Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 7
Приложение 6
Бгейнсторминг /мозъчна атака/
„Никой проблем не може да устои
на атаките на постоянното мислене.”
Волтер Участници
Три са ключовите роли за участниците в мозъчната атака:
• ръководител на екипа,
• човек, който записва, и
• участници в екипа.
Необходимо е ръководителят да бъде добър слушател. В началото, за да помогне на участниците, той трябва да изложи пред тях причините за нуждата от използването на мозъчната атака и да повиши активността им. Трябва да определи основните правила и да ръководи процеса на генериране на идеи.
Пишещият участник записва дословно всички идеи. Тази роля може да бъде изпълнена и от ръководителя.
Участниците в екипа не трябва да бъдат по-малко от 5 и повече от 10. Най-добре е да са шест или седем.
Правила за провеждане
• Трябва да се натрупат колкото е възможно повече идеи от участниците, без те да бъдат критикувани или съдени, докато идеите се оформят.
• Всички идеи са добре дошли, без значение колко нелогични или отдалечени от разглежданата тема изглеждат.
• Идеите се обсъждат след като мозъчната атака приключи.
• Участниците не трябва да бъдат критикувани. Нежелателно е издаването на звуци, правенето на физиономии и присмиването. При мозъчната атака всички идеи са равни.
• Участниците трябва да се опитват да допълват идеите на другите.
• Всички идеи се записват така, че цялата група лесно да ги вижда.
• Времето за мозъчна атака трябва да се ограничи, например до около 30 минути.
• Използвайте разговорни устройства, за да съживите груповите дискусии, ако сесията започва да изостава откъм ниво на ентусиазъм и енергетичност. Например, МА отборът може да се опита да погледнете на проблема или въпроса от перспективата на определена трета страна, като например известна знаменитост или бизнесмен.
Последователност при провеждането
• Участниците в групата преглеждат темата на мозъчната атака, използвайки въпросите „защо“, „как“, „какво.” Например, ако темата е организирането на автомобилен курс за обучение, то един от въпросите може да е: „На какво ще се акцентира като съдържание на курса?“
• Всеки трябва обмисли въпроса на спокойствие за няколко минути. Участниците могат да запишат набързо идеите си върху лист хартия. Например, ако се разглежда горната тема, идеите могат да бъдат свързани с концепции като типове автомобили, части на автомобила, начин на работа на автомобила и други подобни;
• Всеки от участниците обявява своите идеи и те се отбелязват от регистратора.
• Идеите се дискутират и категоризират.
• Има три важни фактора, които определят успеха на една мозъчна атака.
1) Първо, групата трябва да се стреми да създаде голямо количество от идеи, тъй като това увеличава вероятността те да намерят възможно най-доброто решение.
2) На второ място, групата трябва със сигурност да се сдържа от критика на идеите, докато те се споделят, тъй като отрицателното мислене на един член от групата може да направи другите по-малко склонни да участват и по този начин да доведе до провал на целия процес.
3) Трето, ръководителят на групата трябва да създаде положителна среда за МА и да насочва творческата енергия на останалите членове в същата посока.
Разновидности
Фиктивен групов похват
Това е тип мозъчна атака, която насърчава равнопоставеност между всички участници в процеса. Използва се, за създаването на подреден списък от идеи. Всеки участник записва идеята си анонимно. След това ръководителят на групата събира идеите и всяка от тях се подлага на гласуване от групата. Гласуването може да е много простичко - например с вдигане на ръка в подкрепа на идеята. Този процес се нарича дестилация.
След дестилацията идеите, които са най-високо в класацията може да се подложат на мозъчна атака в групата или в по-малки подгрупи. Понякога идеи, които са отпаднали в по-ранен етап на оценяване, могат отново да се върнат за обсъждане след преоценка на идеите.
Техника на преминаване през групата
Всеки човек от групата записва на листче една идея и подава листчето на следващия човек в посока по часовниковата стрелка, който съответно добавя някакви мисли по идеята. Това продължава докато всеки си получи обратно собственото листче. След този процес е доста вероятно групата да е прегледала обстойно всяка идея.
Електронна мозъчна атака
Това е компютъризиран вариант на мозъчна атака. Може да се реализира чрез електронна поща, уеб базиран или peer-to-peer софтуер. Ръководителят на екипа изпраща въпросите до участниците в екипа и всеки от тях му изпраща независимо своите идеи. След това ръководителят на групата събира списък от тези идеи и го изпраща на групата за обратна връзка. Едно от предимствата на електронната мозъчна атака е, че позволява участието на повече хора, отколкото нормално биха могли да участват в стандартна сесия на мозъчна атака.
  Приложение 7 – Речник  1 Дискриминация – (от лат. discriminatio - „правене на разлика“) Ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак. Например расова, етническа, религиозна, полова, сексуална  дискриминация, по признак физическа дееспособност, по интереси и увлечения и пр.
= Пряка дискриминация - Пряка дискриминация съществува, когато в сходна ситуация към някого се проявява по-лошо отношение спрямо отношението към другиго въз основа на расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст или сексуална ориентация. Пример за пряка дискриминация е обява за работа, в която се казва „не е необходимо да кандидатстват хора с увреждания“.
= Непряка дискриминация - От 1999 г. насам Европейският съюз може да приема законодателни мерки за борба с дискриминацията въз основа на пол, расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2. Раса – Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антропологични белези – цвят на кожата, форма на очите, структура на тялото и др. под. Жълта раса.
3. Етническа група – група хора с общо генеалогично или родово наследство. Етническите групи с един и същ исторически произход са свързани с общи културни практики и език, а понякога и с обща религия, вярвания или традиции.
4. Предразсъдък – Необоснована предубеденост (заблуда, суеверие, поверие), негативна нагласа на човека спрямо нещо. Предразсъдъкът може да се определи като предварително съждение или нагласа към друго лице или група лица, формирани без познаване или проучване на фактите. Предразсъдъците често се подкрепят от стереотипи и обикновено се основават на представи, чувства или убеждения, които могат да повлияят на схващанията и поведението на хората.
5. Стереотип –Мнения или възгледи за членове на дадена група или категория хора, изцяло базирани на принадлежността им към съответната група. Повечето стереотипи изразяват крайно негативни становища, които водят до формиране на предразсъдъци. Стереотипите могат да влияят положително и отрицателно на живота ни.
6. Бежанец – Всяко лице, което поради основателен страх от преследване по причина на неговия расов или етнически произход, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната, на която е гражданин, и което не може или поради своя страх от преследване не желае да се ползва от защитата на тази страна, или което, нямайки гражданство и бидейки извън страната, в която пребивава постоянно в резултат на такива събития, не може или поради страха си от преследване не желае да се завърне в нея
7. Групи подбуждащи към омраза – Групите, подбуждащи към омраза, са организирани формирования, които популяризират силно обидни нагласи или дори извършват насилствени действия срещу лица, принадлежащи към определена расова, етническа, религиозна или друга социална група.  „Ку клукс клан” е типична група подбуждаща към омраза. 
8. Ейджизъм (предразсъдък) – Предпочитание към лице или група лица въз основа на възрастта.
9. Жунизъм (предразсъдък) – Предпочитание към по-млади хора единствено поради възрастта им. Този термин често се прилага в сферата на трудовата заетост: в някои отрасли се предпочитат по-млади кандидати с цел налагане на определено обществено мнение.
10. Ислямофобия – Ирационален страх или предразсъдък към исляма или мюсюлманите. В западния свят този процес се разрасна значително след терористичните атаки в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
11. Ксенофобия – страх от чужденци (имигранти, бежанци и пр.), пристигащи в друга държава.
12. Миграция –Действието по напускане на една страна или регион с цел заселване другаде.
13. Сегрегация – Отделяне на хора от различни раси или социални класи. Терминът обикновено се прилага относно подобна практика в училища и други институции от публичния сектор. Сегрегацията е форма на дискриминация.
14. Сексизъм, сексист – Дискриминация въз основа на половата принадлежност. С този термин се обозначава и всякакъв вид диференциране по полов признак.
15. Толерантност – Способност за приемане или зачитане на убежденията и социалните ценности на друго лице или група лица.
16. Тормоз – Накърняването на достойнството на дадено лице въз основа на расов или етнически произход, на религия или убеждения, на увреждане, възраст, полова принадлежност или сексуална ориентация. От правна гледна точка тормозът се разглежда като действия, които са заплашителни или обезпокояващи. Среда, в която доминира такова поведение, се смята за сплашваща, враждебна, оскърбителна, унизителна и обидна.
17. Етноцентризмът – е повсеместно разпространена нагласа и тенденция в обществените отношенията, която се изразява в съотнасянето на всички социални явления към обичайните и свойствените за групата на (най-често етническото, но и политически доминиращото) мнозинство характеристики. Това са неосъзнати практики, при които типът общество на мнозинството служи за норма, с която се преценяват другите и различните от тази мнозинствена група, независимо дали това са етнически групи или отделни индивиди.
Индивидите, чието поведение се разминава с тези представи биват дискредитирани като образи в рамките на етноцентриския модел, и по-нататък третирани различно, неравноправно или дискриминиращо. Различните от етническото, културно, сексуално и т.н. мнозинство индивиди изглеждат като "преминаващи известни граници", изглеждат подозрителни (отнасят се с тях като с маргинални типове, психично болни или поставили се извън закона) или, ако идват от други места, предизвикват учудване, дори биват смятани за нечовеци или "извънземни" (както първите бели, пристигнали в черна Африка). Някои индиански племена проявяват своя етноцентризъм, като се наричат Десае ("истински хора").
18. Свастика – представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. Думата „свастика“ идва от санскритското स्वस्तिक, свастика, което означава някакъв предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Думата е съставена от представката су- (сроден на гръцкото ευ-), означаващ „добър, добро“, и асти — езикова абстракция на корена „ас“ "да бъда". Така се получава свасти, което означава „благосъстояние“. Наставката „-ка“ служи за образуване на умалителни, и „свастика“ буквално означава «малко нещо, свързано с благосъстоянието». Може да се каже, че „свастика“, грубо казано, означава „щастлив амулет“. Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война, повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствено националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната ѝ друга употреба.
19. Апартейд – южноафрикански расизъм (от африканс: apartheid, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година. Философията на апартейда е да фаворизира „белите” и да унижи „черните.” Белите са ценни, само те притежават права, възможности, интелект, умения, само те трябва и могат да управляват – властта трябва да е тяхна.
20. Сегрегация, включително апартейд – принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група.
21. Национализъм –  убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права.
22. Фашизъм –  реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор.
23. Империализъм  – покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси.
24. Хомофобия (от гръцкия префикс ομο-, означаващ еднаквост и думата φόβος — ‚страх‘) е термин, отнасящ се до страх, враждебност или дискриминация срещу хомосексуалността и хомосексуалните. Използва се още да означи омраза или пренебрежително отношение към хомосексуалните, сексуалното им поведение и като цяло служи, за да означи проява на фанатизъм.
25. Малцинство или малцинствена група е социологическа група, която не представлява политически доминиращо множество на глас в рамките на населението в дадено общество. И в същото време социологическото малцинство не е задължително да бъде числено малцинство (напр. Африка, апартейд), но това може да е всяка група, която е подставена и непривилегирована спрямо доминиращата група по отношение на социален статус, образование, трудова ангажираност, здраве и политическа власт. Често се използва в социологията терминът малцинствена група, тъй като под малцинство най-често се разбира етническо малцинство, докато малцинствените групи могат да бъдат различни от етническите - например хората с недъзи, религиозни малцинства, по сексуална ориентация и т.н.
Терминът малцинствена група често се използва по повод човешки права и събирателни права, тъй като малцинствените групи са обект на дискриминация, била тя съзнателна, несъзнателна или дори законодателна, т.е. членовете на малцинствените групи са обект на диференциран подход в обществото, към което принадлежат или наличието на социални структури, които не са равно достъпни за всички.. В последните години се наблюдава тенденция групи, традиционно смятани за доминантни да се представят като потиснато мнозинство, например тези на белите мъже от средната класа.
26. Холокост (от гръцкото ὁλόκαυστον — ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“) – геноцид  над приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от Нацистка Германия. Понякога понятието бива заменяно с термина „шоа“ (Иврит: השואה), което на иврит означава „разрушение“ или „голяма катастрофа.”
27. Омраза – негативна емоция, интензивно чувство на антипатия, отвращение или враждебност към нещо или някой, чийто зло се желае. Омразата е свързана с желание да се избегне, ограничи, спре или унищожи всичко, което се мрази. На нея се гледа като на антипод на любовта. Според Речника по психоанализа на Робърт Шемама Омразата е "страст на субекта, която цели разрушаването на своя обект.”
Омразата е ответна реакция към хора, чийто интереси са коренно различни или противоречат на нашите. Хората обикновено мразят всичко, което се противопоставя на здравето или благосъстоянието им, дори всичко, което не могат да обичат.
Често омразата е причина за насилие. Много престъпления са извършени именно под въздействието на омразата. Преди и по време на война например честа практика е да се манипулира населението да мрази друга нация или политически режим.
Омразата може да предизвика антипатия, отвращение, чувства за унищожение и понякога самоунищожение, но въпреки това, повечето хора могат да мразят нещо или някой и не е задължително да изпитват или изразяват тези чувства.
Омразата може да бъде насочена срещу една определена раса, религия, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, физически недъг, етнос, гражданство и т.н.
28. Антидифамационна лига – През 1913 година Лео Франк, известен в Аталанта еврей, бил задържан за убийството на четиринадесетгодишната Мери Фейгън, работничка в неговата фабрика за моливи. Против него е имало малко улики, но обвинението щателно скрива всичко, което говори в негова полза.
Арестът на Гранк предизвиква вълна от антисемитизъм в Аталанта. По време на съдебният процес тълпата под прозорците крещи, както по времето на Исуса :»На бесилката !На бесилката!» След произнасяне на присъдата, съдебните заседатели споделят, че са се страхували да произнесат оправдателна присъда, за да не се подложат на линчуване. Върховният съд на САЩ не се намесва и решението за обесването на Франк остава в сила и в ръцете на губернатора Слейтон. Въпреки, че му обещават място в Сената на САЩ в случай на смъртна присъда, губернатора провежда щателно разследване и се убеждава в невинността на Франк. Заменя смъртната присъда с доживотен затвор и това му коства политическата кариера.
«Две хиляди години назад друг губернатор (Пилат Понтийски) се умива ръцете и отдава еврея на тълпата.Този губернатор го проклинат и досега. Ако днес още един еврей се окаже в могилата, заради това, че не съм изпълнил своите обезателства, аз цял живот ще се виня за неговата смърт и не ще мога да измия кръвта от ръцете си.
/Губернатор Слейтън,21 юни 1915 година/
Няколко месеца по късно тълпа, с няколко висши съдии, бившия шериф и свещенник измъкват Франк от затворническата килия и го линчува. През 1982 година, след 69 години, 83-и годишният Алонзо Ман признава, че е видял чернокож мъж да влачи тялото на момичето в деня на убийството, но не се намесва по настояване на майка си.
През 1986 година Аталанта обявява за посмъртна реабилитация на Лео Франк.
Забележителното в случая, е че делото Франк довежда до създаването на две диаметрално противоположни организации: Антидифамационната Лига на евреите* «Бней Брит» и «Ку Клукс Клан».
*Дифамация – клевета, навет, необосновано обвинение
29. Ку-клукс-клан (ККК) – нелегална расистка организация възникнала в южните щати на САЩ след премахване на робството и даването на права на черните, непосредствено след Американската гражданска война. Организацията се бори за превъзходство на белите хора над останалите раси, членовете ѝ сформират наказателни отряди, като носят островръхи качулки и бели мантии за прикритие. ККК използват насилие, тероризъм и линчуване за сплашване и потискане на чернокожите.
30. Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено гонение. Ясно формулираната идеология на нацизма е най-крайният исторически пример за явлението.
31. Културна и етническа асимилация - процес при който малцинство или малцинствена група придобива обичаите, езика, и в крайна сметка етническо съзнание на тези на привилегирована, най-често група на мнозинството. Асимилация в социологията и етнологията е поглъщане, претопяване на един народ или език от друг.
32. Мултикултурализъм - подкрепянето на различни култури, етнически, расови, религиозни, езикови, на сексуални малцинства и т.н.
33. Нацизъм /Националсоциализмът/ (на немски: Nationalsozialismus), наричан понякога нацизъм, е тоталитарна идеология, която се оформя в Германия през 1920-те и 1930-те год. След идването си на власт през 1933 година Националсоциалистическата германска работническа партия изгражда политически режим, който също се нарича националсоциализъм и представлява тоталитарна диктатура в държава, структурирана по националистически образец.
Възникването на националсоциализма се основава на отхвърлянето на Ваймарската република - установената в Германия след 1918 г. демократична държава, на претенциите за духовно ръководство на Църквата и на идеята за безкласовото общество. В основата му стоят преди всичко национализмът, расизмът, антисемитизмът и идеята за мир между класите, както и ревизионизмът срещу санкциите на Версайския договор, подписан след загубата на Първата световна война от Германия, наричани „Версайски позор“ или „Срамен диктат от Версай“. Националистическият мироглед предоставя идеологическа основа за Втората световна война, престъпните етнически убийства и лагери на смъртта.
Приложение 8 – помощен материал (притчи и мъдри мисли) 1. „По времето на Буда живяла старица, която се изхранвала с просия. Наричали я „Разчитаща на радостта.” Тя гледала как владетели, принцове и най-обикновени хора правели дарове на Буда и най-много от всичко на света искала да е в състояние и тя да направи дар. Веднъж излязла да проси, но за целия ден получила само една дребна монета. Отишла с нея при един търговец и се опитала да купи малко масло. Той й казал, че с толкова пари не може да купи нищо, обаче щом чул, че желанието й е да направи дар на Буда, се смилил и й дал каквото искала. Тя занесла маслото в манастира и с него запалила светилник. Поставила го пред Буда и си пожелала следното: „Не мога да предложа нищо, освен този малък светилник. Все пак нека чрез него в бъдеще да бъда благословена от светилника на мъдростта. Нека освободя всички същества от тяхната тъма. Нека пречистя всичките им недостатъци и нека ги доведа до просветление."
През нощта всички други светилници изгаснали. Призори Маудгаляяна, ученикът на Буда, отишъл да ги събере и забелязал, че светилникът на просякинята продължава да гори. Бил пълен с масло, фитилът му бил съвсем нов. Казал си „Няма защо този светилник да гори през деня" и се опитал да го угаси. Но не успял. Опитал се да задуши пламъка с пръсти, но той продължавал да гори. Опитал след това и с робата си и пак без резултат. Буда, който наблюдавал през цялото време, казал:
- Маудгаляяна, нима искаш да угасиш този светилник? Не можеш. Не можеш дори да го преместиш, да не говорим да го угасиш. Ако излееш върху него водата от всички морета, пак няма да изгасне. Водата от всички езера и реки също няма да го угаси. Защо? Защото този светилник е дарен с всеотдайност, с чисто сърце и ум. А тези подбуди го правят невероятно ценен." Когато Буда казал това, просякинята се приближила до него, а той предрекъл, че в бъдеще тя ще стане съвършен буда, наречен „Светлината на светилника.”
Така че мотивите ни, добри или лоши, определят плодовете на нашите действия. Колкото радост има на този свят, всичката идва от желанието другите да са щастливи; а колкото страдание има на този свят, всичкото идва от желанието аз да съм щастлив.”
Tибетска книга за живота и смъртта
2. „Приятел ти е този,който знае всичко за теб и въпреки това ти е приятел.”
Карней

3. „Никой не може те измъчва по-жестоко от собствената ти съвест.”
Карней

4. „Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен, когато не получава любов. Но не това ни наскърбява. Болката започва, когато не даваме любов. Родени сме, за да обичаме. Може да се каже че сме машини за любов, създадени от Бога. Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов. Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено разбиране, причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това дали даряваме любов. Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!”
Алън Коен

5. „Невежи са само тия, които искат да останат невежи."
Платон

6. „Най - лошото в комплекса за непълноценност е това, че обикновено от него не страдат тези, които би трябвало да страдат.”
Жан Дютур
7. „Желанието да се хвърлиш във водата за да спасиш удавник, е много по - голямо когато те гледат хора, които не са готови на това.”
8. „Любовта е винаги търпелива и добра. Никога не е ревнива. Любовта никога не е надута нито суетна. Не е груба, нито егоистична. Не е обидена, нито сърдита.”
9.  Да виждаш и да чуваш,
значи да същeствуваш:
Да размишляваш,
значи да живееш.....
Шекспир

10.За плахият и колебаещия се,
всичко е невъзможно,
защото му изглежда така
сър Уолтър Скот
11.Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката 
си направи сам стълба и излез
Дамян Дамянов

12. Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил:
„Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.
Дадох й чувствителност, да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
13. Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
14. Когато си мислиш, че не те гледам (писмо до родителите)
Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.
Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.
Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес?
15. Мъдри мисли
Никой не може да бъде мъдър, ако не стане търпелив.
Античен афоризъм
Търпимостта е много трудна добродетел, а за някои е по-трудна от героизъм … Нашият първи порив и дори последен е ненавистта към всеки, който не мисли както нас.
Ж. Леметр
Търпимостта означава разбиране на собственото си несъвършенство.
Е. Севрус
Свойството на мъдрия човек се състои в три неща: първо – да прави само това, което трябва, без да съветва другите в техните дела, второто – никога да не застава срещу справедливостта; третото – търпеливо да понася слабостите на другите хора.
Л.Толстой
Само търпението може да бъде по-голямо от силата.
Е. Берк
Каквото и да ни се случи, ние с търпение и воля ще превъзмогнем.
Вергилий
Шепа търпение струва повече, отколкото чанта с мозък.
Датска пословица
Истинския признак, по който може да се познае истинския мъдрец е търпението.
Г. Ибсен
Основа на мъдростта е търпението
Платон
Мъдростта на човека е в търпимостта.
К. Бини
Ние се застъпваме за търпимостта, но да се търпи нетърпимостта е извънредно трудно, а да се търпи нетърпимото – прост невъзможно.
Д. Прентис
Често търпението изпитва недостатък на енергия.
К. Хаббард
Понякога търпението краси мъжа така, както скромността – жената, но когато те оскърбяват е нужна сила, както за любовта е нужна смелост.
Хитопадеша
Търпението е дете на силата, инатът – плод на слабост, а именно слабост на ума.
М. Ебнер-Ешенбах
Търпимостта – това е любов, страдаща от  надменността.
Д. Джебран
Който търпеливо се готви за път, той непременно достига целта.
Ж.Лабрюйер
Търпението и времето постигат повече, отколкото силата.
Ж. Лафонтен
Търпението е горчиво, но плодът му – сладък.
Ж.Ж.Руссо.
Никога не губете търпение – това е последния ключ, отварящ вратите.
А. Сент-Екзюпери
Забележка: При работата над програмата са използвани идеи и материали от Съвета за Европа и ADL World of Difference Institute - преводи
Източник: www.tolerance.ru  
                                                                          Ръководител на програмата,
                                                                          Училищен психолог: …………………                                                                                                         /……………………../
……….. 2012г.
гр. ……………………..

Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 6
 
Талон 6. ОБИДНИ ДУМИ
Вие живеете в голям град. Родени сте тук. Тук са родени и вашите родители. Винаги сте живели в голям град. За себе си казвате, че сте „градски човек.”  Когато започва учебната година (вие сте вече в 5-ти клас), в класа си виждате нов ученик, казва се Антон.  Директорът  лично е дошъл да го представи. Всички ученици са любопитни да научат повече за него.  Той разказва, че досега е живял при дядо си и баба си на село. Родителите му работят от известно време зад граница, например в Италия. Има по-голяма сестра, която учи в същия град, но тя следва в музикална консерватория. Тя е музикант, свири на цигулка.  Много е известна. Имала е множество концерти в западни държави.  Антон много се гордее с постиженията на сестра си и също толкова я обича.  Антон е чувствително, по зряло за възрастта си дете.  Било очевидно, че липсата на родители го е накарало рано да възмъжее и макар само на 11 години, той се отнасял напълно сериозно и делово към себе си и към другите.  Това му поведение респектирало останалите.
Във вашият клас обаче има две момчета, които останалите не харесват. Тези двамата сякаш не са пораснали. Всички смятате, че са невъзпитани, разглезени, нагли и нахални. Те не дружат с останалите, защото  никой не ги иска за приятели.  Един от вас казва: „Те не могат да имат приятели. Никой не обича да бъде предаван, да бъде унижаван или да се превръща в обект на насилие.”  Родителите на тези двама ученика живеят в България и се грижат за децата си.  Тези двамата винаги разполагат с пари и често показват това пред другите, за да се фукат.  Единият редовно яде и пие в час, като нарушава дисциплината, а другият се стреми да показва по най-различни начини  превъзходството си пред учителя – става и се разхожда по време на час в стаята; демонстративно не пише, като заявява, че няма тетрадка или химикал; поставя краката си върху чина; облича си дрехата и слага качулка на главата си; дразни и разсейва станалите, пречейки им да учат.  Едно от момичетата в класа казва за тях следното: „Те не правят това, което ни виждаме. Те всъщност са толкова дребни човечета, токова са потиснати и смешни, че не могат да преживеят чувството си за малоценност и се стремят да показват някакво псевдопревъзходство пред нас. Ние всички ги съжаляваме. Съжаляваме и техните родители.”
И така, още в първото междучасие описаните двама гамени разбират, че Антон е с ромски произход. Тогава те започват да разказват пред  останалите анекдоти (вицове), с които унижават етническия произход на новодошлият ученик.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Какви варианти за действие бихте обмислили? 
= Кой от тези варианти бихте избрали като най-подходящ и защо?
= Опитайте се да обясните какво преживяват двамата насилници, когато психически малтретират новия ученик.
= Споделете дали са ви известни други подобни случаи.
= Как се е чувствал Антон?
= Вие били ли сте обект на обидни думи?
= Какво преживявате, когато сте били обект на обиди?
= Според Вас кои ученици използват обидни думи?
 = Кои са според вас източниците, от които децата усвояват обидни думи?
= Считате  ли, че  децата усвояват обидни думи от родителите си?
= Какво преживяват учениците, които обиждат? Защо според вас го правят?
  Талон 7. ВОЙНА
В часът на класния е поставена темата за човешкото насилие и в частност войната, като форма за насилие на едни хора над други.  Ученикът „А” вдига ръка и дава пример, като се позовава на данни от радиото, които е чул тази сутрин. В радиоемисията спикерът е съобщил за извършен през нощта терористичен акт в азиатска държава. Инцидентът е съпроводен с множество жертви и ранени.  Ученикът „А” прави коментар, като заявява, че извършителите на акта са мюсюлмани-терористи. Той добавя, че всички мюсюлмани са терористи и трябва да бъдат ненавиждани.
Какви биха били вашите действия:
= Да поискате думата от учителя и да обясните своята позиция по въпроса в два варианта: а/ да се солидаризирате с мнението на ученика „А”; б/ да не се солидаризирате с него. Ако изберете вариант „б”, то какво бихте казали?
= След училище, ще споделите с родителите си за това, което сте чули и ще искате тяхното мнение по въпроса. Какво според вас биха ви казали те?
= След часа ще поговорите с ученика „А.” Какво бихте му казали?
  Талон 8. ЕТНОЦЕНТРИЗЪМ
Вие сте в началото на 5-ти клас. Ваканцията е отминала. Отново сте се събрали в училищния двор.  Имате нов класен ръководител, който ви води в нова класна стая. Сядате на чиновете и едва сега виждате, че в класа има нови ученици – те са с ромски произход.  Оказва се,че те  живеят, както и останалите ученици отдавна в същия град. Както вашите, така и техните родители са родени в този град.  Учениците от ромски произход са три момчета и две момичета.  През този първи учебен ден новите съученици са най-интересни. Всеки иска да разбере нещо повече за тях.  „Новодошлите” са любезни, общителни, сърдечни и бързо спечелват доверието на останалите.  След като приключват занятията вие се връщате в къщи и споделяте преживяванията от първия учебен ден с родителите си. Разказвате с вдъхновение за новите съученици, като добавяте, че са ви направили прекрасно впечатление.
След като ви изслушва, татко ви казва обаче следното: „Те са от ромски произход, не бива да дружиш с тях.” Какво бихте направили вие?
= Ще се съобразите с мнението му. Все пак той е по-възрастен.
= Ще продължите да общувате с тях, но повече не бихте отворили темата пред никого.
= Ще поискате допълнителни аргументи от баща си, с които той да докаже твърдението си.
= Ще попитате дали може да ги поканите на гости.
= Решавате да ги поканите без да питате родителите си, за да ги запознаете с тях.
  НАШИЯТ ЖИВОТ
Възраст: на 9 години
Продължителност: без ограничение
Цел: Да се мотивират учениците към действия, с които да променят ситуацията в тяхното обкръжение  в посока толерантност.
Стимулен материал:  маркери или цветни моливи; листове за писане, рисуване, чертаене.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на 4 подгрупи.
1. Всяка една подгрупа получава една от следните теми: Моето семейство, Моят клас, Моето училище, Моят двор/квартал.
2. Водещият обяснява какво е понятието „брейнстроминг.”
Мозъчна атака (още брейнсторминг, на английски: Brainstorming) е групова техника за генериране на нови, полезни идеи при вземане на решения и повишаване на творческото мислене. Тази техника може да бъде използвана като помощно средство за: дефиниране на задачата, върху която се работи; определяне на конкретни проблеми; намиране на примерни решения и изследване доколко са надеждни.
В началото на всеки проект, екипът работещ по него трябва да отговори на редица въпроси като „какво“, „защо“ и „как“? Един от най-добрите начини това да се осъществи, е чрез провеждането на така наречената мозъчна атака.  За повече информация – виж приложение 6 Правила на брейнсторминга (мозъчна атака):
= Всеки има право да изказва всякакви идеи, дори най-фантастичните
= Назначен е „регистратор”, който записва идеите.
= Забранява се критика спрямо чужди идеи.
= Забранява се задържането върху една идея.
= Спазва се строг ред на изказванията на идеи. Всяка група провежда „мозъчна атака” по темите: „Какво можем да направим в нашия клас (семейство, училище, квартал, където различията между хората да бъдат уважавани и почитани.”
Всяка група представя своите идеи. Всички заедно ранжират идеите по степен на предпочитания и избират една идея, която действително може да се осъществи.
Забележка:  Много е вероятно учениците по групи да се нуждаят от помощ. Ето защо водещият „посещава” всяка група, като дава съвети, насърчава, ориентира (виж приложение 1).  Водещият трябва да следи „мозъчната атака” да не се превърне в дискусия. Да се обръща специално внимание на фрази от типа: „Все едно, никой няма да ни разреши да направим това!”, „Нищо няма да се получи” и пр.  Водещият трябва да подкрепя участниците да генерират идеи и да декларира своята готовност за оказване помощ по тяхната реализация.
Цикъл на омразата, агресията и насилието
Водещият съобщава, че ще прочете един хипотетичен цикъл, в който участващите в него лица, могат да бъдат и реални – всички ние.  Това е цикъл на завихряне на омразата, агресията и насилието.
1. Сашо обижда с прякори Оксана – тя е скромно момиче, учи добре, но няма много приятели. Обижда я защото е с руса коса.
2. Оксана използва всеки един случай, за да се надсмее над Митко – той не е много добър ученик.
3. Митко е издевателства над Милан. Милан носи очила, нисък е и прекалено отстъпчив, той е ром.
4. Милан има няколко приятели в класа, които също са роми. Той разговаря с тях и иска подкрепа.
5. Групата решава да отмъсти на Митко за да го накара да престане да тормози Милан.
6.Милан се оплаква на по-големия си брат Карим. Брат му  пристига в училището и заплашва Митко, класния ръководител и директора. Той казва, че училището има отрицателно отношение към ромите.
5. Митко споделя за това със семейството си. Вуйчото на Митко е полицай.
6. Директорът подава жалба за непристойното поведение на Милан в полицията.
7. Вуйчото на Митко арестува Карим, а съдът го осъжда на принудителен труд за насаждане на етническа омраза в обществото.
8. Хората в града разбират за арестуването на Карим и си казват: „Всички роми са агресивни.”
9.Група ученици, принадлежащи към субкултурна група „скинхедс” организира отмъщение срещу семейството.  Главатарят на групата  Виктор организира побой над група ромски деца, в т.ч. и момичета.
10.В ромската махала настъпва бунт.  Искат се намесата на държавни и общински органи и организации.
Може ли всичко това да не се случи?
  СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
Възраст: над 10 г.
Продължителност: 90 мин.
Цели:
= Да се създаде атмосфера на симпатия и взаимно сътрудничество.
= Да се създадат условия за коопериране и сътрудничество на учениците при изпълнение на обща задача.
= Да осъзнаят учениците факта, че успехът на всеки един, зависи от сътрудничеството с другия 
=Да се формира убеждение, за ползата от многообразието и различията и че не толкова конкуренцията и индивидуализма, колкото кооперирането и общите училия  са им от полза.
Стимулен материал:  използва се елементарна пъзел-игра; за всеки участник се подготвя напечатан материал от живота на Мартин Лутър Кинг; подготвя се въпросник, по който ще се води играта.
Провеждане на упражнението
Упражнението е модифициран вариант на експеримент, описан от Елиът Арънсън в книгата му „Човекът – социално животно”. 
На всеки участник се предоставя предварително (2-3 дни преди настоящото упражнение)  биографични материали за живота на Мартин Лутър Кинг.  От тях се иска да се запознаят с информациите и да имат готовност да участват при предстоящо упражнение.  Обръща им се внимание, че от усилията на всеки един ще зависи крайния резултат на класа.  Когато изучават материалите нека да помнят, че всеки един от тях ще държи в себе си парченце от пъзел, който може да бъде построен само ако всеки един участва и даде своя принос. 
По време на упражнението, за всеки участник са отделени по няколко въпроса (водещият сам преценява техния брой, но не по-малко от три), които касаят неговия материал. Колкото са въпросите, толкова парченца от пъзела получава всеки играч.  Пъзелът се поставя върху маса, около която в кръг са участниците, като между тях и масата следва да има 2-3 метра разстояние.  Освен това, водещият назначава комисия от трима ученика – един медиатор и двама асистенти, които водят упражнението и следят за правилността на отговорите.
Водещият започва упражнението със следната инструкция:  „Всеки един от вас получи парченца от този пъзел, който виждате на масата.  От вас се иска, когато чуете въпроса, зададен от комисията, този който има отговор, трябва да постави своето парченце от пъзела.  Въпросите ще се четат от медиатора. Ако някой не се досеща, че въпроса касае него, т.е. той трябва да даде отговор, комисията ще го подсеща.”
Обсъждане:
След приключване на упражнението водещият задава следните въпроси:
= Как се чувствахте като екип?
= Какви точно преживявания изпитвахте, когато някои от участниците се затрудняваше да отговори?
= Имахте ли усещането, че всеки зависи от другия?
= Коя беше първата мисъл, която преминаваше през ума ви всеки път, когато поредния играч поставяше своя елемент в пъзела?
= Как бихте интерпретирали тази игра? Какво ви подсказва тя?
= Има ли подобни ситуации в реалния живот?
= Какви изводи си направихте?
  МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Възраст: без ограничения
Продължителност: по необходимост
Цели:
= да се научат участниците да рефлексират темата за собствената си отговорност за случващото се в обкръжението им;
= да се създадат предпоставки за самостоятелни действия на всеки участник;
Стимулен материал:  бланки за договор за всеки ученик; химикали; възможно е да се използват и играчки-печати;
Провеждане на упражнението
Водещият пита: „Считате ли, че поведението на всеки един от вас, на отделния човек е важно за живота на целия клас, а на училището, на града, на обществото като цяло?”
След това водещият се обръща към аудиторията с молба, да приведат примери за това от историята или случаи, за които са чели, видели, слушали, при които действията на един човек са довели до промяна на ситуация, касаещи големи групи от хора към по-добро в техния живот и отношения в частност.
= „Какво бихте могли да направите вие самите, за да промените вашите взаимоотношения в класа, в дома си, на улицата?” Всяко едно предложение се записва на черната дъска.
След това водещият предлага на учениците да сключат договор със самите себе си, удостоверяващ неговите лични действия.   Водещият раздава бланките и всеки попълва договора си.
Една седмица по-късно, водещият се връща към това занятие и пита всеки един, дали е спазил договора; имал ли е случай, при който е постъпил по нов начин; изпитвал ли е затруднения при промяната си; допуснал ли е проява на старото си поведение; какво мисли за това, което става с него; как се е чувствал, когато е постъпил по нов начин.
Възможно е договорите да бъдат поставени в рамки, подходящо украсени и всеки участник ги занесе в дома си, като го постави на видно място.   МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Аз, ………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………
                                                                                                              
                                                          /име, фамилия/ Обещавам на себе си, да проявявам търпимост  към хората,  различни от мен по:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
                                    /описват се стереотипи, предразсъдъци/
От днес Аз ще бъда:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….                                              /описва се новото отношение и поведение/ Аз вече няма да бъда:
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….                                            /описва се старото отношение и поведение/
Дата ……………………                                                    Подпис ……………………  
Приложение 1  - Идеи за мероприятия, които могат да бъдат проведени в рамките на групата.
 Групата да състави списък с „Принципи на търпимо поведение.” Оформете този списък във вид на красив плакат и го монтирайте в рамка на определено място в класната стая или в коридора пред класната стая.  Направете копие за столовата, за други помещения и помолете учителите да поставят такива копия в своите кабинети.
 Организирайте конкурс за изготвяне на плакати (есе, рисунка, стихове) на тема търпимо поведение.  Представете събраните материали на изложба и наградете победителите.
 Поканете представители на правозащитни организации, които да представят идеите пред участниците.
 Ангажирайте групата, да изготви колаж на тема „Красотата на различията” и го поставете на видно място.
 Подгответе и покажете пред класа презентационен материал, лансираща идеите за търпимостта.  Например, кратък спектакъл или видеозапис на рекламен клип, в който да участват ученици на класа.
 Поканете в училището представители на различни малцинства. Организирайте среща с учениците.
 Подгответе видеоматериали или филми, които са с тематична насоченост за толерантността.
 Подгответе няколко лекции за учениците и родителите на тема „толерантност”, в исторически аспект.  Изнесете лекциите пред учениците, а в писмен вид (или e-mail) изпратете материалите на родителите.
 Ако разполагате с възможности може да организирате фестивал на националната кухня и традициите на хората, живеещи във вашия регион.
 Сформирайте „социологическа група” от ученици, подгответе заедно анкетна карта на тема „толерантност” и проведете социологично проучване в училището и в града. Анализирайте резултатите и ги оповестете по местното радио (радиоуредба).
 Организирайте дискотека с различна национална музика, съпроводена с описание на нейния произход и мястото и в самобитността на определен етнос.
 Създайте комисия за разрешаване на конфликти, към която учениците могат да се обръщат и търсят помощ.  Включете в комисията ученици от различни класове и различни етноси, религиозни убеждения и пр.
 Закупете евтини бели тениски, на които да отпечатате слог, призоваващ за търпимост.  Договорете се с участниците да облекат тениските в определен ден, при определена ситуация.
 Организирайте конкурс за графити по темата за разнообразието в света.
 При всеки случай на дискриминация или насилие, организирайте дебати и дискусии по тях.
Приложение 2 – Работа с родителите
Помолете всеки член на групата, да занесе до родителите си писмо: Как  може да бъде въвлечен родителя в работата на детето си.
= Помолете децата да нарисуват рисунка на тема различия и толерантност. Направете изложба и поканете на нея родителите.
= Организирайте  „чайна” с бонбони и дребни сладки. Поканете родители на деца от различни етноси. Подгответе кратка презентация за малцинствените групи, като поставите акцент на постиженията на отделни представители от съответната етническа общност, разкажете за особеностите на културата, направете кратка историческа разходка, обсъдете  традициите на тези етноси.  Препоръчително е да се свържете с организации, сдружения и други формати на тези малцинствени общности, както и с техни лидери.
= Подгответе анкетна карта и обучете децата за нейното прилагане. Помолете ги след това да направят социологично проучване в семейството си. Обсъдете след това резултатите в групата.
=  Научете децата да изработват генеалогическо дърво или семейна генограма с указания по параметри:  националност, религия, място на раждане, местожителство, миграция.  След това помолете децата да започнат да изработват макета заедно с родителите си и други свои родственици.
= Посъветвайте децата да разказват след всяко занятие какво се случва по време на упражненията.
= Поставяйте възможно след всяко упражнение домашна работа на учениците, която да изпълняват съвместно с родителите им – да търсят помощ от тях, съвети, примери и пр. Писмо до родителите
Уважаеми родители /настойници/,
Вашият син /дъщеря/ участва в психолого-педагогическа програма, за формиране на ново отношение към хората с различен произход, религия, външен вид и начин на живот. Програмата се нарича „Толерантност към другите.”  Ние знаем, че ако днес Вашето дете бъде научено на търпимост към различията около себе си, ако то възприеме многообразието сред хората, като част от многообразието на природата, утре като възрастен, той /тя/ ще бъдат по-благородни татко и майка, по-успешни партньори в брака си, по успешни личности в обществото.
Всички Вие сте свидетели на непрекъснато нарастване на насилието в обществото ни. Колкото повече се отварят външните граници на обществото (границите между държавите), толкова повече се затварят семейните граници.  Преди години родителите не се безпокояха токова за играещото си навън дете, а децата общуваха, играеха и другаруваха повече, бяха по-искрени, по-солидарни, по-милосърдни. Днес, родителите много повече затварят децата си в семейството, те са по контролиращи, по-ограничаващи, страхуват се за тяхната безопасност, а децата се отчуждават едно от друго, играят по-малко, имат по-ограничен опит за общуване, за разрешаване на конфликти, за приятелство и взаимна помощ.  Днешните деца възприемат в много по-голяма степен външния свят като опасен, страшен, враждебен, експлоатиращ, нараняващ, конкуриращ се без правила.  Днешните деца са изправени пред голямата опасност да загубят способността си да бъдат кооперативни, отзивчиви, любезни, всеотдайни, съпричастни, сътрудничещи, да умеят да съпреживяват проблемите на другите, да бъдат способни да прощават и да искат прошка.
Водени от тази благородна кауза, Ние организираме и от началото на втория учебен срок ще стартираме поредица от занятия в рамките на психолого-педагогическа програма „Толерантност.”  По време на занятията с нашите преподаватели, детето Ви ще се научи да цени своята уникалност и да формира способност  да признава правото на другият да бъде различен от него.  С тази програма ние целим, да активизираме позитивното отношение между учениците, да намалим нивото на насилие и агресия между тях, да заменим враждебността, индивидуализма, завистта, отрицанието, комерсиалния практицизъм с изконните човешки ценности, като хуманизъм, добротворство, благородство, търпимост, съпреживяване, взаимно разбиране и взаимна помощ.
В този процес на възпитание и обучение, Вашата помощ ще бъде изключително полезна за детето Ви.  За изпълнението на някои задачи, то ще се нуждае от Вашите съвети, инструкции, жизнен опит.  Моля, отговаряте на неговите въпроси, отделяйте необходимото време за работа с него, не се страхувайте да обсъждате интересуващите го теми. По този начин самите Вие получавате възможност, под формата на една или друга училищна задача, не само да му помогнете в конкретния случай, но и да общувате  по въпроси, които убедени сме, че и Вие оценявате като значими. Ще се радваме, ако активно подкрепяте своето дете и лично вземете участие в някои наши мероприятия в рамките на програмата.
Ние се надяваме на приятно и полезно сътрудничество с вас.
С уважение,
Приложение 3 Тест за изследване ниво на търпимост/нетърпимост към обкръжението
в процеса на общуване Име, фамилия: ……………………………...........................……клас ………, дата ……… Тестът е разработен от В.В.Бойко и позволява диагностика на толерантни и интолерантни нагласи, проявяващи се в процеса на общуване.
Инструкция: „Оценете в каква степен приведените по-долу твърдения са верни за Вас. Използвайте скалата за оценка, като в колонка бал, запишете съответните букви от скалата:
= а – не е вярно;
= б – вярно;
= в – по-вярно;
= г – най-вярно”
№ 
Твърдения 
Оценка
1.  Бавните хора обикновено ме изнервят 
2.  Дразня се от суетливите и недосещащите се хора 
3.  Трудно понясям крясъци, викове, непрекъснат хаос  
4.  Нестандарните и демонстративно-оригиналните хора ми действат отрицателно.  
5.  Безупречните във всички отношения хора ме карат да бъда бдителен.  
6.  Обикновено несъобразителни събеседници ме нервират.  
7.  Не мога да понасям хората-бъбривци  
8.  Отнасям се с безразличие към досадни пътници, които желаят да си говорят с мен при пътуване (самолет, влак, автобус)  
9.  Досадно ми е да разговарям с случайни хора, пътуващи с мен в едно превозно средство, които отстъпват на моите знания и култура.  
10.  Трудно ми е да намеря общ език с хора, които имат различно интелектуално ниво с моето.  
11.  Съвременните младежи често предизвикват неприятни чувства в мен със своя външен вид (облекло, прически, козметика, аксесоари).  
12.  Днешното младо поколение предизвиква в мен неприятно впечатление с липсата на културни интереси, грамотност и нежелание за труд.  
13.  Представителите на някои етнически малцинства и чужденци определено не са ми симпатични.  
14.  Има момчета и момичета, които просто не мога да понасям.  
15.  Не мога да търпя да работя с някого, който е с по-ниски умения и знания от мен.  
16.  Считам, че на грубостта трябва да се отговаря със същото.  
17.  Трудно ми е да скривам, ако човекът до мен м и е неприятен.  
18.  Дразня се от хора, които при спор се стремят да наложат своето.  
19.  Неприятни са ми самоуверените хора.  
20.  Обикновено ми е трудно да се въздържам да не направя забележка към някои озлобен или нервен човек, който безпокои другите в обществения транспорт (обществено място).   
21.  Имам навик да поучавам хората около мен. 
22.  Невъзпитаните хора се възмущават от мен.  
23.  Често се хващам в крачка, че съм започнал да „възпитавам” някого.  
24.  По навик често правя забележки на другите.  
25.  Обичам да командвам близките си.  
26.  Дразнят ме разни пенсионери, които в пикови часове се мотаят в обществени транспорт или създават навалица в магазините.  
27.  Да живея в една стая в хотел с друг човек, за мен е просто нетърпимо.   
28.  Когато партньорът ми не се съгласява с моята очевидно правилна позиция, обикновено ме обхваща раздразнение и гняв.  
29.  Проявявам търпение, когато ми възразяват.  
30.  Дразня се, когато партньорът ми не прави това, което искам от него.  
31.  Обикновено се надявам, че тези, които ме обиждат ще получат заслуженото си.  
32.  Често ме упрекват, че съм несговорчив.  
33.  Дълго помня обиди, нанесени ми от хора, които ценя и уважавам.  
34.  Не трябва да се прощава на хора, които под формата на глупави  шеги обиждат другите.  
35.  Ако човекът до мен засегне без да иска моето достойнство, аз със сигурност ще му се обидя.  
36.  Не приемам хора, които се оплакват на гърба на другите.   
37.  Вътрешно не одобрявам онези мои познати, които при всеки удобен случай разказват за своите проблеми и страдания.  
38.  Старая се да променя темата, когато някой започне да се жалва от своя семеен живот.  
39.  Обикновено без особено внимание изслушвам изповедите на другите.  
40.  Понякога ми харесва да се подразня някои хора в обкръжението ми.   
41.  Като правило, трудно правя отстъпки и компромиси за моя сметка.  
42.  Трудно ми е да общувам с хора, които имат неприятен и труден характер.  
43.  Обикновено трудно се адаптирам към общуване с нови съученици или приятели навън.  
44.  Старая се да поддържам отношения с хора от различни среди, интереси, желания и странности.  
45.  Често се придържам на принципа да отстоявам своята позиция, дори да зная, че другия е прав.   Обработка на резултатите:
Всяка от степените избрана от изследваното получава определен бал:
= а – не е вярно – 0 бал;
= б – вярно – 1 бал;
= в – по-вярно – 2 бал;
= г – най-вярно – 3 бал.
Тестът включва 9 скали, като към всяка скала се отнасят определени айтеми. Баловете се изчисляват както  по скали, така и като сумарен бал за целия тест. Максималния бал за всяка скала е 15, а сумарния – 135.  Колкото по-висок е бала, толкова по-силно е изразена нетърпимостта на изследваното лице към обкръжението му, т.е. лицето е интолерантно.
Оценката на отговорите по отделните скали позволява да бъдат установени по-точно характерните аспекти и тенденции.
Норми:
= за лекари – 40 бал; медицински сестри – 43 бал; социални работници – 42-43 бал; HR – 40-41 бал.
Скали:
Скала 1 – Неприемане и неразбиране индивидуалността на другия – от 1 до 5 айтем.
Скала 2 Използване себе си в качеството на еталон при оценка поведението и начина на мислене на другия – от 6 до 10 айтем
Скала 3.Категоричност или консерватизъм при оценката на другия – от 11 до 15 айтем
Скала 4. Неумение на скрие или тушира неприятни чувства при сблъсък с некомуникабилни качества на другия – от 16 до 20 айтем
Скала 5.Стремеж да превъзпита или да промени другия – от 21 до 25 айтем.
Скала 6. Стремеж да постави в подчинение и направи „удобен” за себе си другия – от 26 до 30 айтем.
Скала 7. Неумение да прости грешките на другия, допуснати поради неумение, незнание, непреднамерено – от 31 до 35 айтем
Скала 8. Нетърпимост към физически и психически дискомфорт, създаван от другият – от 36 до 40 айтем.
Скала 9. Неумение за приспособяване към характера, привичките и желанията на другия – от 41 до 45 айтем.
Приложение 4 Тест за изследване нивото на развитие на толерантност/интолерантност Име, фамилия: …………………………………………………… клас ………, дата ……… Инструкция: „Моля, прочетете посочените по-долу твърдения  и определете доколко сте съгласен  или несъгласен с тях.  Оценете Вашето съгласие или несъгласие по следния начин:
++    – напълно съм съгласен;
+      – до някъде съм съгласен (по-скоро „да”, отколкото „не”)
0 – нито „да”, нито „не” (нямам мнение)
- (минус) – слабо несъгласие (по-скоро „не”, отколкото „да”)
                  - -     (два минуса) – напълно несъгласие
 Постарайте се да бъдете искрен. Символите записвайте пред номерчето на всяко твърдение.
 Въпросник
 1.   Група, в която има много различни мнения, не може дълго да просъществува.
2.  Цивилизованите държави, не бива да помагат на изоставащите, нега те сами да решават проблемите си.
3.  Добре е, че по принцип малцинството има права да критикува решенията на мнозинството.
4. Децата на богатите не бива да имат права, да учат в различни от другите деца училища, дори и със собствените си пари.
5. Би било правилно, децата на другите етноси и чужденците, да учат в специални за тях училища, за да се ограничат контактите им с другите.
6.   Младите хора с дълги бради и коси са неприятна гледка за всички.
7.  Различните етнически групи в нашата страна, трябва да имат право, без да искат разрешение от официалната власт, да приемат свои закони, свързани с техните обичаи и традиции.
8.   Всички скитници и просяци трябва да бъдат накарани със сила да се трудят.
9.   Хората не са еднакви: някои са по-добри от останалите
10. Не е справедливо чернокожите от Африка, да стават ръководители на белокожи от Европа или Америка.
11. Външният вид на хората с черен цвят на хората се отклонява в някои отношения от нормите.
12.Източниците на съвременния тероризъм се крият в ислямската култура.
13.Да се инвестира в районите (гетата), в които живеят бедните (роми, имигранти) са ненужно похарчени пари.
14. Циганите са точно толкова полезни на обществото, както и представителите на другите етноси.
15. Дори най-странните хора с необикновени увлечения и интереси, трябва да имат право да защитят себе си и своите възгледи.
16. Уверен (а)  съм, че хората с тъмен цвят на кожата от Африка и тези с бял цвят – от Европа и Америка, нямат никакви различия в умствените си способности.
17. Човек, който обича повече друга държава и помага на нея повече от своята, трябва да бъде наказан.
18. Считам, че трябва да се ограничава притока на имигранти от други страни в Европейския съюз.
19. Не е справедливо, хората от бедните страни, които пристигат в развитите страни, дори и да станат граждани на тези държави, да не могат да получат престижна работа наравно с местните.
20. Всички мюсюлмани по своята същност са еднакви.
21. Ако трябва да определим всички „за” и „против”, то със сигурност следва да отбележим, че представителите на различните раси са различни способности и таланти.
22. Когато виждам мърляви хора, си казвам, че това е тяхна лична работа.
23. Има нации  и народи, към които не бива да се отнасяме снизходително, а има и такива, към които трябва да сме подозрителни и внимателни.
24.  Трудно бих си представил, че мога да имам приятел, които има друга вяра.
25.  Това, че хората имат различни възгледи, интереси, увлечения е само от полза за обществото.
26.  Дразнят ме писатели, които използват чужди и непознати думи.
27. Хората трябва да бъдат оценявани само по техните морални и делови качества, а не по произход – дали са бедни или богати, дали са чернокожи или белокожи и пр.
28.  Религията трябва да бъде само една.
29.  Хората, които извършват многократно престъпления, не могат да станат по-добри.
30. Колкото повече етнически групи живеят в една държава, толкова по-богата на култура е тя.
31.  Човек, който не се съгласява с моето мнение, предизвиква в мен раздразнение.
32.  Аз много добре зная какво е добро и какво не е добро за всички нас и мисля, че другите също са длъжни да разбират това.
33.  Човек трябва да избира за съпруг (съпруга) лице, което е от неговата етнос и националност (българин избира българка; ром избира ромка; германец избира германка и т.н.)
34.  Иска ми се да поживея известно време в друга държава.
35.  Всички, които просят са мързеливи измамници.
36. Хората с друга култура, обичаи, навици, обикновено плашат или настройват враждебно хората около тях.
37. Всеки опит за нарушаване правата на хората от други етнически групи и нации, трябва да бъде обявен за престъпление и да се наказва.
38.  Много е важно да бъдат защитавани правата на малцинствените групи в една държава, както и на тези с други възгледи и интереси.
39.  Хората трябва да бъдат по-търпеливи към различните други. Заради спокойствието и съгласието в обществото, следва да се правят отстъпки. 
40.  Всеки междунационален или междуетнически конфликт може да бъде разрешен по пътя на преговорите и взаимни отстъпки.
41. Хората от други раси и националности са нормални хора, но аз не бих избрал някой от тях за приятел.
42.  Повечето престъпления в модерните държави се извършват от имигранти.
43.  Със сигурност ще живеем много по-добре, ако се избавим от психично болните и недъгави хора.
44.  Да направиш отстъпка, това означава да покажеш слабост.
45.  Властите в страната трябва да забраняват пристигането тук на бежанци от икономически слаборазвити държави, тъй като те увеличават ръста на престъпността. Обработка и интерпретация на резултатите
За оценката на всяко твърдение изследваното лице получава определен бал.
«+ +»  - 2 бала;
«+» - 1 бал;
 «0» - не получава бал;
«-» -  минус 1 бал;
 «- -» - минус 2 бала.
Крайният резултат се получава чрез отчитане на баловете, като се имат предвид знаците им – при „+” баловете се събират, а при „-„ се изваждат.
При това отговорите на въпроси:  3, 7, 14, 15, 16, 18, 19, 22, 25, 27, 30, 34, 37, 38, 39, 40 знакът не се променя,
А при отговорите на въпросите:  1, 2, 4, 5, 6, 8, 9. 10, 11, 12, 13, 17, 20, 21, 23, 24, 26, 28, 29, 31, 32, 33, 35, 36, 41, 42, 43, 44 45, знакът се променя с противоположен.
Пример:  Ако изследваното лице е отговорило първия въпрос със положителни знаци  „+” или „++”, тогава съответно знака се променя с противоположен, т.е. съответно се изважда от бала 1 бал и 2 бала.
Скали:
 = от минус 90 до минус 45 – високо ниво на интолерантност;
= от минус 45 до 0 – невисоко ниво на интолерантност;
= от 0 до 45 – невисоко ниво на толерантност;
= от 45 до 90 – високо ниво на толерантност.
Приложение 5 Тест за определяне степента на търпимост и уважение към чуждото мнение Цел: Определяне приблизителната степен на търпимост и уважение към чуждото мнение.
Инструкция: Предлагаме Ви 8 въпроса, всяко от които има по два отговора. От Вас се иска да изберете едно от тези твърдения, което отговаря най-много на Вас. Избраният отговор (буква) обградете с кръгче
Въпросник
1. Предстои Ви да играете в ролева игра. Какво най-много би Ви допаднало?
а) бихте играли с тези, които все още не знаят правилата;
б) бихте участвали с тези, които признават и познават правилата.
2. Спокойно ли посрещате жизнените проблеми и трудности?
а) да;
б) не.
3. Болезнено ли преживявате ситуация, при която трябва да се откажете от свой проект, защото аналогичен е предложил ваш съученик, но преди вас?
а) да;
б) не.
4. Предизвиква ли у Вас неприязън съученик, който не признава правилата на общоприетото поведение?
а) ако не нарушава допустимите граници, това не Ви интересува;
б) неприятно Ви е, защото не бихте се въздържали от намеса.
5. Може ли лесно да намерите контакт със съученици, които имат различни вярвания, убеждения, намерения, обичаи, интереси?
а) трудно Ви е да направите това;
б) сравнително лесно.
6. Как реагирате на шеги, обект на които сте Вие?
а) не понасяте да си правят шеги с Вас, нито харесвате шегаджиите;
б)опитвате се да намерите отговор в същата шеговита форма. 
7. Съгласни ли сте с битуващото в класа общо мнение, че повечето от съучениците се опитват да се държат не като самите тях, а да се показват в по-добра светлина, отколкото са.
а) да;
б) не;
8. Намирате се в компанията на Ваш познат, който става обект на силен интерес от другите. Вашата реакция:
а) неприятно Ви е, че цялото внимание е отделено на него, а не на Вас;
б) радвате се на познанството си с този човек. Обработка на резултатите
Данните се обработват по ключ: 1-б,  2-б,  3-б,  4-а,  5-б,  6-б,  7-а,  8-б. Всеки отговор, съвпаднал с ключа получава 2 точки. Всички балове се сумират.
Резултати
От 0 до 4-ти бала.  Притежавате висока степен на упоритост и непреклонност. Често Ви се случва да насаждате мнението ди на другите.  С този характер трудно бихте поддържали нормални отношения с хората, които мислят различно от Вас.
От 5 до 12 бала. Вие сте способен твърдо да отстоявате мнението си, но  и безусловно умеете да водите диалог.  Ако прецените, то бихте променили  убежденията си.  Същевременно сте способен на излишна рязкост, неуважение към събеседника.   В такива случаи бихте влезли в спор със събеседник, който има слаб характер.  Не сте в състояние напълно да отстоявате своята гледна точка, използвайки убедителни аргументи.
От 14 до 16 бала. Имате твърди убеждения, но те са съчетани с тънкост и гъвкавост на ума.  Можете да приемете всяка идея и с разбиране бихте се отнесли към нейната парадоксалност. Критичен сте към себе си и не считате мнението си за последна инстанция.  Способен сте да коригирате погрешни възгледи и да се отнасяте с уважение към тези на събеседника си.

Следва продължение - част 7
 

Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 5
 
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Предразсъдъкът е схематизирано отношение на човек към друг човек или към група от хора, за които обикновено, носещият предразсъдък разполага с нищожно малко информация.  Предразсъдъкът може да се формира и на база негативни последици от връзка с определен човек, който принадлежи към някаква социална група. Тогава човек обобщава, генерализира частния опит и го разпространява върху цяла група от хора, с която е идентифицирал този човек. 
Трябва да се прави разлика между предразсъдък и стигма.  Стигмата е етикет, който носи негативен оттенък.  Предразсъдъка също е стигма, който не винаги  носи  отрицателен оттенък.  „Всички жени са добри майки”– това е предразсъдък, а „Всички баби са неспособни да отглеждат внуците си” – това е стигма.
Много често човек приема за истина предразсъдъка, без да извърши проверка за неговата истинност, само поради факта, че принадлежи към определена група, в която този предразсъдък вече е приет за истина. Съществуват различни видове предразсъдъци. Те могат да са свързани с пола (сексизъм), възрастта (ейджизъм, ажизъм), националната или етническа принадлежност (етноцентризъм, национализъм), професия, местоживеене, социален статус, материално положение, религиозна принадлежност, сексуална ориентация (хомофобия), определени интереси на хората, здравословно състояние на човек (хора в неравностойно положение) и пр.
При предразсъдъците важи едно правило: Колкото с по-малко информация и с по-ограничен жизнен опит разполага човек, толкова по-голяма е вероятността да приеме предразсъдък. 
Предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение. Предубедените хора често проявяват неспособност при преработката на информация по отношение на обектите към които са предубедени.
Предубедената личност – „авторитарна личност.” Доказана е връзка между тези два конструкта. Изследвания (Тиодор Адорноу) показват, че авторитарната личност има следните характеристики: 1) често е твърда в убежденията си; 2) признава „конвенционалните” ценности; 3) не търпи слабост (нито у себе си, нито у другите); 4) проявява силна склонност към наказанията; 5) мнителна е и проявява прекомерно уважение към властта.
F-тест за ниво на авторитарност
1. За престъпленията от сексуален характер като изнасилване и нападения на деца, само затворът не е достатъчен; такива престъпници би трябвало публично да бъдат бити с пръчка или подложени на още по-тежко наказание.
2. Повечето от хората не съзнават какво голямо влияние оказват върху живота ни заговорите, устройвани на тайни места.
3. Послушанието и респектът към властта са най-важните добродетели., на които децата трябва да се научат.
Висока степен на съгласие с подобни твърдения означава авторитарност.
Установено е, че ако родителите са използвали в отношенията си с детето строга дисциплина и суровост, както и заплахата за оттегляне на обичта си към тях (условна обич), по-късно стават авторитарни личности, които запазват уважение към официалната власт, но мразят други социални групи (привнасят агресия). Детството на такива деца е зависимо, контролиращо, ограничаващо, наказващо от страна на родителите.
Политически непопулярните възгледи и становища не са критерий за определянето на предразсъдъци, както и политически популярните гледни точки не са признак за отсъствието на такива. В социалните науки предразсъдъкът се разглежда главно като продукт на социални стереотипи.
Четири основни причини за предразсъдъка: 1) икономическо и политическо съперничество или конфликт, 2) пренесена агресивност, 3) потребностите на личността и 4) конформизъм.
Един от факторите за формиране на предразсъдък е свързан с необходимостта на човек на оправдае собственото си поведение, да се спаси от чувството за вина и да се окичи с етикета „добродетел” или поне, че е направил така, както всеки един на неговото място.
Например, ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас.
Друг фактор за формиране на предразсъдък е потребността на хората от висок статус и власт.  Изследвания доказват, че колкото по-ниско стъпало заема човек в социалната йерархия (по-ниски доходи, по-непристижни професии, по-малко значими контакти, по-ниско материално благосъстояние) и има по-малко власт (липса на престижни, ръководни постове, липса на обществено влияние и авторитет), толкова е по-предубеден. Например, нискостоящият е много по-предубеден по отношение на раси, полове, възраст, сексуални ориентации и пр., отколкото този с власт и висок социален статус. Не случайно в членската маса на редица асоциални групи с дискриминационна ориентация  преобладават лица с нисък социален статус.  Обяснението е: 1) имат силна потребност да се самоутвърждават над някого; 2) разглеждат дискриминираните, като конкуренция; 3) недостатъчна грамотност и образование; 4) силно фрустрирани и по-агресивни.
Механизъм за формиране на предразсъдъка  („Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън)
Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство. Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост.
Ще определим предразсъдъка като враждебна или отрицателна нагласа към дадена група, формирала се въз основа на погрешна или непълна информация. Българските думи, които най-точно отразяват смисъла на определението, дадено от автора, са „предубеждение”, „предубеденост.”
Пример за формиране на предразсъдък „ейджизъм”
Малката Мери получава сервиз „Сузи — Домакиня” („пълен комплект със собствена фурничка”) за своя рожден ден: на деветгодишна възраст тя вече има изработен условен рефлекс да мисли, че мястото й е в кухнята. Този рефлекс е така дълбоко залегнал, че баща й е убеден в генетичния произход на „домакинското чувство.” Този пример съвсем не е плод на въображението. Изследвания, проведени от Рут Хартли, показват, че на пет години децата вече имат ясно изразена представа кое е подходящото държание за жените и за мъжете. Тази неосъзната идеология може да има сериозни последствия за обществото. Например Джийн Липман-Блумен съобщава, че огромното мнозинство от жените, които от ранно детство са възприели традиционен възглед за ролята, свързана с пола им (т. е. „мястото на жената е вкъщи”), не се стремят към по-високо образование; от друга страна, жените, възприели по-егалитарен поглед към ролите, свързани с пола, проявяват много по-голям стремеж да получат по-високо образование.

Експеримент на Мюзафер Шериф за формиране на предразсъдък
Изследваните лица са били нормални, добре приспособени дванадесетгодишни момчета, които са били случайно разпределени в две групи — „Червени дяволи” и „Булдози.” Децата във всяка група се приучват да работят съвместно. Това се постига с организирането на дейности, при които членовете на всяка група са силно зависими едни от други. Например момчетата във всяка група е трябвало заедно да работят, за да построят трамплин за скокове към плувния си басейн, да приготвят храна за цялата група, да построят въжен мост и други.
След като се е развила силна сплотеност сред членовете на всяка група, почвата е била подготвена за внасянето на конфликт. Изследователите постигат това, като организират поредица дейности със състезателен характер, в които двете групи се изправят една срещу друга — например в игри като футбол, бейзбол и теглене на въже. За да се засили напрежението, на отбора победител се присъждат награди. Това довежда до известна враждебност и лошо чувство по време на игрите. Като допълнение изследователите измислят доста безскрупулни начини, за да въвлекат групите в ситуации, които са специално планирани да създадат конфликт. В една от тези ситуации се организира лагерно празненство. Експериментаторите подготвят нещата така, че „Червените дяволи” да могат да пристигнат много по-рано от „Булдозите.” Подготвени са два напълно различни вида закуски: половината от храната е прясна, привлекателна и апетитна, а другата половина е скашкана, неапетитна и отблъскваща. Вероятно поради вече зародилото се съперничество момчетата, пристигнали по-рано, прибират по-голяма част от съблазнителните закуски и оставят по-неинтересните, неапетитни, скашкани и развалени храни на противниците си. Когато членовете на „Булдозите”" пристигат и виждат как са измамени, ги обзема разбираемо раздразнение — раздразнението им е толкова силно, че започват да наричат другата група с най-различни обидни имена. Тъй като „Червените дяволи” са убедени, че заслужават това, което са си взели (кой превари, той натовари), те са възмутени от това поведение и реагират по подобен начин. Словесните обиди прерастват в замерване с храна и за много кратък срок се разгаря истинска схватка.
След този инцидент игрите със състезателен характер се прекратяват и се организират редица дружески контакти между групите. След като вече се е породила неприязън обаче, простото отстраняване на съперничеството не може да заличи враждебността. Тя дори продължава да се засилва, когато двете групи се занимават с такива миролюбиви дейности като гледане на филми. Накрая експериментаторите успяват да намалят враждебността.
Конформизмът, като причина за формиране на предразсъдък
Доказано е, че колкото една личност е по-конформно настроена (отстъпчива, съобразяваща се, подчиняваща, придържаща се към обществените норми), толкова по-бързо и лесно възприема и усвоява предразсъдъците на групата си.  Освен това, много от предразсъдъците се приемат за абсолютни истини, без проверка на данните.  И не на последно място – самите норми и институциите могат да създават предразсъдъци, чрез актове или манипулация.
Възраст: без ограничения
Продължителност: най-малко 60 мин.
Цел: да се запознае групата с различните видове предразсъдъци
Провеждане на упражнението
Добре е занятието да започне с разказ за предразсъдък. Тук предлагаме следния текст:
В едно далечно малко село живеела млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и тя била съвсем сама в малката си колиба в края на селото. Един ден, докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена невестулка да лежи свита до един храст. Без да се колебае дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо щяло да й бъде другарче...
Не след дълго невестулката оздравяла и макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла от нея, била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер. Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били възможностите...
Така си минавали дните, докато един следобед не й се наложило да излезе за малко и да остави детето си съвсем самичко вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор, не можела да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в очите...
Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно, което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от собствения си оскъден залък... В замяна на нейните грижи то в първия удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...
Точно в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач...
Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро змия...
Тогава жената разбрала всичко – току що е убила невестулката, която спасила живота на бебето й...
Следва обсъждане:
= Какво искате да споделите, след като чухте тази притча?
= Откривате ли в нея предразсъдък?
= Какво е значението и последиците от този предразсъдък?
= Интерпретирайте фразите: 
• „Предразсъдъците са второто име на обществото ни.”
• „Да разбиеш атома е по-лесно, отколкото предразсъдъците на хората” – Айнщайн.
• „Предразсъдъците ограничават и заличават човешкото в нас.”
• „Единственият затвор за човека е клетката от предразсъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от коя страна на решетката си?
• „Лошият човек е като въглена, ако не успее да те изгори, то ще те очерни.”
• „Мнозина хора са усвоили широка гама от предразсъдъци, докато са седели на молената на майка си или баща си.”
Участниците се разделят на подгрупи (по 2-4 човека) и се раздават сценарии. Тук могат да се подготвят ситуации, които са характерни за конкретния град (училище), дори клас.
Обсъждане:
= Какво е общото при всички изиграни сценарии?
= Известно ли ви е сега какво означава понятието предразсъдък?
= Защо в сценариите хората винаги се придържат към тези модели?
= Как се чувстват жертвите на предразсъдъците?
= Заслужават ли жертвите на предразсъдъците такова отношение?
= Можете ли да си припомните дали вие не сте били жертва на предразсъдък?
= Когато сте били жертва как сте се чувствали?
= Как според вас могат да се предотвратят подобни ситуации?
Сценарии
(1) Анастасия е девойка на 18 години, току-що е завършила своето средно образование. Завършила е със успех на 5.25. Тя е добро дете на своите родители. Опитала е да кандидатства във висше учебно заведение, но не и е достигнал бал. Ще и се наложи да опита следващата година отново. Сега обаче тя търси работа, за да помогне на своите мама и татко и за да има средства за самата себе си. Анастасия се явява на интервю за работа. Работодателят – собственик на голяма верига магазини за хранителни стоки е насрочил ден за приемане на нови работници. В залата има поне още 20 жени, а местата са само 10. Анастасия е най-младата от тях.  Когато идва нейния ред, след обмяна на няколко думи, работодателят и казва: „Госпожице, на нас ни трябват улегнали жени, такива, които имат семейства и знаят да пазят хляба си. Вие сте твърде млада, твърде неопитна и според мен това би попречило на бизнеса ми. Препоръчвам Ви да потърсите друга работа за себе си, може би сервитьорка или продавач на балони в някой цирк.”
(2) Марчело е мъж на около 55 години, добре сложен, висок, строен, здравеняк, с приятна външност и запазен за годините си вид. Вече от около година Марчело се е оттеглил от активен живот, след като над 30 години е работил като професионален войник и специалист в сферата на автотранспорта. Бил е на множество мисии зад граница.  В армията той е научен на дисциплина и отговорност. Умее да поема рискове и големи натоварвания. Амбициозен е и има високо чувство за себеуважение. Колкото и да му се иска да се оттегли в заслужена почивка, Марчело не е на себе си в това ново състояние – иска му се да работи. Днес в сутрешния вестник той намира обява за работа, в която пише: „Фирма за експресни куриерски услуги търси шофьор на лекотоварен автомобил на пълен работен ден.  Изисквания: професионален опит не по-малко от 2 години, професионално свидетелство за управление, чувство за отговорност, желание за работа в екип, начална заплата 2700 долара месечно.” Марчело позвънява на посочения телефон и говори с жена, която е наоколо 50 години, според Марчело:
= „Добър ден, казвам се Марчело Джонс, удобно ли е да говорим?
= Да, кажете.
= Обаждам се по повод обявата за работа, публикувана в сутрешния градски вестник.
= Е, и …
= Искам да попитам, дали бих могъл да кандидатствам.  Условията, които са публикувани ме удовлетворявам, а изискванията покривам.
= Чуйте господине, Вие на колко години сте?
= На 55 !
= Не става, трябват ни млади момчета. Потърсете другаде работа.”
(3) Джесика е на 28г., американка второ поколение. Нейните родители са мюсюлмани,  имигранти от Ирак и живеят в щатите повече от двадесет години. Семейството и уважава и се придържа към националните и верски традиции на родината-майка – Джесика и двете и сестри също съблюдават тези правила. Днес Джесика е закупила специален вестник за обяви и се е заровила в колонките за работа. От няколко седмици тя е на трудовата борса, след като фабриката, в която е работила била фалирала. В едно от съобщенията тя намира условия, които я удовлетворяват. Става дума за работа в голям магазин за облекло. Търсят се продавачи.   Още същият ден следобед тя е в магазина за интервю с управителя. По време на разговора работодателят и заявява: „Вижте млада госпожо, фирмата има политика – не позволяваме на работниците по време на работа да носят на главите си шапки, шалове или каквото и да било. Ние приемаме това като неуважение към клиентите ни. За съжаление точно Вие не можете да работите тук.” 
(4) Елена е ученичка в 8 клас. Тя е отговорна млада дама. Постига отлични резултати в обучението си. Има много приятели. През уикенда тя и майка и посещават голяма разпродажба на дрехи. Днес в първия учебен ден на седмицата Елена пристига на училище с нова рокля. Приятелките и я питат от къде я е купила. Казват и, че я харесват и те също биха си купили.  Тя заявява, че през уикенда заедно с майка си са посетили голяма разпродажба в близкия град и за я закупили от магазин „секънд-хенд.”  Когато чуват това,  една от съученичките и казва: „Ха, значи ти си бедна. Родителите ми никога не биха ми купили такъв подарък, а аз не бих го приела. Чудя се как може хората да се обличат с такива дрехи. Падна ми в очите.”
(5) Асен е ученик в 5 клас. Тази година е преместен от друго училище в сегашния си клас. Неговите родители са променили работата си и сега всички живеят тук. Асен никого не познава.  Той е възпитано, приветливо, вежливо момче.  От начина му на общуване личи, че родителите му са отговорни хора. Той е добре облечен. Външния му вид е много специфичен и развеселяващ, защото има черна къдрава коса, чийто дълги кичури падат над лицето му. Усмивката му е пленяваща и разкрива бели като бисери зъби.  На бузите си има малки ямички, които му придават допълнителен чар. Още през първия учебен ден създава много контакти с новите си съученици. Всички се трупан около него – интересен им е.  Асен разказва за себе си с неприкрито доверие към новите си приятели. В един момент към групата се приближава ученик от друг клас, той е с две години по-голям и пита: „Ти май не си българин, а? Ей, ти да не си от ромския етнос? Ако си такъв, нямаш работа тук. Изчезвай. Ей, деца този май наистина не е българин, недейте да общувате с него.”
(6) Анета е на 12г. тя наскоро се е преместила от малкия си роден град в големия мегаполис, тъй като родителите и са започнали работа тук.  Тя говори със странен акцент, който издава, че е от провинцията.  Съучениците и бързо забелязват това и започват да я дразнят.
(7) Фирма за преводи настоява всички кандидати за работа като преводачи да имат свидетелства за правоуправление на МПС, тъй като понякога се налага да предават или да приемат материали от клиенти.
(8) Мъж на около 60 години работи с екип от колеги на 20- и 30-годишна възраст. Екипът, включително и началникът, често излиза заедно след работа, но не кани по-възрастния мъж. Той разбира, че по време на тези излизания те обсъждат проблеми, свързани с работата и се чувства изолиран.
(9) Жена кандидатства за работа във фирма за кетъринг. Отказват да я назначат на основание на
факта, че фирмата назначава само хора с официални документи за квалификация в областта на кетъринга. В последствие тя разбира, че мястото е било предложено на неин приятел, интервюиран след нея, който също няма такава квалификация, но е с различен цвят на кожата.
(10) Млада жена работи в ИТ компания. Тя поема все повече и повече отговорности, но началникът й отказва да я повиши, като заявява, че е прекалено млада и няма да се ползва с уважението на останалите членове на екипа.
(11) Мъж работи в бар. Колегите му разбират, че е хомосексуалист и непрекъснато правят забележки и се смеят на сексуалните му предпочитания.
(12) Алена и Саша са на 11 години, ученички в 5 клас.  Днес следобед те решават да поиграят с топка в училищния двор, тъй като времето е хубаво.   На футболната площадка за изненада няма никой и те решават да играят на футбол – Алена ще пази на вратата, а Саша изпълнява дузпи.  По улицата преминават група момчета на тяхната възраст, спират се край оградата и започват да крещят, че това не е игра за момичета, че са неспособни да ритат топката.  Алена и Саша се спогледали и в този миг разбрали, че и двете преживявали едни и същи чувства. Те били обидени и наранени от непохватните и незрели подхвърляния на мъжката компания.
(13) Лопес обича рок-музика. Наскоро той е бил при своя братовчед в друг град, който е известен рок-музикант и по негов пример си е поставил на едното ухо обеца с щипка. Днес той отива на училище. Негови съученици още на двора започнали да му подвикват: „Ей, Лопес, каква е тази обеца на ухото ти? Ти да не си жена. Само жените носят обеци. Какъв мъж си ти!”
(14)  Сестрата на Мина е инвалид и използва инвалидна количка. Вчера Мина беше поканила свои съученици в къщи, за да им покаже хубав нов филм.  Когато се появила обаче сестра и Глория всички гости си заминали един по един от къщата. На другия ден в училище всички обсъждали сестрата на Мина.
(15)  Аминна е мюсюлманка. Тя винаги носи на главата си забрадка, дълги дрехи и не се храни в столовата. Нейни съученички и се присмиват заради облеклото и, а едно момче от класа и дори я карал да яде свинско месо.
(16) Катя  е на 17 години. Тя решава да покани в дома си неин приятел, с който имат връзка от няколко месеца.  Тя съобщава на родителите си, че приятелят и е чернокож. Каква би била реакцията на родителите?
(17) Довършете изреченията:
Когато г-жа „А” и г-н „Б” сключат брак и заживеят съвместен живот:
= Съпругата трябва да  …
= Съпругът трябва да …
Когато децата на г-жа „А” и г-н „Б” имат рожден ден, те им подаряват най-често:
= На 3-годишната Моника …
= на 5-годишния Джейк …
Домашна работа
На учениците се поставят няколко задачи по избор: 
= Да подготвят кратко есе на тема някоя от характеристиките на интолерантността. Темите се раздават по време на занятието на всеки един ученик:
Примерни теми: социални стереотипи, сексизъм; расизъм; дискриминация, сегрегация, експлоатация, ксенофобия, национализъм, фашизъм, етноцентризъм, репресия, геноцид, търсене на врага, шовинизъм, хетерошовинизъм, хетеростереотип.
= Да проведат разговор с родителите си и да се опитат да открият, дали техните родители са свободни от дискриминационно отношение или не. Да подготвят примери, които да споделят пред групата.
= Да проведат изследване спрямо родителите си, като приложат анкетна карта със следните въпроси:
1  Днешните богати хора са …
2  Гражданите на Европейския съюз са …
3  Днешните политици са …
4  Българите са …
5  Българите, напускащи България са …
6  Пристигащите в България имигранти са …
ЕКСПРЕСЕН ВЛАК
Възраст: над 12 години
 Продължителност: 40 мин.
Цел:
= разкриване на налични предразсъдъци в групата;
= осъзнаване неизбежността на предразсъдъците;
Стимулен материал: Предварително се подготвя списък с пътниците.
Списък:
= циганка
= явен хомосексуалист
= млад човек, болен от СПИН
= небрежно облечена жена с малко дете
= любопитен влах, който непрекъснато ви прави комплименти
= човек от село с голям прашен чувал и работни дрехи
= африкански студент (чернокож)
= бивш затворник
= мюсюлманка с традиционно облекло
= полицай
= тийнейджър с вид на наркоман, с оцветена коса, множество татуировки, обици, гривни и ланци;
= инвалид в инвалидна количка
= китаец, който е извадил странна храна със силни подправки;
= човек, говорещ неразбираем език
= последовател на религиозно течение „кришна”
= престарял свещеник
Провеждане на упражнението
На всеки участник се предоставя списък. Водещият поставя въпроса: „С кои от тези хора най-малко бихте искали да пътувате в едно купе?.” От учениците се иска да определят три лица, които са най-малко предпочитани и да направят три най-предпочитани избора.
След това участниците се разделят по групи от по трима човека.  Всяка група представлява купе. Те заемат и по този начин места в класната стая.  Целта е да се направи ранжировка по списъка по такъв начин, че да се определи четвъртия спътник. След това групата се събира заедно и обсъжда различните избори на групите.
Обсъждане:
= Трудно ли ви беше да стигнете до единно мнение?
= Защо при различните групи подредбата се оказа различна?
= Защо при всички (или някои) групи някои отговори съвпаднаха?
= Какви могат да са причините на един човек, да не желае за спътник някого? Кога взимаме решение ръководени от страх, от отвращение, от неприязън?  Колко в тези случаи подобно решение е обосновано?
= Какво можем да направим в такива случаи с нашите чувства?  И нужно ли е въобще да правим нещо?
= Според вас чувствата ли са тези, които ни карат да вземем такова решение или нещо друго?
= Ако вие се окажете в тази ситуация (на нежелан в купето), как бихте се чувствали?
= Как бихте постъпили все пак, ако се окажете в едно купе с човек, който е нежелан от вас?
= Имали ли сте случаи, при които сте попадали в такава ситуация и сте се държали зле с хора, които не ви се нравят?
= Виновни ли са хората, с които ние не желаем да пътуваме?
= Какво според вас те биха почувствали, когато срещнат нашето недоволство?
= Как според вас е най-добре да се постъпи в такива случаи?
Домашна работа
= Вземете с вас предоставения ви списък и се опитайте да приложите упражнението на родителите си, като анкетирате отделно мама и татко.  Получените отговори ще споделите при следващата среща. 
= Помислете върху темата: „Как да се преборим с предубедеността към другия?”
ЖЕНСКА РАБОТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= да се изследват предразсъдъците и социалните стереотипи, свързани с половете;
= да се запознаят учениците с дискриминацията по полов признак;
Стимулен материал:  Подготвя се въведение по темата „Дискриминация по полов признак”, списък с професии и занимания и бланка за отговори.
Провеждане на упражнението
Упражнението обхваща три фази:
Първа фаза: Групата се разделя на две подгрупи по полов признак.
На учениците се предоставя списък с различни професии. Избира се един от тях за „регистратор.” От тях се иска да прочетат всяка една професия и да определят , коя работа е за жени и коя за мъже.
Списък:
= журналист
= готвач
= детегледачка
= шофьор
= санитарен техник
= зъболекар
= пилот
= президент
= кмет
= секретар
= пожарникар
= ветеринар
= бръснар
= лекар
= юрист
= писател
 = учител
= химик
= медицинска сестра
= танкист
 = съдия
След приключване на ранжировката, всяка група оповестява подредбата си.  Регистраторът отбелязва подредбата, като следи за съвпадения и различия. След това той прочита своята ранжировка. Следва обсъждане на професиите. Иска се аргументация за всяка една подредба. Пита се на какво се дължат различията.
Втора фаза:
На участниците от двете групи се предоставя списък с дейности:
= готвене
= купуване на продукти
= почистване
= изхвърляне на боклука
= игра с детето на футбол
= четене на детето преди заспиване
= ремонт на електроповреди
= измиване на съдовете
= поливане и грижа за цветята
= забиване на пирони
= ремонт на колата
= печелене на пари
= разходка на детето в парка
= грижа за детето в детския кът
= помагане на детето за училищните му задачи
След това водещият иска всяка една група да обясни своите избори.  Той поставя въпроса така: „Какво не може да прави жената? Или какво може да прави мъжът?  Какво могат да правят и двата пола?
Водещият се стреми с допълнителни и въпроси да подтиква групата в списъка на двете групи да се впишат всички упоменати професии.  И накрая: „Какво научихте от тази игра?”
Трета фаза:
Водещият дава на двете групи списък от незавършени изречения, които трябва да бъдат допълнени устно. Момичетата отговарят на въпросите за момчета, а момчетата – на въпросите за момичета.
Момичетата …, а момчетата  …
Момичетата обичат …, а момчетата …
Момичетата добре се справят с …, а момчетата с …
Момичетата не обичат …, а момчетата …
Момичетата считат, че момчетата …, а момчетата считат, че момичетата …
След това групите се оттеглят за самостоятелна работа. Предоставя им се време от около 10 минути. От момичетата се иска да подготвят описание на „типично момче”, а от момчетата – на „типично момиче.”
След това групите се събират заедно и обсъждат проектите си.  Сравняват ги. Всяка група изразява съгласие или несъгласие с казаното от другата, като привежда примери и аргументи.
Обсъждане:
= По кои характеристики групите достигнаха до едно мнение?
= По кои характеристики групите не достигнаха до едно мнение?
= Защо според вас момичетата мислят за момчетата не това, което момчетата мислят за себе си и обратно?
= Всичките ли, намиращи се тук момичета съвпадат с описанието на „типичното момиче” дадено от момчетата и обратно?
= Кои елементи от описанията можете да определите, като стереотипи и предразсъдъци?
Обяснение на термина „секстизъм” – дискриминация по полов признак.
Домашна работа
Обърнете внимание как във вашето семейство са разпределени домашните задължения. Попитайте родителите си.  След това направете списък в две колонки на „мъжките” дейности – тези които извършва твоя татко и „женските „ – твоята майка. Преброите ги и напишете под колонките техния сбор. Сравнете  кой във вашето семейство извършва повече дейности, от които семейството се нуждае. Ако забележите големи разлики, помислете как бихте разпределили тези дейности, за да бъдат почти по равно разпределени. Попитайте отделно двамата си родители, като им поднесете списъка си: „Защо се случва така?” Донесете списъците си при следващата среща, на която ще обсъдим резултатите от вашите проучвания.
ДИСКРИМИНАЦИЯ
Дискриминацията е отношение, при което се извършва лишаване на определена група от хора или отделен член на тази група от права или възможност за реализиране на права, в качеството му на член на тази група.  Дискриминация може да възникне във всяка социална група – в училищния клас, в училището, дори в държавата.
Възраст: над 11 години
Продължителност: около 90 минути 
Цел:
=  запознаване на участниците с понятието;
=  привличане вниманието на участниците към проблема в обществото;
=  въвличане на участниците в ролята на дискриминирани;
=  иницииране търсене на възможности за адекватни реакции при дискриминация;
Провеждане на упражнението
Водещият обяснява на участниците понятието „дискриминация.”  След това се обръща към учениците: „Досещате ли се за някакъв пример за дискриминация в обществото (във вашето училище, във вашия клас)?”
След това водещият разделя групата на подгрупи от по 3-ма ученика.  Всяка група получава задача да работи по един вид дискриминация.  От групата се иска да помислят и изиграят сцена, илюстрираща този вид дискриминация.  След това, един от участниците е длъжен да обясни на всички, в какво се изразява дискриминацията и как трябва да бъде възстановена справедливостта.
Задачи:
Дискриминация на момичетата по време на спортните занятия
Дискриминация на представителите на някои етноси при наемането на квартира.
Дискриминация на немлади хора при приемане на работа.
Дискриминация на бременни и инвалиди.
Дискриминация на подрастващите по предпочитания към определено облекло в училище.
Дискриминация на бедно облечени хора, при посещения на обществени места (ресторанти, магазини)?
Дискриминация на хора, изповядващи различни религии.
Дискриминация на жените в армията.
Дискриминация на имигранти (чужденци).
Дискриминация по сексуална ориентация.
Допуска се водещият да окаже съдействие на групи, които се затрудняват.
Обсъждане:
= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „жертва” на дискриминацията.
= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „дискриминиращи”
= Как намерихте път за решение на проблема?
= Срещу кого обикновено е насочена дискриминацията?
= Защо въобще се появява дискриминацията? Считате ли, че само конфликтът на интереси е причина за дискриминацията?  Има ли още нещо, което поддържа дискриминацията „жива”?
= Кой обикновено инициира акта на дискриминация?
= Как обикновено се държат хората, които присъстват на акт на дискриминация?
= Как се чувстват жертвите на дискриминация?
Домашна работа
Като използвате знанията си за понятието „дискриминация”, проведете разговор с родителите си и им задайте следните въпроси: „Били ли са обект на дискриминация някога? и Играли ли са ролята на дискриминатори?”
ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40-60 мин.
Цел: Да се обърне внимание и напомни на учениците, че заедно с нас живеят хора, които имат ограничени физически възможности и при това, те живеят един достоен живот.
Стимулен материал: необелени фъстъци, бонбони с хартиена обвивка, безалкохолна напитка, чаши за еднократна употребя, чувалчета за боклук; списък с ограничения на физически възможности.
Провеждане на упражнението
Водещият съобщава на участниците идеята си да направят експеримент. Учениците от групата се молят да заемат места на столовете си, които са поставени в две редици една срещу друга на разстояние 2-3 метра.  Групата се разделя на две подгрупи – такива, които нямат право да стават и други, които могат да се движат. Назначават се 2-3 асистенти-регистратори. На участниците се съобщават правилата:
„Сега ще бъде раздадена почерпка. Тя трябва да бъде споделена между двете групи и задължително да е съпроводена с почистване. Половината от вас нямат право да стават от столовете си.” След това водещият поставя пред себе си на маста нещата за почерпката и обявява: „Почерпката е открита!.”  По-нататък водещият и „регистраторите” наблюдават реакциите на учениците. тези, които имат право да се движат сами трябва да дойдат, без да се подканят до масата и да започнат да се черпят. Наблюдава се, дали тези ученици ще споделят почерпката си с тези, които не могат да се придвижват; колко от тях ще направят това; как ще реагират страните; кой първи ще се досети да помогне на другите; ще помогне ли за почистването на стаята.
След около 10 минути почерпката се прекратява. Водещият пита децата:
= С какви проблеми се сблъскахте?
= Какви чувства преживяха в началото всяка от двете подгрупи?
= Какво отразява изиграната сцена? Има ли подобни случаи в живота? Кои хора касаят тези случаи?
След това водещият моли участниците да разкажат за хора с ограничени физически възможности.
След това водещият раздава на групата списъка с различни видове ограничени физически възможности.  Провежда се обсъждане за затрудненията на тези хора.  С участниците се обсъждат въпросите:
= Как според тях се държат хората към тази група от лица, които имат ограничени физически възможности?
= Как тези хора се чувстват?
= Как здравите трябва да се отнасят към другите?
= В своя живот имали ли са случай, при който да помогнат да хора с увреждания или стари хора?
НАСИЛИЕ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 1 час
Цели:
= Да се покаже на учениците как предразсъдъците и стереотипите водят до насилие.
= Да изработят учениците негативни нагласи към насилието.
Стимулен материал: картички със ситуации на насилие; музика; изрезки от вестници и списания; видеозаписи;
Водещият въвежда учениците в следната ситуация, като прочита фрагмент от радиосъобщение: „Уважаеми слушатели! Трагично събитие се е случило днес в 55-то училище. Една от ученичките в 5-ти клас, която е пълна отличничка, е направила опит да се самоубие. За щастие момичето  е било спасено.  На въпроса защо е постъпила така,  тя е отговорила, че момчета от класа и непрекъснало издевателствали над нея, наричали я с обидни думи, подигравали се, унижавали я, взимали и пари и други вещи, късали и учебниците и дрехите, плюели я, а понякога дори я удряли или блъскали.  Тя никога не можела да си закупи закуска, защото тази група я гонела от опашката, а в стола на обяд, все я пререждали.  Момчетата-насилници обиждали не само нея, а и нейните родители, които наскоро се преместили да живеят в този град. Други нейни съученици обаче са обяснили, че всъщност насилието на тяхната приятелка е заради това, че тя е от ромски произход.”
Провеждане на упражнението
Водещият разделя класа на 4-5 подгрупи и на всяка от тях раздава картички със ситуации на насилие.  Всяка група трябва да прочете ситуацията пред цялата група.  
Списък с примери (картички):
(1) Вчера около 20.00 часа на ул. „Иван Вазов” в града, група подрастващи на възраст 11-14г. жестоко са пребили 12-годишния  Армен Хочианц.  Момчето се е връщало от училище по това време, тъй като е било на школа по музика.  Побойниците са задържани от полицията. На въпроса за причините за нападението един от тях е казал: „Момчето е ром, а миналата седмица роми са надраскали колата на баща ми.” Армен е настанен в болница. Състоянието му е тежко.
(2) Вчера сутринта в центъра на града са възникнали сблъсъци.  По главната улица в града са се движили две момичета с ромски произход.  Компания младежи, са се приближили зад тях и са започнали да закачат момичетата – първоначално с обидни и цинични думи, а след това започнали да ги дърпат за дрехите. Момичетата се опитали да се защитят – едната започнала да крещи за помощ, а другата е ударила силно в лицето единият от насилниците.  Започнали да се събират хора и групата се изпокрила в съседните улици.  Момичетата се прибрали в домовете си и разказали за случилото се. След това двете семейства обсъдили ситуацията и изпратили свои хора да разберат кои са насилниците. Скоро „разузнавачите” се върнали. Извършителите били установени. Семействата обещали жестоко да отмъстят на младежите.
(3) Във вечерната емисия по телевизията са съобщили, че в Студентския град в столицата се наблюдава събиране на големи групи чуждестранни студенти, които се готвят да напуснат общежитията.  Един от тях дава интервю, в което казва: „От няколко дни група от 10-12 „скинхедс” обикалят студенстките блокове, дежурят пред входовете на общежитията, посещават заведенията, като провокират чужденците от Нигерия и Виетнам към сблъсъци. Вече има няколко случая на побои с отнемане на ценности.  Полицейските органи са известени, но не предприемат видимо никакви мерки.”
След това водещият пита:
= Колко човека участват в ситуацията?
= Колко от тях са насилници?
= Колко от тях са жертви?
= Кои са причините за насилието?
= Как са реагирали жертвите?
= Как са реагирали останалите участници в сцените на насилие?
= Какво може да направи голямата група от хора спрямо насилниците?
След това водещият може да помоли учениците да разкажат други случаи на насилие, за които знаят.
Забележка:  Много е важно водещият да създаде особена атмосфера за това упражнение.  Ако има възможност е целесъобразно да бъдат използвани подходящи фотографии, аудио- и видеозаписи.  Ако в самия град (училище или дори класа) има такива ситуации, е по-добре да бъдат използвани те като примери.  Възможен е вариант, вместо обсъждане, учениците да бъдат помолени да подготвят писмо до една от жертвите от тези ситуации.  Ако самият агресор-насилник (или група) е в самия клас, то тогава е възможен вариант класът да се раздели на няколко групи (4-5 подгрупи), всяка от които да подготви писмо до насилника и до жертвата на насилие, както и да бъде помолен насилника да подготви писмо до жертвата.
След това писмата на всяка група се прочитат пред всички и се обсъждат.
Домашна работа
= Намерете в средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, ИНТЕРНЕТ) примери за насилие около вас.  Опитайте се да откриете в тях елементи на предразсъдъци, стереотипи или дискриминация.
ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цел: Да се покаже как са свързани между себе си различните нива на интолерантност, да се научат участниците да разпознават различните нива на отсъствие на толерантност.
Стимулен материал:  подготвя се на картон или флип-чарт рисунка на „пирамида на ненавистта”; може да се начертае и на дъската.
Провеждане на упражнението
Водещият запознава участниците с „Пирамидата на ненавистта”,  като нанася върху рисунката различните нива: на върха се поставя насилието, а по-надолу следват: дискриминация; предразсъдъци; стереотипи.
= Какво означаваше всеки един от тези нива? (преговор)
= Кои са източниците на всяко едно ниво?
= По какъв начин са свързани нивата?
= Защо нивата са разположени точно в тази последователност?
= Какви са различията и общите неща в тези нива?
= Можете ли да дадете примери за всяко едно ниво на нетърпимост?
= Можете ли да посочите примери при които стереотипите са довели до поява на предразсъдъци; предразсъдъците до дискриминация, а дискриминацията до насилие.
= Представете  по един пример за нетърпимост за всяка една подгрупа (ниво).
= Можете ли да нарисувате картина или да направите колаж, изобразяваща подобна история?
Възможно е водещият да подготви няколко случая във вид на казуси, да ги прочете пред групата и да попита към кое ниво на интолерантност се отнася всеки един от тях.
На база подготвените материали, водещият организира изложба. На нея се канят други ученици и учители. На изложбата, пред всички посетители могат да бъдат разказани от самите ученици определени случаи на интолерантност.
Допълнителни въпроси:
= Винаги ли стереотипите и предразсъдъците водят до насилие?
= От какво зависи това да не се случи?
= Какво можем да направим всички ние, за да не се случват подобни събития на интолерантност около нас?
= Направете интерпретация на следните фрази:
• „Струва ми се, че ненавистта е изпълнена със страдания за този, който я изпитва.“ — Монтескьо
• „Окуражавайте омразата към ненавистта.“ — Анатол Франс
• „Понякога и зад целувките се крие ненавист.“ — Публий Сир
• „Много хора харесват у себе си това, което ненавиждат у другите.“
• „Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.“ — Бърнард Шоу
• „Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?“ — Джубран Халил Джубран.
Препоръчително е водещият да възложи задача на един от обучаемите, да прочете стихотворение, което да бъде коментирано:
Ненавистта си има връх
във своята трайност лиха.
От ярост притаили дъх,
два ястреба се сбиха. О, битката им тоя път
бе ядна, страховита,
която всичко в своя път
със себе си помита. Летяха клечки и пера,
и суха пръст, и пясък,
и екна цялата гора
от писъци и крясък. И ето ги - лежат без звук,
бездушни и безкрили,
със клюнове един във друг
забити с сетни сили. Опити от цвета зелен,
от близките дървета,
прехвръкнаха след някой ден
две влюбени врабчета и там, сред старата гора,
където те се биха,
от пръснатите им пера
гнездо си построиха.    
ЧАСТ 5 ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА
Целта на мероприятията в тази част са насочени, да помогнат на учениците да осъзнаят, че те лично биха могли да променят ситуациите, да противодействат на проявите на интолерантност.
Акцентът се поставя върху някои от лостовете за промяна:
1. Предубедеността на една спрямо друга група може да се преодолее,  ако хората общуват непосредствено. Тогава предубедените индивиди ще се натъкнат на реалността на собствения си опит, а не само на стереотипа; това постепенно ще доведе до по-добро познаване и разбиране.
 2. Общуването трябва да се осъществява, в ситуация, в която двете групи са на равностойни позиции.
 3. Промяната в поведението при общуването + информацията от реалния опит, води до постепенна промяна в нагласите на двете групи една за друга. Обратното – отчуждаването (отделянето; изолирането, сегрегацията) води до формиране или утвърждаване на предубеденост.
4. Премахването на сегрегацията позволява промяна в ценностите на двете групи („психологически аспекти на неизбежността”). Обединяването на двете групи ги въвежда в дисонанс. За да преодолеят дисонанса и за да се справят, хората се самоубеждават в обратното на предубедеността.
5. Промяната следва да се извърши при последователност: 1) първо в поведението, т.е. да е наличен контакта и 2) едва след това в познавателната сфера. Всъщност групите сами ще се въвлекат в познавателната сфера и то пряко, а не чрез просвещение, СМИ и пр.
6. Десегрегацията следва да засегне не само мнозинството, а и малцинството. Именно то трябва да промени и адаптира ценностната си система, критериите за оценки, поведенческите модели, убеждения и схващания към доказано печеливши ориентации. Това означава малцинството да се превърне в конкурентноспособно на мнозинството, а от тук да поддържа адекватна самооценка, да се стреми към успехи и развитие.  Обратното – ниска самооценка, самоизолация в свои групи, ново отделяне, самосегрегиране.
7. Преодоляването на враждебността и ненавистта, снижаването на конфликтността и омразата могат да се постигнат посредством обща дейност, при която едните не могат да получат резултат без другите, т.е. при ситуации на взаимна зависимост.
КАК ДА ПОСТЪПЯ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели: Упражнението има за цел да помогне на участниците да изследват ситуации, в които нетърпимостта може да се прояви в ежедневието и да открият възможни способи за реакция в такива случаи.
Провеждане на упражнението
Участниците се разделят по двойки. Всяка двойка получава по една картичка с текст (талон). От тях се иска да разгледат ситуацията и да изработят най-подходящ и най-неподходящ модел на поведение.
Всяка двойка прави презентация на своята ситуация.  Прочита талона със ситуацията пред цялата група. Разказва за възможните варианти и тези, които тя е подбрала за разрешаване на казуса. След това всяка група отговаря на следните въпроси:
= Кой се участва във всяка от избраните варианти и кой е въвлечен в тях?
= Кой печели от всеки вариант и кой губи?
= Може ли да има още варианти за решения, освен предложените?
= Кой може да помогне за да се разреши ситуацията?
 Обсъждане:
= Можете ли да приведете примери за подобни ситуации от вашия жизнен опит?
= Как сте се държали в такива случаи?
= Какво обикновено ни пречи да постъпим по начин, който разбираме, че е правилен?
= Какво (кой) може да ти помогне да се държим така, както считаме, че е правилно?
= Какво трябва да променим в себе си, за да постъпваме винаги правилно?
= Какво следва да правим дори тогава, когато не сме пряка жертва на интолерантност, а само свидетели?
Талон 1. ПРЯКОРИ
В училищен клас е приета лоша традиция, при която учениците-насилници – тези, които са интолерантни,  невъзпитани, които нарушават добрия тон на цивилизованите човешки отношения и в известен смисъл глупави, се обръщат към другата част от класа – ученици-отличници, добре възпитани, толерантни, уважаващи чувствата и достойнството на другаря си, като използват обидни прякори. По този начин „невъзпитаните” се опитват на компенсират своите липси на влияние в групата, като унижават другите. Освен това насилниците се възползват от факта, че „възпитаните” не могат да си позволят подобен речник, защото те знаят, че подобно поведение би унищожило не само собствения им авторитет, но и доброто име на родителите им. 
Въпросът за обидите, които „невъзпитаните”  използват срещу „възпитаните” е поставян много пъти на общи обсъждания с класния ръководител. Многократно отделни „жертви” са се оплаквали и на директора и на своите ръководители.  Всички „възпитани” са на мнение, че родителите са виновни за това, да произведат некачествена стока в лицето на своите деца. Стока, която никой не иска да купи, защото тя няма хубав външен вид, развалена е – мирише лошо и в крайна сметка за нищо не може да послужи.  Всички „възпитани” на свое съвещание са стигнали до извода, че  родителите произвеждат „невъзпитани деца”, когато тези родители не обичат и не уважават достойнството на своите деца. Колкото повече тези родители ненавиждат децата си, толкова по „невъзпитани” са те.  От своя страна, с поведението си „невъзпитаните” си отмъщават на своите родители, като ги тормозят с проявите си в училище. Освен това, днешното „невъзпитано дете” е утрешния „невъзпитан възрастен” – съпруг, баща, майка, син или дъщеря. 
В крайна сметка класът е разделен на две групи – една голяма група от толерантни ученици и няколко невъзпитани от родителите си гамени.  Ето конкретната ситуация:
Ученикът „А” изпитва удоволствие да обижда ученичката „Б.” Ученикът „А” не е слаб ученик, но просто е невъзпитан. Той иска да се изявява, да бъде главен в класа, да бъде известен. Той е виждал своя баща, как разговаря с неговата майка. Чувал е цинични и обидни думи, с които баща му нарича съпругата си. Ученикът „А” е решил, че така трябва да се държи един мъж с другия пол. Освен това, ученичката „Б” е момиче, което с отличен успех, тя е толерантна, никога не би нарекла другия с обидна дума, защото самата тя знае как наранява обидната дума.  Ученикът „А” обаче не е успял да получи от майка си и баща си качеството състрадателност. Той не умее да общува с другите. Те го ненавиждат, дори мразят. Никой в класа не го иска за приятел. За него те казват: „Този ученик не може да има приятели. Той не признава приятели. На него не може да се разчита. Прекалено е разглезен, сякаш е малко дете.”
Ученикът „А” използва всяка удобна ситуация в час и извън часа да обижда ученичката „Б.” Той я нарича „Пикла”, „Грозна”, „Маймуна” и с други обидни думи.  Ученичката „Б” е казвала много пъти на ученика „А”, че тези обръщения към нея са и обидни и го е молела да се обръща към нея с името и – Марина.  Когато някой друг се обръщал към ученичката „Б” с името и, ученикът-насилник крещял: „Каква Марина, тя не е Марина, тя е „Маймуна.”  Когато се случвало това останалите ученици се възмущавали. Те знаели, че един ден и  те самите могат да станат жертва на насилника.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Според вас какви чувства е преживявала Марина?
= Според вас какви чувства е преживявал ученикът „А”?
= Можете ли да посочите други причини за поведението на ученика „А”?
= Какво бихте направили лично вие ако сте на мястото на Марина?
= Помислете за варианти, които да разрешат проблема;
= Споделете тези варианти пред класа и ги защитете;
Талон 2. ПРЕДРАЗСЪДЪК
В съседство до вас живее момиче-инвалид. Тя се придвижва с помощта на инвалидна количка.  Вчера вие сте я срещнали в двора. Тя ви познава и кани на своя рожден ден. Какво бихте направили?
= Ще откажете.  Защо трябва да имате нещо общо с инвалид?
= Ще се съгласите, но всъщност няма да отидете. Ще измислите някаква лъжа по-късно, ако се наложи. Вие предполагате, че там ще е скучно.
=  Ще отидете, като вземете със себе си брат си /сестра си/. Ще споделите с родителите си. Ще закупите подарък.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Коя би била първата мисъл, която ще премине през ума ви, когато момичето ви покани?
= Как бихте се почувствали?
= Какво според вас е преживявало момичето, когато е решило да ви покани?
= Коя според вас е причината момичето да отправи към вас молба за гостуване?
= Как биха реагирали родителите ви?
= Какво ще обясните на родителите си?
= Какво биха ви посъветвали родителите?
= Ако отидете на рождения ден, как бихте се държали, какво бихте казали?
= Кое според вас е важно да направите, когато гостувате на момичето?
Талон 3. ПРОТЕСТ
Лора е доста странна.  Никой в класа не желае да се сближава с нея, защото тя се облича по начин, различен от останалите. Тази неделя в училището ще се проведе конкурс-спектакъл.  Вие сте ръководител на спектакъла и в момента сте много ангажиран с организацията. Лора е дошла при вас и е помолила да вземе участие като художник.  Вярно е, че Лора рисува много добре, но всички ваши приятели не искат да имат нищо общо с нея и не желаят да я допускат до мероприятието в неделя.  Фактът, че Лора е разговаряла с вас се е разпространил бързо и вече всички в класа знаят за това. Никой обаче не знае как ще постъпите. Приятелите ви се надяват, че ще постъпите така, както те самите.  Какви действия ще предприемете?
= Без да се съобразявате с протестите на приятелите, ще разрешите на Лора да бъде художник.
= Ще се съобразите с приятелите ви и ще откажете на Лора, защото считате, че е по-важно да останете верен на приятелите ви.
= Ще откажете на Лора, като намерите някакъв предлог и по този начин ще запазите уважението на приятелите.
= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Защо Лора иска да помогне?
= Колко важно е за вас да останете верен на приятелите си?
= Колко важно е за Лора да вземе участие в спектакъла?
= Какви чувства според вас преживява Лора, когато е дошла при вас с молба?
= Какво ще преживее Лора, ако и откажете/съгласите?
= Какво бихте загубили, ако откажете/съгласите с Лора?
= Какво бихте спечелили, ако откажете/съгласите с Лора?
= Как биха реагирали останалите при всеки един вариант? Талон 4. СВАСТИКА
На стената в училищната тоалетна вчера някой е нарисувал със спрей свастика.  Какво бихте направили вие?
= Ще преминете покай нея, без да обърнете внимание.
= Ще издебнете удобен момент и ще напишете до нея „Смърт на всички черни”
= Ще издебнете удобен момент и ще я зачертаете със спрей.
= Ще проучите с какво е нарисувана и има ли възможност да се изтрие. Ще започнете да я чистите.
= Ще уведомите класния си ръководител.
= Ще съберете най-добрите приятели и ще им кажете. Ще им предложите да организирате кампания срещу нацистките символи.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Какъв е смисъла на този символ?
= Защо според вас има ученици, които изобразяват подобни символи на места, в които другите не могат да ги видят?
= Защо правят това тези ученици?
=Какви чувства преживяват тези ученици, когато нарисуват по стените неща, за които знаят, ще обществото не одобрява?
= Има ли връзка действието на тези ученици с обстановката, в която живеят в домовете си. Какви според вас са техните родители.
= Имате ли идея какво липсва на подобен род ученици?
Талон 5. СКИНХЕДС
Във вашето училище сред момчетата е станало модерно да бъдат привърженици на младежка субкултура, наречена „скинхедс.”  Тази група много бързо става популярна. Много момчета, а по-късно и някои момичета се присъединяват към нея, защото тя им позволява да покажат смелост, че са различни, дава им и свобода.  Да принадлежиш към групата означава голяма гордост. Всеки, който е скинхед е защитен от групата. Всеки, който е скинхед има неограничени права и власт над другите в училище.  Групата води задружен живот – винаги са заедно, вечер обикалят по заведенията, всички се плашат от тях, те са силни, непобедими. Да си скинхед означава, да си свободен. 
Справка: Скинхедс (на английски: skin - кожа, head — глава), разговорно "скинове", "скинари", е название на представители на младежка субкултура, появила се в Лондон през 60-те години. Въпреки произхода на думата, традиционните скинхедс никога не са бръснели главите си изцяло, нула номер. Скинхедс се обявяват се против Това са групи младежи, които се отличават от останалите по външния си вид, облекло, прически, обувки. Най-характерното за тях е, че това са групи от интолерантни младежи, чието основно оръжие е насилието, а основни обекти  за нападение са отделни социални групи, като емигрантите, наркоманите, хомосексуалистите и други.  В България движението се появява през 90-те години на 20-век, като техен основен обект на нападение става ромската етническа общност, а с увеличаване на имигрантския поток от Третия свят и срещу чуждите граждани, пристигащи у нас. През 90-те години  има регистрирани сблъсъци между тях и цигани в София, хулигански прояви и насилие по улиците.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Посочете кой от вариантите бихте избрали и защо:
= Ще се присъедините към групата, като приемете всички нейни ритуални действия и отличителни знаци, за да получите сила и свобода.
= Ще се присъедините към групата, за да получите защита от други насилници в училище и за да си отмъстите.
= Не бихте обърнали голямо внимание на тази група, защото считате, че скоро ще се разпадне.
= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.
= Ще поговорите със своите най-близки приятели. Ще изразите безпокойството си от възникването на подобна група и ще обмислите начин да предотвратите разширяване влиянието на групата.
Забележка: Препоръчително е водещият да представи видеоклип или филм на тази тема.
Следва продължение част 6

 

Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 4
 

РАЛИЧЕН СТАРТ
Възраст:  без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= Запознаване на участниците с чувствата, които изпитва човек, когато попадне в обкръжението на чужда за него култура.
= Обсъждане с възможните реакции на човек в такава ситуация.
= Обсъждане какво може да се направи, за да се помогне на човек попаднал в такава ситуация.
 Стимулен материал:  списания за изготвяне на колажи; ножици; лепило; хартия; лакомства за награди.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на четири части по произволен начин.  По време на цялото занятие членовете на групите нямат право да общуват помежду си.
На всяка група се раздават материалите. Групите се ситуират в различни краища на класната стая.  След това водещият се приближава до първата група и тихо и съобщава: „Вие направете колаж, изобразяващ пролет.”  След това, втората група – есен, третата – лято.
На четвъртата група съобщава: «Од авдарку мо парстахи кам», не отговаря на никакви въпроси на групата, но помага активно на останалите три.  Периодично водещият обикаля групите, дава съвети, отправя похвали, разглежда творенията.
Когато водещият пристигне при четвъртата група, той искрено следва да изрази възмущение, че нищо не са направили досега.  След критиката, водещият следва да се оттегли настрани огорчен.
След това водещият пита първата, втората и третата групи: „Колко време още ви е необходимо, за да завършите?” След  като се увери, че за приключили работата си, водещият отправя похвали към тях.  Взима работите им и ги поставя на дъската.
По-нататък той кани представителите на четвъртата група да покажат своето произведение пред изложбата и същевременно им казва: „Вижте как се работи! Виждате ли какво отговорно отношение имат останалите към задачата?” , след което водещият раздава награди на участниците в трите групи, а четвъртата група не получава награди. Тези участници се оставят да изразят спонтанно своите чувства.
Обсъждане:
Обсъждането започва с раздаване на вкусните призове за членовете на четвъртата група. От участниците в четвъртата група се иска да споделят своите чувства.
= Как се почувствахте, когато получихте неразбираемата задача?
= Как се развиха събитията след това, как се промениха вашите усещания във връзка с това?
= Как се почувствахте, когато бяхте игнорирани, отхвърлени и изоставени?
= Какво преживяхте, когато виждахте, че другите напредват и се справят успешно?
= Какво почувствахте, когато не получихте награда?
= Какви преживявания имахте останалите групи?
= Имахте ли желание  да изразите възмущение против несправедливостта или обратно, беше ви приятно, когато едните бяха хвалени, а другите порицавани?
= Защо никой не наруши забраната за общуване между групите и не помогна на четвъртата група ( в този елемент присъства елемент на провокация). Ако участниците заявят: „Но вие ни забранихте да общуваме”, то водещият може да отговори: „И какво според вас би се случило, ако нарушите тази моя забрана?.”
= Ако все пак, някой от трите групи е нарушил забраната, към него може да бъде отправен въпроса: „Разкажи какво все пак те накара да помогнеш на четвъртата група?”
= Какво научихте с това упражнение?
 = Как според вас се чувстват хората, които идват в България от различни страни, след като не знаят нашия език и не познават нашата култура?
= Как според вас би се почувствало едно момиче, което се явява нов ученик, пристигащо от друг град  и бъде разпределено да учи във вашия клас?
= Как обикновено се държат хората към други, които за тях са чужденци?
=  Обществото благоразположено ли е към тях или обратно? Защо според вас?
= Може ли да се промени отношението на другите хора и на обществото към различните и „чуждите”, за да направят животът им по-лек?
= Необходимо ли е нещо да се промени? Какво според вас пречи на хората да се променят?
= Кои други групи от хора може да посочите, които се намират в положението на „четвъртите”?
Домашна работа
Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:
= С какви трудности са се сблъсквали в своя живот, когато са били в позицията на „чужди” – когато за първи път са постъпили на работа в нов колектив; когато са променяли местожителството си в друг град или село; когато са постъпили в института или са попаднали в нова група (бригада) по месторабота. Имало ли е около тях хора, които са ги изолирали и са имали пренебрежително отношение към чуждите и такива, които са им помагали.
= Попитайте родителите си какво мислят и какви чувства ги обземат, когато в този район, където се говори влашки език, пристигне човек от друг край на страната.  Поискайте да ви обяснят какво точно преживяват, когато такъв човек попадне в компания на местни жители и те разговарят пред него на местния език. Опитайте се да разберете защо правят това и дали са се замисляли, какви чувства предизвиква тяхното поведение в пришълеца.
= Помислете, кои ваши познати (съученици) може би изпитват подобни затруднения при общуването си с другите, при учението си и пр.

КУЛТУРНИ НОРМИ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели:
= Осъзнаване на културата, като съвкупност от норми и забрани.
= Осъзнаване относителността на тези норми и тяхното разнообразие в различните култури.
= Да се позволи на участниците да изпитат преживяването на чужденец.
Провеждане на упражнението
Водещият подбира няколко участника и ги моли да излязат от стаята.  Те ще бъдат „чужденци” (добре е тези ученици да бъдат активни участници на групи или лидери).  След това групата се запознава с правилата:
„Първо, преди да зададете въпрос е необходимо три пъти да кимнете с глава. Ако нарушите това правило – губите право на въпрос.
Второ, когато завършите  въпроса си, сте длъжни да се изплезите. Ако бъде нарушено това правило,  другия му казва: „Ти си най-скучния играч.”
Трето,  никой няма право да сяда на столовете, които са поставени насред стаята. Който наруши това правило е изключен от играта.
Четвърто, никой няма право да говори с чужденците. Имате само едно право – ако някой от „чужденците”  се доближи до вас и иска да ви попита нещо или направи опит за контакт, само да кажете „Ма-ме-ми-мо-му” – нищо повече.
След това учениците подреждат столовете така, че да седят по двойки един срещу друг.  Една двойка  заема столовете поставени в средата на стаята.
Назначава се дежурен, който следи  никой да не сяда на столовете в средата на стаята и да изключва нарушителите.  След това групата се моли, да не разказват на „чужденците” правилата на играта, докато те не ги нарушат.
След това се извикват „чужденците.”   Водещият поставя на групата задача. 
„Всеки ученик е длъжен да разбере за пет други участници  по три неща, които той не е знаел до този момент, задавайки му въпроси, на които другия може да отговори само с „да” или „не.”  Разговорите могат да се водят само, седейки на столовете.  След като бъде завършен един разговор, участниците стават и разменят местата си с други ученици.”
Водещият следи за случващото се. Ако „чужденците” започнат да се жалват, водещият отговаря „Такива са правилата.”
Изчаква се докато всички завършват задачите си и се преминава към обсъждане.
Обсъждане
Водещият обяснява, че „задачата”, която учениците са изпълнили не е толкова важна, важни са „правилата” и сблъсъка с тях на „чужденците.”
След това водещият поставя въпроси:
= Какво се случи с вас, когато влезнахте в стаята? (към всеки от „чужденците”)
= Бързо ли разбрахте, че тук става нещо по правила?
= Опитахте ли се да установите тези правила в разговор с „местните” или  се питахте помежду си?”
= Какво почувствахте, когато другите не ви обърнаха внимание?
= Беше ли ви обидно, когато другите не отвръщаха на опитите ви да установите контакт с тях и ви говореха неразбрано?”
= Някой нарушил ли е правилата на играта? Кой е той и защо е постъпил така?
= Хареса ли играта на „местните”?
= Изпитаха ли удоволствие „местните”, когато „чужденците” се обръщаха към тях, а те ги изолираха?
= Имали правила в реалния живот?
= За какво служат правилата в реалния живот?
= Могат ли да бъдат полезни правилата във вашия клас?
= Какво прави обществото, как реагира една група, когато нейните правила бъдат нарушени или определено лице не желае да се съобразява с правилата на тази група?
= Всички правила в живота ли са полезни? Ако – не, дайте примери за правила, които не са полезни, но ги има.
= Защо в различните култури има различни правила? (водещият дава пример)
= Винаги ли следва да бъдат наказвани тези, които нарушават правилата?
= Всички правила в живота ни правилни ли са?
= Кои хора не познават правилата на живота?
= Кои хора са длъжни да познават тези правила?
= Какво положително има в това, да се спазват правилата в обществото?
= Какво може да се прави с правилата?
Домашна работа
Проведете разговор с вашите родители и ги попитайте:
Има ли във вашето семейство правила, които регулират взаимоотношенията между родителите и между родителите и децата? Знаят ли всички в семейството тези правила? Има ли членове на семейството, които нарушават тези правила? Как семейството (групата) наказва тези, които нарушават правилата? Има ли някой в семейството, който иска да промени някои от правилата? Всички правила във вашето семейство ли са правилни?

ЧЕСТНА ИГРА
Възраст: без ограничения
Продължителност: най-малко 90 мин.
Цели:
= Да се поставят учениците в обстановка, в която да изпитат несправедливост и дискриминация.
= Да се позволи на учениците да проявят толерантност и солидарност в групата.
= да се изследва отношението на малцинството към болшинството.
Стимулен материал:  инструкция на журито; дъска за записи и сметки (флип-чарт); две връзки ключове; кърпи; рисунка триъгълник в кръг, балони, лепящи листчета с нарисувани върху тях символи от карти за игра – „пика” купа” и „каро”, толкова на брой, колкото са участниците.
 Описание на играта
Предложената игра е дискриминираща.  Тя от самото начало е нечестна по отношение на две от трите групи.  Журито знае, колко точки да дава на коя група и кой да бъде изигран (губещ).  Играта се прилага, за да може участниците да почувстват какво означава да си дискриминиран. 
Играта представлява едно съревнование между три групи.  Решението за спечелили и загубили и за събраните точки взима журито (тричленно жури, които са по един човек от група). Целта на всяка група е да събере до 8-я рунд 20 точки.  В противен случай отпада от играта.
Играчите не знаят, че играта свършва на 8-я рунд и че правилата на играта са създадени по такъв начин, че една от групите има шанс  още в самото начало да играе повече от другите и по този начин тя ще спечели при всички случаи.
Първите три рунда създават чувство за солидарност между групите и усещане за честна игра.
По време на четвъртия рунд, групите за първи път ще почувстват несправедливост.
Питият рунд отново ще създаде увереност във възможностите  за игра на всеки.  Този рунд представя шанс за изравняване на резултата, но това е само илюзия.  Всъщност изоставащите групи стават по-силни, но побеждаващата отива много напред. 
В края на осмия рунд двете групи  нямат никакви възможности да съберат 20 точки, т.е. те отпадат от играта.
Участници те не бива да знаят, че играта завършва на осмия рунд, тъй като ще загубят мотив да играят.
Участниците не трябва да знаят, че играта е свързана с дискриминация, че има нечестни правила.
Водещият следва да обясни, че ще проведат съревнование и целта на всяка група е да набере до 8-я рунд не по-малко от 20 точки.   Който не съумее да събере 20 точки и повече – отпада от играта.
След това водещият избира 3-ма членове за жури.  Те трябва да са добри актьори и уважавани членове на групите.  На тях се дават инструкции навън от класната стая.
На случаен принцип водещият разделя голямата група на три равни подгрупи и иска всяка една да направи избор за „герб” на групата – „пика”, „купа” „каро.”  Всеки участник поставя на ревера си съответния символ на своята група (раздават се етикетите – лепящи листчета). Всяка група се оттегля в един от ъглите на стаята.
Първата задача – лозунг и песнопение. (Основната цел тук е да се сплоти групата и се повиши ентусиазма). След това следва да презентират лозунга и песнопението.  След това, водещият е добре да се срещне с журито и да си изясни, дали наистина са разбрали задачата си.
Начало на играта
Рунд 1 – Опашката на дракона
Всяка група образува „влакче”,  хващайки се един зад друг, а последния участник поставя в задния си джоб кърпа.  Участниците бягат из стаята, като се стремят да отнемат кърпата на друга група.  Кърпата може да бъде взета само от „локомотива” – този, който стои начело на групата. С пляскане с ръце се дава старт на играта. След 1 минута водещият обявява, че играта е свършила.  Журито разпределя точките и обяснява своето решение.  (Във всички случаи „пиките” получават 3, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.)
Рунд 2 – „Хвани ме”
Всички участници застават в кръг. Всеки път участниците от едната група хващат участници от друга група.  Двама има с вързани очи, а в ръцете си имат връзка ключове.  Преди да започнат играта всеки от „слепците” трябва да бъде завъртян с превръзка на очите около себе си, за да загуби ориентация. Когато „ловците” позвънят с ключовете, „жертвата” трябва да отговори.  В останалото време се пази пълна тишина.
Водещият обявява правилото: „Групата, която събере най-голям брой точки в последния рунд, ще има право да „лови” представителите на групата, които са следващи по точки. Представителите на второ място, че „ловят” представителите на победителите при последния рунд.  След това, представителите на най-загубили при последния рунд ще „ловят” представителите на най-успешните при последния рунд. На всяка група се отделя за ловене 45 сек.  Ако бъде хванат улов, „ловецът” получава за групата си 1 точка.   Ако – не, групата на „жертвите” получава 1 точка и ловецът преминава в групата на ловуваните. Всеки път преди всеки рунд на „Хвани ме”, желаещите могат да преминават от една в друга група.”
Обърнете внимание. „Пиките” ловят „купите. „Купите” ловят „карите.” „Пиките” ловят „ карите.” По този начин „карите” нямат възможност да ловят никого и не биха спечелили точка.  Дори това да им се отдаде, те ще загубят играта.
Рунд 3 – Балон
Групите сядат около една маса.  В центъра на масата се поставя балон. Целта е всички, присъстващи на масата е,  да духат балона така, че той да остава в центъра на масата, колкото се може по-далече от групата. Духането започва по сигнал на водещия. Рундът трае ч минута. Журито обявява резултатите за този рунд на всяка група и общия резултат на класирането.  Класирането следва да бъде: „Пики” – 5 точки, „купи” – 1 точка и „кари” – 0 точки.
Наказание
Водещият обявява наказание за загубилите: „Тази група, която спечели рунда получава право да разпредели наказания за останалите две. Решението коя група какво наказание следва да получи е право на спечелилите.  Наказанията се налагат взаимно от загубилите – едните трябва да намажат с червен цвят носовете на другите, а „червеноносите”, да завържат дясната ръка зад гърба на другия загубил. Наказанията остават в сила до края на играта.”
Рунд 4 – Отново „Хвани ме”
Отново се провежда играта „Хвани ме.” Участниците получават правото да преминат от една в друга група по желание преди рунда.  При тази игра победителят получава 2 точки. Журито обявява резултата.
Рунд 5 – Шанс
Още в самото начало водещият обявява, че групата която заеме първо място при този рунд, ще умножи количеството си точки с 3, групата на второ място – с 2, а останалите на последно място запазват точките до момента.   Целта на групата е да убеди журито да предпочете неговата група.  Време за подготовка на речта – 2 минути.  След това групата застава пред журито – първи са „пиките”, след това са „купите”, следвани от „карите.”  Журито обявява и обяснява решението си.
(„Пиките” получават 1-во място, „купите” – второ, а „карите”– трето/
Рунд 6 – Отново „Хвани ме”
Сега обаче победителят получава само 3 точки.
Рунд 7 – Китайски йероглифи
Всяка група сяда на столовете в една колона, един зад друг, всяка в своя ъгъл.  Лицето на всеки участник е обърнато към гърба на стоящия пред него.  Водещият въвежда журито и им обяснява правилата. Журито трябва да извика последователно последния представител от всяка колона и показва картинка на фигура (йероглиф) на „пиките”, след това извиква представителя на „купите”, а накрая на „карите” описва картинката само с думи.  Журито предупреждава представителя да запомни добре йероглифа.
След това водещият обявява правилата: „Току-що  по един представител от всяка група, стоящ на опашката на колоната получи задание. Той ще нарисува една фигура на гърба на стоящият пред него ученик, той от своя страна ще направи същото с намиращият се пред него и така продължава докато не се стигне до първия в колоната. Първият в колоната трябва да нарисува на лист тази фигура и да я представи пред комисията.”
Журито обявява резултатите от играта – „пиките” получават 3 точки, „купите” – 2, а „карите” – 1 точка.
Рунд 8 – Отново „Хвани ме”
Този път победителят получава 4 точки.
Преди рунда водещият обявява, че това е последния шанс за участниците в играта да преминат в друга група, както и правилото, че групата, която след този рунд има по-малко от 20 точки, ще напусне играта. 
След приключване на рунда  журито обявява класирането до момента.  Обявява коя група напуска и коя е победител. Победителят се поздравява.
Водещият трябва да наблюдава реакцията на участниците, като им позволи да изразяват свободно чувствата си. Тогава им съобщава и края на играта.
Обсъждане:
В тази игра най-важно се явява обсъждането, оценката на случилото се и неговата връзка с дискриминацията в реалния живот.  Ако групата е много голяма, е добре първоначално обсъждането да премине в рамките на по-малки групи, а след това да се обсъдят резултатите общо.
Емоционален аспект:
= Какви чувства изпитахте и как те се променяха в хода на играта?
= Какви негативни чувства изпитахте и защо?
= Какво преживяха „пиките”, когато трябваше да наложат наказание?
= Какво преживяваха другите групи, когато бяха „наказани”?
= Какви чувства преживяха членовете на журито, свързани с властта, която имаха?Към групите
= Изпитахте ли солидарност с членовете на вашата група?
= Какво чувствахте към членовете на другите групи?
= Опитвахте ли се да поставите под съмнение към правилата на играта, съпротивявахте ли се? Какво се случи в резултат на това и как се чувствахте?
=  Имал ли връзка тази игра с реалността?
= Можете ли да посочите пример от нашия град, за наличието на определени групи хора, които са различни и представляват малцинство.
= Ако има такава група, то често ли мнозинството ги обвинява в неуспехи?
= Винаги ли тези обвинения имат истински основания? Приведете примери.
= Как според вас могат да се променят тези правила?
Въпроси към тези, които са сменили групите си: А вие какво преживяхте, когато попаднахте (преминахте) като нов в другата група?
= Доколко всеки един участник е успял да се адаптира към  групата и правилата на играта в тази група?
След това водещият инициира дискусия, в която засяга термините; власт, дискриминация, малцинство, несправедливост, приспособяване към ситуацията.
Забележка:
Водещият трябва непрекъснато да поддържа журито, особено в моментите, когато групите протестират срещу решението му.  Може дори да се стигне до момент, в който участниците да искат прекратяване на играта.  В такъв случай водещият следва да ги убеди да не правят това, но не и да ги заставя.  Ако повечето не искат да играят, защото намират играта за нечестна, по-добре е тя да бъде прекратена.  Сам по себе си факта на прекратяването се превръща в тема за обсъждане.  Ако все пак участниците се съгласят, то могат да им бъдат направен и някои отстъпки, например да им се даде по 1-2 точки по време на играта „хвани ме.”  Промените не бива да повлияват изхода на играта, а само да създадат илюзия за успех.
Инструкция за журито
Не разказвайте на никого за тази инструкция!
Това е игра с нечестни правила и от самото начало е ясно кой ще е победителя.  Вие трябва да показвате, че играта е честна и всички ваши решения са обективни и справедливи.
Участниците ще мислят, че играта ще продължи докато някой не победи. Те ще знаят само, че им са нужни 20 точки в осмия рунд, за да не бъдат изключени от играта и за да продължат да играят.  Те не знаят, че играта ще завърши в 8-я рунд.  През цялото време вие трябва да ги мотивирате да продължават да играят.  Ето и рундовете и вашето участие като жури във всеки един  от тях. Вие трябва да следвате тази инструкция в класацията на групите.
Рунд 1 – Наблюдавате играта. След това обявявате резултата: за „пики” – 3, за „купи” – 2, за „кари” – 1 точка.  Записвате резултата на черната дъска.  За да обясните резултата съобщавате: „Пиките” видимо се стараха много повече от другите, а „карите” вдигаха голям шум е не изцяло следваха правилата и  пр.” Не забравяйте, че по време на играта трябва да обвинявате  непрекъснато „карите”  за тяхната мудност, ленивост, лоша и дезорганизирана игра, за нарушения в правилата и т.н.
Рунд 2 – В този рунд вие честно разпределяте точките (по една точка за всяка победа).
Рунд 3 – Балони.  В този рунд трябва да дадете: на „пиките” – 5, на „купите” – 1, а на „карите” – 0 точки.  Отново ще ви се наложи да обяснявате решението си с различни причини ( например, че „пиките” са положили голямо старание, били са по-организирани и пр.). Ако се налага, потърсете помощ от водещия.
Рунд 4 – Този рунд отново е „честен.” Обявявате по 2 точки за всяка победа.
Рунд 5 –  изслушвате пледоарията на всяка група.  За да утихнат страстите, първоначално направете общи коментари за всички (обикновено така прави всяко жури) и след това обявете класацията.  Сборът от точки на „пиките” следва да се утрои, на „купите”, да се удвои, а на „карите”, да остане същия.  Обяснете решението си с такива аргументи като: структурираност на пледоарията, аргументираност, граматическа форма, риторични способности, всеобхватност, аналитичност,  стегнатост, яснота и пр.
Рунд 6 –  Всяка победа носи на групите 3 точки.
Рунд 7 –  В този рунд водещият ще ви даде две картинки. Едната трябва да покажете първо на представител на „пики”, а другата на представител на „купи.” На „карите” следва да обясните с думи.  Важно условие е да говорите (инструктирате) всеки представител отделно, за да не заподозрат, че са в различна изходна позиция.
След това наблюдавате групите и накрая обявявате резултата.  Заявете, че отново не сте доволни от „карите”, например, че са вдигали голям шум, докато картината на „пиките” определено е най-точна.
Рунд 8 –   Не показвайте по никакъв начин, че това е последен рунд.  Победителят получава 4 точки за всяка победа. След това сумирайте общия бал.  Обявявате тази група, която напуска играта (те имат по-малко от 20 точки). Поздравявате победителите.

СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ
Възраст: без ограничения
Продължителност: около 60 мин.
Цели:
= Да се покаже на участниците, че различните групи в обществото влияят по различен начин върху техния живот.
= Да се предостави възможност на учениците да се поставят на мястото на тези различни култури.
= Да се покаже преимуществото да равнопоставено влияние на различните култури върху живота на обществото.
Стимулен материал:  листове хартия в четири цвята, пари за почерпка.
Провеждане на упражнението
Водещият съобщава, че днес, след приключване на занятията групата ще получи почерпка. Водещия обаче добавя: „Колебая се между няколко варианта (например, сладолед, бонбони, сладки). Предлагам на всички да гласуваме.”  След това водещият  раздава  по равен брой от четирите цвята на участниците. 
= на отличниците – сив цвят;
= на добрите – бял цвят;
= на тези с тройки и двойки – жълт цвят.
Водещ: „А сега нека всеки да нарисува на хартията своя избор.” След това водещият събира всички листчета (бюлетини).
След това водещият изведнъж започва някаква игра (виж която и да е игра от част 1), заявявайки, че по-късно ще брои бюлетините.
След известно време, изведнъж водещият съобщава: „А сега ще преброим само жълтите бюлетини” и ги изброява. Съобщава резултата и пита: „Тази ситуация хареса ли ви?”,   като след това продължава с играта.
След известно време: „По принцип бих могъл да преброя и белите бюлетини.”  След това водещият взима кубчето с бели бюлетини, разделя го на две и изброява само едната половина. Съобщава резултата и продължава играта.
След малко по-късно водещият отново прекъсва играта и казва: „Тук май с бюлетините всичко се обърка. Мисля, че е по-добре жълтите въобще да не ги броя. Вместо тях ще изброя сивите.” Водещият изброява сивите и съобщава новия резултат. Веднага след това пита: „Какво мислите за всичко това тук?” . изслушва групата и я подканя да продължат с играта.
В края на играта водещият напомня на всички, че сега ще отидат да се почерпят.  След това пита: „Какво мислите за резултатите от гласуването?” . Водещият насърчава, ако има  идеи в групата за отчитане на всички гласове.  След изчисляване на гласовете, групата реализира малка почерпка.  По време на угощението и след това се води неформален разговор по темата.
Обсъждане:
= Какво е това справедливост?
= Кой обикновено взима решения?
= Винаги ли тези решения са справедливи?
= Как се чувствахте, когато не бяха изброени някои от гласовете?
= Тези, чийто гласове бяха преброени добре ли се чувстваха?
= Кой в реалния живот взима решения?
= Кой не участва при вземането на решения?
Домашна работа
Проведете разговор отделно с майка си и отделно с баща си. Попитайте ги:
= Как във вашето семейство се вземат решенията?
= Кой взима най-често последното решение?
= Винаги ли решенията са били справедливи?
= Имало ли е случаи, при които спрямо някого е имало несправедливо решение?
= Всички решения, които родителите ви взимат за вас, справедливи ли са? 

ЕТИКЕТИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30 мин.
Цели:
= Да се почувстват участниците в ролята на „стигматизирани” (отхвърлени, етикирани, сочени с пръст) хора.
= Да осъзнаят недостатъците на този подход към хората.
= Да разберат когнитивните процеси (когнитивни изкривявания), които заставят стигматизираните хора, да потвърждават създаденото мнение на обществото за тях (самосбъдващи се пророчества или „торба с вълшебства”).
Стимулен материал:  лепящи листчета; материали със задачата.
Провеждане на упражнението
Водещият подготвя лепящите листчета, като написва върху тях определения, например: „умен”, „ленив”, „лидер”, „равнодушен”, „сърдечен”, „агресивен”, „милостив” и пр.
Водещият поставя „етикетите” върху челата на всеки един участник (изборът на наименования е случаен). 
След това водещият инструктира: „Нямате право да говорите един с друг. Нямате право да отлепвате листчетата от челата си. те трябва да стоят там. При прочитане на листчето, играчът  напуска играта.  Забранено е да ползвате огледала за да четете надписа си.  От вас се иска, от този момент нататък, докато изпълнявате следващата задача, всеки един да се държи с другия като с човек, който е представен в надписа, т.е. така, сякаш това е истина.
След това водещият ангажира групата  с рисуване или някаква друга задача. Важното е децата да могат да общуват.  Добър вариант за това е да изиграят определен скеч по двойки, разигравайки диалог и действие от известна приказка. Възможно е този сценарий да бъде прочетен преди поставяне на задачата.
Обсъждане
= Как се чувствахте , когато с вас другите се държаха по начин, по който вие не се чувствате?
= Потвърждаваха ли участниците своите етикети в процеса на общуването, т.е. предугаждаха ли ролите си и вписваха ли се в тях?
=  Защо се случи така, че когато другите се държаха с някого по начина, който изискваше етикета, те започваха да се държат по този начин, без да знаят какъв е надписа им?
= Всички ли достигнаха до едно и също ниво на игра на роли?
= Как според вас това беше свързано с надписа?
= Съществуват ли подобни „надписи” за хора в реалния живот?
= Откъде ние разбираме за качествата на тези хора?
= Винаги ли нашето мнение за другите хора съвпадат с действителността за тях?
= Влияе ли нашето мнение върху поведението ни при контакт с тези хора?
= Ако нямахте лепенки с надписи, как мислите, дали групата би работила по-добре или по-зле?
= Разкажете примери от вашия живот за „надписи” които сте поставяли на определени хора или сте чували за хора с поставени от другите „надписи.”
Примери за когнитивни изкривявания или „торба с вълшебства”
Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой…
• Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.
Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя стойността ти като човек и капацитет?
Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата на частен случай.
• Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.
Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).
Омаловажаване на положителното, раздуване на отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху негативното.
• Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.
Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв черногледец е, си направих труда да изброя тези ястия. От общо 55 артикула, тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!
Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно измислено мислене – ум да ти зайде!
• Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.
• Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.
Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши светът, ако попитаме какво всъщност се случва!? N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът? Адекватен отговор няма да получите.
Самосбъдващо се пророчество – „предсказването” на събития преди да са се случили.
• Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.
Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не ПРОТИВ вас. Формулирайте “пророчествата си” в положителна форма и вижте какво ще се случи.
Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима.
• Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.
Ако този човек е с вас само, за да му купувате бира, каква е причината всъщност да сте заедно?
Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.
• Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.
ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към себе си и хората.
Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го направите?

ПИРАМИДА НА НАВИСТТА
Упражненията в тази част запознават учениците с основните съставляващи „пирамидата на ненавистта” – предразсъдъци и стереотипи, дискриминация, насилие.  Участниците се научават да ги разпознават в себе си и в другите, да разбират техните причини и вреди, които те носят за обществото и за всеки един от нас.  Най-важното е учениците да разберат, че наличието на стереотипи не е вина на човек.  Стереотипи има всеки един от нас и те са един естествен способ за комуникация със света.

СТЕРЕОТИПИ
Стереотипите са несъстоятелни обобщения, които ние правим за тези, които малко познаваме.  Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че той непрекъснато извършва сложни мисловни процеси, един от които се нарича „класификация.” Това е процес, при който човек подрежда по групи отделни предмети, събития, явления и др. на база сходства и различия.  Всяка една от тези категории (типове) съдържат определени общи, типични за категорията черти. Ако ние отнесем един човек към дадена категория, ние автоматично му приписваме типичните черти на тази категория. При това, колкото по-малко информация имаме за този човек, толкова е по-голяма вероятността на сгрешим при класификацията му, а от там и да му припишем положителни или отрицателни черти, които въобще може да не се отнасят за него.
Ето няколко примера:
= Американците имат войски по целия свят – Всички американци са войнолюбци.
= Магазинер ви е върнал по-малко ресто – Всички магазинери мамят.
= Ученикът „А” дружи с група по-възрастни ученици, които имат агресивно поведение – Всички в тази група са насилници.
= Японците са прецизни, дисциплинирани, трудолюбиви, ниски, с дръпнати очи, жълти, любознателни. Японец означава още – честност, достойнство, харакири, високи технологии, надеждност, бойни изкуства.
= Гражданина на ЕС – добродушен, умен, трудолюбив, дисциплиниран, организиран, социализиран, възпитан. ЕС означава още – законност, хуманност, справедливост, висок стандарт.
= Германец – дисциплинираност, организираност, трудолюбие, сдържаност.

ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 1 час
Цел: Да се запознаят учениците с понятието „стереотип”
Провеждане на упражнението
Водещият прочита на учениците историята на Ели  в страната на плодовете и зеленчуците.  Това е една повест на Ал. Волкова, написана през 1939г. и е превод на приказката на Франк Баум  „Вълшебникът от Оз” с незначителна преработка.

Историята на Ели
Всички вероятно знаете за Ели от приказката за „Вълшебникът от изумрудения град.” Вие обаче не знаете, че Ели никога в своя живот не е виждала зеленчуци и плодове, тъй като в Канзас те не растели.  Когато на Канзас се завихрил отново ураган, този път Ели била пренесена в страната на плодовете и зеленчуците.  Първото нещо, което Ели видяла било голяма червена топка. „Кой си ти?” – попитала Ели. „Домат” – отговорило кълбото. И Ели продължила по-нататък.  След малко попаднала на голяма жълта топка. Тя се представила сама: „Лимон” и предложил на Ели да опита от него. Ели отчупила малко парченце, но той бил толкова кисел, че тя заплакала.  Обидила се Ели на Лимона и продължила.  Изведнъж забелязала продълговат плод, който също и предложил да го опита. Тя се престрашила, опитала го и много и харесал вкуса. „Ще те запомня теб, как е името ти? – казала Ели. „Банан” – отговорил плодът.  Ели продължила по пътя си и скоро излязла на обширна поляна. Седнала.  По едно време съзряла между дърветата да висят една големи червени топки. „Ей, домати, познавам ви, хайде да си побъбрим” – казала Ели. „Ние не сме домати, ние сме ябълки”  - прозвучал обиден глас. „Добре, добре, аз те познавам добре, ти си червен и кръгъл. Ти си домат и недей да лъжеш.” Ябълката, с която си говорила Ели толкова много се разстроила, че се откъснала и паднала на земята.  По-нататък за бъбрене не можело да става и дума.
Ели продължи напред и по едно време огладняла.  Тя се намирала в поле, където имало много жълти топки . „Опитай от нас, ние сме много сладки” – шептели те. „Намерили сте глупачка. Вие сте жълти – значи сте кисели” – казала Ели.  Така тя останала гладна, а сладките дини само вдигнали нагоре рамене.  И изведнъж на поляната какво да види – удължен плод.  „Дай да опитам от теб. Гладна съм” – казала Ели.  Горката люта чушка никога не се ползвала с популярност и с радост предоставила възможност да нагости Ели.  От лютост и удивление Ели отново заплакала.”
За по-голяма нагледност, водещият може да раздаде роли и да помоли участниците да изпълнят историята на сцена в класната стая.
= Кой от вас се досети за проблема на Ели през фокуса на нашите упражнения?
= В какво е допуснала грешка Ели?
= Ако групата не е в състояние да се досети, водещият може да запита: „Всички ябълки ли са червени?” или „Всички жълти плодове ли са кисели?”
= След това водещият моли участниците да помогнат на Ели.  Водещият раздава роли.  Ели игра един от учениците, а останалите подхождат към нея в определен ред и обясняват в какво тя е допуснала грешка. Те  трябва да се опитат да и помогнат за да се почувства по добре в страната на плодовете и зеленчуците.
Обсъждане:
= Защо Ели е имала неправилна представа за плодовете и зеленчуците?
= Спечелила ли е или загубила?
= А плодовете, спечелили ли са или загубили?
= Интерпретирайте фразата: „За да разбереш другия, трябва да обуеш неговите мокасини“
= Дали ако стереотипите не съществуваха нашият живот би бил по лек и лесен, или може би ще бъде прекалено сложен за човешкия разум?
= Какво мислите за себе си: Дали сте дете, което рано е пораснало или дете, към което се отнасят като с дете?
Водещият обяснява на децата, че това което те наблюдават в поведението и мисленето на Ели за плодовете и зеленчуците се нарича „стереотип.”
Водещият дава допълнителни примери за стереотипи.
= Национален стереотип: „Ние българите трябва да отглеждаме животни, плодове и зеленчуци, за да ги консервираме и оцеляваме по този начин”
= Национален стереотип: „Ние българите имаме право да произвеждаме вино и ракия в неограничени количества.”
= Стереотипи на мислене към хора с увреждания:
• Жалки и достойни за съжаление
• Жестоки или зли
• С трагична съдба, но смели
• За посмешище/ понасят шеги за своето състояние
• Агресивни/предизвикващи агресията на останалите
• Представляващи тежест, обременяващи/отхвърлени от обществото
• Несексуални (а-сексуални)
•  Неспособни пълноценно да участват във всекидневния живот
= Стереотипи на мислене към различните полове:
• Момичетата трябва да харесват кукли „барби.”
• Момчетата трябва да си играят с пистолети и да се учат колко яко е насилието.
• Хубавите жени са винаги с  руси коси.
• Жените винаги искат да се женят, а мъжете ги е страх от брак.
• Мъжът трябва да получава по-висока заплата.
• Момичетата трябва да са с дълга коса.
• Момчетата трябва да са с къса коса и да не приличат на момичетата.
• Книги четат само задръстените момичета.
Обобщение: Стереотипът изпълва реалността, той улеснява начина ни на живот. Стереотипът попълва празните места в нашия бит. Стереотипът ни показва социалната реалност такава каквато си я представяме. Стереотипът ни позволява да общуваме с тази част от обществото, с която намираме общи идеи, интереси и влечения.
Накрая се обсъжда каква положителна роля играят стереотипите в живота на човек и каква е отрицателната им роля?
 Справочен материал:
 През 1922г. Уолтьр Липман (журналист) пише своята книга “Обществено мнение”, че възприемането на света и личния опит се направляват от клишета, които човек наследява от собствената си култура. Клишета, които използваме за да обясним своето и чуждото поведение. Те могат да бъдат вкарани и използвани във всяка една сфера от нашия живот.
 Един пример за стереотип, свален от http://twilight.foromotion.net/t2503-topic  на юзер с ник: „silent winter”
Имам един ... познат, голям скин, голям нацист, голям метъл. Приятелката му е яка, той .. да речем, че не е. Аз и няколко приятели сме на беседка, той също, други хора също, слушаме ги как се подиграват на някой минаващ с розова блузка. Чупи бутилка, скача върху нея, троши стъклото и на въпроса какво прави отговаря "Това са евреи.” Пие две глътки гадна водка, започва да псува всички на цигани, турци и евреи. Нарежда всичко, което не е "true.” Онзи ден ми дават някакъв линк, отварям го, гледам същия голям скин, голям нацист, голям метъл, с една дума, голямото "true" нарежда мен и приятелите ми в импулс и се заканва как щял да ни бие, подиграва се как от малък пиел на баща си ракията, а ние не. Etc. Такива хора са ми най-малкото странни. Ясно е, че точно този един ден ще ми мие мотора или ще продава вестници, но ме е яд, че заради неговата неуместност сега и с приятелката му не си говоря, което вече определям като загуба.
Това, което исках да кажа, е, че повечето изцепват подобни глупости, за да се направят на нещо, което не са, или да се впишат в някаква определена компания или в обществото като цяло. Което си е жалко. Аз приемам различните. Аз бях, съм и ще продължавам да бъда една от тях и да приемам всеки различен от мен. Но това е доста трудоемко при наличието на толкова кретени, които толкова добре знаят какви са всички около тях без да ги познават, само защото носят някакъв външен белег, който съответният кретен е изтълкувал по някакъв начин.
Домашна работа
 = Подгответе списък на стереотипите, които сте възприели момчетата от своите бащи, а момичетата от своите майки. Отделете ги в два раздела:  положителни, с които сте съгласни и можете да защитите и отрицателни, с които не сте съгласни и се опитвате да промените.
 = Подгответе списък със стереотипите на българина.

СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ
Възраст: над 10 години
Продължителност: 30 - 50 мин.
Цел:
= да се научат учениците да разпознават стереотипите в себе си и обществото;
= да получат възможност открито да споделят мислите и чувствата си за съучениците си;
= да получат възможност за разкриване на преживяванията си;
Стимулен материал:  мека топка или друг предмет, който може да бъде подхвърлян между участниците; листчета за гласуване, на които участниците ще напишат имената на свои съученици; моливи; шапка.
Забележка:  Занятието е групово, след като учениците са се запознали с понятието „стереотип.” Участниците трябва да добре да се познават, т.е. упражнението не се прилага в началото на серията, ако групата е сборна.
Провеждане на упражнението
Учениците сядат в кръг.  Водещият раздава моливи и листчета и дава следната инструкция: „Напишете на тези листчета името на този Ваш ученик, който според вас е пример за толерантно поведение.” Учениците гласуват и поставят листчетата в шапката. Водещият избира 3-4 листчета, в зависимост от броя на групата, а след това предлага ново гласуване, но сега участниците предлагат името на съученик с интолерантно отношение. Отново се прави избор на 3-4 ученика.  Обявяват се резултатите от комисия от 3 участници.
След това водещият дава следната инструкция:
„Сега с помощта на всички ще напишем историята на няколко човека от нашата група. Първо ще напишем историята на тези, които сте посочили като толерантни съученици, а след това на тези, които са интолерантни. Правилата са следните. Ще си подхвърляме топката от човек на човек. Аз първи ще подхвърля топката, като преди това ще създам първата история на този ученик. Този, към който е отправена топката я хваща и продължава да „пише” историята, след това вторият я подхвърля на трети, който продължава да „пише” и така, докато историята се развие до определен финал. Имате право да подавате топката и към този, чиято история се пише.  При „писането” на историята има следните правила:
= да разказвате за прояви, които доказват неговата толерантност, ако е избран в групата на толерантните или за нетолерантност, ако е избран в групата за интолерантните.
= да разказвате истории от приказния свят, като използвате сюжета от определена приказка, като само името на героя – добър (толерантен) или лош (интолерантен), следва да бъде името на ученика.
= да разказвате само за поведения, които тези герои проявява винаги или много пъти, или считате от опита си, че те биха постъпили с голяма доза увереност по този начин.
= всеки един трябва да задържи при себе си топката най-малко 30 секунди, през което време да „пише” историята.
Опитайте се да създавате историята бързо. Колкото по-бързо топката сменя притежателя си, толкова по-бързо ще бъде написана историята.”
След това водещият започва историята, като дава тон на групата, който най-вероятно ще бъде поет от следващите участници.
Пример за старт на интолерантен ученик: „Живял някога, преди много години в гори тилилейски, откъснат от света един опасен вълк. Хората го наричали „Алекс.”  Този вълк бил необикновен. Преди да стане вълк, той бил човек, но хората го проклели и изгонили от селото си.   Когато бил човек той не бил обичан от хората, защото …”  - водещият подхвърля топката на друг участник от групата.
Обсъждане:
= Какво научихме за нашите герои?
= Какви черти приписахме на тези герои?
= Защо приписахме точно тези черти?
= Какво общо имаше в историите и по какво се различаваха?
= Какво различава нас от описаните черти на героите?
= Кои от описаните черти на героите се явяват стереотипи?
= Има ли истина в това, че тези черти на героите са стереотипи?
= Има ли неистини в това, че тези черти на героите са стереотипи? (вменени черти)
Домашна работа
= На учениците се поставя за домашна работа, да опишат свои поведенчески модели, които според тях са стереотипни (толерантни и интолерантни) и да имат готовност при следващата среща да ги споделят с групата.
= Да проведат разговор с родителите си (отделно с мама и отделно с татко), като се опитат да установят стереотипи на мислене за по отношение на: определени нации; определени етноси; по социално положение; материално състояние;

ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ
Възраст: без ограничения  (добре е обаче изказванията да бъдат подбрани по възраст, т.е. да е налице еднородност в оценките и съжденията).
Продължителност: 30 мин.
Цел:
= да се преработят стереотипите, функциониращи в групата;
= да се осъзнаят от учениците  вредите от генерализираните изводи, които правят хората;
Стимулен материал: Подготвят се листчета (талони) с незавършени изречения (около 10 на брой), като е добре те да са адаптирани за съответния район, област, училище, група.  Такива могат да бъдат:
= Всички по-слаби ученици …
= Всички ученици, на които родителите не им обръщат внимание …
= Всички ученици от ромски произход …
= Всички чужденци …
= Всички по-големи ученици …
= Всички отлични ученици …
= Всички богати хора …
= Всички момичета …
= Всички стари хора …
= Всички момчета …
= Всички политици са …
= Всички учители са …
Провеждане на упражнението
Водещият моли участниците да завършат изреченията. След това учениците се обединяват по двойки и сравняват своите твърдения.  След като приключат, всички сядат в кръг. Поставя се едно от твърденията на вниманието на всички. Започва обсъждане, сравняване с други варианти. Идеята е да се започне дискусия. Водещият може да попита защо мислят по този начин и биха ли привели примери от живота. След това иска от групата контра-примери.
След това водещият отива до дъската и написва например: „Всички ученици от 5 Б-клас  се учат лошо”  и пита: „Какво мислите за това твърдение?, Какво в него е правилно и кое е неистина?. След това твърдение, може да се изпише и друго: „Всички ученици от 5 Б-клас имат примерно поведение и са пример за подражание.” Отново се провежда дискусия.
Обсъждане
= Според вас как човек формира стереотипите си?
= Имате ли стереотипи на мислене, които не сте изпитали в опита си дали са правилни или не?
= Считате ли, че човек възприема понякога готови стереотипи, например  от родителите си? Можете ли да дадете примери за такива стереотипи?
= Пречат ли или помагат готовите стереотипни модели на мислене и поведение?
= Според вас лесно или трудно човек може да промени стереотипите си?
= Какво е нужно на човек за да промени един стереотип?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и се опитайте да разберете какви стереотипи на мислене и поведение имат те към вас, към другите гора. Направете с тях същата анкета, каквато направихме и ще разберете. След като проведете анкетата с родителите си, проведете с тях разговор. Имайте готовност на следващата среща да споделите с групата впечатленията си.

ХРИСТИЯНИ - МЮСЮЛМАНИ
Възраст: над 11 години
Продължителност: 40 мин.
 Цел: Да се изследват стереотипите по отношение на различните етнически и религиозни групи, съдържанието и вида на техните прояви в живота.
Стимулен материал: бланки с въпроси
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на няколко подгрупи. Всяка група работи с един от вариантите на работните бланки.  Всеки участник получава бланка.
Водещият моли учениците самостоятелно да попълнят работните бланки.  След това всички се събират в една група и започва обсъждане на отговорите. Накрая отговорите се обсъждат за всяка група.
Обсъждане:
= Беше ли ви трудно да попълните бланките?
= Съвпадат ли мненията на всички групи?
= Как стигнахте точно до това мнение?
= Беше ли повлияно мнението ви от стереотипи?
= Какви стереотипи забелязахте да се проявяват?
= Съгласни ли сте с това, което прочетохме в бланките?
= изпитвахте ли затруднения при груповата обработка на данните? От какъв характер бяха те?  Дайте примери.
Работен лист
БЪЛГАРИ
Българите обичат …
Ние всички знаем, че българите …
Българите можеш да познаеш по …
Българите винаги постъпват …
Всички останали считат, че българите …
РОМИ
Ромите обичат …
Ние всички знаем, че ромите …
Ромите можеш да познаеш по …
Ромите винаги постъпват …
Всички останали считат, че ромите …
ВЛАСИ
Власите обичат …
Ние всички знаем, че власите …
Власите можеш да познаеш по …
Власите винаги постъпват …
Всички останали считат, че власите …
ХРИТИЯНИ
Християните обичат …
Ние всички знаем, че християните …
Християните можеш да познаеш по …
Християните винаги постъпват …
Всички останали считат, че християните …
МЮСЮЛМАНИ
Мюсюлманите обичат …
Ние всички знаем, че християните …
Християните можеш да познаеш по …
Християните винаги постъпват …
Всички останали считат, че християните …

Следва част 5

П Р О Г Р А М А

тренинг за учениците от общообразователните училища
на тема „Толерантност”

 

 

 

..............2012г
С о ф и я

 

Съдържание
Въведение
Как да приложим програмата
Част 1
ЗАГРЯВАНЕ
ДОМИНО
КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН
ГОЛЕМИ И МАЛКИ
ИНТЕРЕСНИ ХОРА
ПОЗДРАВИ
АУТСАЙДЕР
КОЗИ И ВЪЛЦИ
ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ
ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ
ДЕЦА ПИШАТ ПИСМО ДО  БОГ
Част 2
НАШИТЕ РАЗЛИЧИЯ
ИГРА С ФЪСТЪЦИ
СТРАНЕН ЧОВЕК
ОТ КОГО СЕ БОЯ?
СЯВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА
А АЗ МИСЛЯ, ЧЕ …
КУЛТУРЕН РЕЧНИК
Част 3
РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА
РАЗЛИЧЕН СТАРТ
КУЛТУРНИ НОРМИ
ЧЕСТНА ИГРА
СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕ
ЕТИКЕТИ
Част 4
ПИРАМИДА НА НЕВАИСТТА
СТЕРЕОТИПИ
ВСИЧКИ ЯБЪЛКИ СА ЧЕРВЕНИ
СТЕРЕОТИПИТЕ В НАШИЯ ЖИВОТ
ВСИЧКИ КРАВИ ЛЕТЯТ
ХРИСТИЯНИ-МЮСЮЛМАНИ
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
ЕКСПРЕСЕН ВЛАК
ЖЕНСКА РАБОТА
ДИСКРИМИНАЦИЯ
ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ
НАСИЛИЕ
ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА
Част 5
ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА
КАК ДА ПОСТЪПЯ
НАШИЯТ ЖИВОТ
СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
МОЯТ ЛИЧЕН ДОГОВОР
Приложения

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Програмата представлява методическо ръководство за провеждане на занятия на тема „толерантност.” Всички занятия са замислени в стила на „неформалната педагогика” – учениците не получават оценки или формално признание във вид на дипломи или грамоти; занятията са ориентирани към творческата активност на всеки един и групата в цяло; всички форми за работа са в групов формат; участието е доброволно, както за целия курс, така и за отделните му части.
Най-често срещаното определение на думата „толерантност” е търпимост. Това е способността да разбираш и уважаваш различните от собствения произход, култура, възгледи и други прояви на човешка индивидуалност. 

Програмата се състои от пет части.
Част 1 съдържа упражнения за „загряване.”  Тези упражнения помагат на водещият да се запознае с групата, да я подготви за по-нататъшна работа и да осигури въвеждането в темата на останалите занятия. Всеки от участниците получава възможност да се откъсне от външния свят и се концентрира върху предстоящите дейности.  „Загряването” създава позитивна атмосфера и осигурява готовността за работа по проблема толерантност.  Всяко занятие и в частност първото занятие  с групата, винаги следва да започва с такъв въвеждащ период.   Тази фаза обикновено заема около 10-15 минути, но е възможно водещият да я удължи или съкрати. Важното е учениците да са приведени в готовност за работа.
Част 2 се нарича „Нашите различия.”  Упражненията в тази част позволяват на участниците да се докоснат до главните причини за нетърпимостта в нашия свят – различията между хората. Всяко занятие е посветено на определен аспект от темата – различия по външност, език, възгледи и пр.  Няколко занятия позволяват на групата да разгледа темата като цяло.  Целта на всички занятия в тази част е насочена към оказване помощ на учениците да се справят със своите чувства и страхове по повод на техните различия, да осъзнаят красотата в многообразието в света, да разберат, че да си „различен”, не означава да си „лош.”
Част 3 се нарича  „Разкъсване на шаблона.”  Съдържа упражнения, във всяко от които се разиграва симулация на ситуация, свързана с живота.  Участниците имат възможност да се тестват в ролята на дискриминирани и на дискриминиращи.  Способността да се поставиш на мястото на другия представлява основата на толерантността и по тази причина учениците, играейки тези роли за първи път са поставени в условия да преживеят неочаквани за себе си чувства. Всички занятия в тази част предполагат особен стил на поведение и по тази причина е важно внимателно да бъде прочетено въведението към част 3, след което да се премине към самите упражнения.
Част 4 се нарича „Пирамида на ненавистта.”  Тук всеки участник има възможност да се запознае с основните видове проявления на нетърпимост – стереотипите, предразсъдъците, дискриминацията и насилието.  Представени са отделни упражнения, които илюстрират тези видове.  Освен това, работейки по тези проблеми, групата получава възможност да се запознае с конкретни проблеми на напето общество (отношение към жените, към религиозните, етническите малцинства, към бежанците)
Част 5 се нарича „От теорията към практиката.”  Тя позволява на всеки участник да разбере и реши, какви конкретни действия може да прилага в личния си живот и всички като цяло в група, за да не допуснат прояви на нетърпимост в своето обкръжение.
Приложение 1 - идеи за мероприятия, които вашата група може да проведе в училището, двора или града.
Приложение 2 - инструменти, които позволяват успешно и ефективно взаимодействие с родителите-членове на групи.
Приложение 3, 4 и 5  - тестове за изследване способностите за толерантност  и интолерантност.
Приложение 6  -  указания за провеждане занятие „мозъчна атака.”
Приложение 7 -  речник на термините
Приложение 8 -  етични притчи (помощен материал)

Как се работи със сборника материали
Тази методика не е догма. Всяко занятие, предложено тук, може да бъде променено или модифицирано по такъв начин, че то да подхожда по най-добрия начин на конкретната група ученици – по възраст, по ниво на развитие, личния стил на водещия, целите, които са поставени и т.н.  Упражненията и идеите, които ще намерите в ръководството следва да се възприемат като препоръки и примери за това, какво може да се направи при работа с децата на тема „толерантност.”  Пред описанието на всяко занятие ще намерите примерна продължителност и препоръчителна възраст на участниците, но Вие сами може да определите, дали това занятие подхожда на точно вашата група обучаеми.
Първоначално трябва да си уясните, колко срещи ще бъдат организирани с определената група и каква ще бъде общата продължителност на всяко занятие.  След това съставете план за занятието, изберете по няколко упражнения от всяка част и ги модифицирайте в съответствие  с вашите задачи.  При изготвяне на плана търсете многообразието от форми и методи за обучение.

Част 1
Задачата на цялата тази част е да подготви (загрее) групата  за предстоящите упражнения, да ги „откъсне” от външната ситуация, да фиксира вниманието им в самата група и да осигури въвеждането им в темата.

ОСОБЕНО ДОМИНО 
Възраст: няма ограничения
Продължителност: 35 мин.
Цели:
= създаване на атмосфера на откритост; 
= „разчупване на ледовете” – задължително условие за първа среща;
= осигуряване пълна свобода на участниците да говорят за себе си;
= да се покаже, че в групата между самите участниците  съществуват както различия, така и общи елементи;
Провеждане на упражнението
Водещият обявява, правилата на една особена игра наречена „Особено домино.”
Правила на играта:
Първият участник (това обикновено е водещият) застава в центъра на стаята и обявява две свои характеристики, например: „От една страна аз нося очила” и вдига настрани лявата си ръка, „А от друга – обичам сладолед” и вдига настрани дясната си ръка. Участник от групата, който също носи очила се хваща за лявата ръка на водещият и обявява: „От една страна аз нося очила, а от друга – обичам котките” и вдига свободната си ръка. Трети участник, който обича сладолед се хваща за дясната ръка на водещия и обявява: „От една страна аз обичам сладолед, а от друга – обичам шоколад.”  По този начин играта продължава, докато всички участници  не станат част от доминото.  Възможни са вариации при построяването на доминото – може да се построи кръг или типична структура на домино. Освен това, ако условията позволяват участниците могат да легнат на пода по корем, обръщайки се един към друг.
Обсъждане:
=    Какво почувствахте, когато към всеки един се прилепи  ваш съученик, който прилича на Вас?
=   Стараехте ли се да посочите най-популярни характеристики или обратно, търсехте такива, които не са характерни за другите?
=   Какво ново научихте един за друг?
= Какво почувствахте, когато разбрахте, че някой друг в класа прилича на Вас по посочената характеристика?
= Какво почувствахте, когато разбирахте, че някой не ви харесва.
= Добре ли е или зле, че в групата има ученици, които са с различни характеристики? Защо?
Домашна работа
На учениците се дава домашно задание, да подготвят кратка характеристика в писмен вид, за членовете на своето семейство, в която да посочат по какво си приличат и по какво се различават те.

КОЙ Е НАЙ-РАЗЛИЧЕН?
Възраст: без ограничение
= За деца от 6 до 9 г. да се използва „различен”, а за по-големи – „уникален”
= При по-големи ученици, акцентът може да се постави върху обсъждането.
Продължителност:
= основна част – 10-15 мин
= обсъждане – за 6-9г. – 10 мин; за 10-14 г. – 20 мин.
Цели:
= да се научат да осъзнават собствената си уникалност и се гордеят с нея;
= да осъзнаят уникалността на другите;
= да се създаде атмосфера на откритост и доверие.
Провеждане на упражнението
Помолете участниците да помислят какво ги отличава от останалите в групата и ги попитайте, като се обърнете към някой по избор. Ако например той каже „Аз имам пет братя и сестри” и никой в групата не може да каже „Аз също”, то този участник получава 1 точка. Ако друг участник обаче заяви „Аз също”, то той получава правото да изтъкне своето различие. По този начин се въвличат всички участници в групата. Резултатите от точките се записват срещу името на всеки на флип-чарт или черната дъска. Особен интерес представлява факта, че обикновено хората изтъкват като уникалност и различие такива факти, които за значими, които са положителни и се гордеят с тях.  По този начин психологът може да се докосне до някои от ценностите на учениците.  Накрая на играта баловете се сумират.
Забележка: Възможна е модификация на играта, като участникът който е заявил  „Аз също”, сяда на колене на първия участник.  Ако следващият участник притежава същата характеристика, той сяда на коленете на вече седналият и така може да се формира колонка. Тук следва да се обмисли дали е приемлив подобен физически контакт за конкретната група.
Обсъждане (рефлексия)
= Хубаво ли е да сте уникални?
= Всеки човек ли е уникален. Защо?
= Какво ни прави уникални?
= Какво ни пречи за да останем уникални?
= Какви чувства преживявате, когато заявявате Вашата уникалност?
= Какви чувства изпитвате, когато съученикът Ви декларира своя уникалност?
= Как се чувствахте, когато се наредихте като „домино”? (за тези, които са били в колонка)
Притча – За здравата и пукнатата делви
Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.
Цели две години жената така доставяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост. Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовина от това, което се очаквало от нея.
След тези две години на служба,спуканата делва казала на жената:
- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса вкъщи.
Всеки от нас си има своята уникална пукнатина …
Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден.
Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

ГОЛЕМИ И МАЛКИ
Възраст:  без ограничение
= За ученици от старшия курс, може да се използват по-сложни критерии (вместо „висок” – „весел” и пр.).
Продължителност: 35 мин
Цели:
= да се помогне на участниците да осъзнаят, че всяко описание на човек е относително;
= да развият навици за невербална комуникация;
= да се създаде весела атмосфера.
Провеждане на упражнението
Водещият прекарва въображаема черта по средата на стаята. 
Водещият забранява на учениците да говорят по време на изпълнение на задачата.
Застава на тази черта и казва:
„А сега нека всички високи да застанат от дясната половина на чертата, а всички ниски – в лявата половина. Никой не трябва да говори при изпълнение на задачата. Ако се наруши това правило от някой, същият се отстранява, а задачата се повтаря. Преценете точно къде да застанете. Неправилно преценилите, ще бъдат санкционирани.”
След като даде командата водещият наблюдава поведението на децата. Щом забележи деца, които се чудят къде да застанат – стоят на едно място и мислят, други преминават от една в друга група, веднага го отделя настрана.
След това процедурата може да се повтори по друг признак. За такива могат да се използват, например:
 =деца, с високи успехи в училище и деца с ниски успехи в училище;
 = деца, с добро поведение в училище и деца с лошо поведение в училище;
 = деца, с много приятели и такива с по-малко приятели;
 = деца, с красив почерк и деца с некрасив почерк;
 = деца, умеещи да четат изразително и деца, неумеещи да  четат изразително;
 След като бъде изпълнена тази серия упражнения, водещият повтаря първата задача – построяване в дете половини по критерий „ръст”, като продължава да държи на условието да не се разговаря.  Този път обаче подреждането се извършва от свободно избран доброволец, който назовава всеки участник и го определя за „висок” или „нисък”; за „успешен” или „неуспешен.” Всеки път когато той направи избор, водещият пита избраното лице, той самият как се е самоопределил.  Във всички случаи между направените лични избори и тези, които се правят от друг, ще има различия. Именно различията в оценките са акцента на упражнението.
Обсъждане:
= Какво ви направи впечатление при първото и второ разделяне? Открихте ли разлика?
= Според вас възможно ли е човек да бъде определен еднозначно по определен признак?
= Имали ли сте случаи, при които да използвате критерии за разделяне на хора, такива, които сте научили в семейството си?
= Считате ли, че критериите, които хората използват за да разделят и класифицират не винаги могат да са обективни? Защо се случва това и от какво зависи? Поставянето на „етикети” често пречи на общуването и сътрудничеството между хората.
Въпроси:
= Трудно ли ви беше да изпълните първата част от упражнението?
= Защо изпитахте трудност еднозначно да определите, в коя половина да застанете?
= Какво забелязахте, когато започна втората част на упражнението?
= Лично на вас случвало ли се е да поставяте на другите етикети.

ИНТЕРЕСНИ ХОРА
Възраст:   от 10 до 14 години
Продължителност: 40 мин.
 Цели:
= активизиране въображението на участниците;
= поощряване вербалната комуникация;
= стартиране на разговор за стереотипите.
Материали – Предварително се подготвят материали от вестници и списания (изрезки) на фотоснимки, изобразяващи различни лица или фигури на хора. Препоръчително е да бъдат подбрани хора от различен етнос, с различна религия, различни социални групи.
Забележка: Ако за групата е най-специфично етническото разделяне, (например присъствие на деца от ромски етнос), то е целесъобразно да бъдат подбрани фотоснимки на известни представители на този етнос.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на микрогрупи по 2-4 участници. (Най-добра концентрация се получава, ако групата се раздели на 2, най-много 3 микрогрупи). Предоставя на всяка група по една снимка. Групите се отделят на разстояние една от друга и им се предоставя време от 3-5 минути за работа.  Предварително се уведомяват да излъчат свой говорител, който ще оповести мнението на групата. Към снимковия материал всяка група получава по една тестова бланка, в която да изложи мнението си. Бланката съдържа въпроси, на които да се даде отговор.
Инструкция: „Нека всеки един от вас внимателно да разгледа този фотос и да помисли за отговори на следните въпроси.”
= Какъв е човекът изобразен на фотографията?
= Какво е неговото име?
= От къде е той?
= На колко години е?
= Къде работи?
= Къде живее?
= За какво мисли този човек тук на снимката?
= Какви чувства преживява?
= От какво според вас се нуждае той?
= Какви жизнени проблеми (трудности) може да има?
След като изтече срока за работа, водещият разменя снимките между групите и поставя същата задача.
След изтичане и на този срок, учениците заемат местата си и говорителите получават думата. При изложението на оценките със сигурност всяка група ще коментира по различен начин задачата си.
Обсъждане:
= Изпитахте ли трудности при справяне със задачата?
= Какво ви помогна най-много при подготовката на своите предположения?
= Как мислите, съответстват ли предположенията ви на реалността?
= Защо предположенията на групите  бяха различни?
= Имаше ли съвпадения в предположенията?
= Кои бяха повече – съвпаденията или различията в предположенията?
= Често ли се случва в живота, да определяме (категоризираме) определени хора само по външния вид (раса, пол, облекло)?
= Какво може да помогне за опровергаване на такива предположения?
Домашна работа
На децата се поставя домашна работа. Да разговарят със своите родители, като ги помолят, да им разкажат за интересни хора, които са от друг етнос, религия, социален статус, сексуални ориентации, политически възгледи, които са срещнали в своя живот и са ги впечатлили с мъдрото си отношение към различията между хората.
Водещият може да организира и вечер на „необикновените професии и хоби”, като бат поканени 1-2 лица, които биха разказали за необичайни места, за срещи с необикновени хора или за самите себе си.

ПОЗДРАВИ
Възраст: без ограничения
продължителност: 20-25 мин.
Цели:
- разреждане на напрежението;
- разчупване стереотипните форми на поведение;
- създаване на весело настроение;
- запознаване с поздравите на различни култури;
- сплотяване на групата.
Провеждане на упражнението
Стимулен материал – Участниците получават талони (картички) с изображения или описание на поздравления, употребявани в различни страни. Талоните съдържат единствено изображение или описание на поздрава, без да е посочено за коя страна е типичен този поздрав.
= Япония – участниците поставят ръцете си пред гърдите като за молитва (дланите са опрени една в друга) и правят дълбок поклон от кръста;
= Нова Зеландия – участниците потриват носовете си;
= Великобритания – участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят отдалечени един от друг (ръцете са почти изправени);
= Русия – участниците се прегръщат се силно и се целуват три пъти по бузите;
= Тибет – участниците показват езиците си;
= Германия– участниците си подават на ръка за здрависване, като стоят близо един до друг (ръцете са сгънати);
= Франция – участниците се усмихват и се целуват четири пъти по бузите един по един;
След като получат талоните, участниците се разделят по двойки и се оставят в продължение на 2-3 минути да се упражняват. 
Обсъждане:
= Хареса ли ви играта?
= Досещате ли се кой поздрав, в коя страна се ползва?
= Беше ли Ви трудно да използвате някой от тези поздравления? При кои изпитахте затруднения или безпокойство?
= Можете ли да кажете, че някои поздравления ви се сториха смешни?
= Каква роля според вас играят поздравите в човешките взаимоотношения?
= Известни ли са ви други форми, чрез които хората се поздравяват?
= Случвало ли ви се е да поздравите някого, а той да не отвърне на поздрава Ви?  Ако – да, то бихте ли споделили какви чувства сте преживели точно в този момент и какво помислихте за себе си и за другия?
= Какво според вас е най-ценното при използването на поздравите? Какво изразяват хората, поздравявайки се? 
Домашна работа:
= Помислете за следващата ни среща за някакъв специален поздрав, който да бъде характерен само за вашия клас и се договорете един с друг да го използвате всеки път преди всяко занятие.
= Подгответе се и при следващата ни среща, нека всеки един от вас да сподели какви поздравления използват членовете на семейството ви. Например, какво правят членовете на семейството, когато някой се връща от работа; какво правят членовете на семейството, когато идват гости в дома ви;

АУТСАЙДЕР („Жертвен агнец” или „Козел отпущения”)
Водещият прави кратко въведение в темата:
Древните евреи са имали обичай, за който си заслужава да споменем тук. В дните на изкуплението на греховете свещеник поставял ръцете си върху главата на козел и изреждал греховете на хората. Така грехът и злото символично се прехвърляли от хората към козела. След това козелът се пускал на свобода в пустинята, а хората се пречиствали от греховете си. Затова животното е било наречено „козел отпущения.” В наше време този израз се прилага, когато от невинен и относително безвластен човек се търси отговорност за нещо, за което той няма вина.
Изследвания доказват (Карл Ховланд и Робърт Сиърс), че има пряка връзка между появата на аутсайдери и състоянието на фрустрация на обществото. Например, колкото по-непреодолими са икономическите или социалните проблеми, толкова повече мнозинството се нуждае от аутсайдери, които самото то създава в лицето на различните малцинства.   Така например, ако вашият клас изпитва силни затруднения за да се справи с продължаващо с месеци насилие на една група лица над другите, то мнозинството, намиращо се в състояние на фрустрация ще изпитва сила нужда от „жертвен агнец”, респ. то ще формира агресивност.  Въпросът е в това – Кои от мнозинството ще бъдат по-агресивни?  Оказва се, че тези от мнозинството, които са предубедени по някакъв признак, който откриват в насилниците (например пол, етническа принадлежност), те ще проявят много по-голяма агресивност.
Експеримент на Доналд Уедърли
Уедърли силна фрустрация у група студенти, някои от които са били заклети антисемити, а други — не. На изследваните лица се предлага да напишат разкази въз основа на показани им картинки. Пред някои от изследваните лица героите от тези картинки се назовават с еврейски имена; на останалите участници такива имена не се дават. В този експеримент най-важни са две открития: 1) след като са изпитали фрустрация, изследваните лица с антисемитски нагласи написват разкази с повече актове на агресия срещу героите с еврейски имена, отколкото изследваните лица, които не са били антисемити; и 2) не е имало разлика между студентите антисемити и останалите студенти, когато героите, за които пишат разкази, не са били назовани с еврейски имена. Накратко, фрустрацията води до специфична агресия — агресия срещу някого, когото мразите.
Общата представа на използването на изкупителна жертва показва, че индивидите са склонни да пренасят агресията върху групи, които бият на очи, които са относително безвластни и главно — не се ползват със симпатия.
Това занятие не бива да се прилага още в самото начало на срещите н а групата, тъй като може да създаде напрежение.  Целесъобразно е да се приложи след някаква весела игра, като въвеждащо в темата за дискриминацията.
Възраст: над 9 години
продължителност: 30 -60 мин.
Цели:
= да се даде възможност на участниците да се почувстват в ролята на изолирани от отсъства на общата група;
= да започне процес на обсъждане темата за дискриминацията (да се постави въпроса);
= да се усвоят практики за разрешаване на противоречия;
= да се активизира вербалната и невербална активност на групата.
Провеждане на упражнението
Първото указание на водещият в началото на упражнението е: „При това упражнение абсолютно се забранява упражняването на насилие или ловкост. Участниците имат право само да уговарят, да водят преговори, когато се изправят пред определена трудност. Всеки, който упражни насилие или използва обидна дума, ще бъде дисквалифициран.”
Водещият отправя молба към трима членове на групата да напуснат стаята.
Останалите застават в кръг хванати за ръцете. Водещият дава следната инструкция: „Сега ще повикаме първия участник. Вие трябва да останете в кръг, държейки се здраво  за ръцете, без да се пускате.”
Забележка: Водещият не трябва да уведомява групата, че не бива да допускат участника във вътрешната страна на кръга.
След това се извиква първия участник и се наблюдава неговата реакция. Той може да реши да влезе в кръга или да се хване до другите, а може да прояви и пасивност.   Независимо от неговата реакция, този член на групата се допуска да се хване за другите. След това, водещият добавя към инструкцията: „А сега, от вас се иска, когато влязат втория и третия участник, да не ги допускате нито в кръга, нито да се хванат на кръга.”
След това се повиква втория участник. На него му се предоставя време да уговаря членовете на групата, за да бъде допуснат в кръга.  Независимо от резултата, в един момент водещият разрешава групата да приеме втория участник.  В края на упражнението по същия ред и правила се извиква третия участник.
Обсъждане:
=  Какво започна да прави групата, когато в стаята влезе първия участник?
= Защо членовете се стремяха да не допуснат в групата си чужденци?
= Какво преживяха тези, които останаха извън групата? (положителни и отрицателни чувства)
= Какво искаха да направят членовете, извън групата?
= Защо е толкова важно за човек да присъства в една група?
= Възможно ли е човек да живее извън група?
= Когато не бяхте допуснати в групата, коя беше първата мисъл, която премина през ума Ви?
= Какви способи за влизане в кръга са приложили „аутсайдерите”?
= Кои от тях са сработили и кои не, защо? 
= Как се е държал бившият „аутсайдер” след като вече е бил приет в кръга?
= Може ли някой да даде пример със себе си? (ситуации, при които за първи път влизате в контакт с група деца)
= Какво мислите за тези ситуации в обществото? Има ли такива, при които големи групи от хора или цялото общество изключва отделни хора или по-малки групи?
Забележка: Много е важно да се постави акцент върху онези участници, които групата не е допуснала до себе си. Те са източник на информация, за това какво са преживели, как са се оценили, как са оценили другите, както и какво са почувствали, когато са били приети в групата?
Домашна работа:
= На учениците се поставя домашна работа, да проведат разговор със своите родители и ги помолят, да разкажат случаи, при които са били свидетели на ситуации, свързани с дискриминация. 
= На учениците се поставя задача, да потърсят в литературата информация за типични случаи на дискриминация и подготвят кратък разказ (може и текст) за следващата среща.

КОЗИ И ВЪЛЦИ
Възраст – няма ограничения
Продължителност: 40 - 50 мин.
 Цели:
= изследване причините, поради които хората предизвикват и не предизвикват доверие;
= изучаване усещането на групата и чужденеца;
= анализ на чувството за сигурност и страх от отхвърляне от групата;
Стимулен материал: Предварително на листчета се написват обозначения: „козлета”, „вълк” и „коза.”  В играта взимат участие всички ученици. Всеки участник получава листче с ролята си, като се подготвят 2-3 листчета с надпис „коза”, 2-3 – с надпис „вълк”, а останалите участници – с надпис „козле.”
Участниците се молят, да не показват един на друг надписите на листчетата си, т.е. ролите си.  Преди да започне играта, при необходимост може да се припомни приказката за вълкът и седемте козлета.
Провеждане на упражнението
Водещият оповестява правилата на играта:
В единия край на стаята в тресен кръг, сгушени едно в друго стоят „козлетата” – това е тяхната къща.  Останалите участници заемат другия край на стаята.  Всеки един на свой ред подхожда към „къщата” и се старае да убеди „козлетата”, че той е „коза.”  Задача на козлетата е да преценят дали да пуснат или да не пуснат претендента в дома си.  Ако все пак те допуснат вълка, то той изяжда едно от козлетата (участник излиза от играта), ако прогонят истинската „коза-майка” – всички козлета ще загинат от глад (мама не би донесла мляко).  Целта е козлетата да останат живи, а целта на козата и вълка е да влязат в къщата.
Обсъждане:
Играта е елементарна, но много интересна, защото бързо сплотява групата, въвлича я в действие, а участниците започват активно да комуникират и взаимно доверяват, играейки различни роли.  Ето някои от темите, които могат да бъдат обсъдени по време на тренинга:
= Какво са почувствали участниците в ролята на „козата-майка”?
= На какво са се основавали козлетата, когато са взимали решенията?
= Защо в определени случаи са допуснали грешки козлетата?
= Имало ли е разногласия при вземането на решенията от козлетата?
= По какъв начин са били вземани решенията от козлетата?
= Какво е преживявала „козата-майка”, когато не са я разпознавали и са я приемали за вълк?
= По какъв начин „козата-майка” се е опитвала да убеди козлетата, че е тяхната майка? Кой е бил за нея най-убедителния аргумент?
= Често ли нашите първи впечатления за хората са били погрешни? Искат се примери.
= Случвало ли се е на участниците в живота им, да се окажат в ролята на „вълк” против своята воля?
= Приятно ли е било на „вълците” да играят ролята си? Какво са чувствали?
= Случвало ли се е в реалния живот на учениците, да не допуснат някого в тяхната група и групата да загуби от това?

ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ 
Възраст: над 10 години
Продължителност: 30 -40 мин.
 Цели:
= Осъзнаване разликата между това, което виждаме отвън и това, което е човек всъщност.
= Иницииране на невербални контакти.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на две равни части. Едните образуват външен кръг, държейки се за ръце, а другите – вътрешен кръг, като стоят лице в лице (тип „каруселка” или въртележка).  Водещият дава следната инструкция: „Нека всеки един от външния кръг да застане срещу партньор от вътрешния. Сега нека всеки внимателно да огледа външния вид на партньора си, как изглежда той. Помислете какво говори външния вид за него.”
След това, задайте на партньора си въпрос, който да е свързан с личния му живот, например:  „Какво обичаш да правиш?”, „Кой е твоя най-добър приятел?.”
След това водещият два  инструкция: „Тези, които са във вътрешния кръг нека направят крачка надясно, а тези от външния – наляво.” Повторете отново процедурата с новия си партньор.” Тази процедура се повтаря няколко пъти.
След това водещият се обръща към групата: „А сега затворете очи (най-добре е да се поставят превръзки на очите) и хванете поредния си партньор за ръка. Опитайте се да познаете кой стои срещу вас.  Можете ли да познаете що за човек е това?  Следва ново разместване и опознаване на партньорите.
Обсъждане:
= Какво ви говори външността на човек?
= Вярна ли е поговорката „По дрехите посрещат…” и защо народът е формулирал тази фраза.
= Често ли ви се случва да съдите за хората по външния им вид.
=  Имали ли сте случаи, при които оценката за човек по външния му вид да ви е подвела?
=  Какво чувство изпитвахте, когато държахте партньора за ръцете му?
=  Различни ли са нашите ръце? Какво си мислихте, когато докосвахте ръцете на партньора си?
=  Какво е общото в нашите ръце?
 = Какво общо има между всички нас?
 Домашна работа
= Поговорете с вашите родители и ги попитайте, дали на тях често им се случва да съдят за хората по външния им вид. Имали ли са случаи, при които са сгрешили в преценките си. Подгответе 1-2 случая, които да споделите пред участниците на следващата ни среща.

ТРЯБВА ДА СЕ ДОГОВОРИМ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= отпускане на групата от външни дразнители;
= концентриране вниманието на участниците;
= осъзнаване ценността на сътрудничеството;
= доказване, че за постигане на сътрудничество са необходими усилия;
= сплотяване на групата;
Провеждане на упражнението
На участниците се предлага една елементарна игра.  Необходимо е да се брои до десет, но това трябва да се прави от цялата група. Първият ученик казва „едно”, втория – „две” и т.н.  Има само единно правило – ако участниците произнесат поредно число едновременно – групата започва отначало.  По време на играта са забранени всякакви други разговори.
Обсъждане:
= Как започна играта?
= Какво му се искаше на всеки в самото начало?
= Защо в началото нищо не се е получило?
= Как са успели да достигнат до десет?
= Какви правила са приели или са се постарали да променят?
= Появил ли се е водач в групата или порядъка се е създал сам?
= На какво ни научи тази игра?

ДЕЦАТА ПИШАТ ПИСМО ДО БОГ
Възраст: от 7 до 11 години
Водещият поставя домашна работа на участниците, като ги моли да представят отговори по три въпроса:
= За какво би искал да попиташ Бог?
= Какво би искал да разкажеш на Бог?
= За какво би искал да помолиш Бог?
Отговорите се обобщават и впоследствие обсъждат анонимно в групата.

Част 2

ФЪСТЪЦИ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 15 мин.
Цели:
= подготовка на участниците за по-нататъшна работа;
= разговор за нашите различия и еднаквост;
 Провеждане на упражнението
Водещият раздава на всеки участник от групата по две черупки с фъстъци (необелени) и ги моли, да не ги белят.  Важно в упражнението да се проведе спокойно, в лека, „магическа” атмосфера.  Това много зависи от тона  в гласа на водещият.
Помолете участниците да отговорят на следните въпроси: (Големите – по двойки, а по-малките – групово обсъждане).
= Какви фъстъци докосваш в черупките?
= А КАКВИ ХОРА ДОКОСВАШ ПО ВЪНШНИЯ ИМ ВИД?
= Опиши каква е външността на черупките?
= КАК БИ ОПИСАЛ ЧОВЕШКОТО ТЯЛО?
= Фъстъците в черупките еднакви ли са по размер и форма?
= А ХОРАТА ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО РАЗМЕР И ФОРМА?
= Фъстъците еднакви ли са по цвят?
= А ХОРАТА – ЕДНАКВИ ЛИ СА ПО ЦВЯТ?
= Фъстъците в черупката един до друг ли са или са малко раздалечени?
= А ХОРАТА СЛЕПЕНИ ЛИ СА ИЛИ ИМА ПРАВО НА ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО И СВОБОДА?
= Черупките пукнати ли са или трябва да бъдат разчупени за да се стигне до фъстъците?
= А ХОРАТА ЗА ДА БЪДАТ ОПОЗНАТИ, НУЖДАЯТ ЛИ СЕ ОТ РАЗКРИВАНЕ ИЛИ САМОРАЗКРИВАНЕ?
= Натиснете черупката с пръсти и ще чуете звук.
= А АКО ПРИТИСНЕТЕ ХОРАТА ЩЕ ЧУЕТЕ ЛИ ЗВУК? КАКВИ ЗВУЦИ ИЗДАВАТ ХОРАТА?
= Отворете сега черупките. Отвътре те са по-различни, отколкото когато ги опипвахте отвън. В какво са различията?
= А ХОРАТА, СЛЕД КАТО ГИ ОПОЗНАЕТЕ НЕ СТАВАТ ЛИ РАЗЛИЧНИ?
= Вземете едно зърно и опитайте сега фъстъците. Какви са на вкус? А, ако опитате черупката, каква според вас ще бъде на вкус?
= МОЖЕ ЛИ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ИМА ВКУС?
Обсъждане
След приключване на играта, с учениците започва обсъждане на тема различията между хората.
= Какво според вас показва външния вид на хората – облекло, обувки, прическа, аксесоари и пр.?
= Според вас какво ни казват онези хора, които имат външен вид различен от традиционния.
= Можете ли да дадете примери за хора с различен външен вид?
= Какво си казвате, когато видите момиче или момче с екстравагантен външен вид?
= Интерпретирайте поговорката: „По дрехите посрещат, по ума изпращат”
= Довършете изреченията:
 *Хората, които са облечени с евтино или старо облекло са …
 *Хората, които са облечени със скъпи дрехи са …
= Има ли значение външния вид на хората, за мнението което другите си съставят за тях?
= Достатъчно ли е за вас само един поглед върху външния вид на човек, за да кажете какъв е той?
 = Във вашия житейски опит имали ли сте случай, да сгрешите в изводите си за един човек, съдейки за него само по външния му вид? Разкажете този случай.

СТРАНЕН ЧОВЕК
Възраст : без ограничения
Продължителност: 1 час
Цели:
= актуализация и преработка на чувства, които възникват у участниците при среща с различни за тях хора;
= предоставяне възможност на участниците да видят положителните страни на една такава среща;
= предоставяне възможност на участниците да „общуват” с различни на тях хора в безопасна обстановка;
Провеждане на упражнението
1. Участниците се разполагат в кръг. Водещият пита: „Имали ли сте случай, при който, намирайки се на улицата или на друго обществено място сте видели човек, който не прилича на всички останали. Със сигурност сте имали такива случаи.” При затруднение, водещият се опитва да ориентира учениците, като ги насочи към определени социални групи, които се различават от множеството – роми, хомосексуалисти, чужди граждани, имигранти, хора с висок обществен статус и пр. Ако групата продължи да изпитва затруднения, водещият може да ги насочи, да търсят такива персонажи във филми и телевизионни предавания.
След това, водещият иска от учениците да разкажат тези истории, да ги споделят с групата и не толкова за това, колко необичайни и различни са били тези хора,  колкото да обърнат внимание на това, как са реагирали обкръжаващите ги хора. От учениците се иска да опишат собствените си чувствата.
2. След това водещият иска всеки участник да помисли за човек, който представлява негова пълна противоположност  и да опише този човек, като обърне внимание на следните критерии:
= Какъв е този човек по пол?
= Как изглежда той?
= От каква националност е?
= На колко е години?
= Какво образование има?
= Каква е неговата религия?
= С какво се занимава?
= Къде работи?
= Какво обича да прави в свободното си време?
= Какво не харесва?
= Къде живее той?
= Какъв е по характер?
= Има ли и какво е неговото семейство – брой членове?
= Как този човек се отнася към другите хора на своята възраст?
Забележка: Възможно е, по решение на водещият, учениците да нарисуват този човек.
След това, няколко или всички участници (в зависимост от броя на участниците) да представят своя „странен човек.” Могат да им се зададат допълнителни въпроси:
= Защо твоя „странен човек”  е различен от теб?
= Как се отнасяш към него?
= Какви чувства би изпитал, ако се срещнеш с него?
В заключителната част водещият пита участниците, дали биха намерили три неща, които могат да се окажат общи между тях и този странен човек.
Обсъждане:
= Как хората реагират на тези, които не са като тях? Защо?
= Какво би било, ако всички хора си приличат?
= Неприличащите на нас хора ни се струват странни. А ние на тях?
= Какво може да ни донесе общуването с неприличащи на нас хора?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, как са реагирали те в своя живот, когато в колектива, в който са работили или в населеното място, в което са живеели, пристигне нов човек, различен от тях.  Нека родителите ви да споделят за своите чувства, които изпитват към хората, които не приличат на тях.  Подгответе се да споделите впечатленията си с групата.

ОТ КОГО СЕ СТРАХУВАМ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30 мин.
Цели:
= Разкриване и преработка на страховете на участниците, свързани с предразсъдъците;
= Изучаване природата на тези страхове;
= Придобиване на увереност за общуване с хора, които им се струват страшни и опасни.
Стимулен материал:  листове хартия, моливи, шапка (кепе)
Това упражнение има особен ефект, ако се провежда с група, в която вече са създадени близки и доверителни отношения.
Провеждане на упражнението
Водещият напомня на участниците: „Всички ние се страхуваме от нещо. Освен от познати хора, които например биха ни написали двойка, ние най-вероятно се страхуваме и от съвсем непознати. В това няма нищо срамно.” (Водещият може да разкаже пример за подобен страх).
След това водещият дава следната инструкция: „А сега си спомнете или си представете една такава ситуация, при която сте изпитвали страх от хора, които въобще не ги познавате. Напишете тези свои страхове на листа, който ви е даден, след това го сгънете и пуснете в тази шапка.” Водещият събира всички листчета и ги размесва в шапката.
След това всеки участник взима по едно от листчетата със страхове и разказва какво мисли точно за този страх.
= Изпитваш ли и ти точно този страх?
= Защо у този твой съученик или въобще при човек може да се появи този страх?
= Оправдан ли е този страх? какво те кара да мислиш, че е оправдан?
= Ако не е оправдан, то тогава, защо хората го преживяват все пак?
= Какво би посъветвал съученика си, преживяващ този страх? Как би могъл да се справи с него?
Обсъждане
= Защо се страхуваме от някои хора, които дори не познаваме?
 = Може ,ли някой друг да се страхува от нас?
= Винаги ли тези страхове са оправдани?
= Могат ли различията да бъдат плашещи?
= Как можем да се научим да не се страхуваме от различията?
= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и преживяването на страх, което изпитвате?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си и ги попитайте, когато сте били малки деца, как сте реагирали, когато в къщи пристигне непознат човек и ви поздрави или ви попита нещо. Попитайте ги също, какви страхове сте имали, от какво сте се плашили. Помислете, защо сега не изпитвате страх от тези неща?
 Пример за формиране на предразсъдък /из „Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън/
В изследване, проведено от Кенет и Мейми Кларк, Филип Голдбърг доказва, че жените са научени да се считат за по-нискостоящи в интелектуално отношение от мъжете. В един от своите експерименти Голдбърг моли известен брой студентки да прочетат няколко научни статии и да ги степенуват по компетентност на автора, стил и прочее. На някои от студентките се обявява, че определени статии са писани от мъже (например Джон Т. Маккей); на останалите участнички се казва, че същите статии са писани от жени (например Джоун Т. Маккей). Студентките дават много по-високи оценки на статиите, писани от мъже, отколкото на статиите, писани от жени. Същият резултат е бил наблюдаван и когато статиите са третирали проблеми, за които обикновено се смята, че са от компетенцията на жените, като началното образование и диетологията. С други думи, тези жени са се „научили да си стоят на мястото” — те считат, че написаните от жени статии по принцип са по-слаби от статиите, написани от мъже. Друг експеримент (Кенет и Мейми Кларк) показва, че  чернокожите деца са се научили да оценяват черните кукли по-ниско от белите. Това е наследството на общество, пълно с предразсъдъци.

СВЯТ НА РАЗЛИЧИЯТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 90 мин.
Цели:
= да бъде практическо осъзнато преимуществото на разнообразието в обществото;
= да се подобри процеса на комуникация в групата.
Стимулен материал:   Набор от цветни моливи или флумастери – от 4 до 8 цвята и малки етикети (лепенки) в същите цветове.  Броят на етикетите от всеки цвят да бъде в различно количество, като един от цветовете следва да бъде представен само с един етикет (лепенка).
Провеждане на упражнението
Водещият раздава на всички цветни листчета. Избора на цвят е случаен.  Участниците, без да говорят трябва да се открият и се събират в групи по цвят.  След това на всяка група се раздават моливи с цвета на групата и листове хартия  Всеки участник получава собствен молив, който не бива да предоставя на никого.
Инструкция: „А сега получавате задача. Трябва да нарисувате улица в града.  Тази задача има конкурсен характер, като победителят в групата ще получи приз.” Групата започва да работи. Отпуска се време около 15 минути.

Част 1.
По време на първата част на упражнението е много важно да се създаде усещане за активно съревнование между групите, чувство за съперничество и конкуренция, които участниците ще трябва да преодолеят по-късно.  За тази цел,  водещият моли участниците да помислят за име на своята група, в изписването на което следва да включат своите цветове.  Нека част от групата да работи над лозунга, докато останалите рисуват.
В качеството на жури се канят по-старши ученици или учители.  С тях се постига предварителна договорка. 
След  като приключи работата на групите, участниците получават възможност да представят своето име, лозунг и картини.  Журито оглежда рисунките на всяка група и поставя на всички групи еднакво нисък бал.  Водещият обявява, че никой не може да получи награда.
След това водещият пита за личното мнение на участниците за това, защо са били получени тези резултати, какви са причините.  Когато групата заяви, че причината е в това, че всичко е в един цвят, водещият незабавно заявява: „Ще ви отстъпя в такъв случай допълнително време да помислите по този въпрос.”  Ако учениците не се досетят, водещият незабелязано може да подхвърли, че решението се крие в обединението на групите.
Когато участниците образуват група от различни цветове, водещият им раздава голям нов лист, за да нарисуват своя цветен град.   Много е важно всеки ученик да даде своя принос в рисуването, независимо колко добър художник е. След това водещият удостоява групите с малка награда – например бонбони.   Създадената рисунка може да бъде поставена на стената в класната стая. Тя трябва да има име, дадено от самите ученици.
Обсъждане:
= Трудно ли ви беше да намерите съучениците с вашия свят?
= Как се чувствахте като член на голямата, многочислена група?
= Какво чувстваха останалите, когато намираха „свои”?
= Как се чувстваше ученикът, който остана един?
= Какво чувствахте в отношението на другите групи? Искаше ли ви се да вашата група да стане по-голяма, по-силна, по-добра, по-успешна?
= Какво почувствахте, когато всички получихте еднакво нисък бал?
= Трудно ли ви бе да се договорите, за да започнете да рисувате заедно?
 =Получи ли се съвместно нарисуваната картина по-добре, отколкото ако бяхте рисували с един цвят?
Част 2.
= Приведете примери за различията в живота на „червени”, „зелени” и „сини.”
= Дайте пример за разнообразието в класа и в живота въобще.

А  АЗ МИСЛЯ, ЧЕ  …
Възраст: без ограничения
Продължителност: 30-40 мин.
Цели:
= да осъзнаят възможността и необходимостта от съществуването на различни мнения;
= да осъзнаят ценността на личното мнение, различаващо се от това на другите;
= да се научат да водят правилна и коректна дискусия.
Провеждане на упражнението
Водещият прекарва по средата на аудиторията въображаема черта. В едната ръка водещият показва нарисуван плюс („съгласен”), а в другата – минус („несъгласен”). Разперва настрани ръцете си.  Обявява, че самата черта означава липса на мнение.
След това водещият дава инструкция: „Аз ще ви чета твърдения, а всеки от вас е длъжен, след като чуе твърдението да избере дали е съгласен или не е съгласен и да застане на определената страна. Тези, които нямат мнение да застанат на самата черта.  Тези които са на чертата се лишават от правото да се изказват.”
Забележка: Твърденията не трябва да карат учениците да избират истина или неистина, а да дават възможност за различни мнения. Най-добър резултат се получава, ако твърденията са адаптирани към самия клас. Препоръчителни са следните образци твърдения:
За деца до 10 години
= По-добре играя футбол, отколкото баскетбол.
= Пролетта е по-красива от есента.
= Най-любимата карикатура на класа е „Покемон”
= Най-важния предмет е математика.
 = Играта на компютъра е по весела, отколкото да гледам телевизия.
= По-добре е уроците да са по-кратки, но затова пък повече.
= Най-красивото домашно животно е котката.
За деца над 10 години
= Да нямаш висше образования е срамно.
= Най-качествената музика е хип-хоп.
= Кока-колата е по-вкусна от фантата.
= Да се занимаваш с риболов е старомодно.
= Да се учи чужд език е по-лесно, отколкото физика.
= По-добре е да започваме училище в 10.00 часа, отколкото  в 08.00 часа.
Обсъждане:
= Кой е направил точния избор?
= Има ли въобще точен и правилен избор?
=Може ли да се каже, че прочетените твърдения допускат съществуването на различни мнения?
= Имало ли е случаи, при които някои участници са се оказали доста по-малко от другите? Какво са преживявали точно в тези случаи?
= Не им ли се е искало да променят мнението си и да преминат в по-голямата група?
= Добре ли е или зле, човек да има собствено мнение?
= Възможно ли е собственото му мнение да му причини вреда?
= За какво според вас спорят възрастните? 
= Кога възникват конфликтите?
= Защо конфликтите не водят до разрешаване на въпроса?
= Възможно ли е на всички въпроси  да бъде даден еднозначен отговор?
= Как ще интерпретирате фразата: „Много често комплексите за малоценност не вредят на тези, които ги притежават, а на другите хора.”
= Как се отнасяте към човек, който се съгласява със всичко?
= Има ли връзка между информираността и грамотността на човек със способността му да има собствено мнение?
= Достатъчно ли е да има собствено мнение човек, за да каже, че е различен?
= Във вашето семейство толерират ли се членове, които имат собствено мнение?
= Имали ли сте случаи при общуване с родителите си или с други възрастни, да отстоявате собственото си мнение? Какво обикновено се случва тогава?
Домашна работа
Проведете разговор с родителите си. Проучете дали в семейството се толерира правото на всеки член да има собствено мнение.  Как вашите родители взимат решения, които касаят лично вас или повечето от членовете на семейството?

КУЛТУРЕН РЕЧНИК
Възраст: над 10 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели:
= Изследване на понятия (термини), имащи отношение към толерантността.
= Изследване на различията във възприятието на едни и същи думи у различни хора.
= Подобряване процеса на комуникация в групата.
Стимулен материал: списък с понятия, листове хартия, моливи за всяка група.
Упражнението се провежда едва след като с учениците е било проведено теоретично занятие за различните форми на интолерантност и познават тяхното значение.
Примерен списък с понятия:
• Оскърбления, насмешки, подигравки, пренебрежение към другия.
• Игнориране и отказ от комуникация с другите; не признаване правото им на мнение.
• Негативни стереотипи, предубеждения, предразсъдъци (представляват обобщени мнения за човек, принадлежащ към определена култура, пол, раса, етническа група, като правило с отрицателни характеристики).
• Етноцентризъм (разбирания и оценка за жизнените явления през призмата от ценности и традиции на собствената група като еталон и образец за сравнение с други групи).
• Търсене на врага (представлява пренос на вина за нещастие, неблагополучие и социални проблеми върху една или друга социална група)
• Преследване, заплахи, сплашване.
• Дискриминация по признак пол, сексуална ориентация и други различия (лишаване от социални блага, отричане правата на човека, изолация в обществото).
• Расизъм  (дискриминация на представителите на определена раса, на основата на схващания, че една раса превъзхожда друга).
• Ксенофобия във формата на етнофобия (напр. антисемитизъм), религиозни фобии, мигрантофобия (неприязън към представителите на други култури и групи, убедени, че чужденците са вредни за обществото и трябва да бъдат ограничавани,  преследвани и гонени).
• Национализъм (убеждение за превъзходство на собствената нация над другите и правото твоята нация да притежава по-големи права).
• Фашизъм (реакционен антидемократичен режим, за който са характерни крайни форми на насилие и масов терор).
• Империализъм (покоряване на едни народи от други, с цел контрол на техните богатства и ресурси).
• Експлоатация (използване на чуждото време и труд без справедливо възнаграждение; безразсъдно използване на ресурсите и природните богатства).
• Оскверняване на религиозни и културни символи.
• Религиозно преследване (насаждане на конкретна вяра, на нейните ценности и обреди).
• Изгнание (официално или насилствено).
• Сегрегация, включително апартейд (принудително разделение на хората на различни раси, религия или пол, което е във вреда на интересите на една група).
• Репресия (насилствено лишаване от възможности за реализация правата на човек), унищожаване или геноцид (физическа разправа, нападения, убийства).
Друг тип списък може да включва понятията:  расизъм, бежанци, ненавист, предразсъдъци, насилие, различия, добро, равенство, справедливост, култура, външност, родина и пр., имащи отношение към темата.
Провеждане на упражнението
Водещият разделя групата на подгрупи от по 3-4 човека.  Всяка група получава листове и моливи.
След това водещият извиква при себе си по един представител на група и тихо му съобщава задачата.
Участниците се връщат в групите си и мълчаливо започват да рисуват казаната им дума.  Целта на групата е да се досетят за коя дума се касае.  Група, която се досети първа, получава една точка плюс, а втората и останалите групи по една точка минус.  Водещият поставя като задача само първия път различни думи, а след това размества тези думи между групите с цел, една и съща дума да бъде илюстрирана по различен начин.
След това играта продължава, като водещият по същия начин съобщава нова дума.  Сборът от точки се записва на флип-чарт или черната дъска.
След завършване на играта и сумиране на баловете, участниците сравняват как едни и същи думи са били нарисувани от различните хора.
Обсъждане:
= Изпитахте ли затруднения при разпознаването на думите?
= Трудно ли ви беше да илюстрирате думите?
= Коя дума най-много ви затрудни, а коя беше най-лесна?
 = Защо според вас различните хора илюстрират по различен начин едни и същи думи?
= Как мислите, има ли връзка между информацията, с която разполагате и отношението, което показвате към различните думи (хора)?
- Какво отразява начина по който хората рисуват дума?

РАЗЧУПВАНЕ НА ШАБЛОНА
Занятията в тази част имат за цел, да предложат на учениците ситуации, които сериозно се отличават от техния личен опит.   Преживяването на тези ситуации позволява на участниците на преразгледат своята гледна точка (в дадения случай) на малцинство и да способстват за развитие на толерантност, за разширяване на възможностите за възприятие на света въобще.  Тези упражнения изискват по-голям опит и умения от водещия.  На него ще му се наложи да стане малко актьор, като запази ролята си на психолог.   Освен това той ще трябва да проявява такт и чувствителност.
Голяма част от тези упражнения са построени на принцип, съгласно който определена част от участниците стават дискриминирано малцинство.  Понякога в голямата група може да присъстват реални представители на малцинства, а това съдържа опасност някои от тях действително да са чувствителни към дискриминация и да „заподозре” водещият, ако това лице попадне в „игрово малцинство.” Подобен ефект не бива да се допуска, особено при работа с малки деца.

Следва продължение - част 4

 

Примерна документация за провеждане на тренинг „Толерантност”
с елементи на психодрама
(в полза на училищните психолози)
(част 2)
         7.Упражнения за работа по индивидуални цели и осъзнаване на лични проблеми = „ПОЖЕЛАНИЯ”
Процедура: Водещият предлага следното задание: „Представете си човек, който е заинтересуван от това, Вие да участвате активно в нашата група и той очаква от Вас някакви промени. Сега си представете, че този човек Ви казва, че наистина Вие трябва да се научите да живеете и работите в този клас, отнасяйки се толерантно към всеки. Представете си сега, че той стои на Вашия стол и се обръща към вас, говори Ви. От вас се иска да формулирате три пожелания на този човек, които той Ви казва, седейки на вашия стол. Какви биха били тези негови пожелание, за да постигнете целта си?”
Цел на упражнението: саморазкриване, формулиране личните цели за постигане по време на тренинга, разкриване на ценности.
  = „МАГИЧЕСКОТО „АКО БЪДА”
Процедура: Групата се разделя по двойки и обсъждат следните въпроси:
= Ако ти имаше свръхестествени способности, какво би направил на първо място?
• Какво би променил в света, ако можеш да го направиш по-добър?
• Какво би променил в себе си, за да станеш по-добър?
• Какво би променил в съучениците си, да живеете и общувате като приятели?
= Представи си, че си живял преди години.  Какъв или какво би бил?
• Какво би направил за хората, за да живеят по-добре?
• Какво не би допуснал да се случи на хората?
         8. Работа по теми (проблеми)
На този етап се представят и се извършва групов анализ на ситуации на затруднения в общуването, свързани с прояви на интолерантно взаимодействие.  Участниците разкриват тези ситуации, говорейки за себе си, като с това предизвикват интолерантни реакции на участниците в групата. (Членовете на групата описват личностни качества, характеризиращи хората, които предизвикват в тях твърдо неприемане, интолерантно отношение, скрита или открита агресия).
Тук водещият може да предложи следните теми за групови игри:
  =  „ПОЛЕТ С ВЪЗДУШЕН БАЛОН”
Процедура: Количеството участници в полета може да бъде ограничено, за да се предизвика бърза ситуация на избор и отхвърляне, а освен това, по пътя на балона, започват да се случват и други затруднения, които усилват процедурата (липса на парашути, на храна, вода).
Когато в „балона са качени” по-малък брой лица и сред тях съзнателно водещият е включил 1-2 интолерантни в общуването си лица, то група от 6-8 участника, твърде бързо стига до извода, че именно тези следва да бъдат „изхвърлени” от балона.  Ако участниците изпитват затруднения при вербализиране на мнението си, водещият може да им предостави листове, на които да запишат лицето, което следва да напусне балона. 
За да се получи сцена, в средата на стаята се поставят столове в кръг, които са обърнати с гърбовете към центъра на кръга. По този начин участниците са разделени един от друг и нямат пряк визуален контакт.
При инструкцията водещият казва: „Имате проблем. Времето се разваля.  Балонът започва да пада.  Необходимо е да бъде намалено теглото му. При старта Вие имате на балона следните неща:
= 2 бидона вода, като всеки тежи по 20 литра – общо 40 литра;
= 3 пакета с храна, като всеки тежи по 10 кгр. – общо 30 кгр.;
= 2 туби с гориво, всяка тежи по 20 литра – общо 20 литра;
= 2 торби с баласт, всяка една тежи по 10 кгр. – общо 20 кгр.;
= парашут – 1 бр. = 5 кгр.
Общо 110 кгр.
= един участник  тежи – 45 кгр.
От вас се иска да вземете решение и да направите така, че балонът да продължи пътя си, защото в противен случай ще паднете и загинете.”
Посочените цифри се изписват на черната дъска или флип-чарт.
От тук нататък водещият инициира различни ситуации, като разпределя играта на три етапа. На всеки етап водещият казва, че е необходимо групата да изхвърли 50 кгр. тежест. При освобождаването групата се лишава най-често:
= първо от баласта (20кгр.) + храната (30кгр)  = 50 кгр.
= второ от водата (40 кгр.) + гориво (10 кгр.) = 50 кгр.
= трето от едно от лицата (45 кгр.) + парашут (5 кгр.) = 50 кгр.
Така или иначе на третия етап групата ще бъде принудена да направи избор за отхвърляне на един от членовете.  За да има ефект упражнението, предварително водещият трябва да структурира списъците с групите така, че във всяка група да попадне по 1 лице с интолерантно поведение, а останалите да бъдат негова противоположност, т.е. лесно да се стигне до избора точно на този участник.
След разиграване на ролите, т.е. отхвърляне  на лицето, групата провежда обсъждане. Задават се въпроси към отхвърленото лице и към самата група.
  = „КРАЛСКИ ДВОР”
Процедура: Водещият участва в разпределението на ролите по начин, при който участници, които следва да се учат на толерантност да получат първо високостатусни роли, като „принц”, „крал” „губернатор”, „земевладелец”,”кардинал”, а  след това, при втората фаза –  нискостатусни, като: „слуга” , „коняр”, „детегледачка”,  „готвач”, „градинар”, „биограф”, „пазач на вратите”, „селянин”, „овчар”, „предсказател”, „шут”, „музикант”.
Водещият раздава на всеки един участник лепящи листчета, като ги поставя на ревера на участниците.  Играта преминава през две фази, като идеята е всеки да получи по една роля от високостатусни и нискостатусни актьори.  Обикновено интолерантните участници биха се възползвали от високия си статус и биха проявили интолерантно отношение. След това, при размяна на ролите, лицата които са имали нисък статус и са били обект на интолерантно отношение, получават висок статус и имат възможност да реагират.
За провеждане на упражнението групата се разделя на подгрупи от по 3 или 5 човека (нечетен брой). Във всяка подгрупа от 3 човека се определя 1 високостатусна роля („крал”) и 2 нискостатусни, а за подгрупи от 5 човека, съотношението е 2:3.
Ефектът на упражнението се изразява в това, че във втората фаза на играта, интолерантните участници  биха преживели това, което са причинили на другите в първия етап на играта.
Всяка група излиза на сцената и изиграва определен скеч, като по сценарий преди скеча кралят (кралицата) е отделена от групата, а нискостатусните подготвят сценария, т.е. договарят се как ще се държат с краля съобразно техните роли.
  = „МАГЬОСНИК С ПОДАРЪЦИ”
Процедура: Моделира се ситуация, при която членовете на групата си правят взаимно подаръци (това са положителни качества, символични замяна на скъпи вещи, възможности и сили). При тези размени, най-вероятно някои няма да получат нищо.  За да се избегне манипулиране и нагласяне на размените, водещият предоставя на всеки един участник листчета, на които е записано името на дарителя и на получателя.  Листчетата са поставени на маса на средата на кръга и всеки става и записва своето дарение, след което сгъва листа и го поставя в шапка.  От получените сведения може да се направят изводи:
= наличие на най-харесвани членове на групата;
= наличие на аутсайдери;
= ниво на оценка за другия (какво му липсва в очите на приятеля му);
= преживявания на участниците и отношения в групата;
Не се препоръчва да се посочват имената на „дарителите”, а само името на „дарения” и самото дарение.
Инструкция: „А сега ви предлагам следната ситуация. В стаята виждате маса с поставени на нея листчета.  Представете си, че сте магьосник и искате да подарите уникален подарък на своя най-голям приятел. Можете да го дарите с всякакви качества, възможности, сили, способности и т.н.  Подаръкът, като всеки подарък трябва да съдържа неща, които биха зарадвали другия и биха го направили по-успешен човек в бъдеще. Имате право да дарите 3 неща.  Процедурата е следната. Под ред всеки става и отива до масата. Записва името си на листчето, след това името на даряваното лице и под него трите дарения. След като приключи процедурата, аз ще прочета даренията, но без да чета имената на „магьосниците”, защото те трябва да останат в тайна.”
След като приключи процедурата по даренията, водещият прочита какви подаръци са получили участниците и им поставя въпроси:
= Харесват ли ти подаръците?
= Има ли такива, които не ти харесват и защо?
= Имаш ли идея, защо „магьосникът” те е дарил именно с тези подаръци?
= Ти считаш ли, че имаш  нужда точно от тях?
= Има ли подарък, който би върнал на магьосника?
= С какво би го заменил нехаресвания подарък?
= Какво още би си пожелал?
= Какво би казал на магьосника?
= Какви чувства изпита в момента, в който научи за твоите подаръци?
На съществения момент от играта е случай, при който някой от членовете не са получи подаръци.
Ако има такива участници, това означава, че те се намират в периферията на групата, т.е. това са отхвърлени, изолирани лица, аутсайдери. Към тях се поставя друга група въпроси.
= Защо според теб се случи така, че магьосника те е забравил?
= Какво чувство преживя, в момента, в който разбра това?
= Какво би искал да получиш?
= Какво би казал на магьосника?
  = „ПРИВЛИЧАНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ” 
Цели: Усилване процеса на емпатия и съпреживяване, актуализиране на индивидуалните проблеми на участниците, подтикване към психодраматична преработка на проблемите.
Задачи: Да се моделира ситуация на избор, като се даде възможност на участниците да изпитат върху себе си ситуация на групов избор и отхвърляне.
Процедура: На групата се предлага спонтанно невербално взаимодействие един с друг, като водещият подбира няколко участника, които трябва да бъдат „отхвърлени”. За тази цел,  водещият извиква всеки един участник при себе си и му поставя задачата. Отхвърлените не се запознават със задачата. Те не трябва да се досещат за смисъла на играта.
В средата на стаята се подреждат две колонки със столове, отдалечени един от друг. Броят им зависи от броя на групата. Най-отпред се поставя един стол за водача на автобус. Всъщност декора представлява автобус.  Играта се провежда на три етапа.
Първи етап.
Инструкция: „Представете си, че вие сте пасажери, които са тръгнали да посетят „Градът на вълшебствата”. В този град всеки един от вас може да вземе нещо за себе си, което счита, че му липсва, а има нужда от него. Осен това той може да остави в този град нещо, което му пречи, вреди му за да бъде обичан, харесван, успешен. В момента всички вие чакате „вълшебен автобус”, който ще ви отведе там. Автобусът е пристигнал, но той няма водач. Първата задача е да изберете такъв водач. Ролята му е много отговорна, защото той трябва да се грижи групата ви да пристигне там, за където е тръгнала.”
След като групата избере водач, същият заема мястото си и прави избор на няколко лица. Например, ако групата е около 12-15 човека, е добре той да подбере 1/3  от тях, т.е. 4-5 участника.  Когато участниците заемат местата си в автобуса, водачът се обръща към тях и пита:
„Какво искате да си вземете за себе си от „Вълшебния град” и какво завинаги искате да оставите там?  Всеки от участниците дава заявката си.
Втори етап.
Водещият обявява, че пътуващите в автобуса автоматично са получили права да решат кого от чакащите да вземат при втори курс, като не могат да качат в автобуса повече от … брой лица (тук водещият трябва да прецени в зависимост от броя на групата колко лица могат да бъдат взети при втория и третия етап). Например при група от 15 човека, на втория етап могат да се поканят в автобуса от останалите чакащи 9 лица, 5 човека, при това за третия етап ще останат „чакащи” четири. На третия етап групата може да вземе само едно лице. В крайна сметка три участника ще останат.
Тази ситуация ще накара „отхвърлените” да се преживеят като такива и ще позволи последваща дискусия и въпроси към „чакащите” и към „пътуващите” за причините, които са довели до тази ситуация.
Обсъждане:
Към „чакащите”:
= Защо според вас се случи така, че не успяхте да посетите „Вълшебния град”?
= Колко важно беше за вас да пристигнете във „Вълшебния град”
= Какво бихте оставили там?
= Какво искахте да получите за себе си от „Вълшебния град”?
= Какви чувства преживяхте в момента, в който „пътуващите” не Ви избраха?
= Какво искате да им кажете в този момент на „пътуващите”?
= Какво бихте направили, за да бъдете следващия път в групата на „пътуващите”?
  = „АЗ ПАДАМ”
Цели: Да се повиши нивото на доверие в групата и се актуализират проблемите по поддръжката.
Задачи: Да се организира груповото взаимодействие, да се въвлекат участниците в действия по груповата поддръжка и всеки един да почувства подкрепата на членовете от групата.
Процедура: Участниците се разхождат в стаята.  Изведнъж някой от тях казва: „Падам!” и започва бавно да се отпуска и пада към земята напред., останалите са длъжни незабавно да му окажат помощ, да го подхванат преди той да се е проснал на пода.  Когато „падащият” е спасен, той се изправя и упражнението продължава.  Всеки един участник има право да „падне” само веднъж, като се старае да изненада останалите, т.е. наистина да ги предизвика към спасяване.  От особено значение е „падащият” да избере момент, при който се намира максимално близо до участник, с който не са в близки отношения.
  = „МОЯТ ПРИНОС” 
Цели: Осъзнаване от участниците на своите качества и умения, като най-ценни за груповото взаимодействие.
Задачи: Сплотяване на групата, осъзнаване на груповата принадлежност от всеки участник.
Процедура: Групата се разделя на 4 подгрупи. Всяка група получава списания и цветна хартия, като всяка група разполага с един определен цвят. От списанията трябва да изрежат фигури, картини, фотоснимки и пр. и да направят колаж, който да отразява уникалността и спецификата на тяхната група.
Първоначално водещият дава следната инструкция, например за група от 15 участника:
Първа инструкция: „Както видяхте, сега имаме 3 подгрупи. Всеки участник притежава лист хартия за писане /рисуване/.  От всеки един  от Вас се иска да помисли, кое е онова специфично за него нещо като личност и индивидуалност, което го различава от другите в групата му.  След като откриете тази специфика, Вие следва да създадете символично изражение на тази своя индивидуалност. Имате време за размисъл 5 минути, през които всеки следва да помисли, с какво бих могъл да се идентифицирам така, че да бъда разпознаваем за другите. Можете да скицирате идеи на листа. На масата пред вас има списания и цветна хартия с индивидуален цвят на всяка група. Това което ще определите като индивидуалност се опитайте да го материализирате чрез рисунка, изрезка от списание, надпис. На масата пред вас има: ножица, цветни моливи, флумастери, цветна хартия, списания, лепило, лист картон. Препоръчвам ви всеки да подготви проекта си /идеята/ първоначално или във въображението или върху листа хартия. Големият лист картон ще ви е необходим по-късно.”
След като даде инструкцията и започне творческия процес, обикновено участниците се запознават с наличните материали. Ако времето за размисъл се окаже недостатъчно, водещият следва да го удължи, докато всички са готови. След това се дава следващата инструкция.
Втора инструкция: „От вас се иска да продължите работата си, като всеки  един започне да изготвя собствената си идентификация. След като всеки е готов, обсъдете заедно идеята на всеки и се опитайте да обедините тези индивидуални идеи в някакъв общ сценарий, т.е. сбора от индивидуалности да формира една обща уникална индивидуалност само за вашата група. Измислете име на групата си, това ще бъде името на колажа, който ще направите.  При изготвянето на колажа започвате същинско материализиране на идеите си.”
След като четирите групи приключат работата си, водещият дава следната инструкция:
„А сега искам всички да се съберете в една обща група и да сглобите общ колаж. Опитайте се към изготвените отделни колажи на подгрупите, да ги сглобите в единно цяло по такъв начин, че да заличите контрастите между отделните групи.”
Обсъждане:
Следва описание от участниците на създадения колаж, след което водещият пита:
= Какво е впечатлението ви от това, което създадохте?
= По какъв начин то доказва индивидуалността на групата?
= Коя беше първата мисъл, която ви дойде на ум в началото на задачата?
= Изпитахте ли затруднения при определяне на собствената си идентификация?
= Замисляли ли сте се до сега, с какво сте различни от другите, което другите  искате да знаят за вас?
= Какво беше чувството, когато започнахте да сглобявате колажа на подгрупите?
= Лесно ли намерихте общо решение за визията на подгруповия колаж /груповия/?
= Имаше ли сред вас участници, които не успяха да се интегрират към общото решение?
= Възникнаха ли спорове и конфликти? По какъв начин бяха разрешени?
  = „КАКВО ОБИЧАМ В СЕБЕ СИ” 
Цели: Саморазкриване, мотивиране към рефлексия и идентификация.
Задачи: Да се организира взаимодействие, насочено към саморазкриване и осъзнаване ценностите на своите качества и способности.
 Процедура: Членовете на групата се разпределят по двойки и един по един по ред разказват един на друг, какво харесват в себе си, какво качество, умение, опит ценят; какво намират в себе си за особено привлекателно или симпатично.  След завършване на упражнението всички сядат в кръг и всеки разказва на групата за партньора си.
  = „НАПРАВИ ПОДАРЪК” 
Цели: Създаване атмосфера на доверие и приемане в групата; предизвикване рефлексия за качеството на потребностите на другия; мотивиране към психодраматично въплъщение на желанието за взаимодействие с другите във виртуалния и реалния свят.
Задачи: „Разкрепостяване” въображението на групата и предоставяне възможност за изразяване на своето отношение към другия/другите.
Процедура: Водещият предлага на членовете на групата да подарят един на друг въображаем подарък (чувство, предмет, качество, способност, умение и пр.). Подаръкът трябва да се опише вербално, а след това да се покаже и обозначи начина на връчването му невербално.  По този начин всеки член на групата ще получи подарък от всички останали.
След упражнението водещият поставя въпроси:
= Как се чувстват, като членове на тази група?
= Не биха ли искали да подарят подаръци на други хора (близки, познати, реално съществуващи), литературни или кино-персонажи.
       9. Работа с протогонист и спомагателни „Аз-ове” Цел: Да се подготви всичко необходимо за последващите психодраматични действия или ролеви игри.
Задачи:  С помощта на социометрично изследване „Кой желаете да бъде главно действащо лице и кой ще застане зад гърба му” се избира протогонист и в същото време се поддържат тези, които са получили малко гласове, за да се стимулира  тяхното по-нататъшно участие.
Процедура: Включва избор на участник (протогонист), спомагателни участници за последващите изследвания с психодраматични техники за разкриване проблемите му, свързани с интолерантните взаимоотношения.
  = „МОНОЛОГ С ДВОЙНИК”
Цел: Упражнението помага на членовете на групата да развият своята спонтанност и предоставя възможност да практикуват умения в ролята на „двойник”.
Упражнението е ценно с това, че може да се прилага извън психодраматичната индивидуална работа по конкретен проблем., т.е. в груповата работа, а по време на експлорацията, участникът може да представи проблем, който да стане обект на психодраматична работа.
Процедура: Протогонистът застава в центъра на кръга (може да се разхожда из стаята) и си представя, че е напълно сам в момента. От него се иска да произнесе монолог, т.е. да вербализира мислите си пред самия себе си.
Инструкция: „Представете си, че в момента сте абсолютно сам в стаята – Вие и вашия проблем, който Ви безпокои, за който мислите и не намирате решение. От Вас се иска да произнесете монолог, т.е. да дадете външна изява на това, което Ви безпокои, на терзанията, безпокойството, мислите за евентуално решение, хипотезите и вариантите за постъпките и последиците. Имате право да се движите в стаята. Задължително активизирайте невербалните сигнали, т.е. показвайте с гримаси, пози, жестове, стойка на тялото, състоянието си. не произнасяйте речи, а просто излагайте мислите си на глас. „
След няколко минути от началото на монолога, един от групата (най-добре по своя инициатива) застава зад протогониста, приемайки неговата поза и следвайки неговите невербални сигнали, без да прекъсва действието на протогониста или да му пречи.  От него се иска, да се опита да си представи какво преживява, какво мисли протогонистът, да влезе в неговата роля. След няколко минути той бива сменен от друг участник. Принципно всеки член на групата трябва да има възможност да отработи ролята на двойник. Ефектът се отразява към двете страни.
След приключване на упражнението следва обсъждане.
  = „ПРИКАЗКА”
Цели: Получаване рефлексия за мнението и оценките на групата по отношение на определен член. Последващо подтикване към саморазкриване на участника. Чрез „Приказката” групата дава оценки на един от членовете си, като „героят” е поставен на сцената и осмисля тези оценки. Той разбира как е оценявано поведението и проблемите му от другите. Осъзнава, че определени негови рутинни действия, фрази, постъпки са предизвикали силно впечатлени, т.е. те са били прихванати оценени като важни от другите, както и такива, които се отхвърлят от другите.
Процедура:  Водещият се обръща към групата с молба, да запишат името на този неин член, за който искат да напишат приказка. За целта всеки един получава листче, на което записва името на лицето. Определен член брои гласовете и уведомява групата.
Клиентите да подготвят и напишат приказка за член групата, който не присъства в момента на написването и. Участва цялата група спонтанно, без главния герой. Смисълът е „писателите” да превъплътят качества, умения, ценности, цели, слабости, външни черти и пр. особености на героя, до които са стигнали в процеса на общуването.
Техниката се базира на разбирането, че човек живее и преживява в  социума /групата/, човек иска да бъде приет от групата и да остане в групата. На разбирането за екзистенциалната потребност на човек да получава положителни оценки от групата, да бъде оценяван и да има правото да оценява.
След написването, „писателите” разпределят ролите на героите от приказката и определят един от тях за главен герой. Разиграват сцена на написаното с участието на разказвач. След това групата представя на сцената приказката пред психодраматурга и лицето, за което е приказката. В края текста на написаната приказка се предоставя на  лицето, за което е приказката. На същия сеанс или на следващия последният дава своето мнение за написаното. Тук целта е да се активизират вътрешните му защити, като заеме определена позиция и се опита да защити едни или да опровергае други качества.
Задачи:
- Първо – посочените положителни лични качества и черти позитивират, оптимизират героя. Повишават самооценката му. Той е наясно доколко е бил приет и разбран от другите. Получава вътрешно удовлетворение от вписването си в групата и от високата оценка която му е дадена. Всичко това го прави уверен, стимулира го, намалява тревожността, подтиква го към стабилизиране и утвърждаване на всички онези негови черти, които са му осигурили успех в колектива. Постепенно героят започва да осъзнава печелившите си тактики, които стереотипизира и ги превръща в траен модел на поведение.
- Второ – посочените му недостатъци и дефицити, предизвикват в героя вътрешна борба. Карат го да заеме открита позиция на защита. Въвеждат го в непосредствен диалог с аргументи с групата и предизвикват още по-силна експлорация на проблемите му. В този диалог с факти и аргументи групата е много по-силен фактор, отколкото отделния герой. От една страна той не желае да бъде отхвърлен, атакувайки като цяло групата /общественото мнение/, от друга страна иска да бъде разбран и поради тази причина сам сваля маската си, преодолява защитите си и отива на открит диалог с другите.   
Техниката се прилага след четвъртия сеанс и се открие процедура за периодично прилагане на т. нар. „Приказка”.  Не се препоръчва да се прилага при неструктурирана и достатъчно сплотена група още в самото начало – може да предизвика отчуждаване и самоизолиране  на участника от групата.
  10. Психодраматични действия / ролеви игри Задачи: Чрез множествено дублиране да бъдат въвлечени всички участници, да се активизират  и разширят процесите на идентификация и емпатийно преживяване, да се осъзнаят неефективните форми на общуване.
Цел: Посредством действия, да се позволи на участниците да почувстват непродуктивността и травматичността на интолерантното общуване, да бъдат избрани разумни стратегии за взаимодействие.
На този етап, с прилагане на психодраматични техники започва изследване на проблемното интолерантно взаимодействие между подрастващите. Възможно е действията да бъдат записани на видеолента. Прилага се ротация на ролите.
  11. Обратна връзка с участниците (рефлексия) Цел: Разширяване осъзнаването на „алтернативни” възприятия и чувства на другите участници в групата.
Задачи: Да се даде възможност на всеки член на групата да се изкаже, а протогонистът да получи обратна връзка („шеринг”) от спомагателните персонажи и зрителите.
Не се допускат осъдителни съвети или интерпретации.
Забранява се да се говори или оценяват преживяванията, действията, мислите на другия.
Участващите могат да говорят само за себе си, да споделят собствения си опит, мисли, преживявания
Обръща се внимание и се изисква участниците да поддържат протогониста.
След споделянето е възможна групова дискусия по темата, като тук се включва другите – техните ценности, културни различия и пр.
  = „ОТРАЖЕНИЕ”
 Цел:  Предоставяне възможност на групата да покаже и разкаже за своето възприятие по отношение протогониста; как той е оценяван и възприеман в групата; какво останалите са установили и идентифицирали в него, като типични и уникални особености;
Задачи: Протогонистът да получи обратна връзка от групата за своите качества, поведение, за това кое групата харесва и приема в него и това, което тя отхвърля; да се активизира вътрешногруповия обмен на мисли и оценки за определен член, явяващ се проблематичен за групата; самият протогонист да получи информация за това, доколко е приет от останалите и какво следва да промени в себе си.
Процедура: Методиката може да бъде приложена в началния етап на работата с групата, тъй като не е фиксирана върху протогониста, той не е активен и същевременно се явява обект на дискусия.  Посредством тази техника се активизира вътрешногруповата комуникация и участниците се въвличат в активна работа.
Водещият поканва протогонистът да се оттегли на заден план (обикновено се поставя стол в единия ъгъл на стаята, а участникът сяда с гръб към сцената).  След това водещият моли протогониста, да създаде, чрез избор на членове на групата два отбора от 3 (5) състезателя, като се придържа към критериите:
= отбор „А” – членове на класа, които познават много добре протогониста и той би ги взел в своя отбор (положителни спомагателни Аз-ове);
= отбор „Б”  – членове на класа, които не познават много добре протогониста и той не би ги взел в своя отбор (отрицателни спомагателни Аз-ове);
Инструкция: „Посочи от групата  последователно 3 (5) участника, които считаш, че те познава добре, тъй като се намираш в много близки отношения с тях и това им е позволило да те опознаят.  А сега посочи други 3 (5) участника, с които не се намираш в близки отношения и те не са успели да те опознаят добре.”
След като са сформирани отборите, водещият ги отделя в други части на стаята и рязко променя посоката на действието, като дава следната нова инструкция към групите.
Инструкция към отбор „А”: „Представете си, че вие сте PR-екип, а лицето което е в ъгъла е политик, на който предстои да се яви на избори. От вас се иска да представите стратегия, чрез която кандидатът Ви да спечели доверието на аудиторията. Имате 10 минути за размисъл.”
Инструкция към отбор „Б”: „Представете си, че вие сте PR-екип на опонента, на лицето което е в ъгъла. Вие имате свой представител, който също се стреми да спечели доверието на електората. В качеството си на PR-екип, от вас се иска да представите пред публиката такава стратегия, че кандидатът от „ъгъла” да не успее да спечели доверието на аудиторията.”
Инструкция към аудиторията: „Представете си, че вие сте народът. От вас се иска да изслушате пледоариите на двата екипа, да оцените стратегиите им и да вземете решение кой „политик” бихте избрали. По време на защитата водете записки, тъй като ще може да задавате въпроси, след като получите право за това.”
Водещият предоставя двете инструкции на съответните екипи, напечатани на лист на всяка една от групите.
След това всяка група започва да излага стратегията си. Предполага се, че отбор „А” ще постави акцент на положителните качества, а „отбор „Б” – на отрицателните.  По време на изложението екипите нямат право да се прекъсват.
След като приключи „дебатът” думата се дава на публиката, като всеки участник има право да заяви своята позиция.
В заключителната част групата провежда обсъждане.
  = „ВАЖЕН ОПИТ”
Водещ: „За да можем бързо и лесно да се отпуснем, ние можем да направим следното: нека всеки да се съсредоточи върху това, какво е научил тук.  Помислете по двойки за около минута по следните въпроси:
= В какво се състои най-важния опит, който аз придобих в тази група и който може да ми помогне да се справям по-добре с трудностите в ежедневието?
След това затворете очи и не ги отваряйте, докато не намерите отговор на този въпрос. След това ми се иска всеки да сподели това, което е осъзнал.”

Модифицирани упражнения:
= „НА КАКВО СЕ НАУЧИХ” – Водещият предлага лист с незавършени изречения:
 = „Аз се научих …”
= „Аз разбрах …”
= „Аз установих, че …”
= „Аз бях удивен от …”
= „Хареса ми …”
= „Бях разочарован от …”
= „Най-важното за мен беше …”
Водещият предлага  на участниците да помислят върху въпросите базирайки се на натрупания си вече в тренинга опит и да завършат изреченията.
  = „ВРАТИ”
Цел: мотивиране към промяна и вътрешна трансформация.
Задачи: осъзнаване на жизнените цели и ценности,  които е разкрил тренинга
Процедура: Участниците един по един застават в центъра на кръга, хващат въображаема дръжка на врата и казват:
= „Аз отварям вратата …” (назовава коя врата отваря)
= „Аз затварям вратата …” (също назовава какво или кой затваря)
Например: „Аз отварям вратата на увереността в собствените си сили, здраве и себеуважение, а затварям вратата на страха и лошото настроение”.
  = „КРАЙ НА ВСИЧКО”
Цел: „завършване на гещалта”
Задачи: да се даде възможност за взаимодействие на участниците с тези, които са най-значими в дадената ситуация.
Процедура: Водещият предлага, преди да се разделят да помислят над това:
• „Всички ли успяхте да кажете един на друг всичко което сте искали?”
• „Може би, сте забравили да споделите някои преживявания с групата?”
• „Има ли тук човек, за когото искате да разберете нещо?”
• „Искате ли да благодарите на някого?”
Направете всичко това тук и сега.”   Приложение
Анотация към тренинга с указания за основните понятия и явления,
с които следва да работи групата
  Тъй като по време на тренинга участниците ще се сблъскат с нови понятия и явления, то водещият следва още в самото начало накратко да ги запознае с тях.  Най-важни се явяват: „дублиране”, „дубльор”, „действие” (психодраматично действие), „размяна на роли”, „ротация на роли”, „огледало”, „протогонист”, „психодрама”, „свръхреалност”.
 „Протогонист” – главно действащо лице, централна фигура в психодрамата.  Избора на протогонист обикновено става още при „загряването” на групата и се изразява в това, че участникът показва готовност да изследва един или друг свой проблем.  Ако по време на „загряването” бъдат определени няколко такива участника, то се формира протогонистична група и от нея следва да се направи избор.  Обикновено членовете на групата реагират поддържащо и стимулиращо желанието на участника, желаещ да стане протогонист. Този, който е събрал най-малко количество гласове, получава поддръжка от страна на избралите го, като от тях се иска да вербализират мотивите за избора си. Никой не бива да бъде оставян в изолация и извън психодраматичните действия.
„Психодрама”  – метод за работа с проблемите на клиента, който е разработен от Джейкъб Морено.  Представлява процедура за изследване на жизнени ситуации, посредством възпроизвеждане на действието.  Психодраматичната сесия се състои от три части: „загряване”, „драматично действие” и „споделяне”
„Споделяне” – изразява се в оказване поддръжка на протогониста, когато не може да „носи” бремето на преживяванията си, като го разделя с останалите участници.  Те разказват за своите чувства, които са преживели по време на драматичното действие, привеждат примери от своя живот, спомените за които са били актуализирани от случая и играта на протогониста, говорят за свои асоциации и всичко това с цел, да покажат на протогонистта, че той не е сам в своя проблем.  По време на „споделянето” не се допускат оценки, сравнения, съвети, обяснения, интерпретации и други действия, които не могат да окажат поддръжка на протогониста.
„Дубльор” – това е участник, който обикновено се избира от протогониста, за да изиграе ролята или някакъв аспект от ролята на протогониста.  На протогониста много често се налага някой друг да изиграе ролята му, тъй като той не е в състояние. Именно това лице, което е освободено от рамката на конкретния проблем на протогониста, се наема за да покаже тази роля, т.е. да дублира.  С помощта на спомагателен Аз,  протогонистът получава възможност да наблюдава действието, да възрази, да уточни, да преживее и пр. действия, които дам не може да извърши.  При дублирането понякога е полезно  (с цел въвличане на участниците и обща активизация на групата) и останалите участници да бъдат въвлечени в ролята на „дубльор”, тъй като всеки един от тях би предложил свое разбиране за ситуацията. На практика това изглежда по следния начин:  членовете на групата по ред излизат и застават зад гърба на протогониста и озвучават неговите мисли и чувства.  Ако дубльорът „попада” на точен подход (улучил е, схванал е, правилно е показал и казал), то протогонистът просто кимва с глава, т.е. той се съгласява или самият той повтаря това, което „дубльорът” е казал.  Ако „дубльорът” не попада на точен подход, протогонистът казва „не” и предлага свой „вариант”.
„Размяна на роли” – това е базова техника в психодрамата.  В някои източници се среща по името „размяна на Аз-ове”. Прилага се, за да може протогонистът да види ситуацията си от друга гледна точка, през очите на друг човек.  „Размяната” позволява да се разбере вътрешния свят на другия, да се изследват деформациите на междуличностното възприятие.  Тази техника се опита изцяло върху емпатия.  Преимуществото и се състои в това, че вътрешния свят на протогониста се изследва чрез действие. След играта се прилага процедура за „излизане от ролята”.  Един от видовете „размени” е техниката „празен стол”, при която протогонистът  играе себе си, а след това другия, с който е имал определени проблеми.
„Огледало” – психодраматична техника, която се прилага в тези случаи, когато на протогониста е необходимо „да се погледне отстрани” и да осъзнае непродуктивността на своето общуване (действие, преживяване, мисъл).  Човекът, който играе ролята на протогониста, се стреми изцяло да поддържа неговото поведение, с думи, с интонация, дикция, невербални сигнали и пр. , като по този начин създава „огледално отражение” на протогониста.
Понякога „огледалото” целенасочено изкривява чертите на протогониста, за да  го изведе от състоянието му на спокойствие, да го засегне емоционално, да го активизира.
„Ротация на роли” –  способ, използван при ролевата игра, за да бъдат задействани колкото се може повече участници.  Точно както в театъра, съществуват няколко състава актьори, ангажирани в една пиеса, при ротацията на ролите други членове на групата разиграват една и съща ситуация, като по ред встъпват в ролята на протогониста или спомагателните Аз-ове.
„Действие”, „психодраматично действие” – разиграване, възпроизвеждане на действия, които след като ситуацията или конфликта е бил разказан и накратко обсъден (това е сценария), се поставя на „сцена”.  След „загравянето”, на участниците в групата се предлага да изследват чрез действие свои конфликти или значими житейски ситуации, епизоди от своя живот, като ги възпроизвеждат на сцена.  (Осен това е възможно да бъдат изследвани и сънища, фантазии, спомени и пр. , да се работи с миналото, настоящето и с бъдещето. Това всъщност се нарича „свръхреалност”).  След всяко действие следва фаза на „споделяне”. 
Според Морено, повторното възпроизвеждане на травмиращи епизоди, не само че довежда до инсайт, но позволява и емоционално дистанциране от събитията (травмата). Информация за треньора
 Предложения тренинг изисква някои предварителни ориентации на треньора-водещ в проблематиката, а също и някаква престава за възможното развитие на ситуациите.  Това е възможно на база предварителни наблюдения или чрез информацията, получена в хода на първичното интервю.
При интолерантното общуване, взаимодействието на един от подрастващите встъпва като вторично качество на субекта на затруднено общуване  (Лабунская В.А.).  Ето защо  психодрамата / ролевата игра, която е насочена към усилване процесите на взаимно разбиране, емпатия, действена преработка на чувства и фантазии, може да се окаже ефективно средство за преодоляване неразбирането и неприязънта.
Толерантното взаимодействие, както и всяко взаимодействие, се състои от когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти.  При провеждането на тренинга водещият трябва да обръща внимание всички компоненти да присъства в достатъчна степен в упражненията и груповите игри.
При прилагането на психодраматичните техники е необходимо да се обръща внимание на създаване атмосфера на доверие и саморазкриване в групата.  Играта на протогониста първоначално предполага висока готовност към саморазкриване.  Нежеланието на членовете да бъдат протогонисти говори за съпротиви, недостатъчно ниво на сигурност в групата и липса на доверие между членовете.  В такива случаи се прилага много по-продължително „загряване” и взаимодействие в първата фаза.  Особено полезни се явяват упражненията, включващи невербални елементи, които помагат на участниците по косвен начин да преодолеят съпротивите за открит разговор за своите чувства и проблеми.
Една от особеностите при работа с подрастващите е, че те все още нямат достатъчен жизнен опит.  Освен това, за тях е трудно да превключват от емоционална включеност в играта към обективен анализ.  Друга особеност се явява срама и срамежливостта, нежеланието да се занимават с „детски игри” и „детство”.
За преодоляване на тези трудности е необходимо да се извърши внимателен подбор на упражненията, много по-продължителна работа в първата фаза на „загряване” и внимателен и достатъчно продължителен анализ (обсъждане) на ситуациите. Приложение: Свитък с домашни задания                                                                                УЧИЛИЩЕН ПСИХОЛОГ:  
                                                                         ……………………………………
…………….2012г
гр………………   

 

 

Примерно документация за провеждане на тренинг „Толерантност”
с елементи на психодрама-част 1 
(в полза на училищните психолози)

                                                                                          УТВЪРЖДАВАМ :
                                                                                           ДИРЕКТОР НА
        
                                                                                           …………………
                                                                                          /……………… /
                                                                                          Дата: ........., гр………

 

 

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

           ОТНОСНО: Програма за провеждане на тренинг с учениците от ……  клас на 
                               тема „Толерантност” с елементи на психодрама.

 
          ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

      На основание утвърден план за провеждане на психопрофилактични и психокорекционни мероприятия с учениците от …… клас, предлагам,  да бъде утвърдена програма и се издаде заповед за провеждане на групов тренинг с елементи на психодрама със следните,
      Цели: Извършване промяна в стереотипите на междуличностни отношения в класа, сплотяване на групата, формиране на умения за самоизразяване и себеразкриване, създаване на условия за осъзнаване необходимостта от толерантност в общуването, преодоляване на негативни предубеждения и предразсъдъци, повишаване на общата култура и образованост по темата.
      Задачи:
     1.Да се повиши общата култура и образованост на учениците по темата.
     2.Да се мотивират участниците към осъзнаване и разбиране на необходимостта от промяна на използваните от тях дисфункционални модели на общуване и разрешаване на конфликти.
    3.Да се даде възможност на учащите се да почувстват какво означава „да бъдеш различен”, да осъзнаят ценността на многообразието от човешки характери и култури.
    4.Да се формират умения в учениците за разбиране чувствата на другите и способности за изразяване на собствените си преживявания.
   5.Да бъдат активизирани и привлечени към сътрудничество родителите, чрез оказване на помощ и съдействие на своите деца в процеса на подготовката им за участие в тренинга, посредством поставяне на „домашни задачи” (отговори на въпроси, провеждане на беседи, решаване на казуси, обмяна на жизнен опит).
    6.Да се усвоят нови толерантни модели на общуване, разбирания и оценки за „различните други”, чрез промяна и преработка на наличните стереотипи, предубеждения и предразсъдъци.
     График на занятията……………………………

  

 

 

П Р О Г Р А М А

 „НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА В НАШИЯ КЛАС” И ТРЕНИНГ С ЕЛЕМЕНТИ НА ПСИХОДРАМА –  „TОЛЕРАНТНОСТ”

     Въведение
   Създаването на нормални, толерантни отношения в класа сред учениците, сплотяването на класа (групата) и образуването на екип, се явява важна стъпка по пътя за общото повишаване ефективността от образователния и педагогическия процес.  Тази задача е особено актуална днес, когато в резултат на различни социални промени върви процес на социално разслоение на обществото, снижаване на материалното състояние на отделни групи население, миграция и свързаните с нея затруднения на адаптиращият се към друга култура.
    При това, много децата от семейства, различаващи се от останалата маса по етническа принадлежност, по културни ценности и по други признаци, са въвлечени в общуване и взаимодействие с останалите в училище, които са мнозинство.   Нерядко са случаите, при които възникват проблеми, свързани с взаимното разбиране, приемане позицията на другия, който не прилича на теб, с различия в ценностите, във възможностите и интелектуалното ниво.  Сливането на два класа (поради намаляване броя на учениците) или на няколко класа, включването на нови ученици (особено при прехода от 4 към 5 клас) във някоя сложна група от деца (клас), се явява допълнително усложняващ фактор за изостряне на междуличностните отношения, за сепариране, конкуренция и създаване на различни групировки в класа, противопоставящи се на принципа „нашите са добри, а чуждите – лоши”.   Понякога груповите процеси носят изключително спонтанен, неуправляем характер – сплотяването на групата и създаването на екип понякога се затруднява и зацикля за неопределено дълго време (ако въобще има място за промяна).  Има обаче фактори, които помагат на този процес, но има и препятствия.  „Помагащите” са свързани с факта, че подрастващите  изпитват силна потребност от групова поддръжка, те имат дълбоки емоционални контакти, стремят се силно да бъдат приети и да живеят в група. „Затрудняващите” са свързани с факта, че тези процеси не винаги се открояват с максимална категоричност в съжденията,  налице е повишена чувствителност към оценките за своите външни и вътрешни качества и високи изисквания към другите (претенции), проявява се извънредна емоционалност, несдържаност, импулсивност, упоритост и пр.  Неприязънта и отхвърлянето на „силовите” способи за разрешаване на спорните ситуации, също пречат както на възпитателния, така и на образователния процес. Поради тази причина преодоляването на проблема интолерантното взаимодействие в общуването, сплотяването на класа и създаването на чувство за екипност, става крайно актуално.
     За ускоряване, а при необходимост и за коригирането на процесите на групова динамика и сплотяването на групата, особено продуктивен е социално-психологическия тренинг, в основата на който стои психодраматичната технология, ролевата игра, методите за създаване на екип.  Психодраматичните техники (Дж. Морено) помагат на подрастващите да осъзнаят разрушителността на интолерантното поведение, да дадат възможност на учащите се, да изпробват на място, тук и сега нещо „друго” в общуването, „неизвестно, непознато, ненаучено нито в семейството, нито извън него, да почувства ученикът какво значи „да бъдеш различен от другите”, да осъзнае ценността на многообразието на човешките характери и култури, да се постави на мястото на другия.  Психодраматичните техники и ролевите игри дават възможност на „ненаучилият” се на толерантност, да получи обратна връзка от другия човек, да се постави на неговото място, да преживее чувствата на другия, неговата болка и страдания, да разбере „нетолерантният” какво значи да бъдеш отхвърлен, непризнат, изолиран.  Освен това, в предложения тренинг се използват упражнения, чиято цел е създаване на екип.
     Главна цел на тренинга:  Повишаване толерантността при общуването на подрастващите, нивото на групова сплотеност и създаване атмосфера на екипност.
     Цели на тренинга: Корекция в поведението на подрастващите, стабилизация на емоционалното им състояние и самооценка, усилване на емпатийните процеси, разбиране и осъзнаване на търпимостта в общуването.
     Задачи на тренинга:  Да се даде възможност на учениците да се поставят на мястото и изиграят ролята на другия, да се усилят процесите на идентификация, да се разшири периметъра от толерантни форми на общуване.
    Методи, приложени в тренинга:  основни психодраматични техники („дублиране”; „размяна на роли”; „огледало”; „споделяне”; „загряване”); социометрични процедури; психогимнастически упражнения, насочени към повишаване доверието, сплотеността и създаване на екип. 
    Условия за участие: доброволност, неразгласяване на информацията; оптималност в състава на участващите;
     Количество участници: по 10-15 човека в група.
     Демонстративно-илюстративен материал: посочен е към отделните упражнения
    Резултати от тренинга: Очаква се да бъде създаден екип, да се променят нетолерантните патерни на общуване и взаимодействие с по-толерантни, изразяващи се в готовност за конструктивно и доброжелателно взаимодействие.
     Режим на работа: по отделен график
    Технико-методическо оборудване: Анотация за тренинга с указания за основните понятия и явления, които ще бъдат отработени в групата и мини-лекция „Информация за треньори” (виж приложението).
      Схема за интервю-инструктаж с потенциалните участници
     Интервюто се провежда за получаване на ориентация в следните насоки: 1) обща оценка за желанието и готовността за групова работа; 2) оценка за изразеността на интолерантни патерни на общуване (въпросник); 3) отговори на въпроси на ученика и корекция на негови очаквания и представи: 4) кратко описание на съдържанието на тренинга, на неговите особености, продължителност и правила; 5) кратък социометричен тест по критерия  „с кого бихте искали/не искали да се окажете в една група”, на базата на който може да бъде сформирана група или групи; 6) оценка  значимостта за субекта относно отношенията в дадената група, неговия статус в нея, желанието му да бъде член на сплотен екип.
     Въпросник за интолерантно общуване (прилага се в етапа на първичното интервю)
1.Има ли във Вашия клас ученици, по отношение на които Вие изпитвате твърда неприязън, обусловена от това, че „те не са като Вас”, в смисъл, че техните личностни особености не отговарят на „нивото” на останалите?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
2. Считате ли, че на тези ученици не им е мястото във Вашия клас?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
3. Има ли във Вашия клас ученици, които Ви дразнят с различно от другите поведение, интереси, възгледи, особености в културното възпитание?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
4. Често ли Ви се случва да оказвате морално или физическо въздействие над други хора, за да им покажете с това, че не бива да бъдат „такива” каквито са?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
5. Трудно ли Ви е да разберете тези хора, да се поставите на тяхното място, да почувствате това, което чувстват те?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
6. Възниквало ли е у Вас желание да не отидете на училище, поради усложнения в отношенията, неприязън и неразбиране между съучениците?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
7. Възниквало ли е у Вас усещане, че другите в класа Ви възприемат като „друг” човек, различен от другите, което е предизвиквало агресия от тяхна страна.
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
8. Възниквали ли са у Вас мисли, че в класа не Ви разбират, не Ви обичат, не Ви приемат?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
9. Често ли изпитвате чувство за самота, за изолираност, за отхвърляне от другите, за „вакуум” около себе си в класа?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
10.Често ли изпитвате нервно напрежение и чувство за безсилие, свързано с невъзможност да промените Вашите отношения със връстниците си?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
11. Възниквали ли са у вас фантазии, в които Вие проявявате агресия, жестокост, отмъщение към някой от съучениците си?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
12. Преживявали ли сте ситуации, в които сте чувствали, че другите не Ви разбират и Ви отхвърлят просто само заради това, че: материалното състояние на семейството Ви е различно от това на другите или културните особености не са такива като на всички останали?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
Обработка на резултатите:
Сумират се баловете на съответните отговори и въпроси, като един 1 точка получава всеки отговор „да”. Въпросите от 1 до 6 и 11 въпрос открояват тенденция към интолерантно взаимодействие, а въпроси от 7 до 10 и 12 въпрос, разкриват наличното ниво на интолерантно взаимодействие.
Анализът на получените резултати позволява да се получи ориентировъчна оценка за изразеността на тенденции към интолерантно поведение и наличното ниво на интолерантно взаимодействие на подрастващия с други подрастващи.
Скали за тенденции към интолерантно взаимодействие (въпроси: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11)
=      0 бал – отсъствие или скриване на тенденция;
=  1-2 бал – слабо изразена тенденция;
=  3-4 бал – средно изразена тенденция;
=  5-7 бал – силно изразена тенденция;
Скали за ниво към интолерантно взаимодействие (въпроси: 7, 8, 9, 10, 12)
=      0 бал – отсъствие на интолерантно взаимодействие или скрито преживяване;
=  1-2 бал – слабо и средно изразено интолерантно взаимодействие;
=  3-4 бал – високо изразено интолерантно взаимодействие;
=  5-6 бал – изразеността на интолерантното взаимодействие е на критично ниво.

СТРУКТУРА НА ТРЕНИНГА

Тренингът ще се провежда всеки понеделник, сряда и четвъртък в седмия учебен час от 12.40 до 13.20ч. 
1. Запознаване с правилата, основните принципи при работа в условия на групов тренинг
Задача:  Информационно осигуряване, отстраняване неопределеността и корекция в представите на групата.
Цел: Подготовка на групата за работа в следващия етап.
На този етап треньорът запознава участниците в тренинга с:
= Основните правила за работа в група (конфиденциалност; активност; обръщение на „ти”, изказвания от свое име за случващото се тук и сега);
= Безоценъчност; забрана за интерпретации и съвети; поддържане на протогониста;  по-малко думи – повече действие; взаимен обмен на чувства.
= Всяко занятие започва със загряване (психоупражнения).
= Правила за самоконтрол на групата (създава се съвет за самоуправление от 5 участника)
= Разрешение всеки да сподели притесненията си от някой друг и да обясни защо.
= Използване само на Аз-послания.
= Забрана за квалификации, обидни жестове, мимики, пози, както и прояви на „бебешко” поведение.
2. Запознаване членовете на групата един с друг (в случай, че групата е от непознаващи се), самопредставяне и саморазкриване, изпълнение на „загряващи” упражнения.
Задачи: взаимно запознаване членовете на групата; позволяване идентификацията на един с друг; мотивиране към саморазкриване.
Цел: създаване атмосфера на доверие, креативност, сигурност.
На този етап следва да бъдат дадени достатъчно количество упражнения, за да може участниците да се опознаят добре и да се почувстват в обстановка на безопасност.

СВИТЪК С ПРИМЕРНИ УПРАЖНЕНИЯ

= „СЕДНЕТЕ ДО ТЕЗИ, КОИТО…”
Процедура:  Участниците разполагат столовете си в две срещуположни редици или застават прави в две редици, обърнати един към друг, на разстояние поне 2 метра. Един от участниците остава в центъра на кръга (първоначално това е водещият). Водещият предлага да разменят местата си, като седнат един до друг по някакви общи признаци и дава следната инструкция: „Правилата на играта са следните.  От вас се иска да следите точната инструкция, която аз ще подам. Това е един признак, по който вие трябва да размените местата си, като седнете един до друг. По време на размяната, този който е в средата, той определя признака и същевременно, подавайки командата се стреми да седне на някой от празните столове, подреждайки се в тази група, към която той принадлежи. При определянето на признаците групата трябва да се раздели на две половини – не повече.  Този, който при разместването не успее да заеме местото си, той остава в центъра. Ако някой е седнал, но не на правилното място, той остава в центъра, а неговото място се заема от правият. При разместването всички наблюдават водещият, защото той определя къде ще заеме позиция едната група, например, ако водещият каже: „Всички да се разделят на две групи – русокоси и чернокоси” и самият той е с черна коса, то останалите, които са с черна коса гледат него и сядат около него, а самият той се насочва към мястото, което следва да бъде освободено от който и да е било русокос участник.”
Могат да се използват следните признаци:  руса – черна коса; светли – тъмни очи; с панталони – поли (рокли); с очила – без очила; момчета – момичета;
След изпълнението на упражнението, водещият пита участниците: „Как се чувствате? Какво е Вашето настроение?” и пр.

Упражнения за създаване на непринудена атмосфера, саморазкриване, спонтанно взаимодействие и рефлексия
Цел: Да се помогне на участниците да се опознаят по-добре един с друг.
= „ИМЕ” 
 Процедура:  Водещият предлага на участниците да застанат прави в кръг. От всеки се иска един по един да каже името си, като направи с тялото си (жест, мимика, стойка) определено движение. Останалите след като чуят името и видят съпровождащото го движение, едновременно казват името и повтарят движението три пъти. Изреждат се всички участници.

= „ИСТОРИЯ НА ИМЕТО” 
Процедура:  Водещият предлага на всеки да разкаже какво означава името му, защо е кръстен точно с това име и харесва ли му то (подхожда ли му). Тези, които не харесват името си могат да бъдат запитани за причините, за това как се чувстват, споделяли ли са пред други това свое мнение и имат ли желание да го променят, ако – да, то какво име биха си избрали.

= „ЗАГРЯВАНЕ С ЕЛЕМЕНТИ НА ДУБЛИРАНЕ”
Процедура:  Водещият предлага всеки да покаже своето състояние с движение на тялото и звук. Всеки един излиза пред групата (тя е построена в една редица), демонстрира състоянието си, а след това застава пред определен участник, който трябва да повтори движението и звука с цел, да почувства това състояние. След това дубльорът трябва да го каже с думи.  Първият участник може да се съгласи или да коригира казаното от дубльора.

= „ИДЕНТИФИКАЦИЯ С НЕЩО”
Цел: Косвено саморазкриване, разказ за себе си, активизация на рефлексивните процеси, спонтанност и креативност.
Процедура:  Водещият предлага всеки член на групата да се представи като определен предмет, играчка, дреха и пр. и да разкаже за своя собственик в „Аз-форма” (Например: „Аз съм любимия музикален диск на Виктор. Той често ме слуша. Моят собственик е …., Той най-много харесва …, Той има желание …, Той се страхува от …, На него му е неприятно когато …

=„ПРЕДАЙ ПРЕДМЕТА ПО КРЪГА”
Процедура:  Водещият предлага на групата да предават един на друг по кръга въображаем предмет или същество. Например: цвете, котенце, много малък бисер и пр.  Когато се направи едно пълно завъртване, предмета се променя.

= „ПОКАЗВАНЕ НА ЖИВОТНО”
Цел: Активизиране спонтанността на въображението
Процедура:  Водещият предлага на групата един по един под ред, да показва някакво животно чрез звук, а останалите повтарят.
След всяко от тези упражнение водещият трябва да пита всеки от участниците как се чувства, какво е настроението му, за да получава рефлексивна информация.

= „СОЦИОМЕТРИЯ В ДЕЙСТВИЕ” – Водещият предлага на участниците в групата да се разпределят пространствено.
• По диагонала на стаята: по степента на изразност на някакъв признак
• По отделни групи – по критерии наличие/отсъствие на признак.
• По ъглите на стаята – по определени характеристики
Критериите могат да бъдат:
= високо/ниско самочувствие;
= ниво на енергичност;
= степен на готовност за работа;
= ниво на доверие / недоверие в групата;
= ориентация към успехи / бягство от неуспехи;
= наличие на брат / сестра;
= харесван / нехаресван от групата;
= различен / еднакъв с другите;
= наличие на баба или дядо / липса на баба или дядо
При формирането на всяка една от групите, водещият отива до тях и пита:
= „Какво означава за вас тази група?”
= Какво чувствате като член на тази група?”
= Какво означава за вас „да бъда в тази група?”
= Какво означава за вас да имам тази група?”
Ето един пример:
= „Какво означава за Вас да имаш брат / сестра (баба и дядо)?
Как се чувствате в това състояние (като единствено дете, като имащ брат / сестра; баба и дядо)?
= Какво означава за вас да имаш брат / сестра (баба и дядо) в семейството?
= Сънуваш ли често тези, които си загубил?
Забележка: В началото на упражнението обикновено всички участници са сковани.  За преодоляване на това състояние може да се приложи следната рецепта:  „Ако се смущавате от присъствието на някой от участниците тук и това ви пречи да работите, то всеки един от вас има право да  му съобщи, обикновено този метод помага и на човек му става по-леко”

= „РАБОТА С НЕПОЗНАТИ”
Цел: Актуализация на проблемите на участниците в тренинга, свързани с интолерантното общуване. Предполага се, че групите ще „изхвърлят” онези, които са най-малко ценени, т.е. проявяващи интолерантно поведение.
 Задачи:  Участниците да получат взаимно информация за другия и да се създаде атмосфера на доброжелателност и саморазкриване.
Процедура:   Водещият предлага на участниците в групата един по един да се разпределят в една линия по степен на познанство или по критерия „доколкото ви се струва, че познавате / разбирате този човек”. След като изпълнят това упражнение, водещият предлага да се формират двойки между тези участници, които се оказват най-познати и най-много се разбират един с друг.  След това им се предоставят 3 минути всеки да разкаже на другия за три приятни събития, случили се напоследък и три – не съвсем приятни.
Модифициран вариант на упражнението може да включва критерия „ценност на другия”, а при работата по двойки всеки споделя с другия  три качества, заради които одобрява и три качества, които не одобрява.

3. Работа по теми (проблеми)
В този етап се разглеждат ситуации на общуване, които се характеризират с интолерантни реакции.
Задача:  Формулиране на типични проблеми, свързани с интолерантното общуване на учениците един с друг, уточняване формата на интолерантно общуване и взаимодействие.
Цели: Подготовка на групата за преработка на проблемите чрез действие
На този етап работата на групата се организира така, че  да възниква интолерантно общуване в различни форми.  Освен това, групата описва типични ситуации, в които интолерантното общуване се проявява в пълна сила.  Водещият е длъжен да отчита, че ситуациите, при които може да се прояви интолерантно общуване – са преди всичко ситуации на избор и отхвърляне.  Разиграването на реални епизоди на този етап на групова работа, може да предизвика съпротива и по тази причина водещият предлага на групата да ориентировъчни теми (обща задача, изискваща съвместни действия – съвместен живот, поход,  пътешествие, живот на необитаем остров, поканване за рожден ден, в хода на които участниците получават възможност за избор и отхвърляне на други), а също и упражнения за „загряване”, изискващи избор и отхвърляне. Например:

= „ОТКАЗ ОТ ПОМОЩ”
Процедура:   Участниците се разделят на групи. За една от тях се моделира ситуация, за успешното изпълнение на която (на един от етапите) е необходима помощта на участниците от другите групи. Участниците от другите групи един по един трябва да намират различни причини, за да отказват помощта.

= „ИЗБОР НА ПРИЯТЕЛ”
Процедура: Спонтанно се формират две групи, като всеки участник от едната група трябва да подбере по двама приятели от другата група, обяснявайки причината за отказа за всички останали. След като се изпълнят тези избори, на практика част от участниците от втората група не трябва да получат нито един избор.

= „ПОЛЕТ С ВЪЗДУШЕН БАЛОН”
Цел: Актуализация на проблемите на участниците в тренинга, свързани с интолерантното общуване. Предполага се, че групите ще „изхвърлят” онези, които са най-малко ценени, т.е. проявяващи интолерантно поведение.
Задача: Да се даде възможност на участниците да се потопят в ситуация на отхвърляне
След изпълнението на упражнението, водещият пита участниците:
= Как са се чувствали в ситуация на избор и отхвърляне?
= Какво е означавало за тях да бъдат избрани или отхвърлени?
= Колко често в живота са се сблъсквали с подобни ситуации?
Процедура: Групата се отправя в „полет” на въздушен балон (дериджабъл), избира маршрут и всичко необходимо (храна, вода, оборудване и пр.). По пътя възниква аварийна ситуация, изискваща избор: „хвърляне зад борда” с парашут  на някого от групата или някоя от необходимите вещи.

4. Работа с протогонисти и спомагателен „Аз”
Следващият етап предполага  достатъчно „подготвена” група, главен участник (протогонист),  избрана ситуация, спомагателни участници за последващо изследване с психодраматични техники на особеностите на интолерантното общуване и неговите деструктивни характеристики.
Забележка: В психодрамата "протогонистът" е човек (член на група, пациент или клиент), който решава да разиграе някои значителни моменти от живота си, преживявания или взаимоотношения на сцената с помощта на психодраматичен режисьор и другите членове, които поемат допълнителни роли на спомагателни Его.

Задачи: избор на ситуация, която е добре позната на групата, избор на протогонист, тема, която е най-близка до останалите участници в групата, помагащи му за конкретизиране на проблема.
Цел: подготовка на протогониста и спомагателните Аз-ове за игра.

5. Психодраматично действие / ролева игра
На този етап се прилагат психодраматични техники („дублиране”, „размяна на роли” „огледало”), като в процеса на непосредствено действие се изследва проблема.  Със съгласието на протогониста и групата може да се направи видеозапис.  Освен това,  препоръчва се „ротация на ролите” – замяна на протогониста и спомагателните персонажи с други лица с цел, повторно проиграване на ролите с възможни изменения и корекции, свързани с личностните особености. При тази размяна всеки един нов участник  представя по различен начин ролята си в дадената ситуация, а този факт разширява блендата на участниците, с която те разглеждат тази ситуация.
Задача: да се обхванат колкото се може повече участници от групата, да се създаде идентификационно поле, да се способства за развитие на емпатийно разбиране, осъзнаване непродуктивността на интолерантното взаимодействие и неговия деструктивен характер.
Цел: да се предостави възможност на участниците да почувстват травматичността на интолерантното общуване и да изработят по-ефективна стратегия за взаимодействие.

= „ПРАЗЕН СТОЛ”
Техниката на празния стол е една от най-известните и често прилагани методи при ролевата игра в психодрамата и гещалтерапията. При нея протогонистът не използва помощници. По-скоро тук той взаимодейства с въображаем обект (някого или нещо) представен посредством един или няколко празни стола.  Столовете служат като заместители на отсъстващите лица, предмети, явления и пр. Те могат да представляват неодушевени предмети – стая, дом, автомобил и т.н. или определена гледна точка, черта на характера, навик, намеса (имам предвид например, място в служебната йерархия, професия или вид занятие, чувство за страх, за личностна непълноценност, препятствие и т.н.). Много често „столът” представя определен човек, с който протогонистът е емоционално обвързан. Този човек може да е жив или починал, да е представен с цялата си личност или само чрез част от „Аз-а” си.  По време на процедурата протогонистът разговаря с въображаемия друг (празния стол). Участието му може да бъде под формата на монолог или диалог, чрез промяна на ролята.
През цялото време протогонистът сменя ролите и местата си (при отсъствие на друг участник).  Този тип „двуролеви монолог” поддържа хода на действието.  След като протогонистът изложи позицията, чувствата, мислите и действията на другия, а с това участниците се запознаят със същината на проблема, „празният” стол може да се заеме от друг участник (спомагателен Аз) и играта да продължи вече във формата на диалог.  Именно сега, когато срещу себе си има друг участник, протогонистът започва да вижда, да чува, да преживява и осъзнава алтернативи, които спомагателният Аз пренася към него.
В най-елементарния си вариант техниката използва един стол, но на сцената могат да се поставят още „столове” (или реални лица като спомагателни Аз-ове), както и още роли (лица). Например,  групата на „празните” столове може да включва цял репертоар от роли (съпруг, баща, началник, помощник, преподавател, секретар, интелектуален компаньон, помощник и пр.) или (ученик, дъщеря, внучка, любимо момиче, приятелка, бъдеща студентка и пр.)
Инструкция: Водещият поставя празен стол в центъра на сцената срещу протогониста. „Бих искал да гледате в този стол.  Не гледайте мен. Концентрирайте се само върху празния стол. Когато наблюдавате този стол, опитайте се да  го възприемете като човека, с който не сте завършил важен разговор (други примери: влязъл в конфликт; обидил; наранил; изолирал; засегнал и пр.). Опитайте се максимално добре да си представите този човек и задръжте неговия образ в представите си за няколко секунди.”
След това водещият пита протогониста или членовете на групата, доколко ясен образ е успял да създаде.  Много често хората отговарят, че пред тях са се явили поредица от лица (група), без да успее да се фокусира върху някого конкретно. При други случаи казват, че са успели да си представят този човек, но образът е бил краткотраен и е изчезнал.
След това водещият продължава със следваща инструкция: „ А сега да продължим. Искам сега да се обърнете към този човек, който си представихте на стола и да му кажете това, което сте искали, но сте пропуснали.”

= «БАРИЕРА»
Цели: Актуализиране на проблема и свързаните с него преживявания и трудности, търсене и откриване на алтернативи.
Задачи: Участникът да получи възможност да се сблъска със страховете си, да се постави на мястото на другия, да формира по-широка оценка за собствените си възможности, очаквания, претенции и за тежестта на самия проблем (бариерата); да получи възможни алтернативи за решаване на трудностите; да се въведе протогониста в ситуация на спонтанна реакция, при която да получи инсайт за себе си и за другите.
Процедура: Техниката се отнася към т. нар.  техники за размяна на Аз-ове или „ролеви игри”.  Тя е известна още с имената „плет”, „ограда”, „стена” (Вайнер и Сакс, 1965).
За да започне процедурата водещият следва да подбере протогонист (или да бъде инициативник, или да е изложил вече проблема си в процеса на „загряването”). Това е участник, който желае да представи определен свой проблем, свързан с непостигната цел, неразрешен проблем, непреодолимо препятствие.
Първоначално протогонистът представя своите черти на характера, навици, отношение, страхове и пр., които се явяват препятствие (бариера) по пътя за достигане на желаната цел, т.е той следва да разкрие собствената си оценка за целта, нейната значимост, наличието на продължителен (или краткосрочен) негативен опит, получен /неполучена/ подкрепа от другите, оценката за собствените си сили и възможност и оценката на „непреодолимостта” на бариерата.
На сцената тази бариера може да бъде изобразена във вид на купчина столове или няколко редици от столове, а може да бъде изиграна и от спомогателни Аз-ве, представени от други участници.
Много често при излагане на проблема, протогонистът може да посочи няколко бариери. Тогава „столовете” или другите участници оформят една пространствена сцена в определена дълбочина.  Водещият  устройва срещи на протогониста с всички бариери последователно или наведнъж. (Този подход е аналогичен с техниката „репертоарни роли”, при която протогониста играе цял репертоар от роли.) Успешния край на сцената преминава обикновено през физическо отстраняване на определените бариери или образуване на проход между тях (столовете, другите участници), за да може протогонистът свободно да премине или се промуши през тях.
Ако вместо столове се използват хора, тогава помощните Аз-ве  влизат в диалогов режим с протогониста.
Ето някои примери за бариери:
= страх от изпитна ситуация;
= неспособност да изрази чувства;
= страх от споделяне със значим човек на ситуация или проблем;
= желание да постигне определена цел;
= ситуация на запознанство с момиче /момче/;
= ситуация на саморазкриване пред родителите на хомосексуални наклонности;
= ситуация да запознае момиче /момче/ с родителите си;
= безпокойство при излизане пред публика;
Проблемите могат да бъдат различни, бариерите една или множество, преживяванията многообразни, оценъчните съждения за собствените способности и за атрибутираните „тежести” на бариерата също са многовариативни.  В зависимост от това, колко и какви бариери ще изложи протогонистът, толкова спомагателни Аз-ове ще бъдат ангажирани, а те от своя страна ще играят ролята на тези бариери.
Когато всички бариери са разпознати, сцената се заема от останалите участници. Те могат да бъдат в различни положение на тялото и погледа, така, както ги вижда и оценява протогониста.
Начало на играта: Срещу тях на сцената стои актьорът. Всеки един се обръща към него, например с думите:
= Аз съм твоя страх. Как мислиш да ме преодолееш?
= Аз съм твоето безпокойство. Държа те в плен всеки път, когато ти искаш да … Какво би направил с мен?
= Аз съм твоя натрупан негативен минал опит и се явявам всеки път в мислите ти, като ти казвам, че отново ще е същото, че отново няма да успееш. Какво би направил за да ме опровергаеш?
= Аз съм твоите мисли, които те карат да се оценяваш като безпомощен, неспособен и неумел. Аз те държа в плен и не искам да успееш. Ти досега показа, че си слаб човек, неуверен в себе си. Имаш ли идея какво би могъл да направиш с нас?
= Аз съм твоя опонент – момчето, което също харесва онова момиче, по което ти бленуваш и искаш да имаш.  Аз очевидно съм по-харизматичен, по-умел. Какво ще кажеш за това?
= Аз представлявам всички зрители в аудиторията и те гледаме вкупом. Ти какво преживяваш, когато излезеш на сцената? Какво си мислиш? Колко сме страшни ние за теб?  Кое ти дава основание да считаш, че сме опасни?
= Аз съм твоя клас. Какво би направил ти за всички твои съученици?
= Аз съм твоята „жертва”, която ти всеки ден обиждаш и нараняваш.  Аз съм момиче. Аз съм слаба и нежна. Аз съм като изящно украшение, с което трябва да бъдеш нежен. Знаеш ли какво е нежност? Би ли ми обяснил защо правиш това?
 = Аз съм твоите родители. Ние много страдаме за теб, за това, че не можем да се гордеем с теб. Имаш ли сили и желание да се промениш и пр.
Обсъждане:
= Какво ново научи по време на играта?
= Кое ти беше познато и с кое се сблъска за първи път?
= Коя от бариерите се оказа най-трудна?
= При коя бариера изпита най-силни чувства?
= Бариерите все още толкова непреодолими ли са както преди?
= Имаш ли нови проекти за проблемите и нова оценка за собствените си сили?
= След като премина през бариерите, все още ли всичките те са там или някои изчезнаха?

= „ВЪОБРАЖАЕМА СОЦИОГРАМА”
Цел: Упражнението изследва взаимоотношенията между членовете на групата, предоставяйки им обратна връзка за възприятието на другите за тях.   Най-ценното на упражнението е, че протогонистът представя своето виждане не само за себе си, но и за вътрешногруповите отношения. Информацията, получена по време на упражнението може да се използва при бъдещо психодраматично действие. 
Членовете на групата трябва да се познават добре.
Процедура: В психодрамата, въображаемата социограма представя нагледно изображение на личните отношения на всеки участник в групата; разкрива колко близки се възприемат отделните участници; дава информация за членове, които стоят в периферията на групата, както и т. нар. „звезди”.
Протогонистът получава задача, да подреди членовете на групата и създаде жива скулптура, като следва един критерий – близост и дистантност между членовете на групата.
Инструкция: „Представете си, че Вие сте скулптор и от Вас се иска да създадете „жива скулптура”, като използвате членовете на групата. Единственото изискване, което трябва да спазвате е критерия, по който следва да изградите скулптурата, а той е „близост и дистантност” във взаимоотношенията между членовете на групата. След като завършите работата си, застанете в ансамбъла на скулптурата си там, където според вас е мястото Ви.”
След като протогонистът създаде скулптурата (водещият може да фотографира всяка една скулптура и по-късно да използва информацията), водещият подава следващата, 
Инструкция: „След като сте създали скулптурата, сега от Вас се иска да определите роли за всеки един член по такъв начин, че те да съответстват в най-голяма степен на самите тях. Определяйте ролите така, каквито са представите Ви за всеки един.”
След изпълнението на задачата, водещият се обръща към групата и дава следната,
Инструкция: „А сега всеки един от Вас получава право да направи изказване, свързано с мястото му в скулптурата и с дадената му роля. Можете да изразявате съгласие, несъгласие, както и да посочите кое според вас би било Вашето реално място в скулптурата и каква роля най-вече би Ви съответствала. Освен това всеки един от Вас трябва да посочи къде според него в мястото на самия скулптор”
По време на изказванията, всеки един участник в групата получава възможност да разкрие своето място, роля, както и да посочи мястото на протогониста.
В заключителната фаза на упражнението, без да се излиза от ролите, така както е създадена сцената. Членовете на групата започват да общуват помежду си, играейки определената роля.Водещият може да прекъсне играта всеки момент.
След приключване, участниците заемат местата си и споделят впечатленията си. Всеки един трябва да разкрие как се е чувствал, играейки ролята и как е възприемал ролите и поведението на другите.

= „СЕМЕЙНА СКУЛПТУРА”
Цели: Упражнението се прилага както в семейната терапия, така и при работа с психодраматични групи, за изследване на семейните взаимоотношения.  Терапевтичният метод се прилага за изследване усложнения и трудности в отношенията между членовете на семейството.  Упражнението предоставя полезен материал за психодраматични занятия.
Процедура: Протогонистът получава задача да създаде скулптура или жива картина на своето семейство. Препоръчва се за членове на семейството да бъдат подбрани участници, които са близки по определени характеристики с реалните членове на семейството.
Инструкция: „От вас се иска да създадете скулптура на своето семейство, като за целта използвате членове на групата. Подберете членовете така, че да са близки по определени признаци с членовете на реалното семейство. В скулптурата включете всички онези хора, които са живели с Вас, през детството и юношеството.  Разположете членовете на семейството в характерните за тях разположения. Създайте сцена, която пресъздава фрагмент от взаимоотношенията между членовете.  Например, Вие можете  да разположите своето семейство в кръг, обединени  около маса или например, спомняйки си някакъв особено значим случай за вас, да пресъздадете именно тази сцена. За да покажете реално състоянието на взаимоотношенията, използвайте критерия „близост и дистантност”. Не забравяйте да включите в сцената и себе си. Когато приключите с скулптурирането,  посочете за всеки един от членовете определена фраза, която го характеризира (може и отличителна черта, качество).”
В заключителната част  водещият иска интерпретация на създадения ансамбъл. Освен това се иска обратна връзка от всеки член на „семейството”. Всеки следва да сподели чувствата си.  Накрая протогонистът следва да разкаже за опита, който е придобил, новите неща, които е осъзнал.

= „НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО”
Цел: Упражнението позволява да бъдат отработени проблеми и затруднения в отношенията между членовете на групата, в частност училищен клас.  Особено е ефективна  при наличие на агресивни тенденции между учениците и ситуации, при които едните са „агресори”, а другите „жертви”. Написването на писмото и последващите коментари имат за задача, да се явят „пусков механизъм” за поставяне на едно ново начало към промяна на взаимоотношенията.
Задачи: Да се даде възможност на участниците („агресори” и „жертви”) да комуникират, като разкрият подбудите, преживяванията, болката, страданието, унижението и пр., с което да бъде възстановена комуникацията между страните в рамките на един конструктивен диалог.  При създадената психодраматична ситуация, жертвата получава за първи път възможност да говори за чувствата си, а „агресорът” за първи път е заставен под погледа на целия клас, да обясни подбудите си, преживяванията си и да обясни мислите и поведението си.
Забележка: Изготвянето на писмото е най-добре да се изпълни между сеансите в домашни условия, с цел обмисляне на съдържанието.
Процедура: Водещият предлага на групата да помислят върху определен проблем и затруднения, които имат с някой свой съученик (група) – проблем, с който не могат да се справят и от който страдат.  След това, на всеки участник се предоставят листове за писане на „писмо”.  Процеса по изготвяне на писмото не бива да надвишава повече от 20 минути.   Важно изискване към съдържанието на писмото е, в него да бъдат описани състояния, преживявания, мисли и чувства, които никога не са били показвани и казвани. Пишещият трябва да говори само за себе си. Забранено е да прави коментари, да дава оценки, квалификации и пр. на адресата.   Ето един пример на писмо:
„ …..(име на адресата) сега аз имам уникална възможност да ти напиша това писмо, за да кажа и за да изразя мисли и чувства, които никога до сега не съм казвал (а) или показвал (а).
По време на сесията авторът и адресатът заемат позиция (прави или седнали) едни срещу друг в средата на кръга. Авторът прочита писмото, а след това следва обсъждане. Към него се включват и останалите участници.

6. Обратна връзка с участниците (рефлексия)
На този етап е много важно да се правят и дават оценки (беоценъчен етап), да не се допускат интерпретации, даване на съвети.  Участниците имат право да говорят само за своите чувства и да споделят личен опит от преживяванията си в подобни ситуации.

Задача: да се даде възможност за изказвания на всеки член на групата, протогонистът да получи обратна връзка („споделяне” или „шеринг”) от спомагателните Аз-ве и аудиторията.
Цел:  разширяване диапазона от „алтернативни” възприятия и чувства на участниците

= „ХАРЕСВА МИ”
Цели: Да се снижи напрежението и умората, да се създаде положително емоционално настроение и да се повиши нивото на взаимно доверие в групата. Упражнението формира умения за участие в ролева игра.
Задачи: Да се даде възможност за пряко взаимодействие между участниците
Процедура:   Водещият предлага да бъдат образувани два кръга: вътрешен и външен.  Външният кръг се движи по посока часовниковата стрелка, а вътрешният в обратна посока. Участниците в двата кръга са обърнати с гръб едни към други.  При команда „Стоп!”, двата кръга спират да се въртят, а при команда „Обърни се сега!”, участниците се обръщат с лице един към друг. По този начин всеки застава срещу някой друг и образува двойка.  На всеки участник се позволява по 1 минута.  Всеки един трябва да каже нещо хубаво за другия, като започне с думите: „В теб ми харесва …”.  След това ролите се разменят.  След две минути процедурата се повтаря, като участниците се обръщат с гръб и започват да се въртят.
Модифициран вариант на упражнението може да включва игра и размяна на роли, например:
= Единият е в ролята на „родител”, който се завръща от родителска среща, на която е бил уведомен от учителите за интолерантно поведение на детето си, а другият играе ролята на „ученик”.
= Единият е в ролята на родител, който поднася на детето си „играчка” за празник, а другият ролята на „дете”.
= Единият е в ролята на „жертва” на обида, отправена от втория – „агресора”.
= Единият е в ролята на „момиче”, което споделя за своя наскоро разпаднала се връзка с любимо момче пред своя „родител”.
= Единият е в ролята на „млад човек”, който споделя с „родителя” си за свои лични проблеми, свързани с увлечение по момче /момиче/ от своя клас.
= Единият е млад човек, който споделя пред своя „родител” за хомосексуалните си наклонности, другият – „родител”.
= „Продавач” – „купувач”
= „Полицейски инспектор” – „водач на автомобил”.
= „Началник” – „подчинен”.
= „Родственици, които дълго време не са се виждали.
= „Брат” – „сестра”
= „Учител” – „ученик”
Всяка една от ролите се играе  от 3 до 5 минути от всеки, а след това следва обмен на мисли между двамата извън ролите, за новопридобития си опит.
В края на упражнението цялата група споделя своите впечатления, своите чувства и реакции в съответните роли. От особено значение са ситуации, при които участници са получили инсайт за разрешаване на свои проблеми.

= „ТЕЛЕГРАМА”
Процедура:  Упражнението се прилага за получаване обратна връзка от участниците в тренинга.
Водещият предлага на участниците да напишат до него текст с кратко послание. Той добавя, че мнението на участниците е важно за него и ще го има предвид в по-нататъшната работа. Това следва да е телеграма от 12 думи, като се опитат да отговорят на въпросите:
 *Какво е мнението Ви за проведеното занятие днес?
* Какво за Вас беше важно?
* На какво се научихте?
* Какво Ви хареса?
 * Какво остана неясно (неразбрано)?
* В каква насока трябва да вървим напред?

= „ГРУПАТА ПРИДОБИВА ИНДИВИДУАЛНОСТ”
Цели: Да се постигне идентификация с групата, с груповите ценности и качества, да се повиши груповата сплотеност.
Задачи: Организиране груповото взаимодействие и диагностика структурата на групата.
Процедура:  На дъската с тебешир (или на флип-чарт с флумастер), членовете на групата един по един рисуват въображаемо „тяло”, като всеки рисува онази част, с която той се идентифицира.  След това всеки член на групата отново излиза на дъската и записва:
а/ вътре в „тялото” (групата) ключова дума – наименование на качество, което според него би било полезно на груповата им работа;
б/ вън от „тялото” (групата) ключова дума – наименование на качество, което според него би навредило на груповата им работа;
След това членовете се разделят на 2-3 подгрупи и обмислят девиз, име и емблема на групата.  След приключване на работата всяка група предлага своите идеи. Следва общо обсъждане и приемане на окончателно решение. Емблемата следва да се нарисува (на другата сутрин водещият трябва да има готовност да постави на реверите на всеки участник предложената емблема.
След завършване на упражнението водещият пита участниците как са се чувстват сега, когато са членове на една уникална група от хора, която има свои отличителни външни белези и дори само поради това не прилича на никоя друга група.

= „ШУМ”
Цел: „Зареждане” с групова енергия – мотивация за участие.
Задачи:  Да се даде възможност за проява на спонтанност и креативност.
Процедура: Водещият предлага групата да се раздели по двойки и им дава тема, например: Как протече днешното Ви утро?, Разкажете своя любима приказка. Постарайте се да продадете на партньора си въображаем продукт или услуга. Времето за работа не бива да е повече от 3 минути.

= „ПРЕПЛУВАНЕ”
Задачи: Снижаване на напрежението, повишаване на настроението
Цели: Да се помогне на участниците да се откъснат от привичните им роли и да се впишат във въображаемата ситуация.
Процедура: Водещият предлага на участниците да си представят, че стаята е пълна с вода, че тя представлява един огромен аквариум, в който те трябва да плуват. От участниците се иска да се движат „плувайки” с плавни движения в стаята, като си представят около себе си разноцветни риби, миди, охлюви, красиви водорасли и корали. Те плуват от единия до другия край на стаята, като в краищата излизат на брега и отново се гмуркат. Плувайки те изпитват чувство на лекота, вдъхновение, преживяват радост, изпълнени са с енергия и веселие. 

= „САМОРАЗКРИВАНЕ”
Процедура: Груповата атмосфера се характеризира с това, в каква степен всеки един участник се е отпуснал и се разкрива в групата, какво е нивото на активност и комуникация между членовете.
Водещият застава в средата на стаята и разперва двете си ръце, като дава следната инструкция: „Разделил съм стаята на две половини. От вас се иска, тези които са готови да участват активно в работата и да разкриват себе си, нека застанат от дясната ми страна, а тези, които не са уверени и нямат вътрешна готовност за саморазкриване  – от лявата.”
След подреждането, участниците отново сядат на местата си в кръгова форма, а водещият поставя въпрос към групата: „Какво според вас може да промени групата, за да работи по-добре, за да може всеки един участник да се чувства по-уверено?”

= „СТЕПЕН НА ВКЛЮЧЕНОСТ В ГРУПАТА”
 Процедура: Водещият предлага на групата да заеме позиция в една линия, след което дава следната инструкция: „Нека този, който се чувства напълно включен в групата, да застане в онзи ъгъл. Този, който чувства себе си напълно невключен, да застане в срещуположния ъгъл. Всички останали да се разпределят между тези два полюса, в зависимост от степента им на включеност. Нека всеки да намери своето място.  Колкото повече считате, че сте включен, толкова по-близо трябва да застанете до първия ъгъл и обратно.”
След това водещият предлага на участниците за обсъждане следните въпроси:
= Защо всеки е избрал точно това място?
= Как се отнася към  решението да бъдат приети нови членове към групата?
= В каква степен получения резултат се е оказал неочакван за него?
= Какво Ви пречи за да се почувствате включен в групата?
= Какво можете Вие лично да направите, за да се включите напълно в групата?
= По какъв начин останалите участници биха Ви помогнали?

= „УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ РАБОТАТА НА ГРУПАТА”
Процедура: Водещият моли участниците да покажат колко са удовлетворени от работата на групата.  За тази цел, той поставя в центъра на стаята определен предмет (например, стол) и предлага на членовете, да застанат толкова по-близо до стола, колкото са по-удовлетворени от работата в групата. След като всеки заеме мястото си, водещият моли всеки да остане на мястото си и да се огледа за да види къде стоят другите.  След това се поставя въпроса:  Какво искат да изразят участниците със своето местонахождение? Как самите те се отнасят към позицията на другите?

= „СТЕПЕН НА БЛИЗОСТ”
Процедура: Водещият предлага на участниците да застанат до тези, с които в момента те се усещат в някаква близост.  В резултат на това  се образуват групи с различно количество участници.  След това водещият иска всяка група да обясни всичко онова което ги сближава и на тази основа да формулират свой общ девиз.

Следва продължение - част 2