Психодиагностика в училище.

                       Анкета „Изучаване мотивите за тютюнопушене“ (А.И. Красило)

Анкетата „Изучаване на мотивите на тютюнопушенето" (A.И. Красило) има за цел определяне на мотивите за тютюнопушене. Предназначена е за ученици на възраст от 14 до 17 години. Изслдването се провежда от класният ръководител, възпитател, психологът, педагогическия съветник веднъж годишно. Резултатите от изследването са предназначени за заместник-директора по учебната част, класнте ръководители, възпитатели, учители, треньори на обучителни групи, социални работници и др.

Изследването се провежда в стандартните условия на учебното заведение (възможна е индивидуална и групова форма). Интерпретацията на резултатите се извършва в съответствие с ключа за оценка.

Скали: Мотиви за тютюнопушене – стимулиране на активност; ритуални действия; отпускане/успокояване; намаляване на тревожността; психическа зависимост и навик.

Инструкция: Моля, изразете мнението си по предложените твърдения, като използвате вариантите за отговор: винаги,  често,  понякога,  рядко и никога.

Стимулен материал

 1.Пушенето ме държи в работно състояние.  

2. Доставя ми удоволствие да държа цигара в ръката си.

3. Пушенето ми помага да се отпусна и успокоя.

4. Запалвам, когато съм разстроен.

5. Не съм на себе си, ако нямам „под ръка“ цигари.

6. Пуша автоматично, не се замислям над причините.

7. Пуша, за да се мобилизирам и съсредиточа.

8. Самият процес на пушене ми доставя удоволствие.

9. Приятно ми е уханието на тютюн.

10. Запалвам, когато се вълнувам.

11. Когато не пуша, чувствам, че нещо ми липсва.

12. Когато запалвам нова цигара, често не забелязвам, че предишната още не е догоряла в пепелника.

13. Мисля, че когато пуша, ставам по-активен и бодър.

14. Доставя ми удоволствие да гледам димът на цигарата.

15. Най-често пуша, когато съм спокоен и отпуснат.

16. Пуша, когато ми е скучно и не искам да мисля за нищо.

17. Ако известно време на пуша, започва да ме измъчва чувството за „глад“ по цигарите.

18. Понякога запалвам автоматично, дори не забелязвам това.

Ключ: Методика позволява установяване на следните мотиви за тютюнопушене:

-Стимулиране на активността: 1,7,13. 

-Ритуални действия: 2, 8, 14. 

-Отпускане/успокояване: 3,9,15. 

-Намаляване на тревожността: 4,10,16. 

-Психологическа зависимост: 5,11,17. 

-Навик: 6,12,18. 

Баловете се начисляват по следната схема:

-„винаги“ – 5 бала; 

-„често“ – 4 бала;

-„понякога“ – 3 бала; 

-„рядко“– 2 бала; 

-„никога“ – 1 бал.
Мотивите се приемат за изразени, при получена сума от 11 и повече бала.  

Интерпретация на резултатите

-Стимулиране на активност – високите балове говорят за това, че пушенето се явява средство за поддържане на тонуса и работоспособността.

-Ритуални действия – високите балове указват, че пушенето е преди всичко важен ритуал – всички действия и манипулации, които съпровождат процеса на пушене са важни за ученика.  

-Отпускане/успокояване  – високите балове говорят, че личността прибягва към цигарите за достигане състояние на отпускане и успокояване (релакс).

-Намаляване на тревожността – при високи значения, пушенето се явява средство за саморегулация, способ, който помага за справяне с негативните емоции и възстановява душевното равновесие.  

-Психологическа зависимост  – високите балове показват психологическа зависимост към цигарите.

-Навик  – високите балове свидетелстват, че пушенето е станало привичка, появил се е т. нар. „рефлекс на пушене“.

                                                    Психодиагностика в училище.

                                     Анкета „Готовност за матура (зрелостен изпит)“.

Анкетата има ориентировъчен характер и позволява да се установи готовността на ученика за изпит, през погледа на самото изследвано лице. Тя засяга такива показатели, като например, способността за самоорганизация (когнитивен компонент), нивото на тревожност (личностен компонент) и познаване процедурата за изпитване (процесонален компонент).

Анкетата може да се използва за скринингова диагностика на класове, явяващи се на зрелостни изпити, а също и за оценка ефективността на психолога (в този случай анкетирането се провежда преди и след изпита). Нашия опит с анкетата е свързан основно с втория случай и резултатите показват, че ръстът в показателите не винаги свидетелства за ефективността на работата. Напротив, често в резултат на изпита децата по-ясно осъзнават дефицита на знанията си по един или друг проблем, което намира отражение при снижаване на показателите.  

Анкетна карта

Име, фамилия

Клас

Дата

Инструкция: Уважаеми ученици, наближава провеждането на зрелостните изпити.  За нас  е важно да знаем какво мислите по този повод. Резултатите от анкетата ще бъдат използвани само от училищния психолог.

Моля, оценете своето съгласие или несъгласие с предоставените ви твърдения, като използвате скала от 1 до 10 бала, за да определите по-точно своята оценка, където „1“ означава „пълно несъгласие“, а – „10“ – „пълно съгласие“.

Моля, обградете с кръг номера, който отразява вашето мнение.

Анализ на резултатите.

За ниски се считат показатели 4 и по-малко, а за високи – 8 и по-голямо.  

Познаване на процедурата: ниски показатели на твърдения 1, 4, 6, 7, 12, показват ниско ниво на познания за процедурата на изпита.

Ниво на тревожност: висок показател на твърдение 5 и ниски показатели на твърдения 8, 11, 13, показват високо ниво на тревожност.  

Формирани навици за самоконтрол и самоорганизация: ниски показатели на твърдения 2, 3, 9, показват недостатъчна формираност на навици за самоконтрол.

Източник: Чибисова М.Ю. Психологическая подготовка к ЕГЭ. Работа с учащимися, педагогами, родителями. — М.: Генезис, 2009. — 184 с. — (Психолог в школе).

                                                     Психодиагностика в училище.                                        

                                                    Анкета „Какво знаеш за СПИН?“

Целта на тази анкета е да получим информация за вашите знания за превенцията на ХИВ-инфекцията и СПИН. Молим ви, да се отнесете сериозно и да отговорите на всички въпроси, като поставите знак в желаната графа. Отговорите ви ще бъдат пазени в тайна. След попълване на формуляра не го подписвайте.

Вие сте момиче / момче

(подчертайте).

                                                Психодиагностика в училище.

             Анкета „Определяне на деца от група „риск“ при изпитна ситуация 

                                                (Н.В.Суриков, М.Ю.Чибисова)

Предназначение: Анкетата е предназначена за експресна диагностика на ученици, за установяване на деца от група „риск“. Предлага се на родители и учители.

Инструкция: Моля, отбележете дали са присъщи или не за Вашето дете (ученик), изброените по-долу в списъка форми на поведение. Ако сте съгласни с твърдението, обградете номера с кръг, а ако – не, прескочете твърдението.  

Стимулен материал:

1.Нуждае се от контрола на възрастен, когато изпълнява задачи и поръчения.

2.Дълбоко се вълнува и силно преживява преди всяка една проверка, контролна работа, тест, диктовка или изпит.

3.Много трудно взима самостоятелни решения и обикновено следва решенията на другите.

4.Винаги и във всичко е изпълнителен.

5.Често е невъздържан.

6.Може да изпълни всичко по еталон (образец) и да бъде за пример, но така постъпва много рядко.

7.Отнася се равнодушно към успехите и неуспехите си в училище.

8.В своите действия често се надява на късмет и обикновено е неуверен в себе си.

9.Доверчив е. Обикновено не проверява качеството и правилността на своята работа.

10.Често се съмнява в правилността на това, което е извършил.

11.Преди изпълнението на каквато и да е дейност или задача, дълго се двоуми и му е нужна подготовка.

12.При изпълнението на някаква дейност ту е муден, бавен и постоянно се разсейва, ту набързо я приключва.

13.Обикновено не проверява изпълнената работа.

14.Понякога проявява чисто невротични реакции: гризе ноктите си или края на молива (химикала), върти около пръста или дъвче кичур коса и пр.

15.Много бързо се уморява при изпълнението на някаква работа.

16.Винаги и във всичко се стреми към най-високи резултати.

17.Често не е внимателен.

18.Среща трудности, когато е необходимо изведнъж да промени дейността, която върши.

19.Често е много бавен и обикновено не може да се вмести във времевите рамки.

20.Често поддържа и следва чувдо мнение и гледна точка. Рядко отстоява своята позиция.

21.При изпълнението на някаква работа често се разсейва (пропуска, забравя).

22.В работата си често е небрежен.

23.Винаги се стреми да получи отлични оценки.

24.Винаги и във всичко е бавен и муден, трудно се ориентира.

25.Обикновено в началото на някаква работа е бърз и активен, но впоследствие става бавен и муден.

26.Старае се да изпълнява поставените задачи бързо, но често не проверява резултатите за грешки.

27.Винаги се стреми да бъде за пример на всички.

28.По време на изпълнението на някаква работа се нуждае от периодични почивки.

29.Постоянно се нуждае от потвърждение на правилността на изпълнението.

30.Равнодушен е към оценките на работата, която е извършил.

31.Преди да предприеме някакви действия среща трудности с планирането им.

32.Често се оплаква, че е уморен.

33.Всичко което прави, извършва бавно, но изцяло и до край.

Интерпретация.

1.Инфантилни деца.

 Кратка психологическа характеристика. Такива деца се отличават с ниско ниво на самоконтрол и неразвити (инфантилни) волеви процеси. В хода на учебната дейност те не могат да се съсредоточат и не притежават формирана когнитивна мотивация. За тях е характерен външен локус на контрола.

Основни трудности, при подготовка за изпит и в изитна ситуация. Такива деца изпитват трудност да заставят себе си, да се подготвят за изпит. Те се обръщат към „висшите сили“, вместо да разчитат на собствените си способности. Изпитват затруднения при определяне на главното и второстепенното, при планиране и организиране на своите дейности. При тях отсъства системност на мисленето.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка е необходимо да им се дадат алгоритми за подготовка под формата на схеми. Оптималната стратегия за обучение за такива деца е да започнат с трудното (пропуските), а след което да преминат към познатото. Важно е материалът да е разбит на по-малки части, на малки изпълними стъпки и да завърши работата си с позитивизъм, за да не се  появи чувство на отвращение (бързо се отчайват, демотивитат). При монотонната дейност е необходимо да се намерят ресурси (пряката полза има самопоощрението) за поддържане на активния интерес. За тях е важен регламента на времето и регламента на обема (отделните епизоди за работа, като брой задачи, страници и пр.).

 По време на предварителния изпит може да използва формула за самовнушение („Аз съм спокойна и стегнат“), както и  преди началото на изпита. Необходимо е да се прегледат всички задачи и да се изберет тези, които изглеждат най-лесни. При проверката е полезно проверяващият да си представи, че проверява работата на някой друг, за да се избегнат феномени на субективизъм.

Препоръки за учители и родители. Ако детето прави нещо, не го разсейвайте, преди да приключи работата. Необходимо е да му се помогне да структурата на времето и да подреди последователно дейностите си.  Необходимо да се съгласува с детето система от поощрения.

2.Тревожни деца.

 Кратка психологическа характеристика. За тревожните деца учебният процес е свързан с емоционален стрес. Те са склонни да възприемат всяка ситуация, свързана с обучението като опасна. Особено висока тревожност за тях предизвиква проверката на знанията под каквато и да е форма (контролна работа, диктовки и т.н.). Тези деца често преглеждат вече направеното, постоянно проверяват и коригират работата си, а това може да не доведе до съществено подобрение в качеството й. По време на устния отговор те като правило непрекъснато наблюдават реакциите на възрастните. Тези деца задават много допълнителни, изясняващи въпроси, често пита учителите дали е разбирало правилно. Когато изпълняват индивидуална задача, те обикновено искат от учителя „да види дали са работили правилно“. Често дъвчат пръстите на ръцете си, ноктите, края на молива, косата си.

Основни трудности. Изпитната ситуация по принцип е много натоварваща ги, тъй като техните страхове по природа са свързани с оценяването. Такова дете  трудно контролира емоционалното си състояние, оттук и трудността с концентрацията на вниманието. Най-трудната страна на изпитите за тревожно дете е липсата на емоционален контакт с възрастен.

Стратегии за поддръжка (съпровождане)

В етапа на подготовка. За тревожните деца е особено важно да се създаде състояние на емоционален комфорт на етапа преди изпита. В никакъв случай ситуацията не трябва да бъде натоварваща, като се припомня сериозността на предстоящия изпит и значението на неговите резултати. Прекомерното нарастване на безпокойството на тази категория ученици не ги мобилизира, а води само до дезорганизация на дейността. Задача на възрастните е създаването на ситуация на успех, насърчаване и подкрепа. Голяма роля и ефект за тях имат фразите: „Аз съм уверен, че ще се справиш“ или „Ти се подготви отлично за изпита“. Необходимо е детето да е запознато с методите на саморегулиране, релаксация, аутотренинг, задължително да  познава добре процедурата за провеждане на изпита, за да се премахне ситуацията на неопределеност. Голямо значение има един предварителен разговор с близък човек, насочен към осигуряване на емоционално-подкрепяща среда.

По време на пробния изпит. Много е важно децата с тревожност да имат чувство на емоционална подкрепа. Това може да се направи по различни невербални начини: одобрителен и успокояващ, усмивка, одобрително кимане с глава, прегръдка или потупване по рамото (докосване като цяло) и т.н. Ефект носи обръщението: „Аз съм тук, аз съм с теб, не си сам“.

Препоръки за учители и родители. Необходимо е да се формира положително, адекватно отношение и доверие към изпита и  към учителите. При подготовката на тревожни деца се препоръчва да се провеждат открити уроци с покана на непознати, а също така да се съветват децата да поддържат определен стил на поведение.

На родителите трябва да бъдат обяснени особеностите на детето и да се провежда обучение, за да създадат адекватно отношение към изпита. От голямо значение е благоприятният климат в семейството.

3.Неуверени деца.

 Кратка психологическа характеристика. Проблемът с такива деца е, че те не могат да разчитат на собственото си мнение и са склонни да прибягват до помощта на други хора, да ги следват. Несигурните деца не могат самостоятелно да проверяват качеството на своята работа: те не се доверяват на себе си. Те могат да се справят с тези задачи, когато се изисква работа по даден модел, но изпитват затруднения в необходимостта сами да изборат стратегия за решение. В подобна ситуация те обикновено търсят помощ от своите съученици или родители (особено когато изпълняват домашна работа). Такива деца се двуумят или отказват, не поради факта, че не знаят отговора, а защото не са сигурни в правилността на своите знания и решения. В поведенческия план за тях често е присъщ конформизъм, не знаят как да защитават собствената си гледна точка. Несигурните деца често дълго време не могат да започнат задачата, но е достатъчно учителят да им каже първата стъпка и те веднага стартират.

Основни трудности. Несигурните деца изпитват трудности по време на всеки изпит, тъй като за тях е трудно да разчитат само на собствените си ресурси и да вземат самостоятелно решение. При изпити, които позволяват творчество или са оформени като уникални казуси, тези деца изпитват допълнителни трудности, тъй като при тези изпити принципиално значение има самостоятелния избор на стратегия на дейноста, а тази задача за несигурните деца е изключително трудна.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно несигурното дете да получи положителен опит за приемане на неговия личен избор от други хора. При  работа с такива деца е необходимо, да се въздържаме от съвети и препоръки (например: „Реши първо простите задачи, а после продължи към трудните“). По-добре е да му се предложи  да избере сам и да се изчака търпеливо, докато взема решение („Как мислиш, с какво е най-добре да се започнеш, с лесни или с трудни задачи?“)  

По време на пробния изпит. Несигурното дете може да бъде подкрепено с прости фрази, които спомагат за създаване ситуация на успех: „Сигурен съм, че ще успееш“, „Със сигурност ще се справиш“. Ако детето не може да стартира задачата по какъвто и да е начин, като за дълго време стои неактивено, тогава си струва да се попита: „Не знаеш ли как да започнеш? Тогава как би изпълнил следната задача?“ или да му се предложи алтернатива: „Можеш да започнеш с прости задачи или първо можеш да прегледаш целия материал. Смяташ ли, че ще бъде по-добре?“. В никакъв случай не трябва да се казват фрази като:  „Помисли за друг вариант“", „Помисли още малко“, „Помисли по-добре“. Това само ще увеличи безпокойството и няма да даде тласък на изпълнението на задачите.

Препоръки за учители и родители. Много е важно да се развие в неувереното дете навик за самостоятелна оценка на работата. Например, полезно е да се попита: „Какво ти хареса най-много в твоята работа?“ Ако на детето е трудно да отговори на такъв въпрос, може да му се предложат критерии за оценка:  точност, скорост и т.н. Не трябва да се бърза да се предлага на детето готово решение или отговор. Напротив, по-добре е първо да се прояви интерес за неговото мнение.

4.Перфекционисти и „отличници“.

Кратка психологическа характеристика. Децата от тази категория обикновено имат високо или много висока успеваемост, отговорност, организация и ефективност. За тях може да се каже, че са „състезателни коне“ от най-висок клас. Блестящи организатори и анализатори. Подхождат изключително сериозно към поставените задачи. Обръщат внимание на детайлите и проникват в дълбочина на материала. Ако изпълняват задачата, те са склонни да го направят по-добре и по-бързо от всички останали или да използват по-бързо материали от други източници. Перфекционистите са много чувствителни към похвала и като цяло към всяка оценка на техните дейности. Всичко, което правят, трябва да се види и да получи подходящата (разбира се, висока) оценка. За тези деца е характерно много високо ниво на претенции и изключително нестабилно самочувствие. За да се чувстват добре, те не само трябва да се справят, но и да бъдат най-добрите, не само да са най-добрите, а да го правят брилянтно.

Основни трудности. Изпитната ситуация за тази категория деца е като състезание. Изпитват нужда от достоен съперник и приемат предизвикателства. За тях не е достатъчно да изпълняват минимално необходимото количество задачи, те трябва да направят всичко и това е несъмнено. За тях посредствеността е чужда и ненавиждат посредствеността при другите. Всичко това постигат с неимоверен труд, като им е необходимо достатъчно време. Друго възможно препятствие за тях е опасността да пропуснат задача, ако не могат да се справят нея. Тогава изпитват висока тревожност и се опитват да получат подкрепа. Трудно контролират емоционалното си състояние.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно да се помогне да коригират своите очаквания и да разберат разликата между „достатъчно“ и ‚превъзходно“. Те трябва да осъзнаят, че за да получат отлична оценка, не е необходимо да изпълняват всички задачи или е достатъчно да покрият критериите – нищо повече.  На етапа на предварителната подготовка, на перфекционалистите може да се предложат упражнения и задачи, по които действително имат нужда да работят, не е необходимо да решават всичко поред.  Целесъобразно  е да бъдат информирани за необходимия минимум бал, което ще им помогне да се ориентират и систематизират задачите по приоритети, както и да коригират своите очаквания. Необходимо е също така да ги научим как да планират работата навреме. За тях е полезно да знаят конкретни данни, които ще им осигурят желания успех и същевременно ще им спестят излишни усилия и напрежение – например, конкретни теми, въпроси, критерии и задължителни изисквания, обем на материала, начин и стил на излагане (оформяне).

5. Деца с трудности в самоорганизацията, самоконтрола и волята.

Кратка психологическа характеристика. Обикновено тези деца се описват като „невнимателни“ и „разсеяни“. Както показва практиката, те много рядко имат реални нарушения на вниманието. Много по-често „невнимателните“ деца са деца с ниско ниво на произволност. Те имат всички необходими психически функции, за да бъдат внимателни, но общото ниво на организация на дейността е много ниско. Такива деца често имат нестабилна работоспособност, присъщи са им колебания в темповете на дейност. Те често могат да се отвличат по различни външни стимули.

Основни трудности. Изпитната ситуация изисква много високо ниво на организационна дейност. Непроизволните  деца с общо високо ниво на когнитивно развитие и достатъчно знания могат да използват нерационално времето.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Психичните функции се формират чрез наличието на външни опори. По тази причина, в етапа на подготовка е много важно да се научи детето да използва различни материални средства за саморегулиране на дейността. Такива средства могат да бъдат часовник, който измерва времето, необходимо за изпълнение на задачата; съставяне на списък с необходимите дейности (и изтриването им, когато те се изпълнени); линийка, показваща правилния ред за четене и др.  Безполезно е към тези деца да се използва фразата: „Бъди внимателен!“, тъй като този продукт на психична дейност е недостъпен за тях.

По време на пробния изпит. Децата с недостатъчно развита произволност имат нужда от помощ  при самоорганизацията. Това може да се направи с помощта на ръководни въпроси: „Какво правиш сега?“ Възможно е също да се използват външни опори. Например, детето може да състави план за своята дейност, като подчертава пунктовете (точките), които в момента изпълнява или е приключило. Важно е ученикът да се научи да използва тези опори в предварителния етап, в противен случай той ще загуби прекалено много време и енергия за него нпо време на изпита.

Препоръки за учители и родители. Много е важно възрастните да не поемат цялата функция за организиране на дейността на такова дете. Ако възрастният по всяко време контролира и организира детето, това не само не допринася за развитието на произволност, а точно обратното. Задачата на възрастните е да стимулират развитието на самоконтрола на детето. Например, по-добре е да не се дават конкретни инструкции: „Сега напиши това“ или „Не забравяй да вземеш тетрадката по математика?“, а да се задават въпроси, отговорите на които ще наложат развитие на навици за  самоорганизиране: „Какво трябва да направиш сега“, и  „Провери дали си взел всички тетрадки?“

6. Астенични деца.

Кратка психологическа характеристика. Основната особеност на астеничните деца е висока умора и изтощение. Те бързо се уморяват, снижават темпа на работа и рязко увеличават броя на грешките. Обикновено умората се свързва с особеностите на висшата нервна дейност и има не само чисто психическа, но и неврологичната природа, така че възможностите за нейната корекция са силно ограничени.

Основни трудности. Изпитната ситуация изисква висока работоспособност за достатъчно дълъг период от време (особено матурите). Ето защо при астеничните деца е много висока вероятността с появата на усещане за умора постепенно да влошат качеството на работата.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. При  работа с астенични деца е много важно да не им се поставят очевидно невъзможни искания, на които те не могат да отговорят: „Някои от твои ученици се занимават от сутрин до вечер и ти след два часа вече си уморен“. Не трябва да се забравя, че детето не се преструва, а че това е само негова индивидуална особеност.

Голяма значение има оптималния режим на подготовка: за да не се преумори, на детето са необходими почивки, разходки, достатъчно сън. Родителите на астенични деца трябва да получат консултация от училищния психолог за възможността да подкрепят детето и да се консултират с невролог или невропатолог, за възможностите за поддръжка и стимулиране с витамини или билкови лекарства.

По време на пробния изпит. Трябва да се има предвид, че астеничните деца се нуждаят от няколко почивки, така че с тях не трябва да се бърза, ако внезапно прекъснат дейността си или за известно време я преустановят. Най-добре е те да могат да получат няколко кратки „междучасия“ (за отпускане; посещение до тоалетна и т.н.).

Препоръки за учители и родители. Много е важно да не се сравнява детето с другите. В ситуация, при която има голяма умора, е необходимо да се прояви деликатност и такт. В никакъв случай не трябва да се упреква детето за мързел или липса на сериозност.

7. Хипертимни деца.

Кратка психологическа характеристика. Хипертимните деца обикновено са бързи, енергични, активни, не са склонни към педантичност, а по скоро са повърхностни. Те имат висок темп на активност, те са импулсивни, а понякога и невъздържани. Бързо изпълняват задачи, но често го правят небрежно, не се подготвят и не проверяват, не виждат собствените си грешки. Такива деца са склонни да пренебрегнат точността и внимателността (прецизността) в името на скоростта и резултативността. Те изпитват трудности в хода на работа, изискващи висока степен на задълбоченост, концентрация и точност, но се справят добре с задачи, които изискват висока мобилност и превключване. Характерна черта на тази категория деца е ниската значимост на образователните постижения и намалената учебна мотивация.

Основни трудности. Процедурата на всяка изпитна ситуация изисква висока мобилизация, целенасоченост, концентрация на вниманието, прецизност и точност, а тези качества обикновено са слабото място на хипертимните деца. От друга страна, тези деца като правило имат добра превключваемост, особеност, която в голяма степен се оказва ефективна в условията на изпит.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно да не се опитва налагане на промяна в темпа на дейност, особено с помощта на инструкции като „Не бързай!“. Такова дете ще продължи да работи по този начин, в който се чувства комфортно.  По-скоро е необходимо да се развие контролната му функция, т.е. навиците за самопроверка: в края на работата да открие грешки, самостоятелно да провери резултатите от задачата. Основният принцип, от който трябва да се ръководят хипертимните деца е: „Направи проверка!“ Освен това е необходимо в тези деца да се създаде усещане за важността на изпита.

  По време на пробния изпит. Необходимо е леко и ненастойчиво да им се напомни необходимостта от самоконтрол: „Проверявай това, което вече си написал“  Освен това  е важно да бъдат разположени така в класната стая, че да се минимализира  възможността да общуват (пречат) на някого.

 Препоръки за учители и родители. Важно е при общуването с тези деца, възрастните леко и внимателно, но последователно да създават ясни и точни граници. В същото време трябва да се отчита, че за хипертимните деца са важни не разсъжденията и аргументите, а реалния опит. Ето защо не си струва да се коментира или обяснява, а да се създаде конкретна организираща среда.

8. Деца със задръжки на афекта. 

Кратка психологическа характеристика. Такива деца се характеризират с ниска подвижност и ниска лабилност на умствените функции. Трудно превключват от една задача в друга. Децата със задръжки са мудни и бавни, те се нуждаят от дълъг период на ориентиране за всяка задача. Ако такъв ученик започне да бърза, темпът на неговите дейности още повече  намалява. Основните особености на този тип са задържане на афекта, висока устойчивост и продължителност на емоционалния отклик, обидчивост, подозрителност, недоверчивост, упоритост (инат), стремеж към лидерство, лесен преход от състояние на подем към отчаяние, трудности в преключването от една дейност на друга, постоянни и едностранни интереси, високо мнение за себе си, себелюбие, крайни реакции срещу недостатъчно признание на заслугите или при несправедливост. Във връзка с това е необходимо да се има предвид, че дори при случайна обида (закачка, ирония) на такъв ученик, учителят може да загуби личния  контакт с него за дълго време. Загубата на контакт и фиксацията в обидата могат да засегнат не само личните отношения, но и отношението към учебния предмет, респ. учебната успеваемост. Продължителността на афекта и обидчивостта при тези деца намират отражение и в общуването с връстниците. Дори само незначителна промяна в отношението към тези деца може да доведе до гняв и желание за отмъщение, които могат да имат дълговременна отсрочка.

Основни трудности. Процедурата при изпитна ситуация изисква висока мобилност: необходимо е бързо превключване от една задача към друга и актуализирате знанията от различни части на учебната програма. Това може да представлява проблем за тези деца.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Умението да се превключва вниманието обикновено се постига трудно, но е напълно възможно да се научи детето да използва часовника, за да определи времето, необходимо за всяка задача. Може например, да му се каже: „Трябва да решиш пет задачи за един час. Така че за всяка задача можеш да отделиш не повече от дванадесет минути“. Такива упражнения ще помогнат на ученика да развие способността си да превключва. Може също да определи предварително колко време трябва да бъде отделено за всяка задача в изпита.

По време на пробния изпит. Задачата на възрастният е леко и ненатрапчиво да помогне на тези деца да преминат към следващата задача, ако те по-дълго мислят върху всяка от тях: „Вече можеш да продължиш към следващата задача“. В никакъв случай те не трябва да бързат, от това темпото на дейност само намалява.

Препоръки за учители и родители. Важно е не само да му се подскаже какво  да направи, но и да се развият навици за превключване. Добре е, ако възрастният преговори с детето разпределението на времето и след това се запита: „Ще успеете ли да следва този план?“

Източник: М.Ю. Чибисова, Чибисова М.Ю. Психологическая подготовка к ЕГЭ. Работа с учащимися, педагогами, родителями. Москва, 2009.

                                                  Психодиагностика в училище.

                                        Анкета „Гражданска позиция на учениците“

1.Гражданско самосъзнание.  

-Знаеш ли своите права и задължение като ученик?

-Спазваш ли нормите и правилата на поведение в училището и на обществени места?

-Като ученик винаги ли добросъвестно изпълняваш поставените ти задачи и поръчения?

-Нарушавал ли си дисциплината по време на час?

-Взимаш ли активно участие в обществения живот на своя клас и на училището?

2.Граждански дълг. 

-С желание ли изпълняваш постоянните си задължения и временно поставени задачи (поръчения) в класа и училището?

-Считаш ли, че в качеството си на ученик от твоето училище, ти трябва на публични места да се държиш така, че твоите съученици и учители да се гордеят с теб?

-Нужно ли е в наше време да се защитава Родината?  Ако – да, кой следва да прави това?

-Нужно ли е да се опазва природата? Ако – да, какво според теб трябва да се прави?

-Винаги ли се отнасяш с уважение и признателност към своите родители?

-Винаги ли се отнасяш с уважение към възрастните хора?

-Нужно ли е да се помага на бедните и възрастните хора?

3.Гражданска отговорност.

-В кои държавни документи са записани основните права и задължения на гражданите?

-Кои училищни документи познаваш, в които са записани правата и задълженията на учениците?

-Винаги ли проявяваш инициатива и самостоятелност при изпълнение на отговорни задачи?

4.Правова култура.

-Считаш ли себе си за гражданин на своята страна?

-Винаги ли се отнасяш с уважение към правилата на училищния живот?

-Познаваш ли основните норми на взаимоотношения между хората и каква е отговорността при нарушаването им?

-Имаш ли активна позиция и призоваваш ли твоите съученици към спазване на правилата и нормите на поведение в училището и на обществените места?

-Проявяваш ли нетърпимост към насилието и нарушаването на правилата и нормите, които регулират отношенията между хората?  

                                                      Психодиагностика в училище.

                                            Анкета „Свободното време на учениците“

Анкетата се прилага в групов формат в писмен вид, като се използва предварително подготвена бланка, на която под всеки въпрос са оставени няколко реда за отговор или индивидуално, най-често под формата на интервю.

Инструкция: Предлагаме ти списък от въпроси, чийто отговори ще ни помогнат да направим училищния живот по-интересен?

1.Какво според теб означава „добре проведено свободно време“?  

2.Ти имаш ли свободно време? Ако – да, то как предпочиташ да го прекараш и къде?  

3.Посещаваш ли някаква секция, кръжок, спортен клуб ? Ако – да, какъв и къде?

4.В какви секции, клубове и организации би искал да се включиш? (подчертай нужното):

— развитие на интелектуалните способности; 

— развитие на музикалните способности; 

— развитие на изобразителните способности; 

— развитие на техническите способности; 

— развитие на танцувалните способности; 

— развитие на спортните (туристически) способности; 

— клубове, в които мога да общувам свободно;  

— какви други (допиши)

5.Провежданите мероприятия в твоето училище харесват ли ти или би искал нещо друго? Ако имаш други идеи и желания, какви точно?

 6.Вероятно си спомняш за някои училищни мероприятия, които много са те впечатлили и харесали. По какво те се отличават от останалите?  

7.Като какъв най-често участваш в подготовката и провеждането на мероприятия през свободното време?

— зрител;

— участник;

— изпълнител;

— организатор.

8.Какви и кои мероприятия, провеждани в училището или класа ти се струват скучни и безинтересни?  Защо?

9.Училищният клас представлява един уникален свят. Според теб, как би трябвало да изглежда животът на един клас извън часовете?  

10.Ако ти беше директор на училището, какви мероприятия би провеждал с децата, които са на твоята възраст?

 

                                                   Психодиагностика в училище.

                            Анкета „Ниво на формирана толерантност при учениците“

1.Длъжни ли са богатите хора да помагат на бедните?

2.Трябва ли децата на богатите родители да учат в елитни (специални) училища, срещу парите на своите родители?

3.Трябва ли да се подобряват условията на живот на бедните или това е само загуба на държавни пари?  

4.Смяташ ли, че извършителят на престъпление не може да се промени към по-добро? Защо?

5.Приемаш ли за правилно в училището да се провеждат мероприятия (акции, кампании) с благотворителни цели, полагане на доброволен труд и др.? Защо?  

6.Ти включваш ли се по твое желание в такива инициативи? 

7.Нужно ли е да се помага на старите хора в наше време? Защо?  

8.Трябва ли да се помага на децата, които са настанени в приемни домове, при приемни родители, деца без един или двама родители? Защо?

9.Може ли дете с уврежане (инвалид), да ти бъде приятел? 

10.Трябва ли нашата държавата, в тежко за нея време, да помага на по-бедни държави в Африка?

11.Трябва ли нашата държавата да помага на други държави, когато им се случат някакви стихийни бедствия?  

12.Трябва ли да бъдат събрани всички бездомни хора и просяци и да се принудят да работят?

13.Справедливо ли е хора, с тъмен цвят на кожата, да бъдат началници на хора с бял цвят на кожата? Защо?  

14.Съгласен ли си с твърдението, че мъжете са по-добри организатори от жените и ТЕ трябва да бъдат ръководители?  

15.Би ли искал да живееш в друга държава? Коя? 

16.Имаш ли желание да заминеш и да живееш постоянно в друга държава?

17.Трябва ли държавата да се избави от психичноболните хора? Защо? 

18.Смяташ ли за вярно твърдението, че източникът на съвременния тероризъм трябва да се търси в ислямската култура?  

19.Истина ли е, че повечето от престъпленията се извършват от хора, които са бедни или са от икономически изостанали държави?   

20.Според теб, може ли всички международни конфликти да бъдат разрешени по пътя на преговорите и с взаимни отстъпки?

 

                                                      Психодиагностика в училище.

                                   Анкета „Представата на тийнейджърите за себе си“

Цел: Установяване нивото на самооценка, насочеността на личността, отношението към учебния труд и към класа. Анкетата може да се приложи индивидуално в процеса на интервю или групово в писмена форма с подготвена бланка.

Инструкция: Предлагаме Ви списък с въпроси, отнасящи се до Вашия живот в училище. От Вас се иска в свободна форма да отговорите на всеки въпрос.

Анкетна карта

1.В кой клас учиш? На колко си години?

2.Харесва ли ти да учиш? Защо?

3.Какви оценки получаваш? Защо?

4.За какви оценки си способен да учиш? Защо?

5.Имаш ли много приятели в класа? Колко? Защо?

6.Посочи 5 твои достойнства (умения, способности, знания, личностни черти), с които се гордееш и 5 твои недостатъка, които искаш да промениш или да се избавиш от тях.  

7.Представи си, че уловиш златната рибка. За какво ще я помолиш? Назови 3 твои желания. Защо?

8.Представи си, че си попаднал на необитаем остров за дълго време. Кои 5 предмета би искал да вземеш със себе си (или кои 3 човека би взел със себе си)?

9.Какъв мечтаеш да станеш?

Анализ на резултатите.

Провежда се качествен анализ на резултатите и се правят общи изводи за самооценката, насочеността на личността, отношението към съучениците и към учебния труд.

 

                            Психодиагностика в училище. Отношение към училището.

                       Методика „Съставяне на седмична програма“ (Л.В.Байбордов)

Методиката е съставена от проф. Л.В.Байбордов с цел, изучаване отношението на учащите към отделни предмети и преподаватели.

Получената информация се използва от организаторите на учебно-възпитателния процес за неговото усъвършенстване.

 Цел: Изучаване отношението на учащите към отделните предмети и учители.

Ход на провеждане:На изследваните лица се предлага да съставят разписание на най-благоприятните за тях дни или разписание на учебните часове за седмицата. Използва се предварително подготвена бланка за седмична програма, на която са разграфени дните на седмицата и последователността на часовете.

Обработка и интерпретация на резултатите: При обработката на данните се отчитат следните рубрики (показатели):

-общ брой избори за часове по определените предмети, съвпадащ с фактическото разписание (учебна програма); 

-общ брой избори за часове по определените предмети, който е по-голям от фактическото разписание (учебна програма);  

-общ брой избори на часове по определените предмети, който е по-малък от фактическото разписание (учебна програма);  

-отсъствие на избори за часове по определени предмети.

Резултатите могат да се интерпретират заместник-директорът по учебната част, ръководтелят на тренировъчна група, училищният психолог (педагогически съветник)  по избраните заглавия.