1071# Примерна схема за съставяне на психологична анамнеза

 

Забележка: По-долу е предложена примерна схема за съставяне на психологична анамнеза. Ако интервюто не е свързано с патологии на личността и интелекта, схемата може да бъде съкратена. Като примери е представена тази информацията, която трябва да се съдържа при официални психологични заключения, предназначени за правораздавателните органи, различни комисии и др.

1.Анкетни данни. Лично, бащино и фамилно име; дата на раждане; възраст в момента на изследването; за децата и подрастващите – години и месеци, а при възрастните – само навършените години; адрес; място на обучение или работа. Посочва се за кого е предназначена анамнезата или адресата: самия клиент, родител, съпруг, институция и др.

2.Причини за контакт със психолога. Например, лицето е насочено за консултация от родителите във връзка с трудности при за намиране на подходи и мерки за самостоятелно въздействие върху поведението / Лицето посещава кабинета във връзка с растяща тревога по повод лична непродуктивност при творческа дейност / Лицето търси психологична помощ предвид трайни неуспехи в семейните отношения.

3.От кого е насочено лицето. Например, насочено от семейна консултация / По собствена инициатива / От Общинска комисия и др.

4.Оплакване – представя се личното оплакване и това на обкръжението на клиента. Например,   оплаквания на клиента: чувство за безпокойство и страх за детето; ниска ефективност на трудовата дейност; конфликти с обкръжението; оплаквания на съпруга: болезнено състояние на съпруга, панически реакции при незначителни трудности / Оплакванията на родителите са свързани с ниската успеваемост при усвояване на училищната програма, демонстративен отказ от обучение, плачливост и лесна раздразнителност. Детето няма оплаквания.

5.Заявка към психолога. Например, клиентът постъпва със заявка за диагностика на причините за назовани трудности и искане за получаване на препоръки по оптимизация на детско-родителските отношение / Искане за диагностика нивото и особеностите на интелектуално развитие.

6.Особенности при първичния (входящия) контакт. Описва се как е протекъл: с лекота, контактът е бил достъпен, труден, избягва контакта и пр.  Посочва се наличието или бягството от очен контакт.  Как възприема ситуацията, каква е оценката за състоянието, какво е отношението към оценките на експерта (при патология този показател е винаги неадекватен / Извънредно вживяване или неразбиране на ситуацията, или безразличие, или страх. Проследява се динамиката на контакта по време на сесията. Например, контактът е достъпен, клиентът лесно и бързо установява връзка с психолога, при беседата се наблюдава откритост, артистичност, многословие, доверчивост, отстъпчивост / Първоначално контактът е труден, беседата мудна, клиентът е мълчалив, но в процеса на изследванията става по-открит и откровен.

7.Особенности на външното поведение и облик. Съответствие между възрастта и физическото развитие. Ако има някакви аномалии и особености във външния вид, се отбелязва (особено ако те могат да означават заболяване – например структурни особености на черепа (недоразвития на фронталните лобове и тяхната цялост; хидроцефален череп и др.), наличие на явни признаци на алкохолизъм / наркомания / умствена изостаналост, инвалидност и пр.). Ако клиентът е ляворък, задължително се записва, както и се установява генеза на ляворъчието (наследственост по линия на …, травма). Ако са налични хронични травматични заболявания, се посочват и по възможност възрастта на която са се появили.  Описва се външния вид и поведение: вид облекло, чистота, прическа, стил на обличане, прецизност, съразмерност/адекватност, като се съпоставя с адекватността към пол и възраст. Посочва се дали има явен или подчертан стил в облеклото и обноските (извънредна декорация; атрибути на неформалните младежки групи; татуировки; прецизност или безразличие към облеклото).  Например, подрастващият е физически развит в съответствие с възрастта си; облечен е небрежно, в подчертано тийнейджърски стил, отдавна не се е подстригвал, с дъх на цигари, държи се предпазливо.

8.Специфичен темп на работа по време на изследванията. Например, нормален, висок, забавен.

9.Специфична поза, движения, глас – активна двигателна активност, слаб контрол, затвореност, срамежливост и пр.; силен/тих говор; специфика на речта – словесен запас, жаргон, лекота на речевата продукция или наличие на затруднения. Например, говори тихо, седнал е на самия край на стола, очите му често се насълзяват, особено когато говори за проблемите на майка му /  Съпротивява се и се старае да отрича проблема, говори високо, гръмко, многословно, стеснява се да покаже нуждата си от помощ / Преувеличава собствените си трудности,  търси съчувствие и одобрение; в речта му често се появява привлекателна, ласкателна, угодлива интонация.

10.Има ли натрапчиви движения и действия – задължително се прави разгърнато описание: като се започне от „клати крак“ („шие“), „събира прахови частици и власинки от дрехите“, „усуква косата“ – до наличие на тикове, повтарящи се движения на части от тялото, мигане, клатене от кръста нагоре,  „миене на ръце“ и т.н. Например, на около 5 годишна възраст се появяват тикове: треперене на рамената; майката е провела консултация с невролог, било е назначено медикаментозно лечение, като постепенно симптомите са отзвучали.  При постъпване в първи клас, треперенето на рамената отново се е появило, а в самото начало на учебната година са се появили енуреза и периодично мигане.

11.Развитие в детството. Желана и планирана ли е била бременността. Развитие на бременността (протичане), раждане, развитие на детето през първата година. Преминати през детството заболявания. Травми, особености при черепно-мозъчни травми. Посещение в детска градина, протичане на адаптацията във външна среда.  Особености на обучението в училище; мотивация, успеваемост при овладяване на учебния материал, реакция при добри и лоши оценки, отношения с връстници. Например, роден от втората планирана бременност в рамките на термина. Раждането е тежко, с тройно завита пъпна връв. При раждане се диагностицира хипоксия, PEP (пренатална енцефалопатия). До една година се води на отчет при невролог, след това е снет от регистрация, тъй като не са се наблюдавали никакви трудности. Ранно развитие във възраст. Винаги е бил затворено и срамежливо дете. Не е посещавал детска градината, а към училищната среда се е адаптирал трудно въпреки че се е учил успешно; често е плачел, чакайки майка си. До пети клас е имал само няколко приятели – също като него тихи, „домашни“ момчета.

12.Особености на отношенията с членовете на семейството и близкото обкръжение (по възможност от раждането до сегашния момент). Послушание / непослушание, истеричност, бягства от вкъщи, претенции и изисквания на родителите. Отношения с братята и сестрите в детството.  Например, към майката отношението е амбивалентно: силна привързаност, жажда за внимание и същевременно отричане на нейните трудности: отправяне на обиди, негативизъм, стремеж да се избави от нейните периодични изблици на повишена опека. В периода 14-15 г. три пъти бяга от вкъщи, като е издирван и връщан с полиция. В момента няма наличен открит конфликт, но липсва и доверие; изолира се след училище в своята стая, с майка си разговаря едносрично. Особено е привързан към домашната котка.

13.Особенности в развитието на половата идентичност и отношения с противоположния пол. Например, винаги дълбоко преживява пълнотата на тялото си, счита себе си за непривлекателна, многократно е провеждала краткосрочни диети. Влюбчива и романтична.  Отношенията с момчета са само във фантазиите й, а в реалността е отбягваща, дистантна и изпитваща страх да не бъде отхвърлена / Още от ранна подрастваща възраст се е отличавал с разкрепостено влечение, фриволност в поведението и подчертан интерес към секса и порнографията. Няма стабилни отношения с момичетата, обратно – поддържа множество повърхностни връзки.

14.Подробно описание на оплакванията и трудностите, с които клиентът посещава кабинета. Манифестация на симптомите (кога за първи път са възникнали).  Реакция на симптомите при появяването им. Динамика на симптомите. Динамика на отношението на клиента към симптомите.  Динамика на отношението  на обкръжението към симптомите на клиента. Ако има основания да се предполага, че симптоматиката е условно желателна за клиента – посочва се. При наличие на данни, показващи, че клиентът се ползва от симптома, задължително се отбелязва.  Отбелязва също  наличието на физически болезнена симптоматика.  Задължително се записват особеностите на отношението и наличието на критичност към собственото състояние в момента. Например, има изразени многобройни страхове (от тъмнина, височина, закрити пространства, от люлеене, лекари, медицински инструменти, кръв, насекоми паяци, жаби, риби; оставане сам в малки затворени помещения; от неприятните му животни се страхува до такава степен, че през лятото обува гумени ботуши, за да няма случайно съприкосновение с тях). В 6 клас са се появили тикове – „мигане“. Майката също се оплаква от обща мекота, ранимост, „безнадеждност“, отсъствие на последователност и настойчивост в обучението. Момчето спи с майка си в едно легло – страхува се да остава само, бои се да посещава и влиза в магазини, които са разположени на разстояние повече от 10 метра от къщата им; страхува се от по-активните и напористи съученици, от баща си, от филми на ужасите.  В анамнезата травмиращата ситуация е свързана със смяна на училището поради конфликти с учители, след което, по думи на майката, рязко се е усилила тревожността и преживяванията на сина по повод училището и него самия. Като цяло, за много от невротичните симптоми майката вижда предшестващи ги негативни събития (люлял се е особено силно на люлките и е плакал от страх – впоследствие е формирал страх от височини;  баща му се е карал за ниските оценки – появили са се тиковете). Връзката между невротичните симптоми и някои травмиращи събития е очевидна; заслужава обаче да се отбележи прекалената острота на преживяванията на момчето в отговор на незначителни събития.

15.Търсена ли е помощ от други специалисти, ако симптомът е отдавна. Ако е била търсена и предоставена такава помощ, то какви са били препоръките на специалистите и спазвани ли са; довели ли са до някаква промяна на състоянието. Ако не е търсена помощ, то какви са причините. Например, майката нееднократно е търсила съдействие на психолози; преди да постъпи в училище с детето са се работили невролог и дефектолог; сурдопедагог е оказвал помощ до 3 годишна възраст. Препоръките на специалистите са били изпълнявани. До началото на употребата на наркотици и кражбите, родителите не са търсили специализирана психологична помощ; веднага с появата на отклоненията в поведението по договореност с поликлиниката, детето е било подложено „на лечение“ в детска психиатрична болница; смисълът и съдържанието на провежданото там лечение не са известени. Около един месец преди пристигането в кабинета, детето е избягало от училище, като е заживяло при приятел, вкъщи почти не се е явявало.

16.Aко има някакви ярко изразени особености в биографията, поведението, оплакванията, състоянието, то психологът следва да ги посочи.

 

                                1286# Методика за изследване на педагогическия колектив

                                                             „Обичат ли Ви другите?“ 

 

Инструкция: Предлагаме Ви списък с 20 твърдения. Моля, прочетете внимателно всяко от тях и ако то отговаря на Вашите разбирания и сте съгласен с него, обградете отговор „ДА“, а ако не сте съгласен – отговор „НЕ“.

Въпросник:

1.Вие трябва да помните и непрекъснато да си повтаряте, че ежеминутно, през целия ден, тези с които общувате непрекъснато Ви оценяват.

да

не

2.Човек трябва да има достатъчно развито чувство за независимост, за да обсъжда с другите своето хоби или други по-лични интереси, независимо от това, дали те споделят или не неговото увлечение.

да

не

3.Най-мъдро е да запазиш личното си достойнство дори тогава, когато пред себе си имаш достатъчно силна съблазън и ти се иска да постъпиш по друг начин.

да

не

4.Ако човек открие грешки в речта на някой, то той трябва да го поправи и да му посочи къде греши.   

да

не

5.Когато общува с непознати хора, човек трябва да бъде достатъчно остроумен, общителен и привлекателен, за да създаде добро впечатление за себе си.

да

не

6.Когато се запознавате с друг човек и не сте чули името му, трябва да го помолите да повтори.

да

не

7.Вие сте сигурен, че хората Ви уважават за това, че никога не позволявате на някой да се шегува с Вас.

да

не

8.Вие трябва постоянно да сте бдителни, да сте нащрек, защото хората около вас винаги могат да започнат да се шегуват с Вас и да Ви направят за смях.

да

не

9.Ако общувате с ерудиран и остроумен човек, то е по-добре да не влизате в спор и съревнование, а е по-разумно да му се отдаде дължимото уважение и по този начин да се излезе от ситуацията.

да

не

10.Човек винаги трябва да се старае поведението му да бъде адекватно на настроението на компанията, в която се намира.

да

не

11.Вие трябва да помагате на другите хора, защото може да дойде време, когато Вие да имате нужда от тяхната помощ.

да

не

12.Не бива да се помага много-много на другите, защото в крайна сметка много малко хора оценяват тази помощ.

да

не

13.По-добре е другите да зависят от Вас, отколкото Вие от тях.

да

не

14.Истинският приятел се старае да помага на своите другари. 

да

не

15.Човек трябва да излага на показ най-добрите си качества, за да бъде оценен по достойнствата и да бъде одобрен.

да

не

16. Ако в компания някой разказва шега, която вече сте чули, то е по-добре веднага да прекъснете разказвача.

да

не

17.Ако в компания някой разказва виц, който вече сте чували, то Вие трябва да сте достатъчно учтив и искрено да се смеете на финала на шегата.

да

не

18.Ако сте поканен на среща от приятел, а Вие предпочитате да отидете на кино, то трябва да му кажете, че имате главоболие или да измислите някакво друго обяснение, но без да рискувайте да го обидите, като му кажете истинската причина.

да

не

19.Истинският приятел изисква неговите близки винаги да правят най-доброто за него, дори когато не искат. 

да

не

20.Хората не са длъжни упорито и настойчиво да защитават своите убеждения всеки път, когато някой изрази противоположно на тяхното мнение.

да

не

 

Обработка на резултатите

Всеки отговор, който е „правилен“ (съвпада с ключа) получава 5 бала.

Правилни отговори са „да“ на твърдения: 6, 13, 14 и 20 и „не“ – за останалите.

Баловете от отговорите се сумират и се отнасят към скала за определяне степента на приемане (харесване, привързване, обич) от другите:

-висока степен на приемане: от 85 до 100 бала;

-добра – от 75 до 80 бала;

-удовлетворителна – от 65 до 70 бала;

-ниска – от 0 до 65 бала.

Колкото е по-голяма крайната сума, толкова по сериозни са основанията, позволяващи да се приеме, че респондентът е харесван и обичан от другите.

Източник: Рогов Е.И. Учитель как объект психологического исследования: Пособие для школьных психологов по работе с учителем и педагогическим коллективом. – М.: Гуманит. изд. центр ВЛАДОС, 1998. - 496 с. ISBN 5-691-00076-4.

 

                          1258# Методические препоръки за съставяне на групова

                                                    психокорекционна програма

 

Програмата за психолого-педагогическа корекция включва следните раздели:

1.Пояснителна записка – отразява значимостта и актуалността на дадената програма за образование, рехабилитация или др., за каква категория деца или юноши е предназначена, условията, при които ще се прилага, периодите, през които ще се изпълнява програмата, честотата на часовете и т.н.

2.Цел – формулира се в зависимост от това каква сфера на психична дейност обхваща и към  формирането на какви функции или процеси е насочено корекционното въздействие, какъв резултат възнамерява да постигне психолога.

3.Задачи – насочени са за изпълнение на частни цели, в съответствие с генералната цел. Могат да се отделят три групи задачи:

-корекционно-развиващи – насочени към непосредствено отстраняване и преодоляване на недостатъци и за развитие на психичните процеси и функции;

-корекционно-образователни – предполагат формиране на знания и разширяване на кръгозора;

-корекционно-възпитателни – насочени  към формиране на личностни качества и  навици.

4.Вид на корекционната програма и аргументация за избор на определен вид, за разрешаване на задачите на психокорекционното въздействие (симптоматична, причинно-следствена, директивна, недирективана и пр.).

5.Основна психотерапевтична концепция (концепции) – поставя рамката в която се извършва корекцията (бихевиорална, хуманистична, когнитивна и пр.).

6.Принципи на психолого-педагогическа корекция – включва принципите (правилата), на  които се основава на корекционното въздействие. При формулирането на принципите се използват теоретични и методологични подходи, разработени в психологическата и педагогическата наука (концепции, теории, твърдения).

7.Насоченост (блокове) на корекционното въздействие – тук се посочват към какви психични функции, процеси или видове дейности на клиентите е насочено корекционното въздействие (обикновено 3-4 направления).

8.Етапи на психолого-педагогическата корекция – отразяват динамиката на психокорекционния процес, относително завършените фази (периоди), в хода на които се реализират едни или други задачи.

9.Методи и способи за корекция (психокорекционни техники) – методи на влияние, които се предполага, че се използват за корекция, развитие или формиране на една или друга особеност на психиката.

10.Средства за въздействие – технически (компютърни), информационни, демонстративно-илюстративни, спомагателни  и др. Например какъв дидактичен материал ще бъде използван (обемни предмети, визуални материали, макети, бланки, буклети, и т.н.).

11.Съдържание на психолого-педагогическата корекция – тази част от програмата включва планиране на занятията (дата, цели и задачи на групата, необходимото оборудване).

Пример за такава форма на планиране може да бъде следният:

                       
                       1204# Методика за изследване на педагогическия колектив.

           Изучаване привлекателността на работата, като един от показателите на

            социално-психологическия климат в педагогическия колектив (Е.И.Рогов)

 

Както показват многобройните изследвания, една от значимите характеристики на социалната среда на човек, която по същество определя рамката и нормите на нейното поведение, е нивото на социалното и психологическото развитие на колектива. Ето защо психолозите на образователните институции се стремят да наблюдават динамиката на груповите показатели в учителските колективи.  Изследвания показват (А. С. Полякова[1]), че учителите на педагогически колективи с ниско ниво на развитие са склонни да се ориентират при установяване на значими за тях контакти към онези членове на колектива, в чиито личности екипът високо цени обществено-политическите, деловите, професионалните качества, с доминиращо господство лична естетическа изразителност.

В условията н педагогически колективи с високо ниво на развитие учителите, са склонни да се съсредоточават повече върху онези педагози, в личността на които високо се ценят личните, професионалните, социално-политическите качества, като в същото време доминират високи оценки на качествата, които разкриват техниката на реагиране на учителя. Резултатите от този тип изследвания могат да послужат като косвено доказателство за връзката на професионалната насоченост и нивото на развитие на социалната среда. Една от най-важните характеристики на колектива се явява е психологическият климат, който може да бъде оценен с помощта на специална скала, базирана на полярни профили.

Въпросникът се състои от две части. Първият оценява реалните условия и обстоятелства в работата. Във втората се оценяват същите условия и обстоятелства на работата, както в първата част, но по отношение на желанията (нуждите, претенциите) на респондента. Съотношението на тези две оценки е показател за субективната привлекателност за човек, да работи в този колектив.

Изследването може да се извърши както в група, така и индивидуално. Препоръчително е всички членове на колектива да бъдат обхванати в изследването или поне 75–80%. Само в този случай можем да говорим за колектив, а не за група от хора (малките групи се оценяват по други параметри).

За да се прогнозира текучеството на персонала, изследването се провежда индивидуално. За първи път, когато човек постъпи на работа, а вторият път е 2-3 месеца по-късно. Точността на прогнозата се увеличава значително, ако в този случай субективната оценка се сравнява с оценката на колектива.

Инструкция: Пред Вас е въпросник, който съдържа редица преценки за различни аспекти на работата в работните колективи. Сред предложените решения няма лоши или добри. Всички те са важни, но за всеки човек по свой начин.

В първата част на Ви молим да оцените по десетобална скала степента на истина на изброените твърдения за Вашата лична работа в този колектив. При оценяването имайте предвид, че 10 бала означава абсолютно (100%) съгласие с твърдението, т.е. оценяваното качество винаги присъства. Ако дори много рядко същото качеството не се наблюдава, тогава трябва да поставите 9 точки и така до оценка 0, което означава пълна липса на това качество, тоест това никога не се случва. За да отговорите, трябва да напишете в съответната колона на тестовата бланка оценката, която изразява Вашето мнение по тава твърдение.

Във втората част се използва същия въпросник. Но сега трябва да отговорите на въпроса: „Ако изведнъж имате възможността да смените тази работа с друга, ще изберете тази, в която ...“. Когато изпълнявате тази част, на първо място трябва да се ръководите от личните си желания и интереси, т.е. обърнете внимание на това, кое е най-важно за вас в работата и кое е най-малко важно. В отговорите бъдете себе си, опитайте се да изразите своето лично мнение за всяко твърдение, не пропускайте нищо. В самия въпросник не пишете нищо. Резултатите от отделните въпросници няма да бъдат обсъждани никъде и няма да бъдат обявявани.

Въпросник

1.В работата ми винаги има нещо ново, непознато и поради това е интересна.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

2.Добри, безвредни за човек санитарно-хигиенни условия за труд.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

3.В колектива са налични топли и дружески взаимоотношения между хората.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

4.Имам много приятели в работата си, които ме ценят и уважават.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

5.Налице е възможност за повишаване на своята квалификация и професионална грамотност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

6.Висока средномесечна заплата.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

7.В колектива съществуват отношения на непримиримост безстопанствеността, лошото управление, небрежността и нечестността.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

8.В колектива повечето колеги са висококвалифицирани и образовани.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

9.Повечето от колегите имат отговорно отношение към задълженията си.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

10.Своевременно се извършва ремонт на техниката и оборудването.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11.В колектива непрекъснато расте ефективността на труда.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

12.Работата е елементарна и не изисква нито предварителна, нито допълнителна подготовка.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

13.Не изпитвам срам да споделям за моята работа пред колеги и приятели.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

14.В процеса на работа винаги има възможност за договаряне или за свободни разговори с колеги.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

15.За работата ми се изискват специални знания и умения.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

16.Работата ми е безопасна, не включва травматични и опасни ситуации.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

17.По-голямата част от колектива са приятни и симпатични хора, с които може не само да се работи, но и да се прекарва свободното време.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

18.Ползвам се с авторитет и доверие сред колегите.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

19.Има възможност да се работи с различни класове, с ученици в различна възраст, като предметите тематично са обвързани.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

20.Има възможност за получаване на големи премии.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

21.В колектива са възприети отношения на взаимопомощ и сътрудничество.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

22.Повечето от колегите имат средно, вкл. среднотехническо и незавършено висше образование.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

23.В колектива отсъстват каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина: закъснения, неизпълнение на задачи, неспазване на безопасността на труда и др.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

24.В колектива напълно отсъстват извънкласни дейности или мероприятия, провеждани през почивните дни.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

25.В колектива непрекъснато се намалява нивото на напрежение на труда.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

26.Работата е лека, не води ди физическа преумора.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

27.Моята работа има съществено значение за дейността на целия колектив.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

28.Ръководителят ми често обсъжда с мен определени професионални въпроси.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

29.Работата е разнообразна, изисква творчество, кара те да мислиш.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

30.Налични са добра, съвременна техника и спомагателно оборудване.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

31.В колектива отсъстват каквито и да било явни и скрити конфликти, интриги и враждебност между колегите.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

32.Администрацията на училището ме цени като работник.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

33.Има възможности и са създадени всички условия за учебна дейност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

34.Високо заплащане за извънкласна дейност и работа в почивните дни.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

35.Отношенията между колегите са изградени на основата високи изисквания и принципност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

36.Повечето от колегите са преминали обучение или се обучават за повишаване на квалификацията.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

37. Повечето от колегите имат творческо отношение към работата.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

38.Работи се ритмично, спокойно и планирано, без напрежение и щурмовщина.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

39.В колектива не се наблюдават трайни неуспехи в работата.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

40.Условията на работа позволяват на всеки да избира свой темп.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

41.Дейностите, която извършвам е особено важна и значима.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

42.Ръководството винаги проявява интерес към моята работа.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

43.Работата изисква висока квалификация.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

44.Има на разположение и  функционално са разположени местата за общо ползване: столова, физкултурен салон, зали за работа с родители и деца, клубове, училищно радио места за отдих и др.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

45.В колектива е налична атмосфера на доверие и взаимно разбиране.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

46.Ръководството ме цени и уважава.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

47.Има възможност непрекъснато да повишавам своята икономическа и правна грамотност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

48.Членовете на колектива са осигурени с допълнителни бонуси:  ваучери, безплатни билети (карта) за пътуване, квартири за настаняване, преференциално приемане на децата в детска градина и др.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

49.Колективът се характеризира с висока организираност и сплотеност.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

50.По-голямата част от колегите се включва и активно участва в обществения живот на колектива.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

51.В колектива всеки приема за дълг да полага усилия за повишаване качеството на работата си.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

52.Удобно разпределение и гъвкавост на работното време.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

53.В колектива строго се изпълняват всички планирани сели и показатели.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

54.Работата не налага голяма отговорност на човек.

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

55.Нащият педагогически колектив играе важна роля в живота на целия район (квартал, град, община и пр.).

0

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

56.Членовете на колектива често организират и заедно провеждат мероприятия извън работното време.

 

Източник: Рогов Е.И. Учитель как объект психологического исследования: Пособие для школьных психологов по работе с учителем и педагогическим коллективом. – М.: Гуманит. изд. центр ВЛАДОС, 1998. - 496 с. ISBN 5-691-00076-4.

[1] Полякова А. С. Влияние ценностных ориентаций педагогов на эффективность функционирования педагогического коллектива. Гродно, 1980. – С. 45.

 

                            1312# Методика „Личностна агресивност и конфликтност“

                                                       (Е.П. Ильин, П.А. Ковалев)

 

Методиката е предназначена за изследване на конфликтността и агресивността на изследваното лице в качеството на личностни черти.  

Инструкция. Предлагаме Ви списък с твърдения. Ако сте съгласни с твърдението, в  бланката за отговори (тя е дадена по-долу), поставете знак "+" („да“) в съответното поле, ако не сте съгласни, отбележете знак "-" („не“).

Въпросник

1.Лесно се ядосвам, но и бързо се успокоявам (минава ми).  

2.Когато споря с някой, винаги се стремя да овладея инициативата (да съм настъпателен и водещ). 

3.Обикновено другите не зачитат моите приноси и не получавам заслужено признание.   

4.Ако не ме помолят с добро, никога не отстъпвам.  

5.Старая се да направя всичко възможно, за да избегна напрежение в отношенията с другите. 

6.Ако се отнасят несправедливо към мен, то аз мълчаливо пожелавам на лицето всякакви нещастия.

7.Често се ядосвам истински, когато ми възразяват.  

8.Считам, че другите говорят лоши неща зад гърба ми.  

9.Мисля, че съм много по-раздразнителен, отколкото трябва.  

10.Мнението, че нападението е най-добрата защита е чиста истина.  

11.Мисля, че ситуациите (обстоятелствата), в които попадам винаги са по-благоприятни за другите, отколкото за мен.  

12.Ако някакво правило не ми харесва, аз гледам да не го изпълнявам.  

13.При спор се опитвам да намеря такова решение, което да удовлетвори всички.

14.На мнение съм, че е по-добре човек да си отмъсти.

15.Всеки човек има право на свое мнение.  

16.Вярвам в честните намерения на повечето хора.  

17.Обхваща ме ярост и се ядосвам, когато ми се присмиват.  

18.При спор често прекъсвам събеседника, налагайки му своята гледна точка.

19.Обиждам се от коментари и забележки на другите, дори да разбирам, че са справедливи.

20.Когато някой се самоизтъква и представя за важна персона, аз винаги действам срещу него.

21.Обикновено при спорове вземам някаква средна позиция.  

22.Мисля, че фразата „Зъб за зъб – око за око“ е справедлива.  

23.Когато обмисля нещо добре, аз не се нуждая от съветите на другите.

24.С хората, които не са достатъчно любезни към мен, аз обикновено съм бдителен.  

25.Когато някой ме ядоса, аз обикновено не му обръщам внимание.  

26.Считам, че не тактично да не позволяваме на другата страна да изрази мнението си при спор.  

27.Обижда ме отсъствието на внимание от страна на другите.  

28.Не обичам да се предавам или нарочно да губя при игра, дори тогава, когато играя с деца.  

29.В споровете се стремя да открия това, което би удовлетворило всички страни.

30.Уважавам хората, които не са злопаметни.

31.Твърдението „Един мислеща глава е добре, но две – много по-добре“, е вярно.  

32.Твърдението „Не мамиш ли другите – няма да оцелееш“ е справедливо.  

33.Никога не избухвам, обхванат от гняв и яд.

34.Способен съм внимателно да изслушам всякакви аргументи на спорещия с мен.  

35.Винаги се чувствам обиден, ако се окаже, че не съм сред наградените за нещо, в която съм участвал.  

36.Ако някой от опашката се опита да докаже, че стои пред мен, няма да му отстъпя.

37.Старая се да избягвам сблъсъци и изостряне на отношенията с другите.  

38.Често си представям различни наказания, които бих искал да получат тези, които ме обиждат.  

39.Не мисля, че съм по-глупав (а) от другите и за това мнението им не ми е нужно.  

40.Не харесвам недоверчивите хора.  

41.Винаги приемам спокойно критиката на другите, дори ако мисля, че е несправедлива.  

42.В състояние съм винаги убедително да отстоявам своята истина.  

43.Не се обиждам дори за злобните шеги на другите.  

44.Понякога давам възможност на другите да поемат отговорност за решаването на важен за всички въпрос.

45.При спорове се старая да убедя другите да направят компромис.  

46.Вярвам, че на злото може да се отговори с добро и се придържам към този принцип.  

47.Често се обръщам към хората около мен, за да разбера тяхното мнение.  

48.Ако някой ме хвали, за мен това означава, че нещо ще поиска от мен.  

49.Мога да контролирам себе си при конфликтни ситуации.  

50.Близките често ми се сърдят, че когато говоря с тях „не им позволявам да отворят устата си“.

51.Не се засягам, ако при похвала за общата работа името ми не се споменава.

52.Когато разговарям с някой по-възрастен или по-висш по длъжност, аз се старая да не възразявам.  

53.Каквито и проблеми да решавам, винаги се придържам към „златната“ среда.  

54.Имам отрицателно мнение за отмъстителните хора.  

55.Не мисля, че един ръководител трябва да се съобразява с мнението на своите подчинени, защото той е отговорен за всичко.

56.Често се страхувам от комбинациите и хитрите трикове на другите. 

57.Не се възмущавам и не реагирам отрицателно, ако някой на улицата или в автобуса ме бутне (настъпи, блъсне).  

58.Когато говоря с някого, аз се изкушавам по-скоро да изразя мнението си.

59.Понякога имам чувството, че животът е несправедлив с мен.  

60.Винаги гледам да напусна автобуса (вагона, колата) преди другите.  

61.Не мисля, че е възможно да се намери решение, което да удовлетвори  всички.

62.Мисля, че нито една обида не трябва да бъде безнаказана.  

63.Не харесвам, когато другите ме обсипват със съвети.  

64.Мисля, че повечето хора поддържат с мен отношения просто заради някакъв користен интерес. 

65.Не съм способен (а) да се въздържам, когато някой ме упреква.

66.Обичам да съм атакуващ (а), отколкото защитаващ (а) се.

67.Извънредно обидчивите хора предизвикват съжаление у мен.  

68.За мен не е от голямо значение, чиято гледна точка в един спор се оказва вярна – моята или на някой друг.

69.Не винаги компромисът е най-доброто решение при спор.

70.Не мога да се успокоя, докато не отмъстя (не сложа на мястото му) този, който ме е обидил.  

71.Считам, че е по-добре да се посъветвам с другите, отколкото да взимам сам решение.  

72.Съмнявам се в искреността на думите на повечето хора.

73.Обикновено трудно губя контрол над себе си.  

74.Когато видя недостатъци в някой, аз не се притеснявам да му ги посоча.

75.Не виждам нищо обидно в това, другите да говорят за моите недостатъци.  

76.Ако съм продавач на свободен пазар, в никакъв случай не бих отстъпил от цената на стоката.  

77.Да направя компромис, означава да призна своята слабост.  

78.Считаш ли за справедливо мнението: „Ако те ударят по едната буза, обърни се да те ударят и по другата“?

79.Не се чувствам потиснат, ако мнението на другите се окаже по-правилно от моето.

80.Никога не подозирам хората в нечестност.  

 

Обработка на резултатите

За удобство при обработката на резултатите, е целесъобразно да се използва регистрационна бланка, в която изследваното лице да запише отговорите си с „да“ или „не“.

Отговорите на въпросите съответстват на осем скали:  

1.избухливост (раздразнителност);

2.настъпателност;

3.обидчивост;

4.неотстъпчивост (упорство);

5.компромисност;

6.отмъстителност (ненавист, омраза);

7.нетърпимост към мнението на другите;

8.подозрителност (недоверие).

 

За всеки отговор „да“ или „не“, съвпадащ с ключа по всяка скала се начислява по 1 бал. По всяка скала максималния бал е 10.

Ключ:

-отговори „да“ по позиции: 1, 9, 17, 65 и отговори „не“ по позиции: 25, 33, 41, 49, 57, 73 свидетелстват за склонност към избухливост;  

-отговори „да“ по позиции: 2, 10, 18, 42, 50, 58, 66, 74 и отговори „не“ по позиции: 26, 34 свидетелстват за склонност към настъпателност, напоритост;

-отговори „да“ по позиции: 3, 11, 19, 27, 35, 59 и отговори „не“ по позиции: 43, 51, 67, 75 – склонност към обидчивост;

-отговори „да“ по позиции: 4, 12, 20, 28, 36, 60, 76 и отговори „не“ по позиции: 44, 52, 68 – склонност към неотстъпчивост;

-отговори „да“ по позиции: 5, 13, 21, 29, 37, 45, 53 и отговори „не“ по позиции: 61, 69, 77 – склонност към компромисност;

-отговори „да“ по позиции: 6, 22, 38, 62, 70 и отговори „не“ по позиции: 14, 30, 46, 54, 78 – склонност към отмъстителност (злопаметност);

-отговори „да“ по позиции: 7, 23, 39, 55, 63 и отговори „не“ по позиции: 15, 31, 47, 71, 79 – склонност за нетърпимост към мнението на другите;

-отговори „да“ по позиции: 8, 24, 32, 48, 56, 64, 72 и отговори „не“ по позиции: 16, 40, 80 – склонност към подозрителност.

 

Сумата от балове по скалите „Настъпателност“ (напоритост) и „Неотстъпчивост“ показва сумарен показател за позитивната агресивност на субекта.

Сумата от балове по скалите „Нетърпимост към мнението на другите“ и „Отмъстителност“ е показател за негативна агресивност на изследваното лице.

Сумата от балове по скалите „Компромисност“, „Избухливост“, „Обидчивост“ и „Подозрителност“ – обобщен показател за конфликтност.

 

 

                                             1313# Методика „Конфликтна личност“

 

Методиката позволява да се оцени степента на конфликтност или тактичност на личността.

Инструкция: Предлагаме на вниманието ви 11 твърдения. От Вас се иска да изберете един от възможните три отговора. Изберете този, който в най-голяма степен отговаря на Вашите възгледи и разбирания и поставете пред съответния отговор знак „+“ (или „да“).

Въпросник

1.Представете си, че в обществен транспорт възниква спор и последващ скандал. Какво ще предприемете?

а) няма да се намесвате в спора.

б) ще се намесите на страната на този, който е прав;

в) ще се намесите и ще отстоявате своя гледна точка.

 

2.На събрание критикувате ръководството за допуснати слабости и грешки:

а) не;

б) да, но в зависимост от вашето лично отношение към ръководството; 

в) винаги критикувате за грешки и слабости.

 

3.Непосредственият Ви началник представя план за работа, който обаче Ви се струва неправилен. Ще предложите ли свой план, който Ви се струва по-добър:

а) ако другите предложат, тогава – да;

б) разбира се, Вие ще изложите и поддържате свой план;  

в) страхувате се, че ако критикувате, ще имате неприятности.

 

4.Обичате ли да спорите с колеги и приятели?

а) само са тези, които не обиждат и когато спорът не се отразява на Вашите отношения;

б) да, но само по важни, по принципни въпроси;

в) Вие спорите с всеки по всякакъв повод.

 

5.Някой се опитва да Ви изпревари на опашка.

а) мислите си, че не сте по-глупав от него и правите същото;

б) възмущавате те се, но само на себе си, вътрешно;  

в) открито изразявате своето недоволство.

 

6.Ако при определена конфликтна ситуация Вашето мнение е решаващо, то какво бихте направили?

а) ще се изкажете и за положителните и за отрицателните страни на предложенията;

б) ще изложите положителните страни и ще предложите да се обмисли ситуацията допълнително; 

в) ще критикувате принципно само идеята, без подробности.

 

7.Съпругата Ви (съпругът) постоянно ви напомня за Вашата разточителност и самата тя (самият той) непрекъснато купува скъпи неща. Тя (той) иска да знае Вашето мнение за последната й покупка. Какво ще й/му кажете?

а) че одобрявате, ако това й/му доставя удоволствие;

б) че тази вещ е кич;

в) ще вдигнете скандал.

 

8.Срещате познати подрастващи, които демонстративно пушат (или тийнейджър се храни в метрото, а от сандвича на пода пада парченце колбас . Как ще реагирате?

а) мислите си: „Защо да се занимавам и превъзпитавам чужди деца?“  

б) правите им забележка.

в) докладвате ги.

 

9.В ресторанта сте забелязали, че сервитьорът Ви лъже:

а) не му давате бакшиш, който предварително сте приготвили за него;

б) ще го помолите да изчисли сметката още веднъж;

в) ще вдигнете скандал.

 

10.В хотела са Ви обслужили зле. По какъв начин ще изразите недоволството си?

а) ще изразите претенциите си пред администратора;

б) ще се оплачете пред по-висша инстанция с искане за наказание на администратора;  

в) ще насочите недоволството си към помощния персонал: хигиенисти, готвачи и др.

 

11.Вие спорите с Вашият подрастващ син (дъщеря) и се убеждавате, че той (тя) е прав (а). Признавате ли своята грешка (заблуда)?

а) не;

б) разбира се, признавате;

в) мислите си: „Какъв авторитет ще бъде един родител, ако признава, че греши?“

 

Обработка на резултатите

Всеки отговор получава определено количество бал: а – 4 бала; б – 2 бала; в – 0 бал. Баловете от всички отговори се сумират.

Интерпретация

-от 30 до 44 бала – респондентът е тактичен, не обича конфликти, избягва критични ситуации, склонен е да бъде приятен и приет от другите, но не винаги им помага.

-от 15 до 29 бала – респондентът е конфликтна личност, настоятелно отстоява своето мнение, независимо как се отразява на личните или официалните отношения и по тази причина респектира другите..

-от 10 до 14 бала – респондент провокира конфликти, търси поводи да спори, обича да критикува, налага мнението си, накратко, той е кавгаджия.

 

Источник: Женская психология / Сост. Н. А. Литвинцева. М., 1994.

 

                1330# Нарушаването на границите – всичко започва в семейството.

 

Кои поведения на възпитателите по отношение възпитанието на детето са абсолютно недопустими?

Тази статия е предназначена за всеки, които нарушава чуждите граници, преструвайки се на т. нар. „народен човек“ и онези, които моделират ситуации, в които целият целия свят въодушевено да играе  „по тяхната свирка“, като куче с топка.

Сред нас обаче има една определена част хора, които сами не са виновни за това, че другите постоянно нарушават техните лични граници. Този процент (няма да спорим за цифрата) включва онези, които още в ранното си детство в рамките на семейството са били възпитан в неуважение към чуждите граници априори.

И така, нека да разгледаме именно ситуацията от този период в семейството. Това ще бъде полезно за онези родители, които сега възпитават своите малки потомци и искат впоследствие те да не станат обект за нетактичните забележки и желания на другите – накратко, да не се превърнат в обект на манипулации.

И така, кои поведения на възпитателите по отношение възпитанието на детето са абсолютно недопустими?

Първо

Абсолютно неприемливо е да се възпитават братя и сестри, принуждавайки по-голямото дете да търпи, когато по-малкото взима или унищожава неговите вещи, играчки, или когато нахлува в стаята, или го разсейва когато подготвя уроците си, или просто се усамотява.

Ако някой твърди, че „когато човек има две деца,  то те взаимно ще се забавляват по цял ден“, то той със сигурност не е прав. Това е мит. Този мит все още процъфтява поради факта, че сред децата винаги едното рано или късно ще бъде прекършено психологически.

Тогава то (по-слабото) просто е принудено да издържи „чудовището“, развивайки  комплекс за вина, поради факта, че през цялото детство е принудено да потиска естественото желание да „удуши тази гадина“.

Впоследствие такива хора често не искат да имат собствени деца или имат само едно дете („това е необходимо!“), но по всякакъв начин ограничават емоционалния контакт с него и като цяло такива хора прерастват в мрачни нечестиви мизантропи.

Ако все пак не бъдат изцяло прекършени, то те завинаги се превръщат в личности, които са „услужлив  парцал“ за обувките на другите.

Препоръка: Никога не използвайте по-голямото (или по-податливо) дете като мълчалива и търпелива детегледачка за вашите по-малки деца (вашите неуправляеми и проблемни деца), с които самите не знаете какво да правите.

Второ

Не оставяйте безнаказано поведението на онова дете (брат/сестра), което удря, хапе, обижда, унижава, тероризира второто Ви дете. Никога не използвайте фразата: „Бъди по-умен. Отстъпи!“.

Ако детето последва съветите ви, то няма да бъде „по-умно“ – не се заблуждавайте!  Просто ще израсне като възрастен, чието време, усилия, материални средства, емоционални ресурси и т.н. ще се управляват от всички негови истерични и инфантилни приятели. Дори когато напълно непознати хора срещнат такъв човек на улицата, то не без усилие могат да го „водят за носа“, използвайки възможността да нахлуят безнаказано през границите на неговата личност. В крайна сметка такова дете не е в състояние да удържа такива граници или при него просто липсват граници.

Трето

Не позволявайте на някой от членовете на вашето семейство (и на себе си като родители) да нахлувате без да чукате в стаите на децата си, в банята, когато детето е там или в тоалетната. В отговор – не позволявайте на децата да правят същото с вас.

Четвърто

Никога не решавайте вместо детето: кой клуб в училище да посещава, на каква училищна проява да вземе участие,  какво да учи,  какви дрехи да облече когато излиза навън и т.н. Вашите избори за детето се явяват грубо нарушение на границите на неговата личност.

Също така, не позволявайте на детето ви от момента, в който влезете в детска градина, да започне изведнъж да ви сравнява с други „майки“, да критикува дрехите, вашия общ стил на поведение, чантата, мобилния ви телефон, колата ви и т.н.)

Помнете, че всеки път, когато възрастният дава съвет или косвен пример за това как се нарушават границите на друго лице, той култивира в детето си психологически вампир и манипулатор, който по-късно всички ще намразят. Всеки път, когато нарушаваме крехките граници на личността на нашето дете, ние отглеждаме аутсайдер, който ще служи на всички психологически вампири и манипулатори.