Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3816750 Постинги: 2164 Коментари: 116
Постинги в блога от Февруари, 2019 г.
2 3 4  >  >>
 


      1265# Взаимодействие между институциите при работа с деца от „група риск“

                                                            и
техните семейства

Деца от „група риск“ са такава категория деца, които по силата на определени обстоятелства в своя живот, са по-податливи в сравнение други категории на негативно външно влияние от страна на обществото и неговите криминални елементи, което е причина за дезадаптацията им.

Под понятието „деца в риск“ следва да се разбират следните категории деца:

-деца с проблеми в развитието, които нямат ясно изразени клинично-патологични характеристики;

- деца, оставени без родителска грижа поради различни обстоятелства;

- деца от „неблагополучни“, асоциални семейства;

- деца от семейства, нуждаещи се от социално-икономическа и социално-психологична помощ и подкрепа;

- деца с прояви на социална и психолого-педагогическа дезадаптация.

Група фактори, пораждащи ситуации на жизнено неблагополучие: 

-природни  (обуславящи вътрешната и външна среда за развитие на детето);

-социални (проявяващи се в разнообразни взаимоотношения със социума);

Основни причини за дезадаптация са следните обстоятелства в живота на тези деца:

-алкохолизъм на единия или двамата родители, асоциално поведение (паразитизъм, просия, проституция, кражби).

-превръщане домът в място-сборище на криминални и асоциални елементи, сексуален разврат от страна на родителите, въвличане на децата в криминални прояви и търговия с деца;

 -ранни бракове, продажба на малолетни и непълнолетни деца с цел брак;

-отстраняване на единият родител поради осъждане и задържане в места за лишаване от свобода;

-алкохолизъм, психични заболявания на единия или двамата родители;

Работа с деца от „група риск“.

Дейността на социалните работници, психолози, социални педагози, педагогически съветници и други специалисти, работещи с деца, включва множество различни направления.  На първо място това е и индивидуална работа с детето и работа с неговото обкръжение – приятели, съученици, познати. Дейността се провежда в тясно взаимодействие между ангажираните специалисти, като всеки работи в своята сфера и в рамките на своите правомощия, но между тях е задължително да се обменя информация. В този смисъл те работят в екип, който заедно събира сведения, анализира данни, взема решения и отчита резултатите. За всички специалисти е характерно, че работят не само с детето, а и със семейството му. В този контекст, социалната работа с децата от „група риск“ има комплексен характер и се разгръща във всички форми на социална, педагогическа и психологична помощ.

Работата с децата от „група риск“ включва: 

-социално-психологична диагностика на учениците и техните семейства (поставяне на „социална диагноза“);

-разкриване на всички проблеми на детето и изучаване положението му в семейството;

-изучаване интересите, склонностите и способностите на учениците и възможностите за включването им в организирана извънучилищна дейност;

Дейностите по подпомагане на семейството от „група риск“ се извършват от социален педагог или психолог в съответствие с нормите на професионалната етика.

В допълнение към планираните дейности за подпомагане на семейството на детето, може да има ситуации, когато семейството се нуждае от спешна (извънпланова) помощ.

В рамките на своите компетенции специалистите могат да оказват такава извънпланова помощ, а при необходимост и да привличат външни лица.

Стадии в работата с деца от „група риск“ и техните семейства.

Воденето на работата с децата от „група риск“ е необходимо да се извършва паралелно с работата с техните семейства.

Ако корекционната работа се води само с детето в училището, ако социалните работници провеждат профилактични мероприятия само със семейството и не предоставят обратна информация към училищните специалисти, то дейността на всички ангажирани в процеса тя не би постигнала успех. Много погрешно е схващането и практиката в тази дейност да се приема, че социалните служби стоят „на върха“ и се явяват събирателен център на сведения за детето и семейството, като еднолично определят решенията за действие, без да информират за това училищните специалисти.  Нещо повече, детето в ученическа възраст (малолетните и непълнолетни деца) живеят и се проявяват именно в училищната среда, а не по време на формалните беседи и проучвания, водени в социалната служба, както и по време на месечните едночасови срещи с психолози в специализираните центрове.  Истинската корекционна дейност и мониторинга върху резултатите от профилактичната работа могат да се наблюдават и изследват единствено в училищната среда. 

Събирането на информация за семейството, са обкръжението, условията на живот, посещенията в дома, беседите с родителите, изясняване причините за неблагополучието е задача на всички институции, работещи с деца.  

Неблагополучните семейства от ‚група риск“ се отличават с това, че родителите изпитва дефицит на знания и умения за възпитанието на своите деца или и двамата родители злоупотребяват с алкохол, имат ограничени материални и финансови доходи, а в много случаи същите принадлежат към определена криминална или асоциална субкултура, в която въвличат и децата си.

Процеса на работа с посочената категория деца и семейства включва следните етапи:

Установяване (разкриване).

-установяване на семейството (или) и детето, намиращи се в тежка житейска ситуация.  

-взаимно информиране между органите (институциите) за детето и семейството, намиращо се в тежка житейска ситуация. 

-вземане на социално-педагогически отчет на  детето и семейството, намиращо се в тежка житейска ситуация. 

Индивидуална профилактична работа.

-социална адаптация.

-социална реабилитация.

-мероприятия по защита на права.  

-оказване помощ на семейството.

-организация на обучението, почивката, устройване на работа.

Установяване на ученици от „група риск“.  

Индикатори за неблагополучие на ученика могат да се установят в следните сфери на жизнена дейност:

-учебна дейност;

-взаимоотношения с връстниците;

-взаимоотношения с възрастните;

-през свободното време;

-отношение към труда и професионалната ориентация;

-поведение и реакции;

Способи за получаване (извличане) на необходимата  информация:

-анализ на дневника на класа и социалния портрет на класа;

-анкетни проучвания за мнението на учителите, преподаващи на ученика;

-анализ на посещаемостта в часове и учебни дни;

-анализ на регистрирани нарушения на дисциплината;

-беседа с родителите на ученика;

-социометрични изследвания;

-наблюдение;

-беседа с ученика;

-структурирано интервю и оценка от училищния психолог;  

-проучване на информация от предишни училища; 

Методи за изследване:

Диагностичният инструментариум включва както социологични, така и психологични методики:

-отчети, справки, таблици, документи, медицински карти и друга документация на ученика;

-наблюдение;

-анкетиране;

-интервю;

-тестиране;

-анализ на документи;

Стадии на работа със семейства и ученици, намиращи се в тежка житейска ситуация:

-установяване на семейството и детето;

-проучване на семейството и разбиране на съществуващите в него проблеми, изучаване на семейни потребности от помощ;

-проучване причините за неблагополучието;

-съставяне карта на семейството;

-съставяне програма за работа със семейството и детето;

-реализация на програмата;

-текущи посещения и контролни проверки;

-привличане на специалисти за оказване помощ при работа със семейството и детето;

-сваляне на семейството от социално-педагогически отчет;

На етапа на събиране и обработка на информация за семейството се използват редица методи:

аблюдение – метод за установяване и изучаване поведението на лицето, по което може да се състави представа за него;

-беседа (в социалната диагностика) – метод за получаване и корекция на сведения на база вербална информация;

-интервю – устно или писмено анкетиране (проучване със структурирани или полуструктурирани въпросници);

-анкетиране – метод за събиране на статистически сведения, чрез формализирани въпросници за диагностика;

-тестиране – специализиран метод за диагностични изследвания, с помощта на който може да се получи количествена и качествена характеристика на изучавано явление или лице;

-ранжиране – разположение на събраните данни в определена последователност (по определени критерии) във възходящ или низходящ ред на наблюдавани показатели и определяне мястото в този порядък на всеки показател; 

На етапа на оказване на помощ на семействата и децата от „група риск“  се провежда процес на възпитание – способ за въздействие върху съзнанието, волята, чувствата, поведението на детето и членовете на семейството с цел, извършване на промени в благоприятна посока. Целите на възпитателния процес се постигат посредством:

-убеждение – прилага се за формиране в личността на готовност за активно включване в предвидените съдържателни възпитателни дейности и осигуряване развитието на общочовешки морално-етични качества (ценности; нагласи; отношение);

-насърчаване (подбуда, мотивиране) – прилага се за активизация на дейността в съответствие с интересите и потребностите на детето и семейството;

-поощряване – изразяване положителна оценка и стимулиране позитивните промени;

-порицание – реакция спрямо нежелана дейност и поведение;

Методи за социално-психологична помощ:  

1.Консултиране.

2.Тренинг.

3.Социален патронаж.  

Взаимодействие със социума и социалните служби по работата със семействата, намиращи се в тежка житейска ситуация:  

В работата с неблагополучни семейства и деца, голяма роля се отрежда на индивидуалния подход, при който работата е насочена към социална рехабилитация на семейството и социализация на личността на детето. Тази дейност е комплексна и се извършва във взаимодействие между всички служби, ангажирани със семейството, а те обикновено взимат мерки за:

-отстраняване на причините и условията за неблагополучието;

-оказване на конкретна помощ на семейството;

-осигуряване на системност в дейността и постигане ефективност в работата. 

image 

Категория: Други
Прочетен: 1390 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                          1222# Проективна методика  „Способност за съпреживяване“

 

Методиката е предназначена за диагностика на отношението на изследваното лице към приятелския кръг и дружбата му с другите, чрез използване на неопределен стимул (контурно изображение), който респондентът трябва да довърши, да развие. Методиката е продуктивна  при изследване на междуличностни отношения между двама партньори. Тестът позволява да се установи, дали изследваното лице умее да съпреживява с другите хора и дали е способно да окаже помощ на друг (други), който се нуждае. Както и при другите проективни методики и при тази се приема, че  характерът на отговорите на изследваното лице се определят от особеностите на неговата личност, които се отразяват (проектират) в тези отговори. За ученици е препоръчително да се прилага на възраст над 10 години.  

На изследваното лице се предоставя бланка с изображение на куче. Изображението е разположено в централната част на лист формат А-4 (хоризонтално разположение), така че да има пространство за добавяне на други фигури около изображението.

Инструкция: Пред теб има табло, на което е изобразен силует на куче.  Твоята задача е, да допълниш картината с детайли, с подробности. Можеш да рисуваш всичко което пожелаеш.  Главното е да направиш една завършена картина, а как ще постигнеш това зависи от теб.

Стимулен материал

image

Ключ

-Ако до основното изображение е нарисувано друго животно с големина приблизително колкото на формуляра, това означава, че според респондента най-важната помощ се изразява в способността да изслуша другия, да му позволи да говори, да излее своята болка; подобен подход свидетелства за повишена чувствителност, за годност да се съпреживява и за готовност да се окаже помощ със съвет.

-Ако е нарисувано животно, което е по-голямо от изобразеното куче, това свидетелства, че изследваното лице не би оказало подкрепа на другия, но би се въздържало от упреци в посока недалновидност и неразумност; съчувствието би имало формата на поучение или указания (инструкции).

-Ако е нарисувано животно по-малко от изобразеното, това говори за способност да се изрази искрено, но според изследваното лице ненужно и малко полезно съчувствие.

-Ако до изображението бъде нарисуван човек, това манифестира склонност на изследваното лице да не се ангажира (обременява) с чужди проблеми; възприема преживяванията и трудностите на другия като излишен емоционален баласт.

-Ако бъде усилен (удебелен) контура на изображението или бъде нарисувана постелка под краката, или бъде нарисувано покривало върху гърба, това свидетелства за наличие на осъзната готовност за обгрижване на този, който е попаднал в беда; такава личност съзнателно и целенасочено ще положи усилия за да отговори на нуждите на другия, спазвайки поети към него обещания; определено такива хора се радват на възхищението и любовта на обкръжението.

-Наличието на нашийник, каишка, повод, намордник свидетелстват за нежелание да се полагат грижи за попадналия в беда. Такива хора считат, че трябва да отстраняват от своя живот чуждите проблеми и още, че спасяването на давещите се е работа на самите давещи се.  Единствената помощ, която може да се очаква от тях е, да окажат веднъж-два пъти косвена помощ с пари и материални средства.

-Изобразяването на храна, кост, купичка за храна (вода), близо до кучето, показва, че със сигурност изследваното лице ще помогне на човека, който е в беда, дори другият да не моли за помощ. Такива личности са съобразителни, те не могат просто да съзерцават безучастно страданията на другите, особено когато се досещат какво точно трябва да направят (от какво точно се нуждае другия).

Колкото повече предмети бъдат нарисувани около основното изображение, толкова по-разнообразна може да бъде оказаната помощ.

image

Категория: Други
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                1281# Специализирана анкета за определяне личностната идентичност 

                                                          на подрастващите  (С.С.Носов)

 

Анкетата е предназначена за диагностика на особеностите на личностната идентичност на подрастващия. Въпросите се базират на заложените от Е.Ериксън и Дж. Марсия критерии, отговарящи за формиране идентичността на подрастващите.

Инструкция: Пред теб е списък с въпроси. От теб се иска да отговориш писмено на всеки от тях.

Въпросник

1.Какъв ще станеш, когато пораснеш?

2.Какъв беше преди?

3.На кого искаш да приличаш?

4.Харесва ли ти да бъдеш сред други хора?

5.Как се виждаш след 5 години?

6.Към кой/кои човек се отнасяш с уважение?

7.Лесно ли се концентрираш върху учебните задачи или в работата си?

8.Харесват ли ти новите неща, как се отнасяш към промените в живота?

9.Назови някой твой любим филмов герой.

10.Какъв си сега?

Обработка на резултатите и интерпретация

Резултатите се оценяват количествено и качествено. Анализира се всеки отговор, като позитивните се оценяват с 1 бал. По сумата от балове се съди за наличието на позитивна или негативна идентичност:

Диференцират се няколко основни линии в развитието на негативна (неадекватна) идентичност:

1.Бягство от близки взаимоотношения.

Избягване на тесни междуличностни взаимоотношения поради страх в тях да не бъде загубена собствена идентичност. В резултат – стереотипизация на отношенията и самоизолация. Анализира се как детето се самоопределя в тези взаимоотношения – позитивно или негативно.

2.Размиване във времето.

Проявява се в неспособност за планиране на бъдещето, страх от промяна и порастване във възрастност (зрялост). Анализира се отношението към миналото (оценки, събития, инциденти, разбиране за себе си) и бъдещето (оценки, прогнози, планиране, доминиращо отношение – оптимизъм или песимизъм; доминиращи очаквания – позитивни или негативни.

3.Размиване способностите за продуктивна работа.

Защита от въвлеченост в работа (дейност) поради невъзможност за концентрация или бягство в друга дейност и пренебрегване на всички останали. Анализира се дали детето е отворено за приемане на нов опит или обратното – затворено е, отхвърля го,

4.Негативна идентичност.

Отказ от самоопределение, избор на отрицателни образци за подражаване; избор на идентичност, противоположна на тази, която се одобрява от значимото социално обкръжение и близките. Анализира се отношението на детето към себе си в настоящето.

Положителните отговори свидетелстват за позитивно самосъзнание.

Дали тези явления ще бъдат преодолени леко или ще доведат до деликвентни постъпки, зависи от предшестващия опит.  

Схващания на Дж.Марсия за идентичността.

Дж.Марсия разглежда идентичността като на хипотетична психологическа структура, която се проявява феноменологично чрез патерни за решаване на проблеми от индивида. Той отделя два критерия, според които става ясно дали субектът е претърпял криза на идентичността или не, критерият за приемане - отхвърляне на задължения и изучаване на алтернативи, предшестващи формулирането на задължения. Въз основа на тези два критерия са описани четири статуса на идентичност:

-Дифузната идентичност (Identity Diffusion) е липсата на кохерентна, определена идентичност: нито търсенето, нито изборът на решение от индивида е извършено.

-Предопредлената идентичност (Foreclosure Identity) е състояние, при което собственото вътрешно търсене на индивида не е извършено и решението е взето под влияние на външни обстоятелства. Други варианти са „приета“, „преждевременна“, „предварително зададена“). Лицата с такъв статус има отрано поставени цели, правила на поведение и идеали, те са „пожизнени“, много трудно се коригират, а плановете им за бъдещето са съставени от родителите или други авторитетни лица.

-Мораторната идентичност (Moratorium) се характеризира с активно търсене на решение на проблема, което се осъществява в момента, а самото решение все още не е взето. На този етап индивидът е в процес на изграждане на идентичност – преход от липса на чувство за идентичност или от предварително определена идентичност към конструиране на нова идентичност.

-Постигнатата идентичност (Identity Achievement) се характеризира със самостоятелно проведено активно търсене на решение на проблема и независимо приемане на такова решение. Лицата с постигната (по Марсия – „самоконструирана“) идентичност имат свои собствени планове за бъдещето, различни от родителите. Тези планове могат да бъдат преразгледани, ако е необходимо, защото, от гледна точка на хората с постигната идентичност, бъдещето съществува за себереализация, а не за постигане на идеали, зададени предварително от някой друг.

От четирите статута на идентичността, два показват наличието на „устойчива“ лична идентичност (постигната и предопределената идентичност), другите два статута свидетелстват за „неустойчива“ идентичност, която е по-податлива на промяна в близко бъдеще

Източник: Носов С.С. Формирование неадекватной самоидентичности и агрессивность: исследование девиантных детей-сирот // Вопросы психического здоровья детей и подростков. - 2003. - №1. - С. 82-84

image

Категория: Други
Прочетен: 667 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             1228# Нарушенията в йерархията на семейната система. 

                              Какво не трябва да
правят родителите със своите деца?

 

Йерархията е един от параметрите на семейната система, която има за задача да установи определен порядък, да определи принадлежността, авторитета, властта и степента на влияние между членовете на семейството.  Принципно е положението, че родителите са тези, които носят отговорност за децата и притежават власт в основното семейство. 

Отклонения и нарушения на йерархията.

1.Триангулация – емоционален процес между двама души, който има тенденция да въвлича трети.  В дисфункционалните семейства, в които има размити, крехки вътрешни граници, понякога родителите правят децата си свои емоционални партньори.  Тази обърната йерархия се характеризира с това, че статусът на детето става равен с родителския. Създаването на „обърната йерархия“ възниква поради неправилно разбиране или сляпо следване на неадекватни либерални модели на взаимоотношения между родители и деца, при които родителят с гордост заявява, че той е „приятел на своето дете“, а не родител. В тези условия родителят губи властта си (сам се отказва), като с това бяга от своята родителска отговорност, а детето получава власт, която нито знае, нито може да използва функционално.

Пример: На-често срещания вариант е „дъщеря-приятелка“. Майката общува с дъщеря си като с равен на нея партньор, като приятелка, което води до психологически дискомфорт при детето, към смесване на ролите и отслабване енергията на самото дете. В норма, енергията и силата на детето следва да бъде насочена към социума, за общуване с връстници, с приятелите, с братята и сестрите, т.е. на едно хоризонтално ниво. В случаите, при които майката започва да споделя с дъщеря си, какви лоши отношения има с нейния баща, как те конфликтуват; когато разкрива своите подозрения за евентуални изневери на бащата, в душата на детето настъпва смут и хаос.

Когато майката става приятелка на дъщеря си, тогава в очите на детето изчезва авторитетът на родителя и като следствие от това, дъщерята неволно се присъединява към бащата. Детето не желае да чува подобни думи за другия родител и в резултат то се дистанцира от майката.

Какво не трябва да знаят децата за своите родители?

Засягайки темата за излишната откровеност в общуването с децата, е необходимо веднага да се посочи какво всъщност в норма не трябва да знаят децата. Децата не трябва да бъдат информирани за личните интимни подробности и тайни на родителите. На първо място това засяга сексуалните отношения. Метафорично това звучи така: „вратата на съпружеската спалня трябва да бъде плътно затворена за децата в семейството“. Децата трябва просто да знаят, че там има врата и това е всичко.

На второ място, децата не бива да научават за добрачните романи, отношения и етапа на влюбеност на родителите. Когато една майка разказва на дъщеря си за своите добрачни авантюри, тя отнема от силата и авторитета на бащата и настройва детето срещу себе си.  Същото се отнася и  за бащата и за неговите добрачни отношения било с майката, било с други жени.  Ако има сключен брак и детето попита за това, то има смисъл да се съобщи само за факта на брака и не е необходима по-дълбока фиксация върху подробностите, за да не се предизвиква безпокойство у детето и съмнения за стабилността на съюза на родителите.

2.Парентификация – думата произхожда от английското „parents“ – родители. В буквалния смисъл феноменът представлява превръщане на детето в родител на собствените си родители. Този вариант на обърната йерархия често възниква в случай на алкохолизъм или наркомания на единия или двамата родители.

Пример: Ако бащата е наркозависим и в семейството има син, то той много често ще замества майката в нейната роля на съзависим.  Бащата и майката в такива семейства често са инфантилни, проявяват подчертано детско поведение и по тази причина мястото и ролята на родител (зрял възрастен) се поема от порасналото дете, което започва да нови отговорността за семейството, за неговото съществуване и хомеостаза. Детето започва да взима решения, да определя границите на семейството, да държи „вратата затворена“ за хора отвън, правейки тези граници особено твърди. Последните могат да изглеждат така:  никой не бива да разбира, че бащата е зависим, ето защо никой не трябва да посещава домът ни, с никого не трябва да се споделя това, което се случва в семейството.  Такова дете обикновено няма приятели, то е затворено, необщително, самоизолиращо се от другите и прекалено рано става „възрастен“. Това е форма на обърната йерархия, при която детето разполага с по-голяма власт от родителите си.

Друг пример за парентификация: Това са случаите при ранна смърт на майката, когато дъщерята я заменя и като следствие вече престава да бъде дъщеря.  Тя поема и изпълнява много от майчините роли още от ранна възраст, подкрепяйки, ухажвайки и поддържайки бащата.  Този статус не й позволява да бъде пълноценна дъщеря и омъжвайки се, тя често се превръща във функционална майка на своя съпруг.

3.Нарушения на йерархията при сиблинговата субсистема (детска субсистема).

Настъпват като следствие от парентификация, при която по-голямото дете поема върху себе си отговорността за родителската субсистема. Тогава практически то поема и отговорността за детската (спрямо по-малките братя и сестри) субсистема. Друг вариант е, когато в самата детска субсистема няма йерархия между по-големи и по-малки деца, липсва водещо, старшо по възраст и отговорности дете, а всички са равни.  Този феномен възниква тогава, когато родителят има твърдо и авторитарно влияние върху децата и се обединява в коалиция с детската субсистема срещу другия родител.

Пример: Бащата прекарва дълго време със своите синове (буквално е фиксиран в тях, стараейки се да ги превърне в себе си), които са на различна възраст (спорт, риболов и пр.), без да ги  диференцира на по-голям и на по-малък, на старши и младши, а майката не участва в тези дейности. В този случай майката започва да усеща своята слабост, да изпитва раздразнение и да търси начин за създаване на своя коалиция, например със своите родители или дори с психотерапевта.

Тук трябва да се отбележи, че наред с дисфункционалните коалиции, обединяващи родител и дете, има и здрави варианти.  Това са коалициите от „хоризонтален“ тип, към които се отнасят вътрешно-семейните коалиции между двамата съпрузи и коалиция между децата.

Извод:

Родителите лишават детето от неговия детски живот, принуждават го да обслужва техните интереси и потребности, подтикват го да живее живота на възрастен, нарушават йерархията и практически го лишават от родител,  всеки път:

-когато се обявяват за „приятели“ на своите деца;

-когато се оплакват от своя живот на възрастни;

-когато демонстрират своята неспособност да се справят със своите загуби и поражения;

-когато нахлуват и обсебват детския свят, опитвайки се да се спасят от самотата си;

-когато принуждават детето да прикрива техните болезнени пристрастия;

-когато, водени от своя егоизъм обвиняват децата си за тяхната неблагодарност, търсейки компенсация за „безсънните нощи“ под формата на внимание или съчувствие.


Кирил Кунчев

image

Категория: Други
Прочетен: 1022 Коментари: 0 Гласове: 0
 


         1267# Примерна схема за провеждане интервю с ученици от „група риск“.

 

1.Обучение:

-любими и нелюбими предмети;

-причини за училищните успехи и неуспехи;

-отношения с учителите;

-участие в обществена работа;

-случаи на нарушения на дисциплината;.

2.Планове за бъдещето:

-отношение към предложенията за обучение;

-избор на професия;

-способности да отчита трудностите и реално да оценява възможностите си;

3.Отношения със съучениците:  

-предпочитания към един близък приятел или компания;

-положение (статус) сред групата („душа на компанията“; „преследван“; „самотник“; аутсайдер; отстранен и др.);

-критерии за избор на приятели (по лични качества; по общи интереси и увлечения и др.);

4.Увлечения (интереси) в настоящето и в миналото:  

-под чие влияние е бил и е правил избори;

-какви резултати е постигнал в резултат на тези избори;

-защо едни или други увлечения е изоставил (ако има такива);

5.Отношения с родителите:

-състав на семейството;

-вътрешносемейно отношения;

-кой от членовете на семейството назовава първи в поредицата;

-пропуска (забравя) ли да назове някой от членовете;

-кой се занимава с неговото възпитание;

-най-близък член на семейството;

-с кой от членовете е в конфликтни отношения; какви са причините; има ли конфликти между другите членове;

-отношение на ученика към самото семейство;

В случай, че пълното семейство се е разпаднало, следва да се установи на каква възраст е било детето, когато се е случило това; какво е отношението му към развода на майката и към бащата; поддържа ли детето контакт с родителя, който си е отишъл;

В случай, че детето от раждането си живее със самотен родител (най-често майката), следва да се установи отношението му към липсващия баща и отношението на майката към този статус.

Полезно е да се изслуша мнението на ученика за характера на родителите си (ако той самият желае да направи такъв коментар).

6.Отклонения в поведението (отбелязани в миналото):

-бягства от учебни часове/отсъствия от учебни дни без уважителни причини;

-дребно хулиганство;

-тютюнопушене и употреба на алкохол;

-употребление на различни психоактивни вещества;

-бягства от дома;

-задържан ли е от полицията (кога и защо);

7.Тежки, травмиращи ситуации (събития) в миналото и отношението на ученика към тях; имал ли е някога по този повод суицидни мисли.

8.Заразни болести: как са се отразили върху обучението му и върху положението му сред съучениците; наличие в миналото или настоящето на нарушения на съня, апетита, самочувствието и настроението.

9.Лични проблеми 

Тук преди да се зададат въпросите е необходимо да се обясни на ученика, че интересът е продиктуван не от лично любопитство, а за да се изяснят вероятните му преживявания и за да се получи по-пълна представа за неговия характер; разбира се, необходимо е да се изтъкне, че информацията е конфиденциална):

-първа влюбеност и свързани с нея психични травми;

-оценка на своята привлекателност;

-начало на полов живот и скрити опасения по повод сексуалната му пълноценност;

image

Категория: Други
Прочетен: 673 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                 435# Карта за наблюдение на ученици от „група риск“ (карта на Стот)

                           (за учители, възпитатели и други педагогически специалисти)

 

Описание: Методиката се използва за диагностика на ученици с девиантно поведение или със затруднения в адаптацията в традиционно „трудния“ пети клас (първи или десети) към новите условия на обучение; за анализ характера на дезадаптацията и определяне степента на неприспособимост на ученика. Методиката позволява да се получи картина на емоционалното състояние на ученика и на пречките за адекватното му приспособяване към училищните изисквания. Методиката се явява основен инструмент за разкриване на ученици от „група риск“.

Широкото прилагане на методиката в практиката на училищните психолози показва, че тя е чувствителна и позволява да бъде събрана достатъчно пълна информация за учащите се.  Получените с помощта на картата данни се явяват достатъчни за изводи относно проблеми на учениците, които могат да попречат за успешното справяне с трудностите, възникващи при прехода от IV към V клас. Най-често методиката се прилага  в началото или втората половина на октомври, а за първокласниците през декември месец.

Картата представлява едновременно и бланка за попълване. В нея класният ръководител отбелязва наличието на една или друга особеност в поведението на ученика, които са указани в съдържанието на скалите.

Картата включва общо 196 образци на поведение за оценяване степента и характера на дезадаптация на ученика, групирани в 16 комплексни симптоми – или симптомокомплекси (СК). СК представляват списъци, които са номерирани от I-XVI. Във всеки СК образците поведение имат своя номерация. При попълване на картата за наблюдение всеки от указаните в нея образци при наличие се отбелязва със знак „+“ , а при отсъствие със знак  „-„.

Към дезадаптираните се отнасят две категории ученици:

а) такива, които изпитват трудности и създават множество трудности за обкръжаващите (технически персонал, педагози, съученици), популярни като „трудни“;

б) такива, които изпитват трудности, но не създават трудности на обкръжаващите;

Процедура за обработка: Процедурата включва изчисляване на събраните балове по всяка от скалите и общо сборуване на всички скали, което показва степента на адаптация на всеки ученик. Колкото е по-висок сбор по една или друга скала има ученика, толкова по-ниски са възможностите му за адаптация в новите условия.

При количествената обработка се правят две изчисления:

а) Сумират се баловете по всяка скала (суров бал).

б)Изчислява се степента на изразеност на симптомокомплекса по всяка скала (всеки сбор от постигнатите по скалата сурови балове се разделя на максимално възможната сума по същата скала и се умножава по 100.%.)

Скалата позволява да се установят трудностите на ученика и да се определят насоките за по-нататъшна работа с него. С помощта на картата училищният психолог получава възможност да помогне на учителя при установяване проблемите на класа като цяло и в частност на всеки един ученик.

Може да се каже, че колкото повече симптоми от картата бъдат маркирани, толкова по-голяма е вероятността от училищна дезадаптация. Отделни поведенчески реакции обаче, имат различна информационна тежест за общия синдром. Някои имат много по-сериозна роля за дезадаптацията, отколкото множество с по-малка  (незначителна) тежест. Именно тази особеност занимава анализа, който следва да се извърши не от учителя, а от училищния психолог, който от своя страна единствен е в състояние да направи професионална оценка и да събере допълнителна информация по отделни хипотези. 

По тази причина при превода на първичните емпирични показатели (суров бал – „+“ и „-„), за едни образци поведение се начислява 1 бал, а за други 2 бала.  За тази цел се използва таблица за превеждане на суровите балове.

При работа с картата следва да се съблюдава етика на изследването. Преди всички психологът, оказващ помощ на класния ръководител е длъжен да получи увереност, че педагогът иска действително да помогне на учениците, изпитващи проблеми при адаптацията си и още, че няма да обсъжда резултатите с външни лица, други ученици или с техните родители. Освен това е необходимо пълно взаимно разбиране между педагога и психолога, за постигане на последващите цели.

Понякога в процеса на анализ на картата може да бъде наблюдавана ситуация, при която по-голямата част от учениците от класа събират максимален бал по някои от скалите.  Такъв клас изисква повишено внимание от страна на администрацията на училището, тъй като е необходимо да се установят причините, довели до тази дезадаптация в такъв размер. Например, ако класът събира максимален бал по скала „Тревожност по отношение на възрастните“, може да се предположи, че учителите, които работят с този клас използват преимуществено директивен стил в общуването с учениците или са извънредно строги по отношение на децата. В този смисъл картата позволява да се открият дефицити в компетенциите или грешки в моделите на общуване, преподаване, ръководене на класа. 

I  - НД - недоверие към новостите; хора, вещи, ситуации;  

II  - Д - депресия;

III  - У - самоизолация (бягство в себе си);

IV  - ТВ - тревожност по отношение на възрастните;

V - ВВ - враждебност по отношение на възрастните;

VI - ТД - тревожност по отношение на децата;

VII - А - недостатъци в социалната нормативност;

VIII - ВД - враждебност по отношение на други деца;

IX - Н - нетърпеливост, безпокойство;

X - ЕН - емоционално напрежение;

XI - НС - невротични симптоми;

XII - С - неблагоприятни условия на средата;

XIII - УР - умствена изостаналост;

XIV - СР - сексуално развитие;

XV - Б - болест и органични нарушения;

XVI - Ф - физически дефекти.

 

Ред за работа:Картата се попълва от учители, възпитатели или възрастни, които познават добре детето. В регистрационната бланка се маркират онези цифри, които съответстват на формата на поведението (синдрома) и са най-характерни за даденото лице.

Централната вертикална линия отделя по-тежките нарушения (вдясно) от по-малко тежките (вляво). При сборуване на симптомите, намиращи се в лявата част всеки сегмент се оценява с 1 бал, а в дясната – с 2 бала.  Сборът от сумите по баловете на всеки синдром дават „коефициента на дезадаптираност“. Освен количествен се извършва и качествен анализ.

По-голямото количество маркирани сегменти (в сравнение с другите деца) позволява да се направи извод за сериозни нарушения в развитието и поведението на детето, а също така да се отделят синдроми, които в най-голяма степен определят нарушението и чийто преодоляване трябва да заемат централно място при работата с детето. 

 I.НД – недоверие към новости: хора, вещи, ситуации.

Индикатор за това, че всеки успех на детето се постига с огромно усилия. От 1 до 11 – малко изразени симптоми; от 12 до 16 – симптоми на явно нарушение.  

 II.Д – депресия.

В по-лека форма (симптоми 1-6) по време на наблюдението се наблюдава спад на активността и смяна на настроението. Наличието на симптоми 7 и 8 свидетелстват за склонност към раздразнение и физиологично изтощение. Симптомите 9-20 отразяват по-остра форма на депресия.. Пунктовете на синдром „Д“ обикновено способстват за усилване на синдромите „ВВ“ и „ТВ“, в  крайните форми на депресия. По всяка вероятност, те действително репрезентират елементи на депресивно изтощение.  Скалата взаимодейства чувствително със ПДО на Личко (астения – слабост, раздразнителност, умореност) за акцентуации на характера при подрастващи. Става дума не за клинични, дори не за субклинични форми на слабост, а за прояви на апатия, понижено настроение, неврофизическа изтощеност.   В най-лека форма спада на енергичността се редува с извънредна енергичност и активност. СК показва дефицит на енергийни ресурси на организма на детето, а следователно на невъзможност за проява на активност. 

III.У – самоизолация (бягство в себе си).

Избягване на контакти и самоизолиране – негативни нагласи към всякакви контакти с хора, дори отхвърляне на проявявано към него чувство на любов.  Явява се защитна нагласа по отношение на контактите с други хора и отхвърляне на проявите на любов към него.

IV.ТВ – тревожност по отношение на възрастните.

Безпокойство и неувереност дали е обичан, харесван, дали възрастните се интересуват от детето. Изразява тревожна надежда в стремежа и опитите на детето към установяване и съхраняване на добри отношения с възрастните. Симптомите 1-6 – детето се старае да се убеди „прието“ ли е и обичано ли е от възрастните;  Симптомите 7-10 – стреми се да привлече вниманието и да добие любовта на възрастните. Симптомите 11-16 – показват засилено безпокойство дали е „прието“ от възрастните.

V.ВВ – враждебност по отношение на възрастните.

Манифестира различни форми на отхвърляне на възрастните: от избягване на учителите, през подозрителност до неконтролируеми навици на враждебност. Симптомите 1-4 – детето проявява различни форми на отхвърляне на възрастните, които могат да бъдат начало на враждебност или депресия. Симптомите 5-9 – показват определена враждебност към възрастните, но все още се старае да поддържа добри отношения.  Симптомите 10-17 – показват открита враждебност, проявяваща се в асоциално поведение. Симптомите 18-24 – пълна, неуправляема, първична враждебност.

VI.ТД – тревожност по отношение на децата.

Безпокойство, неувереност и тревожност на детето за приемане от други деца – обичат ли го, харесват ли го, представлява ли интерес за тях. Временно тя приема форми на открита враждебност. Всички симптоми са еднакво важни.

VII.А – дефицит на социална нормативност (асоциалност).

Този термин не трябва да се приема буквално като асоциално поведение, макар че при силна изразеност (82% и повече) може да се твърди за такава.  Слаба изразеност (около 14% и по-малко) може да се наблюдава в случаи, при които нравствените нагласи на ученика са по-високи от предявяваните към него училищни изисквания (това съотношение разбира се не е задължително, но се среща). Неувереност в одобрението на възрастните, проявяваща се в различни форми на негативизъм. Симптомите 1-5 – показват отсъствие на старание да се хареса на възрастните. Безразличие и отсъствие на заинтересованост да поддържа добри отношения с тях.  Симптомите 5-9 – при по-големите деца могат да показват определена степен на независимост.. Симптомите 10-18 – свидетелстват за липса на морални скрупули. 16 – счита възрастните за недружелюбни, противоречи им, като вярва че се месят и ограничават неговите права.

VIII.ВД – враждебност към деца. (от ревниво съперничество, през конфликтност до открита враждебност).

Слабата изразеност на СК „Враждебност към възрастните“ и  „Враждебност към децата“ може да говори за опит  за установяване или съхранение на добри отношения, но не с нормални, а с погрешни способи. Това може да бъде сигнал за началото на преход „от любов към ненавист“, когато добрите прояви се редуват с лоши.

IX.Н –  нетърпеливост, безпокойство.

Безпокойство, нетърпеливост, неспособност за работа, изискваща концентрация на внимание, размишление и постоянство. Склонност към полагане на кратковременни и повърхностни усилия. Избягване на продължителни усилия.

X.ЕН –  емоционално напрежение.

Признак за изоставащо емоционално развитие, водещо в условията на училището е емоционалната напрегнатост и ниско ниво на стресоустойчивост. Проявява се в инфантилност на речта, тревожност, склонност към плач. Симптомите 1-5 свидетелстват за емоционална незрялост. 6-7 - за сериозни страхове. 8-10 – за отклонения.

XI.НС -–  невротични симптоми.

Включва преимуществено признаци на невроза: невро-обсесивни състояния – често мигане с клепачите; смучене на пръсти, гризане на нокти; отчасти страхова невроза: говори неподредено, забързано или упорито мълчи. Остротата им може да зависи от възрастта на детето или да бъдат последици от други нарушения.

Забележка:СК, които са свързани с конституционалния тип нервна система – О, Н, ЕН, НС, а също отчасти и НД и У – имат важно значение за разбиране личността на ученика.

XII.С — среда.

Съдържа няколко външни признака, които са сигнали за това, че детето расте в неблагополучна среда – фактори и условия, които засягат семейния кръг.

XIII.УР — умствено развитие.

 Показва нивото на изоставане в учебната дейност и свидетелства за общото умствено развитие на детето на фона на възрастовата му група.

XIV.СР — сексуално развитие.

Фиксира и представя обща оценка за темпа и насочеността на половото развитие.

XV.Б — болест и органични нарушения.

Съдържа външни признаци, по които може да се съди за заболяване на детето, без да позволява поставяне на диагноза.

XVI.Ф физически дефекти.

Констатира абнормности или нарушения в телосложението, зрение, слух.

Инструкция за класния ръководител: Отбележете със знак „Х“ устойчивите (регулярни или постоянно наблюдавани) форми на поведение на детето.

Ориентировъчни критерии (по данни на В.А.Мурзенко).

Коефициента на дезадаптация съставлява основната част на скалата от 8 до 25 бала. Повече от 25 бала свидетелства за значителни и сериозни нарушения на механизма за личностна адаптация. Тези деца се намират на границата на клиничните нарушения и се нуждаят от специална помощ, в т.ч. намеса на психоневролог.

 I.НД - недоверие към нови хора, вещи и ситуации
(16 модели на поведение)
1.Разговаря с учителя само тогава, когато се намира с него насаме. 
2.Плаче, когато му направят забележка.
3.Никога не предлага на някой сам някаква помощ, но веднага се включва, ако бъде помолен за такава.
4.Играе ролите на „подчинен“ (например, съгласява и приема безинтересни роли – да бъде резерва при игра на футбол, а по време на почивката взима топката и играе сам, а другите го гледат). 
5.По-скоро тревожен, отколкото непослушен.
6.Лъже от страх.
7.Харесва му другите да проявяват към него симпатия, но не моли за нея.
8.Никога не носи на учителя цветя, подаръци,  защото другите правят това достатъчно често.
9.Никога не носи и не показва на учителя намерени неща (вещи), не информира за прояви на съучениците и пр., тъй като другите го правят достатъчно често. 
10.Има обикновено само един добър приятел и обикновено игнорира останалите деца в класа.
11.Поздравява учителя си само тогава, когато му се обърне внимание. Иска да бъде първо забелязан.
12.Не търси учителя и не започва разговор с него по собствена инициатива.
13.Твърде срамежлив е за да поиска нещо от другите (например помощ).
14.Бързо се изнервя, плаче, почервенява, ако му зададат въпрос.
15.Бързо и лесно се отказва от активно участие в игра.
16.Говори неразбрано, мърмори,  особено когато го поздравяват или се запознават с него.

II. Д – депресия
(20  модели на поведение)
1.По време на час понякога е старателен, друг път не го е грижа.  2.В зависимост от самочувствието или моли за помощ за изпълнение на учебните задачи, или дори обратно.
3.Държи се крайно различно неадекватно. В учебната работа  старателността му се променя без основание.
4.В игрите понякога е активен, понякога напълно апатичен. 5.През свободното си време понякога проявява пълна загуба на интерес дори към неща, които обикновено харесва и от които се интересува.
6.Когато изпълнява манипулации с ръце, понякога е много старателен, понякога – не.
7.Нетърпелив - внезапно губи интерес към дейността по време на нейното изпълнение.
8.Лесно и изведнъж се ядосва, внезапно изпада в ярост.
9.Може да работи самостоятелно, но бързо се уморява и губи интерес.
10.Не му достигат физически сили когато е необходимо да извършва такава дейност.
11.Вял, безинициативен в класа.
12.Апатичен, пасивен, невнимателен.
13.Често се наблюдава внезапен и рязък спад на енергия.
14.Движенията му са забавени, тромави.
15.Твърде апатичен, разтроен, към никого не се обръща за помощ, не споделя.
16.Изглежда равнодушен, с празен, неразбиращ поглед.
17.Винаги е ленив и апатичен в игрите.
18.Често мечтае, отвлечен от реалността.
19.Говори неразбрано, мърмори, фъфли.
20.Предизвиква жалостта на другите (угнетен, нещастен), рядко се смее. 

III.У – самоизолация (бягство в себе си)
(13 модели на поведение)
1.Абсолютно никога и с никого не се поздравява.
2.Не реагира на приветствия.
3.Не проявява дружелюбност към другите и не отговаря на дружелюбието им.
4.Избягва разговори (затворен себе си). 
5.Мечтае и се занимава с други неща, които са различни от учебните (живее в друг свят).
6.Не проявява интерес към дейности, свързани с манипулация (ръчна работа).
7.Не проявява интерес към колективни игри.
8.Избягва другите хора.
9.Стои далеч от възрастните (страни) дори тогава, когато видимо се нуждае от тях. 
10.Съвършено изолиран от другите деца (не е възможно с него да се сближи някое дете)
11.Създава впечатление, че не забелязва другите. 
12.Обезпокоен, срамежлив при водене на разговори, често променя темата или отклонява предложението за диалог.
13.Държи се като уплашено „животно“. 

IV.ТВ – тревожност по отношение на възрастните.
(16 модели на поведение)
1.С желание изпълнява своите задължения.
2.Проявява извънредно желание да поздравява учителите.
3.Твърде разговорлив (бърборенето му дори е досадно).
4.С удоволствие поднася цветя и други подаръци на учителите.
5.Много често носи, показва и занимава учителите с намерени вещи, показва им рисунки, разказва за други случаи в класа и извън класа.
6.Извънредно дружелюбен и учтив към учителите.
7.Извънредно много разказва на учителите си за своето семейство.  
8.Старае се да се хареса на учителите, дори се „подмазва“.
9.Винаги намира повод да привлече вниманието и да занимава учителя със себе си.
10.Постоянно се нуждае от контрол и помощта на учителите.
11.Стреми се да получи симпатиите на своите учители, като ги посещава с различни дребни молби или оплаквания на свои съученици.
12.Опитва се да „монополизира“ учителя (занимава го изключително със себе си).  
13.Разказва фантастични, измислени истории.
14.Опитва се да заинтересова възрастните, но не полага никакво старание за това.
15.Извънредно загрижен в опитите си да заинтересова възрастните и да получи техните симпатии.
16.Напълно и внезапно се „оттегля“ от учителя, ако усилията му не се увенчаят с успех.

V. ВВ – враждебност по отношение на възрастните
(24 модели на поведение)
1.Непостоянен в настроението. 
2.Изключително нетърпелив, освен в случаите, при които се намира в „добро“ настроение.
3.Проявява упорство и настойчивост при манипулации (работа с ръце).
4.Често се намира в лошо настроение.
5.При подходящо настроение може да предложи своята помощ и услуги на другите.
6.Когато моли за нещо учителите си може понякога да бъде сърдечен, а друг път равнодушен.
7.Понякога се стреми, а друг път не поздравява учителите си.
8.В отговор на поздравление може да изрази подозрителност или злоба.
9.Понякога е дружелюбен, а понякога  в лошо настроение.
10.Много нестабилно поведение. Понякога създава впечатление сякаш умишлено се държи лошо и изпълнява лошо дейностите си.
11.Не опазва или унищожава обществена или лична собственост (вкъщи, обществен транспорт, училище).
12.Използва вулгарен език, разказва цинични истории, драска и рисува аналогично съдържание.
13.Неприятен, особено когато се защитава от обвинения.
14.Мърмори под носа си, ако е недоволен от нещо.
15.Отнася се негативно към забележки.
16.От време на време лъже без повод и без затруднение.
17.Един-два пъти е заловен или уличен в кражба на пари, лакомства, ценни предмети.
18.Винаги за нещо претендира и счита, че е наказан несправедливо.
19."Див" поглед. Гледа изпод вежди.
20.Много непослушен, не спазва правилата, недисциплиниран.
21.Агресивен (крещи, заплашва, употребява сила).
22.С желание се сприятелява и дружи с т. нар. „подозрителни типове“.
23.Често краде от другите пари, ценни предмети, лакомства. 24.Държи се непристойно. 

VI.ТД – тревожност по отношение на другите деца.
(15 модели на поведение)
1.Играе ролята на „герой“, особено когато му се направи забележка.
2.Не може да се удържа (самоконтролира) без да играе роли пред другите деца (демонстративен).
3.С удоволствие се прави на глупак.
4.Извънредно смел (перчи се и поема необмислени рискове).
5.Полага усилия винаги да се намира в съгласие с болшинството (масата), като се опитва да ги манипулира и управлява. 
6.Обича да бъде център на внимание.
7.Играе изключително (или почти изключително) с деца по-големи от него.
8.Стреми се да играе важни роли и заема отговорни постове в група, но се страхува, че няма да се справи.
9.Хвали се (перчи се) пред другите деца.
10.Държи се като шут (незряло поведение, търсещо внимание).
11.Държи се шумно в класната стая, когато учителя отсъства.
12.Облича се предизвикателно (панталони, прическа - при момчетата; екстравагантно облекло и козметика – при момичетата).
13.С удоволствие разрушава обществено имущество. 14.Организира и извършва глупави лудории в група от връстници. 15.Подражава и участва на хулиганските постъпки на обкръжението си.  

VII.А – дефицит на социална нормативност (асоциалност).
(16 модели на поведение)
1.Не е заинтересован от учебната дейност.
2.В училище работи само тогава, когато над него „стоят“ или когато го заставят да работи.
3.Вън от училището работи само тогава, когато го контролират или заставят да работи.
4.Не е срамежлив, а проявява безразличие при отговори на въпросите на учителя.
5.Не е срамежлив, но никога не моли за помощ.
6.Никога доброволно не се ангажира с каквато и да е работа. 7.Не се интересува от одобрението или неодобрението на възрастните.
8.Контактите с учителите свежда до минимум, но с останалите възрастни общува нормално.
9.Избягва учителите, но разговаря с другите хора.
10.Пише домашните си работи.
11.Взема чужди книги, учебници без разрешение.
12.Егоистичен, обича интригите, лицемери, издава другите деца.
13.В игрите с другите деца проявява хитрост и непочтеност.
14.„Нечестен играч“ (играе винаги за лична изгода; лъже в игрите).
15.Не може да удържа дълго погледа си и гледа в очите на другите.
16.Потаен и недоверчив.

VIII. ВД – враждебност по отношение на другите деца. 
(10 модели на поведение)

1.Пречи на другите деца в игрите, надсмива им се, подиграва ги, обича да ги обърква, пречи и затруднява.
2.Периодично става много недоброжелателен към деца, които не принадлежат към групата му (тесния му кръг).
3.Дразни другите деца, подиграва се, закача се.
4.Обижда другите деца, кара се с тях.
5.Опитва се вербално да създаде определени трудности във взаимоотношенията между другите деца.
6.Поврежда или унищожава вещи на другите деца.
7.Обикновено с повечето деца се намира в лоши отношения (преобладаващо не го харесват).
8.Сближава се и дружи най-често с по-слаби деца.
9.Другите деца не го обичат, не могат да го търпят, избягват го. 10.При физически сблъсък използва прийоми, несъответстващи на възрастта  (дращи, хапе и пр.).

IX.Н – нетърпеливост, безпокойство.
(11 модели на поведение)
1.Много нерешителен.
2.Отказва контактите с други деца, като това прави неприятен за тях начин.
3.Лесно се примирява с неуспех при манипулации (дейност, извършвана с ръце).
4.В игрите е неспособен да владее себе си – сприхав, изнервен, разсеян.
5.Разпилян, неорганизиран, повърхностен – често забравя или губи принадлежностите си в училище.
6.Нервен, повърхностен и безотговорен в ръчния труд.
7.Липсва му старание в училище.
8.Твърде обезпокоен за да работи самостоятелно.
9.По време на час не може да се съсредоточи и дълго време да бъде концентриран.
10.Не знае какво да прави със себе си – не е в състояние да се заеме и извършва каквато и да е било дейност относително дълго време. 
11.Твърде обезпокоен за да запомни определени указания или бележки на възрастните.

X.ЕН - емоционално напрежение.
(12 модели на поведение)
1.Играе с играчки и участва в игри за по-малки от него.
2.Обича игрите, но бързо губи интерес към тях.
3.Речта му е инфантилна, характерна за по-ранна възраст. 4.Твърде незрял, за да разбере, да следва указания и да му се има доверие.
5.Играе изключително (преимуществено) с по-малки деца. 6.Неуверен, плашлив и тревожен при вземане на решение за каквото и да било.
7.Другите деца му се подиграват (жертвен агнец, аутсайдер). 8.Често го подозират, че е избягал от час, че не е присъствал на събиране, че не е участвал в мероприятие, макар другите да правят това много по-често.
9.Често закъснява
10.Бяга от отделни часове.
11.Неорганизиран, хаотичен, разпилян.
12.Държи се в класа (групата) като отхвърлен, изоставен, страни от другите (външен човек).   

XI.НС - невротични симптоми.
(7 модели на поведение)
1.Заеква, изпитва трудности при произнасяне на звуци/думи.
2.Речта е накъсана, неподредена.
3.Често мига – наподобява тик.
4.Безцелни движения на ръцете, шията или с цяло  тялото – наподобяващи тик.
5.Гризе ноктите си. 
6.Специфична походка – клати се в ляво-дясно.
7.Смуче някой от пръстите си (най-често палец) – над 10 годишна възраст. 
 
XII.С – неблагоприятни условия на средата.
(7      модели на поведение)
1.Често отсъства от часове.
2.Не посещава училище по няколко поредни дни.
3.Родителите съзнателно лъжат и оправдават отсъствието на детето.
4.Налага се да остава вкъщи, защото е необходим в помощ на родителите.
5.Разхвърлян и нехигиеничен, немарлив към хигиената.
6.На външен вид изглежда така, сякаш е недохранен.
7.Външния му вид е значително непривлекателен.

ХIII.УР – умствено развитие.
(7 симптома)
1.Значително изостава в усвояване на учебния материал.
2.Носител на званието „необучаем“.
3.Въобще не може да се научи да чете.
4.Значителни дефицити в математическите му знания и умения.
5.Липсват му каквито и да било математически знания.
6.Другите деца се държат с него като с „глупак“.
7.Децата го наричат „глупав“. 

XIV.СР - сексуално развитие.
(3 модели на поведение)
1.Твърде ранно развитие, чувствителност към противоположния пол.
2.Задръжки в половото развитие.
3.Проявява извратени наклонности.

XV.Б - болести и органични нарушения.
(14 симптома)
1.Неправилно дишане..
2.Чести простуди.
3.Често кръвотечение от носа.
4.Дишане през устата.
5.Склонност към ушни заболявания.
6.Склонност към кожни заболявания.
7.Чести оплаквания за болки в стомаха и гадене.
8.Често главоболие.
9.Склонност към извънредна бледност или изчервяване.
10.Болезнено зачервени клепачи.
11.Много студени ръце.
12.Кривогледство.
13.Лоша координация на движенията.
14.Неестествени пози на тялото. 

XVI.Ф - физически увреждания (дефекти)
(5 симптома)
1.Лошо зрение
2.Слаб слух.
3.Твърде нисък.
4.Извънредна пълнота (наднормено тегло).
5.Други ненормативни особености в телосложението.


image

Количествените показатели по всеки СК имат значение, но то е ориентировъчно. По тази причина на интерпретацията се обръща специално внимание.

С помощта на цифрова скала (от 0 до 100%) всеки СК е разделен на 5 интервала. Интервалът от 0 до 20%  показва слаба изразеност на качеството или фактически, ние имаме работа с качество, различно от присъщите, дадени в СК.   Така например, много слабо изразен СК V.ВB, може да свидетелства за опити на детето да установи добри отношения с възрастните, но тези опити са съпроводени с неприятни за възрастните действия.

Интервалът от 80 до 100% по аналогичен начин показва, че тук качествата на СК са преобразувани и ние имаме работа с други качества. За правилната интерпретация на крайния интервал е особено важно да се установят допълнителни сведения.

Интервалите от 20 до 40 %, от 40 до 60 %, от 60 до 80 % манифестират съответно видима изразеност, силна изразеност, много силна изразеност на качествата.

image

image

image

image

В бланката с букви са представени симптомокомплексите, а с цифри образците модели на поведение. Моделите, намиращи се вдясно от удебелената вертикална линия и маркирани с по-тъмен шрифт, свидетелстват за по-тежки нарушения и неприспособимост на детето.        

Забележка: Местата на скалите „Н“ и „ВД“ и „СР и УР“ са разместени в бланката, в сравнение текстовия материал.

 

Превод от руски, Кунчев.

 

Източници:

1.Ку Тху Хыонг. Диспозиционные механизмы регуляции как фак­тор успешности педагогической деятельности: Автореф. канд. дисс. Л., 1991.

2.Мурзенко В. А. Психологический анализ личностно-поведенческой структуры так называемых «трудных» детей в условиях мас­совой школы (в связи с задачами психокоррекционной работы): Ав­тореф. канд. дисс. Л., 1979.

3.Рабочая книга школьного психолога / Под ред. И. В. Дуброви­ной. М., 1991.

4.Реан А. А. Психология педагогической деятельности. Ижевск, 1994.

5.Регуш Л. А. Наблюдение в практической психологии. СПб., 1996.

6.https://murzim.ru/psihologija/psihologija-izuchenija-lichnosti/10539-karta-nablyudeniya-stotta.html

image

Категория: Други
Прочетен: 1432 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                              1257#  Работа за установяване на ученици от „група риск“

 

Важността да се разкрият и установят децата от „група риск“ се признава за водеща от всички специалисти, работещи с ученици. Това е най-благодарната група клиенти, подходящи за провеждане на психопрофилактика, консултиране  и психотерапия.

Голяма част от подрастващите от „група риск“ са т. нар. „нарочени деца“ и „деца без диагноза“ (проблеми клиенти). За тях са характерни някой особености, обхващащи различни жизнени сфери – сферите за диагностика и последваща корекция.

В поведенческата сфера се наблюдават:

-бягство от разрешаване на проблеми;

-нестабилност в отношенията с обкръжението;

-доминиращ еднотипен способ за реагиране при фрустрация и трудности;

-високо ниво на претенции при отсъствие на критична оценка за собствените си възможности;

-склонност към обвиняване на другите, егоцентризъм, агресивно и неуверено поведение;

-прояви на социофобия;

-ориентация към много твърди норми и изисквания;

-перфекционализъм, нетърпимост и нетърпеливост, които не позволяват отношенията с другите да придобият устойчивост.

В афективната сфера се наблюдават:

-емоционална лабилност;

-ниска фрустрационна толерантност;

-бързо възникване и нарастване на тревожността и депресивността;

-ниска и нестабилна самооценка;

-преувеличаване на негативните събития и минимизиране на позитивните, което още повече потиска самооценката, като води до не приемане на „обратна връзка“ и способства самоизолация;

В мотивационно-потребностната сфера се наблюдават:

-блокиране на потребностите от защита, самоутвърждаване и свобода;

-затрудняване принадлежността към референтната група във временна перспектива.

В когнитивната сфера се наблюдават:

-„афективна логика“;

-„задълженост“ („аз трябва“; „аз съм длъжен“);

-свръхочаквания към другите („другите трябва“);

-„емоционални блокажи“ („момчетата не плачат“);

-ескапизъм (избягване на проблеми);

-„селективни избори“ (съставяне на заключения, основаващи се на детайли, изведени от контекста („ако другите ме критикуват, то аз наистина съм лош“; „тунелно“ мислене);

-„генерализиране“  (съставяне на глобални умозаключения, основаващи се на един изолиран факт);

-„абсолютно мислене“ (преживяване на опита в две противоположни категории („всичко или нищо“; „черно-бяло“ мислене);

-„произволно отражение“ (формиране на изводи при отсъствие на аргументи);

-перфекционализъм (стремеж всичко не просто да се направи, а да се прави отлично).

 Децата от група риск се разкриват и установяват сред другите, най-често чрез следните способи:

1.Клинико-психологична диагностика.

При този традиционен подход децата от „група риск“ се установяват по данните от анамнези и клинично-психологичните изследвания.  За установяване признаци за гранични състояния се прилагат критериите за тяхната диагностика  (по МКБ-10), интервюта, лабораторни данни и клинични проби.

2.Психологични скрининг-изследвания.

Както при клинично-психичното изучаване, детето се интервюира за едни или други симптоми или отклоняващи форми на поведение.  Интервюто се провежда с помощта на скринингови скални методики: въпросник за оплакванията на детето; карта за наблюдение на Стот, която дава количествени резултати, превишаването на които означава вероятност за наличие на нервно-психично разстройство. Тук следва да се има предвид, че повишени показатели може да се наблюдават и при психично здрави деца.  Събира се информация от родителите, учителите, обкръжението на ученика. След това „децата в риск“ преминават индивидуално консултиране  заедно с родителите в удобно за тях време.

При такава среща родителите предварително се информират за целите и задачите на разговора (обикновено по време на родителско събрание – лично) Анализът на резултатите от проведените изследвания се извършва, като се отчитат изискванията за конфиденциалност, етика и деонтология.

3.При диагностиката се поставя акцент на емоционалната сфера на детето, като идеята на изследванията не е в посока констатация на наличните социално-емоционални проблеми, т.е. просто описание на неприемливото поведение, а диагностика за решаване на тези проблеми.

Известни са някои изисквания към диагностичния инструментариум:

-насоченост към установяване на позитивните фактори за развитие и търсене на пътища за решаване на проблема (силни страни и възможности);

-простота, достъпност и скорост на работа (попълване, обработка на резултатите); за педагозите, които стоят практически на първото ниво  на процеса по съпровождане, е особено ценно използването на методики, които позволяват бързо и ефективно разкриване на пътища за решение на проблема;

-диагностичният инструментариум трябва да осигурява безопасна процедура от гледна точка на разгласяването на информацията, като се спазват принципа „в интерес на детето“;

Взаимодействието между класния ръководител, другите учители, специалистите в училището, училищната администрация, трябва да осигури ефективна работа за разкриване и съпровождане на учениците от „група риск“, т.е. на тези деца, които се намират в неблагоприятни социални условия (проблеми в семейството; непълно семейство; периферен или липсващ родител; неуспехи в обучението; миграция и др.), изпитващи върху себе си въздействието  на негативни социални фактори на развитие. При тези деца могат да възникнат социално-емоционални проблеми, ако на първо и второ ниво не бъде осигурена необходимата помощ и подкрепа.  Един от ефективно използваните напоследък инструменти за установяване на деца от тази категория е т. нар. „социален портрет на класа“, който се съставя от класният ръководител съвместно с психолог/педагогически съветник или социален педагог.  За проблемите на учениците класният ръководител е този, който трябва да съобщи (да подаде искане/заявка) до специалистите в училището (психолог/педагогически съветник) лично или в процеса на попълване на анкета, която специалистите прилагат не по-често от един път на четиримесечие.

След установяването (получаване на достатъчно информация и покриване критериите (признаците) за дете в „група риск“, класният ръководител и специалистите в училището пристъпват към практическа работа за събиране на допълнителна информация.

Събирането на информация за установяване на ученици със социално-емоционални и други проблеми завършва с разработването на програма за индивидуално съпровождане (подкрепа).

Примерна схема за набора от данни:

-провеждане на беседа с учителите и класния ръководител;

-провеждане интервю с родителите;

-изучаване особеностите на развитието на детето;

-събиране на информация за състоянието на здравословното състояние;

-изучаване информацията за училищната успеваемост и анализ на учебните проблеми;

-изучаване особеностите на класа (социометрично изследване; организиране на наблюдение; водене на дневник за наблюдение; беседи с учителите и класния ръководител; прилагане и анализ на резултатите от карта за съпровождане на класа);

-анализ на социалния портрет на класа;

-анкетиране на родителите (анкета „Особености на семейното възпитание“);

Важно условие за ефективността на работата по установяване на учениците от „група риск“ е своевременната заявка на класния ръководител или учителите към специалистите по съпровождането на детето (психолог/педагогически съветник/социален педагог), относно:

-наличие на сериозни поведенчески проблеми (например, отказ от спазване на установените норми и правила, устойчиви агресивни прояви и др.);

-прояви на депресивни състояния (затвореност, самоизолация „бягство в себе си“, емоционални „взривове“);

-отсъствия без уважителни причини от часове и учебни дени;

-употреба или предполагаема употреба на спиртни напитки и наркотични вещества;

-кризисни ситуации и инциденти в семейството;

-рязко влошаване на здравословното състояние;

-други случаи, при които влошени социалните условия представляват заплаха за емоционалното благополучие на детето.

-деца в риск от отпадане от образователния процес;

На основание анализа на получената информация, психологът, социалния педагог и класният ръководител съвместно разработват план за индивидуално съпровождане на детето от „група риск“.

Установяването  на ученик със социално-емоционални проблеми се извършва в процеса на систематично провеждани масови (фронтални) диагностични дейности или в резултат на получени сигнали от самия ученик за наличието на проблем, а също по данни от учители, от родителите или други лица от близкото обкръжение.

Помощта (подкрепата) за детето, насочена към решаване на социално-емоционални проблеми се оказва на различни нива, като първото от тях е от най-близкото му обкръжение: родителите, класния ръководител, съучениците, учителите.

Следващото (второ) ниво на помощ (подкрепа) се предоставя от специалистите (екип от психолог, педагогически съветник, социален педагог).  В отделни случаи възниква необходимост за предоставяне на специализирана помощ  от институции вън от училището. Педагогът, осъществяващ съпровождането поддържа непрекъснат контакт с различни учреждения, оказващи помощ на деца и родители, като в такива случаи той играе ролята на посредник.  Педагогът е този, който поддържа „жива“ връзка с най-близкото обкръжение на детето.  В своята дейност по оказване на подкрепа той взаимодейства с всички специалисти от центрове и служби за комплексно съпровождане и преди всички със социални педагози и психолози, учители, медицинската служба и представителите на администрацията.

Програмата за индивидуално съпровождане на група деца в социален риск може да включва:

-взаимодействие на педагозите (психолога, педагогически съветник) с детето, насочено към: развитие на социално-емоционалната компетентност, което предполага способност за адекватно отношение към себе си и към другите, умение да управлява своите чувства, да разбира и уважава чувствата на другите;

-организиране свободното време на детето (помощ за откриване на сфери и дейности, съобразени с интересите и желанията на детето);

-помощ за преодоляване на учебните затруднения;

-помощ за избор на образователен маршрут и професионално самоопределение;

-съпровождане на семейството (информационна поддръжка, консултиране);

-организация и предоставяне на безплатна храна в училището;

-търсене на подкрепа от общинските социални служби за предоставяне на различни видове материални и социални помощи;

-защита на детето, вкл. защита от жестоко отношение от страна на родителите и представители на най-близкото обкръжение;

В контекста на подкрепата следва да се отбележи, че развитието на социално-емоционална компетентност е важно условие за профилактика на социално-емоционалните проблеми, тя се явява една от важните задачи на педагогическото взаимодействие.

Развитието на социално-емоционални компетенции се осъществява на три нива:

I – на когнитивно ниво се формира ново разбиране за представата на детето за себе си, за другите и взаимоотношенията с хората;

II – на емоционално ниво се развива способността за саморегулация и осъзнаване на собствените чувства и чувствата на другите хора;

III – на поведенческо ниво се формират и развиват навици за социално взаимодействие;

Индивидуалното съпровождане на учениците от „група риск“ може да се води от специалистите по съпровождането (психолог/педагогически съветник) в училище във взаимодействие с учителите (класния ръководител) или непосредствено от учителите, класния ръководител при  консултативна подкрепа на специалистите по съпровождането.

Какво включва понятието „потенциална група риск“?

В „група риск“ могат да попаднат ученици, които се намират в социални условия, които са неблагоприятни или достатъчно неблагоприятни за тяхното развитие.  При такива деца могат да възникнат сериозни социално-емоционални проблеми, ако на това първо ниво не получат необходимата подкрепа.

Какво включва понятието „група риск“?

Учениците, които имат достатъчно сериозни социално-емоционални и поведенчески проблеми и изискват специално внимание от страна на педагозите, родителите, специалистите в училището и други институции извън него, попадат в „група риск“.

Взаимодействието с класните ръководители, учителите и администрацията, осигурява ефективна работа на специалистите в училището в тяхната дейност по разкриване на контингента „потенциални“ и „реални“ ученици в риск.

След разкриване на „потенциалната група риск“, педагогът може да попълни Анкета за изучаване особеностите на семейното възпитание с  цел, получаване на допълнителна информация.

image

Използвайки резултатите от анкетата психологът (педагогическия съветник), класният ръководител и социалният психолог разработват съвместно план за индивидуално съпровождане.

Задачата на екипа, работещ с ученици от „потенциална група риск“ е първо, да предотврати и не допусне попадането на детето в тази категория и второ, да изведе такова дете от „група риск“.

Един от инструментите за решаване на тази задача е социалния портрет на класа, който се съставя от психолог/педагогически съветник/социален педагог, съвместно с класния ръководител.

image

Обикновено социален портрет се създава при формиране на нов класа (I и V класове).

При създаването му, класният ръководител и психологът (педагогически съветник, социален педагог) трябва задължително да се придържат към етичните норми. Информацията, получена при съставянето на социалния портрет трябва да бъде строго конфиденциална.

Друго важно условие сигнализиращо за опасност от попадане на детето в „група риск“ е постоянния контакт на учителите със специалистите в училището, които са ангажирани със съпровождането на деца от категорията „риск“ (психолог/педагогически съветник) и своевременно подаване на заявка (сигнал) към тях от класния ръководител в случаите:

-поява на сериозни поведенчески проблеми (пълно отхвърляне на нормите на поведение и правилата, прояви на устойчива агресия и др.);

-наличие на сериозни социално-емоционални проблеми (затвореност, „бягство в себе си“, „емоционални „взривове“);

-отсъствие от часове и учебни дни без уважителни причини;

-кризисна ситуация в семейството;

-рязко влошаване здравословното състояние на детето;

-други случаи, които класният ръководител определя за значими.

За проблемите на учениците класният ръководител може да съобщи устно на специалистите или писмено, чрез попълване на традиционна анкета, използвана при отчитане на успеваемостта: Тук е предложен образец на такава анкета.

 Анкета за установяване сферите на проблема.

Клас: ………,  класен ръководител: ……

1.Ученикът има отсъствия от часове и учебни дни (посочете фамилията и броя отсъствия):

 

По уважителни причини

По неуважителни причини

 

 

 

2.Ученикът има проблеми в:

а) в учебната сфера (моля, посочете предметите и предполагаемата причина за учебните затруднения):

………………….

б) социално-емоционална сфера:

Проблеми в поведението

Проблеми в общуването

Други  проблеми

 

 

 

 

 

 

 

в) в социалната сфера:

image

3. Семейството не поддържа контакт с училището – причини.

………………….

 

Класен ръководител:

“ ___”  ____________200 __г.

 

Събирането на информация с цел установяване на ученици със социално-емоционални проблеми и разработването на програма за индивидуално съпровождане се извършва по следната СХЕМА:

Събиране на информация:

-изучаване Картата за индивидуално съпровождане и картата за съпровождане на класа;

-провеждане беседа с класния ръководител;

-провеждане беседа с родителите;

-събиране информация за здравословното състояние на детето;

-изучаване проявите на ученика;

-съставяне и анализ на социален портрет на класа;

-попълване анкетна карта „Особености на семейното възпитание“.

Анализ на проблемите на учениците и формулиране на хипотези:

-социални проблеми;

-проблеми в емоционално-волевата сфера;

-проблеми в развитието;

-личностни проблеми;

-здравословни проблеми;

-други.

Разработване на план (програма) за индивидуално съпровождане.

Добре обмислената и подготвена корекционна програма за работа с педагогически и социално занемарени деца в голяма степен определя успеха от цялостната работа с детето.

Има два варианта на работа:

а) индивидуална работа със самото дете;

б) групова работа с всички ученици от класа/училището;

Корекционната програма трябва да бъде ясна и да дава отговор на три въпроса:

-Какво точно трябва да се отстрани/коригира?  (отрицателни фактори в семейното и училищно възпитание; стихийно-груповото общуване; негативни особености на личността и др.).

-Как точно ще бъде отстранено/ коригирано?  (как ще се нормализира обучението на детето;  в каква практическа дейност е целесъобразно да бъде въвлечено и др.).

-Кой и какво трябва да направи? (разпределение на задълженията; определяне на срокове, мерки за контрол, за ефективна работа и др.).

Отговорите на тези въпроси следва да намерят място в корекционната програма във вид на списък с цели и задачи, разпределени по времеви периоди с указания за пътищата, формите и средствата за тяхното постигане.

В плана за индивидуално съпровождане трябва да намерят място следните раздели:

1.Социална подкрепа (оказване на материална помощ; осигуряване безплатна храна; търсене съдействие от социалните служби и помощни центрове; оказване други видове социална помощ).

2.Непосредствено съпровождане (участват всички специалисти).

3.Опосредствено съпровождане (консултиране), чрез взаимодействие с класния ръководител.

След разработването на плана следва:

-реализация;

-мониторинг на дейността;

-извършване на корекция на програмата (при необходимост);

-оценка на резултатите от приложените действия.

image

image

Нормативни постановки за работа с деца от „група риск“, съгласно Наредба за приобщаващо образование на МОН.

1.Оценка на учениците от „група риск“.

Оценката на индивидуалните потребности на ученици, за които има индикации, че попадат в „група риск“, включва оценяване на рисковите фактори за развитието на ученика.

Оценяват се:

-история на здравословното състояние на детето или ученика;

-неблагоприятни условия в средата/ситуацията на детето или ученика;

-стресови събития в живота на детето или ученика;

-демографски фактори, оказващи влияние на развитието на детето или ученика.

Елементите на оценката включват:

Индивидуални фактори в развитието (прилага се формализирана бланка на  Карта за оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика и се отчита разбирането на ученика за проблема.

Фактори в средата на детето или ученика – отчитат се загубите и травматичните събития или събитията с негативно влияние върху развитието и обучението на ученика.

Подкрепяща среда – отчитат се обкръжението на ученика, общността в училището, формирането на приятелства, участието в занимания по интереси и други.

Справка: чл. 80.

2.Вид работа и период на съпровождане на ученици от „група риск“.

Работата с ученици от „група риск“ се води като „работа по случай“ и се явява допълнителна подкрепа за ученика.

Периодът на съпровождането обхваща времето на планираните дейности за работа по конкретния случай, която се осъществява в училището в сътрудничество с отделите за закрила на детето.

Справка: чл. 82.

Работата по „конкретен случай“ се основава на оценката на индивидуалните потребности. Работата по конкретен случай се осъществява от екипа за подкрепа за личностно развитие при съгласуване и координиране на действията му с водещия на случая в Агенцията „Закрила на детето“ .

Справка: чл. 85, ал. 1.

Работата по конкретен случай, в т.ч. с ученици от „група риск“  включва:

1. формулиране на случая;

2. оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика;

3. определяне на цели и действия, насочени към детето или ученика;

4. изготвяне на план за подкрепа;

5. взаимодействие и работа с подкрепящата среда;

6. оценка на резултатите.

Справка: чл. 85, ал. 4.

При работата по конкретен случай с ученици от „група риск“, Агенцията „Закрила на детето“  осигурява социален работник за осъществяване на социално-педагогическата работа в училището и за изпълнение на функцията на медиатор между семейството и обкръжението на ученика и образователната институция.

Справка: чл. 113, ал. 1.

За работа (съпровождане) на ученик риск със заповед на директора на училището  се създава  Екипът за подкрепа за личностно развитие. В състава на екипа задължително участват психолог и/или педагогически съветник. В екипа може да се включват представители на органите за закрила на детето и на органите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Справка: чл. 128, ал 1, 2

image
 

Категория: Други
Прочетен: 2847 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                      1269# Анкета „Определяне на деца в „група риск“

 

Анкетата е предназначена за експресна диагностика за установяване на признаци и условия, поставящи дете в „група риск“. Оценяват се по 8 скали поведението и реакциите на детето, при изпълнение на дейности и задачи в училищната среда.  Попълва се от учителите или родителите, като се иска да отговорят с „да“ или „не“.

Инструкция: Моля, от изброени по-долу форми на поведение, отбележете тези, които  са присъщите за детето (ученика), като ги подчертаете. Ако описаното поведение (реакция) е характерна за детето, обградете с кръгче „да“, а ако – не се наблюдава, обградете „не“.

Въпросник:

1.Изпълнението на поставените му задачи винаги трябва да се контролира.

да

не

 

2.Дълбоко се вълнува преди всяка проверочна/контролна работа (диктовка, изпит).

да

не

 

3.Трудно взема решение по който и да е въпрос, разчита на другите или чака другите да вземат решение.

да

не

 

4.Винаги и във всичко е изпълнителен (а).

да

не

 

5.Често е несдържан (а).

да

не

 

6.Добре се справя при работа по образец, при показан пример, но му липсва инициатива – рядко предлага свой начин за справяне с проблем.

да

не

 

7.Отнася се равнодушно и към успехите и към неуспехите си в училище.

да

не

 

8.В своята дейност често разчита на „късмет“, на обстоятелствата, на „шанс“.

да

не

 

9.Не проверява правилността и качеството на своята дейност, разчита това да направят други.

да

не

 

10.Постоянно коригира нещо, проверява, не е уверен.

да

не

 

11.Преди да изпълни някаква задача се нуждае от период на продължителна подготовка и от насърчаване.

да

не

 

12.При изпълни някаква работа, може да действа ту много бързо, ту много  бавно и постоянно да се разсейва.

да

не

 

13.Обикновено не проверява изпълнението на работата си.

да

не

 

14.Понякога проявява невротични реакции: гризе ноктите си, дъвче края на молива/химикала, играе с косата си и др.

да

не

 

15.При изпълнение на някаква дейност се уморява много бързо.

да

не

 

16.Винаги и във всичко претендира за най-високи резултати.

да

не

 

17.Често не е достатъчно прецизен (а).

да

не

 

18.При нужда изведнъж да смени ролята или дейността си с друга, се справя трудно с новата дейност.

да

не

 

19.Често не може да се включи в рамките на времето, определено за решаване на някаква задача/дейност.

да

не

 

20.По-скоро поддържа чуждото мнение и гледна точка, рядко защитава и отстоява своето мнение.

да

не

 

21.Често се разсейва по време изпълнение на работата си.

да

не

 

22.Често работи бавно, небрежен е.

да

не

 

23.Винаги се стреми да получава само отлични оценки.

да

не

 

24.Винаги е бавен, муден, трудноподвижен в дейността си.

да

не

 

25.Обикновено в началото на дейността си работи бързо и активно, но впоследствие намалява темпа и става особено бавен (а).

да

не

 

26.Старае се да работи бързо, но често не проверява направеното, допуска пропуски, грешки.

да

не

 

27.Винаги се стреми да изпълни всичко по-добре от другите. Непрекъснато се сравнява с другите.

да

не

 

28.По време на изпълнението на определена задача, изпитва нужда от чести почивки – изтощава се бързо.

да

не

 

29.Постоянно се нуждае от потвърждаване правилността на извършваната от него (нея) работа.

да

не

 

30.Отнася се равнодушно към оценките за своята работа.

да

не

 

31.Трудно планира предварително своите действия.

да

не

 

32.Често се оплаква от умора.

да

не

 

33.Работи бавно, но основателно.

да

не

 

Ключ и обработка на резултатите:

Резултатите от анкетата се обобщават (сумират) по дадените положителни отговори („да“), като се определят доминиращите реакции и поведение по предложените 8 скали:

1.Инфантилни деца – 1, 8, 13, 30.

2.Тревожни деца – 2, 10, 14, 29.

3.Неуверени деца – 3, 6, 9, 20.

4.Отличници и перфекционисти – 4, 16, 23, 27.

5.Деца с трудности в произволността и самоорганизацията – 12, 19, 21, 31.

6.Астенични деца – 15, 25, 28, 32.

7.Хипертимни деца – 5, 7, 17, 22, 26.

8.Застойни (ригидни, затворени) деца – 11, 18, 24, 32.

image

Категория: Други
Прочетен: 2298 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                           1261# Проективен рисунъчен тест “Портрет на моята личност“

 

Предложенията рисунъчен тест позволява да се установи несъзнаваното отношение на личността към някои аспекти от живота.  На изследваното лице се предлага табло, на което са изобразени 6 фигури: кръг, квадрат, кръст, триъгълник, стълбичка, буква „З“, обърната на 45°.

От него се иска да довърши всяка една от тях по такъв начин, че да се получи ново изображение – рисунка на нещо конкретно, разпознаваемо, а не абстрактно. След приключване на работата по рисунките, на изследваното лице се предлага до всяка рисунка да напише по едно прилагателно име, отнасящо се за съответната рисунка (например, весел, умен, красив и пр.)

            Стимулен материал

image

Интерпретация на символите

Всяка една от предложените на таблото фигури символизира:

-рисунката, включваща „кръг“ и съответното прилагателно име, отразява представата на човек за самия себе си;

-рисунката на „квадрат“ – отношението към семейството;

-рисунката на „стълбичка“ – отношението към жизнените цели и обкръжаващия свят;

-рисунката на „кръст“ – отношението към духовния свят на изследваното лице;

-рисунката на обърната буква „З“ – отношението към любовта;

 -рисунката на „триъгълник“ –отразява представата на човек към обкръжаващите го хора;

image

Категория: Други
Прочетен: 1068 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                1247# Въпросник за провеждане на интервю с „трудни“ подрастващи

                                                              (Н. С. Криволап)

 

1.В кой клас си/паралелка?

2.Получавал ли си оценка „слаб 2“ през последните три месеца?

3.Кой е любимия ти учебен предмет.

4.Участваш ли в училище или извън училище в някакви организирани форми на дейност, различни от учебната?

5.По кой (кои) предмет/и посещаваш допълнителни часове при други учители?

6.Кой учител те е поканил за допълнително обучение/часове по учебен предмет?

7.Посещавал ли е учител или друг представител на училището дома ти и кога за последен път?

8.Има ли в училището занимания (часове), които съвпадат с твоя интерес?

9.През последните три месеца някой от родителите ти посещавал ли е училището по искане на учители или други служители и по какъв повод?

10.Кога за последно си разговарял индивидуално с:

-класния си ръководител;

-с училищния психолог;

-с педагогическия съветник; 

11.Кажи имената на:

-директора на училището;

-зам. директора на училището;

-училищния психолог;

-педагогическия съветник;

12.Закъсняваш ли за училище?

13.Колко учебни часа на ден си в класната стая?

14.Пишеш (подготвяш) ли редовно домашните си работи за училище?

15.Пред кого в семейството даваш отчет за отсъствията си от училище?

16.Колко пъти за изминалата година твоето поведение е било обсъждано от Педагогическия съвет?

17.Разбираш ли се с класния си ръководител?

18.Получавал ли си покани за участие в спортни прояви, събрания, конкурси или други организирани от училището групови дейности?

19.Родителите ти контролират ли поведението ти или са безразлични?

20.Възпитават ли те в училище?

21.Кой от възрастните има най-големи изисквания към теб?


Превод от руски, Кунчев

Источник: В помощь социальному педагогу / сост. Н. С. Криволап. — Минск: Красико-Принт, 2006. — 128 с— (Деятельность классного руководителя).

image

Категория: Други
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                         1253# Тематичен аперцептивен тест за родители на деца с

                                                        нарушения на развитието 

                                                                      (В.В. Ткачева)

 

Проективната методика е създадена от Х.Морган и Г.Мюрем през 1935г. Диагностичната процедура се базира на анализ и интерпретация на картини, предложени на изследваното лице.  (Бурлачук, Морозов, 2000).

Проекцията на личните преживявания, идентификацията на изследваното лице с героите (персонажите) и съчиняването на разказ по картината, позволява да се определи сферата на конфликта, фона на настроението, позицията на личността, трудностите в социалната адаптация и патологични прояви.

Предложеният тематичен аперцептивен тест има за цел, изучаване психологичните преживявания на родителите, техните нагласи и потребности по отношение на децата с нарушения в развитието. Той се използва за изучаване вътрешната позиция на родителите по отношение състоянието на детето и бъдещето му.

Инструкция: Предлагаме Ви серия от картинки, на които са изобразени деца с различни нарушения: интелектуални, двигателни, зрителни, слухови.  От Вас се иска да съчините (напишете)  разказ по всяка от предложените шест картини, отговаряйки на посочените по-долу въпроси. Моля, не използвайте известни сюжети от книги или кинофилми, а помислете и създайте свой разказ.

Въпроси:

1.Опишете какво се случва на картината. Кои са и какви са тези деца?

2.За какво мислят те и как се чувстват?

3.Какво се е случило в тази ситуация и как е завършила?

4.Според Вас какво е бъдещето на децата, изобразени на картинките?

5. Как мислите, че здравите деца се отнасят към децата с увреждания?

6.Какво е отношението на родителите към децата с увреждания, показани на снимките?

7.Как бихте се отнасяли към такова дете, ако сте негов родител?

 Стимулен материал:

image

image

image

image

image

Превод от руски, Кунчев

 

Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

image

Категория: Други
Прочетен: 2595 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                          1247# Анкета „Психологичен тип родител“ (В.В.Ткачева)

 

Описание: Анкетата е предназначена за родители, които отглеждат дете с проблеми в развитието.

Анкетата включва три скали за определяне на доминиращ тип родител: психосоматичен, невротичен и авторитарен.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, които могат да Ви помогнат да определите някои свойства на Вашата личност. Прочетете внимателно всяко твърдение и оценете доколко е вярно или не е вярно за Вас. В случай, че сте съгласни , обградете с кръгче „ДА“, а ако не сте съгласни „НЕ“. В анкетата няма правили и неправилни отговори. Отговаряйте така, както мислите.

Въпросник:

1.През целия си живот се стремя да следвам принципи, основаващи се на чувството за дълг.

да

не

 

2.Често имам усещането, че имам камък в гърлото.

да

не

 

3.Винаги съм изпълнен с енергия.

да

не

 

4.Мисля, че аз се придържам към принципите на морала и нравствеността в много по-голяма степен отколкото повечето хора.

да

не

 

5.Животът ми с дете с нарушения в развитието, винаги е бил свързан с голямо напрежение за мен.

да

не

 

6. Вярвам в бъдещето позитивно развитие на детето ми.

да

не

 

7.Винаги усещам болка в сърцето си, когато се разстройвам по повод проблемите на детето ми.

да

не

 

8.Когато мисля за детето си, никога не ме напускат тревожни мисли.

да

не

 

9.Родителят не е виновен, ако детето със своето поведение си е изпросило физическото наказание.

да

не

 

10.Когато се развълнувам, усещам как ръцете ми треперят или ми се гади.

да

не

 

11.Винаги се стремя да защитя детето си от трудностите и обидите.

да

не

 

12.Детето винаги е зависимо от родителите си и трябва да го слуша.

да

не

 

13.Имам язва (гастрит) от постоянните проблеми, свързани с детето ми.

да

не

 

14.Дете с недостатъци във физическото развитие и здравето е тежест за родителите.

да

не

 

15.Всички деца трябва да се възпитават строго.

да

не

 

16.Считам, че дете с проблеми в развитието постоянно се нуждае от особени грижи и специално внимание от страна на родителите.

да

не

 

17.Животът ми се промени в лоша посока, заради проблемите на детето ми.

да

не

 

18.Ако едно детето има прекалено много проблеми със здравето, то може да бъде настанено в институция (интернат, пансион за постоянно живеене).

да

не

 

19.Родителите винаги са отговорни за бъдещето на своите деца.

да

не

 

20.Детето ми винаги доминира над мен в спорни ситуации.

да

не

 

21.Няма да се спра пред нищо, за да постигна целите си.

да

не

 

Обработка на резултатите

За определяне на типа родител е необходимо да се изчисли сумата от балове по всяка от трите скали (виж колонките в таблицата).

-„Психосоматичен тип родител“ (П) – твърдения: 1, 4, 7, 10, 13, 16, 19;

-„Невротичен тип родител“ (Н) – твърдения: 2, 5, 8, 11, 14, 17, 20;

-‚Авторитарен тип родител“ (А) – твърдения: 3, 6, 9, 12, 15, 18, 21.

Доминиращият тип е този, който събира най-висок бал.

      Ключ:

image

Превод от руски, Кунчев.

 

            Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

image

Категория: Други
Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                   1248#  Анкета „Определяне възпитателните умения на родителите на

                                       дете с нарушение на развитието“ (В.В.Ткачева)

 

Инструкция: Предлагаме Ви анкета с въпроси, които могат да Ви помогнат да определите Вашите способности и умения да възпитавате детето си. Прочетете всяко твърдение и определете кое от тях е вярно и кое не е вярно по отношение на Вас.  Ако сте съгласни отбележете (обградете с кръгче) „ДА“, а ако не сте съгласен – „НЕ“. В анкетата няма правилни и неправилни отговори.

Въпросник:

1.Трудно ли Ви е да отгатнете желанията и настроенията на Вашето дете?

да

не

2.Приемате ли своето дете такова каквото е, с всички негови недостатъци и проблеми?

да

не

3.Харесва ли Ви да прекарвате свободното си време с детето: да играете, разхождате, почивате, четете книги, гледате филми и др.?

да

не

4.Проявявате ли към детето си нежност и топлота (приемате ли го в себе си, галите ли го, целувате ли го, носите ли го на ръце и др.)?

да

не

5.Съпреживявате (съчувствате) ли  на детето си когато то сгреши, не успее, удари се или просто е разстроено?

да

не

6.Имате ли емоционален контакт с детето си?

да

не

7.Харесвате ли усмивката на детето си?

да

не

8.Доволен (а) ли сте, че имате точно това дете?

да

не

9.Разбирате ли, че в развитието на Вашето дете има проблеми, които могат и да са по-значителни?

да

не

10.Считате ли, че е възможно разрешаване на тези проблеми само със собствените Ви  усилия?

да

не

11.Като родител нуждаете ли се от професионална помощ на педагози или други специалисти в училището в което се обучава вашето дете?

да

не

12.Четете ли педагогическа литература (информирате ли се от достоверни източници)? Ако – да, посочете колко често и каква.       

 …………………………………………………………………………………………………

да

не

13.Считате ли, че допълнителната подкрепа в обучението на Вашето дете, помага за преодоляване проблемите на развитието му?

да

не

14.Според Вас, позитивно ли се повлиява динамиката в развитието на детето в резултат на Вашето лично участие и помощ?  

да

не

15.Наясно ли сте, че поради трудностите и проблемите в развитието, бъдещето на Вашето дете ще се различава от това на другите деца?

да

не

16.Считате ли себе си за отговорен при възпитанието на детето?

да

не

17.Според вас, процеса на възпитание оказва ли положително въздействие не само върху детето, а и върху Вас?          

да

не

18.Смятате ли, че е възможно прилагане на физическото наказание на дете за някакво провинение (с колан, шамар и т.н.)?      

да

не

19.Проявявате ли търпение когато детето капризничи или е непослушно?   

да

не

20.Често ли насърчавате (хвалите) детето си?    

да

не

21.Повишавате ли глас понякога на детето?       

да

не

22.Оставяли ли сте детето само в тъмна стая, като метод за наказание?        

да

не

23.С уважение ли се отнасяте към детето (неговите нужди, желания и преживявания)?

да

не

24.Какви видове поощрения прилагате спрямо детето?

-подаръци (материални);

-похвали (морални);

-прегръдка, целувка, нежност (емоционални);

Оценка на резултатите

Възпитателните умения на родителите се оценяват по 3 дихотомни скали:

 -„Емоционално приемане – отхвърляне“ на детето (1 – 8 въпрос).

-„Рационално разбиране – неразбиране проблемите“ на детето (9 – 17 въпрос).

-„Адекватна – неадекватна форма на взаимодействие“ с детето (18 – 24 въпрос).

Ключ:

Всеки положителен отговор получава по 1 бал. За положителни (носещи бал) се считат:

-отговор „да“ на въпроси: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 23;

-отговор „не“ на въпроси: 1, 10, 18, 21, 22.

-въпрос 24 съдържа диференциран отговор.

Колкото е по-висок сумарният бал по скалите, толкова по адекватно развити са уменията на изследваното лице.

 

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

image

Категория: Други
Прочетен: 511 Коментари: 0 Гласове: 0
 

          1250# Анкета „Оценка на емоционалната и комуникационно-поведенческа

                    сфера на деца с нарушения на развитието“ (В.В.Ткачева)

Необходимостта от изучаване на емоционално-личностната сфера на децата от тази категория е породена от факта, че в процеса на корекционната работа именно в тези области първо може да се прояви позитивна динамика.

Въпросникът позволява да се разкрият особеностите в контакта между децата с тежки отклонения на развитието и значимите за тях възрастни. Освен това, резултатите са основание  да се определи перспективата за развитие на детето по определени показатели.

Особеностите на личността и емоционалните контакти на децата се изучават с помощта на 9 скали.  Оценката се извършва посредством просто сумиране на получените балове. При изразено нисък интелект, ниско ниво на общуване и тежки двигателни разстройства, оценката на резултатите от дейността на детето се извършва на база задачите, които са съобразени с достъпните му психофизиологични възможности. 

Анкетата се попълва от специалистите (педагози, психолози) и е емпирична оценка на особеностите в развитието на емоционално-личностната сфера на детето.  За оценка ефективността от проведена корекционна работа задължително се прилага същата анкета (ретест).

Въпросник

1.Отношение към училището и към обучението.

-0 бал – отказ да отиде на училище;

-1 бал – съгласие да отиде, но само защото възрастните искат това;

-2 бала – желание да отиде, защото там може да играе;

-3 бала – желание да отиде, за да учи и общува с другите деца и възрастните.

2.Способи за взаимодействие с възрастните (педагозите).

-0 бал – проява на открита агресия при опит на възрастни да установят контакт;

-1 бал – проява на инат и негативизъм при опитите на възрастни да установят позитивен контакт с детето;

-2 бала – проява на радостно оживление (усмивка, смях, прегръдка) при появяване на конкретен възрастен;

-3 бала – проява на желание да отиде, присъства (в училище, в класа) и да се занимава с конкретен възрастен (учител, възпитател, психолог).

3.Способност за приемане на достъпни за разбиране инструкции.

-0 бал – отказ от приемане и изпълнение на инструкция (открит негативизъм);

-1 бал – прояви на упорство (инат);

-2 бала – частично изпълнение на инструкцията;

-3 бала – пълно изпълнение на инструкцията;

4.Спазване на достъпни правила на поведение.

-0 бал – нарушаване правилата на поведение (крясъци, викове, спорове и дразнене на  други деца) по време на цялото пребиваване в училище;

-1 бал – нарушаване правилата на поведение по време на час (отсъствие на умение да слуша учителя; да седи спокойно на чина за определено време; постоянно и необосновано да иска посещение до тоалетна; често се разсейва по външни стимули);

-2 бала – частично нарушаване правилата на поведение (при загуба на интерес и възстановяване на поведението при поява на интерес);

-3 бала – нормативно поведение по време на час и междучасие;

5.Емоционални реакции.

-0 бал – плаче, крещи, желание да дразни другите, изразен страх и напрежение (в началния етап на училищно обучение);

-1 бал – обща затормозеност и затвореност в себе си;

-2 бала – състояние на покой, нормално състояние;

-3 бала – смях и усмивка, като проява на положителна реакция;

6.Продължителност на занятията.

-0 бал – отсъствие на способности да изпълни достъпни за него задачи по време на групови занятия;

-1 бал – изпълнява достъпни за него задачи по време на час за време около 5 мин.

-2 бала – изпълнява достъпни за него задачи по време на час за време около 5-10 мин.

-3 бала – изпълнява достъпни за него задачи по време на час за време около 10-15 мин.

7.Установяване достъпни контакти с другите деца.

-0 бал – отсъствие на желание да взаимодейства с други деца (конфликти и спорове за играчки, пособия и др.);

-1 бал – демонстрация на желание да играе с играчки, които се намират в ръцете на други деца;

-2 бала – проява на способност да изчака (самоконтролира), докато друго дете играе с предмета, интересуващ детето;

-3 бала – обръща се с молба за получаване на играчката.

8.Придобиване на нови навици (през учебната година).

-0 бал – отсъствие на навици;

-1 бал – придобит 1 навик;

-2 бала – придобити 2 навика;

-3 бала – придобити 3 и повече навици.

9.Взаимодействие с майката.

-0 бал – отхвърляне на майката (открита агресия);

-1 бал – отсъствие на топли отношения с майката, проява на искания за удовлетворяване на желания;

-2 бала – проява на послушание като стремеж да установи и поддържа връзка с майката;

-3 бала – прояви на нежност и привързаност към майката.

Изчисляване на баловете и нива на затруднения (дезадаптация) на емоционалната и комуникационно-поведенческа сфера.

image

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

image

Категория: Други
Прочетен: 580 Коментари: 0 Гласове: 0
 

          1249# Методика „История на живота с „проблемно“ дете“ (В.В.Ткачева)

 

Методика „История на живота с „проблемно“ дете“ е спомагателен диагностичен инструментариум, с помощта на който може да се уточни основния проблем, вълнуващ конкретен родител и да се разкрият субективните му преживявания по този повод.

Процедура

Психологът предлага на всеки от родителите да изложат в писмен вид проблемите, свързани с особеностите в развитието на „проблемното“ дете или да опишат всякакви други фактори, които по мнение на родителите в една или друга степен са повлияли върху проблема на детето. Обясняват се подробно предимствата на тази форма на работа, като се подчертава, че чрез нея родителите за първи път получават възможност да изложат своите преживявания по повод състоянието на детето и междуличностните отношения в семейството.

Този метод на първо място, позволява на родителите открито да изразят своите съмнения, опасения и страдания и на второ място, дава възможност на психолога да установи необходимостта и значимостта на „обратна връзка“ с родителите.  За постигане на пълно взаимно разбиране  и откритост на родителите, психологът задължително съобщава изискванията за конфиденциалност на информацията.

Бланка на методиката

„История на живот с „проблемно“ дете“

Инструкция: Опишете в свободна форма проблемите на Вашето дете и свързаните с него семейни трудности от самото начало.  Не бързайте и бъдете хронологично последователни. Запишете най-напред Вашето име и фамилия, възрастта, професията, датата на раждане на детето и неговото име.

………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………

 

Превод от руски, Кунчев.

Източник: Източник: В. В. Ткачева. Технологии психологического изучения семей, воспитывающих детей с отклонениями в развитии.

image

Категория: Други
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816750
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Февруари, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728