Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797563 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от Април, 2018 г.
2  >  >>
 


                  Тест за изучаване степента на удовлетвореност от функционирането

                                               в различни жизнени сфери (И.Колер)

 

Предназначение

Тестът е предназначен за възрастни и е от психологически инструменти за изследване на фрустрацията. Предназначен е за изучаване степента на удовлетвореност на респондента от своето функциониране в основните сфери на жизнена дейност.

Методиката е особено ценна с това, че може да бъде приложена преди началото на консултация или психотерапия на клиента, с цел установяване на проблеми в някои от основните сфери на жизнена дейност.

Скали (източници на трудности):

-съпружеския живот и интимни отношения;

-взаимоотношенията с родствениците (разширено семейство)

-взаимоотношения в работата и професионална дейност;

-социалната сфера.

Инструкция:  Пред Вас има списък с твърдения, отнасящи се до различни сфери на жизнена дейност. Прочетете всяко твърдение и изберете един от предложените варианти за отговор.

Обърнете внимание: твърденията от 1 до 24, касаят Вашите взаимоотношения с родствениците (съпрузи, съпруги, родители, тъща, тъст, свекър, свекърва и др.). Ако в обкръжението Ви няма такива лица – не отговаряйте на тези въпроси.

В случай на нерегистриран брак или развод, ако Вие разглеждате Вашите партньорски отношения като достатъчно устойчиви и продължаващи, независимо от развода (например, във връзка с възпитанието на децата), отговорете на съответните въпроси.

Ако списъкът с твърдения не съдържа някои важни според Вас проблеми и трудности от живота Ви, то моля, допишете ги в края на бланката.

Варианти за отговор:  

-съвършено верно (ако твърдението отразява абсолютно точно Вашите проблеми);

-по-скоро вярно (ако твърдението отразява достатъчно точно Вашите проблеми);

астично – да, частично – не (ако твърдението отразява само частично точно Вашите проблеми);

-по-скоро невярно (ако твърдението по-скоро не отразява точно Вашите проблеми);

-съвършено невярно (ако твърдението въобще не отразява Вашите проблеми);

 

Въпросник

1.Бракът ми страда от недостатъчно взаимно разбиране.

2.Бракът ми страда от недостатъчно взаимна нежност.

3.В резултат на нарушени сексуални отношения, имам затруднения в съпружеския си живот.

4.В резултат на различния ни подход при възпитанието на децата, имам трудности в съпружеския ми живот.

5.Различията, произтичащи темперамента и характера, са причина за трудности в съпружеския ми живот.

6.Различното отношение към разпределението на домашните задължения, води до провал в съпружеския ми живот. 

7.Имам недоразумения с партньора си по въпросите на парите, които водят до трудности в съпружеския ми живот.

8.Имам проблеми в съпружеския си живот, поради различно отношение към намерението ни да имаме деца.

9.Отношенията в съпружеския ми живот са опорочени от извънбрачни връзки. 

10.Отношенията ни в съпружеския живот страдат поради разногласия по повод съвместното прекарване на свободното време.

11.Имам конфликти в съпружеския си живот, поради прекалена заетост в работата.

12.Имам разногласия с майка ми.

13.Имам разногласия с баща ми.

14.Имам трудности във взаимоотношенията с моите братя и сестри.  

15.Имам напрежение в отношенията с тъста (свекъра).

16.Имам напрежение в отношенията с тъщата (свекървата).

17.Децата ми създават много проблеми.  

18.Имам конфликти с приемните (осиновените) ми деца.  

19.Имам трудности в отношенията с роднините на съпруга (съпругата) ми.

20.Имам трудности в отношенията с роднини, с които обитаваме един дом (къща, квартира или са непосредствени съседи).

21.Считам, че моята семейно-битова ситуация (условия) е неудовлетворителна.

22.Тежи ми, че съм задължен (а) да се грижа за болен член на семейството.

23.Не съм доволен от своята работа, защото не удовлетворява професионалните ми интереси.

24.Пречи ми ежедневната монотонност в работата ми.

25.Многоплановостта в работата ми създава определени трудности.

26.Изпитвам неудовлетвореност от работата ми, защото в нея преобладават административните задачи над професионалните.

27.Имам напрежение с висшестоящите в работата.

28.Имам затруднения в отношенията си с колегите.

29.Имам конфликти с моите подчинени.

30.Не съм удовлетворен от моята работа, защото тя не съответства на моята професия.

31.Не съм доволен от работата си, защото повишените професионални изисквания не отговарят на моята квалификация.

32.Изпитвам неудовлетвореност от работата си, защото трябва да изпълнявам дейност, съответстваща на по-ниска квалификация от моята.

33.Аз имам проблеми във връзка с преумора в работата ми.

34.Удовлетворението от работата ми е помрачено от липсата на достатъчно признание.  

35.Намирам се в трудни отношения с най-близкото си обкръжение (родители, семейство, приятели), защото те имат морални нагласи, които не споделям.

36.Поради различни политически убеждения се намирам в конфликти с хората от най-близкото ми обкръжение.

37.Не споделям религиозните възгледи на хората от най-близкото ми обкръжение и това е подод да имам редица проблеми в отношенията си с тях.

38.Между мен и семейството ми има напрежение поради различията в идеологическите ни позиции.

39.Изпитвам напрежение (неудовлетвореност), защото моите социално-политически нагласи са в противоречие с актуалната обществена действителност.

40.Намирам се в трудно положение, тъй като моите политически убеждения противоречат на обществените изисквания.

41.Изпитвам тревога и напрежение от факта, че не участвам в обществена дейност и организации.

42.Считам за свой недостатък отсъствието на каквато и да е обществена активност в живота ми.

43.Имам особено напрегнат живот поради буквално претоварване с обществени задължения.

44.Моите отношения с приятелите ми (колегите) са трудни и конфликтни, поради различия в политическите и идеологическите ни възгледи.  

45.Преживявам дълбоко негативно, наблюдавайки грешките на политическите и обществени лидери и съм разочарован от тях.

Ключ.

Източник на трудности в съпружеския живот, вопроси: 1-11.

Източник на трудности във взаимоотношенията с родствениците: 12-22.

Източник на трудности в професионалната сфера: 23-34.

Източник на трудности в социалната сфера: 35-45.

Изчисляване на баловете.

Използва се следната схема: 

-съвършено вярно– 5 бала.

-по-скоро вярно – 4 бала.

астично – да, частично – не – 3 бала.

-по-скоро, не е вярно– 2 бала.

-съвършено невярно – 1 бал.

image 

Категория: Други
Прочетен: 1459 Коментари: 0 Гласове: 0
 


               Наративен подход в училище. Работа с насилника, пострадалите и

           свидетелите при ситуация на училищен тормоз. 
(Д.Уинслейд и Дж.Монк)

 

Наративният подход е особено ефективен за справяне при ситуации на тормоз, тъй като предлага техники за работа с трите основни категории, участващи в този процес – жертвата, насилника и свидетелите. Описанието на наративната работа с травмата, което ще бъде дадено по-долу, служи основно за да даде на читателя представа за това какво представлява този начин на работа и да позволи развитие на собствени творчески идеи.

 

1.Работа с жертвата (пострадалите).

Когато се работи с тези, които страдат от тормоз и насилие от връстници в училище, разговорът може да се съсредоточи върху това как в тези ситуации се реализира дисбаланс във властта (неравномерното разпределение на силите) и какви са последиците от този процес.

В това отношение специалистите могат да помогнат на децата и юношите да видят интернализиращия ефекта на тормоза – как тормозът подрива вярата на човек в себе си, като предизвиква страх, вина и самообвинение. След това, в центъра на беседата застава преформулирането на идентичност и отношение, с цел детето (подрастващият) да не се окаже в „битието на жертвата“ и да може активно да формира такива отношения с хората, които са му по душа.

Основните идеи на наративната работа с жертвите е за:

- „слушане от двете страни“;

- „липсващото, но подразбиращо се“;

- идеята за душевната болка, като доказателство.

 

а) „Слушане на двете страни“.

В каквато и чудовищна ​​ситуация да се окаже човек, той винаги реагира на случващото се по някакъв начин, като се опитва да се справи и обикновено никога не остава пасивен.  Друг е въпроса, че тези усилия често се оказват неразпознати, а в ситуация на тормоз, насилие и унижение, те могат да станат повод за подигравка от страна на насилника.  Слушайки „двете страни“, специалистът, работещ с наративен подход обръща внимание не само на историята за случилото се, която е довела човек до състояние да изпита страдание, но и на това, как той се е борил за да преодолее тази ситуация, какво е правил за да защити от поругаване това, което е ценното в живота му. 

 

б) „Липсващото, но подразбиращо се“.

Човек винаги описва което и да е явление (ситуация, факт), като го сравнява с други. Когато човек говори например за несправедливостта или за това, че вече не може да живее по този начин, това означава, че той има еталон (за този еталон не се говори, той пряко не се споменава, но се подразбира), с който прави сравнение – представа (идея) за това, какво е справедливо и как би искал да живее. Задачата на специалиста, работещ с наративен подход е да се осведоми за произхода на този „липсващ, но подразбиращ се“ еталон (стандарт), за да помогне на клиента да изгради история на тези идеи в живота си и да му съдейства за преструктуриране на референтната му група около тези идеи. Преструктурирането на референтната група (re-membering) е практика, основаваща се на идеята, че в живота на човек винаги има важни хора или персонажи, който могат да станат аудитория за предпочитаната история на неговия живот. Наративните практики установяват приноса на тези хора в живота на човек и разкриват как този принос се свързва с онова, което е действително значимо в този живот.

 

в) „Идеята за душевната болка, като доказателство“.

В ситуация на насилие и тормоз, на унижение и поругаване се подлага нещо, което човек счита за важно и ценно. Болката може да се разглежда като доказателство за стремеж да се запази контакт с тези ценности, значения и принципи, а интензивността на тази болка в този случай ще отразява силата на придържане към тези ценности. Продължителността на душевната болка като резултат от преживяното насилие е напомняне на себе си и на другите, че „това не трябва да се случва отново“. Тази болка може да се превърне в движеща сила за създаване на общност за грижи и за социална промяна.

Повече за това - тук. https://narrlibrus.wordpress.com/2009/01/23/pain-as/

 

2.Работа с насилниците.

Основните техники на наративна работа са „работа с ограниченията" и деконструкция на „чувството за право“.

а) „Работа с „ограниченията“.

 Като правило, хората, които упражняват насилие и тормоз, сами не искат и не търсят контакт и разговор за това, което правят. Беседите с учител или психолог се случват по решение на администрацията и се възприемат като препятствие, което е необходимо да се преодолее по пътя към предпочитания живот. Специалистът може да прояви интерес към това, в какво качеството присъстват отношенията с другите хора в този живот, отдавна ли са се появили тези представи за такъв живот и какви са били „ограниченията“ за тяхното осъществяване в ситуациите на тормоз.  („Какво ти попречи да проявиш уважително отношение, да помогнеш, да покажеш дружелюбие, компромис или сътрудничество, когато ти отне тетрадката от Васко“?) „Ограниченията“ се екстернализират (внасят се отвън), но тук задачата на специалистта е да следи, в качеството на „ограничение“ да не встъпи жертвата, трето лице или „естествените свойства“ на насилника.  „Ограниченията“ са определени идеи и практики, свързани с разпределението на властта в отношенията между хората.

 

б) „Деконструкция на „чувството за право“.

В рамките на стремежа за власт присъстват идеи, обясняващи/оправдаващи определено поведение („Аз съм мъж и следователно имам право ...“, „Аз съм по-голям и затова имам право ...“, „Аз съм по-възрастен и затова имам право ...“). Представите (идеите), които придружават „чувството за право“ са универсални, те са извън контекста и не се отразяват (не рефлексират) и по тази причина подходящ начин да се работи с тях е деконструкцията им. По правило, индивидът не е автор на идеите и принципите, от които се ръководи в живота. Те са продукт на определен културно-исторически контекст и способстват за пораждането и възпроизвеждането на определени отношения към властта, полезни за някои социалн групи и потискащи представители на други социални групи. Деконструиращите въпроси са насочени към изясняване на идейния контекста, който е универсален и общозначим.  Наративният консултант пита откъде са се взели тези идеи; има ли в живота на човека други хора, които въплъщават тези идеи и принципи; в какви техни постъпки и действията тези идеи са намерили проявление; в каква форма са намерили реализация; към кого е било насочено това отношение.  Тук консултантът не влиза в пряка конфронтация, но ако насилникът започне да се оправдава, отрича или говори уклончиво, то отново той трябва да се върне към максимално подробното описание на това, което той е направил, като специалистът формулира своите въпроси по такъв начин, че те да способстват и улесняват приемането на отговорност за своите действия.

Този вид консултиране не може и не трябва да бъде дисциплинарна мярка, тъй като то е насочено към подготовката (трениране) на детето и подрастващите да се обръщат и общува с другите без насилие и жестокост. Алън Дженкинс (1990) подчертава, че в ситуации, в които се опитваме да въвлечем хората в процес на промяна на техните начини за общуиване с другите, не бива да забравяме три принципа:

1.Отказ от преписване на отговорността за насилието на външни, неконтролирани от човека обстоятелства.

2.Насърчаване на човека да отхвърли всичко, което му пречи да поеме отговорност за своите постъпки.

3.Признаване и отбелязване на всяка малка част от поемането на отговорността.

 

3.Покана за отговорност.

Въз основа на тези принципи може да се развие цяла поредица от „покани за отговорност“. Тези покани по своето съдържание са въпроси, които се задават в определена последователност и са насочени са към формиране на идентичност и репутация въз основа на уважение към другите хора.

Д.Уинслейд и Дж.Монк изброяват основните етапи на това интервю:  

 

а) Покана за обсъждане на собствената си жестокост.

Специалистът пита ученика „дали би му помогнал да разбере“ това, което е предизвикало и довело до техния разговор. От самото начало се подчертава, че присъствието на подрастващият на този разговор е важна стъпка и специалистът оценява високо това. Същевременно,  за да не се позволи прибягването към репликата „Мен ми казаха и аз дойдох“, специалистът може да попита какъв смисъл за подрастващия има това, че той все пак е дошъл, за да поговорят по такъв сериозен въпрос, дори и да не е дошъл по своя воля. Може например да се каже следното:

-„Трябвала ти е доста смелост, за да дойдеш тук“.

-„Има доста хора, които много съжаляват, че са причинили болка на другите, но за тях е много трудно да признаят това, което са направили. На теб как ти се отдаде това?“

-„Ти си способен да разкажеш това, което си направили. Какво говори това за теб, като човек?“

 

б) Покана за обсъждане на уважителни начини за взаимодействие с хората.

Ако тийнейджърът очевидно не е доволен от това, което е направил, може да му бъде поискано да опише как може да осъществи най-добрите си намерения. Например:

-„Какво мислиш, как трябва да се обръщаш към момичетата?“

-„Какво цениш в приятелството? Какъв тип приятелство обичаш най-много?“

-„Към какви отношения с този човек би се стремил в идеалния случай?“

-„Би ли искал хората да се страхуват от теб? Ако не, то как би искал те да се отнасят към теб? Как би трябвало да общуваш, за да почувстваш, че другите се отнасят към теб точно по начина, по който би искал те да се отнасят?“  

Често обаче човек се стреми да прехвърли отговорността за жестокостта си върху раменете на друг (обикновено това е жертвата): "Тя ме подлудяваше". На подобни реплики може да се отговори по следния начин:

-„Това наистина те е разстроило, нали? Ако наистина те е разстроило, това означава, че би искал към теб да се обърнат и да говорят по различен начин. Според теб как точно?“.

Когато ученикът изрази предпочитанията си към приятелски отношения с връстниците, основаващи се на взаимно уважение (тук не е важно колко това уважение противоречи на предишното му поведение), е целесъобразно специалистът да го помоли да развие тази тема, например:

-„Изглежда, че предпочиташ взаимоотношения, които са без жестокост (заплахи, изнудване, тормоз или както е посочен проблемът). Така ли е?“

-„Можеш ли да ми помогнеш да разбера, как си стигнал до това решение?“

-„Тази идея нова ли е за теб или си мислил върху нея дълго преди това?“

-„Ти би искал с теб да се държат така, че да не те дразнят, да не те унижават, нали? А защо?“.

-„Би ли искал да си способен да се въздържиш от обиди и нападения, когато другият прави и казва нещо, без да мисли?“.

 

в)Покана за разглеждане на собствените си неуспешни опити за отговорност. 

На този етап можете да се разгледа несъответствието между обявените намерения и идеали и това, което наистина се е случило. Това се прави не за да покаже на детето, че е лицемер или че неговите намерения нямат достатъчно мотивираща сила. Намеренията и идеалите се разглеждат като желателен начин на съществуване, на който нещо пречи да бъдат осъществени, т.е. фрустрирани са. Какво ги спира? – жестокост, опиянение от гняв, възмущение в отговор на това, по какъв начин са общували с подрастващия, културна история, че не трябва да си слаб и да оставиш другите да те унижават, репутацията сред своите приятели, лудории и т.н. Насилието и оскърблението може да се разгледат в детайли – как се е случило, какво е довело до това, как събитието се е отразило на всеки от участниците в ситуацията. Можете да започнете по следния начин:

"Сега разбирам, че ти не искаш да нараниш и причиниш болка на други хора, че ти би искал да сте приятели. Ти би желал във взаимоотношенията си с хората не присъстват жестокостта и обидата. Ти много ясно няколко пъти изрази колко важно е това за теб. Това, което не разбирам  е, какво ти пречи винаги да се придържаш към тези принципи. Какво мислиш, полезно ли ще бъде, ако се опитаме заедно да разберем какво ти е попречило да достигнеш живот свободен от насилие и обиди? Как точно това може да ти бъде полезно?"

 

г)Покана за определяне на тенденциите в промяната на поведението с течение на  времето.

Тук фокусът пада върху това, къде насилието и обидите могат да се проявят при тийнейджъра. Специалистът може да поиска ученика да се отдръпне и да погледне не само  настоящия момент, но и в по-широк мащаб от живота си. Темите за разговор за бъдещето могат да бъдат минали и настоящи. Въпросът е дали ситуацията се подобрява или влошава? Дали отношенията между насилника и жертвата с течение на времето стават по-добри или по-лоши? Какво е въздействието на насилието (обидите) върху репутацията на този тийнейджър в училище? Сега той обижда другите по-често, отколкото преди или по-рядко? След това се въвежда бъдещето, като въображаема отправна точка (тема):

„Ако ситуацията се влоши, какво мислиш, че ще се случи? Къде ще се окажеш ти?“

 Този въпрос може да помогне на ученика да осъзнае социалните последици от общата тенденция на поведение, а не само да се съсредоточава върху определена ситуация. Понякога това е достатъчно, за да се преоцени отново цялата траектория. Специалистът може директно да попита:

„Искаш ли твоят живот да се развива в тази посока?Ако, не – защо?“

 

4.Работа със свидетелите.

Свидетелите като правило преживяват същото като жертвите, но в различна степен. Често свидетелите изпитват чувства на безсилие и безпомощност. В работата с наблюдателите на ситуация на тормоз, в допълнение към горните техники, използвани при работа с жертви, се използва и практиката „работа с външните свидетели“, разработена от Майкъл Уайт (1995).

Тази структура на работата позволява да се даде отклик на случилото се и в процеса на това да се установи контакт с онова, което е важно в живота на един човек. При работа с тези, които са станали свидетели на ситуацията на тормоз, може да се използва като основа историята на жертвата за това как се е справила със ситуация на тормоз, историята на някой от очевидците или дори произведение на изкуството, което има отношение към ситуацията. Освен това, от 4-5 свидетели се иска да се редуват, за да отговорят на следните въпроси:

а)Кои думи и изрази, използвани от разказвача и от тези, които подкрепят предпочитаната посока на живота му, привлеклекоха вашето внимание, докоснаха ви, трогнаха ви, накараха ви  да работи вашето въображение и т.н.?

б)Това което чухте, тези думи и изрази на разказвача, какво Ви говорят за историята на този човек, какво е важно за него в живота? Какви образи и метафори нахлуват в съзнанието ви? Какво могат да ни кажат те за това, което е важно за разказвача?

в)Защо тези думи и изрази привличат вашето внимание? Как те се отразяват и  резонират в живота ви? Разкажете накратко случай от живота си, който илюстрира този резонанс.

г)Какво и как чутите истории на разказвача промениха във Вас? Какви възможности ви откриват тези промени? Може би се е появило някакво ново разбиране или във фокус се е оказало нещо вече известно, но досега не така ясно осъзнато? Възможно ли е сега, да сте в състояние да предприемете определени стъпки, да изпълните определени действия (какви точно)?

С това работата с групата външни свидетели не се изчерпва, но на тази основа възниква „съприкосновение с широк кръг житейски теми“, хората получават възможност да се изкажат и да бъдат изслушани. Тази структура е много ефективна за предотвратяване на ежедневния шок и бърнаут при учителите. Той може да се използва и по време на уроците, за да придаде личен смисъл на обяснения материал.

 

 

Източник: „Narrative Counseling in Schools: Powerful and Brief“ – John Winslade and Gerald Monk.

Забележка: Даденият фрагмент е публикуван в книгата на Д.Уинслейд и Дж.Монк „Наративно консултиране в училище“.
Тук - 
https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/07/school-bullying/#more-253 

 


image

image

Категория: Други
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове: 0
 


            Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

              Тест за експресна оценка на ръководството на училището и учителите.

                                                                       (В.П. Прядеин)

 

Инструкции за изследователя.

Изборът на метод за тестване (открит или анонимен) зависи от стилът на директора за училищно ръководство. При преобладаване  на авторитарен или неустойчив (авторитарно-либерален стил „тояга и морков“),  по-добре е да се проведе анонимно тестиране. Във всеки случай са необходими предварителни срещи с родителите, учителите и училищно ръководство.

Препоръчително е решението за тестиране и обработката на данните да бъде дело на училищния психолог, който работи в същото училище, като самият той не участва в изследването. Желателно е тестирането да обхване всички учители и помощен персонал на училището (охрана, техническо оборудване, администрация и др.). Оценките за административната, учебната и възпитателна работа се поставя на базата средните данни от всички изследвани лица.

 

Инструкция за учителя.

Уважаеми колега,

За да подобрим ефективността на работата в училището, Ви молим да оцените изпълнението на функционалните задължения от директора и неговите заместници по 5-степенна скала. Поверителността на получената от вас информация е гарантирана.

Скала за оценка на ръководството на училището.

5 - ръководителят напълно съответства на своята длъжност; проявява инициативност, творчество, отговорност, взискателност и т.н.

4 - достойнствата на работата му са несъизмеримо по-големи от недостатъците; може обаче да работите и по-добре.

3 - изпълнява работата си спонтанно, поради необходимост, „без огън“; фокусиран е само върху отделни компоненти на дейността.

2 - той е добър човек и учител, но не и ръководител.

1 - мисля, че с дейността си той нанася повече вреди на училището, отколкото полза.

image

image

Инструкция за изследователя.

За предпочитане е изследването на родителите да се проведе по време на родителско събрание (среща), на предварително подготвени формуляри (с отпечатани имена на учителите и преподаваните от тях предмети). Добре е към бланките да има забележка: (КР) – класен ръководител по класове; учителят изпълняващ тази функция, както и (Д) – директор; (ЗУЧ) – зам. по учебната част; (ЗВЧ) – зам. по възпитателната част и други, ако има такива в ръководството.

Инструкция за родителите.

Уважаеми родители,

С цел подобряване ефективността на учебната дейност и отношението към Вашето дете, е необходимо да оцените образователната дейност на всички учители, преподаващи в този клас по 5-бална система. Оценката е комплексна. Тя включва балове за:

а) обучение (O) - качеството на знанията, преподавани от учителя по дадения предмет (П);

б) възпитание (В) - отношението към вашето дете (доброжелателност, формиране на  ценностни ориентации, черти на характера и т.н.).

Желателно е да подкрепите оценката си с положителни и отрицателни примери или изявления. Подобна работа ще бъде направена и от вашето дете. Препоръчително е да не му налагате вашето мнение. Опитайте се да бъдете безпристрастни и обективни. Освен това трябва да изразите своето мнение (и да го отразите в балове) относно възпитателната дейност на директора (Д), зам. директора по учебната част (ЗУЧ), зам. директора по възпитателната част (ЗВЧ), зам. дирекрора по ……… (…) и класния ръководител работа (КР).

Баловете за ръководителите на училището се отнасят както за педагогическа дейност (обучение и възпитание), така и за изпълнение на техните функционални задължения. Критичните изявления няма да повлияят на отношението към вашето дете от страна на учителите в училището. Поверителността на Вашите бележки, мнения и предложения е гарантирана.

Оценъчна скала за учител-предметник.

5 - той има призванието да бъде учител; освен основните знания по предмета, той предоставя и допълнителни; контролира изпълнението на задачите; осъществява индивидуален подход към детето. Прилага разнообразни форми за преподаване. Използва съвременни информационни технологии. Взискателен е.

4 - предоставя добри знания в рамките на програмата. В работата му, положителните страните са повече от отрицателните.

3 - за такъв учител може да се каже: „Като няма риба и ракът е риба“. Работата си изпълнява спонтанно, в зависимост от настроението.

2 - лош учител, работи по необходимост (заради пари).

1 - такива учители нямат място в училище.

Скала за оценка на учител-възпитател

5 - с учителя можете да говорите по всяка тема, различна от предмета и да се обръщате за съвет. Децата го ценят не само за знанието, но и за човешките му качества. Те знаят, че учителят не е равнодушен към техните стремежи и грижи, обича ги.

4 - учителят е благосклонен, отзивчив, има положително отношение към децата.

3 - общуването с децата се определя от настроението му. Ако „не е тръгнал сутрин с правилния крак напед“, по-добре е да не се доближавате до него – той е склонен да вика, да обижда, да крещи.

2 - на първо място обръща внимание на недостатъците на децата в постъпките,  назидателен, ограничаващ, постоянно правещ забележки.

1 - този учител не трябва да се допуска до децата.

image

Скала за оценка на ръководството на училището.

5 - ръководителят напълно съответства на своята длъжност; проявява инициативност, творчество, отговорност, взискателност.

4 - достойнствата на работата му са несъизмеримо по-големи от недостатъците; може обаче да работите и по-добре.

3 - изпълнява работата си спонтанно, поради необходимост, „без огън“; фокусиран е само върху отделни компоненти на дейността.

2 - той е добър човек и учител, но не и ръководител.

1 - мисля, че с дейността си той внася повече вреди на училището, отколкото полза.

Инструкция за учениците.

За подобряване ефективността на преподаваните дисциплини и взаимоотношенията с учителите, трябва да оцените по 5-бална скала образователната работа на всички учители, преподаващи във вашия клас. Оценката е комплексна. Тя включва балове за:

а) обучение (O) - качеството на знанията, получени от учителя по преподавания предмет (П);

б) възпитание (В) - учителят пример за подражание ли е за вас, вслушвате ли се в неговите указания и съвети, следвате ли го и т.н.

Желателно е да подкрепите своята оценка с положителни и (или) отрицателни примери или изявления. Същата работа ще бъде извършена и от вашите родители. Препоръчително е да не им налагате мнението си. Опитайте се да бъдете безпристрастни и обективни. Оценявайте като цяло, а не по единични, индивидуални прояви (както при всеки човек, те могат да бъдат случайни и изключения).

Освен това, вие трябва да изразите своето мнение (и да го отразявате в бланката) за възпитателната дейност на директора на училището (Д), заместник-директора по учебната част (ЗУЧ), заместник-директора по възпитателната част (ЗВЧ) и класния ръководител (КР). Баловете за ръководството на училището се отнасят както за педагогическа дейност (обучение и възпитание), така и за изпълнение на техните функционални задължения. Критичните изявления няма да повлияят на отношението на учителите към вас. Поверителността на Вашите бележки, мнения и предложения е гарантирана.

 

Скала за оценка на учител-предметник.

5 - с учителя можете да говорите по всяка тема, различна от предмета и да се обръщате за съвет. Децата го ценят не само за знанието, но и за човешките му качества. Те знаят, че учителят не е равнодушен към техните стремежи и грижи, обича ги.

4 - учителят е благосклонен, отзивчив, има положително отношение към децата.

3 - общуването с децата се определя от настроението му. Ако „не е тръгнал сутрин с правилния крак напед“, по-добре е да не се доближавате до него – той е склонен да вика, да обижда, да крещи.

2 - на първо място обръща внимание на недостатъците на децата в постъпките,  назидателен, ограничаващ, постоянно прави забележки.

1 - този учител не трябва да се допуска до децата.

image

Скала на учителя (как като възпитател).

5 - с учителя можете да говорите по всяка тема, различна от предмета и да се обръщате за съвет. Децата го ценят не само за знанието, но и за човешките му качества. Те знаят, че учителят не е равнодушен към техните стремежи и грижи, обича ги.

4 - учителят е благосклонен, отзивчив, има положително отношение към децата.

3 - общуването с децата се определя от настроението му. Ако „не е тръгнал сутрин с правилния крак напед“, по-добре е да не се доближавате до него - той е склонен да вика, да обижда, да крещи.

2 - на първо място обръща внимание на недостатъците на децата в постъпките,  назидателен, ограничаващ, постоянно прави забележки.

1 - този учител не трябва да се допуска до децата.

Източник:
image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1585 Коментари: 0 Гласове: 0
 


           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

                 Въпросник за оценка стратегиите за поведенческа активност на

                                                 педагозите в стресови условия.

 

Инструкция: Предлагаме Ви списък с въпроси, касаещи особеностите на живот,  активност в работата и общуването или поведението на човек в емоционално-напрегнати ситуации. Внимателно прочетете всеки въпрос (твърдение) и изберете опцията за отговор, която най-добре отговаря на вашето поведение.

Въпросник

1.Смятате ли, че е трудно да намерите време, за да отидете на фризьор?

1) никога;

2) понякога;

3) почти винаги.

2.Работата Ви е такава, че Ви мобилизира и стимулира.

1) по-малко, отколкото работата на останалите хора.

2) толкова, колкото работата на останалите хора;

3) повече, отколкото работата на другите хора.

3.Ежедневието Ви основно е запълнено от:

1) дейности, които изискват решение; 

2) обикновени дейности;

3) дейности, които са скучни.

4.Животът на някои хора често е изпълнен с изненади, непредвидени обстоятелства и усложнения. Колко често срещате подобни събития?

1) няколко пъти дневно;

 2) няколко пъти седмично;

3) един път дневно;

4) един път седмично;

5) един път месечно и по-малко.

5.В случай, че нещо силно Ви гнети, потиска или други хора искат твърде много от вас, Вие:

1) губите апетит или се храните твърде малко;

2) ядете често или повече от обикновено;

3) не забелязвате никакви съществени промени в обичайния си апетит.

6.В случай, че нещо силно Ви гнети, потиска или имате извънредно много работа, то Вие:

1) незабавно предприемите необходимите мерки и действате;

2) внимателно обмисляте, преди да започнете да действате.

7. Колко бързо обикновено се храните?

1) обикновено приключвам с храненето много по-рано от другите;

2) храня се съвсем малко по-бързо от останалите;

3) храня се толкова бързо, колкото и останалите хора;

4) обикновено приключвам с храненето по-късно от повечето хора;

8.Вашите близки или приятели някога казвали ли са Ви, че ядете прекалено бързо?

1) да, често;

2) да, един или два пъти;

3) не, никой не ми е говорил за това.

9. Колко често правите няколко неща едновременно, например, да ядете и работите?

1) правя го всеки път, когато е възможно;

2) правя го само тогава, когато наистина не ми стига време;

3) правя го много рядко или въобще не го правя.

10. Когато слушате някого и този човек твърде дълго не може да довърши мисълта си, чувствате ли желание да го забързате?

1) често;

2) понякога;

3) почти никога.

11.Колко често „завършвате“ мисълта на събеседника си, поради негово прекалено бавно говорене, за да ускорите разговора?

1) често;

2) понякога;

3) почти никога.

12.Колко често Ваши близки или приятели са забелязвали, че Вие не сте съвсем внимателен, когато са Ви обяснявали нещо подробно?

1) няколко пъти седмично и по-често;

2) няколко пъти в месеца; 

3) почти никога;

4) никога.

13.Ако сте се уговорили със свои близки или приятели, че ще пристигнете в определено време при тях, то колко често сте закъснявали?

1) понякога;

2) рядко;

3) почти никога;

4) никога не закъснявам.

14.Случвало ли се е да бързате за мястото на среща, въпреки че имате достатъчно време?  

1) често; 

2) понякога; 

3) рядко или никога. 

15.Представете си, че трябва да срещнете някого в уговорено време, например на улицата, в салон на метрото и т.н. и този човек вече закъснява за 10 минути, то Вие:

1) спокойно чакате; 

2) разхождате се напред-назад в очакване;

3)обикновено имате книга или вестник с Вас, така че да имате нещо да правите в очакване.

16.Ако Ви се налага да чакате на опашка, например, в магазин, в столовата, за билети в киното и пр. то Вие:  

1) спокойно чакате своя ред;

2) изпитвате нетърпение, но не го показвате;

3) чувствате такова нетърпение, че дори другите го забелязват;

4) решително отказвате на стоите на опашка и се опитвате да намерите начин да спестите тази загуба на време.

17.Ако играете игра, в която има елементи на съревнование (например, шахмат, домино, волейбол), то Вие:  

1) напрягате всички сили за победа;

2) стараете се да внимавате и да играете, но не чак толкова усърдно;

3) играете по-скоро за удоволствие, отколкото сериозно.

18.Представете си, че Вие и Ваши приятели (или други служители) започвате нова работа. Какво мислите за съревнованието в тази работа?  

1) предпочитам да го избягвам;  

2) приемам съревнованието, това е просто неизбежно;

3) харесва ми, тъй като ме насърчава и ме стимулира;

19.Когато сте бил по-млад, повечето хора са считали, че Вие:  

1) често се стараете и истински сте искал да бъдете първи и най-добър;

2) понякога сте се стараел и ви е харесвало да бъдете първи и най-добър;

3) обикновено сте се чувствали добре така,  както сте (обикновено сте бил равнодушен);

4) винаги сте бил спокоен и без склонност да се съревновавате.

20.С какво според Вас, Вие се различавате от другите в настоящия момент?  

1) често се стараете (или истински желаете) да сте първи и най-добър във всичко;

2) понякога се стараете и Ви се иска да сте първи и най-добър във всичко;

3) обикновено Ви е добре така, както сте (обикновено сте равнодушен);

4) винаги сте спокоен и без склонност да се съревновавате.

21.Според Вашите роднини или приятели, Вие:

1) често се стараете (или истински желаете) да сте първи и най-добър във всичко;

2) понякога се стараете и Ви се иска да сте първи и най-добър във всичко;

3) обикновено Ви е добре така, както сте (обикновено сте спокоен, равнодушен);

4) винаги сте спокоен и без склонност да се съревновавате.

22.Как оценяват Вашите роднини или приятели Вашата обща активност? 

1) недостатъчно активен; бавен; трябва по-голяма активност;

2) около средното ниво; винаги има какво да се прави;

3) свръхактивен; протежаващ безкрайна енергия.

23.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават, че Вие се отнасяте към своята работа твърде сериозно?  

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

24.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават, че Вие сте по-малко енергичен, отколкото повечето хора?  

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

25.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че за кратко време Вие сте способен да извършите огромен обем работа? 

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

26.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие много лесно се дразните (сърдите)?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

27.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие живеете мирен и спокоен живот?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

28.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие повечето от работите, които изпълнявате правите с изключителна бързина?

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

29.Съгласен ли сте с тези, които Ви познават с това, че Вие истински се радвате на съревнованието с другите и полагате много усилия да спечелите? 

1) да, абсолютно;

2) вероятно, да;

3) вероятно, не;

4) абсолютно, не.

30. Какъв характер сте имали когато сте бил по-млад?  

1) избухлив и трудно подлежащ на контрол;

2) избухлив, но подлежащ на контрол;

3) напълно уравновесен (не е имало проблеми);

4) почти никога не сте се дразнил или сърдил на другите (не сте избухвали; не сте излизали извън себе си).

31.Как оценявате своя характер днес? 

1) избухлив и трудно подлежащ на контрол;

2) избухлив, но подлежащ на контрол;

3) напълно уравновесен (не е имало проблеми);

4) почти никога не се дразните или сърдите на другите (не избухвате; не излизате извън себе си).

32.Когато Вие сте натоварен с много работа и изведнъж някой (но не началникът) Ви прекъсне, какво чувствате?  

1) чувствам се напълно добре, тъй като след неочаквано прекъсване, впоследствие работата ми върви по-добре;

2) чувствам лека досада;

3) чувствам раздразнение, тъй като това пречи на работата ми.  

33.Ако непрекъснатите и повтарящи се прекъсвания на работата Ви, по различни поводи от страна на другите в крайна сметка наистина са Ви подразнили, Вие:

1) отговаряте рязко;

2) отговаряте в спокойна форма;

3) опитвате се да направите нещо, за да прекратите това;

4) опитвате се да намерите по-спокойно място, за да продължите работата си, ако това е възможно.  

34.Колко често Вие изпълнявате работа, която трябва да завършите в определен срок?  

1) ежедневно или често;

2) ежеседмично;

3) ежеседмично или по-често.

35.Работата, която Вие трябва да завършите в определен срок по правило:  

1) не предизвиква някакво напрежение, тъй като е рутинна и еднообразна;  

2) предизвиква силно напрежение, тъй като провалът на срока може да повлияе върху работата на друга група от хора.  

36.Вие сам ли си определяте сроковете за изпълнение на работата в службата или вкъщи?  

1) не;

2) да, но само рядко;

3) да, твърде често.

37.С наближаването на крайния срок качеството на работата, която вършите бива:  

1) по-добро;

2) обикновено, без промяна;

3) по-лошо.

38.Случва ли се в работата Ви, едновременно да изпълнявате две или няколко задачи, като извършвате ту едната, ту другата, ту третата и  т.н.?   

1) не, никога;

2) да, но не толкова често;

3) да, постоянно.

39.Бихте ли бил удовлетворен от възможността да останете на днешната си работа (длъжност; позиция; статус) и през следващата година?  

1) да;

2) не, иска ми се да получа повече;

3) разбира се – не,  аз правя в работата си всичко, за да ме забележат и повишат, иначе ще бъда неудовлетворен.

40.Ако можехте да изберете, какво бихте предпочели?

1) добавка към работната заплата, без повишаване в длъжност;

2) повишаване в длъжност, без съществено повишаване на работната заплата.

41.В края на отпуската си, Вие:

1) искате да бъде удължена с още някоя седмица;

2) чувствате, че сте готов да се върнете към обичайната си работа;

3) искате отпускът да свърши по-бързо и Вие да се завърнете на работа.

42.Случвало ли се е, през последните 3 години да сте ползвали по-малко отпуск, отколкото Ви се полага?  

1) да; 

2) не; 

3) не, никога.

43.Случвало ли се е по време на отпуск да не можете да престанете да мислите за работата си?  

1) да, често; 

2) да, понякога;

3) не, никога.

44.През последните 3 години получавали ли сте някакво поощрение за работата си?  

1) не, никога;

2) понякога;

3) да, често. 

45.Колко често носите работа вкъщи или работите върху материали, свързани с работата си?  

1) рядко или никога;

2) един път седмично или по-често;

3) почти постоянно. 

46.Колко често оставате на работното си място след края на работния ден или посещавате работното си място в извънработно време?  

1) в моята работа това е невъзможно; 

2) много рядко; 

3) никога (по-рядко от веднъж седмично). 

47.Вие обикновено си оставате вкъщи, ако имате студени тръпки или температура?  

1) да:

2) не.

48.Ако почувствате, че започвате да изоставате в работата си, Вие:  

1) за известно време работите по-малко активно, докато възстановите силите си;

2) продължавате в същото темпо, без да обръщате внимание на умората.

49.Вярно ли е, че когато работите в група, другите очакват от Вас да ги ръководите?  

1) рядко;

2) не по-често, отколкото другите;

3) по-често, отколкото другите. 

50.Записвате ли си задачите за деня (какво трябва да правите)?  

1) никога;

2) понякога;

3) често.

51.Ако във взаимоотношенията Ви с другите някой постъпи нечестно, Вие: 

1) открито му казвате за това (не мълчите);

2) ставате нерешителен и постъпвате в зависимост от обстановката;

3) не казвате нищо, премълчавате.

52.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие полагате:  

1) много повече усилия;

2) малко повече усилия;

3) толкова, колкото другите;

4) малко по-малко усилия;

5) много по-малко усилия.

53.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие се чувствате:

1) значително по-отговорен;  

2) малко повече отговорен;

3) отговорен съм толкова, колкото другите;

4) малко по-малко отговорен;

5) значително по-малко отговорен;  

54.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие чувствате необходимост да бързате:

1) много повече;

2) малко повече;

3) колкото и другите;

4) малко по-малко; 

5) много по-малко.

55.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вие сте:

1) значителнмо много по-внимателен и прецизен;

2) по-внимателен и прецизен;

3) толкова, колкото и другите;

4) по-малко внимателен и прецизен;

5) значително по-малко внимателен и прецизен; 

56.В сравнение другите, които изпълняват същата работа, Вашето отношение към нея е:

1) много по-сериозно;  

2) малко по-сериозно; 

3) не се отличавам от другите; 

4) по-малко сериозно; 

5) много по-малко сериозно. 

57.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днес Вие работите в рамките на седмицата:  

1) повече часове; 

2) толкова, колкото и преди; 

3) по-малко часове, отколкото преди. 

58.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днешната Ви работа изисква;

1) по-малка отговорност.

2) толкова, колкото и преди; 

3) по-голяма отговорност.

59.В сравнение работата, която сте изпълнявали преди 10 години, днешната Ви работа е:

1) по-престижна; 

2) толкова престижна, колкото и преди; 

3) по-малко престижна.

60.Колко различни дейности сте сменили през последните 10 години (моля, отчитайте всички изменения, които са настъпили както в характера, така и в местоработата Ви)?   

1) промени не е имнало или само една;

2) две; 

3) три;

4) четири;

5) пет и повече.

61.През последните 10 години Вие сте ограничили броя на своите развлечения поради недостиг на време?

1) да;

2) не.

 

Обработка на данните.

Избраните варианти на отговор за всеки въпрос (твърдение), се оценяват в балове:

image

Ако количеството бал не превишава 167, то с висока вероятност се диагностицира изразен тип поведенческа активност на личността – тип А;

-168-335 бала – диагностицира се определена тенденция към поведенческа активност – тип А (условно – А1);

-336-459 бала – диагностицира се промеждутъчен (преходен) тип личностна активност – тип АБ;

-460-626 бала – диагностицира се определена тенденция към поведенческа активност – тип Б (условно – Б1);

-627 бала и повече – диагностицира се висока вероятност за изразена поведенческа активност – тип Б;

 

Интерпретация на резултатите. 

1.За лицата с изразена поведенческата активност - тип А са характерни:

-преувеличена потребност от дейност;

-свръхвъвлеченост в работата;

-инициативност;

-неумение да почива и релаксира от дейността;

-недостиг на време за отдих и развлечения;

-постоянно напрежение и мислене, насочено към дейността;

-висока мотивация за постижения, при неудовлетвореност от постигнатото;

-упорство и свръхактивност за постигане на целите;

-нерядко работи едновременно в няколко области;

-нежелание да се откаже от дейността и целите, независимо от „поражения“ и неуспехи;

-неумение и нежелание да изпълнява еднообразна ежедневна работа;

-неспособност за продължителна и устойчива концентрация на вниманието;

-нетърпеливост, стремеж да извършва всичко незабавно и бързо;

-едновременно действа – движи се, храни се, взема решения;

-енергична, емоционално изразена реч;

-активно жесто-мимично поведение, съпроводено нерядко с мускулна напрегнатост на лицето и шията;

-импулсивност, емоционална несдържаност в споровете (спонтанност);

-неумение да изслушва до край събеседника;

-съревнователност, склонност към съперничество и признание;

-амбициозност;

-агресивност по отношение на субектите, които противодействат на плановете му;

-стремеж за доминиране в групата;

-лесно се фрустрира от външни обстоятелства и жизнени трудности.

2.За лицата с тенденция към поведенческата активност - тип А-1 са характерни:
-повишена делова активност, упоритост, увлеченост в работата, целеустременост;

-недостигът на време за отдих, компенсира в известна степен с преценка и умение да избира „главното направление“ на дейност;

-бързина при вземане на решения;

-енергична, изразителна реч и мимика;

-емоционално наситен живот;

-честолюбие;

-стремеж към успех и лидерство;

-непълна удовлетвореност от постигнатото, постоянно желание да подобрява резултатите;

-чувствителност към похвала и критика;

-неустойчиво настроение и поведение при стресонаситени ситуации;

-стремеж към съревнование, но без амбициозност и агресивност;

-при обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на набелязаните планове, бързо става тревожен, снижава нивото на личностен контрол, но преодолява трудностите с волеви усилия;

3.За лицата с промеждутъчен тип поведенческата активност - тип АБ са характерни:

-активна и целенасочена деловитост;

-разностранни интереси;

-умение да балансира деловата си активност – напрежението в работата със замяна на дейности и умело да организира своя отдих;

-експресивна, умерено изразена моторика и реч;

-не показва явна склонност към доминиране, но в определени ситуации и обстоятелства, уверено поема ролята на лидер;

-емоционална стабилност и предсказуемост на поведението;

-относителна устойчивост към въздействието на стресогенни фактори;

-добра приспособимост към различни видове дейност.

image

Категория: Други
Прочетен: 847 Коментари: 0 Гласове: 0
 


           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

           Тест за нивото на частична готовност за професионално-педагогическо

                                                    саморазвитие на учителите.

           

Инструкция: Оценете себе си по 9-бална скала по всеки показател и определете нивото на формираните във Вас умения и навици за самостоятелно развитие.

Забележка: Целесъобразно е да се извърши и взаимна оценка между педагозите, за да се  сравнят резултатите по показателите

image

image

Обработка и интерпретация на резултатите

За всеки от седемте фактора на професионално-педагогическо саморазвитие изчислете сумата на общия бал. За нивото на частична формираност и готовност за педагогическо саморазвитие свидетелстват следните количествени показатели:

image

image

 

Категория: Други
Прочетен: 1365 Коментари: 0 Гласове: 0
 


           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

   Тест за изследване наличието на комплекс за непълноценност при педагозите.

 

Инструкция. Прочетете всяко твърдение и изберете този вариант на отговор, който в най-голяма степен се отнася за Вас. Напишете номера на твърдението и количеството бал за избрания вариант на отговор (баловете са дадени до варианта на отговор) на предоставената Ви бланка.

Въпросник

1.Хората не ме разбират.

-често (0)

-рядко (3)

-не мисля така (5)

2.Чувствам се така, сякаш не съм на мястото си.  

-често (5)

-зависи от ситуацията (3)

-много често (0)

3.Аз съм оптимист.  

-да (5)

-само в изключителни случаи (3)

-не (0)

4.Да се радва човек на всичко…

-е глупаво (0)

-помага на човек, за да преживява трудните моменти (3)

-струва си да се опита (5)

5.Бих искал да имам такива способности, като другите. 

-да (0)

-понякога (3)

-не, аз притежавам много високи способности (5)

6.Имам твърде много недостатъци. 

-истина е (0)

-нямам такова мнение (3)

-не е истина! (5)

7.Животът е прекрасен!  

-действително е така (5)

-това е прекалено общо твърдение (3)

-въобще не е така (0)

8.Чувствам се като ненужен. 

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

9.Моите постъпки не се разбират от обкръжаващите ме хора.  

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

10.Казват ми, че не оправдавам надеждите (доверието).

-често (0)

-понякога (3)

-много рядко (5)

11.Имам множество достойнства.

-да (5)

-зависи от ситуацията (3)

-не (0)

12.Аз съм песимист.

-да (0)

-в изключителни случаи (3)

-не (5)

13.Като всеки мислещ човек, аз анализирам своето поведение.  

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

14.Животът – тъжна шега.

-като цяло, да (0)

-твърде общо твърдение (3)

-това не е така (5)

15.“Смехът – той е истинско здраве“

-банално твърдение (0)

-заслужава си за това да си спомням в трудни ситуации (3)

-въобще не е така (5)

16.Хората не ме оценяват достатъчно.

-за съжаление, това е истина (0)

-не придавам на това голямо значение (3)

-въобще не е така (5)

17.Аз съдя за другите доста сурово и критично. 

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

18.След поредица неуспехи, винаги идват и успехи. 

-вярвам в това, желая и зная, че това е вяра в чудеса (5)

-може и да е така, но няма научни потвърждения за това (3)

-не вярвам на това, защото е равносилно да вярваш в чудеса (0)

19.Държа се агресивно.  

-често (0)

-понякога (3)

-твърде често (5)

20.Единак съм.

-много рядко (5)

-понякога (3)

-твърде често (0)

21.Хората са недоброжелателни.  

-повечето (0)

-някои (3)

-въобще не е вярно (5)

22.Не вярвам, че човек може да постигне нещо, когато много иска.   

-да, защото не зная някой, който да не е успял (0)

-понякога може и да се случи (3)

-това не е така, аз вярвам, че може да се случи! (5)

23.Изискванията и нуждите, които животът поставя пред мен, не са по възможностите ми.

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

24.Сигурно всеки човек е недоволен от своята външност.  

-мисля, че това е вярно (0)

-не е вярно, само понякога (3)

-не мисля, че е така (5)

25.Когато казвам или правя нещо се случва така, че другите не ме разбират. 

-често (0)

-понякога (3)

-много рядко (5)

26.Обичам хората.

-да (5)

-твърде общо твърдение (3)

не (0)

27.Случва се да се съмнявам в собствените си способности.  

-често (0)

-понякога (3)

-рядко (5)

28.Доволен съм от себе си.

-често (5)

-понякога (3)

-рядко (0)

29.Считам, че се стремя да бъда по-критичен към себе си, отколкото другите хора. 

-да (0)

-не зная (3)

-не (5)

30.Вярвам, че имам сили да постигна жизнениете си планове. 

-да (5)

-различно е, понякога се случва (3)

-не (0)

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Внимание: Ако не е събрана сума от еднакво количество балове (например 0 и 0; 3 и 3; 5 и 5) в следните двойки: 3 и 18, 9 и 25, 12 и 22, тогава общият резултат от теста може да се счита за случаен и недостоверен.

Сумират се баловете от всички отговори и получената сума се отнася към скалата за интерпретация.

-0-40 бал – Наличие на комплекс за непълноценност. Оценявате себе си негативно, „фиксиран“ сте върху своите слабости, недостатъци, грешки. Непрекъснато се борите със себе си, а това само утежнява вашите комплекси, а самата ситуация допълнително усложнява взаимоотношенията ви с хората. Опитайте се да мислите за себе си по различен начин: съсредоточете се върху това, което във вас е силно, топло, добро и радостно. Вие скоро ще видите как промяната на отношението към себе си ще промени и отношението на другите към вас.

41-80 бал – Имате всички възможности да се справите прекрасно с  вашите комплекси. Като цяло те ви пречат в живота. Понякога се страхувате да анализирате себе си и вашите действия. Не забравяйте: да криете главата си е напълно безнадеждна работа, няма да ви доведе до добро и може само временно да наруши ситуацията. Не можете да избягате от себе си, бъдете по-смели!

81-130 бал – Вие, като всеки нормален човек не сте лишени от комплекси, но се справяте добре с проблемите си. Обективно оценявате своето поведение и действията на хората. Дръжте съдбата в ръцете си. В компания се чувства леко  и свободно, а хората се чувстват също толкова леко във ваше присъствие. Съвет: продължавайте все така!

131-150 бал – Вие считате, че изобщо нямате комплекси. Не се заблуждавайте, това просто не е вярно. Светът, който измисляте и вашият собствен образ са далеч от реалността. Самозаблудата и завишената неадекватна самооценка не са безопасни. Опитайте се да се погледнете от друг ъгъл, като външен за себе си човек. Ако не се справите с отхвърлянето на комплекса си от нарцисизъм, той ще израсте в заблуда, високомерие, ще предизвика враждебност към вас от обкръжаващите ви хора и сериозно ще  навреди на живота ви.

image

Категория: Други
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове: 0
 


            Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

               Методика за определяне стилът на междуличностно взаимодействие

                                         на педагога.
(С.В.Максимов, Ю.А. Лобейко)

 

Предназначение: Методиката е предназначена за определяне нивото на активност/пасивност в междуличностното взаимодействие.

Инструкция: Внимателно прочетете всяко твърдение и оценете върху петбална система честотата на проявление на едно или друго действие във вашето ежедневно взаимодействие с други хора.

image

Обработка и интерпретация на резултатите

Действия и стилове на взаимодействие.

1.Действия 1, 5, 9, 13, 17 – показват привързаност към директивния стил;

2.Действия 3,7, 11, 15, 19 – свидетелстват за изразеност на колегиалния стил;

3.Действия 4, 8, 12, 16, 20 – индикатори за ненамеса в действията на другите;

4.Действия 2, 6, 10, 14, 18 – дават основние да се предполага привързаност към деловия стил.

Максималният бал на всяка група може да достигне до 25 бала.

-20 и повече бал – показва доминираща привързаност към стиловете 1, 2, 3 или 4.

-Ако по някоя от групите е събрана сума от 12-14 бала, то лицето е ориентирано основно към този стил на взаимодействие

-Общия показател (по целия въпросник) е 70-80 бала и свидетелства за ориентация към взаимодействие с хората.

-Показател от 30-40 бала характеризира личността като пасивна в груповата активност.

 

Забележка: Авторите считат, че при прилагане на методиката е желателно да се сравнят показателите (характеристиките) на самооценката с тези на подчинените или другите учители (персонал). Именно въз основа на такова сравнение, всеки учител получава възможност да осъществи съзнателно коригиране на своя индивидуалния стил на дейност.

image

Категория: Други
Прочетен: 1144 Коментари: 0 Гласове: 0
 


          Емоционална зависимост – психологически модели на често срещани в

                                     практиката 
проблеми и методи за решаване.

 

Съдържание на материала:

1.Емоционалната зависимост, като фрустрация на личността.

2.Психологически модели на емоционална зависимост.

-Емоционалната зависимост, като резултат от „капиталовложение“.

-Емоционалната зависимост, като резултат от психологическо сливане.

-Емоционалната зависимост, като черта на оралния характер.

3.Методи за работа с емоционална зависимост. 

 

1.Емоционалната зависимост като фрустрация на личността.

От множеството видове емоционални зависимости, в материала е разгледан един от  тях, който е достатъчно разпространен и е известен като „нещастна любов“. Проблемът с емоционалната зависимост има много общо с проблема за скръбта и загубата, тъй като и тук човек трябва да каже сбогом на друг, от когото зависи. Зависимостта се проявява във факта, че клиентът губи своята воля и самостоятелност (независимост), общувайки с някого. Клиентът действа не сам по себе си, а в съответствие с желанията и поведението на друго лице, при това другият запазва своята автономия и използва своята емоционална власт над клиента, за да му навреди. Ако отношенията бъдат прекратени, тогава жертвата на тази психологическа зависимост може да попадне в депресия, да загуби смисъл за живот, няма да може да изгради нови удовлетворителни отношения.  

Партньор, психологическата връзка с който не може да бъде прекратена, обикновено несъзнателно желае да причини на клиента страдание, което се проявява в различни форми.

Той може да бъде тиранин, който бие жена си; алкохолик или наркоман, който емоционално зависимият човек усърдно и безнадеждно спасява от гибел; просто невнимателно и безотговорно лице, което търси опека; нещастник, които „ще загине без подкрепа“; бивш съпруг, който шантажира съпругата си със самоубийство; всяка любяща майка, която не позволява свобода в своето семейството и постоянно го контролира; бивша възлюбена, която клиентът няма сили да забрави и т.н.

Емоционалната зависимост се определя от механизма на фрустрация т.е. зависимият не може да получи от партньора това, за което копнее, но въпреки това се надява да го получи и един ден съвсем в реда на нещата той „увисва на куката“.  Той чувства, че не може да осигури за себе си това, което иска. Например хората, които имат орален характер, смятат, че не могат да си осигурят необходимата подкрепа и грижа. Те се страхуват от суровостта на външния свят и жадуват да получават внимание, нежност и утеха. Ако те се надяват да получат това от някого, тогава те могат да попаднат в сериозна емоционална зависимост от човек, при това, страдайки, унижавайки се, скандализирайки, изискващи все повече и повече любов и т.н.

Психоаналитиците казват: „Майката трябва да присъства, за да не бъде изоставена!“ Това означава, че фрустриращите майки, които не дават на детето достатъчно любов и внимание, създават зависимо дете, което е привързано към тях през целия си живот и мечтаят да получат онова, от което са били лишени в детството си. Тези деца през цялото време са обидени, но търпят обидата, прощават и непрекъснато опитват отново и отново да заслужат желаното от майка си.

В други случаи, зависимото лице се надява да получи благодареност, любов, щастливо семейство с цената на много старание и отново страдание. В трети – зависимият може да се страхува да не провокира смъртта на важен за него човек – индивид, зависим от алкохол, наркотици, хазарт и т.н.  Последният вариант се среща не е толкова рядко и понякога се превръща в истинска трагедия за зависимото лице. Той става така нареченият ко-болен (съзависим), целият му живот е изкривен и е подложен по уродливото поведение и егоцентричния характер на партньора.

 

2.Психологически модели на емоционална зависимост.

-Емоционалната зависимост, като резултат от „капиталовложение“.

Емоционално зависимият човек инвестира големи надежди и много чувства в лицето, от което би искал да получи любов, уважение, прошка или нещо друго. Личните проецирани  (вменени) чувства създават магически ореол около дадения човек и му предопределят извънредна  привлекателност. Ако има разрив в отношенията, то проецираните чувства винаги остават в лицето, към което са били насочени по-рано, но индивидът, който е направил инвестициите, не получава нищо повече.

Зависимият човек счита, че никой друг не може да задоволи неговите чувствата, защото вече е твърдо укрепена вярата, че не може да прехвърли желанията си върху някой друг.  Ние казваме, че „съпроецираните“ чувствата привързват към самия обект, но са недостъпни за любещият. В случай на разрив или други обстоятелства, които правят тази любов невъзможна, любящият попада в ситуация на фрустрация, желаейки да се съедини със собствените си чувства, които вече не са достъпни за него.

Зависимостта може да се дължи не само любов, но и на страх, гняв, вина или повишена отговорност. На фрустрация тогава се подлагат чувствата за безопасност, самоуважение и чиста съвест. Например, изнудвач, който заплашва да се самоубие, ако другият откаже да направи нещо, всъщност се опитва да обремени съвестта на другото лице с последствията от собственото си действие. Зависимият човек проецира върху него собственото си чувство за повишена отговорност и постъпва по свое най-естествено желание и право, за да опровергае и предпази изнудвача. В противен случай рискува да загуби нравственото си благосъстояние.

Ефективно средство за избавление от този вид зависимост е методът за връщане назад към погрешните чувства. На клиент се предлага да разкрие всички свои чувства, които е инвестирал в партньора, от когото той изпитва зависимост (към който е пристрастен) и да ги върне в себе си. Следният пример илюстрира как може да се приложи тази процедура.

Пример от практиката на Н. Линде:

По време на семинар, който провеждах в института, сред студенти от трета година, едно момиче ме помоли да й помогна с проблема „нещастна любов“. Тя вече две години била под влиянието на тези чувства.  Всеки ден „мислела само за него“, живеела механично, нищо друго не я интересувало, не можела да обича друг. В един момент и за известно време тя посещавала психоаналитик, но това изобщо не й помогнало.

За начало й предложих да си представи, че на стола пред нея (гещалт техниката „празен стол“) седи този млад мъж и да опише преживяванията, които изпива в момента. Тя отговори, че цялото й тяло изпитва лудо влечение към него и това усещане е локализирано в гърдите й. По-нататък следвайки основната схема на терапията, я поканих да си представи образ на това чувство, стоящо върху същия стол, където по-рано „седеше“ младежът. Тя отговори, че това е ярка синя топка, която безусловно й принадлежи. В същото време тя искаше да хвърли тази „топка“, да се отърве от нея, но тя не можеше да го направи, защото, както каза тя, „тогава съвсем ще умра“.

На този етап вече стана очевидна структурата на задънената улица, по която момичето ходеше. Очевидно тя искаше да се избави от чувствата си, от които страдаше, но в същото време не искаше да ги загуби. Способността й да обича под формата на синя топка беше съпроецирана върху младия мъж, а момичето беше лишено от контакт с тази част от личността, затова усещаше апатия, живееше механично и не можеше да обича друг.

Същата проекция създаваше мощното влечение отново да притежава синьото кълбо.

Тогава предложих, че за да се измъкне от безизходицата, трябва да опита последователно два варианта, две възможности:

1) Да изхвърли напълно „топката“;

2) Да я приеме в себе си, като част от своята личност.

Едва след този тест можеше да се види кое действие е най-подходящо. Въпреки това, в съответствие със законите на психологията, тя показа мощна съпротива и категорично отказана и едната и друга възможност.

За да разхлабя тази ригидна система, предложих на членовете на групата да участват в процеса. Всеки на свой ред заставаше зад момичето и от нейно име произнасяше реч, в която обосноваваше своето решение, да отхвърли или да приеме „топката“. Този въпрос докосна всички и всички се включиха активно. Въпреки създалата се обстановка, тя  все пак не взе решение.

Тогава реших да изостря ситуацията и да приложа техника от гещалт-терапията. Помолих я да застане в средата на стаята, да разпери ръцете си настрани, а останалите да я хванат, като са разделени на две групи по признак „приемане-отхвърляне на топката“, като всички започнат да я убеждават във вярността на своята позиция – идеята беше да я убедят да вземе решение.  Борбата се разгорещи сериозно. По някаква причина всички мъже бяха в полза на отхвърляне на „топката“, а всички жени бяха за приемането й. Главното действие се случи много бързо, момичето буквално крещеше: „За нищо на света!“ и се хвърли към групата на жените, въпреки че мъжете я държаха много здраво.

След като беше взето решението, спрях „играта“ и попитах момичето за това как се чувства. С изненада тя призна, че се чувства много добре и „топката“ сега се намирала в сърцето й.

-Но  – добави тя – това вероятно няма да е задълго. Страдах толкова много, ходих и при психоаналитик ..., а тук само след един час ... най-вероятно всичко скоро ще се върне.

Тогава й предложих да седне на стола и отново да си представи този млад мъж.

-Как се чувстваш сега?

-Странно е, чувствам към него нежност, но не страдам…

-Можеш ли сега да го пуснеш? Кажи му, че ти му пожелаваш щастие, но без теб?

-Да, сега мога. (обръщайки се към образа на младия мъж). Освобождавам те и ти пожелавам щастие, независимо от мен.

Тогава й предложих моя интерпретация. Казах, че заедно с чувствата, от които иска да се избави, тя отхвърля и собственото си сърце, което й дава възможност да обича и да чувства, а това я довежда до състояние на апатия. Сега, когато сърцето е на мястото си, тя може вече да не страда и да освободи този човек, като същевременно запази топли чувства за него.

След това обяснение друго момиче каза:

-Разбрах. Преживях същото преди осем години. Аз го държах психологически през цялото време, измъчвах се, измъчвах други, но не можех истински да живея и да обичам. Сега искам да завърша това.

В пристъп на чувства тя скочи и силно съобщи, че отсега нататък той е свободен и може да живее според желанието си и тя също е свободна…

Семинарът приключи с общата дискусия.

Седмица по-късно отново срещнах първото момиче на семинара, лицето й блестеше и тя каза:

-Много ви благодаря. За първи път цяла седмица живея с чувство за облекчение и  щастие.

Наблюдавах я до края на семестъра – очевидно беше, че при нея всичко е наред. На последното занятие тя призна, че вече не страда и има щастливи спомени за тази любов.

От този пример става ясно, че проецирани в друг човек, могат да бъдат не само чувства, а и части от личността на зависимия индивид.

Пример от практиката на Н. Линде:

При мен дойде млад мъж, който имаше искане да изясни своите отношения с момиче. Любовта им, която започнала още преди 15 години, беше силна и искрена. Още тогава те установили сексуални отношения и били щастливи един с друг. Но годините минавали и станало време за брак, но той бил беден студент и не можел да осигури семейството си. Тогава тя се обидила и след тежка раздяла с любимия си, се омъжила скоропостижно за един богат мъж. Тя родила дете, но не била щастлива, разкайвала се за избора си и скоро започна да търси начин да възстанови отношенията с бившия си любовник. Със съпруга си тя се развела, но все пак основният й стремеж останали парите и кариерата.

Клиентът вече не искаше нейното завръщане, но не можеше да се освободи от предишните си чувства, не можеше да се противопостави на настойчивостта й, въпреки че вече не се доверяваше на нейната любов. Сега той вече можеше да издържа семейството си, но не искаше да свързва живота си с бившата си приятелка. Отначало мислех, че в него просто говорят обидата и самолюбието. Допусках, че може би е необходимо да му се помогне да прости на невярната си възлюбена и отново да се събере с нея. Той обаче беше твърдо решил да се освободи от тази емоционална зависимост. Той беше убеден в ниския морал на момичето и считаше, че тя го манипулира. Клиентът въобще не можеше да разбере как по-рано тя би могла да пренебрегне прекрасните им чувства и да му причини такава болка. Самият той въобще не искаше да поеме инициатива да възстанови отношенията си с нея. Първата сесия беше използвана за изясняване всички обстоятелства по случая и за вземане окончателни решения за по-нататъшна работа.

В началото на втората ни среща клиентът отново потвърди, че няма никакво намерение да възстановява връзката, но се нуждае от помощ, така че вече не се привлича от бившата си любима, за да може да се освободи от тази зависимост и страдание.

Следвайки теоретичната постановка, че емоционалната зависимост се крепи и издържа само от онези психологически капиталовложения, които даденият субект „инвестира“ в любим човек, предложих на клиента да създаде представа за образа на тези чувства (инвестиции).  Мислейки, младият мъж каза, че тези чувства са като огромна златна сфера, от която се издига балон на връв. Ние установихме, че това символизира момичето, което той иска да задържи с помощта на чувствата си.

След това помолих клиента да вземе този „сфера“, т.е. своите чувства отново в себе си, като своя енергия. Отначало той не разбираше как може да се направи това. Предложих му да ги покани обратно в тялото си, но й това не му се отдаде. Изведнъж той самостоятелно намери решение:

-Трябва самият аз да вляза в тази „сфера“, защото тя е по-голяма от мен.

-Е, направи го.

Във въображението си той влезе в „сферата“ и сподели, че чувствата, които са били загубени по-рано, сега са го обградили от всички страни, като златна блестяща аура, чувствата изпълвали  цялото му тяло, а самата „сфера“ отлетяла и увиснала някъде настрани.

-Тези чувства дори ме защитават, чувствам се силен и независим. Сега тези чувства ми принадлежат и аз мога свободно да се разпореждам с тях, мога да ги изпратя на някой друг… И как е могла тя да пренебрегне тези прекрасни чувства ?!

- Как сега се отнасяте към това момиче?

- Знаете ли, наистина не ме интересува. Дори не искам да отида пред нея с новия си „Мерцедес“ за да си отмъстя, Аз съм свободен наистина…

-В такъв случай ще трябва още веднъж да се срещнем, за да сме сигурни, че резултатът е наистина стабилен. Може би ще е необходимо да довършим нещо?

-Не, аз съм убеден. Ако все пак е необходимо, аз ще Ви потърся.

Той си тръгна с уверена и стабилна походка. Повече не ме потърси.

 

-Емоционалната зависимост, като резултат от психологическо сливане.

Е. Пърлз посочва съществуването на няколко вида нарушения на границите на личността (или Его-граници): синтез, ретрофлексия, интроекция, проекция и дифлексия. Тук е описан само синтеза. В този случай индивидът губи чувството за своята автономия и отделеност. Той се слива с друг човек (понякога такова съчетание е взаимно) и преживява неговите чувства, мисли с неговите мисли, живее с неговите интереси, живее неговия живот. Той не прави разлика между себе си и другия човек. Има хора, които се самообезценяват, те се разтварят в другия или в другите. Сливането в любовните отношения води до чувство за щастие, но става патологично, когато човек загуби своята идентичност и не може да се отдели от другия, дори ако отношенията са прекратени или са манипулирани.

Сливането може да бъде не само между любовници, но и например, между майка и дъщеря. Техните граници толкова могат да се покрият, че когато едната се почувства зле, автоматично и другата преживява същото.

Пример:

Дъщерята създава свое семейството, майка й обаче, не може да допусне някого, нейния съпруг или дете, да има по-голямо значение за дъщеря й, отколкото тя. Майката се държи не просто като обикновена тъща, а като ревнив любовник, като не позволява на ново семейство да бъде самостоятелно. Съпругът и синът на дъщерята трябва да заемат някаква трета роля, за майката семейството – това е тя с дъщеря й, а другите просто се намират заедно с тях.   По тази причина животът в такива условия става невъзможен, семейството на дъщерята се опитва да се отдели, да се премести, например, в друг апартамент. При тази ситуация дъщерята пристига в кабинета на психолога и търси съвет.  Психологът работи с цел, дъщерята да може да се отдели от майката. Например, той предлага на клиентката да си представи, че тя и нейният съпруг и дете са се преместили в друг апартамент. Тогава пред очите на психолога изведнъж лицето на дъщерята става мъртвешки сиво и тя веднага заявява, че се чувства зле.

-Защо? - попитал терапевтът.

-Видях, че майка ми е болна и веднага се почувствах зле.

-Но защо трябва Вие да се чувствате зле, след като на майка Ви е зле?

-(с недоумение и възмущение.) Как мога да се чувствам добре, ако майка ми се разболее? Не мога да се чувствам по друг начин …

-Можете да съчувствате на майка си, но не сте длъжна да се чувствате като нея.

-Не, аз винаги съм чувствала това, което е чувствала и майка ми. Не мога дори да си представя, че мога да преживявам нещо различно.

Ясно е, че състоянието на сливане буквално „консервира“ самото себе си. Необходимо е човек да се отдели, но отделянето причинява болка на другия и следователно на самия човек. Освен това той не може да се отдели, защото никога не се е чувствал отделен и не знае какво е това „да бъде себе си“, да чувства себе си, а не да чувства дугия. Отделяйки се, индивидът изпитва силна фрустрация, защото се намира в нов, напълно необичаен свят, където той сам трябва да мисли и чувства, да взема решения и да отговаря за себе си.

Преодоляването на сливането изисква сериозна работа.

1.Осъзнаване на сливането като „неправилно“ състояние (клиентът обикновено вярва, че трябва именно така да живее, без да разбира, че другите хора живеят по различен начин; че самият той, намирайки се в състояние на емоционална зависимост, приема сливането за морално, а отсъствието му за неморално). 

2.Връщане от състоянието на сливане.

3.Усвояване на принципите на независим и отговорен живот.

4.Придобиване на самоуважение и на умение да разбира себе си, да бъде себе си.

5.Отказване на зависимостта и позволяване на другите да отговорят сами за себе си.

6.Развиване на умения свободно да влиза в контакт и да го напуска.

 

-Емоционалната зависимост, като черта на оралния характер.

Както е известно от психоаналитичната теория на З.Фройд, индивидите, които са психологически фиксирани в оралния стадий на развитие имат редица особености, характерни за кърмачетата. Те се чувстват безпомощни, не знаят как да „стоят на собствените си крака“, нуждаят от постоянна емоционална подкрепа, прегръдки, целувки, внимание и грижи. В случай на разрив в отношенията, те попадат в депресия и най-често се утешават с храна, алкохол или пушене.

В тази ситуация е необходимо да се използва терапия за личен растеж и преработка на причините, които са фиксирани в детството на индивида и водят до формирането на орален характер. Майката на такова лице, като правило упражнява силна опека над него, ограничава самостоятелсността му, старателно осигурява неговата безопасност, заобикаля го с любов или обратно, фрустрира неговата потребност от любов и грижа.

Тъй като зависимостта на даден тип се определя от вида на характера на индивида, то работата за освобождаването му трябва да бъде продължителна и системна. Тя е насочена към отказ на комплекса за безпомощност; към постигане на съгласие да бъде поне малко жалостив към себе си; към развитие на способност да се „изправи на собствените си крака“. Клиентът трябва да се научи да поема отговорност за собствения си живот, за успехите и неуспехите; да се научи как да се осигури; как да създаде собствени цели и ценности; как да намери път към сътрудничество с другите. Тази работа изисква много време. Опасността в подобна работа е, че клиентите от този вид са склонни да формират зависимост от терапевта.

 

3.Методи за работа с емоционалната зависимост.  

-Метод за връщане на „неправилно направени капиталовложения“.  

-Метод за разделяне в случаите на емоционално сливане.  

-Метод за придобиване на самостоятелност в случай на орална зависимост.  

-Метод за прощаване (сбогуване) със загубата.

 

Литература

1.Бернс Д. Хорошее самочувствие. Москва, 1995.

2.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. Москва, 1997.

3.Котляров А. В. Освобождение от зависимостей. Москва, 2005.

4.Поттер-Эфран Р. Стыд, вина и алкоголизм. Москва, 2002.

5.Психология и лечение зависимого поведения / Под ред. С . Даулинга. Москва, 2000.

6.Рудеетам К Групповая психотерапия. Москва, 1990.

7.Свит К Соскочить с крючка. Санкт Петербург, 1997.

8.Уайнхолд Б., Уайнхолд Д. Освобождение от созависимости. Москва, 2002.

9.Энтони Р. Преодолеть невозможное. Санкт Петербург, 1997.

image

Категория: Други
Прочетен: 4926 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

 Визуален способ за определяне социалните позиции в педагогическия колектив.

 

Педагогическият колектив се явява особена група от хора, характеризираща се с неравнопоставеност на педагозите по полов и възрастов признак. Това е колектив, доминиран от жени, в който мъжете много често се намират в периферията, а между самите жени се създава много разнообразна вътрешна структура (формиране на по-малки, но много сплотени групи; яростно конфликтуване между малките групи; наличие на синдикален опортюнистичен лидер; конфликти между отделни групи и формалния лидер (директор); групи, диференцирани по възрастов признак – обикновено намиращи се в опозиция „млади срещу стари“) и специфични отношения (клюки, интриги, слухове, злепоставяне, борба за власт, съпротиви, притворство, коварство, лукавост, открита враждебност, дори вредителство).

Наличието на опозиция (съпротива) в педагогическия колектив може да се определи визуално, като се оцени къде се намират членовете на колектива по време на съвещание (заседание, провеждано от директора; обучение, провеждано от психолога; заседание и др.). Поради доминантността на педагогическите кадри (по брой и властови лостове), останалите специалисти (психолог, логопед, ресурсни специалисти и пр.) много често срещат враждебност и съпротиви в своята дейност и инициативи. По тази причина за психолозите е особено важно да имат изработена оценка за наличните социални позиции на педагогическите кадри в училището.

Предложеният способ позволява да се направи такава оценка, на базата на наблюдение върху пространственото разположение на състава по време на служебни сбирки, още повече, че в около 80% от случаите, местата, които служителите заемат са почти винаги едни и същи.

По принцип официалният лидер (формално това е директора) на колектива седи в центъра. Той притежава действителната власт и определя воденето на срещата. Тези, които седят непосредствено срещу официалния лидер, са лидерите на опозицията или реалните лидери в колектива. Това са хора, които се ползват с авторитет (власт) и влияние сред много от членовете на колектива. Те имат изразени лидерски качества, не се страхуват да бъдат в центъра на вниманието на формалния лидер (именно те попадат във фокуса на погледа на формалния лидер). Това е позиция: „опозиция-опозиция“.

Опозиционният лидер може да се ползва с твърде голямо влияние в колектива. Много често той се явява синдикален лидер или учител с голям стаж.  Важно е да се оцени какъв характер носи неговата опозиция (полезна – насочена към развитие на колектива и стимулираща дейностите на организацията или „нездравословна“ – насочена към разделяне и разпадане на съществуващата официална власт (директор) и дискредитиране на общите дейности в угода на личните му интереси или интересите на малка група, която той управлява. Особено деструктивни са онези опозиционни лидери, които поддържат поведение на демонстративно отхвърляне на формалния лидер. По време на заседанието те могат да апострофират, неглежират, отричат, дори открито да конфликтуват с ръководителя с цел, укрепване на своята опозиционна власт.  Тези, които седят до лидера на опозицията, съставляват действащата опозиция. Във всички случаи, по време на заседанието действащата опозиця ще бъде сплотена и разположена на едно място. Много рядко членовете на подобни (деструктивни) групи се разделят и заемат хаотично места в залата.

Тези, които се намират по-близо до официалния лидер, подкрепят вече съществуващото ръководство. Много е важно психологът да прецени към кой от лидерите са по-фокусирани служителите, както и техния брой.

От дясната страна на официалния лидер обикновено заема място неговият първи помощник – зам. директор (дясна ръка). Като правило той би трябвало да притежава кураж и лидерски качества. Той изцяло поддържа ръководителя си. В случай, че официалният лидер напусне заседанието, този човек поема и продължава ръководството на мероприятието, като следва избраната линия на формалния лидер.

От лявата страна на формалния лидер заема позиция експерта по работа с документацията (много често това може да бъде специалиста по финансовите въпроси) Той по правило записва всичко, което се случва (протоколира), отличава с отговорност, изпълнителност, прецизност, честност, но самостоятелността не е сред водещите му професионални възможности.  Той изцяло зависи от мнението и решенията на ръководителя (директора). Този служител е с перфектни познания за нормативната база (финансиста-счетоводител – по финансовите въпроси).

В периферията на кръга обикновено заемат позиция тези служители, които по някаква причина не се смятат за членове на колектива (новодошлите, които все още не са имали време да се адаптират; такива, които имат намерение да променят колектива (кандидатите за пенсиониране, за преместване); служителите, които са в конфликт с колектива или тези, които се противопоставят на колектива) или аутсайдери (единаци).  Тези, които се нуждаят от подкрепата на официалния лидер седят в кръга по-близо до него.

Седящите в центъра – това са служители, които се чувстват добре адаптирани в колектива. Те възприемат себе си като важна част от групата и са ориентирани към дейност (активност). Те съставляват „златната среда“ и са основа за ефективна дейност на педагогическия колектив – основно средство на лидера.

image 

Категория: Други
Прочетен: 999 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.04.2018 01:38
 


         Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

           Тест за изследване на комуникативни и организаторски способности

                                                          на педагога (КОС-2).

 

Тестът е предназначен за изучаване на комуникативните и организаторски способности на личността (способността да се установяват делови и междуличностни отношения с хората; стремеж да се разшири обхватът на контактите; желание за участие в обществени и групови събития; способност за влияние върху хората; желание да се покаже инициатива и т.н.).

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, съдържащ 40 въпроса за определяне на комуникативните и организаторски способности. На всеки от въпросите трябва да отговорите с „да“ или „не“. Не пропускайте нито един въпрос. Ако Ви е трудно да изберете отговор, все пак направете избор – коя от двете възможности Ви е по-присъща.  

Въпросник

1.Имате ли интерес да изучавате хората и да установявате контакти с различни хора?

2.Харесва ли Ви да се занимавате с обществена работа?

3,Дълго ли преживявате обида, причинена от някой от Вашите приятели?

4.Винаги ли Ви е трудно да се ориентирате при внезапно създадена критична ситуация?

5.Много приятели ли имате, с които непрекъснато общувате?

6.Често ли Ви се случва да склоните по-голямата част от Вашите приятели, да приемат Вашето мнение?

7.Вярно ли е, че Ви е по-приятно да прекарате времето си с книга в ръка (пред телевизора, в театър, концерт, в парка, пред компютъра и пр.) сам, отколкото да участвате в една или друга дейнст заедно с други хора?

8.Ако възникне някаква трудност при осъществяване на Вашите намерения, лесно ли се отказвате от тях?

9.Лесно ли Ви е да установявате контакти с хора, които са по възрастни от Вас?

10.Обичате ли да измисляте или да организирате различни игри и развлечения за Вашите приятели и познати?

11.Изпитвате ли трудност при включването си в непозната компания?

12.Често ли отлагате за друг ден неща, които трябва да свършите днес?

13.Лесно ли Ви се отдава да установявате контакти и общувате с непознати хора?

14.Стремите ли се да убедите Вашите приятели да постъпят в съответствие с Вашето мнение?

15.Трудно ли Ви е да свикнете в нов колектив (компания)?

16.Вярно ли е, че Вие нямате конфликти с приятелите си, за неизпълнени от тях обещания, задължения, отговорности?

17.Стремите ли се при удобни случаи, да се запознаете и да поговорите с непознат човек?

18.Често ли при решение на важни дейности, Вие поемате инициативата?

19.Дразните ли се от определени хора в обкръжението си и иска ли Ви се понякога дори да ги ударите?

20.Истина ли е, че лошо се ориентирате в непозната обстановка?

21.Харесва ли Ви да се намирате постоянно сред хора?

22.Възниква ли при Вас раздразнение, ако не успеете да завършите започната работа?

23.Изпитвате ли затруднение, ако се наложи да проявите инициатива, за да се запознаете с нов човек?

24.Истина ли е, че се уморявате и отегчавате от непрекъснато общуване с приятелите си? 25.Обичате ли да участвате в колективни игри?

26.Често ли проявявате инициатива при решаване на въпроси, засягащи интересите на Ваши приятели?

27.Истина ли е, че се чувствате неуверени сред непознати хора?

28.Вярно ли е, че Вие рядко се стремите да доказвате на всяка цена своята правота?

29.Считате ли, че за Вас не представлява трудност да оживите и развеселите група от хора, които малко познавате?

30.Взимали ли сте участие в обществени дейности в училище (на работното място)?

31.Стремите ли се да ограничавате (периодично да редуцирате) своя приятелски кръг?

32.Вярно ли е, че Вие се стремите да отстоявате своето мнение или решение, тогава, когато то не е прието веднага от Вашите приятели?

33.Чувствате ли се свободно и непринудено, попадайки в непозната група от хора?

34.С удоволствие и желание ли пристъпвате към организиране на различни мероприятия за своите приятели?

35.Истина ли е, че се чувствате достатъчно уверен и споокоен, когато се наложи да говорите пред  голяма група хора?

36.Често ли закъснявате за делови срещи?

37.Вярно ли е, че имате изключително много приятели?

38.Често ли се оказвате в центъра на вниманието на Вашите приятели?

39.Често ли се смущавате и се чувствате неловко при общуване с хора, които познавате недостатъчно?

40.Истина ли е, че се чувствате не много уверено, когато сте обкръжението на голяма група от своите приятели?

 

Обработка на резултатите

Нивата на комуникативни и организаторски способности се определят в зависимост от събраните балове по тези параметри. Максималният брой бал за всеки параметър е -20. Баловете се отчитат отделно за комуникативните и отделно за организаторските способности с помощта на ключ за обработка на данни за тест „КОС-2“

image

За всеки отговор „да“ или „не“, съвпадащ с отбелязаните в ключа, поотделно за съответните способности, се приписва по 1 бал.  Експериментално са установени 5 нива на комуникативни и организаторски способности. Приблизителното разпределение на резултатите за тези нива е показано по-долу.

image

Изследвани лица, получили резултат от 1-4 бала, се характеризират с ниско ниво на комуникативни и организаторски способности.

Тези, които събират 5-8 бала имат комуникативни и организаторски способности на ниво под средното. Те не се стремят да общуват, предпочитат да прекарват времето сами. В нова компания или колектив се чувстват сковано. Изпитват трудности при установяване на контакти. Те не отстояват мнението си и тежко преживяват обидите. Рядко проявяват инициатива и избягват вземането на самостоятелни решения.

За изследваните лица, които са събрали 9-12 бала, е характерно средно ниво на проявление на комуникативни и организаторски способности. Те се стремят да комуникират с хората и да отстояват своето мнение. Въпреки това, потенциалът на техните способности не е много устойчив. Необходима е допълнителна работа за формиране и развитие на тези лични качества.

Резултатът от 13-16 бала показва високо ниво на проява на комуникативните и организаторски способности на изследваните лица Те не се губят в нова среда, бързо намират приятели, искат да разширят кръга от познати, да помогнат на роднини и приятели, да покажат инициатива в общуването,  взимат решения в трудни и нестандартни ситуации.

Най-високото ниво на комуникативни и организаторски способности (17-20 бала)  свидетелства за формирана потребност от комуникативна и организаторска дейност. Те бързо се движат в трудни ситуации. Чувстват се свободно и непринудено в нов колектив. Инициативни са. Взимат самостоятелни решения. Отстояват своето мнение и търсят свои решения. Обичат да организират игри и различни събития. Постоянни и обсебени от дейността.

 

Забележка: При интерпретацията на получените данни трябва да се отчита, че методиката изследва само нивото на склонност в даден период на човешко развитие и че при наличие на положителна мотивация, целенасоченост и правилни условия на дейност, тези способности могат да се развият.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1350 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.04.2018 01:40
 


            Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия коллектив.

                         Тест за изследване стилът на педагогическо общуване.

 

Инструкция: Прочетете всеки от тестовите въпроси и маркирайте със символа "+", ако сте съгласни с него и със символа "-", ако дадете отрицателен отговор. От степента на  отговорите Ви, зависи и степента на достоверност на резултатите от тестирането.

 

1.Нуждаете ли се от внимателна подготовка за урока, дори ако нееднократно сте преминали темата?  

2.Предпочитате ли логиката, пред представянето на емоционален разказ.   

3.Вълнувате ли се преди да застанете лице в лице с класа?  

4.Предпочитате ли по време на изложението на учебния материал да се намирате на учителския стол (катедра)?

5.Често ли използвате методически способи, които успешно сте прилагали преди и тогава са давали положителни резултати?  

6.Придържате ли се към предварително подготвената схема на урока?  

7.Често ли по време на уро, решавате да включите моментно възникнали в главата ви примери, илюстриращи казаното, свидетел на които сте били самия вие?  

8.Въвличате ли учениците в обсъждане на темата по време на урока?  

9.Стремите ли се да разкажете колкото се може повече по темата, независимо от изражението на лицата и общото поведение на слушателите?

10.Често ли ви се отдава да се пошегувате с успех по време на урока?  

11.Предпочитате ли при обяснение на учебния материал, да се придържате да се придържате към бележките си?

12.Губите ли равновесие при възникване на непредвидими реакции на аудиторията (шум, оживление)?

13.Нуждаете ли се от достатъчно продължително време (5-8 мин.) за да възстановите нарушения конбтакт и отново да привлечете вниманието на учениците?  

14.Повишавате ли глас, правите ли пауза, ако усетите липсата на внимание от страна на учениците по време на урока?  

15.Стремите ли се да задавате риторични въпроси?

16.Предпочитате ли в процеса на обяснение на учебния материал да задавате въпроси на учениците?  

17.По време на урока обръщате ли внимание кой ви слуша?  

18.Имате ли навик да избирате сред учениците от класа 2-3 ученика и да следите тяхното емоционално състояние?  

19.Изважда ли ви „от релси“ скептичното хилене на учениците?

20.Забелязвате ли по време на урока промените в настроението на учениците?  

21.Поощрявате ли учениците да влизат в диалог с вас по време на обяснението на темата?  

22.Отговаряте ли веднага при реплики на учениците?  

23.Използвате ли едни и същи жестове за подкрепа на своите фрази, независимо от ситуацията?  

24.Увличате ли се толкова много в монолога си по време на урока, че не ви остава време за допълнитела работа?

25.Чувствате ли се след урока толкова уморен, че не сте в състояние да го повторите същия ден още веднъж (по време на втора смяна)?   

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Изчислява се броя на съвпаденията на плюсове и минуси в съответствие с посочения по-долу ключ и се определя тенденцията.  Ако общата сума на съвпаденията е 80% от всички пунктове  от един модел общуване, можете да се приеме, че идентифицираната склонност е стабилна.

 
image

image

Категория: Други
Прочетен: 1161 Коментари: 0 Гласове: 0
 


            Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

                      Методика на А.Асингер за оценка агресивността на педагога.

 

Предназначение: Тестът на А. Асингер позволява да се определи, дали педагогът е достатъчно коректен в отношенията си със своите колеги, с учениците и дали с лекота общува с тях. За по-голяма достоверност, може да се проведе и допълнителна оценка, при която колегите отговарят на въпросите един за друг. Това ще помогне да се установи колко вярна е тяхната самооценка.

Инструкция: Предлагаме Ви набор от въпроси, отнасящи се до отношенията Ви с учениците и Вашите колеги. На всеки въпрос има по три възможности за отговор. От Вас се иска да отговорите на всички въпроси, като изберете само един от предложените отговори – този, който считата, че в най-голяма степен се отнася за Вас.

Въпросник:

1.Имате ли склонност да търсите път за примирие, след пореден служебен конфликт?

а)  винаги;

б)  понякога;

в)  никога.

2.Как се държите в критични ситуации?  

а)  вътрешно кипите;

б) запазвате пълно спокойствие;

в)  губите самообладание.

3.За какъв Ви считат колегите?

а)  самоуверен и завистлив; 

б)  дружелюбен;

в)  спокоен и независтлив.

4.Как ще реагирате, ако Ви предложат отговорна длъжност? 

а)  приемате с някои опасения;

б) съгласявате се без колебание;

в)  отказвате заради собственото си спокойствие.

5. Как ще реагирате, ако някой колега без разрешение вземе от бюрото Ви (работното място) някакъв документ ?

а)  предоставяте му го без забележки;

б)  заставяте го да го върне;

в) питате, дали не му е нужно още нещо.

6.С какви думи (фраза) ще посрещнете съпругата (съпругът) си, ако тя (той) се върне от работа  по-късно от обичайното?  

а)  „Какво те задържа толкова?“

б)  „Къде ходиш до толкова късно?“  

в)  „Вече започнах да се притеснявам!“

7.Как се държите при управление на автомобил?  

а) стараете се да избягвате автомобилите,  които се опитват да Ви изпреварят;

б)  все Ви е едно колко коли ще Ви изпреварят;

в)  карате с такава скорост, че никой да не Ви изпревари.

8.Какви според вас са възгледите Ви за живота? 

а)  балансирани;

б) лекомислени;

в)  крайно консервативни.

9.Какво ще предприемете, ако в нещо не Ви върви?  

а) опитвате се да търсите вината в друг човек (обстоятелства);

б) смирявате се;

в) продължавате внимателно напред.

10.Как ще реагирате, ако станете свидетел на случай на разхайтена проява от страна на млади хора?  

а)  „Време е да им се забранят такива развлечения!“;

б)  „Трябва да им се създадат възможности за организирано и културно прекарване на свободното време“  

в)  „Какво толкова се занимавам с вас?“

11.Как ще се почувствате, ако служебното място, което имате намерение да заемете, изведнъж бъде предоставено на друг човек?  

а)  „И за какво загубих толкова време и нерви?“;

б) „Явно шефът го харесва повече“;  

в)  „Може би ще ми се отдаде шанс другия път“.

12.Как реагирате, когато гледате страшен филм?  

а)  страхувате се;

б)  скучаете;

в)  получавате искрено удоволствие.

13.Ако поради  повишен трафик закъснеете за важно заседание:  

а)  ще бъдете нервен по време на заседанието;

б)  опитвате се да предизвикате снизходителността на партньорите (колегите) си; 

в)  чувствате се огорчен.

14.Как бихте се отнесли към успеха при участието си спортно състезание?  

а) задължително се стараете да спечелите;

б) цените най-вече удоволствието от факта да се почувствате отново млад;

в)  ще бъдете много ядосан, ако не постигнете този успех;

15.Как ще постъпите, ако са Ви обслужили лошо в ресторант? 

а) ще се въздържите, избягвайки скандал;

б) ще повикате обслужващия персонал и ще направите забележка;

в)  ще се обърнете с жалба директно към управителя на ресторанта.

16.Какво ще направите, ако детето Ви е обидено в училище?  

а)  разговаряте с учителите;

б) устройвате скандал на родителите;

в) давате съвети на детето да се промени.  

17.Според вас, какъв човек сте?  

а)  среден – като всички останали;

б)  самоуверен;

в) пробивен.

18.Какво ще отговорите на свой ученик, с който се сблъсквате на вратата на училището и той започне веднага да Ви се извинява?“  

а)  „Извинете, вината е моя“;

б)  „Нищо, случва се“;

в) „Не може ли да сте по-внимателен?“.

19.Как ще реагирате, ако прочетете статия във вестника, описваща хулиганска постъпка на младежи?  

а)  „Кога най-после ще бъдат взети някакви конкретни мерки?“;

б) „Трябва да се въведат физически наказания“;

в) „Не трябва да се обвиняват за всичко младежите, виновни са и тези, които ги възпитават“.  

20.Представете си, че се раждате отново, но вече сте животно. Какво животно предпочитате да сте? 

а)  тигър или леопард;

б)  домашна котка;

в)  мечка.


Обработка на резултатите. 

Сумират се баловете на отговорите, в зависимост от ключа.

image

Интерпретация.

-36-44 бал. 

Вие сте умерено агресивен. Имате достатъчна самоувереност и честолюбие (себеуважение), които Ви позволяват да бъдете в хармония със себе си и с околните. 

-45 и повече бал. 

Вие сте прекомерно агресивни и често сте прекалено твърд, неуравновесен и консервативен към другите хора. Надявате се да направите кариера и да достигнете до висшето ръководство. Разчитате на собствените методи за да постигнете успех, като жертвате интересите на хората около вас. Ето защо не сте изненадани от враждебността на колегите си, но и при най-малка възможност се опитвате да ги накажете за това.

-35 и по-малко бал. 

Вие сте прекалено миролюбив, което се дължи на липсата на достатъчна увереност във вашите собствени сили и възможности. Това разбира се не означава, че вие сте „по-нисък от тревата и се огъвате при най-малък вятър“, но малко повече решителност няма да Ви попречи.

 

Ако на 7 или повече въпроси са набрани по 3 бала и на по-малко от 7 въпроса са набрани по 1 бал, то Вашата агресивност има по-скоро разрушителен, отколкото конструктивен (мобилизиращ) характер. Вие сте склонни към необмислени постъпки и жестоки дискусии, стигащи до крайни конфликти. Вие се отнасяте към хората с пренебрежение, а със своето поведение провокирате конфликтни ситуации, които напълно биха могли да бъдат избегнати.

Ако на 7 или повече въпроса са получени по 1 бал и на по-малко от 7 въпроса - по 3 бала, тогава сте прекомерно затворен. Това означава, че не са Ви присъщи раздразнителните изблици на агресия, които внимателно потискате. 

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1007 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.04.2018 06:31
 


 

           Психодиагностика в училище. Диагностика на педагогическия колектив.

               Програма за изучаване готовността на педагогическия колектив за

       осъществяване процеса на възпитание и обучение на диагностична основа.

 

Неразделна част от образователния процес е диагностиката, чрез която се определя резултатът от постигането на поставените цели. Без диагностика е невъзможно ефективното управление на дидактическия процес.

Педагогическата диагностика е специален вид дейност, представляваща сама по себе си установяване и изучаване на признаците, характеризиращи състоянието и резултатите от учебния процес, и на тази база, позволяваща да се прогнозират възможни отклонения, да се определят начините за тяхното предотвратяване, а също и да се коригира учебния процес, за да се подобри качеството на обучаващите специалисти.

Понятието „диагностика“ има много по-широк и по-дълбок смисъл, отколкото  понятието „проверка на знания, умения и навици“ на обучаемите. Последното само констатира резултатите без да обяснява техния произход. Докато диагностиката включва контрол (мониторинг), проверка, оценка, натрупване на статистически данни, анализ на резултатите, отчитане на методите за тяхното постигане, разкриване на тенденциите и динамиката на дидактическия процес.

Педагогическата диагностика е важна обаче не сама за себе си. Тя е значима тъй като осигурява обратна връзка в педагогическата система. Науката разграничава следните функции: контрол-корекционна, прогностична и възпитаваща. Първата се състои в получаване на данни и корекция на процесът на възпитание; втората означава предвиждане, предсказание, прогнозиране на промените в развитието на учащите се в бъдеще; третата се изразява в това, че в процеса на диагностициране и комуникация с него, учителят има възможност да упражнява възпитателно въздействие върху учениците.

Като предмет на педагогическата диагностика са три области: резултатите от обучението под формата на оценка на знанията (академични постижения на учениците); резултатите от обучението и възпитанието под формата на социални, емоционални, морални качества на личността и групи от ученици; резултатите от педагогическия процес под формата на психологически качества и новообразувания на личността. С други думи, на диагностициране, т.е. периодично изучаване подлежат нивото на знания на учениците и степента на социалното и психичното им развитие, което съответства на трите функции на учебно-възпитателния процес: обучаваща, възпитателна и развиваща.

Към диагностиката на обучаващите се може да се отнесе събирането на демографски данни за ученика и неговото семейство; за здравето и физическото развитие на детето; познавателните способности (особености на вниманието, памет, въображение, мислене), емоционално-волевата и потребностно-мотивационни сфери; насочеността на личността, а също поведението и постъпките на ученика. Освен това се изследват междуличностните отношения в групата, сплотеността (кохезия), общественото мнение, единството на ценностите и т.н.

Науката предлага голям арсенал от диагностични методи, сред които могат да бъдат идентифицирани наблюдение, анкетиране (въпросници), беседи (интервюта), анализ на документи, анализ на данни от независими източници,  творческа работа на учениците и др.

Важен компонент на диагностиката е контролът. Контролът е наблюдение на процеса на усвояване на знания, умения и навици. Неразделна част от контрола е проверката на системата от действия и операции за оценка на усвоените знания, умения и навици. Контролът осигурява създаването на обратна връзка, т.е. получаване на информация за резултата от учебната дейност на обучаемите. Освен това, контролът позволява да се получат сведения за характера на самостоятелната учебна дейност на ученика и показва на обучаемия колко е ефективна собствената му работа, дали успешно е използвал възможностите на педагогическия процес за образователни цели.

Контролът може да бъде различни видове, форми и може да бъде осъществен с помощта на различни методи. В педагогическата практика се прилагат няколко видове контрол: предварителен, текущ, периодичен, тематичен, общ (окончателен) и отсрочен.

Предварителният контрол обикновено има диагностични задачи. Той се провежда с цел разкриване на наличните знания, способности и умения на учениците до началото на обучението. Обикновено се прилага в началото на учебната година или преди да се изучи нова тема. Предварителният контрол позволява на учениците да избират най-ефективните методи и форми на работа.

Текущият контрол се осъществява по време на обучителния процес и позволява да се определи степента на формиране на знания, умения и способности, както и тяхната дълбочина и устойчивост (трайност). Той се провежда с помощта на систематичното наблюдение на учителя върху  работата на учениците на всички етапи на обучението.

Периодичният контрол обобщава работата за определен период от време и се извършва в края на срока (семестъра).

Тематичният контрол се извършва след изучаване на тема или раздел, за определяне степента на усвояване на този материал.

Общият (окончателният) контрол има за цел да определи крайните резултати от обучението. Той обхваща цялата система от знания, умения и умения по даден предмет.

По време на контрола, обучаваният получава информация за своята образователна активност, която му помага да оцени нивото на неговите постижения и да види пропуски в знанията си.

Отсроченият (забавеният) контрол има за цел определяне на остатъчните знания, умения след известно време, след изучаване на темата, раздел, курс (този период може да варира от три до шест месеца или повече). Отсроченият контрол позволява да се прецени ефективността на процеса въз основа на крайния резултат.

Контролът се осъществява в различни форми. По форма контролът е подразделя на индивидуален, групов и фронтален.

При контрола се използват различни методи. Методите за контрол са способи, чрез които се определя резултатността на учебно-познавателната и други видове дейност на учениците и педагогическата дейност на учителя. В учебния процес в различни комбинации се използват методи за устен, писмен, практически, машинен контрол и самоконтрол.

Устният контрол се провежда по време на устния изпит на учениците. Той позволява да се идентифицират знанията на ученика, да се проследи логиката на представянето на материала, уменията за използване на знанията, уменията за описание и обяснение на процесите и текущите събития, способностите му за изразяване и доказване на своята гледна точка, опровергаване погрешни мнения и т.н.

Писменият контрол включва редица писмени задания (упражнения, контролни работи, съчинения, есета, доклади и т.н.). Този метод на контрол позволява да се проверят знанията на обучаемите едновременно, но това отнема много време за проверка на писмени задания.

Практическият контрол се използва за определяне на формирането на умения и навици за практическа работа или двигателни умения.

С развитието на информационните технологии широко разпространение има компютърният контрол. Машинният контрол спестява време, тъй като с помощта на машини за мониторинг е лесно да се установят единни изисквания за измерване и оценка на знанията. Резултатите от контрола лесно се поддават на статистическата обработка. Субективността на учителя се елиминира при оценяването. Прилагането на този тип контрол позволява успешно извършване на самоконтрол.

През последните години все по-широко разпространение придобива тестовият контрол, чийто основен инструмент е тестът. Педагогическите тестове имат някои предимства пред традиционните методи на контрол: обективност, диференциацираност, ефективност.

Комбинацията от различни методи за контрол се нарича комбиниран (кондензиран) контрол.

 

            ПРОГРАМА

Възможни цели на изучаване: 

а) разкриване на степента на готовност на учителите да осъществят процеса на възпитание и обучение на диагностична основа;

б) идентифициране на потребностите на учителите за повишаване квалификацията, свързана с навици и уменията за аналитичната работа;

в) идентифициране на качеството на методическата работа с кадрите.


Методи за изучаване:

1.Анкетиране.

2.„Недописан тезис“ (незавършени изречения).

3.Ранжиране.

4.Тестиране.

5.Наблюдение

 

МЕТОД НА АНКЕТИРАНЕТО (проучване на мнението).

Анкета за определяне степента на готовност на учителя за прилагане на  педагогическата диагностика в съответствие с интересите на децата и учениците.

I Мотивационно-ценностен компонент

1.Според Вас, каква е причината за потребността да  се провежда педагогическа диагностика?

а) изискванията на администрацията в училището;

б) изискванията за провеждане на съвременната възпитателна дейност; 

в) интерес към проблемите на взаимодействието във възпитателния процес;

г) мои лични мотиви.

2.Считате ли за професионално задължение прилагането на педагогическа диагностика?  

а) да;

б) не;

в) по-скоро да, отколкото не;

г) по-скоро не, отколкото да;

3.Убедени ли сте, че педагогическата диагностика способства за решаването на възпитателни задачи?  

а) да;

б) не съвсем;

в) не.

4.Какво Ви възпрепятства да прилагате педагогическа диагностика?  

________________________________________________________________

________________________________________________________________

5.Считате ли лично за себе си, че е необходимо да прилагате систематично педагогическа диагностика?

а) да; 

б) не;

в) по възможност трябва;

г) затруднявам се да отговоря;

д) по мое решение.

6.Проявявате ли интерес към педагогическата диагностика? Ако да, то моля, опишете в какво се изразява съдържанието й.  

__________________________________________________________________________________

__________________________________________________________________________________

7.Кой според Вас трябва да участва в педагогическата диагностика?  

а) администрацията;

б) училищният психолог (социално-психологическата служба);

в) класният ръководител;

г) всички в училището;

д) свой вариант (по личен избор).

 

II.Съдържателно-информационен компонент.

1.Какво е предназначението на педагогическата диагностика?

__________________________________________________________________________

2.Каква според Вас е целта на педагогическата диагностика?

а) получаване информация за участниците със възпитателния процес;

б) контрол и определяне състоянието на възпитателния процес;

в) повишаване ефективността на възпитателния процес;

г) свое мнение______________________________________________

3.Посочете няколко важни понятия, които определят същността на педагогическата диагностика:  

____________________________________________________________________________

4.Какви условия е необходимо да създадат учителите за развитието на педагогическата диагностика в училището?

____________________________________________________________________________

 

III. Операционно-дейностен компонент.

1.Конкретно Вие какви методи за педагогическа диагностика използвате? Отбележете във всеки ред най-подходящите за Вас.   

image

2.Определете степента на готовността си да съставите програма за педагогическа диагностика на децата и учениците от Вашия клас, кръжок, клуб по интереси и други организирани форми?

image

МЕТОД „НЕДОПИСАН ТЕЗИС“

На учителите се предлага да завършат определени фрази.

От предложените по-долу варианти, можете да изберете един или да комбинирате нужните според Вас за конкретна ситуация.

I.

1.Педагогическата диагностика е …

2.Целта на диагностичната работа в училище е …

3.Диагностиката в педагогическия процес изпълнява следните функции: …

4.Методи, използвани за диагностика са … 

5.Готовността на учителя за диагностика във възпитанието предполага владеенето на следните умения …

II.

1.Метод на ранжирането е …

2.Метод на наблюдението е …

3.Мониторинг е …

4.Вербален тест е …  

5.Анкетирането е … 

III.

1.Отношението ми към педагогическата диагностика е, че …

2.Диагноситката е необходима в училище защото …  

3.Диагностичната дейност ми позволява …

4.Ценността на диагностиката за учителя се състои в това, че …

5.При провеждането на диагностика най-много ми харесва …

 

МЕТОД „РАНЖИРАНЕ“

I. Подредете последователността на педагогическия диагностичен процес.

1.Определяне обекта и предмета на педагогическата диагностика.

2.Поставяне на цели на педагогическата диагностика.

3.Определяне на критерийте за педагогическа диагностика.

4.Подбор на методи за педагогическа диагностика.

5.Обработка на резултатите от педагогическата диагностика.

6.Анализ на резултатите.

7.Реализация на диагностична програма.

8.Фиксиране на резултатите от диагностиката.

9.Осмисляне на резултатите.

II.Подредете методите за диагностика в зависимост от честотата на използване от Вас.

1.Наблюдение.

2.Социометрия.

3.Беседа.

4.Анкетиране.

5.Ранжиране.

6.„Недописан тезис“

III.Подредете своите умения за провеждане на педагогическа диагностика.  

1.Поставяне на цели и задачи за диагностика.

2.Анализ и формулиране на изводи.

3.Умения за реализиране на диагностични методи.  

4.Умение за фиксиране на резултати.

5.Умение за обработка на резултати.

IV.Подчертайте най-важните източници лично за Вас, за подобряване на диагностичната Ви култура в и извън училищна институция.

1.Методическа литература.

2.Заседанията на методическото обединение на учителите.

3.Педагогическия съвет.

4.Семинари-практикуми за повишаване на квалификацията.

5.Взаимен обмен на опит.

6.Консултации с психолога.

7.Самоподготовка.

 

МЕТОД "ТЕСТИРАНЕ"

Определяне нивото на диагностична компетентност на учителите.

Моля, подредете по значимост понятията, в зависимост от тяхното значение за Вас. Значението запишете в скобите.

1.Психодиагностика (…)

2.Критерии (…)

3.Показател (…)

4.Социометрия (…)

5.Ранжиране (…)

6.Корелация (…)

7.Ингенкамп (…)

8.Мониторинг (…)

9.Вербален тест (…)

10.Закрит въпрос (…)

11.Диагностична програма (…)

12.Матрица за избор (…)

13.Доминанта (…)

14.Карта за възпитанието (…)

15.Рефлексия (…)

Забележка: След приключване на задачата, моля, запознайте се с определенията на посочените по-горе понятия в справочната литература: речници, енциклопедии и др.

 

Резултат: 

13–15 правилни отговори – високо ниво;  

8–12 правилни отговори – средно ниво; 

 

1–7 правилни отговори – ниско ниво; 

image 

Категория: Други
Прочетен: 3278 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.04.2018 06:32
 


                 Психодиагностика в училище. Диагностика педагогическия колектив.

                             Интегрална удовлетвореност на педагога от труда (УТ).

                                 (Автори: Н.П. Фетискин, В.В.Козлов, Г.М.Мануйлов)

 

Предназначение: Интегративен показател, отразяващ благополучието-неблагополучието на личността в трудовия колектив, се явява удовлетворението от труда, което съдържа оценка на интереса към изпълнената работа; удовлетворението от взаимоотношенията между служителите и с ръководството; нивото на претенциите в професионалната дейност; удовлетвореността от условията и организацията на труда и др.

Методиката позволява да се оцени не само общото удовлетворение от своята работа, но и нейните компоненти.

Инструкция: Прочетете всяко от предложените твърдения и оценете колко вярно е то за Вас. На предоставената отделна бланка запишете номера на твърдението и буквеното обозначение на избрания от Вас отговор.

Въпросник

1.Това, което върша в работата си ме интересува:

а) да

б) понякога

в) не

2.През последните години съм постигнал (а) успехи в своята професия.

а) да

б) отчасти

в) не

3.Имам добри отношения с членовете на нашия колектив.

а) да

б) не съвсем

в) не

4.Удовлетворението от работата е по-важно от високото заплащане.

а) да

б) не винаги

в) не

5.Заеманото от мен служебно положение не съответства на моите способности.

а) да

б) отчасти

в) не

6.В работата ми преди всичко ме привлича обстоятелството, че имам възможността да научавам винаги нещо ново.

а) да

б) понякога

в) не

7.С всяка изминала година, аз усещам как нарастват професионалните ми знания.

а) да

б) не съм уверен

в) не

8.Хората, с които работя ме уважават.

а) да

б) нещо средно

в) не

9.В живота често се случват ситуации, при които човек не може да изпълни цялата възложена му работа.

а) да

б) средно

в) не

10.Напоследък ръководството многократно е изразявало своята удовлетвореност от работата ми.

а) да

б) рядко

в) не

11.Работата, която върша не може да бъде изпълнена от лице с по-ниска квалификация.

а) да

б) средно

в) не

12.Процеса на работа ми доставя истинско удоволствие.

а) да

б) понякога

в) не

13.Харесва ми организацията на труда в нашия колектив.

а) да

б) не съвсем

в) не

14.Често имам разногласия с колегите си.

а) да

б) понякога

в) не

15.Рядко ме поощряват в работата.

а) да

б) понякога

в) не

16.Дори да ми предложат по-висока заплата, аз не бих сменил местоработата си.

а) да

б) може би

в) не

17.Моят непосредствен ръководител често не ме разбира или не иска да ме разбере.

а) да

б) понякога

в) не

18.В нашия колектив са създадени благоприятни условия за труд.

а) да

б) не съвсем

в) не

 

Обработка и интерпретация на резултатите.

image

Дешифратор на ключа

 

За получаване на обща оценка за удовлетвореността от своя труд и неговите съставляващи, е необходимо отговорите да се приведат в балове с помощта на следната таблица:

image

Оценката за общо и частично удовлетворение от труда (УT) се прави въз основа на сравнение на получените резултати с максималните показатели, дадени в ключа за обработка.

Средното ниво на УT се определя в диапазона 45-55% от общия резултат. Ниското ниво на УT се характеризира с диапазон от 1-44% и високо ниво - над 56%.

image

 

Категория: Други
Прочетен: 1096 Коментари: 0 Гласове: 0
 

         Психодиагностика в училище - Диагностика на педагогическия коллектив.

              Тест за изследване стереотипите на възприятие за успешен ученик.

 

 

Инструкция: Определете какви качества трябва да притежава един ученик, за да постига добри и отлични резултати в обучението. За да направите това, изберете шест до седем (не повече) най-важни, значими качества.

Списък:

1.Дисциплиниран.  

2.Умен, съобразителен.      

3.Умее сам да определя и поставя цели в учебната работа.      

4.Добра памет.         

5.Трудолюбив, последователен.    .

6.Умее да използва чужд труд (конспекти, решени задачи и пр.).      

7.Самоконтролиращ се.      

8.Умее да планира работата си и да изпълнява своите планове.         

9.Любознателен, обича да учи.     

10.Винаги ориентиран към успех.           

11.Инициативен, не чака учителят да го застави да работи.    

12.Работи за оценка.           

13.Добро внимание.           

14.Отговорен.          

15.Умее да работи с книгите.

16.Умее да пише и да използва помагала.

17.Внимателен.       

18.Независим в разсвъжденията си.         

19.Уверен в себе си.

20.Винаги търси оригинално решение.   

21.Жизнерадостен.  

22.Способен да отстоява своите убеждения.

23.Твърда воля.

24.Не конфликтува с учителите, послушен.

25.Още какво?

 

 

Обработка и интерпретация на резултатите.

Изчислява се състава на избраните качества.

На база преобладаването на определени качества, се идентифицират следните инструментални типове успешни ученици:

-субективно творчески (11,18,20,22);

-с общо предназначение (общо-трудов) (1,5,14,17);

-притежаващи учебни умения (3,7,8,15);

-притежаващ добри познавателни способности (2,4,13,9);

-мотивационно-волеви (10,19,21,23);

-адаптивни (6,12,16,24),

-комбинирани, включващи различни качества.

Установяването на стереотипите позволява да се проникне в индивидуалните представи на ученика за същността на учебната дейност и за технологията на успеха: ценностното му отношение към творческия стил на дейност; разбирането за значимостта на базовите учебни умения; склонността към формално-приспособленческа тактика на учебно поведение; предпочитано приписване на успеха като цяло на вродените качества на ума или силно желание (воля и упоритост).  

image

Категория: Други
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове: 0
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797563
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30