Диагностика на ученици с проблемно поведение. Въпросник на Т.М. Ахенбах за родители.  

Забележка: Въпросникът е адаптиран в НМЦ «ДАР» им. Л. С. Выготского (Москва, Русия) и Центъра за изследване на детето към Йелския университет  (Ню-Хейвън, САЩ). Copyright by T. Achenbach.

Диагностика на ученици с проблемно поведение. Въпросник на Т.М. Ахенбах за учители 

Забележка:Въпросникът е адаптиран в НМЦ «ДАР» им. Л. С. Выготского (Москва, Русия) и Центъра за изследване на детето към Йелския университет  (Ню-Хейвън, САЩ). Copyright by T. Achenbach.

Методика за изследване нарушения в пространствената ориентация и конструктивен праксис при деца - втора част

(стимулен материал)

Методика за изследване нарушения в пространствената ориентация и конструктивен праксис при деца - първа част

(методика на Кос) 

                Модифицираният вариант включва вместо кубчета, табла с квадрати,  оцветени в подходящи за задачите цветове: 10 бели, 10 черни квадрата и квадрати наполовина оцветени  (щриховани) по диагонал оцветени.

                Прилагане: Всички картички се поставят на масата пред ИЛ. Предлага се на ИЛ да направи орнаменти по макетите, като те нарастват по сложност. (от №1 до №10). Ако детето се затруднява, то може да му се предложи да използва като помощ макетите с нанесени в тях квадрати.

Обработка на резултатите: Отчита се времето за изпълнение на задачите:

Ш  от №1 до №6 – 60 сек;

Ш  от №7 до №10 – 120 сек;

Ако ИЛ се справи преди изтичане на времето се приеме, че е налична  добра пространствена ориентация, високо ниво на развитие на нагледно-образно мислене и конструктивен праксис.

При ИЛ със съхранен интелект задачите от №1 до №8 не представляват трудност. Сложности се появяват едва при задачи №9 и №10, които с леснина могат да бъдат преодолени пори използване на макетното табло.

Използване на методиката по обучаващ експеримент на А.Я.Иванов

Експеримента се базира на разбирането на Виготски, който определя две нива на умствено развитие на детето:

а) „актуално ниво“ – това е запис на знания и умения, които са били формирани към момента на изследването на база на завършени психични функции и минал опит;

б) „потенциално ниво“ – способността на детето да овладява нови знания.  Приема се, че детето може да достигне високо актуално ниво, само с активното въздействие от страна на възрастните.  По тази причина най-съществения критерий за оценка на умствените възможности на детето се явява „потенциалното ниво“ на детето, т.е. способността му да усвоява нови знания с помощта на възрастните непосредствено в хода на изследването.

Провеждане на експеримента (стъпки):

1.Предлага се на ИЛ да подреди орнаменти №1 и №2.

2.Ако Ил не успее, тогава следва да му се обясни и му се помогне като пред него се демонстрира.

3.Обучението започва с орнамент №3.

Ш  Първият „урок“ се изразява в подбор от експериментатора на нужните за орнамента картички;

Ш  Вторият урок  се заключава в подреждане на орнамента от експериментатора, след това се разваля и се предлага на детето да го подреди;

Ш  Третият урок – съпровождащо обяснение при подреждането на орнамента от експериментатора с последващо повторение от детето.

Ш  Ако задачата е изпълнена, се предлага контролно задание (орнамент №4) с цел, установяване способностите на детето да пренесе способа на действие.

Анализът на резултатите се извършва по следните направления:

o    Променлива величина, зависеща от успеваемостта на детето  се явява броя на „уроците“, които са дадени от експериментатора;

o    Оценява се успеваемостта при пренасяне на способа на действие (алгоритъма) при изпълнение на аналогични задачи;

Децата със съхранен интелект имат активна ориентация, добра възпприемчивост към предлаганата помощ, способност да пренесат бързо способа при аналогичните следващи задачи, при това намаляват времето за изпълнение.

Умствено изостаналите деца изпълняват заданието по друг начин:

o    Ориентировъчната им дейност е пасивна и вяла;

o    Изискват много по-сериозна помощ (често се налага провеждането на 3-4 „урока“);

o    Пренасянето на опита често се оказва невъзможно (в онези случаи, при които успяват, постигат това след продължителен период от време).

Психодиагностика. Детска психология. Методика „Възприемане и узнаване на фигури“

                Цел: Изследване процесите на възприятие, мислене и паметови функции.

Описание: Психологът показва на детето табло с изображения на 9 различни фигури и му предлага внимателно да разгледа всяка една от тях, като се опита да ги запомни.  Време за експозиция – 10 сек. След това скрива таблото и показва второ табло с 25 изображения на включващи тези от първото.  От детето се иска да посочи фигурите от първото табло.

Първа инструкция: Сега ще ти покажа табло с изобразени на него различни фигури. Ще имаш 10 секунди, през които да ги наблюдаваш. Твоята задача е да запомниш колкото се може повече от тях.

Втора инструкция: Сега ще ти покажа второ табло с повече фигури. От теб се иска да ми посочиш онези фигури, които според теб е имало на първото табло.

Обработка на резултатите:

Психологът отбелязва количеството правилно и неправилно посочени фигури. Нивото на узнаване (Е) се изчислява по формулата:

                М

          Е = -  + N.

               9

Където,

-          М – брой правилно посочени фигури;

-          N – брой неправилно посочени фигури;

Най-оптималното ниво на узнаване е равно на единица. По тази причина колкото резултатът се приближава до единица, толкова по оптимални са процесите на узнаване на нагледен материал.  По аналогичен път могат да се изследват способностите за узнаване на друг материал“ буквен, словесен.

Психодиагностика на възприятие. Експерименти за фигура и фон.

ТЕСТОВА БЛАНКА – СТИМУЛЕН МАТЕРИАЛ






Пренаситена структура на изображение, предизвикващо дискомфорт.



Илюзия на Мюлер-Лайер или илюзия дължината на стрелата

Психодиагностика. Методика за диагностика на тип мислене – „Извеждане на съществени признаци”

(1) Цел: Диагностика на особености на мисленето – способности за диференциация на предмети и явления по съществени от несъществени и второстепенни признаци. По характера на изведените признаци се съди за доминантния тип мислене – конкретно или абстрактно. Тестът може да се прилага за деца (8-12г.) и за възрастни. Предназначен е само за индивидуално тестиране.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (набор от думи, напечатани на бланка). Думите в задачите са подбрани по такъв начин, че изследваното лице е принудено да активира своите способности за улавяне абстрактното значение на едно или друго понятие, отказвайки се от много по-лесния и набиващ се на очи, но неверен способ за решение на задачата,  при който вместо съществените признаци, съществува уловка да бъдат изведени частни, конкретно-ситуационни признаци.

(3) Инструкция за деца: „Тук (показва се бланката) както виждаш са дадени редове от думи, които представляват 20 задачи. Всяка задача се състои от една дума, която е извадена пред скобите, а в скобите са поставени 5 думи (показва се на бланката).  От теб се иска, от тези 5 думи, да намериш само 2, без които думата пред скобите не би могла да съществува и да ги кажеш.  Например, думата пред скобите е „градина”, а в скобите са: „растения, градинар, куче, ограда, земя”. Тогава логиката на мислене може да бъде следната: градината може да съществува без куче, ограда и дори без градинар, но без земя и растения градината не може да съществува – тогава тя би била нещо друго, но не и градина.  Следователно избраните две думи са „земя’ и „растения”.

(3) Инструкция за възрастни: „На всеки ред на бланката има по една задача, състояща се от думи. Първата дума е поставена пред скоби, а в скобите има други 5 думи.  Всички думи в скобите имат някакво отношение към думата пред скобите, но две от тях се намират в най-голяма връзка с нея. От вас се иска да намерите точно тези две думи и да ги назовете.

Забележка:

= Индивидуалното тестиране се налага поради това, че по време на изпълнението на задачите с изследваното лице може да се общува, задавайки му въпроси. Нерядко в процеса на подобно обсъждане изпитваният дава допълнителна информация и поправя грешките си.

= Задължително всички решения на задачите, а също така и допълнителните обсъждания (въпроси, коментари и пр.) на изследваното лице се записват в протокол.

(4) Тестови материал

1. Градина (растения, градинар, куче, ограда, земя)

2. Река (бряг, риба, риболов, тиня, вода)

3. Град (автомобили, здания, тълпа, улица, велосипед)

4. Плевня (сеновал, кон, покрив, животни, стени)

5. Куб (ъгли, чертеж, страна, камък, дърво)

6. Деление (клас, делимо, молив, делител, хартия)

7. Колело (диаметър, елмаз, проба, закръгленост, злато)

8. Четене (очи, книга, текст, очила, думи)

9. Вестник (истина, произшествие, кръстословица, хартия, редактор)

10. Игра (карти, играчи, зарове, наказания, правила)

11. Война (самолет, пушки, сражения, оръжие, войници)

12. Книга (рисунки, разказ, хартия, заглавие, текст)

13. Пеене (звън, изкуство, глас, аплодисменти, мелодия)

14. Земетресение (пожар, смърт, колебания на почвата, шум, наводнение)

15. Библиотека (маси, книги, читалня, гардероб, читатели)

16. Гора (почва, гъби, ловец, дърво, вълк)

17. Спорт (медал, оркестър, състезание, победа, стадион)

18. Болница (помещение, инжекция, лекар, термометър, болни)

19. Любов (рози, чувства, човек, срещи, сватба)

20. Патриотизъм (град, приятели, родина, семейство, човек)

(5) Обработка на резултатите (ключ)

1. Растения, земя

2. Бряг, вода

3. Здания, улица

4. Покрив, стени

5. Ъгли, страна

6. Делимо, делител

7. Диаметър, закръгленост

8. Очи, текст

9. Хартия, редактор

10. Играчи, правила

11. Сражение, войници

12. Хартия, текст

13. Глас, мелодия

14. Колебания на почвата, шум

15. Книги, читатели

16. Почва, дърво

17. Състезания, победа

18. Лекар, болни

19. Чувства, човек

20. Родина, човек

(5) Интерпретация на резултатите

Наличието на голям брой погрешни съждения свидетелстват за преобладаване на конкретно-ситуационното мислене над абстрактно-логическото. Ако изследваното лице в началото дава погрешни отговори, но след това се поправя, тази реакция може да се разглежда като проява на импулсивност и прибързаност поради безпокойство, висока тревожност, прекалено старание за бързо справяне със задачите.

(6) Оценка на резултатите

Оценява се броя на дадените правилни отговори, превърнати в балове по таблица (норми):

# 9 бала – 20 правилни отговори (без корекции или с 1-2 корекции);

# 8 бала – 20 правилни отговори (с от 2 до 4 корекции);

# 7 бала – 19 правилни отговори;

# 6 бала – 18

# 5 бала –  16-17 (норма за възрастни)

# 4 бала –  14-15  (норма за деца)

# 3 бала – 12-13

# 2 бала – 10-11

# 1 бал – 9 

Тест за зрително запомняне и конструктивни умения

(тест с пръчици на Голдштейн — Ширер)

Тестът е за деца на 5-6 г. На ИЛ се предлага да възпроизведе от пръчици с различна дължина 6 различни фигури по образец (табло). Първите три фигури се изпълняват от детето, като му се предоставя таблото с образеца, а останалите след 3-5 сек. наблюдение и скриване на таблото.

Инструкция: Разгледай тази фигура внимателно и след това се опитай да я направиш от пръчици (при втория вариант – да я конструираш по памет).

         Оценка: Правилно възпроизведените фигури № 4, 5, и 6 се оценяват с 1 бал, при грешка – 0 бал.  Фигурите № 7, 8, и 9 се оценяват с 2 бала, а при промяна на размера, но със запазена форма – 1 бал; при други грешки – 0 бал.

Норматив

За деца на 5 г. се допускат 1-2 грешки, с обръщане на фигурата или промяна на размерите.

За деца на 6г. Задачата не би трябвало да представлява трудност. 


Образци на фигури - тест на Голдщейн-Ширер

Тест за пространствен праксис, сформираност на формообразуващи движения и зрително-моторна координация

 (фигури  на Елис)

Прилага се за деца над 8 г., като на ИЛ се предлага набор от 10 фигури (рис. 9) от теста на Елис. От детето се иска да ги възпроизведе (нарисува) по памет. В зависимост от степента на допуснатите грешки, всяка фигура се оценява с 1, 0,5 и 0 бала (виж рис. 10). След това оценките се сумират.  Причини за нисък резултат могат да бъдат: конструктивна апраксия, тактилна и зрителна агнозия.  За диференциация на разстройството на зрителния гнозис от диспраксията, следва резултатите от това задание да се съпоставят с резултатите от теста с пръчици на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстите на ръката (праксиса на ръката). Графическият тест на Елис е диагностично достатъчно чувствителен към резидуално-органическа енцефалопатия при детето. 
Пример; Варианти на възппоизведени фигури на Елис, оценени с 0,5 бал.



Образци фигури на Елис.

Тест за пространствен и конструктивен праксис анализ и синтез на форми и сензомоторна интеграция (фигури на Кос)

         Тестът позволява да се определи и способността на детето да се обучава (виж тест с код-419). На детето се предлага да подреди от кубчета изображение от табло. Оценява се времето, за което е изпълнена задачата по 4-бална система (табл. 6). Методиката позволява да се оцени сформираността на операции за зрително-пространствен анализ и синтез, нивото на развитие на нагледно-образното мислене, способностите за програмиране и последователна реализация на конструктивна дейност.  Коровото осигуряване на подобна дейност инициира включването на няколко функционални системи.  При възрастните доминиращо участват теменните, тилни и челни отдели на мозъка. При децата освен тях се включва и пирамидалната система (прецентрална и постцентрална извивка, премоторна кора), ранното поражение на които  влияят върху конструктивната дейност.  По данни на Е. Taylor, фигура 1 е достъпна за безпогрешно изпълнение от повечето деца на 6 г. и по-големи (по-долу са дадени границите на нормата). Фигура 2 – за деца на 7 и повече години; фигура 3 – за деца на 9 и по-големи; фигури 4 и 5 – за деца на 10 и по-големи. 

Тест за пространствения праксис недостатъчна сформираност на формообразуващи движения,

непълноценност в зрително-моторната координация

(„Копиране на фигури“)

        Тестът е с достатъчно висока диагностична способност по отношение нарушения на пространствения праксис, недостатъчна сформираност на формообразуващи движения, непълноценност в зрително-моторната координация.  Е. Taylor предлага набор от фигури за копиране от други психометрични методики, които са най-адекватни за решаване на диагностичната задача (рисунки 34).
        Без груби грешки повечето от децата възпроизвеждат по образец фигура 1 за 3 годишни; фигура 2 – 5 годишни;  фигура 3 – 5,5, години; фигура 4 – за 6 години; фигура 5 – за 7 години.
   Даденият набор от фигури е адекватен към невропсихологическа диагностика на деца на възраст 4 години и повече.  В този случай възрастовите нормативи за изпълнение на предложените фигури ще съответстват с поправка от 1 година при децата със съхранен интелект, на 2 години – при деца със задръжки в психическото развитие; с 3 го9дини – при деца с умствена изостаналост в степен дебилност (лека степен). 

Символни задачи за социалното “Аз” (методика на Е. Зилър)




1.Самооценка – най-лявото кръгче има най-висок ранг на самооценка, а най-дясното – най-нисък.

2.Власт (доминантност) – От позиция 1 към позиция 5 доминантността на индивида нараства, позиции 3 означават равнопоставеност в междуличностните отношения.

3.Изборът на кръгчето, което не е интегрирано с другите, е израз на висок индивидуализъм.

4.Социална зависимост (степента, в която лицето възприема себе си като част от група) – Когато индивидът поставя себе си вътре в триъгълника, това се интерпретира като зависимост от другите, а извън него е израз на независимост. 

Експресна психодиагностика „Склонност към лъжа“

             Лъжата е индивидуално-психологическа особеност, изразяваща се в съзнателно изкривяване действителното състояние на нещата, в стремеж да се създаде неправилно впечатление за факти и събития.  Лъжливостта противоречи на общочовешките норми.

При лъжата следва да се отличава т. нар. изкривяване на информацията  в резултат на недоразвито мислене, неумение да се разграничи желаното от действителното (при децата в ранна възраст, при които лъжата е мнима).  Особен случай се явява патологичната лъжливост, която обикновено се свързва с некритична вяра в реалността.  Обикновено във взаимоотношенията лъжата се проявява при наличие на враждебност, подозрителност и конкуренция. За да се разбере лъжата, следва да се определят мотивите и причините за нея.  Като тип отношение и психологическа черта лъжата се преодолява посредством  възпитание, основано на доверие между възпитаваният и възпитаващият.
Инструкция: Обградете с кръгче числото, което в най-голяма степен отговаря на вашето мнение.

„0" - това въобще не се отнася за мен

"1" - в повечето случаи това не е характерно за мен

"2" - съмнявам се, че това може да се отнася за мен

"3" - не се решавам да го отнеса за себе си

"4" - като че ли се отнася за мен, но не мога да съм сигурен

"5" - струва ми се, че се отнася за мен

"6" - това се отнася точно за мен.

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - трета част

Насоченост на личността

Личността е това, към което се стреми. Ако искате да разберете главното в един човек, то трябва да разберете какво движи този човек, какво е неговото настояще и неговите стремежи.  Насочеността на личността често се описва с думите „преобладаващи интереси и стремежи“, „йерархия на мотиви“, а друг път като „лична идеология“.

Известни са три вида насоченост на личността:

1.Насоченост към себе си – ориентирана към пряко възнаграждение и удовлетворяване по какъвто и да е начин на цели; свързва се с агресивност за достигане на статус и власт.

2.Насоченост към общуване – стремеж при всякакви условия да се поддържат отношения с хората; свързва се с ориентация за съвместна дейност.

3.Насоченост към дейност – заинтересованост от разрешаване на делови проблеми; свързва се със стремеж към изпълнение на дейността колкото се може по-добре.

Насочеността е нагласа (установка), включваща следните свойства на личността:

-          влечения – най-примитивна биологически обусловена форма на насоченост;

-          желания – осъзната потребност и влечение към нещо определено;

-          стремежи – възниква при включване в структурата на личността на желания с волеви компонент;

-          интереси – познавателна форма на насоченост към предмети;

-          склонности – възниква при включване в интереса на волеви компонент;

-          идеали – съдържа конкретизируема в обра или представа предметна цел;

-          мироглед – система от етични, естетични, философски, естествено-научни и други възгледи за обкръжаващия свят;

-          убеждения – висша форма на насоченост – това е система от мотиви на личността, подбуждащи я да постъпва в съответствие със своите възгледи, принципи и мироглед.

Възрастови особености на егоцентричната насоченост.

Егоцентризмът е съсредоточесност на съзнанието и вниманието на човек изключително към себе си, като се съпровожда с игнориране на всичко, около и свързано с него.  Сериозни изследователи на егоцентризма са: З. Фройд, А.Адлер, Ж. Пиаже, Л. Виготски и др., които са стигнали до извода, че с изменението във възрастта, се променя и нивото на егоцентризъм.  Във възрастта от 10 до 20 години при високо ниво на егоцентрична насоченост се наблюдава спад на егоцентризма; от 20 до 30 години – средно ниво, което остава практически непроменено; от 30 до 40 години -  наблюдава се рязък спад в насочеността на личността към себе си, а след 40 години нивото на егоцентризма започва постепенно да нараства.

През периода на подрастващата възраст и ранното юношество егоцентричната насоченост се характеризира с ниска самооценка, раздразнителност, агресивност и невротизъм.

В периода на късно юношество картината частично се променя и егоцентричната насоченост се проявява чрез високо ниво на раздразнителност, агресия, подозрителност, силно изразен стремеж за охрана на собствените граници (вещи, статус, придобивки, права и пр.), но се появява и чувство за вина. Точно в този стадий настъпва особено рязка диференциация на егоцентризма по полов признак, като при момичетата той е в пъти по-силно изразен, отколкото при момчетата.

Във възрастта на ранната зрялост егоцентричната насоченост на личността се характеризира с ниско ниво на самооценка, семейна и обща тревожност, високо ниво на подозрителност, враждебност и агресия.

В етапа на средната зрялост – ниско ниво на тревожност, ниска самооценка, неудовлетвореност, агресия и семейна неудовлетвореност.

За егоцентричната насоченост в ранна и средна юношеска възраст е присъщо светоусещане с позитивна насоченост към обкръжаващия свят. В началото на периода на късното юношество картината кардинално се променя, като светоусещането заема противоположен знак.  Следва да се подчертае, че в периода на ранната зрялост се появява допълнителен фактор, който до момента не е съществувал в зависимост с нивото на егоцентризъм – това е семейния фактор (през този период най-често хората създават семейство).

Източник:  http://www.psyhodic.ru/arc.php?page=1798

Детска психология. Психодиагностика. Тест за егоцентрични асоциации - втора част

Таблица с норми за оценка на нивото на егоцентрична насоченост за подрастващи и младежи.

Много ниското ниво (нулево) на индекса означава, че ИЛ е разбрало неправилно инструкцията.

Много високото ниво  може да е признак за акцентуация на личността върху себе си.

При анализа следва да се отчита, че егоцентризма и егоцентричната насоченост  е свойство на личността. То характеризира нейната позиция и представлява сама по себе си центрация и фиксация на социалните установки върху самата нея, върху нейните мисли, представи, действия, цели и пр.

В началото на тийнейджърската възраст егоцентризмът се включва от саморефлексията.  Егоцентричната насоченост детерминира позицията на личността и способства за нейната автомизация от другите хора.  Тя се отключва от потребността за собствен успех, от съчувствие, от покровителство, от общуване и разбиране от другите (афилиация), от самоутвърждаване. Винаги действа в защита на собствения „Аз“, в т.ч. се явява и психосексуална потребност.

Допълнителна пояснителна информация:

Егоцентризмът влияе върху познавателните възможности на личността, възпрепятства ефективното общуване и взаимодействието с другите хора, забавя развитието на морално-нравствената сфера и като цяло на самата личност.

Лицата с високо ниво на егоцентризъм често са конфликтни, тъй като не отчитат, а в общуването изпращат съобщения със смислено съдържание, което води до неразбиране и междуличностни проблеми.

В морален план егоцентризмът се проектира чрез егоизъм, който се проявява в опитите да се използват другите хора за удовлетворяване  на собствени потребности и интереси, а също и чрез прагматизмът, т.е., всичко свързано с живота на личността преминава през фокуса на личния интерес за своя полза.

В детска и юношеска възраст фактори за активизиране на егоцентризъм могат да бъдат:

-                      лансиране, хвалене от страна на родители и учители;

-                      активно стимулиране към постигане на успех;

-                      недостатъци в контактите на детето с връстниците;

-                      създадени навици за доминиране, налагане със сила над другите още в детските години;

Ниското ниво на егоцентризъм се явява в резултат на постоянен натиск върху личността на детето от страна на авторитети (родители, учители, ученици).

В някои случаи високите нива на егоцентрична насоченост  може да бъде ситуативно обусловена от особено значими за личността хора.

Наличието на устойчиво проявяващ се висок егоцентризъм в детска и младежка възраст води до стереотипизирането и превръщането му в психопатологична черта на характера, а неадекватно ниското ниво – до конформизъм и социална пасивност.

Корекция: Корекцията за балансиране нивото на егоцентризъм означава личността да постигне и развие способност за разбиране на другите хора, с които взаимодейства, да се тренира способността да се поставя на мястото на другите, да бъде внимателен към обкръжението си.  Лицата с високи нива е целесъобразно да участват в тренинг програми за сензитивност на общуването и децентрация.

Самоутвърждаване – стремеж на човек към съхраняване на висока самооценка и потвърждаване на нейната истинност в оценките на другите за него, а също и предизвиканото от този стремеж поведение. Самоутвърждаването заема място в структурата на мотивационно-потребностната сфера на личността – доминиращо или стандартно. При определени условия потребността от самоутвърждаване може да приеме ненаситен характер. В такива случаи се формира специфична насоченост на личността – особено лична, егоцентрична.

Първо, егоцентризъм означава крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. Значението на егоизъм означава себелюбие, поставяне на личните интереси пред интересите на другите. Егоизмът е начин на поведение, който се обуславя от мисълта за собствената полза, изгода и защита на собствените интереси, като обикновено се характеризира с определена доза себелюбие. Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. Той е нормално явление у детето докъм шест-седемгодишна възраст. През този период се осъществява постепенно разграничаване между Аза и външния свят, но мисленето остава преди всичко субективно: детето гледа на явленията и на проблемите, които изникват пред него, единствено от своята гледна точка.

Възприемането единствено на своята гледна точка и свеждането й до собствения опит се дължи на невъзможността на мисълта да сравнява няколко показателя. Детското разсъждение свързва различните детайли без логическата нужда помежду им, на основата на неконтролируеми аналогии или заключения, като се наблюдава невъзможност за сглобяване на класове или съчетаване на взаимовръзки. Нека разгледаме примера, даден от Пиаже, за да покаже развитието на егоцентричната мисъл:

„Болно дете на възраст две години и девет месеца иска портокали; тъй като няма му обясняват, че са още зелени. Докато пие чая си от лайка няколко минути по-късно, детето констатира: „Лайката не е зелена, вече е жълта; дай ми портокали!” . От този пример ясно се вижда пренебрегването на обективните връзки, както и нечувствителността на детето към каквато и да е проверка или доказателства. Мислите са подчинени на желанията и потребностите му за получаване на удоволствие. Околният свят се възприема единствено като отговор на неговите нужди и желания. Намаляването на тази личностна характеристика се разглежда в хода на социализирането на детето и приемане на нормите и правилата, по време на възпитанието му. Развивайки мисленето и натрупвайки опит на базата на проба-грешка, разсъжденията стават по устойчиви, поради формирането на трайни асоциативни връзки. Извеждането на детето от семейната среда и социализирането му в институции – детска градина, училищна среда, води до разбирането, че то невинаги може да задоволи потребностите си веднага, както и, че трябва да се съобразява с различни правила и норми на поведение, които намаляват възприемането на себе си като център на света. Азът става по-устойчив и да се подчинява на принципа на реалността, което води до забавяне на разтоварването на либидната енергия. Започва да се отчита времето, като категория, и да се формира логическото мислене.

Като обобщение ще направя, че двете състояния се наблюдават през целия живот на човек. Егоизмът ни е биологично присъщ, поради инстинктивната ни природа. Културното влияние може да намали въздействието му, но не и да го премахне. Егоцентричността на човек е характерна за определен етап от развитието му, когато Азът и мисловния процес като негова характеристика, не е толкова устойчив. В процеса на възпитание и карайки детето да развива различни гледни точки, въздействието му намалява, но не означава, че изчезва. Неприемането на чуждите позиции и акцентиране върху вярването за абсолютната правота може често да се наблюдава в изявите на хората. Това поведение не дава възможност да се приеме нова информация и стеснява кръгозора на човек и начина му на възприемане на действителността около него.