Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797942 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от Юни, 2012 г.
Комплексен социално-психологически тест
Социометричен тест - част 2
(в помощ на училищните психолози)

    Комплексен анализ на данните
Анализът е комплексен и отделя няколко направления,  на база въпроси, на които следва да се даде отговор. Пунктове от 1 до 4 – анализират преимуществено и основно данните на социометрията, пункт  5 – данните от автосоциометрията и пункт 6 – данните от референто- и социометрията.
1/ Система за социометричен статус на данните
? Учениците с какъв статус са в групата?
? Какви са преобладаващите статуси?
? Има ли откроена високостатусна „звезда”?
? Какви са конкретно по вид непопулярните статуси в групата и какво е отношението между техните и другите статусни групи?
? Как могат да се обяснят получените данни? Особено важно е да се отбележи причината за изолация или отхвърляне на отделни членове.
Преобладаващо или просто мнозинство на ученици с непопулярни статуси, като – пренебрегнати, изолирани, отхвърлени, говори за ниско ниво на психологическо развитие на групата или за нейното разпадане.  Ситуация, при която съществуват няколко отхвърлени членове на фона на една благоприятна емоционална структура на отношенията, говори за наличието на „жертвен агнец” или група от такива лица.
За формиращите се класове е много често срещан вариант „всички са средни”: групата изглежда аморфно, всеки ученик е включен в някакво неголямо общество с неопределени граници.  Едни са популярни и същите тези са непопулярно за други. Динамиката е съществена, но не е организирана. Групата се намира в процес на търсене, на събиране на информация. Лесно се създават и бързо се разпадат връзки. Членовете все още не са уверени в себе си.
Популярността, отхвърлянето и изолацията са сложен социално-психологически феномен, в който се преплитат лични качества, особености на Его-позицията по отношение на другите,  ценностни ориентации на всеки за себе си и за другите, приемане на групови форми и методи за наказание за тези, които не искат или не могат да бъдат като всички.
Изследванията показват, че за постигане на популярност при учениците, съществено значение има интелекта им и външната привлекателност; голямо значение имат адекватната самооценка, ниската тревожност, социалната привлекателност и способностите за емпатия.  Особено важни са социалните ценности, жизнените цели, стила на общуване.   Високият статус в групата може да бъде в резултат на успехи в основната дейност (учебната, ако класа е ориентиран към нея; в спортната, ако специализацията е в тази насока и пр.).
Понякога популярността се подкрепя и от външни успехи на учениците.  Например юноша деветокласник често пропускаш занятия, практически непопулярен в класа, изведнъж получава популярност след като става известно, че той е отделял от учебното време за да тренира спортни танци и е взел важен приз. Именно тази информация би му осигурила висок емоционален статус в класа до края на обучението.
Що се отнася до отхвърленият, то при него всичко е обърнато.  Обикновено отхвърленият не разполага  с интелектуални, личностни, физически или дори материални ресурси за да завоюва благоразположението на другите.  На второ място, при него има желание да заеме тази позиция или отстоявайки свои убеждения и принципи, или просто да не бъде като другите.  Да се диференцира произхода на отхвърлянето е много важно, тъй като това определя и характера на работата и самата и необходимост.  Когато човек сам се отхвърля, понякога предизвиква уважение и снизхождение в съучениците си.
Процеса по изследване на изолираният не е лесен. Социалната изолираност може да бъде личностна особеност, семеен стил на отношение, съзнателна зряла позиция.  Всички тези форми са в норма, при всички тях избора е на ученика.  Други причини могат да бъдат: отсъствие на навици за социално взаимодействие, ниско ниво в културното развитие на останалите членове на групата, хроничен бойкот и пр.
2/ Социометрична структура на групата
? Има ли в класа устойчиви микрогрупи
?  Какви са взаимоотношенията вътре във всяка микрогрупа? Конфликтна ли са или позитивни?
? Има ли и какво е взаимоотношението между микрогрупите?
? На какъв принцип са образувани микрогрупите? Какво обединява членовете?
? Какъв е начина за организиране на взаимоотношенията между тях и кой не влиза в микрогрупите?
? Какво е взаимоотношението между момчетата и момичетата?
? Какво е взаимоотношението между членовете на  различните микрогрупи и тези, в които  никой не отива.
Наличието на групова вътрешна сплотеност и на достатъчно добро очертано мини-общество е признак за социална зрялост.  Практиката показва, че ако класът функционира стабилно в продължение на няколко години, процесите на вътрешно групообразуване са практически неизбежни и всяка устойчива микрогрупа се стреми към обособяване и вътрешна сплотеност.  Много често тя обединява хора с еднакви статуси.  Повече микрогрупи от 6-7 и дори повече членове, възникват около „звездата” и други високостатусни, а непопулярните  формират диади и триади.
Наличието на вътрешни мини-колективи с противоречиви връзки между тях и голям брой отхвърлени, свидетелства за неблагополучни емоционални взаимоотношения, за възможен разпад или близко преструктуриране на отношенията.  Този тип процеси рядко остават локални, в рамките на отделните микрогрупи. Те въвличат постепенно целия клас.  Членовете на разпадащите се микрообщества започват да се промъкват към близки блокове и е възможно не след дълго това да доведе радикално разместване на цялата групова структура.  Да се разчита на висока активност в учебната работа през този период е несериозно.  Членовете на класа изцяло са ангажирани с емоционалните си отношения.
Честото възникване на взаимна или едностранна неприязън между най-значимите членове на всяка от микрогрупите, свидетелства за тяхната конкуренция. В такива случаи трудно може да се говори за наличието на „звезда” на целия клас, а за микрогрупова „звезда”, тъй като членовете на тези микрогрупи са ориентирани единствено към своите популярни лица.
От това, как са построени отношенията между най-влиятелните микрогрупи и тези, които се държат особено, образувайки двойки и тройки, може да се съди за много неща. Единичните (самотниците) и диадите могат да се ориентират към високостатусни, но могат да живеят и собствен живот.  Втория вариант по принцип затруднява управлението на групата и за лидера и за възрастните.
3/ Система за взаимно избиране и отхвърляне
? Много ли са в групата взаимните отхвърляния и избори?
? Как изглежда системата на отхвърлените? Има ли в нея „жертвен агнец”?
? Има ли много противоречиви избори?
Ситуация на противоречиви избори по правило е много болезнена и носи много негативни последствия.  Особено е наранен члена, който е адресира към другия положителен избор. В повечето случаи това означава, че той очаква от другия също положителен избор.  Несъвпадението на очакванията с реалните поведенчески реакции се преживява винаги болезнено. Тази особеност е много типична за ситуациите, когато противоречивите избори, направени от членове на групата с приблизително равни статуси: популярен-популярен, популярен-среден, среден-среден и т.н.  За двойките  популярен-отхвърлен, противоречивия избор е с малка диагностична стойност, тъй като обикновено отхвърлените често отдават предпочитание към високостатусните, а това те не свързват с очакване за ответна позитивна реакция.  Без особена стойност е и ситуация, в която ученикът не е направил нито едно отхвърляне, показвайки само положителни за него лица.  При тези обстоятелства отхвърлянето от страна на този, който е бил избран, може да е известно на отхвърления, но той предпочита или да замълчи на този въпрос или да даде невярна информация.
4/ Взаимоотношения между различните статусни категории
? В какви взаимоотношения са в групата популярните?
? Какви са взаимоотношенията между популярните и непопулярните?
? Какви са взаимоотношенията между непопулярните членове? Към кого от високостатусните те се ориентират най-много?
При описанието на способите за обработка на социометричните данни беше даден отговор на тези въпроси.
В какво все пак се състои основната диагностична ценност на данните от „класическата” социометрия?  Социометрията дава лична, интимна информация за живота на групата, за дълбочината на емоционалните отношения и процеси.  Те могат пряко да не бъдат проявявани в дейността, в конкретните постъпки и в откритите реакции на хората.  Те обаче предопределят състоянието на членовете на групата: тяхното самочувствие, творческа активност, удовлетвореността на груповите членове, самооценката и нивото на личностна тревожност.  Списъкът може да продължи.  Повечето хора, пребивавайки в група интуитивно чувстват отношението към него на останалите: преживяват, когато групата е недостатъчно доброжелателна към него; когато го подозира; реагира всеки път при поощрения и наказания и пр.  Подрастващите момчета и момичета са особено чувствителни и особено зависими от груповите отношения.
Много от особеностите на груповата структура са важни и диагностично-значими от гледна точка на поведението и стила на общуване на учениците с класния ръководител.  Важно е, защото чрез разбирането за груповите особености може мъдро да бъдат построени отношенията с децата.  Диагностични са, защото много от особеностите отразяват стила на общуване и ръководство на педагога. Така например, конфликтните отношения между „звездите” в различните групи вътре в класа често се явяват резултативни от определена политика на ръководителя, който съзнателно или несъзнавано ги сблъсква при различни ситуации.  Децата от различен пол стават „звезди” или високостатусни също доста често под влиянието и въздействието на възрастните, които определят с кого да общува, към кого да гравитира, какви да са предпочитанията му. Тази особеност е много типична за младшата подрастваща възраст 7-10 г.  Сплотеността на групата, отношенията между високостатусните и останалите, наличието на „жертвен агнец” – всичко това в определен смисъл и степен зависи и е свързано с „ръководещата линия” на възрастните, работещи с класа.
5/ Социално-психологическо благополучие на членовете на групата /рефлексия/
? Как може да се характеризират социално-рефлексивните способности на членовете на групата?
? Има ли в групата ученици с много ниски нива на социална рефлексия? С какъв статус са те?
? Пребивавайки в групата всяко дете понижава или повишава своя реален статус? Има ли наличие на тенденции към повишаване/понижаване на статуса на класа като цяло?
? Може ли да се правят предположения за изкривявания във възприятието относно статуса на всеки член и на групата като цяло?
Известно е, че социално-рефлексивната неадекватност често се проявява при тези, които заемат крайни статусни позиции: „звезда”, отхвърлен, изолиран.  Ето защо е важно да се обърне непосредствено внимание на тези деца. Важно е да се установи причината на тази ниска рефлексия. Каква е тя? Защитна реакция, ниско ниво на умствено развитие, инфантилизъм, личностни нарушения? Отговорът ще определи пътя за необходимите корекционни социално-психологически мероприятия.
За социално-психологическа адекватност на учениците и реално разбиране за тяхното място в колектива, може да се говори в този случай, ако той правилно е предвидил повече от 3 избора и толкова е отхвърлил. Това означава, че той добре знае как е приет в групата, но в същото време греши или бяга от отговор на четвъртия въпрос (въпрос за отхвърляне).  Много често това явление има защитен характер, то маскира неувереност, социална тревожност на детето.
6/ Ценностно влияние в групата
? Има ли ученици, които притежават силно ценностно влияние върху другите?
? Носители на какви ценности за груповите качества и умения се явяват те?
? Може ли да се предположи, че при определени обстоятелства реалният лидер на класа може да се превърне в лице с асоциални ценности?
? Как се отнасят помежду си социометричните и референтометричните статуси между отделните ученици?
Още няколко думи за ценностите и влиянието на ценностите в групата. Детето или подрастващият могат да попаднат в групата на отхвърлените поради това, че се явяват носители на качества или ценности с асоциално или нестандартно съдържание.  В емоционалната структура тези качества получават знак „минус”.  Но в ценностен план неговите интереси, постъпки особености могат да се окажат привлекателни (иска ми се да опитам как се чувства той), въпреки, че не са приемливи.  Така понякога, конвенционалното възпитано дете предпочитащо социално-приемлива и традиционна форма на поведение,може да се ориентира към друга скала на ценности. Тогава то избира в ценностната си ориентация съученик, който му отговаря на съзнателно, рационално ниво.
  Частни препоръки
Ако психологът  успее да анализира отношенията в класа по указаните параметри, той ще получи неоценима информация, която по-късно може да използва при работата с класа като цяло, с класните ръководители и педагозите-предметници, а също така и при индивидуална корекция и консултативна работа с учениците.  Основната трудност се състои в това как да се извлече най-ценното от цялата тази информация.  В тази връзка има няколко частни препоръки:
Социометрията не се отнася към числото методи, към които „всички възрасти са покорни”.  Тя има смисъл да се включва в плановете за диагностични изследвания и въобще да се прилага в началото на 4-ти клас, а в краен случай – в трети.  Причината за това се крие в неустойчивостта на емоционалните връзки на малките деца, сложността на самата процедура и предполагаемо ниво на интелектуална зрялост.  В по-ранна възраст да се прилага социометрия означава губене на времето на психолога.    Понякога е много по-просто да се попита педагога, кои ученици в класа го обичат и кои не.  Това той знае със сигурност добре, тъй като сам,  съзнателно или несъзнавано формира емоционални връзки в групата.  Все пак трябва да се знае, че най-висока диагностична ценност дават данните от комплексното социално-психологическо изследване в средното училище.
Психолозите са хора състрадателни, обикновено те откликват на всеки един сигнал за психологическо неблагополучие на човек и особено на децата.  Сработва някакъв новопридобит условен рефлекс на професионалиста: проблем – корекция, тревожност – психотерапия, нисък социален статус – помощ за неговото издигане.  Но винаги ли ниския социален статус, изолираността, отхвърлеността се явяват показания за корекционно въздействие? Винаги ли това е психологически проблем на човека? Не винаги.  Изолацията на човек в който и да било колектив може да бъде съзнателен избор, стил на социално поведение, семеен сценарий.  Отхвърлеността – това е единствения способ човек да съхрани в определен момент свои ценности и идеали, които не споделя с групата.  Ето защо, преди да бъде взето решение за психологическо въздействие спрямо ученика с непопулярен статус, е необходимо да бъдат проведени допълнителни дейности, да се получи информация по допълнителни канали: за нивото на тревожност и емоционално благополучие въобще; продуктивността на учебната и неучебната дейност; семейството; кръга на общуване; интересите и др.  В края на краищата можем просто да попитаме подрастващия, как се чувства в класа (понякога това е абсолютно оправдано).  Напълно е възможно психологът да се съгласи независимо от резултатите, че подрастващият има право и основания да бъде такъв, какъвто той иска.   Източник: Как измерить отношения в классе: Социометрический метод в школьной практике / М. Битянова. — М.: ООО «Чистые пруды», 2005. — 32 с. : ил. (Библиотечка «Первого сентября», серия «Школьный психолог»)
 
Категория: Други
Прочетен: 5056 Коментари: 0 Гласове: 0

Комплексен социално-психологически тест
Социометричен тест - част 1
(в помощ на училищните психолози)

Инструкция: Моля, отговорете на намиращите се по-долу въпроси. Постарайте се да бъдете искрени, иначе работата Ви губи смисъл.  На нас много ни се иска да разберем вашето лично мнение. Информацията, която ще споделите ще запазим в тайна. Искреността няма да Ви навреди.
След прочитането на всеки въпрос, веднага попълвайте отговора си.  Ще са Ви необходими имената на класа и затова ние сме ги изписали на дъската. За имената, които ще записваш в бланката са оставени празни места.
Преди да започнете работа, запишете своето име и клас. Пожелаваме Ви успех!

Име, фамилия  ……………………………………………………………………………………
Клас …………………….
Дата на изследването ……………………………………….
I. Ако ти се наложи да промениш училището в което си и продължиш образованието си в друго училище, кои от твоите съученици в класа ще вземеш със себе си?  Моля, напиши имената на пет съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
II. А сега напиши кои от твоите съученици не би взел в новото училище. Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
III. А сега, според теб,  кои твои съученици биха те поканили да отидеш с тях в новия им клас, ако те променят училището?  Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
IV. А сега посочи кои твои съученици не биха те поканили да отидеш заедно с тях в новото им училище.  Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
V. Ако ти предложим да видиш отговорите на тези въпроси, написани от твоите съученици, чий отговори би искал най-много да видиш.  Напиши имената на  пет съученика, но ги подреди по важност за теб. На първо място напиши името на този съученик, чийто отговори най-много държиш да видиш.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….

 

В описания въпросник се съдържат три важни  диагностични процедури:
а/ класическа социометрия (1 и 2 въпрос);
б/ аутосоциометрия (3 и 4 въпрос)
в/ референтометрия (5 въпрос)
Първата процедура изследва структурата на емоционалните отношения в групата, втората – адекватните представи на членовете на групата за своето положение в емоционалната структура на групата и третата установява референтните лица, т.е. членовете на групата притежаващи ценностна привлекателност и вероятното им психологическо влияние в групата.  Всяка от тези процедури е самостоятелна от гледна точка на обработката на данните, а тяхното обединение се извършва едва при по-късния качествен анализ на резултатите.

Класическа социометрия


Посредством метода се изучават емоционалните връзки в групата, на принципа „симпатия-антипатия”. Той позволява да се изследват лидерските процеси, пътищата и способите за предаване на информация, отношението към ръководителя, емоционалните междуличностни предпочитания.
Тестът позволява да бъдат анализирани особеностите на социометричната (емоционалната) структура на малката социална група.  Всеки човек в група има емоционален статус.  Ако той бъде определен качествено, то може да се стигне до статуса на индивида в групата. Чрез особеностите на този свой статус човек пребивавайки в група оценява сам себе си, а него го оценяват  останалите.  Количествения статус се измерва чрез сбор от числа – положителни (първи въпрос) и отрицателни (втори въпрос), които се натрупват в отношенията на човек с членовете на групата.  Ако представим всички статуси на членовете на една група, то ние ще получим единна йерархия, т.е. социометрична структура на групата.  Тя е особено устойчива, много е важна за развитието на групата като цяло и за индивидуалната съдба на всеки неин член.  Нейното изучаване, формиране и корекция са важна дейност на психолога.  Особено важно е психологът да знае и четирите параметъра на социометричната структура на групата.
1/ Социометричен статус на членовете на групата
Статуса на човек в структурата на емоционалните предпочитания може да се разглежда като определен израз на степента на привлекателност, симпатичност на неговата личност за другите.  Колкото статусът на определен член е по-привлекателен за останалите, толкова е по-голяма потребността на другите от общуване с него, толкова повече внимание получава той.
В груповия статус на йерархията се диференцират три категории: полярни, средни и непопулярни членове на групата.  Те се установяват по броя на положителните избори, на отхвърлените избори и в резултат на съчетанието на двата вида избори.
Полярните членове на една група имат значителен брой положителни избори и малко отхвърляния, т.е. това са емоционално привлекателни лица.  Сред тях може да се отделят високостатусни и социометрична „звезда”.  „Звездата” може да се определи като „душата” на компанията, тя е нейния емоционален лидер.  Тя се появява (изгрява) в два случая:  когато има човек, събрал най-много от всички положителни избори (не по-малко от половината от възможния максимален брой) или когато човек получава повече от всички популярни лица положителни избори.
Непопулярните членове на групата обикновено са нееднородни.  Сред тях могат да бъдат открити членове на групата със статус на пренебрегнати, отхвърлени или изолирани.  При пренебрегнатите има положителни избори, но не са малко, много повече са отхвърлянията.  Отхвърлените нямат положителни избори, при тях има само различия в броя на отхвърлянията, тъй като е много условна самата социална величина на отхвърляне.  Те обикновено се възприемат експресивно от другите, но за съжаление отрицателно.  Отхвърлеността в дадения случай е преди всичко емоционален феномен, определение за неприятен, социално нечистоплътен човек (качества, свойства, навици). В групата на изолираните попадат тези лица, които за групата реално несъществуват: при тях липсват както положителни, така и отрицателни избори. Те не се регистрират в групата нито на ниво чувства, нито на ниво отношения.
Въпросът е в това, какви са статусните категории и в какво съотношение присъстват в групата – това е въпрос №1 за всяка практика, проведена от социометрията.  Съвкупността от статуси характеризира процесите, възникващи и протичащи в групата и те дават обяснение за поведението на отделните членове. Отговорът на този въпрос се получава още при първата стъпка при обработката на данните.
2/ Взаимност на социометричните избори
Особен интерес представлява член на групата, който имат много отхвърляния и например 1-2 взаимни избора (дори тези избори да са от отхвърлени, както е той самият) или член, имащ много избори от страна на други членове на групи (микрогрупи), а леновете на неговата група не го забелязват или дори отхвърлят. Реалното положение на човек в групата се определя не толкова от статуса, но и от взаимно направените избори и отхвърляния.  Колкото са повече взаимните избор, толкова по стабилно и благоприятно е положението на този член в групата.  Като цяло груповата структура може да придобие различен вид в зависимост от това, има ли в нея взаимни предпочитания между членове в различни мирогрупи, много ли са членовете на групите изразяват симпатия/антипатия.  Ако отговора е отрицателен, тогава групата се намира на сложен етап от своето развитие, характеризиращ се с конфликти, ниска степен на емпатия и емоционална неудовлетвореност.
3/ Система на отхвърлените в групата
От особена важност е да се знае, какво представлява системата на отхвърлените.  Преди всичко трябва да се изясни дали членовете са определили своите антипатии или те избират тези, които също ги отхвърлят.  Как се разпределя в групата емоционалната агресия. Има в това отношение разнообразни варианти. В една група например практически всички без изключение могат да получат определен брой отхвърляния, дори високостатусните подриват репутацията си от 2-3 „недоброжелатели”. В друга група може да съществува „жертвен агнец”, поемащ върху себе си лавина от отхвърляния.  Характера на разпределението на отхвърлянията влияе съществено върху общуването в групата и свидетелства за начина за разрешаване на конфликти. Например, в една група съществувала продължително време може да се изработи устойчива склонност да разрешава много от проблемите си на гърба на „жертвения агнец”. Членовете на една такава група винаги знаят кой е виновен.  При една такава група, дори „жертвения агнец” да бъде преместен в друг клас, в друго училище, тя много скоро след това ще създаде нов „жертвен агнец”.  С други думи, ще е необходима нова работа за преструктуриране на цялата група и най-вече системата на отхвърлените, т.е. членовете на групата трябва да приемат нови способи за разрешаване на конфликтите си, за общуване и снемане на напрежението.
4/ Наличие на устойчиви микрогрупи и техните взаимоотношения
Всяка една малка група не по-голяма от 5-7 човека има влечение да се подразделя на по-малки групи (микрогрупи). Всяка една от тях създава своя емоционална структура, а понякога свои високостатусни, дори „звезда”.  Вътре в класа може да съществува особено сложна социална структура:  няколко микрогрупи, които взаимодействат една с друга, отделни двойки и тройки, а също отхвърлени, изолирани.  Взаимоотношенията между устойчивите микрогрупи определят емоционалната атмосфера в колектива.  Тази комуникация може да бъде позитивна или негативна, групите могат да имат общи членове или да бъдат изолирани една от друга, могат да бъдат ориентирани към една „звезда” или към различни т.н.  Всичко това трябва да се установи и изучи.
Информацията за всички тези особености за емоционалната структура на взаимоотношенията между учениците може да даде социометрията само ако правилно са били планирани, грамотно обработени и внимателно анализирани данните.

 

Социометрията като метод: планиране и тестиране


Методът се основава на хипотетичния емоционален избор, който в рамките на дадения критерий извършват всички членове на групата. На групата се предлага (на всеки един ученик отделно) да си представят някаква ситуация, която да е достатъчно емоционално натоварена и върху тестовата бланка, условно да направят избори в полза или срещу определени членове на групата.  Във връзка с това възниква поредица от въпроси, които следва да бъдат отработени от психолога на етапа на планиране: може ли на практика тази група да направи точно този избор и дали той е достатъчно ефективен за точно тази група.  Какъв критерий за избор е най-целесъобразно да и бъде поставен? Колко избора трябва да направят учениците и важно ли е тези избори да бъдат подредени по важност.
Преди всичко изследването трябва да се проведе с група, която има ясно откроени граници.  От тази гледна точка училищния клас е напълно подходящ.  На второ място, групата трябва да има общи цели и задачи. Учениците обаче нямат общи цели и задачи, както и съвместна дейност. Разбира се изключваме извънучилищните мероприятия. Принципно училищната работа е индивидуална. В много случаи в училището детето сяда на учебната маса до другия само в качеството си на съсед по маса – нищо повече.  За формирането на една истинска лидерска структура този факт е непреодолимо препятствие.  Когато учениците нямат обща дейност, те не са в състояние и да откроят от групата и ярък лидер.  За разлика обаче от лидерската, емоционалната социометрична структура се формира безпроблемно и дори понякога достига до голяма сложност и зрялост.
Изборът на критерий е от голямо значение.  Това е централния въпрос при планирането:  всички членове на групата биват поставени в хипотетична ситуация за да направят избор по нея. Тази ситуация е много важна, ако искаме наистина да установим емоционалните отношения между членовете. Например ако на децата им бъде поставен въпроса: „Кого би взел със себе си ако трябва да отидеш на разузнаване в тила на врага? или „Кой би поканил на рождения си ден?  са добри варианти на сценарий, защото са част от типичното общуване в тази възраст.
При формирането на критериите за избор е много важно да се спазват два принципа. Първо – критерият трябва да бъде свързан с особено значими и характерни за групата ситуации в общуването, т.е. ако това е училищен клас, то тогава въпросите следва да са свързани с живота и общуването на децата именно в училище. На второ място, критерият трябва да има емоционална наситеност, да е важен за групата, да е свързан с някакъв ценностен елемент или важен за групата отношенчески проблем за решаване. Например, добре работещ въпрос е  „Ако предстои да направиш списък на класа, в който следващата година ще учиш, кои хора би записал на първите три места?”. Този въпрос ще работи добре, ако бъде поставен непосредствено в края на учебната година.  Или същия въпрос, при наличие на голямо напрежение в класа, в резултат на ученик или група от ученици, които са с асоциално поведение.
Следващия важен въпрос е планирането на броя на изборите. Да ограничаваме или да не ограничаваме изборите на ученика? Колко да бъдат – три, пет, седем или въобще да не поставяме ограничения?  Традиционно този въпрос има два отговора, съответно два варианта на социометрично измерване: параметричен и непараметричен.  Непараметричният вариант предлага, всеки ученик да ранжира всички останали от гледна точка на тяхната привлекателност за него в рамките на предложения критерий.  Такъв подход ще донесе огромен материал и с голяма точност ще анализира отношенията в групата.  Този вариант обаче има много минуси, както съдържателни, така и организационни.  Голяма е вероятността да възникнат т. нар. „случайни избори”.
Параметричният вариант предлага фиксиран брой избори.  Това ограничение не позволява да се разкрие голямото многообразие на отношенията и може да даде информация само за най-значимите. Същевременно обаче този вариант позволява техническо „удобство” и поради тази причина той е най-разпространен.  Счита се, че  групи с численост 22-25 човека минималния брой на изборите може да бъде 5-6.
Последният въпрос – въпроса за планирането. Да вземем един пример, да кажем, че Иванов е избрал в новия си клас Петрова. Има ли значение подреждането в самия списък, кое поред е избраното лице – на първо или на пето място. Тук има два варианта за отговор, респ. два типа социометрични измервания. При първия вариант отговора е – не, няма значение. Всички избори на Иванов са еднакви по значимост. Той ще вземе и петте си съученика в новия клас.  Вторият вариант обаче казва – да, има значение.  При този вариант на изследваните лица следва да се каже в инструкцията, че се иска да подредят по важност лицата – най-ценният за тях да бъде поставен на първо място, а този, който е с най-малко предпочитание – на пето.  Разбира се ранжирането по този критерии усложнява допълнително изследването и най-вече обработката на данните. За определяне на качествения статус на всеки член на групата (високостатусен, среден, нискостатусен) се прибягва до процедура, която е нереална в практическо отношение.  Най-добре да се прилага варианта без ранжировка на изборите. 
От гледна точка на процедурата, социометрията е доста елементарна.  Тя задържа два основни елемента: инструкция и съдържателни въпроси.  Много често дори психологът дава инструкцията устно и след това чете въпросите, като предлага на учениците писмено да отбележат отговорите си в специална бланка или просто на лист хартия.  В други варианти инструкцията се дава устно, а след това се раздават бланките, на които има също кратка инструкция, оставено място за класа, за името на изследваното лице, датата на изследването  и всички въпроси с оставено място за попълване на изборите.  Преимуществото на втория вариант е в това, че  учениците имат на разположение самата инструкция, а това намалява вероятността от грешки или броя на уточняващите въпроси по време на тестирането.  Трябва да се знае, че инструкцията винаги изпълнява две много важни функции: мотивираща участниците и дава технически пояснения.
Мотивационната част е принципно важна и именно тя определя откритостта на участниците и желанието им да отговорят.  Самата социометрична процедура се явява дейност, която подлага участниците на сериозно емоционално изпитание.  Особено са засегнати онези, които заемат крайни статусни позиции: високостатусните и нискостатусните.  „Трябва честно да отбележиш тези, които ти харесват и тези, които са ти неприятни, знаейки, че точно в този момент другите също те оценяват.  Не забравяй да запишеш името си.
Да се снеме напрежението в групата преди и по врене на тестирането е особено важно и от тази гледна точка са ценни следните моменти:
• Контакт с групата.  Ако изследването се провежда от училищния психолог, имащ достатъчно авторитет сред децата, не би трябвало да възникне проблем.
• Стил на инструкцията: доброжелателна, неформална, спокойна.
• Меко, галантно формулиране целите на тестирането. Може да се обясни, че е особено важно да се знае от психолога и училищните органи до колко класът е задружен и сплотен, че на база тези резултати ще се положат допълнителни  усилия за благополучието на всички ученици в класа.
На въпроса: „Защо е необходимо да записвам името си?”, психологът може да отговори, че изследването губи смисъл, тъй като не ще позволи да се разбере кой е задружен в класа и кой – не. Освен това, пред всички в класа трябва честно да се каже, че резултатите ще бъдат съобщени, ще бъдат разглеждани и оценявани от училищното ръководство, но само в обобщен вид и без имената на учениците. изследваните лица трябва да са убедени, че информацията им ще остане в тайна.
В техническата част на инструкцията трябва да бъдат отбелязани следните моменти:
= всеки попълва бланката си самостоятелно;
= никой не трябва да се съветва с другите;
= никой не трябва да гледа в бланките на другите;
= при попълването изследваните лица трябва да отчитат всички членове на класа, а не само тези, които в момента са в клас (за улеснение, на дъската може да бъде изписан списъка на класа);
= при отговорите да се избягва „всички”, „никого”;
= изборите трябва да бъдат толкова, колкото са определени – нито по-малко, нито повече;
Ето една приблизителна инструкция:
„Ние с вас много пъти сме обсъждали въпроси, касаещи отношенията във вашия клас, питали сме се дали вашият клас е задружен или не и ако не – то каква е причината за това.  За да бъде бъдещата ни работа интересна и полезна, за мен е много важно да разбера какви са вашите представи за класа и за отношенията ви. За тази цел аз ще използвам една методика, наречена с хитрото име „социометрия”.  Тя се състои от пет въпроса. Сега ще ви раздам тестовите бланки и вие ще ги прочетете. Въпросите са прости и едновременно сложни. Те се отнасят вашия клас, отношенията между вас и лично вас.  За да не бъде работата ви напразна, без смисъл, е много важно на всеки един въпрос да отговорите сериозно и максимално искрено.   Разбира се, вие може и да не отговорите на въпроси/въпросите, но това уверявам ви  ще затрудни по-нататъшната ни работа за създаване на другарски и дружески отношения.  И още.   В работата си задължително отбележете своето име. Ако попълните въпросите, но не напишете името си, работата също губи смисъл. Разбира се аз мога да забележа това, когато събирам листовете или дори да извърша графологична експертиза, но мисля, че това няма да се наложи и че е недостойно”.
От своя страна аз гарантирам, че вашите листове с отговорите няма да попаднат в други ръце, нито на вашите съученици, нито при педагозите, нито при родителите ви.  С тях ще работя само аз.  На общокласно събрание и консилиум на педагозите ще бъдат разглеждани резултатите само в най-общ вид. Ако искате да разберете моето мнение  по повод вашите отговори, посетете ме в кабинета, където ще поговорим в спокойна обстановка.
 Сега вземете бланките, прочетете всеки въпрос и започнете да отговаряте.  Още веднъж напомням, забранено е да се съветвате, да гледате в листа на съседа си. Това не е контролна работа по алгебра и личното мнение на всеки от вас не трябва да споделяте със съученика си.
И така. Попълнете сега шапката на бланката: името си, класа, датата на изследването Имате на разположение 10 минути. Който приключи по-рано предава работата си на мен и може да излезе от стаята”.
Психологът действително трябва да охранява информацията строго. Дори не е необходимо да запазва оригиналните бланки, след като е взел от тях информацията. Изтичането на данни към други лица може да доведе до разрушаване доверието в него, а за някои деца това би било с катастрофични последици. По-късно задължително следва да се проведе събрание на класа и отчет на резултатите. Ако бъдат получени действително обективни резултати, а срещата се отложи с 2-3 месеца, то тогава учениците губят ентусиазъм  за участие и в такъв клас прилагането на повторен социометричен тест би бил безполезно.
Важно е на учениците да се осигури достатъчно време за размисъл и напълно спокойна обстановка. Забранено е в стаята по време на тестирането да присъства класния ръководител или други лица.  При събирането на бланките задължително трябва да се обръща внимание, дали е посочено името на ученика.

Обработка на социометричните данни


Това е сложна, високопрофесионална работа, изискваща достатъчно време (дори в най-простия и вариант).  Обработката преминава през няколко основни етапа: първичен анализ на тестовата бланка; попълване на социометричната матрица; изчисления върху статусите и графично представяне на социограмата. 
Първичен анализ на данните
Необходимо е на първо място, събрания тестови материал внимателно да се разгледа.  Интересът на психологът трябва да бъде привлечен от тези тестове, които не носят името на ученика. Трябва да се помисли дали пропускът се дължи на разсейване и е случаен пропуск или е целенасочен.  На второ място следва да се отделят онези бланки, в които учениците са избегнали да дадат отговор по определени въпроси. Например, отговори ли са с „Бих взел всички” или „Никого не бих взел”; други биха написали едно и също име към всички въпроси, трети дори биха написали своето име.  Към тези лица трябва да се прояви особен интерес за да бъдат установени причините за отказа, природата на самия отказ (често той има чисто защитна функция).  За да бъде изследването пълноценно, то психологът трябва да тества отново тези лица индивидуално. При такива случаи към ученика се подхожда особено внимателно за да се преодолее нежеланието му, за да се създадат доверителни отношения.  Възможно е и при второто тестиране да бъдат получени подобен род отговори, дори още по абсурдни.  В такъв случай трябва да се приеме нежеланието на ученика да участва в тестирането.  Очевидно е, че при такъв случай психологът трябва да търси отговор, защо точно този ученик проявява тази упоритост и не желае да участва в една толкова елементарна процедура.
Не на последно място стои и анализа на цялата допълнителна вербална или графическа информация, която може да бъде регистрирана по време на тестирането или да бъде открита изобразена на тестовата бланка.  Понякога изследваните ученици вписват допълнителни коментари, правят рисунки и пр.). 
 

Попълване на социометричната матрица


Социометричната матрица представлява таблица, в която се нанасят първичните данни (виж таблицата по-долу). В нея по хоризонтала и по вертикала се нанасят имената на изследваните лица. Обикновено се практикува следния модел: по вертикала се нанасят имената, а по хоризонтала номерата, по които са подредени по вертикала, за да се заеме по-малко място. Желателно е лицата да са подредени по азбучен ред.
Обработката включва нанасяне на изборите на всяко лице, като изходна е вертикалната позиция. Взима се първия от вертикала, прекарва се една линия по хоризонтала му и се поставя определен знак (цифра, точка,плюс, звездичка и пр.) в квадратчето, разположено срещу номера (горе по хоризонтала), на лицето което е било избрано. Например, първото ИЛ е избрало 3, 7 и 10 и там където се пресичат квадратчетата, там се поставя знака.  Изборите (приемането) се обозначава обикновено с плюс („+”), а отхвърлянията с  минус („-„).
В дъното на таблицата има допълнителни позиции:
а/ Позиции, които се обозначават с С+ и С-. В тях се записва сумарния бал за приемане и за отхвърлян за всеки член от групата. По този начин всеки участник получава две сумарни оценки – за приемане и за отхвърляне.  Тези балове могат да се възприемат като оценка за статуса на личността в групата и точните предпочитания в системата на междуличностните отношения.
б/ Позиции, които се обозначават с В+ и В-. Това са сборовете от взаимните избори, т.е. количеството  на изборите и отхвърлянията, които съвпадат между двама членове. Тези избори могат да се отбележат чрез кръгче около „+” или „-„
Още на този етап на обработката може да бъдат направени първите изводи за статусната структура на членовете.  По получените суми за всеки един може да се съди за това, кои членове на групата се явяват най-предпочитани и най-непредпочитани, какво е количеството на членовете със среден статус и кои са най-непопулярните (аутсайдерите).

Таблица
         
Списък на класа Списък на класа
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
1         
2         
3         
4         
5         
6         
7         
8         
9         
С+         
С-         
В+         
В-         
П+         
П-         
Р+         

В училищната практика най-често възниква необходимост от диагностика на емоционалното благополучие на учениците в класа, т.е. какви са вътрешно-груповите позиции на членовете.  Този показател е важен от гледна точка на възможностите на организацията на възпитателно и развиващо взаимодействие на класа и необходимостта от намеса в неблагополучно развиващите се групи.
По тази причина за практическите цели се прилага качествена оценка на получените данни (дори може да се каже, че социометричната процедура по характер се доближава до проективна методика, тъй като се преплитат области на статистиката с качествено-съдържателен анализ).
Така например, всички ученици, които са получили избори на повечето от половината от класа могат да заемат т. нар. „високостатусна позиция”, а тези, които са получили само 2-3 избора при различно число на отхвърляне  – „нискостатусни” (изолирани, отхвърлени, пренебрегнати, непопулярни).  Средната категория ученици може да бъде назована „нискостатусна”.
Практиката показва, че еднакво тревожни биха били и ученикът, получил 1 положителен и 9 отрицателни отговора и този с 2 положителни и 19 отрицателни отговора.  И към двете деца следва да се отнасяме като към неблагополучни и по отношение на тях следва да се проведат допълнителни диагностични дейности с възможности за последващо психокорекционно въздействие.
Необходимо е внимателно да се анализира и броя на взаимните избори.  Така например, ако член на групата имащ 12 отрицателни и 2 взаимноположителни избора, не може да бъде отнесен към числото на несретниците, тъй като в социалното си обкръжение има група за поддръжка и неговото положение в субективно психологически план е доста стабилно, отколкото член на група с 5-7 положителни, но нула взаимни избори.
Следва да се има предвид, че провеждането на качествен анализ на статусните позиции на този етап  е затруднено. В тази фаза основната задача е да бъде построена социоматрицата – внимателно, точно и безгрешно да се попълни таблицата, в която ще се събират баловете – положителни, отрицателни и взаимни (на отхвърляне и на приемане) на всеки член на групата. На този етап могат да се направят някои предварителни избори за статусната йерархия на класа.

Построяване на социограма


Социограмата може да бъде определена като схематично равнинно изображение на системата от социометрични отношения в групата.  Техниката позволява нагледно да се представи мрежата от вътрешногрупови социометрични връзки  и да се проследи много по-дълбоко качественото им описание. С нейна помощ могат да се разкрият т. нар. „микрогрупи” (субгрупи), да се разкрият връзки между тях, да се отдели социометричната „звезда’ от групите и за всички групи, както и аутсайдерите (изолирани групи или отделни членове).  Именно социограмата позволява да се съди за сплотеността на групата, организираността и частично за нейния психологически климат.
За построяване на социограма се използват общоприети знаци (символи, условни обозначения):
1. Да обозначаване на членовете се използват:
 — момче
 — момиче
 — член на групата, отсъстващ по време на изследването.
В самото квадратче (кръгче) се записват инициалите на члена на групата, а над него се записва броя на положителните избори, получени за даденото лице, а под името – броя на отрицателните.  Такъв условен знак в съчетание с цвета, за който ще бъде казано по-късно, предоставя достатъчно информация при работа със социограмата.
 

2. За обозначаване на статуса кръгчетата (квадратчетата) се рисуват в определен цвят, като са приети следните обозначения:
= червен – популярен член на групата (ако съществува „звезда”, нейният знак се удебелява с двойна червена линия и се защрихова).
= жълт – средностратистически членове;
= зелен – непопулярни, като ако лицето е изолирано отвътре се начертава втора линия със син цвят; ако е отхвърлено – с черен; ако е пренебрегнато – с кафяв.

3.  За обозначаване на изборите се използват линии:
= плътна червена  – взаимен положителен избор;
= пунктирана червена със стрелка (еднопосочна)– положителен избор;
= плътна синя – взаимно отхвърляне;
= пунктирана синя със стрелка – отхвърляне.

 

Етапи при построяването на социограмата


Социограмата може да бъде построена по два различни начина в зависимост от това, дали ще служи за изследователска работа или за практическа.  На този етап различията са много съществени.
„Изследователската” социограма в своя завършен вид представлява схематично изображение на всички системни положителни и отрицателни връзки.  Тя може успешно да бъде построена само за по-малки групи (8-12 лица) и при наложени ограничения на броя лица за избор. За големите групи по правило се съставят няколко отделни социограми.  Например, социограма за взаимните избори или за взаимните отхвърляния, социограма за първите пет (три) избрани лица и други, в зависимост от целите на изследването.  Това е така, защото накрая при обобщението винаги възникват проблеми при синтезирането на данните за получаване на единна социометрична картина.
За практическа работа се използва обща социограма, основните стъпки на която са следните:
Първа стъпка – построяване социограма с положителните избори
Ако класът е много голям, може да се започне работа по социограма с положителните избори само за момичетата и друга, само за момчетата.  Разбира се този вариант е подходящ само за случаите, при които структурата на момичетата и момчетата не са свързани една с друга.  Например, такава структура много често възниква при учениците от 3 до 9 клас. Децата в 1-2 и 10-11 клас взаимодействат много активно и структурите им се препокриват.
Ако се приеме да се работи  ученици от 3-9 клас, то е най-добре в лявата част на голям бял лист да се изобразят положителните избори на момчетата, в дясната – тези на момичетата, а между тях съществуващите положителни връзки.
В центъра на листа се поставя онзи член, който има най-високостатусна позиция ( с най-много плюсове). След това около него се изобразяват тези членове, на които той е отдал предпочитание (1.1).
 
Рис. 1.1
Във всяко кръгче (квадратче) се вписват името, количеството положителни и отрицателни избори (тук не се използва още цвят), които е получило лицето. След това, сред обозначените  се избира този, който е най-високостатусен и се започва изобразяване на неговите избори със стрелки към другите  ( рис. 1.2).
 
Рис. 1.2
В този момент върху социограмата може да се появи първата взаимна връзка, могат да възникнат нови условни знаци.  По-нататък процедурата се повтаря, като се започне от следващият високостатусен член.
Винаги лицата с положителни избори се разполагат по-близо до центъра (избраното лице), което са избрали, а тези с отрицателни – по-далеч, към периферията.
Добра е тази социограма, която съдържа най-малко количество пресичащи се линии. При първия път на чертане това не се получава и по тази причина обикновено се прави нова окончателна социограма за прегледност.
В процеса на прерисуване положителните знаци на листа се променят, с което се решават следните задачи:
Първо, необходимо е знаците кръгчета  (квадрати) да се разположат така на листа, че да станат видни (очертани) отделни групи вътре в класа. За тази цел, знаците за отхвърлените и изолираните се разполагат в края на листа, близо до тези лица или групи, към които те гравитират, а съществуващите микрогрупи, диади или триади, да се разположат на определено разстояние една от друга.
Второ, лицата и групите следва да се разположат по такъв начин, че техните линии да се пресичат колкото може по-малко. Разбира се линиите не преминават през съответните знаци. Забранено е също линии между лица от различни групи да се пресичат с линиите между лицата в самите групи. (рис. 2.1 и 2.2);
 
Рис. 2.1
На трето място, необходимо е на социограмата ясно да се открояват по-значимите и по-малко значимите положителни връзки между членовете. За тази цел значимите линии се оцветяват в червен цвят (плътни или пунктири), а друга част остават в черен цвят, също така е възможно тези линии да не бъдат цели, а съкратени. Винаги остава възможност да бъдат продължени, ако се наложи.  Незначимите линии не трябва да отклоняват вниманието при качествения анализ на взаимоотношенията. 
Съкратените линии се използват за обозначаване на едностранни изборите, насочени от отхвърлени или изолирани лица  към високостатусни членове.  Обозначаването на такива връзки на листа например към „звездата”, би влошило качеството на социограмата, още повече, че те не носят значима информация. В тези случаи е най-подходящо да се използват съкратени линии, които да показват насочеността на избора на нискостатусното лице. Под такава линия може да бъдат записани инициалите на тези високостатусни членове, към които са адресирани (рис. 3).
 

Рис. 2.2 Какви линии са нужни на анализа и подлежат на изображение в цвят?
 
Рис. 3

На първо място – всички взаимни връзки
На второ място – положителни връзки между микрогрупите и вътре в устойчивите микрогрупи
На трето – тези връзки, идващи от високостатусните към нискостатусните членове.
Останалите връзки се чертаят в свят по избор на психолога.
Втора стъпка – подбор и изобразяване на значими отрицателни връзки
При традиционния подход обикновено се прави отделна социограма за отрицателните избори, в центъра на която се разполагат отхвърлените и пренебрегнатите („звездата” и високостатусните се разполагат по периферията).  След това се извършва анализ на двете социограми.  Това е доста продължителна и сложна процедура.  По-рационална и проста техника, която може да бъде приложена е следната:  Върху социограмата с положителните избори се налагат важните отрицателни връзки, към които задължително (минимум) следва да присъстват:
1/ Взаимните отхвърляния;
2/ „Противоречивите” избори – положителните избори са насочени навън, а отрицателните навътре.
3/ Отрицателните избори адресирани към високостатусните.
4/ Отрицателните избори във вътрешно-устойчивите микрогрупи.
5/ Отрицателните избори между централните фигури и различните микрогрупи.
6/ Отрицателните връзки между момичета и момчета.
В резултат на тази маркировка, в социограмата ще отсъстват отрицателни връзки, адресирани към отхвърлените, които и без това не са информационно съдържателни, а и могат да бъдат отчетени винаги при анализ на всеки един факт в групата от хора.
Трета стъпка – построяване на индивидуална социограма
Социограма от този тип може да бъде построена за отделни членове на групата, ако е необходимо да се направи по-прецизен анализ за тяхното положение в системата на вътрешно-груповите предпочитания.  Знакът на лицето, чийто връзки се анализират, се разполага в центъра и към него се чертаят линии от тези, които го избират или отхвърлят. Индивидуална социограма може да бъде създадена за нискостатусен член на групата с цел,  уточняване на неговия статус (пренебрегнат, изолиран или отхвърлен), а също така и за високостатусен с цел, уточняване дали той действително се явява социометрична „звезда”.
В група с равни предпочитания, за „звезда” се счита този, на който са отдадени повече избори от по-популярните членове на тази група (рис. 4, 5).
С това всъщност социограмата може да се приеме за завършена.  По принцип изготвянето на една социограма преминава през от 4 до 5 пъти преначертаване.  Едва след това идва ред на анализа на данните. Този способ на работа не изисква специални изчисления.

 
Рис. 4. В група от популярни не се отделя „звезда”
 
Рис. 5. В групата популярни се отделя „звезда”
 

Аутосоциометричен тест


Автосоциометрията не е самостоятелна диагностична процедура.  Тя допълва и прецизира класическата социометрия и се провежда паралелно с нея.  В процеса на процедурата, членовете на групата вербализират своите представи за това, как оценяват групата си като цяло и отделно, как групата се отнася към всеки един неин член.   По този начин психологът точно може да прецени как всеки ученик открива своето место в колектива.  В социалната психология умението адекватно да оцениш отношението към себе си на другите хора се нарича способност за  социално-рефлексивни навици.
Нивото на социална рефлексия в развитието е важен показател за зрелостта на личността и за благополучието й.  Съвсем разбираемо е, че малките деца имат развити такива навици в по-малка степен, отколкото подрастващите на 12-15 години и по-възрастните.  Независимо от това, автосоциометрия е добре да бъде проведена дори в по-ниските класове. 
Адекватната представа за своето място в една група е положителен признак за зрялост, дори да става дума за отхвърляне или изолиране.  Обратното, социално-рефлексивната неадекватност поражда редица проблеми в процеса на общуване на ученика.   Те могат да бъдат демонстрирани посредством прояви у детето на такова поведение, което не съответства на очакванията на групата и съответно тя не би ги поощрила или обратно – не би ги наказала.  Такова дете със сигурност ще очаква от съучениците си някакво друго поведение (реакция), която няма да получи.  При това, то ще реагира еднакво болезнено както на отсъствието на очакваната от другите агресия в случай на необосновано субективно занижение на своя статус, така и при отсъствие на доброжелателност и поддръжка при преоценка на своята роля в колектива.

Обработката на данните преминава през два етапа


На етапа на първичния анализ е необходимо да се отдели специално внимание на всеки случай на пряк или косвен отказ на член на групата да вземе участие.  Отказът може да се изрази с различни средства: банални пропуски при въпросите и (или) тяхното зачертаване, устни или писмени реплики от типа: „ Аз не искам да отговарям на тези въпроси” или  (много често срещана практика) „Откъде да зная какво си мисли той за мен!” Ученикът може да дисквалифицира отговора си чрез шега или надпис: „Всички”, „Никой”. Много често може да се срещне  отговора: „За това трябва да питате тях самите”, „откъде да знам” и пр.   Всеки един от тези и други варианти е информационно наситен.  Автосоциометрията е емоционално болезнена процедура за всеки човек, особено за тези, които знаят или преживяват определени затруднения във взаимоотношенията си с другите.  Всеки един опит за отказ от отговор се разглежда като възможен симптом за социално-психологическо неблагополучие на личността. Диагностичната ценност на тези отговори зависи от възрастта на детето.
Например, в 3-4 клас (най-ранната възраст, в която може да се прилага социометрия) за много психологически благополучни деца е несвойствено да се интересуват за мнението на другите хора към тях.  Напротив,  повишеното внимание към собствения си статус говори за вътрешни конфликти и емоционално-личностни проблеми на детето.  В възрастта 11-14 години този интерес на другите към себе си вече работи и е закономерен.  Именно в тази по-горна възраст отговори от гореописания вид се интерпретират като защитни, като бягство от травмиращо въздействие.
На втория етап на процедурата се извършва количествен анализ на данните.  Тук може да се използват сведенията от социометричната матрица.  За целта данните от автосоциометрията трябва да бъдат вписани във вертикалната колонка под името на всеки ученик. Например,  клетката с прогнозираните избори за приемане се удебелява в червен цвят, а с прогнозираните за отхвърляне – в син.
Сравнителните резултати с реалните приемания/отхвърляния на даденото лице, могат да се фиксират в редовете обозначени с букви  П+ и П- (правилно прогнозирани приемания и правилно прогнозирани отхвърляния.

Референтометричен тест


Референтометрията представлява процедура по измерване ценностната значимост на другите лица – съществуват различни методически форми. В случая е представен вариант, съдържателно и по форма свързан със социометрията (това е пети въпрос от комплексната анкетна карта). Предполага се, че избирайки определено лице, чийто отговор искаш да научиш, човек се ориентира не само за емоционалната си привлекателност, а по-скоро за ценностната значимост на неговата личност за другия, т.е. „Ценен ли съм (значим)  аз за него?, „Къде се намирам в неговата ценностна система?”.
Действително опитът показва, че членове на групи, които събират най-големи балове по пети въпрос, много често не съвпадат нито със „звездата”, нито с високостатусните.  Сред тях могат да бъдат скрити потенциални лидери (хора, притежаващи реално влияние над мислите и постъпките на членовете на групата), авторитети за другите групи хора (те може да не са в една група, но тяхното мнение е важно за  тази група и се приема от тях). Обикновено това са членове, които играят  в класа ролята на „Комуникатори” преговарящи с други групи.
Понякога в броя на референтометричните лидери попадат и отхвърлени в периферията.  Известни са случаи, при които в критични ситуации класът предава на такива хора лидерското място – овластява ги.  Това е много интересен и важен материал за анализ.
Винаги трябва да се помни, че високата референтометрична позиция не означава задължителност за притежание на лидерски правомощия от даденото лице.  Това е свързано със спецификата на самата процедура.  Тя, както и цялата социометрия е построена върху условен избор в хипотетична ситуация.  Възможно е при реален избор разпределението да бъде съвсем друго.  Настоящата процедура обаче позволява да се говори за емоционални и ценностни предпочитания и не касае реалното подчинение на членовете на групата на който и да било, имащ лидерска власт.  По тази причина съвременната социална психология не използва нито социометрията, нито референтометрията за установяване на реалните лидери и изучаване на лидерските структури.
Данните от референтометрията също се вписват в социометричната матрица. В хоризонталните редове във вид на условен знак, отличаващ се от вече използваните в таблицата (например, звезда, чавка), се вписва информация за това, кой и възможно в какъв ред (кой по ред) е посочил конкретното дете при отговора на въпроса.  В резултат на сбора от събрани балове (всеки избор е 1 бал) се попълва последния ред на таблицата, обозначен с (Р+).
След като приключи и тази процедура, социометричната матрица съдържа изобилие от информация, разполагаме и със синтезирана социограма и резултати от първичния анализ.
Следващата стъпка е качествен и съдържателен анализ на материала.

Следва продължение - част 2
 

 

Категория: Други
Прочетен: 14279 Коментари: 1 Гласове: 2


 

Методика за изследване механизмите за психологическа защита и
индекс на жизнен стил
(Р.Плутчик. Г. Келерман и Х.Конт)

 

Цел: Разкриване особеностите на функциониращите механизми за психологическа защита и индекса на жизнен стил („life style index”) (lsi) на индивида и групата.  
Описание:  Методиката е разработена през 1979г. от Р.Плутчик. Г. Келерман и Х.Конт. Тя е от типа въпросник, който съдържа 97 твърдения.  Оценяването се извършва по 8 скали, отговарящи на осем типове защити: отрицание, потискане, регресия, компенсация, проекция, заместване, интелектуализация и реактивно образувание.  Прилага се за лица над 14 години. 
Механизмите за психологическа защита са производни на емоциите, тъй като всека една защита онтогенетически се е развила върху една базисна емоция.  Авторите приемат за базисни осем защити, които са тясно свързани с осем базисни емоции. Изведените защити имат специфични отношения на сходство, т.е. те се различават една от друга. Това осигурява възможност за косвено измерване нивото на вътрешно-личностен конфликт, т.е. изследваното лице в качеството си на дезадаптирана личност трябва да използва защитите в  по-голяма степен, отколкото адаптираното изследвано лице.
Материали: Бланка за изследване (въпросник) и молив (химикал).
Унифицираната бланка за изследване включва графи, в които изследваното лице отбелязва имената си, възрастта и пола, а също и датата за провеждане на изследването. Бланката с отговори се попълва от самото изследвано лице.  Ако се провежда анонимно групово изследване, фамилията и инициалите се записват по желание.  След това следва инструкция за работа по теста, която експериментаторът прочита и разяснява на изследваното лице.
Стимулните твърдения от въпросника (97 на брой) са разположени в бланката в два стълба отгоре надолу, като са номерирани.  Бланката, върху която изследваното лице работи е конструирана така, че пред и зад всяко твърдение е оставено място за отговор. Ако изследваното лице не е съгласно с твърдението, т.е. приема, че то не се отнася за него, отбелязва отговора си с  „НЕ” в мястото за отговор пред твърдението (в крайно лява колонка). Ако изследваното лице прецени, че твърдението се отнася за него, отбелязва отговор с „ДА” зад твърдението (в крайна дясна колонка).
Бланката за изследването се явява едновременно и ключ, тъй като осемте колонки „ДА”, съответстват на осемте механизма за защита, получили само положителни отговори. В десния горен ъгъл на бланката се намира таблица със сумарните „сурови” балове по всяка скала, съответните средноаритметичните показатели и процентилни скали за оценка, които се определят по таблица за процентили, разчетени при стандартизацията. 
  Инструкция: „Ще Ви съобщя (прочета) поредица от твърдения, които се отнасят до Вашето здраве и характер. След като чуете всяко твърдение, решете дали е вярно по отношение на Вас. Не губете време за дълго мислене.  Най-добре и най-точно бихте отговорили, ако реагирате спонтанно, т.е. да кажете това, за което първо се сетите. Ако решите, че твърдението е вярно и то отговаря на Вашата реакция, поставете в дясно от номерчето на твърдението знак „0”. Не забравяйте, че всяко твърдение, което не можете да оцените по отношение на себе си като вярно, ще считаме за невярно.”
Процедура на тестиране: След съобщаване на инструкцията, експериментаторът следва да разбере дали тя е била разбрана правилно от изследваното лице и в случай на необходимост да даде допълнителни разяснения.  След това психологът със среден темп започва да чете стимулния материал (твърденията), наблюдавайки действията на изследваното лице и оказвайки му помощ в случай на затруднение. Време за тестиране от 15 до 30 минути.
Въпросник
1.Аз съм човек, с който лесно се разбира с другите.
2.Когато искам нещо, тогава нямам търпение да чакам. 
3.Винаги съм бил такъв човек, който съм искал да бъда.
4.Хората ме оценяват като сдържан и разсъдителен човек.
5.Противни са ми непристойните (нецензурните) филми.
6.Рядко помня сънища.
7.Хора, които имат навика навсякъде да се разпореждат, предизвикват в мен гняв и ярост.
8.Понякога у мен възниква желание да ударя в стената с ръка.
9.Дразня се силно, когато хората ме въвличат в техни ситуации.
10.В своите мисли и фантазии винаги съм главен герой.
11.Не мога да кажа, че съм добър физиономист.
12.Чувствам се неловко, ако трябва да ползвам обществена баня, да посетя нудистки плаж, да ме преглежда лекар или по друг повод да се събличам изцяло.
13.Винаги много внимателно следя всички гледни точки при един спор. 
14.Бързо се ядосвам, но и бързо ми  минава гнева. 
15.Когато се намирам в тълпа хора и някой ме блъсне, аз изпитвам желание да му го върна.
16.Много хора ми се възхищават.
17.Отправяйки се на пътуване, аз внимателно планирам всяка стъпка (детайл).
18.Понякога без всякаква причина се заинатявам.
19.Приятелите ми почти никога не са ме подвеждали.
20.Случвало ми се е да мисля за самоубийство.
21.Чувствам се оскърбен от непристойни шеги.
22.Винаги гледам положителната страна на нещата.
23.Ненавиждам недоброжелателните хора.
24.Ако някой ми казва, че не мога да направя нещо, то аз нарочно правя така, че да му докажа, че не е прав.
25.Изпитвам затруднения, когато трябва да се припомня имена на хора.
26.Склонен съм да проявявам излишна импулсивност.
27.Не мога да търпя хора, които за да получат нещо, предизвикват към себе си жалостта на другите.
28.Към никого не се отнасям с предубеждения.
29.Понякога се безпокоя от това, че хората си мислят, че аз се държа странно, глупаво или смешно. 
30.Винаги намирам логично обяснение за всяка неприятност и проблем.
31.Понякога ми се иска да видя края на света.
32.Порнографията е отвратителна.
33.Понякога, когато съм разстроен, ям повече от обикновено.
34.Нямам врагове.
35.Не помня много добре детството си.
36.Не се страхувам от старостта, защото тя идва при всеки.
37.Във фантазиите си съм извършвал велики дела. 
38.Повечето хора ме дразнят със своя егоизъм.
39.Докосването до нещо мазно предизвиква у мен отвращение.
40.Имам често много ярки сюжетни сънища.
41.Убеден съм, че ако не внимавам, хората ще се възползват от това.
42.Късно забелязвам лошото от хората.
43.Когато чета или слушам за някаква трагедия, не се трогвам много-много.
44.Когато имам повод да се разсърдя, предпочитам да обмисля всички основания. 
45.Имам силна нужда от комплименти.
46.Сексуалната невъздържаност е отвратителна.
47.Когато съм в тълпа и ми пречат на движението, понякога у мен възниква желание да блъсна някой в рамото.
48.Когато нещата не се случват както искам, аз се чувствам обиден и тъжен.
49.Когато виждам някой окървавен на екрана, почти не се вълнувам.
50.В сложни жизнени ситуации не мога да се справя без поддръжка и помощ.
51.Повечето от обкръжаващите ме хора, считат, че съм интересен човек. 
52.Нося дрехи, които прикриват недостатъците на фигурата ми.
53.За мен е много важно винаги да се придържам към общоприетите правила на поведение.
54.Склонен съм да противореча на хората и държа на моето си.
55.Почти във всички семейства съпрузите си изневеряват.
56.Гледам отгоре и повърхностно на нещата.
57.В разговори с противоположния пол се старая да избягвам чувствителни теми.
58.Когато нещо не се получава така както искам, понякога ми се ще да заплача.
59.От паметта ми често изчезват определени неща. 
60.Когато някой ме бута, у мен възниква силно негодувание.
61.Изхвърлям от главата си всичко което не ми харесва.
62.Във всеки един неуспех аз винаги намирам положителна страна.
63.Не мога да търпя хора, които винаги искат да са център на внимание.
64.Никога не хвърлям, а внимателно съхранявам множество различни мои неща.
65.В компанията на приятели, най-много ми харесва да разговаряме за минали събития, развлечения и удоволствия. 
66.Изключително много се дразня от детски плач.
67.Случвало ми се е така да се разлютя, че да съм готов пребия някого.
68.Винаги съм оптимист.
69.Чувствам се неприятно, когато не ми обръщат внимание.
70.Каквито и страсти да се развиват на екрана, аз добре зная, че те са само на екрана.
71.Често изпитвам чувство на ревност. 
72.Никога не бих отишъл специално на еротичен филм.
73.Неприятен е факта, че на хората  като правило не трябва да се вярва.
74.Готов съм на всичко, за да направя добро впечатление.
75.Никога не съм бил панически изплашен.
76.Не бих изпуснал случай, да гледам хубав трилър или екшън. 
77.Мисля, че ситуацията в света е по-добре, отколкото предполагат повечето хора.
78.Дори малко разочарование може да ме доведе до отчаяние.
79.Не ми харесва когато хората открито флиртуват.
80.Никога не си позволявам да загубя самообладание.
81.Винаги съм подготвен за неуспех, за да не бъда изненадан.
82.Струва ми се, че моите познати завиждат за умението ми да живея по моя начин.
83.Случвало ми се е от гняв така силно да ударя, че неумишлено да си причиня болка и страдание.
84.Зная, че в очите на другите изглеждам глупаво или говорят за мен лоши неща.
85.Едва ли бих могъл да си спомня моите първи ученически години.
86.Когато съм разстроен се държа по детски. 
87.Много по-лесно ми е да говоря за мислите, отколкото за чувствата си.
88.Когато пътувам някъде и имам неприятности, аз винаги започвам силно да желая завръщане вкъщи.
89.Когато чуя за някаква жестокост, този факт не ме трогва много дълбоко.
90.Леко понасям критика и забележки.
91.Не скривам раздразнението си по отношение на навиците на някои от членовете на семейството ми.
92.Аз зная, че има хора които са настроени срещу мен.
93.Не мога лесно да преживявам своите неуспехи сам.
94.За щастие имам по-малко проблеми, отколкото останалите хора. 
95.Ако нещо много ме вълнува и е непоносимо като преживяване, аз понякога се чувствам уморен и имам желание да заспя.
96.Отвратително е, че почти всички хора постигат някакви успехи в живота си благодарение на лъжи. 
97.Нерядко съм имал желание да почувствам в ръцете си пистолет или автомат.

Обработка и интерпретация на резултатите
Скала                                    № въпрос (изчислява се само отговор „да”)
А - Отричане                     1, 16, 22, 28, 34, 42, 51, 61, 68, 77, 82, 90, 94;
В - Потискане                   6, 11, 19, 25, 35, 43, 49, 59, 66, 75, 85, 89;
С - Регресия                     2, 14, 18, 26, 33, 48, 50, 58, 69, 78, 86, 88, 93, 95;
D - Компенсация             3, 10, 24, 29, 37, 45, 52, 64, 65, 74;
Е - Проекция                       7, 9, 23, 27, 38, 41, 55, 63, 71, 73, 84, 92, 96;
F - Заместване                    8, 15, 20, 31, 40, 47, 54, 60, 67, 76, 83, 91, 97;
G - Интелектуализация      4, 13, 17, 30, 36, 44, 56, 62, 70, 80, 81, 87;
H – Реактивно образувание 5, 12, 21, 32, 39, 46, 53, 57, 72, 79;
След изчисляването на „суровите” балове по всяка скала, същите могат да се сравнят със средноаритметичните показатели на стандартизираната извадка (проба) (x ± стандартно отклонение) или по таблицата за процентили, привеждайки „суровите” балове в процентилни оценки и определяйки условното място на изследваното лице в стандартизираната извадка
За сравнение на показателите например в две групи е необходимо да се изчислят средните балове и стандартните отклонения по всяка скала и в двете групи и след това да се оцени статистическата значимост на различията с помощта на критериите: студенти в САЩ и студенти в Русия.

Механизми за защита                  Студенти в САЩ             Студенти в Русия  

                                                М x          Ж x          r          М x       Ж x         r

Отрицание                             3.47        4,00      -1,26       5.87      5,41      0,78

Потискане                              3.34        2,15     3,48*       4,17      2,86      3.45*

Регресия                                5,05        5,17    -0,19        5,10      5,77     -1.03

Компенсация                         4,37        4.40    -0,08        4,63     4.56       0,15

Проекция                               5,66        5.42     0.39        8,47     8,60      -0,24

Заместване                           3.45        2.94     1,25        4,37     3,90       0,85

Интелектуализация              6,26        6,35    -0,23        6,70     6,23      1,04

Реактивно образование       2,60        2,91   -0,64        2.83     4,41     -3,93*

Брой степени на свобода: 102; 106

* p < 0.001

Източник: Романова Е.С., Гребенников Л.Р. Механизмы психологической защиты: генезис, функционирование, диагностика. – Мытищи: Издательство «Талант», 1996. — 144 с.
 

Категория: Други
Прочетен: 3165 Коментари: 0 Гласове: 0

Тест за личностна тревожност за ученици
(Ана М. Прихожан)


 

Цел: Установяване нивото на личностна тревожност.
Скали: Тревожност – обща, училищна, самооценъчна, междуличностна, магическа. 
Описание: Скалата за тревожност е разработена от А.Прихожан през 1980-1883г. на принципа на „Скала за социално-ситуативен страх и тревога” на О. Кондаш.  Особеностите на скалите от този тип е в това, че в тях тревожността се определя по оценка на човешката тревогогенност от едни или други ситуации.
Достойнството на скалите от този тип се изразява, на първо място в това, че те позволяват да се отделят области от действителността,  предизвикващи тревожност и на второ място,  съобразена е с малката степен на възможности в  умението на учениците да разпознават своите преживявания, чувства, т.е. недостатъчното развитие на интроспективността и дефицита в речниковия арсенал от описания на преживяванията им. 
Методиката се отнася към т. нар. „бланкови” методики и може да се прилага колективно. Бланката съдържа необходимите сведения за изследваното лице, инструкция и съдържание. Разработена е в две форми. Форма „А” е предназначена за ученици във възрастта 10-12 г., а форма „Б” – на 13-16 г. Инструкцията е еднаква за двете форми.
Инструкция (на първата страница на бланката): „На следващите страници са изброени ситуации и обстоятелства, с които Вие се сблъсквате в живота.  Някои от тях могат да бъдат неприятни, тъй като биха предизвикали тревога, безпокойство, дори страх у Вас. Внимателно прочетете всяко едно предложение, представете си, че сте в подобна ситуация и обградете с кръгче една от цифрите в дясно – 0, 1, 2, 3 или 4, – в зависимост от това, колко тази ситуация е неприятна за Вас, доколко тя може да предизвика у вас безпокойство, опасения или страх.
• Ако ситуацията въобще не е неприятна за Вас, поставете в колонка „Отговор” цифрата „0”;
• Ако тя малко предизвиква у Вас тревога, безпокои Ви, то  поставете в колонка „Отговор” цифрата „1”;
• Ако безпокойството и страха са достатъчно силни и на Вас Ви се иска да не сте попаднал в тази ситуация, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „2”;
• Ако ситуацията е много неприятна за Вас, свързана е със силно безпокойство, тревога, страх, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „3”;
• Ако преживявате нетърпимо безпокойство, изключително силен страх, то поставете в колонка „Отговор” цифрата „4”;
А сега обърнете на страница № 2.
Инструкция (на втората страница на бланката): „Вашата задача е да си представите всяка ситуация (себе си в тази ситуация) и определете доколко тя може да предизвика у Вас тревога, безпокойство, страх, опасения и обградете една от цифрите, определяща степента доколко тя за вас е неприятна. Какво означава всяка една цифра е описано на първата страница.

Тест – вариант „А” (възраст – 10-12г.)
Варианти за отговор: „не” = 0; „не много = 1; достатъчно = 2; значително = 3; много = 4;
1. Отговор на дъската пред всички.
2. Попадате в среда с непознати съученици.
3. Участие в съревнования, конкурси, олимпиади.
4. Слушате заклинания или проклятия.
5. Разговаряте с директора на училището.
6 Сравнявате себе си с другите.
7.Учителят преглежда дневника и търси кой да изпита.
8.Критикуват Ви, обвиняват Ви в нещо.
9.Наблюдават те как работиш в клас, какво правиш (решаваш задачи, пишеш и пр.)
10.Имате лоши съновидения.
11.Пишете контролна работа или попълвате изпитен тест по някой предмет.
12.След контролното (теста) учителят обявява оценките дин по един. 
13.Мъчите се много, но не успявате да постигнете нещо (например решение на задача).
14.Наблюдавате човек, приличащ на маг, вещица, лице правещо магии.
15. Никой не Ви обръща внимание.
16.Обявявате на родителите си насрочена родителска среща.
17. Грози Ви неуспех, провал.
18.Чувате смях и хихикане зад гърба си.
19.Полагате усилия, но не разбирате обясненията на учителя.
20.Мислите за това, какво може да Ви се случи в бъдеще. 
21.Слушате предсказания за космическа катастрофа и края на света. 
22.Излизате пред зала пълна с непознати, възрастни, сериозни хора, за да държите реч.
23.Слушате как някой е направил лошо на друг.
24.Другите не искат да играят с Вас и Ви го казват в „лицето”.
25.Явяваш се на тест за проверка на способностите и интелекта .
26.Другите гледат и се държат с Вас, като с малко дете. 
27.По време на изпит изтегляте изпитен билет  № 13.
28.По време на час, учителят внезапно и неочаквано Ви задава въпрос.
29.Оценяват твоя работа.
30.Не можете да се справите с домашната си работа. 
31.Заспивате сам в стая потънала в непрогледен мрак.
32.Изразявате открито несъгласие с родителите си. 
33.Заемате се с нова и непозната за Вас отговорна работа. 
34.Разговаряте с училищния психолог.
35.Мислите за това, че сте пренебрегнат.
36.Другите спират да говорят, когато Вие се доближавате до тях 9влизате в стаята). 
37.Слушате страшни истории. 
38.Водите разпален спор със свой приятел (приятелка). 
39.Мислите за своята външност.
40.Мислите и си представяте призраци, страшни изчадия, вампири и други ужасяващи същества. 
Забележка. Пунктове 5, 8, 9, 17, 31 са заимствани от скалата на О.Кондаш.


Тест – вариант „Б” (възраст – 13-16 г.)
Варианти за отговор: „не” = 0; „не много = 1; достатъчно = 2; значително = 3; много = 4;
1.Отговаряте на въпрос изправен на дъската.
2.Необходимо Ви е да се обърнете с въпрос или искане към непознат възрастен човек.
3.Участвате в съревнование (конкурс, олимпиада, викторина).
4.Слушате заклинание (прокоба)
5.Разговаряте с директора на училището.
6.Сравнявате на ум себе си с другите.
7.Учител Ви прави забележка.
8.Критикуват Ви, упрекват те в нещо (за нещо). 
9.Наблюдават Ви как извършваш някаква дейност (решаваш задача, рисуваш, пишеш текст).
10.Имате страшни (ужасни) сънища.
 11.Пишете контролна работа (изпълнявате тест по някакъв предмет).
 12.След контролна работа, учителят започва да обявява бележките на всеки.
 13.Мъчите се върху нещо (например задача), опитваш разни варианти, но нещо не се получава.
 14.Мислиш за това, че невнимателна  твоя постъпка, може да Ви навлече гнева на свръхестествени сили.
 15.Другите не Ви обръщат внимание.
16.Изчаквате пристигането на родителите Ви от родителско събрание.
17.Заплашва Ви неуспех, провал. 
18.Чувате присмех зад гърба си. 
19.Мъчите се, но не разбирате обяснението на учителя.
20.Мислите за своето бъдеще.
21.Слушате предсказания за края на земята (катастрофа, апокалипсис).
22.Излизате да говорите или да се представите пред голяма, непозната аудитория.
23. Слушате как някой е направил лошо на друг.
24.Карате се с родителите си.
25.Участвате в психологически експеримент.
26.Другите гледат и се държат с Вас, като с малко дете. 
27.По време на изпит Ви се пада билет № 13. 
28.По време на час учителят внезапно Ви поставя въпрос.
29.Мислите за своята привлекателност за момичетата (момчетата).
30.Мъчете се, но не успявате да се справите с домашната си работа.
31.Оказвате се сам в абсолютно тъмна стая, чувате неразбираеми шумове и виждате неясни силуети.
32.изразявате несъгласие с родителите си.
33.Заемате се с някаква нова, непозната до сега за Вас дейност.
34.Провеждате разговор с училищния психолог.
35.Мислите за това, че сте пренебрегнат.
36.Другите спират да говорят (замълчават) когато Вие влизате (пристигате, преминавате) при тях.
37.Обръщате се към човек, за който знаете, че предсказва, познава какво мислите, какво е бъдещето Ви и кой сте Вие всъщност (маг, екстрасенс).
38.Слушате как другите говорят за своите любовни приключения.
39.Гледате се в огледалото.
40.Струва Ви се, че нещо свръхестествено и неразбираемо може да Ви попречи да постигнете нещо желано. 
Забележка: Пунктове 5, 8, 9, 17, 31 са заимствани от скалата на  О.Кондаш.

Обработка и интерпретация на резултатите
Ключ към теста:

Ключът е общ за двете форми.
• Училищна тревожност: 1, 5, 7, 11, 12, 16, 19, 28, 30, 34
• Самооценъчна тревожност: 3, 6, 8, 13, 17, 20, 25, 29, 33, 39
• Междуличностна тревожност: 2, 9, 15, 18, 22, 24, 26, 32, 36, 38
• Магическа тревожност: 4, 10, 14, 21, 23, 27, 31, 35, 37, 40

 Разделянето на скалите е условно. Например, твърденията, отнасящи се за ситуации на общуване, могат да се разглеждат от позиция на актуализация на представите за себе си в някои училищни ситуации – като ситуация на общуване с възрастни.  Представения вариант, както потвърждава практиката, е продуктивен от гледна точка на задачите за преодоляване на тревожността: той позволява да се локализира зоната на най-голямо напрежение и да се създаде индивидуална програма за работа с лицето.
При обработката на всеки от пунктовете по скалата се оценява количеството балове, съответстващи на обградените цифри, т.е. цифрите които са обградени и съвпадат с ключа получават 1 бал.  Изчисляват се баловете по всяка скала и общия бал от всички скали. 
Получената сума в балове представлява първична или „сурова” оценка.
Първичната оценка се привежда (преобразува) с скалова. В качеството на скалова оценка се използва стандартната „десятка”. За тази цел, данните на изследваното лице се съпоставят с нормативни показатели на групи ученици в съответната възраст и пол. Резултатът, получен от всички скали се интерпретира като показател за общо ниво на тревожност, а по отделните субскали – за отделните видове тревожност.
Забележка: Към методиката са приложени таблици за преобразуване на резултатите по всяка субскала. Тях може да получите по заявка на e-mail.

 ИЗТОЧНИК:

Шкала личностной тревожности (А.М.Прихожан) / Диагностика эмоционально-нравственного развития. Ред. и сост. И.Б.Дерманова. – СПб., 2002. С.64-71.
 

Категория: Други
Прочетен: 6050 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.11.2018 16:26

Разграничителни признаци между функционалното и дисфункционалното семейството

1.Признаци на дисфункционалното семейство
Дисфункционалното семейство се характеризира с неадекватни вътрешно-семейни взаимоотношения между членовете; неадаптивни поведенчески стратегии; дисбаланс в пропорциите на сближаване и дистантност между членовете; дисбаланс  в границите между членовете – или непропускливи, твърди индивидуални граници или прекалено рехави и пропускливи; липса на емоционална близост и емпатия и др.
Не е задължително едно дисфункционално семейство да завършва с разпад, например с развод.  Членовете на дисфункционалното семейство полагат грижи то да оцелява, но не са в състояние да променят себе си и взаимоотношенията си във функционални.
Ето някои от основните признаци на дисфункционалното семейство:
• Отричане на проблема и поддържане на „красива картинка” (всички охраняват тайните на семейството; поддържат фасада на благополучие; назовават семейството си пред другите, като „семейство мечта”; твърдят пред другите, че никога в семейството им не е имало противоречия, конфликти, скандали; привеждат доказателства, че „всички се обичат, помагат, подкрепят”, като абсолютизират („винаги – никога”).
• Налице е вакум на интимност.
• Ригидни (непроменяеми, консервативно застойни) правила и роли.
• Конфликтни взаимоотношения.
• Недиференцирани „Аз”-ове на членовете на семейството („Ако мама е сърдита, то всички сме сърдити”).
• Границите между членовете на семейството или са прекалено дистантни или прекалено сближени и разделени от „невидими стени”.
• Склонност към поляризация на чувства и съждения (всичко е разделено или на много добре или на много зле, на правилно и неправилно, при това някои от правилата си противоречат едно на друго).
• Затвореност на семейната система (твърди външни граници) - семейството не желае да се вслушва в чуждо мнение и не разглежда конструктивно критиките по негов адрес, не се съобразява с авторитети.
• Абсолютизиране на волята и контрола.
• Неспособност за изразяване на чувства между членовете на семейството.
Възпитателният процес в дисфункционалното семейство е подчинен на определени правила, някои от тях са:
a/ Възрастните – господари на децата.
б/ Само възрастните определят това, което е правилно и неправилно.
в/ Родителите поддържат емоционална дистанция с децата.
г/ Волята (мнението, желанията, интересите и пр.) на децата се приемат като упорство, което следва да бъде сломено и колкото се може по-бързо.
д/ Родителите се придържат към стратегии обобщени във фразите на трите „не”: „Не говори!”, „Не чувствай!” и „Не се доверявай!”.
е/ Детето реагира на родителите си с гняв.
Ако бъдат следвани тези правила, то в семейството се формират две групи:
а/ Угнетители (родителите) – държат властта и абсолютния контрол;
б/ Угнетени (децата) – подчинени, унижени, неразбрани, необичани, неподкрепени, лишени от право на глас. В тях се цени само едно – послушанието и изпълнителността. Децата стават силно внушаеми, зависими и се превръщат в жертви. В по-късна възрастност ролите се разменят, като родителите надяват „маски” и играят ролята на жертви, като с това отново поставят децата си в състояние на зависимост. Сега от децата се иска да обгрижват родителите си. Родителите силово експлоатират семейните митове за „вечна любов”, „безконфликтност”, „загриженост” между членовете на семейството. Заклеймява се всеки опит за промяна, изразяваща се в бунтарство и опит да се изземе властта от тях.
Известно е, че всички родители етикират действията си по отношение на децата под флага „за тяхно добро”. Приема се, че те като възрастни имат по-голям опит, повече знаят и знаят точно как. Освен това, родителите не отчитат личностните особености на детето. В този тип семейства възпитателни процес се нарича „одомошаване на детето”, като за идеал се приема създаването на „дете – подобие на родителите” си. Семейството се приема като едно несломимо цяло и всички трябва да се държат „правилно”. Ако детето не иска да следва правилата, то родителите привеждат в действие морален и физически натиск, усилват контрола, налагат ограничения и санкции.
За повечето от децата това възпитание е психотравма, която те запомнят за цял живот и вероятността самите те да се отнасят по подобен начин със своите деца е голяма. Ако родителите се придържат неотклонно към този тип „правилно” възпитание, те със сигурност ще постигнат пълно послушание на детето. За да осигури своята потребност от сигурност и защита, невръстното дете расте с вярата, че родителите са прави, добри и приема (изпълнява) всички изисквания на родителите си без критика. Нищо не е в състояние да разубеди детето, че родителите му не са прави, че не са добри, че реално му вредят, отколкото му помагат.

2.Признаци на функционалното семейство
Ако по отношение дисфункционалното семейство нещата са по-разбираеми и по-ясни, то по отношение на функционалното има трудности. От една страна, семейството може да бъде грижливо със своите членове, а от друга – в него може да не съществува взаимно внимание и чувство за близост. Няма в света такова семейство, което постоянно да се намира в състояние на идеално равновесие. В семейството винаги текат процеси на по-голяма или по-малка свобода и зависимост. Трудно е да се формулират универсални критерии, за това, как следва да изглежда здравото, функционално семейство – всеки случай е много индивидуален. Всеки човек има собствена представа за нормално семейство. Изведени са обаче някои по-общи признаци, които очертават физиономията на нормалното семейство. Те са част от типологията и са изведени от специалисти, чрез наблюдения над семейства, в които не са били доловени признаци за нарушения, а съществуващите отношения са устройвали всички членове.
В този тип семейства съпрузите:
• взаимно се вслушват в мненията си;
• имат собствени чувства и мисли;
• обменят своите мисли и стигат до съгласие;
• обсъждат взаимно вземането на решения;
• без страх се съгласяват или не се съгласяват с другия;
• приспособяват се взаимно;
• спорят  за това, кое е „правилно” и „добро” за всеки един от тях;
• реализират общи решения само след обсъждане, корекция и взаимно съгласие;
• споделят своите болки, интереси, загуби, постижения, неуспехи, обиди, надежди, разнообразни потребности и желания;
• умеят да приемат с „да” благодарността, а „не” – леко, без обида;
• преминават от едни към други преживявания без фиксация и задръжки;
• отказват се взаимно от това, което е неизпълнимо;
• присмиват се над себе си;
• взаимно си влияят;
• поддържат интерес и влечение един към друг;
• гордеят се с постиженията и съпреживяват неуспехите си взаимно;
• уважават суверенитета и се озовават на помощ тогава, когато изпитват болка;
• с търпение се отнасят към причудливи и новаторски идеи един на друг;
• мечтаят заедно.
В здравото (функционалното) семейство, където членовете се познават добре, те сами чувстват кога трябва да се обединят и кога следва да бъдат разделени. Петгодишното дете със сигурност е по-зависимо от родителите си в сравнение петнадесетгодишния младеж. В тези семейства функционират подвижни и гъвкави граници. Членовете се събират заедно за да работят и за да се развличат. В същото време не се налагат правила от типа „всички трябва да се държим както трябва”. В здравото семейство царят здрав смисъл, солидарност, съгласуваност, отговорност и едновременно с това – уважение към суверенитета, интересите, желанията и чувствата на всеки. В този тип семейства съществува една добра ритмичност и балансираност – от обединение и близост до отделяне и автономност.
Когато в семейството всичко е наред, то членовете се намират в покой и леко отдалечение, но когато възникват трудности – стрес, болест и други усложнения – те взаимно си оказват силна поддръжка. Членовете на семейството активизират формулата, наречена „семейна конференция” – форум, на който присъстват всички с еднаква тежест на гласовете, обсъждат своите проблеми, помагат си взаимно в изработване на решение, получават удовлетворение от общуването и без усилие отново се отделят в състояние на независимост и автономност. Здравото семейство наподобява един добре съгласуван работещ екип.
Превръщането на дисфункционалното семейство във функционално е доста трудно, но не и невъзможно. Кои са препятствията в този процес?
На първо място, това е доста тежка работа. Тежка не толкова за специалиста (психолога, психотерапевта), а преди всичко за самите участници в процеса. Те трябва да преминат през болезнени преживявания, да се обучат да разрешават конфликти, да разбират партньора си и то не по двойки, а всички заедно.
На второ място, съпрузите и семейството като цяло имат множество дефицити по отношение на изкуството наречено семеен живот. За да се обучи (промени) едното поколение, то следва да се промени предишното. Лошите навици, дезадаптивните поведенчески модели, стереотипите, недостатъците и пр. съществуващи в едно семейство (родителското), се предават автоматично на следващото. Те преминават от поколение в поколение, сякаш са „заразна” семейна болест или „фамилен порок”. Доколко тези лоши навици ще бъдат „прехвърлени” в новото семейство, зависи от самите членове на това семейство (съпрузите). Ако те са достатъчно гъвкави, ако разполагат с достатъчно съпротивителни сили да се разграничат от родителското и от това доколко самите съпрузи разчитат и се опират един на друг, зависи дали те ще създадат нови, по-адаптивни правила.
На трето място, осъзнаването и разкриването на някои елементи от вътрешносемейните отношения по време на психотерапията са много болезнени и носят непоносими преживявания. От това, доколко членовете на семейството са готови да извадят „скелета от гардероба”, зависи дали те са готови за промяна. На фамилните психотерапевтични сесии много често семейството заявява и посочва какъв е проблема на определен член на семейството, но когато бъдат запитани: „А Вие останалите готови ли сте да направите своята промяна?”, те обикновено отговарят – „А…., при нас всичко си е наред, няма какво да променяме!”

юни 2012г.


 

Категория: Други
Прочетен: 2918 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797942
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Юни, 2012  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930