Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3798197 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от 06.03.2017 г.
 ѱ

Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

втора част

(Е. П. Ильин, П. А. Ковалев)

Изчисления по примера:

Позитивна агресивност
-  ПА (Нс + Нт) : 2
;                        ПА:  (8 + 5) : 2 = 13 : 2 = 6,5            

Негативна агресивност
-  НА (Отм + Нм) : 2
;                     НА:  (7 + 4) : 2 = 11 : 2 =  5,5              

Конфликтност                
-  КН (Км + Иб + Об + Пд) : 4
;     КН: (7 + 8 + 6 + 7) : 4 = 28 : 4 = 7


Интерпретация:

Избухливостта се свързва с проява на негативни чувства при най-малка възбуда и се манифестира чрез: раздразнение, гняв, грубост) и понижение на самоконтрола на поведението.
Настъпателност (напоритост) – високите стойности се интерпретират като стремеж да се атакува, а не да се защитава (отбранява), да овладява инициативата при спорове и конфликти; активно и с убеденост да защитава своите възгледи, убеждения и интереси; активно влияние върху другите за убеждаване в своята правота и мнение без да се съобразява с мнението на другите.
Обидчивост – високите стойности се проявяват чрез повишена чувствителност към действителна или мнима несправедливост; към критика или забележки от страна на обкръжението; към недостатъчно или липса на внимание и признание за лични заслуги и постижения.
Неотстъпчивост – високите нива се проектират във взаимоотношенията като категорично настояване на собствената гледна точка или позиция; нежелание да се правят отстъпки и да се приеме чуждо мнение; неотклонно отстояване на собствения интерес.
Компромисност – ниските показатели по тази скала свидетелстват за отсъствие на стремеж за регулиране на възникналите разногласия с другите; недопускане на отстъпки;  липса на мотивация за избягване на напрежение в отношението с другите; безапелационност и отхвърляне позициите и потребностите, в т.ч. заслугите на другите.
Отмъстителност – високите стойности покзват склонност в ситуации на реална или мнима несправедливост, оскърбление, обида и пр., да се активизират агресивни, разрушителни, отмъстителни чувства по отношение на околните; появяват се силни и неустоими подбуди за причиняване на нещастие или наказание на другите.
Нетърпимост към мнението на другите – манифестира се като склонност да се игнорира мнението на другите хора; незачитане на техните съвети и възражения;  приемането на решение от друг предизвиква в личността чувство за провал, за унижение и малоценност.
Подозрителност – проявява се в диапазона от недоверие и бдителност по отношение на другите, до убеждение, че другите планират и носят вреда; предизвиква съмнения в искреността и честността в намеренията на повечето хора.
 

Източници:

1.Ильин Е.П. Мотивация и мотивы - СПб: Издательство "Питер", 2000. С.401-405.

2.Методика «Личностная агрессивность и конфликтность» / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. - СПб., 2002. С.142-146.  

3.Фетискин Н.П., Козлов В.В., Мануйлов Г.М. Социально-психологическая диагностика развития личности и малых групп. – М. 2002. С.213-216.

Тестова бланка

image

Категория: Други
Прочетен: 1138 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 12.05.2019 04:15
 ѱ

Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

(Е. П. Ильин, П. А. Ковалев)

първа част

Он лайн - http://psytests.org/aggression/laik.html

 Описание методики 
             Методиката е предназначена за установяване склонността на човек към конфликтност и агресивност, като личностни характеристики.  Методика предназначена для выявления склонности субъекта к конфликтности и агрессивности как личностных характеристик. Разработена е от  Е. П. Ильин, П. А. Ковальов.. Време: 15-20 мин.
             Процедура за провеждане
       Инструкция: „Предлагаме Ви набор от твърдения с възможност да отговорите на тях по два начина: с „да“  или „не“.  Ако сте съгласни с твърдението отбележете в тестовата бланка знак „+“, ако не сте съгласен  „–„
            Обработка на резултатите:
            Ключ по скалите.

1.Избухливост

·                     Отговори „да“ по позиции: 1, 9, 17, 65;

·                     Отговори „не“ по позиции: 25, 33, 41, 49, 57, 73.

2.Напоритост, настъпателност

·                     Отговори „да“ по позиции: 2, 10, 18, 42, 50, 58, 66, 74;

·                     Отговори „не“ по позиции: 26, 34.

3.Обидчивост

·                     Отговори „да“ по позиции: 3, 11, 19, 27, 35, 59;

·                     Отговори „не“ по позиции: 43, 51, 67, 75.

4.Неотстъпчивост

·                     Отговори „да“ по позиции: 4, 12, 20, 28, 36, 60, 76;

·                     Отговори „не“ по позиции: 44, 52, 68.

5.Компромисност

·                     Отговори „да“ по позиции: 5, 13, 21, 29, 37, 45, 53;

·                     Отговори „не“ по позиции: 61, 69, 77.

6.Отмъстителност

·                     Отговори „да“ по позиции: 6, 22, 38, 62, 70;

·                     Отговори „не“ по позиции: 14, 30, 46, 54, 78.

7.Нетърпимост към мнението на другите

·                     Отговори „да“ по позиции: 7, 23, 39, 55, 63;

·                     Отговори „не“ по позиции: 15, 31, 47, 71, 79.

8.Подозрителност

·                     Отговори „да“ по позиции: 8, 24, 32, 48, 56, 64, 72;

·                     Отговори „не“ по позиции: 16, 40, 80. 

Норми за отделните скали:

Високо ниво – 10-7 бала.

Средно ниво – 6-4 бала.

Ниско ниво – 3-0 бала.

Норми за показател „позитивна агресивност“:

Високо ниво – 20-14 бала.

Средно ниво – 13-8 бала.

Ниско ниво – 7-0 бала.

Норми за показател „негативна агресивност“:

Високо ниво – 20-14 бала.

Средно ниво – 13-8 бала.

Ниско ниво – 7-0 бала.

Норми за показател „конфликтност“:

Високо ниво – 40-28 бала.

Средно ниво – 27-16 бала.

Ниско ниво – 15-0 бала.

Интегрални показатели (скали):

Сумата от баловете по скалите „настъпателност“ (Нс) (напоритост) и „неотстъпчивост“(Нт) дава сумарния    показателя позитивна агресивност на субекта.

Сумата от баловете по скалите „нетърпимост към мнението на другите“ (Нм) и „отмъстителност“ (Отм) представят показателя негативна агресивност на субекта.

Сумата от баловете по скалите: „компромисност“ (Км), „избухливост“ Иб), „обидчивост“ (Об) и „подозрителност“ (Пд), представят показателя обща конфликтност на субекта.

За всеки отговор „да“ или „не“ в съответствие с ключа по всяка скала се начислява по 1 бал. По всяка скала може да бъде събрана сума от 0 до 10 бала.

Въпросник

  1. Аз лесно се дразня, но бързо се успокоявам.
  2. В споровете винаги се стремя да бъда победител (да имам инициатива).
  3. Често другите не оценяват стореното от мен по достойнство.
  4. Ако не бъда помолен за нещо с добро, аз не отстъпвам (не се съгласявам).
  5. Старая се да правя така, че да избягвам напрежение в отношенията с другите.
  6. Ако към мен някой  постъпи  несправедливо, аз взимам нещата при сърце и съм готов да приема да се случат всякакви нещастия на човека.
  7. Често се гнева, когато другите ми възразяват.
  8. Мисля, че зад гърбът ми другите говорят лоши неща за мен (сплетничат).
  9. Мисля, че по-често се дразня, отколкото трябва.
  10. Мисля, че нападението е най-добрата защита.  
  11. Почти винаги се случва така, че ситуациите и обстоятелствата се случват в полза на другите, отколкото на мен.
  12. Ако определено правило не ми харесва, аз не се старая да го спазвам.
  13. При спорове с някой се старая да намеря такова решение, което да удовлетворява всички.
  14. На мнение съм, че когато има за какво, човек трябва да си отмъщава на другия.
  15. Всеки човек има право на свое мнение.
  16. Вярвам в честните намерения на повечето хора.
  17. Обхваща ме ярост когато някой ми се надсмива.
  18. При спор с някого, аз обикновено често го прекъсвам за да изложа своето мнение.
  19. Често се обиждам за забележките на другите, дори тогава когато разбирам, че те са прави.
  20. Ако някой се държи надменно и надуто с мен, аз винаги постъпвам точно обратното на това, което ми казва.
  21. Обикновено заемам средна позиция и се придържам към златната среда.
  22. Считам, че разбирането „Зъб за зъб, око за око“ е правилно.
  23. Когато всичко съм обмислил добре, аз въобще не се нуждая от съветите на другите.
  24. С хората, които се държат с мен любезно повече от очакваното, аз особено много внимавам. 
  25. Когато някой ме дразни и нервира, обикновено не му обръщам внимание.  
  26. Я считаю бестактным не давать высказаться в споре другой стороне.
  27. Обижда ме отсъствието на внимание, когато го очаквам от обкръжаващите ме.
  28. Не обичам да губя при игри, дори и с много по-малки от мен, например деца.
  29. В спор с някой се стремя да намеря начин и двете страни да бъдат удовлетворени.
  30. Уважавам хората, които не са злопаметни.
  31. Твърдението „Една глава мисли добре, но две още по-добре“ е правилно.
  32. Твърдението „Не излъжеш ли, не можеш да спечелиш“ е правилно.
  33. Никога не съм имал гневни избухвания.
  34. Мога винаги внимателно и до края, без да го прекъсвам, да изслушвам аргументите на някой, който спори с мен.
  35. Винаги се чувствам обиден, когато сред наградените за някаква обща работа, в която съм участвал и аз мен ме няма.
  36. Ако на опашка някой се опитва да ми докаже и твърди, че е бил преди мен, аз не бих му отстъпил.
  37. Старая се да избягвам изостряне на отношенията с хората.
  38. Често си мисля какви наказания бих приложил към онези, които са ме обидили.
  39. Не мисля, че съм по-глупав от другите и по тази причина мнението им не ме интересува.
  40. Не приемам и осъждам недоверчивите хора.
  41. Винаги реагирам спокойно на критиката, дори тогава когато ми се струва, че е несправедлива.  
  42. Аз винаги с убеденост отстоявам своето мнение.
  43. Не се обиждам на шегите на другите по мой адрес, дори те да са унизителни.
  44. Понякога предоставям възможност на другите да вземат решения, важни дори за всички. 
  45. Старая се да убеждавам другите да правят компромиси при спорове.  
  46. Аз вярвам, че на злото може да се отговаря с добро и постъпвам точно така.
  47. Често се обръщам към колегите (съучениците; приятелите), за да разбера тяхното мнение.
  48. Мисля, че ако ме хвалят, то тези хора сигурно ще искат нещо от мен.
  49. В конфликтна ситуация умея да владея себе си.
  50. Моите близки често ми се сърдят за това, че при разговорите не им позволявам да си отворят устата.
  51. Не се чувствам засегнат или обиден, ако при похвала за обща работа, мен не ме споменат.
  52. Когато водя разговор с по-старши по длъжност, аз се стремя да не му възразявам.
  53. При решаването на какъвто и да проблем винаги заемам „златната“ среда.
  54. Определено не харесвам отмъстителните хора.
  55. Аз не мисля, че ръководителя трябва да се съобразява с мнението на подчинените си, защото на практика той отговаря за всичко.  
  56. Често се страхувам от мръсни номера на други хора.
  57. Не възмущавам, когато хората ме блъснат на улицата или в автобуса.  
  58. Когато разговарям с други хора, често се изкушавам да изложа моето мнение по темата.
  59. Понякога имам чувството, че животът постъпва с мен несправедливо.
  60. Винаги се старая да сляза от кола (автобус; вагон) по-рано от другите.
  61. Мисля, че при спор е трудно да се намират такива решения, които да удовлетворяват всички.
  62. Нито една обида не трябва да бъде оставяна безнаказана.
  63. Не обичам другите да ме обсипват със съвети.
  64. Подозирам, че много хора поддържат контакт с мен с користни цели.
  65. Не умея да се въздържам когато другите ме критикуват.
  66. При игра на шахмат, тенис или друг индивидуален спорт харесвам повече да атакувам, отколкото да се отбранявам.
  67. Извънредно обидчивите хора предизвикват в мен съжаление.
  68. За мен няма голямо значение коя гледна точка при спора ще се окаже правилна – моята или чуждата.
  69. Компромисите не винаги са добро решение при споровете.
  70. Не мога да се успокоя докато не си го върна на този, който ме е обидил.
  71. Считам, че е по-добре да се посъветвам и взема мнението на другите, отколкото да вземам решение сам.
  72. Откровено казано, аз се съмнявам в искреността на думите на повечето от хората.
  73. Обикновено трудно си изпускам нервите.
  74. Когато виждам недостатъци в другите, аз обикновено не се стеснявам да ги критикувам.
  75. Не виждам нищо обидно в това, другите да говорят за моите недостатъци.
  76. Ако съм продавач на пазара, аз не бих отстъпил от определената от мен цена на моята стока.
  77. Да направя компромис означава да покажа слабост.  
  78. Справедливо ли е схващането: „Ако те ударят по едната страна на лицето, трябва да подадеш и другата“?
  79. Не се чувствам пренебрегнат или отхвърлен, ако мнението на другия се окаже по-правилно от моето.
  80. Аз никога не подозирам хората в нечестност.

 При компютърна обработка на данните (виж: http://psytests.org/aggression/laik.html) са приети следните условни критерии за оценка:

0 - 2   ниско значение;                                              
3 - 4   понижено значение;                                         
5 - 6   средно значение;                                            
7 - 8   повишено значение;                                         
9 - 10  високо значение.                                             
Показателите по интегрираните скали също са приведени по 10-бална система: при показателите позитивна и негативна агресивност  на субекта сумата от балове се дели на 2; при показателя конфликтност – на 4;

Категория: Други
Прочетен: 1158 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.03.2017 16:05
 +

Семейна психология.

Особености при работа с непълно семейство.
(Е. Рихмаер)

 

Непълното семейство живее, преминавайки през допълнителни етапи в своето развитие. Това семейство трябва едновременно да следва два процеса на развитие: в съответствие с възрастта и стадия на развитие на членовете на семейството и в съответствие с етапите на развитието на повторния брак.

Фази на развитие и задачи на повторния брак:

1.Сепарация/развод.

а) преодоляване последиците от загубата;

б) формиране чувство за собствено достойнство и независимост;

в) улесняване процеса на скърбене по разрушения брак;

г) приспособяване към реакциите от развода от страна на разширеното семейство.

2.Непълно семейство.

а) реорганизация на семейството за бъдещето на детето (децата);

б) преодоляване чувствата на вина и гняв;

в) създаване на нова система за социална поддръжка.

3.Ухажване.

а) поява на желание за близки отношения с партньор;

б) приемане на конфликти при новите отношения;

в) подготовка за ролята на новите членове.

4.Повторен брак.

а) избавление от митовете на повторния брак;

б) установяване на нови правила;

в) създаване на нови алианси;

г) обединяване на системите и създаване на ново семейство.

Необходимо е още в самото начало да се установи на какъв стадий в развитието си е семейството и доколко удачно е преминало всеки един от миналите стадии в развитието си.

Единственият родител се нуждае от системна допълнителна поддръжка. Тази система за поддръжка може да включва членовете на разширеното семейство (дядо/баба) или членове на общността (училище, църква, социални организации и пр.), а също и бившия съпруг (при възможност).  В дисфункционалните семейства тази функция може да изпълнява най-голямото или единственото дете.

Функционирането на тези „приложения“ към подсистемата на единствения родител зависят от неговите конкретни потребности и се отличават с крайно непостоянство.  В непълното семейство потребността на единствения родител от помощ при възпитанието на децата се съчетава с напрежение в резултат на необходимостта да дели родителските си функции с временните членове на родителската подсистема, което нерядко е източник на конфликти.  Един от най-често срещаните проблеми възникват при въвличане на лица от трето поколение.  Класическа е ситуацията „коалиция през поколение“ създавано от майка, баба и проблемно дете.

Ако непълното семейство се състои от майка и дете, то в резултат на отсъстващата основна двойка (баща-майка) се създават следните дефицити:

а) отсъства модел на мъжко поведение;

б) отсъства модел на партньорско взаимодействие;

Решаващо значение има мнението на възрастните за причините, довели до възникване на непълно семейство и възможностите за създаване на взаимоотношения с друг значим мъж. Момчето в непълното семейство е изложено и на още един риск – да расте в инфантилизъм, привикващо към доминиращи жени.

В непълното семейство може да живеят тайни и митове. От тях могат да се изведат два типа:

а) Тайни се явяват събития и обстоятелства, които един или няколко членове на семейството се стремят да ги запазят в тайна от други хора. Тази информация не се разгласява, но нерядко самото дете подозира и улавя признаци и реагира в една или друга форма (например, майката крие от детето, че неговия баща е наркозависим, а детето не знае за това и „върви по стъпките на баща си“). Според М. Боуен този процес на следване на „бащините стъпки“ се явява несъзнавано предаване на психична информация от едно на друго поколение (трансгенерация).

б) тайни се явяват и продуктите на фантазията.  Тези тайни рядко се признават открито.  Те отразяват нагласи и вярвания, изповядвани от членовете на семейството.  Един от разпространените митове на непълните семейства е митът  „От мъжете очаквай само неприятности“.

Необходими елементи за работа с непълно семейство.

1.Уточняване състава на семейството. Важно е да се разбере от самите членове на семейството кой кого счита за член на това семейство.  Често членовете на семейството не са съгласни един с друг  за това, кой в даден момен влиза в неговия състав.  Това е важно уточнение, тъй като е свързано с границите на семейството и с това кой физически и психологически присъства в дадената семейна система.  Ефективна техника за отговор на този въпрос при работа с деца е рисунка на семейството в символи. Практикува се разказа за членовете на семейството да започне от детето, тъй като обикновено то повтаря думите на майка си (баща си), ако е след нея.

2.Извършване промени от втори порядък. Необходимо е да се уточни настъпили ли са структурни промени в състава на семейството от рода на тези от първи порядък – как са се отразили върху отношенията.  Завършен ли е развода или все още не е преодолян този период?  Системата функционира адекватно, когато се променят отношенията между участниците в нея успоредно със структурната промяната на самата система. Необходим елемент за успешна терапия е промяната от втори порядък. Препоръчва се работата върху финализиране на развода и съпружеските отношения да се води само с майката или с бившата съпружеска двойка, т.е., без детето, независимо от степента на неговата травматизация.

3.На различни етапи възниква необходимостта от индивидуална работа с родителите отделно от детето (разграничаване на подсистемите и прокарване на границите им).

4.“Мястото на бащата“ – явява се важен елемент от работата и е насочен към „търсене на добро място“ за бащата в тази система.

5.Определяне ролята и функциите на третото поколения – баби и дядовци. Например, в семействата от този тип бабата често поема изпълнителната власт, докато майката и детето функционират  като неясно диференцирана група.

Формират се следните типични модели на взаимоотношения:

5.1.Бабата се грижи за внука и в същото време протестира, че майката е безотговорна и има неправилно отношение към детето. По този начин бабата заема страната на внука против майката и прави „коалиция през поколение“.

5.2.Майката отстъпва и позволява на бабата да носи отговорността за детето.

5.3.Детето се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.4.Бабата се възмущава от това, че трябва да отговаря за лошото поведение на детето и да го дисциплинира. Тя е възпитала своите деца и сега майката трябва да възпитава своите.

5.5.Майката се опитва да коригира поведението на детето.

5.6.Бабата на свой ред протестира, че майката всичко прави неправилно и не знае какво да прави с детето.

5.7.Майката отново отстъпва и позволява на бабата да поеме контрола.

5.8. Детето отново се държи лошо и демонстрира усилено своите проблеми.

5.9.В определен момент бабата отново протестира и казва, че майката сама трябва да отговаря за детето, като по този начин цикълът се затваря.

Тази циклична ситуация стартира всеки път когато трябва да се помогне на детето. „Коалицията през поколение“ създава обърната йерархия в семейството, а майката се оказва в ситуация на парадокс: тя е длъжна да се грижи за детето и взима ръководството в свои ръце, но бабата я отстранява, предавайки й послание, че при нея никога нищо не се е случвало с успех. Майката попада в омагьосан кръг и е обречена да възстановява опитите и да търпи неуспехите.  От тук могат да се изведат редица хипотези за това от какво произтича това.  

6.Построяване и поддържане йерархична организация на семейството. Ако майката работи, а бабата е в пенсия, то ролевата структура на семейството се възпроизвежда по следния модел:  майката играе мъжката роля, управляваща семейния кораб; бабата – ролята на домакиня, възпитаваща най-общо детето. Тази ситуация създава проблем в йерархията, тъй като бабата има дадена власт и обикновено има претенции за старшинство – именно тя материално се грижи за семейството и реално разполага с парите му. Тази междупоколенческа борба може да стане особено видима и ярка, когато детето се окаже въвлечено  във вътрешносемейната структура, предявяваща към него изисквания за постижения. Много типични при тази ситуация е създаваното от бабата обединение с детето против майката.  Ако майката е млада, бабата често се отнася към нея и внука като деца на една и съща възраст.

 

7.Ранг на отношенията след развода (по Б.Хеллингер). Ако родителите са вече разделени, а детето пита защо се е случило това, то родителите следва да се придържат към посланието; „Да, разделени сме, но оставаме твои (любещи) баща и майка“.

Категория: Други
Прочетен: 1678 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3798197
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031