елементите на силуета. Тук следва да се отбележи, че при поражение на лява темпорална част могат да се наблюдава нарушение при назоваване, което трябва да се различава от разстройство на узнаването.  В този случай болните достатъчно уверено показват пълноценни аналогии на съответните рисунки.

Източник: Л. И. Вассерман, С. А. Дорофеева, Я. А. Меерсон. Методы нейропсихологической диагностики. Практическое руководство. Издательство  „Стройлеспечать“  Саанкт-Петербург, 1997.


image

Категория: Други
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Семейна психология.

Методика Линия на семейния живот“.

 

                Методиката „Линия на семейния живот“ води началото си от индивидуалната методика „Твоята жизнена линия“.

Инструкция-1: „Нарисувайте една хоризонтална линия с отстъп 2 см. от края на листа в лявата и дясната му страна по продължение на целя лист.  В левия край на линията отбележете с точка и напишете под линията „0“ (нула), а в другия край на линията отново точка и напишете „100“ (сто). Нулата отбелязва раждането, а „сто“, най-вероятно някъде към края на живота ви.“

Инструкция-2: “След като изпълните инструкцията, продължете като отбележите с точка върху жизнената линия мястото, до което според вас сте стигнали в момента или каква част от вашия живот сте преминали, т.е. къде сте в момента.“
Инструкция-3: „А сега обозначете с перпендикулярни къси линийки върху линията на живота онези събития, които са се случили в миналото и според вас са особено значими.  Това могат да бъдат събития, свързани с вас или такива, на които сте присъствали, т.е. били сте свидетели. Най-важното е те да са били особено важни за вас.“
Инструкция-4: „А сега отбележете по същия начин такива събития, които очаквате да се случат в бъдеще.“

След изготвяне на схемата се провежда беседа с клиента. Обикновено на линията на живота клиентът фиксира своята история, която по правило е и история на семейството и съдържа: периода на влюбване и откриване на партньор, сватбата, раждането на деца, постъпването/промените/пенсионирането в професионалното развитие, смъртта на близки, разводи, промени в местоживеене, срещи (запознанства) със значими хора, оказали сериозно влияние върху професионалния път или личния живот на клиента и др., които са общи и за цялото семейство.  С други думи, до този момент психологът вече се е ориентирал и има достатъчно обща информация за семейния живот на клиента.

„Линията на семейния живот“ или „Линията на времето“, както я нарича А.В.Черников [Черников А.В., 1998] е елементарна: на хоризонталната отсечка с отметки по години, месеци и дори дни се отбелязват събитията по предложение на терапевта.

Над маркираните вертикални линии се поставят надписи с наименованията на събитията от жизнения цикъл на семейството. Например, „първо запознанство с Нина“, „сватбата с Нина“, „“Първи конфликт“ и пр. Този метод позволява да се организира трудно съпоставима информация от семейната история в една удобна графическа матрица.

Моделът позволява на терапевтът да размишлява върху това, защо точно сега семейството е потърсило помощта му, а не например година по-рано или по-късно. Какво се е променило в семейството? Какво е станало с други външни връзки на семейството? Има ли възникнали нови външни контакти на членовете на семейството? Какво е заставило семейството да търси помощ точно в този момент? и т.н.

                Освен опростения вариант на „линия на времето“ психологът може да вмъкне при създаването на изображението и елементи на генограма.  Това подобрение позволява да се отразят важни параметри на семейната система във времето.

                На рис. 17 (примерът е взет от книга на А.В.Черников [Черников А. В., 1998]) схематично във вид на съчетание на „Линия на семейния живот“ и елементи на генограма е изобразен консултативен случай на отказ на дете на 7 г. от посещение на училище.

image

Момента на сключване на брак е изобразен като точка „нула“. Двойната линия между съпрузите показва близки отношения. На втората и четвъртата година от брака се раждат децата.  Тройната линия между майката и новородените отразява нормалната близост за тази възраст между майка и дете. До десетата година от брака видимо семейството се представя  балансирано като една нормално функционираща система.

В началото на десетата година обаче съпругът претърпява сериозен професионален неуспех, изпада в депресия, затваря се в себе си, все повече се дистанцира от децата и особено от по-малкия син. Започват сериозни конфликти между партньорите.

Отношенията между майката и по-малкото дете стават отново извънредно близки и затворени, което вече на тази възраст се явява проблем за детето.

 

            Идва време за първи клас и детето отказва да посещава училището, тъй като това го отдалечава от майката. То интуитивно предусеща кризата в семейството, както и опасността за тях двамата. Този отказ от посещение в училище е симптом, който детето адресира към родителите и преди всичко към бащата, който е длъжен да остави настрана своите собствени преживявания и да помогне на майката и детето си.




Категория: Други
Прочетен: 681 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1409380
Постинги: 1584
Коментари: 116
Гласове: 1114
Архив
Календар
«  Февруари, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728