Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3797765 Постинги: 2162 Коментари: 116
Постинги в блога от Август, 2018 г.
 

                     Ролево функциониране на семейството и неговите нарушения

Семейството като система от една страна има физическа структура, представена от конкретните членове, а от друга притежава специфична структура от отношения (взаимодействия), връзки между членовете.   Пол Вацлавик определя три компонента: а/ обекти – членове на семейството;
б/ атрибути – свойства на поведението на членовете;
в/ взаимодействия – свързващо звено между обектите с техните атрибути. 

Всеки член на семейството взаимодейства с останалите чрез определена роля. В този смисъл може да се приеме, че взаимодействията между членовете на семейството представляват отношения между роли.

1. Определение и атрибути на ролята.
Какво е това „роля”? Ролята се обуславя от определени очаквания спрямо външната среда.  Всяка роля включва в себе си нормативно одобряема форма на поведение, която се очаква от човека, заемащ определена позиция в системата от отношения, в т.ч. и в семейната система.   В понятието роля се включват:
= желанията и целите;
= убежденията и чувствата;
= действията и ценностите;
= норми;
= свойствени роли;
= санкции.

Всички те се приписват на човека, заемащ в системата на отношенията определена позиция.  Това се отнася и за към семейните роли.  Ако синът говори с майка си, то веднага в него възникват определени очаквания, които е важно майката да реализира, защото по това как тя изпълнява своите ролеви функции, ще бъде оценена като добра или лоша майка.
Нормите са изключително важен компонент – манифестират се чрез установени правила, които съответстват на определена роля. Ако тези норми не бъдат покривани, то семейството налага на носителя на ролята санкции.
Санкциите – представят се чрез реакцията на изпълнението или неизпълнението на ролята. Те биват:
= Позитивни, свързани с успешното изпълнение от носителят на ролята на задължения и определени форми на поведение. Позитивните санкции в семейството се проявяват чрез поощрения.
= Негативните, следват при неизпълнение на нормативно определената роля.  Това са наказания, обвинения, ограничения или лишения от важни и значими за носителя на ролята стимули. Освен позитивни и негативни, санкциите биват:
Външни – наложени от другите, от обществото (социални норми, правила, кодекси, закони)
= Вътрешни, възникващи в самата личност – те са времеви детерминирани, т.е. възникват в определен етап от възрастовото развитие (напр. „гузната съвест” е типична вътрешна санкция.

С развитието във възрастност много от външните санкции се превръщат във вътрешни, с което се осигурява социалната адаптация на личността.
Когато един човек заеме определена роля (напр. с раждането на детето автоматично на биологичните родители се вменява ролята на майка и баща; на техните родители – ролята на баба и дядо), той е длъжен да познава очакваните нормативи и санкциите за тяхното нарушаване.

2. Типове роли
Всички роли могат да се разделят в две големи групи:
а/  Конвенционални роли – възникват по договореност. Това е роля, която се определя от правото, морала, традициите за всеки носител на дадена роля. Например – ролята на майка, баща, съпруг, съпруга, дете и пр. Активността на човек в тези роли е определена и се защитава от закона.  Тези роли се поддържат от морала, правото, традициите и религията. В конвенционалните роли се включват най-общите изисквания, независимо от особеностите, склонностите и способностите на носителя на ролята.  Тя е безлична и стандартизирана (не зависи от това, кой и как я изпълнява).
б/  Междуличностни  роли или семейни роли – Те са специфични, свойствени за конкретното семейство.  Зависят от личните особености, склонности и способности на конкретния човек, изключително са подвижни (гъвкави) и са предназначени за адекватно и ефективно изпълнение на основните функции на семейството.  На свой ред тези междуличностни роли се делят на две групи: ·        
-Нормативно-семейни (междуличностни) роли – преди всичко характерни за функционалното семейство. ·        
-Патологични междуличностни роли – възникващи в дисфункционалното семейство.  

2.1. Характеристика на нормативно-семейните роли
Нормативните роли способстват за ръст и развитие на семейството като система. Те са подчинени на закона за хомеостаза (равновесие, баланс) и се явяват много гъвкави. Патологичните роли възпрепятстват развитието на семейството и се явяват задържащи.  Те са ригидни (устойчиви), могат да съществуват в семейството независимо от външните обстоятелства и представляват сериозно изпитание за членовете му.  Всяка от ролите вътре във всяко семейство е изпълнена със строго индивидуално съдържание. Едни и същи наименования за всяка роля може да означава различно съдържание. Ролите са изменчиви, те могат да се променят под влияние на различни обстоятелства.  Приетите в семейството роли или всяка система от роли е длъжна да удовлетворява определени потребности, доколкото тя е предназначена за съществуване на системата.
Ето някои от потребности (изисквания): 
-Роля или съвкупността от роли в семейството трябва да създава достатъчно цялостна система.  В случай на възникване на противоречиви роли, винаги възникват сериозни трудности за изпълнението на тези роли.  С други думи, когато член на семейството не се справя с две роли, всяка от които се намира в противоречие с другата. Пример:  Ако бащата в семейството формално изпълнява ролята си, то майката ще поеме не само ролите на съпруга и на майка, но и тази на баща. Подобни противоречия (в самата роля или между две роли) не просто води до семейна криза, но заплашва семейството от разпадане. Тя предизвиква широк кръг нарушения (варианти на патология) както на индивидуално, така и на вътрешно-семейно ниво. Когато възникнат симптомите (най-вече под формата на неврози, тревожност), се ражда и нарушението във вътрешно-семейното функциониране.   
-Съвкупността от роли, които личността изпълнява  е длъжна да осигури удовлетворение на основните потребности на семейството.  Това са потребности от уважение, признание и емпатия. Да си съпруг означава не само задължения, но и права. Изпълнявайки своите задължения, той очаква и удовлетворение на своите потребности.  Ако тази динамика на даване и получаване, наречена от унгарския изследовател  Иван-Бозормени Надя „невидимо счетоводство” бъде нарушена, тогава нарушените потребности водят до лавина от нарушения в цялата семейна система, като я превръщат в дисфункционална.
Пример:
Ако приетите в едно семейство правила определят съпругът да се грижи основно за материално-финансовото благосъстояние на семейството и той изпълнява усърдно тази си роля, т.е. той участва в семейството инвестирайки свой ресурс, то той със сигурност формира определени очаквания към останалите членове на семейството – това са техните приноси (ресурси).
Такива могат да са: към децата – да бъдат добри ученици, да уважават и щадят родителите си; към съпругата – да бъде спестовна, да грижовна майка; добра домакиня. Ако тези очаквания (стандарти) не бъдат покрити от останалите членове, т.е. метафорично казано „счетоводният баланс” е нарушен, респ. липсват печалби, дивиденти, то по-нататъшните инвестиции стават безполезни – правилата (договорките) не са спазени, балансът е нарушен, семейството навлиза в дисфункция.   
-Ролите, които човек изпълнява в семейството следва да съответстват на неговите способности и възможности. Всяка семейна роля предполага, че нейният носител притежава съответните способности и възможности. Ако изискването е непосилно, то води до състояние на непосилно напрежение, а то – до изтощение.  Появява се силна тревожност в следствие на неувереността на личността в правилното и адекватно изпълнение на своята роля.  В подобна ситуация срокът за ефективния (ползотворен, функционален, удовлетворяващ) живот на човек е твърде кратък.
Пример:  
Ако към детето в семейството се поставят неадекватно високи изисквания, може да възникне ситуация, при която то е принудено да полага огромни усилия за да покрие стандартите, в резултат на това, лесно може да възникне срив, който да се прояви чрез редица симптоми (безсъние, заекване, нежелание за посещение в училище, лош успех, напикаване, анорексия и пр.)
Пример:
Ако едно 14-15 годишно момиче роди дете, то пред нея обществото и семейството автоматично поставя изисквания и вменява ролята на майка – предизвикателство, което в повечето случаи поради социална незрялост младото момиче не е в състояние да изпълни или изпълнява неефективно.  

Присвояването на несвойствени роли може да доведе до сериозни както семейни, така и индивидуални нарушения.  Семейните нарушения могат да предизвикат формирането на коалиции. Всяка вертикална (междупоколенческа) коалиция е дисфункционална!  Този тип стереотипи са много опасни, тъй като се предават с изключителна леснина през поколенията (Мари Боуен нарича този феномен „мултигенерационни прехвърлящи процеси” на хроничната тревожност от поколение на поколение в резултат на недостатъчно разграничаване между деца и родители).

Пример: Както майката е обиждала дъщерята, така дъщерята ще обижда съпруга си. Това води до семейна патология. Надареността повишава изискванията към детето и то започва да търси път да се избави от ролята на „надежда на семейството”. Това може да се изрази в стремеж към заболяване или да попадне в зависимост.

Системата от семейни роли, които изпълнява индивида следва да бъде такава, че да осигури не само неговите потребности, но и потребностите на другите членове на семейството.

Пример: Ако в семейството почивката на един от членовете създава напрежение на други или разреждането на емоционалното напрежение от един неуравновесен, социално незрял, импулсивен баща се извършва по пътя на изразяване гняв, злоба, омраза към другите, съвсем естествено е, че подобна ролева структура сериозно нарушава семейната функция.     

Забележка: Една от основните задачи на психолога или социалния работник при работа със семействата е диагностика на патологичните роли в семейството и техните приноси за неговото състояние. Изключително полезен източник на информация по тази тема е книгата на Ерик Бърн – „Игрите, които хората играят”.

 

2.2. Характеристика на патологичните роли

Могат да бъдат изведени следните най-често срещаните патологични феномени в ролите:

-Един от членовете на семейството може да изпълнява междуличностна роля, която се явява травматична за него, но се оказва психологически изгодна за другите членове.  Те не само му я приписват, но и правят всичко възможно за да я поддържат.

-Членовете на семейството пряко или косвено подбуждат други членове да приемат определена патологична роля.  Тя може да бъде травматична или друга, както и да е изгодна за носителя на ролята (напр. болен член на семейството)

-Съчетание от двата типа. При този случай един от членовете на семейството изпълнява патологична роля, травмираща самия него, а друг изпълнява ролята на травмиращ за другите.

  Патологичната роля е ярък пример за това, как нарушенията на индивидуално ниво обуславят нарушенията в цялото семейство.  Патологичните роли като нарушения на системата обясняват възникването на редица психични заболявания.

Важно: Винаги когато един от членовете на семейството е приел или му е била вменена патологична роля, в семейството протича циркулярен процес, чрез който всички останали членове без изключение са повлияни, а те на свой ред въздействат върху него – едни са приближени до него в по-голяма степен, други са по-отдалечени, но всички заедно взаимодействат помежду си дисфункционално, като един от членовете (или част от тях) е най-заинтересуван от патологичната роля – той извлича ползи от нея и я поддържа най-активно. Семейството навлиза в порочен кръг. То е запазено, цялостно, стабилно, но дисфункционално. В тази затворена схема и стерилна среда семейството може да съществува с години, а патологичната роля на отделния член се просмуква в ядрото на структурата на личността му, като го лишава от останалите роли. Той става дезадаптивен и рано или късно следва да заплати определена цена.

В семействата, в които съществува насилие, също се реализират две патологични роли – ролята на насилник и ролята на жертва. Цикълът на насилие може да се възпроизвежда дълго и съществува само защото в дадената парадоксална игра са налични всички необходими ресурси. На насилникът е позволено да проявява насилие, а жертвата на насилие прави всичко възможно насилието да се състои. В зависимост от това, дали и до колко всеки в дадената си роля получава дискомфорт и изгода, играта може да продължи неограничено дълго.

Пример: Ако в едно семейство съпругът и съпругата имат неразрешени конкурентни отношения (Състоянието на конкуренция много често се среща при т. нар. „симетрични семейства”, (във тях взаимоотношенията между партньорите се градят на принципа на еднаквостта и игнорират различията; когато спорят в условия на конкурентност, всеки един от тях се стреми да бъде „по-равен”, „по-еднакъв” от другия, като вероятността някой да отстъпи е минимална. Тази ескалация има естествен финал – разхода на ресурс кара двойката да се оттегли за презареждане), например по въпроса: „Кой в къщата е човека с панталоните” или „Кой в къщата е управителя (главата)? Ако съпругът поеме ролята на преследвач, съпругата също би се опитала да покаже, че тя не стои „по-долу”.  Тази позиция води до хроничен конфликт, който автоматично въвлича децата, като жертви.  Във формирания триъгълник се съсредоточава огромна разрушителна енергия и центростремителни сили.  Във всеки от елементите на триъгълника могат да се проявят определени форми на патология, които елементи семейството се опитва да възстановява.  Сексуалната неудовлетвореност, която автоматично се появява и при двамата партньори поражда нови взаимни обвинения, напрежението расте, необходима е жертва върху която да бъде разредена енергията.  Тогава се появява „жертвеният агнец” – детето с неговия симптом (напр. енуреза, нощни кошмари, нежелание да посещава училище, подтици за повръщане, необоснован страх и пр.), който фокусира върху себе си натрупаният заряд. Родителите издигат лозунг: „Да спасим детето си!” и насочват взаимни усилия към симптома, т.е. прекратяват борбите, започват да комуникират на друго ниво, чийто фокус е детето им. Този патологичен цикъл може да стане хроничен.

Друга аналогична структура е характерна за шизофренията. Някъде през 30-те години американски психиатри, наблюдаващи семейства с болен от шизофрения установяват специфични роли на членовете на семейството.  Те извеждат като особено важна ролята на майката, наричайки я „шизофренногенна майка”, като ролята на бащата е минимална. Тази „шизофренногенна майка” обикновено е мъжеподобна, много волева, силна, доминираща, властна, малоемоционална, с успешна външна дейност (професионална), заема високи позиции в социума, на нея се крепи семейството, тя е извънредно рационална с практическа невъзможност към проява на емпатични реакции. Тя носи една главна черта –  амбивалентност (двойственост) по отношение на значимите хора. Едновременно ги обича, но не може да прояви чувствата си. Това й състояние поражда в нея чувство за вина. Тя е преследвач. Обикновено тя преследва бащата. Той е женоподобен, слаб, лишен от собствено мнение, пасивен. Семейството се явява тиранично. В качеството на преследван съпругът напълно приема предложените правила на играта. Той няма претенции, иска само да не го закачат, стои в периферията безучастно – прекарва времето си на вилата, на риболов, туризъм и пр.

Забележка: За съжаление, отделни черти на „шизофренногенната майка” днес срещаме в т.нар. „бизнес-дами” – жени, които рядко намират време да общуват емоционално със своите деца или ако са с тях, общуването им носи отпечатъка на бизнес-комуникация. Най-пагубното за тези майки е, че повечето от тях пропускат да комуникират активно през първите месеци (до една година), а впоследствие се опитват да компенсират невъзвратимото.

При тази ситуация е необходима жертва. Жертвата се оказва детето. Бащата избягва детето.  В мрежата на патологичната структура попада малкия член на семейството (той е най-слаб).  Към него се насочва амбивалентността.  Като начало възниква симбиотична връзка (С. Минучин я нарича „преплетена връзка”, а М. Боуен – „неразграничена връзка”).  Майката силно привързва към себе си детето.  В резултат в детето още в ранните му години възниква дълбоко объркване. В годините на малолетието си то не е в състояние  да напусне пределите на триъгълника и то се връща към гръдта на майка си. 

 

3. Нарушения в комуникацията

Ролята на жертвата се проявява в това, че детето заболява от шизофрения – едно психогенно заболяване.  Тъй като детето не могло да се провре навън от триъгълника, сега то заплаща цена.  Този вече „болен” член започва да прави всичко което би съхранило семейството.  Следва една несъзнавана реакция на майката, която сега, при новата ситуация придърпва към себе си периферният баща.  Бащата на свой ред несъзнавано не може да изостави семейството си и продължава живота с майката.

Аналогичен е цикъла и при семейства, в които има зависимост. При тях парадокса се състои в това, че ако „болния” оздравее, веднага бива заместван от друг, новопоявил се „болен”, т.е. чрез симптома семейството остава цялостно.

Тази връзка при болния от шизофрения се проявява като всеки път, когато състоянието му се влошава, състоянието на майка моментално се подобрява (тя става активна и деятелна). Когато синът се чувства по-добре, ситуацията се променя обратно – майката страда, докато синът отново заболее.  Този модел се увековечава, като ролята и на преследвача и на преследвания е еднаква.

 

4. Изход от патологичните роли

Социалната и психологична работа изискват диагностика и корекции в социалното функциониране.

Помощта спрямо майката на болния от шизофрения е в социалната и адаптация. Главната задача е да се възпрепятства разпространението на патологичния стереотип във функционирането на семейството – прекъсване на връзката с тях.

В семейството със зависим член – разкъсване на стереотипа на примиряване.

В ситуации на цикъл на насилие – отделяне и прекъсване цикъла на насилие.  Докато той съществува, дотогава ще бъдат валидни и патологичните роли.  Това не е лесна задача, т.е. патологичната роля не винаги носи страдание, а често и изгода. Тогава членовете на семейството не искат или трудно се съглася ваят на промени. Те предпочитат да страдат от собствените си страхове, вместо да поемат по пътя на нови, непознати страхове.  Много често проявите могат да бъдат или разрешаване проблеми на конкуренцията, или наличие на социална дисхармония или патологичен стереотип на отношения.  В случаите става дума не за корекция, а за дълбока промяна в структурата на отношенията. Изменение в стереотипа на взаимодействие съвсем не е лека работа. Ако на съпругата на алкохолика бъде отнета ролята й, то тогава за нея нищо не би останало. Тя разглежда себе си единствено в ролята на зависима от съпруга си (грижеща, помагаща, лекуваща, контролираща, обвиняваща и пр.)

Преобразуването на патологичните роли в нормативни е един продължителен процес на промяна. 


image

Категория: Други
Прочетен: 3278 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.08.2018 04:36
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3797765
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Август, 2018  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031