Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797342 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от 26.03.2017 г.
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – тринадесета  част

СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ

Възраст: над 10 години

Продължителност: 30 - 50 мин.

Цел:

= да се научат учениците да разпознават стереотипите в себе си и обществото;

= да получат възможност открито да споделят мислите и чувствата си за съучениците си;

= да получат възможност за разкриване на преживяванията си;

Стимулен материал:  мека топка или друг предмет, който може да бъде подхвърлян между участниците; листчета за гласуване, на които участниците ще напишат имената на свои съученици; моливи; шапка.

Забележка:  Занятието е групово, след като учениците са се запознали с понятието „стереотип.” Участниците трябва да добре да се познават, т.е. упражнението не се прилага в началото на серията, ако групата е сборна.

Провеждане на упражнението

Учениците сядат в кръг.  Водещият раздава моливи и листчета и дава следната инструкция: „Напишете на тези листчета името на този Ваш ученик, който според вас е пример за толерантно поведение.” Учениците гласуват и поставят листчетата в шапката. Водещият избира 3-4 листчета, в зависимост от броя на групата, а след това предлага ново гласуване, но сега участниците предлагат името на съученик с интолерантно отношение. Отново се прави избор на 3-4 ученика.  Обявяват се резултатите от комисия от 3 участници.

След това водещият дава следната инструкция:

„Сега с помощта на всички ще напишем историята на няколко човека от нашата група. Първо ще напишем историята на тези, които сте посочили като толерантни съученици, а след това на тези, които са интолерантни. Правилата са следните. Ще си подхвърляме топката от човек на човек. Аз първи ще подхвърля топката, като преди това ще създам първата история на този ученик. Този, към който е отправена топката я хваща и продължава да „пише” историята, след това вторият я подхвърля на трети, който продължава да „пише” и така, докато историята се развие до определен финал. Имате право да подавате топката и към този, чиято история се пише.  При „писането” на историята има следните правила:

= да разказвате за прояви, които доказват неговата толерантност, ако е избран в групата на толерантните или за нетолерантност, ако е избран в групата за интолерантните.

= да разказвате истории от приказния свят, като използвате сюжета от определена приказка, като само името на героя – добър (толерантен) или лош (интолерантен), следва да бъде името на ученика.

= да разказвате само за поведения, които тези герои проявява винаги или много пъти, или считате от опита си, че те биха постъпили с голяма доза увереност по този начин.

= всеки един трябва да задържи при себе си топката най-малко 30 секунди, през което време да „пише” историята.

Опитайте се да създавате историята бързо. Колкото по-бързо топката сменя притежателя си, толкова по-бързо ще бъде написана историята.”

След това водещият започва историята, като дава тон на групата, който най-вероятно ще бъде поет от следващите участници.

Пример за старт на интолерантен ученик: „Живял някога, преди много години в гори тилилейски, откъснат от света един опасен вълк. Хората го наричали „Алекс.”  Този вълк бил необикновен. Преди да стане вълк, той бил човек, но хората го проклели и изгонили от селото си.   Когато бил човек той не бил обичан от хората, защото …”  - водещият подхвърля топката на друг участник от групата.

Обсъждане:

= Какво научихме за нашите герои?

= Какви черти приписахме на тези герои?

= Защо приписахме точно тези черти?

= Какво общо имаше в историите и по какво се различаваха?

= Какво различава нас от описаните черти на героите?

= Кои от описаните черти на героите се явяват стереотипи?

= Има ли истина в това, че тези черти на героите са стереотипи?

= Има ли неистини в това, че тези черти на героите са стереотипи? (вменени черти)

Домашна работа

= На учениците се поставя за домашна работа, да опишат свои поведенчески модели, които според тях са стереотипни (толерантни и интолерантни) и да имат готовност при следващата среща да ги споделят с групата.

= Да проведат разговор с родителите си (отделно с мама и отделно с татко), като се опитат да установят стереотипи на мислене за по отношение на: определени нации; определени етноси; по социално положение; материално състояние;

ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ

Възраст: без ограничения  (добре е обаче изказванията да бъдат подбрани по възраст, т.е. да е налице еднородност в оценките и съжденията).

Продължителност: 30 мин.

Цел:

= да се преработят стереотипите, функциониращи в групата;

= да се осъзнаят от учениците  вредите от генерализираните изводи, които правят хората;

Стимулен материал: Подготвят се листчета (талони) с незавършени изречения (около 10 на брой), като е добре те да са адаптирани за съответния район, област, училище, група.  Такива могат да бъдат:

= Всички по-слаби ученици …

= Всички ученици, на които родителите не им обръщат внимание …

= Всички ученици от ромски произход …

= Всички чужденци …

= Всички по-големи ученици …

= Всички отлични ученици …

= Всички богати хора …

= Всички момичета …

= Всички стари хора …

= Всички момчета …

= Всички политици са …

= Всички учители са …

Провеждане на упражнението

Водещият моли участниците да завършат изреченията. След това учениците се обединяват по двойки и сравняват своите твърдения.  След като приключат, всички сядат в кръг. Поставя се едно от твърденията на вниманието на всички. Започва обсъждане, сравняване с други варианти. Идеята е да се започне дискусия. Водещият може да попита защо мислят по този начин и биха ли привели примери от живота. След това иска от групата контра-примери.

След това водещият отива до дъската и написва например: „Всички ученици от 5 Б-клас  се учат лошо”  и пита: „Какво мислите за това твърдение?, Какво в него е правилно и кое е неистина?. След това твърдение, може да се изпише и друго: „Всички ученици от 5 Б-клас имат примерно поведение и са пример за подражание.” Отново се провежда дискусия.

Обсъждане

= Според вас как човек формира стереотипите си?

= Имате ли стереотипи на мислене, които не сте изпитали в опита си дали са правилни или не?

= Считате ли, че човек възприема понякога готови стереотипи, например  от родителите си? Можете ли да дадете примери за такива стереотипи?

= Пречат ли или помагат готовите стереотипни модели на мислене и поведение?

= Според вас лесно или трудно човек може да промени стереотипите си?

= Какво е нужно на човек за да промени един стереотип?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и се опитайте да разберете какви стереотипи на мислене и поведение имат те към вас, към другите гора. Направете с тях същата анкета, каквато направихме и ще разберете. След като проведете анкетата с родителите си, проведете с тях разговор. Имайте готовност на следващата среща да споделите с групата впечатленията си.

ХРИСТИЯНИ - МЮСЮЛМАНИ

Възраст: над 11 години

Продължителност: 40 мин.

 Цел: Да се изследват стереотипите по отношение на различните етнически и религиозни групи, съдържанието и вида на техните прояви в живота.

Стимулен материал: бланки с въпроси

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на няколко подгрупи. Всяка група работи с един от вариантите на работните бланки.  Всеки участник получава бланка.

Водещият моли учениците самостоятелно да попълнят работните бланки.  След това всички се събират в една група и започва обсъждане на отговорите. Накрая отговорите се обсъждат за всяка група.

Обсъждане:

= Беше ли ви трудно да попълните бланките?

= Съвпадат ли мненията на всички групи?

= Как стигнахте точно до това мнение?

= Беше ли повлияно мнението ви от стереотипи?

= Какви стереотипи забелязахте да се проявяват?

= Съгласни ли сте с това, което прочетохме в бланките?

= изпитвахте ли затруднения при груповата обработка на данните? От какъв характер бяха те?  Дайте примери.


            Работен лист

БЪЛГАРИ

Българите обичат …

Ние всички знаем, че българите …

Българите можеш да познаеш по …

Българите винаги постъпват …

Всички останали считат, че българите …

РОМИ

Ромите обичат …

Ние всички знаем, че ромите …

Ромите можеш да познаеш по …

Ромите винаги постъпват …

Всички останали считат, че ромите …

ВЛАСИ

Власите обичат …

Ние всички знаем, че власите …

Власите можеш да познаеш по …

Власите винаги постъпват …

Всички останали считат, че власите …

ХРИТИЯНИ

Християните обичат …

Ние всички знаем, че християните …

Християните можеш да познаеш по …

Християните винаги постъпват …

Всички останали считат, че християните …


image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 3819 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 09:01
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – дванадесета  част

СТЕРЕОТИПИ

Стереотипите са несъстоятелни обобщения, които ние правим за тези, които малко познаваме.  Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че той непрекъснато извършва сложни мисловни процеси, един от които се нарича „класификация.” Това е процес, при който човек подрежда по групи отделни предмети, събития, явления и др. на база сходства и различия.  Всяка една от тези категории (типове) съдържат определени общи, типични за категорията черти. Ако ние отнесем един човек към дадена категория, ние автоматично му приписваме типичните черти на тази категория. При това, колкото по-малко информация имаме за този човек, толкова е по-голяма вероятността на сгрешим при класификацията му, а от там и да му припишем положителни или отрицателни черти, които въобще може да не се отнасят за него.

Ето няколко примера:

= Американците имат войски по целия свят – Всички американци са войнолюбци.

= Магазинер ви е върнал по-малко ресто – Всички магазинери мамят.

= Ученикът „А” дружи с група по-възрастни ученици, които имат агресивно поведение – Всички в тази група са насилници.

= Японците са прецизни, дисциплинирани, трудолюбиви, ниски, с дръпнати очи, жълти, любознателни. Японец означава още – честност, достойнство, харакири, високи технологии, надеждност, бойни изкуства.

= Гражданина на ЕС – добродушен, умен, трудолюбив, дисциплиниран, организиран, социализиран, възпитан. ЕС означава още – законност, хуманност, справедливост, висок стандарт.

= Германец – дисциплинираност, организираност, трудолюбие, сдържаност.

ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 1 час

Цел: Да се запознаят учениците с понятието „стереотип”

Провеждане на упражнението

Водещият прочита на учениците историята на Ели  в страната на плодовете и зеленчуците.  Това е една повест на Ал. Волкова, написана през 1939г. и е превод на приказката на Франк Баум  „Вълшебникът от Оз” с незначителна преработка.

Историята на Ели

Всички вероятно знаете за Ели от приказката за „Вълшебникът от изумрудения град.” Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели.  Когато на Канзас се завихрил отново ураган, този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците.  Първото нещо, което Ели видяла било голяма червена топка. „Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели продължила по-нататък.  След малко попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че тя заплакала.  Обидила се Ели на Лимона и продължила.  Изведнъж забелязала продълговат плод, който също и предложил да го опита. Тя се престрашила, опитала го и много и харесал вкуса. „Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели. „Банан” – отговорил плодът.  Ели продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна. Седнала.  По едно време съзряла между дърветата да висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки”  - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те познавам добре, ти си червен и кръгъл. Ти си домат и недей да лъжеш.” Ябълката, с която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на земята.  По-нататък за бъбрене не можело да става и дума.

                Ели продължи напред и по едно време огладняла.  Тя се намирала в поле, където имало много жълти топки . „Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те. „Намерили сте глупачка. Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели.  Така тя останала гладна, а сладките дини само вдигнали нагоре рамене.  И изведнъж на поляната какво да види – удължен плод.  „Дай да опитам от теб. Гладна съм” – казала Ели.  Горката люта чушка никога не се ползвала с популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели.  От лютост и удивление Ели отново заплакала.”

За по-голяма нагледност, водещият може да раздаде роли и да помоли участниците да изпълнят историята на сцена в класната стая.

= Кой от вас се досети за проблема на Ели през фокуса на нашите упражнения?

= В какво е допуснала грешка Ели?

= Ако групата не е в състояние да се досети, водещият може да запита: „Всички ябълки ли са червени?” или „Всички жълти плодове ли са кисели?”

= След това водещият моли участниците да помогнат на Ели.  Водещият раздава роли.  Ели игра един от учениците, а останалите подхождат към нея в определен ред и обясняват в какво тя е допуснала грешка. Те  трябва да се опитат да и помогнат за да се почувства по добре в страната на плодовете и зеленчуците.

Обсъждане:

= Защо Ели е имала неправилна представа за плодовете и зеленчуците?

= Спечелила ли е или загубила?

= А плодовете, спечелили ли са или загубили?

= Интерпретирайте фразата: „За да разбереш другия, трябва да обуеш неговите мокасини“

= Дали ако стереотипите не съществуваха нашият живот би бил по лек и лесен, или може би ще бъде прекалено сложен за човешкия разум?

= Какво мислите за себе си: Дали сте дете, което рано е пораснало или дете, към което се отнасят като с дете?

Водещият обяснява на децата, че това което те наблюдават в поведението и мисленето на Ели за плодовете и зеленчуците се нарича „стереотип.”

Водещият дава допълнителни примери за стереотипи.

= Национален стереотип: „Ние българите трябва да отглеждаме животни, плодове и зеленчуци, за да ги консервираме и оцеляваме по този начин”

= Национален стереотип: „Ние българите имаме право да произвеждаме вино и ракия в неограничени количества.”

= Стереотипи на мислене към хора с увреждания:

·         Жалки и достойни за съжаление

·         Жестоки или зли

·         С трагична съдба, но смели

·         За посмешище/ понасят шеги за своето състояние

·         Агресивни/предизвикващи агресията на останалите

·         Представляващи тежест, обременяващи/отхвърлени от обществото

·         Несексуални (а-сексуални)

·          Неспособни пълноценно да участват във всекидневния живот

= Стереотипи на мислене към различните полове:

·                     Момичетата трябва да харесват кукли „барби.”

·                     Момчетата трябва да си играят с пистолети и да се учат колко яко е насилието.

·                     Хубавите жени са винаги с  руси коси.

·                     Жените винаги искат да се женят, а мъжете ги е страх от брак.

·                     Мъжът трябва да получава по-висока заплата.

·                     Момичетата трябва да са с дълга коса.

·                     Момчетата трябва да са с къса коса и да не приличат на момичетата.

·                     Книги четат само задръстените момичета.

Обобщение: Стереотипът изпълва реалността, той улеснява начина ни на живот. Стереотипът попълва празните места в нашия бит. Стереотипът ни показва социалната реалност такава каквато си я представяме. Стереотипът ни позволява да общуваме с тази част от обществото, с която намираме общи идеи, интереси и влечения.

Накрая се обсъжда каква положителна роля играят стереотипите в живота на човек и каква е отрицателната им роля?

                Справочен материал:

                През 1922г. Уолтьр Липман (журналист) пише своята книга “Обществено мнение”, че възприемането на света и личния опит се направляват от клишета, които човек наследява от собствената си култура. Клишета, които използваме за да обясним своето и чуждото поведение. Те могат да бъдат вкарани и използвани във всяка една сфера от нашия живот.

                Един пример за стереотип, свален от http://twilight.foromotion.net/t2503-topic  на юзер с ник: „silent winter

Имам един ... познат, голям скин, голям нацист, голям метъл. Приятелката му е яка, той .. да речем, че не е. Аз и няколко приятели сме на беседка, той също, други хора също, слушаме ги как се подиграват на някой минаващ с розова блузка. Чупи бутилка, скача върху нея, троши стъклото и на въпроса какво прави отговаря "Това са евреи.” Пие две глътки гадна водка, започва да псува всички на цигани, турци и евреи. Нарежда всичко, което не е "true.” Онзи ден ми дават някакъв линк, отварям го, гледам същия голям скин, голям нацист, голям метъл, с една дума, голямото "true" нарежда мен и приятелите ми в импулс и се заканва как щял да ни бие, подиграва се как от малък пиел на баща си ракията, а ние не. Etc. Такива хора са ми най-малкото странни. Ясно е, че точно този един ден ще ми мие мотора или ще продава вестници, но ме е яд, че заради неговата неуместност сега и с приятелката му не си говоря, което вече определям като загуба.

Това, което исках да кажа, е, че повечето изцепват подобни глупости, за да се направят на нещо, което не са, или да се впишат в някаква определена компания или в обществото като цяло. Което си е жалко. Аз приемам различните. Аз бях, съм и ще продължавам да бъда една от тях и да приемам всеки различен от мен. Но това е доста трудоемко при наличието на толкова кретени, които толкова добре знаят какви са всички около тях без да ги познават, само защото носят някакъв външен белег, който съответният кретен е изтълкувал по някакъв начин.

Домашна работа

                = Подгответе списък на стереотипите, които сте възприели момчетата от своите бащи, а момичетата от своите майки. Отделете ги в два раздела:  положителни, с които сте съгласни и можете да защитите и отрицателни, с които не сте съгласни и се опитвате да промените.

                = Подгответе списък със стереотипите на българина.
image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1907 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:55
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – единадесета  част

СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ

Възраст: без ограничения

Продължителност: около 60 мин.

Цели:

= Да се покаже на участниците, че различните групи в обществото влияят по различен начин върху техния живот.

= Да се предостави възможност на учениците да се поставят на мястото на тези различни култури.

= Да се покаже преимуществото да равнопоставено влияние на различните култури върху живота на обществото.

Стимулен материал:  листове хартия в четири цвята, пари за почерпка.

Провеждане на упражнението

Водещият съобщава, че днес, след приключване на занятията групата ще получи почерпка. Водещия обаче добавя: „Колебая се между няколко варианта (например, сладолед, бонбони, сладки). Предлагам на всички да гласуваме.”  След това водещият  раздава  по равен брой от четирите цвята на участниците. 

= на отличниците – сив цвят;

= на добрите – бял цвят;

= на тези с тройки и двойки – жълт цвят.

Водещ: „А сега нека всеки да нарисува на хартията своя избор.” След това водещият събира всички листчета (бюлетини).

След това водещият изведнъж започва някаква игра (виж която и да е игра от част 1), заявявайки, че по-късно ще брои бюлетините.

След известно време, изведнъж водещият съобщава: „А сега ще преброим само жълтите бюлетини” и ги изброява. Съобщава резултата и пита: „Тази ситуация хареса ли ви?”,   като след това продължава с играта.

След известно време: „По принцип бих могъл да преброя и белите бюлетини.”  След това водещият взима кубчето с бели бюлетини, разделя го на две и изброява само едната половина. Съобщава резултата и продължава играта.

След малко по-късно водещият отново прекъсва играта и казва: „Тук май с бюлетините всичко се обърка. Мисля, че е по-добре жълтите въобще да не ги броя. Вместо тях ще изброя сивите.” Водещият изброява сивите и съобщава новия резултат. Веднага след това пита: „Какво мислите за всичко това тук?” . изслушва групата и я подканя да продължат с играта.

В края на играта водещият напомня на всички, че сега ще отидат да се почерпят.  След това пита: „Какво мислите за резултатите от гласуването?” . Водещият насърчава, ако има  идеи в групата за отчитане на всички гласове.  След изчисляване на гласовете, групата реализира малка почерпка.  По време на угощението и след това се води неформален разговор по темата.

Обсъждане:

= Какво е това справедливост?

= Кой обикновено взима решения?

= Винаги ли тези решения са справедливи?

= Как се чувствахте, когато не бяха изброени някои от гласовете?

= Тези, чийто гласове бяха преброени добре ли се чувстваха?

= Кой в реалния живот взима решения?

= Кой не участва при вземането на решения?

Домашна работа

Проведете разговор отделно с майка си и отделно с баща си. Попитайте ги:

= Как във вашето семейство се вземат решенията?

= Кой взима най-често последното решение?

= Винаги ли решенията са били справедливи?

= Имало ли е случаи, при които спрямо някого е имало несправедливо решение?

= Всички решения, които родителите ви взимат за вас, справедливи ли са? 

 

ЕТИКЕТИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30 мин.

Цели:

= Да се почувстват участниците в ролята на „стигматизирани” (отхвърлени, етикирани, сочени с пръст) хора.

= Да осъзнаят недостатъците на този подход към хората.

= Да разберат когнитивните процеси (когнитивни изкривявания), които заставят стигматизираните хора, да потвърждават създаденото мнение на обществото за тях (самосбъдващи се пророчества или „торба с вълшебства”).

Стимулен материал:  лепящи листчета; материали със задачата.

Провеждане на упражнението

Водещият подготвя лепящите листчета, като написва върху тях определения, например: „умен”, „ленив”, „лидер”, „равнодушен”, „сърдечен”, „агресивен”, „милостив” и пр.

Водещият поставя „етикетите” върху челата на всеки един участник (изборът на наименования е случаен). 

След това водещият инструктира: „Нямате право да говорите един с друг. Нямате право да отлепвате листчетата от челата си. те трябва да стоят там. При прочитане на листчето, играчът  напуска играта.  Забранено е да ползвате огледала за да четете надписа си.  От вас се иска, от този момент нататък, докато изпълнявате следващата задача, всеки един да се държи с другия като с човек, който е представен в надписа, т.е. така, сякаш това е истина.

След това водещият ангажира групата  с рисуване или някаква друга задача. Важното е децата да могат да общуват.  Добър вариант за това е да изиграят определен скеч по двойки, разигравайки диалог и действие от известна приказка. Възможно е този сценарий да бъде прочетен преди поставяне на задачата.

Обсъждане

= Как се чувствахте , когато с вас другите се държаха по начин, по който вие не се чувствате?

= Потвърждаваха ли участниците своите етикети в процеса на общуването, т.е. предугаждаха ли ролите си и вписваха ли се в тях?

=  Защо се случи така, че когато другите се държаха с някого по начина, който изискваше етикета, те започваха да се държат по този начин, без да знаят какъв е надписа им?

= Всички ли достигнаха до едно и също ниво на игра на роли?

= Как според вас това беше свързано с надписа?

= Съществуват ли подобни „надписи” за хора в реалния живот?

= Откъде ние разбираме за качествата на тези хора?

= Винаги ли нашето мнение за другите хора съвпадат с действителността за тях?

= Влияе ли нашето мнение върху поведението ни при контакт с тези хора?

= Ако нямахте лепенки с надписи, как мислите, дали групата би работила по-добре или по-зле?

= Разкажете примери от вашия живот за „надписи” които сте поставяли на определени хора или сте чували за хора с поставени от другите „надписи.”

Примери за когнитивни изкривявания или „торба с вълшебства”

Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…

·                     Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.

Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя стойността ти като човек и капацитет?

Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата на частен случай.

·                     Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.

Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).

Омаловажаване на положителното, раздуване на отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху негативното.

·                     Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.

Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв черногледец е, си направих труда да изброя тези ястия. От общо 55 артикула, тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!

Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно измислено мислене – ум да ти зайде!

·                     Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.

·                     Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.

Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши светът, ако попитаме какво всъщност се случва!? N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът? Адекватен отговор няма да получите.

Самосбъдващо се пророчество – „предсказването” на събития преди да са се случили.

·                     Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.

Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не ПРОТИВ вас. Формулирайте “пророчествата си” в положителна форма и вижте какво ще се случи.

Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима.

·                     Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.

Ако този човек е с вас само, за да му купувате бира, каква е причината всъщност да сте заедно?

Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.

·                     Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.

ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към себе си и хората.

Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го направите?

 

ПИРАМИДА  НА  НЕНАВИСТТА

Упражненията в тази част запознават учениците с основните съставляващи „пирамидата на ненавистта” – предразсъдъци и стереотипи, дискриминация, насилие.  Участниците се научават да ги разпознават в себе си и в другите, да разбират техните причини и вреди, които те носят за обществото и за всеки един от нас.  Най-важното е учениците да разберат, че наличието на стереотипи не е вина на човек.  Стереотипи има всеки един от нас и те са един естествен способ за комуникация със света.

 image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1719 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:27
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – десета  част

ЧЕСТНА ИГРА

Възраст: без ограничения

Продължителност: най-малко 90 мин.

Цели:

= Да се поставят учениците в обстановка, в която да изпитат несправедливост и дискриминация.

= Да се позволи на учениците да проявят толерантност и солидарност в групата.

= да се изследва отношението на малцинството към болшинството.

Стимулен материал:  инструкция на журито; дъска за записи и сметки (флип-чарт); две връзки ключове; кърпи; рисунка триъгълник в кръг, балони, лепящи листчета с нарисувани върху тях символи от карти за игра – „пика” купа” и „каро”, толкова на брой, колкото са участниците.

 Описание на играта

Предложената игра е дискриминираща.  Тя от самото начало е нечестна по отношение на две от трите групи.  Журито знае, колко точки да дава на коя група и кой да бъде изигран (губещ).  Играта се прилага, за да може участниците да почувстват какво означава да си дискриминиран. 

Играта представлява едно съревнование между три групи.  Решението за спечелили и загубили и за събраните точки взима журито (тричленно жури, които са по един човек от група). Целта на всяка група е да събере до 8-я рунд 20 точки.  В противен случай отпада от играта.

Играчите не знаят, че играта свършва на 8-я рунд и че правилата на играта са създадени по такъв начин, че една от групите има шанс  още в самото начало да играе повече от другите и по този начин тя ще спечели при всички случаи.

Първите три рунда създават чувство за солидарност между групите и усещане за честна игра.

По време на четвъртия рунд, групите за първи път ще почувстват несправедливост.

Питият рунд отново ще създаде увереност във възможностите  за игра на всеки.  Този рунд представя шанс за изравняване на резултата, но това е само илюзия.  Всъщност изоставащите групи стават по-силни, но побеждаващата отива много напред. 

В края на осмия рунд двете групи  нямат никакви възможности да съберат 20 точки, т.е. те отпадат от играта.

Участници те не бива да знаят, че играта завършва на осмия рунд, тъй като ще загубят мотив да играят.

Участниците не трябва да знаят, че играта е свързана с дискриминация, че има нечестни правила.

Водещият следва да обясни, че ще проведат съревнование и целта на всяка група е да набере до 8-я рунд не по-малко от 20 точки.   Който не съумее да събере 20 точки и повече – отпада от играта.

След това водещият избира 3-ма членове за жури.  Те трябва да са добри актьори и уважавани членове на групите.  На тях се дават инструкции навън от класната стая.

На случаен принцип водещият разделя голямата група на три равни подгрупи и иска всяка една да направи избор за „герб” на групата – „пика”, „купа” „каро.”  Всеки участник поставя на ревера си съответния символ на своята група (раздават се етикетите – лепящи листчета). Всяка група се оттегля в един от ъглите на стаята.

Първата задача – лозунг и песнопение. (Основната цел тук е да се сплоти групата и се повиши ентусиазма). След това следва да презентират лозунга и песнопението.  След това, водещият е добре да се срещне с журито и да си изясни, дали наистина са разбрали задачата си.

Начало на играта

Рунд 1 – Опашката на дракона

Всяка група образува „влакче”,  хващайки се един зад друг, а последния участник поставя в задния си джоб кърпа.  Участниците бягат из стаята, като се стремят да отнемат кърпата на друга група.  Кърпата може да бъде взета само от „локомотива” – този, който стои начело на групата. С пляскане с ръце се дава старт на играта. След 1 минута водещият обявява, че играта е свършила.  Журито разпределя точките и обяснява своето решение.  (Във всички случаи „пиките” получават 3, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.)

Рунд 2 – „Хвани ме”

Всички участници застават в кръг. Всеки път участниците от едната група хващат участници от друга група.  Двама има с вързани очи, а в ръцете си имат връзка ключове.  Преди да започнат играта всеки от „слепците” трябва да бъде завъртян с превръзка на очите около себе си, за да загуби ориентация. Когато „ловците” позвънят с ключовете, „жертвата” трябва да отговори.  В останалото време се пази пълна тишина.

Водещият обявява правилото: „Групата, която събере най-голям брой точки в последния рунд, ще има право да „лови” представителите на групата, които са следващи по точки. Представителите на второ място, че „ловят” представителите на победителите при последния рунд.  След това, представителите на най-загубили при последния рунд ще „ловят” представителите на най-успешните при последния рунд. На всяка група се отделя за ловене 45 сек.  Ако бъде хванат улов, „ловецът” получава за групата си 1 точка.   Ако – не, групата на „жертвите” получава 1 точка и ловецът преминава в групата на ловуваните. Всеки път преди всеки рунд на „Хвани ме”, желаещите могат да преминават от една в друга група.”

Обърнете внимание. „Пиките” ловят „купите. „Купите” ловят „карите.” „Пиките” ловят „ карите.” По този начин „карите” нямат възможност да ловят никого и не биха спечелили точка.  Дори това да им се отдаде, те ще загубят играта.

Рунд 3 – Балон

Групите сядат около една маса.  В центъра на масата се поставя балон. Целта е всички, присъстващи на масата е,  да духат балона така, че той да остава в центъра на масата, колкото се може по-далече от групата. Духането започва по сигнал на водещия. Рундът трае ч минута. Журито обявява резултатите за този рунд на всяка група и общия резултат на класирането.  Класирането следва да бъде: „Пики” – 5 точки, „купи” – 1 точка и „кари” – 0 точки.

Наказание

Водещият обявява наказание за загубилите: „Тази група, която спечели рунда получава право да разпредели наказания за останалите две. Решението коя група какво наказание следва да получи е право на спечелилите.  Наказанията се налагат взаимно от загубилите – едните трябва да намажат с червен цвят носовете на другите, а „червеноносите”, да завържат дясната ръка зад гърба на другия загубил. Наказанията остават в сила до края на играта.”

Рунд 4 – Отново „Хвани ме”

Отново се провежда играта „Хвани ме.” Участниците получават правото да преминат от една в друга група по желание преди рунда.  При тази игра победителят получава 2 точки. Журито обявява резултата.

Рунд 5 – Шанс

Още в самото начало водещият обявява, че групата която заеме първо място при този рунд, ще умножи количеството си точки с 3, групата на второ място – с 2, а останалите на последно място запазват точките до момента.   Целта на групата е да убеди журито да предпочете неговата група.  Време за подготовка на речта – 2 минути.  След това групата застава пред журито – първи са „пиките”, след това са „купите”, следвани от „карите.”  Журито обявява и обяснява решението си.

(„Пиките” получават 1-во място, „купите” – второ, а „карите”– трето/

Рунд 6 – Отново „Хвани ме”

Сега обаче победителят получава само 3 точки.

Рунд 7 – Китайски йероглифи

Всяка група сяда на столовете в една колона, един зад друг, всяка в своя ъгъл.  Лицето на всеки участник е обърнато към гърба на стоящия пред него.  Водещият въвежда журито и им обяснява правилата. Журито трябва да извика последователно последния представител от всяка колона и показва картинка на фигура (йероглиф) на „пиките”, след това извиква представителя на „купите”, а накрая на „карите” описва картинката само с думи.  Журито предупреждава представителя да запомни добре йероглифа.

След това водещият обявява правилата: „Току-що  по един представител от всяка група, стоящ на опашката на колоната получи задание. Той ще нарисува една фигура на гърба на стоящият пред него ученик, той от своя страна ще направи същото с намиращият се пред него и така продължава докато не се стигне до първия в колоната. Първият в колоната трябва да нарисува на лист тази фигура и да я представи пред комисията.”

Журито обявява резултатите от играта – „пиките” получават 3 точки, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.

Рунд 8 – Отново „Хвани ме”

Този път победителят получава 4 точки.

Преди рунда водещият обявява, че това е последния шанс за участниците в играта да преминат в друга група, както и правилото, че групата, която след този рунд има по-малко от 20 точки, ще напусне играта. 

След приключване на рунда  журито обявява класирането до момента.  Обявява коя група напуска и коя е победител. Победителят се поздравява.

Водещият трябва да наблюдава реакцията на участниците, като им позволи да изразяват свободно чувствата си. Тогава им съобщава и края на играта.

Обсъждане:

В тази игра най-важно се явява обсъждането, оценката на случилото се и неговата връзка с дискриминацията в реалния живот.  Ако групата е много голяма, е добре първоначално обсъждането да премине в рамките на по-малки групи, а след това да се обсъдят резултатите общо.

Емоционален аспект:

= Какви чувства изпитахте и как те се променяха в хода на играта?

= Какви негативни чувства изпитахте и защо?

= Какво преживяха „пиките”, когато трябваше да наложат наказание?

= Какво преживяваха другите групи, когато бяха „наказани”?

= Какви чувства преживяха членовете на журито, свързани с властта, която имаха?


                Към групите

= Изпитахте ли солидарност с членовете на вашата група?

= Какво чувствахте към членовете на другите групи?

= Опитвахте ли се да поставите под съмнение към правилата на играта, съпротивявахте ли се? Какво се случи в резултат на това и как се чувствахте?

=  Имал ли връзка тази игра с реалността?

= Можете ли да посочите пример от нашия град, за наличието на определени групи хора, които са различни и представляват малцинство.

= Ако има такава група, то често ли мнозинството ги обвинява в неуспехи?

= Винаги ли тези обвинения имат истински основания? Приведете примери.

= Как според вас могат да се променят тези правила?

Въпроси към тези, които са сменили групите си: А вие какво преживяхте, когато попаднахте (преминахте) като нов в другата група?

= Доколко всеки един участник е успял да се адаптира към  групата и правилата на играта в тази група?

След това водещият инициира дискусия, в която засяга термините; власт, дискриминация, малцинство, несправедливост, приспособяване към ситуацията.

Забележка:

Водещият трябва непрекъснато да поддържа журито, особено в моментите, когато групите протестират срещу решението му.  Може дори да се стигне до момент, в който участниците да искат прекратяване на играта.  В такъв случай водещият следва да ги убеди да не правят това, но не и да ги заставя.  Ако повечето не искат да играят, защото намират играта за нечестна, по-добре е тя да бъде прекратена.  Сам по себе си факта на прекратяването се превръща в тема за обсъждане.  Ако все пак участниците се съгласят, то могат да им бъдат направен и някои отстъпки, например да им се даде по 1-2 точки по време на играта „хвани ме.”  Промените не бива да повлияват изхода на играта, а само да създадат илюзия за успех.

Инструкция за журито

Не разказвайте на никого за тази инструкция!

Това е игра с нечестни правила и от самото начало е ясно кой ще е победителя.  Вие трябва да показвате, че играта е честна и всички ваши решения са обективни и справедливи.

Участниците ще мислят, че играта ще продължи докато някой не победи. Те ще знаят само, че им са нужни 20 точки в осмия рунд, за да не бъдат изключени от играта и за да продължат да играят.  Те не знаят, че играта ще завърши в 8-я рунд.  През цялото време вие трябва да ги мотивирате да продължават да играят.  Ето и рундовете и вашето участие като жури във всеки един  от тях. Вие трябва да следвате тази инструкция в класацията на групите.

Рунд 1 – Наблюдавате играта. След това обявявате резултата: за „пики” – 3, за „купи” – 2, за „кари” – 1 точка.  Записвате резултата на черната дъска.  За да обясните резултата съобщавате: „Пиките” видимо се стараха много повече от другите, а „карите” вдигаха голям шум е не изцяло следваха правилата и  пр.” Не забравяйте, че по време на играта трябва да обвинявате  непрекъснато „карите”  за тяхната мудност, ленивост, лоша и дезорганизирана игра, за нарушения в правилата и т.н.

Рунд 2 – В този рунд вие честно разпределяте точките (по една точка за всяка победа).

Рунд 3 – Балони.  В този рунд трябва да дадете: на „пиките” – 5, на „купите” – 1, а на „карите” – 0 точки.  Отново ще ви се наложи да обяснявате решението си с различни причини ( например, че „пиките” са положили голямо старание, били са по-организирани и пр.). Ако се налага, потърсете помощ от водещия.

Рунд 4 – Този рунд отново е „честен.” Обявявате по 2 точки за всяка победа.

Рунд 5 –  изслушвате пледоарията на всяка група.  За да утихнат страстите, първоначално направете общи коментари за всички (обикновено така прави всяко жури) и след това обявете класацията.  Сборът от точки на „пиките” следва да се утрои, на „купите”, да се удвои, а на „карите”, да остане същия.  Обяснете решението си с такива аргументи като: структурираност на пледоарията, аргументираност, граматическа форма, риторични способности, всеобхватност, аналитичност,  стегнатост, яснота и пр.

Рунд 6 –  Всяка победа носи на групите 3 точки.

Рунд 7 –  В този рунд водещият ще ви даде две картинки. Едната трябва да покажете първо на представител на „пики”, а другата на представител на „купи.” На „карите” следва да обясните с думи.  Важно условие е да говорите (инструктирате) всеки представител отделно, за да не заподозрат, че са в различна изходна позиция.

След това наблюдавате групите и накрая обявявате резултата.  Заявете, че отново не сте доволни от „карите”, например, че са вдигали голям шум, докато картината на „пиките” определено е най-точна.

Рунд 8 –   Не показвайте по никакъв начин, че това е последен рунд.  Победителят получава 4 точки за всяка победа. След това сумирайте общия бал.  Обявявате тази група, която напуска игр
ата (те имат по-малко от 20 точки). Поздравявате победителите. 

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1554 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:23
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – девета  част

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА

Занятията в тази част имат за цел, да предложат на учениците ситуации, които сериозно се отличават от техния личен опит.   Преживяването на тези ситуации позволява на участниците на преразгледат своята гледна точка (в дадения случай) на малцинство и да способстват за развитие на толерантност, за разширяване на възможностите за възприятие на света въобще.  Тези упражнения изискват по-голям опит и умения от водещия.  На него ще му се наложи да стане малко актьор, като запази ролята си на психолог.   Освен това той ще трябва да проявява такт и чувствителност.

Голяма част от тези упражнения са построени на принцип, съгласно който определена част от участниците стават дискриминирано малцинство.  Понякога в голямата група може да присъстват реални представители на малцинства, а това съдържа опасност някои от тях действително да са чувствителни към дискриминация и да „заподозре” водещият, ако това лице попадне в „игрово малцинство.” Подобен ефект не бива да се допуска, особено при работа с малки деца.

 

РАЛИЧЕН СТАРТ

Възраст:  без ограничения

Продължителност: 40 мин.

Цели:

= Запознаване на участниците с чувствата, които изпитва човек, когато попадне в обкръжението на чужда за него култура.

= Обсъждане с възможните реакции на човек в такава ситуация.

= Обсъждане какво може да се направи, за да се помогне на човек попаднал в такава ситуация.

 Стимулен материал:  списания за изготвяне на колажи; ножици; лепило; хартия; лакомства за награди.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на четири части по произволен начин.  По време на цялото занятие членовете на групите нямат право да общуват помежду си.

На всяка група се раздават материалите. Групите се ситуират в различни краища на класната стая.  След това водещият се приближава до първата група и тихо и съобщава: „Вие направете колаж, изобразяващ пролет.”  След това, втората група – есен, третата – лято.

На четвъртата група съобщава: «Од авдарку мо парстахи кам», не отговаря на никакви въпроси на групата, но помага активно на останалите три.  Периодично водещият обикаля групите, дава съвети, отправя похвали, разглежда творенията.

Когато водещият пристигне при четвъртата група, той искрено следва да изрази възмущение, че нищо не са направили досега.  След критиката, водещият следва да се оттегли настрани огорчен.

След това водещият пита първата, втората и третата групи: „Колко време още ви е необходимо, за да завършите?” След  като се увери, че за приключили работата си, водещият отправя похвали към тях.  Взима работите им и ги поставя на дъската.

По-нататък той кани представителите на четвъртата група да покажат своето произведение пред изложбата и същевременно им казва: „Вижте как се работи! Виждате ли какво отговорно отношение имат останалите към задачата?” , след което водещият раздава награди на участниците в трите групи, а четвъртата група не получава награди. Тези участници се оставят да изразят спонтанно своите чувства.

Обсъждане:

Обсъждането започва с раздаване на вкусните призове за членовете на четвъртата група. От участниците в четвъртата група се иска да споделят своите чувства.

= Как се почувствахте, когато получихте неразбираемата задача?

= Как се развиха събитията след това, как се промениха вашите усещания във връзка с това?

= Как се почувствахте, когато бяхте игнорирани, отхвърлени и изоставени?

= Какво преживяхте, когато виждахте, че другите напредват и се справят успешно?

= Какво почувствахте, когато не получихте награда?

= Какви преживявания имахте останалите групи?

= Имахте ли желание  да изразите възмущение против несправедливостта или обратно, беше ви приятно, когато едните бяха хвалени, а другите порицавани?

= Защо никой не наруши забраната за общуване между групите и не помогна на четвъртата група ( в този елемент присъства елемент на провокация). Ако участниците заявят: „Но вие ни забранихте да общуваме”, то водещият може да отговори: „И какво според вас би се случило, ако нарушите тази моя забрана?.”

= Ако все пак, някой от трите групи е нарушил забраната, към него може да бъде отправен въпроса: „Разкажи какво все пак те накара да помогнеш на четвъртата група?”

= Какво научихте с това упражнение?

 = Как според вас се чувстват хората, които идват в България от различни страни, след като не знаят нашия език и не познават нашата култура?

= Как според вас би се почувствало едно момиче, което се явява нов ученик, пристигащо от друг град  и бъде разпределено да учи във вашия клас?

= Как обикновено се държат хората към други, които за тях са чужденци?

=  Обществото благоразположено ли е към тях или обратно? Защо според вас?

= Може ли да се промени отношението на другите хора и на обществото към различните и „чуждите”, за да направят животът им по-лек?

= Необходимо ли е нещо да се промени? Какво според вас пречи на хората да се променят?

= Кои други групи от хора може да посочите, които се намират в положението на „четвъртите”?

Домашна работа

Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:

= С какви трудности са се сблъсквали в своя живот, когато са били в позицията на „чужди” – когато за първи път са постъпили на работа в нов колектив; когато са променяли местожителството си в друг град или село; когато са постъпили в института или са попаднали в нова група (бригада) по месторабота. Имало ли е около тях хора, които са ги изолирали и са имали пренебрежително отношение към чуждите и такива, които са им помагали.

= Попитайте родителите си какво мислят и какви чувства ги обземат, когато в този район, където се говори влашки език, пристигне човек от друг край на страната.  Поискайте да ви обяснят какво точно преживяват, когато такъв човек попадне в компания на местни жители и те разговарят пред него на местния език. Опитайте се да разберете защо правят това и дали са се замисляли, какви чувства предизвиква тяхното поведение в пришълеца.

= Помислете, кои ваши познати (съученици) може би изпитват подобни затруднения при общуването си с другите, при учението си и пр.

 

КУЛТУРНИ НОРМИ

Възраст: над 9 години

Продължителност: 40-60 мин.

Цели:

= Осъзнаване на културата, като съвкупност от норми и забрани.

= Осъзнаване относителността на тези норми и тяхното разнообразие в различните култури.

= Да се позволи на участниците да изпитат преживяването на чужденец.

Провеждане на упражнението

Водещият подбира няколко участника и ги моли да излязат от стаята.  Те ще бъдат „чужденци” (добре е тези ученици да бъдат активни участници на групи или лидери).  След това групата се запознава с правилата:

„Първо, преди да зададете въпрос е необходимо три пъти да кимнете с глава. Ако нарушите това правило – губите право на въпрос.

Второ, когато завършите  въпроса си, сте длъжни да се изплезите. Ако бъде нарушено това правило,  другия му казва: „Ти си най-скучния играч.”

Трето,  никой няма право да сяда на столовете, които са поставени насред стаята. Който наруши това правило е изключен от играта.

Четвърто, никой няма право да говори с чужденците. Имате само едно право – ако някой от „чужденците”  се доближи до вас и иска да ви попита нещо или направи опит за контакт, само да кажете „Ма-ме-ми-мо-му” – нищо повече.

След това учениците подреждат столовете така, че да седят по двойки един срещу друг.  Една двойка  заема столовете поставени в средата на стаята.

Назначава се дежурен, който следи  никой да не сяда на столовете в средата на стаята и да изключва нарушителите.  След това групата се моли, да не разказват на „чужденците” правилата на играта, докато те не ги нарушат.

След това се извикват „чужденците.”   Водещият поставя на групата задача. 

„Всеки ученик е длъжен да разбере за пет други участници  по три неща, които той не е знаел до този момент, задавайки му въпроси, на които другия може да отговори само с „да” или „не.”  Разговорите могат да се водят само, седейки на столовете.  След като бъде завършен един разговор, участниците стават и разменят местата си с други ученици.”

Водещият следи за случващото се. Ако „чужденците” започнат да се жалват, водещият отговаря „Такива са правилата.”

Изчаква се докато всички завършват задачите си и се преминава към обсъждане.

Обсъждане

Водещият обяснява, че „задачата”, която учениците са изпълнили не е толкова важна, важни са „правилата” и сблъсъка с тях на „чужденците.”

След това водещият поставя въпроси:

= Какво се случи с вас, когато влезнахте в стаята? (към всеки от „чужденците”)

= Бързо ли разбрахте, че тук става нещо по правила?

= Опитахте ли се да установите тези правила в разговор с „местните” или  се питахте помежду си?”

= Какво почувствахте, когато другите не ви обърнаха внимание?

= Беше ли ви обидно, когато другите не отвръщаха на опитите ви да установите контакт с тях и ви говореха неразбрано?”

= Някой нарушил ли е правилата на играта? Кой е той и защо е постъпил така?

= Хареса ли играта на „местните”?

= Изпитаха ли удоволствие „местните”, когато „чужденците” се обръщаха към тях, а те ги изолираха?

= Имали правила в реалния живот?

= За какво служат правилата в реалния живот?

= Могат ли да бъдат полезни правилата във вашия клас?

= Какво прави обществото, как реагира една група, когато нейните правила бъдат нарушени или определено лице не желае да се съобразява с правилата на тази група?

= Всички правила в живота ли са полезни? Ако – не, дайте примери за правила, които не са полезни, но ги има.

= Защо в различните култури има различни правила? (водещият дава пример)

= Винаги ли следва да бъдат наказвани тези, които нарушават правилата?

= Всички правила в живота ни правилни ли са?

= Кои хора не познават правилата на живота?

= Кои хора са длъжни да познават тези правила?

= Какво положително има в това, да се спазват правилата в обществото?

= Какво може да се прави с правилата?

Домашна работа

Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:

Има ли във вашето семейство правила, които регулират взаимоотношенията между родителите и между родителите и децата? Знаят ли всички в семейството тези правила? Има ли членове на семейството, които нарушават тези правила? Как семейството (групата) наказва тези, които нарушават правилата? Има ли някой в семейството, който иска да промени някои от правилата? Всички правила във вашето семейство ли са правилни? 

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1719 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” – осма  част

А  АЗ МИСЛЯ, ЧЕ  …

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30-40 мин.

Цели:

= да осъзнаят възможността и необходимостта от съществуването на различни мнения;

= да осъзнаят ценността на личното мнение, различаващо се от това на другите;

= да се научат да водят правилна и коректна дискусия.

Провеждане на упражнението

Водещият прекарва по средата на аудиторията въображаема черта. В едната ръка водещият показва нарисуван плюс („съгласен”), а в другата – минус („несъгласен”). Разперва настрани ръцете си.  Обявява, че самата черта означава липса на мнение.

След това водещият дава инструкция: „Аз ще ви чета твърдения, а всеки от вас е длъжен, след като чуе твърдението да избере дали е съгласен или не е съгласен и да застане на определената страна. Тези, които нямат мнение да застанат на самата черта.  Тези които са на чертата се лишават от правото да се изказват.”

Забележка: Твърденията не трябва да карат учениците да избират истина или неистина, а да дават възможност за различни мнения. Най-добър резултат се получава, ако твърденията са адаптирани към самия клас. Препоръчителни са следните образци твърдения:

За деца до 10 години

= По-добре играя футбол, отколкото баскетбол.

= Пролетта е по-красива от есента.

= Най-любимата карикатура на класа е „Покемон”

= Най-важния предмет е математика.

 = Играта на компютъра е по весела, отколкото да гледам телевизия.

= По-добре е уроците да са по-кратки, но затова пък повече.

= Най-красивото домашно животно е котката.

За деца над 10 години

= Да нямаш висше образования е срамно.

= Най-качествената музика е хип-хоп.

= Кока-колата е по-вкусна от фантата.

= Да се занимаваш с риболов е старомодно.

= Да се учи чужд език е по-лесно, отколкото физика.

= По-добре е да започваме училище в 10.00 часа, отколкото  в 08.00 часа.

Обсъждане:

= Кой е направил точния избор?

= Има ли въобще точен и правилен избор?

=Може ли да се каже, че прочетените твърдения допускат съществуването на различни мнения?

= Имало ли е случаи, при които някои участници са се оказали доста по-малко от другите? Какво са преживявали точно в тези случаи?

= Не им ли се е искало да променят мнението си и да преминат в по-голямата група?

= Добре ли е или зле, човек да има собствено мнение?

= Възможно ли е собственото му мнение да му причини вреда?

= За какво според вас спорят възрастните? 

= Кога възникват конфликтите?

= Защо конфликтите не водят до разрешаване на въпроса?

= Възможно ли е на всички въпроси  да бъде даден еднозначен отговор?

= Как ще интерпретирате фразата: „Много често комплексите за малоценност не вредят на тези, които ги притежават, а на другите хора.”

= Как се отнасяте към човек, който се съгласява със всичко?

= Има ли връзка между информираността и грамотността на човек със способността му да има собствено мнение?

= Достатъчно ли е да има собствено мнение човек, за да каже, че е различен?

= Във вашето семейство толерират ли се членове, които имат собствено мнение?

= Имали ли сте случаи при общуване с родителите си или с други възрастни, да отстоявате собственото си мнение? Какво обикновено се случва тогава?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си. Проучете дали в семейството се толерира правото на всеки член да има собствено мнение.  Как вашите родители взимат решения, които касаят лично вас или повечето от членовете на семейството?

 

КУЛТУРЕН РЕЧНИК

Възраст: над 10 години

Продължителност: 40-60 мин.

Цели:

= Изследване на понятия (термини), имащи отношение към толерантността.

= Изследване на различията във възприятието на едни и същи думи у различни хора.

= Подобряване процеса на комуникация в групата.

Стимулен материал: списък с понятия, листове хартия, моливи за всяка група.

Упражнението се провежда едва след като с учениците е било проведено теоретично занятие за различните форми на интолерантност и познават тяхното значение.

Примерен списък с понятия:

·                     Оскърбления, насмешки, подигравки, пренебрежение към другия.

·                     Игнориране и отказ от комуникация с другите; не признаване правото им на мнение.

·                     Негативни стереотипи, предубеждения, предразсъдъци (представляват обобщени мнения за човек, принадлежащ към определена култура, пол, раса, етническа група, като правило с отрицателни характеристики).

·                     Етноцентризъм (разбирания и оценка за жизнените явления през призмата от ценности и традиции на собствената група като еталон и образец за сравнение с други групи).

·                     Търсене на врага (представлява пренос на вина за нещастие, неблагополучие и социални проблеми върху една или друга социална група)

·                     Преследване, заплахи, сплашване.

·                     Дискриминация по признак пол, сексуална ориентация и други различия (лишаване от социални блага, отричане правата на човека, изолация в обществото).

·                     Расизъм  (дискриминация на представителите на определена раса, на основата на схващания, че една раса превъзхожда друга).

·                     Ксенофобия във формата на етнофобия (напр. антисемитизъм), религиозни фобии, мигрантофобия (неприязън към представителите на други култури и групи, убедени, че чужденците са вредни за обществото и трябва да бъдат ограничавани,  преследвани и гонени).

·                     Национализъм (убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права).

·                     Фашизъм (реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор).

·                     Империализъм (покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси).

·                     Експлоатация (използване на чуждото време и труд без справедливо възнаграждение; безразсъдно използване на ресурсите и природните богатства).

·                     Оскверняване на религиозни и културни символи.

·                     Религиозно преследване (насаждане на конкретна вяра, на нейните ценности и обреди).

·                     Изгнание (официално или насилствено).

·                     Сегрегация, включително апартейд (принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група).

·                     Репресия (насилствено лишаване от възможности за реализация правата на човек), унищожаване или геноцид (физическа разправа, нападения, убийства).

Друг тип списък може да включва понятията:  расизъм, бежанци, ненавист, предразсъдъци, насилие, различия, добро, равенство, справедливост, култура, външност, родина и пр., имащи отношение към темата.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на подгрупи от по 3-4 човека.  Всяка група получава листове и моливи.

След това водещият извиква при себе си по един представител на група и тихо му съобщава задачата.

Участниците се връщат в групите си и мълчаливо започват да рисуват казаната им дума.  Целта на групата е да се досетят за коя дума се касае.  Група, която се досети първа, получава една точка плюс, а втората и останалите групи по една точка минус.  Водещият поставя като задача само първия път различни думи, а след това размества тези думи между групите с цел, една и съща дума да бъде илюстрирана по различен начин.

След това играта продължава, като водещият по същия начин съобщава нова дума.  Сборът от точки се записва на флип-чарт или черната дъска.

След завършване на играта и сумиране на баловете, участниците сравняват как едни и същи думи са били нарисувани от различните хора.

Обсъждане:

= Изпитахте ли затруднения при разпознаването на думите?

= Трудно ли ви беше да илюстрирате думите?

= Коя дума най-много ви затрудни, а коя беше най-лесна?

 = Защо според вас различните хора илюстрират по различен начин едни и същи думи?

= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и отношението, което показвате към различните думи (хора)?

 

- Какво отразява начина по който хората рисуват дума? 

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1618 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - седма част

ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАМ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 30 мин.

Цели:

= Разкриване и преработка на страховете на участниците, свързани с предразсъдъците;

= Изучаване природата на тези страхове;

= Придобиване на увереност за общуване с хора, които им се струват страшни и опасни.

Стимулен материал:  листове хартия, моливи, шапка (кепе)

Това упражнение има особен ефект, ако се провежда с група, в която вече са създадени близки и доверителни отношения.

Провеждане на упражнението

Водещият напомня на участниците: „Всички ние се страхуваме от нещо. Освен от познати хора, които например биха ни написали двойка, ние най-вероятно се страхуваме и от съвсем непознати. В това няма нищо срамно.” (Водещият може да разкаже пример за подобен страх).

След това водещият дава следната инструкция: „А сега си спомнете или си представете една такава ситуация, при която сте изпитвали страх от хора, които въобще не ги познавате. Напишете тези свои страхове на листа, който ви е даден, след това го сгънете и пуснете в тази шапка.” Водещият събира всички листчета и ги размесва в шапката.

След това всеки участник взима по едно от листчетата със страхове и разказва какво мисли точно за този страх.

= Изпитваш ли и ти точно този страх?

= Защо у този твой съученик или въобще при човек може да се появи този страх?

= Оправдан ли е този страх? какво те кара да мислиш, че е оправдан?

= Ако не е оправдан, то тогава, защо хората го преживяват все пак?

= Какво би посъветвал съученика си, преживяващ този страх? Как би могъл да се справи с него?

Обсъждане

= Защо се страхуваме от някои хора, които дори не познаваме?

 = Може ,ли някой друг да се страхува от нас?

= Винаги ли тези страхове са оправдани?

= Могат ли различията да бъдат плашещи?

= Как можем да се научим да не се страхуваме от различията?

= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и преживяването на страх, което изпитвате?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, когато сте били малки деца, как сте реагирали, когато в къщи пристигне непознат човек и ви поздрави или ви попита нещо. Попитайте ги също, какви страхове сте имали, от какво сте се плашили. Помислете, защо сега не изпитвате страх от тези неща?

Пример за формиране на предразсъдък /из „Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън/

В изследване, проведено от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже. Друг експеримент (Кенет и Мейми Кларк) показва, че  чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА

Възраст: без ограничения

Продължителност: 90 мин.

Цели:

= да бъде практическо осъзнато преимуществото на разнообразието в обществото;

= да се подобри процеса на комуникация в групата.

Стимулен материал:   Набор от цветни моливи или флумастери – от 4 до 8 цвята и малки етикети (лепенки) в същите цветове.  Броят на етикетите от всеки цвят да бъде в различно количество, като един от цветовете следва да бъде представен само с един етикет (лепенка).

Провеждане на упражнението

Водещият раздава на всички цветни листчета. Избора на цвят е случаен.  Участниците, без да говорят трябва да се открият и се събират в групи по цвят.  След това на всяка група се раздават моливи с цвета на групата и листове хартия  Всеки участник получава собствен молив, който не бива да предоставя на никого.

Инструкция: „А сега получавате задача. Трябва да нарисувате улица в града.  Тази задача има конкурсен характер, като победителят в групата ще получи приз.” Групата започва да работи. Отпуска се време около 15 минути.

Част 1.

По време на първата част на упражнението е много важно да се създаде усещане за активно съревнование между групите, чувство за съперничество и конкуренция, които участниците ще трябва да преодолеят по-късно.  За тази цел,  водещият моли участниците да помислят за име на своята група, в изписването на което следва да включат своите цветове.  Нека част от групата да работи над лозунга, докато останалите рисуват.

В качеството на жури се канят по-старши ученици или учители.  С тях се постига предварителна договорка. 

След  като приключи работата на групите, участниците получават възможност да представят своето име, лозунг и картини.  Журито оглежда рисунките на всяка група и поставя на всички групи еднакво нисък бал.  Водещият обявява, че никой не може да получи награда.

След това водещият пита за личното мнение на участниците за това, защо са били получени тези резултати, какви са причините.  Когато групата заяви, че причината е в това, че всичко е в един цвят, водещият незабавно заявява: „Ще ви отстъпя в такъв случай допълнително време да помислите по този въпрос.”  Ако учениците не се досетят, водещият незабелязано може да подхвърли, че решението се крие в обединението на групите.

Когато участниците образуват група от различни цветове, водещият им раздава голям нов лист, за да нарисуват своя цветен град.   Много е важно всеки ученик да даде своя принос в рисуването, независимо колко добър художник е. След това водещият удостоява групите с малка награда – например бонбони.   Създадената рисунка може да бъде поставена на стената в класната стая. Тя трябва да има име, дадено от самите ученици.

Обсъждане:

= Трудно ли ви беше да намерите съучениците с вашия свят?

= Как се чувствахте като член на голямата, многочислена група?

= Какво чувстваха останалите, когато намираха „свои”?

= Как се чувстваше ученикът, който остана един?

= Какво чувствахте в отношението на другите групи? Искаше ли ви се да вашата група да стане по-голяма, по-силна, по-добра, по-успешна?

= Какво почувствахте, когато всички получихте еднакво нисък бал?

= Трудно ли ви бе да се договорите, за да започнете да рисувате заедно?

 =Получи ли се съвместно нарисуваната картина по-добре, отколкото ако бяхте рисували с един цвят?

Част 2.

= Приведете примери за различията в живота на „червени”, „зелени” и „сини.”

= Дайте пример за разнообразието в класа и в живота въобще.

 image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1846 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:13
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - шеста част

 

РАЗДЕЛ II

 

ФЪСТЪЦИ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 15 мин.

Цели:

= подготовка на участниците за по-нататъшна работа;

= разговор за нашите различия и еднаквост;

 Провеждане на упражнението

Водещият раздава на всеки участник от групата по две черупки с фъстъци (необелени) и ги моли, да не ги белят.  Важно в упражнението да се проведе спокойно, в лека, „магическа” атмосфера.  Това много зависи от тона  в гласа на водещият.

Помолете участниците да отговорят на следните въпроси: (Големите – по двойки, а по-малките – групово обсъждане).

= Какви фъстъци докосваш в черупките?

= А КАКВИ ХОРА ДОКОСВАШ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД?

= Опиши каква е външността на черупките?

= КАК БИ ОПИСАЛ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО?

= Фъстъците в черупките еднакви ли са по размер и форма?

= А ХОРАТА ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО РАЗМЕР И ФОРМА?

= Фъстъците еднакви ли са по цвят?

= А ХОРАТА – ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО ЦВЯТ?

= Фъстъците в черупката един до друг ли са или са малко раздалечени?

= А ХОРАТА СЛЕПЕНИ ЛИ СА ИЛИ ИМА ПРАВО НА ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО И СВОБОДА?

= Черупките пукнати ли са или трябва да бъдат разчупени за да се стигне до фъстъците?

= А ХОРАТА ЗА ДА БЪДАТ ОПОЗНАТИ, НУЖДАЯТ ЛИ СЕ ОТ РАЗКРИВАНЕ ИЛИ САМОРАЗКРИВАНЕ?

= Натиснете черупката с пръсти и ще чуете звук.

= А АКО ПРИТИСНЕТЕ ХОРАТА ЩЕ ЧУЕТЕ ЛИ ЗВУК? КАКВИ ЗВУЦИ ИЗДАВАТ ХОРАТА?

= Отворете сега черупките. Отвътре те са по-различни, отколкото когато ги опипвахте отвън. В какво са различията?

= А ХОРАТА, СЛЕД КАТО ГИ ОПОЗНАЕТЕ НЕ СТАВАТ ЛИ РАЗЛИЧНИ?

= Вземете едно зърно и опитайте сега фъстъците. Какви са на вкус? А, ако опитате черупката, каква според вас ще бъде на вкус?

= МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ИМА ВКУС?

Обсъждане

След приключване на играта, с учениците започва обсъждане на тема различията между хората.

= Какво според вас показва външния вид на хората – облекло, обувки, прическа, аксесоари и пр.?

= Според вас какво ни казват онези хора, които имат външен вид различен от традиционния.

= Можете ли да дадете примери за хора с различен външен вид?

= Какво си казвате, когато видите момиче или момче с екстравагантен външен вид?

= Интерпретирайте поговорката: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”

= Довършете изреченията:

                *Хората, които са облечени с евтино или старо облекло са …

                *Хората, които са облечени със скъпи дрехи са …

= Има ли значение външния вид на хората, за мнението което другите си съставят за тях?

= Достатъчно ли е за вас само един поглед върху външния вид на човек, за да кажете какъв е той?

                = Във вашия житейски опит имали ли сте случай, да сгрешите в изводите си за един човек, съдейки за него само по външния му вид? Разкажете този случай.

 

СТРАНЕН ЧОВЕК

Възраст : без ограничения

Продължителност: 1 час

Цели:

= актуализация и преработка на чувства, които възникват у участниците при среща с различни за тях хора;

= предоставяне възможност на участниците да видят положителните страни на една такава среща;

= предоставяне възможност на участниците да „общуват” с различни на тях хора в безопасна обстановка;

Провеждане на упражнението

1. Участниците се разполагат в кръг. Водещият пита: „Имали ли сте случай, при който, намирайки се на улицата или на друго обществено място сте видели човек, който не прилича на всички останали. Със сигурност сте имали такива случаи.” При затруднение, водещият се опитва да ориентира учениците, като ги насочи към определени социални групи, които се различават от множеството – роми, хомосексуалисти, чужди граждани, имигранти, хора с висок обществен статус и пр. Ако групата продължи да изпитва затруднения, водещият може да ги насочи, да търсят такива персонажи във филми и телевизионни предавания.

След това, водещият иска от учениците да разкажат тези истории, да ги споделят с групата и не толкова за това, колко необичайни и различни са били тези хора,  колкото да обърнат внимание на това, как са реагирали обкръжаващите ги хора. От учениците се иска да опишат собствените си чувствата.

2. След това водещият иска всеки участник да помисли за човек, който представлява негова пълна противоположност  и да опише този човек, като обърне внимание на следните критерии:

= Какъв е този човек по пол?

= Как изглежда той?

= От каква националност е?

= На колко е години?

= Какво образование има?

= Каква е неговата религия?

= С какво се занимава?

= Къде работи?

= Какво обича да прави в свободното си време?

= Какво не харесва?

= Къде живее той?

= Какъв е по характер?

= Има ли и какво е неговото семейство – брой членове?

= Как този човек се отнася към другите хора на своята възраст?

Забележка: Възможно е, по решение на водещият, учениците да нарисуват този човек.

След това, няколко или всички участници (в зависимост от броя на участниците) да представят своя „странен човек.” Могат да им се зададат допълнителни въпроси:

= Защо твоя „странен човек”  е различен от теб?

= Как се отнасяш към него?

= Какви чувства би изпитал, ако се срещнеш с него?

В заключителната част водещият пита участниците, дали биха намерили три неща, които могат да се окажат общи между тях и този странен човек.

Обсъждане:

= Как хората реагират на тези, които не са като тях? Защо?

= Какво би било, ако всички хора си приличат?

= Неприличащите на нас хора ни се струват странни. А ние на тях?

= Какво може да ни донесе общуването с неприличащи на нас хора?

Домашна работа

Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, как са реагирали те в своя живот, когато в колектива, в който са работили или в населеното място, в което са живеели, пристигне нов човек, различен от тях.  Нека родителите ви да споделят за своите чувства, които изпитват към хората, които не приличат на тях.  Подгответе се да споделите впечатленията си с групата.
image  

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

Категория: Други
Прочетен: 1323 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:06
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - пета част


ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ

Възраст: без ограничения

Продължителност: 40 мин.

Цели:

= отпускане на групата от външни дразнители;

= концентриране вниманието на участниците;

= осъзнаване ценността на сътрудничеството;

= доказване, че за постигане на сътрудничество са необходими усилия;

= сплотяване на групата;

Провеждане на упражнението

На участниците се предлага една елементарна игра.  Необходимо е да се брои до десет, но това трябва да се прави от цялата група. Първият ученик казва „едно”, втория – „две” и т.н.  Има само единно правило – ако участниците произнесат поредно число едновременно – групата започва отначало.  По време на играта са забранени всякакви други разговори.

Обсъждане:

= Как започна играта?

= Какво му се искаше на всеки в самото начало?

= Защо в началото нищо не се е получило?

= Как са успели да достигнат до десет?

= Какви правила са приели или са се постарали да променят?

= Появил ли се е водач в групата или порядъка се е създал сам?

= На какво ни научи тази игра?

 

ДЕЦАТА ПИШАТ ПИСМО ДО БОГ

Възраст: от 7 до 11 години

Водещият поставя домашна работа на участниците, като ги моли да представят отговори по три въпроса:

= За какво би искал да попиташ Бог?

= Какво би искал да разкажеш на Бог?

= За какво би искал да помолиш Бог?

Отговорите се обобщават и впоследствие обсъждат анонимно в групата. 


image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 1213 Коментари: 0 Гласове: 0
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - четвърта част

АУТСАЙДЕР („Жертвен агнец”)

Водещият прави кратко въведение в темата:

Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения.” В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина.

Изследвания доказват (Карл Ховланд и Робърт Сиърс), че има пряка връзка между появата на аутсайдери и състоянието на фрустрация на обществото. Например, колкото по-непреодолими са икономическите или социалните проблеми, толкова повече мнозинството се нуждае от аутсайдери, които самото то създава в лицето на различните малцинства.   Така например, ако вашият клас изпитва силни затруднения за да се справи с продължаващо с месеци насилие на една група лица над другите, то мнозинството, намиращо се в състояние на фрустрация ще изпитва сила нужда от „жертвен агнец”, респ. то ще формира агресивност.  Въпросът е в това – Кои от мнозинството ще бъдат по-агресивни?  Оказва се, че тези от мнозинството, които са предубедени по някакъв признак, който откриват в насилниците (например пол, етническа принадлежност), те ще проявят много по-голяма агресивност.

Експеримент на Доналд Уедърли

Уедърли силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите.

Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия.

Това занятие не бива да се прилага още в самото начало на срещите н а групата, тъй като може да създаде напрежение.  Целесъобразно е да се приложи след някаква весела игра, като въвеждащо в темата за дискриминацията.

Възраст: над 9 години

продължителност: 30 -60 мин.

Цели:

= да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от отсъства на общата група;

= да започне процес на обсъждане темата за дискриминацията (да се постави въпроса);

= да се усвоят практики за разрешаване на противоречия;

= да се активизира вербалната и невербална активност на групата.

Провеждане на упражнението

Първото указание на водещият в началото на упражнението е: „При това упражнение абсолютно се забранява упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки, който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.”

Водещият отправя молба към трима членове на групата да напуснат стаята.

Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Водещият дава следната инструкция: „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се здраво  за ръцете, без да се пускате.”

Забележка: Водещият не трябва да уведомява групата, че не бива да допускат участника във вътрешната страна на кръга.

След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност.   Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за другите. След това, водещият добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на кръга.”

След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга.  Независимо от резултата, в един момент водещият разрешава групата да приеме втория участник.  В края на упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник.

Обсъждане:

=  Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник?

= Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци?

= Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни чувства)

= Какво искаха да направят членовете, извън групата?

= Защо е толкова важно за човек да присъства в една група?

= Възможно ли е човек да живее извън група?

= Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през ума Ви?

= Какви способи за влизане в кръга са приложили „аутсайдерите”?

= Кои от тях са сработили и кои не, защо?  

= Как се е държал бившият „аутсайдер” след като вече е бил приет в кръга?

= Може ли някой да даде пример със себе си? (ситуации, при които за първи път влизате в контакт с група деца)

= Какво мислите за тези ситуации в обществото? Има ли такива, при които големи групи от хора или цялото общество изключва отделни хора или по-малки групи?

Забележка: Много е важно да се постави акцент върху онези участници, които групата не е допуснала до себе си. Те са източник на информация, за това какво са преживели, как са се оценили, как са оценили другите, както и какво са почувствали, когато са били приети в групата?

Домашна работа:

= На учениците се поставя домашна работа, да проведат разговор със своите родители и ги помолят, да разкажат случаи, при които са били свидетели на ситуации, свързани с дискриминация. 

= На учениците се поставя задача, да потърсят в литературата информация за типични случаи на дискриминация и подготвят кратък разказ (може и текст) за следващата среща.


КОЗИ И ВЪЛЦИ

Възраст – няма ограничения

Продължителност: 40 - 50 мин.

 Цели:

= изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие;

= изучаване усещането на групата и чужденеца;

= анализ на чувството за сигурност и страх от отхвърляне от групата;

Стимулен материал: Предварително на листчета се написват обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.”  В играта взимат участие всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2-3 листчета с надпис „коза”, 2-3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис „козле.”

Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си.  Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни приказката за вълкът и седемте козлета.

Провеждане на упражнението

Водещият оповестява правилата на играта:

В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е тяхната къща.  Останалите участници заемат другия край на стаята.  Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.”  Задача на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си.  Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза-майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би донесла мляко).  Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да влязат в къщата.

Обсъждане:

Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват, играейки различни роли.  Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга:

= Какво са почувствали участниците в ролята на „козата-майка”?

= На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията?

= Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата?

= Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата?

= По какъв начин са били вземани решенията от козлетата?

= Какво е преживявала „козата-майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за вълк?

= По какъв начин „козата-майка” се е опитвала да убеди козлетата, че е тяхната майка? Кой е бил за нея най-убедителния аргумент?

= Често ли нашите първи впечатления за хората са били погрешни? Искат се примери.

= Случвало ли се е на участниците в живота им, да се окажат в ролята на „вълк” против своята воля?

= Приятно ли е било на „вълците” да играят ролята си? Какво са чувствали?

= Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната група и групата да загуби от това?


ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ  

Възраст: над 10 години

Продължителност: 30 -40 мин.

 Цели:

= Осъзнаване разликата между това, което виждаме отвън и това, което е човек всъщност.

= Иницииране на невербални контакти.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на две равни части. Едните образуват външен кръг, държейки се за ръце, а другите – вътрешен кръг, като стоят лице в лице (тип „каруселка” или въртележка).  Водещият дава следната инструкция: „Нека всеки един от външния кръг да застане срещу партньор от вътрешния. Сега нека всеки внимателно да огледа външния вид на партньора си, как изглежда той. Помислете какво говори външния вид за него.”

След това, задайте на партньора си въпрос, който да е свързан с личния му живот, например:  „Какво обичаш да правиш?”, „Кой е твоя най-добър приятел?.”

След това водещият два  инструкция: „Тези, които са във вътрешния кръг нека направят крачка надясно, а тези от външния – наляво.” Повторете отново процедурата с новия си партньор.” Тази процедура се повтаря няколко пъти.

След това водещият се обръща към групата: „А сега затворете очи (най-добре е да се поставят превръзки на очите) и хванете поредния си партньор за ръка. Опитайте се да познаете кой стои срещу вас.  Можете ли да познаете що за човек е това?  Следва ново разместване и опознаване на партньорите.

Обсъждане:

= Какво ви говори външността на човек?

= Вярна ли е поговорката „По дрехите посрещат…” и защо народът е формулирал тази фраза.

= Често ли ви се случва да съдите за хората по външния им вид.

=  Имали ли сте случаи, при които оценката за човек по външния му вид да ви е подвела?

=  Какво чувство изпитвахте, когато държахте партньора за ръцете му?

=  Различни ли са нашите ръце? Какво си мислихте, когато докосвахте ръцете на партньора си?

=  Какво е общото в нашите ръце?

 = Какво общо има между всички нас?

 Домашна работа

= Поговорете с вашите родители и ги попитайте, дали на тях често им се случва да съдят за хората по външния им вид. Имали ли са случаи, при които са сгрешили в преценките си. Подгответе 1-2 случая, които да споделите пред участниците на следващата ни среща.

image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 05:40
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - трета част

ИНТЕРЕСНИ ХОРА

Възраст:   от 10 до 14 години

Продължителност: 40 мин.

 Цели:

= активизиране въображението на участниците;

= поощряване вербалната комуникация;

= стартиране на разговор за стереотипите.

Материали Предварително се подготвят материали от вестници и списания (изрезки) на фотоснимки, изобразяващи различни лица или фигури на хора. Препоръчително е да бъдат подбрани хора от различен етнос, с различна религия, различни социални групи.

Забележка: Ако за групата е най-специфично етническото разделяне, (например присъствие на деца от ромски етнос), то е целесъобразно да бъдат подбрани фотоснимки на известни представители на този етнос.

Провеждане на упражнението

Водещият разделя групата на микрогрупи по 2-4 участници. (Най-добра концентрация се получава, ако групата се раздели на 2, най-много 3 микрогрупи). Предоставя на всяка група по една снимка. Групите се отделят на разстояние една от друга и им се предоставя време от 3-5 минути за работа.  Предварително се уведомяват да излъчат свой говорител, който ще оповести мнението на групата. Към снимковия материал всяка група получава по една тестова бланка, в която да изложи мнението си. Бланката съдържа въпроси, на които да се даде отговор.

Инструкция: „Нека всеки един от вас внимателно да разгледа този фотос и да помисли за отговори на следните въпроси.”

= Какъв е човекът изобразен на фотографията?

= Какво е неговото име?

= От къде е той?

= На колко години е?

= Къде работи?

= Къде живее?

= За какво мисли този човек тук на снимката?

= Какви чувства преживява?

= От какво според вас се нуждае той?

= Какви жизнени проблеми (трудности) може да има?

След като изтече срока за работа, водещият разменя снимките между групите и поставя същата задача.

След изтичане и на този срок, учениците заемат местата си и говорителите получават думата. При изложението на оценките със сигурност всяка група ще коментира по различен начин задачата си.

Обсъждане:

= Изпитахте ли трудности при справяне със задачата?

= Какво ви помогна най-много при подготовката на своите предположения?

= Как мислите, съответстват ли предположенията ви на реалността?

= Защо предположенията на групите  бяха различни?

= Имаше ли съвпадения в предположенията?

= Кои бяха повече – съвпаденията или различията в предположенията?

= Често ли се случва в живота, да определяме (категоризираме) определени хора само по външния вид (раса, пол, облекло)?

= Какво може да помогне за опровергаване на такива предположения?

Домашна работа

На децата се поставя домашна работа. Да разговарят със своите родители, като ги помолят, да им разкажат за интересни хора, които са от друг етнос, религия, социален статус, сексуални ориентации, политически възгледи, които са срещнали в своя живот и са ги впечатлили с мъдрото си отношение към различията между хората.

Водещият може да организира и вечер на „необикновените професии и хоби”, като бъдат поканени 1-2 лица, които биха разказали за необичайни места, за срещи с необикновени хора или за самите себе си.

 

ПОЗДРАВИ

Възраст: без ограничения

продължителност: 20-25 мин.

Цели:

- разреждане на напрежението;

- разчупване стереотипните форми на поведение;

- създаване на весело настроение;

- запознаване с поздравите на различни култури;

- сплотяване на групата.

Провеждане на упражнението

Стимулен материал – Участниците получават талони (картички) с изображения или описание на поздравления, употребявани в различни страни. Талоните съдържат единствено изображение или описание на поздрава, без да е посочено за коя страна е типичен този поздрав.

= Япония – участниците поставят ръцете си пред гърдите като за молитва (дланите са опрени една в друга) и правят дълбок поклон от кръста;

= Нова Зеландия – участниците потриват носовете си;

= Великобритания – участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят отдалечени един от друг (ръцете са почти изправени);

= Русия – участниците се прегръщат се силно и се целуват три пъти по бузите;

= Тибет – участниците показват езиците си;

= Германия– участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят близо един до друг (ръцете са сгънати);

= Франция – участниците се усмихват и се целуват четири пъти по бузите един по един;

След като получат талоните, участниците се разделят по двойки и се оставят в продължение на 2-3 минути да се упражняват. 

Обсъждане:

= Хареса ли ви играта?

= Досещате ли се кой поздрав, в коя страна се ползва?

= Беше ли Ви трудно да използвате някой от тези поздравления? При кои изпитахте затруднения или безпокойство?

= Можете ли да кажете, че някои поздравления ви се сториха смешни?

= Каква роля според вас играят поздравите в човешките взаимоотношения?

= Известни ли са ви други форми, чрез които хората се поздравяват?

= Случвало ли ви се е да поздравите някого, а той да не отвърне на поздрава Ви?  Ако – да, то бихте ли споделили какви чувства сте преживели точно в този момент и какво помислихте за себе си и за другия?

= Какво според вас е най-ценното при използването на поздравите? Какво изразяват хората, поздравявайки се?  

Домашна работа:

= Помислете за следващата ни среща за някакъв специален поздрав, който да бъде характерен само за вашия клас и се договорете един с друг да го използвате всеки път преди всяко занятие.

= Подгответе се и при следващата ни среща, нека всеки един от вас да сподели какви поздравления използват членовете на семейството ви. Например, какво правят членовете на семейството, когато някой се връща от работа; какво правят членовете на семейството, когато идват гости в дома ви;

 image


 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

Категория: Други
Прочетен: 2061 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 05:27
 .

Програма - тренинг за ученици на тема „Толерантност” - втора част

РАЗДЕЛ I

Задачата на цялата тази част е да подготви (загрее) групата  за предстоящите упражнения, да ги „откъсне” от външната ситуация, да фиксира вниманието им в самата група и да осигури въвеждането им в темата.

 

ОСОБЕНО ДОМИНО  

Възраст: няма ограничения

Продължителност: 35 мин.

Цели:

= създаване на атмосфера на откритост;  

= „разчупване на ледовете” – задължително условие за първа среща;

= осигуряване пълна свобода на участниците да говорят за себе си;

= да се покаже, че в групата между самите участниците  съществуват както различия, така и общи елементи;

Провеждане на упражнението

Водещият обявява, правилата на една особена игра наречена „Особено домино.”

Правила на играта:

Първият участник (това обикновено е водещият) застава в центъра на стаята и обявява две свои характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига настрани лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани дясната си ръка. Участник от групата, който също носи очила се хваща за лявата ръка на водещият и обявява: „От една страна аз нося очила, а от друга – обичам котките” и вдига свободната си ръка. Трети участник, който обича сладолед се хваща за дясната ръка на водещия и обявява: „От една страна аз обичам сладолед, а от друга – обичам шоколад.”  По този начин играта продължава, докато всички участници  не станат част от доминото.  Възможни са вариации при построяването на доминото – може да се построи кръг или типична структура на домино. Освен това, ако условията позволяват участниците могат да легнат на пода по корем, обръщайки се един към друг.

Обсъждане:

=    Какво почувствахте, когато към всеки един се прилепи  ваш съученик, който прилича на Вас?

=   Стараехте ли се да посочите най-популярни характеристики или обратно, търсехте такива, които не са характерни за другите?

=   Какво ново научихте един за друг?

= Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в класа прилича на Вас по посочената характеристика?

= Какво почувствахте, когато разбирахте, че някой не ви харесва.

= Добре ли е или зле, че в групата има ученици, които са с различни характеристики? Защо?

Домашна работа

На учениците се дава домашно задание, да подготвят кратка характеристика в писмен вид, за членовете на своето семейство, в която да посочат по какво си приличат и по какво се различават те.


КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН?

Възраст: без ограничение

= За деца от 6 до 9 г. да се използва „различен”, а за по-големи – „уникален”

= При по-големи ученици, акцентът може да се постави върху обсъждането.

Продължителност:

= основна част – 10-15 мин

= обсъждане – за 6-9г. – 10 мин; за 10-14 г. – 20 мин.

Цели:

= да се научат да осъзнават собствената си уникалност и се гордеят с нея;

= да осъзнаят уникалността на другите;

= да се създаде атмосфера на откритост и доверие.

Провеждане на упражнението

Помолете участниците да помислят какво ги отличава от останалите в групата и ги попитайте, като се обърнете към някой по избор. Ако например той каже „Аз имам пет братя и сестри” и никой в групата не може да каже „Аз също”, то този участник получава 1 точка. Ако друг участник обаче заяви „Аз също”, то той получава правото да изтъкне своето различие. По този начин се въвличат всички участници в групата. Резултатите от точките се записват срещу името на всеки на флип-чарт или черната дъска. Особен интерес представлява факта, че обикновено хората изтъкват като уникалност и различие такива факти, които за значими, които са положителни и се гордеят с тях.  По този начин психологът може да се докосне до някои от ценностите на учениците.  Накрая на играта баловете се сумират.

Забележка: Възможна е модификация на играта, като участникът който е заявил  „Аз също”, сяда на колене на първия участник.  Ако следващият участник притежава същата характеристика, той сяда на коленете на вече седналият и така може да се формира колонка. Тук следва да се обмисли дали е приемлив подобен физически контакт за конкретната група.

Обсъждане (рефлексия)

= Хубаво ли е да сте уникални?

= Всеки човек ли е уникален. Защо?

= Какво ни прави уникални?

= Какво ни пречи за да останем уникални?

= Какви чувства преживявате, когато заявявате Вашата уникалност?

= Какви чувства изпитвате, когато съученикът Ви декларира своя уникалност?

= Как се чувствахте, когато се наредихте като „домино”? (за тези, които са били в колонка)

Притча – За здравата и пукнатата делви

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.

Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба,спуканата делва казала на жената:

- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.

Възрастната жена се усмихнала:

- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.

Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …

Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.

Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

ГОЛЕМИ И МАЛКИ

Възраст:  без ограничение

= За ученици от старшия курс, може да се използват по-сложни критерии (вместо „висок” – „весел” и пр.).

Продължителност: 35 мин

Цели:

= да се помогне на участниците да осъзнаят, че всяко описание на човек е относително;

= да развият навици за невербална комуникация;

= да се създаде весела атмосфера.

Провеждане на упражнението

Водещият прекарва въображаема черта по средата на стаята. 

Водещият забранява на учениците да говорят по време на изпълнение на задачата.

Застава на тази черта и казва:

„А сега нека всички високи да застанат от дясната половина на чертата, а всички ниски – в лявата половина. Никой не трябва да говори при изпълнение на задачата. Ако се наруши това правило от някой, същият се отстранява, а задачата се повтаря. Преценете точно къде да застанете. Неправилно преценилите, ще бъдат санкционирани.”

След като даде командата водещият наблюдава поведението на децата. Щом забележи деца, които се чудят къде да застанат – стоят на едно място и мислят, други преминават от една в друга група, веднага го отделя настрана.

След това процедурата може да се повтори по друг признак. За такива могат да се използват, например:

 =деца, с високи успехи в училище и деца с ниски успехи в училище;

                = деца, с добро поведение в училище и деца с лошо поведение в училище;

                = деца, с много приятели и такива с по-малко приятели;

                = деца, с красив почерк и деца с некрасив почерк;

                = деца, умеещи да четат изразително и деца, неумеещи да  четат изразително;

                След като бъде изпълнена тази серия упражнения, водещият повтаря първата задача – построяване в дете половини по критерий „ръст”, като продължава да държи на условието да не се разговаря.  Този път обаче подреждането се извършва от свободно избран доброволец, който назовава всеки участник и го определя за „висок” или „нисък”; за „успешен” или „неуспешен.” Всеки път когато той направи избор, водещият пита избраното лице, той самият как се е самоопределил.  Във всички случаи между направените лични избори и тези, които се правят от друг, ще има различия. Именно различията в оценките са акцента на упражнението.

Обсъждане:

= Какво ви направи впечатление при първото и второ разделяне? Открихте ли разлика?

= Според вас възможно ли е човек да бъде определен еднозначно по определен признак?

= Имали ли сте случаи, при които да използвате критерии за разделяне на хора, такива, които сте научили в семейството си?

= Считате ли, че критериите, които хората използват за да разделят и класифицират не винаги могат да са обективни? Защо се случва това и от какво зависи? Поставянето на „етикети” често пречи на общуването и сътрудничеството между хората.

Въпроси:

= Трудно ли ви беше да изпълните първата част от упражнението?

= Защо изпитахте трудност еднозначно да определите, в коя половина да застанете?

= Какво забелязахте, когато започна втората част на упражнението?

= Лично на вас случвало ли се е да поставяте на другите етикети.

image
 

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 1472 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 05:45
 .

Програма - тренинг за учениците на тема „Толерантност”
първа част


Съдържание

Въведение

Как да приложим програмата

РАЗДЕЛ 1

ЗАГРЯВАНЕ

ДОМИНО

КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН

ГОЛЕМИ И МАЛКИ

ИНТЕРЕСНИ ХОРА

ПОЗДРАВИ

АУТСАЙДЕР

КОЗИ И ВЪЛЦИ

ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ

ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ

ДЕЦА ПИШАТ ПИСМО ДО  БОГ

РАЗДЕЛ 2

НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ

ИГРА С ФЪСТЪЦИ

СТРАНЕН ЧОВЕК

ОТ КОГО СЕ БОЯ?

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА

А АЗ МИСЛЯ, ЧЕ …

КУЛТУРЕН РЕЧНИК

РАЗДЕЛ 3

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА

РАЗЛИЧЕН СТАРТ

КУЛТУРНИ НОРМИ

ЧЕСТНА ИГРА

СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ

ЕТИКЕТИ

РАЗДЕЛ  4

ПИРАМИДА НА НЕВАИСТТА

СТЕРЕОТИПИ

ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ

СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ

ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ

ХРИСТИЯНИ-МЮСЮЛМАНИ

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

ЕКСПРЕСЕН ВЛАК

ЖЕНСКА РАБОТА

ДИСКРИМИНАЦИЯ

ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ

НАСИЛИЕ

ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА

РАЗДЕЛ 5

ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА

КАК ДА ПОСТЪПЯ

НАШИЯТ ЖИВОТ

СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ

МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР

Приложения

  

ВЪВЕДЕНИЕ 

Програмата представлява методическо ръководство за провеждане на занятия на тема „толерантност.” Всички занятия са замислени в стила на „неформалната педагогика” – учениците не получават оценки или формално признание във вид на дипломи или грамоти; занятията са ориентирани към творческата активност на всеки един и групата в цяло; всички форми за работа са в групов формат; участието е доброволно, както за целия курс, така и за отделните му части.

Най-често срещаното определение на думата „толерантност” е търпимост. Това е способността да разбираш и уважаваш различните от собствения произход, култура, възгледи и други прояви на човешка индивидуалност. 


Програмата се състои от пет части.

Част 1 съдържа упражнения за „загряване.”  Тези упражнения помагат на водещият да се запознае с групата, да я подготви за по-нататъшна работа и да осигури въвеждането в темата на останалите занятия. Всеки от участниците получава възможност да се откъсне от външния свят и се концентрира върху предстоящите дейности.  „Загряването” създава позитивна атмосфера и осигурява готовността за работа по проблема толерантност.  Всяко занятие и в частност първото занятие  с групата, винаги следва да започва с такъв въвеждащ период.   Тази фаза обикновено заема около 10-15 минути, но е възможно водещият да я удължи или съкрати. Важното е учениците да са приведени в готовност за работа.

Част 2 се нарича „Нашите различия.”  Упражненията в тази част позволяват на участниците да се докоснат до главните причини за нетърпимостта в нашия свят – различията между хората. Всяко занятие е посветено на определен аспект от темата – различия по външност, език, възгледи и пр.  Няколко занятия позволяват на групата да разгледа темата като цяло.  Целта на всички занятия в тази част е насочена към оказване помощ на учениците да се справят със своите чувства и страхове по повод на техните различия, да осъзнаят красотата в многообразието в света, да разберат, че да си „различен”, не означава да си „лош.”

Част 3 се нарича  „Разкъсване на шаблона.”  Съдържа упражнения, във всяко от които се разиграва симулация на ситуация, свързана с живота.  Участниците имат възможност да се тестват в ролята на дискриминирани и на дискриминиращи.  Способността да се поставиш на мястото на другия представлява основата на толерантността и по тази причина учениците, играейки тези роли за първи път са поставени в условия да преживеят неочаквани за себе си чувства. Всички занятия в тази част предполагат особен стил на поведение и по тази причина е важно внимателно да бъде прочетено въведението към част 3, след което да се премине към самите упражнения.

Част 4 се нарича „Пирамида на ненавистта.”  Тук всеки участник има възможност да се запознае с основните видове проявления на нетърпимост – стереотипите, предразсъдъците, дискриминацията и насилието.  Представени са отделни упражнения, които илюстрират тези видове.  Освен това, работейки по тези проблеми, групата получава възможност да се запознае с конкретни проблеми на напето общество (отношение към жените, към религиозните, етническите малцинства, към бежанците)

Част 5 се нарича „От теорията към практиката.”  Тя позволява на всеки участник да разбере и реши, какви конкретни действия може да прилага в личния си живот и всички като цяло в група, за да не допуснат прояви на нетърпимост в своето обкръжение.

Приложение 1 - идеи за мероприятия, които вашата група може да проведе в училището, двора или града.

Приложение 2 - инструменти, които позволяват успешно и ефективно взаимодействие с родителите-членове на групи.

Приложение 3, 4 и 5  - тестове за изследване способностите за толерантност  и интолерантност.

Приложение 6  -  указания за провеждане занятие „мозъчна атака.”

Приложение 7 -  речник на термините

Приложение 8 -  етични притчи (помощен материал)

Как се работи със сборника материали

Тази методика не е догма. Всяко занятие, предложено тук, може да бъде променено или модифицирано по такъв начин, че то да подхожда по най-добрия начин на конкретната група ученици – по възраст, по ниво на развитие, личния стил на водещия, целите, които са поставени и т.н.  Упражненията и идеите, които ще намерите в ръководството следва да се възприемат като препоръки и примери за това, какво може да се направи при работа с децата на тема „толерантност.”  Пред описанието на всяко занятие ще намерите примерна продължителност и препоръчителна възраст на участниците, но Вие сами може да определите, дали това занятие подхожда на точно вашата група обучаеми.

Първоначално трябва да си уясните, колко срещи ще бъдат организирани с определената група и каква ще бъде общата продължителност на всяко занятие.  След това съставете план за занятието, изберете по няколко упражнения от всяка част и ги модифицирайте в съответствие  с вашите задачи.  При изготвяне на плана търсете многообразието от форми и методи за обучение. 
image

Забележка: Програмата е превод на  различни публикации и споделен опит от руски образователни и специализирани психологически сайтове.


Категория: Други
Прочетен: 1767 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.03.2017 08:00
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797342
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031