Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1497596 Постинги: 1670 Коментари: 116
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 

       1082# Невропсихологични изследвания на деца. Графомоторна  методика

                       „Къща-дърво-човек“ (Васерман, Дорофеева, Мерсон)

 

1.Тематична рисунка „Къща-дърво-човек“.

 Методиката е предназначена за деца на 5 и повече години.

Интерпретират се:

-степента на зрялост на графичния символизъм в рисунката (насищане със съществени детайли, композиционна сложност);

-степен на формирани графомоторни навици  и формообразуващи движения;

-способност да се придават пространствени свойства на обектите и техните пропорции.

Грубите нарушения на пространствените взаимоотношения между елементите на изображението и разпадането на цялостната  структура на изображението при детето на 6 и по-висока възраст със запазен интелект, свидетелстват  за изразени оптико-пространствени нарушения, не рядко съчетани с разстройство на праксиса. Тази картина по-често се характеризира с прогресивно или остро церебрално увреждане.  При остра церебрална недостатъчност, такава симптоматика се наблюдават по-често при деца с фокални лезии (тумор, абсцес, кръвоизлив) в дясното полукълбо. При поражения (лезии) в ляво полукълбо, по-характерни са бедните на детайлни и схематични рисунки (О.А. Крашовска (1980).

По-долу в текста са представени балните критерии за оценка зрелостта на рисунка „Къща-дърво-човек“. Всеки елемент от изображението на обекта се оценява от наличието или отсъствието на значими признаци и след това получените оценки се сумират. При наличие на едни или други грешки, определен брой бал се приспада от получената сума.

а) Оценка на изображението на човек.

-способност да се разпознае в изображението фигурата на човек – 0,5 бал.

-наличие на глава, два крака, две ръце, тяло, две очи, нос, уста, дрехи – по 1 бал;

-наличие на пръсти, уши, коса – по 2 бала;

-наличие на вежди, мигли или шия – с 3 бала;

-ако краищата на ръцете са удебелени/разширени (изобразени като лапи) – 2 бала;

-изображението на човек в профил – 2 бала;

-правилно „прикрепване“ на ръцете и краката към тялото – по 1 бал;

б) Оценка изображението на къща..

-наличие на отделни признаци за къща – 0,5 бал;

-наличие на прозорци, врати и покрив – по 1 бал;

-наличие на елементи за перспектива (триизмерно) – 0,5 бал;

image

в) Оценка изображението на дърво.

-наличие на големи клони – 1 бал;

-наличие на тънки клони и листа – по 2 бала;

-изображение на кора – 1 бал;

-наличие на конусовиден ствол – 1 бал;

-ствол във вид на правоъгълник – 0,5 бал;

-разклонен ствол – 2 бала;

-схематично изображение на дърво (образ-клише) – 5 бала.

При нарушение в паралелността на линиите,на който и да е елемент от изображението, се изважда по 0,5 бал.  за всяко нарушение.

image

Без груби неточности повечето от децата възпроизвеждат по образеца:

-фигура 1 на 3 годишна възраст;  

-фигура 2 на 5 годишна възраст;

-фигура 3 на 5,5 годишна възраст;

-фигура 4 на 6 годишна възраст;

-фигура 5 на 7 годишна възраст.

В съответствие с горепосочените критерии, предложения набор от фигури е адекватен за невропсихологична диагностика при деца на 4 и повече години.

В този случай възрастовите стандарти за изпълнение на горепосочените фигури ще съответстват на горепосочените с поправка:

-от 1 г. –  при деца със съхранен интелект; 

-от 2 г. – при деца със задръжки в психичното развитие;

-от 3 г. – при деца с лека степен на умствена изостаналост.

image

image

3.За деца на 8г. е целесъобразно  да се използва набора от 10-те фигури от теста на Елис (рис. 9)

Фигурите по теста се възпроизвеждат от детето по памет. В зависимост от степента на допуснатата грешка при възпроизвеждане на фигурите, всяка една от тях се оценява с 1, 0,5 или 0 бала. (рид.10). След това резултатът се сумира. Причините за намаляване на резултатите по тази задача могат да бъдат както диспраксия и конструктивна апраксия, така и зрителна агнозия.

За да се разграничат разстройствата на зрителния гнозис от диспраксията, резултатите от тази задача трябва да бъдат сравнени с резултатите, получени по теста на Голдщайн-Ширер, който е по-малко чувствителен към нарушения на пръстовия праксис. Графичният тест на Елис е диагностично доста чувствителен към резидуално-органичната остатъчна органична енцефалопатия при деца.

Източник: Методы нейропсихологической диагностики. Вассерман Л.И., Дорофеева,С.А., Меерсон Я.А.

 

Превод от руски, Кунчев.

image


Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               403# Въпросник за експресна оценка "Стил на семейно възпитание"

                                                                  (за родители)

 

Предназначение: Тестът принадлежи към категорията „популярни“ и позволява на неспециалисти, респ. родители, да извършат експресна проверка и да оценят своя стил на семейно възпитание. Обикновено се прилага в училище в хода на родителските срещи или различни видове упражнения и тренинги.

Инструкция: „Прочетете внимателно всяко едно твърдение и предложените ви към него отговори. Изберете един от четирите отговора – този, който най-много се отнася към Вашите отношения с детето и обградете с кръгче буквата пред него.“

Въпросник

1.Кое според вас в по-голяма степен определя характера на човека?

А/ предимно възпитанието;

Б/ съчетанието на вродени дадености и условията на средата;

В/ преди всичко вродените особености на човека;

Г/ нито едно от посочените, а по-скоро жизнения опит.

2. Как се отнасяте към мнението, че децата възпитават родителите си?

А/ това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността;

Б/ съгласен съм с това;

В/ готов съм да се съглася с това при условие, но мисля, че не трябва да се пренебрегва и традиционната роля на родителите като възпитатели;

Г/ затруднен съм да отговоря – не съм мислил за това;

3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?

А/ ”Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие”;

Б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас”;

В/ “На децата са нужни не поучения, а примери”;

Г/ “Ако научиш сина си (дъщеря си) на послушание, значи си го научил на всичко”;

4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?

А/ мен никога не са ме учили на тези неща;

Б/ смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси към тези въпроси;

В/ когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори за това;

Г/ най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.

5. Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?

А/ ако поиска, трябва да му се дава;

Б/ най- добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират;

В/ добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец), за да се научи детето да планира разходите си;

Г/ когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума.

6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?

А/ ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете;

Б/ ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете;

В/ децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят;

Г/ ще посъветвам детето си, как по-добре да се държи в подобни ситуации.

7. Как се отнасяте към говоренето на “мръсни думи” ?

А/ ще се постарая да му обясня, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е прието;

Б/ това трябва да се пресече в зародиш; трябва да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят “мръсни думи”;

В/ на това не трябва да се отдава голямо значение – все пак всички знаем и понякога употребяваме тези думи;

Г/ на детето трябва да се позволява да изразява чувствата си, независимо че е по начин който не ни харесва.

8. Синът Ви (дъщеря Ви), която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на негов суъченик (нейна съученичка). Родителите на другото момче (момиче) няма да са там. Ще я пуснете ли?

А/в никакъв случай – ако децата искат да се повеселят, това трябва да става под надзора на родителите;

Б/възможно е, ако зная, че приятелката й е порядъчно момиче;

В/ тя е разумен човек, ще вземе правилно решение, но аз ще се безпокоя;

Г/ не виждам причина да й забранявам.

9. Как ще реагирате, ако разберете, че детето Ви е излъгало?

А/ ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича;

Б/ ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това;

В/ ще се разстроя;

Г/ ще се опитам да разбера защо ме е излъгало.

10. Считате ли че давате добър пример на вашето дете?

А/ безусловно;

Б/ старая се;

В/ надявам се;

Г/ не знам.

 image

Обработка на резултатите

Получените резултати се сравняват с ключа, като всеки отговор носи по 1 бал. Сумират се баловете и буквата с най-висок бал определя доминиращия стил на отношението.

Интерпретация на стиловете

Авторитетен стил

Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне характера на Вашето дете, но признавате и правото му за саморазвитие. Трезво преценявате, кои искания трябва да се задоволяват и кои – не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.

Авторитарен стил

Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия за да постигнете тази цел. Във вашите изисквания към детето, Вие вероятно сте много строги и неотстъпчиви. Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.

Либерален стил

Вие високо оценявате способностите на Вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по силите ли е на детето такава свобода?

Индиферентен стил

Проблемите за възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че детето трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би то има нужда от вашата подкрепа и внимание?

 

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
 

               1041# УЧИЛИЩНА СЛУЖБА ЗА МЕДИАЦИЯ И ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА

                                      КУЛТУРА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

                               (практическо ръководство – Антон Коновалов)

 ЗабележкаТук е представен превод от руски език на  част I, глава II от практическото ръководство „Школьная служба примирения и восстановительная культура взаимоотношений“  на Антон Юрьевич Коновалов.

 

Практическото ръководство е предназначено за училищните психолози.

ГЛАВА II – Култура на взаимоотношенията

2.1. Култура на взаимоотношенията в днешното училище

Най-често срещаната (господстваща) култура на взаимоотношения между учителите и учениците се изразява във това, че:

-преобладават „вертикалните“ отношения, дори в извънучебни ситуации;

-учителите най-често като цел на възпитанието виждат послушанието;

-реакциите на противоправните действия на учениците обикновено се извършва в следните направления: заплашване с наказание или наказание (в рамките на неговата компетентност); насочване към специалисти за корекция на поведението; „заглушаване“ на конфликта; отстраняване от класа или училището;

-от гледна точка на много възрастни, в училището няма конфликти (особено конфликти между „учител-учител“), но има неприемливо поведение на учениците, което трябва да бъде спряно;

-когато се реагира на конфликти, все повече се използва езикът на юридическата практика, което предполага определен възглед към ситуацията: определяне на виновния; нарушение на правила и закони, наказание като „носене на отговорност“.

В резултат на такъв подход към конфликта отношенията между неговите участници често могат да се влошат и конфликтът да премине в скрито латентно състояние. Напрежението в отношенията се усилва, а неразбирането и безотговорността на страните един към друг се увеличава. Ако това се случва често, ситуацията в класната стая става напрегната, конфликтна, агресивна и учениците свикват с нея. Атмосферата в класа става неподходяща и неприемлива за отдих, творчество и занятия. Способността да се разрешават конфликти, да се разбират взаимно страните, да се възстановяват нанесените щети от претърпените вреди, изчезва (или не се формира), което води до отключване на „варварски“ отношения.

 

2.2.Възстановителна култура на взаимоотношенията в училище.  

Първо, ще цитирам двама австралийски автори: „Понятието „възстановяване“, независимо дали става въпрос за реконструкция на сгради или предмети или, както е в случая, за човешките отношения, включва два процеса. Първият се отнася до  възстановяването на обекта (или отношенията, както в нашия случай) в предишното му състояние; вторият засяга е укрепването и разширяването на това, за което преди може да се каже, че е било „силна страна“ и е „работило“. За да се постигне това, може да се наложи да се добави нещо ново или да се развие нещо съществуващо.  Второто измерение на възстановяването е трансформационно – когато възстановителните отношения и възстановителната училищна култура не само се ангажират с „ремонт“ на това, което страните вече имат, но също и създаване на възможности за растеж, увеличавайки техния потенциал.

Възстановителните отношения ще бъдат насочени към „лекуване“ на причинената болка и страдание и възстановяване на нанесените вреди. Тези отношения позволяват да се види другия човек в съвсем нова светлина –  това се случва благодарение на факта, че участниците в процеса на възстановителната работа започват да споделят помежду си важни за тях неща.  Възстановителната училищна култура води до позитивни отношения в училищната общност. Философията на възстановяването е философия на взаимоотношенията, а ключът към тях е въвличането в участие и преживяване на чувство за общност, в, създаване на атмосфера на участие и грижа – среда, в която могат да се развият положителни човешки отношения ".

image

2.3.Ценности на възстановителния подход, на които могат да се опират училищните служби за медиация.

-разрешаване конфликтите между хората, без прилагане на манипулация и сила;

-душевно изцеление на пострадалите;

-отговорност на извършителя на деянието (самостоятелна корекция на негативните последици от неговата постъпка; взаимно разбиране и възстановяване отношенията между страните в конфликта;

-промяна на нагласите при реагиране на конфликти и правонарушения от административни и наказателни към възстановителни;

-участниците получават правомощия за разрешаване на конфликтната ситуация;

-подобряване атмосферата в групата (класа) и др.

Във връзка с това, може да се допълни следното:

1.Страхът от наказание не е най-добрият начин за да се промени човек. Повечето хора, които са направили нещо нередно, разбират, че грешат, но обвинителният тон и заплахите на хората около тях ги принуждават да се самозащитават и да се самооправдават. Осъзнаването и вземането на решения са много по-ефективни.

2.Вътрешните качества не са решаващи за човешкото поведение (особено за подрастващите, които са психологически пластични и се опитват да експериментират  различни роли). От това как ще се сложат и развият отношенията в процеса на общуване, зависи как ще се представят ученикът пред нас.  В една ситуация той може да изглежда като насилник, в другия – внимателен син, в третия – активен член на спортен отбор и т.н. Това не означава, че на едно място той е „истински“ (автентичен), а в другите се преструва или по-правилно е да се каже, че той се променя в зависимост от обкръжението си, т.е. от средата. Това е и причината в днешното училище постоянно да се използват понятия като: „приобщаваща среда“, „благоприятна среда“, „училището –любима територия на ученика“ и др. като всички поставят акцент на средата. Детето (както и много възрастни) се променят в процеса на комуникацията, разсъждавайки върху постъпките си, над последиците от действията си. Следователно тук възниква интересен въпрос: Нужно ли е да се съсредоточаваме върху психологическите инструменти за изучаване на личността на „трудните“ ученици, след като в един тип взаимоотношения един тийнейджър може да се появи като хулиган, в друг да бъде раним човек, а в трети – човек, който се стреми да намери изход?

3.Самият конфликт не е нещо крайно негативно. Конфликтът означава, че за участниците има поне няколко важни гледни точки, като решаването му много зависи от способността да се разбере другата страна в конфликта и да се решава конструктивно. Следователно, конфликтът трябва да се разглежда като важен механизъм на развитие. Много открития и изобретения на цивилизацията започват с конфликта. За учителите факта за наличието на конфликт автоматично следва да включи сигнал, че в системата на взаимоотношение е възникнала криза, която изисква допълнителна помощ, подкрепа, усилие на средата с цел, преодоляването на този стопер.

4.Ако участникът в конфликта вътрешно не е съгласен с „утвърдената“ версия за неговото разрешаване, макар външно да изглежда, че я приема, той ще започне да саботира и забавя изпълнението на постигнатите договорености, да разпространява слухове, да доказва на другите своето мнение за случилото се. Често учителите виждат външното „съгласие“ на детето и считат, че конфликтът е решен (детето не спори, защото знае, че учителят така или иначе учителят е прав). По-късно, когато същата ситуация се повтори, учителите са изненадани: „изглеждаше, че е разбрал, (съгласил, приел), а като е напуснал от стаята – отново същото“. Това всъщност са последиците от т. нар. „външно формално съгласие“.

5.Средства за разрешаване на конфликти и моделите на поведение, детето получава от своето обкръжение (предимно от значими възрастни или връстници с „висок рейтинг“). Ако в неговата среда основните средства за реагиране на конфликта са натиск, използване на сила, заплахи и наказание, съществува риск детето да овладее тези методи и да ги използва в бъдещия си живот.

Хората, които представляват службата за медиация, фактически се явяват носители на ценности и образци на възстановителната култура.  Създаването на тази служба и обучението на бъдещи медиатори предполага не толкова предаване на техники и организационни схеми на дейност, колкото трансфериране на идеи, ценности и концепции, които образуват фундамента на възстановителна култура. В бъдеще училищните медиатори се превръщат за своите колективи (класове, групи) в носители на възстановителна култура, предават и разпространяват нейните основни елементи към участниците в конфликта, които преминават през програми за помирение заедно с други членове на училищната общност. Това означава, че службата за медиация се оказва канал за трансфер на норми, стандарти и образци, с други думи, с други думи – канал за трансфер на възстановителна култура.

Членовете на медиаторната служба показват примери за възстановителна култура при разрешаването на конфликтни ситуации, при реагиране на правонарушения, при организиране на дискусии и комуникации по важни въпроси, а по време на „кръгови дискусии“ и училищни възстановителни конференции презентират своите виждания за взаимодействието в училищната среда.

Следователно, ако службата за медиация е създадена като формална структура и всъщност не провежда медиация (или други възстановителни програми), тогава в училищното общество не биха настъпили изменения, свързани със способите за реагиране при конфликтни ситуации и такава служба не може да се приема въобще за налична.

 

Трябва да се има предвид, че дори добре структурирана и активно работеща, една нова служба за медиация в училището ще предизвика нови модели на взаимоотношения в училищната среда доста бавно. Следва да се отчита, че една нова дейност обикновено е много уязвима и нестабилна, тъй като старият начин за реагиране на конфликтите има силата на традицията и инерцията. Ето защо освен провеждането на медиация, (в която се прилагат нови модели на поведение в конфликтна ситуация в концентрирана форма), е необходима допълнителна работа за трансфер на конструктивното взаимодействие в цялата училищна общност (информиране, обучение на комуникативни умения и т.н.). Най-често срещаната практика в медиацията днес е възстановителното посредничество.

image

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 

           519# Методика за определяне на основни мотиви за избор на професия 

                                                      (Е.М. Павлютенков)

 

Методиката позволява да се установи ролята на едни или други мотиви при избора на професия на учениците в горен курс. На изследваното лице се предоставя въпросник, съдържащ 18 твърдения за професии, които отразяват 9 групи мотиви.

Инструкция: Предлагаме Ви въпросник с 18 твърдения за професии. Оценете в каква степен всяко от тези съждения се отнасят към избрана от вас професия. Отговорите отбележете в зависимост от степента, в която сте съгласен чрез знак „Х“ в тестовата бланка.

image

Обработка на данните

За определяне основните мотиви за избора на професия е необходимо да се изчисли сумата по всяка група мотиви. Групата, която има максимално количество бал се явява основна група мотиви за изследваното лице.

Изчисляват се следните балове по видовете отговори:

-да - 5 бала;

-по-скоро да, отколкото не - 4 бала;

-затруднявам се с отговора- 0 бал;

-по-скоро не, отколкото да - 2 бала;

-не - 1 бал.

Групи мотиви:

-Социални (твърдения 1 и 2) – желание в своята дейност да способства за обществения процес; социална насоченост към общочовешки цели и потребности;

-Морални (твърдения 3 и 4) – стремеж за развитие на своя морален облик; духовен свят; развитие на нравствени качества.  

-Естетически (твърдения 5 и 6) – стремеж към естетика от труда, към хармония, красота, изтънченост, многообразие; развитие на познание за прекрасното; получаване удовлетворение от радостта в своята дейност. 

-Познавателни (твърдения 7 и 8) – стремеж към усвояване на специални знания; познание за конкретен труд.

-Творчески (твърдения 9 и 10) – стремеж към оригиналност на дейността;  занимания с научни открития; получаване възможност за творчество.

-Свързани със съдържанието на труда (твърдения 11 и 12) – конкретни знания за процеса на своя труд; насоченост към умствен или физически труд.  

-Материални (твърдения 13 и 14) – стремеж към получаване на определени блага.

-Престижни (твърдения 15 и 16) – стремеж към професии, които се ценят в обществото (или по-тясното обкръжение; семейството); позволяват достигане до висок обществен статус; дейност, осигуряваща бърза кариера.

-Утилитарни (твърдения 17 и 18) – стремеж към ръководство на хора; работа в големия град; чистота и леснина на работата; ориентация към научна кариера (работа във ВУЗ и институти).   

Източник:

Източник:

  1. Врублевская М.М., Зыкова О.В. Профориентационная работа в школе: Методические рекомендации. - Магнитогорск: МаГУ, 2004. - 80 с. (с. 5 - 7)


image  

Категория: Други
Прочетен: 31 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.12 13:13
 


                 1024# Тренинг за формиране и развитие на емоционално-волевата

                                          сфера на ученици 
„Аз и моите другари“

                           

 

Тема: Аз и моите другари.

Възрастов диапазон: 6-8г.

Задачи:

1.Формиране на умения за осъзнаване отношението към себе си, собствената си външност, своите особености и способности, собствена неповторимост (автентичност).

2.Формиране умения за създаване на словесен портрет на своя другар с помощта на инструкции от психолога.

3.Развитие на умения за използване тактилен контакт, като способ за изразяване на симпатия към другия.

4.Формиране на репертоар от телесни усещания.

5.Формиране умения за изпълнение на задачи до финала им.

Оборудване:  цветни карти – настроение, пиктограма на емоциите, пиктограма на лица на хора, макет „Дърво на настроението”.

-Карти на лицеви изображения на хора и животни – 2 бр. карти с общо 24 изображения.

-Табло от картон, на което е нарисувано  „Дърво на настроението”.

-Лепящи листчета, на които децата записват своето настроение в началото и в края на тренинга и поставят (залепват) върху „Дървото на настроението”.

 

УВОДНА ЧАСТ

Цел: Настройване за делова работа, създаване на комфортна психологическа обстановка. Съобщаване на темата, задачите и плана на занятието.  

Съдържание на работата:

1.Поздравяване един на друг.

 Обучителят приветства децата с добре дошли.  Учениците отговарят, но ако не получи отговор, следва да ги подкани или повтори поздрава.

2.Игрово упражнение „Усмивка”

 Обучителят предлага на детето да погледне своя приятел и да му се усмихне.

3.Игрово упражнение „Моето настроение”

Учениците избират цветна карта на настроението и я поставят върху „Дървото на настроението”

4.Съобщаване на темата, съдържанието и задачите на занятието.

 

ОСНОВНА ЧАСТ

Задача 1: Формиране на умение за намиране  отличителни характеристики на хората (еднакво и различно).

1.Разглеждане на картинки с изображения на хора, беседа за това, че всички хора са различни. Определяне на различия и сходства между хората (използвани методи: въпроси, подсказване, повтаряне на фрази). На учениците се показват лицеви изображения на хора в различно емоционално състояние, възраст, занятие и пр.  и се иска,  да посочат по какво се различават тези хора.  Всеки участник получава по две карти с 24 изображения.

Задача 2: Формиране на умения за създаване на словесен портрет на своя приятел, с помощта на водещия. Формиране на умение за довеждане на започната задача до края.  

Игрово упражнение „Опиши своя приятел”

Обучителят описва ученика с думи: добър, весел, красив и пр. След това описаният ученикът следва сам да състави портрет на другия. В случай на несправяне му се помага.  Твоят приятел сега весел ли е или тъжен?  Той добър ли е или лош? Красив ли е или не? и пр. 

Задача 3: Развитие на позитивно отношение.

Игра „Назови ласкаво – бъди мил“

Обучителят моли учениците да назоват онези имена, с които ги наричат в къщи, техните близки.  Обучителят повтаря имената и ги прави умалителни, ласкави.  След това подканя учениците да ги използват помежду си и да се поздравяват.  По-нататък по време на занятието обучителят използва само тези имена.

Задача 4: Развитие на уменията за използване на тактилен контакт.

Игрово упражнение „Покажи с жестове, че аз съм добър и ти ме харесваш”.

Упражнението започва с фразата: „Аз съм добър, защото …”

Задача 5: Развитие на умението за изразяване на отношение към друг човек чрез думи и действия. 

Игра  „Комплимент”   

Водещият обяснява какво е това комплимент, а след това иска от обучаемите да формулират такива епитети.

Задача 6: Развиване на тактилни контакти между децата

Игра „Вестник”

Обучителят разтваря вестник на пода и моли двама ученика да застанат (да стъпят) един до друг върху него.  След това, сгъва наполовина вестника и децата отново изпълняват същата команда.  Третия етап е при още едно сгъване на вестника.  Идеята е децата да бъдат колкото се може по-близо едно до друго.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ

Цели:

1.Развитие на умение за изразяване на отношение, чрез комплимент.

2.Рефлексия.

3.Обобщаване на занятието.

Нашето занятие приключва. Припомнете си сега с какво започнахме в началото. Хайде да се усмихнем един на друг и да си направим комплимент.  Първо аз ще кажа: „Деца вие сте превъзходни, вие работихте много добре”. А сега нека всеки един от вас да направи на другите комплимент. Аз ще започвам с една фраза, а вие ще я продължавате.  „Иване, ти през цялото време активно изпълняваше инструкциите, затова ти си ….  А ти Ана, си …… „   Вие всички работихте отлично и заслужавате моята благодарност и уважение.

Нека сега да застанем в кръг, да протегнем напред ръце, да ги съединим в центъра на кръга и тихо да постоим със затворени очи.

Игрово упражнение „Моето настроение” – учениците взимат по една цветна картичка (лепящо листче) и я поставят на дървото настроението. След това всеки един от тях казва каква картичка е избрал в началото на часа и каква сега.

image 

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

       783# Тест за диагностика на нарушения, свързани с употребата на алкохол

                           AUDIT (Alcohol Use Disorders Identification Test)

 

Предназначение: Скрининг и установяване на нарушения, свързани с употребата на алкохол и вероятността от алкохолна зависимост.

Описание: Преди появата на AUDIT, в клиничната практика се прилагат множество тестове, свързани с употребата на алкохол (CAGE, MAST и др.), но повечето от тях са културно специфични и обикновено крайно категорични, различавайки алкохолици от неалкохолици. В началото на 80-те години Световната здравна организация започва работа по проект с двояка цел: създаване на инструмент за мониторинг и за установяване на случаи, които не са културно повлияни с цел, подготовка на препоръки и форми за експресно изследване на лица с висок риск.  Идеята е да се създаде инструмент за оценка нивото на алкохолен риск, независимо от това, какво е лицето – алкохолик или неалкохолик. Усилията завършват със създаването на AUDIT.

Тестът е разработен през 1989г., като кооперативен проект от шест държави с цел, ранно откриване на лица от група „риск“ и лица злоупотребяващи с алкохол. Съдържа 10 въпроса, разпределени в групи: 3 въпроса за употребата на алкохол; 4 въпроса за зависимост и 3 въпроса за проблеми, свързани с употребата на алкохол. Многобройните валидизации в различни културни ситуации и популации (както клинични, така и общи) са показали, че AUDIT може да бъде полезен, притежава добра чувствителност и специфичност (Reinert, Allen, 2002).

Световната здравна организация прави разлика между нормалната, опасната и вредоносна употреба на алкохол – тристепенна скала, популярна с метафората „алкохолен светофар“. AUDIT се отличава с още едно предимство – той може да се използва не само за оценка на риска към определен момент в времето, но също и  за контролиране на риска за/през определен период от време.  Освен това, оценката с AUDIT може свободно да бъде обединена с клинични изследвания и биохимични маркери, подобни на GGT или CDT.

Време за попълване на въпросника около 5 мин.

Инструкция: Моля, отговорете на въпросите от теста, като избрания от Вас отговор обградите с кръгче.

Забележка: В теста е използван термина „десертни вина“, към които се отнасят: вермут, ликьор, десертно вино, пенливо вино, токайско вино, портвайн, марса́ла, хйрес, или шйри и други с високо съдържание на захар. Въпросник:

1.Колко често употребявате алкохолни напитки?  

-никога;

-1 път в месеца или по-малко; 

-2-4 пъти в месеца;

-2-3 пъти седмично; 

-4 и повече пъти седмично.

 

2.Какова е Вашата дневна доза алкохолни напитки?    

а) 1-2 стандартни  дози са:

-30-60 мл. 40% твърд алкохол, или

-75-150 мл. 17-20% десертно вино, или

-75-150 мл. 11-13% сухо вино, или

-250 мл. – 1 бутилка 5% бира.

 

b) 3-4 стандартни  дози са:

-90-120 мл. 40% твърд алкохол, или

-225-300 мл. 17-20% десертно вино, или

-300-400 мл. 11-13% сухо вино, или

-1,5-2 бутилки 5% бира.

 

c).5-6 стандартни  дози са:

-150-180 мл. 40% твърд алкохол, или

-375-450 мл. 17-20% десертно вино, или

-500-600 мл. 11-13% сухо вино, или

-2.5-3 бутилки 5% бира.

 

d) 7-8 стандартни  дози са:

-210-240 мл. 40% твърд алкохол,, или

-525-600 мл. 17-20% десертно вино, или

-700-1000 мл. 11-13% сухо вино, или

-3.5-4 бутилки 5% бира.

 

e) 10 и повече стандартни  дози са:

-повече от 300 мл. 40% твърд алкохол, или

-повече от 750 мл. 17-20% десертно вино, или

-повече от 1000 мл. 11-13% сухо вино, или

-повече от 5 бутилки 5% бира.

 

3.Колко често изпивате повече от 180 мл. твърд алкохол или 450 мл. вино в продължение на една почерпка?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

4.Колко често през последната година се констатирали, че не сте способен да преустановите пиенето?  

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

5.Колко често през последната година, поради употреба на алкохол, не сте направили това, което другите са очаквали от Вас?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

6. Колко често през последната година Ви е било необходимо, рано сутрин да употребите алкохол, за да „дойдете на себе си“ след  тежко напиване (махмурлук) ?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

7.Колко често през последната година сте преживявали чувство за вина или разкаяние след употреба на алкохол? 

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

8.Колко често през последната година не сте били способен да си спомните,  какъв е бил денят преди сериозна употреба на алкохол?

-никога;

-по-малко от 1 път на месец;

-1 път в месеца (ежемесечно);

-1 път в седмицата (ежеседмично);

-ежедневно или почти ежедневно.

 

9.Имало ли е случай поради употреба на алкохол да се нараните или да настъпят телесни увреждания на други хора?

-никога;

-да, но това беше преди повече от година;

-да, през тази година.

 

10.Случвало ли се е Ваш роднина, познат, лекар или друг медицински работник да е проявил загриженост по повод Вашата употреба на алкохол или Ви е предлагал да преустановите употребата му.

-никога;

-да, но това беше преди повече от година;

-да, през тази година.

 

Ключ

Баловете се изчисляват по следната схема:

за въпроси 1-8:

-отговор “a” – 0;

-отговор “b” – 1;

-отговор “c” – 2;

-отговор “d” – 3;

-отговор “e” – 4.

 

за въпроси 9,10:

-отговор “a” – 0;

-отговор “b” – 2;

-отговор “c” – 4.

Максимално възможна сума – 40 бала.

 

Интерпретация

-По-малко от 8 бала  (1-7 бала) – безопасна употреба на алкохол; ниска вероятност от алкохолна зависимост. Ако човек употребява не повече от: 2 порции алкохол на ден (0,5 л. – бира; 300 мл. – вино; 50-60 мл. твърд алкохол) и пие не по-често от 5 пъти седмично.

-От 8 до 15 бала – извънредна или рискова употреба на алкохол (редовна употреба); включва висок риск за бъдещо увреждане на здравето, като лицето все още не е приведено в зависимост; изследваните лица критикуват и не одобряват другите хора, като употребата често води до социални последици от типа домашни конфликти, финансови трудности, негативни резултати в трудово-професионално отношение.

-От 16 до 19 бала – опасна употреба на алкохол/употреба с вредни последици; употребата нанася вреда (увреждания) на физическото и психично здраве. Стадий на окончателно формиране на синдрома „абстиненция“. Все по-често доминират кратковременната употреба, съпроводени от дерайлиране личността от нормалния ход на живота. Изследваното лице е силно критично към обкръжението си, обвинявайки го за неблагоприятните за него  социални последици от различен вид.

-Повече от 20 бала – висока вероятност за наличие на синдром на алкохолна зависимост. Алкохолът и процедурата по употребата му придобиват ритуален характер и заемат централно място в живота на лицето. Наблюдава се изразена физическа и психична зависимост.  Състоянието се характеризира с наличие на „влечение към напиване“; неконтролируема употреба на алкохол, нарушени способности за контрол над началото и края на употребата; неспособност за контрол върху обема на приетия алкохол; характерно завръщане към начина и обема на употреба, след период на въздържание и бързо възстановяване на предишното ниво.

 

Източник: Карла ван дер Берг, Виктор Бувальда. Учебное  пособие  по наркологии для врачей-стажеров: Пер. с  англ. /  Под  ред.  В.Б. Позняка -  Минск, издательство "Интертракт", 1997. - 124 с.

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                     996# Методика „Профил“ – карта на професионалните интереси“

                                           (модификация на Галина В.Резапкина)
 

Цел: Изследване професионалните интереси на учениците
Инструкция: „Представяме Ви 39 въпроса, отнасящи се до Вашето отношение към различни направления на дейност.  Допада ли Ви това, което е описано във въпроса? Ако сте съгласен, поставете в бланката за отговори към въпроса знак  „плюс (+), ако не сте съгласен – минус (-).”

Тестови материал
1.Да научавам за открития в областта на физиката и математиката
2.Да гледам телевизионни предавания за растения и животни.
3.Да разучавам устройството на електроприбори.
4.Да чета научно-популярна техническа литература.
5.Да гледам телевизионни предавания  за хората от различни страни.
6.Да посещавам изложби, концерти, спектакли.
7.Да обсъждам и анализирам събития в страната и зад граница.
8.Да гледам телевизионни предавания  за работата на медицински сестри, лекари.
9.Да създавам уют и порядък в къщи.
10.Да чета книги и гледам филми за война, сражения, битки.
11.Да се занимавам с математически изчисления и компютри.
12.Да изучавам открития в областта на химията и биологията.
13.Да ремонтирам битови електроуреди.
14.Да посещавам технически изложби на машини, транспортна, строителна и друга техника.
15.Да правя на походи, екскурзии, да посещавам неизвестни места.
16.Да чета отзиви от статии, книги, филми, концерти.
17.Да извършвам определена обществена дейност.
18.Да обяснявам на съучениците учебния материал, да им помагам и съдействам при подготовката.
19.Да се занимавам самостоятелно в домашното стопанство.
20.Да спазвам режим и водя здравословен живот.
21.Да се запознавам с факти и новооткрития в областта на физиката, астрономията, геологията.
22.Да се грижа за растения и животни.
23.Да се информирам в областта на електрониката и радиотехниката.
24.Да ремонтирам велосипеди, леки автомобили, селскостопански машини.
25.Да колекционирам камъни, минерали и други предмети, добити от земните недра.
26.Да си водя дневник, да пиша стихове, разкази, истории.
27.Да чета биографиите на велики политици, военачалници, книги по история.
28.Да играя с деца, да се грижа за по-малки деца, да им помагам за училище.
29.Да правя покупките за дома, да водя отчет на разходите.
30.Да чета и гледам предавания различни военизирани дейности и бойна техника.
31.Да се занимавам с физика и математика извън училищната програма.
32.Да наблюдавам, изучавам и обяснявам природни явления.
33.Да събирам и ремонтирам компютри.
34.Да изготвям чертежи, схеми, графики, в това число на компютър.
35.Да чета, гледам предавания (или да участвам) в географски, археологически, геологически експедиции.
36.Да разказвам на приятелите си прочетени книги, гледани филми и спектакли.
37.Да следя политическия живот в страната.
38.Да се грижа за малки деца, когато са болни.
40.Да търся възможности и начини за печелене на пари.  image

Изчислява се броя на положителните отговори по всяка сфера. Колкото са повече плюсовете, толкова са по-изразени интересите в тази сфера. При 5 бала е налице ярко изразен интерес към предмета или вида дейност.  Разбира се това е необходимо, но не е достатъчно условия за избор или ориентация към професия.  Друго важно условия са способностите и професионално-важните качества на изследваното лице.

Ако сумата от баловете в нито в една сфера не превишава 3 бала, то се приема, че професионалните интереси в тази сфера са слабо изразени.

image 
Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                              1090# Тест за определяне водещата ръка на детето

 

Тук е представен набор от системи за оценка на водещата ръка на детето, предложени от авторите: М.Г. Князев, В.Ю. Вильдавски, Ф. Кречмер, М. Озьянс и М.М. Безруких.

 

Тестът съдържа игрови задачи, подбрани с оглед способите за манипулиране, свойствени за детето в доучилищна и начална училищна възраст.

При изследването възрастният трябва да се намира срещу детето (най-добре седнал на стол). Обстановката трябва да е спокойна, детето не трябва да се досеща за целта на изследването – определяне на водещата ръка. Всички предмети, пособия, приспособления и пр. следва да се намират наблизо, поставени в кутия, която е извън полезрението на детето. При изпълнението на задачи с предмети, същите трябва да се поставят в средата на масата пред детето, но на равни разстояния от двете ръце.

Задача №1 – Откриване на пръчица, скрита малки кутийки. 

На детето се предлагат няколко кутийки (препоръчително е кутийките да бъдат атрактивни – боядисани в цветове или облепени с цветна хартия). Удобни за целта са кутийки за кибритени клечки или кутийки за лекарства.

От детето се иска да открие пръчица, скрита в една от кутийките.

Резултат: За водеща се приема онази ръка, с която се извършват активните движения: вземане на кутийките; отваряне/затваряне, взимане на пръчицата.

image

Задача №2 – Игра с топка.

Необходима е малка топка (възможно от тенис), която да може да се хвърля и лови с една ръка. Топката се поставя на маса непосредствено пред детето.

От детето се иска да вземе топката и да я хвърли по предварително подготвена цел, колкото се може по точно.

Резултат: За водеща се приема ръката, с която детето манипулира с топката.

Задача №3 – Изрязване с ножици фигура по контур.

Предварително се подготвя хартиена фигура (желателно такава, която би ангажирала вниманието на детето – цвете, анимационен герой, животно, автомобил и др.).

На детето се предлага да изреже колкото се може по-точно фигурата, следвайки контура.

Резултат: Водеща е ръката, с която детето държи ножиците.

Забележка: При тази проба е възможно да се окаже, че детето не владее добре ножиците и поради тази причина започва да работи по-активно с другата ръка, въртейки хартията. В такъв случай психологът трябва да помоли детето да вземе ножиците и да манипулира с другата ръка. Тогава се преценява с коя ръка се справя по-добре.

Задача №4 – Въртеливи движения при отваряне/затваряне капак на кутийка.

На детето се предлагат 2-3 кутийки, които имат капаци, с резба с широка стъпка (от лекарство; крем).

От детето се иска последователно една по една да отворя/затваря  (развърта/завъртва) капачките на кутиите. Ако детето не знае да борави с резба, психологът му показва.

Резултат: Водещата ръка е тази, с която се извършват активните движения – завъртане и отвъртване.

Задача №5 – Строителство с кубчета.

Необходими са детски кубчета за игра. От детето се иска да построи кула, дом, крепост и др.

Резултат: В тази задача е по-трудно да се прецени водещата ръка, тъй като децата обикновено извършват този вид работа с две ръце. Ето защо не трябва да се бърза с оценката, добре е да се остави детето да работи по-дълго, като се наблюдава с коя ръка по-често взема, поставя, поправя кубовете (или работи с конструктора) и особено прецизните действия.

Задача №6 – Рисуване.

 Необходими са листове за рисуване (А-4) и  цветни моливи.

На детето се предлага да нарисува нещо по избор (дърво, къща, човек, животно и пр.) – нещо, което то само иска да нарисува. След като завърши рисунката, на детето се поставя втора задача – да нарисува същата рисунка, но с другата ръка. Ако детето откаже, психологът може да го насърчи: „Зная, че това за теб е трудно, но все пак опитай“.

Резултат: Обръща се внимание на това, с коя ръка детето започва да рисува. Сравняват се двете рисунки. Оценява се не само качеството на рисунките, но и увереността на движенията, скоростта на рисуване по време на изпълнението. Рисунката, създадена с водещата ръка ще се отличава от другата с по-ясни и прави линии, ще са по-пропорционални фигурите, по-малко или ще липсват криви и вълнообразни линии. В поведението ще се наблюдава по-малко напрежение, усилие и същевременно по-голяма бързина.  Ако ръката е силно напрегната, то обикновено детето ще държи молива по-близо до върха, по-трудно ще се повдига от листа.

Задача №7 – Нанизване на мъниста на шнур или на игла с конец.

Обръща се внимание с коя ръка детето държи шнура или конеца. Наблюдават се активните движения на ръката.

image

Задача №8 – Разплитане на възли.

Предварително се подготвя шнур, на който се оформят няколко възела. Възлите не трябва да бъдат стегнати, а лесно и свободно да се развързват.

Водеща е ръката, която развързва възела, а другата го държи.

 Задача №9 – Сглобяване на верижка от кламери.

Първо на детето се показва как се сглобява верига и едва след като е разбрало какво се иска от него се пристъпва към работа. Това е обикновено е нова дейност, на която по рядко възрастните учат детето.

От детето се иска да сглоби (свърже) серия (4-5) от кламери един за друга във вид на верига.

Наблюдава се с коя ръка детето присъединява новия кламер – това е водещата ръка.

Задача №10 – Едновременно рисуване с двете ръце със затворени очи.

Много информативен тест за определяне на водещата ръка, защото най-вероятно никой родител не е обучавал детето си специално за тази задача. В този случай ефектът от обучението на детето и приучаването му към употреба на дясна ръка практически се нивелират.

На детето се предоставя молив във всяка ръка и се моли да си затвори очите си. След това му се предлага да начертае едновременно с двете ръце кръг, след това квадрат и триъгълник.

Рисунката на водещата ръка ще се отличава от другата: линиите ще бъдат по-ясни и по-равномерни движения; движенията ще са по-бавни, по-гладки и по-точни; ще липсва или по-рядко ще се среща ефекта на „треперещата ръка“;  ъглите ще са ясни, а линиите няма да се  разминават в точките за свързване. Ако все пак фигурите се окажат еднакво добри по форма, то следва да се обърне внимание на: 1) точността на предаване на формата – тя е по-добра при водещата ръка; 2) точността на връзката на линиите - тя е по-висока при водещата ръка.

Задача №11 – Раздаване на карти.

На детето се предоставя тесте от 10-15 карти за игра. Иска се то да ги раздаде (да ги постави) на няколко места във вид на купчинки на масата. Ръката, с която взема от колодата и раздава картичките е водещата ръка.

Задача №12 – Построяване на кладенец от пръчици.

Използват се около 20 клечици (обикновено кибритени). От детето се иска първоначално да направи квадрат (може да му се покаже), а след само това да подреди втори и трети ред. Водещата ръка е тази, с която оперира.

image

Задача №13 – Завиване и отвиване на гайка с гаечен ключ.

За целта може да се използват детайлите от металически или пластмасов конструктор. Водещата ръка е тази, с която детето държи ключа.

image

Задача №14 – Мишена

На детето се предлага да си представи, че пред себе си  има въображаема мишена. След това се иска да вдигне ръка, сякаш има лък и стрели в ръцете си, да затваря едно око и да се прицели. Наблюдава се кое око затваря. Ако е дясното, това е признак за водеща лява ръка, а ако е лявото око – водеща е дясната ръка. Аналогична е пробата  премерване с пистолет в цел.

image

Задача №15 – Навиване на кълбо.

На детето се предоставя среднодебел шнур и се иска да го навие на кълбо. Ръката с която навива шнура се приема за водеща.

Задача №16 – Преплитане на пръстите на ръцете.

От детето се иска бързо да преплете пръстите на двете ръце. Психологът предварително демонстрира упражнението. Наблюдава се на коя ръка палецът се намира отгоре върху другия палец. Ако е ляв палец, говорим за водеща лява ръка, а ако е десен палец – дясна ръка. 

image

Задача №17 – Поза „Наполеон“.

От детето се иска бързо да преплете ръцете си пред гърдите. Психологът предварително демонстрира упражнението. Наблюдава се на коя ръка китката е отгоре. Ако е лявата китка, говорим за водеща лява ръка, а ако е дясната – дясна ръка.

image

Задача №18 – Ръкопляскане.

От детето се иска да покаже как се ръкопляска. Наблюдава се с коя ръка удря, коя е ръката която обикновено се намира по-отгоре и е по-активна – тя е водещата, а другата служи за своеобразна „наковалня“.

image

Задача №19 – Изтриване на кръстчета с гума.

На детето се предоставя лист с нарисувани на него няколко кръстчета. Иска се с гума да ги изтрие. Ръката, с която държи гумичката и изпълнява задачата (трие) се приема за водеща.

image

Задача №20 – Отпиване на вода от чаша.

На детето се предлага да отпие глътка вода от чаша. Ръката, с която държи чашата се приема за водеща.

image

Задача №21 – Почистване на дреха или лъскане на обувки с четка.

На детето се предлагат двата варианта. За водеща ръка се приема тази, с която държи четката.

Задача №22 – Изваждане на предмет с пинцети през тънко отверстие.

На детето се предлагат да извади малък предмет от през гърлото на бутилка с тънко отверстие с помощта на пинцети. Ръката, с която държи пинцетите се приема за водеща.

Задача №23 – Вземане на топче с лъжица от чаша.

На детето се предоставя лъжичка и се иска да извади малко топче, поставено в недълбока чаша. Ръката с която манипулира се приема за водеща.

Задача №24 – Затваряне и отваряне на цип.

От детето се иска да отворя/затваря няколко кратно с прекъсвания цип на ученическата си чанта или моливник. Ръката с която манипулира се приема за водеща.

Задача №25 – Пипетиране в тесен отвор на бутилка.

На детето се предоставя пипета с течност и се моли да излее течността през отвора на бутилката. Ръката с която манипулира се приема за водеща.

Задача №26 – Игра „Дартс“

На детето се поставя задача да постави върха на игла в центъра на нарисуван кръг

image

Оценка на резултатите

За да се постигнат обективни резултати от всяка задача, е необходимо предварително да се подготви специален протокол (бланка) във вид на таблица. В него данните се отбелязват с поставяне на кръстче в съответната колонка. Колонката с по-голям брой кръстчета се приема за водеща ръка. Обикновено от десет поставени задачи  съотношението 7:3, 8:2, 9:1 или 10:10, показва достатъчно убедително коя е водещата ръка.

image

Получената информация трябва да се анализира внимателно. В повечето случаи водещата ръка се установява бързо и еднозначно, но има и такива ситуации, при които детето при едни задачи се справя добре с лявата, а при други с дясната ръка, т.е. промяната е свързана с характера на задачата. Например, ако при 8-9 от 10 задачи, свързани с манипулация детето е показало за водеща лявата ръка, но при 1-2 от задачите, свързани с графични изображения се е справило по-добре с дясната, то тогава се прави извод за т. нар. „битова функционалност“ с водеща лява ръка и „графична функционалност“ с водеща дясна ръка.

Нерядко има случаи, при които детето започва да пише и с дясна и с лява ръка, друг път – рисува с лява, а пише с дясна ръка, в трети се наблюдава прехвърляне на молива от едната на другата – работи и с двете ръце. Едновременното използване и на двете ръце обикновено силно затруднява процеса по формиране на навици за писане.  Често възрастните  (учители, родители) се придържат към позицията: „която ръка използва по-често, с тази ръка и ще пише“, като не отчитат факта, че съществува разлика при изпълнение на ежедневните битови действия и другите – писане, графика. В тази връзка са и термините  „графическо функционално превъзходство“ (графически леви и графически десни) и „битово функционално превъзходство“.

Изследвания на френски учени показват, че при 90% от случаите „графически левите“ се оказват и „битово леви“.  Същото е съотношението и при десните.  Има обаче и още една категория, т.н. амбидекстри и в битовите и в графическите действия. Това разнообразие на вариантите създава трудност при избора специално на ръка за писане. Ето два от тези варианти:

1.Изразени левичари в бита, но графични амбидекстри, т.е. еднакво добре пишат, чертаят и рисуване с дясната и лявата ръка. По правило тези деца са левичари, но у дома или в детската градина са ги учили от ранна детска възраст, при рисуване да работят с дясната си ръка. При такива деца процесът на обучение в писане ще бъде по-лек и по-успешен, ако пишат с лявата си ръка, въпреки че качеството на писмото може да е незадоволително.

2.Ярко изразени битови десничари, но пишат и рисуват с лява ръка или еднакво добре с двете ръце. На практика причината за използване при писане и рисуване не на дясната, а на лявата ръка, може да бъде нараняване на дясната ръка, нарушение на моторните функции на дясната ръка. В този случай е препоръчително детето да се научи да пише с дясната си ръка.

При оценяване на резултатите е много важно да се обърне внимание на онези действия, които са нови за детето, т.е. не е обучавано, тъй като те са с висока диагностична тежест. Това позволява да се получат по точни данни, тъй като ако детето е било учено да действа по определен начин, то със сигурност ще постъпи по този начин, т.е. ще активизира двигателните си навици.

 

Източници:

Безруких М.М., Безруких М.В. Леворукий ребенок. Тетрадь для занятий с детьми.

Безруких М.М. Прописи для детей с трудностями обучения и леворуких. – М.. 2001.

Безруких М.М., Князева М.Г. Если Ваш ребенок  левша.

Безруких М.М. Трудности обучения в начальной школе. Причины. Диагностика, комплексная помощь.

Безруких М.М., Филиппова Т.А. Азбука и рабочие тетради.

 

https://sites.google.com/site/logopedonlain/psihologogiceskaa-diagnostika-testy/testy-dla-detej-ot-5-do-7-let/opredelenie-vedusej-ruki

Превод от руски, Кунчев.

image 

Категория: Други
Прочетен: 15 Коментари: 0 Гласове: 0
 

    1033# Методика за изследване на мисленето при деца в доучилищна и начална                 училищна възраст „Последователност на събития“ (А.Н. Бернщайн)

 

Важна характеристика на развитото, зряло мислене се явява  умението да се открива логиката в явленията и събитията.  Формирането на тази способност започва още в ранна възраст и е необходима за успешното обучение в училище.  Методиката сюжетни картинки на А.Н.Бернщайн позволява както диагностика, така и трениране на тази способност.

Методиката е съставена през 1911г. от руския психотерапевт Александър Николаевич Бернщайн. В съвременната психологическа практика инструкцията, препоръките и етапите за реализация на методиката са многократно променяни, модернизирани и усъвършенствани. Обикновено методиката се използва при оценяване готовността на детето за училище, а в клиничната практика, като средство за диагностика на умствено изоставане и за проследяване на настъпили промени в хода на терапията.

Основните цели на изследването е да се оцени способността за съставяне на самостоятелни умозаключения, да се правят обобщения, да се установяват причинно-следствени връзки, да се разкрие доколко детето проявява съобразителност, да се установи нивото на развитие на  логическото мислене и речта.

Възрастов диапазон: доучилищна и начална училищна възраст.

Стимулен материал: серии от сюжетни картини с изображения на последователни събития в два варианта.

-картинки с явен (открит) смисъл на сюжета – по детайлите в изображенията лесно може да се възстановят причинно-следствените връзки и времеви отношения. Например, котка, която се опитва да извади мишка от бутилка с мляко.

-картинки с подтекст и със скрит смисъл в сюжета – изискват използване на определени знания за закономерности в природните явления и обкръжаващата действителност, извеждане на изводи на база детайли, например: поза, мимика, жестове.

Процедура за провеждане.

Пред детето се подреждат в случаен ред набор от сюжетно свързани картинки. От него се иска да разбере какъв е сюжета и да построи правилно последователността на събитията, като след това състави логически обоснован разказ по картинките. Методиката се прилага най-вече индивидуално при диагностични задачи, но ако целта е последващо развитие на мисленето, може и в групов вариант.

 Инструкция: „Виж, пред теб съм поставил картинки, на които е нарисувано някакво събитие, нещо се случва.  Редът на картинките обаче е разбъркан. Ти трябва да се досетиш как да разместиш  местата на картинките, че да успееш да ги подредиш така, както ги е нарисувал художника. След като подредиш картинките, опитай се да съставиш разказ по събитията и свържеш всички картинки в една обща история.“

Задачата се състои от две части:

-подреждане на картинките в тяхната логична последователност;

-съставяне на устен разказ по тях.

След като детето е подредило всички картини, психологът записва в протокола техния ред (например, 5, 4, 1, 2, 3) и след това предлага на детето да състави разказ.  Ако детето допуска грешки, психологът му помага с насочващи въпроси с цел, то само да открие несъответствията и коригира грешките.

Задаването на насочващите въпроси помагат на детето да разкрива грешките в съставянето на разказа. Възможно е да не му достига ерудиция или словесен запас, но същевременно да схваща правилно общия смисъл на сюжета. Има други случаи, при които причината за грешки се крие в личностни особености, например: страх от неуспех, неувереност, срам, безпокойство от непознатата обстановка и др.  Освен това, има значение възрастта, например: постигането на оценка „високо ниво“ при 5-6 годишното дете, не означава, че за същия краен резултат детето на 7-8 г. ще получи същата оценка. В този контекст се разглеждат и насочващите въпроси. Възможно е да възникне и ситуация, при която въпреки обясненията и многократно представяне на инструкцията, детето да не е в състояние да разбере задачата си. Тогава се прибягва към оказване на помощ, чрез демонстриране как трябва да се постъпи, като му се показва коя е първата картинка – началото на поредицата и се обяснява защо трябва да е първа. След което се иска детето да продължи, опирайки се на този опит.

Ако въпреки всичко детето продължава да не е в състояние да се справи, психологът обяснява целия алгоритъм за решаване на задачата и подрежда картинките. След това ги разбърква и отново предлага на детето да изпълни задачата. Нова серия от картинки за закрепване на опита се предлага само тогава, когато детето се е справило с текущата.

Цялото изследване, включително насочващите въпроси се протоколира, като се препоръчва документиране със звукозаписваща техника.

Изводи за нивото на развитие.

Основни критерии за оценка са:

-логичност;

-свързаност;

-грамотно построяване на изреченията;

-звукова чистота на произношението;

-вярна интонация;

-наличие на адекватна емоционална окраска на разказа.

Установени са следните нива на развитие:

Високо ниво – детето самостоятелно е намерило последователността на картинките и е съставило само логичен разказ. При неправилна подредба, съставянето на логичен разказ е невъзможно.

Средно ниво – детето самостоятелно е намерило последователността на картинките, но не е съставило само логичен разказ. Разказът е съставен едва след насочващите въпроси на психолога.

Ниско ниво – детето не намерило последователността на картинките и се е отказало да състави разказ или намерило е само последователността на картинките, но е съставило нелогичен разказ;

Възможни причини, поради които детето не се справя със задачата:

-разказва история за всяка картинка отделно сама за себе си, без да я свързва в общ сюжет с останалите – в резултат не може да състави разказ;

-изброява отделни елементи от всяка картинка;

-предложената от детето последователност не съответства на разказа му;

-фиксира и разказва за отделни детайли в рисунките – липсва обобщаване;

-предлага нелогичен разказ в допълнение към сюжета (създава фантазни образи, които включва в сюжета, без да имат логична връзка с него).

Проблемите, свързани с дефицит на достатъчна гъвкавост на мисленето, трудностите при разбирането и недостатъчно високото ниво на умствено развитие, по правило се проявяват във факта, че тестът лесно се преминава при леки серия, но при трудните детето е невъзможно да се справи.

Проблемът може да бъде и в броят на картинките. В такива случаи е необходимо да се намалят, като се започне от три (това е минималния брой).  Психологът може да се сблъска с постоянно повтарящи се грешки на едно и също място. Такова е т. нар. „фиксиране“ или „застойност“ – признак за наличието на сериозни проблеми на органично ниво (органични поражения).

Някои деца произволно измислят собствени сюжетни линии, като напълно пренебрегват съдържанието на предложените рисунки, не реагират (или реагират агресивно) на аргументите и водещите въпроси, правят критични изказвания спрямо наставленията на психолога, държат се неадекватно в отговор на предложената помощ. Това са признаци за липса на критичност на мисленето – един от възможните симптоми за умствено изоставане.

Специално внимание трябва да се обърне на особеностите на устната реч. Развитието на речта и мисленето са генетично свързано, тъй като развитието на мисленето до голяма степен се предопределя от развитието на речта.

Стимулен материал (картички).

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                Албум със стимулен материал за развитие на познавателни процеси

                            „Нарисувай недостигащите предмети“ (Петерсон)

 

Предназначение: Провеждане на упражнения за развитие на познавателни процеси: зрително възприятие; произволно внимание; нагледно-образно и логическо мислене;  манипулативни умения.  Предложеният в албума стимулен материал е предназначен за деца на възраст 6-7г.

Описание: Албумът съдържа 46 цветни и черно-бели табла с фигури, които са подредени в определена последователност (наличие на закономерност).

Ред за работа: От детето се иска да нарисува в празните клетки на шаблоните недостигащите предмети, като се съобрази със закономерността на подреждането, а след това да обясни защо е постъпило така.

 image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
 

     1023# Тренингово занятие „Изучаване на характера „Аз в очите на другите“

                                               (тренинг по саморазкриване)

 

1.Игра „Асоциации“

Вариант 1

Обучаемите са заели места в кръг. Водещият пуска лист с написана върху него една дума  (задължително да е съществително, например „гора“) и подава листа на първия играч. Той пише до тази дума друго съществително, което асоциира с първото и подава листа на следващия по кръга.

Вариант 2

Водещият подава вербално една дума, а от обучаемите се иска един по един да кажат най-малко по две думи, които асоциират с думата стимул. Участват всички без ред, с цел, толериране на спонтанността. Особеното е, че се искат конкретни отговори по няколко критерия, а те са свързани с усещанията:

-Ухание  (аромат)

-Вкус

-Докосване

-Звук

-Зрителен образ

Например: при дума стимул „любов“ могат да се генерират следните асоциации:

-Мирис на любов - 1. Мирис на Акация; 2. Мирис на зелена трева.

-Вкус на любов - 1. Вкус на Сладко; 2. Вкус на шоколад с лешници.

-Докосване до любов - 1. Целувка; 2. Човешко докосване.

-Звук от любов - 1. Писък; 2. Въздишка.

-Образ на любов - 1. Черни очи; 2. Детски очи.

 

2.Трите мои характера

Упражнението е от типа „Аз през прозореца на чичо Джо“. Водещият показва на обучаемите известния „прозорец“ и обяснява, че всеки човек има три сфери, чрез които  опознава себе си:

image

След това следва дискусия с акцент върху въпросите:

а) Какво искам да знаят хората за мен?

б) Какво не знаят хората за мен?

в) Каква е моята мечта ?

г) Аз  след 10 години искам да бъда … ?

Следва обсъждане. Думата се предоставя на всеки, който желае да участва. След това се дава думата на публиката.

 

3. Постановка на сцена на общуване със съученик, родител и учител.

 Предварително се подготвят сценарии, например по следните теми:

-Ситуация между учител и ученик. Учителят те извиква в своя кабинет.  Ти не знаеш защо, но предполагаш, че не е за добро, тъй като имаш задължения спрямо този учител и неговия предмет, които не си изпълнил. 

-Ситуация между учител и ученик. Ученикът е обидил съученичка, наричайки брат и „луд“.  Ученикът е извикан от класния ръководител.

-Ситуация между учител и ученик в клас. Ученикът има непристойно поведение – нарушава дисциплината.

-Ситуация между родител и ученик. Учител е уведомил родителя за поведенческо нарушение. Проследяват се реакциите на родителя и ученика.

 

 

Забележка: При организирането на подобни драматизации е препоръчително учениците сами да предложат ситуация, а след това да я изиграят. При превъплъщението обучаемите проектират на „сцената“ своя житейски опит.

image 

Категория: Други
Прочетен: 16 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                 992# Въпросник за диагностициране на психопатия

                                                                     (М. Левенсон)

        

М.Левенсон предлага двуфакторна структура на психопатията:

-първична – характеризира се егоизъм, безсърдечност, отсъствие на „междуличностна чувствителност“, повърхностно „очарование“ и безпощадност.

-вторична – характеризира се с асоциално поведение.

Въпросникът има за цел установяване наличието и степента на изразеност на психопатични черти при хора, намиращи се на свобода, т.е. вън от местата за лишаване от свобода – затворите и психиатричните лечебни заведения.  Съдържа две скали: безсърдечност (16 твърдения) и импулсивност (10 твърдения).  От изследваното лице се иска да направи избор и посочи един от четири възможни отговора на всяко твърдение по скалата:

-категорично несъгласен;

-по-скоро несъгласен;

-по-скоро съгласен;

-напълно съгласен.

 Въпросник за безсърдечност.

1.Успехите принадлежат на най-приспособените. Мен не ме вълнува съдбата на неудачниците.

2.Имам правило – да правя всичко възможно, за да избегна наказанията.

3.В днешния свят чувствам, че трябва на първо място да се прави всичко възможно, за да се избягват наказания.

4.Основния смисъл на моя живот е успехът – да получа колкото се може повече блага.

5.Да направя колкото се може повече пари – това е най-важната цел в живота ми.

6.Предоставям на други грижата за висшите ценности. Моята основна грижа са  обикновените земни неща.

7.Хората, които са толкова глупави, че да оставят да бъдат измамени, обикновено заслужават това.

8.Да се грижа за себе си – това е основния ми приоритет.

9.Казвам на другите хора това, което искат да чуят, за да направят това, което искам да направят.

10.Бих се разстроил, ако постигна някакъв успех на гърба на някой друг. (*)

11.Често изпитвам възхищение и респект към умните аферисти.

12.Когато преследвам свои цели, всячески се старая да не причинявам болка на другите (*)

13.Харесва ми да манипулирам чувствата на хората.

14.Не се чувствам добре, ако моите думи и действия причиняват емоционално страдание у другите. (*)

15.Дори много да ми се иска да постигна нещо, например да продам нещо, аз не бих излъгал.  (*)

16.Лъжата не трябва да се оправдава, защото това е нечестно спрямо другите (*)

Въпросник за импулсивност.

1.Случва се от време на време да постъпвам по един и същ начин.

2.Често ми става скучно.

3.Мисля, че мога да преследвам една цел в продължение на дълъг период от време. (*)

4.Не планирам нищо, което е далеч в бъдещето.

5.Бързо губя интерес към неща и дейности, с които се заемам.

6.Повечето мои проблеми се дължат на факта, че другите хора просто не ме разбират.

7.Преди да направя нещо, внимателно преценявам последиците.

8.Доста често ми се налага да се надвиквам с други хора.

9.Когато някой хора ме прекъсват когато говоря, аз често „изпускам парата си“ върху тях.

10.Любовта обикновено се надценява.

 

Оценка на резултатите

Всеки отговор носи определен бал:

-категорично несъгласен – 1 бал;

-по-скоро несъгласен – 2 бала;

-по-скоро съгласен – 3 бала;

-напълно съгласен – 4 бала;

Отговорите на твърденията, отбелязани със звездичка се изчисляват обратно (1 = 4 бала; 2 = 3 бала; 3 = 2 бала; 4 = 1 бал. Отделно се събират се баловете за всяка скала.

Норми:

За сравнение тук са предложени средните значения от оригиналната работа на Левенсон, получени при изследване на студенти (в скобите са дадени стандартните отклонения):

Безсърдечност (първична психопатия):   29,13 (6,86) 

Импулсивност (вторична психопатия): 19,32 (4,06)

image

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.12 08:30
 


                   986# Методика за оценка на мисленето „Сравняване на понятия“

                                                           (Виготски-Сахарова)

 

Методиката е предложена от Виготски-Сахарова. Прилага се за изследване процесите обобшаване, анализ и синтез на мисленето, и определяне умението да изпълнява задачи в определена  последователност.

Подготовка за работа: Предварително се подготвят няколко набори, най-често  от по 9 двойки думи, които ще бъдат сравнявани. Наборът понятия следва да бъде с различна степен на обобщеност, а също и понятия, които не могат да бъдат сравнявани. Именно вторите понягога се оказват най-показателни за установяване наличието на нарушения в мисленето. Методиката позволява да се прилага няколко пъти един и същи стимулен материал с цел, установяване на настъпили промени в състоянието.

Възрастова група: деца от 6 до 15г.

Стимулен материал:.

1.   Утро – вечер                                                                         

2.   Крава кон                                                            

3.   Летец – танкист                                                                 

4.   Ски кънки                                                                    

5.  Трамвай – автобус      .                                                   

6.   Езеро – река                                                                       

7.   Река – птица                                                                   

8.   Дъжд – сняг                                                                    

9.   Влак – самолет                                                               

10. Ос – оса                                                                            

11. Лъжа грешка                                                                  

12. Стъкло петел                                                                  

13.Малко момиче голяма кукла                    

14. Ботуши молив                                                    

15. Ябълка вишна                                                                

16. Врана врабче

17. Вълк – луна

18. Мляко – вода

19. Вятър – сол

20. Злато – сребро

21. Шейна  – каруца

22. Очилапари

23. Врабчептица

24. Котка – ябълка

25. Вечер – утро

26. Дъб – бреза

27. Глад – жажда

28. Приказка – песен

29. Гумичка – сова

30. Картина – портрет

31. Лъв – куче

32. Велосипед – мотоциклет

33. Врана – риба

34. Лъв – тигър

35. Кон – конник

Забележка: Думи, които не подлежат на сравняваене: река – птица; стъкло –  петел; ботуши –  молив; вълк –  луна; вятър –  сол; очила – пари; котка – ябълка.

           

Инструкция: „Ще ти прочета поредица от думи-двойки. След като кажа двойката думи, от теб се иска да помислиш, да откриеш и кажеш първо, какво общо има между тези две думи, а след това да посочиш какво е различното между тях. Можеш да кажеш много неща, които са общи и различни – това избираш ти. Сега ме слушай. Ще прочета първите две думи.“

Ред за работа.

На изследваното лице се предлага да отговори на въпроса: „По какво си приличат и по какво се различават?“ тези понятия. Отговорите могат да бъдат дадени устно (за учениците до IV клас, индивидуално) или писмено (след IV клас, индивидуално или групово), в зависимост от възрастта на изследваното лице и решението на експериментатора.  Психологът води протокол и дословно записва всички обснения (препоръчва се звукозапис.). Държи се особено строго на правилото, да се посочват първо приликите, а след това разликите. Когато ученикът представя сходството на понятията, то следи доколко той се опира на съществените признаци. Ако изследваното лице започне да сравнява двойките, които са от категорията „понятия, които не могат да се сравняват“, то психологът запазва мълчание и записва коментарите в протокола. Думите от тази категория са подбрани нака, че да активизират конкретно-ситуационното мислене. Когато детето попадне за първи път на такава двойка, след като приключи с обясненията, експериментаторът трябва да обясни, че тези две думи не могат да бъдат сравнявани и да даде инструкция: „Ако срещнеш по-нататък други такива двойки думи, просто кажи, че не могат да бъдат сравнявани“. При следващите аналогични случаи обаче той не обяснява (коригира) грешките, а само регистрира отговорите.  Ако изследваното лице не разбере веднага инструкцията, то екпериментаторът е длъжен да даде пример (прието е да се дадат до 3 примера).

Примери:

а) „Вечер“ и „утро“. Приличат си по това, че са части на деня, а се различават по това, че „утрото“ е начало, а „вечерта“ е край на деня.

б) „Жребче“ и „крава“. Приличат си по това, те са животни, ходят на четири крака, имат копита …, а се различават по това, че „жребчето“ е още малко конче, а кравата – възрастно животно.

Времето, за което се изпълнява задачата варира: психологът трябва да отчита възможностите и способностите на детето да се включи в работата, но не повече от 3 до 5 мин. – за учениците до IV клас и 2-4 мин. за по-големите.

Оценка на резултатите:

Оценяването е по количествени и качествени показатели. В протокола се оценява и отбелязва:

Количествени показатели:

1.Изчислява се броя на посочените сходства и различия за всяка двойка понятия и за целия набор по методиката – това е количествен показател. За класа може да се изчисли процент.

Качествени показатели:

1.Извършва се качествен анализ на изведениет признаци, като всеки от признаците се категоризира и отнася към една от определените групи (виж таблица 1 от протокола).

2.Установява се способността да отделя съществените признаци при определяне на сходставата и различията.  Неумението да извлича сходствата, а също и съществените признаци, свидетелства за: а) доминиращо конкретно-ситуационно мислене и б) дефицити и слабости в способностите за обобщаване, анализ и синтез на мисловните процеси.

3.Оценява се наличието/липсата на умение за изпълнение на задачи в определена последователност.

4.Определя се коя операция се оказва по-лесна – намирането на сходствата или на различията.

Децата в доучилищна възраст обикновено вместо отделяне на общото се „плъзгат“ първо по различията. Този феномен се обяснява с факта, че в основата на операция „различие“ стои нагледното действие и нагледно-образното мислене, което при тях все още доминира. В основата на способностите за отделяне на общото се крие функция на въвеждане в абстрактна категория, по тази причина при детето по-рано съзрява способността да извлича различията, а впоследствие се формира способност за отделяне на сходствата, а това вече е признак за съзряване и смяна на психологическите операции от нагледна форма към словесно-логическа форма на обобщаване. По тази причина, за децата в доучилищна възраст ще бъдат особено трудни задачите от типа: „врана-риба“ – думи, за които е по-трудно да намерят общото.

При децата в начална училищна възраст вече започва да възниква операцията обобщаване, която приема форма „отделяне на общи признаци (сходства)“, но много често зад нея се крие все още нагледно сравняване или въвеждане на предметите в обща нагледна ситуация. За тях са трудни задачите от типа: „кон – конник“ – думите се намират в условие на конфликт и за тях е трудно да ги сравнят. 

5.Оценява се логичния ход на изказванията. Налично ли е при детето т. нар. инертно, вискозно мислене, разсейвайки се по несъществени и второстепенни признаци,  губейки нишката на разсъжденията.

6.Оценява се работата с т. нар. „несравняеми двойки думи“.  Сравняването на думите от категорията „несравняеми“, освен че провокират конкретно-ситуационното мислене, въздействат като „подхлъзване“ на мисленето, което  свидетелства за наличието на недостатъчна устойчивост на ума. Ако ученикът все пак настоява да сравнява „несравняемите“ думи, измисляйки всевъзможни обяснения и „доказателства“ – това е основание да се предполага наличие на резоньорство на мисленето и склонност към демагогия.

image

Анализ на резултатите

Резултатите от тестовете донякъде имат субективен характер, тъй като според препоръките на самите автори оценката трябва да бъде разгледана индивидуално, т.е. като се вземе предвид общото ниво на развитие на всеки изследван. Ако едно дете има добри академични постижения, тогава 75-85% от правилните отговори няма да са добър резултат за него, но за неуспешни, неорганизирани деца, същият резултат се счита за отличен. Необходимо е също така да се оцени времето, използвано в теста: когато детето не успява да се справи за определеното време, то е много вероятно или психологът да не е взел предвид темперамента на ученика, или самото дете трусно вработва изппълнението на задачата за време.

Анализ на резултатите, получени за ученици до IV клас (6-9г.)

Анализът на резултатите за тази възрастова група включва следните направления:

-брой посочени признаци за сходство и различие на всяка двойка (най-малко 2);

-умение правилно да обясни съдържателните характеристики на признаците;

-последователност на изложените мисли.

 Когато изследваното лице е затрудно да анализира 3 двойки от 8, това говори, че детето има тенденция към конкретно, а не към абстрактно мислене.

 

Норми:

-при 75% от предложените двойки думи са открити сходства и различия – приема се за норма.

-при 50% и по-малко – слаба способност за обобщаване. Необходимо е провеждане на корекционни упражнения. Целесъобразно е провеждането и на тренировка за развитие на вниманието („Таблиците на Шулте“, тестиране с „Методиката на Тулуз-Пиерон“ и изследване на произволно внимание).

Анализ на резултатите, получени за ученици след IV клас (10-15г.)

През този възрастов период мисленето на децата преминава от нагледно-действено към нагледно-образно, т.е. приема се че в тази възраст детето спокойнсо може да посочи по какво си приличат предметите, въвеждайки ги в обща въображаема ситуация (например, между кон и конник са сходни по това, че и двамата преминават някакво разстояние).

Норми: Количествен критерий за оценка е процентното отношение на отговорите, в които са посочени несъществени, второстепенни признаци – свидетелство за инертно, визкозно мислене.

-75-100% - отлична производителност;

-50-75% - норма;

-под 50% - отклонение.

При ниски резултати се препоръчва провеждането от психолога на няколко сесии с детето. Обикновено се провеждат упражнения за анализ, като се използват цветни картички, които изобразяват различни предмети. Задачата на детето е да ги сравни и да ги обясни.

Забележка:

Мисленето като процес има начало, развитие и завършек. Началото на мисловния про­цес е отчленяването на признаците на обектите, разглеждането на при­знаците един по един, поотделно. Развитието на мисловния процес се състои в сравняването, абстрахирането и конкретизирането. Завър­шекът на мисленето е обобщението.

В  мисловния процес се реализира фундаменталният принцип опосредстваност: всяко следващо звено, всеки следващ етап се осъществява при посредството на предшестващите: абстрахирането не следва пряко от отчленяването, а се опосредства от сравнението, конкретизирането се опосредства от абстрахирането, сравнението и отчленяването. Най-опосредствано звено на мисловния процес е обобщението.

Термините съществени и несъществени признаци са широко използвани в психологията. Съществени са онези признаци, които са значими за обекта, без които обектът не може да съществува, без които обектът не би бил този обект, а би бил друг обект. Съществените признаци са задължителни, те най-добре харак­теризират обекта. Несъществени са признаците, които макар и да са признаци на обекта не са значими за него, не са задължителни, без тях обектът би могъл да съществува, и без тях той ще си остане съ­щия обект. По този начин признаците се групират по критерия същественост.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 28 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                  989# Методика за оценка свойства на вниманието „Тулуз-Пиерон“

                                              (Едуард Тулуз и Анри Пиерон)

 

„Децата винаги слушат по-внимателно, когато не се говори директно с тях“ (Оноре дьо Балзак.

 

С началото на обучението в училище детето се сблъска с огромен обем нова информация, но далече не всяка представлява интерес за него. И тук учители и родители се забелязват, че учениците в начален курс много често губят концентрация на вниманието –често и много лесно се разсейват.  Това са признаци за дисбаланс в обема (ограничаване на обема) и качеството на произволното (волевото) внимание. В такива случаи в училищната практика често се прибягва към прилагане на теста на „Тулуз-Пиерон“ с цел диагностика и корекция.

Съдържание на методиката.

Тестът на Тулуз-Пиерон представлява бланка, на която са изобразени геометрични фигури, разположени на 10 реда. Задачата на изследваното лице е да сравни предложения му стимулен материал с определен образец и след откриване да зачертае фигурата, а тези фигури, които се различават от образеца – да подчертае.

Методиката позволява да се диагностицират свойства на вниманието: концентрация, устойчивост, разпределяемост и превключваемост. Освен това, на база анализ на получените резултати могат да бъдат установени:

-нарушения на вниманието с неврофизиологичен характер;

-скорост на психичните реакции;

-общи характеристики на работоспособността (вработеност; уморяемост/устойчивост; периодичност на разсейване и спадове в скоростта на работа).

Методиката оказва неоценима помощ на учителите, тъй като позволява да се определи промеждутъка от време, през което ученикът е концентриран, т.е. помага за оптимално разпределяне на учебния материал по време на урока. За психолога тестът открива възможност за подходяща корекционна програма за трениране на произволното внимание.

Възрастова група: деца от 6 до 10г. (деца в предучилищна възраст и ученици в I-IV клас).

Организация и подготовка на изследването.  

Методиката може да се прилага за индивидуални и групови изследвания. За провеждане на изследването се използва специална бланка, като задачата може да бъде с различно ниво на трудност в зависимост от това, с колко образци трябва да бъдат сравняван стимулния материал (обикновено от 2 до 4). Критерий е общото ниво на развитие на детето (физическо и интелектуално). Освен тестовите бланки, при експеримента се използва секундомер и бланка-ключ – матрица, изготвена от прозрачен материал с попълнените в клетките отговори, с цел бърза и коректна обработка на резултата.

Ред за провеждане на изследването. 

1.Учителят рисува на дъската образеца и под него един ред, аналогичен на този от стимулния материал в тестовата бланка.

2.Раздават се тестовите бланки на учениците.

3.Следва инструкцията: „Погледнете своята бланка и след това вижте образеца, който съм нарисувал (а) на дъската. Ето тук (посочва се), е нарисуван един ред, върху който ще направим упражнение.  Над този ред – ето тук (посочва се), виждате две фигури (3-4 – в зависимост от вариантите). Сега погледнете първото квадратче от реда. Прилича ли фигурата на тази от образеца?  Да, прилича – тогава трябва да я зачертаем с една черта.  Във втория квадрат фигурата прилича ли на тази от образеца? Не, не прилича – тогава трябва да я подчертаем.“

Забележка: Ако произволното внимание на детето е нормално развито, то ученикът незабавно би реагирал с отговор.

4.По-нататък се проследява заедно с децата целия тренировъчен ред. Експериментаторът трябва да е убеден, че всяко дете е разбрало задачата.

5.Определя се времето за изпълнение на задачата – 10 минути, т.е. за всеки ред по 1 мин. (Като правило децата бързо разбират и вработват към тази дейност, ако са разбрали същността на задачата, т.е. моделът на работа). В зависимост от различни показатели (възраст, темперамент и ниво на общо развитие на детето), може да се определи и по-дълго време (от 2 до 5 мин.).

6.По команда „Стоп!“, когато секундомера отчете края на времето, определено за работа върху един ред, изследваните лица трябва да пренесат погледа и ръката с молива върху началото на следващия ред. С тази команда се сигнализират учениците за прехода от единия към следващия ред от бланката, като тя се подава за всеки ред.

Обработка и интерпретация на резултатите.

Обработката на резултатите се провежда по следния алгоритъм:

1.След приключване на работата, експериментаторът събира всички тестови бланки. На отделен лист изписва в колонка имената на всички ученици. Вдясно до тях разграфява 10 колонки, отговарящи за всеки ред, като в горната част колонките носят номерата на редовете.

2.След това се обработва всяка тестова бланка на всеки ученик. За целта се използва шаблона с отговорите, който се поставя (налага) върху тестовата бланка. В колонките за всеки ред се записва дроб с числител брой вярно зачертани фигури и знаменател – брой обработени знаци. Ако изследваното лице е допуснало грешка, като вместо да зачертае е  подчертало и обратно – резултатите се приемат за грешка.  

3.След това се изчислява сумата на общия брой обработени фигури и сумата от дадени правилни отговори.

4.За определяне скоростта за обработване на информацията се използва формулата:

image

N е показател за обработените знаци.

 

5.Коефициентът на точност или концентрация на вниманието се изчислява по формулата:       

image
 

 

A е брой грешки.  Например, за всичките 10 реда изследваното лице е обработило 28- фигури, като е допуснало 7 грешки: (280-7) : 280 = 0,98.  Когато концентрация е по-ниска от 0,88, това показва прогноза за сериозни трудности в академичната успеваемост на ученика.

image
 

Норми:

Общият брой обработени елементи показва динамиката на умствена активност. В норма този показател  е от 180 до 290 знака, а успеваемост под 140 знака е признак за нарушение.

При правилна работа, обикновено допусканите  грешки намаляват темпа на работа, до момента на синхронизиране на съотношението „скорост-качество“. Ако изследваното лице се стреми да увеличава едностранно само скоростта, стремейки се да покрие този показател, качеството се влошава.

За нивото на вработеност се съди по броят на обработените редове с най-малък брой допуснати грешки в тях.

 

Методиката Тулуз-Пиерон дава възможност да се оценят свойства на вниманието и  да се определи работоспособността на детето в начална училищна възраст, респ. да се открият проблеми, свързани с тези показатели. На база получените резултати се разработва програма за по-нататъшна работа с детето с цел корекция на нарушенията. При ниски показатели, всяко решение за последваща намеса трябва да се взема от специалист.

image

image

image
 

Категория: Други
Прочетен: 24 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      1087# Игров тест за родители „Двете фигури“ – техника за установяване на

                                          първи контакт на родителско събрание

 

Игровият тест „Двете фигури“ се явява често прилагана техника за установяване на първи контакт с родителите по време на родителска среща и за изучаване взаимоотношенията с детето.

Тестът е рисунъчен и поради това не предизвиква недоверие в родителите, а ги заставя да се замислят върху системата и стила на възпитанието му в семейството.

Цел: Експресна диагностика на взаимоотношенията с детето и установяване контакт с родителите.

Материали: тестова бланка (лист А4) и цветни моливи.

Инструкция: Начертайте 2 геометрични фигури: себе си под формата на квадрат и детето си,  под формата на кръг. Помислете как най-добре да разположите двете фигури на листа.

Интерпретация: 

-ако квадратът е над кръга – родителят доминира;

-ако фигурите са една до друга, но раздалечени – липса на контакт с детето; трудности във взаимоотношенията;

-ако фигурите са свързани – противоборство с детето;

- ако фигурите са една до друга и в близост – наличие на съгласие, разбирателство и мир с детето;

-ако фигурите са една в друга – силен контрол над детето;

-ако фигурите са нарисувани с един цвят – много прилики с детето, еднаквост, съгласуваност;

-ако фигурите са големи – родителят е силен, стабилен, значим и уверен в себе си и в детето.

            Пример:
image

Стимулен материал:

image


image


Източник: http://www.psixologicheskoezerkalo.ru/test-dlya-roditelej-dve-figury.html

Превод от руски, Кунчев.

image

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497596
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31