2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Методика „Тайнствено писмо”
(диагностика на познавателна активност)
Методиката е предназначена за диагностика на познавателната активност на ученици от 1 до 4 кл. (7-10г.) Може да се прилага в група и индивидуално. При това, колкото в по-висок клас са учениците, толкова е по-сложно писмото.
Инструкция при групово прилагане: „Знаете ли, че е пристигнало тайнствено писмо в класа, но не знаем от кой е. Авторът е приложил шифър за да можем да го прочетем. Ето, вижте тук долу (показва се на учениците).
Съдържанието на урока може да бъде абстрактно или да е свързано с определен урок. То не бива да е голямо по обем – 2-3 изречения и подпис, а в качеството на шифър се използва обикновена система за кодиране, в която всяка буква се кодира с определена цифра
На всеки ученик се предоставя лист с „Тайнственото писмо”. Под ръководството на експериментатора учениците разшифроват първата дума. Разшифрованите думи се записват на лист. След 5 мин. работа експериментаторът предлага на друга група деца (желаещи) да разберат от кого е писмото. Тези, които не желаят могат да продължат работата си над писмото, да го завършат и след това да излязат навън. След почивката, преди началото на следващия урок, учениците предават своите „дешифрирани писма”
Интерпретация на резултатите
Високо ниво на познавателна активност – цялостно разшифроване на писмото
Умерено ниво – бързо са започнали да разшифроват, но не са завършили работата си.
Ниско ниво – не е започнато да се работи по писмото.
Стимулен материал
АКО ДЕТЕТО ЖИВЕЕ В ДУХ НА КРИТИЧНОСТ, ТО СЕ УЧИ ДА ОБВИНЯВА. АКО ДЕТЕТО ЖИВЕЕ ВЪВ ВРАЖДЕБНО …
Дорис Нолти
Психодиагностика. Методика за изследване на въображение, конструктивен праксис и пространствени представи
Въображението в предучилищна възраст е предимно пресъздаващо. Наблюдават се и елементи на творчество. Това налага детето да се включва в интересни дейности, стимулиращи развитието на въображението. Подходящи за това са конструктивните игри, изобразителните дейности, подреждането на картини по образец и т.н.
Проба на Оскар (Oskar Mann) - съединяване на части от фигури
Чрез тази проба се изследва въображението, възможността на детето да комбинира образите. Пред детето се поставят отделни части от разрязани на две фигури на 8 животни.
То трябва да открие съответните части на всяка отделна фигура и да ги съедини в едно цяло, за да разпознае картината на даденото животно. Детето сравнява, диференцира сходните части, комбинира. Показател за добро въображение при изследваното дете е количеството на правилно съединените фигури.
Методика за изследване индивидуалните особености на въображението
Цел: Определяне нивото на сложност на въображението, степента на фиксираност на представите, гъвкавост или ригидност на въображението и степен на неговата стереотипност или оригиналност.
Материали и оборудване: 3 бр. листове хартия с размери 10х16 чисти – без квадратчета и линийки, секундомер и молив.
· На първия лист в средата се изобразява контур на кръг с диаметър 2,5 см.
· На втория лист също в средата се изобразява контур на равностранен триъгълник с дължина на страната 2,5 см.
· На третия лист – контур на квадрат с дължина на страната 2,5 см.
Процедура
Изследването може да се проведе индивидуално или с група до 15 човека. При груповия формат изследователят трябва да следи никой от ИЛ да не разговаря с други и да не показва рисунката си на други.
Тестирането протича в три етапа. На първия етап на Ил се дава листа с изображението на кръг, на втория – триъгълник и на третия етап – квадрат. На всеки от етапите инструкцията се повтаря.
Инструкция: „Използвайки изобразения на този лист контур на геометрична фигура, нарисувайте рисунка. Качеството на рисунката е без значение. Това по какъв начин ще използвате контура е ваше решени е. По сигнал „Стоп!” рисуването се прекратява”.
Времето за рисуване на всеки етап от изследването се контролира със секундомер, като е равно на 60 сек.
След като приключи работата по теста ИЛ следва да даде самоотчет и в тази връзка се пита: „Хареса ли ти задачата” и „Какви чувства преживя по време на нейното изпълнение?”
Обработка на резултатите
Изследваните показатели (ниво на развитие на въображението; степен на фиксираност на представите; гъвкавост или ригидност, а също оригиналност или стереотипност) се постигат чрез съпоставяне съдържанието и анализ на трите рисунки.
Определяне нивото на сложност на въображението
Сложността на въображението се установява по най-сложната от трите рисунки, като се прилага скала с пет нива на сложност:
Първо ниво: Контурите на геометричната фигура се използват като основен детайл на рисунката, самата рисунка е елементарна, без допълнения и представлява една единна фигура.
Второ ниво: Контурите на геометричната фигура се използват като основен детайл на рисунката, но самата рисунка има допълнителни детайли.
Трето ниво: Контурите на геометричната фигура се използват като основен детайл, а рисунката представя някакъв сюжет, при който могат да бъдат открити допълнителни детайли.
Четвърто ниво: Контурите на геометричната фигура продължават да се използват като основен детайл, но рисунката вече има сложен сюжет с добавяне на фигурки или детайли.
Пето ниво: Рисунката представлява сложен сюжет, в който геометричната фигура е един от детайлите.
Определяне гъвкавостта на въображението и степента на фиксираност на представите.
Гъвкавостта на въображението зависи от фиксираността на представите. Степента на фиксираност на образите се определя от количеството рисунки, съдържащи един и същи сюжет.
Въображението е гъвкаво когато всички рисунки имат различни сюжети и обхващат както вътрешните, така и външните части на геометричната фигура.
Фиксираността е слаба и гъвкавостта е средно изразена, ако две рисунки имат един и същи сюжет.
Силна фиксираност на образите в представите и негъвкавост (ригидност) на въображението се наблюдава когато всички рисунки имат един и същи сюжет. Ако всички рисунки имат един и същи сюжет независимо от нивото им на сложност, тогава се говори за ригидно въображение.
Ригидно въображение може да има и при отсъствие или слаба фиксация на образите в представите, когато рисунките са изпълнени единствено във вътрешните контури на геометричните фигури. В този случай вниманието на ИЛ е фиксирано във вътрешното пространство на контура.
Рисунки:
1a – пет нива на сложност на въображението;
1б – различните степени на фиксираност на образите на представите;
Определяне степента на стереотипност на въображението
Стереотипността се определя по съдържанието на рисунките. Ако съдържанието на рисунките е типично, то се счита, че въображението, както и самите рисунки са стереотипни, ако не са типични, т.е. оригинални, те са творчески.
Към типичните рисунки се отнасят следните сюжети:
· Рисунки с контур на кръг : слънце, цвете, човек, лице на човек или заек, циферблат и часовник, колело, глобус, снежен човек;
· Рисунки с контур на триъгълник: триъгълник и призма, покрив на къща и къща, пирамида, човек с триъгълна глава или туловище, писмо, пътен знак;
· Рисунки с контур на квадрат: човек с квадратна глава или туловище, робот, телевизор, къща, прозорец, допълнена геометрична фигура квадрат или куб, аквариум, салфетка, писмо.
Степента на стереотипност може да се диференцира по ниво.
Висока степен на стереотипност може да се констатира тогава, когато всички рисунки са с типичен сюжет.
Рисунката се приема за оригинална, а въображението за творческо при отсъствие на стереотипност, когато във всички рисунки са изпълнени нетипични сюжети.
Анализ на резултатите
Получените резултати е важно да бъдат съпоставени с особеностите на включеността в изпитния процес, касаещи нагласите на ИЛ. За тази цел се използват данни от самоотчета.
На първо място е необходимо да се обърне внимание на ригидността на въображението. То може да е резултат от преживян стрес и афекти. Много често, макар и не винаги, хората, чийто рисунки поместват вътре в контурите на геометричната фигура, имат някакво психично заболяване. Такива рисунки не се обсъждат в група. Изследователят взима такива лица на отчет и провежда допълнителни изследвания.
ИЛ с пето ниво на сложност на въображението, при отсъствие на стереотипност и качествено изпълнение на рисунките обикновено са със способности в изобразителното изкуство (графика, живопис, скулптура и пр.). Тези, които са ориентирани към техническите науки, чертане или логика, и философия, могат да изобразят някакви абстракции или геометрични фигури. За разлика от тях, лицата с хуманитарна насоченост обичат сюжети, свързани с човешка дейност, рисуват хора, техните лица или антропоморфни предмети.
При обсъждането на резултатите от тестирането и изработването на препоръки е необходимо да се определят условията, способстващи за преодоляване стереотипността, за развитие на творчеството и да се набележат задачи за тренировка гъвкавостта на въображението.
Изследване на кратковременна памет по метода на Джейкобсон
(7-11 г.)
Материали и оборудване: Бланка с четири набора числа, лист за записване, секундомер и химикал.
Процедура: Изследването може да се проведе в група (8-16) човека или индивидуално. То включва четири аналогични серии. При всяка от сериите експериментаторът прочита на изследваното лице по един от наборите цифри по редове.
Елементите от всеки ред се прочитат в интервал от 1 сек. След прочитането на всеки ред, след 2-3 сек. По команда „Пишете”, изследваното лице записва на листа запомнения ред от цифри в този порядък, в който е казан от изследователят. Независимо от резултата във всеки набор сериите числа се четат до край. Инструкцията за всички набори е еднаква.Интервала между сериите е 6-7 мин.
Инструкция: „Ще ти казвам поредица от цифри. Слуша внимателно и запомняй. След като свърша с четенето, ще подам команда „Пиши!”, тогава следва да запишеш в същия порядък цифрите, в който си ги чул. Внимание! Започни!”
Обработка на резултатите:
За обработка на резултатите изследователят трябва да установи:
= редовете, възпроизведени напълно и в същата последователност, с която са казани. За удобство се препоръчва те да се обозначават със знак „+”;
= най-дългия ред от цифри от всички серии, който изследваното лице е успяло точно да възпроизведе;
= количеството правилно възпроизведени редове, по-големи от този, който е бил възпроизведен във всяка серия;
= коефициент обем памет, който се изчислява по формулата
Пк – обем на краткосрочната памет;
А – най-голяма дължина на реда, който ИЛ е успяло да възпроизведе правилно;
С – количество правилно възпроизведени редове;
n –брой серийни опити, в случая 4 набора;
Анализ на резултатите
За анализ на резултатите се използват следните оценки за определяне нивото на обем на кратковременното запомняне:
При анализа на резултатите от изследването трябва да се обърне внимание на крайните варианти
За получено ниво на запомняне. Запомняне, равно на 10, като правило се явява в следствие на използвани от ИЛ на логически средства или специални мнемотехники. В редки случаи такова запомняне се явява особен феномен.
Ако е получен много нисък резултат, то изследването трябва да се повтори след няколко дни.
Ниско и средно ниво на кратковременно запомняне може да бъде повишено благодарение на систематични тренировки чрез използване на специални програми за мнемотехника.
Тест за самооценка „Оцени себе си по качества” (7-10 г.)
Изследването е предназначено за деца на възраст 7-10г.
Стимулен материал
Набор от положителни и отрицателни качества и скала – вертикална линия, на върха на която се разполагат положителните значения, а в основата – отрицателните.
Инструкция: „Виж този лист. Тук са записани различни качества на хора – както добри, така и не толкова добри качества. Избери от тях тези, които считаш за най-добри и за най-лоши. А сега се опитай да оцениш себе си, разполагайки тези качества по тази вертикална линия. Тези черти, които считаш, че са най-развити у теб в положителна насока, постави на върха на скалата, а тези, които не са така добре развити –в основата на скалата”.
Провеждане на теста
В началото на изследването вниманието на ученика се насочва само върху избора на качества от списъка. От него детето избира по 5-6 от най-привлекателните и от най-непривлекателните. Тези качества детето подчертава в списъка. След това на детето се предлага да се самооцени и се обяснява как да разположи качествата по скалата. По време на работа изследователят не се намесва в процеса на оценяване, дори може да напусне за няколко минути стаята или да се занимава със свои неща. След окончателното завършване на работата, резултатите не се обсъждат с детето. Необходима е беседа, която може да се яви като начало на корекции, а тя се провежда едва след анализ на проведени с детето други личностни тестове.
Анализ на резултатите
При анализа на резултатите се обръща внимание на разположението както на положителните, така и на отрицателните качества. За адекватна се приема самооценка, при която няколко положителни качества са поставени в горната част на скалата, а 1-2 качества в долната или близо до нула.
Ако отрицателните качества са разположени близко около нулата, едно от тях попада в долната част на скалата и има едно в най-горната част, може да се говори, че детето като цяло приема себе си и своя Аз-образ, но не се идеализира и вижда и свои отрицателни черти.
Ако детето разположи всички положителни качества в горната част на скалата и достатъчно високо, а отрицателните – в ниската или около нулата, неговата самооценка е неадекватна и си приписва отсъстващи достойнства. Тази неадекватност може да бъде източник на агресивно поведение, конфликтност, тревожност или нарушения в общуването. Тези негативни прояви са свързани с това, че образът, който детето създава за себе си не съвпада с представите на другите хора за него. Такова несъвпадение възпрепятства контактите с другите и се явява причина за много трудности в социалната адаптация и асоциални реакции.
Ако детето обратно, разположи положителните качества близо до нулата или в ниската част на скалата, то независимо от това, къде са разположени отрицателните качества може да се говори за неадекватно занижена самооценка. Разполагането на отрицателните качества утежняват (ако са поместени към върха на скалата) или в известен смисъл подобряват общата структура на самооценката по отношение на адекватност. За тези деца като правило са характерни тревожност, неувереност в себе си, стремеж да разполагат събеседниците си, особено възрастните, склонни са към отстъпки за тяхна сметка. Понижената самооценка може да бъде свързана и с асоциалност, агресивност, особено в онези случаи, когато от детето настойчиво се изисква да изпълни свои задължения, от които то се страхува и изпитва неувереност в справянето с тях.
Изследване на фина моторика. Методика „Графическа диктовка”
Цел: Методиката се използва за определяне нивото на развитие на произволната сфера на ученика и възможните области на перцептивна и моторна организация на пространството.
Прилагат се 4 диктовки, първата от които е тренировъчна.
Инструкция-1: „Нека да нарисуваме първия образец. Постави молива на самия връх на точката. Внимание! Първо рисуваш надолу до другата точка. Не вдигай молива от листа. След това чертаеш една клетка в дясно, след нея – една клетка нагоре, после една клетка в дясно и т.н. А сега продължи сам (а).
Инструкция-2: „Сега постави молива върху следващата точка. Приготвили се? Внимание! Една клетка нагоре. Една клетка вдясно. Една клетка нагоре. Една клетка вдясно. Една клетка надолу. Една клетка надясно. Една клетка надолу. Една клетка надясно. Една клетка нагоре. Една клетка надясно. А сега продължи сам (а)
Инструкция-3: „Внимание! Три клетки нагоре. Една клетка надясно. Две клетки надолу. Една клетка надясно. Две клетки нагоре. Една – надясно. Три –надолу. Една клетка надясно. Две клетки нагоре. Една клетка надясно. Две клетки надолу. Една клетка надясно. Три клетки нагоре. Сега продължи сам (а) да рисуваш по модела”.
Инструкция-4: „Постави молива на най-долната точка”. Внимание! Рисувай сега три клетки надясно. Една клетка нагоре. Една клетка наляво (думата наляво трябва да се различи в гласа, тъй като се споменава за първи път в теста). Две клетки нагоре. Три клетки надясно. Две клетки надолу. Една клетка наляво (думата наляво отново трябва да се различи в гласа, тъй като се споменава за първи път в теста). Една клетка надолу. Три клетки направо. Една клетка наляво. Две клетки нагоре. Сега продължи сам (а) да рисуваш по модела”.
За самостоятелно изпълнение на всеки модел се дава по 1,5 – 2 мин. Общото време за изпълнение на методиката е около 15 мин.
Анализ на резултатите
= 4 бала – безгрешно възпроизвеждане на модела;
= 3 бала – допуснати са 1-2 грешки;
= 2 бала – допуснати са повече от 2 грешки
= 1 бал - ако грешките са повече отколкото правилно изпълнените участъци
= 0 бал – липсват правилно възпроизведени участъци.
Оценяват се само 2,3 и 4 задача (първа задача е тренировъчна).
На база получените данни са възможни следните нива на изпълнение:
= 10-12 бала – високо ниво;
= 6-9 бала – средно ниво;
= 3-5 бала – ниско ниво;
= 0-2 бала = много ниско.
Тест за откриване и разпознаване на букви и цифри
Диагностика на дислексия и дисграфия
Предназначен за прилагане на деца в предучилищна и училищна възраст – 6-8г.
Цел: Тестът служи за проверка на разпознаването на буквите и цифрите при диагностиката на дисграфията и дислексията.
Възраст на приложение:
При ограмотени лица с дислексия и дисграфия, лица с педагогически брак в ограмотяването.
Съдържание: Тестовата таблица е разделена на четири подсектора:
1. Поредица от печатни букви на българската азбука и ред от цифри, всичките в разбъркан вид (блоков шрифт).
2. Система от комбинации на 3-5 букви, които са написани чрез застъпване и имат сходни елементи в схемите.
3. Система от знаци и букви, ориентирани в пространството и със сходна конструкция в последователен ред или с един елемент, който е съставна част от няколко букви.
4. Думи, написани с различни шрифтове и едно изображение на мишле, съставено от групирани схеми на цифри.
Инструкция:
От лицето в разбъркан ред се иска да разпознава изображенията на буквите, цифрите или специалните диагностични схеми. Трябва да се внимава да не се имитира редът на азбуката, за да се избегне участието на паметта.
Отчитане на резултатите:
1. Брой на верните отговори.
2.Качествен анализ на грешките /сходство, фантазми, грешки при разпознаването от характер на някои аномалии на сензориката ("огледално" писане) и др./.
3.Особености на разпознаването при четирите вида задачи.
Инструкция: Представяме Ви 11 твърдения, които касаят процеса на адаптация на учениците към условията за обучение в училищна среда. От Вас се иска, да се запознаете внимателно с всяко твърдение и да направите един от двата предложени Ви избора, като отговорите:
= с "да" , ако сте съгласен (а) или
= с "не", ако не сте съгласен (а) с твърдението.
Направения избор маркирахте със знак "Х".
Бъдете искрени! От Вашето мнение зависят решения за подобряване условията на училищен труд. Анкетата е анонимна!
Зрителна кратковременна памет предметна (обем)
Описание: Пред изследваното лице се показва експонира за време от 20 сек. табло с 16 обекта. След прибиране на таблото, изследваното лице следва да възпроизведе запомнените предмети на тестова бланка.
Инструкция: „Ще Ви покажа табло с таблица, в която има различни изображения за време от 20 сек. От Вас се иска да ги запомните и след това да запишете в квадратчетата на бланката имената им или да ги нарисувате.”
Оценяване: Оценява се броя правилни отговори. Норма – 6 и повече правилни отговори.
Методика за изследване избирателността на вниманието
Мнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че то е процес, при който се извършва концентрация на психически сили върху един основен обект. Той става своеобразен притегателен център на душевната енергия.
У внимаващият човек протича сложен процес. От една страна той извършва ограничаване на обектите, а от друга - насочване на психическите сили само към един от тях.
Водещото отличие на вниманието е, че то няма собствен продукт т.е. не е самостоятелен процес.
Функцията на вниманието не се състои в сътворяването на психични продукти, а в това, да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.
Съдържанието на вниманието - това е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен на ускоряващо въздействие с цел, съответния образ или идея да изпъкнат по-ярко. Всяко изменение на силата на вниманието неизбежно се отразява както върху темпа и дълбочината на функциониране на съответния процес, така и върху яркостта на продукта, представян в съзнанието на човека.
Именно по такъв начин вниманието прониква в други психически процеси, ставайки „съпритежател” на техните продукти.
Съдействайки образа или идеята да заемат господстващо място в съзнанието, вниманието упражнява своите „управляващи възможности”. Тези възможности се проявяват в превключването от един образ на друг.
Именно тези възможности определят вниманието като феномен, който стои по-високо в сравнение другите психически процеси. Тъкмо тази управляваща роля на вниманието създава предпоставки за последователност, за подреденост във включването на други процеси.
Вниманието се проявява в насочване и съсредоточаване психичната дейност на личността. Благодарение на вниманието е възможна избирателна активност на психичните процеси.
Основните две функции на вниманието са: (1) регулираща и (2) контролна. В зависимост от нивото на психична регулация, на определени параметри на въздействащите стимули, наличието или отсъствието на цели и волеви усилия, вниманието може да бъде по вид: (1) произволно, (2) непроизволно и (3) послепроизволно.
Вниманието на човек се отличава със сила, широта и динамика. Към важните негови характеристики се отнасят:
= Избирателност – изразява се в способността за насочване към определен обект (дразнител) и активизиране на определен психичен процес.
= Устойчивост – изразява се с диапазона от време, през което се запазва онази интензивност на концентрация, необходима за оптималната продуктивност. Основното тук е възможността за разкриване на нови и стари връзки. Зависи от това дали обектът е подвижен или неподвижен и доколко човек е пасивно наблюдаващ или активно манипулиращ с обекта.концентрация,.
= Колебливост – то е противоположно свойство на устойчивостта. Изразява се в изтласкване на обекта от центъра на съзнанието. Същественото тук е, че колебанието има неволеви характер и не може да бъде изключено от живота на човека. Работата обаче е там, че само след няколко секунди колебливост вниманието може да придобие своята устойчивост . като причини за колебливостта се посочват: биологични ритми ; умора на сетивните клетки ; изтощаване на нервните клетки и пр.
= Разпределеност – свързано е с факта, че в живота човек извършва едновременно повече дейности спрямо които трябва да съсредоточи вниманието си. Това свойство се поддава на формиране и развитие до навици. Тук са възможни вариативности - едната дейност да е развита до ниво навик, а друга да не е
.= Превключваемост /гъвкавост/ – изразява се в преконцентриране на психическите сили от един на друг предмет. Всяко превключване е съпроводено с волеви процес.
= Отвлекаемост – свойство, което е сродно на превключването. Изразява се в това, че човек пренасочва, променя посоката на концентрация, но без предварително поставена цел.
Важно:
Устойчивостта, превключваемостта и разпределителността могат да бъдат волево регулирани.
Съществуват обаче и други свойство, които не подлежат на волеви контрол.
Например ОБЕМЪТ на вниманието. Той се характеризира с количествената, времевата, пространствената страна на полето на вниманието. По-конкретно тук става на въпрос за количеството обекти, които могат да бъдат обхванати, но за кратък период от време.
Възможността човек да възприема по-малък или по-голям брой предмети се обуславя от 2 условия:
· Възраст ;
· Смислова свързаност т.е. наличието на връзки между обектите ;
Друго свойство, което се проявява без участие на волята е разсеяността.Тя изпъква с две разновидности:
· Разсеяност, която е следствие на слабостта на волевото внимание. Изразява се в невъзможността от концентрация и задържане или разсеяност поради неизградена привичка за концентрация, умора, липса на мотивация ;
· Разсеяност поради свръхконцентрация на внимание известна като „Професорска разсеяност”.
Общото и в двата вида разсеяност е слабия самоконтрол върху концентрацията.
* * *
(1) Цел: Определяне нивото на избирателност на вниманието.
(2) Материали и оборудване: Тестова бланка, моливи, секундомер.
(3) Процедура на изследване: Изследването се провежда при активно участие на изследваното лице и експериментатора. Последният прочита на ИЛ инструкцията, представя тестовата бланка и фиксира времето за изпълнение на задачата.
(4) Инструкция: „Ще Ви предоставя тестова бланка с напечатани на нея букви и думи. Вие трябва да откриете и да подчертаете думите. Старайте се да не пропуснете нито една дума и работете бързо, тъй като времето се фиксира. Ако нямате въпроси, тогава „Започнете!”.
(5) Стимулен материал:
БСЛЪНЦЕВТРГШОЦРАЙОНЗГУЦНОВОСТИХЕЪГЧАФАКТУИЗПИТТРОЧЛОСТОРИ ЯГШГЦПРОКУРОРГЦРСЕАБЕСТЕОРИЯЕНТСДЖЗБЪАМХОКЕЙТРОНЦДУРШРОЛП ФШУЙГЗХТЕЛЕВИЗОРБОЛДЖШЗХЮЕЛГШЬБПАМЕТШОГХЕЮЖИИДРОШЛПТСЛ ХЕНЗДВЪЗПРИЯТИЕЙЦУКЕНДШИЗХЪВАФПАПРОЛДБЛЮБОВЪАБФАРПЛОСЛДКН ЕСЛАСПЕКТАКЪЛЕЯЧСИМТУБАЮЖЮЕРАДОСТИВУФЦПЕЖДЛОРПНАРОДШМВТ ЛИЖТХЕГНЕЕКУКФЙШРЕПОРТАЖЗЖДОРЛАФЕВЮЭФБЪДЪКОНКУРСЗЖШНАПТ ЙФЯЧАЦУВСКАПРЛИЧНОСТЕХЖЕЪЕЮДШШГЛОДЖЕПРПЛАВАНЕДТЛЖКВАЛАК ЕЗБЪТРЛШШЖНПРКАВКОМЕДИЯШЛДКЦУЙФОТЧАЯНИЕЙФРЯЧАТЛДЖЕТЪБЮН ХТЗФТАСЕНЛАБОРАТОРИЯГШДШНРУЦГРГШЩТЛРОСНОВАНИЕЗШЕРЕМИТДТ НТАОПРУКГВМСТРПСИХИАТРИЯБПЛМСТЧАЙФЯОМТЗАЦЕЬАНТЗАХТДКННОП
След приключване на експеримента, ИЛ следва да даде отчет за това, как е изпълнил задачата.
(6) Обработка и анализ на резултатите
Показател за избирателността на вниманието се явява времето за изпълнение на задачата и количеството допуснати грешки, и пропуски при откриване и подчертаване на думите.
Ключ: В тестовата бланка са вмъкнати 25 думи:
1. Слънце
2. Район
3. Новости
4. Факт
5. Изпит
6. Прокурор
7. Теория
8. Хокей
9. Трон
10.Телевизор
11. Памет
12. Възприятие
13. Любов
14.Спектакъл
туба
15. Радост
16. Народ
17. Репортаж
18. Конкурс
19. Личност
20. Плаване
лак
21. Комедия
22. Отчаяние
23. Лаборатория
24. Основание
25. Психиатрия
Резултатите се оценяват с помощта на скала, в която баловете се начисляват в зависимост от времето, използвано в търсене на думите. За всяка пропусната дума се изважда по един бал.
Скала:
Време (сек.) Бал Ниво на избирателност
250 и повече 0 I ниско
240-249 1 I ниско
230-239 2 I ниско
220-229 3 I ниско
210-219 4 I ниско
200-209 5 I ниско
190-199 6 I ниско
190-189 7 II средно
170-179 8 II средно
160-169 9 II средно
150-159 10 II средно
140-149 11 II средно
130-139 12 II средно
120-129 13 II средно
110-119 14 III високо
100-109 15 III високо
90-99 16 III високо
80-89 17 III високо
70-79 18 III високо
60-69 19 III високо
59 и 20 IV много високо
по-малко
Баловете в предложената скала за оценка дават възможност да се установят абсолютни величини на качествена оценка на нивото на избирателност на вниманието. В случай, че ИЛ има бал от 0 до 3, то е важно по самоотчета на ИЛ и от наблюдението на психолога в процеса на опита, да се изяснят причините за слабата избирателност. Такива могат да бъдат: силно емоционално преживяване; външни смущения, привеждащи в състояние на фрустрация ИЛ; скрито нежелание за тестиране и пр.
Повечето случаи на пропускане или намиране на скритите думи (в крайните им варианти) имат връзка с индивидуалния опит на ИЛ.
Избирателността на вниманието се поддава на тренировка. При ниски резултати, на ИЛ могат да се предложат и други аналогични тестове за развитие на уменията.
Много високото ниво на избирателност (IV ниво) свидетелства за феноменална психическа активност.
МАТРИЦА С ПРАВИЛНИ ОТГОВОРИ
БСЛЪНЦЕВТРГШОЦРАЙОНЗГУЦНОВОСТИХЕЪГЧАФАКТУИЗПИТТРОЧЛОСТОРИ ЯГШГЦПРОКУРОРГЦРСЕАБЕСТЕОРИЯЕНТСДЖЗБЪАМХОКЕЙЛТРОНЦДУРШРОЛП ФШУЙГЗХТЕЛЕВИЗОРБОЛДЖШЗХЮЕЛГШЬБПАМЕТШОГХЕЮЖИИДРОШЛПТСЛ ХЕНЗДВЪЗПРИЯТИЕЙЦУКЕНДШИЗХЪВАФПАПРОЛДБЛЮБОВЪАБФАРПЛОСЛДКН ЕСЛАСПЕКТАКЪЛЕЯЧСИМТУБАЮЖЮЕРАДОСТИВУФЦПЕЖДЛОРПНАРОДШМВТ ЛИЖТХЕГНЕЕКУКФЙШРЕПОРТАЖЗЖДОРЛАФЕВЮЭФБЪДЪКОНОКУРСЗЖШНАПТ ЙФЯЧАЦУВСКАПРЛИЧНОСТЕХЖЕЪЕЮДШШГЛОДЖЕПРПЛАВАНЕДТЛЖКВАЛАК ЕЗБЪТРЛШШЖНПРКАВКОМЕДИЯШЛДКЦУЙФОТЧАЯНИЕЙФРЯЧАТЛДЖЕТЪБЮН ХТЗФТАСЕНЛАБОРАТОРИЯГШДШНРУЦГРГШЩТЛРОСНОВАНИЕЗШЕРЕМИТДТ НТАОПРУКГВМСТРПСИХИАТРИЯБПЛМСТЧАЙФЯОМТЗАЦЕЬАНТЗАХТДКННОП
ТЕСТОВА БЛАНКА
Име, фамилия ………………………….
Клас ………………, възраст…………. г.
Дата на изследването …………………
БСЛЪНЦЕВТРГШОЦРАЙОНЗГУЦНОВОСТИХЕЪГЧАФАКТУИЗПИТТРОЧЛОСТОРИ ЯГШГЦПРОКУРОРГЦРСЕАБЕСТЕОРИЯЕНТСДЖЗБЪАМХОКЕЙТРОНЦДУРШРОЛП ФШУЙГЗХТЕЛЕВИЗОРБОЛДЖШЗХЮЕЛГШЬБПАМЕТШОГХЕЮЖИИДРОШЛПТСЛ ХЕНЗДВЪЗПРИЯТИЕЙЦУКЕНДШИЗХЪВАФПАПРОЛДБЛЮБОВЪАБФАРПЛОСЛДКН ЕСЛАСПЕКТАКЪЛЕЯЧСИМТУБАЮЖЮЕРАДОСТИВУФЦПЕЖДЛОРПНАРОДШМВТ ЛИЖТХЕГНЕЕКУКФЙШРЕПОРТАЖЗЖДОРЛАФЕВЮЭФБЪДЪКОНКУРСЗЖШНАПТ ЙФЯЧАЦУВСКАПРЛИЧНОСТЕХЖЕЪЕЮДШШГЛОДЖЕПРПЛАВАНЕДТЛЖКВАЛАК ЕЗБЪТРЛШШЖНПРКАВКОМЕДИЯШЛДКЦУЙФОТЧАЯНИЕЙФРЯЧАТЛДЖЕТЪБЮН ХТЗФТАСЕНЛАБОРАТОРИЯГШДШНРУЦГРГШЩТЛРОСНОВАНИЕЗШЕРЕМИТДТ НТАОПРУКГВМСТРПСИХИАТРИЯБПЛМСТЧАЙФЯОМТЗАЦЕЬАНТЗАХТДКННОП
1. Слънце
2. Куче
3. Момче
4. Кола
5. Изпит
6. Баща
7. Море
8. Царица
9. Приказка
10. Раница
11. Телевизор
12. Чанта
13. Река
14. Палто
15. Елен
16. Сладко
17. Любов
18. Кокошка
19. Бебе
20. Радост
21. Родител
22. Кораб
23. Облак
24. Обувки
25. Кон
Тестова батерия „Способност за обучение” на Вицлак - четвърта част
Единадесета задача: „Диференциация на цветове и форми”
Пред детето се поставя табло с рисунки на незавършени фигури
Инструкция: „Тук са нарисувани правоъгълници (очертават се с молива в първата колонка). Във всеки от тях липсва по едно парченце във вид на фигура. От теб се иска, да подбереш от тези (показват се фигурите в хоризонталния ред) една фигура, която е най-подходяща за да с запълни празното място (показва се). Коя е тази фигура?
След това последователно се казва отново инструкцията за всяка следваща фигура, като детето се моли да подбере липсващата част.
Оценка на задачата: Всяко правилно решение се оценява с 1 бал.
Дванадесета задача: „Възпроизвеждане на четиристишия”
На детето се предлага да възпроизведе трета задача.
Инструкция: „Ние с теб учихме едно стихотворение. Помниш ли го? Опитай се сега да го кажеш”.
Ако детето допуска грешки или въобще е забравило стихотворението, то се повтаря същата схема, както при третото задание. За оценка на резултата се използват същите критерии както при изпълнение на работата при третата задача.
Тринадесета задача: „Намиране на аналогии”
Инструкция: „Аз ще ти задам няколко въпроса, а от теб се иска да помислиш и да ми отговориш. Готов (а) ли си?”
1. През деня е светло, а през нощта е … (тъмно)
2. Птицата пее, а кучето... (лае)
3. Колата се движи по земята, а самолетът в (небето)
4. Гълъбите летят, а рибите … (плуват)
5.Рибите имат люспи, а птиците … (пера)
6. Дрехите са направени от плат, а ботушите от … (кожа)
Оценка на задачата: За всеки правилен отговор се начислява 1 бал.
Четиринадесета задача: „Намиране на аналогии”
За рисуване се предлагат фигури – квадрат, триъгълник, кръст и два примера и втора задача преписване на фигури.
Инструкция: „Тук са нарисувани две фигури и два примера (показват се). Опитай се, колкото можеш по добре да ги нарисуваш тук (показва се), а тук продължи примера така, както е показано”.
Оценка на задачата: Оценява се отделно всяка рисунка. Промяната в големината на образеца и незначителни пространствени изкривявания не се отчитат.
= 6 бала – рисунката съвпада с образеца, има адекватни форми и пропорции;
= 3 бала – рисунката в общи линии съвпада с образеца, допуснати са някои незначителни изкривявания;
= 2 бала – рисунката частично съвпада с образеца; основните форми са неузнаваеми, само някои детайли могат да се разпознаят;
= 0 бал – рисунката изцяло не съвпада с образеца (драсканица).
Петнадесета задача: „Описание на картинка”
На детето се показват картинката и се пита: „Би ли ми разказал (а) какво се случва на тази картинка?”
Оценка на задачата:
а) Разговорна реч
= 2 бал – владее словото без заекване
= 1 бал – доста свободна рея, но допуска паузи;
= 0 бал – речта е прекъсната, с множество паузи и паразитни думи (звуци)
Оценка задания:
б) Построяване на изречения
= 8 бала – добре структурирани сложни изречения, използвани са съединителни съюзи;
= 6 бала – сложни изречения, стереотипно използван един съюз;
= 4 бала – преимуществено прости изречения;
= 1 бал – преимуществено непълни изречения;
= 0 бал – построяването на изречението е нарушено, липсват основни части.
в) Артикулация
= 2 бала – Ясно и отчетливо произнасяне на звуците..
= 1 бал – неясно произнасяне на звуците.
г) Фантазия, въображение
Оценява се с 1 бал, ако детето не просто разказва това, което вижда на картинката, но пресъздава преживявания (емоции) и мисли на героите, разкрива това което би могло да се случи и това, което се е случило в миналото и т.н.
Този начин на творческо мислене се оценява с 13 бала.
ОБРАБОТКА И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Изчисляват се сумите получени от баловете на всяка задача. Общия сумарен бал от всички задачи се сравнява с таблица с нормативи и се привежда в проценти. Получения резултат се явява показател за нивото на умствено развитие на детето, на неговата интелектуална готовност за училище.
ТАБЛИЦА С НОРМАТИВНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Таблица 1
Проценти |
4 |
10 |
20 |
30 |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
98 |
100 |
Сумарни показатели |
71 |
76 |
79 |
85 |
90 |
92 |
96,5 |
99 |
102 |
108,5 |
111 |
117 |
За усреднена норма на изследваното лице се приема показател на умствено развитие примерно 60% и повече.
Тестът позволява диагностика на актуалното ниво на умствено развитие на детето в три области:
Обучаемост, ниво на развитие на мисленето и ниво на развитие на речта. Съществуват някои компоненти на умствено развитие, необходими за обучение в училище, които в своята съвкупност образуват интелектуалната готовност на детето за обучение. Тези компоненти се съдържат в конкретните задачи от теста в таблица №2.
Дадената таблица улеснява анализа на отговорите на изследваното лице, като разкрива най-много и най-малко развитите компоненти на умствен капацитет.
Таблица 2
Компоненти на умствено развитие |
Номер на задачата |
1. Обучаемост (като способност за обучение) |
3, 8, 12 |
2. Ниво на образуване на понятия. |
1, 4, 13 |
3. Ниво на развитие на речта |
1, 15 |
4. Обща осведоменост (знания за обкръжаващия свят) |
1, 4, 9, 13 |
5. Овладяване на отношения в множество. |
5, 6, 7, 8 |
6. Знание за форми различията между тях. |
9, 11 |
7. Способност за диференцирани усещания, ниво на развитие на възприятието. |
2, 10, 11, 13, 14 |
8. Способност за работа с молив и химикал, ориентиране в малко пространство. |
14 |
9. Умение за класификация на предмети |
7, 9 |
10. Памет |
3, 12 |
Регистрационна бланка на теста
Таблица 3
Номер на задачата |
Отговор на детето |
Бележки |
Оценка |
1 |
|||
2 |
|||
3 |
|||
4 |
|||
5 |
|||
6 |
|||
7 |
|||
8 |
|||
9 |
|||
10 |
|||
11 |
|||
12 |
|||