Как да определите, дали детето има трудности в обучението?

(препоръки за родители на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието)

                По материали от израелския вестник "Едиот Ахронот"

Подготвителна група в детската градина

Реч и мислене: изпитва проблеми с произношението; бавно развива словесния си запас; не умее да римува думи; не проявява интерес към слушане на разкази (истории, приказки);  трудно запаметява наименования, цветове, цифри, букви; използва свръхмалко думи; изпитва трудности при изразяване на своите мисли; построява неправилно изреченията;

Смятане: проблеми с възприемането и запаметяването на количества; затруднява се изброяване на числа във възходящ и низходящ порядък; среща трудности при писане на цифри и разположението им по значение.

Внимание: повишена двигателна активност; с лекота се разсейва повече, отколкото връстниците; изпитва трудности при изпълнение и завършване на задачи; резки промени в настроението; не умее да се справя с неуспехи; бягство от трудности; отказ от изпълнение и проява на парадоксална упоритост (инат).

Зрително-двигателна сфера: изпитва затруднения при игрите, които изискват съсредоточаване върху детайли или разграничаване на образ и фон; проблеми с фината моторика (закопчаване на копчета, завързване връзки на обувки; тромавост и непохватност (бута предмети, пада, спъва се); нежелание и бягство от уроци по рисуване, пластика, оцветяване, изрязване, конструиране).

Сфера на общуване: трудности при контакти с други деца; проблем с разбирането на обществените ситуации; не обича да приема условия и правила при игра и често ги нарушава; прекъсва играта на други деца; не може да участва в колективна дейност.

Периода между I и IV клас

Четене и писане: нежелание и бягство от четене; трудности при разбиране взаимната връзка между буквите, сричките и съединяването им в думи и изречения; чести грешки при четене (размяна на букви); бавно четене; допуска грешки при писане повече от своите връстници.

Математика:допуска грешки при изчисленията при всички действия; грешки при броене; не разбира връзката между математическите задачи и изчисленията.

Реч и мислене: изразява се с кратки и често неправилни изречения; има ограничен словесен запас; трудно изразява мислите си на глас.

Зрително-двигателна сфера: неправилно държи молива, като не успява да регулира натиска (ту много силен – ту много слабо  натиска); затруднява се при писане на букви и при организиране на писмен текст под диктовка и самостоятелно (нечетлив почерк); бавно и мудно изпълнение на писмени задачи под диктовка; бавно и несаигурно изпълнява спортни упражнения, изискващи формирани навици на фината моторика (например рисуване, конструиране, чертане).

Периода между V и VIII клас

Четене и писане:  допуска грешки при четене; бавно чете и пише; разсейва се при четене на глас; изпитва трудности при писмено изразяване на своите мисли (създава се впечатление, че детето не може ясно да изрази своите знания, мисли и понятия); трудно формира нови навици при четене и писане на чужд език; допуска множество грешки при правопис.Зрително-двигателна сфера: нечетлив почерк; неправилно държи молива; не желае да пише; среща трудности при организация на учебнисте принадлежности и учебното време.

Периода между  IX и XII клас

Четене и писане:  забелязват се повече трудности и недостатъчна яснота при изразяване своите мисли на глас, отколкото в писмен вид; не обича да учи самостоятелно; значително снижена успеваемост в сравнение с предишни години.

Реч и мислене: тълкува погрешно информацията; неспособност да обединява знания от различни текстове; изпитва трудности при възприемане и изразяване с абстрактни понятия, при усвояване и използване на нови и по ефективни способи за учене и при запомняне на материал за изпит (независимо, че ученикът се е готвил за изпита).

Памет и внимание: проблеми с възприемане учебния материал в класа (групата); не желае да пише (феномен „празна тетрадка“);  уморяемост; изпитва трудности при изпълнение и завършване на започнатите задачи; невъзможност да работи едновременно по няколко задачи; или отделя безсмислено внимание на детайлите или се фиксира върху тях, пропускайки фона; трудности при изпълнение на двигателно-спортни задачи (упражнения), например плуване, колоездене, баскетбол.


Източник: http://adhd-kids.narod.ru/articles_parents.html

Как да бъдете в добри отношения с учителите на вашето дете?

(препоръки за родители на деца със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието)

По материали от статията: 

How to Have a Good Relationship with Your Child"s Teacher 

                Учителите са най-важните хора за образованието на вашето дете.  От тях най-вече зависи, дали вашето дете ще бъде щастливо в училище. Учителите са тези, с които детето прекарва времето си в училищната среда. Сътрудничеството между родители и учители е извънредно важно за двете страни, за да се осигури добра училищна среда за всяко дете.

Повечето от учителите приветстват участието на родителите и с желание биха изслушали тяхното мнение.  Голяма част от тях споделят, че имат повече стимули да обучават и работят с тези деца, чийто родители активно участват в учебния и възпитателен процес, отколкото с тези деца, чийто родители са безразлични. Ако учителят не е проявил инициатива и не е показал желание да участвате в този процес, то е необходимо вие да направите първата стъпка като изградите позитивни взаимоотношения с него. Похвалете учителя за това, което той прави добре и постига успехи с детето ви, поддържайте с него връзка чрез и-мейл, периодични посещения в класа, участие в родителски събрания и пр.

Помнете: вие имате право да участвате в тези процеси, но това участие задължително трябва да бъде конструктивно. С учителите трябва постоянно и регулярно да поддържате връзка, а не да се срещате 1-2 пъти в годината.  За да се случи това, вие може да се придържате към следния списък от задачи:

1.Съставете списък на това, което искате да обсъдите с учителите.

2.Когато е уместно, похвалете учителя за това, което ви харесва. Например, „Господин Браун, ние сме Ви благодарни, че Вие се занимавате допълнително с Джони и повлиявате положително неговото поведение. Ние наистина виждаме резултатите от Вашата работа.“

3.Ако имате проблем, тогава го обсъдете с учителя. Не обобщавайте. Никога не казвайте на учителя: „Вие не се занимавате с моето дете. Тази година ще бъде принуден да повтори“. Вместо това, кажете: „Програмата по математика ми се струва, че не е подходяща за Джони. Може ли някак си да бъде променена и адаптирана за неговите потребности?“

4.Съсредоточете се върху вашето дете, а не върху недостатъците на учителя. Например, обяснете конкретно, как и защо определени способи за корекция на поведението не са подходящи за детето и  вместо да се оплаквате от неправилното водене на дейността по промяна на поведението му.

5.В зависимост от възможностите си може да предложите помощ в класа. Решете заедно с учителя, дали е целесъобразно да окажете такава помощ по време на занятията.

6.Сближете се с учителя, за да можете ‚трудните“ въпроси да обсъждате открито, спокойно, с доверие и без заплахи.

7.Изразете готовност да отделите време и предложете своите умения и знания в помощ на класа. Например, когато е възможно и необходимо бихте да подкрепите учителя с пряко или косвено участие – да помогнете при провеждане на практически занятия; при съпровождане на учениците вън от училището; при изготвяне на  интерактивни материали за определен урок или осигуряване на технически средства и пр.

8.Когато подадете молба или направите предложение, дайте на учителя ясно да разбере, как точно трябва да се реализира това което искате. Съпровождайте вашите молби с благодарствени писма.

9.Посещавайте всички родителски събрания.

Източник: http://adhd-kids.narod.ru/articles_parents.html