Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3817168 Постинги: 2164 Коментари: 116
Постинги в блога от 08.06.2019 г.
 


                   Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                     трета част

                                                         (Сергей Сергеевич Носов)
image

На следващата рисунка № 16, осемгодишният Альоша решава по оригинален начин актуалните въпроси за съперничеството със своята сестра и своята полова идентификация.

В реалния живот сестрата на Альоша е по-висока (едра) от него, въпреки че е с една година по-малка, като баща им се държи по-мило към нея.  Тази дилема момчето решава елементарно: поставя сестра си на колене, поставя под краката си един камък и става по-висок от нея, а всичко това облекчава и улеснява стремежите му за идентификация.

image

Има отделни случаи, при които детето „пропуска“ и „забравя“ да нарисува конкурента си в борбата за родителската любов.  Такъв е случая изобразен на рисунка № 17, при която за по-малкия брат на 13-годишния Игор не остава място в семейната рисунка, просто „не успява да го вмести“. Игор и неговата сестра-близнак са оградени от родителите си от непревземаема ограда от остри ски и щеки. Върху сакото на бащата са поставени изобилие копчета, а на майката – джобове, а върху якето на Игор са изобразени (обединени) и двата атрибута на родителското облекло – копчета и джобове.  Тази символика само подчертава зависимостта и стремежа към родителското внимание.

image

Емоционална депривация  

Емоционалната депривация и нарушенията в емоционалното взаимодействие между майката и детето в ранното детство,  могат да имат дългосрочни последствия, изразяващи се в студенина към други хора, неспособност за съпреживяване, ниска емоционалната отзивчивост, неспособност да се вербализира собственото емоционално преживяване и неумение за правилно разпознаване преживяванията на други хора.

Не е случаен факта, че много специалисти говорят за нарастваща шизоидност на младите хора, като последица от дефицити в емоционалното общуване между родители и деца, които в по-късна възрастност се актуализират като затвореност, емоционална студенина, бягство във виртуалния свят и сериозни дефицити на емпатийни черти.

Емоционална депривация се открива не само при децата, които биват отделяни от родителите и семействата си (възпитаници на детски домове; отделни случаи на деца, предадени за отглеждане в приемни семейства), но и в пълни родителски семейства.  Това може да бъде свързано например с феномена „хоспитализация“ на родители или деца, с психологически отказ от детето, разводи, пътувания и дългосрочна работа в отдалечени райони (други държави), пребиваване на детето в детски градини, оздравителни (рехабилитационни) лагери или деца, които родителите оставят за отглеждане от баби и дядовци.

Стресът, интензификацията в ритъма на живот, икономическата нестабилност, стремежът за постигане на кариерни амбиции, страховете от загуба на работа и пр. атрибути на свободния пазар, принуждават родителите да отделят все повече и повече време в търсене на материални средства, във вреда на общуването с детето – родителите стават жертва на потосмукачната система  на свободния пазар, те просто нямат нито време, нито сили за това.  Всичко това способства за развитието у детето на един неудовлетворен емоционален глад и постепенно изкривява процеса по формиране на адекватен Аз-образ.

Нестабилността на емоционалните отношения с близките води до възприемане образа на Другия като непостоянен. Възприятието към значимите други започва постоянно да се колебае между идеализацията и обезценяването – детето или изисква едно постоянно внимание за себе си или просто изолира контактите си с обкръжаващите го хора. 

В ситуация на депривация детето, активно изследващо обкръжаващия го свят и изпитващо потребност от подкрепата на възрастния, бива обхванато от празнота, безразличие и неизвестност.  Интериоризацията на подобни патерни разрушават емоционалните отношения и водят към формиране на широк кръг психопатологии, централни в които са страхът от загуба, смърт, пустота. Емоционалната неудовлетвореност на детето от живи, топли човешки контакти много често се явява основа за развитие на личностни патологии, депресии, неврози, психосоматични разстройства.

Рисунка № 18, изпълнена от 8-годишната Настя, много нагледно показва нейната емоционална отстраненост от семейството.

Въжето, на което подскача Настя служи като символична граница, защитна сфера на нейното лично пространство, в което малцина могат да проникнат. В живота тя е едно затворено и нерешително момиче, като в същото време зависи от родителите си, за което свидетелства приликата на копчетата на дъщерята, бащата и майката.

image

След като майката на 13-годишната Лена (рисунка № 19) напуска семейството, бягайки с любовника си в друг град, поведението на момичето рязко се променило.  Тя на практика престанала да посещава училище и вместо в часовете, прекарвала времето в скитане из града.

В семейството, изобразено на рисунката, за момичето просто няма място – „тя е на училище“. Дълбоко преживяваща раздялата си с майката и изпитваща смесени чувства към нея, тя не може да намери разбиране с никой от членовете на семейството. Фигурата на бащата е обърната с гръб, той гледа телевизия и буквално е „капсулиран“ в стаята (бариери, прегради). По-малкият брат също преживява бягството на майката от семейството – за нестабилността на неговото състояние свидетелства стола, на който е седнал. Той също е на границата на емоционалния срив и „падение“.

Ролята на домакиня и обект за идентификация поема върху себе си строгата и „кастрираща“ баба (по линия на бащата), която домакинства, но за децата не е в състояние да замени истинската майка.

image
Андрей, 14-годишен, е даден на приемно семейство когато е бил на 5 г. (рисунка № 20). В анамнезата е отбелязано, че е преживял продължителна емоционална депривация и в момента създава на своите приемни родители доста неприятности.  Деликвентният и акцентуиран тийнейджър създава една доста емоционално наситена рисунка.

Изобилие от мебели, небрежност, неразбория, голяма динамика и неустойчивост на графиката (вълнообразни и прекъснати линии; „драсканици“ с размах; подчертаване на фигурите; щриховане). Общата неопределеност на рисунката излъчва напрежение, нестабилност, неустойчивост на афективната сфера на момчето.  Наследствеността или средата са причина за отклоненията в поведението?  На този сложен въпрос не може да се даде еднозначен отговор. 

image

Цялата тема, изобразена на рисунка № 21 е запълнена от емоционален вакуум.

В семейството си 14-годишната Ярослава тъне в материално благополучие, но липсва емоционална топлота и взаимно разбиране. Майката и бащата на момичето развиват всеки по отделно успешен бизнес. Редки са вечерите, в които цялото семейство се събира заедно пред огромната плазма.

На рисунката липсват фигури – те са компенсирани чрез изобилие от мебели и всевъзможни предмети (символи на финансовото богатство), чрез които момичето запълва емоционалната празнота. От обитателите на дома на рисунката присъства само кученцето Беримор – единствен другар на Ярослава.

image
 



Симбиоза

Симбиозата представлява негативна форма на детско-родителски отношения, при които взаимната зависимост е обусловена от преживявания на пълно „сливане“ и „разтваряне“ сред другите членове.

Участникът в симбиотичните отношения няма граница на собствения си Аз, при него отсъства потребност от собствена индивидуалност, той желае да се потопи и разтвори в другия. Симбиотичната връзка между майка и дете характеризира отсъствието, изтриването в съзнанието на родителя на границата между „Аз“ и „моето дете“.

Ако детето не оправдава родителските очаквания, тогава тази „лоша” част на детето се отхвърля от родителя, а границите на Аз-а стават пределно отворени и уязвими за всяка инвазия от външния свят. Детско-родителската симбиоза оказва негативно въздействие върху формиращият се Аз и представите му за света, като прави неговата идентичност дифузна и объркана.

Симбиотичните отношения между членовете на семейството често се изобразяват със сближаване или съвместяване на фигурите една в друга. На  рисунка № 22, изпълнена от 7-годишната Наташа ясно се вижда с кого тя е близка.

Момиченцето преживява кризисен период в живота си – тя се конкурира за вниманието на баща си с майката и с по-малката си сестра.  Изпитвайки амбивалентни чувства към майката, тя я дарява с цветя и в същото време е обърнала лице към татко си.  Бащата също заслужава цветя, може би сега той ще я забележи, ще й обърне внимание. Същевременно цялото внимание на бащата е погълнато от по-малката сестра Вероника.

image

Ярка картина на симбиоза между син и майка илюстрира (рисунка № 23) 5-годишният Серьожа. Мама отглежда дългоочакваното си дете (кумир) сама и полага огромни грижи за него. Те са толкова близки и взаимозависими, че проекцията на тази детско-родителска привързаност наподобява плътно затворен аквариум, в който за затворени персонажите от рисунката. Ръцете като символ на развитието на Аз-а и социалната му адаптация отсъстват, а самите фигури, оставени без опора сякаш са закачени и висят. Явно е, че личностното развитие и придобиването на самостоятелност в обкръжаващия свят е ограничено за малкия Серьожа.

image

Синдром на светлината или топлината.

Символите слънце, лампа, пожари, батерии, отоплителни радиатори, кухненски и отоплителни печки, ютии и други естествени и изкуствени източници на светлина и топлина са постоянни спътници на детските рисунки. Те са проекция на детските проблеми, свързани с интензивна потребност от емоционална топлина и любов, а такава потребност може да има сексуална опора.

На рисунката на 8-годишната Оксана ясно се вижда, кой от членовете на семейството е значимата за нея фигура (рисунка № 24). Крайната нужда от любов символизира фигурата на бащата, който „поставя крушка“ на лампата в стаята.  Бащата е нарисуван първи и се издига над всички останали в стаята. Той е централна фигура – поставен върху табуретка, наподобяваща пиедестал.

Компулсивната майка изцяло е погълната от реда и чистотата в дома и не забелязва своето дете. Дядото поправя фаличния кран на чешмата, а водните капчици, които текат от него, не са случайно ограничени само до мивката.

Крайната потребност от мъжко внимание се контролира (ограничава, поставя в рамка) от момичето, като се проектира чрез широкия плафон на полилея, поставен в центъра на стаята, над бащата, а самоизолацията на случващото се е илюстрирана от факта, че детето просто отсъства от рисунката – тя е на училище.

image

Понякога стремежът към контрол на своите естествени потребности, придобива широк размах и може да доведе до психосоматична патология (рисунка № 25).

На рисунката 7-годишната Даша се стреми към идентификация с баща си, за което говорят сходните пози на тялото (момиченцето и татко й седят на столове), намират се един до друг и въобще двете фигури са идентични, с изключение на размера.  Даша силно ревнува татко си от своята по-малка сестричка и умишлено я отстранява в отделна стая, като я поставя на легло.

Значимостта и стремежът към темата за емоционалната топлина и любов се проявява в многобройните лампи, а металните декоративни решетки върху тях показват, че всички чувства се ограничават и контролират от многобройни преградни стени между  членовете на семейството. Детето определено носи анален характер  (тези области в рисунката са ясно подчертани и видими) и се опитва да контролира всичко, което се случва с нея.  В живота обаче има ситуации, които е трудно да бъдат „преглътнати“, а в дадения случай при детето след постъпване в първи клас се появяват сериозни проблеми със стомашно-чревния тракт.

image
„Подрастващ на границата на нервния срив“ – така може да бъде определен смисъла на рисунка № 26.

Саша, на 14г., възпитаван от самотна майка, която по време на предварителната беседа споделя, че детето е било неочаквано, непланирано и нежелано.  Хиперпротектираща, отхвърляща, хладна, жестока (на рисунката, кълцаща месо със сатър) майка, се грижи чисто формално за сина си: хранене, обличане, но не му дава най-главното за него – емоционално приемане.

Действието се развива в кухнята, факт, който вече говори за възможни нарушения на емоционалното взаимодействие, тъй като приготвянето и храненето символизират удовлетворяване на потребностите от любов и приемане. За неблагополучните семейни отношения свидетелства позата и графичното изпълнение на майката – обърната с гръб, тревожно щрихована фигура и кухнята с голям хладилник (потребност от храна – любов), врящ чайник и огромна лампа на тавана (недостиг на емоционална топлота).

Вакуумът от чувства в семейството символично се попълва от детето, чрез включването на двата домашни любимци (куче и папагал), които са почти „залепени“ за едната фигура. Много силен (крещящ) е факта, че фигурата на седящото до масата дете е обозначена като „непознат“ – там не е поставен собствения Аз. В случая „непознатият“ представя хранещ се човек, а отсъствието на собствено изображение подчертава семейната дезинтеграция и говори за нуждата на детето от близък и разбиращ го човек. 

image

Х-синдром (Дъската за гладене)  

Синдромът на „Дъската за гладене“  или Х-синдромът се среща в рисунките във вид на кръстообразни или Х-образни конфигурации на предмети, фигури, модели, кръстосани щрихования. Децата и подрастващите, които изпитват остра потребност от любов и топлота, могат да предприемат опити за интензивен контрол над своите импулси, които често включват сферата на сексуалните преживявания

На рисунка № 27, изпълнена от 7-годишната Лиза, нагледно илюстрира синдрома.

В рисунката е отразена конкуренцията с майката за привързаността към бащата и свързаните с това амбивалентни чувства. Слънцето над бащината глава и огромната фалическа строителна ръчна количка, насочени право в лицето на дъщерята, символизират натрупани едипови страсти. Отношението към майката може да се определи като амбивалентно – въпреки опитите да контролира своите чувства (кръстосаните крака на дъската за гладене), при цялото си съперничество с майката, момичето все пак я обича (включената ютия, като символ на топлота),

image

Преживявания, свързани с физиологично пренастройване в юношеството, намират отражение в рисунка № 28, изпълнена от 12-годишната Валя.

Девойката изпитва значителни трудности при приемане на своята полова роля и женска сексуалност. Половото съзряване предизвиква повишена загриженост и внимание към собственото тяло, които понякога могат да придобият обсесивен характер.  Момичето буквално е фиксирано в телесните си преживявания и се опитва да контролира сексуалните импулси на организма – проектирани в рисунката чрез щриховка на роклята и чорапите.

image

Темата за контрола над сексуалните импулси е отразена и на рисунка № 29, на която е проектирана хормоналната буря и юношеската хиперсексуалност на 14-годишниата Романа. При нея активираното либидо реанимира Едиповия комплекс, за което свидетелства огънят на газовата печка, на която майката приготвя вечеря.

Специално внимание заслужават кръстообразното щриховане върху майчината престилка, прикриваща тази област на тялото. Амбивалентността на чувствата към бащата се проявява в светлината, излъчвана от телевизора и тревожно щрихования фотьойл.

Освен това, бащата на Романа е обърнат с гръб към майката у притежава в ръката си фалическия пулт за дистанционно управление. За сексуалната фиксираност на момичето говори също щрихованата ученическа маса с намиращите се върху нея фалически сексуален източник – настолна лампа. Кръстообразно щрихованата маса, прикриваща долната част от тялото на Романа се явява маска-прикритие за контрол на преживявания, свързани с мастурбация.

Развихрилото се либидо е насочено и спрямо очевидно съблазнителната приятелка на по-големия брат, но и тук сексуалните импулси се намират под контрола на безмилостното око на  Суперегото – отново е налична контролирана щриховка върху роклята и Х-образна маркировка върху дамската чанта, падаща върху бедрото на девойката.

image
Депресия в рисунката

Депресията е болезнено състояние, характеризиращо се основно с значим спад на емоционалния фон, ограничен двигателен тонус и редица физиологични промени. Външно могат да се наблюдават обща пасивност, апатия, вялост, които обикновено се съчетават с потиснато настроение.  Разбира се, не бива да се забравя, че симптоматиката може да се маскира и да няма ярко изразен характер, като това зависи от особеностите на личността и нивото на осъзнаване на самото състояние. Освен това, върху степента на изразеност на симптомите зависи степента на тежест и вида на самата депресия.

Съществуват множество видове депресия, всяка от които има индивидуална симптоматична „картина“. Настоящият текст няма за цел да описва депресивните състояния, тъй като такава информация може да бъде намерена във всеки учебник по  психология и психиатрия. В случая се има предвид факта, че принципно непосредствената диагностика на депресията е сложна и многостранна и именно по тази причина рисунъчните методи са подходящ инструмент  за подкрепа на диагностичната база за установяване на депресивни състояния.

За наличието на депресия в рисунъчните тестове могат да свидетелстват следните маркери: слаб натиск на молива върху хартията; прекъснати и тънки линии; лошо разработени (конструирани) фигури или фигури с неестествено малки размери; разполагане на композицията в лявата част на листа; статичност на фигурите.

Загрижеността на детето за болезненото състояние (соматично или психическо) на близък роднина (значим човек) свидетелства „водната тема“ в рисунката. Присъствието на вода в рисунката (дъжд, езеро, басейн, локви и пр.) в повечето случаи отразява депресивни преживявания.

Поставянето на фигурата на изследваното лице във водна среда (много често чрез изобразяване на водна стихия), говори за регресивни тенденции на защитните механизми, под формата на стремеж за връщане в плаващото дородово състояние.

Трябва да се отбележи още, че връзката в рисунката на депресията и водата показва по-скоро преживяване на реактивна депресия, присъствие на афективни реакции, свързани със значимо за детето събитие (болест на родител, родител в затвора, родител в депресия и др.).

Хронично преживяване на потиснато настроение по отношение член на семейството, може да бъде проектирано чрез изобразяване на спящи или лежащи върху легло фигури. Ескизните линии и обилното щриховане са маркери за опити за контрол върху собствената интензивна тревожност.

 На рисунка № 30, 11-годишният Саша проектира личната си неадекватност и фрустрираност.

Неотдавна семейството се е преместило от Казахстан в Московска област и момчето е постъпило в ново училище. Проблемите на адаптацията към новия приятелски кръг и неуспехите в учебната дейност, много скоро отключили при Саша депресивна симптоматика.

Ескизните и неуверени линии нагледно показват тревожността на момчето. Особено внимание заслужават ръцете на  детето (сферата на постиженията и социалната адаптация), които той мие под крана на чешмата (депресивен маркер).   Сюжетът на картината може да бъде тълкуван по следния начин: „Родителите няма да позволят на сина си да яде, докато не си измие ръцете“, т.е. „той няма да получи родителска любов, докато не успее в обучението си.“

Хроничните неуспехи в училище и острата, но в същото време контролирана потребност от родителско приемане (ясно открояващата се лампа на тавана) се изразяват в пониженото настроение на Саша, което е и причината родителите да се обърнат към психолог.

image

Темата за водата и депресията е представена изчерпателно в рисунка № 31.

Никита, 14-годишен тийнейджър се намира в ситуация на развод на родителите. В резултат на семейните конфликти, свързани с напускане на семейството от бащата, майката изпада в депресия.  Майката лежи (астения, пасивност) на слънце (потребност от любов) пред водоема (темата за депресията и водата).  Детето обича своята майка (слънце, Х-образните крачета на шезлонга) и е загрижено за нейното самочувствие (натрапливите мисли и опасения са проектирани чрез снопчетата тревата, осеяни между майката и детето).

Играта на бащата с детето на федербал не така безобидна (изобразената сила, с която бащата удря ракетата). Тя се възприема като опит за противопоставяне на бащата и в защита на майката от него (фигурата на сина, отговарящ на удара, насочен към майката).

Дефицитът на родителска любов се проявява в изобразената горяща скара и импровизираната маса за хранене.

image

Фобии

Фобиите са натрапливи състояния на страх, имащ предметен характер, като често се съчетават с различни психоемоционални разстройства, неврози, психопатии.  Характерна черта на фобиите е субективното състояние на панически страх при ситуации, които не носят обективно заплашителен характер.  Съществуват множество фобии, като най-често се класифицират по обектите, предизвикващи страх.

Източниците и съдържанието на страховете значително се различават. Не всеки страх има постоянна патологична реакция. Например, възрастовите страхове обикновено носят непатологичен характер. Страхът от тъмнината при малките деца практически се преодолява с порастването и не води до устойчиви фобични реакции. Има обаче и други типове фобии, например тези, чийто възникване има психогенен характер, т.е. внезапната силна уплаха може да предизвика крайна паническа реакция всеки път, когато възникне подобна ситуация през целия живот.

Съществуват и фобии, „отглеждани“ в семейството. Именно този вид фобия често намират ясно отражение в рисунките. Това се дължи на постоянството и силата на афективната реакция при даденото разстройство.

В проективните рисунки като най-ярки детайли, свидетелстващи за наличие на натрапчиви състояния, свързани със страхове и опасения, следва да се приемат повтарящите се елементи.  Изобразяването на еднакви и многобройни елементи (звезди, цветя, прозорци, тухли, снежинки, кръстове и др.), често са показател за опитите за контрол върху натрапчивите мисли и фиксацията в тези преживявания.

Подобно повторение на елементите обаче трябва да бъде ясно разграничавано от персеверациите с недоразвитост на предните дялове на мозъка, а също при ригиден тип личност, склонна към инертност, вискозност и застойност.

Освен това, при диагностика на страховете е необходимо да се отчитат половите различия. Така например, при момичетата и девойките във всички възрастови групи склонността към преживяване чувство за страх е изразена значително в по-голяма степен, отколкото при момчетата и юношите.  За девойките в горните класове социалната среда е много по-наситена с емоционални събития, имащи стресогенно значение, отколкото при момчетата. Емоционалното отношение към потенциалните източници на отрицателни емоции при юношите и девойките също е различно.  За юношите е много по-значимо отношението към групата, към своето самочувствие, към родителите, а за девойките – оценките в учебната работа и изпитите.

Освен че изпитват много повече страхове, при момичетата тези страхове са и свързани помежду си, т.е. в голяма степен те си влияят взаимно, както в доучилищна, така и в училищна възраст. Страховете при момичетата са по-силно свързани с формиращата се структура на личността и преди всичко с емоционалната сфера. Най-интензивна е връзката и взаимодействието между страховете в периода  3-5 годишна възраст. В тази възраст страховете могат да бъдат преплетени един в друг и да създадат трайна психологична структура на постоянно безпокойство, напрегнатост и напрежение.

Седемгодишният Денис изпитва натрапчив страх, че цялото му семейство ще умре (рисунка №32). Този тип опасения и натрапчиви мисли се потвърждава от „звездната“ пижама на момчето.

Проведената беседа с родителите и момчето разкрива специалното значение на тази рисунка. Работата е там, че Денис се намира на върха на Едиповия комплекс и в тази фаза то става случаен свидетел на сексуални сцени между родителите, като скоро след това се появяват обсесивни страхове за живота им.

На рисунката майката и таткото са изобразени в едно легло, като любовното ложе е изобилно щриховано и притежава символични по форма вертикално разположени ребра. По-малката сестра на Денис спи (сестрата е с ограничена активност) в съседната стая. Смисълът на това разделяне в отделни стаи се крие в конкуренцията и завистта към по-малкото и по-обичано дете.

Себе си Денис изобразява в момент на миене  на зъбите преди лягане.  Символиката на банята, в която се намира Денис (четка за зъби, чешма, вода, кръстообразната щриховка на вратата), показва поражението на момчето в борбата за внимание на майка му. Майката го е „предала“ и е останала да спи с бащата в съседната стая (той сам е видял това), а на него му остава единствено да контролира (дългата шия) своите телесни импулси (пижамата), изпитвайки реактивно трансформирано чувство за вина за пожеланата смърт  на родителите и преживяването на натрапчиви опасения по повод противоречивостта на своите чувства.

image

Съвсем естествено, проведеният анализ на рисунката не може да претендира за пълно разкриване и описание на всички теми и синдроми, срещащи се в кинетичните рисунки на семейството. В този текст ние се опитахме да покажем само най-честите  примери за анализ на психологични трудности и проблеми при децата.

Представеният стил на рисуване, начин за разбиране и интерпретация на рисунките отчитат особеностите на психосексуалното развитие на детето, оперират с елементи на психоаналитичния понятиен апарат и разбира се, не могат да бъдат напълно еднозначни за всички рисунки.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1.Белопольская H.Л. Половозрастная идентификация. Методика исследования детского самосознания. М.: Когито-Центр, 1998.

2.Берне P.C., Кауфман С.Х. Кинетический рисунок семьи: введение в понимание детей через кинетические рисунки семьи. М.: Смысл, 2000.

3.Васильченко Г.С. Справочник по сексопатологии. М., 1990.

4.Венгер А.Л. Психологические рисуночные тесты: иллюстрированное руководство. М.: ВЛАДОС-ПРЕСС, 2002.

5.Дворянчиков Н.В., Носов С.С. Половозрастные и полотипические особенности механизмов психологических защит//Вестник Санкт-Петербургского университета. Серия 6. 2007. Вып. 4. С. 261–266.

6.Догадина М.А. Особенности психосексуального развития малолетних и несовершеннолетних потерпевших – жертв сексуального насилия: дис. канд. мед. наук. М., 1998.

7.Кулагина И.Ю. Возрастная психология. М.: Изд-во УРАО, 1999.

8.Легенды и сказания Древней Греции и Древнего Рима / Сост. A.A. Нейхардт. М.: Правда, 1987.

9.Лейбин В. Психоанализ: учебник. СПб.: Питер, 2002.

10.Маховер К. Проективный рисунок человека. М., 1996.

11.Носов С.С. Методические проблемы изучения половой идентичности ребёнка // Материалы международной научно-практической конференции «Семья XXI века». Калининград, 2004. С. 344–346.

12.Носов С.С., Копылова Л.П. Особенности полового самосознания старшеклассниц и склонность к депрессии // Вопросы психического здоровья детей и подростков. 2004. № 2. С. 77–80.

13.Свистунова Е.В. Изучение личности подростка методом рисуночного теста: учеб. – метод. пособие. М., 2002.

14.Соколова Е.Т. Проективные методы исследования личности. М., 1980.

15.Хьелл Л., Зиглер Д. Теории личности. СПб.: Питер, 1999.

16.Эрик Г. Эриксон. Детство и общество. СПб., 2000.

17.Янг Р.М. Эдипов комплекс. М.: Проспект, 2002.

Източник: http://www.koob.ru/nosov_s/sexual_identification

                                                                                  

Превод от руски, К. Кунчев

 

25.04.2019г.

 

  


Категория: Други
Прочетен: 1579 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                    втора част

                                                      (Сергей Сергеевич Носов)

image

5. ИЛЮСТРАЦИИ ОТ ПРАКТИКАТА НА НЯКОИ ОСНОВНИ ТЕМИ,  ПРИ ПРИЛАГАНЕ МЕТОДИКАТА „КИНЕТИЧНА РИСУНКА НА СЕМЕЙСТВОТО“.

 

Този раздел включва анализи на някои от най-често срещаните конфликтни теми при прилагане на методиката. За удобство на изложението и простота на възприятието, дадените примери са съпроводени с илюстрации на детски рисунки и коментари към тях.  Считаме, че по този начин читателят получава възможност да анализира рисунките заедно с автора, т.е. да види и да почувства това, на което ние обръщаме внимание или да отбележи за себе си най-дискусионните моменти в тези интерпретации.

Проблеми и особености при половата идентификация при момчетата.

Здравите вътрешно-семейни отношения са залог за успешна полова идентификация на детето. Като се започне от раждането, процесът на идентификация протича непрекъснато, като е съпроводен с изостряне и актуализация на преживяванията през кризисните етапи в развитието на детето.  Напълно естествено разбира се е, че успешното преминаване и усвояване на всяко ново възрастово идентификационно пространство пряко зависи от адекватността на преминаване и преодоляване на предшестващият го етап на психосоциално развитие и усвояването на аспектите на половото самосъзнание.

Идентификационния процес при момчетата често протича много по-бурно, започвайки малко по-късно и завършвайки по-рано от момичетата. Синовете обикновено идентифицират себе си със своите бащи, с по-големите си братя, т.е. с по-възрастните, по-силните и мъжествени членове на семейството от мъжки пол.  Те утвърждават своята мъжественост, но продължават да отстояват и своята любов към майката, развивайки конкурентна борба с другите мъже за нейното разположение.

На възрастта от три до шест години подобни амбивалентни чувства към своите  родителите се наричат Едипов комплекс, който съществува от векове и присъства дори при животните. При наличието на хармонични вътрешно-семейни отношения момчето успешно преодолява този етап, като установява своята лична полова идентификация.  По-късно то навлиза в един нов и относително спокоен латентен период, в който натрупва и усвоява патерни, еталони и стереотипи на полови роли.

Качеството на процеса на идентификация се определя от наложения стил на семейни отношения, от личностните особености на родителите и дори от броя и пола на възпитаващите го лица.  Конфликтите и изкривяванията във възпитателния процес в този критичен етап не отшумяват и са способни да се реанимират по-късно в подрастваща възраст.

 

Недиференцираност

Рисунка № 1 е изпълнена от 13-годишният Олег. Тя илюстрира обща инфантилност и задръжки в психосоциалното развитие. В случая инфантилизмът носи психофизичен характер. Паралелно с особеностите в емоционалната сфера, изследваното лице се отличава с нисък ръст, демонстрира грациозни движения и забавен темп на полово съзряване.

Веднага може да се забележи, че фигурите на рисунката са примитивни, статични, лошо разработени, което потвърждава едно невисоко интелектуално ниво на развитие.  Налице е задръжка в идентификационния процес – по рисунката е невъзможно да се определи, кой е мъж и кой е жена (дори липсват съвсем формални признаци за пол – прическа, облекло).  Пита се: С кого от членовете на семейството се идентифицира изследваното лице?  Отговорът може да бъде открит, ако се вгледаме в краката на фигурите.

Проблемът с маскулинността (мъжествеността) при детето се проследява и при заниманията на членовете на семейството. Бащата е зает с традиционно „мъжка“ дейност – той пуши цигара, заема доминиращо място в семейството и именно той притежава фалическата цигара. С бащиния обект за идентификация момчето се намира в напрегнати отношения – фигурата му е нарисувана последна и е най-отдалечена от детето.  Братът гледа телевизия – дейност, която често децата определят за мъжко занимание. Условната близост до майката е очевидна по степента на близост и по заниманията: „Мама готви, а аз й помагам – сипвам чай“.

image

Проблем с половата неидентифицираност се наблюдава и на рисунка № 2, но тук тя носи по-различен характер.

Хиперактивният Костя, на 5г., доста ясно е отразил своите преживявания в рисунката. Родителите отиват до магазина да пазаруват, но не са взели със себе си момчето. В реалния живот семейството се раздира от конфликти, свързани с опасност от предстоящ развод. Неустойчивостта на ситуацията е изобразена чрез наличието на една непрекъсната „здрава“ опора (линията на земята) и изобилието на цветя върху нея (фиксираност на преживяванията върху нестабилността; наличие на потребност от устойчивост и сигурност). В рисунката всичко е неустойчиво и нестабилно: фигурите са наклонени и колебливи; времето е противоречиво (облаци, дъжд, слънце, вятър).  Неустойчивостта символично се отразява и в емоциите и поведението на детето – в детската градина са започнали да се оплакват от неговата „палавост“ (хиперактивност).

Детето е с амбивалентно отношение към родителите (проблемите в семейството) – то ги обича, защитава ги с чадъри от слънчевите лъчи (семейните неблагополучия), но също и страда от родителските скандали – то не е сред мама и татко.  Развиващата се стихия в семейството задържа нормалното протичане на идентификационния процес.

image

Страх от кастрация.

Едиповият комплекс подчертано е изразен на рисунка № 3, изготвена от 7-годишно момче. Несъзнаваният страх от бащата и любовта към майката се отразяват в сцена „на вилата“, където майката мие чиниите, а синът и бащата режат дърво. Тук детето влиза в противоборство с бащата, който притежава режещият инструмент (трион). Синът защитава майката от бащините претенции: той рисува „планина от чинии“ пред майката, като я защитава от надвисналият над тях символичен кран; изправя се сам пред бащата, преграждайки пътя му към майката. Главите и телата на всички фигури са почти еднакви, като са съединени със специфично дълги шии, които свидетелстват и подчертават интензивен контрол върху телесните несъзнавани импулси.

При цялата тази зрелищност и опасност на конкурентната борба, все пак идентификацията при момчето е в посока заплашителният, но силен баща. В потвърждение на това може да се отбележи следното: синът и бащата са обърнати с лице един към друг, техните лица са нарисувани (очи, нос, уста), те взаимодействат един с друг – режат, бащата е изобразен преди майката.

Тук половата идентификация се установява в едно жестоко конкурентно противоборство, но е адекватна.

image

Идентификация със сила.

Проявата на съперничество, конкурентна борба, контрол върху майката и семейната ситуация, потребността и желанието за сила, и превъзходство се отразяват в рисунките на момчетата, притежаващи обекти на сила, мощ, власт, господство.

Предмет на силата може да бъде всяко оръжие или техника (автомобил, мотоциклет, ракета, кораб и пр.), спортно снаряжение, заплашителни животни. По този начин на рисунка № 4 е изобразено съперничеството на шестгодишния Паша със своя баща. В детската градина момчето било най-високо и най-едро, темпът на физическото му развитие се развивал ускорено. Независимо от това, възпитателите често се оплаквали от липсата му на самостоятелност, ранимост, плачливост и мудност. Родителите споделили, че синът им често бил обиждан от другите деца и се връщал вкъщи разплакан. 

На рисунката детето представя себе си чрез огромна фигура, която обилно е обсипана с предмети, символизиращи сила и мъжественост.  Присъствието на „военна фуражка на командир“, „военен флаг“, кобур, оръжия в двете ръце и дори полов член, който е отделен от тялото с подчертано удебелена линия (колан).  Момчето има амбивалентни чувства към баща си: зависимо е от него (изобилие от копчета) и в същото време насочва пистолета към баща си в областта на слабините, като по този начин се опитва да избегне заплахата от кастрация, да придобие желаните мъжки качества и да компенсира липсата на сила.

image

Интересно решение на проблема за идентификацията чрез сила е изобразено в рисунката на 14-годишния Серьожа (рисунка № 5).

Контролът за майката, идваща от магазина с покупки (продукти – храна – любов), се установява чрез блокиране на бащата, разположен във фотьойла. Пътят на бащата (достъпът до майката) е преграден от телевизора и фотьойла, ограничаващ движението му. Самият Серьожа е мобилен, представен в динамика и е обут с големи (тежки) военни обувки. Бащата притежава пулта за дистанционно управление (символ на мъжката сила), но детето разполага с по-големи възможности – в ръце  те си държи голямо, силно куче, което буквално се тресе от ярост. Силното и гладно куче (ориентирано към майката) се явява много подходящо животно (силен маркер) за завоюване на малкото коте (женски символ) или торбата с продукти (майчината любов и внимание).

image

Хиперролева идентификация.  

Доста често едиповите преживявания могат да се реанимират в подрастваща възраст и да се проявят чрез изблици на девиантност в поведението, което се явява компенсация за ощетената маскулинност.

Рисунка № 6 е направена от 13-годишният Миша, който е изпратен за консултиране по заявка на учителите и неговите родители. Миша е със реден ръст, червеникава (рижа) коса, с лунички по лицето, невзрачен, отличаващ се с тихо и миролюбиво поведение, често попада в нелепи ситуации, обект на подигравки и издевателства от страна на съучениците, потиснат с неадекватно ниско самочувствие (комплекс за малоценност) – внезапно и рязко се променя. Момчето станало конфликтно, провокиращо, свързало се с деликвентни по-големи ученици, започнало да нагрубява учителите, дори е посетило училището в нетрезво състояние.

Именно такова компенсаторно хипермаскулинно поведение е изобразено на кинетичната рисунка на семейството.  Заплахата за кастрация извира буквално от всяка родителска фигура.  Бащата, който служи в ОМОН[1] (специалните сили в МВР) е изобразен на рисунката с граната и автомат в ръце. Освен че автоматът стреля, проектилите на куршумите са насочени право към голото, но хиперкомпенсирано мускулесто тяло на сина. Суровият и фрустриращ баща се явява заплаха за сина, който нито по физически, нито по психологични показатели е достоен за такава мъжка работа („Излез с вдигнати ръце!“), а това означава, че синът не покрива бащините очаквания.

Потребността от майчина любов не намира удовлетворение: майката реже храна (фрустрира, възпрепятства любовта), а момчето е ориентирано и буквално се взира в острието на насочения към него огромен кухненски нож. 

Нежните чувства на детето към родителите не са удовлетворени, потребността от афилиация[2] е незадоволена, тъй като то не съответства на изискванията, не отговаря на бащиния модел, достигането до който би му позволило достъп до майчината любов. По тази причина подрастващият е отделен от семейството, игнорира и се опитва да не чува родителските послания (слуша високо музика; поставил е слушалки на ушите си; намира се в друга стая; на рисунката пред детето е изобразен компютър, който символизира външния свят – в живота това е групата за девиантни постъпки, към която принадлежи), еманципира се от родителското влияние (признаци за деликвентност – бутилка с алкохол, цигари) и компенсира дефицитите чрез самоутвърждаване на улицата.

В дадения случай, половата идентификация и хипертрофираните аспекти на полово-ролевото поведение не се усвояват в семейството. Негативната идентичност се утвърждава навън, като на рисунката компютъра („живот на улицата“) закрива изцяло краката на момчето.


[1] Бел. на прев. ОМОН – Мобилен отряд със специално предназначение https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%9C%D0%9E%D0%9D

[2] Бел. на прев. Афилиативна потребност – определен клас социално взаимодействие между хората, имащо ежедневен и същевременно фундаментален характер.  Основно съдържание на афилиацията е общуването с хората  (вкл. непознати или малко познати), които носят удовлетворение, удоволствие и обогатяват общуващите страни.  Целите на човек, стремящ се към афилиация са насочени ако не към търсене на любов от страна на  партньора, то поне приемане, разбиране, приятелска подкрепа и симпатия (Хекхаузен X., 1986). Според Артур Александрович Реан, афилиативна потребност е нуждата от общуване, от емоционални контакти, стремеж да бъдеш сред другите хора.

 

image

Хомосексуални преживявания.

Особеностите на семейните ситуации до голяма степен определят половата идентичност, половата роля и сексуалната ориентация.

Рисунка № 7 е направена от момче, изпитващо съмнения в собствената си полова идентичност, измъчвано от хомосексуални преживявания.  В случая особеностите на семейната система се изразяват в това, че още от раждането си детето не е имало пред себе си бащин и мъжки обект за идентификация, а е отглеждано само от жени (баба, по-голяма сестра, майка).

Рисунката е извънредно демонстративна, като  всички членове на семейството наподобяват по-скоро зомбита, отколкото живи хора. Изкривените, вълнообразни контури на телата, празните очи, съвсем оскъдното и по-скоро намек за облекло, свидетелстват за тревожност и емоционална неустойчивост.

Главни персонажи са бабата и по-голямата сестра, които се конкурират (съперничат си, играейки футбол), а майката е отделена, пие чай и по всичко личи, че не взима особено участие в живота на семейството.

Себе си детето изобразява в профил, седящо върху тоалетна чиния.  Хомосексуалните преживявания ясно са отразени в аналната област на фигурата. Когато изследваният рисува линията, отделяща областта на бедрата от тоалетната седалка, в резултат на силен натиск, чупи върхът на молива – усиленото емоционално напрежение се проектира върху хартията.

Интензивната щриховка на самата тоалетна чиния зад гърба на момчето е свързана с тревожност, натрапливи интереси към дадената сфера и опити за контрол върху влеченията.

image

Проблеми и особености при половата идентификация при момичетата.

Според Фройд, едиповият комплекс при момичетата се проявява в стремеж да станат „щерката на татко“ и да се конкурират с майката в женствеността си. Ако към този обект на идентификация се натрупа извънредна амбивалентност, тогава може да се наблюдава невротичен конфликт и трудности при интериоризацията на половите роли.

Тихият и спокоен ход на латентния период, свързан с усвояването на женската полова роля, през който момичетата приличат на „куклички“, „чаровници“ и „сладурчета“, рязко се променя в пубертетната криза. Физиологичното съзряване актуализира идентификационния процес и усилва конкурентните преживявания, свързани с приемането на женската роля на възрастните. Особеностите при приемането на половата роля в голяма степен се определят от взаимодействието между момичето и другите жени в семейството (майката, бабата, сестрите).

Синдром на Пепеляшка.  

На рисунка № 8 може да се види триумфа на женствеността. Осемгодишната Ира е изобразила себе си като идеализирана красавица, притежаваща всички формални атрибути  на своя пол (прическа, мигли, големи очи, плътни устни, обици, пола, диадема). Придобиването (усвояването) на женствеността позволява на момичето само за един миг да се „извиси“ над своите невзрачни съперници и да застане до бащата. По-малката сестра е блокирана в фотьойла, завита е с одеяло и е отделена от бащата с ваза цветя.

За проекция на ревността в отношенията между бащата и майката служи кръстообразно щрихована топка.  Натрапливите и интензивни опити за контрол върху своите преживявания, предизвикани във взаимоотношенията с всички членове на семейството, са проектирани чрез символични кръстообразни маркировки върху дрехите им. От всички фигури, изображението на момичето е най-женствената фигура в рисунката.  За това свидетелства дори облеклото: Ира носи традиционно женска пола, а майката и сестрата – панталони.  Нестабилността в позицията на Ира е подчертана от „плоха“, разделяща (разцепваща) полата, а тревожността, от гъсто разположената щриховка („реснички“) в областта на краката.  

image

„Татина щерка“

Седемгодишната Уляна, както е видно от рисунка № 9, желае да бъде „щерката на татко“ и вече е успяла да се домогне до определени успехи. Момиченцето е изобразило себе си като играеща с татко си на леглото, като в случая следва да се обърне внимание на краката на бащата, които са изобразени символично по такъв начин, че за особеностите на тази игра може само да се правят хипотези.

Образът на полилея (потребността от любов) в стаята, в която спи майката, само подчертава амбивалентното отношение към нея. Като цяло, спящата в отделна стая майка по никакъв начин не пречи на играта между таткото и неговата дъщеря, над които също е изобразен символът на любовта (полилей).

image

На рисунка № 10 Електра е показана много по-изискано, загадъчно и завоалирано. Момичето изцяло е копие на майка си и в нищо не й отстъпва по женственост. Централна тема на рисунката е съперничеството между момичето и майката, като наградата за победителя са чантите с продукти (любовта), с които пристига бащата. От рисунката е видно, че мъжът в този сюжет се намира в разцепено състояние, скован, замръзнал, разделен като Буриданово магаре[1] между майката и дъщерята. И двете дами обаче са еднакво привлекателни. Коя ще избере той?  Очевидно момичето разрешава този конфликт в своя полза. Майката е заета с домакински грижи (мие домакински съдове) – занятие, което е достатъчно депресиращо и скучно, а обърната с гръб, тя не може да види как се гледат бащата и дъщерята. Освен това,  момиченцето играе с котенце, а протягайки ръце напред тя показва символичното животно на баща си, предлагайки му своята женска привлекателност.


[1] Бел. на прев.

 

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5

image

Трудности при идентификацията с майката.

Има случаи, при които момичето изпитва значителни трудности при идентификацията си с майката и не може да приеме позитивно женската роля на възрастен. Често този проблем се съпровожда с конфликтни отношения в самото семейство, при отсъствие на съпруг, при маскулинна, силна и потискаща майка или обратно, при извънредно женствена майка, представляваща непостижима конкуренция по привлекателност.

В случая с осемгодишната Лара (рисунка № 11) тревожността по отношение на собствената й привлекателност  отключва периоди на депресивно настроение.

Изключително привлекателната, секси, млада майка на Лара е заета със свои интереси и ангажименти (разговаря по телефона) и подрежда личния си живот (в семейството липсва баща).  В домът им често пребивават мъже, като за този факт красноречиво свидетелства фалична символика във вид на дървени дръжки на вратите в стаята на майката – мястото, през което влизат мъжете-посетители. Външно неугледната и не способна да се конкурира с майка си дъщеря е принудена постоянно да седи сама в стаята си, играейки си с котката и подслушвайки мамините разговори в съседната стая. Притесненията и тревогите за своята женска роля, детето нагледно изобразява  чрез огромната котка – символизираща липсата на емоционална топлота и амбивалентните чувства към майката.

image

В някои семейства ролята на отсъстващият баща изцяло се поема от майката, притежаваща мъжественост, сила, стеничен характер. В такива случаи, процесът по усвояване от дъщерята на аспектите маскулинност и феминност, протича в условия на конфликти и противоречия на самоидентичността, които могат да имат негативен вектор.

Кристина, на 14 г. (рисунка № 12), изпитва значителни трудности при приемане на еталоните на полово-ролевото поведение.

Майката на момичето е активистка във феминистка организация, като развива активна пропагандно-агитационна обществена работа и е носител на някои акцентуирани качества: решителност, настойчивост, активност, целеустременост в прокарването и налагането на свръхценните феминистки идеи.  Същевременно тя се явява и жена, а това означава – семеен обект за женска идентификация. Дъщерята конфликтува с майката, напуска дома, не се прибира с дни –  търси своята идентичност.

На рисунката момичето изцяло е закрито, т.е. отрича наличието на женски полови признаци (майката изобразена в профил, е потънала в фотьойл).  Половата идентичност на дъщерята също е размита – гърдите са закрити с ръка, а краката са сгънати под масата. Девойката изпитва потребност от приемане и любов: тя е разположена на масата, там, където човек се храни, пред нея има чиния, но тя е празна – символ на емоционалната студенина и безчувствеността на майката; тогава, вече отхвърлено и нежелано момичето напуска къщата, излиза на улицата и приема девиантен модел на поведение – на рисунката тя пуши цигара.

image

Синдром „Кукла Барби“  

Има случаи, при които момичето се стреми не просто да се идентифицира с майката и да приеме женската полова роля, но издига този стремеж в култ. Упоритостта, маниерността, хипертрофираната (преувеличена) женственост на изобразените фигури обикновено се съчетават с формирани хистероидни особености на характера в реалността.

На рисунка № 13 всичко е красиво: майката, дъщерята, слънцето е очарователно, а плътните, очертани устни на бащата подчертават женствеността му.  Независимо от кинетичния характер на инструкцията, рисунката е напълно статична, въпреки, че петгодишната Вика заявява: „Ние се разхождаме“.

Особено внимание следва да се обърне на ръцете на фигурите, които много наподобяват щипки (клещи) и са несъразмерни с тялото. Демонстративните, театрални черти на характера в съчетание със склонността към фантазьорство и лъжливост, е много вероятно в бъдеще да станат ядро на невротично или личностно разстройство.  Тази хипотеза става още по вероятна при една нереално повишена самооценка и неадекватно високо ниво на претенции, несъответстващи на реалните постижения в училище, които живеят ограничено единствено в сферата на измислиците и фантазиите.

image

Други теми

Сиблингово съперничество.  

Раждането на второто дете в семейството може да се сравни със свалянето на царя от трона, когато „царуващият” и обкръжен от любов и грижа първороден, е принуден да слезе от пиедестала на своето превъзходство.

Конфликтът между братята и сестрите за родителското внимание понякога може да придобие катастрофични размери. Практиката показва, че в спомените на хората за своето детство в семейството много често са съпроводени със сцени на агресия, жестокост, ревност, завист между братя и сестри.  Децата могат открито да заявят чувствата си: да се борят, дразнят, подиграват, присмиват или да ги прикрият, маскирайки ги със защитния механизъм на реактивното образувание (формиране на реакция)[1],  показвайки прекалено възхищение за второто дете. Тази защита за подмяна на „знака“ на чувствата със социално одобряеми по-често се използва от момичетата [5].

Такива преживявания могат разбира се, да възникнат у всяко дете на всяка възраст и пол, в зависимост от редът, по който се появяват в семейството. Съвсем естествено е тези преживявания да се натрупват и оставят отпечатък върху особеностите на психосоциалното развитие, възприятието на своето място в семейството и върху сценария при раждането на децата в собственото семейство вече като възрастни.

Примерът на рисунка № 14 илюстрира случай, при който майката на 6-годишната Вали очаква второто си дете. На рисунката майката е представена как готви (храната е символ на грижа и удовлетворяване на потребността от любов). Момиченцето сервира и подрежда масата (подготвя се да се храни, т.е. да приеме любовта на майката), осъзнавайки, че с идването на второто дете, на нея ще се наложи да се оттегли и направи място. Дори чиниите (приборите), поставени на масата  асоциативно много наподобяват птичи яйца, от които скоро ще трябва да се излюпи пиленце. 

Освен това, следва да се обърне внимание на още три акцента:

-престилката на майката (областта на корема), която проектира детските стремежи за контрол на нарастващата тревожност;

-облаците, които се събират над масата – свидетелство за напрегнато очакване за скорошната поява на малкият брат;

-недостигът на място за бащата – очевиден израз за дисфункционален или формално присъстващ (периферен) в семейството баща.


[1] Бел. на прев. Реактивно образувание (реактивно формирование или формиране на реакция) е психична защита, изразяваща се във видимо преобразуване на негативни чувства в позитивни или обратно, при което защитаващият се ясно осъзнава първоначалната негативна емоция.

 

image

Рисунка № 15 показва негативното отношение на шестгодишният Максим към своята по-малка сестричка.

Синът ревнува и завижда на младенеца (изобразен като значим първи при рисуването), който се намира в „количка“, която прилича повече на земен насип, разположена под лъчите на палещото слънце (символ на родителската любов, която напоследък „огрява“ само и единствено сестрата).

Не е трудно да се досетим каква участ предвижда Максим за второто дете. Първородният не само завижда на новия наследник, но се намира и в кулминацията на едипови преживявания.  За последните свидетелстват доминиращият и висок баща (причислен към „враждебния лагер“) и майката-приятелка, хванала ръката на сина.  Максим се опитва да контролира своите амбивалентни чувства към сестричката и бащата, което се проявява в тревожната щриховка на количката с кръстообразни спици на нейните колела.  

 

Категория: Други
Прочетен: 2226 Коментари: 0 Гласове: 0
            Полова идентификация на детето в кинетична рисунка на семейството

                                                                     първа част

                                                        (Сергей Сергеевич Носов)


image

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Предлагайки на вниманието Ви настоящото пособие (наръчник) за психодиагностика, на първо място е необходимо да определим собствената си позиция по отношение на проективните методи на изследване.

В съвременната психодиагностика има многообразие от различни мнения по отношение на тези методи за изследване.  Проективните рисунъчни тестове носят отпечатъка на клиничната ориентация, те имат психоаналитична основа и са предназначени най-вече за идентифициране  стилът на поведение, несъзнаваните особености на личността и нейното реагиране при конфликтни ситуации.  Ние разглеждаме като значими конфликтни кризисни ситуации в онтогенезата на детето, периодите на финализиране етапите на психосоциално развитие – половата идентификация на 6 годишна възраст и половата роля на 13 години. Тези възрастови рамки разбира се могат да варират в зависимост както от биологичните, така и от социално-психичните особености на индивида и обкръжаващата го среда.

Когато се разглеждат проблемите на психосексуалното развитие на шестгодишната възраст и семейната ситуация в контекста на проективните методики, е невъзможно да се заобиколи една базова позиция на класическата психоанализа, тази за Едиповия комплекс. В настоящия текст се опитваме много внимателно да докоснем тази проблематика, като не проникваме прекалено дълбоко в психоанализа, а разглеждаме този период от живота на детето като нормален и необходим етап от психосоциалното му развитие, който в голяма степен предопределя особеностите в развитието на Аз-концепцията.  Посоченият период има принципно голямо значение за личността и в частност, за половото самосъзнание – адекватната идентификация и усвояването на половите роли.

В пособието е представен реален практически опит от работа с деца от детски градини и средни училища. Съдържанието на книгата осветлява въпроси на психологията на пола, базирани на проведени от нас активни изследвания именно в тази област. Изборът за прилагане именно на методиката кинетична рисунка на семейството е мотивиран от няколко причини.  

Рисуването е преди всичко дейност, която децата правят много по-лесно, отколкото да разсъждават разгърнато и причинно-следствено върху своите проблеми.  Детето много по-истински изразява себе си първо чрез действие, а едва след това чрез думи.  Рисунъчните тестове принципно са леки, елементарни и не пораждат излишна съпротива от страна на детето, но същевременно са и извънредно информативни.  Рисунката разкрива не само особеностите на самосъзнанието, но и общата ситуация в развитието на детето (особеностите в интелектуалната, емоционалната, моторната, формално-динамичната, социалната сфери).

При умела работа с теста и адекватна интерпретация на изобразеното, рисунката дава такава информация, която излиза от обхвата на съзнателния контрол на изследваното лице. Рисуването и задължителната последваща беседа след него освобождават пространство и способстват за установяване на близък контакт, които са необходимо условие за по-нататъшна продуктивна психодиагностична и корекционна работа.

Защо кинетична (динамична) рисунка?

Кинетичната рисунка е рисунка на движението, в която изобразените фигури я правят неформална, изпълват я със съдържание, емоционално я оцветяват, обогатяват интервюто по рисунката и способстват за по-точно разбиране на детето. За избор именно на този вариант рисунка на семейството, бяхме подтикнати от известната монография на Robert C. Burns и S. H. Kaufman, Kinetic Family Drawings“ (K-F-D) от 1987г., които предлагат методика с кинетична инструкция, базирайки се на определено разбиране, дадено от Анаксагор от Клазомена[1]: „движението придава единство и системност на това, което преди е било смесица от инертни елементи“ [2]. В по-нататъшната си работа ние се придържаме към стилът на редица американски автори, но  всички представени и описани теми и синдроми са получени от рисунки при изследвания на руски деца.

Защо рисунка на семейството?

Семейството е тази социална среда, в която  преди всичко възниква Едиповият комплекс. То е важен институт за социализацията на детето, в т.ч. и половата социализация. Семейството служи като източник за идентификация на детето, като семейният сценарий често се оказва сценарий на целия по-нататъшен живот, семейството за детето е ако не всичко, то поне твърде много.

Голямо влияние върху особеностите при интерпретацията на рисунките и подходите за анализ имат контактите ни с известни специалисти в тази област; Александър Леонидович Вангер[2], доктор на психологичните науки, Елена Ивановна Морозова[3], кандидат на психологичните науки, Екатерина Владимировна Свистунова[4], кандидат на психологичните науки и редица московски психолози, специалисти в областта на проективните методи за изследване личността на детето.  Техните идеи и професионализъм са пример за изследователска работа за детските психолози и ни помогнаха за създаването на това пособие.

Искаме да изразим отделна благодарност и към всички изследователи, с които ни срещна и събра общата ни работа, за запазване психичното здраве на децата и подрастващите и особено сътрудниците на отдела по изучаване състоянията на риск при функционални психични разстройства при НЦПЗ РАМН – Москва[5], а също и на президента на Асоциацията на детските психиатри и психолози, кандидатът на медицинските науки, лекарят-психиатър, висша категория, Анатолий Алексеевич Северни[6], и водещият специалист в областта на психологията на пола, кандидатът на психологическите науки Николай Викторович Дворянчиков[7].

Изразяваме и специална благодарност към педагогическите колективи в детските градини (в частност, педагог-психолог Д.Ю. Ходарева) и общообразователните училища в гр. Електростал, Московска област[8], в които бяха проведени по-голямата част от изследванията.  Признателни сме за активността на студентите от Московския държавен хуманитарен университет „М.А. Шолохов“, Московския енергетичен институт (МЕИ),   Московски хуманитарен университет (МосГУ) и разбира се на всички деца, автори на рисунките. Всъщност последните се явяват истинските автори на тази книга.

 

1. ОСНОВНИ ПРОЦЕДУРНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА МЕТОДИКАТА.

Особености при провеждане на изследването.  

„Кинетичната рисунка на семейството“ е вариант на методиката „Рисунка на семейството“ („Рисунка на моето семейство“), разработена от Р. Бенсън и С.Кауфман. Оригиналното наименование на методиката е „Kinetic Family Drawing (K-F-D)“ и често се превежда като „Кинетична рисунка на семейството“ или „Динамична рисунка на семейството“.  Счита се, че методиката е напълно достъпна за деца навършили 5г. и разбира се по-големи.

В сравнение с теста „Рисунка на семейството“, тестът „Кинетична рисунка на семейството“ позволява да се получи по-пълна информация  за това, как изследваното лице възприема разпределението на ролите в семейството и какво е основанието от негова гледна точка за това разпределение на ролите на всеки един от членовете. По тази методика децата от 10-12 години и нагоре представят изключително изразителни и информативно наситени рисунки, позволяващи да се разкрият основните конфликтни сфери на взаимоотношения. Същевременно обаче някои изследователи отбелязват, че диагностичната насоченост на допълнителния вариант (кинетичността) е много по-очевидна отколкото основния тест и при определени нагласи изследваното лице може съзнателно да изкриви резултатите.

Въпреки това придаването на динамика на изобразените фигури, премахването на инерцията и статичността от тях значително обогатява рисунката и я правят по-информативна. Не бива да се забравя, че когато се поставя инструкцията при този тест е важно да се помнят някои специфични за него правила:

-проективният тест се прилага винаги съвместно с други методики и се явява допълнителен;

-психологът не може да прави заключение за състоянието на детето само по една рисунка;

-задължително трябва да се проведе беседа с детето както преди задачата, така и след нея;

-методиката се прилага само от специалист, който е подготвен и запознат с нея;

-данните (резултатите) от методиката се интерпретират винаги в контекста на анамнезата, след запознаване със състоянието на изследваното лице от други източници и проведена беседа със самото дете;

-винаги се отчита физическото състояние, самочувствието, настроението и други ситуационни фактори при изпълнение на теста;

-заключението на психолога не е медицинска диагноза; той не поема върху себе си лекарски функции, като трябва да внимава и се предпазва да не попадане в състояние на т. нар. „хипердиагностика“ – той може само да издигне хипотези и да извърши тяхната проверка;

-психологът е длъжен да помни, че не всичко може и е нужно да се споделя с детето или неговите родители, тъй като в това дело специалистът практически  е сам – твърдата, категорична и двусмислена интерпретация може да нанесе значителни психични щети на клиента;

-изключено е добавянето на информация: психологът вижда само това, което е на рисунката; специалистът трябва да не забравя възможността самият той да проектира собствени несъзнавани мисли, преживявания, влечения и др. при интерпретацията;

-психологът не може да прилага методиката спрямо свои близки родственици и познати;

-в проективните тестове е важен не само резултатът, а и самия процес на изпълнение.

Това са само една част от необходимите правила и изисквания при прилагането на методиката.  Те в голяма степен съвпадат с общите етични правила за работа на психолога и са задължителни. Тяхното пренебрегване крие опасност от причиняване на значителни щети на клиента и на самия специалист.

Процедура за провеждане.

Изследването се провежда индивидуално. Изпълнението се предшества от период на запознаване и беседа с детето.  Важно е да се установи спокойна и доброжелателна атмосфера.  Детето трябва да се чувства удобно и комфортно (обърнете внимание на съотношението между ръста на детето от една страна и размерите на стола и масата, от друга).

За рисунката се използва обикновен бял лист формат  А-4, който се разполага с широката част на масата пред изследваното лице. Предлага се обикновен черен молив със средна мекота, който се поставя пред детето на еднакво разстояние от двете ръце (това е важно, с която ръка, лява или дясна детето ще вземе молива) в центъра на листа. Препоръчва се да не се дава гума, тъй като важното е това, което детето рисува веднага (първата му пряка реакция е най-информативна).

Задачата се изпълнява само с този молив. Може да се използват и цветни моливи, но практиката показва, че изборът на цветове усилва стремежът към разкрасяване и намалява спонтанността и експресивността на рисунката.  Нека детето да рисува (съдържателно), без да мисли за украсата на рисунката!

На детето се предлага (инструкция): „Нарисувай всички членове на твоето семейство, включително себе си така, сякаш правите нещо. Важно е всеки един от семейството да прави нещо.“

Желателно е инструкцията да се каже няколко пъти и се попита детето, дали е разбрало задачата и какво точно трябва да прави.

Много често детето веднага може да реагира: „Не мога да рисувам!“ или да попита „Себе си трябва ли да рисувам?“, на което психологът съвсем доброжелателно следва да заяви, че той също не е художник, а самата рисунка нито ще се оценява, нито ще се представя пред другите на изложба. Най-добре е да каже: „Рисувай така, както можеш и рисувай това, което мислиш, че е нужно“.

Времето за работа не е ограничено. Много е важно психологът да не се намесва в процеса на работа и да не го прекъсне рязко. Ако детето в процеса на рисуване в един момент само се откаже или сподели, че нищо не се получава, че не може, то трябва да се успокои, да се стимулира, за да продължи работата. Желателно е специалистът да не е в полезрението на детето. Най-добре е да заеме позиция встрани някъде до детето. Може дори временно да излезе от стаята и периодично да влиза, за да провери работата.  Не се препоръчва да се стои в непосредствена близост до детето, зад него  или на бюрото срещу него.

След като детето с думи и жестове покаже, че е приключило с рисуването, започва най-важната и съществена част на изследването – беседа по рисунката. На първо място трябва да се прояви интерес и се попита, как се чувства детето и трудно ли му е било да се справи със задачата.  След това е важно да се изясни кого е нарисувало (понякога е много трудно да се разбере какво е изобразено на рисунката) и какво правят изобразените фигури, кой на колко години е, а също да се изясни последователността на нарисуваните фигури (кой е бил нарисуван първи, втори и т.н.).

По-нататък разговора може да засегне тема (теми), които психологът счита за диагностично важни (често за опитните психолози още по време на рисуването става ясно кои ще са темите на беседата), както и да се изясни какво е отношението на детето към всеки член на семейството (обикновено това става ясно от заниманието и разположението на всяка фигура спрямо тази на детето, както и от графичното изпълнение). Всички въпроси трябва да се поставят внимателно, да не се допуска прекалена конкретизация тип любопитство (да се избягват отговорите „да/не“), да не се задават директни въпроси и същевременно да се използват както паузи, така и недовършени въпроси.  Във всички случаи изследващият трябва повече да слуша и по-малко да говори.

 

2. ОБЩИ АСПЕКТИ ПРИ ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА. 

След приключване на процедурните моменти (формални, задължителни), психологът преминава към практическата изследователска част. Интерпретацията на получения графичен продукт и разбиранията на детето до голяма степен зависят както от умелото използване на структурните и съдържателни характеристики на рисунката, така също и от аналитичните и интуитивни особености на мисленето на специалиста. По-долу в текста ще се спрем на някои критерии за анализ на кинетичната рисунка на семейството.

 

Стил

Отделяне и интеграция.  

Отделяне. Разделянето на фигурите с вертикални линии, разпределянето на фигурите в различни стаи, „капсулирането“ (поставяне в капсула, плацента, обвивка, отделна стая и т.н.) на фигури, може да се разглежда като опит за чувствена изолация на себе си (другите) от останалите членове. При Едипова ситуация целенасоченото капсулиране на фигурата (например майката), се приема като натрапчив стремеж за „защита“ на майката от бащата и запазването й за себе си.  Като признаци за нарушен емоционален контакт могат да се разглеждат не само присъствието в обвивка или преградата (или стена), но и пространственото отделяне на фигурите една от друга, посредством изобразяването на хората в гръб.

Интеграция. Под интеграция се разбира близко разположение на фигурите една спрямо друга или изобразяването на участие в обща дейност.  Хората, които се държат за ръце получава положителен знак – дружелюбни и миролюбиви взаимоотношения. Възможно е детето съзнателно да демонстрира такава атмосфера в рисунката си, като стремеж за социална желателност или като действителна потребност от такива взаимоотношения. Това не е нищо друго, освен психична защита срещу реална неприятна ситуация и следователно изисква анализ в комбинация с други критерии. Съединяване на фигурите, свръхтесните контакти, включване или пресичане на фигурите една с друга, показва зависимост и симбиоза.

Подчертаване и щриховане.

Подчертаване. Подчертаването (удебеляването, търсенето на опора) на хоризонтални линии, наличието на такива в долната част на листа или под краката на фигурите, обикновено се среща при деца, които изпитват чувство на неувереност или дискомфорт.

Щриховане. Често може да се срещнат случаи, при които традиционната „опора“ може да бъде допълнена от кръстосани или диагонални линии, т.е. щриховане (често децата обясняват такива допълнения като „паркет“, „балатум“, „килим с фигури“). Този тип „контролиращо“ щриховане е свързано с наличието на натрапчиви мисли. Всичко това усилва нестабилността на семейната ситуация.

Като цяло, излишното и обилно щриховане е показател за обща тревожност на изследваното лице.

Изкривяване (изопачаване) и игнориране.  

Изкривяване. Промяна в размерите на фигурите – когато фигурата е увеличена (уголемена), това е свидетелство за отношение на доминиране, на претенции за главна роля в семейството (ако е увеличена фигурата на брат/сестра, това е свързано с ревност в отношенията). Малкото, умаленото изображение се свързва с потиснатост, депресивност, изоставеност. Ако са намалени само фигурите на родителите, това по-скоро говори за тяхното обезценяване, малка значимост в семейството.  Намаляването на фигурите на братя/сестри свидетелства за съперничество и конкурентни отношения, показва ревност.

 Игнориране.  Пропускането и игнорирането на части от тялото в изобразените фигури се свързва с отричане функцията им, а уголемяването на такива части – за фиксираност и натрапчиви мисли за функцията, ролята и значението на тези части.

Игнорирането може да се прояви и в отсъствие от рисунката на самото дете, като признак за неговата отхвърленост. Ако отсъства някой друг член на семейството, то това показва малката значимост на този член за детето и често е съпроводено с негативно отношение към този член.

Възможно е в рисунката да бъдат включени други хора или отделно лице, което практически не е член на семейството. Тогава може да се говори, че детето възприема семейството си като дефицитарно, непълно, погрешно, непълноценно. Въвеждането на такива лица (приятели, съседи, гости) често свидетелства за семейна дезинтеграция,  емоционален глад и за потребност от близки отношения с разбиращ го човек.

Прецизност (точност, старание) и небрежност (повърхностност).  

Прецизност. Прецизното изпълнение на рисунката, извънредното старание и подредеността на детайлите често изразява натрапливи мисли и потребност от структурираност, в други случаи показва тенденция към перфекционализъм; излишното (изобилно) структурираните образи свидетелства за потребност от контрол над заплашителни импулси.

Небрежност. Небрежността често се интерпретира като формализъм при изпълнението на задачата или като импулсивност. Освен това, такива рисунки се срещат в случаите на когнитивни (при различна степен умствено изоставане, задръжки в развитието, хиперактивност) и органични нарушения на мозъчните структури, свързани с ограничения на способностите, при поведенчески разстройства и девиации. Небрежността може да служи за защитен механизъм, например, ако небрежно е изпълнена определена фигура, това е показател за скрита тревога, тенденция към пренебрежение или бягство от емоционален контакт, отсъствие на емоционална привързаност, дистантност в отношенията.

Динамичност и статичност.  

Динамичност. Динамичността в действията е показател за обща енергийна зареденост (енергизираност) на емоционалния фон в семейните взаимоотношения, които могат да бъдат негативни или позитивни. Интензивни движения на самите фигури (например, изобразяване на сила при удар на ракетата (топчето) при федербал (тенис), ритане на топка или изобразяване на вятър), може да свидетелства за съперничество или завист.

Статичност. Независимо от изискването на инструкцията, членовете на семейството да извършват определени дейности, детето може да ги изобрази на листа в напълно статично състояние.  Този вариант се среща  (особено в съчетание с формалност) при липса на контакт между изследваното лице и психолога, при когнитивни дефицити, при „глухи“ психологични защити.  Лишаването от движение на определена фигура косвено говори за нежелание на детето да рисува (да пресъздаде) това, което определен член на семейството обикновено прави (този аспект може да бъде тема за отделна беседа). Допустими са конфликтни отношения, травмиращи преживявания, свързани с този член на семейството.

Формалност и задълбоченост.

Формалност. Формалното изпълнение на рисунката често се съчетава със статичност на фигурите. Този маркер се тълкува като бягство от контакт и отсъствие на мотивация за участие в изследването. Формални, дребни (ситни) и фигури без лица често се изпълняват в условия на дефицит на емоционално общуване, а също при депресирани и шизоидни деца. 

Задълбоченост. Задълбочената (подробна) рисунка свидетелства за добро интелектуално ниво, творчески способности и демонстративност.  Извънредната фиксация при изобразяването на различни предмети (изобилие) се оценява като недостатъчно взаимно разбиране и емоционално общуване в семейството, а голямото количество еднотипни предмети (прозорци, тухли, плочки, шарки, фрагменти и др.) често говори за ригидност, застойност, инертност на психичните процеси, извънредно напрежение, склонност към натрапливи страхове и опасения.

 

Действия

Майката.

-готвене – една от най-често срещаните действия в рисунките на децата и като цяло се оценява позитивно; тълкува се като ангажираност на майката за удовлетворяване потребностите на детето: обикновено това е добрата, любящата майка;

-почистване – елемент на компулсивност и педантичност; такава майка е повече заета да внася блясък и ред в къщата, отколкото с емоционалното общуване с детето; свойствено е за педантичните, претенциозните, протектиращите, ригидните, консервативните родители и тези, които имат големи амбиции за детето си; възможен е авторитарен или емоционално отхвърлящ стил на възпитание;

-измиване на домакински съдове (посуда) – среща се при майки, които са прекалено обременени с домашни задължения; възможна е емоционална изтощеност, умора, депресивност;

-гладене – извънредна въвлеченост във възпитанието; тя полага огромни усилия да моделира детето (да го облече топло); възможна е хиперопека;

-разговор по телефона – оценява се двояко: отвлеченост на майката, самоизолация от процеса на възпитание; потъване в свои проблеми, интереси и занимания; изтощеност на майката от вихъра на семейните проблеми; опит да превключи на друга дейност, без да се съобразява и жертва себе си от суета; възможна е хиперопека във възпитанието на детето;

-шиене (плетене) – среща се при контролиращи, твърди, авторитарни, консервативни, проверяващи и контролиращи майки;

-пране – може да свидетелства както за компулсивност, така и за емоционален глад, дефицит на общуване и внимание, депресивност;

Бащата.

-занимания с домашни дейности – четене на вестник или игра с детето се приема като действие на бащата в норма;

-гледане на телевизия – често се среща при бащи, които изцяло са потънали в/или са уморени от  работата си; принципно се приема за позитивно (особеностите на разположението на бащата във фотьойл и притежаване в ръката на пулт за дистанционно управление на телевизора се интерпретират отделно в друг контекст);

-отива на работа или намира се на работа – отстранен баща (периферен, формален) в семейството; бащата не участва в дейностите на семейството и възпитанието на детето;

-ремонтни дейности в дома – признак за доминиращ, твърд, деспотичен, консервативен, изискващ, „кастриращ“ баща (инструментите и характера на дейността се интерпретират отделно);

 

Други действия на членовете на семейството.

-съперничество – прилагане на сила, участие в конфликт; конкуренция между членовете на семейството (ритане, хвърляне на топка; игра на тенис, федербал и др.); често се рисува от „свръхревниви“ деца;

-рязане (разрязване, разцепване, сечене) – изразява „комплекс на кастрация“, забрани, табу; ограничения, фрустрация, произтичаща от родителите (източници могат да са и двамата родители);

-хранене – потребност от любов, внимание и грижа;

-водни процедури – депресивност или соматична слабост, неспособност; отразява негативни отношения; амбивалентност, страх;

-сън, болест, легнало положение – астения или опит за избавление от заплаха, опасност, фобии;

-хранене на домашни животни или игра с тях – неудовлетворени афилативни потребности, стремеж към покровителстване и любов;

 

Допълнителни критерии.

Полови признаци. 

Децата на 5-6г. (в норма) изобразяват формални признаци за пол (коси, облекло, панделки, диадеми, огърлици, обеци и пр.), като отсъствието на някои от тези признаци може да показва някакво изоставане, инфантилност. При интерпретациите и анализа на половата идентификация следва да се отчитат сходствата или различията на фигурата на детето с родителя от своя или противоположния пол.

Децата над 12г. (в норма) поставят акцент върху половите атрибути на тялото (например, подчертаване на гърдите, очертаване на мускули), които свидетелстват за повишено внимание към аспектите на мъжествеността или женствеността от този период на онтогенеза.

Изобразяването на полов член (в подрастваща възраст, след 12г.) често показва девиантност и негативизъм.  Обратното, пропускането на гениталии и гениталната област, наличие на асексуалност на фигурата, както и прекомерното отделяне (маркиране), са свидетелство за съмнения в половата идентичност или половата роля, за изоставане в психосексуалното развитие, за обсесивни фиксации и страхове.

Особено внимание трябва да се обръща на полово-ролевото разпределение на домашните задължения и дейности (заниманията в рисунката) – кой реално изпълнява традиционните мъжки и женски роли  –  приготвяне на храна, извършване на ремонти, шиене, почистване, миене, пране и пр.).

При децата на 6-7г. е възможно да се наблюдава сериозно присъствие на фалични символи, което е признак за отзвучаване на Едиповият конфликт и отразява завършващ процес на полова самоидентификация.

Месторазположение.  

Основно значение при интерпретацията на разположението на фигурите има пространството (разстоянието), което е останало незапълнено между тях, критерий, който буквално се приема за означаващ дистанциране, както емоционално, така и контактно.  Запълването на цялото пространство на листа се среща при варианти на повишена демонстративност, но може да е показател и за повишена тревожност.

Най-често рисунката се разполага в центъра на листа и фигурите (сценария) описват своеобразен кръг.  Изместването в дясната част на листа свидетелства за устременост в бъдещето, екстравертност, откритост, искреност.  Изместването в лявата част – затвореност, тенденция към бягство, интравертност. Разположението в горната част – повишена енергичност, а в долната – астения, хипотимност.  „Притискането“ на фигури към краищата на листа (сякаш не достига място) – зависимост и неувереност в себе си.

Последователност.

Най-значимата и доминираща фигура в семейството обикновено се изобразява първа и се характеризира с по-големи размери, отколкото тези на останалите членове. Този порядък разбира се може съвсем да не отговаря на действителната йерархия на ролите и мястото на членовете на семейството, той отразява само субективното усещане за значимостта на тези хора за самото дете.

Помещение и интериор.  

Мястото, на което се развиват действията на членовете на семейството също има информативен характер. Например, разпределянето на лицата в различни помещения (стени, прегради) означава нарушение на емоционалните контакти. Счита се, че когато едно лице, дори временно е недостъпно и ограничено в пространствено отношение, то е емоционално изолирано. „Затварянето“ на човек в определено помещение (килер, баня, мазе, таван, гараж, беседка, парник, стопански постройки и пр.) показва конфликт и амбивалентни чувства към него.

Кухнята обикновено отразява напрегната потребност на детето от любов (храната, храненето е символ на грижа и любов).

Има случаи, при които къщата (помещението) е изобразена много голяма, а хората в нея наподобяват джуджета или насекоми – това показва изолация в семейството.

Извънредното внимание към прозорците, рамките и дограмата на прозорците, оградите, разкрива страхове от загуби и агресия, които могат да се комбинира с подозрение, чувство за липса на свобода.

„Домът-ракета“ се среща много често в рисунките на децата в доучилищна и начална възраст и носи отпечатъкът на едиповите страсти.

Когато семейството е изобразено сред природата и се допълва от ярко слънце, тази особеност се тълкува като нужда от любов; дъждът – депресия, потиснатост; множество изображения на треви, кактуси, непонятни завъртулки във вид на цветя и пръчици, които запълват околното пространство – невротизъм, ригидност, тревожност, потребност от защита от външни опасности (явления, събития, хора извън семейството). Цветята са признак, от една страна на женственост и демонстративност, а от друга – натрапчива потребност от защита и неувереност в себе си.

Декорирането на стаята, подчертан интерес към мебелировка, към предмети на бита, украсяване на помещението с дрънкулки, ненужни фигурки и пр. – демонстративност, егоцентризъм, самолюбие, нарцисизъм, хистероидност, подчертан интерес към собствената си личност, липса на чувство за общност (всичко това обикновено се съчетава с уголемяване размерите на собствената фигура).

Натиск.

-слаб (блед) – пасивност, астения;

-силен („релефен“) – напрегнатост, импулсивност, ригидност, праволинейност;

-неравен (вълнообразен, прекъснат, крив) – тревожност, емоционална неустойчивост,

Особености на линиите.  

-плавни, закръглени – женственост, миролюбивост;

-резки, начупени – импулсивност, напрегнатост, конфликтност, стеничност;

-ескизни линии – нерешителност, контрол върху тревожността;

-щриховка – мястото на щриховане най-често показва „мястото“ на конфликтното преживяване (травмата) и емоционалното напрежение; 

 

Детайли.

Изобразените фигури на хора при кинетичната рисунка на семейството са малко по-различни от тези, рисувани от децата при популярния тест „Рисунка на човек“ и „Рисунка на моето семейство“. Възможно е това да е обусловено от различията в инструкциите при двете методики, всяка от които поставя различен акцент върху детайлите, отнасящи се преди всичко до особеностите в семейното взаимодействие на рисуващото дете. Има обаче някои елементи (детайли), които се срещат по-често (или почти винаги) от други. По-долу в текста ще се спрем на най-разпространените.

-главата се свързва с възможностите за интелектуален и поведенчески контрол;

-израз на лицето – много информативен признак за особеностите на междуличностните отношения и преживяването на определени емоции;

-уста – отразява орална характеристика на фиксация;

-устни – аспект на женската сексуалност;

-празни очи – грубост, безсърдечие, студенина;

-украсени очи – тревожност;

-нос – фаличен, сексуален символ; отразява интерес към сексуалната сфера;

-коси – формален признак за пол;

-шия – област за контрол на разума над тялото; отделянето на шията е свързано със зависимост; отсъствието на шия – недостатъчен волеви контрол;

-рамена – отразява доминантност, мъжественост;

-ръце (китки), щриховани или поставени пред или в областта пред гениталиите – чувство за вина  за своите действия (при децата над 12г. – вина за онанизъм) или страх от сексуални контактни (при момичетата);

-закръглено тяло – женственост, миролюбие;

-ъгловато тяло – асоциира се с мъжественост;

-извънредно голямо тяло – наличие на неудовлетворени потребности;

-извънредно малко тяло – нищожност, чувство за унижение;

-гърди – репрезентация на образа на майката, зависимост, симбиоза, потребност от любов; за момичетата – аспект от половата идентификация;

-бедра и дупе – акцентиране, декориране, застиване в анална тематика, хомосексуални импулси и влечения, конфликтност;

-полов член – деликвентност, негативизъм или поглъщане в сексуална тематика;

-релефни мускули – стремеж към мъжественост (често е хиперкомпенсация);

-крака – отсъствието на крака (например скрити под стол, зад масата, от някаква преграда), щриховане, отделяне с черта – признак за възможни разстройства със сексуална насоченост (често се среща при децата над 11-12г., като вина за мастурбация или хомосексуални отношения);

-стъпала – фалични символи, показват фиксираност в сексуалната сфера;

-копчета, джобове – незрялост, зависимост;

-пъп, копчета, зърна на гърдите, токи, катарами, закопчалки – симбиоза с майката, зависимост;

-вратовръзка, папийонка, шал, кърпа (кърпички) за нос – сексуален символ; повишеното внимание към вратовръзката или кърпата за нос е възможно при съмнения за половата роля;

-шапка (покривало за глава) – регресия или обсесия в интелектуална дейност; потребност от защита и безопасност;

-шнурове, ширити, връзки за обувки, пискюли – при мъжете – възможни конфликти в областта на половата идентификация; обувките символизират сексуални импулси;

-цигара, пура, пистолет, телефонна слушалка, пулт за дистанционно управление – сексуална символика и стремеж към мъжественост;

-бастун – нужда от опора;

-дюкян – фиксиране в мастурбация или сферата на сексуалността;

Следва да се има предвид, че тук са представени само основните критерии за анализ на рисунката. Допълнителна и подробна информация може да се намери в творчеството на  К. Маховер, A.JI. Венгер, Е.В. Свистунов.

Не трябва да се забравя, че при кинетичната рисунка на семейството по-голямо значение има цялостното възприемане и анализа на рисунката, отколкото тълкуването на отделните елементи.

 

3. ЕДИПОВИЯТ КОМПЛЕКС В КОНТЕКСТА НА ПСИХОСЕКСУАЛНОТО РАЗВИТЕ НА ДЕТЕТО.

За работа с проективните методи са необходими знания за основните идеи и положения в класическата психоанализа. Такива централни точки в психосоциалното развитие на детето се явяват „Едиповият комплекс“ и „Комплексът Електра“.

По-долу е представена основна, базова информация по проблематиката – това е общ исторически информационен минимум, който е необходим за разбиране на тези феномени.

 

Едипов комплекс.

Под Едипов комплекс обикновено се разбира проявата у детето на амбивалентни чувства към своите родители.  На практика, в живота този процес се изразява в силна привързаност и стремеж на детето да притежава (обладае) единия от родителите си и едновременно с това да изпитва негативни чувства към другия.  Едиповият комплекс е едно от централните понятия в психоанализа.

Понятието е въведено от З. Фройд, който чрез самоанализ на детските спомени, разкрива наличието на ревност по отношение на бащата и любов към майката. Тези идеи той развива през 1897г. в писмо (Briefe an Wilhelm Fliess) до своя колега Вилхелм Филис[9] [9]. Самото понятие е било въведено през 1910г. и е определено като комплекс, който е универсален за момчета и момичета. Наименованието и основната тема се основават на древногръцкия мит за цар Едип от едноименната драма на Софокъл, в която Едип, въпреки своята воля и независимо от нея, убива своя баща Лай и се жени за майка си Йокаста.

В теорията и практиката на психоанализа и до днес на Едиповият комплекс се отделя  голямо значение. В разбирането на основателя на психоанализата комплексът може да се разгърне по два сценария. Първият е свързан с позитивна форма, когато сексуалните предпочитания на детето са насочени към родителя от противоположния пол, а ненавистта е адресирана към родителя, който е от същия пол с този на детето.  Обратното, ненавистта на детето към родителя от противоположния пол и любовта към този с пола на детето се разглежда като негативна форма на комплекса. В процеса на психосоциалното развитие на детето се проявяват и двете форми, образувайки цялостния Едипов комплекс, който обуславя амбивалетните отношения на детето към своите родители: то едновременно ги обича и ненавижда, боготвори ги и желае тяхното унищожение, иска да прилича на тях и се страхува от наказание за своите несъзнавани желания.

Класическата хронологична последователност на ортодоксалният фройдизъм разглежда съсредоточаването на либидото в определени части на тялото.  Оралният стадий обхваща първата 1,5 години от живота на детето, аналният – в продължение на следващата 1,5 години, а фалическият започва в края на 3 г. Именно във фалическата фаза се разгръща Едиповият триъгълник, който продължава до 5-6 годишна възраст.

В този стадий момчето може да изразява еротични чувства по отношение на майката (изхождайки от своите наблюдения върху поведението на възрастните, детето се опитва да целува майката, да я прегръща, демонстрира своя пенис, съобщава намерението си да се ожени за нея). Тези действия на момчето започват като играе ролята на своя баща, който то възприема за конкурент (съперник), но и започва да се досеща за своите дефицити и неспособност в сравнение положението на своя баща (неговият полов член е по-голям).  Съперничеството води след себе си до страх от това, че бащата въобще не оценява неговото поведение като игра и няма да търпи романтичните му прояви, като може да лиши момчето от пенис (страхът от кастрация).  Страхът от въображаемото отмъщение от страна на бащата е необходим на момчето, за да се откаже от своя инцестиозен стремеж [15].

Възрастта между 5 и 7г. е фазата, в която Едиповият комплекс получава разрешение, като детето изтласква от съзнанието си сексуалните желания и започва идентификация с бащата (собствения пол) – то усвоява неговите черти и маниери (процес на идентификация с агресора). Благодарение на тази трансформация се финализира и процесът по половата идентификация  (завършва периодът на инфантилна сексуалност), детето започва да усвоява необходимите нормативни социални норми и забрани (Супер-Его), то навлиза в латентен период в психосоциалното си развитие, който открива нови перспективи за усвояване на социални и полови роли.

Счита се за благоприятно, ако комплексът бъде разрешен по този начин, т.е. да бъде преодолян, смекчен и преформиран.  Наличието на изтласкване и фиксация на Едиповия комплекс, по-късно на несъзнавано ниво, ще се проектира чрез невротизация на детето и доста често във възрастта след 11-12г. комплексът ще се реанимира и може да има негативни последици.

Не всички психоаналитици обаче споделят първоначалния фройдистки вариант на Едиповата ситуация. Например, Алфред Адлер счита, че Едиповия комплекс не е ориентиран към желание да се притежава майката, а служи за изразяване на асексуални стремежи за власт и превъзходство над двамата родители. Карл Густав Юнг също разглежда стремежът към инцест и стига до извода, че в основата на този стремеж стои не влечението към полов акт, а идеята за регреса – връщане към майчиното лоно. Вилхем Райх счита, че комплексът въобще не е универсален, а е изменчив, променя се в зависимост от социалното устройство на обществените отношения [9]. Мелани Клайн твърди, че едиповата ситуация се проявява на много по-ранен етап от развитието във фантазиите на детето, отколкото допускат фройдистите.

Съществуващата критика на възгледите на Фройд отразява преди всичко различията в интерпретацията на комплекса, но основната идея остава базова в развитието на класическата психоанализа.

Комплекс на Електра.  

Както вече беше отбелязано, З. Фройд приема Едиповия комплекс за универсален и еднакво валиден за момичета и момчета. През 1913г. К.Г. Юнг обозначава тази ситуация при момичето с понятието „Комплекс на Електра“. Под този термин се разбира съвкупността от детски желания, чувства, преживявания, които са свързани с влечение към бащата; стремеж да се замени и отстрани майката, която възпрепятства реализацията на подобни желания.

Името на този комплекс идва от антична Гърция – митът за Електра, желаеща да отмъсти за смъртта на своя баща Агамемнон и подстрекава брат си Орест да убие собствената им майка Клитемнестра и нейния любовник.

За разлика от Юнг, Фройд не използва понятието „Комплекс на Електра“, а предпочита да говори за едипов комплекс, тъй като счита, че този комплекс в равна степен е присъщ за всички хора, независимо от техния пол.

При момичетата, както и при момчетата, като първи обект на любов встъпва майката, но при навлизане във фаличния стадий момичетата разбират, че те са лишени от пенис.  В резултат развиват завист към пениса (аналог на страхът от кастрация) и желаят да го притежават.  Надявайки се да го получи, тя се обръща към майка си, но по очевидни причини това не се случва, заради това майката е поставена в „черния списък“, защото се появява обида, че майката е родила момичето с „дефект“ или е отнела пениса като наказание. Често момичетата се стремят да станат подобие на майката и идентифицирайки се с нея, се надяват да бъдат съпруги на собствения си баща. От този момент нататък, се разгръща конкурентната борба с майката за вниманието на бащата [15].

З. Фройд отбелязва, че Едиповия комплекс при момичетата протича по-бавно, по-меко и не така жестоко, както при момчетата. Според Фройд, това е предизвикано от обстоятелството, че съзнанието на жената е в по-малка степен подложено на разстройства, тъй като при тях не е наличен толкова интензивен страх от нараняване, както при момчетата.

Ортодоксалните възгледи в психоанализата по отношение „Комплекса на Електра“ са подложени на ожесточена критика от страна на сексуалните малцинства и феминистите, които буквално анатемосват името на Фройд. Други се противопоставят на идеята за женската завист към пениса, както на понятието „завист към матката“ при мъжете [17]. Следва да се отбележи, че самият основател на психоанализа постоянно е променял своите възгледи и подходите си към „Едиповия комплекс“ при жените, който при Фройд са в по-малка степен теоретично подредени.

Въпреки това, постоянното и дългосрочно желание на момичето да получи пенис или да го придобие символично след раждането на собственото си дете, допринася за усвояването на женската полова роля.

 

4. ВЪЗРАСТОВИ КРИЗИ И ПОЛОВА ИДЕНТИФИКАЦИЯ.

Вътрешните и външните конфликти и измененията в Аз-концепцията се актуализират през т. нар. кризисни периоди от развитието на детето.  Кризисните периоди съпровождат както вътрешни (физиологични) промени в детския организъм, така и изменения в психологичното възприятие на външното (социално) развитие на ситуациите. Кризисните периоди могат да се отнесат към стадиите на психосоциално развитие на детето,  в които протича очевидна връзка между възрастовата криза и завършването на специфичен етап от формирането на сексуалността.

Независимо в коя възраст ще протече, Едиповият конфликт винаги се явява криза. Започвайки от три годишна възраст и завършвайки на шестгодишна възраст, той носи отпечатъка на постоянни промени и придобивания, като съвпада с ключови новообразувания в областта на Аз-концепцията на детето. Както е известно, краят на третата година е последната граница на ранното детство, тъй като в индивида вече започва формирането на личността и възникват източници на самосъзнанието [7]. 

Една от фундаменталните основи на самосъзнанието на личността са представите за собствената принадлежност към мъжки или женски пол. В основата на детската Аз-концепция застават нейните външно обусловени компоненти – полът и възрастта на детето [1].

Формирането на полово-възрастова идентификация на детето (Какво съм аз – момиче или момче?) се свързва с развитието на неговото самосъзнание, като протича при определени закономерности. Зараждането на самосъзнанието може да се види още в етапа на ранното детство, когато например, двегодишното дете проявява елементарна, първична форма на самосъзнание – разпознавайки себе си в огледалото („Стадият на огледалото“), то формира първична самооценка за себе си [7]. Първична форма на самосъзнание се проявява и във формирането на първичната полова идентификация (знание за своята полова принадлежност), която нараства към третата година и се фиксира като особено устойчив основен елемент на самосъзнанието.

J. Money прави извод за формирането на половата идентификация при децата към 1,5г., посочвайки, че с порастването във възрастност половата идентичност се запазва по същество, но варира по обем и съдържание. Това е период, през който детето започва да отнася себе си към определен пол, да определя пола на своите връстници, да различава мъжете от жените.

Към три-четири годишна възраст детето започва да се ориентира към организиране на детски групи по пол и възраст, осъзнато да разграничава по пол детските играчки, да усвоява полово-ролеви стандарти на поведение във взаимоотношенията с връстниците и възрастните: „момчетата не трябва да плачат“, „ти си момиче – трябва да бъдеш винаги чиста“ [1]. Това е особено рисков период, през който детето е подложено на силно външно въздействие, като усвояването на полово-ролевите модели в най-голяма степен зависи от външната социална среда, т.е. от значение е каква е семейната среда, какви са сигналите, подавани от родителите, свързани с пола и половото поведение на детето.

Към 5-6-годишна възраст децата придобиват и се опитват да изграждат полово-ролевите качества, съответстващи на техния пол, настъпва полова спецификация в игрите, по-големите деца осъзнават себе си във времето (минало, настояще, бъдеще) и формират отношение към приемане себе си в бъдещето – новата социална роля на ученика.

Основавайки се на принципите на класическия психоанализ, Едиповият триъгълник се решава към 6-7 година, когато детето навлиза в латентен период на развитие.  В тази възраст детето попада в нова социална роля – тази на ученика, на обучаващият се сред други в училищна среда. Този период на начална ученическа възраст според Г.С. Василченко е своеобразен „предпуберитетен период“ (7-13г.) на психосициалното развитие на детето, период на формиране на половата роля [3].

Кризата при седемгодишните се съпровожда с физиологични и психологични промени.  Към 6-7-годишна възраст завършва периодът на първото или неутралното детство, когато момичетата и момчетата все още не се различават по антропологични характеристики.

С началото на стадия „адренархе“>[10], съзряването на андрогенната надбъбречна кора обуславя първия растежен скок, започва скелетно и началното полово съзряване, променят се пропорциите на тялото. Физиологичното пренастройване на детския организъм се съпровожда с изменения в познавателните процеси и самосъзнанието: настъпва преоценка на ценностите, ражда се новият социален Аз. Към седемгодишна възраст завършва парапуберитетният стадий на психосексуалното развитие, финализира формирането на половата автоидентификация.

Така при децата от предучилищна възраст, въз основа на развитието на самосъзнанието и началото на присвояване на социалния опит, се формират определени представи за възрастовите и половите характеристики на човека. Настъпва натрупване на нагласи и информация за съществуването на половете, за половите роли, за особеностите на половото поведение, за неговите външни прояви и същност, които се усвояват и преработват в съответствие с индивидуалните (когнитивни и личностни) особености и норми на микросоциалната среда.

Очевидно е, че тези представи се основават на формални външни признаци на пол и възраст, които в този възрастов етап на социализация се определят и зависят в по-голяма степен от психологичната (когнитивна) оценка на възрастовите и половите различия на хората.

Половата и  възрастовата диференциация се осъществява съгласно принципа на когнитивното „четене” или „търсене” на присъщите за конкретния човек формални полово-възрастови атрибути (облекло, прическа и пр.).  Въз основа на това, в рисунките на децата в доучилищна и начална училищна възраст могат да се видят следните предикатори за формиране на полова идентификация: отделяне и подбор на определено изображение по формални полови признаци (облекло, прическа и др.) и прилика между собственото изображение и това на родителя от същия пол.

Обобщено цялата начална училищна възраст е подчинена на развитието на социалната роля на ученика. Формирането на самооценката като съществен елемент на самосъзнанието също е подчинено на социалната роля на ученика и на този етап успешното усвояване на тази роля много зависи от оценките и самооценката на резултатите от учебната дейност.  Според. Е.Ериксън, успешната социална (учебна) дейност на детето в този възрастов етап определя формирането на чувство за компетентност [16]. И.Ю. Калугина отбелязва, че формирането на самооценката зависи не само от успеваемостта и особеностите при общуването с учителите и съучениците, а и от стила на семейно възпитание и приетите семейни ценности [7].

Според теорията на З. Фройд за психосексуалните етапи на развитие, периодът от 6 до 12 години съответства на латентния стадий, който авторът разглежда като период на подготовка за съзряване, в който на преден план излиза сферата на социалните взаимодействия на детето с връстниците и възрастните. Този етап според Г.С. Василченко се характеризира с избор на полова роля, която съответства в най-голяма степен на психофизиологичните особености и идеали на маскулинна или феминна микросоциална среда [3].  В процеса на общуване с връстниците детето апробира и утвърждава избраната полова роля, която отразява различните аспекти на човешките взаимоотношения.

По този начин при детето в началната училищна възраст  на основа формираната в предшестващия възрастов период полова идентификация и в резултат на активното включване в социалното взаимодействие, настъпва финализиране в развитието на понятийното съзнание – процес, в който детето осъзнава и избира стереотипи на поведение, приемливи по отношение избрания пол и съответстващи на културните рамки.

По-нататък в детето „на практика“ – в условията на различните микросоциални ситуации на взаимодействие с връстници и възрастни, настъпва научаване, апробация и утвърждаване (закрепване) на избраните полово-ролеви нагласи. По всяка вероятност, развиващото се теоретично рефлексивно мислене (в психологичен аспект) и разширяващият се кръг от социални връзки и отношения, в т.ч. половите различия във вербалното и невербално поведение на обкръжаващите го хора (социално-психологичната страна на социализацията), формира у детето способности за полово-възрастова диференциация на хората, но вече ръководейки се от много по-обективни полови признаци (поза, фигура), които се откриват в изображенията на човешките фигури в рисунките.

Подрастващата възраст (тийнейджърство) се свързва преди всичко с пубертетната криза, с пренастройването на организма – с половото съзряване.  Стадият „гонадархе“ се обуславя от повишаване активността на половите жлези, които обуславят ръстов скок и формирането на вторичните полови белези. Във връзка с настъпващото бързо развитие често настъпват трудности във функционирането на сърцето, белите дробове и кръвоснабдяването на мозъка.  Процесът на полово съзряване се съпровожда с появата на сексуална възбуда, която от своя страна предопределя една типична за този период емоционалната нестабилност. Темпът на половото съзряване оказва могъщо влияние върху самосъзнанието и образа на физическия Аз, които стават хипертрофирани.  Към 13-та година обикновено настъпва окончателно усвояване на половата роля, която се явява важна съставляваща на Аз-концепцията на тийнейджърите и в този период се отличава с крайна нестабилност. Детето е принудено постоянно да се приспособява към физическите, физиологичните, психологичните и социалните изменения. Ако по някаква причина при тийнейджъра настъпи изкривяване в стадия на първичното закрепване на половата идентификация, което може да бъде предизвикано от спецификата на семейната среда или при негативно решаване на Едиповия комплекс (например, при една ерзац-идентификация – фалшива, илюзорна), то по-късно, в подрастващата възраст едиповите преживявания се актуализират (реанимират) и при наличието на една пубертетна психична неустойчивост придобиват максимално звучене.

И така, всеки кризисен период в онтогенеза се съпровожда от етап на психосоциалното развитие, в резултат на което настъпва усвояване на конкретни аспекти на половото самосъзнание (първична идентичност – 3г.; полова идентичност – 6-7г.; полова роля – 13г.)

Формирането на всички аспекти на психологичния пол винаги, по един или по друг начин се извършва с поведенческо проиграване (тестване, апробиране, верифициране) и последваща интеоризация на образци на междуполово взаимодействие. Предоставянето на такива образци се осигурява преди всичко от социалното обкръжение на детето, като се започне от родителските фигури и се завърши с масовите, общочовешки характеристики на полово-ролево поведение. По същността си всяко възрастово новообразувание на половото самосъзряване се осигурява от предшестващите го непосредствени или отсрочени преживявания на Едиповия триъгълник, в широкия смисъл на думата, т.е. страните „Мъж (баща)“, „Жена (майка)“, „Аз сред тях“.

С други думи, особеностите на половото съзряване са основни елементи на Аз-концепцията и оказват значително влияние върху нейната устойчивост в кризисните периоди на онтогенетично развитие на детето.


[1] Бел. на прев. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80

[2] Бел. на прев. https://psy.su/persons/100_psihologov_rossii/psy/56315/

[3] Бел. на прев.  https://psy.su/persons/100_psihologov_rossii/psy/84335/

[4] Бел. на превhttps://www.mgpu.ru/personal/svistunova-ekaterina-vladimirovna/

[5]Бел.на прев. Федерално държавно бюджетно научно учреждение „Научен център за психично здраве“ – медицинска научна организация,   специализирана за изследвания и лечение на психични заболявания.

[6] Бел. на прев. http://viperson.ru/people/severnyy-anatoliy-alekseevich

[7] Бел. на прев. https://mgppu.ru/people/83/522

[8] Бел. на прев. http://el-deti.ru/ucheba/shkoly-elektrostali/

[9] Бел. на прев. https://freudproject.ru/?p=8585

Категория: Други
Прочетен: 1445 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3817168
Постинги: 2164
Коментари: 116
Гласове: 1309
Календар
«  Юни, 2019  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930