Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1443368 Постинги: 1629 Коментари: 116
Постинги в блога от 22.03.2017 г.
 .

Препоръки към родители с хиперактивни деца

 

 

                В своето отношение с детето се придържайте към „позитивни модели“. Хвалете го при всеки заслужаващ това случай, подчертавайте дори незначителни успехи.  По-често използвайте думата „да“, отколкото „не“ или „не трябва“.

            1.Ангажирайте го често с домашни задължения, които трябва да изпълнява ежедневно (пазаруване; грижа за домашен любимец и пр.) и не извършвайте вече веднъж поставена му задача.

          2.Заведете си дневник за самоконтрол и отбелязвайте в него заедно с детето ежедневните му успехи вкъщи и в училището.

             3.Въведете бална или знакова система за възнаграждение: може всяка добре постъпка да бъде отбелязвана със звездичка, а определено количество звездички да носят по-голяма награда или изпълнение на отдавна направено обещание.

      4.Избягвайте повишаване или понижаване на критериите от изисквания към детето. Старайте се да му поставяте задачи, съответстващи на неговите способности.

5.Определете рамка на поведение – какво е позволено и какво не е позволено.  Хиперактивните деца трябва да се учат да се справят с обикновени за всички подрастващи деца проблеми. Те не се нуждаят от псевдомомощ, свързана с облекчаване или отстраняване на изисквания, които се отнасят до другите деца.

6.Не налагайте със сила правилата и изискванията си. Вашите указания трябва да насочват, да указват, а не да заповядат. Изисквайте изпълнение на правилата, свързани с безопасността и здравето, а по  отношение на останалите не бъдете постоянни.

7.Отделяйте повече време за съвместно прекарване с детето – предизвикващото поведение на детето е способ да привлече вниманието ви. Осигурете му го.

8.Поддържайте в дома си ясен и точен порядък на дейностите. Хранене, игри, разходки, сън и пр., които следва да бъдат по едно и също време. Награждавайте детето при спразвенето на този ред.

9.Ако детето има затруднения в учебния процес, не изисквайте от него отлични оценки по всички предмети. Достатъчно е да постига успехи по 2-3 основни предмета.

10.Създайте необходимите условия за работа.детето трябва да има свой кът (място в дома) за занятия на маса, като в обкръжението й не бива да има нищо, което да го разсейва.  Не поставяйте около масата или над нея плакати, играчки, фотографии и пр.

11.По възможност избягвайте големи струпвания на хора. Пребиваването в магазини, на пазар и пр. оказва извънредно възбуждащо детето въздействие, тъй като тези места са носители на много сензорни стимули.

12.не допускайте преумора на детето, тъй като тя довежда до снижаване на самоконтрола и нарастване на двигателната активност. Не му позволявайте да стои дълго пред телевизионния приемник или да играе на компютърни игри.

13.Старайте се детето да получи нужната му доза сън.  Недоспиването води до влошаване свойствата на вниманието и самоконтрола. В края на такъв ден детето може да стане напълно неуправляемо.

14.развивайте в детето навици за самоконтрол и сдамовъздържание. Нека преди да направи нещо да брои от 10 до 1.

15.Помнете! вашето спокойствие е добър пример за детето. Тревожната и неуверена майка инфилтрира своето състояние в детето.

16.Създавайте на детето възможност за конролиран разход на енергия.

17.Възпитавайте в детето интерес към определени интереси и занимания. За него е важно да се чувства уверено и компетентно в определени обласи, които са желани от него.

image

Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

Категория: Други
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Психодиагностика. Тест за дефицит на внимание и хиперактивност на детето

 

 

Child Test for ADD or AD/HD 

 

Част първа: Има ли детето дефицит на внимание?

Описание: Първата част на теста има за цел да помогне при установяване дали детето често се разсейва (губи устойчивост и концентрация на вниманието).

Инструкция: Проверете всяко от следващите твърдения отнася ли се за вашето дете.

 

 Моето дете допуска грешки поради небрежност.

 Моето дете много трудно успява да се съсредоточи върху учебни или други дейности.

 Моето дете рядко завършва определена дейност, преди да започне друга.

 Струва ми се, че детето ми не ме чува, дори когато се обръщам непосредствено към него.

 Детето ми не е организирано и дори с моя  помощ му е трудно да се научи да бъде организирано.

 Моето дете често губи личните си вещи и забравя да изпълни домашните си задачи.

 Детето ми обикновено се опитва да избегне задачи, които изискват продължителна концентрация и постоянни умствени усилия.

 Моето дете често забравя да направи нещо, дори когато му се напомня.  

 Дори най-незначителни неща са в състояние да разсеят детето ми и да му попречат да изпълни определена задача.

 

Ако сте отбелязали 6 и повече твърдения с отговор ‚да“, то е възможно детето ви да е с дефицит на внимание. Този тест е неофициален и не претендира за точност. Ако допускате, че детето е с дефицит на внимание, то за диагноза следва да се обърнете към лекар или специалист в областта на психичното здраве. Има методи за лечение, които могат съществено да намалят проявите на подобно поведение.

 

 

Част втора: Има ли детето хиперактивност и импулсивност

Втората част на теста оценява признаци за хиперактивност и импулсивност.

Инструкция: Проверете всяко от следващите твърдения отнася ли се за вашето дете.

 

 Понякога ми се струва, че сякаш в детето има поставен мотор, толкова е неуморно.

 Моето дете винаги е суетливо и притеснително.

 Независимо от старанието си, детето ми трудно успява да седи на едно място, дори когато от него се изисква това.

 Детето ми непрекъснато говори нещо, дори тогава когато никой не общува с него.

 Моето дете пречи на съучениците и учителя си в клас и по тази причина е много трудно с него да се работи.

 При общуване и училище и вкъщи, детето ми често прекъсва и отговаря на другите още преди да са завършили въпросите си.  

 Моето дете изпитва трудности, ако е нужно търпеливо да изчака своя ред при игра с другите деца и често го нарушава.

 Понякога детето ми е много досадно и натрапчиво към другите хора, като постоянно прекъсва и се меси в разговорите им.

Ако сте отбелязали 6 и повече твърдения с отговор ‚да“, то е възможно детето ви да е с хиперактивно-импулсивен тип синдром. То може да е такъв тип дори при отбелязани утвърдително и по-малко твърдения. Във всички случаи за поставяне на диагноза следва да се обърнете към лекар или специалист в областта на психичното здраве.

 image

Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

Категория: Други
Прочетен: 3494 Коментари: 0 Гласове: 1
 .

Съвети към родителите за повишаване дисциплинираността на детето със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието – повече авторитет и по-малко натиск – по-успешни резултати.

 


A Better Way to Discipline Children with ADD

Автор - Д-р Джон Тейлър (John Taylor, Ph.D.)


                Както всички деца и децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието понякога правят погрешни избори, определяйки стратегията на своето поведение. Нищо извънредно. Често обаче ситуациите се усложняват от самите родители, допускайки грешки при опитите си да коригират лошото поведение на детето.  Вместо да приложат методи за дисциплина, основаващи се на решителност и съчувствие, те са склонни да прибягнат към верига от действия, включваща „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“.  Обикновено родителите предпочитат да не забелязват аномалиите в поведение на детето с надежда, че те ще отшумят с времето. Разбира се това рядко сработва и тогава родителите решават да опитомят детето.  По-нататък те започват да го обвиняват, крещят и ругаят. Когато и това не дава желания резултат, родителите губят контрол и започват да налагат наказания.  Именно този четвърти стадий представлява изригване на родителския гняв. Тази четиристепенна стратегия (ако може да бъде наречена така) е не просто неефективна. Тя превръща живота на всички членове на семейството в низ от неприятности.  Как е възможно да бъде избегнато това? както всяка друга опасност и тази може да бъде избегната, ако бъде осъзната.  Когато вие почувствате, че се намирате на неправилния път, спрете се и вземете съзнателно решение да изпробвате нещо друго. Оценете честно своята реакция спрямо „лошото“ поведение на детето. Кои ситуации са ви накарали да действате точно по този начин? До какви резултати сте стигнали? Колко често сте реагирали така?

Нека да разгледаме стратегията „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“ по-внимателно, да потърсим отговор защо не работи тя и да потърсим по-ефективни методи.

Защо игнорирането не действа?

Игнорирайки лошото поведение на вашето дете, вие всъщност искате да покажете, че не одобрявате и не оправдавате подобно поведение.  В крайна сметка вие се надявате детето само да разбере това. На практика, детето разбира вашето мълчание като „аз няма да ти обръщам внимание“ или дори „отхвърлям те“, „не се интересувам от теб“. Лишаването от внимание обаче наранява детето.  От друга страна, то може да интерпретира мълчанието ви като одобрение на неговото поведение или дори като толериране. То мисли така: „Мама не ми казва, че не трябва да правя това. Значи това е нормално“. Дори правилно да интерпретира вашата реакция и мълчаливо послание към него, детето не може да разбере какво бихте искали в замяна на това да прави то.  С други думи, игнорирането на детето не го подтиква към подобряване на поведението, тъй като не му предоставя информация за това, как би трябвало да постъпи то следващия път.  Вместо да игнорирате деянието на детето, е по-добре да го прекъснете. С други думи, променете ситуацията така, че да го лишите от възможността да реализира своето „лошо“ поведение спрямо хора или предмети. Например, ако Максим и Катрин започват конфликт заради поредната играчка, то може да кажете: „Максим, ти седни там, а ти Катрин, стой тук. Аз взимам тази играчка и я поставям тук на високо“.  Аналогично, ако подрастващият се кани да започне на закусва с мръсни ръце, тозчас вземете чинийката и чашата с мляко от масата. Ако чувствате необходимост да изпратите послание за това какво очаквате от детето, то му кажете това веднъж и много ясно. Повече не говорете нищо.

Не мъмрете детето!

Защо е толкова важно да говорите малко, когато учите своето дете на желано поведение?  Защото – аз често напомням това на родителите – думите са като кумите на автомобила. Колкото повече се търкалят, толкова по-бързо се изтриват и толкова по-малка става ползата от тях, като от един момент нататък те започват да спират автомобила, да му пречат. Ако вие непрестанно говорите на детето, вашите думи ще престанат да бъдат въздействащи. В крайна сметка вашите думи въобще ще престанат да бъдат със „спирателна сила“ така, както износените автогуми.

Ако родителското "говорене" не е ефективно, тогава какво да кажем за онези родители, които усилват говоренето до степен на крясъци, като фелдфебел пред строя? За да се преодолее навика да се крещи, най-добре е да направите волево усилие да не отваряте устата си докато не се успокоите толкова, че да сте в състояние да разговаряте с нормален тон.  Обикновено това отнема няколко минути – толкова, колкото да налеете и изпиете една чаша вода.  Прилагането на тази пауза ще ви помогне да прекъснете порочната последователност „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“.  

 

Наказание или отстраняване на щетите.

                Родителите често изповядват разбирането, че наказанието на детето ще способства за формиране на неговата съвест. Невярно твърдение! В повечето случаи суровите наказания, такива като например физическото насилие, насърчават детето да усили „лошото“ поведение, като следващия път то ще прояви по-голяма изобретателност (детето дори може да формира съмнение, че вие въобще го обичате).

                Най-добрия способ за реакция е да предвидите последиците от „лошото“ поведение на детето и да ги неутрализирате без да го унижавате. В идеалния случай последиците от определено поведение включват промяна на ситуацията и избягване на повторна ситуация. Например, последица от разлятото поради невнимание мляко на масата,  може да бъде почистването му от самото дете (ликвидиране на последиците), а след това напълнете мляко в друга чаша и я поставете на безопасно място така, че детето да не я разлее повторно. Няма необходимост да обвинявате и да крещите. Няма необходимост от сурово наказание (например, лишаване от закуска).

                Ако вие внимателно направите първите стъпки встрани от досегашната линия „игнориране-мъмрене-обвинение-наказание“ и започнете да прилагате описаните методи, вие ще се окажете на друг път, който води до по-хармонични отношения с детето.

                Източник: Материалът е взет от сайта "Наши невнимательные гиперактивные дети" – http://adhd-kids.narod.ru.

image

Категория: Други
Прочетен: 438 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1443368
Постинги: 1629
Коментари: 116
Гласове: 1131
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031