Тест за диагностика на социална фрустрираност

                                                                       (В.В.Бойко)

Социалната фрустрираност е вид (форма) на психично напрежение, причинено от неудовлетвореност от постиженията и от позицията на личността в социално определени йерархии.

Социалната фрустрация представя емоционалното отношение на човек към позициите, които е успял да заеме в обществото в даден момент от живота си. При това, интелектът отразява от една страна това, което може по принцип да бъде постигнато в една или друга сфера, а от друга, конкретно това, което самият човек би могъл да постигне.

Всяко общество в определен период от съществуването си, в зависимост от неговата ориентация, материално и икономическо развитие, от нивото на правна и морална култура, предлага на членовете си определени възможности за социален растеж и удовлетворяване на потребностите. Социумът „определя“ скали или степени на растеж и постижения, а индивидът, според своите претенции и способности достига определено ниво.

Най-добрият начин да се илюстрира това е чрез „скалата на образованието“. В съвременните условия изглежда така: неграмотност, ниска грамотност, основно, средно, специално, висше образование, следдипломна квалификация, аспирантура, кандидатска степен, доктор на науката и т.н.. Такива възможности за образование се предлагат от обществото, а конкретно лице заема определена степен по тази скала, например, спира да се развива със завършването на гимназия. Социална фрустрация в аспекта на образованието възниква в случай, че личността не е постигнала съответствието на своите възможности в заетата позиция в йерархията на образователните степени.

Обществото е „разработило“ редица подобни скали в различни аспекти на постиженията. В сферата на жилищното настаняване човек може да се окаже на всяка степен: „липсата на собствено жилище“, „пренаселена обществена квартира (общежитие)“, „слабо населена обществена квартира (общежитие)“, „едностаен апартамент“ и т.н. до  „съвременно собствено жилище (вила) в закрит район“. По отношение на финансовото положение, човек може да е под прага на бедността, на нивото на житейския минимум, да има среден или висок доход. При това обществото непрекъснато коригира или въвежда нови степени за постижения в една или друга скала. Например през последните години възникна нова мярка за материален просперитет –  „новият българин“  - това е осигурен човек, който има всичко и дори в излишък. В сферата на образованието на децата, съвременната скала добави „частна гимназия“, „частен учител“, „образование зад граница в престижен ВУЗ“ и пр.

Скали на социално дефинирани йерархии съществуват дори в сферата на общуването. Например, приема се, че ако човек открие и успее да се обвърже с „идеалния партньор във всяко отношение“, то той е постигнал върхът в брачното поприще; или обратното – попадне на  „непоносим човек“. На човек може да се отдаде или да не се отдаде да възпита добре децата си, да намери добри приятели, да се срещне с достойни колеги, да работи под ръководството на добър лидер. Обществото предлага конкретни вариации на служебни отношения – отлични, добри, посредствени, незначителни, много лоши. Ако професионална дейност е свързана с работа с хора (пациенти, клиенти, обучаващи се и пр.), тук също са възможни различни постижения по социално определени йерархии: общуване с „много приятни хора“, „не много приятни“, „напълно неприятни“.

Оценявайки своите постижения в различните социално определени йерархии, човек изпитва определена степен на удовлетворение – неудовлетворение. В същото време той преживява фрустрация не толкова от постигнатото, например от условията, в които живее, или от материалния си доход, а от мисълта, че днес може да се постигне повече, т.е. върви непрекъснат процес на социално сравняване по стандартите към дадения момент.

Нещо подобно се случва и в сферата на отношенията: те могат да са удовлетворителни за човек или да не са удовлетворени сами по себе си, в зависимост от очакванията и оценките. Например, един човек може да е напълно удовлетворен, че няма приятели, че не влиза в неформални отношения с колеги, че няма близки, доверителни контакти и не са му необходими такива.

Социалната фрустрираност в голяма степен зависи от осъзнаването на непостигнатото, отколкото от реалното положение на личността.

Неудовлетворението от определени направления на социално зададените йерархии се натрупва и формира постоянен фон на емоционалното напрежение на личността. Когато емоционалното напрежение достигне критично ниво, човек прибягва до една или друга мярка за психологическа защита. Тя или намалява нивото на претенциите, или игнорира недостъпните степени в йерархията, или дискредитира онези, които я заемат („новите българи“ – измамници и сребролюбци; високопоставени длъжностни лица – мошеници и наглеци и т.н.). Не са редки случаите, при които психологическото напрежение води личността към „отказ“ от конкурентни ценности.

Например, в съвременните условия някои хора предпочитат развитие в йерархията на образованието, като по този начин жертват материални постижения. Бедстващият учен е позиция, която е обикновено съзнателно заета. „Отказът“ от желания брой деца в семейството се явява универсално средство човек да се отърве (поне частично) от социална фрустрираност. В много изследвания е установено, че жените-майки, които искат да заемат по-висока позиция в различни социално определени йерархии, обикновено жертват броя на децата си – те се ограничават до едно дете, въпреки че биха искали да имат повече.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник, който отчита степента на неудовлетвореност от социалните постижения в основни аспекти на живота. Прочетете всеки въпрос и изберете само един –  най-подходящ според Вас отговор.

Обработка на данните

За всеки пункт се определя показател за нивото на неудовлетвореност. Той може да варира от 0 до 4 бала. Всеки вариант на отговор получава определен бал:

-напълно удовлетворен – 0 бал;

-по-скоро удовлетворен, отколкото неудовлетворен –1 бала;

-затруднявам се да отговоря – 2 бала;

- по-скоро неудовлетворен, отколкото удовлетворен – 3 бала;

-напълно неудовлетворен – 4 бала.

Ако методиката се използва за идентифициране на показателите в група е необходимо:

1) да се изчислят отделно резултатите на респондентите, избрали един или друг отговор;

2) да изчисли сумата от тези резултати;

3) да се раздели тяхната обща сума на броя отговори по дадения пункт.

Може да се определи краен среден индекс на ниво на социалната фрустрация. За да се направи това, трябва да се изчислят показатели за фрустрираност за всеки пункт и получената сума да се раздели на броя на пунктовете, който е 20.   

При масови изследвания е много показателен процентът на лицата, избрали един или друг вариант за отговор по конкретен пункт.

Интерпретация на резултатите.

Изводите за нивото на социална фрустрация се правят, като се вземе предвид стойността на резултата (средна оценка) за всеки отговор. Колкото по-висок е резултатът, толкова по-високо е нивото на социалната фрустрация:

-3,5-4 балла – много високо ниво на фрустрираност;

-3,0-3,4 – повишено ниво на фрустрираност;

-2,5-2,9 – умерено ниво на фрустрираност;

-2,0-2,4 – неопределено ниво на фрустрираност;

-1,5-1,9 – понижено ниво на фрустрираност;

-0,5-1,4 – много ниско ниво на фрустрираност;

-0-0,5 – отсъствие (почти отсъствие) на фрустрираност.

Източник:Обозрение психиатрии и медицинской психологии им. В. М. Бехтерева. 1995. № 2. http://psychiatr.ru/

        Наративен подход в училище. Пример за работа с тормоза в начален курс.

                                                      (Д.Уинслейд и Дж.Монк)

В училищната практика много често един цял клас получава репутация на „труден“ клас.  Той може да бъде шумен, непослушен, недисциплиниран. В него може да възникнат много конфликти, лоши отношения, тормоз. В такива ситуации индивидуалното консултиране не е най-ефективният начин за изграждане на алтернатива.

При работата с цял клас, се прилагат същите принципи на наративния подход. Проблемът се изследва, екстернализира се и получава име. Именно проблемът, а не отделните ученици се обвиняват за този дискомфорт и неблагополучие, които изпитва класът. По-нататък на класа се предлага да възстанови репутацията си, да формулира предпочитанията си, а от учителите се изисква да отбележат положителните изменения.

Памела Грей-Йейтс, училищен психолог, е разработила програма за преодоляване на травмата в началното училище. В рамките на 5 седмици тя апробира тази програма в клас, в който се обучават 7-8-годишни деца, като се среща с децата два пъти седмично.

Памела започнала с провеждане на „мозъчна атака" с децата и заедно съставили списък с неща, които пречели на учениците да се разбират помежду си. На следващата среща Памела прочела обобщението на този списък и уточнила още веднъж,  дали написаното е вярно. С този акт тя практически съобщила на децата, че тяхното мнение е важно и към него ще се отнесе сериозно.

В процеса на тази работа, децата назовали в качеството на един от проблемите на класа тормозът и унижението. Всички признали, че по някакъв начин са участвали в ситуациите на тормоз, като обиждащи (насилници), жертви или пасивни наблюдатели. Това признание и разбиране автоматично им позволило да спрат да се разпределят на групи от нарушители и жертви в класната стая.

След това Памела започнала да създава история на тормоза, като питала децата, откъдето знаят толкова много за него: „Къде най-често възникват ситуациите на тормоз и унижение?“ Децата разказали своите истории и постепенно очертали влиянието на тормоза върху тях самите и върху съучениците им.

Памела проявила интерес, какво може да попречи на децата, които биха искали да прогонят насилието и унижението от живота си, да направят това. Този въпрос помогнал на учениците да оценят тежестта на проблема и да осъзнаят колко трудно е да бъде отхвърлен режима на тормоз. Памела ги помоли да оценят по 10-бална скала колко много желаят да отхвърлят насилието. На следващите две срещи това упражнение било повторено, за да бъде проследена готовността на децата да работят за създаването на клас без тормоз.

Памела поискала от децата да си представят какво щеше да се случи, ако насилието действително напусне училището и замине толкова далече, че изчезне зад хоризонта. Какво би било това за децата, учителите и родителите – да живеят без насилие?

За да опишат този нов живот, децата направили колаж – техника, която на практика визуализирала едно усилилване на контраста между проблемата ситуация и нейната алтернатива.

След това децата участвали в куклен спектакъл. Памела написала сценарий, използвайки историите на децата за тормоз и направила кукли. Тозмозът бил изобразен (овеществен) посредством зъбато чудовище, което наранявало, дразнело и унижавало всички, без изключение. Трави (чудовището) имало двама приятели – Врун-Нашептун и Вонилка. Вонилка издевателствала над онези, които обиждали чудовището Трави. После децата написали сценарий, отразяващ любимите тактики на тази сладка компания.

В представлението са участвали още три кукли: Клепа, детска кукла от неопределен пол, миролюбив персонаж и двама приятели на Клепа: вълшебницата Волия, експерт по омагьосване на чудовището Трави (от нейните заклинания Трави се задавял от страх, той бил като отровен от собствената си отрова, сблъсквало се със собствената си низост и въобще съжалявало) и Добрият Многолюб, който обичал всички, дори Вонилка.

След това децата изиграли история, в която поведението на Трави довело до поражението му. Имало например сцена, в която Трави останал съвсем сам и бил много наскърбен, тъй като се оказало, че Клепа го излъгала, като поканила на игра тези деца, които се отнасяли толерантно едно към друго и никого не обиждали. При създадения сценарий на поражението, Памела попитала учениците, дали Трави притежава собствен опит за приятелски, мирни и уважителни отношения: „Трави винаги ли е бил чудовище? Като чудовище ли се е родил?

Създадените сценарии включвали всичко, което възрастните учат в тренингите за социални умения. Децата успешно демонстрирали, че всички тези знания и навици са достъпни и за тях.

Въз основа на тези сценарии, Памела създала обобщаваща история на позитивни отношения, а след това поставила нова задача на децата. Помолила да помислят и разкажат случай от своя живот, при който са имали шанс да бъдат въвлечени в ситуация на тормоз, но те не са направили това: „Как ти успя да омагьосаш чудовището Трави?“. Тези истории били събрани в една обща история за целия клас, а илюстрациите, нарисувани от децата – в диорама.

Бележка на прев.: Диорама (от гръцки διά (dia) – „през“, „чрез“ и ὅραμα (horama) – „вид“, „зрелище“) – подобна на лента, полукръгла живописна картина, с поставени на преден план реални и бутафорни предмети. Диорамата се отнася към масовото зрелищно изкуство, в което илюзията за присъствието на зрителя в естественото пространство, се постига чрез синтеза на художествени и технически средства. Ако авторът изпълни цялостен кръг, тогава се създава „панорама“.

Спектаклите на кукления театър продължили с използване на все по-сложни сценарии.  Децата написали ръководство за ученици от другите класове за разпознаване на Трави и за борба с него. Някои поели отговорност за борба с тормоза в класната стая и навън по време на междучасията.  

После учениците направили видеоклип за собствения си опит да прогонят тормоза и магьосничеството на това чудовище. Те нарисували плакати, с които призовавали за борба с Трави и обяснявали  как може да се направи това.  Плакатите били разпространени в цялото училище, а също така написали писма до родителите, в които обаснили позицията на класа по отношение проблема с тормоза.

На този етап класният ръководител забелязал значителни промени в класа. Децата разпознавали тормоза, веднага щом се появявал и той значително намалял. Децата, които все пак понякога продължавали да се дразнят (жертвите), вече не се смятали за виновни и не се колебаели да изразят протест. Програмата била високо оценена от родителите.

https://narrlibrus.wordpress.com/2009/02/07/bullying-primary-school/

Забележка: Даденият фрагмент е публикуван в книгата на Д.Уинслейд и Дж.Монк „Наративно консултиране в училище“.

                     Тест за експресна диагностика на склонност към фрустрация.

                                                                   (В.В.Бойко)

            Фрустрация (от лат. измама, напразно очакване) е състояние на преживяване на нереализирани намерения и неудовлетворени потребности.

Практически човек почти винаги се намира в негативно емоционално състояние, което се дължи на постоянната мисъл: „Искам, но не мога“. Той има потребности и желания, но те не могат да бъдат реализирани, той си поставя цели, но те са непостижими. С други думи, намеренията са блокирани, срещат се препятствия или трудности по пътя към тяхното постигане – намесват се външни обстоятелства, съществуващи забрани, недостиг на материални средства, липса на съответните вътрешни ресурси и т.н. Колкото по-силно са изразени потребностите и желанията, колкото по-значими са целите и колкото по-значителни са препятствията за тяхното реализиране, толкова по-голямо е емоционалното и енергийно напрежение, което психиката изпитва. Понякога състоянието на фрустрация (чувството за неудовлетвореност) се съпровожда от различни негативни преживявания: разочарование, раздразнение, безпокойство, тревожност, отчаяние, гняв, агресия и други. Тяхната енергия подтиква интелекта да действа активно, но той не намира изход от ситуацията, защото препятствията и трудностите не могат да бъдат преодолени и вследствие на това емоционалното напрежение става още по-интензивно. Човек трябва да се държи рационално – или да намали претенциите си или да се примири с трудностите, или да престане да мисли за това, но проблемът се състои във факта, че той не може да прекъсне енергийната връзка и да възстанови енергийния баланс между интелект и емоции, в който последните властват изцяло.  Той се оказва в състояние на психологически стрес.

Състоянието на фрустрация оказва отрицателно въздействие върху функционирането на организма, постепенно ерозира силата му и отслабва нервната система. Фрустрираната личност е неприятна за общуване, тя реагира на случващото се, посредством и в рамките на своя дисфункционален стереотип на емоционално поведение: с некомуникабилност и с енергично и информационно пренатоварване. Фрустрираният обикновено има много „твърда“ експресия, склонен е да причини вреда на партньора си, държи се грубо и недоброжелателно в общуването. 

Пример:

Фрустрираната медицинска сестра на в регистратура на поликлиниката общува с пациентите с раздразнителен тон, рязко, грубо и неуважително. Оазва се, че тя е самотна жена, със сериозни финансови затруднения, с болна майка, за която се грижи, а толкова много и се иска да поживее, докато младостта не си е отишла.   

Фрустрираният лекар едва скрива неприязънта си към пациентите, той е потопен в преживяванията си и е като с броня пред душевните страдания и физическата болка на болните. Оказва се, че състоянието му се дължи на личната му оценка за своята неуспешна кариера и сложни отношения с колегите на новото работно място.

Фрустрираната учителка в училище разговаря с родителите „през зъби“, разяснявайки колко тежки са задълженията й и колко много са виновни родителите. Оказва се, че тя живее със съпруг-алкохолик, а това я унижава в собствените й очи.

Фрустрираната служителка в административна служба, по време на издаване на удостоверение е развалила настроението ви за цял ден. Оказва се, че тя се „вижда“ на стола на своята ръководителка и не може да се примири с факта, че поради недостатъчни финансови средства не е в състояние да разшири жилищното си пространство, обитавано от 6-членно семейство, докато самотната й ръководителка е получила служебна квартира.

Фрустрираността е много често причина за възникване на неадекватни и деструктивни защити при младите хора – алкохолизъм, приемане на психоактивни вещества, асоциално поведение и др.

Инструкция: Предлагаме Ви 12 ситуации, които предполагат висока емоционална натовареност. Моля, прочетете всяка една от тях и отговорете с „да“, ако е характерна за Вас и с „не“ – ако не е характерна.

Тестови материал

1.Завиждате на благополучието на някои Ваши познати.

2.Недоволни сте от отношенията в семейството си.  

3.Считате, че заслужавате по-добра съдба.

4.На мнение сте, че бихте постигнали много повече в личния или професионалния си живот, ако не бяха обстоятелствата. 

5.Чувствате се огорчен за несбъднатите надежди и неосъществените планове.  

6.Често изпитвате злоба или раздразнение към някого.  

7.Гневен (а) сте, че на някого е провървяло в живота повече от Вас.  

8.Чувствате се разочарован, че не можете да си почивате или прекарвате свободното си време така, както искате.

9.Вашето материално състояние е такова, че Ви кара да се чувствате угнетен и потиснат.

10. Мислите, че животът Ви преминава напразно (покрай Вас).  

11.Намирате се в положение, в което някой непрекъснато Ви унижава.  

12.Нерешените битови проблеми непрекъснато Ви изваждат от равновесие.  

Ключ:

Всеки отговор „да“ се оценява с 1 бал. Утвърдителните отговори се сумират.

Скала за ниво на фрустрираност

-10-12 бала – висока фрустрираност;

-5-6 бала – налице е устойчива тенденция към фрустрираност;

-4 бала и по-малко – отсъства фрустрираност.

                 Тест за експресна диагностика на склонност към дезорганизиращи

                                               емоционални реакции (В.В.Бойко)

Предназначение: Тестът е за възрастни и се прилага в писмен или устен вариант (при интервю). Включва списък със 17 негативни реакции, с които човек може да откликне на определени въздействия на средата. От изследваното лице се иска да отговори с положителен (да) или отрицателен (не) отговор в зависимост от това, дали посочената реакция е типична за него.

Тестът има за цел да диагностицира наличието на т. нар. „дезорганизиращи емоционални реакции“ на личността, които се явяват дисфункционален стереотип на поведение, при който възникват кратковременни психични и соматични нарушения. Всяка от тези реакции практически се явяват емоционален срив, появяващ се в отговор на значими вътрешни или външни фактори – конфликти, загуба на интереси, несправедливост на обкръжаващите и т.н.

При тези събития функционалният стереотип на емоционалното поведение по някакъв начин „не работи“: било поради усилия за волево потискане или поради обстоятелства на мощна енергия, образувана в резултат на интензивна интелектуална преработка на значимото въздействие. В резултат, емоционалната реакция приема някаква дезорганизираща форма, като става причината за временни нарушения на психофизиологично ниво: предизвиква съдови реакции, обостряне на хронични заболявания на вътрешните органи, депресия, апатия, интелигентен ступор и др.

Обикновено емоциите отново възвръщат своята функционална форма, когато бъде отстранена причината, която ги е породила.

Инструкция: Предлагаме Ви списък със 17 значими емоционални реакции на поведение, с които човек реагира при определени неприятни въздействия или  събития със сериозни последици. От Вас се иска да се запознаете с всеки пункт от списъка и да изразите мнението си:

а) ако посочената реакция е характерна за Вас – с отговор „да“;

б) ако посочената реакция не е характерна за Вас – с отговор „не“;

Тестови материал 

1.Болки в сърдечната област.

2.Изостряне на хронични заболявания.  

3.Алергична реакция.

4.Главоболие или „звън“ в ушите; неприятни усещания в областта на тила.

5.Промяна в кръвното налягане.

6.Рязко повишаване или загуба на апетит.

7.Нарушения в стомашно-чревния тракт (гадене, стомашни болки, запек).

8.Нервна криза (напрегнатост, напрежение, при което човек достига до предела на търпимост, превръща се в „топка нерви“).

9.Изменения в жизнената активност: или настъпва повишена сънливост, апатия, депресия, или превъзбуда, извънредна активност.

10.Емоционална опустушеност, безчувственост, неспособност да се възприеме случващото се.  

11.“Бягство в себе си“ – нежелание да се общува.  

12.Пристъп на злоба, агресия или ненавист.

13.Пристъп на инат, каприз, съпротива, непокорство.  

14.Изпотяване (ръце, тяло).

15.Силно вълнение, което обърква мисленето и пречи за избор на правилно поведение.

16.Психологически дискомфорт, поява на извънредна нервност, суетливост, нетърпеливост, безпокойство, страх, нерешителност и др.

17.“Психологически ступор“: затруднения на речта, блокиране на двигателния апарат.  

Ключ

Всеки положителен отговор получава по 1 бал.

Интерпретация

Всяка посочена в тестовия материал психофизиологична реакция на личността, се явява в определена степен за нея дезорганизираща и опсана. Когато тази реакция се превърне в стереотипно деструктивно поведение или нараства броят на тези реакции, рискът за физическото здраве и психичния комфорт на човек става значителен.  

     Оценка за наличието и изразеността на емоционално-негативните състояния

                 депресия и тревожност, формиращи „комуникативни бариери“ в

                                                          клиничната практика.

                                                              (Б.Д.Карвасарский)

Оценка за нивото на депресия.

Оценката на тежестта на депресията се извършва с помощта на скала на депресията, разработена и адаптирана в отделението по наркология на Научно-изследователски институт. „Бехтерев“. Въпросникът е разработен за диференциална диагностика на депресивни състояния и състояния, близки до депресията, за експресна диагностика при масови изследвания, както и за предварителна долекарска диагностика. Изследването с обработката на получените резултати отнема 20-30 минути. В процеса на работа изследваното лице отбелязва отговорите си на предложена стандартна бланка.

Инструкция. Прочетете внимателно всяко от предложенията по-долу твърдения и зачертайте съответната цифра от дясно, в зависимост от това как се чувствате напоследък. Не мислете дълго над въпросите, защото няма правилни и грешни отговори.

1 — никога или рядко;

2 — понякога;

3 — често;

4 — почти винаги или постоянно.

Нивото на депресия (НД) се изчислява по следната формула:

НД = Сума от „правите“ + сума на „обратните“ отговори, където:

-сумата на „правите“ е сумата от маркираните числа с №№: 1, 3, 4, 7, 8, 9, 10, 13, 15,19;

- сумата на „обратните“ е сумата от маркираните числа с №№:2, 5, 6, 11, 12, 14, 16, 17, 18, 20, като те се изчисляват в балове в обратна посока, т.е., оценка 4 = 1; 3 = 2; 2 = 3; 1 = 4 бала.

В резултат се получава ниво на депресия (НД), което варира от 20 до 80 бала.

-Ако НД не е повече от 50 бала, тогава се диагностицира състояние без депресия.

-Ако НД е в диапазона от 50 до 59 бала, тогава се прави извод за наличие на лека депресия със ситуативен или невротичен генезис.

-При НД от 60 до 69 бала се диагностицира субдепресивно състояние или маскирана депресия.

-Истинското депресивно състояние се диагностицира с НД повече от 70 бала.

Оценка на нивото на тревожност

Нивото на тревожност се оценява, като се използва личностната скала за тревожност на Тейлър. Твърденията във въпросника са включени в състава на MMPI като допълнителна скала. Въпросникът е адаптиран от Немчинов и включва 50 твърдения. В съответствие с инструкцията, всяко твърдение се предлага на изследваното лице написано на отделна карта (картонче). Клиентът (пациентът) поставя картите надясно и наляво, в зависимост от това дали той е съгласен или не е съгласен със съдържанието на твърдението. Време за изследване от 15 до 30 минути.

Въпросник

1. Обикновено съм спокоен и не е лесно да загубя контрол над себе си.

2. Нервите ми са разстроени не повече, отколкото на другите хора.

3. Рядко се случва да имам запек.

4. Рядко се случва да имам главоболие.

5. Рядко се уморявам.

6. Почти постоянно се чувствам напълно щастлив.

7. Чувствам увереност в себе си.

8. Практически никога не се изчервявам.

9. В сравнение моите приятели, аз приемам себе си за доста смел човек.

10. Изчервявам се не по-често, отколкото другите хора.

11. Рядко имам серцебиене.

12. Обикновено ръцете ми са достатъчно топли.

13. Срамежлив съм толкова,  колкото и другите хора.

14. Не ми достига достатъчна себеувереност.

15. Понякога ми се струва, че не съм добър в нищо.

16. Имам периоди на такова безпокойство, че не мога да стоя на едно място.

17. Стомахът ми ме тревожи много.

18. Нямам дух за да преживея всички трудности, които стоят пред мен.

19. Би ми се искало да съм толкова щастлив, колкото са другите хора.

20. Струва ми се, че понякога пред мен ще възникнат такива трудности, които аз не съм в състояние да преодолея.

21. Рядко сънувам кошмарни сънища.

22. Забелязъл съм, че ръцете ми започват да треперят, когато се опитвам да направя нещо.

23. Имам извънредно неспокоен и прекъснат сън.

24. Винаги ме тревожат възможни неуспехи.

25. Случвало ми се е да изпитвам страх в такива случаи, за които добре знам, че нищо опасно не ме заплашва.

26. Трудно ми е да се концентрирам върху каквато и да е работа.

27. Работя с голямо напрежение.

28. Лесно преодолявам забележки, грешки или неуспехи.

29. Почти през цялото време изпитвам някаква тревожност за някой или за нещо.

30. Склонен съм да приемам всичко прекалено сериозно.

31. Често плача.

32. Често ме тормозат пристъпи на повръщане и гадене.

33. Веднъж или повече пъти месечно, имам проблеми със стомаха.

34. Често се страхувам, че изведнъж ще почервенея.

35. Много трудно се съсредоточавам върху каквото и да било.

36. Много се безпокоя за материалното си състояние.

37. Нерядко мисля за такива неща, за които не бих споделил с никой.

38. Имам периоди, при които толкова се тревожа, че дори не мога да заспя.

39.Понякога, когато съм объркан, започвам силно да се потя и това много ме смущава.  

40. Дори в хладни дни, доста лесно се потя.

41. Понякога съм толкова възбуден, че ми е трудно да заспя.

42. Аз съм много лесно възбудим човек.

43. Понякога се чувствам напълно безполезен.

44. Понякога ми се струва, че нервите ми са силно разбити и не съм в състояние да се контролирам.

45. Често сам се хващам, че нещо ме безпокои.

46. Аз съм много по-чувствителен, отколкото другите хора.

47. Може да се каже, че почти постоянно се чувствам гладен.

48. Понякога се разстройвам от най-малко неща или за нищо.

49. Животът ми е свързан с необикновено напрежение. 

50. Чакането винаги ме нервира.

Обработка на резултатите

Оценката на резултатите от изследването на въпросника се прави чрез отчитане на броя на отговорите на изследваното лице, свидетелстващи за наличието на тревожност.

Всеки отговор „да“ на твърдения: 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50 и отговор „не“ на твърдения: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 се оценява с 1 бал.

-40-50 бала –  много високо ниво на тревожност;

-25-40 бала –  високо ниво на тревожност;

-15-25 бала – показател за средно (с тенденция към високо) ниво на тревожност;

- 0 до 5 бала – ниското ниво на тревожност.

                                                   Психодиагностика в училище.

                                   Тест за родители „Изпълнителност – отговорност“

                                                                    (В.П.Прядеин)

Инструкция: Уважаеми родители! Във връзка с необходимостта от по-задълбочено изучаване на децата от класа, Ви предлагаме да изразите своето отношение към следните твърдения в балове, като оценката си отбележите в протокола вдясно, след съответните номера на твърденията. Използвайте предоставената Ви скала за оценяване. Благодарим Ви за вашите искрени отговори!

Скала с оценки

7-безусловно да, напълно съгласен (а);

6-да, съгласен (а);

5-возможно да, повече съгласен (а), отколкото несъгласен (а);  

4-нито да, нито не, нещо средно (не по-често от 2-3 пъти);

3-возможно не, повече несъгласен (а), отколкото съгласен (а);

2-не, несъгласен (а);

1-безусловно не, напълно несъгласен.

Въпросник

1.Контролирам своето дете, „следя всяка негова крачка“.

2.Той пунктуално и без напомняне изпълнява всяка моя молба.  

3.Считам, че мога напълно обосновано да го (я) накажа, за неизпълнение на обещанията, които е поел.  

4.Считам, че той (тя) няма мисли, които да крие от обкръжаващите го хора.

5.Аз регулярно следя училищното му развитие, работя с него (нея) и проверявам изпълнението на задачите.  

6.Той (тя) старателно изпълнява заповеди, инструкции, указания и разпореждания на по-възрастните от него (нея).  

7.Ако той (тя) самостоятелно и без принуда даде дума (обещае), той (тя) ще я изпълни задължително.  

8.Той (тя) никога и никого не е излъгал, не е изричал неистини.  

9.Аз внимателно следя за това, как той (тя) прекарва свободното си време, с кого дружи и къде ходи.

10.Поставените му (й) задачи и работа той (тя) се опитва да изпълни веднага, без да отлага във времето.

11.Ако при него (нея) все пак нещо не се получи, то той (тя) винаги обвинява за това само себе си.  

12.През своят живот, той (тя) не е извършил (а) нито една глупва постъпка.  

13.Аз постоянно следя за реда и състоянието на неговите (нейните) вещи, дрехи, детска стая и пр.  

14.Той (тя) е изпълнителен (а) и се старае да прави всичко, каквото му кажа.  

15.Повечето от неговите (нейните) успехи са резултат на висока отговорност, а не на късмет.

16.Той (тя) винаги и във всичко е съгласен (а) със своите приятели и познати.  

Ключ за обработка

Сумират се баловете по вертикалните колонки 1, 2, 3, 4. където:

1 – контрол;

2 – изпълнителност;

3 – отговорност;

4 –  критичност на оценката.

Степени на изразеност на характеристиката в балове

4-12 бала –  слабо изразени характеристика.

13-19 бала – характеристиката се проявява ситуативно;  

20-28 бала –  характеристиката е представена силно, пълно, всестранно.  

                                                   Анкетна  карта за родители.

                      Проучване развитието на детето в периода от 2 до 60 месец.

Специализиран въпросник за ученика

……………………………………………………………………………………………

възраст ………..г.     

дата …………………

Име, фамилия на попълващото въпросника лице:

…………………………………………………………………………………………………..

Инструкция: Предоставяме Ви набор от въпроси, касаещи развитието на различни сфери на детето в периода от 2 до 60 месец. Моля, запознайте се с твърденията и отбележете  с „Х” онези от тях, които сте наблюдавали при детето в хода на възрастовото му развитие.

Подпис на родителят попълнил анкетата …………………………

                Натрапчиви състояния – психологически модели на често срещани в

                                       практиката проблеми и методи за решаване.

Съдържание на материала:

1.Типични черти на личността с натрапчивости.

2.Психологические модели на натрапчивите състояния.

-Психоаналитичен модел.

-Модел на  Виктор Франкл.

-Модел на натрапчивите действи, като ритуали,  „помагащи“ да бъдат избегнати нещастия.

3.Методи за корекция на натрапчиви състояния.

1.Типични черти на личността с натрапчивости.

Натрапчивостите от различен вид са характерни за огромен брой хора, повечето от които са напълно здрави. Натрапчивостите биват два вида: натрапчиви мисли (обсесии) и натрапчиви действия (компулсии). Най-често единият съпровожда другия. В случай, че този проблем стане много остър,тогава  се поставя диагноза от специалист – обсесивно-компулсивна невроза.

Натрапчивостите могат да се проявят в това, че индивидът може по петдесет пъти на ден да мие ръцете си, докато кожата му се покрие с рани или да изпълнява нелепи ритуали, за да се предпази от нещастия, или много пъти да проверява свършена работа, или многократно да се уверява, че е заключил вратата, затворил прозореца, изключил ютията, спрял водата, изключил печката и пр.

Когато нахлуят в главата „страшните“ или „мръсни“ мисли, тогава във въображението  те придобиват вид на груби думи, на заплахи, на задължения, на обвинения, на себеобвинения и т.н., казани от любими и авторитетни хора, които го заклеймяват и осъждат за грехове или престъпления, с които личността не може да се пребори. Той се измъчва от безсъние и тревожни мисли, постоянно се безпокои за другите или за своето бъдеще.

 Лице, страдащо от такива проблеми, обикновено притежава редица типични черти. Тези хора са много прецизни, изрядни, точни, стремят се към ред и точен график, имат висока степен на самоконтрол върху поведението си. Те се страхуват от всички неопределени (несигурни, изненадващи си, непредсказуеми) ситуации, от открита проява на спонтанност или чувства, тревожат се за последствията от каквито и да било съвсем обикновени действия, страхуват се да не допуснат грешка, неуверени са. Те предпочитат животът им да бъде подложен на една и същата рутина, вместо на поемат рискове и инициативи.

Обикновено това са порядъчни и съвестни хора със строги морални критерии, прилагани преди всичко към самите себе си, загрижени са за мнението на другите за себе си. Те не си позволяват да бъдат това, което са, често са с негативно мнение за себе си и са ядосани за себе си, те не прощават своите слабости и грехове.

Тази категория хора се стремят да вършат всичко по правилата, да се съобразяват с нормите и стандартите, да не излизат от „рамките“. Склонни са към интелектуализация, страхуват се от всичко ирационално, дори в личните отношения са склонни към доказаване с „юридически доводи“,  а не с чувства. Те имат опасения за здравето си, боят се от мръсотия и заразяване, от секс и сексуални фантазии. Много от тях отбелязват, че още в детството си са контролирали порядъка в семейството, например, ходели са след всички, за да изключват светнатите безпричинно лампи в къщата, ако някой е забравил да ги изключи; можели са да стоят дълго време на едно място или да се занимават особено продължително с една и съща дейност.

Най-често те са идеалисти, които искат другите хора и те самите да се съобразяват с идеалните норми на нравствеността. Те не могат да допуснат, че светът може да бъде „толкова несправедлив“, те не приемат хората заедно с недостатъците им. Те са перфекционисти, т. е. стремят се към най-високите, идеалните стандарти, които по същество са недостижими. Те много често са извънредно пунктуални, аналитични, мислещи, задължени, отговорни, като в същото време са много по-внимателни към формата и реда, отколкото към съдържанието.

2.Психологические модели на натрапчивите състояния.

-Психоаналитичен модел

Фройд свързва появата на натрапчивите мисли с приучаването на децата към т. нар. „тоалетното“ поведение през аналния период на тяхното развитие. Според фройд, самите деца не се страхуват от мръсотия и своите екскременти, те не се интересуват от тях, те обикновено искат да си играят с тях. Децата определено харесват мръсотията и по тази причина те с такова вдъхновение когато са на море или на река се омазват с тиня, заравят се в пясъка, скачат в локвите с кал. Въпреки това, някои родители са твърде усърдни в приучаването на  децата към порядък и чистота, точност и строги правила на поведение. Те ги критикуват за грешките им, непрекъснато им правят забележки, панически ги „защитават“ от всякакви сексуални впечатления, постоянно ги предупреждават за възможни зарази, болести и други опасности, забраняват спонтанно да изразят своите чувства и т.н. По този начин в децата се поражда тревога по повод инфекция, мръсотия, сексуалност, случайни грешки, спонтанни чувства. Те формират твърде мощно, строго и придирчиво Супер-Его, което не прощава никакви отклонения от установените норми.

По тази причина, натрапчивото измиване на ръцете З. Фройд тълкува като потиснато желание да се изцапаш (омърсиш). Потискането на сексуалните желания може да доведе до факта, че през цялото време в главата на човек да „нахлуват и подло лазят“ непристойни мисли. Потискането на гневът, както и на тревогата водят до възникването на представи за някакви „ужаси“. Колкото по-настоятелно човек се бори с нежеланите си мисли, толкова по-упорито те се появяват в съзнанието му.

Според модела на Фройд, осъзнаването на потиснатите желания и чувства, и на източниците на неадекватните забрани; осъзнаването на своите страхове пред силата на тези забрани в условията на детството, послужили за формиране на тези забрани и страхове, могат да доведат до изцеление. 

-Модел на  Виктор Франкл.

Известният създател на логотерапията В. Франкл предлага своя модел за възникване на натрапчивите състояния и предлага метода на парадоксалните интенции, който се използва за лечение както на фобии, така и на натрапчиви състояния (обсесии).

На рисунката е показан моделът на В. Франкл, обясняващ функционирането на натрапчивите състояния: натискът е насочен към отделяне (изтласкване) от съзнанието на нежеланите мисли или импулси за нежелани действия. Натискът предизвиква противодействие от страна на тези мисли и импулси, а това предизвиква нова вълна за усилване на първоначалния натиск, което пък от своя страна активизира ново противодействие.

Причината, поради която мислите или импулсите се противопоставят на тяхното отстраняване от съзнанието е достатъчно ясна.  Например, на клиент му идва на ум „ужасната“ мисъл, че негов роднина ще умре и той ще получи наследството. Той бива шокиран от това, как може да мисли така и решава, че тази мисъл свидетелства за неговото пълно морално разложение и за студен и пресметлив егоизъм – да мечтае за чуждата смърт. Той разбира се, веднага се заема да прогони тази неприятна мисъл, но колкото и да се опитва, тя все пак успява да се закрепи в „периферията на съзнанието“, тя остава „видима“, защото има основание – споменът за емоцията (ужасът), която той вече е изпитъл първия път, когато е допуснал появата на „ТОВА“. Именно „ТОВА“  започва да изплува упорито от дълбините на неговото съзнание всеки път, когато той се замисли за „НЕГО“ и всеки път, той отново и отново се заема да го отхвърли. Отстранената (отхвърлената) мисъл сякаш се прилепва към отхвърлящият я. Клиентът практически не е в състояние да я отстрани, просто да я отхвърли на принципа „Господи, какво мислиш, наистина това е една глупашка мисъл …“

При работа с натрапчивости ефективно се прилага методът на В. Франкл за парадоксалните интенции (намерения, желания), т.е. иска се клиентът да извърши обратното на това, което иска да направи. В случая, вместо да се опитва да отхвърли „ужасните“ мисли, да положи усилия да ги привлече обратно или задържи (вместо да се избави от компулсивните действия, като ги прекрати, да направи обратното – да ги усили и ги направи още по-често повтарящи се).

Пример от практиката на В.Франкл:

На много клиенти, които се оплакваха от натрапчиви мисли, аз препоръчвах настойчиво да приветстват, поканят и приемат в себе си точно тези мисли: „О, скъпи мисли, отдавна аз ви обмислям. Елате тук при мен, защото аз ще мисля за вас постоянно…“ Когато исках да изпълнят тази инструкция (елемент на хумор в инструкцията е задължителен), клиентите отбелязваха, че постепенно с времето, но не след дълго, те започват да си спомнят за тези мисли все по-рядко и по-рядко, докато напълно изчезнат.

Същият метод е много ефективен за преодоляване на безсънието. На човек, който не може да заспи, се препоръчва да лежи в леглото, изразявайки желанието да не заспива: „Няма да спя, за нищо на света няма да заспивам…“ и повечето веднага заспиват.

-Модел на натрапчивите действия, като ритуали,  „помагащи“ да бъдат избегнати нещастия.

Хората с натрапчивости мислят, например, ако ако те стъпват винаги върху пукнатините в асфалта или ако задължително прескачат ВиК шахтите по улицата, ще избегнат (няма да допуснат) и ще контролират да не настъпи някакво нещастие – други хора ще бъдат подложени на наказание.

Други считат, че ако правят обратното, самите те ще бъдат подложени на наказание. В този смисъл, много от нелепите им действия или стремежи да отхвърлят недостойни мисли, са продиктувани от желанието да не доведат до нанасяне на вреда на други хора. Те са обсебени от суеверия, от собствена вътрешна магия. Умът им казва, че това е глупаво, но смятат, че нищо не им коства за всеки случай да подсигурят своята безопасност.

Напълно е възможно в детството си детето да е привикнало към внимателен самоконтрол, то винаги да е живяло с усещането за наличието на някакъв „дамоклиев меч“, висящ над събитията, който може да обърка или унищожи всичко при най-малък непредсказуем повод. Например, истерична майка, която постоянно заплашва да се самоубие; или детето е било така заплашвано със зарази, болести, настинки и микроби, че привиква да внимава и следи за всяко свое докосване със замърсвни предмети; или  с детето се е случило някакво неочаквано събитие поради негово невнимание – възможно е например в детската градина да са го злепоставили (уплашили; изнудвали, заплашвали, смутили) и в резултат да е преживяло публичен позор, след което е започнало усилено да се самоконтролира.

При такъв клиент може да бъде натрупано много негодувание и срам и той несъзнателно да желае да унижи реалните или въображаеми насилници, той би искал да се отърве от тях. Несъзнаваното може да го „съветва“ и създава мисли за възможни нещастия на другите, да го кара да се чувства отговорен за евентуалното нещастието с тях и в резултат  да започне да се срамува от себе си и да потиска своите мисли, да извършва ритуални действия за премахване на вероятните негативни последици от мислите си, да избягва съмнителни действия и т.н. Детето започва да възприема светът и дори себе си, като изпълнен с неочаквани опасности, а това го кара внимателно да планира всичко, да проверява, да обмисля, вместо да се доверява на спонтанността на чувствата, желанията и влеченията.

Най-важното и особено страшно е, да бъде виновен и отговорен за нещастията на други хора, както и да се изложи пред другите. Ето защо то вярва, че е необходимо с помощта на „магически“ действия да се защити от всичко това. Например, преди да напуснете къщата, всички дръжки на вратите трябва да бъдат ориентирани строго от север на юг, защото „ако не е така, то нещо лошо ще се случи“ или лице, което счита, че ако започне да мисли за секс, то в резултат на тези „мръсни“ мисли някой от семейството му ще се разболее, че ако мисли за това, то тогава самият той е „мръсен, греховен, неморален, неблагодарен и пр.“ и ще бъде осъден от другите.

Пример:

Млад човек е бил много религиозен. Той се молил пред иконата на Божията майка, а в главата му нахлували  мисли за голи жени. Той вярвал, че Божията майка трябва да го накаже за тези мисли и поради това, ежедневно в продължение на два часа стоял на колене пред иконата, търсейки опрощение, но колкото повече и по-усърдно извършвал този ритуал, толкова по-често и по-натрапчиво мислите се промъквали в главата му. В крайна сметка той достигнал до такъв ужас пред самия себе си, че понякога започвал да губи съзнание при вида на жени, без да знае защо се случва това. По-късно той все пак успял да спре този кошмар, като престанал да бъде толкова религиозен, но е бил обзет от нова „грешна“ мисъл, че него го очаква наказание за сексуалните му фантазии от Божията майка и Исус Христос.

Всъщност проблемът на този клиент се изразявал в това, че той  вярвал, че не може да стане любим за никоя жена и е развил комплекс за непълноценност още в детството си.

3.Методи за корекция на натрапчиви състояния.  

-Основната роля при корекцията на натрапчивостите трябва да бъде възложена на аналитичния процес. Тъй като клиентите с натрапчивост искат да контролират всичко, да проверяват и да осъзнават, то трябва всичко да бъде „разложено на елементи“, т.е., да се разчлени и анализира. При това трябва да се помни, че е в сила визкозност и ригидност, мощно изтласкване и защити (основен техен защитен механизъм е интелектуализацията), т.е., трябва да се очаква от клиента сериозна съпротива.

Той ще спори и ще доказва и ще обмисля варианти на своите версии, за да опровергае интерпретациите и доводите на психолога. Ето защо е препоръчително клиентът да се доведе до самостоятелно осъзнаване с помощта на мисловен експеримент и въпроси. Трябва да му се помогне да открие причините в детството си, да се подтикне да вземе решение, като от него се поиска да не се доверява само на себе си, да контролира всичко или да се страхува от грешки и неуспехи. В същото време клиентът трябва да осъзнае и преживее своите изтласкани чувства, да преодолее страха си от спонтанност на чувствата и на сексуалността си.

-Друга перспектива е да се научи да бъде себе си, да се откаже от гневът срещу себе си и нереалистично завишените изисквания към себе си (перфекционизмът).

-Методът на парадоксалните интенции на Виктор Франкл е добър инструмент.

-Ефективен способ е да се предложи на клиента да мечтае за секс, вместо да се отдава на обсебващи мисли или да извърши компулсивни действия.

-Изтласканите чувства често се представят на клиента под формата на мръсотия. При тези случаи е препоръчително да му се предложи да поиграе мислено с тази мръсотия, потапяйки ръцете си в нея. Обикновено след кратко време клиентът преживява изключително приятни чувства и усещания в ръцете и тялото си, а калта се превръща в един или друг положителен образ или енергия, която започва да запълва тялото. Този ефект е продиктуван от изтласканите от него положителни чувства, считайки ги за грях, а сега те отново се завръщат при него.

-Терапевтът трябва да изобличи несъзнателната магия (чрез неоспорими доказателства), в която клиентът вярва, извършвайки безсмислени ритуали, избягвайки псевдоопасни действия и мисли. Клиентът трябва да върне в себе си вярата и собственото си достойнство (самоуважение).

-Необходимо е още да се разобличи тревожността и свръхконтрола, необходимо е да му се покаже, че човек може да живее без страх от бъдещето, да живее не механично, по готов модел и непроменени правила, а творчески.

Литература

1.Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового рещения. Москва, 1997.

2.Риман Ф. Основные формы страха. Москва, 1998.

3.Свядощ А. М. Неврозы: Руководство для врачей. Санкт Петербург, 1997.

4.Сидоров П. и., Парняков А. В. Введение в клиническую психологию. Москва, 2000.

5.Фенихель О. Психоаналитическая теория неврозов. Москва, 2004.

6.Хэмем М. Т. Психиатрия. Львов; Москва, 1998.