Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1111087 Постинги: 1099 Коментари: 116
Постинги в блога от Март, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>
 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – седма част

ДЕМОНСТРАТИВЕН ТИП

Главните черти на този тип са: безпределен егоцентризъм, ненаситна жажда за внимание към собствения Аз, възхищение, съчувствие, удивление към собственото Его.  Той може да преглътне ненавистта и негодуванието на обкръжението си, но не би изтърпял безразличие и равнодушие, както и перспективата да остане незабелязан. Счита се, че същността на демонстративния тип се заключава в абнормните способности на личността подбор и избирателност само на онази информация за себе си и света, която го впечатлява. Всичко което е приятно и е създадено за да украси собствената личност, демонстративният тип старателно съхранява и хипертрофира; всичко което има неутрално и още повече противоположно значение, бива изхвърлено от паметта и съзнанието.  По тази причина и внушаемостта, която нерядко излиза на преден план като характерна черта на този тип, се отличава с избирателност – от нея нищо не остава запазено, ако обстановката на внушение и самовнушение не „налива вода в мелницата“ на егоцентризма. Непрекъснатия стремеж да доставя за себе си всевъзможни облаги за сметка (върху) другите – съученици, родители, учители. Тази реализация върви по две направления: първо, предприемане на стъпки за предизвикване  по отношение на своята персона на колкото се може повече симпатии, уважение, възхищение и пр. и второ,  ако не сработи първия способ, започва стимулиране на обкръжението за предизвикване на съчувствие и състрадание – игра в ролята на жертва. В случай на неуспех, демонстративният тип изважда още една карта от ръкава си – превръща се в клоун, шут, дори е склонен да наруши дисциплината само и само да привлече вниманието на обкръжаващите го.

Описаните проявления на демонстративния тип често се съпътстват с висока мимикрия в поведението (в зависимост от спецификата на целите – училище, улица, семейство, подрастващият встъпва в различни роли, включително патологични, насочени към украсяване и хиперболизиране на своята персона, дори лъжа.

Отношението към учебната дейност на демонстриращият подрастващ зависи от това, доколко тя съдейства за удовлетворяване на водещите нагласи за демонстрация на себе си (придобиване на признание, желание за блясък, превръщане в център на възхита и пр.). при развит интелект успеваемостта на тези подрастващи е често висока, но отново избирателна; добър е по тези предмети и при тези учители, които успяват да създадат нужните отношения с него (отделящите му специално внимание) и обратно -  наблюдават се трудности и дори достигане на пълно безразличие по предмети, по които преподават учители, от които той не е удовлетворен т.е., тези които не успяват да създадат нужните му отношения (по тези предмети ученикът винаги обяснява неуспеха си с външни обстоятелства). Много често в поведението му може да се наблюдава стремеж да досажда на учителите със своята бъбривост, поставяне на нескончаеми въпроси, пускане на шеги и пр.  В такива случаи добри резултати постига следната препоръка: на първо място учителят следва да отговори на потребностите на демонстративния тип от внимание – често да го хвали, да споменава името му, да му обръща внимание с поглед, да прегледа тетрадката му и пр. В резултат ученикът веднага започва да се чувства по-добре и да се държи по-добре, повишава се продуктивността на работата му  и пр. на второ място, когато се закрепят положителните резултати от първия етап, учителят обръща внимание на ученика само тогава, когато неговото поведение и дейност съответстват напълно на очакванията на педагога, т.е. подкрепя само положителния опит в неговото поведение. На третия етап, когато положителната тенденция в поведението е напълно закрепена, педагогът преминава към прекъсната схема за подкрепление – обръща внимание само при проявление на положително поведение и постепенно увеличава интервала между отделните подкрепления. Постепенно в резултат на постоянните подкрепления на недомонстративното поведение и на стимулиране проявите на задържане на това влечението, демонстративно поведение угасва и подрастващият изживява своята акцентуация.

Друг метод за модификация на поведението на демонстративния подрастващ се явяват системно провежданите индивидуални беседи, формиращи у него разбиране за това, че най-надеждния и устойчив начин за привличане вниманието, уважението и грижата на обкръжаващите е социално полезна, насочена не към себе си, а към другите дейност. Именно педагогът трябва да организира такава дейност и да включи детето в нея.  Това могат да бъдат различни класни и извънкласни мероприятия, драматични кръжоци, изложби, училищно радио, конкурси и други формати, в които демонстративните подрастващи да получат възможност действително да „блеснат“, използвайки свои идеи и често неразкрити артистични заложби в областта на литературното и актьорско творчество.

Необходимо е да се знае, че демонстративен подрастващ, който не развие в себе си нито едно интересно, полезно и престижно умение, често в по-висока възрастност се превръща в тежък в общуването хистероид, симулант, празнословец.  Алтернативата в развитието му е много по-привлекателна – всеобщ любимец, актьор или просто умник-разказвач, душата на компанията.

НЕУСТОЙЧИВ ТИП

Основната на този тип е патологично слабата му воля.  Безволието му (абулията) се проявява преди всичко когато дейността му засяга учебния процес, труд, изпълнение на задължения, дълг, при постигане на поставени цели. Същевременно и в развлеченията му не се забелязва особена напоритост – по-скоро той плува по течението, приема от инициативността и активността на връстниците си. С това са свързани отсъствието на сложна мотивация на постъпките, недостатъчната способност да удържа влеченията си, от внезапно възникващи желания (ако осъществяването им не е свързано с някакви трудности). Освен безволието при него се наблюдава и повишена внушаемост от страна на личности с криминален уклон, предлагащи удовлетворяване на влечения и потребности без усилия. Друга отличителна особеност е, че социалното поведение на неустойчивия се влия по-силно от обкръжаващата среда, отколкото от самия него. Отчитайки от една страна повишената внушаемост и импулсивност, а от друга – незрялостта на висшите форми на волева активност, неспособността за изработване на устойчиво социално одобряем жизнен стереотип и като последица, неорганизираността, отсъствието на стремеж за преодоляване на трудностите, склонността да върви по пътя на най-малкото съпротивление, слабостта на волята да се придържа дори към собствените си забрани и предразположеността му към отрицателни външни въздействия, педагозите трябва да положат много усилия, следвайки препоръките и съветите на училищния психолог, за да овладеят дефицитите и слабите страни на неустойчивия тип ученик и да му помогнат.

Психичната неустойчивост (преди всичко на волята) се явява основа, върху която нерядко се формират различни варианти на невротични разстройства, алкохолизъм, наркомания. Неустойчивата акцентуация се проявява често още в началните класове. Първия ясен симптом е отсъствието у детето на всякакво желание да се учи и да се труди.  Само при непрекъснат контрол и подчинение на указанията на възрастните, неустойчивия тип може да изпълнява задачи, като постоянно ще се стреми да се отклони от тях.  Първите нарушения в поведението в детството, свързани с емоционално-волевата незрялост и се усилват по-късно в подрастваща възраст.  Негативните постъпки сякаш привличат като магнит тези деца – те са винаги въвлечени в пагубни за тях ситуации, винаги са в грешка. При тях не работи модела на подражанието на успешни ученици, точно обратното – те са омагьосани от онези модели, които предлагат незабавна наслада, развлечения и удоволствия.

За корекция на поведението на такива деца е изключително важен пълния контрол върху поведението и дейността им (преди всичко учебната) и система от разумни изисквания.  Това следва да бъде цяла система от контролни мерки по време на пребиваването по време на училищни занятия, в семейството (проверка резултатността от училище, съвместен труд с възрастните; запълване свободното време с трудови задължения).

 

Особено важно е моментите на твърд контрол да се съчетават с искрена заинтересованост от страна на възрастните (педагози, родители, които не бива да го оставят сам) към успехите на ученика и поддържане на позитивни емоционални контакти.  Важно е (в този случай и тоста сложно) да се пробуди интереса на подрастващия към самоуважение, към своите положителни качества и своето бъдеще.  В такива условия подрастващият може продължително време да не допуска нарушения в поведението и  да се учи сравнително добре.  Не трябва обаче да се забравя, че всеки път обаче когато бъде отслабен контрола, неустойчивият подрастващ ще се стреми към „подходящата компания и дейност“.  За тези подрастващи са особено опасни такива жизнени ситуации, при които да станат безнадзорни, да попаднат в безделни компании или в криминално ориентирани групи.

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – шеста част

ИНТРОВЕРТЕН ТИП

Най-съществената черта на този тип се проявява като съчетание от:  затвореност и изолираност от външния свят, неспособност или нежелание за установяване на контакти, и ниска потребност от общуване; противоречиви черти на личността и поведението – хладнина (отчужденост) и префинена мнителност; упорство и податливост; лековерие и бдителност; апатия и напориста целеустременост; затвореност и внезапно неочаквано безпокойство; извънредна привързаност и немотивирана антипатия; рационални разсъждения и нелогични постъпки; богат вътрешен свят и безцветност на неговата външна изява (ограниченост в експресията). Всичко това ни кара да говорим за отсъствие в структурата на личността на интровертния подрастващ на вътрешно единство. Съществен негов недостатък е липсата на фина интуиция и емпатия в междуличностните отношения.

С настъпването на половото съзряване описаните черти започват да се проявяват с особена яркост. Особено фрапиращи са самоизолацията и отхвърлянето на връстниците. Духовната самота дори не тежи на интровертирания акцентуиран подрастващ. Той живее в своя свят, със своите необикновени за другите интереси и склонности. Външния свят на другите той приема със снизхождение, пренебрежение или открита неприязън. Въпреки всичко това обаче,  тези деца страдат от своята самота, от неспособността им да общуват, от невъзможността да намерят себе си.

Дефицитите на интуицията и неспособността за съпреживяване се обуславят от т. нар. хладнина на интровертния акцентуал.  Техните постъпки могат да бъдат жестоки, но те са свързани с неумението за „всчувстване“ в страданието на другите.  Не случайно те често се оказват чужди и непонятни не само за връстниците си, а и за педагозите и своите родители.

Недостъпния вътрешен свят и сдържаността в проявите ги правят неразбрани и неочаквани за обкръжението им, тъй като всичко което ги е предшествало (преживявания и мотиви) остават скрити. Някои от действията им учудват, но те не са с цел привличане на внимание (за разлика от демонстративния тип). 

Опасност за интровертния акцентуал  представляват алкохола, към който те понякога посягат в неголеми дози за да преодолеят самотата си и за да улеснят контактите.Не малка опасност за подрастващите от този тип представляват упойващите вещества, които предизвикват фантастични мечти, като заменят реалното общуване.

Значително място в живота на тези подрастващи заемат увлечения, които често се отличават с постоянство и нестандартност – преди всичко това е някакво интелектуално-естетическо хоби (четене, моделиране, конструиране, колекциониране). Ако такъв подрастващ попадне в ситуация, която е в противоречие с вътрешните му принципи, то той може да реагира със завидна последователност и твърдост отстоявайки своята позиция (например, да напусне залата по време на изпит; да не се съгласи с темата на предложеното му съчинение). Особено бурно те реагират на неумели, груби опити на възрастните да проникнат във вътрешния им свят, да „нахлуят в душата им“. В такива ситуации е препоръчително да се направи опит за демонстриране на искрена компетентна заинтересованост към увлеченията на ученика.

Проникването във вътрешния свят на интроверта е важна задача и цел на педагога, защото отхвърлеността му на външния свят практически затруднява неговата социализация, в частност корекцията на нравствените, моралните и други нагласи (в т.ч. и сексуалните), които могат да бъдат много своеобразни (нестандартни) и далеч да не отговарят на общоприетите норми.  Освен всичко това, интровертните черти могат рязко да се усилят, ако такъв подрастващ се възпитава в дух на доминираща хиперпротекция (извънреден контрол и опека; суровост на наказанията и ограничения).

ВЪЗБУДИМ ТИП

Главната черта на този тип е склонността му към дисфория (понижено настроение, раздразнителност, озлобеност, мрачност, склонност към агресия) и афективна избухливост. Характерни за него са също напрежение в инстинктивната сфера, достигащо в отделни случаи до аномалии  във влеченията.  В интелектуалната сфера обикновено се наблюдава трудноподвижност, забавен говор, вискозност, инертност, които поставят ясен отпечатък върху цялата психика. Афективните разреждания могат да бъдат в следствие на дисфорията – подрастващ в това състояние сами търсят повод за скандал.  Афектите могат да бъдат предизвикани и от външната среда (връстници, които проявяват властност, стремеж да подтиснат другия, неотстъпчивост, жестокост или проява на себелюбие, като доведат до конфликт.

Поводът за гнева може да бъде нищожен, но винаги е съпроводен с нарушаване на правата и интересите на възбудимия подрастващ, колкото и незначими да са тези нарушения. При безпрепятствено развитие на афекта, в очите се наблюдава прилив на неудържима ярост, следвани от  заплахи, цинична самоотбрана, жестоки побои, безразличие към слабостта и  безпомощността на противника и неспособност да премери реално силата и възможностите на другия. В афекта много рядко може да се прояви вегетативен компонент: побледняване или почервеняване на лицето, изпотяване, напрегнатост на лицевите мускули, усилване на слюдоотделянето. Сексуалното влечение на възбудимия подрастващ се проявява с голяма сила.  Отношението му към обекта на влюбеност или сексуалния партньор почти винаги е украсено с мрачни тонове на ревност, чести конфликти, скарвания с реални или мними съперници.  В състояние на афект, подтикван от мощно полово влечение, в условия на пълна или дори частична безнадзорност (късно вечер; в изолирани пространства; на безлюдни места и пр.) той може да извърши опити за престъпление със сексуални мотиви.

Като правило в подрастващата възраст при възбудимите деца се наблюдава спад на мотивацията за учебна дейност, като това нерядко се съчетава с доста високи претенции към оценките си. Въобще към всяко наречено „свое“ те се отнасят изключително внимателно и педантично, в т.ч. и към здравето си, което ги удържа от употреба на вредни токсични и упойващи вещества, но пък към алкохола биха посегнало доста често, за да коригират настроението си.

Възбудимият подрастващ започва да се бори за „благополучни“ оценки с най-различни способи: от ласкателство към учителите до яростни и тежки конфликти с тях. В тези условия е необходимо учителите от една страна да дадат наистина възможност на ученика да „заработи“ добра оценка (умело реализирайки принципа на диференцираното обучение), а от друга, доброжелателно и аргументирано да обясни на ученика защо оценката е една или друга. Особено важно е в тази ситуация въобще да не бъде провокиран конфликт, отчитайки леката емоционална възбудимост на подрастващите – нито в училище, нито в семейството те не са в състояние да запазят безразличие или да проявят задръжки, не само в конфликтната, но и в предконфликтната фаза. По време на урок учителят може да провокира афективно избухване у възбудимия подрастващ например чрез, несдържана маневра на учителя, грубост в речта му (при това въобще не е задължително забележката да е ориентирана към възбудимия ученик). Особено е опасно когато възниква грубо потискане и унижение на неговите интереси или лично достойнство. Дори да бъде запазен подчертан доброжелателен тон в общуването с възбудимия подрастващ, учителите трябва да водят постоянно наблюдение върху поведението на ученика по време на час, междучасие и в извънучилищната дейност.

                Един от способите за корекция на поведението на възбудния тип се явява призива към тяхното съзнание, анализа и оценката на поведението в процеса на индивидуална беседа. Става дума за баналното „Така вече не може!“ или „Тази няма да я бъде!“. При такава беседа подрастващият трябва да представи устен, а понякога и писмен компромисен договор.  На първо място трябва да се направи така, че подрастващият да преустанови по-нататъшното нанасяне на вреди на себе си и своите близки (ако за него има действително значими близки). След това, да се прояви искрена заинтересованост към проблемите на подрастващия и да се направи опит в съвместно търсене да се подбере на удачния вариант за компромис – такъв, какъвто е най-приемлив за него. Провеждането на тази беседа следва да се извърши в такива периоди, при които не се наблюдават нито тежка дисфория, нито натрупване на афекта. От особено значение е активната роля, която е добре да играе ученика по време на беседата – да се научи да говори за своите усещания и проблеми, тъй като бедността на речта и неспособността ясно и аргументирано да изразява своите мисли, може да провокира афективен взрив в конфликтна ситуация.

 

В процеса на беседата педагогът е длъжен да използва всички способи за недопускане на агресивна реакция: доверителност, интимна интонация, ласкаво прикосновение, лек хумор (който и в най-малка степен не засяга себелюбието на детето).

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) – пета част

АСТЕНО-НЕВРОТИЧЕН ТИП

Главната черта на този тип се явява повишената психическа и физическа уморяемост (изтощение) – раздразнителност/склонност към хипохондрия. Уморяемостта е особеност, която се проявява главно при умствени занимания. Умерените физически натоварвания се понасят добре, но когато се касае за сериозни физически натоварвания, например съревнование, се оказват непоносими.   Раздразнителността е твърде сходна с афективни избухвания при лабилна акцентуация, но за разлика от нея, афективните избухвания са свързани не със снижаване на настроението, а с видимо и ясно проследимо нарастване на раздразнителността в моментите на преумора (изтощение). Натрупваното и нараснало раздразнение по  нищожен повод и с лекота се разтоварва върху обкръжението и по-същия начин с лекота и бързина се заменят с разкаяние, извинения и дори сълзи.

За разлика от възбудимия тип, афектът при астено-невротическия тип не съдържа признаци за постепенност и продължителност в натрупването и нарастването на силата.  В този случай афектът винаги показва слабост. Тази слабост на организма може да се забележи по външния вид на астено-невротика – той става бледен, появяват се тъмни сенки под очите му.  Именно неговата слабост поражда повишената възбудимост и при избухването, астено-невротика бързо губи сила, много наподобяващ спукана автомобилна гума.  Той започва да се суети, върти, не може да се ориентира в ситуациите. Често става жертва на ирония и подигравки на съучениците си,  може да реагира с крясък, писък или да бъде открит да плаче край вратата, чакайки учителката.  Учителите трябва да  знаят, че когато класа установи тези особености на астено-невротика, съучениците му могат често да го провокират към подобни реакции, за да нарушат атмосферата или хода на урока. Ако учителят реши да го накаже, то в такъв случай той би играл заедно с провокаторите срещу астено-невротика.

Склонността към хипохондрия е друга типична черта на астено-невротиците.  Те внимателно  „преглеждат“ своите телесни усещания, „улавят“ най-малките признаци за немощ, с готовност се подлагат на лечение, склонни са веднага да потърсят помощ и се подлагат на медицински манипулации. Те редовно могат да бъдат открити пред лекарския кабинет или да помолят да бъдат освободени от учителя, за да извършат изследване.  Най-често ги безпокоят болките в областта на сърцето и главата, които естествено са с психогенен характер.

При астено-невротиците като правило често могат да се забележат денонощни цикли на бодрост и изтощаемост.  За интензивна учебна работа с него, педагогът е длъжен да използва трудоспособността в периоди на бодрост – това са втория или третия час, началото и средата на седмицата, първата половина на тримесечието (особено мъчителна за всички подрастващи е третото тримесечие).

Главното в позицията на педагога по отношение на астено-невротика е търпението и искреното съчувствие. Необходимо е внимателно да се заобикалят повечето от грешките и неуспехите на подрастващия, когато те очевидно възникват на фона на изтощението му. И обратно – умело да се акцентира вниманието върху неговите успехи.  Не е излишно да се помни, че астено-невротиците реагират крайно болезнено на шеги, ирония и сарказъм по свой адрес без значение на източника.  И накрая, нещо много важно, необходимо е преди всичко да се изясни, дали в дадения случай няма физически причини за астенизация (хронични болести, продължителна преумора и др.).

СЕНЗИТИВЕН ТИП

Този тип най-отчетливо може да бъде наблюдаван и е оформен в по-късна възрастност, към 16-19 години. Повечето от елементите му обаче могат да се забележат още в подрастваща възраст. Това са преди всичко извънредно високата впечатлителност към която по-късно се прибавя рязко изразено чувство за собствена непълноценност. Училището плаши такива деца, чрез шумът, крясъците, сблъсъците, опасните игри и същевременно те много бързо се привързват към класа и дори страдат за свои съученици. Много трудно се съгласяват да преминат в друг клас. Като ученици обикновено са старателни и прилежни, но изпитват силни страхове от проверки, контролни и изпити.  Нерядко се стесняват да отговарят пред целия клас, страхуват се да не станат за смях и подигравки или обратно – отговарят, но се съобразяват с това, да не бъдат уличени от другите като зубрачи.

Контактността им варира около средното ниво, като предпочитат тесен кръг приятели. Рядко конфликтуват, като по-скоро заемат пасивна позиция; обидите поглъщат в себе си; алтруистично настроени са;  състрадателни и умеят да се радват на чуждите успехи.  Чувството им за дълг се допълва от изпълнителност. Крайната им чувствителност  граничи със сълзливост което може да провокира нападки по техен адрес от страна на невъзпитани или раздразнителни хора. Към семейния кръг запазват детската си привързаност, а към опека и покровителство от по-възрастни  се отнасят с търпимост и с охота се подчиняват. Те често са наричани от другите „домашни деца“, „бабино дете“, „мамино дете“.  Те рано формират високи морални и етични претенции към себе си и обкръжението.  Грубостта, жестокостта и циничността на връстниците им ги ужасяват.  Те са самокритични и откриват в себе си много недостатъци, но те са от съвсем друг вид – свързани са със слабост на волята.  Чувството за собствената им непълноценност и чувствителността им  предизвикват у тях ясно изразена реакция на хиперкомпенсация:  те се стремят да се самоутвърдят именно там, където се оценяват като най-слаби Например, детето сензитивен тип, което изпитва страхове да говори и се изявява пред публика, точно то иска да се включи в театралния клуб на училището. Тази особеност учителите трябва да познават много добре, защото много често поради срамежливостта и стеснителността им тези деца биват отхвърлени от това, към което се стремят и е важно за тях. Момичетата се стремят да показват своята веселост и общителност.  Стеснителните и плахи момчета се стремят да демонстрират сила, воля и енергия.  Ако педагогът успее да установи с тези подрастващи доверителен контакт, което за разлика от лабилния тип съвсем не е лесно), то зад маската  на непълноценността ще открият множество самообвинения, самобичуване и укори към себе си.  Тази категория са най-раними и чувствителни в сферата на взаимоотношенията с обкръжението.  Непоносими за тях са ситуациите, в които те стават обект на насмешка или подозрение за извършена постъпка; когато са подложени на несправедливи обвинения и пр. Именно тези ситуации могат да подтикнат детето към остра афективна реакция, конфликт, да провокират депресия или дори опит за суицид.

ТРЕВОЖНО-ПЕДАНТИЧЕН ТИП

Главната черта на този тип подрастващи е тяхната нерешителност и склонност към разсъждения, тревожната мнителност, увлечението им по самоанализ и  не на последно място предразположеността им към обсесивни мисли, свързани със страхове, опасения, мрачни и опасни предвиждания.

Страховете и опасенията на тревожно-педантичния подрастващ като цяло са адресирани  към възможността, вероятността, допускането, прогнозата за нещо, намиращо се в бъдещето – очакване да стане нещо непоправимо и ужасно с него и още по ужасно с неговите близки, към които той питае почти патологична привързаност.   Особено ясно е видима тревогата за майката – как тя може да се разболее или умре (независимо, че здравето й не буди никакви опасения) или стане жертва на някакъв нещастен случай. Дори незначителното закъснение на майката при прибиране вкъщи, подрастващият преживява тежко.  Психологическата защита от постоянната тревога за бъдещето поражда специални ритуали и процедури, които подрастващият трябва да спазва или провежда: жестове, заклинания, цели поведенчески комплекси (например, отивайки на училище трябва да премине точно по определен път; да докосне нещо; да стъпи на определена плочка и пр.), за да не възникне и се случи вероятното. Друга форма за защита е изработения формализъм и педантизъм („Ако всичко предвидя и предварително внимателно проверя, то нищо опасно няма да се случи и аз ще имам успех“).

Нерешителността в действията и разсъжденията при тревожно-педантичния тип са съчетани. Всеки самостоятелен избор колкото и незначим да е той (например, гледане на някой филм), може да стане предмет на дълги и мъчителни колебания. От там насетне тревожно-педантичният подрастващ вече е длъжен да изпълни всяко взето решение, като проявява удивителна нетърпеливост.

Нерешителността често води до хиперкомпенсация във вид на неочаквана самоувереност, безапелационност на съжденията, усилена решителност и прибързани действия в ситуации, които изискват внимателност и предпазливост. Провалът и неуспехът при подобни ситуации водят до допълнително усилване на нерешителността и съмненията.

Често допускана педагогическа грешка в отношението към подрастващите тревожно-педантичен тип е ангажирането им със задачи, изискващи обобщение и инициатива. Тенденцията да им се поставят такива задачи са провокирани от обстоятелството, че ако подрастващите ме прибягат до хипекомпенсация, то те се възприемат като особено изпълнителни и послушни ученици.  По тази причина учителите трябва да избягват да делегират отговорности на тревожно-педантичния тип, изискващи точност и прецизност, тъй като това може да ги доведе  до нервно-психически срив и усилване на субдепресивната симптоматика.  Обратно, когато условията са спокойни, работата е добре организирана, разпределена, диференцирана, планирана и не изисква многобройни контакти и инициативи, тревожно-педантичния тип се чувстват по правило добре и сигурно.

 

За тревожно-педантичния тип не е типична (с изключение на редките случаи на хиперкомпенсация) склонността да нарушава правилата, законите, нормите на поведение, да злоупотребява с алкохол, да участва в обществено неприемливи сексуални контакти, да избяга от дома си или да прибегне към суицид.  Тези тенденции са заменени при него от размишления, вътрешен диалог, самоанализ, интроспективност, мъдруване. За корекция на акцентуираните черти на този тип, на педагозите и родителите се препоръчва преди всичко постоянен и доверчив оптимистичен стил на общуване с подрастващия, избягване методи за наказания и ограничения, широко практикуване на поощрението и поддръжка на всяка активност и самостоятелност. Особено полезни са честите прояви на доброжелателност от страна на близките и на учителите. При възникване на едни или друго недоразумения (дисциплинарни, учебни и пр.) с тревожно-педантичния подрастващ, то веднага те трябва да бъдат решавани конструктивно с положителни перспективи. 

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) - четвърта част

Кратко описание на типовете акцентуации при ученици в подрастваща възраст в чист вид.

ХИПЕРТИМЕН ТИП

Основна негова черта е първо, постоянното и доминиращо приповдигнато добро настроение, много редките прояви на избухваща агресия и то в отговор на противодействие на обкръжението и второ, постоянен стремеж за потискане желанията и намеренията на другите и подчиняването им на тяхната воля. За него е характерна висока контактност, словоохотливост, впечатлителност и жажда за развлечения. Често проявяват тенденция към лидерство, което се подкрепя от налични организаторски способности. Хипертимните са много инициативни и оптимистично настроени. Влизат в конфликтни отношения само при наличие на много твърда дисциплина, ограничения, монотонна работа или принудителна изолация. По тази причина те често биват „неудобни“  по време на час, който не е наситен с разнообразни, развлекателни, интересни и достъпни дейности. Като правило, колкото по-ниска е при хипертимния подрастващ общата мотивация за учебна дейност, толкова по-трудно може да бъде удържано вниманието му по време на час, а поведението му без отклонения. Те по-често от другите се разсейват и се занимават с някаква друга дейност. Най-добрият способ за неутрализация на хипертимния по време на час е включването му в интересна и достъпна за него дейност.  Още по-висок резултат може да бъде получен, ако тази дейност съдържа елементи на лидерство: ръководител на група, екип, отбор и пр. За определяне на най-полезната и ефективна дейност следва да се отчитат способностите, интелекта, склонности и пр. на детето.

За благоприятно развитие на характера на хипертимния са еднакво нежелани както условията на безконтролност (при липса на такива ограничения или изисквания хипертимният представлява риск за самия себе си), така и извънредния контрол, против който хипертимният със сигурност ще реагира „на нож“ с бурен протест.

В същото време те могат да бъдат активни помощници на учителите, лидери сред своите и по-малките ученици, да ръководят клубове, кръжоци, училищни радиа и пр. организирани групови форми. Принципно са отзивчиви, доброжелателни и с уважително отношение към педагогическия състав.

В по-висока възраст обикновено желани области за изява на хипертимните са дейности, свързани с постоянно общуване, обслужване, организиране и ръководене на хора. Склонни са към честа промяна на местата на работа и вида дейност.

ЦИКЛОИДЕН ТИП

Този тип поведение се наблюдава често сред подрастващите и юношите (тийнейджърите). Негова особеност се явява периодичното (с фази от няколко седмици до няколко месеца) колебание на настроението и жизнения тонус. В периодите на подем за циклоидите се наблюдават черти, характерни за хипертимния тип. След тази фаза настъпва период на спад на настроението, рязко се снижава контактността и детето става песимистично и немногословно. Обикновено избягва многолюдни и шумни компании и много рядко се въвлича в конфликти. Губи интерес към занимания и увлечения, които са го привличали в предишната фаза и предпочита да се оттегли вкъщи. През този период може да се наблюдава спад в апетита, безсъние, а през деня обратно – сънливост.  Дори малките и незначими неприятности и неуспехи преживява тежко, като рязко спада работоспособността му. На забележките на околните в тази фаза циклоидите реагират с раздразнение, дори с грубост и гняв, но дълбоко в себе си преживяват дискомфорт и в крайна сметка изпадат в униние.

Циклоидите винаги реагират тежко и са много уязвими към чести и сериозни промени на стереотипа на живот, промяна на училище, местоживеене, към загуба на приятели и близки и пр. Сериозните неуспехи и недоволство на обкръжаващите го (родители, учители и др.) могат да задълбочат и усложнят субдепресивното му състояние и да предизвикат остра афективна реакция с вероятни опити за суицид.

Оптимална позиция на близките и педагозите по отношение на циклоидните подрастващи, намиращи се в субдепресивна фаза е усилване на грижите и вниманието към децата (при това категорично е противопоказно задаването на въпроси от типа „Защо имаш лошо настроение?“.  През този период е препоръчително да се намалят изискванията към детето. За него в този момент е най-важно да получи емпатия, топъл контакт със значимите за него хора: родители, учители, други възрастни с авторитет и доверие.  Огромна полза при такива ситуации може да окаже училищния психолог, който подрастващите в тази фаза често търсят, за да „облекчат“ своето душевно състояние. В този смисъл училищните психолози трябва добре да познават учениците, които проявяват циклоиден тип поведение, да ги наблюдават и да са в готовност за адекватна реакция.  При установяване на симптомите психологът незабавно следва да предприеме мерки за адаптиране на цялата обкръжаваща детето среда – родители, учители и др.

ЛАБИЛЕН ТИП

Основната черта на този тип е крайната изменчивост в настроението. В една или друга степен тези промени са характерни за всички подрастващи. По тази причина за наличието на акцентуация на този тип може да се говори едва тогава, когато настроението се променя бързо едно в друго, а поводът за това е незначителен.  Всяка несъзнателно казана дума, недружелюбен или ироничен поглед на събеседника може да стартира неадекватна реакция в лабилния тип – влошаване на настроението, униние,мрачно разположение на духа, дори сълзи. Обратно, малозначителни, но приятни неща (например обикновен комплимент), може рязко да подобри настроението. Честите промени в настроението винаги се съчетават със значителни и дълбоки преживявания. От настроението в определен момент зависят и самочувствието, и апетита и трудоспособността, и желанието да е сам или в шумна компания. По същия алгоритъм се сменя и отношението към бъдещето – от оптимистично до мрачно и песимистично.

На фона на колебанията в настроението могат да възникнат мимолетни конфликти с връстниците и с възрастните, кратковременни афективни избухвания, но са последвани от бързо разкаяние и търсене на начин за примирие. Понякога лабилните подрастващи стават лекомислени, но и са способни на дълбока и искрена привързаност към роднини, приятели и любими. Същевременно те са извънредно отзивчиви и отворени към доброто, може да се каже, че с готовност откликват с разбиране, поддръжка и помощ. Понякога е достатъчен един кратък, но доверителен, ободряващ и мил разговор, за да бъдат вдъхновени. На грижите на другите за тях отговарят с благодарност и изпълнителност.

 

Лабилните преживяват много остро и болезнено отхвърлянето им от емоционално значими лица, загуба на близки и раздели. Ако педагозите искат да направят своето въздействие спрямо лабилните по ефективно, те трябва да забравят за упреците и наказанията и да действат с доброта и ласка. 

Категория: Други
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи (Личко) - трета част

Описание на методиката

Въпросникът е модификация на А.Е.Личко, като целта на автора е да създаде компактен, малък тест, който с лекота да се прилага при групова диагностика.

Въпросникът съдържа 143 твърдения, съставляващи  10 диагностични и една контролна скали (скала за лъжа). Всяка скала включва по 13 твърдения.  Твърденията във въпросника са поместени в случаен порядък. Диагностицират се хипертимен, циклоиден, лабилен, астено-невротичен, сензитивен, тревожно-педантичен, интровертен, възбудим, демонстративен и неустойчив тип.

Процедура за провеждане

Инструкция: „Ученици, всеки един от вас иска да научи повече за своя характер и най-вече за неговите най-силно изразени личностни черти. Когато човек познава добре характера си, той по-добре би управлявал себе си, например по-успешно би взаимодействал с другите хора. Този тест ще ви помогне сами да определите типа и особеностите на вашия характер, който се явява основа на личността. Предлагаме ви един лист с въпроси и лист, на който да отбелязвате вашите отговори. От вас се иска да прочетете внимателно всеки въпрос-твърдение и да решите, дали той се отнася за вас или не. Ако да, то обградете с кръгче номера на същия въпрос в листа за отговори, ако не се отнася – пропуснете този номер. Колкото по-точни и искрени са отговорите ви, толкова повече ще разберете за себе си. След като приключите с отговорите, изброете и съберете всички отговори, на които сте дали утвърдителен отговор и сбора запишете в края на таблицата.“

Обработка и интерпретация на резултатите.

За всеки тип акцентуация тестът предлага минимално диагностично число (МДЧ), което представя минималната граница в интервала 6 – 24. Същото се изчислява по формулата:

МДЧ = M – Rn x W, където

-          М – среден бал за дадения тип акцентуация;

-          Rn – табличен коефициент;

-          W – обхват на данните.

Минималните диагностични числа по скалите са както следва:

Хипертимен – 10;

Циклоиден – 8;

Лабилен – 9;

Астено-невротичен – 8;

Сензитивен – 8;

Тревожно-педантичен – 9;

Интровертен – 9;

Възбудим – 9;

Демонстративен  - 9;

Неустойчив тип – 10;

Контролна скала – 4;

Контролната скала показва нивото на достоверност (лъжа), като показател от 4 бала се приема за критичен. Високите показатели по тази скала показват, че изследваното лице проявява социална желателност. По тази причина при бал по-голям от 4, към скала демонстративен тип автоматически се прибавя още 1 бал. Ако показателя е по-голям от 7 бала, към същата скала се прибавят 2 бала. Ако изследването не цели проверка на хипотеза за демонстративен тип, но резултатите се приемат за недостоверни.

Правила за идентификация на типовете

1.Ако МДЧ достига или превишава баловата стойност само на един тип, то се диагностицира само този тип.

2. Ако МДЧ достига или превишава баловата стойност на повече от един тип, то се диагностицира:

а) следните комбинации от смесени типове:

 

Г , Ц

Г , Д

Г , Л

 

Ц , Л

     

Л , А

Л , С

Л , Д

Л , Н

А , С

А , Т

А , Д

 

С , Т

С , И

   

Т , И

     

И , В

И , Д

И , Н

 

В, Д

В , Н

   

Д , Н

     

               

Други, различни от посочените съчетания между типове трябва да се приемат като неадекватни, например: съчетание между хипертимен и интровертен или сензитивен и възбудим.

                б) ако по който и да е от типовете е събран бал 4 и повече, в сравнение другите типове, то последните не се диагностицират, дори съчетанията им да са уместни.

в) в случай на несъвместими съчетания се диагностицира този тип, който е събрал по-висок бал.

г) Ако в отношението между два несъвместими типа са събрали еднакво количество бал, то за изключването на единия е необходимо да се ръководите от правилото за доминиране, т.е. приема се типа, указан след знака за равенство:

 

Г +Л = Г

А + И = И

Ц + А = А

С + В = В

Г + А = А

А + В = В

Ц+ С = С

С + Д = Д

Г + С = Г

А + Н = Н

Ц + Т = Т

С + Н = Н

Г + Т = Т

 

Ц + И = И

 

Г + Ш = И

Т + В = В

Ц + В = В

Л + Т = Т

Г + В = Г

Т + Д = Д

Ц +Д = Д

Л + И = И

 

Т + Н = Н

Ц + Н = Н

Л + В = В

 

                3.Ако МДЧ достига или превишава нормата по няколко типа и по правило 2 от тях и те не могат да бъдат намалени, то се подбират само два от тях с най-висок бал и се следва второто правило.

4.Ако по контролната скала са получени повече от 4 бала, то към скала демонстративност се прибавя 1 бал, а ако са постигнати повече от 7 бала, към скалата се добавят 2 бала.  Ако обаче дори след добавянето на допълнителните балове не се диагностицира демонстративен тип, то резултатите от изследването се приемат за недостоверни и следва да се проведе ретест.

 

Достигането или превишаването на МДЧ по един или друг тип и посочените по-горе правила за идентификация на типовете гарантира точност на методиката не по-малка от Р > 0,95. 

Категория: Други
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове: 0
 .
Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи  (Личко) - втора част

107.С охота слушам наставления,  касаещи моето здраве.

108.Винаги изказвам своето мнение, ако се обсъжда нещо в клас.

109.Мисля, че никога не бива да се деля от колектива (групата, класа).

110.Въпроси, които са свързани с пола или любовта въобще не ме вълнуват.

111.Винаги считам за интересни и занимателни онези действия, които заобикалят правилата. 

112.Понякога  имам  неприятни празници.

113,Животът ме е научил да не съм прекалено откровен дори с приятелите ми.

114,Ям малко, а понякога нищо не похапвам. 

115.Много обичам да се наслаждавам на красива природна гледка.

116.Когато излизам от вкъщи или лягам да спя, аз винаги проверявам изключено ли е електричеството, заключена ли е вратата, затворени ли са прозорците и т.н.

117.Привлича ме само онова, което съответства на моите интереси и принципи.

118.Ако за моите неуспехи е виновен някой друг, аз не оставям това безнаказано.

119.Ако не уважавам някого, аз се старая да се държа така, че той да не забележи това.

120.Най-добре прекарвам  времето си в разнообразни развлечения.

121.Харесват ми всички предмети в училище.

122.Често съм ръководител (лидер) в игрите.

123.Лесно понасям болка и физически страдания.

124.Винаги се старая да се въздържам, когато ме критикуват или ми възразяват.

125.Аз съм доста подозрителен, безпокоя се за всичко, особено за своето здраве.

126.Рядко съм безгрижен и весел. 

127.Често се забелязвам  в себе си различни знаци и имам мисли, като  се старая да ги следвам строго, за да бъде всичко нормално.

128.Не се стремя да участвам в живота на училището и класа. 

129.Понякога действам извънредно бързо, правя необмислени постъпки, заради които после съжалявам.

130.Не ми харесва да правя сметка на разходите си и да разпределям парите си, лесно бих взел на заем,  дори да зная, че в срок не мога да върна парите.

131.Учебната работа ми е досадна и ако не ме карат да уча, въобще не бих учил.

132.Никога не съм имал мисли, които се налага да крия от другите.

133.Често имам толкова добро настроение, че се е случвало другите да ме питат защо съм толкова весел.

134.Понякога настроението ми е толкова лошо, че съм започвал да мисля, че е по-добре да съм умрял.

135.Малките неприятности твърде дълбоко ме разстройват.

136.Бързо се уморявам по време на час и ставам разсеян. 

137.Понякога се учудвам (изумен съм) от грубостта и невъзпитаността на хората около мен.

138.Учителите ме приемат за старателен и префинен ученик.

139.Често ми е по-приятно да размишлявам в самота, отколкото да прекарвам времето си в шумна компания.

140.Харесва ми, когато ми се подчиняват..

141.Аз бих могъл да се уча по-добре, но учителите ми в училище не са способни на това.

142.Не ми харесва работа, която изисква усилия и търпение.

143.Аз никога на никого не желая лошо. 

Категория: Други
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Модифициран въпросник за идентифициране типове акцентуации на характера при подрастващи  - първа част

(Личко)

Инструкция: Предлагаме Ви списък с твърдения, отнасящи се до характера на човек. Прочетете внимателно всяко от тях  и ако то се отнася за Вас, обградете номера му в бланката за отговори, а ако – не, прескочете номера.

  1. В детството си съм бил весел и спокоен.
  2. В първите училищни години харесвах училището, но по-късно ми стана тягостно.
  3. В детството си бях такъв, какъвто е и сега-лесно се разстройвам, но и лесно се успокоявам, развеселявам.
  4. Често имам лошо самочувствие (ниско, потиснато).
  5. В детството си съм бил много чувствителен и обидчив.
  6. Често се страхувам, че с майка ми може да се случи нещо лошо.
  7. Настроението ми се подобрява, когато остана сам.
  8. Като малък съм бил капризен и раздразнителен.
  9. Като малък съм обичал да разговарям или да играя с възрастни.
  10. Считам, че най-важното е да не обръщаш внимание на всичко онова, което може да помрачи днешния ден.
  11. Аз винаги удържам обещанията си, дори да не са в моя полза.
  12. Като правило аз имам добро настроение.
  13. При мен седмица с добро настроение се сменя със седмица с лошо настроение.
  14. Лесно изпадам от радостно към тъжно настроение.
  15. Често изпитвам вялост и изнемогване.
  16. Към бирата или други спиртни напитки изпитвам отвращение.
  17. Избягвам да пия спиртни напитки заради лошото самочувствие и болките в главата.
  18. Моите родители не ме разбират и понякога ги чувствам чужди.
  19. Държа се внимателно с непознати хора и неволно се опасявам да не ми навредят.
  20. Не виждам в себе си съществени недостатъци.
  21. При поучаване или мъмрене (съветване0 ми се иска да избягам, но ако не мога, мълча послушно и си мисля за друго.
  22. Всички мои навици са положителни и харесвани.
  23. Моето настроение не се променя от незначителни причини.
  24. Аз често заспивам с мисълта  за това, какво предстои  да правя през деня.
  25. Аз много обичам родителите си и съм привързан към тях, но се случва понякога сериозно да ги обидя и дори да се скарам с тях.
  26. Имам периоди, през които се чувствам бодър, но има и такива, през които съм като разбит.
  27. Често изпитвам стеснение и срам пред повече хора.
  28. Моето отношение към бъдещето често се променя: ту градя  оптимистични планове, ту виждам бъдещето си мрачно.
  29. Обичам да се занимавам с моите интереси сам.
  30. Почти не се случва някой непознат човек да предизвика у мен симпатия.
  31. Обичам да се обличам модно и нетрадиционно , с дрехи които привличат погледите.
  32. Най-обичам да се нахраня хубаво и да добре да си отпочивам.
  33. Аз съм уравновесен, никога не се дразня и гневя.
  34. Аз лесно влизам в контакти и общувам с хората във всякаква обстановка.
  35. Трудно ми е да понасям глад – бързо отслабвам..
  36. Самотата понасям с лекота, ако тя разбира се не е свързана с неприятности.
  37. Често имам лош и неспокоен сън. 
  38. Моята стеснителност и срам ми пречат да се сприятелявам и дружа с тези, които ми харесват.
  39. Често се тревожа по повод различни неприятности, които могат да възникнат в бъдеще, въпреки че поводи за това няма.
  40. Своите неуспехи и трудности аз преживявам сам и никого не моля за помощ.
  41. Силно преживявам забележки и съвети, които не ме удовлетворяват (критика).
  42. По-често аз се чувствам свободно и непринудено с нови непознати връстници, в новия клас, на лагер или други места.
  43. Като правило аз не се подготвям за училище. 
  44. Аз винаги казвам на възрастните истината. 
  45. Привличат ме приключенията и риска. 
  46. Към непознатите хора привиквам бързо. 
  47. Настроението ми пряко зависи от моите учебни успехи и  успеха на дейностите, с които се захващам.
  48. В края на деня аз обикновено съм уморен – съвсем не ми остават сили.
  49. Страхувам се от непознати хора и се страхувам да ги заговоря първи.
  50. Обикновено много пъти проверявам дали не съм допуснал грешка в работата си.
  51. Приятелите ми имат погрешно мнение, ако не искам да дружа с тях. 
  52. Има дни, в които без причина съм ядосан и мрачен.
  53. Мога да твърдя, че имам добро въображение.
  54. Ако учителят не ме контролира по време на час, аз почти винаги се занимавам с нещо друго или с някой друг. 
  55. Моите родители не се дразнят на моето поведение.
  56. Мога лесно да организирам другите деца за съвместни игри, работа или развлечения.
  57. Мога да отида по-напред от другите в мислите си, но не и в действията си.
  58. Случва се силно да се радвам, а след това да съм силно натъжен и огорчен.
  59. Понякога съм капризен и раздразнителен, а след това съжалявам за това.
  60. Извънредно съм обидчив и чувствителен.
  61. Обичам да съм първи там, където ме обичат и харесват,  но да се боря за първенството на тяхната любов не обичам.
  62. Почти  винаги не стигам до пълно откровение, нито с приятелите, нито с родителите ми.
  63. Когато съм разсърден мога да крещя, да размахвам ръце, а понякога дори да се сбия.
  64. Струва ми се, че ако искам мога да стана добър актьор.
  65. Струва ми се, че да се тревожа за бъдещето е безполезно – всичко само от себе си ще се случи. 
  66. Винаги съм справедлив в отношенията си с учителите, родителите и приятелите ми.
  67. Убеден съм, че в бъдеще ще се сбъднат всички мои планове и желания.
  68. Понякога имам такива дни, че живота ми става по-тежък, отколкото е в действителност.  
  69. Доста често моето настроение се отразява в моите постъпки.
  70. Струва ми се, че имам доста недостатъци и слабости.
  71. Става ми тежко, когато си припомням са моите малки грешки.
  72. Често разни мисли ми пречат да доведа започната работа до края.
  73. Мога да слушам критика и възражения, но се старая всичко да стане по моему.
  74. Понякога мога така да се разлютя на обидилия ме, че трудно бих се удържал да не го набия.
  75. Практически никога не изпитвам чувство на срам или стеснителност.
  76. Не изпитвам стремеж да се занимавам със спорт.
  77. Никога не казвам за другия лоши думи.
  78. Обичам всякакви приключения, с желание отивам на риск.
  79. Понякога настроението ми зависи от времето навън.
  80. Новото за мен е приятно и желано, особено когато обещава нещо хубаво.
  81. Животът за мен е доста тежък.
  82. Често изпитвам плахост пред учителите и училищната администрация.
  83. Завършвайки определена работа, аз дълго мисля за това, дали всичко съм направил без грешка.
  1. Струва ми се, че другите не ме разбират.
  2. Често се огорчавам  от някого, сърдя му се, не му говоря.
  3. Винаги успявам да намеря изход от всяка ситуация.
  4. Харесва ми вместо на училище да отида на разходка или на спортна проява (кино).
  5. Никога не върша нещо вкъщи без разрешение (без да попитам).
  6. При неуспех аз мога да се присмея на себе си. 
  7. Имам периоди на подем, увлечения, ентусиазъм, а след това настъпва период на апатия и спад на настроението ми към всеки и всичко.
  8. Ако в нещо не успея или срещна трудност, аз лесно се отчайвам и губя надежда.
  9. Възраженията и критиката ме огорчават, особено ако те са в груба форма, дори да касаят  съвсем незначителни неща.
  10. Понякога мога да се разплача, ако чета тъжна книга или гледам тъжен филм.
  11. Често се съмнявам в правилността на своите постъпки и решения.
  12. Често в мен възниква чувство, че съм ненужен за другите.
  13. Когато се сблъскам с несправедливост, аз се възмущавам силно и веднага се изправям срещу нея. 
  14. Харесва ми да бъда център на внимание, например да разказвам на приятелите ми забавни истории.
  15. Считам, че е по-добре човек да прекарва добре времето си – да не прави нищо, прости да си отпочива.
  16. Никога не закъснявам за училище. Или за някъде другаде.
  17. Неприятно ми е да стоя дълго време на едно място.
  18. Понякога така се разстройвам от учителите или връстниците ми, че не ми се ходи на училище.
  19. Не умея да командвам други хора.
  20. Понякога ми се струва, че съм тежко и опасно болен.
  21. Не обичам никакви опасни и рискови приключения.
  22. При мен се случва така, че често възниква желание да препроверявам много пъти определена работа, която съм свършил.
  23. Страхувам се, че в бъдеще мога да остана сам. 
Категория: Други
Прочетен: 304 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и осма  част

5. „Невежи са само тия, които искат да останат невежи."

Платон

6. „Най - лошото в комплекса за непълноценност е това, че обикновено от него не страдат тези, които би трябвало да страдат.”

Жан Дютур

7. „Желанието да се хвърлиш във водата за да спасиш удавник, е много по - голямо когато те гледат хора, които не са готови на това.”

8. „Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита.”

 

9.  Да виждаш и да чуваш,
     значи да същeствуваш:
     Да размишляваш,
     значи да живееш.....

Шекспир

10.За плахият и колебаещия се,
                     всичко е невъзможно,
                     защото му изглежда така

сър Уолтър Скот

11.Когато си на дъното на пъкъла
                      Когато си най тъжен и злочест
                      От парещите въглени на мъката
                      си направи сам стълба и излез

Дамян Дамянов

12. Защо плачат жените?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

13. Двата вълка в нас

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

14. Когато си мислиш, че не те гледам (писмо до родителите)

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.

Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес?

15. Мъдри мисли

Никой не може да бъде мъдър, ако не стане търпелив.

Античен афоризъм

Търпимостта е много трудна добродетел, а за някои е по-трудна от героизъм … Нашият първи порив и дори последен е ненавистта към всеки, който не мисли както нас.

Ж. Леметр

Търпимостта означава разбиране на собственото си несъвършенство.

Е. Севрус

Свойството на мъдрия човек се състои в три неща: първо – да прави само това, което трябва, без да съветва другите в техните дела, второто – никога да не застава срещу справедливостта; третото – търпеливо да понася слабостите на другите хора.

Л.Толстой

Само търпението може да бъде по-голямо от силата.

Е. Берк

Каквото и да ни се случи, ние с търпение и воля ще превъзмогнем.

Вергилий

Шепа търпение струва повече, отколкото чанта с мозък.

Датска пословица

Истинския признак, по който може да се познае истинския мъдрец е търпението.

Г. Ибсен

Основа на мъдростта е търпението

Платон

Мъдростта на човека е в търпимостта.

К. Бини

Ние се застъпваме за търпимостта, но да се търпи нетърпимостта е извънредно трудно, а да се търпи нетърпимото – прост невъзможно.

Д. Прентис

Често търпението изпитва недостатък на енергия.

К. Хаббард

Понякога търпението краси мъжа така, както скромността – жената, но когато те оскърбяват е нужна сила, както за любовта е нужна смелост.

Хитопадеша

Търпението е дете на силата, инатът – плод на слабост, а именно слабост на ума.

М. Ебнер-Ешенбах

Търпимостта – това е любов, страдаща от  надменността.

Д. Джебран

Който търпеливо се готви за път, той непременно достига целта.

Ж.Лабрюйер

Търпението и времето постигат повече, отколкото силата.

Ж. Лафонтен

Търпението е горчиво, но плодът му – сладък.

Ж.Ж.Руссо.

Никога не губете търпение – това е последния ключ, отварящ вратите.

А. Сент-Екзюпери

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 319 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и седма  част


19. Апартейд – южноафрикански расизъм (от африканс: apartheid, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година. Философията на апартейда е да фаворизира „белите” и да унижи „черните.” Белите са ценни, само те притежават права, възможности, интелект, умения, само те трябва и могат да управляват – властта трябва да е тяхна.

20. Сегрегация, включително апартейд принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група.

21. Национализъм  убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права.

22. Фашизъм  реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор.

23. Империализъм  покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси.

24. Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος — ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.

25. Малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество на глас в рамките на населението в дадено общество. И в същото време социологическото малцинство не е задължително да бъде числено малцинство (напр. Африка, апартейд), но това може да е всяка група, която е подставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт. Често се използва в социологията терминът малцинствена група, тъй като под малцинство най-често се разбира етническо малцинство, докато малцинствените групи могат да бъдат различни от етническите - например хората с недъзи, религиозни малцинства, по сексуална ориентация и т.н.

Терминът малцинствена група често се използва по повод човешки права и събирателни права, тъй като малцинствените групи са обект на дискриминация, била тя съзнателна, несъзнателна или дори законодателна, т.е. членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат или наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.. В последните години се наблюдава тенденция групи, традиционно смятани за доминантни да се представят като потиснато мнозинство, например тези на белите мъже от средната класа.

26. Холокост (от гръцкото ὁλόκαυστονὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) – геноцид  над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа.”

27. Омраза – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта. Според Речника по психоанализа на Робърт Шемама Омразата е "страст на субекта, която цели разрушаването на своя обект.”

Омразата е ответна реакция към хора, чийто интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат.

Често омразата е причина за насилие. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим.

Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства.

Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.

28. Антидифамационна лига През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.

Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!» След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.

«Две хиляди години назад друг губернатор (Пилат Понтийски) се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.

/Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/

Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка си.

През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.

Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни организации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».

*Дифамация – клевета, навет, необосновано обвинение

29. Ку-клукс-клан (ККК) – нелегална расистка организация възникнала в южните щати на САЩ след премахване на робството и даването на права на черните, непосредствено след Американската гражданска война. Организацията се бори за превъзходство на белите хора над останалите раси, членовете ѝ сформират наказателни отряди, като носят островръхи качулки и бели мантии за прикритие. ККК използват насилие, тероризъм и линчуване за сплашване и потискане на чернокожите.

30. Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.

31. Културна и етническа асимилация - процес при който малцинство или малцинствена група придобива обичаите, езика, и в крайна сметка етническо съзнание на тези на привилегирована, най-често група на мнозинството. Асимилация в социологията и етнологията е поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.

32. Мултикултурализъм - подкрепянето на различни култури, етнически, расови, религиозни, езикови, на сексуални малцинства и т.н.

33. Нацизъм /Националсоциализмът/ (на немски: Nationalsozialismus), наричан понякога нацизъм, е тоталитарна[1] идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те год. След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.

Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република - установената в Германия след 1918 г. демократична държава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

Приложение 8 – помощен материал (притчи и мъдри мисли)

 

1. „По времето на Буда живяла старица, която се изхранвала с просия. Наричали я „Разчитаща на радостта.” Тя гледала как владетели, принцове и най-обикновени хора правели дарове на Буда и най-много от всичко на света искала да е в състояние и тя да направи дар. Веднъж излязла да проси, но за целия ден получила само една дребна монета. Отишла с нея при един търговец и се опитала да купи малко масло. Той й казал, че с толкова пари не може да купи нищо, обаче щом чул, че желанието й е да направи дар на Буда, се смилил и й дал каквото искала. Тя занесла маслото в манастира и с него запалила светилник. Поставила го пред Буда и си пожелала следното: „Не мога да предложа нищо, освен този малък светилник. Все пак нека чрез него в бъдеще да бъда благословена от светилника на мъдростта. Нека освободя всички същества от тяхната тъма. Нека пречистя всичките им недостатъци и нека ги доведа до просветление."

През нощта всички други светилници изгаснали. Призори Маудгаляяна, ученикът на Буда, отишъл да ги събере и забелязал, че светилникът на просякинята продължава да гори. Бил пълен с масло, фитилът му бил съвсем нов. Казал си „Няма защо този светилник да гори през деня" и се опитал да го угаси. Но не успял. Опитал се да задуши пламъка с пръсти, но той продължавал да гори. Опитал след това и с робата си и пак без резултат. Буда, който наблюдавал през цялото време, казал:

- Маудгаляяна, нима искаш да угасиш този светилник? Не можеш. Не можеш дори да го преместиш, да не говорим да го угасиш. Ако излееш върху него водата от всички морета, пак няма да изгасне. Водата от всички езера и реки също няма да го угаси. Защо? Защото този светилник е дарен с всеотдайност, с чисто сърце и ум. А тези подбуди го правят невероятно ценен." Когато Буда казал това, просякинята се приближила до него, а той предрекъл, че в бъдеще тя ще стане съвършен буда, наречен „Светлината на светилника.”

Така че мотивите ни, добри или лоши, определят плодовете на нашите действия. Колкото радост има на този свят, всичката идва от желанието другите да са щастливи; а колкото страдание има на този свят, всичкото идва от желанието аз да съм щастлив.”

Tибетска книга за живота и смъртта

2. „Приятел ти е този,който знае всичко за теб и въпреки това ти е приятел.”

Карней

3. „Никой не може те измъчва по-жестоко от собствената ти съвест.”

Карней

4. „Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!”

Алън Коен

Категория: Други
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и шеста  част


19. Апартейд – южноафрикански расизъм (от африканс: apartheid, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година. Философията на апартейда е да фаворизира „белите” и да унижи „черните.” Белите са ценни, само те притежават права, възможности, интелект, умения, само те трябва и могат да управляват – властта трябва да е тяхна.

20. Сегрегация, включително апартейд принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група.

21. Национализъм  убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права.

22. Фашизъм  реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор.

23. Империализъм  покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси.

24. Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος — ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.

25. Малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество на глас в рамките на населението в дадено общество. И в същото време социологическото малцинство не е задължително да бъде числено малцинство (напр. Африка, апартейд), но това може да е всяка група, която е подставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт. Често се използва в социологията терминът малцинствена група, тъй като под малцинство най-често се разбира етническо малцинство, докато малцинствените групи могат да бъдат различни от етническите - например хората с недъзи, религиозни малцинства, по сексуална ориентация и т.н.

Терминът малцинствена група често се използва по повод човешки права и събирателни права, тъй като малцинствените групи са обект на дискриминация, била тя съзнателна, несъзнателна или дори законодателна, т.е. членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат или наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.. В последните години се наблюдава тенденция групи, традиционно смятани за доминантни да се представят като потиснато мнозинство, например тези на белите мъже от средната класа.

26. Холокост (от гръцкото ὁλόκαυστονὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) – геноцид  над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа.”

27. Омраза – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта. Според Речника по психоанализа на Робърт Шемама Омразата е "страст на субекта, която цели разрушаването на своя обект.”

Омразата е ответна реакция към хора, чийто интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат.

Често омразата е причина за насилие. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим.

Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства.

Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.

28. Антидифамационна лига През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.

Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!» След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.

«Две хиляди години назад друг губернатор (Пилат Понтийски) се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.

/Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/

Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка си.

През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.

Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни организации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».

*Дифамация – клевета, навет, необосновано обвинение

29. Ку-клукс-клан (ККК) – нелегална расистка организация възникнала в южните щати на САЩ след премахване на робството и даването на права на черните, непосредствено след Американската гражданска война. Организацията се бори за превъзходство на белите хора над останалите раси, членовете ѝ сформират наказателни отряди, като носят островръхи качулки и бели мантии за прикритие. ККК използват насилие, тероризъм и линчуване за сплашване и потискане на чернокожите.

30. Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.

31. Културна и етническа асимилация - процес при който малцинство или малцинствена група придобива обичаите, езика, и в крайна сметка етническо съзнание на тези на привилегирована, най-често група на мнозинството. Асимилация в социологията и етнологията е поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.

32. Мултикултурализъм - подкрепянето на различни култури, етнически, расови, религиозни, езикови, на сексуални малцинства и т.н.

33. Нацизъм /Националсоциализмът/ (на немски: Nationalsozialismus), наричан понякога нацизъм, е тоталитарна[1] идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те год. След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.

 

Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на

Ваймарската република - установената в Германия след 1918 г. демократична държава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и пета  част


Приложение 7 – Речник

          1 Дискриминация (от лат. discriminatio - „правене на разлика“) Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. Например расова, етническа, религиозна, полова, сексуална  дискриминация, по признак физическа дееспособност, по интереси и увлечения и пр.

= Пряка дискриминация - Пряка дискриминация съществува, когато в сходна ситуация към някого се проявява по-лошо отношение спрямо отношението към другиго въз основа на расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст или сексуална ориентация. Пример за пряка дискриминация е обява за работа, в която се казва „не е необходимо да кандидатстват хора с увреждания“.

= Непряка дискриминация - От 1999 г. насам Европейският съюз може да приема законодателни мерки за борба с дискриминацията въз основа на пол, расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст или сексуална ориентация.

2. Раса Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези – цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса.

3. Етническа група група хора с общо генеалогично или родово наследство. Етническите групи с един и същ исторически произход са свързани с общи културни практики и език, а понякога и с обща религия, вярвания или традиции.

4. Предразсъдък Необоснована предубеденост (заблуда, суеверие, поверие), негативна нагласа на човека спрямо нещо. Предразсъдъкът може да се определи като предварително съждение или нагласа към друго лице или група лица, формирани без познаване или проучване на фактите. Предразсъдъците често се подкрепят от стереотипи и обикновено се основават на представи, чувства или убеждения, които могат да повлияят на схващанията и поведението на хората.

5. Стереотип Мнения или възгледи за членове на дадена група или категория хора, изцяло базирани на принадлежността им към съответната група. Повечето стереотипи изразяват крайно негативни становища, които водят до формиране на предразсъдъци. Стереотипите могат да влияят положително и отрицателно на живота ни.

6. Бежанец Всяко лице, което поради основателен страх от преследване по причина на неговия расов или етнически произход, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната, на която е гражданин, и което не може или поради своя страх от преследване не желае да се ползва от защитата на тази страна, или което, нямайки гражданство и бидейки извън страната, в която пребивава постоянно в резултат на такива събития, не може или поради страха си от преследване не желае да се завърне в нея

7. Групи подбуждащи към омраза Групите, подбуждащи към омраза, са организирани формирования, които популяризират силно обидни нагласи или дори извършват насилствени действия срещу лица, принадлежащи към определена расова, етническа, религиозна или друга социална група.  „Ку клукс клан” е типична група подбуждаща към омраза. 

8. Ейджизъм (предразсъдък) Предпочитание към лице или група лица въз основа на възрастта.

9. Жунизъм (предразсъдък) Предпочитание към по-млади хора единствено поради възрастта им. Този термин често се прилага в сферата на трудовата заетост: в някои отрасли се предпочитат по-млади кандидати с цел налагане на определено обществено мнение.

10. Ислямофобия Ирационален страх или предразсъдък към исляма или мюсюлманите. В западния свят този процес се разрасна значително след терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

11. Ксенофобия – страх от чужденци (имигранти, бежанци и пр.), пристигащи в друга държава.

12. Миграция Действието по напускане на една страна или регион с цел заселване другаде.

13. Сегрегация Отделяне на хора от различни раси или социални класи. Терминът обикновено се прилага относно подобна практика в училища и други институции от публичния сектор. Сегрегацията е форма на дискриминация.

14. Сексизъм, сексистДискриминация въз основа на половата принадлежност. С този термин се обозначава и всякакъв вид диференциране по полов признак.

15. Толерантност – Способност за приемане или зачитане на убежденията и социалните ценности на друго лице или група лица.

16. Тормоз – Накърняването на достойнството на дадено лице въз основа на расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст, полова принадлежност или сексуална ориентация. От правна гледна точка тормозът се разглежда като действия, които са заплашителни или обезпокояващи. Среда, в която доминира такова поведение, се смята за сплашваща, враждебна, оскърбителна, унизителна и обидна.

17. Етноцентризмът – е повсеместно разпространена нагласа и тенденция в обществените отношенията, която се изразява в съотнасянето на всички социални явления към обичайните и свойствените за групата на (най-често етническото, но и политически доминиращото) мнозинство характеристики. Това са неосъзнати практики, при които типът общество на мнозинството служи за норма, с която се преценяват другите и различните от тази мнозинствена група, независимо дали това са етнически групи или отделни индивиди.

Индивидите, чието поведение се разминава с тези представи биват дискредитирани като образи в рамките на етноцентриския модел, и по-нататък третирани различно, неравноправно или дискриминиращо. Различните от етническото, културно, сексуално и т.н. мнозинство индивиди изглеждат като "преминаващи известни граници", изглеждат подозрителни (отнасят се с тях като с маргинални типове, психично болни или поставили се извън закона) или, ако идват от други места, предизвикват учудване, дори биват смятани за нечовеци или "извънземни" (както първите бели, пристигнали в черна Африка). Някои индиански племена проявяват своя етноцентризъм, като се наричат Десае ("истински хора").

18. Свастика – представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. Думата „свастика“ идва от санскритското स्वस्तिक, свастика, което означава някакъв предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Думата е съставена от представката су- (сроден на гръцкото ευ-), означаващ „добър, добро“, и асти — езикова абстракция на корена „ас“ "да бъда". Така се получава свасти, което означава „благосъстояние“. Наставката „-ка“ служи за образуване на умалителни, и „свастика“ буквално означава «малко нещо, свързано с благосъстоянието». Може да се каже, че „свастика“, грубо казано, означава „щастлив амулет“. Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война, повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствено националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната ѝ друга употреба.

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и четвърта част

Приложение 6

 

Бгейнсторминг /мозъчна атака/

 

„Никой проблем не може да устои
на атаките на постоянното мислене.”

Волтер

 

Участници

Три са ключовите роли за участниците в мозъчната атака:

ръководител на екипа,

човек, който записва, и

участници в екипа.

Необходимо е ръководителят да бъде добър слушател. В началото, за да помогне на участниците, той трябва да изложи пред тях причините за нуждата от използването на мозъчната атака и да повиши активността им. Трябва да определи основните правила и да ръководи процеса на генериране на идеи.

Пишещият участник записва дословно всички идеи. Тази роля може да бъде изпълнена и от ръководителя.

Участниците в екипа не трябва да бъдат по-малко от 5 и повече от 10. Най-добре е да са шест или седем.

Правила за провеждане

Трябва да се натрупат колкото е възможно повече идеи от участниците, без те да бъдат критикувани или съдени, докато идеите се оформят.

Всички идеи са добре дошли, без значение колко нелогични или отдалечени от разглежданата тема изглеждат.

Идеите се обсъждат след като мозъчната атака приключи.

Участниците не трябва да бъдат критикувани. Нежелателно е издаването на звуци, правенето на физиономии и присмиването. При мозъчната атака всички идеи са равни.

·Участниците трябва да се опитват да допълват идеите на другите.

Всички идеи се записват така, че цялата група лесно да ги вижда.

Времето за мозъчна атака трябва да се ограничи, например до около 30 минути.

·  Използвайте разговорни устройства, за да съживите груповите дискусии, ако сесията започва да изостава откъм ниво на ентусиазъм и енергетичност. Например, МА отборът може да се опита да погледнете на проблема или въпроса от перспективата на определена трета страна, като например известна знаменитост или бизнесмен.

Последователност при провеждането

·Участниците в групата преглеждат темата на мозъчната атака, използвайки въпросите „защо“, „как“, „какво.” Например, ако темата е организирането на автомобилен курс за обучение, то един от въпросите може да е: „На какво ще се акцентира като съдържание на курса?“

Всеки трябва обмисли въпроса на спокойствие за няколко минути. Участниците могат да запишат набързо идеите си върху лист хартия. Например, ако се разглежда горната тема, идеите могат да бъдат свързани с концепции като типове автомобили, части на автомобила, начин на работа на автомобила и други подобни;

Всеки от участниците обявява своите идеи и те се отбелязват от регистратора.

Идеите се дискутират и категоризират.

Има три важни фактора, които определят успеха на една мозъчна атака.

1) Първо, групата трябва да се стреми да създаде голямо количество от идеи, тъй като това увеличава вероятността те да намерят възможно най-доброто решение.

2) На второ място, групата трябва със сигурност да се сдържа от критика на идеите, докато те се споделят, тъй като отрицателното мислене на един член от групата може да направи другите по-малко склонни да участват и по този начин да доведе до провал на целия процес.

3) Трето, ръководителят на групата трябва да създаде положителна среда за МА и да насочва творческата енергия на останалите членове в същата посока.

Разновидности

Фиктивен групов похват

Това е тип мозъчна атака, която насърчава равнопоставеност между всички участници в процеса. Използва се, за създаването на подреден списък от идеи. Всеки участник записва идеята си анонимно. След това ръководителят на групата събира идеите и всяка от тях се подлага на гласуване от групата. Гласуването може да е много простичко - например с вдигане на ръка в подкрепа на идеята. Този процес се нарича дестилация.

След дестилацията идеите, които са най-високо в класацията може да се подложат на мозъчна атака в групата или в по-малки подгрупи. Понякога идеи, които са отпаднали в по-ранен етап на оценяване, могат отново да се върнат за обсъждане след преоценка на идеите.

Техника на преминаване през групата

Всеки човек от групата записва на листче една идея и подава листчето на следващия човек в посока по часовниковата стрелка, който съответно добавя някакви мисли по идеята. Това продължава докато всеки си получи обратно собственото листче. След този процес е доста вероятно групата да е прегледала обстойно всяка идея.

Електронна мозъчна атака

 

Това е компютъризиран вариант на мозъчна атака. Може да се реализира чрез електронна поща, уеб базиран или peer-to-peer софтуер. Ръководителят на екипа изпраща въпросите до участниците в екипа и всеки от тях му изпраща независимо своите идеи. След това ръководителят на групата събира списък от тези идеи и го изпраща на групата за обратна връзка. Едно от предимствата на електронната мозъчна атака е, че позволява участието на повече хора, отколкото нормално биха могли да участват в стандартна сесия на мозъчна атака.

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 69 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и трета  част

Приложение 5

Тест за определяне степента на търпимост и уважение към чуждото мнение

 

Цел: Определяне приблизителната степен на търпимост и уважение към чуждото мнение.

Инструкция: Предлагаме Ви 8 въпроса, всяко от които има по два отговора. От Вас се иска да изберете едно от тези твърдения, което отговаря най-много на Вас. Избраният отговор (буква) обградете с кръгче

Въпросник

1. Предстои Ви да играете в ролева игра. Какво най-много би Ви допаднало?

а) бихте играли с тези, които все още не знаят правилата;

б) бихте участвали с тези, които признават и познават правилата.

2. Спокойно ли посрещате жизнените проблеми и трудности?

а) да;

б) не.

3. Болезнено ли преживявате ситуация, при която трябва да се откажете от свой проект, защото аналогичен е предложил ваш съученик, но преди вас?

а) да;

б) не.

4. Предизвиква ли у Вас неприязън съученик, който не признава правилата на общоприетото поведение?

а) ако не нарушава допустимите граници, това не Ви интересува;

б) неприятно Ви е, защото не бихте се въздържали от намеса.

5. Може ли лесно да намерите контакт със съученици, които имат различни вярвания, убеждения, намерения, обичаи, интереси?

а) трудно Ви е да направите това;

б) сравнително лесно.

6. Как реагирате на шеги, обект на които сте Вие?

а) не понасяте да си правят шеги с Вас, нито харесвате шегаджиите;

б)опитвате се да намерите отговор в същата шеговита форма.  

7. Съгласни ли сте с битуващото в класа общо мнение, че повечето от съучениците се опитват да се държат не като самите тях, а да се показват в по-добра светлина, отколкото са.

а) да;

б) не;

8. Намирате се в компанията на Ваш познат, който става обект на силен интерес от другите. Вашата реакция:

а) неприятно Ви е, че цялото внимание е отделено на него, а не на Вас;

б) радвате се на познанството си с този човек.

 

Обработка на резултатите

Данните се обработват по ключ: 1-б,  2-б,  3-б,  4-а,  5-б,  6-б,  7-а,  8-б. Всеки отговор, съвпаднал с ключа получава 2 точки. Всички балове се сумират.

Резултати

От 0 до 4-ти бала.  Притежавате висока степен на упоритост и непреклонност. Често Ви се случва да насаждате мнението ди на другите.  С този характер трудно бихте поддържали нормални отношения с хората, които мислят различно от Вас.

От 5 до 12 бала. Вие сте способен твърдо да отстоявате мнението си, но  и безусловно умеете да водите диалог.  Ако прецените, то бихте променили  убежденията си.  Същевременно сте способен на излишна рязкост, неуважение към събеседника.   В такива случаи бихте влезли в спор със събеседник, който има слаб характер.  Не сте в състояние напълно да отстоявате своята гледна точка, използвайки убедителни аргументи.

 

От 14 до 16 бала. Имате твърди убеждения, но те са съчетани с тънкост и гъвкавост на ума.  Можете да приемете всяка идея и с разбиране бихте се отнесли към нейната парадоксалност. Критичен сте към себе си и не считате мнението си за последна инстанция.  Способен сте да коригирате погрешни възгледи и да се отнасяте с уважение към тези на събеседника си. 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и втора  част

Приложение 4

Тест за изследване нивото на развитие на толерантност/интолерантност 

Име, фамилия: …………………………………………

клас ……………………

дата ……………………………

 

Инструкция: „Моля, прочетете посочените по-долу твърдения  и определете доколко сте съгласен  или несъгласен с тях.  Оценете Вашето съгласие или несъгласие по следния начин:

++    – напълно съм съгласен;

+      – до някъде съм съгласен (по-скоро „да”, отколкото „не”)

0 – нито „да”, нито „не” (нямам мнение)

-          (минус) – слабо несъгласие (по-скоро „не”, отколкото „да”)

                  - -     (два минуса) – напълно несъгласие

                Постарайте се да бъдете искрен. Символите записвайте пред номерчето на всяко твърдение.

                Въпросник

                1.   Група, в която има много различни мнения, не може дълго да просъществува.

2.  Цивилизованите държави, не бива да помагат на изоставащите, нега те сами да решават проблемите си.

3.  Добре е, че по принцип малцинството има права да критикува решенията на мнозинството.

4. Децата на богатите не бива да имат права, да учат в различни от другите деца училища, дори и със собствените си пари.

5. Би било правилно, децата на другите етноси и чужденците, да учат в специални за тях училища, за да се ограничат контактите им с другите.

6.   Младите хора с дълги бради и коси са неприятна гледка за всички.

7.  Различните етнически групи в нашата страна, трябва да имат право, без да искат разрешение от официалната власт, да приемат свои закони, свързани с техните обичаи и традиции.

8.   Всички скитници и просяци трябва да бъдат накарани със сила да се трудят.

9.   Хората не са еднакви: някои са по-добри от останалите

10. Не е справедливо чернокожите от Африка, да стават ръководители на белокожи от Европа или Америка.

11. Външният вид на хората с черен цвят на хората се отклонява в някои отношения от нормите.

12.Източниците на съвременния тероризъм се крият в ислямската култура.

13.Да се инвестира в районите (гетата), в които живеят бедните (роми, имигранти) са ненужно похарчени пари.

14. Циганите са точно толкова полезни на обществото, както и представителите на другите етноси.

15. Дори най-странните хора с необикновени увлечения и интереси, трябва да имат право да защитят себе си и своите възгледи.

16. Уверен (а)  съм, че хората с тъмен цвят на кожата от Африка и тези с бял цвят – от Европа и Америка, нямат никакви различия в умствените си способности.

17. Човек, който обича повече друга държава и помага на нея повече от своята, трябва да бъде наказан.

18. Считам, че трябва да се ограничава притока на имигранти от други страни в Европейския съюз.

19. Не е справедливо, хората от бедните страни, които пристигат в развитите страни, дори и да станат граждани на тези държави, да не могат да получат престижна работа наравно с местните.

20. Всички мюсюлмани по своята същност са еднакви.

21. Ако трябва да определим всички „за” и „против”, то със сигурност следва да отбележим, че представителите на различните раси са различни способности и таланти.

22. Когато виждам мърляви хора, си казвам, че това е тяхна лична работа.

23. Има нации  и народи, към които не бива да се отнасяме снизходително, а има и такива, към които трябва да сме подозрителни и внимателни.

24.  Трудно бих си представил, че мога да имам приятел, които има друга вяра.

25.  Това, че хората имат различни възгледи, интереси, увлечения е само от полза за обществото.

26.  Дразнят ме писатели, които използват чужди и непознати думи.

27. Хората трябва да бъдат оценявани само по техните морални и делови качества, а не по произход – дали са бедни или богати, дали са чернокожи или белокожи и пр.

28.  Религията трябва да бъде само една.

29.  Хората, които извършват многократно престъпления, не могат да станат по-добри.

30. Колкото повече етнически групи живеят в една държава, толкова по-богата на култура е тя.

31.  Човек, който не се съгласява с моето мнение, предизвиква в мен раздразнение.

32.  Аз много добре зная какво е добро и какво не е добро за всички нас и мисля, че другите също са длъжни да разбират това.

33.  Човек трябва да избира за съпруг (съпруга) лице, което е от неговата етнос и националност (българин избира българка; ром избира ромка; германец избира германка и т.н.)

34.  Иска ми се да поживея известно време в друга държава.

35.  Всички, които просят са мързеливи измамници.

36. Хората с друга култура, обичаи, навици, обикновено плашат или настройват враждебно хората около тях.

37. Всеки опит за нарушаване правата на хората от други етнически групи и нации, трябва да бъде обявен за престъпление и да се наказва.

38.  Много е важно да бъдат защитавани правата на малцинствените групи в една държава, както и на тези с други възгледи и интереси.

39.  Хората трябва да бъдат по-търпеливи към различните други. Заради спокойствието и съгласието в обществото, следва да се правят отстъпки. 

40.  Всеки междунационален или междуетнически конфликт може да бъде разрешен по пътя на преговорите и взаимни отстъпки.

41. Хората от други раси и националности са нормални хора, но аз не бих избрал някой от тях за приятел.

42.  Повечето престъпления в модерните държави се извършват от имигранти.

43.  Със сигурност ще живеем много по-добре, ако се избавим от психично болните и недъгави хора.

44.  Да направиш отстъпка, това означава да покажеш слабост.

45.  Властите в страната трябва да забраняват пристигането тук на бежанци от икономически слаборазвити държави, тъй като те увеличават ръста на престъпността.

 

Обработка и интерпретация на резултатите

За оценката на всяко твърдение изследваното лице получава определен бал.

«+ +»  - 2 бала;

«+» - 1 бал;

 «0» - не получава бал;

«-» -  минус 1 бал;

 «- -» - минус 2 бала.

Крайният резултат се получава чрез отчитане на баловете, като се имат предвид знаците им – при „+” баловете се събират, а при „-„ се изваждат.

При това отговорите на въпроси:  3, 7, 14, 15, 16, 18, 19, 22, 25, 27, 30, 34, 37, 38, 39, 40 знакът не се променя,

А при отговорите на въпросите:  1, 2, 4, 5, 6, 8, 9. 10, 11, 12, 13, 17, 20, 21, 23, 24, 26, 28, 29, 31, 32, 33, 35, 36, 41, 42, 43, 44 45, знакът се променя с противоположен.

Пример:  Ако изследваното лице е отговорило първия въпрос със положителни знаци  „+” или „++”, тогава съответно знака се променя с противоположен, т.е. съответно се изважда от бала 1 бал и 2 бала.

Скали:

 = от минус 90 до минус 45 – високо ниво на интолерантност;

= от минус 45 до 0 – невисоко ниво на интолерантност;

= от 0 до 45 – невисоко ниво на толерантност;

 

= от 45 до 90 – високо ниво на толерантност. 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – двадесет и първа  част


Писмо до родителите

Уважаеми родители /настойници/,

Вашият син /дъщеря/ участва в психолого-педагогическа програма, за формиране на ново отношение към хората с различен произход, религия, външен вид и начин на живот. Програмата се нарича „Толерантност към другите.”  Ние знаем, че ако днес Вашето дете бъде научено на търпимост към различията около себе си, ако то възприеме многообразието сред хората, като част от многообразието на природата, утре като възрастен, той /тя/ ще бъдат по-благородни татко и майка, по-успешни партньори в брака си, по успешни личности в обществото.

Всички Вие сте свидетели на непрекъснато нарастване на насилието в обществото ни. Колкото повече се отварят външните граници на обществото (границите между държавите), толкова повече се затварят семейните граници.  Преди години родителите не се безпокояха токова за играещото си навън дете, а децата общуваха, играеха и другаруваха повече, бяха по-искрени, по-солидарни, по-милосърдни. Днес, родителите много повече затварят децата си в семейството, те са по контролиращи, по-ограничаващи, страхуват се за тяхната безопасност, а децата се отчуждават едно от друго, играят по-малко, имат по-ограничен опит за общуване, за разрешаване на конфликти, за приятелство и взаимна помощ.  Днешните деца възприемат в много по-голяма степен външния свят като опасен, страшен, враждебен, експлоатиращ, нараняващ, конкуриращ се без правила.  Днешните деца са изправени пред голямата опасност да загубят способността си да бъдат кооперативни, отзивчиви, любезни, всеотдайни, съпричастни, сътрудничещи, да умеят да съпреживяват проблемите на другите, да бъдат способни да прощават и да искат прошка.

Водени от тази благородна кауза, Ние организираме и от началото на втория учебен срок ще стартираме поредица от занятия в рамките на психолого-педагогическа програма „Толерантност.”  По време на занятията с нашите преподаватели, детето Ви ще се научи да цени своята уникалност и да формира способност  да признава правото на другият да бъде различен от него.  С тази програма ние целим, да активизираме позитивното отношение между учениците, да намалим нивото на насилие и агресия между тях, да заменим враждебността, индивидуализма, завистта, отрицанието, комерсиалния практицизъм с изконните човешки ценности, като хуманизъм, добротворство, благородство, търпимост, съпреживяване, взаимно разбиране и взаимна помощ.

В този процес на възпитание и обучение, Вашата помощ ще бъде изключително полезна за детето Ви.  За изпълнението на някои задачи, то ще се нуждае от Вашите съвети, инструкции, жизнен опит.  Моля, отговаряте на неговите въпроси, отделяйте необходимото време за работа с него, не се страхувайте да обсъждате интересуващите го теми. По този начин самите Вие получавате възможност, под формата на една или друга училищна задача, не само да му помогнете в конкретния случай, но и да общувате  по въпроси, които убедени сме, че и Вие оценявате като значими. Ще се радваме, ако активно подкрепяте своето дете и лично вземете участие в някои наши мероприятия в рамките на програмата.

Ние се надяваме на приятно и полезно сътрудничество с вас.

С уважение,

 

Приложение 3

Тест за изследване ниво на търпимост/нетърпимост към обкръжението

в процеса на общуване

 

Име, фамилия: …………………………………….

клас ……………………,

дата ……………………………

 

Тестът е разработен от В.В.Бойко и позволява диагностика на толерантни и интолерантни нагласи, проявяващи се в процеса на общуване.

Инструкция: „Оценете в каква степен приведените по-долу твърдения са верни за Вас. Използвайте скалата за оценка, като в колонка бал, запишете съответните букви от скалата:

= а – не е вярно;

= б – вярно;

= в – по-вярно;

= г – най-вярно”

image
image

 

Обработка на резултатите:

Всяка от степените избрана от изследваното получава определен бал:

= а – не е вярно – 0 бал;

= б – вярно – 1 бал;

= в – по-вярно – 2 бал;

= г – най-вярно – 3 бал.

Тестът включва 9 скали, като към всяка скала се отнасят определени айтеми. Баловете се изчисляват както  по скали, така и като сумарен бал за целия тест. Максималния бал за всяка скала е 15, а сумарния – 135.  Колкото по-висок е бала, толкова по-силно е изразена нетърпимостта на изследваното лице към обкръжението му, т.е. лицето е интолерантно.

Оценката на отговорите по отделните скали позволява да бъдат установени по-точно характерните аспекти и тенденции.

Норми:

= за лекари – 40 бал; медицински сестри – 43 бал; социални работници – 42-43 бал; HR – 40-41 бал.

Скали:

Скала 1 – Неприемане и неразбиране индивидуалността на другия – от 1 до 5 айтем.

Скала 2 Използване себе си в качеството на еталон при оценка поведението и начина на мислене на другия – от 6 до 10 айтем

Скала 3.Категоричност или консерватизъм при оценката на другия – от 11 до 15 айтем

Скала 4. Неумение на скрие или тушира неприятни чувства при сблъсък с некомуникабилни качества на другия – от 16 до 20 айтем

Скала 5.Стремеж да превъзпита или да промени другия – от 21 до 25 айтем.

Скала 6. Стремеж да постави в подчинение и направи „удобен” за себе си другия – от 26 до 30 айтем.

Скала 7. Неумение да прости грешките на другия, допуснати поради неумение, незнание, непреднамерено – от 31 до 35 айтем

Скала 8. Нетърпимост към физически и психически дискомфорт, създаван от другият – от 36 до 40 айтем.

Скала 9. Неумение за приспособяване към характера, привичките и желанията на другия – от 41 до 45 айтем.

 

Категория: Други
Прочетен: 152 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1111087
Постинги: 1099
Коментари: 116
Гласове: 1046
Архив
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031