Методика за оценка нивото на социална фрустрираност (НСФ).

                                  (автори: В.И.Васерман, Б.В.Йовлев и М.А.Беребин)

Описание на методиката

Въпросникът е оригинален инструмент за изследване, предназначен да оцени социалното благополучие, т.е.. социалните компоненти на качеството на живот. Разработен е през 2004 г. в Националния медицински изследователски център по психиатрия и неврология „В.М.Бехтерев“ в Санкт Петербург от В.И.Васерман, Б.В. Йовлев и М.А.Беребин.

Теоретични основи

Социалната фрустрираност се разглежда като последица от невъзможността на личността (здрави и особено при болни хора) да реализира своите актуални социални потребности. Значението на тези нужди за всеки човек е индивидуално, зависи от самосъзнанието (самооценката), от системата на жизнените цели и ценности, от индивидуалните способности и опит в решаването на проблемни и кризисни ситуации. По тази причина социалната фрустрираност се явява следствие от реална социална ситуация, тя носи личностен характер и се определя  от стресогенността спрямо социалните фрустратори, някои от които могат да бъдат: неудовлетвореност от отношенията в семейството или  работата; от постиженията в образованието; от нивото на социално-икономическия статус; от социалното положение в обществото; от физическото или психично здраве; от работоспособността или възможностите за финансово благополучие и др. Оценката на тези конкретни параметри позволява да се разкрие конкретното вътрешно съдържание и концепцията за качеството на живот, от гледна точка на социалното функциониране на индивида и неговите адаптивни възможности. С други думи, социалната фрустрация може да се разглежда като специфичен комплекс от преживявания и взаимоотношения на индивида, възникващи в отговор на действието на фрустриращите фактори.

Много вероятно е, при продължително дестабилизиращо действие на социално-фрустриращите фактори да се формира напрегнатост на адаптивните механизми и частична дезадаптация (предболест), а при неефективна психологическа защита и липса на социална подкрепа, дори пълна психична дезадаптация (болест), и вследствие на това намаляване на качеството на живот. Тази схема за развитие на психичната дезадаптация е приложима към всяка форма на патология, тъй като касае ролята на психосоциалните фактори при формирането на вътрешната картина на болестта и оценката на нейната прогноза. Оттук възниква и спешната задача за диагностициране именно на социалните компоненти в многомерна система на патогенезата от нарушения на психичната адаптация, и особено при скринингови изследвания за целите на първичната психопрофилактика.

Методиката е разработена въз основа на предварителна експертиза за определяне и класиране на онези сфери от системата на социалните отношения, които са най-значими за всеки човек, в контекста на взаимодействието му с микро- и макросоциалната среда.

Този психодиагностичен инструмент е подходящ за използване в комплекс с друга формализирана информация, по-специално в батерия от психодиагностични методики (основно тестове) и създаване на компютърна база данни рисковия  контингент и основно за болните.

Социалната фрустрираност е сложна по структура психологическа променлива, която в методиката  се определя от нивото на „удовлетвореност – неудовлетвореност“ в 20 сфери на отношения на личността, отделени от експерти като най-хипотетично значими за всеки възрастен, предимно трудоспособен човек, жизнената дейност на който преминава в социума и в дадената обществено-културна среда.

Разбира се, за някои хора определени сфери могат да не са актуални, като например отношения с родителите (при липсващи  родители), с децата (липсващи деца), и т.н. По тази причина оценката на нивото на „удовлетвореност – неудовлетвореност“ в тези области не се фиксира.

Вътрешна структура

Методиката включва в себе си:

1.Бланка (въпросник), състоящ се от 20 позиции, отразяващи формални демографски характеристики на респондентите; спецификата и условията на тяхната ангажираност; въпросникът е подходящ за кодиране и архивиране в банка за психодиагностична информация; тя може да бъде допълнена в съответствие с нуждите на конкретно изследване.

2.Регистрационна бланка към основния вариант на методиката с оценъчна система от балове, условно наречена „ниво на социална фрустрираност № 1“ (НСФ-1).

3.Списък на 20 теми, свързани с „неудовлетвореността“ в различните сфери на взаимоотношенията „личност-среда“ (бланка НСФ-2). Този списък се предлага на изследваното лице или на една бланка в реда от №1 до №20 или на отделни картички, при произволен ред за ранжиране за оценка, с цел да се намали субективното значение на тези области на отношенията в реална (действителна) житейска ситуация.

Интерпретация

Общи принципи

Данните от методиката могат да бъдат анализирани в два плана или с помощта на два методологически подхода. В първия вариант се оценява условно „абсолютната“ степен на изразеност на „удовлетвореност – неудовлетвореност“ в сферата на отделно разглежданите отношения в общия контекст на въпросника. При това нивото на удовлетвореност е субективно измерено според 5-бална система: 1 – напълно удовлетворен, 2 – по-скоро удовлетворен, 3 – затруднявам се да отговоря, 4 – по-скоро неудовлетворен и 5 – напълно неудовлетворен.

Отделят се 5 основни направления (блок-скали) по 4 позиции във всяко:

-удовлетвореност от отношенията с роднини и близки (със съпругата, съпруга, родителите, децата) от 1 до 4 въпрос;

-удовлетвореност от най-близкото социално обкръжение (приятели, колеги, началници, противоположен пол) от 5 до 8 въпрос;

-удовлетвореност от своя социален статус (образование, ниво на професионална подготовка, сфера на професионална дейност, работа като цяло) от 9 до 12 въпрос;

-социално-икономическото положение (материално състояние, жилищно-битови условия, отдих и свободно време, социален статус) от 13 до 16 въпрос;

-здраве и работоспособност (физическо здраве, психоемоционално състояние, работоспособност, начин на живот като цяло) от 17 до 20 въпрос.

По-големият бал съответства на по-голяма неудовлетвореност както за индивидуалните градинации на признаците, така и по скалите като цяло. 

По този начин за всяко изследвано лице,  попълнило скала НСФ-№1, може да се определи условен профил от оценките на 20-те определени области на отношения, а това позволява да се определят зоните с най-голяма и най-малка социална фрустрация, и по този начин зоните на най-конфликтни отношения.

Изчисляване на значенията

1.На първия етап се изчисляват броя пунктове, на които изследваното лице е дало отговор по тестова бланка №1 (позициите, по които респондентът е изразил своето отношение) по методиката като цяло (n)  и по всеки от петте направления:  n₁,  n₂,  n₃,  n₄,  n₅.

2.Изчислява се сумата от баловете за всички позиции на методиката по същия начин: за цялата методика (S)  и по всеко от петте направления:  S ₁,  S ₂,  S ₃,  S ₄,  S ₅.

3.Изчислява се общия коефициент на социална фрустрираност (Q) по формулата:

Въз основа на величината на показателите се определя нивото на социална фрустрация:

     Ревност – психологически модели на често срещани в практиката проблеми и

                                                              методи за решаване.

Съдържание на материала:

1.Психологически модели за възникване на ревността.

-Модел на ревността, като комплекс за непълноценност.

-Модел на ревността, като резултат от родителски предписания.

-Модел на ревността, като пренос на детската ревност към актуалните отношения.

-Модел на ревността, като проекция на собствените сексуални желания.

2.Методи за работа с проблемите на ревността.  

Ревността е изключително болезнено чувство, което понякога буквално отравя най-прекрасните отношения. Тя може да се прояви в лека форма, например в раздразнение и обида, когато любим човек е показал внимание на някой друг, но може да доведе и до постоянни вътрешни терзания, повишена подозрителност, скандали и унижение, шпиониране и провокация, дори до налудни фантазии и до прилагане на насилие. Тревожността, подозренията и гневът се заплитат от ревността в плътно кълбо. Ревността съдържа в себе си изобилие от обвинения и обиди.

Гневът обикновено е насочен към въображаем съперник, но тъй като той е недостъпен или самото проявление на гневът би опозорил ревнивеца, последният излива упреци и обвинения, правдоподобни или съвършенно нелепи подозрения спрямо този, чиято любов той цени. В резултат на непрекъснатите конфликти, скандали и подозрение, той започва да получава все по-малко любов и може дори да загуби това, което иска да спаси. Любимият човек започва да се чувства като обект, който искат да притежават с насилие и се възмущава от посегателството върху неговата свобода и суверенен вътрешен свят.

Той счита ревнивеца за собственик и тиранин и започва да води с него невидима война, която може да завърши с пълен разрив на отношенията. Ревността не винаги е свързана със сексуалните отношения. Един художник например, може да ревнува от успеха на друг художник.

Peвността винаги е свързана със страх, че някой друг ще получи повече внимание и благоразположение, че някой ще бъде предпочетен и ценен повече.

Ревността може да бъде свързана с биологичната потребност, да оставиш зад себе си именно своето потомство. По тази причина, лъвовете се борят за правото да притежават женските на даден прайд, а победителят лъв убива всички малчугани на победения си съперник. Но лъвовете никога не атакуват женските, те се конкурират помежду си, но не насочват своя „гняв и подозрения“ към обектите на своята любов. Конкуренцията се отличава от ревността по това, че индивидът се стреми да превъзхожда истински или въображаем съперник в някаква форма и не напада обекта на любовта.

Причините за ревността не са изследвани в достатъчна дълбочина, но могат да бъдат представени няколко основни модела.

1.Психологически модели за възникване на ревността.

Модел на ревността, като комплекс за непълноценност.

Ревнивият човек по правило, не е сигурен в своята привлекателност и по тази причина той винаги е готов да предположи, че някой може да бъде признат за по-добър от него. Той се чувства неспособен да устои на конкуренцията и започва да създава във въображението си

някакви „признаци“, че другият е по-предпочитан от него. Това противоречи на факта, че той вече е бил предпочетен пред всички останали,  но проблемът на ревнивеца е, че той не забелязва този факт или го обяснява по някакъв измамен начин.

Комплексът за непълноценност може да се основава на реални или въображаеми, настоящи или минали недостатъци на ревнивеца. Например, момиче в тийнейджърските си години е преживяла много тежко пъпчивото си лице и все още неоформената си фигура. Тя непрекъснато сравнила себе си с другите не в своя полза: сега всичко това било минало, но комплексът продължава да действа, въпреки факта, че тя е красива и дори се радва на успех с мъжете.

Мъжът може да се чувства недостатъчно успешен, привлекателен, остроумен, силен и т.н. Възможно е в детството други деца да са го дразнили, унижавали или физически тормозели, а родителите и учителите да са го отхвърляли и критикували. Възможно е той да е бил много хилав и често да е боледувал, да се е чувствал безпомощен в редица ситуации или да е бил изключително разглезен. Не е изключено да е изпитал кастрационен комплекс, страхувайки се от конкуренция на своя баща, а по-късно – от други,  по-силни или успешни момчета.

Модел на ревността, като резултат от родителски предписания.

Някои родители внушават на децата си недоверие към мъжете (по-рядко към жените), като ги предупреждават за „коварството и неверността“ на противоположния пол. С цел „профилактика“ някои родители са доста упорито мнителни и дават на дъщерите си съвети, които подготвят условия за активизиране на чувство за ревност. Например, бащата казва на дъщеря си: „Обичаш го толкова много, но как ще се почувстваш, ако го видиш хванал за ръка друга?“ В рамките на теорията на Е. Бърн подобни инструкции се наричат родителски предписания от типа „Не се доверявай!“  

Пример:

Млада жена потърсила помощ във връзка със своята мъчителна ревност. Тя била сигурна във вярността на съпруга си, но всеки път когато до него се окаже която и да е друга жена, клиентката изпитвала ужасни чувства. В нея се надигал силен гняв и искала да се нахвърли и скубе косите на съперницата, но тъй като не можела да направи това, тя устройвала скандали на съпруга си. В резултат на това, връзката им се влошила.

Оказало се, че родителите й са се развели, когато тя била още малка. Сега бащата предоставял на бившето си семейство материална подкрепа, сега те общували и имали прекрасни отношения. Майка й обаче винаги казвала, че мъжете са много „опасни и ненадеждни същества, на които не може да се вярва“. В резултат,  в нея се „образувал някакъв лед в гърдите, което не й позволявал сега да обича напълно съпруга си и да му се доверява“.

Две сесии са били нужни за корекция на този проблем. Ключът към решението било противоположното предписание, което клиентката изпратила във въображението си до своята майка. От името на „ледът“ в гърдите й, тя мислено изрекла думите: „Мамо, благодаря ти за загрижеността, но аз обичам съпруга си и съм обичана, аз мога да му се доверя и да го даря със своите чувства. На теб не ти е провървяло в живота, но това не означава, че и аз трябва да разруша живота си“.

След няколко повторения, „ледът“ в гърдите изчезнал. Тя ясно усетила, че е в състояние напълно и безпрепятствено да изпита любов към своя съпруг и без да се конкурира с въображаемите съперници, да му отдаде напълно доверието си.

Няколко месеца по-късно тя потвърдила, че практически не изпива ревност, макар че все още не можела да остави съпруга си с приятелите му да отидат в нощен клуб. Терапевтът я успокоил, заявявайки,  че на този етап ниво на ревност е съвсем нормално, поради това не трябва да се чувства виновна.

Модел на ревността, като пренос на детската ревност към актуалните отношения.

Ревността може да има свои източник на отношения на съперничество със сестра или брат. Когато детето счита, че неговата сестра (брат) е обичана или ценена повече от него и е преживявал чувство на безсилие да промени това състояние. Това е онзи детски период, през който ревнуващият е трупал гняв и обида, като е считал поведението на родителите си за несправедливо.

Тези чувства могат да останат неизразени (неотреагирани), без да намерят разумно решение. Когато актуалната жизнена ситуация донякъде прилича на този първичен проблем, старите чувства оживяват и се пренасят върху други хора. Те се проявяват с неадекватна сила, мотивът за тяхното проявление може да бъде незначителен, но субектът не осъзнава, че това е от миналото и не знае как да се справи с тях. Преносът винаги се познава по факта, че проявените чувства са очевидно неусместни, преувеличени, дори нелепи и абсолютно неудържими.

Пример:

Млада жена устроила на психоаналитика див скандал поради факта, че той бил удължил с пет минути сесията си с предишния клиент. Абсурдността и неадекватността на поведението й,  дали основание на терапевта  да открие пренос и да го интерпретира. Жената признала, че като дете много ревнувала сестра си, считайки, че тя била по-обичана и ценена от родителите. По същия начин тя реагирала сега на всички ситуации, в които съпругът й давал повод да предполага, че той отделя повече внимание към която и да е друга жена.

Модел на ревността, като проекция на собствените сексуални желания.

Ревността може да възникне и когато човек е с неудовлетворени сексуални желания, насочени към неговия партньор (или някой друг).

Поради това той счита, че партньорът му е точно толкова желан за всеки друг, колкото самият той има неудържими сексуални желания. Тази увереност обаче може да бъде предизвикана и от обратния факт, когато партньорът има по-силно изразени сексуални аспирации, а на ревнивецът му се струва, че е по-хладен с него. Тогава собствените желания се приписват на другите, а недостига на любов, което за ревнивецът е въображаем факт,  се компенсира чрез връзка с други партньори.  Неукротимата фантазия на ревнивия човек понякога води до развитието на истински заблуди.

Пример:

Седемдесетгодишна жена обвинявала мъжа си (72 години), че той изневерява със собствената им дъщеря. Жената споделила за случай, при който, лежаща на леглото на дъщеря си, спонтанно преживяла сексуално удоволствие, който приписала на злоумишлените действия на съпруга си и дъщеря си (те били поръсили леглото със специални средства).

Несъзнатите собствени сексуални желания, свързани с неудовлетвореност от любов към собствения си баща (той бил починал), се проектирали върху съпруга и дъщерята. Въпреки че този случай вече бил от компетенцията на лекарите, той илюстрира добре този модел за произхода на ревността.

2.Методи за работа с проблемите на ревността.  

-Основната стратегия в работата по тази тема, е да се помогне на клиента да осъзнае истинските причини за своята ревност.

-След определяне на причината, работата се извършва в тези „точки“, където се намира източникът на ревност. Тази работа има за цел да се преодолеят: комплекс за непълноценност, родителски предписания, детска ревност или проекция на своите сексуални желания.

-Добри резултати могат да се постигнат посредством моделиране на ситуациите, в които клиент изпитва ревност. Предлага му се метода на „празните столове“, изискващи от него да влиза в различни роли и отговаряйки на въпросите на терапевта, да разглежда (оценява, участва) случате на своята ревност от различни позиции (от свое име; от името на самата ревност; от името на ревнувания партньор и пр.).

-Провежда се и работата, насочена към повишаване на увереността на клиента в себе си, укрепване на чувството му за собствено достойнство, намаляване на емоционалната зависимост.

-Доколкото ревността е гняв, то може да се работи по превръщането енергията на гнева в енергията на развитието на онази част от личността, която я защитава.

Литература

1.Ильин Е. П. Эмоции и чувства. Санкт Петербург, 2002.

2.Мак-Кей М., Роджерс п., Мак-Кей Ю. Укрощение гнева. Санкт Петербург, 1997.

3.Скиннер Р., Клиизд. Семья и как в ней уцелеть. Москва, 1995.

4.Терентьев Е. И. Бред ревности. Москва, 1991.

5.Фрейд А . Психология «Я» и защитные механизмы. Москва, 1993.