Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3815174 Постинги: 2163 Коментари: 116
Постинги в блога от 15.09.2018 г.
 

                  Емоционалната интелигентност – основи на понятието и същност.

                                        Модели на емоционална интелигентност

 

“Който царува в самия себе си,  той е повече от цар” (народна мъдрост)

“Всеки може да се разгневи – това е лесно! Но да се разгневиш на правилния човек, в правилното време, на правилното място - това не е лесно!” (Аристотел)

“Неизследваният живот не си заслужава да се живее” (Платон)

“От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи Соломонови, 4:23)

“Истински мъдър е онзи, който познава сам себе си” (Лев Николаевич Толстой)

“Емоционалните отношения са отношения на въжделението, обременени от принудата и несвободата: от другия се очаква  нещо, като по такъв начин и той, и ние самите ставаме несвободни” (Карл Юнг)

“Зрелостта започва тогава, когато сме удовлетворени от  това, че сме прави, без да изпитваме потребност да доказваме, че някой друг не е”  (Сидни Харис)

“Великите дела започват с велики чувства” (Даниъл Голман)

“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас” или “Отнасяйте се с другите така, както те биха искали да се отнасят с тях”.

Ако през последните десетилетия интелектуалните умения растат заради технологиите и развитието на научните постижения, то социалните силно се занижават. Модерните хора са в конфликт с чувствата си, потискат ги или ги игнорират напълно. Това от своя страна поражда много необяснима на пръв поглед агресия, самоубийства, отчуждение и депресия. Днес можем да поставим камери навсякъде, а забравяме да отправим поглед към най-важното – самите себе си и другите.

 

Защо е важно да разпознаваме чувствата си?

Биологичното и емоционалното у човека са толкова интимно свързани, че емоционалният баланс се отразява на равновесието на различните контролни системи в организма.

Например: емоционален конфликт, който индивидът е смятал за овладян преди години и дори е забравил, да е нарушил биологичната резистентност и да е допринесъл за възникването на болест. Заглушаването на емоциите рядко остава без последствия.

Всички емоции са призиви за действие, те са мигновени планове за справяне с обстановката, които еволюцията е закодирала у нас.

За да живеем в хармония със себе си, е много важно да развиваме не само умствените, но и емоционалните си умения.

Ако на първо четене фразата „емоционална интелигентност” ви стряска, това е, защото сме свикнали да свързваме интелигентността с чистата логика, която изключва всеки вид емоция. Оказва се обаче, че интелигентността и емоциите са наистина тясно свързани. Хора, които не успяват да идентифицират или да разберат собствените си емоции, често вземат грешни решения независимо от високото си образование и начетеност. Валидно е и обратното - ако контролирате и познавате емоциите си, се справяте в живота далеч по-добре, въпреки че може и да ви липсват някои конкретни знания.

Способността да се предвидят и повлияят чувствата на околните е едно от най-важните умения за всяка съзнателна личност.

Още в детската градина и в училище детето се нуждае от екстровертната си интелигентност, за да „убеди” другарчетата си, че е „достойно” за тяхната компания. След време са нужни конкретни умения и вътрешно усещане за изграждането на приятелства, за първата любов и т.н.

За света на възрастните  усещането на правилната реплика или реакция в конкретна ситуация е определящо за начина на живот. Ако не разбираш и не умееш да контролираш собствените си емоции, е трудно да си част от живота - не можеш да действаш, а само реагираш на случващото се.

Всъщност съществува проучване, което твърди, че емоционалната интелигентност се отразява много повече на намирането на работа и радостта от живота, отколкото традиционната интелигентност. Със сигурност всеки от нас познава високоинтелигентни хора, страдащи от неовладяна емоционалност.

Ниската емоционална интелигентност може да е отговорът на много проблеми в личен план, за които често нямаме никакво задоволително, обективно обяснение: Защо съм сам/сама?, Защо не се разбирам с родителите си?, Защо ми е трудно да говоря пред хора?”, Защо ми е трудно да изразявам чувствата си пред децата?, Защо трудно се сработвам?.

Осъзнаването на собствените ни емоции ще изгони депресията, негативизма, хаоса, които са реалните пречки в ползотворното общуване и себереализация.

 

За отличниците и неудачниците.

Интелектът не е гаранция за успех в живота. Отличните оценки не са гаранция за отлични отношения с другите.

Между понятията ефективно и рационално вече не се поставя знак за равенство. Интелектуалните способности не са единствените, които имат значение за добрата професионална реализация. В организациите, в труда и в деловата сфера все по-силно се изтъква ролята на емоциите и емоционалните умения.

Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека . Съвместно проучване на университетите Харвард и Станфорд показва, че само 15% от успеха в живота се дължи на IQ /умствения интелект/ и 85% се дължи на EQ /емоционалната интелигентност/.

Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки:

1.описание на проблема, или събиране на факти;

2.решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите;

3.приложение на решението или откриване на начин да приложим избраното решение на практика;

то първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.  

 

Основи на понятието

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията.

През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект. Така например още през 1920 г. Е. Л. Торндайк от Колумбийския университет използва термина социална интелигентност, за да опише умението на субекта да разбере и да управлява други хора.

Дейвид Уекслър на свой ред описва през 1940 г. влиянието на неумствените фактори върху интелигентното поведение и подкрепя становището си с аргумента, че нашите модели на интелигентността няма да са завършени, ако не можем адекватно да опишем тези фактори.

През 1975 година в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences Хауърд Гарднър /влиятелен психолог и теоретик от Харвард/ формулира идеята за множествената интелигентност.

Обикновено се приема, че първата употреба на понятието „емоционална интелигентност“ е в докторската дисертация от 1985 г. на Уейн Пейн "Изследване на емоцията: Развитието на емоционална интелигентност" . На практика обаче за пръв път то е употребено от Лойнер (1966). Грийнсман (1989) предлага модел на ЕИ, последван от Питър Салови и Джон Майер (1990), Даниъл Голман (1995), Робърт Щернберг, Джак Блок  и др.

 

Модел на Хауард Гарднър

Формулира идеята за множествената интелигентност, която включва едновременно :

а)междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и       

б)вътрешноличностна интелигентност (способността човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации).

Според виждането на Гарднър традиционните типове интелигентност, например IQ, не успяват да дадат пълно обяснение на когнитивната способност. Ето защо, въпреки промените в наименованието на понятието, остава общото разбиране, че традиционните дефиниции на интелигентността не са в състояние напълно да обяснят резултатите от действията.

“Защо студентите с най-високи резултати на SAT при постъпването си в университета не се развиват най-добре в следването си и защо не постигат най-впечатляващите успехи в професията и в живота след завършване на образованието си?”

"EQ е нивото на способността ни да разбираме другите хора, какво ги мотивира и как да работим в сътрудничество с тях“

Въвежда понятието “спектър на интелигентността”, което включва: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене кинестетически способности; музикалност; умения за междуличностно общуване /интeрперсонална интелигентност/; интрапсихичен капацитет /вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние/ - според някои психолози най-важното психологическо и житейско умение, изразяващо се в “способността да намираш утеха”

Модел на Саловей и Майер

Моделът на способностите, разработен от Саловей и Майер, описва емоционалната интелигентност като способност да възприемаме емоциите, да ги разбираме и да ги управляваме с цел личностно развитие и растеж.

Емоционално интелигентният човек притежава четири способности:

а) да възприема емоциите (включително и своите собствени) – по тона на гласа, израза на лицето и други признаци;

б) да използва емоциите – за разрешаване на проблеми, за улесняване на мисленето и др.

в) да разбира емоциите – да може да улавя леки нюанси в емоциите, да разбира как се променят емоциите с времето и какви са взаимовръзките между тях;

г) да управлява емоциите – както своите, така и тези в другите хора, за постигане на определени цели.

 

Модел на Даниъл Голман

В резултат на нарастващото признаване в професионалните среди на значението и уместността на емоциите за получаване на резултати, изследванията по темата се увеличават, но терминът е широко популяризиран едва след публикуването на бестселъра на Даниъл Голман “Емоционалната интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ”. Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ. Впоследствие започват да се появяват все повече и повече статии за ЕИ както в специализираната преса за академичните кръгове, така и за масовия читател.

Даниъл Голман създава един от най-известните модели за емоционална интелигентност. Според него емоционалната интелигентност включва:

а) самопознание – способността ни да разпознаваме емоциите си и тяхното влияние върху нас;

б) самоуправление – контрол над емоциите и промяната им спрямо обстоятелствата;

в) социално познание – способността ни да възприемаме и разбираме емоциите на околните;

г) управление на взаимоотношенията – способността ни да вдъхновяваме и влияем върху околните и да се справяме с конфликтни ситуации.

 

Даниъл Голман презентира модел на ЕИ с 25 компонента в 5 категории:

а)себеразбиране – емоционално себеразбиране, точна себеоценка и самуовереност;

б)саморегулация – самообладание (самоконтрол), благонадеждност, съвестност, приспособимост и нововъведение;

в)мотивация – целеустременост, отдаденост, инициатива и оптимизъм;

г)съчувствие (емпатия) – разбиране на другите, развиване на другите, сензитивност за услуга;

д)социални умения – влияние, общуване, управление на конфликти, лидерство, създаване на връзки,  способност за работа в екип.

 

Развитието на тези качествени компоненти по ЕИ /себеразбиране, саморегулация, мотивация, съчувствие (емпатия), социални умения/ е възможно чрез постоянното трениране на:

а)интраперсонални умения (вътреличностни) – възприемчивост, себенаблюдение, социално себеразбиране, асертивност, независимост;

б)интерперсонални умения (междуличностни) - емпатия, междуличностни взаимоотношения, социална отговорност;

в)адаптивност (приспособимост) - реална преценка, критерии за преценка на нещата, решаване на проблеми;

г)управление на стреса - толерантност, контрол над импулсите;

д)общо разположение на духа - оптимизъм, радост, щастие.

 

Голман прави извода, че най-важното различие между Коефициента за интелигентност и Емоционалния коефициент е това, че EQ е по-малко генетично заложен, което дава възможност и на родителите, и на учителите да компенсират там, където природата е пропуснала.

 

Какво представлява емоционалната интелигентност?

Под емоционална интелигентност (ЕІ), често измервана с Коефициента на емоционална интелигентност (ЕQ), се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, тези на друг човек или група хора. Това е относително нова област на изследване в психологията. Определението на ЕИ търпи непрекъснати промени.

Ключът към постигане на успех във всеки аспект от човешкия живот  е свързан в голяма степен с нивото на емоционална интелигентност (EI). Тя ни помага да осъзнаем кои сме ние отвъд особеностите на нашето мислене и как хората възприемат начина, по който се представяме пред тях. EI  предполага интелигентно и адекватно справяне с гняв, стрес, страх, безпокойство и депресия. С емоционалната интелигентност се свързват най-общо актовете на самоконтрол, упражняване на оптимистичен мироглед и социална компетентност, като според Даниел Голман, EI не е вродена дарба, а подлежи на обучение, култивиране и тренинг.

Емоционалната интелигентност е голямото откритие на ХХ век относно разбирането  за безграничните възможности на човешкия мозък. Освен в умението да придобива и борави със знания, човек трябва да търси разгръщане на своя потенциал в света на емоциите.

Емоционалната интелигентност е значителен скок в разбирането на човешкото поведение. Това не е мода или поредната панацея за лесен успех. Това е сериозна дисциплина, която позволява на човек да изследва нови територии от своята природа. Днес интелигентността на човека се измерва не само с IQ , а и с EQ /емоционална интелигентност/ . Неговият успех и реализация се основават на цялостното му възпитание – интелектуално и емоционално.

Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме, използваме, разбираме и овладяваме своите емоции по конструктивен и позитивен начин. Повишаването на емоционалната интелигентност не е когнитивно научаване, а емоционално свързване на познанията за света с чувствата в нас.

Емоционалната интелигентност (ЕQ) не се свежда само до разчитане на емоциите. Тя изисква също интелектуален и рационален прочит на фактите и добро разбиране на околната среда, с цел идентифициране на всичко, което влияе на емоционалното.

 

По своята същност емоционалната интелигентност е глобална интелигентност.

Емоционалната интелигентност е умението да не се страхуваме от емоциите си и да не ги потискаме, а напротив, да ги използваме и приемаме като нормална част от живота си. Това обаче е възможно само, ако добре познаваме себе си и ако можем правилно да разбираме чувствата си и да ги управляваме. Приема се, че разгадаването им е по-свойствено за жените, но то е също толкова важно и за другия пол. Познаването и усещането на собствените ни емоции, както и тези на другите, е свързано с уменията ни да изслушваме и да имаме добри взаимоотношения.

Емоционална интелигентност (EQ) - това са способностите, убежденията и ценностите, които помагат на индивида да реализира визията и целите си.

Често наричаме този вид интелигентност интуиция. Да се вслушаш във вътрешния си глас е именно резултат от умелото разпознаване и боравене с емоциите, от разкодирането на определени връзки в общуването.

Емоционалната интелигентност е способността да разбираме и приемаме емоциите, чувствата и скритите механизми, които ни карат да реагираме по един или друг начин. Това самопознание ни прави отворени и към емоциите на околните, води до развиване на емпатията (умението да се поставяш на чуждо място, да съпреживяваш), кара ни да разбираме чуждите мотиви и причинно-следствените връзки в общуването. Щом разпознаваме емоциите и тяхната роля, следващото умение е да ги използваме за разрешаване на оплетени житейски ситуации. Това означава при промяна на емоционалното състояние да реагираме адекватно, а от друга страна да не позволяваме на емоциите да ни пречат и заслепяват, а да ни помагат и мотивират. Това е базата, на която успешно се справяме с конфликти, влияем на другите (както и те на нас), работим в групи, понасяме критика, усещаме слабите моменти както в себе си, така и в околните.

 

Що е  емоционална компетентност?

Резултатите от уроците на живота са това, което наричаме ‚емоционална компетентност”.

Емоционалната компетентност е вид измерител на вродената емоционална интелигентност.

Един емоционално компетентен човек – възрастен или дете, „владее” следното:  възприема, оценява и изразява емоциите си; умее да решава проблеми, да откроява значимото от незначимото; разбира връзката между емоции, мисли и поведение: както у себе си, така и у другите; управлява емоциите си: успява да превръща отрицателните емоции в положителни и така стимулира израстването си.

Степента на развитието на посочените умения /себеразбиране, саморегулация, мотивация, съчувствие (емпатия), социални умения/ Голман определя като Емоционална компетентност. Тя е в основата на ЕИ и позволява на човека, който я има да се представи блестящо във всякакъв вид работа.

Емоционалната компетентност включва компетенции, които определят как да се ръководим (себеуправляваме). Този процес на себеуправляване е възможен, ако прилагаме следните умения в живота:

1)себеусещане (себеуправление) - означава да знаеш и усещаш вътрешните си състояния, предпочитания, ресурси и интуиция;

2)емоционална осведоменост (усещане) - умението за разпознаване на чувствата;

3)точна самооценка - усет за възможностите и граници за тяхното приложение;

4)самоувереност - силно усещане за себестойността и способностите ни;

5)самоуправление  - умение за задържане на саморазрушителни чувства;

6)инициативност - готовност за придвижване на възможностите;

7)оптимизъм - постоянство в преследването на цели, въпреки препятствия и недоброжелателство.

 

Себеусещане:

1.емоционално усещане - хората с тази компетенция разпознават емоцията,  която усещат и чувстват, осъществяват връзка между това, което чувстват и мислят, правят и говорят, имат усещане за собствена стойност и усещане в живота;

2.точна самооценка- хората с тази компетенция са осведомени за своите силни и слаби страни, отворени са към даване на обратна връзка, способни са да показват чувство за хумор;

3.самоувереност - хората с тази компетенция могат да изразяват възгледи, които са непопулярни и нестандартни.

 

Себерегулация:

1.самообладание - хората с тази компетенция могат да управляват добре своите импулс и, чувства, остават положително настроени дори в много лоши моменти; мислят ясно и остават непоколебими под натиск;

2.благонадежност - хората с тази компетенция действат етично, изграждат доверие чрез надеждност и достоверност; признават собствените си грешки и конфигурират неетичните действия на другите;

3.съвестност - хората с тази компетенция са отдадени и спазват обещанията си, държат се отговорно, организирани и внимателни са в работата си;   

4.адаптивност - хората с тази компетенция умеят гладко да управляват многобройните изисквания, приспособяват своите тактики, гъвкави са в управлението на промяната и виждат събитията;

5.инициативност - хората с тази компетенция издирват свежи идеи от разнообразни източници, предлагат оригинални решения на проблемите, поемат свежи перспективи и рискове в тяхното мислене, благоразположени и отворени са към нови идеи и нова информация.

 

Себемотивация:

1.път за постигане на постижения - хората с тази компетенция са ориентирани към резултатите, те са с висока мотивираност, поставят си  предизвикателни цели и пресмятат рисковете, стремят се към подобряване и поддържане на стандарт;

2.отдаденост - хората с тази компетенция съгласуват своите цели с целите на групата или организацията; правят личен компромис за групата, за да реализират по-голяма групова цел, активно търсят възможности за изпълнение на мисията;

3.инициативност - хората с тази компетенция имат готовност за предвиждане и оползотворяване на възможностите, преследват целите отвъд това, което искат или очакват другите, мобилизират другите чрез различни необичайни начини;

4.оптимизъм - хората с тази компетенция са упорити в търсенето на цели, работят с надежда, че ще успеят, а не със страх, че ще се провалят.

 

Емоционалната компетентност включва също така компетенции, които определят как да управляваме връзките си. Това са т.нар. интерперсонални умения, като:   

1.социално усещане, осведоменост за чувствата и нуждите на другите;

2.емпатия, съчувствие, загриженост, усещане чувствата на другите и проявление на активен интерес към тях;

3.организационно усещане - разчитане на емоционалните потоци в групата и силата на взаимоотношенията.

Управлението на взаимоотношенията като процес изисква владеене и на други важни умения. Те подпомагат процеса на създаване на работни взаимоотношения. Това са умения като: майсторство при водене на желателни отговори от другите; умение за въздействие чрез използване на ефективни техники за убеждаване; умение за лидерство; умение за работа в екип.

 

Как да повишим емоционалната си интелигентност? Как да подобрим емоционалния си интелект?

Емоционалният интелект не е даденост. Той е навик, като умението да караш колело. И като всеки един навик, може да се развие. Как?

1.Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Негативните емоции още повече. Вие можете да лъжете, когото си искате, но не и себе си, особено, когато става дума за социално приемливото поведение. Вие можете да признаете на себе си (но не и на другите): “Този филм е нелепа сълзлива мелодрама, но успя да ме трогне и разплаче!”.

2.Преценете какъв е вашият речников запас. Колко думи използвате за обозначаване на чувствата? Опитайте се набързо да изброите 10 емоции. Ако имате беден речник, заемете се с разширяване на своите познания. Как ще се научите да различавате чувствата, ако не знаете дори техните названия?

3.Какви изобщо биват емоциите може да се разбере от околните. Още повече: никак не е лошо да сте наясно с усещанията на хората, с които общувате. Смятате ли, че познавате на 100% техните емоции? А ако се поинтересувате? Или споделите своите усещания и помолите за същото?

4.Заобикалящите ни хора са източник на разнообразни емоционални реакции. Наблюдавайте хората: по какъв начин те реагират на изискванията към тях, на претенциите, на приятните новини, на агресията, на комплиментите. Намерете нови начини за реагиране на типовите ситуации.

5.Можете ли да се контролирате? Смята се, че контролът (който е усещането, че много в живота зависи от вас, а не от обстоятелствата) силно способства за развитието на емоционалния интелект.

Както всяко друго умение, така и емоционалната интелигентност може да се развива. Това става като разпознаваме и изразяваме на чувствата си и като проявяваме заинтересованост към емоциите на другите.

Важно е да се научим да овладяваме и управляваме гнева и агресивността си, а не да ги потискаме, както и да отстояваме собственото си мнение без страх от това, че ще бъдем отхвърлени.

Ако искате да подобрите емоционалната си интелигентност, концентрирайте се в изграждането на умения в петте сфери, идентифицирани от психолога от Йейл Питър Саловей (един от последователите, развили теорията на Даниъл Голман):

а)Опознайте емоциите си и работете върху това да подобрите способността си да разпознавате чувствата си в момента на възникване. Развийте навика да наблюдавате чувствата си от един момент в друг.

а)Регулирайте емоциите си, като подобрите способността си да се справяте с тях и да се възстановявате бързо от състояния на тревога и стрес.

б)Мотивирайте се, като се научите да подреждате емоциите си, за да постигате цели. Прилагайте самоконтрол и самодисциплина и практикувайте потискане на импулсивността.

в)Култивирайте в себе си емпатия, като се поставяте на мястото на другия човек. Опитвайте се да идентифицирате и почувствате това, което чувства другия.

г)Управлявайте взаимоотношенията си. Отвръщайте уместно на чувствата на другите хора, като им помагате. Стремете се към постигане на умения в социалното общуване.

Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави „интелигентни”.

Човекът с висока емоционална интелигентност слуша „вътрешния“ си глас и е в състояние да разпознава чувствата си. Той обръща внимание не само на здравата логика, но и на интуицията си. Успява да използва аналитичността в разгадаване на личните си емоции и разпознаване на чувствата на значими за него хора.

Човекът с ниска емоционална интелигентност действа без да се замисли какво е накарало другия да постъпи точно по този начин и не се вълнува от мотивите му. Той не зачита околните и се интересува само от себе си, което затруднява интегрирането му в обществото.

 

Интелектът не е гаранция за успех в живота. Ще успеем като личности, ако развием следните емоционални качества:

-разпознаване и изразяване на чувствата;

-емпатия;                              

-контрол на гнева;

-симпатия;                            

-независимост;

-способност да разрешаваме проблеми от интерперсонална гледна точка;

-способност да се адаптираме и да бъдем здрави;

-последователност;             

-сърдечност;

-любезност;                          

-уважение.

 

За да стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките ни, можем да започнем така:

- да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме;

- да работим в група;

- да понасяме шеги и подигравки;

- да зачитаме правата на другите;

- да се мотивираме в трудни ситуации;

- да приемаме разочарованията и да се учим от тях;

- да превъзмогваме отрицателни чувства като гняв и обида;

- да придобием високо самоуважение;

- да владеем чувствата си и да ги изразяваме по адекватен начин.

Бъдете интелигентни емоционално и емоционални интелигентно!

 

Как да възпитаваме децата в емоционална интелигентност?

Урок по емоционалност

Започнало като дребен спор, но бързо прераснало във вражда. Йън Мур, ученик от горните класове на гимназията “Томас Джеферсън” в Бруклин и по-малкият от него Тайрън Синклер се спречкали с петнайсетгодишния Халил Съмптър. Започнали да го закачат и да го заплашват. После дошла и развръзката. Халил, изплашен, че Йън и Тайрън ще го набият, една сутрин отишъл на училище с 38-калибров пистолет и на петнайсет метра от училищния пазач хладнокръвно застрелял двете момчета.

Този ужасяващ инцидент всъщност е един знак. Знак за отчайващата необходимост от уроци за контрол над собствените емоции, за мирното уреждане на недоразуменията помежду ни и просто за изкуството на съвместното съжителство. Педагозите, разтревожени отдавна от ниските оценки на учениците, осъзнават една различна и тревожна липса: емоционалното невежество. И ако за повишаването на учебния успех се полагат похвални усилия, тази нова и тревожна липса обикновено не намира място в учебната програма.

Един учител от Бруклин казва, че днес в училище се обръща внимание повече на това дали учениците четат и пишат добре, отколкото дали ще са живи следващата седмица. За подобна липса говори ескалиращото насилие в училищата. В Съединените американски щати са изведени статистики, които са показателни за целия свят и които сигнализират за повишеното безпокойство сред тийнейджърите и дълбоките проблеми в детска възраст.

 

Цената на емоционалната неграмотност

Някои деца се раждат с преднина - те са "емоционално надарени" от ранна детска възраст и са в естествена хармония със собствените си емоции и чувствата на другите. Други деца се раждат с дефицит или забавяне в тази област - те като че ли не се интересуват от света на хората и чувствата.

Някои състояния, като например опозиционно предизвикателно разстройство, хиперактивност, детска депресия, могат да причинят изоставане в EQ уменията. Въпреки това една емоционално и интелектуално стимулираща среда ще помогне на всяко дете да стигне до своя уникален потенциал. Зависи от родители и учители да предоставят на всички деца най-добрата възможна емоционална просвета. Въпреки че "емоционалното обогатяване" може да бъде полезно за децата с дефицити, всяко едно дете се нуждае от адекватно емоционално обучение.

Въпреки, че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда и в училище. Семейното и училищното обкръжение са от основно значение.

Ако детето живее с хора, които отричат емоциите или ги смятат за слабост, то не може да добие вкус и удоволствие от осъзнаването на емоциите си. Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към страдащите от емоционална недостатъчност.

То би било интелигентно от интелектуална гледна точка, но абнормно в емоционално отношение. Емоционалната интелигентност не е вродена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството и се развива в училището.

Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и в Европа.

Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това.

 Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани.

 Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства възпроизвежда повече положителни такива.

Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.

Емоционалната интелигентност включва разпознаването на емоциите, себеконтрол над емоциите и поведенията, мотивация, разбиране на емоциите на другите хора и способност за поставяне на мястото на другия. Развиването на тези умения става постепенно и се изгражда на базата на отношенията с околните и семейството.

За да говорим за емоционална интелигентност, е необходимо всички тези компоненти да присъстват в детето. Това му позволява да експериментира в управляването на собствения си емоционален опит и да разпознава настроенията и поведенческите отговори на околните.

 

Акценти в развиването на емоционалната интелигентност на децата

1.Изграждане на умения за разпознаване на стресови ситуации и справяне с тях - следвайки опита на възрастния /родител, учител/, детето се научава да посреща трудни за него ситуации, които повишават тревожността; ситуации на стрес, в които детето съумява да запази самообладание, да разпознае емоциите си на страх, ужас, паника и да реагира по начин, извеждащ го от ситуацията или да направи опит за това;

2.Изграждане на умения за разпознаване на собствените емоции - детето се научава да различава чувствата си и да не се плаши от тях, подкрепено от усилията на възрастните; ситуации в ежедневието, в които за родителя/учителя е възможно да говори за чувствата си, за това какво изпитва, за противоречивите аспекти на едно преживяване, които понякога носят объркване; за желанията и настроенията си; за фрустрацията, която е изпитал по конкретен повод; за негативните си чувства; за неуспешните си опити да овладее дадена ситуация; за поводите, в които изпитва радост, облекчение, спокойствие;

3.Изграждане на умения за разпознаване на невербалната комуникация - детето се учи директно от жестомимичния език на родителя/учителя, от неговите невербални жестове и послания, които отправя; важното в такива моменти е да имаме възможност да поговорим с детето в друг момент, когато то ще е в             състояние да свърже определена ситуация с конкретно чувство и причина; да обърнем внимание върху цялата палитра от езика на тялото: очен контакт, изражение на лицето, поза на тялото, жестове, усмивки, тон и т.н.

4.Основата, на която се гради емоционалната интелигентност е отворената комуникация с детето – това предполага готовност у родителя/учителя за споделяне на свой опит, нагласа да чува за чувствата и емоциите на детето, зачитане на желанията на детето и разграничаването им от потребностите му, приемане на детето като уникално и различно .

Много важно е възрастните да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението, на отношението и на всичко онова, което може да въздейства на собственото Аз и правото на живот на това Аз. Следователно става дума за процес, който спомага за изграждане на глобална идентичност.

Необходимо е родителите/учителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или потискането им.

Придобиването на емоционална интелигентност е „занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството.

Един от най-добрите подаръци, които можем да направим на децата е да им дадем добър начален старт в света на емоциите.

 

Модел на Томас Гордън

“Преди 50 г , когато д-р Томас Гордън преподаде своя първи курс „Трениране на успешни родители”, за милиони хора от различни култури  по света, от бедни до богати, уменията за общуване и разрешаване на конфликти станаха част от ежедневието им. Видяхме, че моделът Гордън е приложим към всеки, без значение от възраст, професия, образование, култура. Ние също научихме, че е приложим към всякакъв вид взаимоотношения. Той дава на хората увереността и умението да се справят дори и с най-сложните ситуации, независимо дали са  междуличностни или вътрешнопсихични. 

Когато се научим да се познаваме, да мислим за себе си вместо да търсим  другите за отговори на нашите  проблеми и когато се доверяваме на нашата собствена преценка, вместо да разчитаме на другите, ние се чувстваме силни и ефективни личности и се харесваме повече.

Когато усвоим  уменията за общуване, ние общуваме ясно и откровено, действаме сходно с нашите чувства и мисли, честни и открити сме, ние поемаме повече лична отговорност за нашите нужди, вярвания и избори, във връзка сме с това, което е важно за нас. Започваме да се освобождаваме от това да сме зависими от очакванията и одобрението на другите.

Когато се научим да слушаме другите с емпатия, ние подсилваме и задълбочаваме взаимоотношенията си с тях, помагаме им да достигнат до свои решения, да използват своя потенциал, както и стимулираме и растежа на двете страни  във взаимоотношението.

И когато научим умението за поддържане на ефективни взаимоотношения с другите, ние можем да живеем и работим в среда, в която всеки може да избира  и да живее според своето призвание.” (Линда Адамс,  Президент на Gordon Training International, съпруга на д-р Томас Гордън).

 

Модел на Лорънс Шапиро

Д-р Лорънс Шапиро е сред авангардните американски психолози, които популяризират методиката за обучаване на децата в уменията на емоционалната интелигентност.

Най-важното предимство на емоционалния коефициент е, че той е по-малко заложен генетично и дава възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, където природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех.

 

Защо емоционалният коефициент е по-важен от коефициента на интелигентност ?

Според последните статистически изследвания коефициентът на интелигентност на съвременните деца е нараснал с над 20 точки в сравнение с началото на века, когато е бил оценен за пръв път. В същото време социалните и емоционалните умения на подрастващите натежават надолу. Достатъчно е да се споменат психичните проблеми, нарастването на насилието и употребата на наркотици.

Как можете да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот? Необходимо е да възпитате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология.

Д-р Лорънс Шапиро ви дава практически достъпни съвети, за да научите децата си как:

-Да се сприятеляват и поддържат приятелствата си.

-Да работят по групи.

-Да говорят и слушат ефикасно.

-Да се доказват.

-Да се противопоставят на грубияни.

-Да се учат на съпричастност към другите.

-Да разрешават проблеми.

-Да се смеят над себе си.

-Да мотивират себе си в трудни моменти.

-Да посрещат трудностите с увереност.

-Да изпитват приятни чувства от интимните отношения.

-Да използват компютъра, за да изявят емоционалните си умения.

Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.

За да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот, необходимо е да възпитавате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология. Изпълнена с игри, тестове и различни техники, книгата е безценно ръководство за родители и педагози, също така представлява интерес за студенти по педагогика, психология и медицина.

 

Обучението по Емоционална интелигентност

В България емоционалната интелигентност е все още относително ново и непознато понятие. Изведена като предмет за самостоятелно обучение на базата на Теорията за четирите интелигентности (умствена, емоционална, социална и физическа), емоционалната интелигентност дава решение на много от проблемите на съвременното общество, свързани със забързването на живота,  повишаването на равнищата на стрес, навлизането на нови начини за комуникация и много други фактори, които ежедневно ни поставят в нови за нас ситуации.

 Можем ли винаги да предвидим собствените си реакции в нова за нас ситуация?  Успяваме ли винаги да взимаме правилни и рационални решения, когато сме притиснати от заобикалящата ни среда? Винаги ли успяваме да контролираме емоциите си и да управляваме настроенията си, така че да не поставяме сами себе си в неприятни и непродуктивни ситуации, в които постигането на целите ни става още по-трудно?

 

Обучението по Емоционална интелигентност дава познания и развива умения и компетенции, които ще ни помогнат да повишим личностната си ефективност така, че да можем категорично и уверено да отговорим на тези въпроси с “Да!”.

Развиването и повишаването на емоционалната интелигентност гарантира качествени взаимоотношения и постигане на поставените цели, както в личния, така и в професионалния живот.

Американската история показва, че емоционалната интелигентност не само неизбежно е била част от политическото лидерство, но и че може да бъде повишена чрез влагане на системни усилия. Джордж Вашингтон е положил големи усилия да овладее своята избухливост, преди да стане модел за подражание, а Ейбрахам Линкълн е трябвало да преодолее своята дълбока меланхолия, за да може да покаже храбростта и топлотата, които го превръщат в изключително магнетична личност за околните.

Не подценявайте важността на емоционалната интелигентност – възпитавайте я у себе си и я търсете у хората около Вас. Това ще Ви превърне в хармонична личност, в човек, постигащ своите цели!

 

Литература

1.Вермюлин, С. (2008) EQ Емоционална интелигентност за всеки. С.: ИК „Кибеа”.

2.Гитуни, М. (2003) Емоционалната интелигентност. С.: „Просвета-София” АД.

3.Голман, Д. (2011) Емоционалната интелигентност. С.: „Изток – Запад”.

4.Гордън, Т. Трениране на успешни родители. С.: ИК „Колибри”.

5.Иванов, С. Интерактивни упражнения.

6.Иванов, С. (2007) Основи на професионално-педагогическото общуване. Ш.: УИ „Епископ Константин Преславски”.

7.Иванов, С. (2007) Социално-психологически тренинг на студенти. Ш.: УИ „Епископ Константин Преславски”.

8.Мерлеведе, П., Д.Бриду, Р.Вандам. (2005) 7 стъпки към емоционална интелигентност. „Класика и Стил”.

9.Нойес, Р. Б. (2011) Изкуството да ръководиш себе си. Овладей емоционалната си интелигентност. ИК „Персей”.

10.Ууд, Р., Х.Толи. (2007) Професионални тестове за емоционална интелигентност. С.: Локус Пъблишинг ООД.

11.Шапиро, Л. (1999) Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент. „Жар-Жанет Аргирова”.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 8009 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                           Тест за оценка на склонност към рисково поведение

 

Характерът представлява устойчиво съчетание от психични свойства на човек, които изразяват неговото отношение към обкръжаващия свят, способите на поведение и моделите на реагиране.  Характерът е единство на индивидуалното и типичното, защото всеки симптомокомплекс от свойства има свои особени подструктури с техните неповторими взаимоотношения. Приема се, че главния симптомокомплекс на характера са волевите черти, които при интеграция с други свойства на личността определят силата или слабостта на характера.  В резултат на това, характерът не е някаква проста съвкупност или случаен сбор от отделни черти.  Всички негови свойства са взаимосвързани и взаимозависими. В резултат на тази закономерност взаимосвързаните черти на характера представляват йерархична структура.  В тази йерархия едни черти са основни, определящи, водещи, а други – подчинени.  Всяко от структурните свойства на характера се оформя през живота на човек, като способ за реализация на отношение към дейността и общуването.

В структурата на характера могат да преобладават интелектуални, емоционални или волеви компоненти.

Физиологична основа на характера се явява динамичния стереотип. Неговите особености, също както и възпитанието, и сложността на отношенията с другите хора, могат да породят акцентуации на характера, т.е. извънредно усилени отделни черти, които въвеждат в дисхармония общуването на човек с обкръжението му, неадекватно отношение към себе си, към дейността и пр.

За изучаване свойствата на характера в психологическата диагностика се прилагат редица методики, една от които е насочена към изучаване склонността на човек към рискови ситуации.

(1) Цел на методиката: Оценяване склонността към риск.

(2) Описание и процедура: Тестът включва въпросник с 50 твърдения. Изследваното лице трябва да направи избор от два възможни отговора: ако е съгласно, че твърдението се отнася за него   – „да”, ако не е съгласно – „не”. При изследването е възможен както индивидуален, така и групов вариант. При втория случай е важно да се осигури независимост и самостоятелност при отговорите на изследваните лица.  Всяко изследвано лице получава текста на въпросника с инструкция и бланка за отговори, състояща се от номерата на въпросите и разположени до тях графи за отговор.

(3) Инструкция: „Пред Вас е списък от 50 твърдения. Внимателно прочетете всяко твърдение и решете дали то е вярно за Вас. Ако е вярно, то в листа за отговори срещу номера на твърдението поставете знак  (+), а ако не е вярно – знак (-)”

(4) Въпросник

1.Аз често обмислям думите си, преди да кажа нещо. 

2.Харесва ми бързата езда (скоростно шофиране).

3.Често променям интересите и увлеченията си.

4.Най-добрият способ да имаш истински приятели е да им казваш това, което мислиш за тях.

5.В много случаи по време на изпит, въпросът може да бъде поставен така, че той да се окаже съвършено несвързан с темата и цялата подготовка да се окаже безполезна.

6.Ако животът е без опасности, то той би ми се струвал твърде скучен.

7.Ако искаш да заемеш високо положение в службата, то най-добре е да следваш девиза:  „Бавно и тихо върви – далече ще стигнеш”.

8.Хазартните игри в прекия и преносния смисъл на думата, пречат на човек да развие чувство за отговорност и да взема обмислени решения.

9.Бързо изпитвам чувство на скука, ако се занимавам с каквато и да е дейност, която извършват и други хора.

10.По-добре да тръгна пеш и да премина край 1-2 спирки, когато дълго няма автобус, отколкото да чакам.  

11.Интересно ми е да се закачам с някого.

12.Само неочакваните обстоятелства и чувството за опасност ми позволяват да мобилизирам всичките си сили.

13.Не получавам никакво удоволствие при рискови ситуации.

14.Само истински смели и непоколебими действия биха позволили на човек да получи известност и признание.

15.Не ми харесват тези хора, които  превръщат сериозните неща в лекомислени игри.

16.Когато подготвям някакъв конкретен план за действие, аз винаги съм уверен (уверена), че ще успея да го осъществя.

17.Когато виждам, че на небето грее слънце, аз никога не взимам със себе си чадър, дори ако прогнозата обещава дъжд.

18.Често се стремя да изпитам възбуда.

19.Неприятно ми е да искам гаранции (залог), дори когато съм напълно уверен (а), че обещанието няма да бъде изпълнено от другия.

20.В някои случаи не бих  се въздържал (а) да излъжа, ако е необходимо да направя добро впечатление.

21.Истински умният човек избягва прибързаните решения – той трябва да изчака момента, в който може да действа със сигурност.

22.Не мисля, че триковете на цирковите акробати, изпълнявани без да използват осигурителни въжета са по-впечатляващи.

23.Предпочитам работа, включваща непрекъснати промени, дори ако тя не е безопасна.

24.Винаги заплащам при превоз на багаж с наднормено тегло в обществения транспорт, дори когато зная, че няма опасност от проверка.

25.Уверен съм в моя шанс дори тогава, когато ситуацията не е в моя полза.

26.Мисля, че в творческата дейност най-главното е смелия и дързък замисъл, дори ако в резултат възникнат някои неуспехи поради нелепи случайности.

27.Не бих пожалил (а) пари, за да изглеждам състоятелен (а) и привлекателен (а) човек в даден момент.

28.Когато при случайна среща някой познат не ме вижда, аз не бих бил първият (та), който ще му се обади (поздрави).

29.Повечето от хората не разбират, до колко голяма степен съдбата им зависи от случая.

30.Ако при покупка на автомобил трябва да избирам, от една страна скорост и комфорт, а от друга безопасност, бих избрал безопасността.

31.Чувствам се превъзходно, когато изпитвам остър интерес към нещо

32.Предпочитам да се облека такава дреха, за които съм убеден (а), че е надеждна и с нея изглеждам добре, независимо от модната тенденция.

33.Когато играя различни игри, обичам да поемам инициативата дори тогава, когато зная, че противникът очаква и иска да направя точно това.

34.По време на пътешествия обичам да се отклонявам от известните маршрути.

35.Често попадам в такива ситуации, от които искам да изляза по най-бързия начин.  

36.Ако веднъж дам обещание, то практически винаги се придържам към него, независимо от това дали е удобно то за мен или не.

37.Ако моят непосредствен началник блокира мои новаторски идеи, аз имам достатъчно смелост да уведомя за тях началника от по-висок ранг.

38.Хазартните игри развиват у човек способности да взима смели решения в сложни житейски ситуации.

39.Когато чета книга, никога не бързам да разбера как завършва, а с удоволствие чета лист след лист.

40.Бих искал (а) да скоча с парашут (бънджи).

41.Най-добрия начин да предизвикаш искрено отношение към себе си, е да се довериш на хората.

42.Чувствам се отлично, когато изпитвам щастливо усещане за покой и комфорт.

43.Случвало ми се е да изпитам затруднение когато трябва да купя една скъпа вещ, вместо  няколко евтини неща на същата стойност.

44.Ако играя, предпочитам да се състезавам или да споря за нещо.

45.Хората твърде често безразсъдно унищожават здравето си, надценявайки неговите възможности.

46.Ако ме грози наказание, аз ще премина по друга улица въпреки, че е забранена, а не по тази, която е разрешена.

47.Не рискувам да закупя дреха или обувки, без предварително да я примера.

48.Само истински смелият човек е способен на дълбоко благородно отношение към хората, независимо от това, как те се отнасят към него.

49.При отборната игра най-важно е взаимното презастраховане и поддръжка.

50.В живота на хората често се налага да играя опасната игра „печеля или губя”.

(5) Обработка на резултатите

Показателят за нивото на склонност към риск се изчислява в зависимост от съвпадението на отговорите с тези от ключа. За всеки отговор, съвпадащ с ключа се начислява по 1 бал.

Ключ: 2+, 3+, 4+, 6-, 7-, 8-, 9+, 11+, 12+, 13-, 14+, 15-, 17+, 18+, 19-, 21-, 22-, 23+, 25+, 26+, 27+, 28-, 3-, 31+, 32-, 33+, 34+, 37+, 38+, 39+, 40+, 41+, 42-, 43-, 44+, 45-, 47-, 48+, 49-, 50+.

За оценка отношението на изследваното лице към теста, във въпросника са поместени твърдения, които свидетелстват за искреността на отговорите му:

Скала за честност: Отговор „не е вярно” ("-") по твърдения: 1, 5, 10, 16, 20, 24, 29, 35, 36, 46. Всеки отговор „не е вярно” на посочените твърдения получава също 1 бал. Сбор  равен на 8 и по-голям, свидетелства за недостоверност на резултатите от теста. В този случай е нужно повторно тестиране, като се обърне допълнително внимание на изследваното лице.

(6) Анализ на резултатите

Склонността към риск като черта на характера има важно значение за психологическото прогнозиране на процесите за вземане на решения в ситуация на неопределеност.  При анализа на резултатите е необходимо да отчита, че показателя „склонност към риск” може да варира от 0 до 40. Колкото е по-голяма величината на показателя, толкова е по-голяма склонността към риск.

Ако показателят възлиза на 30 и повече, то нивото му се приема за високо. Такъв човек може да се приеме за рисков тип, при условие, че отговорите му са искрени. Ако показателят е в границите от 11 до 29 – склонността към риск е средна, а ако е под 11 единици – ниска. Последният тип хора не обичат да рискуват, те са особено предпазливи.

При интерпретацията на резултатите следва да се обърне внимание, че високата склонност към риск свидетелства не само за решителност, но може да се изрази и в авантюризъм.

image 

Категория: Други
Прочетен: 2043 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                          Въпросник за суициден риск  (ВСР-29)

                                (модификация на Татяна Николаевна Разуваева)

 

Проблемът за диагностика на риска от самоубийство надхвърля пределите на медицинската психология и психиатрия, тъй както в нашето време, поради общото повишено ниво на психично напрежение на населението с проблемите на суицидни намерения може да се сблъска всеки психолог, работещи във всяка област на практическата психология. Очевидно е, че достъпен и икономически ефективен инструмент за експресна диагностика на риска от самоубийство е ненужен и на семейния консултант, и на училищния психолог, работещ с трудни тийнейджъри, и на психолога, работещ по въпросите на адаптацията към екстремални условия на живот и дейност, както и на тези, занимаващи се с посттравматичния стрес, и на всички онези, които осигуряват наблюдение и психологическа поддръжка на ръководители, призвани в работата си постоянно да решават трудни и отговорни проблеми, свързани със съдбата на хората.

Целта на измерването на риска за самоубийство се изразява в ранното откриване на нивото на сформираност на суицидни намерения за предотвратяване на сериозни опити и последващо насочване на клиента към институции за оказване професионална медико-психологическа помощ.

Какъв е смисълът за създаване на отделен въпросник за суициден риск?

Действително, ако приемем, че всеки клиент може винаги да бъде тестван с пълната версия на  методиката MMPI, включваща  566 пункта, с  нейните десетки допълнителни скали, то може да се приеме, че такъв въпросник не е необходим. Но опитът от психологическото консултиране показва, че много пъти в най-сложни ситуации клиентът може да е бъде толкова депресиран, че неговата психична изтощеност и изразена апатия да възпрепятстват всяко продължително външно въздействие, което няма видимо пряко отношение към основния проблем. Разбира се, че ако специалистът реши, че е приемливо използването на MMPI, то безусловно методиката ще му донесе много повече полезна информация за състоянието на клиента и това ще бъде напълно оправдано решение.  Въпросникът за суициден риск обаче е създаден не да се конкурира, а да допълва MMPI конкретно по проблемите на практическата суицидология.

В сравнение с други методики, които по някакъв начин измерват нивото на емоционална дезадаптация (въпросниците за тревожност, невротизъм и т.н.), въпросникът за суициден риск прави опит да квалифицира качествено симптоматиката - да идентифицира индивидуалния стил и съдържание на суицидните намерения на човека.

Предназначение: Експресна диагностика на суициден риск и установяване нивото на формиране на суицидни намерения, с цел да се предотвратят опити за самоубийство. Предназначен е за ученици от VII-IX клас. Съдържа 29 твърдения. Възможно е индивидуално и групово тестване. Време за тестиране – 10-15 мин.

Особеност на методиката е, че е тип „прозрачна“, т.е., ако бъдат изследвани ученици в по-висока възрастност, то в отговорите им може да се наблюдава ефекта „Пинокио“, т.е., да изследваните лица да разкрият целта на изследването и да изкривяват (прикрият) отговорите си, с което обективността, касаеща суицидните намерения ще бъде нарушена. По тази причина от особена важност е качествения анализ на резултатите.

Методиката се прилага в тези случай, при които психологът на основа предишни изследвания и наблюдения е установил признаци за висока вероятност за проява на суицидно поведение. Тестирането следва да се предшества от беседа, в която психологът трябва да прояви максимално внимание и съчувствие.

Инструкция:

Аз ще Ви чета списък с твърдения, а от Вас се иска да отбелязвате своя отговор на бланката за отговори. Ако сте съгласен с твърдението, поставете до неговия номер знак  „+“, а ако не сте съгласен – знак „–„

Въпросник

1.Вие преживявате всичко много по-дълбоко, отколкото другите хора.

2.Често ви обсебват мрачни мисли.

3.Сега вече не се надявате, че можете да постигнете желаното си положение в живота.

4.В случаите на неуспех, на вас ви е много трудно да се съвземете и започнете от начало.

5.Определено не ви върви в живота.

6.В сравнение преди, сега ви е много по-трудно да учите.

7.Повечето хора са по-доволни от живота си в сравнение вас.

8.Считате, че смъртта се явява начин за изкупване на греховете.

9.Само един зрял човек може да вземе решение да напусне този свят.

10.Имате периоди на пристъпи на неудържим плач или смях.

11.Обикновено сте много бдителен спрямо хора, които се държат с вас по-дружелюбно, отколкото сте очаквали.

12.Приемате себе си за обречен човек.

13.Малко са тези, които искрено биха помогнали да някой, ако това е свързано с някакво неудобство.

14.Имате усещането, че никой не Ви разбира.

15.Този, който оставя имуществото си без надзор (наблюдение, охрана) е толкова виновен, колкото този, който противозаконно отнеме това имущество.

16.В живота си не сте имали такива големи нещастия, които са ви карали да мислите, че всичко е свършило. 

17.Обикновено сте удовлетворен от своята съдба.

18.Считате, че по всяко време можете да поставите точка на това, което се случва с вас. 19.В живота Ви има хора към които сте толкова привързан, че те са в състояние да повлияят върху вашите решения и дори да ги променят.

20.Когато някой Ви обиди, Вие се стремите на всяка цена да му докажете че не е постъпил несправедливо.

21.Често толкова много се притеснявате, че дори ви е трудно да говорите.

22.Често ви се струва, че обстоятелствата, в които сте попаднали се характеризират с особена несправедливост.

23.Понякога имате усещането, че сте направили на някого нещо лошо, дори ужасно.

24.Бъдещето изглежда доста безнадеждно за вас.

25.Повечето хора са способни да извличат изгода по нечестен начин.

26.Струва ви се, че бъдещето е твърде неясно, за да градите сериозни планове.

27.Малко хора са преживели в живота си това, което неотдавна сте изпитали вие.

28.Склонен сте да преживявате неприятностите толкова остро, че не може да ги изхвърлите от главата си.

29.Вие сте човек на първия порив, важно е да  действате веднага, без да мислите.

 

Обработка на резултатите

По всяка субскала се изчислява сумата от положителни балове и се привежда в проценти. Всяко твърдение, получило положителен отговор се оценява с 1 бал. Количеството твърдения по всеки фактор се приемат за 100 %. Прави се извод за нивото на сформираност на суицидни намерения и на конкретните фактори на суицидния риск. По процентното съотношение се определя индивидуалния стил на суицидна динамика, т.е., кои са водещите субскали (фактори). На тази база се правят изводи за насочеността и съдържанието на корекционната интервенция.

Приети са следните нива за изразеност на суицидния риск:

-0%  отсъства тенденция;                                   

-1% -  20%  ниско ниво;  

-21% -  40%  понижено ниво; 

-41% -  60%  средно ниво; 

-61% -  80%  повишено ниво; 

-81% - 100%  високо ниво.

image

Cъдържание на субскалите

1.Демонстративност.

Желание да привлече вниманието на другите към своето нещастие, да постигне съчувствие и разбиране. Често другите хора го определят като „шантаж“ (изнудване), „хистероиден парад на трудностите“, като същевременно демонстративното суицидно поведение се преживява вътрешно като „вик за помощ“. Най-висока степен на опасност се постига при комбиниране на демонстративността с емоционална ригидност, когато „диалога със света“ може да стигне твърде далеч.

2.Афективност.

Доминиране на емоциите над интелектуалния контрол при оценката на ситуациите. Готовност да реагира емоционално непосредствено на травматична ситуация. В екстремната си версия може да се прояви като афективна блокада на интелекта.

3.Уникалност.

Възприемането на себе си, ситуацията и възможно целия си живот като изключителни, неповторими, несравними с тези на другите и следователно, предполага изключителни възможности за изход, в частност самоубийство. Има наличие на тясна свързаност с явлението „непроницаемост“ за опита, т.е. с недостатъчна способност да използва собствения и чуждия опит.

4.Несъстоятелност.

Отрицателна концепция за себе си. Наличие на представи за своята несъстоятелност, некомпетентност, безполезност, „изключеност“ от света. Тази субскала може да бъде свързан с представите за физическа, интелектуална, морална и друга несъответствие. Принципно несъстоятелността разкрива личността като интропунитивен радикал. Базово убеждение на вътрешния монолог: „Аз съм лош!“

5.Социален песимизъм.

Отрицателна концепция за околния свят. Възприемането на света като враждебен, наличие на  неадекватни представи за нормални или удовлетворяващи човек отношения с обкръжаващите. Социалният песимизъм е тясно свързан с екстрапунитивност на каузалните атрибуции. При отсъстващ „Аз“ се наблюдава базово убеждение: „Вие всички сте недостойни за мен!“.

6.Преодоляване на културни бариери.

Култ на самоубийството. Показва стремеж за търсене на културни ценности и стандарти, които оправдават самоубийството или дори в известен смисъл представящи го като привлекателно или морално (достойно) поведение.  Често се наблюдават намерения за търсене, откриване и заимстване на такива модели, показани в киното или литературата. В крайните варианти – инверсия на ценността на смъртта и живота. При отсъствие на изразен пик по тази скала, може да се говори за „екзистенция на смъртта“.  Една от възможните вътрешни причини за култа към смъртта е дове3дена до патологичен максимализъм смислова нагласа за самостоятелно вземане на това крайно решение: „Сам ще определя края на своето съществуване".

7.Максимализъм.

Инфантилен максимализъм на ценностните нагласи. Конфликтът в една жизнена сфера се разпространява във всички сфери – генерализира се. Неспособност за компенсиране. Наличието на афективна фиксация върху неуспехите отключва негативни преживявания и самооценъчни мисли.  

8.Временна перспектива.

Невъзможност за конструктивно планиране на бъдещето. Това може да е резултат от силно потапяне в сегашната ситуация, трансформиране на чувството за неразрешимост (безизходност) на настоящия проблем в глобален страх от провал и поражение в бъдеще.

9.Антисуициден фактор.

Дори и при висока изразеност на всички други фактори, този фактор намалява глобалния риск от самоубийство. Това е дълбоко разбиране на чувството за отговорност към близките и чувството за дълг. Това е представата  за греховността на самоубийството, неговата антиестетика, страхът от болка и физическо страдание. В известен смисъл този фактор се явява показател за наличното ниво от предпоставки за психокорекционна работа.

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 1559 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      Методика за определяне ролевите позиции в междуличностните отношения –

                                                „Дете – възрастен – родител“

                                                              (Ерик Бърн)

 

 

Инструкция: Според Ерик Бърн, общувайки с други хора, ние избираме едно от следните състояния на нашето „Аз“: „Родител“, „Възрастен“ и „Дете“.  Оценете как съчетавате тези три състояния във вашето поведение, като отговорите на предложените твърдения, оценявайки ги по схема от 0 до 10 бала.

Въпросник:

1.Понякога нямам достатъчно силни задръжки.

2.Ако желанията, които имам ми пречат, то аз съм в състояние да ги подтисна.

3.Родителите, като по-зрели хора, са длъжни да уреждат семейния живот на своите деца.

4.Понякога преувеличавам ролята и значението си в някои събития.

5.Не ми е лесно да се държа добре.

6.Харесва ми да възпитавам и обучавам някого – да го уча.

7.Случва се понякога да се държа като малко дете.

8.Мисля, че правилно разбирам всички случващи се събития.

9.Всеки е длъжен да изпълнява своя дълг.

10.Често постъпвам не така както ми се иска.

11.Когато взимам някакво решение, аз се стремя да предвидя неговите последици.

12.Младите поколения трябва да се учат от старите как трябва да живеят.

13.Както повечето хора, аз също съм обидчив.

14.Мога да виждам в хората повече, отколкото те говорят за себе си.

15.Децата безусловно трябва да следват указанията на своите родители.

16.Мога да кажа, че съм доста обаятелен човек.

17.Оценявам хората по това, доколко са обективни.

18.Аз имам непоколебими убеждения.

19.Случва се понякога да не отстъпя в един спор, само защото просто не искам да отстъпвам.

20.Правилата са оправдани само тогава, когато са полезни.

21.Хората трябва да спазват правилата, независимо от обстоятелствата.

 

Оценка на резултатите

Сумират се баловете на посочените в таблиците номера на твърдения за показателите: 1) Дете, 2) Възрастен и 3) Родител.

image

Обработка на резултатите:

Оценките за крайните резултати по трите показателя се формират, като се подреждат от този с най-висок към най-нисък бал.

1.Ако след подреждането е получена поредицата „В-Д-Р“ (възрастен-дете-родител), то за изследваното лице са характерни: развито чувство за отговорност, контролирана в  норма импулсивност, липса на склонност да назидава и поучава в общуването.

2. При пордедба „Р-Д-В“ (родител-дете-възрастен) са характерни категоричност и самоувереност. Освен това, „Родителят“ с детската непосредственост, спонтанност и наивност, не подлага на съмнение и не държи сметка за последиците от действиията си.  Затова е желателно такива лица да работят не с хора, а с машини, чертежи, скици и т.н.

3. Ако на първо място във формулата е „Д“, това е много приемлив вариант за научна работа. Но непосредствеността на децата е добра само до определени граници. Ако започне да се намесва в дейността, тогава задължително емоциите следва да бъдат поставени под контрол

image
 

Категория: Други
Прочетен: 2317 Коментари: 0 Гласове: 1
 


                  Експресна психодиагностика  Социални ценности на личността.

 

Предназначение: Методиката способства за установяване на личните, професионалните и социално-психологически ориентации и предпочитания. Тя може да бъде полезна както при избор на характера на дейността, така й при оценка на работника в процеса на атестация на кадрите.

Инструкция: Предлагаме Ви 16 твърдения. От Вас се иска да ги оцените в зависимост от това, каква е значимостта им за Вас по схемата: 10-не е важно, 20, 30, 40, 50, 60, 70 ……. 100 – особено важно.   .

Въпросник

1.Увлекателна работа, която Ви доставя удоволствие.

2.Високоплатена работа.  

3.Сполучлив брак.  

4.Запознаване с нови хора, атрактивни социални връзки и взаимодействие.  

5.Активна обществена дейност.

6.Вашата религиозност.  

7.Спортни занимания.

8.Интелектуално развитие.  

9.Кариера.

10.Дом, облекло, автомобил, вила и пр.  

11.Отделеното време да бъдете със семейството си.  

12.Няколко близки приятели.  

13.Доброволен труд в некомерсиални организации.  

14.Медитация, размишление, молитви, катарзисни преживявания.

15.Здравословно хранене, здравословен начин на живот (диета).  

16.Самоусъвършенстване, търсене на ново знание от  различни информационни източници (печатни, електронни).

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Получените балове се разпределят съгласно таблицата. Числата в колонките отговарят на номера на твърденията.  Баловете се сумират.

image

Колкото е по-голяма общата сума по всеки раздел, толкова по-голяма е ценността му за личността. Колкото по-близки са стойностите във всичките осем направления, толкова по-многостранни са интересите

image

Категория: Други
Прочетен: 797 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3815174
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Септември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930