Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1212283 Постинги: 1460 Коментари: 116
Постинги в блога от 26.05.2011 г.

Експресна анкета за оценка признаци на агресия при детето


(1) Цел: Анкетата съдържа критерии за оценка агресивността на детето.  Може да се прилага спрямо деца в доучилищна и училищна възраст. Разработена е от американски психолози.

(2) Описание: Съдържа въпросник с осем въпроса. Попълва се от родителя или специалиста (учителя, възпитателя или психолога). Попълващият анкетата отговаря на въпросите чрез избор на един от два възможни отговора: „често” или „рядко”.

(3) Инструкция: „Предлагаме Ви осем въпроса, отнасящи се до поведението на Вашето дете, позволяващи експресна диагностика на признаци за агресивност. От Вас се иска, да прочетете въпроса и да направите един от двата предложени Ви избора: „често” или „рядко”, като отговорите с „да”.

(4) Въпросник:

1. Спори с възрастните, ругае ги.

2. Губи контрол над себе си.

3.Обвинява другите за своите грешки.

4. Завистлив и мнителен.

5. Сърди се и отказва да прави каквото и да било.

6. Целенасочено дразни другите.

7. Отказва да следва правила и указания.

8.Чувствителен, много импулсивно реагира на различни действия на обкръжението си, поведение, което много често ги дразни.

(5) Оценка на резултатите

Отчитат се само въпросите, получили  отговор „да”. Ако 4 от изброените 9 критерия се проявяват „често” при детето в продължение на повече от 6 месеца, то може да се приеме, че в поведението му се наблюдават признаци на агресивност. Необходима е допълнителна специализирана консултация и евентуално психологическа помощ.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2796 Коментари: 0 Гласове: 1

Методика за диагностика на нагледно-действено мислене

„Възпроизведи рисунката”


(1) Цел: Диагностика на нагледно-действено мислене при деца на възраст 3-4 години.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (табло с 6 фигури и тестова бланка за попълване върху лист А4). Пред детето на масата се поставя таблото-образец и тестовата бланка, след което му се дава инструкция.  Времето за работа по теста е ограничено – 5 минути.

(3) Инструкция: „Пред теб съм поставил два листа. Левият (показва се) съдържа начертани и оцветени в черно 6 фигури, а десният съдържа само празни квадрати (показва се). От теб се иска, с помощта на този флумастер да нарисуваш в праните квадрати точно същите фигури и на същите места, които има на левия лист. Нужно е да проявиш старание, равномерно да ги оцветиш и да направиш прави линии. В тъмните полета не бива да оставяш празни (не потъмнени) участъци и да не излизаш навън от контурите. Трябва да работиш бързо. Имаш на разположение 5 минути”

(4) Обработка на резултатите

Оценява се броя на попълнените (нарисувани) фигури и качеството на резултата. Крайните данни се превръщат в балове:

# 10 бала – детето за 5 мин. или по-малко е изпълнило задачата, т.е. нарисувало е в тестовата бланка всичките шест фигури.  При това, нито една фигура не е останала незапълнена (оцветена), а контурите са спазени или не са нарушени с повече от 1 мм.

# 8-9 бала – детето е изпълнило задачата за 5 мин.  Във всяка фигура са останали незапълнени не повече от 1-2 участъка, а контурите са спазени или не се различават с повече от 1 мм. от оригинала.

# 5-7 бала – детето е изпълнило задачата за 5 мин., но в работата му са установени недостатъци -  почти във всяка фигура се наблюдават по 3-4 незапълнени участъци, а контурите са нарушени с до 1,5 мм. в сравнение оригинала.

# 4-6 бала – детето за 5 мин. е успяло да оцвети 4-5 фигури, като във всяка от тях се среща по един от следните недостатъци:  не по-малко от 1/5 част от фигурата е останала незапълнена, а контурите на някои фигури се отличават от оригинала с 2 мм.

# 2-3 бала – детето за 5 мин. е успяло да оцвети само 2-3 фигури и във всяка от тях се наблюдават следните недостатъци:  не по-малко от 1/5 част от фигурата е останала незапълнена, а контурите на някои фигури се отличават от оригинала до 2 мм.

# 0-1 бал – детето за 5 мин. е успяло да оцвети не повече 1 фигура и в нея се наблюдават следните недостатъци:  не по-малко от 1/4 част от фигурата е останала незапълнена, а контурите на някои фигури се отличават от оригинала до 3 мм.

(5) Изводи за ниво на развитие на нагледно-действено мислене

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 

          (6) Стимулен материал
             .........................................................................

 

Забележка: Файлът може да получите на предоставен от Вас e-mail. 

 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1272 Коментари: 0 Гласове: 0

Методика за диагностика на вниманието при деца

„Намери и зачертай”


(1) Цел: Диагностика на продуктивност и устойчивост на вниманието при деца.

(2) Описание: Методиката предлага две тестови бланки със стимулен материал за изследване на деца. Първата е за учащи се от 3 до 4 клас, а втората – от 4 до 5 клас.  На детето се показва таблото (тестовата бланка), на която в случаен порядък са изобразени прости фигури:

а/ за деца в 3-4 клас: флагчета, триъгълници, квадрати, правоъгълници, кръгчета, полукръгчета, звезди.

б/ за деца в 4-5 клас: гъби, къщички, флагчета, топки, кофи, цветя, елхички. Преди да започне изследването на детето се дава инструкция.

(3) Инструкция: „Сега ние с теб ще поиграем на една игра. Аз ще ти покажа картинка, на която са нарисувани много различни, но познати на теб предмети. Когато ти дам команда „Започни!”, ти с този молив ще започнеш да търсиш по всеки хоризонтален ред (показва се къде точно) тези предмети, които аз ще ти кажа. От теб се иска, когато откриеш по реда дадения предмет, да го зачертаеш с една хоризонтална черта. Така ще работиш ред по ред, докато не ти кажа „Спри!”. Когато спреш, ти трябва да ми покажеш този предмет, който си открил последен. Аз ще отбележа мястото до което си стигнал и отново ще ти кажа „Започни!” След това ти ще продължиш да правиш същото, т.е. ще търсиш и ще подчертаваш този предмет. Така ще те прекъсвам и ще започваме отначало няколко пъти. Ти ще работиш до тогава, докато не чуеш да казвам „Край”. Тогава окончателно ще приключим работата”.

(4) Процедура: По представеният в инструкцията ред, детето работи в продължение на 2,5 минути, през които изследователят го прекъсва 5 пъти (на всеки 30 сек.), казвайки му „Спри!” и „Започни!”.  При всеки нов старт психологът може да поиска от детето, да зачертава различни фигури по различен начин, например, къщичките с кръстче, а гъбките с вертикална черта.  Изследователят е длъжен сам да отбелязва местата, до които е стигнало детето след команда „Спри!”.

(5) Обработка и оценка на резултатите

При обработката и оценката на резултатите се определя количеството на предметите на таблото, открити от детето за времето от 2,5 мин., т.е. за цялото време за изпълнение на задачата, а също така и поотделно за всяка 30-секундна серия. Получените данни се вписват във формула, чрез която се определя общия показател за нивото на развитие на детето едновременно по двете свойства на вниманието – продуктивност и устойчивост:

 

S = 0,5.N – 2,8n

                t               където,

 

S – показател за продуктивност и устойчивост на вниманието на детето;

N – количество на предметите, открити от детето по време на работата;

t – време за работа;

n – количество грешки, допуснати по време на работа. За грешки се приемат пропуснати правилни и зачертани неправилни изображения.

 

В резултат на количествената обработка на психодиагностичните данни по посочената формула се определят шест показателя: един за цялото време на работа по задачата (2,5 мин.), а останалите пет – за всеки 30-секунден интервал. Съответно показателят „t” във формулата ще бъде 150 и 30.

По всички показатели „S”, получени в процеса на изпълнение на задачата, се прави графика (виж приложението), която служи за анализ върху динамиката на изменения в двата параметъра: продуктивност и устойчивост на вниманието.  При построяване на графиката, двата показателя (всеки по отделно) се привежда в балове (десетбална система) по следните норми:

# 10 бала – показател S е повече от 1,25 бала;

# 8-9 бала – показател S е в пределите от 1,00 до 1,25 бала;

# 6-7 бала – показател S е в интервала от 0,75 до 1,00 бала;

# 4-5 бала – показател S е в границите от 0,50 до 0,75 бала;

# 2-3 бала – показател S е в пределите от 0,24 до 0,50 бала;

# 0-1 бал – показател S е в интервала от 0,00 до 0,2 бала;

Оценяване устойчивост на вниманието в балове:

# 10 бала – Всички точки от графиката не излизат извън пределите на една зона, а самата графика наподобява крива № 1 (виж графиката);

# 8-9 бала – всички точки на графиката са разположени в рамките на две зони, наподобяваща крива № 2 (виж графиката);
            (Графика)
             ..............................................................

На графиката са представени различните зони на продуктивност и типичните криви, които могат да бъдат получени в резултат на психодиагностиката на вниманието по предложената методика.

Кривите се интерпретират по следния начин (виж графиката):

# Крива №1. Тя очертава особено високо продуктивно и устойчиво внимание.

# Крива №2. Тя очертава нископродуктивно, но устойчиво внимание.

# Крива №3. Тя очертава среднопродуктивно и средноустойчиво внимание.

# Крива №4. Тя очертава среднопродуктивно, но неустойчиво внимание.

# Крива №5. Тя очертава среднопродуктивно и крайно неустойчиво внимание.

Особености в графиката:

# 6-7 бала – всички точки на графиката се разполагат в трите зони, а самата крива наподобява линия № 3 от графиката;

# 4-5 бала – всички точки на графиката се разполагат в четирите зони, а самата крива наподобява линия № 4 от графиката;

# 3 бала – всички точки на графиката се разполагат в четирите зони, а самата крива наподобява линия № 5 от графиката;

 (6) Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – продуктивност и устойчивост на вниманието – много високо ниво;

# 8-9 бала  – продуктивност и устойчивост на вниманието – високо ниво;

# 4-7 бала – продуктивност и устойчивост на вниманието – средно ниво;

# 2-3 бала – продуктивност и устойчивост на вниманието – ниско ниво;

# 0-1 бал – продуктивност и устойчивост на вниманието – много ниско ниво;

(6) Стимулен материал
 image

image        
   

 




          

 

април 2011г.

С о ф и я

 


 

 

Категория: Хоби
Прочетен: 8403 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 10.10.2017 05:28

Методика за диагностика на тип мислене – „Извеждане на съществени признаци”


(1) Цел: Диагностика на особености на мисленето – способности за диференциация на предмети и явления по съществени от несъществени и второстепенни признаци. По характера на изведените признаци се съди за доминантния тип мислене – конкретно или абстрактно. Тестът може да се прилага за деца (8-12г.) и за възрастни. Предназначен е само за индивидуално тестиране.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (набор от думи, напечатани на бланка). Думите в задачите са подбрани по такъв начин, че изследваното лице е принудено да активира своите способности за улавяне абстрактното значение на едно или друго понятие, отказвайки се от много по-лесния и набиващ се на очи, но неверен способ за решение на задачата,  при който вместо съществените признаци, съществува уловка да бъдат изведени частни, конкретно-ситуационни признаци.

(3) Инструкция за деца: „Тук (показва се бланката) както виждаш са дадени редове от думи, които представляват 20 задачи. Всяка задача се състои от една дума, която е извадена пред скобите, а в скобите са поставени 5 думи (показва се на бланката).  От теб се иска, от тези 5 думи, да намериш само 2, без които думата пред скобите не би могла да съществува и да ги кажеш.  Например, думата пред скобите е „градина”, а в скобите са: „растения, градинар, куче, ограда, земя”. Тогава логиката на мислене може да бъде следната: градината може да съществува без куче, ограда и дори без градинар, но без земя и растения градината не може да съществува – тогава тя би била нещо друго, но не и градина.  Следователно избраните две думи са „земя’ и „растения”.

(3) Инструкция за възрастни: „На всеки ред на бланката има по една задача, състояща се от думи. Първата дума е поставена пред скоби, а в скобите има други 5 думи.  Всички думи в скобите имат някакво отношение към думата пред скобите, но две от тях се намират в най-голяма връзка с нея. От вас се иска да намерите точно тези две думи и да ги назовете.

Забележка:

= Индивидуалното тестиране се налага поради това, че по време на изпълнението на задачите с изследваното лице може да се общува, задавайки му въпроси. Нерядко в процеса на подобно обсъждане изпитваният дава допълнителна информация и поправя грешките си.

= Задължително всички решения на задачите, а също така и допълнителните обсъждания (въпроси, коментари и пр.) на изследваното лице се записват в протокол.

(4) Тестови материал

1. Градина (растения, градинар, куче, ограда, земя)

2. Река (бряг, риба, риболов, тиня, вода)

3. Град (автомобили, здания, тълпа, улица, велосипед)

4. Плевня (сеновал, кон, покрив, животни, стени)

5. Куб (ъгли, чертеж, страна, камък, дърво)

6. Деление (клас, делимо, молив, делител, хартия)

7. Колело (диаметър, елмаз, проба, закръгленост, злато)

8. Четене (очи, книга, текст, очила, думи)

9. Вестник (истина, произшествие, кръстословица, хартия, редактор)

10. Игра (карти, играчи, зарове, наказания, правила)

11. Война (самолет, пушки, сражения, оръжие, войници)

12. Книга (рисунки, разказ, хартия, заглавие, текст)

13. Пеене (звън, изкуство, глас, аплодисменти, мелодия)

14. Земетресение (пожар, смърт, колебания на почвата, шум, наводнение)

15. Библиотека (маси, книги, читалня, гардероб, читатели)

16. Гора (почва, гъби, ловец, дърво, вълк)

17. Спорт (медал, оркестър, състезание, победа, стадион)

18. Болница (помещение, инжекция, лекар, термометър, болни)

19. Любов (рози, чувства, човек, срещи, сватба)

20. Патриотизъм (град, приятели, родина, семейство, човек)

(5) Обработка на резултатите (ключ)

1. Растения, земя

2. Бряг, вода

3. Здания, улица

4. Покрив, стени

5. Ъгли, страна

6. Делимо, делител

7. Диаметър, закръгленост

8. Очи, текст

9. Хартия, редактор

10. Играчи, правила

11. Сражение, войници

12. Хартия, текст

13. Глас, мелодия

14. Колебания на почвата, шум

15. Книги, читатели

16. Почва, дърво

17. Състезания, победа

18. Лекар, болни

19. Чувства, човек

20. Родина, човек

(5) Интерпретация на резултатите

Наличието на голям брой погрешни съждения свидетелстват за преобладаване на конкретно-ситуационното мислене над абстрактно-логическото. Ако изследваното лице в началото дава погрешни отговори, но след това се поправя, тази реакция може да се разглежда като проява на импулсивност и прибързаност поради безпокойство, висока тревожност, прекалено старание за бързо справяне със задачите.

(6) Оценка на резултатите

Оценява се броя на дадените правилни отговори, превърнати в балове по таблица (норми):

# 9 бала – 20 правилни отговори (без корекции или с 1-2 корекции);

# 8 бала – 20 правилни отговори (с от 2 до 4 корекции);

# 7 бала – 19 правилни отговори;

# 6 бала – 18

# 5 бала –  16-17 (норма за възрастни)

# 4 бала –  14-15  (норма за деца)

# 3 бала – 12-13

# 2 бала – 10-11

# 1 бал – 9

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 1445 Коментари: 0 Гласове: 0

Методика за диагностика на активен речеви запас и мислене при деца на възраст 3-4 години – „Годишни времена”


(1) Цел: Изучаване на активния речеви запас и образно-логично мислене при деца на възраст от 3 до 4 г.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (4 картинки на дете в различните  четири годишни времена). Таблото с четирите рисунки се показва на детето и се моли (инструкция), да ги разгледа внимателно и да каже, кое годишно време е изобразено на всяка част. За изпълнение на задачата са определени 2 минути. Детето трябва да назове не само годишното време, а и да обоснове своето мнение, т.е. да обясни защо така мисли, показвайки признаци, които по негово мнение свидетелстват именно за този сезон, а не за някой друг.

(3) Инструкция: „Пред теб съм поставил четири рисунки. Ти имаш право да ги разгледаш внимателно и да откриеш на коя рисунка какво годишно време е изобразено. На всяка една рисунка художникът е нарисувал предмети, по които можеш да определиш това годишно време. Ти трябва да кажеш кои са тези предмети”.

(4) Оценка на резултатите

Критерии за оценка са: наименование на сезона и изведените признаци, типични за този сезон. Оценката има количествено и качествено изражение, като резултатът се превръща в балове с цел, определяне нивото на развитие по десетобална скала.

# 10 бала – за определеното време детето правилно е назовало и е свързало всички картинки с годишните времена, указвайки за всяко от тях не по-малко от 2 признака за всяка картинка (всичко 8 признака за четирите);

# 6-7 бала – детето правилно е определило на всички картинки годишните времена, като е посочило от 5 до 7 признаци, потвърждаващи мнението му;

# 6-7 бала – детето правилно е определило на всички картинки годишните времена, но е посочило само 3-4 признака, потвърждаващи мнението му;

# 4-5 бала – детето правилно е определило годишните времена само на 1-2 картинки, посочвайки само 1-2 признака;

# 0-3 бала – детето не е могло правилно да определи нито едно от годишните времена и не е посочило правилно  нито един признак (разликата в баловете от 0 до 3, се  поставя в зависимост от това, опитва ли се детето или не да изпълни задачата)

(5) Ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

(6) Стимулен материал
             ..................................................................

Забележка: Файлът със стимулен материал може да получите на предоставен от Вас e-mail. 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1929 Коментари: 1 Гласове: 1

Методика за диагностика обема на активната памет при деца  на възраст 7-8 години - „Назови думи”


 

(1) Цел: Диагностика на речевия запас от думи, съхраняван в активната памет при деца на възраст 7-8 години.

(2) Описание: Изследователят назовава пред детето последователно названията (обобщаващи понятия) на групи и иска от него самостоятелно да назове имената на обекти  (предмети, животни, действия, качества и пр.), отнасящи се към тази група.  За всяка група е определено време до 20 сек., а за цялата задача – 160 сек.  Води се протокол, в който се записват резултатите. Изследването може да бъде записано на магнитен или електронен носител.

(3) Инструкция: „Сега ще поиграем на една игра, в която ти можеш да ми покажеш колко бързо можеш да мислиш и откриваш правилни отговори. Аз ще ти казвам една и по една различни думи към които могат да се включат (отнасят) други думи. Например, към думата „родители” се отнасят „мама” и „татко” или към думата „африкански животни” се отнасят думи като: „слон”, „лъв”, „зебра”, „хипопотам” и др.  Старай се да кажеш колкото се може повече  думи за най-кратко време.

Психологът трябва да е уверен, че детето е разбрало инструкцията преди да започне изследването. Ако след тези два примера детето все още не е разбрало какво точно се иска от него, може да бъдат дадени и други примери. Ако детето се затруднява да започне някоя от групите, психологът може да му помогне, като назове първата или втората дума от нея. И след това моли детето да продължи.

(4) Процедура

След като даде инструкцията психологът започва да казва една по една групите, като започва с първата група (най-елементарната):

1. Животни

2. Растения

3. Цветове на предмети.

4.Форми на предмети.

5. Други признаци на предмети, освен формата им.

6. Действия на човек.

7. Начини (средства) за изпълнение на човешки действия

8. Качество на изпълнение на човешки действия.

(5) Оценка на резултатите

Оценява се броя на правилно назованите и причислени към групите думи за определения времеви лимит. Броят думи се превръща в балове, по които по-късно се съди за нивото на развитие по норми.

# 10 бала – детето е назовало 40 и повече различни думи, отнасящи се към всички групи;

# 8-9 бала – детето е назовало от 35 до 39 думи, отнасящи се към всички групи;

# 6-7 бала – детето е назовало от 30 до 34 думи, отнасящи се към всички групи;

# 4-5 бала – детето е назовало от 25 до 29 думи, отнасящи се към всички групи;

# 2-3 бала – детето е назовало от 20 до 24 думи, отнасящи се към всички групи;

# 0-1 бала – детето е назовало до 19 думи, отнасящи се към всички групи;

(6) Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 1834 Коментари: 0 Гласове: 0

Методика за диагностика обем (обхват) на вниманието при деца – „Запомни и разположи точките

 

Мнозинството от изследователите, проучващи вниманието приемат, че то е процес, при който се извършва концентрация на психически сили върху един основен обект. Той става своеобразен притегателен център на душевната енергия.

            У внимаващият човек протича сложен процес. От една страна той извършва ограничаване на обектите, а от друга - насочване на психическите сили само към един от тях.

            Водещото отличие на вниманието е, че то няма собствен продукт т.е. не е самостоятелен процес.

            Функцията на вниманието не се състои в сътворяването на психични продукти, а да измени създаван образ или пораждаща се идея по посока на по-голяма отчетливост. В този смисъл то изпъква като регулатор, който само увеличава тяхната яснота в съзнанието.

            Съдържание на вниманието - това е съдържанието на онзи психичен процес, който в момента е подложен на ускоряващо въздействие с цел, съответния образ или идея да изпъкнат по-ярко.  Всяко изменение на силата на вниманието неизбежно се отразява както върху темпа и дълбочината на функциониране на съответния процес, така и върху яркостта на продукта, представян в съзнанието на човека. Именно по такъв начин вниманието прониква в други психически процеси, ставайки „съпритежател” на техните продукти.

            Съдействайки образа или идеята да заемат господстващо място в съзнанието, вниманието упражнява своите „управляващи възможности”. Тези възможности се проявяват в превключването от един образ на друг.

            Именно тези възможности определят вниманието като феномен, който стои по-високо в сравнение другите психически процеси. Тъкмо тази управляваща роля на вниманието създава предпоставки за последователност, за подреденост във включването на други процеси.

 

(1) Цел: Диагностика на обема на внимание на детето

(2) Описание и процедура: Методиката използва стимулен материал. (лист А4, на който са разположени 8 квадрата). Квадратите са номерирани и във всеки един от тях са поставени на различни места точки, като в квадрат № 1 има най-малко точки (две точки) , във всеки следващ квадрат броя на точките се увеличава  за да достигне най-голям брой точки в квадрат № 8 (девет точки). Рисунките се показват една по една от № 1 до № 9. Всеки път след като психологът покаже поредната рисунка, задържайки я пред детето не по-вече от 1-2 сек., закрива рисунката и предлага на детето да постави на чистата бланка точките там, където ги е видяло и запомнило че се намират. Времето за тази дейност на детето е точно 15 сек.  След това работата по този квадрат се прекратява (ако детето още не е свършило) и се преминава към следващия квадрат. Така процедурата продължава за всеки един от осемте квадрата.

(3) Инструкция: „Сега ние с теб ще поиграем на една игра на внимание.  Аз ще ти показвам една след друга картички, на които са нарисувани квадрати с поставени в тях точки. След като ти покажа картичката,ти трябва да запомниш къде точно са поставени точките и след това имаш право да нарисуваш същите точки там където си ги видял, че се намират на този нов квадрат (показва му се чистата бланка).

(4) Оценка на резултатите

Оценява се максималното число точки, които детето е успяло правилно да възпроизведе на всеки квадрат (избират се квадратите, на които детето е успяло да възпроизведе безгрешно най-голямо количество точки). Резултатите от изследването се превръщат в балове, които по-късно се използват за определяне нивото на развитие по норми.

# 10 бала – за определеното време детето правилно е възпроизвело в квадрат 6 и повече точки;

# 8-9 бала – детето правилно е възпроизвело от 4 до 5 точки;

# 6-7 бала – детето правилно е възпроизвело от 3 до 4 точки;

# 4-5 бала – детето правилно е възпроизвело от 2 до 3 точки;

# 0-3 бала – детето правилно е възпроизвело на една картичка до 1 точка.

(5) Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 6-7 бала – средно;

# 4-5 бала – ниско;

# 0-3 бала – много ниско.

(6) Стимулен материал
             .............................................................

(7) Допълнителни бележки за свойствата на вниманието.

1 Устойчивост - изразява се с диапазона от време, през което се запазва онази интензивност на концентрация, необходима за оптималната продуктивност. Основното тук е възможността за разкриване на нови и стари връзки. Зависи от това дали обектът е подвижен или неподвижен и доколко човек е пасивно наблюдаващ или активно манипулиращ с обекта.

2.Колебливост - то е противоположно свойство на устойчивостта. Изразява се в изтласкване на обекта от центъра на съзнанието. Същественото тук е, че колебанието има неволеви характер  и не може да бъде изключено от живота на човека. Работата обаче е там, че само след няколко секунди колебливост вниманието може да придобие своята устойчивост. Като причини за колебливостта се посочват: биологични ритми ; умора на сетивните клетки ; изтощаване на нервните клетки и пр.

3.Превключваемост /гъвкавост/ - изразява се в преконцентриране на психическите сили от един на друг предмет. Всяко превключване е съпроводено с волеви процес.

4.Отвлекаемост - свойство, което е сродно на превключването. Изразява се в това, че човек пренасочва, променя посоката на концентрация, но без предварително поставена цел.

5.Разпределеност на вниманието - свързано е с факта, че в живота човек извършва едновременно повече дейности, спрямо които трябва да съсредоточи вниманието си. Това свойство се поддава на формиране  и развитие до навици. Тук са възможни вариативности - едната дейност да е развита до ниво навик, а друга да не е.

Важно: Устойчивостта, превключваемостта и разпределителността могат да бъдат волево регулирани.

6. Обем на вниманието

То се характеризира с количествената, времевата, пространствената страна на полето на вниманието. По-конкретно тук става на въпрос за количеството обекти, които могат да бъдат обхванати, но за кратък период от време. Не подлежат на волеви контрол.

Възможността човек да възприема по-малък или по-голям брой предмети се обуславя от 2 условия: възраст  и смислова свързаност т.е. наличието на връзки между обектите.

7. Разсеяност

Тя изпъква с две разновидности:

·                    Разсеяност, която е следствие на слабостта на волевото внимание. Изразява се в невъзможността от концентрация и задържане или разсеяност поради неизградена привичка за концентрация, умора, липса на мотивация ;

·                    Разсеяност поради свръхконцентрация на внимание известна като „Професорска разсеяност”.

Общото и в двата вида разсеяност е слабия самоконтрол върху концентрацията.

  

image

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 3368 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 06.10.2017 08:18

Методика за диагностика на зрително възприятие и мислене при деца „Какви предмети са вплетени в рисунките?”



 

(1) Цел: Диагностика на зрително възприятие и мислене при деца на възраст 4-5 г.

Методиката позволява да се оцени възприятието на детето от различни страни: характеристиките на самите перцептивни процеси; способността на детето да формира образи; да прави свързани умозаключение и да представя тези умозаключения във вербална форма.

 (2) Описание: Методиката използва стимулен материал  (3 отделни картички, на които е изобразена една основна фигура и допълнително вплетени в нея други няколко фигури на предмети). Преди да започне изследването на детето се казва, че ще му бъдат показани няколко рисунки на известни за него предмети. След това изследователят показва всичките три рисунки наведнъж (поставя ги на масата пред детето) и дава инструкция.  Времето за изпълнение на всички задачи е 1 минута. Ако детето се справи за време по-малко от една минута, изследователят фиксира времето.

Забележка:  Практиката сочи, че  тъй като всички картички са поставени пред детето, то обикновено бърза и преждевременно, без да установи и назове всички предмети, преминава от една към друга картичка. Ако детето следва този модел, психологът трябва да спре и върне на предишната картичка, казвайки му:”Провери внимателно, дали не си пропуснал (а) нещо”. Към следващата рисунка може да се премине едва тогава, когато всички предмети от предишната са були назовани. Общото число на всички предмети вплетени в рисунките е 14.

(3) Инструкция: „Пред теб съм поставил (а) три картички с нарисувани предмети. От теб се иска да я разгледаш внимателно и да кажеш какви предмети виждаш във всяка една картичка. Да започнем с първата (показва се)”.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се времето за решаване на задачата. Резултатите се превръщат в балове, които при анализа служат за определяне нивото на развитие по норми.

# 10 бала – детето е назовало всичките 14 предмети, за по-малко от 20 сек.;

# 8-9 бала – детето е назовало всичките предмети, за време от 21 до 30 сек.;

# 6-7 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 31 до 40 сек.;

# 4-5 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 41 до 50 сек.;

# 2-3 бала – детето е намерило и назовало всичките предмети, за време от 51 до 60 сек.;

# 0-1 бала – за време по-голямо от 60 сек. детето не е успяло да реши задачата по откриване и назоваване на 14-те предмета вплетени в трите рисунки.

(5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 

 

(6) Стимулен материал

 image. 

 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1802 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.10.2017 03:24

Методика за диагностика на образно-логическо мислене при деца от 4 до 5 г. - „Раздели на групи”


(1) Цел: Диагностика на образно-логическо мислене при деца на възраст 4-5 г.

(2) Описание и процедура: Методиката използва стимулен материал (табло с  24 геометрични фигури). На детето се показва таблото и се дава инструкция. Засича се времето за изпълнение на задачата. Ако детето в рамките на 3 минути не е приключило с решаването на задачата, психологът прекратява изследването. След като бъде дадена инструкцията, психологът засича времето и повече указания не се дават, а се изчаква контролното време от 3 минути.

Методиката е аналогична на тази, създадена от Б.В Зейгарник „Класификации”.

Забележка: В оригиналния вид на стимулния материал фигурите са цветни. Тук е приложен черно-бял образец, просто като пример, но не представлява проблем психологът сам да изработи такова цветно табло. Показаният черно-бял образец също може да се използва като разделянето се извършва по признак различия при щриховането, макар, че по-добрия и интересен стимулен материал е цветния. При цветния материал щриховането липсва. 

(3) Инструкция: „Внимателно разгледай картинката и раздели показаните на нея фигури колкото е възможно в по-голям брой групи. Във всяка една група трябва да има фигури, които имат нещо общо помежду си.  Назови  всички фигури от всяка група и посочи  признака, по който си ги разделил.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се времето за справяне със задачата; броя на групите, които детето е създало; адекватност на името на групата; правилно ли е определило признака, по който ги е обединило. Резултатите получават балово изражение, на базата на което по-късно, чрез норми  се правят изводи за нивото на развитие

# 10 бала – детето е разделило всички фигури за време по-малко от 2 мин.;

# 8-9 бала – детето е разделило всички фигури за време от 2 до 2,5 мин.;

# 6-7 бала – детето е разделило всички фигури за време от 2,5 до 3 мин.;

# 4-5 бала – за време от 3 мин.  детето е назовало само от 5 до 7 групи;

# 2-3 бала – за време от 3 мин.  детето е назовало само от 2 до 3 групи;

# 0-1 бала – за време от 3 мин.  детето е назовало не повече от 1 група.

След като приключи или се прекрати изследването психологът поставя въпроси към изследваното:

а/ да каже първо името на групата;

б/ да назове последователно всяка фигура (кръг, ромб) и да обясни, защо е в тази група;

в/ при преглеждането има право да се коригира, като прехвърли фигура в другата група;

г/ ако не се коригира, трябва да обясни защо;

д/ ако има останали отделни фигури, да обясни защо не са в групите;

е/ ако има фигури, които могат да се отнесат и към друга група също да ги назове.

През цялото време психологът води протокол (интервюто може да се запише на магнетофон или електронен носител) за всяка казана дума от изследваното лице.  В протокола се пишат: имената на детето, годините, записват се обясненията (име на групите, имена на картичките, обяснения защо е постъпило така).

(5) Ключ

Фигурите могат да се групират както следва:

= по форма – триъгълници; кръгове; квадрати; ромбове;  

= по цвят – на черно-белият образец оцветяването е показано по следния начин:  със син цвят (фигури с вертикални или хоризонтални щрихи); с жълт цвят (фигури с преплетени вертикални или хоризонтални щрихи във вид на клетки);

= по размер – големи и малки фигури;

При класификацията една и съща фигура може да принадлежи към няколко групи.

 (6) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

(7) Стимулен материал
             .....................................................

image

 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1526 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 13.10.2017 03:35

Методика за диагностика на кратковременна зрителна памет

за деца (вариант II) – „На кого какво не достига”


(1) Цел: Методиката е предназначена за диагностика на мисленето при деца на възраст от 5 до 6 г.

(2) Описание и процедура: Методиката използва стимулен материал (7 рисунки,  на които са изобразени деца в момент на различни дейности, предмети и животни). Рисунките се представят на детето една по една, като при всяко представяне се повтаря инструкцията. За всеки от обектите на рисунките е характерно, че липсва определена и присъща за този обект част. От детето се иска бързо и точно да назове липсващата част. Оценява се времето за справяне. Ако детето дава неправилни отговори, психологът повтаря въпроса, но не повече от 3 пъти, след което се преминава на следващата рисунка.

(3) Инструкция: „Ще ти покажа последователно 7 рисунки, на които има нарисувани деца, животни и различни предмети, които ти познаваш. Във всяка рисунка обаче художникът е забравил да нарисува определена част, която е важна за предмета, животното или действието на детето. От теб се иска, след като разгледаш внимателно рисунката, да кажеш какво липсва в тази рисунка, коя е липсващата част”.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се времето за справяне със задачата. Времето се превръща в балове, които по-късно служат за изводи относно нивото на развитие на детето.

# 10 бала – детето се е справило със задачата за време по-малко от 25 сек, при това назовавайки всичките 7 липсващи детайла;

# 8-9 бала – детето е назовало 7-те липсващи детайла за време в пределите от 26 сек. до 30 сек.;

# 6-7 бала – детето е назовало 7-те липсващи детайла за време в пределите от 31 сек. до 35 сек.;

# 4-5 бала – детето е назовало 7-те липсващи детайла за време в пределите от 36 сек. до 40 сек.;

# 2-3 бала – детето е назовало 7-те липсващи детайла за време в пределите от 41 сек. до 45 сек.;

# 0-1 бал – детето е назовало 7-те липсващи детайла за повече от 45 сек.;

Забележка: На изследователят се позволява в тази възрастова група прибави или отнеме по 1-2 бала (в пределите на дадения диапазон от оценки), за наличие или съответно за отсъствие на усърдие от страна на детето в процеса на неговата работа над задачата.  Тази процедура обаче като цяло малко повлиява окончателните резултати, но все пак позволява по точна диференциация на децата.

(5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

(6) Стимулен материал
              .............................................................

image

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1712 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 13.10.2017 03:39

Методика за диагностика на кратковременна зрителна памет

за деца (вариант I) – „На кого какво не достига”


(1) Цел: Методиката е предназначена за диагностика на мисленето при деца на възраст от 3 до 4 г. (Аналогичен субтест (невербален дял) е включен в тестовата батерия за изследване на интелект на Векслер).

(2) Описание и процедура: Методиката използва стимулен материал от 4 картинки, поставени една до друга на едно табло, на които са изобразени деца в различни действия. Във всяка картинка има един липсващ елемент (предмет), свързан и специфичен за действието, който следва да бъде открит от детето. За тази цел  в долната част на таблото с рисунки са  изобразени четирите липсващи предмета и именно от тях детето следва да направи избор. Рисунките се показват така, както са представени в тестовия материал, т.е. подредени на едно табло. Изследването започва с инструкция.

(3) Инструкция: „Ще ти покажа една по една четири рисунки, на които деца извършват някаква дейност, но на всяко дете не му достига един предмет.  Липсващите в рисунките предмети са показани ето тук (показва се на таблото). От теб се иска първо, да разгледаш внимателно рисунката с детето, а след това да избереш от посочените предмети кой от тях е липсващ, за да може детето да извърши правилно действието”.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се времето, за което детето се справя със задачата. Времето се превръща в балове, които по-късно служат за изводи относно нивото на развитие на детето.

# 10 бала – време за изпълнение на задачата по-малко от 30 сек.;

# 8-9 бала – време за изпълнение на задачата в пределите от 31 сек. до 49 сек.;

# 6-7 бала – време за изпълнение на задачата в пределите от 50 сек. до 69 сек.;

# 4-5 бала – време за изпълнение на задачата в пределите от 70 сек. до 89 сек.;

# 2-3 бала – време за изпълнение на задачата в пределите от 90 сек. до 109 сек.;

# 0-1 бал – време за изпълнение на задачата в пределите 110 сек и повече.

(5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

(6) Стимулен материал
             .........................................................................

Забележка: Таблото със стимулен материал може да получите на предоставен от Вас e-mail. 

 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 2363 Коментари: 1 Гласове: 0

Методика за диагностика на нагледно-действено мислене

за 4-5 годишни деца – „Изрежи фигурата”

(1) Цел:Диагностика на нагледно-действено мислене при деца на възраст от 4 до 5 години.

(2) Описание: Методиката използва стимулен материал (6 рисунки на фигури върху лист А4), който се предоставя на детето (рисунките се дават една по една, по реда на номерацията им) и от него се иска внимателно да изреже фигурите. Оценява се броя на изрязаните фигури и времето за справяне със задачата, т.е. от детето се иска да прояви бързина и точност. Първата задача е най-елементарна – изрязване на лист по една хоризонтална черта на две равни половини..

(3) Инструкция: „Ще ти давам последователно няколко листа, на всеки от които има нарисувана по една фигура. От теб се иска бързо и точно да изрежеш фигурата по контурите. След като се справиш с първата фигура, ще ти дам втората”

(4) Оценка на резултатите

Оценяват се времето и точността при изпълнение на задачата.

# 10 бала – всички фигури са изрязани за 3мин. или по-малко, а при изрязването по контурите отклонението е 1 мм. или по-малко.

# 8-9 бала – всички фигури са изрязани за време от 3 до 4 мин., а при изрязването по контурите отклонението е от 1 до 2 мм.

# 6-7 бала – всички фигури са изрязани за време от 4 до 5 мин., а при изрязването по контурите отклонението е от 2 до 3 мм.

# 4-3 бала – всички фигури са изрязани за време от 5 до 6 мин., а при изрязването по контурите отклонението е от 3 до 4 мм.

# 2-3 бала – всички фигури са изрязани за време от 6 до 7 мин., а при изрязването по контурите отклонението е от 4 до 5 мм.

# 0-1 бала – детето не е успяло да се справи със задачата за време от 7 мин., а при изрязването по контурите отклонението е повече от 5 мм.

 (5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 

 (6) Стимулен материал

…………………………………………………

Забележка: Таблата със стимулен материал могат да се получат на предоставен от Вас e-mail. 

 

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове: 0

Методика за диагностика на кратковременна зрителна памет

за деца – „Запомни рисунката”


(1) Цел: Диагностика на кратковременна зрителна памет на деца в начална училищна възраст.

(2) Описание и процедура: Методиката използва две табла с геометрични фигури. На табло „а” са поместени 9 фигури. То се представя първо на детето и показването му е съпроводено от инструкция (Инструкция-1). Времето за експозиция на таблото (стимулния материал) е 30 сек.  След това табло „а” се прибира настрана и на детето се показва табло „б”, което съдържа 15 фигури. Показването на второто табло отново е съпроводено с инструкция (Инструкция-2). Табло „б” се задържа пред детето толкова време, колкото е необходимо (докато то дава отговори). След това процедурата се повтаря: показва се табло „а”, задържа се 30 сек., а след това идва ред на табло „б”. изследването продължава до тогава, докато детето открие всички фигури от табло „а” на табло „б”, но не повече от 1,5 мин.

(3) Инструкция:

= Инструкция-1: „На тази картина са представени девет различни фигури. Постарай се да ги запомниш и след това да разпознаеш, кои от тях се намират на втора картина, която ще ти покажа”.

= Инструкция-2: „А сега, както вече ти казах, от теб се иска да разпознаеш на тази рисунка онези фигури, които си видял и запомнил от първата рисунка”.

(4) Оценка на резултатите

Оценява се броя на разпознатите фигури и времето необходимо на детето за това.

# 10 бала – детето е разкрило всичките девет изображения от табло „а” за време по-малко от 45 сек.;

# 8-9 бала – детето е разкрило 7-8 изображения от табло „а” за време по-малко от 45 до 55 сек.;

# 6-7 бала – детето е разкрило 5-6 изображения от табло „а” за време по-малко от 55 до 65 сек.;

# 4-5 бала – детето е разкрило 3-4 изображения от табло „а” за време по-малко от 65 до 75 сек.;

# 2-3 бала – детето е разкрило 1-2 изображения от табло „а” за време по-малко от 75 до 85 сек.;

# 0-1 бала – детето не е разкрило нито една фигура за време от 90 и повече сек. 

(5) Изводи за ниво на развитие (норми)

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 

 

(6) Стимулен материал

 

 

………………………………………………

Забележка: Таблата със стимулен материал могат да се получат на предоставен от Вас e-mail. 

 

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 1706 Коментари: 1 Гласове: 0

Методика за диагностика на ниво на възприятието и  въображението за деца на възраст 4-5г. – „Познай какво е това?”


Човек притежава възможност чрез своята психика не само да създава образи при пряко въздействие на обектите, не само да ги репродуцира, но и да ги преработва с помоща на определени операции. Изменението на съдържанието на старите образи става чрез процеса въображение.

Въображението се отнася към т. нар. висши познавателни процеси и процеси на целеобразуване. То изпълнява функции за програмиране и прогнозиране дейността на субекта по пътя на създаване модели или промеждутъчни техни продукти. Това е възможно благодарение на предвидими средства и резултати от предметната дейност.  Въображението е необходимо за създаването на програми за поведението на човек в условия на неопределени ситуации, за продуциране на образи, заменящи реалната действителност и за създаване на представи, съответстващи на описанието на обекти или отделни техни свойства.

Въображението се основава преди всичко върху образите на предмети и явления възприети в миналия опит на субекта и запомнени от него.  Но паметта при представата за тези обекти се отличава от обикновеното паметово възпроизвеждане.  Представата е продукт на вътрешен психологически източник с образ в миналото, но вече в една изменена форма, съдържание и връзки.

Преобразуването на образи се осъществяване във всяка една репрезентативна система на психиката с помощта на операции типични за въображението: аглутинация, типизация, схематизация, хиперболизация, заостряне, реконструкция.

(1) Цел: Диагностика на въображението при деца на възраст 4-5г.

Методиката позволява да се оценят характеристики на перцептивните процеси, способностите на детето да формира образи, да прави свързани с тях умозаключения и да ги представя в словесна форма.

 (2) Описание: Методиката използва стимулен материал (в случая е представена картина на куче), който в рамките на четири картини представя търсен обект. При първата картинка обектът е най-силно редуциран – дадени са само някои детайли (обикновено периферни), при следващите две картинки броя на детайлите се увеличава, а последната картинка представя обекта в цялост. Извършващите диагностика с използване на тази методика могат сами да изработят стимулен материал, като изискването е обектите да са съобразени с жизнения опит на детето.

(3) Инструкция: „Ще ти показвам едно по едно няколко картинки. На първата картинка ще видиш само няколко неща, които принадлежат към нещо. От теб се иска да помислиш и да кажеш кое е това нещо, на което принадлежат тези неща. Когато ти покажа картинката от теб първо искам да кажеш какво виждаш, на какво ти приличат тези неща, а после да кажеш какво е това нещо”

(4) Процедура по прилагане: Преди да се приложи тази методика, на детето се обяснява, че на него ще му бъдат показани части (фрагменти) на рисунка, по които е необходимо да определи към какво цяло се отнасят тези части, т.е. по части или фрагменти да възстанови цялата картинка. По време на изследването се допуска само подсещане на детето да следва реда: първо да каже какво вижда и след това да назове цялостния обект.

Изследването се провежда при  следния ред:

Първо, на детето се показва рисунка, на която на лист хартия са прикрити всички фрагменти (редуцирани са до няколко), с изключение на фрагмент „а”.  На детето се предлага да каже по наличните детайли, към каква обща рисунка принадлежат тези части. За решение на задачата са определени 10 сек.  Ако за това време детето не отговори правилно на дадения въпрос, изследователят преминава към следващата по-детайла картинка – „б”. Отново се инструктира и му се дават 10 секунди за решение на задачата. Процедурата се повтаря и за картинка „в”. За резултатите психологът води протокол.

(5) Обработка на резултатите

Отчита се времето, използвано от детето за решаване на задачата и количеството фрагменти на рисунката, които са му били показани за да вземе окончателно решение.

(6) Оценка на резултатите

# 10 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” за време по-малко от 10 сек.

# 7-9 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” за време от 11-20 сек.

# 4-6 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” + „в” за време от 21-30 сек.

# 2-3 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” + „в” за време от 30-40 сек.

# 0-1 бала – детето се е справило със задачата по фрагментите от картинка „а” + „б” + „в” за време повече от 50 сек.

(6) Изводи за ниво на развитие

# 10 бала – много високо;

# 8-9 бала – високо;

# 4-7 бала – средно;

# 2-3 бала – ниско;

# 0-1 бал – много ниско.

 (7) Стимулен материал „Куче”

…………………………………………

 

image

 

април 2011г.

С о ф и я

Категория: Хоби
Прочетен: 2053 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 13.10.2017 03:44

Методика за диагностика на динамичните особености на процеса „запомняне”

при деца в предучилищна и начална училищна възраст


(1) Цел: Оценяване динамичните особености на процеса „запомняне”.

(2) Описание: На детето се предлагат 5 набора от по 10 прости думи, които следва да запомни по пътя на нееднократно повторение (шест повторения). След всяко поредно повторение се отчита количеството думи от набора, които детето е успяло да възпроизведе след поредното повторение. Тестът е предназначен за деца в предучилищна и начална училищна възраст (6-7г.). Психологът чете думите бавно и ясно, като всеки път преди всеки нов набор от думи повтаря инструкцията. Той трябва да е убеден, че детето познава значението на думите. Поради тази причина има задължително изискване наборите да включват прости, популярни, двусрични думи, за които се предполага, че детето е срещало и е използвало вече в речника си. Това е и причината да се прави рязко разграничение между наборите за деца в предучилищна и в начална училищна възраст.

 Изследователят води протокол, като след всяко повторение се записва броя на възпроизведените от детето думи. За тази цел предварително психологът подготвя таблица с графи: по хоризонтала се разполагат всяка една от десетте думи, а по вертикала – се посочват резултатите от опитите за повторение – от първи до шести опит (виж таблица №1). При записването на резултатите, психологът може да посочи в графата за определената дума поредния й номер при повторението (например, ако думата „кон” в набора е втора по ред, но е възпроизведена от детето четвърта по ред, в графата се записва цифра „4”. По-късно тези данни се използват за графично представяне и за анализ на крайните резултати.

(3) Инструкция: „Сега ще ти прочета последователно няколко думи. Ти слушай внимателно и се опитай да запомниш колкото се може повече думи. Редът за запомняне не е важен. Важно е да запомниш колкото се може повече думи. Това упражнение ще повторим няколко пъти. Всеки път ще ти прочитам целия списъка от думи, а от теб ще искам всеки път да повториш всички думи, които си запомнил”

(4) Тестови материал

За запомняне на детето се прочита един от наборите от думи:

1. Дом, час, бял, добро, круша, тебешир, силен, чаша, свещ, стол.

2. Котка, писалка, син, лошо, ябълка, пол, слаб, вилка, лампа, молив.

3. Кукла, лъжица, червен, машина, високо, четка, мама, книга, птица.

4. Куче, прозорец, цвете, килим, нисък, плик, небе, буква, сън.

5. Час, вятър, риба, звезда, слон, бонбон, хартия, стол, въже.

 

Забележка: При диагностика на динамичните особености на процеса на запомняне при деца, обучаващи се в различни класове в началното училище и тези в предучилищна възраст, следва да бъдат подготвяни различни набори от думи, предвид значителните разлики в потенциала им на запомняне,

Броят на повторенията и последващите им опити за повторение е ограничен до шест пъти. Приема се, че при шестото повторение детето би трябвало да възпроизведе пълния набор от десет думи. Във всеки следващ опит на повторение се отчита броят на правилно възпроизведените думи, а получените общи резултати могат да се представят във вид на графика на заучаването. Графиката обикновено представлява възходяща крива, като по абсцисата се обозначават опитите, а по ординатата – броя на възпроизведените думи. На база тази графика могат да се правят изводи за два показателя в динамиката на запомняне:

а/ Динамичност на запомнянето

б/ Продуктивност на запомнянето

Динамичността на процеса на запомняне се установява по характера на кривата (виж приложената примерна графика).  Ако при всяко следващо повторение тази крива плавно се изкачва, то се приема, че процеса на заучаване е достатъчно динамичен.  Ако при всяко следващо повторение резултатът не се подобрява или бележи застой, то процеса на заучаване се определя  като среднодинамичен. И накрая, ако при всяко следващо повторение резултатът става ту по-нисък, ту по-висок в определена рамка, то се приема наличието на нединамичен процес на заучаване.

 (5) Оценка на резултатите

В съответствие с получените данни за динамиката на процеса на запомняне, детето се оценява по една от три възможни оценки по следната скала:

# При отлични резултати – достатъчно динамичен процес на заучаване.

# При удовлетворителни резултати – среднодинамичен процес на заучаване.

# При неудовлетворителни резултати – недиинамичен процес на заучаване.

Продуктивността на процеса на запомняне се оценява с помощта на следните скали:

# 10 бала – детето е успяло да запомни и безпогрешно да възпроизведе всичките 10 думи.

# 8-9 бала – детето е успяло да възпроизведе всичките 10 думи на шестото повторение.

# 6-7 бала – възпроизведени са за шест повторения от 7 до 9 думи.

# 4-5 бала – възпроизведени са за шест повторения от 4 до 6 думи.

# 2-3 бала – възпроизведени са за шест повторения от 2 до 3 думи.

# 0-1 бала – възпроизведена е за шест повторения само 1 дума или нито една.

(6) Изводи за нивото на развитие

За готови за обучение в училище деца (в предучилищна възраст) се приемат тези, които са с висок и среднодинамичен процес на запомняне (получилите отлична и добра оценка по дадения показател), а също и тези, чийто резултати по методиката за определяне продуктивността на процеса на запомняне е в рамките на 8 и повече думи.

За недостатъчно готови за обучение в училище деца се определят тези, които са постигнали неудовлетворителен резултат по показател динамика на запомнянето и продуктивността им е в рамките на 4-7 бала.

Съвършено неготовите за обучение в училище деца постигат неудовлетворителна оценка по показателя динамика на запомнянето и по-малко от 3 бала по показателя продуктивност на запомнянето.

(7) Бланки към методиката (пример)

Таблица № 1 – Таблица със статистически данни за получените  резултати от повторенията
.................................................................

Графика № 1 – Графика за представяне на динамиката и продуктивността на процеса на запомняне
................................................................

Забележка: Графиката и таблицата може да получите на предоставен e-mail.

 

април 2011г.

С о ф и я

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1648 Коментари: 1 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1212283
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Май, 2011  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031