Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797275 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от Май, 2012 г.
2  >  >>

Хиперактивното дете и училищните трудности
( Училище за родители)

 

       Хиперактивността (повишена, извънредна активност) на детето и свързаните с нея нарушения в поведението, представляват не само причина за недоволството на учители и родители, но и за сериозни училищни трудности, с които се сблъскват децата още в първите дни след прекрачване прага на училището.   През последните десетилетия, по различни данни, децата с разстройство „Хиперкинетична активност” по МКБ-10 (Международната класификация на болестите, десета поправка), съставляват от 2,2 до 28 % от детската популация в различни страни. В Русия – от 4 до 34%, в САЩ – от 4 до 20%, във Великобритания – 1-3%, в Италия – 3-10%, в Китай – 1-3%, в Австрия – 7-10%. Наличието на толкова  разнородни данни се свързва с факта, че  към настоящия момент в света няма установени специфични методи за ясно и достоверно установяване на това разстройство.  Обективната диагностика остава като основен проблем.  В днешно време  разстройството се диагностицира посредством прилагане на специализирани въпросници, които имат в много случаи много субективен характер и не винаги дават адекватна характеристика за поведението на детето.  Например,  при допитванията или проучванията, родителите и учителите много често предоставят различни данни.
      Освен това,  проявите на разстройството (невнимателност, хиперактивност, импулсивност) са сходни с нарушения в поведението, които се отнасят към други видове разстройства.  Зад двигателната активност, импулсивността и невниманието могат да стоят съвършено различни състояния и заболявания.  Специалистите считат, че хиперкинетичното разстройство трябва да се отличава от специфични нарушения в обучението (нарушения при четене, писане и др.), от астенични синдроми на фона на соматични заболявания, болести на щитовидната жлеза, олигофрения в лека степен, психиатрични разстройства.  Освен това, съществуват група деца, чийто индивидуални особеност на темперамента могат да бъдат сходни с хиперкинетичното разстройство, без да са съпроводени с нарушение на вниманието.  Субективната оценка, на основанието на която се съставя диагнозата може да определи и хипер- и хиподиагностика на синдрома, освен това,  подобна диагностика не позволява да се установят механизмите на нарушения в поведението, организацията на дейността и когнитивното развитие на детето.  Ситуацията се влошава допълнително  и от това, че информираността на специалистите от сферата на образованието и родителите за разстройството, за причините, механизмите и мерките за ефективна помощ е ниска. 
      Хиперактивността се съпровожда в повечето случаи с трудности при концентрацията на вниманието, импулсивност и неустойчиво настроение.  Съчетанието на тези характеристики представят дават общо, но не напълно точно определение – „нарушение в поведението”.
      Главният въпрос, на който  искат да получат отговор педагози и родители е: „немирното”, „невнимателното” и „непослушно” дете  дали „не иска” или „не може” да се държи така, както искат от него възрастните.    Именно от отговора на този въпрос зависи отношението към детето.   За съжаление, около 70% от родителите и 80% от педагозите считат, че детето трябва да „бъде послушно”, длъжно е да „умее да се държи правилно”, длъжно е да бъде внимателно, старателно и т.н.  Защото „послушанието” (което се разбира като безпрекословно подчинение от възрастните) е изключително важно  в поведението на детето.  Тихият, малоактивен, седящ с часове до своите играчки малък човек не пречи, не предизвиква тревога,  не създава впечатление, че има някакъв проблем, а шумното, непрекъснато говорещото, постоянно изискващо внимание дете е изморително за отглеждане, то много често разгневява възрастните и предизвиква в тях безпокойство.
      За тези деца е особено сложно да се впишат в група, при ясно организиран режим и система от достатъчно твърди правила.  Като правило за тези деца се казва, че те не стават за детска градина. Трудно би се намерил възпитател, който през целия ден да държи в ръцете си хиперактивно дете.  Още по-големи трудности възникват, когато детето постъпи в първи клас и умствената дейност рязко се увеличи. 
      Пример-1: Денис, 6г., 4м., в подготвителна група в детска градина.  Педагогът и психологът са провели събеседване, но не са обърнали внимание на факта,  че техните въпроси въобще не са заинтересували детето, а точно обратното, то ги заинтересувало с многословието си и непрекъснатите си разкази, въпроси, разнопосочни теми. Той разказвал за всичко, което знае (за автомобили, за пощенски марки, за получени призове в игри с другите деца, за своите възможности на герой). Той питал за всичко, като взимал думата, преди да чуе изцяло въпроса. За него отговора не бил важен. Важно било да вземе думата. Той нито за секунда не седнал на едно място,  стараел се да огледа цялата стая, въртял се непрекъснато около интервюиращите го.  Опипал почти всички предмети, до които успял да се добере, в т.ч. и очилата на психолога. Той попитал:
– „Твои ли са?”
 – „Да, остави ги моля те на мястото им!”.
– „Но на мен ми се иска да видя през тях!” – казал Денис, слагайки очилата.
 Само след минута момчето оставило очилата и се захванало да рови в албум с детски рисунки.
      По думите на майката, Денис познавал буквите, четял нелошо, но било много трудно да го уговорят да демонстрира своите способности. Майката и бабата, които го довели в детската градина, възприемали това поведение като  „глезотия”. Детето фактически живеело при баба си, но с неговото възпитание се занимавала детегледачка. „Добра детегледачка – казвала майката – да намерим друга е почти невъзможно. Много жени опитаха да го гледат, но твърде бързо се отказваха. Идват за два-три месеца, но не знаят как да общуват с детето. А от тях, Денис направо отказа да приеме”.
      По думите на майката, „Денис е много обичливо дете, но те го обиждат, той се сърди, ядосва се, понякога плаче силно, но се учи добре и е обещал, че ще се държи добре”. Всички обещания обаче се оказвали трудноизпълними.
По време на занятие в групата Денис се включвал с голяма лекота във всяко нова задача-игра, така го правел, сякаш вече е участвал в нея. Той се въртял, ставал от мястото си, движел се в класната стая без някакъв повод, взимал от  друго дете молив, задавал на педагога въпроси по отношение на урока, но самия урок по никакъв начин не го впечатлявал. Педагогът можел да работи спокойно само около от 5 до 7 минути. Наложило се учителката да седне до Денис и да го държи.
      Най-големият проблем на Денис се оказало писането (децата се учели да пишат с печатни букви). Оказало се, че Денис „не обичал да рисува”. Моливът или четката държал в юмрука си, стегнати здраво с трите пръста. Движенията му били сковани, ръката – много напрегната, линиите били криви.  Първите няколко букви от името си Денис написал старателно, следвайки прави линии, но цялото име не могло да бъде изписано красиво – последните букви били криви. Денис започнал да предначертава нови линии върху старите, но нищо не се получило и той просто се отказал да работи, казвайки „не искам” или искам да се занимавам с нещо  друго.  В междучасието между занятията Денис „се носел  като буря, дърпал, закачал другите, качвал се и слизал нагоре-надолу”.
      След два месеца учителката помолила Денис да бъде взет от родителите, тъй като била изпробвала, както казала „всички мерки – и с добро и с лошо”.  Тя търпяла неговите „лудории”, понякога правела безкрайни забележки, наказвала, сърдила се, жалвала се на родителите.  Родителите на свой ред също предприемали мерки:  лишили Денис от разходки и игри навън, не му разрешавали  да гледа видеофилми, не му купили обещаната нова играчка – автомобил, изисквали от него старателно да изпълнява всички свои задължения, които пропускал да изпълни в клас.  Занятията в дома се били превърнали в крясъци, сълзи и нови наказания.  Всеки път Денис обещавал да се поправи, но на следващия ден всичко започвало отначало.  Изпробвайки по мнение на родителите всичко, те решили да накажат Денис с „мълчание”. Престанали да говорят с него – на втория ден той изчезнал от дома си.  За щастие бързо бил намерен, тъй като се оказало, че се укрил при една от бившите си детегледачки – съседка.
      Пример-2: Максим бил доведен в училище от майка си и баща си на  първия учебен ден Родителите били заедно с детето си в задгранична командировка и запознаването им с учителката се състояло именно на първия учебен ден. Майката накратко казала: „ Всичко умее: да чете, да пише, да смята, но не обича да се занимава, мързи го.  Много живо дете, активно, неспокойно и много обидчиво”
Максим бил висок за възрастта си и го поставили да седне в класната стая на по задна маса, но още в първия час се наложило да го преместят на първата маса – по близо до педагога.  Това се наложило, защото той разсейвал другите деца, говорел с тях, привличал им вниманието по най-различен изумителен начин.
      Минали 3 месеца.  Това били дни на непрекъсната борба на педагозите с Максим – с неговата разсеяност, нежелание да внимава в урока, да довежда задачите си до край, правилно да изпълнява домашната си работа, с лошо поведение в час по физкултура и по време на междучасията (постоянни конфликти със съучениците, дори размяна на юмруци).  След всяко междучасие Максим бил целият във вода, зачервен изморен, задъхан, с разрошени коси, с блестящи от възбуда очи. Когато започвал следващия час, той трудно сядал на стола си, както винаги не бил подготвен за часа, започвал да рови в чантата си, трудно било да се успокои.  Учителят казвал: „Максим, тихо!”, „Максим, не пречи, моля!”, „Максим, престани да вдигаш шум!” и т.н. , но предупрежденията и молбите на педагога не били чувани.
      Контролните работи на Максим се оказвали винаги без начало и без край – изпълнени отчасти.  Буквите му били големи, щрихованите линии – неравни, с различна височина,  наклонът не бил равномерен, с множество поправки (повторени линии) и грешки (пропуски).  Той четял бързо, но много често  трябвало да се гадае за точната дума, която произнасял и поради тази причина, при по-дълъг текст изведнъж загубвал съдържанието (не го разбирал, не можел да направи обобщен извод. Имал проблеми и по математика – четял по няколко пъти условието на задачата. Налагало се учителят да се намесва и да прочита всеки път текста.
      За класната му ръководителка не можело да се каже, че била много търпелива. Максим не просто и пречел да работи спокойно. Тя се дразнела особено много от неговата небрежност, разхвърляност, постоянно „забравял” нещо, „не бил чул” нещо. Колкото повече тя се сърдела, толкова по-непоносимо ставало поведението на детето. Той рязко променял настроението си, бил непредвидим. За него било типично например, внезапно да отклони учителката от темата, като и зададе въпрос за времето, за уикенда или да съобщи колко лошо се е държал негов съученик по време на междучасието. Можел да рови в чантата си в продължение на няколко минути, след това да започне да върти в ръцете си молива, без да пише, да прави възел от косата на челото си, след това, да започне да разлиства учебника си, сякаш търси нещо.
В къщи, по разкази на майката, „борбата продължавала”, но всички опити да се застави детето под контрол, да пише красиво, да се вземе в ръце и т.н. нямали успех.  Всичко започвало с увещания и уговорки, но завършвало с крясъци или шамари.  Най-накрая и родителите и учителите вдигнали ръсе3 от Максим: „Неуправляемо дете, демон, с него не е възможно да се работи!”

*    *    *


      Действително, и в първия, и във втория пример ситуациите не са елементарни, но са достатъчно типични за една голяма група деца – децата с хиперактивност, поведението на които се характеризира с невнимателност, отвлекаемост, двигателна свръхактивност, импулсивност.  Този комплекс от поведенчески реакции се отнася именно до разстройството „Хиперкинетична активност”. Това означава, че детето не може, непосилно е за него и е извън неговата воля да следва указаното от възрастните поведение.
      В приведените примери могат да се видят почти всички симптоми на трите стълба: дефицит на внимание; импулсивност; хиперактивност.  Само специалист психиатър обаче е в състояние да определи кой от трите стълба е основен, дали хиперактивността и импулсивността или невниманието.  Винаги има един от показателите, който е доминиращ и в най-голяма степен пречи на нормалното функциониране на детето.
      Диагностицирането на разстройството е прецизна работа. Трудно и необективно ще бъде да се определя диагноза чрез прилагане на различни въпросници. Още по-необективна е информацията, която може да бъде получена от родители, учители и други наблюдатели. По-долу са приведени варианти на формулировки с различно съдържание, но по една тема:

Създава впечатление, че не слуша говорещия.
Не слуша този, който му говори.
Струва ми се неразбиращ, зает със собствени мисли.
Избягва изпълнение на задачи, изискващи продължителни умствени усилия.  
Изпитва трудности при изпълнение на задачи, изискващи продължителна концентрация на внимание.   
Струва ми се апатичен, немотивиран, при изпълнение на задачи.

      На следващо място, има голямо значение възрастта на хората, които отговарят на анкетите и въпросниците.  Тези, които са в преки контакти с детето, т.е. намират се в непосредствен сблъсък, обикновено се съсредоточават върху точно определени поведенчески реакции, които са го накарали най-сериозно да преживеят неуспеха си и обикновено преувеличават. Другите, които се намират в косвени контакти с детето или се отнасят по-спокойно към неговите действия, са по-обективни.

май 2012г.
 

Категория: Други
Прочетен: 6321 Коментари: 0 Гласове: 1

Тест за изследване ниво на демонстративност (парадиране) в поведението

 

 Цел: Установяване нивото на демонстративност, парадиране, показност в поведението  на изследваното лице.  Демонстративността е сложна, многопланова характеристика.  Това е стремеж на индивида, да покаже, да разкрие, дори да натрапи себе си или определени свои качества, черти, характеристики и пр. факти и обстоятелства, свързани с него, като от това поведение личността получава удовлетворение, привлича вниманието, предизвиква положителни отзиви за себе си. В крайната си изразеност на тази тенденция  стига до хистериозност, безсмислено театралничене,  игра заради самата игра пред другите.
Тази категория лица имат нужда от публика и разглеждат другите хора в обкръжението си именно като публика. Тези индивиди са добри актьори.  Често страдат от психосоматични заболявания, „отключването на болест” представлява за тях средство и път за бягство от отговорност.  Те са склонни да преувеличават, да насищат с много емоция обстоятелства и факти, да ги изопачават и представят в такава форма, каквато им е угодна на самите тях.  Те постоянно изпитват жажда от възхищение, нуждаят се да бъдат под „светлините на рампата”, нужни са им аплодисменти и положителни стимули (оценки). При ярко изразените демонстранти, ефекта на емоционалните прояви всъщност се съчетава с едни повърхностни чувства и интереси. Заблуда е, ако  външните оценители натоварят с обективност това, което виждат при демонстрацията на една хистерионна личност.  По принцип демонстративният индивид отстранява фактите и логиката им и живее в един фантазен свят, в който тържествуват емоциите.  Практически всеки травмиращ факт може да доведе до стеснение на съзнанието на демонстративната личност.
Демонстративният индивид по правило много бързо и добре се адаптира в непозната и нова обстановка.  Той е контактен, активен, общителен, бързо създава връзки, влиза в разговори, търси и предлага теми за обсъждане.  Той обаче много често променя ролите си, целите и задачите, които изпълнява в социума. Непостоянен е и в оценките си за други хора.  В по-голяма перспектива именно тези негови черти го водят до нарушения на социалните контакти, конфликти, отхвърляне и в крайна сметка до дезадаптация.
Често демонстрантите са склонни да фантазират и понякога да променят и пресъздават определена ситуация по такъв начин, че тя да няма нищо общо с действителността. 
За всеки един демонстрант е характерен типичния за хистрионната личност  егоцентризъм – тенденция  да се разглежда и оценява всичко само през призмата на собствените интереси и потребности, на собствената си значимост.
За демонстративната личност са противопоказни служебни задължения (професии), които са свързани с научен анализ, обработка на информация, предаване на информация, отразяване на събития и факти и пр.  Тяхната основна и жизнено важна потребност е да създават такова впечатление сред другите, което да ги самоутвърждава и нови положителни преживявания. 
 Описание: Тестът включва 36 ситуации, които следва да бъдат оценени от изследваното лице. Прилага се за лица над 16 години.
 Инструкция: „Внимателно прочетете представените 36 въпроса. На всеки въпрос имате възможност да дадете един отговор – „да” или „не”.  Ако изпитате затруднение да изберете вариант, то се опитайте да си представите ситуациите от последния месец и го сравнете с предишния. Не размишлявайте дълго над отговора си. първият отговор, който Ви дойде на ум по принцип е най-точния."
Стимулен материал:
1.Имате ли периоди, при които Ви е трудно да се удържите на едно място?
2.Често ли имате чувство, че нещо не сте направили правилно или добре? 
3.Заемате ли центъра на вниманието, когато сте в компания?
4.Имали ли сте конфликти и неприятности, които толкова много са изострили нервите Ви, че Вие не сте отишли на работа или на училище? 
5.Може ли да се каже, че Вашето ежедневие е изпълнено с интересни неща? 
6.С голямо удоволствие ли бихте се занимавали и участвали (или вече сте се занимавали и участвали)  в театрална група, художествена самодейност на сцена?
7.Безразлично ли Ви е какво мислят хората за Вас? 
8.Понякога имате ли подтици за гадене и повръщане?
9.Винаги ли сте праволинеен със своите познати?
10.Рядко ли Ви боли глава?
11.Способен ли сте да бъдете приветлив с хора, без да откривате истинското си лице и отношение към тях?
12.Трудно ли Ви е да поддържате разговор с човек, с който току-що сте се запознали? 
13.Винаги ли старателно се отнасяте към своята работа и дейност? 
14.Считате ли, че Вашият семеен живот (връзка), не е по-лош от този на повечето Ваши познати?
15.Случвало ли Ви се е да Ви се иска понякога здраво да наругаете?
16.Имате ли добър апетит?
17.С лекота ли можете да се разсеете и да не мислите за обременяващи теми?
18.Считате ли себе си за твърде срамежлив?  
19.Истина ли е, че през последната година Вашето самочувствие е било основно добро? 
20.Изпивате ли затруднения ако се налага да излезете на сцена пред голяма група зрители? 
21.Имате ли често силно сърцебиене? 
22.По-трудно ли Ви е да се съсредоточите, в сравнение повечето хора?  
23.Вярно ли е, че често Вие не можете да разберете, защо в края на краищата имате лошо настроение или сте раздразнен? 
24.Може ли да се каже, че Вие никога не сте се чувствали по-добре, както сега? 
25.Ако се наложи да участвате в театрално представление, бихте ли могли да го направите с пълно проникновение и превъплъщение в съответната роля, като напълно забравите за себе си? 
26.Можете ли с лекота да се приспособите към нова ситуация, без да недоволствате, мърморите или да Ви е неудобно, дискомфортно?
27.Чувствате ли се сутрин рано обикновено отпочинал и отморен? 
28.С желание ли декламирате стихове пред публика? 
29.Считате ли, че много хора преувеличават своите нещастия, само за да получат съчувствие и помощ? 
30.Имате ли усещане, че напоследък зрението Ви се е влошило?
31.Може ли да се каже за вас, че сте избухлив човек, на който бързо му минава?
32.Трудно ли Ви е да изпитате жал към себе си, дори когато наистина не Ви е добре?
33.През по-голямата част от времето изпитвате ли обща слабост и отпадналост?
34.Удовлетворен ли сте от съдбата си?
35.Склонни ли сте към състояния на силно вътрешно безпокойство и страстно стремление към нещо?
36.Можете ли да разкажете една скучна история по такъв начин пред публика, че да Ви слушат дори най-резервираните?
Обработка на резултатите:
Всеки отговор, съвпадащ с ключа получава по 1 бал.
Събират се количеството отговори „да” на въпросите:
1, 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 17, 21, 22, 25, 26, 28, 30, 33, 35, 36.
Събират се количеството отговори „не” на въпросите:
5, 7, 10, 12, 14, 15, 16, 18, 19, 20, 23, 24, 27, 29, 31, 32, 34.
Събират се двата получени сбора.
Интерпретация на резултатите:
 От 0 до 7 бала – ниско ниво на демонстративност. Налице са трудности при самоизразяването и експресията. Понякога твърде бързо и лесно може да се зацикли в негативни преживявания.  Трудности при сработването с други хора. В общуването се наблюдава „сухота”, прекалена сдържаност, липсва емоционалност, живост, изразност.  Ограничени способности да влияе върху другите.
 От 8 до 16 бала – средно (норма) ниво на демонстративност. Не изпитва затруднения в експресията. Справя се с негативните преживявания, като ги екстраполира, макар, че му коства усилие.  Има затруднения при сработването с другите, но и никога не изпада в пълна изолация. В общуването си е достатъчно емоционален, но и не преиграва.
 От 17 до 29 бала – високо ниво на демонстративност. Налице е артистичност и склонност към театралничене. С лекота се справя с негативните преживявания.  Много често игнорира фактите, жалва се, оплаква се, възможни са прояви на заучена безпомощност. Бързо намира контакт с другите. В общуването е много емоционален, като често преиграва.
 От 30 до 36 бала – много високо ниво на демонстративност. Артистизмът в съчетание с фантазно мислене и развито въображение, води често до проблеми в междуличностните отношения. Често се държи като истински истерик. Склонен е да отключва психосоматични разстройства. Рационалните доказателства практически отхвърля и не е способен да разсъждава с аргументи и логика.  Лесно може да бъде убеден при показна симпатия към него. Силно се влияе от ирационалното. Много тежко приема състояние на изолация от другите.  Непрекъснато търси внимание и положителна оценка от обкръжението си. Дълбоко преживява отрицателни оценки, дори забележки.

май 2012г.

Категория: Други
Прочетен: 4289 Коментари: 0 Гласове: 2

Семейна психодиагностика. Популярен тест „Работата и семейството”

(тест за мъже)

 

Цел: Този кратък тест е за експресна диагностика на семейните взаимоотношения през призмата на ценността „кариера в работата”.  Резултатите от него позволяват да се получи ориентация за съотношението между професионалните задължения и функционалността на съпруга в семейството.
Инструкция: Представяме Ви 16 въпроса, на всеки от които трябва да отговорите с избор на един от двата отговора: „да” или „не”. Избирайте този, който е по-близък до Вашето мнение.
Въпросник:
1.  След работа с радост ли и желание ли се прибирате в къщи?
2. Считате ли за свой дълг, всеки ден да посвещавате част от своето време на съпругата си, за да обменяте мнения, да обсъждате един или друг проблем, или просто да споделите свои мисли и преживявания?
3. Знаете ли малкото и фамилното име на класния ръководител на Вашите деца?
4. Знаете ли какви са обикновено седмичните разходи на Вашето семейство?
5. Познава ли съпругата Ви вашите професионални отговорности?
6. Знае ли съпругата Ви за значението и ползата конкретно на Вашата професионална дейност и тази на фирмата, в която работите?
7. Знае ли съпругата Ви какъв е Вашия общ доход (заплата)?
8. Познава ли съпругата Ви Вашите колеги и споделял ли сте своето мнение за тях?
9. Отказвали ли сте делова среща, заради решение да посветите времето на съпругата си?
10. Познавате ли приятелките на съпругата Ви и известно ли е нейното отношение към тях?
11. Какви книги предпочита да чете съпругата Ви?
12. Знаете ли кога съпругата Ви се събужда от сън?
13. Обсъждате ли със съпругата си плановете за прекарване на отпуска си (уикенда)?
14. Обсъждате ли в семейния кръг планове за бъдещето?
15. Споделя ли съпругата Ви Вашите планове или тя има други интереси?
16. Вярвате ли, че любовта Ви е взаимна?

Резултати и интерпретация:
Положителните отговори получават по 1 точка, а отрицателните – 0 точки.
#   от 11 до 16 точки – Вашето семейство разрешава проблемите си успешно
# от 6 до 10 точки – Най-вероятно професията Ви отнема много повече време, за сметка на присъствието Ви в дома. На лице са признаци за нарушен баланс в диадата „професия-семейство”. Добре би било да направите корекция и да увеличите физическото и емоционалното си присъствие в семейството.
# от  1 до 5 точки – Спешно е необходимо да преосмислите своето отношение в семейството. Превръщате се или вече сте се превърнал във формално присъстващ съпруг и баща. На лице е опасност да бъдете отхвърлен в периферията на семейната структура, да загубите позицията си в семейната йерархия.

май 2012г

Категория: Други
Прочетен: 4938 Коментари: 0 Гласове: 1

 

Тест за изследване ниво на педантичност (перфекционализъм) в поведението

 

Цел: Тестът е предназначен за диагностика на педантичността при изпълнението на определени задачи.  От една страна качеството „педантичност” се изразява в последователен стремеж да се следват определени приети или наложени форми и правила, съблюдаване на най-малките подробности и формалности, като при тази фиксираност в дребните неща и нюансите, много често се изпуска същността на задачата, а това намалява ефективността на цялата дейност. Перфектното следване на правила винаги изисква огромен ресурс от личността, който на практика се разпилява в нюанси и по-маловажни дейности или обекти. От друга страна педантичността се проявява и като изпълнителност, чувство за отговорност, добросъвестно отношение към задълженията, точност, строгост, последователност, стриктност, любов към истината. На трето място, наличието на високи нива на педантичност в много случаи се свързва с ниска самооценка, която се проявява в т. нар. „перфекционализъм”. В някои случаи педантичността прикриват невежество и ограничена мисъл.
Тестът дава много добри резултати при изучаване на членовете на групи, работещи като екипи.
Описание: Тестът включва 14 въпроса, на които изследваното лице следва да отговори с „да” или „не”. Прилага се за лица над 18 години.  
Обработка на резултатите
Всеки отговор, отговарящ на ключа получава по ч бал.
Събират се отговорите „да” на въпросите :  1, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 13, 14.
Събират се отговорите „не” на въпросите :  2, 8, 12.
Събират се двата сбора. Полученият общ бал отразява нивото на педантичност.
= от 0 до 4 бал – ниско ниво на педантичност. Изследваното лице не следва стандартните форми на дейност и поведение при изпълнение на задачи. Изразен е стремеж не толкова към точното изпълнение, колкото към бързо и с по-малко грешки изпълнение на задачите. Малките неща, подробностите, нюансите не са толкова важни и често дразнят и досаждат.  Личността е способна да проявява творчество, но в една необичайна форма.  Много често може да се наблюдава изоставяне на една или друга задача, оправдавайки се с лошо настроение или липса на вдъхновение. Някои задачи остават недовършени или не изцяло оформени, като се допускат пропуски.
= от 5 до 9 бал – средно ниво на педантичност. Изследваното лице отделя внимание както на качественото изпълнение на задачите, така и на ефективността на дейността си. Рядко изпуска детайли, търси и държи на нюансите.
= от 10 до 14 бал – високо ниво на педантичност. Изследваното лице следва стандартните форми на дейност и поведение при изпълнение на задачи. Ревниво, упорито и последователно следва най-малките подробности и формалности. Типични за него са изпълнителността, чувството за отговорност, добросъвестно отношение към дейността. Строгост, точност, рамкираност, дребнавост.  На лице е дефицит на креативност.  Трудности при справяне с непознати задачи и обстановка.  Поради прекалено „вглеждане в дърветата, не вижда гората”. Качеството на работата е високо, но не е творческо, а от там ефективността е ниска.  Влага изключително огромни лични ресурси в дейността.  В тази категория попадат типичните бюрократи.  Не е способен за изява в професии, които изискват творчество. Подходящи за него за дейности като: икономика, счетоводство, право, държавна администрация.

 

Тестова бланка

Име, фамилия: ……………………………………………………………………………
Възраст: …………………………………
Дата на изследването: ………………………………………………………..

Инструкция: „Внимателно прочетете следващите въпроси. На всеки въпрос можете да отговорите по един от двата предложени варианта: „да” или „не”, в зависимост от това дали те отговарят на вас.  Избраният отговор подчертайте или обградете с кръгче. Не мислете дълго над отговора. Обикновено първото за което се сетите е най-правилно”.
Стимулен материал
1.Имате ли навик да съхранявате банкнотите си в портфейл, прилежно подредени?  да / не
2.С удоволствие ли се занимавате с дейност, изискваща висока отговорност?? да / не
3.Считате ли, че хората са недостатъчно взискателни един към друг? да / не
4.Дразните ли се от появили се гънки в килима или неподредени в коридора обувки и обхваща ли Ви желание незабавно да поправите  този недостатък? да / не
5.Бихте ли изпълнявали толкова старателно и внимателно една тягостна, бавна, формална, но задължителна дейност, както бихте вършили нещо наистина приятно и любимо за вас?  да / не
6.Трудно ли Вие е да заспите вечер, ако през целия ден сте размишлявали върху свои бъдещи или някакви други проблеми, които не са в ред? да / не
7.Следите ли с изострено внимание всяка една вещ в дома Ви да бъде на мястото си? да / не
8.Тръгвате ли си от работа или от дома си, ако нещо с което сте се захванали не сте успели да довършите или нещо не е в ред?   да / не
9.Имате ли навик преди да напуснете дома си, да проверите дали някоя лампа не свети, прозорците затворени ли са, изключени ли са ел.уредите, затворени ли са крановете за вода, подредена ли е къщата Ви?  да / не
10.Имате ли навик да наливате чай или кафе до самия край на чашата? да / не
11.Случвало ли Ви се е да бъдете обладани от такива мисли, че изведнъж да изругаете на обществено място? да / не
12.Вярно ли е, че не обичате да правите планове за някаква дейност, тъй като сте уверен, че не бихте забравили важните си задачи?  да / не
13.Искало ли Ви се е да отстраните някого от изпълнението на определена дейност, защото без него би се получил по-добър резултат?  да / не
14.Истина ли е, че понякога дългата, изнурителна работа или просто определена дейност, Ви помага да забравите или се отвлечете от неприятни мисли? да / не

Май  2012г.

Категория: Други
Прочетен: 4038 Коментари: 0 Гласове: 2

Въпросник за изследване адаптационните способности на личността

 

Ключ:
1. Достоверност – “НЕ”: 1,10,19,31,51,69,78,92,101,116,128,138,148
2. Адаптивни способности :
 “ДА”4,6,7,8,9,11,12,14,15,16,17,18,20,21,22,24,27,28,29,30,33,36,37,39,40,41,42,43,46,47,50,
56,57,59,60,61,63,64,65,67,68,70,71,72,73,75,77,79,80,
81,82,83,84,86,88,89,,90,91,93,94,95,96,98,99,102,103,
104,106,108,109,110,111,112,113,114,115,117,118,119,
120,121,122,123,124,125,126,129,131,133,135,136,137,
139,141,142,143,145,146,149,150,151,152,153,154,155,156,157,158,161,162,164,165;
 “НЕ”2,3,5,13,23,25,26,32,34,35,38,44,45,48,49,52,53,54,55,58,62,66,74,76,85,87,97,
100,105, 107,127,130,132,134,140,144,147,159,160,163;
3. Нервно-психическа устойчивост:
 “ДА”:4,6,7,8,11,12,15,16,17,18,20,21,28,29,30,37,39,40,41,47,57,60,63,65,67,68,70,71,
73,75,80,82,83,84,86,89,94,95,96,98,102,103,108,109,110,111,112,113,115,117,118,119,
120,122,123,124,129,131,135,136,137,139,143,146,149,153,154,155,156,157,158,161,162
 “НЕ”:2,3,5,23,25,32,38,44,45,49,52,53,54,55,58,62,66,87,105,127,132,134,140
4. Комуникативни особености:
 “ДА”: 9,24,27,33,46,61,64,81,88,90,99,104,106,114,121,126,133,142,151,152
 “НЕ” – 26,34,35,48,74,85,107,130,144,147,159
5. Морална нормативност:
 “ДА” – 14,22,36,42,50,56,59,72,77,79,91,93,125,141,145,150,164,165
 “НЕ” – 13,76,97,100,160,163
Инструкция: „Пред вас са 165 твърдения, моля на всяко твърдение отговорете  с Да – съответно, ако се отнася до Вас или с Не – ако не се отнася до Вас. Отговорите давайте в бланката за отговори, като срещу номера на въпроса в съответната колонка (ДА или Не) отбележите със знака “Х”.
Стимулен материал
1. Случва се понякога да се сърдя.
2. Обикновено сутрин се събуждам бодър и отпочинал.
3. В момента съм толкова работоспособен,както и по всяко друго време.
4. Съдбата определено не е справедлива към мен.
5. Много рядко се случва да се напия.
6. Едно време много ми се искаше да избягам от вкъщи.
7. От време на време имам пристъпи на смях или радост,с които не мога да контролирам.
8. Струва ми се,че никой не ме разбира.
9. Мисля,че ако някой ми стори зло,заслужава да му отвърна по същия начин.
10. Понякога ми идват в главата такива лоши мисли,че е по-добре да не ги споделям с никого.
11. Случва ми се понякога да не мога да се съсредоточа върху това,което трябва да върша.
12. Често имам необичайни и странни преживявания.
13. Не съм имал неприятности по моя вина.
14. Като малък ми се е случвало да извърша някои малки кражби.
15. Понякога имам желание да чупя или хвърлям всичко,което ми попадне.
16. Случвало ми се е понякога по цели дни или дори седмици да не мога да се накарам да се захвана с никаква работа.
17. Сънят ми е накъсан и неспокоен.
18. Семейството ми не одобрява избраната от мен работа.
19. Случвало ми се е да не изпълня това,което съм обещавал.
20. Често ме боли глава.
21. Веднъж седмично и дори по-често без никаква видима причина изведнъж ме обливат топли вълни по цялото тяло.
22. Би било добре ако премахнат всички закони.
23. Здравословното ми състояние е нормално.
24. Ако на улицата срещна познат и той не ме заговори,предпочитам да отмина тихо.
25. Повечето от хората,които ме познават,ме харесват.
26. Аз съм общителен човек.
27. Понякога толкова много настоявам на своето,че хората губят търпение.
28. Обикновено съм ж добро настроение.
29. В момента ми е трудно да повярвам,че ще успея да постигна нещо в живота.
30. Не съм достатъчно самоуверен.
31. Понякога не казвам истината.
32. По принцип мисля,че животът е до голяма степен късмет.
33. Мисля,че за да се издигнат в кариерата си,повечето хора са склонни и да излъжат ако трябва.
34. С удоволствие участвам в обществени мероприятия.
35. Ако  се карам с някой от семейството ми.
36. Понякога изпитвам силно желание да наруша благоприличието и да направя някому зло.
37. За мен най-трудната борба е тази със самия себе си.
38. Рядко ми се случва да имам мускулна треска и подобно друго неразположение.
39. Абсолютно безразлично ми е какво ще става с мен.
40. Понякога,когато не се чувствам на мястото си,съм особено раздразнителен.
41. Често имам чувството,че правя не това,което трябва или дори по-лошо.
42. Някои хора така обичат да командват,че ме предизвикват да правя на инат,дори когато са прави.
43. Често се чувствам задължен да правя това,което намирам за справедливо.
44. Речта ми в момента е както обикновено (нито бърза,нито бавна,нито нервна,нито накъсана).
45. Мисля,че водя нормален семеен живот.
46. Чувствам се ужасно,когато ме критикуват или обиждат.
47. Понякога имам чувството,че просто трябва да направя някакво зло – или на себе си или на някой друг.
48. Поведението ми до голяма степен се определя от навиците на близките ми.
49. Израснах сред приятели, с които много държахме един на друг.
50. Понякога като че ли нещо ме тласка да се заяждам с другите.
51. Случвало ми се е да говоря за неща,от които нищо не разбирам.
52. По принцип заспивам спокойно и никакви мисли не ме тревожат.
53. През последните години се чувствам добре.
54. Никога не съм имал припадъци.
55. В момента теглото ми е постоянно.
56. Мисля,че често ме наказваха незаслужено.
57. Лесно се разплаквам.
58. Чувствам се малко уморен.
59. Не бих се притеснил, ако някой от семейството ми има проблеми с нарушаването на закона.
60. Става нещо нередно със съзнанието ми.
61. Нужни ми са невероятни усилия,за да прикрия срамежливостта си.
62. Почти никога (или никога) нямам световъртеж.
63. Безпокоят ме някои сексуални въпроси.
64. Трудно ми е да разговарям с хора,с които току що съм се запознал.
65. Когато се опитвам да се справя с нещо често забелязвам,че ръцете ми треперят.
66.  Ръцете ми са все така ловки,както и преди.
67. През по-голямата част от времето се чувствам отпаднал.
68. Понякога,когато се смущавам,силно се потя и това много ме дразни.
69. Случва ми се да оставя днешната работа за утре.
70. Мисля,че съм обречен.
71. Имало е случаи,когато ми е било трудно да се удържа да не взема нещо чуждо.
72. В миналото злоупотребявах с алкохол.
73. Често се тревожа за нещо.
74. Бих искал да стана член на някое общество или организация.
75. Рядко се задъхвам и имам силно сърцебиене.
76. През целия си живот следвам чувството си за дълг.
77. Случвало се е да преча на хората ръководен единствено от принципа,а не затова че случаят го налага.
78. Ако няма полиция и не е опасно, бих пресичал улиците,където на мен ми се иска,а не където трябва.
79. Винаги съм бил освободен и независим от контрола на семейството ми.
80. Имал съм периоди на такова силно безпокойство,че дори не съм можел място да си намеря.
81. Често поведението ми бива разбирано неправилно.
82. Някои хора от семейството ми се заяждат с мен повече, отколкото трябва.
83. Имам чувството,че някой управлява мислите ми.
84. Хората са равнодушни и безразлични към това,което се случва с теб.
85. Харесва ми да съм в компания,където хората се шегуват един с друг.
86. В училище усвоявах материала по-бавно от съученици ми.
87. Напълно съм уверен в себе си.
88. Най-безопасно е да не се доверяваш на никого.
89. Веднъж седмично и дори по-често се чувствам доста възбуден и развълнуван.
90. Когато съм в компания ми е трудно да намеря тема за разговор.
91. За мен не е проблем да накарам другите да се страхуват от мен и понякога използвам това,за да се пошегувам с тях.
92. Като играя обичам да послъгвам.
93. Глупаво е да се осъжда човек, който мами, при условие че му се позволява.
94. Някой се опитва да въздейства върху мислите ми.
95. Изпивам ежедневно много вода.
96. Най-добре се чувствам, когато съм сам.
97. Възмущавам се всеки път, когато разбера, че някой престъпник е останал безнаказан.
98. Случвало ми се е един или два пъти да почувствам, че някой чрез хипноза ме принуждава да върша някои неща.
99. Рядко заговорвам хората пръв.
100. Никога не съм имал проблеми със закона.
101. Приятно ми е да имам известни познати. Това като че ли ми придава по-голяма тежест в собствените ми очи.
102. Понякога съвсем безпричинно изпадам в периоди на необикновена радост.
103. Животът за мен почти винаги е свързан с напрежение.
104. В училище ми бе много трудно да говоря пред целия клас.
105. Хората проявяват към мен толкова симпатия и съчувствие,колкото заслужавам.
106. Отказвам да играя в някои игри, тъй като не ми върви.
107. Струва ми се,че завързвам запознанства не по-трудно от другите.
108. Неприятно ми е,когато съм заобиколен от хора.
109. По принцип съм човек, на който му върви.
110. Лесно мога да бъда замесен в някоя история.
111. Някои от членовете на семейството ми са извършвали постъпки, които са ме плашили.
112. Понякога имам пристъпи на смях или плач,с които не мога да се справя.
113. Трудно ми е да се заловя с изпълнението на нова задача.
114. Ако хората не бяха настроени срещу мен бих постигнал много повече в живота си.
115. Струва ми се, че никой не ме разбира.
116. Сред познатите ми има хора, които не ми харесват.
117. Лесно загубвам търпение с хората.
118. Когато се намирам в нова обстановка, често изпитвам тревожност.
119. Често ми се иска да не съм жив.
120. Понякога съм толкова възбуден, че ми е трудно да заспя.
121. Често пресичам на другата страна на улицата, за да избягна срещата с някого, когото съм видял.
122. Случвало се е да се откажа от нещо, което съм започнал поради страх, че няма да се справя.
123. Почти всеки ден се случва нещо, което да ме изплаши.
124. Дори, когато съм сред хора, се чувствам самотен.
125. Убеден съм, че има само едно единствено правилно разбиране за смисъла на живота.
126. Когато съм на гости предпочитам да стоя на страна и да разговарям с някого насаме, отколкото да се включвам в общите разговори.
127. Често ми казват, че съм много избухлив.
128. Случва се понякога да поклюкарствам по адрес на някого.
129. Става ми много неприятно, когато се опитвам да предпазя някого от грешки,а бивам разбран погрешно.
130. Често се обръщам към другите за съвет.
131. Често, дори когато всичко се развива добре за мен, ми е безразлично.
132. Доста трудно е някой да успее да ме изкара извън нерви.
133. Когато се опитам да покажа на някого грешките му или да му помогна, той ме разбира погрешно.
134. Обикновено съм спокоен и не е лесно някой да ме извади от равновесие.
135. Заслужавам сурово наказание за провиненията си.
136. Склонен съм да преживявам толкова силно разочарованията си,че не мога да се заставя да не мисля за тях.
137. От време на време ми се струва, че не съм способен на нищо.
138. Случвало се е при обсъждането на някои въпроси без да се замислям да се съглася с чуждото мнение.
139. Постоянно ме измъчват всевъзможни неприятности.
140. Убежденията и възгледите ми са непоколебими.
141. Мисля, че и без да се нарушава закона могат да се намерят някои вратички за  да бъде той заобиколен.
142. Има хора, които ми са толкова неприятни, че в дъното на душата си се радвам, когато те имат неприятности.
143. Имал съм периоди, когато от вълнение не съм можел да заспя.
144. Включвам се във всевъзможни мероприятия, тъй като това ми дава възможност да бъда сред хора.
145. Простено е нарушаването на правила, които хората възприемат за неразумни.
146. Имам някои глупави навици,които са толкова силни ,че просто е безполезно да се боря с тях.
147. С удоволствие създавам нови запознанства.
148. Понякога неприличните и дори непристойни шеги предизвикат у мен смях.
149. Ако нещо не ми се отдава добре, склонен съм веднага да зарежа всичко.
150. Предпочитам да действам съгласно собствените си планове, отколкото да следвам чужди указания.
151. Обичам околните да са наясно с моята гледна точка.
152. Ако мнението ми за някого е лошо (ако го презирам), почти не се опитвам да скрия това от него.
153. Нервен човек съм и лесно се възбуждам.
154. Всичко при мен върви зле, не така, както трябва.
155. Бъдещето ми изглежда безнадеждно.
156. Лесно може да се повлияе на мнението ми, дори когато до този момент то е изглеждало окончателно.
157. Няколко пъти в седмицата ми се струва, че нещо страшно трябва да се случи.
158. Обикновено се чувствам уморен.
159. Обичам да ходя на гости и да бъда в компания.
160. Старая се да избягвам конфликти и проблемни ситуации.
161. Често се дразня от това, че забравям къде слагам вещите си.
162. Приключенските истории ми харесват повече от любовните.
163. Ако ми се иска да направя нещо, но околните мислят, че не си заслужава, лесно мога да се откажа от намеренията си.
164. Глупаво е да се осъждат хора, които се стремят да вземат всичко, което могат от живота.
165. Безразлично ми е какво мислят другите за мен.

май 2012г.

Категория: Други
Прочетен: 3631 Коментари: 0 Гласове: 1

 

Тест за установяване ниво на самооценка

 

Цел:Установяване нивото на самооценка – неадекватно висока; балансирана; неадекватно ниска.
Описание:Тестът е за експресна диагностика. Съдържа 10 въпроса (твърдения), на които изследваното лице има възможност да направи един от предложените два или три отговора. Всеки един отговор носи определен бал.
Ключ:
           отговори - бал                                       отговори - бал
 въпрос                 а    б    в                          въпрос     а    б    в
 1                             1    3                                    6            5     3   1
 2                             5    1                                    7            1     5    3
 3                             5    1    3                              8            1     5    3
 4                             3    4    1                              9            5     1    3
 5                             1    5    3                            10            1     3    5

Оценка на резултатите
Всеки един отговор получава определен бал, съгласно ключа. Събират се баловете от всички отговори и се извършва проверка по нормите по три скали-нива на самооценка:
= От 50 до 38 бала.  Високо ниво на лична удовлетвореност (самооценка) и увереност в себе си.  Изразена потребност за доминиране над другите. Силно развит и активен „Аз”, който се стреми да се демонстрира, да се подчертава и да се налага с мнение и с постъпки.  Безразличие към оценките на обкръжението и същевременно стремеж да се критикуват другите.  Колкото са повече баловете, толкова повече личността се доближава до определението; „Обичам себе си най-много!” Изключително сериозно отношение към собствените си достойнства, които биват хиперболизирани и преувеличавани. Отхвърляне на чуждо мнение и непоносимост към критични бележки.  Способност да се защитава „Аз”-а с всякакви средства, в т.ч. с откровени лъжи.  Налице са дефицити в социалните умения, проблеми в общуването и нарушения при социалната адаптация.  Трудно работи в екип.
От 37 до 24 бала. Балансира „Аз”, живее в съгласие със себе си, уверен в собствените си сили и способности. Уравновесен при оценки за себе си и другите. Гъвкав.  Притежава способности да намира изход при трудни ситуации, както при справяне със собствените си мисли и емоции, така и в общуването. Балансирана (нормална) самооценка. Опазва собствения си „Аз”, самоутвърждава се, но без негативни последици. Определено асертивен тип личност.  Умее да получи подкрепата на другите, способен да живее и работи в екип.
От 23 до 10 бала.  Неудовлетвореност от собствената си личност (интелект, способности, постижения, външност, възраст, пол и пр.).  Неуверен, боязлив, пасивен, отбягващ, високо ниво на тревожност, нисък праг на стресоустойчивост, неуравновесени емоции, неадекватни очаквания, наивност, доверчивост, алтруизъм, силна внушаемост, перфекционализъм.
 

ТЕСТОВА БЛАНКА


Име, фамилия ………………………………………………………………………………...
Възраст …………………….., дата на изследването ……………………………….........
Инструкция: „предлагаме Ви 10 въпроса (твърдения), които се отнасят до определени жизнени ситуации. Всеки въпрос има по 2 или 3 отговора. От вас се иска да изберете само един от тях – този, който в най-голяма степен се отнася до вас. Избраният отговор обградете с кръгче.”
Въпросник:
1.Колко често Ви терзаят мисли, че не е трябвало да казвате или да правите нещо ?
а) много често
б) понякога
2.Ако общувате с  изключително остроумен и надарен с блестящ ум човек, Вие:
а)стараете се да го победите в неговото остроумие
б)Не бихте влезли в съревнование, а по-скоро бихте му показали уважението си и след това бихте излезли от разговора
3.изберете едно от мненията, това което е най-близо до Вас:
а)това, което другите наричат късмет, всъщност е резултат от упорит труд
б)успехите често зависят от щастливо стечение на обстоятелствата 
в)в сложна ситуация главното е не упорството или късмета, а човекът, който може да помогне и утеши
4.Показват Ви шарж или пародия на вас, Вие: 
а)ще се разсмеете и ободрите на това, че във вас има нещо оригинално 
б)също ще се опитате да намерите нещо смешно във Вашия партньор и ще му се присмеете
в)ще се обидите, не няма да го покажете 
5.Вие винаги бързате, не Ви достига времето или се заемате с прекалено много и тежка работа за един човек? 
а) да
б) не
в) не зная
6.Вие избирате парфюм за приятелката си. Купувате: 
а)парфюм, който Ви харесва на Вас 
б)парфюм, който Вие мислите, че ще зарадва приятелката Ви, макар, че на Вас лично не Ви харесва 
в)парфюм, който са рекламирали неотдавна по телевизията 
7.Вие обичате да си представяте разнообразни ситуации, като се държите напълно различно от поведението Ви в живота. 
а) да
б) не
в) не зная
8.Чувствате ли се наранен и обиден, когато Ваши колеги (особено по-млади) постигат значителни успехи, отколкото Вие?  
а) да
б) не
в) понякога
9.Доставя ли Ви удоволствие да възразите на някого? 
а) да
б) не
в) не зная
10.Затворете очи и се опитайте да си представите 3-те цвята: син, жълт и червен. Кой от  тях Ви допада най-много?:
а) син
б) жълт
в) червен

Източник:
1.http://azps.ru/tests/3/test12.html
2.http://www.umapalata.ru/samoocenka-test.php
3. http://osnovizdorovya.ru/uvereny-li-vy-v-sebe.html

Категория: Други
Прочетен: 20312 Коментари: 1 Гласове: 3

Тест за социална култура в трудовата сфера

Скали: (1) Работа, (2) комуникации, (3) управление, (4) мотивация и морал.
Инструкция: Оценете всяко от следните твърдения с оценка от 0 до 10
1.В нашето предприятие на новите работници се предоставя възможност да овладеят специалността.
 10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0                                
2.При нас често се провеждат инструкции за всички категории работници.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
3.Нашата работа е много организирана.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
4.Системата за работна заплата не надвишава средната.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1`0
5.Това, което желаем е да привлечем нови специалисти.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
6.На нашето предприятие е наложена система за комуникация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
7.При нас се взимат своевременни и ефективни решения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
8.Инициативата при нас се поощрява.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
9.В нашето подразделение е наложена разумна система за повишение в нови длъжности.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
10.При нас се развиват разнообразни форми и методи на комуникация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
11.Нашите работници участват в приемането на решения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
12.Поддържаме добри взаимоотношения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
13.Работните места при нас са преструктурирани.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
14.При нас не изтича вътрешна, фирмена информация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
15.Създава се професионална оценка от дейността на работниците.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
16.Взаимоотношенията на работниците с ръководството са достойни за високи оценки.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
17.Всичко, което е необходимо на работниците при нас, винаги е подръка.
10  9  8  7   6  5  4  3  2  1  0
18.При нас се поощрява двустранната комуникация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
19.Дисциплинарните мерки при нас се използват по изключение.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
20.При нас се отделя внимание на индивидуалните различия при работниците.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
21.Работата ни харесва.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
22.В нашето предприятие се поощрява непосредственото обръщане към бригадири и ръководството.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
23.Конфликтните ситуации се разрешават с отчет от двете страни.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
24.Равенството в труда при нас се поощрява.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
25.Трудовата натовареност е оптимална.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
26.При нас практически се дават пълномощия на по-нисък ешелон на управление.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
27.В нашето предприятие цари кооперация и взаимоуважение между работниците.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
28.Нашето предприятие постоянно предприема нововъведения.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0
29.Нашите работници изпитват гордост за своята организация.
10  9  8  7  6  5  4  3  2  1  0

Изчисляване на резултатите:
1. Изчисляване на общия бал.
2. Изчисляване на средния бал по секции:
Работа: 1, 5, 9, 13, 17, 21, 25
Комуникации: 2, 6, 10, 14, 18, 22
Управление: 3, 7, 11, 15, 19, 23, 26, 28
Мотивация и морал: 4, 8, 12, 16, 20, 24, 27, 29

Интерпретация
Индексът “социална култура” се открива по общия бал. Показателите свидетелстват за средното ниво на социална култура.
= 290-261- много висока; 
= 260-175- висока;
= 174-115- средно
= по-малко от 115- съществува тенденция към деградация.

Категория: Други
Прочетен: 3181 Коментари: 0 Гласове: 1

Гериатична скала за депресия



(Име, презиме, фамилия) ……………………………………………………………………………………………………………………………………
Възраст  ……………………. год., образование ……………………………………
Професия  ……………………………………… дата на тестване  ………………………….

Инструкция: Изберете отговора, който съответства най-добре на начина, по който сте се чувствал през последната седмица. Направения избор обградете с кръгче.
1. Доволен ли сте като цяло от живота си? *                                             не / да
2. Изоставил ли сте много от вашите интереси и дейнос¬ти?                          не/ да
3. Имате ли усещането, че животът ви е празен? *                          не/да
4. Често ли се отегчавате?                                                                        не/да
5. Оптимист ли сте по отношение на бъдещето?                                         не/да
6. Ангажират ли ви мисли, които не можете да премахнете от
съзнанието си?                                                                                                         не/ да
7. В добро настроение ли сте в по-голямата част от време¬то?            не/да
8. Страхувате ли се, че нещо лошо ще ви се случи? *                                      не/да
9. Щастлив ли сте в по-голямата част от времето? *                                      не/да
10. Чувствате ли се често безпомощен?                                                          не/да
11. Често ли сте отчаян и нервничещ?                                                               не/да
12. Предпочитате ли да останете вкъщи, отколкото да из¬лезете навън
и да правите нови неща?                                                                        не/да
13. Често ли се притеснявате за бъдещето?                                           не/да
14. Имате ли усещането, че имате повече проблеми с па¬метта,
отколкото повечето хора?                                                                        не/да
15. Смятате ли, че е чудесно, че живеете сега?                                          не/да
16. Често ли се чувствате паднал духом и тъжен?                                          не/да
17. Чувствате ли се доста безполезен така, както сте по¬настоящем?      не/да
18. Тревожите ли се много за миналото?                                                       не/да
19. Намирате ли живота твърде възбуждащ?                                               не/ да
20. Трудно ли ви е да започвате нови проекти (планове)?                          не/да
21. Чувствате ли се изпълнен с енергия?                                                          не/да
22. Оценявате ли положението си като безнадеждно?                                  не/да
23. Смятате ли, че повечето хора са по-добре в живота си,
отколкото сте вие?                                                                                                         не/ да
24. Често ли се разстройвате от дребни неща?                                               не/ да
25. Често ли ви се плаче?                                                                                      не/да
26. Трудно ли се концентрирате?                                                                         не/да
27. Приятно ли ви е да се събуждате сутрин?                                                    не/да
28. Предпочитате ли да избягвате социалните събирания (сбирки)?       не/ да
29. Лесно ли вземате решения?                                                                           не/да
30. Разсъдъкът ви ясен ли е, както е бил преди време?                                  не/да


Бележки: (1) Отговорите се отнасят за 1 точка; (2) Ограде¬ните в скоби фрази се отнасят към алтернативните начини за из¬разяване на въпросите; (3) Въпросите в черно се отнасят към сък¬ратената версия.
Скалата оценява депресивното разстройство на 3 нива - пър¬вото включва въпроси от 1 до 10 и отразява леките депресивни симптоми; второто ниво оценява умерено тежките симптоми и обхваща въпроси от 11 до 20; третото ниво отразява тежките деп¬ресивни симптоми и включва въпроси от 21 до 30 (бел. ред.).
Таблицата е адаптирана по Yesavage JA 1А. Гериатрична скала за депресия Psychophfarmacol Bull. 1988; 24:709.

Категория: Други
Прочетен: 3691 Коментари: 0 Гласове: 1

Методическо пособие за работа с модифициран вариант на експериментална техника за изучаване на самооценка – Дембо-Рубинщейн

1. Ред за прилагане, инструкции, интерпретация.
 Препоръчва се прилагане на метода веднага след установяване на първоначалния контакт.
 След изследването задължително се провежда беседа /полуструктурирано интервю/ по въпроси, възникнали по време на експеримента.

ПЪРВИ ЕТАП НА ИСЛЕДВАНЕТО

 А) Първа инструкция
 „Представете си условно, че на тази линия са разположени всички хора, които познавате. Тук отгоре /показва се/ се намират най-здравите, а тук отдолу /показва се/ се намират най-болните точки. Между тях /показва се/ са останалите. Преценете по здравословно състояние къде в момента се намирате вие и поставете черта върху самата линия”
 2. Указания за работа
 Ако маркерът не е върху линията – имаме неразбиране на инструкцията, тревожност, неувереност, нежелание за саморазкриване. Отново се разяснява инструкцията и се наблюдава дали втория път ще е върху линията.
 Ако отново е в страни на същото ниво, с допълнително колебание или разлика във височината на оценката – имаме надежден показател за вътрешна тревожност, страхово преживяване, депресия.
 При маркер под 0,5 мм. отклонението, както и при допълнителна черта – показателите са същите.
 При миниатюрна чертичка /до 1-2мм – затвореност, граничеща с аутизъм и се среща при болни от шизофрения /дребен почерк/.
 При повтарянето на чертата – вискозност, стереотипност – показатели за органична симптоматика и за наличие на тревога.
 При задраскана черта /корекция/  + приповдигнати маниерни обяснения на тази тема – наличие на хистериозност.
 При наклонена черта – невротични отклонения, завишена самооценка, претенции за уникалност.
 При поставен „Х” маркер вместо черта – негативно отношение към изследването и нежелание за неговото продължаване, макар, че това вербално не се показва.
 При поставен „О” маркер вместо черта /среща се рядко/ - стремеж към прикритост, затвореност, нежелание да даде сведения за себе си.
 При характерен натиск на молива /моливът трябва да е с мек графит, добре подострен/, съпроводен със силен, повторен – налице е моментна слаба тревожност, астенични прояви на органична основа, но без наличие на тревожни и депресивни преживявания.
Забележка: „Астеник” – (от гр. asthenes – слаб) шизоиден темперамент, характерно с неадекватно на външни стимули поведение, повишена ранимост, емоционална студенина, нелокализиран страх, печал, униние, отказ от борба с трудности, отчаяние, повишено емоционално напрежение, учестено дишане, насълзени очи, застойно-раздразнителен характер, подозрителен, мнителен, педантичен характер (ананкаст), слаб, отпуснат, Телесна конституция – висок, слаб, дълъг нос, тесни рамене, продълговато слабо лице.
 Ако след поставяне на маркера моливът бъде поставен внимателно на масата – акуратност и изпълнителност или известна ограниченост в интересите, подчиняемост, конформизъм.
 Ако моливът е поставен с удар върху масата – власт, доминантност, завишена неадекватна самооценка, негативно отношение към критика, ограничения, забрани.
 Ако бъде хвърлен молива – безусловен показател за незаинтересованост или отрицателно отношение към изследването, демонстративно, формално оценяване, повърхностност, повишена раздразнителност, стремеж към самостоятелност, независимост, автономност, нежелание за саморазкриване и продължаване на контакта.
 Особено диагностично значение има височината, на която е поставена линията . Психически здравите, с адекватна самооценка по правило се оценяват по средата на линията (-20 до +20) в ляво и дясно от центъра. Случаи на излизане от тези граници, както и поставяне точно  в средата са диагностични показатели. Ако чертата е над +20 завишена самооценка, а при под - 20 – занижена. Над + 40 и под – 40 -  неспособност или нежелание за адекватна самооценка, стремеж към самоизтъкване, резоньорско мислене или самообвинение и търсене на съчувствие. Ако маркера е още в по-крайно положение от позиция „40” – отсъствие на самокритичност и ефективен контрол, както и стремеж да му се обърне внимание.
 Ако маркерът е под /над края на линията – неадекватна самооценка, като при последващото обсъждане трябва да се изясни до каква степен самооценката отговаря на обективното състояние.

Указания:
Не се разрешават коментари и обсъждания по поставяните маркери.
Не се разкрива замисълът, а само инструкцията на експеримента.
Провокиращите въпроси се отклоняват – „Както прецените”.

Б) Втора инструкция:
„Вие се оценихте по отношение на здравето. Сега самостоятелно начертайте следващата линия и сам изберете показателя по който ще се оцените. Напишете го над линията и поставете черта там, където смятате, че се намирате в сравнение останалите ваши познати”
Тази част от изпълнението на инструкцията обикновено протича по-трудно. Изисква се по-голяма настоятелност и повече указания във връзка с по-голямата проективност на ситуацията и повишената самостоятелност на избора.
 При удължен период м/у инструкцията и изпълнението – колебливост, неувереност, нерешителност, прикритост, противоречия.
 Ако втората инструкция не бъде усвоена се пристъпва към второ разясняване, като се настоява лицето да начертае линия като първата. След това се настоява да се избере показател за самооценка и да се напише над линията, т.е. цифра, процент и пр. Накрая се иска да се извърши оценяване по сравнение с условията на „останалите други”.
 Ако третото разяснение отново не е разбрано – ограничен интелектуален потенциал, нежелание за саморазкриване, стремеж да се избяга от изследването или отрицателно отношение към забрани и ограничения.
 Ако лицето разбере инструкцията, но започне самостоятелно да разсъждава за смисъла, съдържанието, структурата на самооценяването – наличие на авторитарност, резоньорство, прикритост, малоценностни преживявания, снижена самокритичност, високо ниво на претенции, мнение за уникалност и неповторимост.
 Дължината и контура на новоначертаната линия – показател за склонността за саморазкриване, ангажираността със задачата им изпълнителността или обратното.
o Ако е права – целеустременост, акуратност, стремеж към показност в по-добра светлина, потребност от оценяване, социална желателност, стремеж към висока оценка.
o Ако е вълнообразна – небрежност, незаинтересованост, избягване на трудностите, икономия на усилия.

 Избор на показател за измерване – показва актуалните структури на самосъзнанието, които в момента на теста придобиват личностна значимост за изследвания. Оказва се, че те или са най-важните и субективно оценени характеристики или отговарят на субективно формирани критерии за добро и човешко въобще. Впоследствие при беседата този елемент следва да се изясни.


В) Трета инструкция:
„Сега начертайте още една права линия, обозначете показателя, по който ще се оцените и поставете черта на съответното място”. Подобни са и следващите инструкции.
На изследваното лице се дава възможност само да определя броя и вида на показателите, по които ще се оценява. Ако попита до кога трябва да чертае линии, се отговаря – „До края на листа”.
 В случа се оценяват: какви показатели за оценка избира лицето и  с каква степен на обобщеност и конкретност те се характеризират.
o Колкото повече критерият е обобщен и конкретно определен, в толкова по-голяма степен може да се очаква наличие на интелектуална, емоционална и социална зрялост, рефлексивност, произволност, по-висока степен на самопознание, с произтичащи от това личностни особености.

 Разстоянието между самостоятелно начертаните линии:
o При по-малко разстояние между 1-ва и 2-ра линия в сравнение 2-ра и следващи – слаба диференцираност на самосъзнанието, ниска рефлексивност, снижена самокритичност, формализъм, прикритост.
o При по-голямо разстояние между 1-ва и 2-ра линия в сравнение 2-ра и следващи – социална желателност, стремеж към саморазкриване, слабост в защитите, явно подценяване на експериментатора.

Забележка: Съдържанието на показателите и самата самооценка подлежат на обсъждане след изследването.

ВТОРИ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

 След приключването на свободните избори за самооценяване се провежда втория етап на експерименталната процедура.
Листът се обръща обратно и се чертаят 13 прави линии с размерите на първата и на разстояние 1,5 – 2 см. Една под друга.
Отгоре се обозначават, както следва:
 Здраве
 Ум
 Характер
 Щастие
 Познаване на себе си
 Приятелство
 Амбиции
 Късмет
 Секс
 Семейство
 Уважение
 Воля
 Постижение

Забележка:  Индивидуалните особености на изследваните лица позволяват включването или заместването на поредицата и с други категории, като: дисциплина, самоконтрол, общителност, трудолюбие и т.н.
 Общителност
 Доминантност
 Консерватизъм
 Самоконтрол
 Трудолюбие
 Прагматизъм
 Достижения
 Активност и пр.

ОЦЕНЯВАНЕ
В случая от значение са същността на определения критерий, съотношението между оценките по показателите,  особеността на обясненията и диагностичната интерпретация.

 След обозначаване на критериите се дава първата инструкция, която се повтаря в съкратена форма до завършване на самооценяването.

 След това се съединяват всички точки отгоре до долу на листа и се получава графика. Ако най-високите и най-ниските показатели не излизат от границите на -20 и +20 от дължината на линията, то получените резултати и последващите ги обяснения обикновено нямат особено висока диагностична стойност, тъй като влизат в стандарта.
Изключение правят случаите:
 Ако оценките са в средата на линията – мнителност, подозрителност, прикритост, незаинтересованост, формално отношение. Особено интересни са обясненията по близки показатели, при които има съществени разминавания – противоречия.
 Ако оценките са отклонени значително от средата на линията – дисбалансираност на самооценката, наличие на остри субективни кризи, занижен самоконтрол.

ТРЕТИ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
(Експериментално-провокираща беседа)

 Поводът за провеждането на беседата се свързва с оценяване извършеното от изследваното лице, но съдържанието и може да надхвърли далеч тази тема.. Този момент удачно се съчетава с анализ на документи и методите – опознавателна беседа, психологическа експлорация, наблюдение и пр., чийто описание, специфични прийоми на провеждане и интерпретации остават извън кръга на настоящата разработка.
> Обсъждането на поставените оценки обикновено започва от последната от тях. Например „УСПЕХИ” – където се поставят въпросите:
 „Какво е успял да постигне до сега?”
 „Защо иска да постигне именно това?”
 Аналогични въпроси се задават и по отношение на всички останали оценки, като дадените отговори се съпоставят помежду си  -  „постижения”, „воля”, „ум”, „характер”, „щастие” и пр.
 Търсят се взаимни връзки и се анализират противоречия
 Задават се въпроси свързани с „операционализиране” на критериите и на оценката, която я поставил, например: „Как разбирате думата „воля”, „характер” и т.н. „В какво се изразява щастието?”, „От какво зависи то?”, „Защо се оценихте тук по показателя „ум”?”. Всички тези въпроси са насочени към разкриване съдържателната страна на извършеното от изследваното лице.

При анализа на самооценката трябва да отчитат различни нейни взаимосвързани структурно-динамични аспекти.
> Структурни компоненти – когнитивен и социален;
> Обща и частна самооценка, представени под формата на опозиции,т.е.:
 „висока-ниска”;
 „адекватна-неадекватна”;
 „ситуативна-стабилна”;
 „реална-демонстративна”;
 „осъзната-неосъзната”
> Процесуални характеристики, отразяващи процеса по формиране на самооценката, като механизъм на саморегулацията:
 „обоснованост”;
 „рефлексивност”;
 „надеждност”;
 „ефективност”
> Съотношение между частните самооценки.
> Съотношение между общите и частните самооценки:
 „съгласуваност”;
 „дисбалансираност”;
 „конфликтност”;
> Видове самооценки, в зависимост от времевата им отнесеност:
 „ретроспективна”;
 „актуална”;
 „прогностична”;
> Видове самооценки, в зависимост от съотношението „желано-постигнато”:
 „реална”;
 „идеална”;

Категория: Други
Прочетен: 5320 Коментари: 0 Гласове: 1

Примерни образци документи в полза на училищните психолози

ПРАКТИКА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ
(занятие с елементи на тренинг)

 

 Цели: Формиране на конфликтна компетентност на учениците и развиване на умения за толерантност.
Задачи:
• Определение за понятието „конфликтна ситуация” и „конфликт”
• Анализ на способите за справяне с конфликтна ситуация
• Формиране умение за разрешаване на конфликти
• Определяне нивото на конфликтност
Продължителност: 60 минути
Численост на групата: 8-10 ученика

ХОД НА ЗАНЯТИЕТО
1/ Организационен елемент

Упражнение „Скала за настроение” 
На участниците се раздават бели листове и цветни моливи (флумастери) като се иска, да нарисуват своето настроение в настоящия момент, например, във вид облаци, слънце, дъжд и т.н. След това картините се събират, разбъркват се и водещият раздава на всеки по една картина с искане да разкаже какво е настроението на този художник.
2/ Основна част
2.1. Запознаване с понятието „конфликт”, видове конфликти, възможни причини за конфликти, анализ на способите за решаване на конфликтни ситуации, начини за избягване и преодоляване на конфликти, определяне на нивото на конфликтност.
2.2. Нова тема:
- Случвало ли ви се е да се скарате с някой? Ако не, то Вие не просто сте щастлив,  а уникален човек.  Ако обаче сте преживели кавга, скарване, то вие със сигурност помните, колко е било неприятно, какво безпокойство носи кавгата. В психологията кавгата се нарича „конфликт”.  Думата „конфликт” произхожда от латински език и означава „стълкновение”, „сблъсък”.”
И така,  конфликтът представлява стълкновение на различни желания (интереси, цели и пр.). практически няма нито една сфера на живота, в която не може да възникне конфликтна ситуация.  Различните са причини, предмета на конфликта и намерения на хората, участващи в конфликта, но винаги те отричат последиците от него.

За да възникне конфликт е необходима конфликтна ситуация. Конфликтната ситуация представлява наличие на противоположни позиции, разногласия на страните по даден въпрос.  Но не винаги една конфликтна ситуация довежда до конфликт.  Трябва да има и още нещо – това е инцидента. Инцидентът представлява стечение на обстоятелствата, които се явяват повод за началото на непосредственото стълкновение на страните.
Когато позициите на двама или повече взаимодействащи хора встъпят в открито противоречие, възниква конфликтна ситуация.
Ако спорът е между двама или повече хора, този конфликт го наричаме междуличностен. Това е ситуация, при която мотивите, интересите и способите за действие на различните страни са несъвместими, противопоставят се една на друга.
Конфликтът може да бъде явен (открит) и скрит (подмолен). Явният конфликт по принцип започва с началото на разногласията, той предполага открита дискусия, която следва да доведе до общо решение.
Скритите конфликти са свързани с поведението на личността и имат следните характеристики:
• Рязко намаляване интензивността на общуването между страните.
• Значително се снижава активността и заинтересоваността от съвместна дейност.
• Страните биват обхванати от критично настроение една срещу друга (фиксират се).
• Постепенно се появяват различни форми на агресивност, които бележат развитие (агресивна раздразнителност, агресивно недоверие, опозиционно поведение, ревност и омраза). Конфликтът се затяга.
• Увеличава се количеството грешки в дейността с вероятност за инциденти.

Същевременно в противоречие могат да влязат мотивите на един и същ човек.  От една страна той има желание за победа в този двубой, от друга обаче, той не е в състояние по редица причини да осъществи това свое желание.  При такава ситуация в човек расте вътрешното напрежение, безпокойството, че не може да разреши своя вътрешен конфликт. Този конфликт  се нарича вътрешноличностен конфликт

3. Практическа задача
Водещия разделя групата на две подгрупи, като им поставя задача, да помислят върху формулиране на два междуличностни конфликта.

4. Нова тема
Всеки конфликт има свое развитие във времето и пространството.  Изследванията показват, че без значение на тяхното многообразие и уникалност, всички конфликти имат едни и същи фази, през които преминават.

Различават се три основни фази:
Първа фаза – предконфликт.  Тя се характеризира с възникване на разногласие по определен въпрос между две или повече страни.  Като правило това разногласие се приема от страните като формален довод.  Ако едната страна не е в състояние да се договори, в сила се привежда психологическия фактор.  Хората започват да се наблюдават един-друг, като взаимно развиват своето раздразнение, а понякога и неприязън.  Постепенно отношенията между участниците и разногласията между тях придобива повишена напрегнатост.  От опозиция постепенно страните излизат от укритията си и влизат в противопоставяне, което предхожда конфликта.
Втора фаза – същински конфликт.  В тази фаза на същинския конфликт всеки участник възприема своята конкретна цел, като несъвместима с целта на „противника”. Общуването преминава в открита „война”.
Трета фаза – разрешаване на конфликта.  Тук се отделят няколко способа за разрешаване на разногласията, довели до конфликта.
• Настойчивост, принуда (достигане на своите цели с всякакви способи, с агресивност, с използване на власт, заплахи, изнудване, физическо насилие и пр.)
• Отклоняване или бягство  (стремеж да се излезе от конфликтната ситуация, да се напусне, избяга от полесражението)
• Приспособяване (извършване на известни отстъпки, вземане на „половинчати” решения).
• Сътрудничество (решение на конфликта, с взаимно отчитане интересите на другата страна).

5.Практическо занятие
Водещият предлага на участниците психотехническа игра „Писмо до губернатора” (участниците се разделят на 5 подгрупи, получават картички с имената на стратегиите на поведение в конфликтна ситуация.  Задачата е, да подготвят писмо-отказ или писмо-съгласие, придържайки се към стила).

Стъпки за разрешаване на конфликта:
= Установяване на скритите и явни причини за конфликта (какво се явява предмет на разногласие)
= Определяне на интересите и желанията на конфликтуващите.
= Разбиране на доводите, аргументите, интересите на опонента
= Запазване на позитивно отношение към опонента  (позволяване на партньора да „освободи парата на агресията”, като се запази пълно спокойствие по време на тази процедура); запазване на емоционална стабилност и въздържаност ( да не се дава на партньора отрицателна оценка, да не се коментират негови думи и действия, а да се говори само за собствените чувства)
= Диференциране на емоциите от самия проблем (премахване на отношенческия елемент в конфликта и съсредоточаване върху съдържателния) – спокойно да бъдат изложени претенциите, фактите, желанието за окончателни резултати, своите варианти за разрешаване на проблема, отстраняване на отношението на неприязън и враждебност един към друг.
= Искания за разумно и справедливо решение на проблема с отчитане на законните права и интереси на двете страни.

6. Практическа задача
Водещият предлага психотехническа задача „Sorry! Няма да има конфликт!”

7. Финализиране на занятието
= Беседа
= Какво ново научихте?
= Рефлексия

Флегматичният човек най-често е скучен и неинтересен за обкръжението си, но и извънредната активност, преминаваща в агресия, също никого не радва.  Предлагам ви теста „Ниво на конфликтност”, чрез който бихте определили достатъчно ли сте коректни в отношенията си с заобикалящите ви хора и лесно ли общувате с тях.

Занятието завършва с тест.

Тест за ниво на конфликтност

      Инструкция: Предлагам Ви въпросник с 14 въпроса, касаещи ситуации на общуване. От Вас се иска да се запознаете с всеки един въпрос и да прецените кой от трите отговора се отнася за Вас. Запишете буквата на избрания от Вас отговор в бланката за отговори, в това квадратче, в което е записан номера на въпроса 
       Въпросник:
 1/ Характерно ли е за Вас да се стремите към доминиране, т.е. да се стремите да подчините хората около Вас на своята воля?
А.  Не
Б.  Понякога
В.  Да

2/ Има ли в вашия клас ученици, които се страхуват от теб, а е възможно и да те ненавиждат?
А.  Да
Б.  Трудно ми е да отговоря
В.  Не

3/ какъв сте Вие в най-голяма степен?
А.  Миротворец
Б.  Принципиален
В.  Предприемчив

4/ Колко често Ви се случва да се самокритикуваш?
А.  Често
Б.  Периодически
В.  Рядко

5/ Какво би било най-характерно за Вас, ако трябва да оглавиш вашия клас?
А.  Бих разработил програма за развитието на класа поне една година напред и бих убедил всички съученици в нейната перспективност.
Б.  Бих изучил подробно кой кое в класа и бих установил контакти с лидерите.
В.  Често бих се съветвал със съучениците си.

6/ При неуспех, какво е най-характерното Ви състояние?
А.  Отчаян съм
Б.  В лошо настроение
В.  Обиден съм на самия себе си.

7/ Характерно ли е за Вас да се стремите да отстоявате и се придържате към традициите на вашия клас?
А.  Да
Б.  По-скоро, да.
В.  Не

8/ Принадлежите ли към хората, които предпочитат да кажат на другия истината в очите, отколкото да премълчите?
А.  Да
Б.  По-скоро, да
В.  Не

9/  С кое от трите качества Ви се стремите да се справите и се стараете да премахнете?
А.  Раздразнителност
Б.  Обидчивост
В.  Нетърпимост към критиката на другите.

10/ Какъв сте в най-голяма степен?
А.  Независим
Б.  Лидер
В.  Генератор на идеи

11/ Вашите приятели Ви считат най-вече, че сте …
А.  Екстравагантен (нестандартен, ексцентрик)
Б.  Оптимист (вярващ в положителното бъдеще)
В.  Настойчив

12/ С какво най-често Ви се случва да се борите в общуването с другите хора?
А.  Несправедливостта
Б.  Бюрократизма
В.  Егоизма

13/ Кое е най-характерно за вас?
А.  недооценяване на собствените ми способности
Б.  оценявам собствените си способности обективно
В.  Надценявам собствените си способности.

14/ Кое Ви довежда най-често в сблъсък и конфликт с хората?
А.  Излишната ми инициатива
Б.  Излишната ми критичност
В.  Излишната ми праволинейност

Обработка на резултатите
Всички отговори на всеки въпрос имат своя оценка в балове.  Заменете избраните от Вас букви с балове, като използвате дадената Ви таблица (ключ) и изчислете чрез събиране общия бал.

№  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14
А  1  3  1  3  3  2  3  3  2  3  2  3  2  1
Б  2  2  3  2  2  3  2  2  1  1  1  2  1  2
В  3  1  2  1  1  1  1  1  3  2  3  1  3  3

 Получената сума в балове, характеризира нивото на конфликтност:
=  от 14 до 17 бал – много ниско;
= от 18 до 20 – ниско;
= от 21 до 23 – по-ниско от средното;
= от 24 до 26 – близко до средното;
= от 27 до 29 – средно;
= от 30 до 32 – близко до средното;
= от 33 до 35 – по-високо от средното;
= от 36 до 38 – високо;
= от 39 до 42 – много високо.

Бланка за отговори

№  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  12  13  14
А                         
Б                       
В                         

 


Източник: http://festival.1september.ru/articles/419466/
 

Категория: Други
Прочетен: 14578 Коментари: 0 Гласове: 2

Примерни образци документи в полза на училищните психолози

Харта за толерантност на учениците от .... клас
                                                       

       УЧЕНИЦИТЕ:

      „Ние, учениците от ..... от СОУ ........, единодушно приемаме настоящата „Харта”. За нас тя е договор с висока стойност и чрез нея, ние обявяваме нашата готовност да приемем задължения и отговорности, с надежда да създадем един истински клас от приятели. Класът ни да стане сплотена група от съученици, които взаимно уважават правата и чувствата на другите, които си помагат и подкрепят в трудни моменти, които общуват с доверие и обич помежду си, които разбират своята отговорност и като ученици и като деца на своите родители. 
      Ние разглеждаме този документ, като споразумение между самите нас, между нас и нашите родители и нашите учители.  Подписвайки я, ние дълбоко вярваме и сме убедени, че всеки един от нас ще се обърне към добродетелите в себе си, вярваме, че ще получим безрезервната подкрепа на нашите родители и учители.
      С настоящото споразумение всеки един от нас заявява:
1. Аз съм отговорен за собствените си действия - за това, което правя и говоря.
2. Аз съм в училище, за да се уча и работя заедно със съучениците си.
3. Аз нося всички необходими неща за урока,  изпълнявам домашните работи и се стремя към успех в обучението.
4. Аз се представям по най-добрия начин и нито един ден не е загубен за мен.
5. Аз участвам в работата на класа и нося винаги своите учебници и тетрадки за часа.
6. Аз помагам на другите и всички работим за общото добро.
7. В клас работя съсредоточено, спокойно, тихо и изслушвам този, който говори.
8. Аз следвам насоките, дадени от учителя.
9. Аз слушам внимателно и оставам на мястото си, когато някой от съучениците ми говори.
10.Аз винаги идвам навреме за час.
11.Аз опазвам училищното имущество и се грижа за чистотата в класната стая.
12.Аз съм винаги любезен, учтив и почтителен. Не дразня и не обиждам другите.
13.Аз уважавам чувствата и правата на другите.
14.Аз съм внимателен и говоря с останалите учтиво.
15.Аз винаги вдигам ръка, когато искам да взема думата.
16.Аз мога и искам да преуспея.
17.Аз строго спазвам горните правила."

        РОДИТЕЛИТЕ:

      „Ние, родителите на учениците от ....... от СОУ ......, единодушно приемаме настоящата „Харта за толерантност на учениците от .... клас”, солидаризираме се и подкрепяме нашите деца, нашето бъдеще и всеки един от нас заявява:
1.Аз участвам активно в работата на класа.
2.Аз съм отговорен за редовното изпълнение на домашните работи и подготвянето на уроците от страна на моето дете.
3.Аз съм отговорен за възпитанието на детето си в духа на правните и морални норми.
4.Аз подкрепям всички инициативи на училищните органи за образованието, възпитанието, обучението и цялостното развитие на детето ми,  за да израсне като достоен гражданин на страната ни.
5.Аз съм обърнат с лице към проблемите и трудностите, към успехите и радостите на моето дете, разбирам го, общувам с него, съпреживявам с него, подкрепям го."

      УЧИТЕЛИТЕ:

   „Ние, учителите от СОУ ......., единодушно приемаме настоящата „Харта за толерантност на учениците от ....клас”. Ние разбираме нейната значимост за учениците и за техните родители. Ние изразяваме нашата благодарност към възпитаниците си и признателност към техните родители. Всички ние, чрез подписите на служителите, представляващи институцията заявяваме:
1.Аз вярвам в равния шанс на всички.
2.Аз се старая да помагам на учениците в максималната възможна степен.
3.Аз изслушвам и уважавам мнението на всеки.
4.Аз със всички мои сили, знания и педагогически опит, подкрепям и помагам всеки един ученик, за да стане една успешна и достойна личност.
5.Аз обгрижвам майчински /бащински/ своите ученици и съм до тях всеки път, когато те имат нужда от съвет, от насока, от обич и ласка, от разбиране и подкрепа."

Подписи на учениците от ......клас:               Представителите на училището:       

…………… …………… …………… …………       Класен ръководител.........……………   ……………  ……………  ………       Училищен психолог ........
…………… …………… …………… …………       Директор                   ........…………… …………… …………… …………               …………… …………… …………… …………           
 

Забележка: Препоръчително е приемането на "хартата" да стане в условия на ритуал, при необходимата тържественост и официалност. Добре е да се разработи сценарий с използване на интерактивни методи, технически средства, подходяща сцена, персонално участие на учениците и пр.
В следващ постинг ще бъде публикувана идея за сценарий!

                                                                  

Категория: Други
Прочетен: 4826 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.05.2012 06:04

Примерни образци документи в полза на училищните психолози
                                                       

АНКЕТНА КАРТА

                  Относно: Проучване нагласите и потребностите на учениците за създаване

                                    на „Училищен ученически омбудсман”

 

       Представяме Ви кратка, експресна анкета, чиято цел е, да проучи потребностите на учениците от по-голяма свобода за личен избор, защита на интересите и нагласите им за да се самоуправляват.

1. В качеството си на ученици, имали ли сте случай, в който сте искали Вашите права на човек, гражданин и ученик, да бъдат защитени от някакъв авторитетен и независим орган, пред училищното ръководство?

2. Имали ли сте ситуации във Вашия ученически живот, при които Ви се е искало, да потърсите помощ от определено овластено с правомощия лице, за да разреши конфликт, да възстанови нарушена справедливост или някакъв друг Ваш интерес, пред училищните власти, в качеството си на арбитър.

3. Считате ли, че ако учениците получат повече права и по-малко ограничения, и контрол от училищните власти,  биха били в състояние да се самоуправляват?

4. Считате ли, че ако учениците разполагат със свой официално ситуиран в училището и упълномощен с права орган или отделно лице, това би Ви дало по-голяма сигурност от гледна точка защита на личните Ви интереси и би разширило възможностите Вашият глас да се „чуе” от училищната администрация?
 АНКЕТНА БЛАНКА

резултатите от проучване нагласи и потребности на
учениците от …………….. клас, за създаване на  
„Училищен ученически обмудсман”
Графи на таблицата:
= въпроси брой на учениците по списък 
= брой присъствали 
= брой положителни отговори - "да" 
= брой отрицателни отговори  - "не"
  
 Забележка: Положителните отговори се приемат за подкрепящи инициативата. Бланката се попълва от класният ръководител, връща се в администрацията и се съхранява в архива на омбудсмана.

 

Категория: Други
Прочетен: 5839 Коментари: 0 Гласове: 1

Примерни образци документи в полза на училищните психолози
      

 

СТАТУТ  НА  „УЧИЛИЩЕН УЧЕНИЧЕСКИ ОМБУДСМАН”

 

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1.
(1)Този Статут урежда правното положение, организацията и дейността на омбудсмана.
(2) Правна основа  за дейността на омбудсмана са международните и национални законодателни актове: Конвенция за правата на детето, приета през 1989 г. от общото събрание на ООН; Минимални стандартни правила на ООН относно правораздаването при непълнолетни лица (Пекински правила); Указания на ООН за предотвратяване на малолетната престъпност; Правилник на ООН за защита на непълнолетните, лишени от свобода; Конвенция на ООН за правата на детето; Харта на основните права на Европейския съюз; Декларация за правата на детето; Конституция на Република България; Закон за закрила на детето; Семеен кодекс; Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Чл. 2.
Омбудсманът се застъпва с предвидените в този документ средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата на учениците отСОУ ..................– гр. ..........., 
Чл. 3.
(1) В своята дейност омбудсманът е независим и се подчинява само на Правилника на СОУ  ..................– гр. ..........., като се ръководи от личната си съвест и морал.
(2) Омбудсманът осъществява дейността си въз основа на Правила за организацията и дейността му. Правилата се изготвят от омбудсмана, одобряват се с решение от Ученическия съвет и се оповестяват в сайта на СОУ ..................– гр. ...........,
(3) Омбудсманът осъществява своята дейност само в рамките на образователния процес и по отношение лица, в качеството им на участници в този процес.
(4) Омбудсманът няма право да извършва действия, които биха засегнали законните права и интереси или представляват незаконно вмешателство в частния живот на участниците в образователния процес.
Чл.4.
Дейността на омбудсмана е публична.
Чл. 5.
 Омбудсманът се подпомага в своята дейност от заместник-омбудсман.
Чл. 6.
Ръководството на училището, Педагогическият съвет, училищния психолог и Ученическият съвет са длъжни да предоставят информация и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него.
 

Глава втора
ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТ. ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ


 Чл. 7.
Омбудсманът се избира от учениците в СОУ ..................– гр. ...........,  за срок от 1 година и може да бъде преизбиран на същата длъжност само за още един мандат.
Чл. 8.
(1) За омбудсман се избира ученик от IX , Х или XI клас, който притежава високи морални качества и отговаря на условията, определени в този Статут:
1. Успех над Много добър 4.50;
2. Няма наложени наказания по Правилника за дейността на СОУ ..................– гр. ...........
Чл. 9.
(1) Предложение за избор на омбудсман могат да правят всички ученици от СОУ ..................– гр. ...........
(2) Учениците избират омбудсман с тайно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите ученици .
(3) В случай, че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, се произвежда второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. При второто гласуване за избран се смята кандидатът, който е получил гласовете на повече от половината от гласувалите ученици.
Чл. 10.
(1) Заместник-омбудсманът се избира от Ученическия съвет в срок един месец след избирането на омбудсмана, по негово предложение и за срока по чл. 7.
(2) Заместник-омбудсманът трябва да отговаря на критериите за избираемост по чл. 8.
Чл. 11.
Омбудсманът встъпва в длъжност след полагане на следната клетва пред Ученическия съвет: "Заклевам се в името на добрите традиции на СОУ ..................– гр. ..........., като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си."
Чл. 12.
Изборът за нов омбудсман се произвежда не по-късно от един месец преди изтичането на мандата. Омбудсманът продължава да изпълнява задълженията си до встъпване в длъжност на новоизбрания омбудсман.
Чл. 13.
(1) Училищният омбудсман и заместник-омбудсмана се освобождават от длъжност от Ученическия съвет при:
1.  предсрочно поради несправяне със задълженията си и при нарушаване на Правилника за дейността на СОУ ..................– гр. ........... или общоприетите морални правила за поведение в обществото, чрез внасяне вот на недоверие;
2.   оставка;
3.   изтичане срока на пълномощията.
(2) Решението за предсрочно прекратяване на правомощията на омбудсмана или на заместник-омбудсмана по ал. 1, т. 1,2 се приема от У С по искане най- малко на една пета от представителите на класовете.
(3) Освен в случаите по ал. 1 заместник-омбудсманът се освобождава от УС и по мотивирано предложение на омбудсмана.
(4) Омбудсманът и заместник-омбудсманът имат право да бъдат изслушвани от УС и ПС в случаите по ал. 1, т. 1, 2, а заместник-омбудсманът - и по ал. 3.
 Чл. 14.
(1) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана, нов омбудсман се избира в срок един месец от влизането в сила на решението за прекратяване по чл. 13, ал. 1, т. 1, 2 .
(2) В случаите на предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана заместник-омбудсманът встъпва в неговата длъжност до избирането на нов омбудсман.

Глава трета
ПРАВОМОЩИЯ

Чл. 15.
 (1) Омбудсманът:
1.   приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права на учениците от СОУ ..................– гр. ...........
2.    прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е 45 дни;
4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права пред Ученическия съвет и Педагогическия съвет;
5. посредничи между съответните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;
6. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата ;
(2) Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата на учениците.
(3) Омбудсманът може да възлага на заместник-омбудсмана някои от своите правомощия.
(4) Омбудсманът взима активно участие съвместно с администрацията на училището за проверка на действия (бездействия) на участници в образователния процес, относно които омбудсманът разполага с информация за груби нарушения правата на участниците в образователния процес или унижение на тяхното достойнство.
(5) За популяризиране и за практическо изпълнение на своите права и задължения, по негова преценка  обмудсманът  може да организира и участва в мероприятия, в т.ч. часа на класа с цел, правно информиране на учащите се.
 Чл. 16.
(1) Омбудсманът има право:
1.     на достъп до ПС, УС и Директора, включително и да присъства при обсъждане и вземане на решения от тях по чл.15(1)т.1;
2.   да иска и получава навременна, точна и пълна информация от ПС, УС, училищния психолог и ученицитe. 
(2) Омбудсманът няма право да огласява обстоятелства, станали му известни при изпълнение на неговите функции, които са от личен характер.
Чл. 17.
Омбудсманът поддържа регистър на постъпилите писмени и устни жалби и сигнали и тяхното движение.
Чл. 18.
(1) Омбудсманът внася до 30.06 всяка година ежегоден доклад за своята дейност в УС и пред Директора.
(2) Докладът съдържа информация за:
1.   постъпилите жалби и сигнали, по които проверките са приключили;
2. случаите, когато намесата му е имала резултат;
3. случаите, когато намесата му е останала без резултат и причините за това;
4. направените предложения и препоръки, както и дали са били взети предвид;
5. зачитането на правата на ученика и ефективността на действащия Правилник за дейността на СОУ ..................– гр. ........... в тази област;
6. изводи и препоръки;
7. резюме.
(3) Докладът по ал. 1 е публичен.
(4) Годишният доклад се публикува на сайта на училището и училищния вестник.
(5) По искане на УС или по своя инициатива омбудсманът изготвя доклади по отделни случаи от неговата практика.

Глава четвърта
ПОДАВАНЕ НА ЖАЛБИ И СИГНАЛИ


 

Чл. 19.
Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават ученици от СОУ ..................– гр. ...........
 Чл. 20.
(1) Жалбите и сигналите могат да бъдат писмени или устни, подадени лично от потърпевшите.
(2) Жалбата трябва да съдържа името и постоянния адрес на жалбоподателя, описание на нарушението, органа, лицето, срещу които се подава жалбата. Към жалбата могат да бъдат приложени и писмени доказателства.
(3) Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.
(4) Ако жалбата е устна, се съставя протокол, в който се съдържа информацията, изискуема по ал. 2.
(5) При разглеждане на жалби, молби, предложения, сигнали и пр., обмудсманът е длъжен да предостави на лицето (лицата), чийто решение или действие (бездействие) са довели до нарушение, правото да дадат свои обяснения по всеки въпрос, подлежащ на изясняване в процеса на проверката, а също така, да мотивират своята позиция като цяло.
(6) В случай на систематически нарушения на правата на учащите се, омбудсманът има право, да изложи в устна форма доклад пред Ученическия съвет или Педагогическия съвет.
Чл. 21.Получените жалби и сигнали се вписват в регистъра по чл. 17. В регистъра се отбелязват и предприетите по всеки конкретен случай мерки и резултатът от тях.
Чл. 22.
Органите и лицата по чл. 2, до които се отнасят становищата, предложенията и препоръките на омбудсмана, са длъжни да ги разгледат в 14-дневен срок и да уведомят омбудсмана за предприетите от тях мерки.

Допълнителни разпоредби

§ 1. В едномесечен срок от встъпването в длъжност омбудсманът внася за одобрение в Ученическия съвет Правилник  за организацията на  дейността си.
§ 2.  В настоящия статут могат да се внасят допълнения и изменения съгласувано с Ученическия и Педагогическия съвет.


                                 

Категория: Други
Прочетен: 3258 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.05.2012 01:51
Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 7
Приложение 6
Бгейнсторминг /мозъчна атака/
„Никой проблем не може да устои
на атаките на постоянното мислене.”
Волтер Участници
Три са ключовите роли за участниците в мозъчната атака:
• ръководител на екипа,
• човек, който записва, и
• участници в екипа.
Необходимо е ръководителят да бъде добър слушател. В началото, за да помогне на участниците, той трябва да изложи пред тях причините за нуждата от използването на мозъчната атака и да повиши активността им. Трябва да определи основните правила и да ръководи процеса на генериране на идеи.
Пишещият участник записва дословно всички идеи. Тази роля може да бъде изпълнена и от ръководителя.
Участниците в екипа не трябва да бъдат по-малко от 5 и повече от 10. Най-добре е да са шест или седем.
Правила за провеждане
• Трябва да се натрупат колкото е възможно повече идеи от участниците, без те да бъдат критикувани или съдени, докато идеите се оформят.
• Всички идеи са добре дошли, без значение колко нелогични или отдалечени от разглежданата тема изглеждат.
• Идеите се обсъждат след като мозъчната атака приключи.
• Участниците не трябва да бъдат критикувани. Нежелателно е издаването на звуци, правенето на физиономии и присмиването. При мозъчната атака всички идеи са равни.
• Участниците трябва да се опитват да допълват идеите на другите.
• Всички идеи се записват така, че цялата група лесно да ги вижда.
• Времето за мозъчна атака трябва да се ограничи, например до около 30 минути.
• Използвайте разговорни устройства, за да съживите груповите дискусии, ако сесията започва да изостава откъм ниво на ентусиазъм и енергетичност. Например, МА отборът може да се опита да погледнете на проблема или въпроса от перспективата на определена трета страна, като например известна знаменитост или бизнесмен.
Последователност при провеждането
• Участниците в групата преглеждат темата на мозъчната атака, използвайки въпросите „защо“, „как“, „какво.” Например, ако темата е организирането на автомобилен курс за обучение, то един от въпросите може да е: „На какво ще се акцентира като съдържание на курса?“
• Всеки трябва обмисли въпроса на спокойствие за няколко минути. Участниците могат да запишат набързо идеите си върху лист хартия. Например, ако се разглежда горната тема, идеите могат да бъдат свързани с концепции като типове автомобили, части на автомобила, начин на работа на автомобила и други подобни;
• Всеки от участниците обявява своите идеи и те се отбелязват от регистратора.
• Идеите се дискутират и категоризират.
• Има три важни фактора, които определят успеха на една мозъчна атака.
1) Първо, групата трябва да се стреми да създаде голямо количество от идеи, тъй като това увеличава вероятността те да намерят възможно най-доброто решение.
2) На второ място, групата трябва със сигурност да се сдържа от критика на идеите, докато те се споделят, тъй като отрицателното мислене на един член от групата може да направи другите по-малко склонни да участват и по този начин да доведе до провал на целия процес.
3) Трето, ръководителят на групата трябва да създаде положителна среда за МА и да насочва творческата енергия на останалите членове в същата посока.
Разновидности
Фиктивен групов похват
Това е тип мозъчна атака, която насърчава равнопоставеност между всички участници в процеса. Използва се, за създаването на подреден списък от идеи. Всеки участник записва идеята си анонимно. След това ръководителят на групата събира идеите и всяка от тях се подлага на гласуване от групата. Гласуването може да е много простичко - например с вдигане на ръка в подкрепа на идеята. Този процес се нарича дестилация.
След дестилацията идеите, които са най-високо в класацията може да се подложат на мозъчна атака в групата или в по-малки подгрупи. Понякога идеи, които са отпаднали в по-ранен етап на оценяване, могат отново да се върнат за обсъждане след преоценка на идеите.
Техника на преминаване през групата
Всеки човек от групата записва на листче една идея и подава листчето на следващия човек в посока по часовниковата стрелка, който съответно добавя някакви мисли по идеята. Това продължава докато всеки си получи обратно собственото листче. След този процес е доста вероятно групата да е прегледала обстойно всяка идея.
Електронна мозъчна атака
Това е компютъризиран вариант на мозъчна атака. Може да се реализира чрез електронна поща, уеб базиран или peer-to-peer софтуер. Ръководителят на екипа изпраща въпросите до участниците в екипа и всеки от тях му изпраща независимо своите идеи. След това ръководителят на групата събира списък от тези идеи и го изпраща на групата за обратна връзка. Едно от предимствата на електронната мозъчна атака е, че позволява участието на повече хора, отколкото нормално биха могли да участват в стандартна сесия на мозъчна атака.
  Приложение 7 – Речник  1 Дискриминация – (от лат. discriminatio - „правене на разлика“) Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. Например расова, етническа, религиозна, полова, сексуална  дискриминация, по признак физическа дееспособност, по интереси и увлечения и пр.
= Пряка дискриминация - Пряка дискриминация съществува, когато в сходна ситуация към някого се проявява по-лошо отношение спрямо отношението към другиго въз основа на расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст или сексуална ориентация. Пример за пряка дискриминация е обява за работа, в която се казва „не е необходимо да кандидатстват хора с увреждания“.
= Непряка дискриминация - От 1999 г. насам Европейският съюз може да приема законодателни мерки за борба с дискриминацията въз основа на пол, расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2. Раса – Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези – цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса.
3. Етническа група – група хора с общо генеалогично или родово наследство. Етническите групи с един и същ исторически произход са свързани с общи културни практики и език, а понякога и с обща религия, вярвания или традиции.
4. Предразсъдък – Необоснована предубеденост (заблуда, суеверие, поверие), негативна нагласа на човека спрямо нещо. Предразсъдъкът може да се определи като предварително съждение или нагласа към друго лице или група лица, формирани без познаване или проучване на фактите. Предразсъдъците често се подкрепят от стереотипи и обикновено се основават на представи, чувства или убеждения, които могат да повлияят на схващанията и поведението на хората.
5. Стереотип –Мнения или възгледи за членове на дадена група или категория хора, изцяло базирани на принадлежността им към съответната група. Повечето стереотипи изразяват крайно негативни становища, които водят до формиране на предразсъдъци. Стереотипите могат да влияят положително и отрицателно на живота ни.
6. Бежанец – Всяко лице, което поради основателен страх от преследване по причина на неговия расов или етнически произход, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната, на която е гражданин, и което не може или поради своя страх от преследване не желае да се ползва от защитата на тази страна, или което, нямайки гражданство и бидейки извън страната, в която пребивава постоянно в резултат на такива събития, не може или поради страха си от преследване не желае да се завърне в нея
7. Групи подбуждащи към омраза – Групите, подбуждащи към омраза, са организирани формирования, които популяризират силно обидни нагласи или дори извършват насилствени действия срещу лица, принадлежащи към определена расова, етническа, религиозна или друга социална група.  „Ку клукс клан” е типична група подбуждаща към омраза. 
8. Ейджизъм (предразсъдък) – Предпочитание към лице или група лица въз основа на възрастта.
9. Жунизъм (предразсъдък) – Предпочитание към по-млади хора единствено поради възрастта им. Този термин често се прилага в сферата на трудовата заетост: в някои отрасли се предпочитат по-млади кандидати с цел налагане на определено обществено мнение.
10. Ислямофобия – Ирационален страх или предразсъдък към исляма или мюсюлманите. В западния свят този процес се разрасна значително след терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
11. Ксенофобия – страх от чужденци (имигранти, бежанци и пр.), пристигащи в друга държава.
12. Миграция –Действието по напускане на една страна или регион с цел заселване другаде.
13. Сегрегация – Отделяне на хора от различни раси или социални класи. Терминът обикновено се прилага относно подобна практика в училища и други институции от публичния сектор. Сегрегацията е форма на дискриминация.
14. Сексизъм, сексист – Дискриминация въз основа на половата принадлежност. С този термин се обозначава и всякакъв вид диференциране по полов признак.
15. Толерантност – Способност за приемане или зачитане на убежденията и социалните ценности на друго лице или група лица.
16. Тормоз – Накърняването на достойнството на дадено лице въз основа на расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст, полова принадлежност или сексуална ориентация. От правна гледна точка тормозът се разглежда като действия, които са заплашителни или обезпокояващи. Среда, в която доминира такова поведение, се смята за сплашваща, враждебна, оскърбителна, унизителна и обидна.
17. Етноцентризмът – е повсеместно разпространена нагласа и тенденция в обществените отношенията, която се изразява в съотнасянето на всички социални явления към обичайните и свойствените за групата на (най-често етническото, но и политически доминиращото) мнозинство характеристики. Това са неосъзнати практики, при които типът общество на мнозинството служи за норма, с която се преценяват другите и различните от тази мнозинствена група, независимо дали това са етнически групи или отделни индивиди.
Индивидите, чието поведение се разминава с тези представи биват дискредитирани като образи в рамките на етноцентриския модел, и по-нататък третирани различно, неравноправно или дискриминиращо. Различните от етническото, културно, сексуално и т.н. мнозинство индивиди изглеждат като "преминаващи известни граници", изглеждат подозрителни (отнасят се с тях като с маргинални типове, психично болни или поставили се извън закона) или, ако идват от други места, предизвикват учудване, дори биват смятани за нечовеци или "извънземни" (както първите бели, пристигнали в черна Африка). Някои индиански племена проявяват своя етноцентризъм, като се наричат Десае ("истински хора").
18. Свастика – представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. Думата „свастика“ идва от санскритското स्वस्तिक, свастика, което означава някакъв предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Думата е съставена от представката су- (сроден на гръцкото ευ-), означаващ „добър, добро“, и асти — езикова абстракция на корена „ас“ "да бъда". Така се получава свасти, което означава „благосъстояние“. Наставката „-ка“ служи за образуване на умалителни, и „свастика“ буквално означава «малко нещо, свързано с благосъстоянието». Може да се каже, че „свастика“, грубо казано, означава „щастлив амулет“. Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война, повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствено националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната ѝ друга употреба.
19. Апартейд – южноафрикански расизъм (от африканс: apartheid, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година. Философията на апартейда е да фаворизира „белите” и да унижи „черните.” Белите са ценни, само те притежават права, възможности, интелект, умения, само те трябва и могат да управляват – властта трябва да е тяхна.
20. Сегрегация, включително апартейд – принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група.
21. Национализъм –  убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права.
22. Фашизъм –  реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор.
23. Империализъм  – покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси.
24. Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος — ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.
25. Малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество на глас в рамките на населението в дадено общество. И в същото време социологическото малцинство не е задължително да бъде числено малцинство (напр. Африка, апартейд), но това може да е всяка група, която е подставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт. Често се използва в социологията терминът малцинствена група, тъй като под малцинство най-често се разбира етническо малцинство, докато малцинствените групи могат да бъдат различни от етническите - например хората с недъзи, религиозни малцинства, по сексуална ориентация и т.н.
Терминът малцинствена група често се използва по повод човешки права и събирателни права, тъй като малцинствените групи са обект на дискриминация, била тя съзнателна, несъзнателна или дори законодателна, т.е. членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат или наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.. В последните години се наблюдава тенденция групи, традиционно смятани за доминантни да се представят като потиснато мнозинство, например тези на белите мъже от средната класа.
26. Холокост (от гръцкото ὁλόκαυστον — ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) – геноцид  над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа.”
27. Омраза – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта. Според Речника по психоанализа на Робърт Шемама Омразата е "страст на субекта, която цели разрушаването на своя обект.”
Омразата е ответна реакция към хора, чийто интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат.
Често омразата е причина за насилие. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим.
Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства.
Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.
28. Антидифамационна лига – През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.
Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!» След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.
«Две хиляди години назад друг губернатор (Пилат Понтийски) се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.
/Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/
Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка си.
През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.
Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни организации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».
*Дифамация – клевета, навет, необосновано обвинение
29. Ку-клукс-клан (ККК) – нелегална расистка организация възникнала в южните щати на САЩ след премахване на робството и даването на права на черните, непосредствено след Американската гражданска война. Организацията се бори за превъзходство на белите хора над останалите раси, членовете ѝ сформират наказателни отряди, като носят островръхи качулки и бели мантии за прикритие. ККК използват насилие, тероризъм и линчуване за сплашване и потискане на чернокожите.
30. Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.
31. Културна и етническа асимилация - процес при който малцинство или малцинствена група придобива обичаите, езика, и в крайна сметка етническо съзнание на тези на привилегирована, най-често група на мнозинството. Асимилация в социологията и етнологията е поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.
32. Мултикултурализъм - подкрепянето на различни култури, етнически, расови, религиозни, езикови, на сексуални малцинства и т.н.
33. Нацизъм /Националсоциализмът/ (на немски: Nationalsozialismus), наричан понякога нацизъм, е тоталитарна идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те год. След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.
Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република - установената в Германия след 1918 г. демократична държава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.
Приложение 8 – помощен материал (притчи и мъдри мисли) 1. „По времето на Буда живяла старица, която се изхранвала с просия. Наричали я „Разчитаща на радостта.” Тя гледала как владетели, принцове и най-обикновени хора правели дарове на Буда и най-много от всичко на света искала да е в състояние и тя да направи дар. Веднъж излязла да проси, но за целия ден получила само една дребна монета. Отишла с нея при един търговец и се опитала да купи малко масло. Той й казал, че с толкова пари не може да купи нищо, обаче щом чул, че желанието й е да направи дар на Буда, се смилил и й дал каквото искала. Тя занесла маслото в манастира и с него запалила светилник. Поставила го пред Буда и си пожелала следното: „Не мога да предложа нищо, освен този малък светилник. Все пак нека чрез него в бъдеще да бъда благословена от светилника на мъдростта. Нека освободя всички същества от тяхната тъма. Нека пречистя всичките им недостатъци и нека ги доведа до просветление."
През нощта всички други светилници изгаснали. Призори Маудгаляяна, ученикът на Буда, отишъл да ги събере и забелязал, че светилникът на просякинята продължава да гори. Бил пълен с масло, фитилът му бил съвсем нов. Казал си „Няма защо този светилник да гори през деня" и се опитал да го угаси. Но не успял. Опитал се да задуши пламъка с пръсти, но той продължавал да гори. Опитал след това и с робата си и пак без резултат. Буда, който наблюдавал през цялото време, казал:
- Маудгаляяна, нима искаш да угасиш този светилник? Не можеш. Не можеш дори да го преместиш, да не говорим да го угасиш. Ако излееш върху него водата от всички морета, пак няма да изгасне. Водата от всички езера и реки също няма да го угаси. Защо? Защото този светилник е дарен с всеотдайност, с чисто сърце и ум. А тези подбуди го правят невероятно ценен." Когато Буда казал това, просякинята се приближила до него, а той предрекъл, че в бъдеще тя ще стане съвършен буда, наречен „Светлината на светилника.”
Така че мотивите ни, добри или лоши, определят плодовете на нашите действия. Колкото радост има на този свят, всичката идва от желанието другите да са щастливи; а колкото страдание има на този свят, всичкото идва от желанието аз да съм щастлив.”
Tибетска книга за живота и смъртта
2. „Приятел ти е този,който знае всичко за теб и въпреки това ти е приятел.”
Карней

3. „Никой не може те измъчва по-жестоко от собствената ти съвест.”
Карней

4. „Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!”
Алън Коен

5. „Невежи са само тия, които искат да останат невежи."
Платон

6. „Най - лошото в комплекса за непълноценност е това, че обикновено от него не страдат тези, които би трябвало да страдат.”
Жан Дютур
7. „Желанието да се хвърлиш във водата за да спасиш удавник, е много по - голямо когато те гледат хора, които не са готови на това.”
8. „Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита.”
9.  Да виждаш и да чуваш,
значи да същeствуваш:
Да размишляваш,
значи да живееш.....
Шекспир

10.За плахият и колебаещия се,
всичко е невъзможно,
защото му изглежда така
сър Уолтър Скот
11.Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката 
си направи сам стълба и излез
Дамян Дамянов

12. Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
„Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност, да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
13. Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
14. Когато си мислиш, че не те гледам (писмо до родителите)
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес?
15. Мъдри мисли
Никой не може да бъде мъдър, ако не стане търпелив.
Античен афоризъм
Търпимостта е много трудна добродетел, а за някои е по-трудна от героизъм … Нашият първи порив и дори последен е ненавистта към всеки, който не мисли както нас.
Ж. Леметр
Търпимостта означава разбиране на собственото си несъвършенство.
Е. Севрус
Свойството на мъдрия човек се състои в три неща: първо – да прави само това, което трябва, без да съветва другите в техните дела, второто – никога да не застава срещу справедливостта; третото – търпеливо да понася слабостите на другите хора.
Л.Толстой
Само търпението може да бъде по-голямо от силата.
Е. Берк
Каквото и да ни се случи, ние с търпение и воля ще превъзмогнем.
Вергилий
Шепа търпение струва повече, отколкото чанта с мозък.
Датска пословица
Истинския признак, по който може да се познае истинския мъдрец е търпението.
Г. Ибсен
Основа на мъдростта е търпението
Платон
Мъдростта на човека е в търпимостта.
К. Бини
Ние се застъпваме за търпимостта, но да се търпи нетърпимостта е извънредно трудно, а да се търпи нетърпимото – прост невъзможно.
Д. Прентис
Често търпението изпитва недостатък на енергия.
К. Хаббард
Понякога търпението краси мъжа така, както скромността – жената, но когато те оскърбяват е нужна сила, както за любовта е нужна смелост.
Хитопадеша
Търпението е дете на силата, инатът – плод на слабост, а именно слабост на ума.
М. Ебнер-Ешенбах
Търпимостта – това е любов, страдаща от  надменността.
Д. Джебран
Който търпеливо се готви за път, той непременно достига целта.
Ж.Лабрюйер
Търпението и времето постигат повече, отколкото силата.
Ж. Лафонтен
Търпението е горчиво, но плодът му – сладък.
Ж.Ж.Руссо.
Никога не губете търпение – това е последния ключ, отварящ вратите.
А. Сент-Екзюпери
Забележка: При работата над програмата са използвани идеи и материали от Съвета за Европа и ADL World of Difference Institute - преводи
Източник: www.tolerance.ru  
                                                                          Ръководител на програмата,
                                                                          Училищен психолог: …………………                                                                                                         /……………………../
……….. 2012г.
гр. ……………………..
Категория: Други
Прочетен: 6503 Коментари: 1 Гласове: 1
Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 6
 
Талон 6. ОБИДНИ ДУМИ
Вие живеете в голям град. Родени сте тук. Тук са родени и вашите родители. Винаги сте живели в голям град. За себе си казвате, че сте „градски човек.”  Когато започва учебната година (вие сте вече в 5-ти клас), в класа си виждате нов ученик, казва се Антон.  Директорът  лично е дошъл да го представи. Всички ученици са любопитни да научат повече за него.  Той разказва, че досега е живял при дядо си и баба си на село. Родителите му работят от известно време зад граница, например в Италия. Има по-голяма сестра, която учи в същия град, но тя следва в музикална консерватория. Тя е музикант, свири на цигулка.  Много е известна. Имала е множество концерти в западни държави.  Антон много се гордее с постиженията на сестра си и също толкова я обича.  Антон е чувствително, по зряло за възрастта си дете.  Било очевидно, че липсата на родители го е накарало рано да възмъжее и макар само на 11 години, той се отнасял напълно сериозно и делово към себе си и към другите.  Това му поведение респектирало останалите.
Във вашият клас обаче има две момчета, които останалите не харесват. Тези двамата сякаш не са пораснали. Всички смятате, че са невъзпитани, разглезени, нагли и нахални. Те не дружат с останалите, защото  никой не ги иска за приятели.  Един от вас казва: „Те не могат да имат приятели. Никой не обича да бъде предаван, да бъде унижаван или да се превръща в обект на насилие.”  Родителите на тези двама ученика живеят в България и се грижат за децата си.  Тези двамата винаги разполагат с пари и често показват това пред другите, за да се фукат.  Единият редовно яде и пие в час, като нарушава дисциплината, а другият се стреми да показва по най-различни начини  превъзходството си пред учителя – става и се разхожда по време на час в стаята; демонстративно не пише, като заявява, че няма тетрадка или химикал; поставя краката си върху чина; облича си дрехата и слага качулка на главата си; дразни и разсейва станалите, пречейки им да учат.  Едно от момичетата в класа казва за тях следното: „Те не правят това, което ни виждаме. Те всъщност са толкова дребни човечета, токова са потиснати и смешни, че не могат да преживеят чувството си за малоценност и се стремят да показват някакво псевдопревъзходство пред нас. Ние всички ги съжаляваме. Съжаляваме и техните родители.”
И така, още в първото междучасие описаните двама гамени разбират, че Антон е с ромски произход. Тогава те започват да разказват пред  останалите анекдоти (вицове), с които унижават етническия произход на новодошлият ученик.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Какви варианти за действие бихте обмислили? 
= Кой от тези варианти бихте избрали като най-подходящ и защо?
= Опитайте се да обясните какво преживяват двамата насилници, когато психически малтретират новия ученик.
= Споделете дали са ви известни други подобни случаи.
= Как се е чувствал Антон?
= Вие били ли сте обект на обидни думи?
= Какво преживявате, когато сте били обект на обиди?
= Според Вас кои ученици използват обидни думи?
 = Кои са според вас източниците, от които децата усвояват обидни думи?
= Считате  ли, че  децата усвояват обидни думи от родителите си?
= Какво преживяват учениците, които обиждат? Защо според вас го правят?
  Талон 7. ВОЙНА
В часът на класния е поставена темата за човешкото насилие и в частност войната, като форма за насилие на едни хора над други.  Ученикът „А” вдига ръка и дава пример, като се позовава на данни от радиото, които е чул тази сутрин. В радиоемисията спикерът е съобщил за извършен през нощта терористичен акт в азиатска държава. Инцидентът е съпроводен с множество жертви и ранени.  Ученикът „А” прави коментар, като заявява, че извършителите на акта са мюсюлмани-терористи. Той добавя, че всички мюсюлмани са терористи и трябва да бъдат ненавиждани.
Какви биха били вашите действия:
= Да поискате думата от учителя и да обясните своята позиция по въпроса в два варианта: а/ да се солидаризирате с мнението на ученика „А”; б/ да не се солидаризирате с него. Ако изберете вариант „б”, то какво бихте казали?
= След училище, ще споделите с родителите си за това, което сте чули и ще искате тяхното мнение по въпроса. Какво според вас биха ви казали те?
= След часа ще поговорите с ученика „А.” Какво бихте му казали?
  Талон 8. ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ
Вие сте в началото на 5-ти клас. Ваканцията е отминала. Отново сте се събрали в училищния двор.  Имате нов класен ръководител, който ви води в нова класна стая. Сядате на чиновете и едва сега виждате, че в класа има нови ученици – те са с ромски произход.  Оказва се,че те  живеят, както и останалите ученици отдавна в същия град. Както вашите, така и техните родители са родени в този град.  Учениците от ромски произход са три момчета и две момичета.  През този първи учебен ден новите съученици са най-интересни. Всеки иска да разбере нещо повече за тях.  „Новодошлите” са любезни, общителни, сърдечни и бързо спечелват доверието на останалите.  След като приключват занятията вие се връщате в къщи и споделяте преживяванията от първия учебен ден с родителите си. Разказвате с вдъхновение за новите съученици, като добавяте, че са ви направили прекрасно впечатление.
След като ви изслушва, татко ви казва обаче следното: „Те са от ромски произход, не бива да дружиш с тях.” Какво бихте направили вие?
= Ще се съобразите с мнението му. Все пак той е по-възрастен.
= Ще продължите да общувате с тях, но повече не бихте отворили темата пред никого.
= Ще поискате допълнителни аргументи от баща си, с които той да докаже твърдението си.
= Ще попитате дали може да ги поканите на гости.
= Решавате да ги поканите без да питате родителите си, за да ги запознаете с тях.
  НАШИЯТ ЖИВОТ
Възраст: на 9 години
Продължителност: без ограничение
Цел: Да се мотивират учениците към действия, с които да променят ситуацията в тяхното обкръжение  в посока толерантност.
Стимулен материал:  маркери или цветни моливи; листове за писане, рисуване, чертаене.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на 4 подгрупи.
1. Всяка една подгрупа получава една от следните теми: Моето семейство, Моят клас, Моето училище, Моят двор/квартал.
2. Водещият обяснява какво е понятието „брейнстроминг.”
Мозъчна атака (още брейнсторминг, на английски: Brainstorming) е групова техника за генериране на нови, полезни идеи при вземане на решения и повишаване на творческото мислене. Тази техника може да бъде използвана като помощно средство за: дефиниране на задачата, върху която се работи; определяне на конкретни проблеми; намиране на примерни решения и изследване доколко са надеждни.
В началото на всеки проект, екипът работещ по него трябва да отговори на редица въпроси като „какво“, „защо“ и „как“? Един от най-добрите начини това да се осъществи, е чрез провеждането на така наречената мозъчна атака.  За повече информация – виж приложение 6 Правила на брейнсторминга (мозъчна атака):
= Всеки има право да изказва всякакви идеи, дори най-фантастичните
= Назначен е „регистратор”, който записва идеите.
= Забранява се критика спрямо чужди идеи.
= Забранява се задържането върху една идея.
= Спазва се строг ред на изказванията на идеи. Всяка група провежда „мозъчна атака” по темите: „Какво можем да направим в нашия клас (семейство, училище, квартал, където различията между хората да бъдат уважавани и почитани.”
Всяка група представя своите идеи. Всички заедно ранжират идеите по степен на предпочитания и избират една идея, която действително може да се осъществи.
Забележка:  Много е вероятно учениците по групи да се нуждаят от помощ. Ето защо водещият „посещава” всяка група, като дава съвети, насърчава, ориентира (виж приложение 1).  Водещият трябва да следи „мозъчната атака” да не се превърне в дискусия. Да се обръща специално внимание на фрази от типа: „Все едно, никой няма да ни разреши да направим това!”, „Нищо няма да се получи” и пр.  Водещият трябва да подкрепя участниците да генерират идеи и да декларира своята готовност за оказване помощ по тяхната реализация.
Цикъл на омразата, агресията и насилието
Водещият съобщава, че ще прочете един хипотетичен цикъл, в който участващите в него лица, могат да бъдат и реални – всички ние.  Това е цикъл на завихряне на омразата, агресията и насилието.
1. Сашо обижда с прякори Оксана – тя е скромно момиче, учи добре, но няма много приятели. Обижда я защото е с руса коса.
2. Оксана използва всеки един случай, за да се надсмее над Митко – той не е много добър ученик.
3. Митко е издевателства над Милан. Милан носи очила, нисък е и прекалено отстъпчив, той е ром.
4. Милан има няколко приятели в класа, които също са роми. Той разговаря с тях и иска подкрепа.
5. Групата решава да отмъсти на Митко за да го накара да престане да тормози Милан.
6.Милан се оплаква на по-големия си брат Карим. Брат му  пристига в училището и заплашва Митко, класния ръководител и директора. Той казва, че училището има отрицателно отношение към ромите.
5. Митко споделя за това със семейството си. Вуйчото на Митко е полицай.
6. Директорът подава жалба за непристойното поведение на Милан в полицията.
7. Вуйчото на Митко арестува Карим, а съдът го осъжда на принудителен труд за насаждане на етническа омраза в обществото.
8. Хората в града разбират за арестуването на Карим и си казват: „Всички роми са агресивни.”
9.Група ученици, принадлежащи към субкултурна група „скинхедс” организира отмъщение срещу семейството.  Главатарят на групата  Виктор организира побой над група ромски деца, в т.ч. и момичета.
10.В ромската махала настъпва бунт.  Искат се намесата на държавни и общински органи и организации.
Може ли всичко това да не се случи?
  СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
Възраст: над 10 г.
Продължителност: 90 мин.
Цели:
= Да се създаде атмосфера на симпатия и взаимно сътрудничество.
= Да се създадат условия за коопериране и сътрудничество на учениците при изпълнение на обща задача.
= Да осъзнаят учениците факта, че успехът на всеки един, зависи от сътрудничеството с другия 
=Да се формира убеждение, за ползата от многообразието и различията и че не толкова конкуренцията и индивидуализма, колкото кооперирането и общите училия  са им от полза.
Стимулен материал:  използва се елементарна пъзел-игра; за всеки участник се подготвя напечатан материал от живота на Мартин Лутър Кинг; подготвя се въпросник, по който ще се води играта.
Провеждане на упражнението
Упражнението е модифициран вариант на експеримент, описан от Елиът Арънсън в книгата му „Човекът – социално животно”. 
На всеки участник се предоставя предварително (2-3 дни преди настоящото упражнение)  биографични материали за живота на Мартин Лутър Кинг.  От тях се иска да се запознаят с информациите и да имат готовност да участват при предстоящо упражнение.  Обръща им се внимание, че от усилията на всеки един ще зависи крайния резултат на класа.  Когато изучават материалите нека да помнят, че всеки един от тях ще държи в себе си парченце от пъзел, който може да бъде построен само ако всеки един участва и даде своя принос. 
По време на упражнението, за всеки участник са отделени по няколко въпроса (водещият сам преценява техния брой, но не по-малко от три), които касаят неговия материал. Колкото са въпросите, толкова парченца от пъзела получава всеки играч.  Пъзелът се поставя върху маса, около която в кръг са участниците, като между тях и масата следва да има 2-3 метра разстояние.  Освен това, водещият назначава комисия от трима ученика – един медиатор и двама асистенти, които водят упражнението и следят за правилността на отговорите.
Водещият започва упражнението със следната инструкция:  „Всеки един от вас получи парченца от този пъзел, който виждате на масата.  От вас се иска, когато чуете въпроса, зададен от комисията, този който има отговор, трябва да постави своето парченце от пъзела.  Въпросите ще се четат от медиатора. Ако някой не се досеща, че въпроса касае него, т.е. той трябва да даде отговор, комисията ще го подсеща.”
Обсъждане:
След приключване на упражнението водещият задава следните въпроси:
= Как се чувствахте като екип?
= Какви точно преживявания изпитвахте, когато някои от участниците се затрудняваше да отговори?
= Имахте ли усещането, че всеки зависи от другия?
= Коя беше първата мисъл, която преминаваше през ума ви всеки път, когато поредния играч поставяше своя елемент в пъзела?
= Как бихте интерпретирали тази игра? Какво ви подсказва тя?
= Има ли подобни ситуации в реалния живот?
= Какви изводи си направихте?
  МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Възраст: без ограничения
Продължителност: по необходимост
Цели:
= да се научат участниците да рефлексират темата за собствената си отговорност за случващото се в обкръжението им;
= да се създадат предпоставки за самостоятелни действия на всеки участник;
Стимулен материал:  бланки за договор за всеки ученик; химикали; възможно е да се използват и играчки-печати;
Провеждане на упражнението
Водещият пита: „Считате ли, че поведението на всеки един от вас, на отделния човек е важно за живота на целия клас, а на училището, на града, на обществото като цяло?”
След това водещият се обръща към аудиторията с молба, да приведат примери за това от историята или случаи, за които са чели, видели, слушали, при които действията на един човек са довели до промяна на ситуация, касаещи големи групи от хора към по-добро в техния живот и отношения в частност.
= „Какво бихте могли да направите вие самите, за да промените вашите взаимоотношения в класа, в дома си, на улицата?” Всяко едно предложение се записва на черната дъска.
След това водещият предлага на учениците да сключат договор със самите себе си, удостоверяващ неговите лични действия.   Водещият раздава бланките и всеки попълва договора си.
Една седмица по-късно, водещият се връща към това занятие и пита всеки един, дали е спазил договора; имал ли е случай, при който е постъпил по нов начин; изпитвал ли е затруднения при промяната си; допуснал ли е проява на старото си поведение; какво мисли за това, което става с него; как се е чувствал, когато е постъпил по нов начин.
Възможно е договорите да бъдат поставени в рамки, подходящо украсени и всеки участник ги занесе в дома си, като го постави на видно място.   МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Аз, ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
                                                                                                              
                                                          /име, фамилия/ Обещавам на себе си, да проявявам търпимост  към хората,  различни от мен по:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
                                    /описват се стереотипи, предразсъдъци/
От днес Аз ще бъда:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….                                              /описва се новото отношение и поведение/ Аз вече няма да бъда:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….                                            /описва се старото отношение и поведение/
Дата ……………………                                                    Подпис ……………………  
Приложение 1  - Идеи за мероприятия, които могат да бъдат проведени в рамките на групата.
 Групата да състави списък с „Принципи на търпимо поведение.” Оформете този списък във вид на красив плакат и го монтирайте в рамка на определено място в класната стая или в коридора пред класната стая.  Направете копие за столовата, за други помещения и помолете учителите да поставят такива копия в своите кабинети.
 Организирайте конкурс за изготвяне на плакати (есе, рисунка, стихове) на тема търпимо поведение.  Представете събраните материали на изложба и наградете победителите.
 Поканете представители на правозащитни организации, които да представят идеите пред участниците.
 Ангажирайте групата, да изготви колаж на тема „Красотата на различията” и го поставете на видно място.
 Подгответе и покажете пред класа презентационен материал, лансираща идеите за търпимостта.  Например, кратък спектакъл или видеозапис на рекламен клип, в който да участват ученици на класа.
 Поканете в училището представители на различни малцинства. Организирайте среща с учениците.
 Подгответе видеоматериали или филми, които са с тематична насоченост за толерантността.
 Подгответе няколко лекции за учениците и родителите на тема „толерантност”, в исторически аспект.  Изнесете лекциите пред учениците, а в писмен вид (или e-mail) изпратете материалите на родителите.
 Ако разполагате с възможности може да организирате фестивал на националната кухня и традициите на хората, живеещи във вашия регион.
 Сформирайте „социологическа група” от ученици, подгответе заедно анкетна карта на тема „толерантност” и проведете социологично проучване в училището и в града. Анализирайте резултатите и ги оповестете по местното радио (радиоуредба).
 Организирайте дискотека с различна национална музика, съпроводена с описание на нейния произход и мястото и в самобитността на определен етнос.
 Създайте комисия за разрешаване на конфликти, към която учениците могат да се обръщат и търсят помощ.  Включете в комисията ученици от различни класове и различни етноси, религиозни убеждения и пр.
 Закупете евтини бели тениски, на които да отпечатате слог, призоваващ за търпимост.  Договорете се с участниците да облекат тениските в определен ден, при определена ситуация.
 Организирайте конкурс за графити по темата за разнообразието в света.
 При всеки случай на дискриминация или насилие, организирайте дебати и дискусии по тях.
Приложение 2 – Работа с родителите
Помолете всеки член на групата, да занесе до родителите си писмо: Как  може да бъде въвлечен родителя в работата на детето си.
= Помолете децата да нарисуват рисунка на тема различия и толерантност. Направете изложба и поканете на нея родителите.
= Организирайте  „чайна” с бонбони и дребни сладки. Поканете родители на деца от различни етноси. Подгответе кратка презентация за малцинствените групи, като поставите акцент на постиженията на отделни представители от съответната етническа общност, разкажете за особеностите на културата, направете кратка историческа разходка, обсъдете  традициите на тези етноси.  Препоръчително е да се свържете с организации, сдружения и други формати на тези малцинствени общности, както и с техни лидери.
= Подгответе анкетна карта и обучете децата за нейното прилагане. Помолете ги след това да направят социологично проучване в семейството си. Обсъдете след това резултатите в групата.
=  Научете децата да изработват генеалогическо дърво или семейна генограма с указания по параметри:  националност, религия, място на раждане, местожителство, миграция.  След това помолете децата да започнат да изработват макета заедно с родителите си и други свои родственици.
= Посъветвайте децата да разказват след всяко занятие какво се случва по време на упражненията.
= Поставяйте възможно след всяко упражнение домашна работа на учениците, която да изпълняват съвместно с родителите им – да търсят помощ от тях, съвети, примери и пр. Писмо до родителите
Уважаеми родители /настойници/,
Вашият син /дъщеря/ участва в психолого-педагогическа програма, за формиране на ново отношение към хората с различен произход, религия, външен вид и начин на живот. Програмата се нарича „Толерантност към другите.”  Ние знаем, че ако днес Вашето дете бъде научено на търпимост към различията около себе си, ако то възприеме многообразието сред хората, като част от многообразието на природата, утре като възрастен, той /тя/ ще бъдат по-благородни татко и майка, по-успешни партньори в брака си, по успешни личности в обществото.
Всички Вие сте свидетели на непрекъснато нарастване на насилието в обществото ни. Колкото повече се отварят външните граници на обществото (границите между държавите), толкова повече се затварят семейните граници.  Преди години родителите не се безпокояха токова за играещото си навън дете, а децата общуваха, играеха и другаруваха повече, бяха по-искрени, по-солидарни, по-милосърдни. Днес, родителите много повече затварят децата си в семейството, те са по контролиращи, по-ограничаващи, страхуват се за тяхната безопасност, а децата се отчуждават едно от друго, играят по-малко, имат по-ограничен опит за общуване, за разрешаване на конфликти, за приятелство и взаимна помощ.  Днешните деца възприемат в много по-голяма степен външния свят като опасен, страшен, враждебен, експлоатиращ, нараняващ, конкуриращ се без правила.  Днешните деца са изправени пред голямата опасност да загубят способността си да бъдат кооперативни, отзивчиви, любезни, всеотдайни, съпричастни, сътрудничещи, да умеят да съпреживяват проблемите на другите, да бъдат способни да прощават и да искат прошка.
Водени от тази благородна кауза, Ние организираме и от началото на втория учебен срок ще стартираме поредица от занятия в рамките на психолого-педагогическа програма „Толерантност.”  По време на занятията с нашите преподаватели, детето Ви ще се научи да цени своята уникалност и да формира способност  да признава правото на другият да бъде различен от него.  С тази програма ние целим, да активизираме позитивното отношение между учениците, да намалим нивото на насилие и агресия между тях, да заменим враждебността, индивидуализма, завистта, отрицанието, комерсиалния практицизъм с изконните човешки ценности, като хуманизъм, добротворство, благородство, търпимост, съпреживяване, взаимно разбиране и взаимна помощ.
В този процес на възпитание и обучение, Вашата помощ ще бъде изключително полезна за детето Ви.  За изпълнението на някои задачи, то ще се нуждае от Вашите съвети, инструкции, жизнен опит.  Моля, отговаряте на неговите въпроси, отделяйте необходимото време за работа с него, не се страхувайте да обсъждате интересуващите го теми. По този начин самите Вие получавате възможност, под формата на една или друга училищна задача, не само да му помогнете в конкретния случай, но и да общувате  по въпроси, които убедени сме, че и Вие оценявате като значими. Ще се радваме, ако активно подкрепяте своето дете и лично вземете участие в някои наши мероприятия в рамките на програмата.
Ние се надяваме на приятно и полезно сътрудничество с вас.
С уважение,
Приложение 3 Тест за изследване ниво на търпимост/нетърпимост към обкръжението
в процеса на общуване Име, фамилия: ……………………………...........................……клас ………, дата ……… Тестът е разработен от В.В.Бойко и позволява диагностика на толерантни и интолерантни нагласи, проявяващи се в процеса на общуване.
Инструкция: „Оценете в каква степен приведените по-долу твърдения са верни за Вас. Използвайте скалата за оценка, като в колонка бал, запишете съответните букви от скалата:
= а – не е вярно;
= б – вярно;
= в – по-вярно;
= г – най-вярно”
№ 
Твърдения 
Оценка
1.  Бавните хора обикновено ме изнервят 
2.  Дразня се от суетливите и недосещащите се хора 
3.  Трудно понясям крясъци, викове, непрекъснат хаос  
4.  Нестандарните и демонстративно-оригиналните хора ми действат отрицателно.  
5.  Безупречните във всички отношения хора ме карат да бъда бдителен.  
6.  Обикновено несъобразителни събеседници ме нервират.  
7.  Не мога да понасям хората-бъбривци  
8.  Отнасям се с безразличие към досадни пътници, които желаят да си говорят с мен при пътуване (самолет, влак, автобус)  
9.  Досадно ми е да разговарям с случайни хора, пътуващи с мен в едно превозно средство, които отстъпват на моите знания и култура.  
10.  Трудно ми е да намеря общ език с хора, които имат различно интелектуално ниво с моето.  
11.  Съвременните младежи често предизвикват неприятни чувства в мен със своя външен вид (облекло, прически, козметика, аксесоари).  
12.  Днешното младо поколение предизвиква в мен неприятно впечатление с липсата на културни интереси, грамотност и нежелание за труд.  
13.  Представителите на някои етнически малцинства и чужденци определено не са ми симпатични.  
14.  Има момчета и момичета, които просто не мога да понасям.  
15.  Не мога да търпя да работя с някого, който е с по-ниски умения и знания от мен.  
16.  Считам, че на грубостта трябва да се отговаря със същото.  
17.  Трудно ми е да скривам, ако човекът до мен м и е неприятен.  
18.  Дразня се от хора, които при спор се стремят да наложат своето.  
19.  Неприятни са ми самоуверените хора.  
20.  Обикновено ми е трудно да се въздържам да не направя забележка към някои озлобен или нервен човек, който безпокои другите в обществения транспорт (обществено място).   
21.  Имам навик да поучавам хората около мен. 
22.  Невъзпитаните хора се възмущават от мен.  
23.  Често се хващам в крачка, че съм започнал да „възпитавам” някого.  
24.  По навик често правя забележки на другите.  
25.  Обичам да командвам близките си.  
26.  Дразнят ме разни пенсионери, които в пикови часове се мотаят в обществени транспорт или създават навалица в магазините.  
27.  Да живея в една стая в хотел с друг човек, за мен е просто нетърпимо.   
28.  Когато партньорът ми не се съгласява с моята очевидно правилна позиция, обикновено ме обхваща раздразнение и гняв.  
29.  Проявявам търпение, когато ми възразяват.  
30.  Дразня се, когато партньорът ми не прави това, което искам от него.  
31.  Обикновено се надявам, че тези, които ме обиждат ще получат заслуженото си.  
32.  Често ме упрекват, че съм несговорчив.  
33.  Дълго помня обиди, нанесени ми от хора, които ценя и уважавам.  
34.  Не трябва да се прощава на хора, които под формата на глупави  шеги обиждат другите.  
35.  Ако човекът до мен засегне без да иска моето достойнство, аз със сигурност ще му се обидя.  
36.  Не приемам хора, които се оплакват на гърба на другите.   
37.  Вътрешно не одобрявам онези мои познати, които при всеки удобен случай разказват за своите проблеми и страдания.  
38.  Старая се да променя темата, когато някой започне да се жалва от своя семеен живот.  
39.  Обикновено без особено внимание изслушвам изповедите на другите.  
40.  Понякога ми харесва да се подразня някои хора в обкръжението ми.   
41.  Като правило, трудно правя отстъпки и компромиси за моя сметка.  
42.  Трудно ми е да общувам с хора, които имат неприятен и труден характер.  
43.  Обикновено трудно се адаптирам към общуване с нови съученици или приятели навън.  
44.  Старая се да поддържам отношения с хора от различни среди, интереси, желания и странности.  
45.  Често се придържам на принципа да отстоявам своята позиция, дори да зная, че другия е прав.   Обработка на резултатите:
Всяка от степените избрана от изследваното получава определен бал:
= а – не е вярно – 0 бал;
= б – вярно – 1 бал;
= в – по-вярно – 2 бал;
= г – най-вярно – 3 бал.
Тестът включва 9 скали, като към всяка скала се отнасят определени айтеми. Баловете се изчисляват както  по скали, така и като сумарен бал за целия тест. Максималния бал за всяка скала е 15, а сумарния – 135.  Колкото по-висок е бала, толкова по-силно е изразена нетърпимостта на изследваното лице към обкръжението му, т.е. лицето е интолерантно.
Оценката на отговорите по отделните скали позволява да бъдат установени по-точно характерните аспекти и тенденции.
Норми:
= за лекари – 40 бал; медицински сестри – 43 бал; социални работници – 42-43 бал; HR – 40-41 бал.
Скали:
Скала 1 – Неприемане и неразбиране индивидуалността на другия – от 1 до 5 айтем.
Скала 2 Използване себе си в качеството на еталон при оценка поведението и начина на мислене на другия – от 6 до 10 айтем
Скала 3.Категоричност или консерватизъм при оценката на другия – от 11 до 15 айтем
Скала 4. Неумение на скрие или тушира неприятни чувства при сблъсък с некомуникабилни качества на другия – от 16 до 20 айтем
Скала 5.Стремеж да превъзпита или да промени другия – от 21 до 25 айтем.
Скала 6. Стремеж да постави в подчинение и направи „удобен” за себе си другия – от 26 до 30 айтем.
Скала 7. Неумение да прости грешките на другия, допуснати поради неумение, незнание, непреднамерено – от 31 до 35 айтем
Скала 8. Нетърпимост към физически и психически дискомфорт, създаван от другият – от 36 до 40 айтем.
Скала 9. Неумение за приспособяване към характера, привичките и желанията на другия – от 41 до 45 айтем.
Приложение 4 Тест за изследване нивото на развитие на толерантност/интолерантност Име, фамилия: …………………………………………………… клас ………, дата ……… Инструкция: „Моля, прочетете посочените по-долу твърдения  и определете доколко сте съгласен  или несъгласен с тях.  Оценете Вашето съгласие или несъгласие по следния начин:
++    – напълно съм съгласен;
+      – до някъде съм съгласен (по-скоро „да”, отколкото „не”)
0 – нито „да”, нито „не” (нямам мнение)
- (минус) – слабо несъгласие (по-скоро „не”, отколкото „да”)
                  - -     (два минуса) – напълно несъгласие
 Постарайте се да бъдете искрен. Символите записвайте пред номерчето на всяко твърдение.
 Въпросник
 1.   Група, в която има много различни мнения, не може дълго да просъществува.
2.  Цивилизованите държави, не бива да помагат на изоставащите, нега те сами да решават проблемите си.
3.  Добре е, че по принцип малцинството има права да критикува решенията на мнозинството.
4. Децата на богатите не бива да имат права, да учат в различни от другите деца училища, дори и със собствените си пари.
5. Би било правилно, децата на другите етноси и чужденците, да учат в специални за тях училища, за да се ограничат контактите им с другите.
6.   Младите хора с дълги бради и коси са неприятна гледка за всички.
7.  Различните етнически групи в нашата страна, трябва да имат право, без да искат разрешение от официалната власт, да приемат свои закони, свързани с техните обичаи и традиции.
8.   Всички скитници и просяци трябва да бъдат накарани със сила да се трудят.
9.   Хората не са еднакви: някои са по-добри от останалите
10. Не е справедливо чернокожите от Африка, да стават ръководители на белокожи от Европа или Америка.
11. Външният вид на хората с черен цвят на хората се отклонява в някои отношения от нормите.
12.Източниците на съвременния тероризъм се крият в ислямската култура.
13.Да се инвестира в районите (гетата), в които живеят бедните (роми, имигранти) са ненужно похарчени пари.
14. Циганите са точно толкова полезни на обществото, както и представителите на другите етноси.
15. Дори най-странните хора с необикновени увлечения и интереси, трябва да имат право да защитят себе си и своите възгледи.
16. Уверен (а)  съм, че хората с тъмен цвят на кожата от Африка и тези с бял цвят – от Европа и Америка, нямат никакви различия в умствените си способности.
17. Човек, който обича повече друга държава и помага на нея повече от своята, трябва да бъде наказан.
18. Считам, че трябва да се ограничава притока на имигранти от други страни в Европейския съюз.
19. Не е справедливо, хората от бедните страни, които пристигат в развитите страни, дори и да станат граждани на тези държави, да не могат да получат престижна работа наравно с местните.
20. Всички мюсюлмани по своята същност са еднакви.
21. Ако трябва да определим всички „за” и „против”, то със сигурност следва да отбележим, че представителите на различните раси са различни способности и таланти.
22. Когато виждам мърляви хора, си казвам, че това е тяхна лична работа.
23. Има нации  и народи, към които не бива да се отнасяме снизходително, а има и такива, към които трябва да сме подозрителни и внимателни.
24.  Трудно бих си представил, че мога да имам приятел, които има друга вяра.
25.  Това, че хората имат различни възгледи, интереси, увлечения е само от полза за обществото.
26.  Дразнят ме писатели, които използват чужди и непознати думи.
27. Хората трябва да бъдат оценявани само по техните морални и делови качества, а не по произход – дали са бедни или богати, дали са чернокожи или белокожи и пр.
28.  Религията трябва да бъде само една.
29.  Хората, които извършват многократно престъпления, не могат да станат по-добри.
30. Колкото повече етнически групи живеят в една държава, толкова по-богата на култура е тя.
31.  Човек, който не се съгласява с моето мнение, предизвиква в мен раздразнение.
32.  Аз много добре зная какво е добро и какво не е добро за всички нас и мисля, че другите също са длъжни да разбират това.
33.  Човек трябва да избира за съпруг (съпруга) лице, което е от неговата етнос и националност (българин избира българка; ром избира ромка; германец избира германка и т.н.)
34.  Иска ми се да поживея известно време в друга държава.
35.  Всички, които просят са мързеливи измамници.
36. Хората с друга култура, обичаи, навици, обикновено плашат или настройват враждебно хората около тях.
37. Всеки опит за нарушаване правата на хората от други етнически групи и нации, трябва да бъде обявен за престъпление и да се наказва.
38.  Много е важно да бъдат защитавани правата на малцинствените групи в една държава, както и на тези с други възгледи и интереси.
39.  Хората трябва да бъдат по-търпеливи към различните други. Заради спокойствието и съгласието в обществото, следва да се правят отстъпки. 
40.  Всеки междунационален или междуетнически конфликт може да бъде разрешен по пътя на преговорите и взаимни отстъпки.
41. Хората от други раси и националности са нормални хора, но аз не бих избрал някой от тях за приятел.
42.  Повечето престъпления в модерните държави се извършват от имигранти.
43.  Със сигурност ще живеем много по-добре, ако се избавим от психично болните и недъгави хора.
44.  Да направиш отстъпка, това означава да покажеш слабост.
45.  Властите в страната трябва да забраняват пристигането тук на бежанци от икономически слаборазвити държави, тъй като те увеличават ръста на престъпността. Обработка и интерпретация на резултатите
За оценката на всяко твърдение изследваното лице получава определен бал.
«+ +»  - 2 бала;
«+» - 1 бал;
 «0» - не получава бал;
«-» -  минус 1 бал;
 «- -» - минус 2 бала.
Крайният резултат се получава чрез отчитане на баловете, като се имат предвид знаците им – при „+” баловете се събират, а при „-„ се изваждат.
При това отговорите на въпроси:  3, 7, 14, 15, 16, 18, 19, 22, 25, 27, 30, 34, 37, 38, 39, 40 знакът не се променя,
А при отговорите на въпросите:  1, 2, 4, 5, 6, 8, 9. 10, 11, 12, 13, 17, 20, 21, 23, 24, 26, 28, 29, 31, 32, 33, 35, 36, 41, 42, 43, 44 45, знакът се променя с противоположен.
Пример:  Ако изследваното лице е отговорило първия въпрос със положителни знаци  „+” или „++”, тогава съответно знака се променя с противоположен, т.е. съответно се изважда от бала 1 бал и 2 бала.
Скали:
 = от минус 90 до минус 45 – високо ниво на интолерантност;
= от минус 45 до 0 – невисоко ниво на интолерантност;
= от 0 до 45 – невисоко ниво на толерантност;
= от 45 до 90 – високо ниво на толерантност.
Приложение 5 Тест за определяне степента на търпимост и уважение към чуждото мнение Цел: Определяне приблизителната степен на търпимост и уважение към чуждото мнение.
Инструкция: Предлагаме Ви 8 въпроса, всяко от които има по два отговора. От Вас се иска да изберете едно от тези твърдения, което отговаря най-много на Вас. Избраният отговор (буква) обградете с кръгче
Въпросник
1. Предстои Ви да играете в ролева игра. Какво най-много би Ви допаднало?
а) бихте играли с тези, които все още не знаят правилата;
б) бихте участвали с тези, които признават и познават правилата.
2. Спокойно ли посрещате жизнените проблеми и трудности?
а) да;
б) не.
3. Болезнено ли преживявате ситуация, при която трябва да се откажете от свой проект, защото аналогичен е предложил ваш съученик, но преди вас?
а) да;
б) не.
4. Предизвиква ли у Вас неприязън съученик, който не признава правилата на общоприетото поведение?
а) ако не нарушава допустимите граници, това не Ви интересува;
б) неприятно Ви е, защото не бихте се въздържали от намеса.
5. Може ли лесно да намерите контакт със съученици, които имат различни вярвания, убеждения, намерения, обичаи, интереси?
а) трудно Ви е да направите това;
б) сравнително лесно.
6. Как реагирате на шеги, обект на които сте Вие?
а) не понасяте да си правят шеги с Вас, нито харесвате шегаджиите;
б)опитвате се да намерите отговор в същата шеговита форма. 
7. Съгласни ли сте с битуващото в класа общо мнение, че повечето от съучениците се опитват да се държат не като самите тях, а да се показват в по-добра светлина, отколкото са.
а) да;
б) не;
8. Намирате се в компанията на Ваш познат, който става обект на силен интерес от другите. Вашата реакция:
а) неприятно Ви е, че цялото внимание е отделено на него, а не на Вас;
б) радвате се на познанството си с този човек. Обработка на резултатите
Данните се обработват по ключ: 1-б,  2-б,  3-б,  4-а,  5-б,  6-б,  7-а,  8-б. Всеки отговор, съвпаднал с ключа получава 2 точки. Всички балове се сумират.
Резултати
От 0 до 4-ти бала.  Притежавате висока степен на упоритост и непреклонност. Често Ви се случва да насаждате мнението ди на другите.  С този характер трудно бихте поддържали нормални отношения с хората, които мислят различно от Вас.
От 5 до 12 бала. Вие сте способен твърдо да отстоявате мнението си, но  и безусловно умеете да водите диалог.  Ако прецените, то бихте променили  убежденията си.  Същевременно сте способен на излишна рязкост, неуважение към събеседника.   В такива случаи бихте влезли в спор със събеседник, който има слаб характер.  Не сте в състояние напълно да отстоявате своята гледна точка, използвайки убедителни аргументи.
От 14 до 16 бала. Имате твърди убеждения, но те са съчетани с тънкост и гъвкавост на ума.  Можете да приемете всяка идея и с разбиране бихте се отнесли към нейната парадоксалност. Критичен сте към себе си и не считате мнението си за последна инстанция.  Способен сте да коригирате погрешни възгледи и да се отнасяте с уважение към тези на събеседника си.

Следва продължение - част 7
 
Категория: Други
Прочетен: 6378 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.05.2012 06:07
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797275
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Май, 2012  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031