Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1069858 Постинги: 1098 Коментари: 116
Постинги в блога от Април, 2012 г.

Въпросник за оценка на суициден риск

          Цел: Експресна диагностика на суициден риск и разкриване нивото на сформираност на суицидните намерения. Предназначен за изследване на учащи от 8-11 клас. Позволява индивидуално и групово тестиране.
          Описание: Тестът съдържа силно ограничен брой въпроси, тъй като е за експресна диагностика.  Въпросите са формулирани по начин, който няма за цел прикриване намеренията на екзаминатора. Чрез прилагане на въпросника, психологът би получил не само количествени данни за намеренията, а по-скоро възможност да въведе лицето в режим на диалог.
           Инструкция:  Представяме Ви 29 твърдения. От Вас се иска да се запознаете внимателно с всяко едно от тях и да прецените, дали то се отнася за Вас.  Ако сте съгласен с твърдението, отбележете в бланката за отговори „+”, ако не сте съгласен – „-”. Не пропускайте нито едно твърдение.
          При действителни и видими сигнали за наличие на суицидни намерения, се прилага допълнителна инструкция:
           Инструкция:  Аз ще Ви чета едно по едно 29 твърдения, а Вие ще отбелязвате в бланката за отговори Вашия избор. Ако сте съгласен с твърдението, отбележете в бланката за отговори „+”, ако не сте съгласен – „-”.
          Въпросник:
1. Вие се чувствате по-възбуден, отколкото другите хора.
2. Често Ви сполетяват мрачни мисли.
3. Вече не се надявате да постигнете желаното положение в живота.
4. В случай на неуспех, изпитвате затруднение да започнете отначало.
5.На Вас определено не Ви върви в живота.
6. Учебната дейност Ви е станала по-трудна, отколкото по-рано.
7. Повечето хора са по-доволни от живота си, в сравнение Вас.
8. Вие считате, че смъртта се явява изкупление на греховете.
9. Само зрелият човек може да вземе решение сам да напусне живота.
10.Понякога имате подтици към неудържим смях или плач.
11.Обикновено Вие сте по-мнителни към хората, които се отнасят с Вас по-дружелюбно, отколкото очаквате.
12.Считате себе си за обречен човек.
13.Малко са тези, които искрено се опитват да помогнат на другите, ако това е свързано с неудобство.
14. Имате впечатлението, че никой не Ви разбира.
15.Човекът, който въвежда другите в изкушение, оставяйки без надзор определено имущество е толкова виновен, колкото тези, които похищават това имущество.
16.В живота Ви не е имало такива неуспехи, за които може да кажете, че всичко безвъзвратно е свършило.
17.Обикновено Вие сте доволен от съдбата си.
18.Вие считате, че винаги трябва на време да се постави точка.
19.Във Вашият живот има хора, към които сте толкова привързани, че те биха могли да повлияят върху Ваши решения, дори да ги променят.
20.Когато Ви обиждат, Вие се стремите да докажете на другия, че постъпва неправилно.
21. Често Вие изпитвате притеснение от това, че нещо Ви възпира да говорите с другите.
22.Струва Ви се, че обстоятелствата, в които сте попаднали са изключително несправедливи.
23. Понякога Ви се струва, че сте направили нещо от лошо по-лошо.
 24.Бъдещето Ви се оказва напълно безперспективно.
25.Повечето хора са способни да се доберат до изгода по нечестен път.
26.Бъдещето Ви се оказва твърде неясно, за да градите някакви планове.
27.Малко хора по света са преживели това, което сте изпитали наскоро Вие.
28.Вие сте склонни толкова силно да преживявате неприятностите, че мисълта за тях не може да излезе от главата Ви.
29.Често действате импулсивно, при първия порив.

          Обработка на резултатите
         
По всяка от субскалите се събира сумата от положителни отговори.  Общият бал се умножава по индекс за всяка скала. На база получените крайни резултати се правят изводи за конкретните фактори на суициден риск и нивото на сформираност на суицидни намерения.  Освен количествената обработка, екзаминаторът следва да извърши и качествен анализ.

          Ключ:

Субскали                                              Номера на съжденията                    Индекс
Демонстративност                                12, 14, 20, 22, 27                                    1, 2
Афективност                                           1, 10, 20, 23, 28, 29                              1, 1
Уникалност                                              1, 12, 14, 22, 27                                    1, 2
Несъстоятелност                                    2, 3, 6, 7, 17                                          1, 5
Социален песимизъм                             5, 11, 13, 15, 17, 22, 25                        1
Преодоляване на  културни бариери    8, 9, 18                                                   2, 3
Максимализъм                                        4, 16                                                       3, 2
Времена перспектива                             2, 3, 12, 24, 26, 27                                 1, 1
Антисуицидален фактор                       19, 21                                                       3, 2

Съдържание на субскалите:
1. Демонстративност
-  Желание да привлече вниманието на обкръжаващите към своето нещастие, да получи съчувствие и разбиране.  Следва да се разбира, като вътрешно преживяване, като апел, вик за помощ. От външни позиции се оценява като „шантаж”, „хистерично изразяване на сблъсъка с трудностите”. Най-трудния вариант за работа е с хора, които проявяват емоционална ригидност, която „отхвърля диалога с външния свят” .
2. Афективност – Доминантност на емоциите над  интелектуалния контрол в оценката на ситуацията. Налице е готовност да се реагира на психотравмиращата ситуация непосредствено емоционално.  В краен вариант може да се наблюдава афективна блокада на интелекта.
3. Уникалност  – Възприемане на себе си, на ситуацията и вероятно на собствения си живот, като изключителни, нетипични за другите и следователно, изискващи нетипични и изключителни варианти за изход от тях, в частност, суицид.  Уникалността се свързва тясно с феномена „непроницаемост” за опита, т.е. липса на умения да използва своя и чуждия опит.
4. Несъстоятелност – Отрицателна концепция за собствената си личност.  Налични са представи и мисли за несъстоятелност, некомпетентност, ненужност, „изключеност” от света.  Тази субскала може да бъде отнесена към представи за физическа, интелектуална, морална и други несъстоятелност.  Несъстоятелността пряко е свързана със занижена самооценка и описва лицето като интрапунитивен радикал.  Формулата на вътрешния диалог е: „Аз съм лош”.
5. Социален песимизъм  – Наличие на отрицателна концепция за обкръжаващия свят.  Възприемане света като враждебен, несъответстващ на представите за нормални и удовлетворяващи личността отношения.  Социалният песимизъм е тясно свързан с екстрапунитивен стил на каузална атрибуция.  Формулата на вътрешния монолог е: „Всички вие сте недостойни за мен!”.
6. Преодоляване на културни бариери – Култ към самоубийството. Търсене на културни ценности и норми, оправдаващи суицидното  поведение  и дори откриване в него елементи на привлекателност. Заимстване на суицидни модели на поведение от литературата, изкуството, историята и пр. източници.  В краен вариант се наблюдава инверсия на ценностите за смърт и живот. При отсъствие на изразени пикове по другите скали, то това означава „екзистенция на смъртта”.  Една от възможните вътрешни причини за култ към смъртта е довеждането до патологически максимализъм  смисъла на фразата: „Този, който държи в ръцете собствената си съдба, той сам трябва да определи и края на своето съществуване”.
7. Максимализъм – Инфантилен максимализъм на ценностните нагласи. Разпространение във всички сфери на живота или съдържащи се  локални конфликти в определена сфера.  Невъзможност за компенсация.  Афективна фиксация върху неуспехите.  Индивидът се фиксира върху определени неадаптивни, незрели ценности (много често формирани в семейството или семейни митове), стреми се да ги постига или изисква от другите да покриват негови критерии. В резултат следва отчуждаване и отхвърляне от социалната група.
8. Временна перспектива – Невъзможност за конструиране и планиране на бъдещето, като последица от голямото натоварване в настоящата ситуация. Трансформация на чувства от неразрешимия проблем в глобален страх (генерализация)  от неуспехи и поражения в бъдещето. Формулата на вътрешния монолог е: „Аз никога няма да …”
9. Антисуицидален фактор – Дори при висока изразеност на всички останали фактори, има фактор, който снижава глобалния суициден риск.  Това е дълбокото разбиране за чувство за отговорност към близките, чувство за дълг.  Това са представи за греховността на самоубийствения акт, възприемането му като антиестетическо его, страх от болка и физическо страдание.  В определен смисъл това са обстоятелства, които разкриват наличния потенциал от предпоставки за психокорекционна работа.
 

                                                                  
 

Бланка с отговори

 

Номер  на твърдението      + / -                            Номер  на твърдението         + / -

                  1                                                                              16 
                  2                                                                              17 
                  3                                                                              18 
                  4                                                                              19 
                  5                                                                              20 
                  6                                                                              21 
                  7                                                                              22 
                  8                                                                              23 
                  9                                                                              24 
                10                                                                              25 
                11                                                                              26 
                12                                                                              27 
                13                                                                              28 
                14                                                                              29 
                15   

 

Категория: Други
Прочетен: 3406 Коментари: 0 Гласове: 3

Жизнените сценарии или как пишем историята на своя живот?
Ian Stewart, Vann Joines. TA Today (Part IV), Lifespace Publishing.
Nottingham and Chappel Hill, 1987

ГЛАВА ДЕСЕТА 

    I. Природа и произход на жизнения сценарий 
       Повестта на твоя живот е вече написана и е написана от теб.
       Ти започна да я пишеш още в момента на раждането си. Когато беше на около 4 години, ти реши какъв ще стане в общи линии нейния сюжет. Към седмата година твоята повест беше като цяло завършена.  От седмата до дванадесетата си година ти я шлифова, добавяше ту-тук, ту-там някои детайли. В подрастващата си възраст (12-15г) ти  прегледа своята повест, като и предаде много по-реалистичен вид. 
      Както всяко друго повествование, повестта на твоя живот има начало, среда и край.  В нея има герои и героини, злодеи и второстепенни персонажи.  В нея има основен сюжет и странични сюжетни линии.  Тя може да бъде комична или трагична, завладяваща или скучна, вдъхновена или безславна.  Но дори и да не го съзнаваш, ти съвсем скоро ще възпроизведеш всичко в своя живот – това е повестта, която ти съчини преди много години. Тази повест представлява самият сценарий на твоя живот, жизнения сценарий…
      ***  Да предположим сега, че ти наистина си написал повест, сюжета на която е твоя живот.
      Сега вземи лист и молив и отговори на написаните по-долу въпроси.  Работи бързо и интуитивно, записвай първото, което дойде в главата ти.
      1/ Как се нарича твоята повест?
      2/ Каква е твоята повест – щастлива или нещастна?  Победна или трагична? Интересна или скучна?
Разкажи за това със свои думи, запиши ги така, както самите те идват в ума ти.
      3/ Опиши с няколко предположения заключителната сцена: как завършва твоята повест?
      Запази своите отговори.  Ти ще можеш да се връщаш към тях по-късно, когато четеш този текст, посветен на природата на жизнения сценарий ***
      В ежедневната практика  на трансакционния анализ (ТА),  жизненият сценарий се нарича просто сценарий. 

      II. Природа и определение на жизнения сценарий
      Първоначално теорията за сценария е разработена от Ерик Бърн и негови колеги, особен принос има Клайд Стейнер, в средата на 60-те години. По-късно много други автори развиват неговите идеи.  Постепенно концепцията за сценария става важна част от Теорията за трансакционния анализ.
      В работата си „Принципи на груповото лечение” Бърн определя жизнения сценарий като „несъзнаван план за живеене”.  По-късно, в книгата си  „Какво правите, след като кажете „здравей”, той дава по-пълно определение:  „Плана за живот се създава в детството, подкрепя се от родителите, оправдава се от последващите събития и завършва така, както е било предопределено още в самото начало”.
      За да разберем дълбочината на понятието сценарий, ще разгледаме подробно дадените вече определения.

      Сценария – план за живеене
      Детските впечатления, отразяващи се в по-нататъшния ход на живот във възрастността на хората, заемат централно място не само в Теорията за трансакционния анализ (ТА), но и в много други направления на психологията. Отличителна особеност на сценария в теорията за ТА е това, че детето създава определен план за своя живот, а не просто общи представи за света.  Съгласно теорията, този план се създава във формата на театрална постановка с ясно обозначено начало, среда и край.
      Сценарият води към развръзка
      Друга отличителна особеност на теорията за сценария е твърдение, съгласно което „планът за живот завършва така, както е било замислено още в самото начало”.  Когато малкото дете пише сценария на своя живот, то пише и финалната сцена. Всички останали части на сюжета – въвеждащите и следващите по-късно сцени, са планирани по такъв начин, че да доведат до заключителната финална фаза.
      В рамките на теорията за сценария тази заключителна сцена се нарича развръзка на сценария или резултат от сценария.  Теорията постулира, че когато ние бъдещите възрастни хора, разиграваме своите сценарии, ние несъзнавано избираме такива форми на поведение, които ни приближават към развръзката. 
      Сценарият се явява резултат от решения
      Ерик Бърн определя сценария като „план за живот, който се съставя в детството”.  С други думи, детето решава какъв да бъде плана на живота му.  Планът се повлиява не толкова от външните фактори, като влияние на родителите или обкръжаващата среда.  По тази причина в ТА се говори, че планът е резултат от решения.
      От това следва, че дори да бъдат възпитавани в едни и същи условия, различните деца могат да приемат решения съвършено различни жизнени планове. В тази връзка Бърн привежда примера с двама братя, за които майка им казвала „ще завършат в психиатрията”. Впоследствие единият наистина е станал стационарен пациент на психиатрична клиника, а другият – лекар-психиатър.
      В теорията за сценария терминът „решение” се използва със значение, различаващо се от традиционното, открито в тълковните речници.  Детето взема решение по повод сценария на своя живот без внимателно и прецизно обмисляне, което е свойствено за възрастните, когато вземат решение.  Най-ранните решения са обусловени от чувствата, а не от мисленето, и се вземат от детето тогава, когато то започва да говори.  Те са обусловен и от други подходи за проверка на действителността, различни от тези, които използват възрастните.
      Сценария се подкрепя от родителите
      Въпреки, че родителите не могат да заставят детето да вземе едно или друго решение, отнасящо се до сценария, те могат да оказват на тези решения значително влияние.  Още от първия ден след раждането на детето, родителите започват да адресират към него различни послания, на основата на които то започва да прави определени умозаключения за себе си, за другите хора и за света изобщо.  Тези сценични послания могат да бъдат вербални и невербални. Те образуват съдържателна структура, в отговор на която детето приема главни решения по повод своя сценарий.
      Сценарият не се осъзнава
      Когато ние вървим по стълбицата на възрастта,  спомените от ранното детство ни се откриват чрез сънищата и фантазиите.  Ако не отделим достатъчно усилия за разкриване и анализ на своя сценарий, то най-вероятно нищо не бихме разбрали за него, за решенията, взети от нас в детството.
       Предопределяне на действителността с цел „оправдаване” на сценария
      Когато Бърн пише, че „сценарият оправдава последващите събития”, думата „оправдава” той поставя в кавички.  Нерядко на нас се налага да тълкуваме действителността в рамките на собственото си възприятие за света, за да може да бъде оправдан в очите ни, приетите от нас решения. Ние постъпваме така, защото всяка заплаха за нашия сценарий, идваща от външния свят, се възприема от нас, в състоянието на Дете, като заплаха за удовлетворяване на нашите потребности, т.е. като заплаха за нашето съществуване.  От тук следва идеята, че колкото по-доминантен в личността на порасналия вече човек е Аз-а на Детето, толкова той е по-предразположен тревожност.

      III. Произход на сценария
      Защо ние приемаме в ранните си детски години такива подробни решения за самите себе си, за другите хора и за света като цяло?  На кого служат те? Отговора се крие в две ключови особености при формирането на сценария.
      1/  Сценарните решения представляват всъщност най-доброта за даденото дете стратегия за оцеляване в света,  която често се оказва за него враждебна и дори заплашваща живота му.
      2/ Сценарните решения се вземат на основа детските емоции и детските проверки за тяхното съответствие на действителността.
      По-долу ще разгледаме тези пунктове в разработката на Стен Вулъмс
      Отговор на враждебния свят
      Бебето е малко и физически беззащитно.  Светът за него е населен с огромни великани (възрастните).  Неочаквания звук може да свидетелства за това, че неговият живот е в опасност. Без всякакви думи или логически умозаключения бебето знае, че ако Мама и Татко си отидат, то ще загине.  Ако те се разсърдят твърд много на него, те биха могли да го унищожат. Освен това, у бебето отсъства възрастовото разбиране за време.  Ако то е гладно или му е студено, а Мама не идва, то е възможно, тя вече никога да не дойде, а това означава смърт.  Или това може да означава нещо по страшно от смъртта – това ти завинаги да останеш сам.
      Възможно е, когато детето навършвайки две или три години, да се появи негов брат или сестра.  То вече е пораснало, умее да ходи, то знае, че това раждане за него не е фатално.  Но маминото внимание изцяло и без остатък е заето с новороденото. Може би любовта не стига за всички? Не взима ли всичко новороденото? Сега се появява заплаха детето да бъде лишено от мамината любов.
      В продължение на всичките години, през които детето формира сценария, то се намира в подчинено положение.  Родителите в неговото възприятие обладават абсолютна власт.  За бебето това е власт над неговия живот и смърт.  По-късно тази власт удовлетворява или не удовлетворява неговите потребности.
В отговор на това детето решава,  какви стратегии да избере за да остане живо и как може напълно да удовлетвори своите нужди. 
       Ранна проверка за съответствието на действителността и емоциите
      Малкото дете не мисли като възрастен.  То преживява и емоциите по друг начин.  Сценариите за решения то приема на основание на специфичното детско мислене и чувстване.
      Емоционалният опит на бебето включва в себе си: чувство на ярост, крайна зависимост, ужас и екстаз.  Своите ранни решения то взима в отговор именно на тези чувства.  Не е случайно, че неговите решения често носят екстремален характер.  Да предположим, че детето е настанено на лечение в болница за операция.  Това събитие е свързано с неприятни преживявания дори за възрастния.  Но детето може да преживее това събитие като ужасно бедствие. Наред със страха, то изпитва и дълбока мъка от това,  че с него не е и е възможно никога вече да не бъде Мама.  И то бива изпълнено с гняв към нея – как е могла да го допусне с него да се случва това. То може да реши:  „Тези хора искат да ме убият.  Мама е позволила това да се случи, значи тя също иска да ме убие.  По-добре е аз самият да се убия, преди те да се доберат до мен”.
      По правило, детската логика се развива от частното към общото (дедуктивно).  Да допуснем като пример, че майката не винаги откликва на исканията на  детето.  В едни случаи тя подхожда към него, когато то плаче, а в други – не.  От това поведение детето заключава: „Мама не е надежден човек”.  То може да обобщи, че „не бива да се доверявам на хората” или е възможно „на жените не бива да се доверявам”.  Момиченце на 4-5 години може да се сърди на Таткото за това,  че той е престанал да проявява към нея отношение на топлота и грижа, които и е отдавал, докато тя е била бебе.  Много скоро тя може да реши: „аз се сърдя на Татко” – „аз се сърдя на мъжете”.
Детето може да компенсира своето чувство за безпомощност, въобразявайки се, че е могъщо или способно да влияе с помощта на нечовешка сила.  Да кажем, че то чувства Мама и Татко не се разбират един с друг. То може да реши, особено ако е едно единствено дете в семейството, че „за това съм виновно аз”.  Ако родителите се карат помежду си, то може да реши, че неговата задача е да защити единия родител от другия. Ако детето чувства, че родителите го отхвърлят, то може да приеме вината върху себе си и да реши: „с мен нещо не е наред”.
      Малкото дете трудно различава подбудата за действие от самото действие.  Детето може да чувства, че трябва да „убия този бръмбар, на който всички обръщат внимание”. За него това е равносилно с „Аз го убих”.  По-късно може да заключи: „Аз съм убиец, следователно аз съм лош и ужасен”. При възрастният човек това не може да се случи. Той не би изживял чувство за вина от извършено въображаемо „престъпление”, което никога не е извършил.
      Един от основните навици, подлежащи на развитие в рамките на ТА, се състои в умението да се усеща такъв род детска логика.  Лингвистите казват „чувство на езика” (Sprachgefuehl).  Ако вие искате да приемете теорията за ТА и я прилагате в терапията, то следва да изработите в себе си чувство за детски език в жизнения сценарий.  За да почувствате, как този език присъства във вашия собствен сценарий, обърнете внимание на своите сънища.  В тях ние, възрастните хора, преди всичко се приближаваме към спомените за това, какви са били представите ни за този враждебен свят в нашето младенчество.

      *** УПРАЖНЕНИЯ:  Разкриване на личния сценарий
      Сънищата, фантазиите, приказките и детските разкази – всички те могат да послужат като ключ към нашия сценарий.  Ето няколко упражнения с използване на тези средства.
      Когато изпълнявате тези упражнения, дайте пълна свобода на своето въображение.  Не мислете за това, защо са ми необходими и какво означават.  Не се опитвайте да филтрирате или да отсявате.  Просто приемете първите образи, които ви се представят и чувствата, с които е възможно те да се съпровождат.  
       Най-добър резултат се постига ако работите в група или с партньор.  Освен това, не би било лошо да записвате вашите отговори на аудиозапис. За тази цел включете микрофона и започнете да изпълнявате упражнението. След това, няколко пъти прослушайте записа и дайте простор на своята интуиция.  Вие ще бъдете поразен от това, колко много сте разбрали за себе си и за своя сценарий.
      Възможно е, изпълнявайки тези упражнения Вие да изпитате силни емоции. Това ще бъдат детски чувства, които излизат на повърхността заедно с Вашите сценарии на спомените.  Вие винаги можете да прекратите упражнението. При такъв случай, съсредоточете вниманието си върху предметите около Вас.  Кажете си (или на партньора), какъв е този предмет, какъв цвят е той, за какво се използва.  Помислете  за някаква типично за възрастните тема, например, какво ще обядвате или кога трябва да сте на работа.  При това стойте или седете изправен, главата и тялото трябва да са уравновесени и относително във вертикална средна линия. 
      Герой или героиня
      Кой е вашият любим герой?  Това може да е персонаж от детските приказки.  Възможно е този герой или героиня да е от песните, книгите или филмите.  Това може да бъде и реален човек.
      Сега вземете първия персонаж, който се е появил в ума Ви.   Включете завукозаписващото устройство и се отдалечете от вашия партньор или група.  Превърнете се в този персонаж. Разказвайте сега за себе си толкова, колкото искате. Използвайте обръщението „Аз”.
      Пример: Да предположим, че моя герой е Супермен. Аз бих могъл да започна моя разказ така:
      „Аз съм Супермен. Моята задача е да помагам на хората в трудни моменти.  Аз пристигам неизвестно откъде, извършвам всякакви чудеса, а след това отново изчезвам.  Никой не знае кой съм, защото се маскирам …”
      Какъвто и да бъде Вашия персонаж, престъпете към работа: превърнете се в него или нея и разказвайте за себе си.
      Приказка или басня
     Друг вариант на първото упражнение се състои в разказ на приказка или басня.  Отново изберете това, което Ви харесва – най-доброто е това, което дойде първо в ума. Това може да бъде детска приказка, класически мит, каквото искате.
Вие можете да започнете така: „Имало едно време  една красавица, която била приспана за дълго от една мащеха. Тя лежала на легло, скрито в дълбините на замъка.  Около замъка имало  ограда от жив плет.  Много крале и принцове идвали да видят красавицата, но не било по силите им да преминат оградата…”
      За да се извлече от разказа максимална полза, Вие можете да го разширите с всякакви други персонажи или предмети.  При това всеки път разказвайте за себе си.  Така в този разказ Вие можете да бъдете девойка, мащеха, замък, жив плет, един от принцовете и т.н.
      Представяйки си, че сте жива плет, бихте могли да кажете: „Аз съм жива плет. Аз съм здрава, гъста и бодяща. Моите клони са жилави и преплетени, така че хората да не могат да преминат през мен Моята задача е да стоя така, че да охранявам девойката, която спи вътре в замъка…”
      Сън
      Изберете някой от Вашите сънища.  Преди всичко може да изберете някой наскоро сънуван или често сънуван.
      Разкажете своя сън. При това, използвайте не минало, а сегашно време. 
     След това, както и в упражнението с приказката, станете един от хората или предметите в този сън и разкажете за себе си.
     Спомнете си, какво изпитвахте веднага, след като се събудихте от този сън. Това приятно или неприятно чувство беше?
     Хареса ли Ви как завърши сънят? Ако не, Вие можете да разширите упражнението, променяйки края му.  Разкажете новия финал на съня, така както разказвате целия сън, т.е. използвайте сегашно време.
     Проверете дали сте удовлетворени от края на съня. Ако не, обмислите още един или няколко финала. 
      Предмет в стаята
     Огледайте стаята, в която се намирате. Изберете някакъв предмет. Най-добре този, който първи попадне на погледа.  Сега се превърнете в този предмет и разкажете за себе си.
      Например: „Аз съм врата. Тежка, правоъгълна и дървена.  Понякога аз заставам на пътя на хората. Но когато аз правя това, те просто ме бутат или дърпат…”
За да усили ефективността на упражнението, помолете  партньора си да поговори с вас, като със съответния предмет.  Партньорът няма нужда да интерпретира това, което му казвате.  Той е длъжен просто да разговаря с Вас като с врата, комин, пътен знак и пр.
      Например:
     Протогонист:  „Аз съм врата. Когато аз стоя на пътя на хората, те бе блъскат или дърпат”.
     Партньор: „Врата, какво чувстваш, когато хората те блъскат?
    Протогонист:  „Сърдя се! Но аз съм врата и не мога да говоря. Просто им позволявам да правят това с мен”
     Протогонист:  „Това ли е всичко? А не искаш ли да промениш съдбата си, да се чувстваш по-добре?”
      Преглеждане на спектакъл от Вашия живот
      За изпълнението на това упражнение е необходимо някой да изпълнява ролята на „гид”, да чете текст, докато Вие се намирате в състояние на отпускане (релакс).  Ако няма такова лице, то трябва да запишете „гид” на аудиозапис и да го слушате докато разпускате.  За групово прилагане един „гид” е достатъчен.
Не е необходимо „гидът” да повтаря дума по дума текста, който е поместен по-долу. По-добре е да запише за себе си накратко няколко ключови пункта, така че да не бъде объркана последователността от стъпки, а самия текст може да излага със свои думи.  Между предложенията той трябва да прави достатъчно дълги паузи.  Това ще позволи на участниците да се задълбочат в своите визуализации.
      Отпускането може да стане на стол или в легнало положение на пода.  Очите следва да са затворени. След тази подготовка „гидът” започва да води:
      • „Представи си, че си в театър.  В очакване на началото на спектакъла.  Това е спектакъл на твоя собствен живот.
      • Какъв вид спектакъл очакваш да видиш? Комедия, трагедия? Драматична постановка или битова пиеса?  Интересен ли е този спектакъл или скучен, героичен и епичен или делничен и безславен.  Какъв е той?
      • Пълна ли е залата на театъра, полупразна или празна?  Готова ли е публиката да изпита възхищение или ще скучае?  Тя весела ли е или плаче? Готова ли е тя да аплодира или ще прекъсне представлението – и какво още?
      • Как се нарича този спектакъл – спектакъла на твоя собствен живот - да?
      • А сега светлините полекичка гаснат. Всичко утихва. Завесата се вдига. Твоят спектакъл започва.
      • Ти виждаш първата сцена. Това е най-първата сцена в живота ти.  Ти си много, много малък в таи сцена.  Какво виждаш сега около себе си? Кой е там? Виждаш ли лица или фрагменти от лица? Ако виждаш лице, обърни внимание на него, на неговото изражение. 
      • Какво чуваш? Осъзнай какво чувстваш. Може би имаш чувство като усещане за тяло? Може би изпитваш някаква емоция?  Усещаш ли някаква миризма или вкус?
      • Сега постой тук и се опитай да осъзнаеш тази първа сцена от твоя спектакъл
      • ПАУЗА
      • „Сега сцената се променя. В тази и следващата сцена от твоя спектакъл ти си малко дете във възрастта от 3 до 6 години. Къде си ти? Какво виждаш около себе си/ Има ли там други хора? Кои са те?
     • Не ти ли казват тези хора нещо? Не им  ли казваш ти нещо? Чуваш ли там някакви други звуци?
    • Как се чувстваш в тази сцена? Не изпитваш ли някакво усещане за тяло? Не изпитваш ли някакви емоции? Може би усещаш някакво ухание или вкус?
     • Сега постой тук и се опитай да осъзнаеш тази сцена от твоя спектакъл, когато си на възраст между 3 и 6 годинки.
    • ПАУЗА
    След това „гидът” с помощта на познатите вече реплики води протогонистът към следващите сцени от спектакъла:
      = Сцената на подрастващия, когато ти си на 12-16 години.
      = Сцената на пълнолетието – 18 години.
      = Сцената на възрастта, в която си сега.
      = Сцената на бъдещите 5 или 10 години.
     Последната сцената от твоя спектакъл е сцената на твоята смърт.  В репликата на гида в тази сцена трябва да прозвучи въпроса: „На колко си години в тази последна сцена от твоя спектакъл?”
      Накрая „гидът” моли протогонистът да се завърне в настоящето.
     За това упражнение е необходимо достатъчно време.  „Спектакъла” не може да бъде прекъсван.
     Накрая на упражнението протогонистът споделя впечатленията си с групата или с партньора.

      Превод: Ian Stewart, Vann Joines. TA Today (Part IV), Lifespace Publishing. Nottingham and Chappel Hill, 1987

Категория: Други
Прочетен: 1730 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 12.05.2012 17:10
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1069858
Постинги: 1098
Коментари: 116
Гласове: 1040
Архив
Календар
«  Април, 2012  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30