Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 3816191 Постинги: 2163 Коментари: 116
Постинги в блога от 29.09.2018 г.
 

             Методика за изследване на вербален интелект „Завърши изреченията“

                                                               (за деца на 6-8г.)

 

 Предназначение

Методиката е предназначена за изследване нивото на развитие на вербалния интелект при деца на възраст 6-8 г. Всички изречения са конструирани така, че могат да завършат само с една дума (отговор).

Методиката може да се прилага индивидуално и групово. Допуска се присъствието на родители, особено ако детето се безпокои и срамува. Родителите оказват само морална подкрепа и не подсказват.

Ред за провеждане на изследването

Психологът прочита на детето изреченията, които са написани на картички, като самата картичка с текста не се показва. Фразите се четат бавно, ясно и последователно една след друга. След всяко прочетено изречение детето прави своя избор. Ако явно не е разбрало смисъла, може да се прочете още веднъж. Ако детето даде неточен в граматическо отношение отговор, психологът трябва го поправя.  Например:

-Правилно, само че, не мачка, а коте/котка; или 
-Правилно, само че не манара, а брадвичка.

След всеки отговор, психологът поставя оценка в своята бланка (нула, едно или две).

 Инструкция

Сега аз ще ти прочета различни изречения. Във всяко изречение последната дума липсва. Ти трябва да помислиш и да се опиташ да познаеш коя е тази думичка. Бъди внимателен (а). 

Стимулен материал

1.Майката и Боби отишли в магазина и купили играчка, лека кола за 40 … (лева).

2.Играчката може да се движи сама по пода, защото под нея има … (колела, гуми).

3.Истинските коли на улицата също имат … (колела).

4.Истинската кола е голяма, а колата на Боби е … (малка).

5.Боби се качи на своя велосипед, но за да тръгне, той трябва да завърти … (педалите).

6.През лятото от небето вали дъжд, а през зимата … (сняг).

7.Боби имал три пакета с бонбони. Вчера той е подарил на своя брат половината. Сега той вече няма три пакета бонбони, а само … (половината).

8.Боби има играчки в стаята си. Те са повече от 5, но по-малко от 7. Неговият брат има повече от 2, но по-малко от 4 играчки. Те събрали своите играчки в средата на стаята и ги преброили. Сега те двамата имат общо …  играчки (девет).

9.Майката помолила Боби да подреди стаята. Боби взел всички свои играчки  и ги скрил под своето легло и под леглото на брат си. Дошла майка му и като видяла какво е станало, помолила Боби да извади играчките под … (леглата).

10.Вчера върху масата в стаята на Боби е имало праскова и ябълка. Днес има само ябълка, а утре ще има … (нищо).

Обработка на резултатите

За всяка правилно избрана и точно изречена дума се поставя оценка 2 бала.

Ако думата е правилно избрана, но е изречена в неправила словоформа (например „мачка“, а не „котка“ (коте) се поставя 1 бал. В останалите случаи оценката е 0 бал.

Интерпретация за деца в предучилищна възраст (до 6-7г.)

-0 – 4 бала. Много нисък резултат (ниво).

-5 – 8 бала. Нисък резултат.

-9 – 12 бала. Среден резултат.

-13 – 16 бала. Висок резултат.

-17 – 20 бала. Много висок резултат.

Интерпретация за деца в ранна училищна възраст (до 7-8г.)

-0 – 6 бала. Много нисък резултат (ниво).

-7 – 9 бала. Нисък резултат.

-10 – 13 бала. Среден резултат.

-14 – 17 бала. Висок резултат.

-18 – 20 бала. Много висок резултат.

image

Категория: Други
Прочетен: 2857 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                Методика „Анализ на семейните отношения“ (Ейдемилер, Юстицкис)

 

Цели – определяне особеностите на стила на възпитание на детето.

Контингент – родители на деца на възраст 3-10 г.

Описание на методиката: Въпросникът „Анализ на семейни отношения“ (Методика АСО) на Ейдемилер Е.Г., Юстицкис В. В. съществува в два варианта: а) за родители на деца и б) за родители на подрастващи.  Тестът е предназначен да диагностицира влиянието на родителите във възпитанието на детето (подрастващия) и установяване на грешки в родителското възпитание. Методиката показва нежелано, некоректно влияние на членовете на семейството върху детето и помежду си.

Методиката включва 130 твърдения, касаещи възпитанието на детето. В нея присъстват 20 скали. Първите 11 скали отразяват основния стил на възпитание. Скали 12,13,17 и 18 позволяват да се получи представа за структурно-ролевите аспекти в жизнената дейност на семейството. Скали 14 и 15 демонстрират особености във функционирането на системата от взаимни влияния. Скали  16, 19 и 20 – работата на механизмите за семейна интеграция.

Препоръки: Преди да се приложи методиката е препоръчително родителите да се диагностицират с тестове за акцентуации на характера (въпросници на К. Леонхард, Шмишек и др.). Предварителното ориентиране за наличие на акцентуирани черти на характера ще позволи по-голяма прецизност на психолога.

Процедура за провеждане, регистрация и анализ на резултатите

Въпросникът може да бъде попълнен в кабинета на психолога, но може да бъде даден и за работа в домашни условия, след като психологът се убеди, че изследваното лице е разбрало инструкцията. Всеки изследван  (понякога се попълва и от двамата родители) получава отделна тестова бланка. Бланката за регистрация на отговорите е направена така, че въпросите, отнасящи се към една скала са разположени в един хоризонтален ред. Това дава възможност бързо да се изчислят баловете по дадената скала.  За тази цел е необходимо да се съберат баловете на обградените въпроси (номера). В крайната дясна колонка са указани в съкратен вариант наименованията на скалите. В дясно от съкращенията е указано диагностичното значение на всяка скала. Така например, отговорите на въпроси 1,21, 41, 61 и 81, а също и на 101, 107, 113, 119, 125 (всичко десет въпроса) се отнасят към скала Г+ (хиперпротекция), диагностичното значение на които е равно на 7.  За изчисление баловете по всяка скала е необходимо да се преброят обградените номера на въпроси в съответните колонки. 

Ако името на скалата е подчертано, както например Г+, то към резултатите е необходимо да се прибави числото балове по допълнителната скала, която се намира в долната част на бланката и чийто теми са обозначени с букви. Ако числото на бала достига или превишава диагностичното значение (ДЗ), то при изследвания родител се установява се диагностицира наличие на съответната особеност в стила на възпитание (определяне на стила на нехармонично възпитание).

При установяване на отклонения по няколко скали е необходимо да се използва таблица 1 – „Диагностика на типовете нехармонично (патологизиращо) семейно възпитание, за установяване на конкретика в стила на възпитание. В случай, че не се диагностицира отклонение по нито една скала, могат да се направят най-малко два извода: а) възможна социална желателност и б) възпитателното въздействие е по-скоро адекватно, отколкото патологично.

image

Описание на скалите, предназначени за диагностика на типовете семейно възпитание.

Нива на протекция в процеса на възпитание (скали Г+ и Г-)

Става дума за това, колко сили, внимание и време отделят родителите при възпитанието на детето.  Наблюдават се две нива на протекция: а) извънредна (хиперпротекция) и б) недостатъчна (хипопротекция).

1.Хиперпротекция (скала Г+).  При хиперпротекция родителите отделят на детето крайно много време, усилия и внимание, като детето се превръща в централна дейност на живота им. Типични позиции (мнения) на тези родители отразяват значимостта, която детето заема в живота им и  съдържат пълно описание на представите им за това, какво би представлявал живота им, ако не отдават цялото си време и сили на детето.

2.Хипопротекция (скала Г-). Това е стил, при който на  детето се отдава периферно внимание от родителя, като очевидно „ръцете на родителя не достигат до него“. Тези родители често „забравя“ за детето си. Те обръщат внимание на детето си от време на време, когато се случи нещо сериозно.

 

Степен на удовлетворяване на потребностите  (скали У+ и У-)

Засяга мерките и дейността на родителите за удовлетворяване потребностите на детето, както като материално-битови  (хранене, пиене, обличане, развлечения и др.), така и духовните – преди всичко общуването, отдаването на любов и внимание.  Тази черта на семейно възпитание принципно се отличава от нивата на протекция, тъй като характеризира не мерките на родителите за възпитанието на детето, а степента на удовлетворяване на неговите потребности.  Известното „спартанско възпитание“ се явява пример за високо ниво на протекция (колко родителите се занимават с възпитанието) и ниско ниво на удовлетвореност на потребностите. Степента на удовлетворяване на потребностите може да се измерва на две полярни нива (отклонения):

3.Снизхождение (скала У+).  За снизхождение може да се говори в онези случаи, при които родителите се стремят към максимално и некритично задоволяване на всякакви потребности на детето. Детето е превърнато в „галеник“.  Всяко негово желание е закон за родителя.  Обяснявайки необходимостта от такова възпитание, родителите привеждат аргументи, явяващи се типична рационализация (рационализация – психичен защитен механизъм) – „слабост на детето“, тяхното изключително желание да му дадат това, от което самите родители са били лишени когато са били деца; те посочват например, че „детето расте без баща“, че е „болнаво, слабо, недоразвито“.  При снизхождението родителите несъзнавано проецират върху детето си своите ранни неудовлетворени потребности  и прилагат способи, които заместват възпитателното въздействие, фиксирайки се върху потребностите. Типичните позиции са приведени в скала У+.

4.Игнориране потребностите на детето (скала У-). Този стил на възпитание характеризира недостатъчния стремеж на родителите за удовлетворяване потребностите на детето.  най-често при това страдат духовните потребности, особено потребността от емоционално общуване и като цяло общуване с родителя.

 

Количество и качество на изискванията (нуждите) на семейството към детето (скали Т+, Т- и З+, З-)

Изискванията към детето са неизменна част от възпитателния процес.  Те встъпват първо във вид на задължения на детето, т.е., задачите, които детето получава и трябва да изпълнява като член на семейството и като статусна позиция: ученик, участие в организирания живот, участие в събития, оказване помощ на друг член на семейството и пр. На второ място, изискванията означават „забрани“, които показват какво детето не трябва (не може) да прави. На трето място изискванията означават и „санкции“ – неизпълнените задачи и предписания може да доведе до санкции от самите родители – от меко осъждане до сурово наказание. Формите за нарушение на системата от изисквания към детето за различните деца е различна. По тази причина изказванията (позициите) на родителите отразяват представите им в поредица от скали: Т+, Т-; 3+, 3-; С+, С-.

Изисквания (нужди)-задължения – представлява набор (списък) от ежедневни  задължения към детето по отношение на себе си и по отношение на други членове на семейството.

5.Излишество на задължения към детето (скала Т+). Именно тези качества лежат в основата на нехармоничното възпитание наречено „повишена морална отговорност“. Изискванията към детето в този случай са много високи, прекомерни, несъответстващи на неговите възможности и не само, че не съдействат за пълноценното му развитие като личност, а напротив представляват риск за психотравматизация.

6.Недостатъчност на задължения към детето (скала Т-). В този случай детето има минимално количество задължения в семейството.  Тази особеност на възпитание се проявява в изказванията на родителите, колко трудно е да бъде привлечено детето към каквато и да било работа в дома.

 

Изисквания (нужди)-забрани, т.е. указания за това, че детето не трябва да прави нещо – определят преди всичко степента на неговата самостоятелност, възможността само да прави избор на способ на поведение.  И тук са възможни две степени на отклонение: а) излишество и б) недостатъчност на изисквания-забрани.

7.Излишество на забрани (скала 3+). Този подход също обуславя нехармонично възпитание наречено „доминираща хиперпротекция“.  В тази ситуация детето „не може всичко“.  Пред него се поставят огромни количества изисквания, ограничаващи свободата и самостоятелността му.  При стеничните деца (интроверти, със устойчиви и силни стабилни емоционални процеси; тези които проявява характер) такова възпитание форсира у тях опозиционни потенциали и еманципация. При по-малко стеничните, предопределя развитие на чертите на сензитивна и тревожно-мнителна (психастенични реакции) акцентуация. Типичните мнения на родителите отразяват страховете им пред всяка проява на самостоятелност на детето.  Този страх се проявява в рязко преувеличаване на последиците,  които биха възникнали, ако детето наруши дори незначително някаква забрана, а също така и в стремеж да се потисне самостоятелното мислене на детето.

8.Недостатъчност  на забрани (скала 3-). В този случай детето „всичко може“.  Дори да съществуват някакви забрани, детето с лекота може да ги наруши, знаейки че никой няма да му обърне внимание или да го пита.  Тези деца сами определят кръга на своите приятели, времето за развлечение, своите занимания, време за прибиране в дома, въпросите за пушенето и употребата на спиртни напитки. Тези деца за нищо не са отговорни пред родителите си.  Родителите съответно не искат или не могат да установят каквито и да било рамки на неговото поведение.  Този стил на възпитание стимулира развитието на хипертимен тип личност при подрастващите и особено неустойчивия тип.

 

Строгост на санкциите (наказанията) за нарушение изискванията към детето (скали С+ и С)

9.Излишество на санкции (скала С+) (тип възпитание „твърдо отношение“). За родителите е характерна привързаност към прилагането на строги наказания и извънредно (прекомерно) реагиране дори при незначителни нарушения в поведението. Типични в изказванията на тези родители са позициите на дълбока убеденост в полезността на максималната строгост за техните деца.

10.Недостатъчност  на санкции (скала С-).  Тези родители предпочитат да минат или въобще без наказания или ги прилагат крайно рядко.  Те се уповават на поощрения и се съмняват в полезността от прилагане на каквито и да било наказания.

11.Неустойчив стил на възпитание (скала Н)

Изразява се в рязка смяна на стилове и прийоми. Представлява преход от строго към либерално и след това обратно, преход от значително внимание към детето към емоционална отхвърленост от неговите родители. Неустойчивият стил възпитание според К. Леонхард, съдейства за формиране такива черти на характера, като упоритост, инат, склонност към противопоставяне на всеки авторитет и се явява нерядко в семейства, в които има деца и подрастващи с отклонения в характера. Родителите като правилно в интервюта (и тестове) признават факта на незначителни колебания във възпитанието (омаловажават непоследователността) и недооценяват размерите и честотата на тези колебания.

Съчетаване на различни отклонения във възпитанието. Изразява се във възможно голям брой съчетания на изброените черти в семейното възпитание (конгломерат). Има особено важно значение от гледна точка на анализа на отклоненията в характера, а също така и за възникването на непсихотични психогенни нарушения в поведението, неврози и неврозоподобни състояния. Проектират се в устойчиви състояния, включващи съчетания от различни черти на възпитание и представляват самостоятелен тип нехармонично възпитание. Класификация на типовете нехармонично възпитание са представени по-долу в таблица 1.

Снизходителна хиперпротекция (съчетава черти, отразени в скалите Г+, У+, при Т-, З-, С-). Детето се намира в центъра на вниманието на семейството, което се стреми към максимално удовлетворяване на неговите потребности.  Този тип възпитание съдейства за развитието на демонстративни (хистерични) и хипертимни черти на характера на детето.

Доминираща хиперпротекция (Г+, У±, Т±, 3+, С±).  Детето отново е в центъра на вниманието на родителите, които му отдават много сили и време.  Заедно с това обаче, те го лишават от самостоятелност, поставят многобройни ограничения и забрани.  При хипертимните подрастващи такива забрани усилват реакциите на еманципираност и обуславят остри афективни реакции при екстрапунитивните типове (тези, които търсят вината за собствените си грешки вън от себе си). При тревожно-мнителния (психостеничен), сензитивния и астеничния тип акцентуация, доминиращата хиперпротекция усилва астеничните черти (неврози, плахост, емоционална избухливост, тревожност, неувереност и пр.).

Емоционално отхвърляне (Г-, У-, Т±, 3±, С±). Крайният вариант на този тип възпитание е известен като стил „Пепеляшка“. В основата на емоционалното отхвърляне лежи осъзнавано или по-често неосъзнавано отъждествяване на родителя с определени отрицателни моменти в неговия живот. В такава ситуация детето може да усеща себе си като пречка (спънка) в живота на родителите си, които установяват в отношенията с детето голяма дистанция.  Емоционалното отхвърляне обуславя и усилва черти на инертно-импулсивна (епилептоидна) личност и епилептоидна психопатия, води до декомпенсация и формиране на невротични разстройства у подрастващите с емоционално лабилна астенична акцентуация.

При твърдо отношение на родителите към детето (Г-, У-, Т±, 3±, С+) на преден план изпъква емоционалното отхвърляне, проявяващо се в наказания във формата на бой и изтезание, лишаване от удоволствия, неудовлетвореност на потребности.

Хиперпротекция (хиперопека – Г-, У-, Т-, 3-, С+). Детето е оставено само на себе си, родителите не се интересуват от него и не го контролират. Такова възпитание е особено неблагоприятно при акцентуация на хипертимен и неустойчив тип.

Психологични причини за отклонения в семейното възпитание

Причините за нехармоничното възпитание са разнообразни.  Понякога това са определени обстоятелства в живота на семейството, пречещи на адекватното възпитание. В тези случаи е препоръчителна разяснителна работа и рационална психотерапия.  Нерядко основната роля за нарушаването на възпитателния процес играят личните особености на самите родители.

Особена роля в практиката играят две групи причини:

Отклонения в личностната структура на самите родители. Акцентуираните личности и психопатиите нерядко предопределят определени нарушения във възпитанието.

Неустойчиво акцентуирания родител често е склонен да възпитава в стил хиперпротекция, ниско удовлетворяване потребностите на детето, ниско ниво на претенции към детето. 

Родителите с инертно-импулсивната акцентуация (епилептоидна) по-често от другите имат доминиращо и твърдо, понякога до жестоко отношение към детето.  Стилът на доминиране може да се обуслови и от тревожна мнителност.

Родителите с демонстративно-хиперкомпенсатора акцентуация и хистероидна психопатия  нерядко са предразположени към противоречив тип възпитание: демонстрират грижовност и любов към детето пред другите (публиката) и същевременно емоционално отхвърлят детето, когато са насаме (Ейдемилер Е.Г, 1994).

Във всички случаи следва да се търси отклонение в личността на родителите с цел, установяване дали именно техните отклонения имат решаваща роля за нехармоничното възпитание на детето.  

Психологически (личностни) проблеми на родителите, решавани за сметка на детето. В този случай в основата на нехармоничното възпитание на детето лежи  някакъв личностен проблем, често имащ характер на неосъзнат проблем, неосъзната потребност. Тогава родителите се опитват да разрешат този проблем (да удовлетворят тази потребност) за сметка на възпитанието на детето. Обикновено опитите с такива родители да се въздейства с разяснителна работа не дава резултат.  Основната задача на психолога при работата с такива родители се явява, да помогне на родителя да осъзнае психологическия си проблем, като преодолее защитните механизми, възпрепятстващи това осъзнаване, т.е. първата стъпка на психолога е да изясни кои са психичните защити на родителя.

Излагайки най-честите и характерни психологически проблеми, лежащи в основата на нехармоничното възпитание, авторите на методиката се опират на опит от практическата им работа с родители и деца (подрастващи) с: (1) невротични разстройства, (2) нарушена адаптация и (3) личностни разстройства (психопатии) – съответно 120, 60 и 80 семейства. Именно скалите на методиката АСВ е предназначена за такава диагностика.

12.Разширяване сферата на родителските чувства (скала РРЧ).  

Показва нарушение във възпитанието – повишена протекция (снизходителна или доминираща). Този източник на нарушения възниква почти винаги, когато съпружеските отношения между родителите по силата на някаква причина са нарушени, например: непълно семейство и липса на единия съпруг (смърт, развод) или  е наличен, но отношенията с него не са удовлетворителни за онзи родител, който играе основна роля във възпитанието на детето (несъответствие на характерите; емоционална студенина и пр.).  Нерядко при това майката и по-малко бащата, сами ясно не осъзнават, че искат детето им, а по-късно и подрастващия, че вече е пораснал и не е просто дете. Родителят искат от детето си да удовлетвори потребността им от изключителна привързаност към тях (в частност дори еротична привързаност). Майката нерядко се отказва напълно от реалната възможност да се омъжи повторно.  Появява се стремеж да даде на детето  (подрастващия) – често от противоположния пол (синът) – „всичките си чувства“ и „цялата си любов“.  Принципно в етапа на детството детето стимулира еротично отношение към родителите си – ревност, детска влюбеност и пр.  Когато детето достигне възрастта на подрастващия, у родителят възниква страх от самостоятелността на детето. Появява се стремеж да го удържа с помощта на снизходителна или доминираща хиперпротекция.

Стремежът към разширяване стремежа на родителските чувства за сметка на включване на еротичните потребности в отношенията между майка и дете, като правило не се осъзнава от нея. Тази психологическа нагласа се проявява косвено, в частност в изказванията (мненията), че „никой не и е нужен, освен сина и“ и в характерното противопоставяне на идеализираните от нея отношения със сина на неудовлетворителните отношения със съпруга (или мъжете)  Понякога такива майки осъзнават своята ревност към подрастващият син, като най-често тя се манифестира във вид на многобройни искания и забележки към него.

13.Предпочитание на детски качества у подрастващия (скала ПДК).

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна хиперпротекция. В този случай у родителите се наблюдава стремеж към игнориране на поотрасналото дете, стимулиране в тях на опит за съхранение на детските му качества, като например: непосредственост, наивност, игривост. За такива родители подрастващия е все още малък. Не рядко в интервюта (тестове) те признават, че малките деца повече им харесват и с големите не е така интересно.  Страхът или нежеланието от порастване на детето могат да бъдат свързани  с особености в биографията на самия родител (той е имал по-малък брат или сестра, върху който (която) през цялото време на детството са били прехвърлени любовта и вниманието на родителите, а тази особеност в по-висока възраст детето (а сега вече родителя) оценява като нещастие).  Разглеждайки детето си като „все още малко“, родителят автоматично снижава нивото си на претенции към него, създавайки снизходителна хиперпротекция и по този начин той стимулира психичен инфантилизъм в своя син (дъщеря).

14.Възпитателна неувереност на родителя (скала ВН).

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна хиперпротекция или просто понижаване нивото на претенции. Възпитателната неувереност на родителя може да се нарече „слабо място“  на личността на родителя. В този случай възниква преразпределение на властта в семейството между родителите и детето в полза на последното. Родителите са завързани на „повода на детето“ и отстъпват дори по такива въпроси, по които според самия родител не бива да се отстъпва в никакъв случай. Този парадокс възниква защото детето е успяло да намери подходящ подход към своя родител, да го настъпи по „слабото място“ и да получи в определени ситуации  „минимум изисквания – максимум права“. Типичната комбинация в такива семейства включва: високомерен, дори нагъл, уверен в себе си подрастващ, смело поставящ искания и претенции към родителите си или нерешителен, винящ себе си за всички неуспехи с него и родителите му.

В едни случаи „слабото място“ се обуславя от психастенични черти на родителите. В други случаи определена роля за формирането на тази особеност  може да изиграе  отношението на родителите към техните собствени родители. В определени условия децата, възпитани от претенциозни, взискателни и егоцентрични  родители, пораствайки виждат в своите деца същата взискателност и егоцентричност и изпитват по отношение на тях чувство за „неплатен дълг“, който са преживявали по-рано по отношение на своите родители.  Характерни черти на изискванията на такива родители са признаване на грешките, които са допуснали при възпитанието.  Те се страхуват от упоритостта, съпротивата на своите деца и намират достатъчно поводи да им угаждат и отстъпват.

15.Фобия от загуба на детето (скала ФУ).

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна и доминираща хиперпротекция. „Слабо място“ – повишена неувереност, страх от грешки, преувеличаване представите за „изнеженост, чупливост, крехкост на детето, на неговата болнавост и пр. Един от източниците на такива преживявания се корени в историята на появата на детето на бял свят – то дълго е било чакано, на никого и никъде не е било давано за отглеждане,  родило се трудно, било  е крехко и болнаво, изнежено.  Още един източник се явява раждането на детето с тежко заболяване или  възникване на такова в ранна възраст, особено ако е било продължително (например, астматични пристъпи). В случая отношението на родителите към детето се формира изцяло под влияние на страха от неговата загуба.  Този страх заставя родителите с тревога да се вслушват във всяка една негова претенция, желание и бързат да ги удовлетворят (снизходителна хиперпротекция), а в други случаи тотално го протектират (доминираща хиперпротекция.  В типичните изказвания на родителите може да бъде открита хипохондрична боязън за детето – те откриват непрекъснато у него различни симптоми на болести, страхуват се да не се изпоти „защото ще се разболее“ и т.н.

16.Неразвитост на родителските чувства (скала НРЧ).

Обуславя нарушение във възпитанието – хипопротекция, емоционално отхвърляне и твърдо отношение. Адекватно възпитание на детето и подрастващите е възможно само тогава, когато родителите действат с достатъчно  силни мотиви: чувство за дълг, симпатия, любов към детето, потребност да „реализират себе си“ чрез детето,  да „продължат себе си“ чрез детето.

Слабостта и неразвитостта на родителските чувства нерядко се срещат у родители на подрастващи с отклонения в личностното развитие. Този феномен обаче много рядко се осъзнава, а ако бъде осъзнат, още по-рядко се признава от тези родители. Външно (чрез поведението) той може да бъде разпознат в проява на нежелание да се занимава родителя с детето (подрастващия), в повърхностен интерес към неговото поведение и прояви в обществото и в непоносимост на самото общество към детето, респ. към родителя.

Причината за неразвитост на родителските чувства може да бъде отхвърляне на самия родител в детството от неговите родители. В този смисъл този родител в своето детство не е изпитал родителска топлота и привързаност. Друга причина за НРЧ могат да бъдат личностни особености на родителя, например изразена шизоидност. Установено е, че често родителските чувства са по-слабо развити при много млади родители, а с развитие във възрастност това чувство се засилва (пример – любовта на бабите и дядовците към внуците си).

При относително благоприятни условия на семеен живот, НРЧ обуславя тип възпитание „хипопротекция“ и най-вече „емоционално отхвърляне“.  При трудни, напрегнати, конфликтни отношения в семейството на детето, често заема значителен дял от родителските отговорности и формира тип възпитание „повишена морална отговорност“ или към детето възниква раздразнително-враждебно отношение.

Типични изказвания на родителите съдържат оплаквания за това, колко уморителни и изтощителни са родителските отговорности и съжаление, че тези отговорности ги отклоняват от нещо по-важно и интересно.  За жените с неразвито родителско чувство е твърде характерна еманципираност и стремежа по всякакъв начин да „устрои своя живот“.

17.Проекция на детето {подрастващия) на лични нежелани качества (скала ПНК).

Обуславя нарушение във възпитанието – емоционално отхвърляне и твърдо (жестоко) отношение. Причината за това възпитание често се изразява в това, че родителят вижда в детето си ясно очертани черти на характера, които чувства, но не признава пред себе си. Такива могат да бъдат: агресивност, склонност към мързел, влечение към алкохол, негативизъм (враждебност), протестни реакции (наглост), несдържаност (импулсивност) и др.  Водейки борба с тези реални или мними качества на детето, родителят (най-често бащата) извлича за себе си емоционална изгода. Борбата на родителя с нежеланите качества му помага да се убеди , че детето притежава тези качества. Родителите с желание говорят за своята непримирима и постоянна борба с отрицателните черти и слабости на детето, за мерките и наказанията, които в тази връзка те прилагат.  В изказванията на родителите присъства неверие на детето, често може да се долови инквизиторска интонация, характерен стремеж да се установи във всяка постъпка „истината“, т.е. лошата причина. 

18.Изнасяне конфликтите между родителите в сферата на възпитанието (скала ВК).

Обуславя нарушение във възпитанието – противоречив тип възпитание – съединение на снизходителна хиперпротекция на единия родител с отхвърляне или доминираща хиперпротекция на другия.

Конфликтност в отношенията между съпрузите е често явление дори за относително стабилни семейства.  На този фон често възпитанието се превръща в „поле на битки“ между конфликтуващите родители.  Тук те получават възможност най-добре открито да изразят недоволството си един от друг, под флага на „грижите и за благото на детето“. при това позициите в мненията на родителите често е диаметрална: единият настоява на много строги наказания във възпитанието с повишени изисквания, забрани и санкции, а другият родител е склонен да „съжалява“ детето, отивайки и връзвайки се за неговия „повод“.

Характерна проява на ВК е изразяването на недоволство от възпитателните методи на другия съпруг. При това много лесно се забелязва, че всеки се интересува не толкова от това какви са резултатите от възпитанието, колкото от това кой е прав във възпитателния спор.

 Скала ВК отразява типични изказвания в „твърд и строг“  стил. Това е свързано с факта, че именно „строгата“ страна  обикновено е инициатор за търсене на специализирана помощ (лекар, психолог).

Промяна в нагласите на родителите към детето в зависимост от неговия пол (Скалата предпочитани мъжки качества – ПМК и скалата предпочитани женски качества – ПЖК)

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна хиперпротекция и емоционално отхвърляне.  Често отношението на родителите към детето се обуславя не от действителните особености на детето, а от такива черти, които родителите приписват по полов признак (на съответния пол), т.е. „въобще мъж“ или ‚въобще жена“. Така например при налични предпочитания към женски качества се наблюдава несъзнавано неприемане на дете от мъжки пол. В този случай ще се наложи сблъсък със стереотипни съждения на мъжа въобще: „Мъжът по принцип е груб, силен, неопрятен и пр. Мъжът се поддава лесно на животински подбуди, агресивен и извънредно сексуален, склонен е към алкохолизъм. Всеки човек, било то мъж или жена е длъжен да се стреми към противоположните качества – да бъде нежен, деликатен, опрятен, сдържан в чувствата.“ Именно такива качества родителят с ПЖК вижда в жената.  Като пример за прояви на нагласи за ПЖК може да послужи баща, виждащ множество недостатъци в сина си и считащ, че такива са всички негови връстници от мъжки пол. В същото време този баща „без ум“ вижда в по-малката сестра на детето редица достойнства. Под влияние на ПЖК в отношението към детето с мъжки пол се формира тип възпитание „емоционално отхвърляне“.  Възможна е и асиметрия с изразеност на антифеминни нагласи, пренебрежение към майката на детето и неговата сестра. В такива условия по отношение на момчето може да се формира възпитание от типа „снизходителна хиперпротекция“.

 

Речник:

Стеничност: (от гр. sthenos - сила) – характеризира висока работоспособност на индивида, устойчивост в различни дейности, способност за продължителна работа, дори при лишаване от сън. Противоположност на стеничността е астеничността.

Екстрапунитивност: (англ. extra-punitive; от лат. exter - вън, външен punitio - наказание, отмъщение) – характеризира особеност на личността, проявяваща тенденция да реагира с гняв на външни обекти в ситуации на фрустрация.  В процеса на общуването се изразява във враждебно, агресивно отношение към хората. Тази категория лица търсят неуспехите за грешките си във външни източници и причини, а не в себе си.

 

Въпросник АСВ – стилове на семейно възпитание – Ейдемилер

(за родители на деца на възраст от 3 до 10 г.)

 

Инструкция:Уважаеми родителю! Предлагаме Ви въпросник, който съдържа твърдения, отнасящи се възпитанието на детето.  Твърденията са номерирани и носят същите номера в бланката за отговори. Прочетете внимателно всяко твърдение и ако сте съгласен с него, в бланката за отговори обградете с кръгче номера му, а ако не сте съгласен поставете знак „Х“ върху номера (зачертайте номера), а ако изпитвате трудност да дадете един от двата отговора, то поставете въпросителен знак „?“ до номера на твърдението.  Постарайте се отговорите със знак „?“ да не са повече от пет.

Въпросникът не съдържа „правилни“ и „неправилни“ отговори. Отговаряйте бързо, така както мислите. Вашите искрени отговори ще помогнат на психолога в работата с детето Ви.  На въпросите, които са отбелязани със знак * , бащите могат да не отговарят – те са  (19, 39, 59, 79, 99).“

 

Въпросник:

1. Всичко което правя, го правя за моят син (дъщеря).

2. Често се случва да не ми достига време за занимания с детето ми (да поговорим, да поиграем и пр.)

3. Мисля, че разрешавам на детето си такива неща, които повечето родители не разрешават. 

4. Не ми харесва когато синът ми (дъщеря ми) идва и ми задава въпроси. По-добре е сам да се досеща за отговорите.

5. Детето ми има много задължения, свързани с него и с порядъка в дома – те са със сигурност повече, отколкото задълженията на другите деца на неговата (нейната) възраст.

6. Много е трудно да накарам детето си да направи нещо, което то не иска.

7. Винаги е по-добре, ако детето не мисли за това, дали родителите постъпват правилно или не.

8. Синът ми (дъщеря и) лесно нарушава наложени забрани и ограничения.

9. Ако искаш синът ти (дъщеря ти) да стане човек, то никога не оставяй безнаказана нито една негова (нейна) лоша постъпка.

10. Ако е възможно, аз се старая да не казвам сина си (дъщеря си).

11. Когато съм в добро настроение аз нерядко прощавам на моя син (дъщеря), за неща, за които в друго настроение го наказвам.

12. Обичам повече сина си (дъщеря си), отколкото обичам съпругата (съпруга) си.

13. Малките деца ми харесват повече от порасналите.

14. Ако синът ми (дъщеря ми) дълго време се инати или гневи, аз съм склонен (склонна) да се самообвинявам и оценявам постъпката си към него (нея) като неправилна.  

15. Ние дълго време нямахме дете и го очаквахме с огромно желание.

16. Общуването с детето като цяло е уморителна работа.

17. Синът ми (дъщеря ми) има някои лични качества, които често буквално ме изваждат от кожата.

18. Възпитанието на синът ми (дъщеря ми) със сигурност би било по-добро, ако съпругата ми (съпругът ми) не ми се намесваше.

19*. Повечето мъже са по-лекомислени от жените.  

20. Повечето жени са по-лекомислени от мъжете.

21. Моят син (дъщеря) е най-главното в живота ми.

22. Често се случва така, че аз просто не зная какво да правя в определени моменти с моето дете.

23. Ако една играчка харесва на детето ми, аз я купувам независимо колко струва. 

24. Синът ми (дъщеря ми)  не е схватлив (а). По-добре аз два пъти да направя нещо, отколкото веднъж да му обяснявам как той (тя) да го направи.

25. Често се налага синът ми (дъщеря ми) да го склонявам да наглежда и се грижи (или по-рано се е грижил) за по-малката си сестра (брат). 

26. Често се случва така, че напомням, напомням на сина ми (дъщеря ми) да направи нещо, а накрая се хващам и го свършвам сам (сама).

27. Родителите в никакъв случай не трябва да допускат децата им да забелязват слабостите на родителите си. 

28. Моят син (дъщеря) решава сам (а) с кой да играе (другарува).

29. Децата са длъжни не само да обичат родителите си, но и да се страхуват от тях.

30. Аз много рядко ругая сина си (дъщеря си).

31. В нашите отношения със сина ми (дъщеря ми) има много колебания. Понякога ние сме много строги, а друг път разрешаваме всичко.

32. Ние  със детето се разбираме по-добре, отколкото ние помежду си като родители. 

33. Натъжавам се, че моят син (дъщеря) твърде бързо пораства и става възрастен.

34. Ако детето се инати и има лошо самочувствие, по-добре е да го оставя да прави това което иска.

35. Моето дете расте е болнаво и слабичко.

36. Ако нямах дете, то аз бих постигнала в живота доста повече.

37. Синът ми (дъщеря ми) има недостатъци, които не мога да променя, въпреки че непрекъснато се боря с тях.

38. Често се случва така, че когато накажа сина ми (дъщеря ми), съпругът ми (съпругата ми) започва да ме упреква в прекалена строгост и отива да го (я) утешава. 

39*.Мъжете са по-склонни към съпружеска изневяра от жените.  

40. Жените са по-склонни към съпружеска изневяра от мъжете.

41. Грижата за сина ми (дъщеря ми) отнема по-голямата част от времето ми.

42. Много често се е случвало така, че съм пропускала родителските събрания.

43. Стремя се моето дете да бъде осигурено по-добре, отколкото другите деца.

44. Ако детето ми дълго време е сред други хора, то твърде много се уморява.

45. Често се случва да поставям на сина ми (дъщеря ми) поръчения (задачи, ангажименти, отговорности), които са трудни за неговата възраст.

46. Детето ми никога не събира и подрежда след игра играчките си.

47. Главното, на което родителите могат да научат своите деца е да слушат и покоряват.

48. Моето дете само решава, колко, какво и кога да яде.

49. Колкото по-строго се отнасят родителите към детето, толкова е по-добре за него.

50. По характер аз съм мекушав човек.

51. Когато моят син (дъщеря) иска нещо от мен, той (тя) се старае да избере  момент, в който съм в добро настроение.

52. Когато се замисля за времето, когато моят син (дъщеря) вече е възрастна и аз няма да съм му нужен (нужна), настроението винаги ми се разваля.

53. Колкото детето става по-голямо, толкова по-трудно се справя с живота.

54. Често проявите на инат у детето се появяват по причина, че родителите не знаят как да подходят и държат с него.

55. Постоянно се притеснявам за здравето на детето си (ял ли е; пил ли е; потен ли е; мокър ли е и пр.).

56. Истината е, че ако нямах дете, моето здраве щеше да е много по-добро.

57. Някои много важни недостатъци на моя син (дъщеря) упорито не изчезват, независимо от взетите мерки.

58. Синът ми (дъщеря ми) не харесва чак толкова много съпруга ми (съпругата ми).

59*. Мъжете по-добре разбират чувствата на другите хора, отколкото жените.

60. Жените по-добре разбират чувствата на другите хора, отколкото мъжете.

61. Заради моя син (дъщеря), пропуснах и не осъществих много от нещата в живота си.

62. Родители, които твърде много се суетят около своето дете ме дразнят.

63. Аз изразходвам за моя син (дъщеря) значително повече пари, отколкото за мен.

64. Не обичам когато синът ми (дъщеря ми) хленчи и се моли за нещо.  Той (тя) много добре знае от какво има нужда най-много.

65. Моят син (дъщеря) има (имаше) по-трудно детство, отколкото повечето от неговите приятели.

66. Вкъщи синът ми (дъщеря ми) прави това което иска, а не това което трябва.

67. Децата трябва да уважават родителите си повече отколкото другите хора.

68. Ако детето ми не иска да спи когато трябва, аз не настоявам на това.

69. Аз съм по-строг (строга) към детето си, отколкото повечето други родители към своите деца.

70. От наказанията ползата е малка.

71. Членовете на моето семейство са нееднакво строги със сина ни (дъщеря ни). Едни го галят, а други обратно – сурови са.

72. Бих искал (а) синът ми (дъщеря ми) да не обича никого друг освен мен.

73. Харесват ми малките дечица и затова не искам синът ми (дъщеря ми) да пораства бързо.

74. Често просто не зная как да постъпя правилно  със сина ми (дъщеря ми).

75. Поради проблеми със здравето на сина ми (дъщеря ми) на нас се налага да му разрешаваме повече неща.

76. Възпитанието на детето е тежък и неблагодарен труд. Даваш им всичко, а в замяна получаваш нищо.

77. При моя син (дъщеря) добрата дума не помага. Единственото средство е постоянни строги  наказания. 

78. Съпругата ми (съпругът ми) се старае да настрои сина ни (дъщеря ни) срещу мен.

79*. Мъжете по-често от жените действат безразсъдно и необмислят последиците.

80. Жените по-често от мъжете действат безразсъдно, необмислят последиците.

81. През цялото време мисля за сина си (дъщеря си) – за здравето и, за това какво прави, как се чувства, успява ли в училището, в работата и т.н.

82. Така се случва, че си мисля за детето, ако нещо не е направил или ако нещо му се е случило.

83. Синът ми (дъщеря ми) умее да получи от мен това което иска.

84. Харесват ми повече тихите и спокойни деца.

85. Старая се колкото се може по-рано да науча детето си да помага в домашните работи.

86. Синът ми (дъщеря ми) има малко задължения вкъщи (в домашните работи).

87. Дори детето да е уверено, че родителите му не са прави, то трябва да постъпва така, както казват възрастните.

88. В нашето семейство нещата стоят така – детето може да прави каквото си поиска.

89. Имал (а) съм случаи, при които най-доброто наказание е колана или пръчката.

90. Много от недостатъците на сина ми (дъщеря ми) идват от само себе си с възрастта.

91. Когато нашият син (дъщеря) направи нещо, ние се обръщаме към него. Ако всичко е обаче тихо, ние го оставяме на спокойствие.

92. Ако моят син не ми беше син и аз бях по-млада, то навярно бих се влюбила в него.

93. По-интересно ми е да разговарям с малки деца, отколкото с големи.

94. За недостатъците на моя син (дъщеря) съм виновен (а) аз самия (самата), тъй като не съм съумял (а) да го възпитам.

95. Благодарение на огромните наши усилия, нашият син (дъщеря) е жив (а).

96. Нерядко завиждам на тези, които живеят без деца.

97. Ако предоставя на сина си (дъщеря си) свобода, то той (тя) задължително ще я използва във вреда на себе си или околните.

98. Често се случва аз да говоря едно на сина си (дъщеря си), а съпругът ми – обратно на мен.

99*. Мъжете по-често от жените мислят само за себе си.

100. Жените по-често от мъжете мислят само за себе си.

101. Аз изразходвам за сина си (дъщеря си0 повече сили, отколкото за себе си.

102. Аз твърде малко знам за нещата (работите) около моя син (дъщеря).

103. Желанието на моя син (дъщеря) за мен е закон.

104. Синът ми обича да спи при мен.

105. Синът ми (дъщеря ми) има оплаквания със стомаха.

106. Родителите са нужни на детето само докато все още не е пораснало. След това то така или иначе рядко ще си спомня за тях.

107. Заради сина си (дъщеря си) аз съм готов (а) на всякакви жертви.

108. Моят син (дъщеря) се нуждая да му (и) отделям значително от повече време, отколкото аз мога. 

109. Моят син (дъщеря) умее да бъде толкова мил (а), че аз всичко му (и) прощавам.

110. Иска ми се моят син да се ожени не по-рано от 30 години.

111. Ръцете и краката на сина ми (дъщеря ми) твърде често са студени.

112. Повечето деца са малки егоисти. Те въобще не се замислят за здравето и чувствата на своите родители.

113. Ако не отдавам на сина си (дъщеря си) всичките си сили, той (тя) ще завърши лошо.

114. Когато всичко е благополучно, аз малко се интересувам от нещата на сина си (дъщеря си).

115. Много ми е трудно да кажа на моето дете „не“.

116. Огорчавам се и не ми е приятно, че моят син (дъщеря) непрекъснато се нуждае от мен.

117. Здравето на дъщеря ми (сина ми) е по-лошо от това на повечето деца на неговата (нейната) възраст.

118. Много деца изпитват твърде малко благодарност по отношение на родителите си.

119. Моят син (дъщеря) не може да се оправя в нищо без моята постоянна помощ.

120. Повече от времето моето дете прекарва вън от дома и не с нас родителите – детски ясли, градини, детски кътове, у роднини, при баба и дядо и пр.

121. На моят син (дъщеря) времето за игри и развлечения напълно му (и) стига.

122. Освен моят син (дъщеря), никой повече на света не ми е нужен.

123. Синът ми (дъщеря ми) има прекъснат и неспокоен сън.

124. Нерядко се замислям, че аз твърде рано се ожених (омъжих).

125. Всичко което е научило детето ми до сега е благодарение на моята постоянна помощ.

126. С работите на сина ми (дъщеря ми) основно се занимава съпругата ми (съпругът ми).

127. Аз не мога да си спомня кога за последен път отказах на детето си,  да му купя нещо което е поискал (лакомства, играчка и пр.).

128. Моят син ми казва (казвал): „Като порасна ще се оженя за теб мамо!“

129. Моят син (дъщеря) често боледува.

130. Семейството не ми помага, а усложнява моя живот.

 

Ключ

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 2327 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                      Пенитенциарна психология

              Личностно-психологически особености на извършителите на измами

 

1. Характеристика на престъплението.

Психологическата същност на деянието се състои в потребност от демонстриране превъзходство над жертвата в процеса на мнимото удовлетворяване на нейна друга потребност, напр. материално облагодетелстване.

При това престъпление жертвата сама оказва съдействие на дееца, за да се реализира престъпния замисъл.

Измамникът за разлика от други правонарушители не противостои на жертвата, а привидно действа в синхрон с нейните интереси.

Измамата, според юридическите норми е престъпление срещу собствеността, но по начина на извършване, чрез участие на жертвата, то се явява и престъпление срещу личността, тъй като се гради на манипулации с нейното доверие и интерес.

2. Класификация на извършителите.

А). Измамник – фокусник.

-Ловки в ръцете, предпочитат действия с „двоен ход” (практиката с бягство от контакта, през втори изход).

-Разчитат на пристрастността на клиента и действията на измамника се строят на принципа „Сега и тук”, като се разчита на правилото „удавника и за сламка се хваща”.

-Тук извършителят е „ангел-спасител”, който снема вътрешното напрежение и критичността на жертвата в конкретната ситуация.

-Експлоатират се незнание, доверчивост и наивност, както и състоянието на дисбаланс и вътрешна ситуативна напрегнатост.

-Използва обстановката, в която човек бързо се поддава на внушение, приема предложения, особено в случаите, ако те са ефектни, респектиращи и ако са моментно изпълними.

-Има случаи, при които измамникът-фокусник си служи с бланки, печати и пр., с което манипулира уважението на клиента към легитимността и статуса.

-В случая е водещ користния мотив и стремежът към  бърза облага, като се използват възможностите на конкретната ситуация.

-Измамниците-фокусници принадлежат към по-примитивната част на това съсловие.

Б). Измамник – режисьор.

Тази група сама създава съответни ситуации. За тях користният мотив не е без значение, но приоритет има стремежът за доминиране в резултат на манипулацията на жертвата.

Те са с по-висок IQ. Измамата е интелектуално престъпление, тъй като деецът се аргументира рационално.

 

Схващане на Валтер Шиндердорф  

Първа теза:

„Ако крадецът се стреми да избяга от местопрестъплението, то измамникът търси контакт с жертвата и той се стреми към това, да му бъде оказано доверие. Следователно, осъществяването на деянието предполага добра рефлексивност по отношение на евентуалната жертва, точна оценка на конкретните и нужди, състояние и поведение”.

Втора теза:

„Измамникът трябва да притежава добре развити манипулативни, комуникативни умения, за да демонстрира атрактивност, емпатия, състрадание и отзивчивост. Същевременно той трябва да умее да нагнетява ситуацията в своя полза, убеждавайки жертвата, че той и само той е в състояние да я извади от това неприятно положение, поради  отрицателно стекли се обстоятелства. По своята психологическа природа измамата е комуникационно-манипулативно деяние, в което жертвата поради нарушен вътрешен комфорт съдейства на измамника за реализиране на собствения му замисъл”.  

3. Личностни особености на измамника.

-Повече себичен, отколкото меркантилен.

-Меркантилността му обаче детерминира поведението и ценностните му ориентации.

-Той има хистеричен тип личностна структура, която му позволява по-интензивно да развие и реализира манипулаторските си умения. Хистерията е царицата на голямата манипулация!

-Измамникът е добър актьор, който има високи способности за превъплъщение и сценична експресия. Без тях той не би могъл успешно да се справи с различни хора, които да убеди в достоверността на собствените си версии.

-Привидно дружелюбен, измамникът счита другите  за враждебно настроени и от тук следва механизма:

„Вие не ме приемате, но аз ви вземам парите и имуществото, затова защото вие сте глупави и некадърни. Щом сте такива, за мен вие не ме интересувате (не ми пука). И така, щом аз разполагам с вашите пари, аз ви превъзхождам”.

-Дефицитът от емпатия при измамника го подтиква непрекъснато да търси одобрението на другите. С тези свои действия обаче той предизвиква отрицателни реакции. Тези интеракции мотивират измамника към реализация на реванш, който се постига чрез самия акт на деянието.

-Измамникът е много контактен и комуникативен, но той притежава подчертан интровертизъм (по Айзенк и Гийзен).

Очевидно стремежът му да си осигури външна подкрепа и одобрение, компенсаторно го задължават да се проявява като общителен, без това качество да му е присъщо.  Тъй като той не е емпатиен, използва само манипулативни прийоми. Общителността на измамника е измамна!

-След като е останал без одобрението на другите, измамникът се налага с ирационалната си комуникация, присвоява средствата на жертвите и по такъв начин ги обезценява, като неспособни и некадърни.

-Измамникът не е в състояние да осъществява пълноценно общуване, поради факта, че му липсва нормална откритост. Ето защо той предпочита ролевия контакт. Последният се реализира в процеса на взаимоотношения с жертвата, над която трябва да упражни своята доминантност, тъй като е убеден в готовността и да  го отхвърли подобно на другите хора.

-Измамникът винаги доминира в контекста на реализирания от него акт, но тази доминантност е маскирана като сервилност.

-Тъй като е зависим от емоционалното одобрение на другите, което се стреми да заслужи чрез серия от превъплъщения, като всяко едно от тях допълнително го отдалечава от другите, то собственото му утвърждаване се хипертрофира и задължително се реализира чрез игнориране интересите на другите.

-Чрез превъплъщението си в различни роли измамникът винаги успява да стои на гребена на вълната, но вследствие на това той става социално импотентен, защото не може да осъществи нормални емпатийни контакти.

-Причината за отрицателния резонанс при измамника, са негативните, неадекватни, завишени претенции. Техният недостиг води до напрегнатост и недооценимост. Измамникът не желае да се  примири със слабото покритие на високите претенции, а и не е в състояние да ги коригира. Поради това той има само една възможност –  да манипулира.

4. Прийоми използвани от измамниците.

-ситуацията на неопределеност, в която се намира жертвата.

-позоваване на авторитети.

-скачане от тема на тема.

-„двойният изход”.

-усъвършенстване на манипулацията.

image

Категория: Други
Прочетен: 1385 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.09.2018 17:25
 

                                                         Пенитенциарна психология.   

                             Психологически портрет на извършителите на изнудване

                                                     (глава III, раздел V, чл. 214 от НК)

                               (психологически изследвания на лишените от свобода)

 

„Който с цел, да набави за себе си или за другиго имотна облага, принуди някой чрез сила или заплаха, да извърши, да пропусне или да претърпи  нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда се наказва с . . . „

Текстът е визирал целта, средствата и принудата с два варианта – сила и заплаха.

           

1.Схващания за изнудването.

 Борислав Йотов (юрист) разглежда връзката между тероризма и рекета и посочва:

„Общото между тези две деяния е в използване на физическото и психологическо насилие за постигане на целта”.

Петър Цанков (криминолог) счита, че връзката между изнудването и грабежа се отнася към групата на „користно-насилствените деяния”, като посочва:

„Изнудването не може без насилие, но същевременно целта на деянието е и набавянето на имотна облага”, т.е. Цанков определя „двойствената природа на изнудването, включвайки користта и агресивните мотиви.

Направен е извод, че за част от извършителите користният мотив е по-значим, а насилието е само средство – инструмент.

Този тип лица са:

-по-меркантилни;

-фиксирани са върху облагата от крайния резултат;

-склонни са към вербална агресия или само към показна физическа демонстрация, т.е. предпочитат да плашат, вместо да използват директно насилие.  

За друга част користните мотиви имат периферно значение, като:

-първо – изпъкват нарцистично-садистични и враждебни нагласи;

-второ – насилието е самоцел, а утилитарния краен резултат, не играе съществена роля;

-трето – те създават или участват в ситуации, в които могат да изтезават жертвата, а при изнудването тези им интенции са прикрити зад получаването на съответна материална изгода.  

2. Психологическо портретиране на изнудвача.

=Латентността, широкото разпространение и безнаказаността на изнудването пораждат в извършителя усещането за всепозволеност.

=Минималния риск при изнудването осигурява пари, престиж, контакти, статус и поддържането на висок социален стандарт.

=Общата псевдокриминална обстановка предразполага за интегриране на изнудвачите в обществото и те започват да се възприемат като прослойка професионалисти, подпомагащи вътрешната регулация на ресурсите в обществото.

=От тук изнудвачите се различават от обикновените престъпници по:

материален статус ;

начин за перцептиране на своята роля и обществена функция ;

От тук следствието: Те поддържат положителна самооценка с криминален и просоциален компонент ;

=Изнудвачът е възмъжал лумпен с елитарни нагласи, укрепващи убеждението му за уникалност, високо самочувствие и липса на емпатия.

3.Мотивационни характеристики на изнудването.

=Имотната облага се свързва с хипертрофиралите потребности, нагласи с нихилистично отношение към собствеността на другите.

=Смята се, че лишенията, ранното депривиране на различни потребности, психическите травми, неудовлетворените стремежи за самоутвърждаване са довели до формиране на деструктивни нагласи към собствеността на другите и желание за нейното завладяване.

=Подчертания индивидуализъм, егоизъм и егоцентризъм се въплъщават в прояви на алчност, користолюбие, паразитизъм, насилие и жестокост.

=Натрупаните фрустрация, разочарование и унижение през периода на детството и юношеството инициират висока агресивност и ожесточение срещу всички форми на собственост.

=Изостря се в болезнен вид стремежът да се докаже, че лицето е над другите, да притежава онова, което се владее от другите.

4.Личностни особености.

-Неадекватна висока самооценка.

-Добър фрустрационен толеранс.

-Успешно справяне с рисковете и трудностите.

-Умело регулира вътрешното си напрежение.

-Бързо релаксира след периоди на напрежение.

-Опознава жертвата и използва нейните слабости.

-Прави избор за жертва на база редица предпоставки и отчита психическите, интелектуални, физически възможности на жертвата с цел, преодоляване на съпротивата и внушаване на страх с цел, жертвата да се придържа към линията на изнудвача.

 

5.Обобщени тези по изнудването.

1.Изнудването практически се реализира чрез нападение и заплашване, на използваната в случая агресия и има добре изразен инструментален характер.

 

2.При изнудването целта е сплашване, респектиране на жертвата, а не нейното физическо сломяване и превеждане в безпомощно състояние за разлика от грабежа.

3.Заплахата при изнудването има за цел принуждаване жертвата да следва последователно внушенията на дееца, а не да се малтретира лицето, т.е. атаката е в голяма степен психологическа.

4.Изнудването на практика се осъществява чрез:

-Отслабване волята на жертвата.

-Подчиняване волята на жертвата.

-Манипулиране волята на жертвата.

При измамата обаче жертвата съдейства на дееца.

 

6.Характеристики на психологическия портрет на изнудвача.

1.Имат по-голям личностен баланс отколкото извършителите-насилници.

2.Водещи в мотивацията и целеполагането са користните интенции, нагласи и предпочитания.

3.Притежава висок самоконтрол, развито самообладание и необходимата волева устойчивост, за да пречупва систематично съпротивата на жертвата и да насочва поведението и.

4.Притежава висок баланс и диференцирана самооценка, базирана на:

-ефективен самоконтрол ;

-зряло и регулирано поведение.

5.За разлика от другите, изнудвачът оценява дейността си като професия със социална значимост и престиж.

Посланието е: „Аз не съм престъпник, вие имате нужда от мен. Аз ви разпределям богатствата, аз съм обществена потребност”.

6.Дейността носи висока вътрешна удовлетвореност имаща материален характер, уважение, престиж и статус.

7.Притежава добри комуникационни умения, свързани с успех при работа с жертвата, които допълват агресията му. В някои случаи той успокоява и предразполага, убеждава и внушава.

8.Изисква се добро планиране и точна роля при контакта с жертвата.

9.Има развити умения за работа в екип.

image

Категория: Други
Прочетен: 1133 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                           Скала за апатия (G. Starkstein et al., 1990)

 

Оценява се състоянието на пациента за изминалия един месец.

1.Интересно ли Ви е да изучавате нови неща?

2.Вярно ли е, че нищо не Ви интересува?  

3.Интересувате ли се от състоянието си?  

4. Инвестирате ли много усилия в дейността си?

5.Постоянно ли се интересувате и търсите нещо да направите? 

6.Поставяте ли си цели, градите ли планове за бъдещето? 

7.Имате ли желание да постигнете нещо, стремите ли се към нещо?  

8.Усещате ли жизнена енергия в ежедневните си дейности? 

9.Някой трябва ли да ви казва какво трябва да направите? 

10.Мислите ли, че сте станал по-безразличен към някои дейности? 

11.Мислите ли, че за някои неща сте загубили интерес? 

12.Имате ли нужда от някаква подбуда, за да започнете да правите нещо? 

13.Мислите ли, че се чувствате се нито щастлив, нито тъжен, а нещо средно?  

14.Считате ли сте за апатичен и безинициативен?  

 

За въпроси 1–8 системата за изчисление е следната: 

-изобщо не – 3 бала;

-малко – 2 бала;

-в известна степен, да – 1 бал;

-в много голяма степен, да – 0  бал.

 

За въпроси 9–14:

-изобщо не – 0 бал;

-малко – 1 бал;

-в известна степен, да – 2 бала;

-в много голяма степен, да – 3 бала.

 

Апатията се счита за клинично значима, ако пациентът събира над 14 бал. 

image 

Категория: Други
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове: 0
                Методика за изследване на мисленето „Сравняване на понятия“

                                         (вариант за деца и тийнейджъри)

 

Цел: Диагностика на мисловните операции сравняване, анализ и синтез при деца и тийнейджъри.

Стимулен материал: Набор от двойки понятия, отпечатани на тестова бланка.  

Ред за работа: Изследваното лице чете или слуша една след друга задачите – двойките понятия и за всяка от тях отговаря на въпроса „По какво си приличат?, а след това на въпроса „По какво се различават?“ Всички отговори се записват в протокол.

При първите 1-2 примера психологът може допълнително да разясни на детето инструкцията за да се увери, че е разбрана задачата, но задължително държи на последователността на отговорите: първо се посочват сходствата, а след това различията.

Анализ на резултатите.

Оценката е качествена, като се установява доколко изследваното лице може да отделя съществените признаци на сходство и различие. Неумението да бъдат установени и отделени именно тези съществени признаци свидетелства, за недостатъчна степен на развитие на мисловните операции обобщаване и същевременно е доказателство за изоставане в етапа на конкретното мислене.

Освен това, трябва да се следи дали изследваното лице изпълнява изискването за назоваване първо на сходствата, а след това на различията. Този показател също се отбелязва в протокола.

Децата в предучилищна възраст и в младша училищна възраст вместо да отделят общото, обикновено се фиксират върху отделяне на различното, тъй като тази операция се базира върху доминиращото им нагледно-действено и нагледно-образно мислене

Обобщаването е мисловна операция, която въвежда употребата на отвлечени, абстрактни категории. Това обяснява факта за по-ранното съзряване на възможностите за отделяне на различията и едва след това се формират способностите за обобщаване по сходства. Това свидетелства за настъпване на промени в психичните операции, изразяващи се в преход от нагледни форми на мислене към словесно-логическо обобщаване (абстрактно мислене). Именно това обяснява и трудностите на учениците в тази възраст с такива категории, като например, „врана – риба“  -  двойка, при която е трудно да се намери общото.

При младшите ученици операцията обобщаване се изразява в изолиране на общи черти, като много често се следва от визуално сравняване или въвеждане на предметите в обща нагледна ситуация. За тях са трудни задачи от категорията, например, двойката „ездач и кон“, при която думите са в конфликт  и е много трудно да се сравнят.

Друг показател за оценка е логиката в отговорите на детето.

На тази възраст се наблюдава още един феномен на мисленето. Той се изразява в т. нар. вискозност, лепливост, инертност, при които изследваното лице се приплъзва при сравняване на понятията от сходство към различие и обратно, разсейва се от незначителни, второстепенни признаци, отделяйки им голямо внимание, което от своя страна води до загуба на нишката на разсъждение.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 3137 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816191
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Септември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930