Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1233723 Постинги: 1466 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  6 7 8 9 10 11 12 13 14  >  >>
 

                       Работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                               Някои подходящи въпроси по време на интервюто.

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Набор от диагностични въпроси, подходящи за провеждане на интервю с клиент с ниска самооценка. Резултатите обхващат голям времеви и тематичен диапазон и позволяват ориентиране на психолога за проблема на клиента, чрез презентиране на вярвания (убеждения) в няколко личностни сфери:  

Сфера - 1 - Житейски възгледи, мироглед, нагласи за света.

Сфера - 2 - Потребности и ценности, формирани в семейството и обкръжението.

Сфера - 3 - Професионални цели и ангажименти

Сфера - 4 - Межуличностни отношения - социално функциониране.

Сфера - 5 - Конфликти - предразполагащи личностни и външни фактори

Сфера - 6 - Родителство, партньорство, интимност.

Въпросник:

-Какви изказвания сте чували за себе си в детството си?

-Спомнете си не само онова, което са казвали за вас, но и тези, които са го казвали пред вас и за вас.

-Как са реагирали хората, които са били около вас в детството ви, ако сте правили нещо неправилно?

-Каква е самооценката на вашите родители?

-Били ли сте изоставяни? Ако това е така, от кого и как са се отнасяли с вас?

-Какво не харесвате в себе си? Какво харесвате?

-Често ли се самонаблюдавате?

-Имате ли чувството,  че твърде много се самокритикувате?

-Несполуките драматично ли преживявате?

-Често ли ви се случва да сте доволен от себе си?

-Имате ли желание да споделяте успехите си с другите?

-За кое мислите повече - за карайната цел или за стъпките за постигането и?

-С кои ваши качества /способности/ и черти мислите,че сте уникални и с които се гордеете?

-Често ли преживявате чувство на унижение?

-Стремите ли се да се харесвате на другите?

-Считате ли, че умеете да се самозащитавате?

-Често ли  се надсмивате на други хора?

-Приемате ли лесно закачките на другите?

-Често ли търсите мнението на другите при вземане на решение?

-Често ли променяте решението си под влияние на другите?

-Отстъпчив ли сте?

-Можете ли да се определите като човек с късмет?

-Растройва ли ви дълбоко чуждата критика?

-Държите ли сметка за мнението на другите за вас?

-Можете ли да се самоопределите като човек със собствено мнение?

-Често ли ви се случва да поемате чужда отговорност?

-Често ли преживявате проблемите на другите като свои?

-Считате ли, че сте ценен от другите?

-Умеете ли да казвате „не”?

-Склонен ли сте да поемете чужди ангажименти заради приятелство, въпреки, че това ще ви създаде неудобства?

-Изпитвате ли угризения към другите, когато не сте им угодили?

-Приемате ли се като физически черти, доволен ли сте от вида си?

-Често ли ви се случва да се примирявате с непосилни ситуации, за да се самосъхраните?

-Можете ли да се самоопределите като човек, който е харесван от другите?

-Готов ли сте да поемате рискови решения?

-Считате ли, че по-скоро хората са нечестни?

-Често ли ви се случва да се предоверявате?

-Приемате ли се за човек на действието?

-Винаги ли взимате самостоятелни решения?

-Познавате ли хора, чийто живот и поведение са пример за вас за постигане на успехи?

-Когато постигнете определен успех, имате ли оценката, че не сте го заслужил?

-Считате ли, че сте „по-качествен” човек от някои хора в обкръжението ви?

-Склонен ли сте да проявите активност, за да промените нешата?

-Лесно ли правите избор без да се допитвате до другите?

-Често ли ви се случва да отлагате изпълнението на взето решение?

-Можете ли да се определите като човек, който нарича нещата с точните им имена?

-Считате ли, че сте човек за който са важни преди всичко резултатите, а не усилията за постигането им?

-Цените ли оценките, които хората около вас ви поставят?

-В детството си били ли сте обект на строг контрол и ограничения?

-Търсите ли доверието на другите и склонен ли сте да го получите?

-Винаги ли избягвате ситуации на насилие?

-Изпитвате ли страх при гледка на насилие?

-Изпитвате ли гняв при гледка на насилие?

-Често ли изпитвате чувство на срам, грях и вина?

-Често ли ви  се случва да се отказвате от неща, които обичате?

-Често ли се питате - защо животът помага на другите, но не на вас?

-Имате ли усещането, че сте неспособен да подържите нормални отношения с другите?

-Имало ли е случаи да се откажете от една емоционална връзка с жена /мъж/ поради страх?

-Винаги ли, когато се страхувате от нещо се случва това, за което си мислите?

-Считате ли, че светът е спокойно и сигурно място за живеене?

 -Считате ли, че светът е опасен, хората са лоши – човек трудно оцелява?

-Стремите ли се към престиж в обкръжението си?

 -Можете ли да кажете,  че сте човек, който се учи от грешките си?

-Когато сте самотен, чувствате ли сигурност и спокойствие?

-Считате ли, че сте по-самонаблюдателен от другите?

-Възприемате ли своите отношения с другите като ”100% добри”?

-Възприемате ли своите отношения с другите като ”100% лоши”?

-Често ли ви обладава чувство за срам?

-След неуспех обхваща ли ви чувство за срам?

-След конфликт често ли ви се иска да се скриете, да се оттеглите?

-Приемате ли да сте зависим от другите, ако това ви носи сигурност и спокойствие?

-Считате ли, че за вас е по-важно да не допуснете грешка, отколкото да рискувате?

-Приемате ли се за човек-предприемач, човек на риска, без ада държите сметка за евентуални провали?

-Приемате ли се за човек със собствения престиж и репутация на компетентен?

-Често ли ви се случва да се самовъзпрепятствате, да се въздържате от удовлетворяването на определено желание?

-Можете ли да твърдите, че винаги сте наясно със себе си, с целите и желанията си?

-Ако често се сравнявате с другите, това важно ли е за вас?

-Обичате ли да правите впечатление, да привличате вниманието на другите?

-Стремите ли се да скриете от другите вашите недостатъци?

-Способен ли сте да се себеразкривате пред другите?

-Имате ли често случаи при които, при сравняване с другите сте открили в себе си негативни качества?

-Случва ли ви се често да търите мнението на ваши приятели /близки/ за това, как те ви възприемат или оценяват една или друга ваша постъпка?

-Извличате ли поуки от неуспехите си?

-Винаги ли избягвате контактите с хора, които ви подтискат?

-Изпитвате ли дискомфорт, когато трябва да се срещнете с високопоставен човек?

 

Принципни положения при редуциране на ниската самооценка и изграждане на нова:

1. Ако ниската самооценка е базисна характеристика, (формирана е в детските години) много трудно се променя.

2. Препоръчва се при избора на техника подходът да включва и психодиагностика.

3. При ниска самооценка (ситуативна или хронична) психологът се придържа към следните изисквания:

-Засилване на връзката между психолог – клиент.

-Всички техники за интервенция се определят за всеки клиент индивидуално.

-Фокусиране върху конкретни, лесни за диференциране проблеми.

-Акцент върху задачите за самопомощ.

-Акцент върху видима и лесна за измерване промяна.

 

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 78 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                               Работа с ценностите - модел на предразсъдъците
            на Падески-Грийнбергер. 
Техника “Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално”

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Теоретична постановка: Базира се на схващането, че хората се стремят да участват в общности (напр. семейната общност), придържайки се към устойчиви, стереотипни поведенчески модели, заучени в рамките на семейството (викарно поведение) или по схемата “проба-грешка”. В повечето случаи клиентите или не разполагат с адекватен на ситуацията поведенчески модел, или в самия поведенчески модел се съдържат дефицити. И в двата случая клиентите се затрудняват да подредят както ценностите си, на които почива връзката им, така и да проявят достатъчна гъвкавост за промяна на когнитивните си схеми за оценка на качествата на партньора.

Приложение: Техниката “Аз-реално, Аз-огледално и Аз-идеално” се прилага първоначално като домашно задание, а след това съдържанието му става обект на дискусия. Намира широко приложение във фамилната консултация. Често се прилага на двойката партньори. Техниката позволява клиентът да разкрие когнитивните си схеми за оценка на партньора, да се установи способността му за промяна и се изведат конкретни факти (аргументи) за дискусия.

Във фамилната терапия е известно схващането, че при създаване на семейни отношения партньорите се придържат към три групи поведенчески модели:

-такива, които пренасят изцяло старата си семейна реалност от родителското си семейство;

-такива които подхождат избирателно към пренесеното от родителското семейство;

-и т. нар. “бегълци”, които изцяло отричат модела на родителското си семейство.

Цел: Да се помогне на клиента да подреди по приоритети ценностите, които лежат в основата на връзката им, да се убеди в доказателствената сила на аргументите и да промени когнитивните си схеми за оценка.  Чрез техниката се установява нивото на гъвкавост (ригидност) на прилаганите поведенчески модели.

Инструкция-първа част: От вас се изисква да попълните на предоставения ви лист трите колонки по следните три критерия:

-първа колонка: качества, които в никакъв случай не бих приел;

-втора колонка: качества, които приемам изцяло;

-трета колонка: качества, които бих искал да притежава партньора ми;

Инструкция-втора част: Подгответе като домашно задание за всяко от изброените качества по 1-ва и 2-ра колонка по един случай, с който да докажете това качество. Подгответе се за разказ по изброените в 3-та колонка качества, с който да се мотивира това ваше желание.

Ред за работа:

Техниката може да се приложи както в посочения случай на два етапа (маркиране по време на сесията със засичане на време) или изцяло да се даде като домашно задание. Втория вариант е препоръчителен при работа с двойка.

а) По време на попълването психологът следи времето за което клиентът ще попълни всяка от колонките. Приема се, че ако клиентът се справи с 3-та колонка по-бързо от 1-ва, то най-вероятно същият разполага с висока способност за промяна на поведението си и притежава алтернативни идеи. Обратно, ако клиентът се справи най-бързо с 1-ва колонка в сравнение с 2-ра и 3-та, то същият ще прояви ригидност и устойчивост на поведенческия му модел.

б) По време на дискусията психологът води записки за обективността на аргументите, доказващи наличието на маркираните качества. Преценява се дали те са реални и обективни. При оценката на 3-та колонка се преценяват мотивите и произхода на модела за идеалния партньор. Търсят се корените на възприетите поведенчески модели и тяхната адаптивност.

в) Преценява се способността на клиента за самокритичност. Определят се моделите му за разрешаване на конфликти. Диагностицират се погрешни автоматични мисли и дисфункционални когнитивни схеми, усвоени в миналото. Определя се нивото на тяхната устойчивост и нагласите на клиента за промяна.

Забележка: Аналог на техниката представлява личностния въпросник на Тимоти-Лири за ценности.

Като цяло работата с "дъното" се опира върху отс­лабването на старите негативни самопредстави и върху постепенното създаване и засилване на нови позитивни убеждения, които да заместят старите. В хода на този про­цес се реализира оценяването на доказателствата "за" и "против" дъното. За тази цел се препоръчва ползването на определени терапевтични похвати. Един такъв способ е ранното ползване на " записа на деструктивните мисли" за оценка на конкретни негативни представи за Аз-а. Друг препоръчван похват е работата с континиума за разчупване на черно-бялото мислене за Аз-а. Добре работи и разграничението между възприяятието за собствената лич­ност като цяло и такива конкретни показатели, каквито са например материалните или професионалните пости­жения на индивида, неговата външност, телесната струк­тура или например цвета и формата на очите, ако те са красиви.

Източник:

image

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                             Метод за преоценка на отрицателните предвиждания

                 при работа с ниска самооценка – модел на Падески-Грийнбергер.

                              Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

                                          (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Теоретична постановка: Преоценката на отрицателните предвиждания е много важен момент при консултирането на хора с ниска самооценка. За целта обикновено се започва с преоценка на негативните предвиждания. Задачата на психолога е да помогне на индивида да идентифицира, а след това и да оспори своите негативни предвиждания, по­явяващи се след активирането на "дъното". Тези предвиж­дания обикновено имат тревожно-депресивен характер (или пък само тревожен или само депресивен). Затова кон­султиращият може да очаква, че (както е характерно въ­обще за тревожните мисли), негативните предвиждания ще рефлектират върху личността в две посоки - ще дове­дат до подценяване степента на риск или опасност и ще до­ведат  до подценяване от страна на консултирания на дос­тъпните за него ресурси за справяне със ситуацията. Така на практика ще се стигне до дисбаланс между перспекти­ва-лични качества и възможности за справяне. Коригирането на този дисбаланс е цел в работата на психолога на този етап от консултирането, тъй като това ще доведе до откриването на по-полезни и реалистични перспективи, ще помогне на индивида по-конструктивно да подходи към отключващата ситуация.

Приложение: Техника “Разчупване модела на предразсъдъците”

Техниката реализира цели на първия етап на самоподдържащият се цикъл – преоценка на отрицателните предвиждания и вярвания в себе си. Идеята е да се подпомогне клиента да подходи по-конструктивно към самия себе си.

В книгата „Управление на настроението: методи и убеждения“, авторите Падески и Гринбергер изразява убеждението си, че силно поддържаните негативни убеждения за Аз-а са аналогични с предразсъдъците. Приема се, че клиентът сам, в резултат на негативен ранен опит (поредица от неуспехи) или под влияние на външни негативни оценки (вменени) е формирал вярвания (предразсъдъци, митове) за своята негодност, неспособност, неумение, които при определени ситуации (отключващи фактори) винаги стартират негативните автоматични мисли за Аз-а.

Цел:

-чрез “насочено откриване” клиентът сам да установи как се поддържа един предразсъдък и неговата парадоксалност; 

-да си изясни какво е необходимо да се случи за да бъде променен;

-да открие какво може да затрудни реализацията на промяната.

-да “погледне” на личния си проблем от друга, по-висша позиция, т.е. чрез свързването на примера и личния проблем, чрез тяхното сравняване и откриване на общи характеристики, клиентът създава дистанция между себе си и наличните му убеждения за себе си.

Инструкция: От вас се иска във формата на домашно задание да помислите и се подготвите да дискутираме за следващата сесия случай на предразсъдък, който сте наблюдавали при ваш близък и добре познат човек.

Ред за работа:

а) За да се приложи техниката е необходимо предварително (в същата или предишна сесия) да бъдат изведени наличните автоматични негативни мисли  на клиента. Това е необходимо, тъй като обект на техниката стават именно те. Препоръчително е подготовката на клиента да се извърши като домашно задание за да се пести време в рамките на сесията.

б) Преди да се инструктира клиента за домашното задание е необходимо психологът да обясни теоретично на клиента как действа този модел. Предлага му да обсъдят хипотезата за наличието на “модел на предразсъдъците”, като първата стъпка е:

-психологът (операционализира) понятието предразсъдък и доказва аргументирано пред клиента негативните последици от придържането към него;

-психологът предлага на клиента идеята да идентифицира добре познат за него човек с предразсъдък, който предразсъдък е неприемлив за клиента, т.е. самият той го отхвърля, смята го за алогичен, за абсурден. Изяснява какво е необходимо да се случи за да бъде променен този предразсъдък. Какви пречки могат да възникнат по пътя на промяната.

в) По време на сесията, след като изложи примера, от клиента се иска:

-да представи аргументи за безсмислието в придържането към предразсъдъка;

-да приведе доказателства за това, по какъв начин той пречи на личността;

-да сподели по какъв начин неговия личен проблем се свързва с разказания пример;

г) По време на сесията психологът “води” клиента към ситуация на инсайт, при която клиентът разбира, че убеждението му за себе си (негативната му представа, вярвания, убеждения), може да е просто само мнение (фикция), а не реален факт. Целта е да се създаде дистанция между клиента и наличните му убеждения, т.е. да започне да се съмнява в убежденията за себе си и да се погледне отстрани.
image

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       Разрешаване на вътрешен конфликт-Когнитивен дисонанс.

             Теория за когнитивния дисонанс на Фестингер и Карлсмит (конспект)

 

1. Когнитивният дисонанс е състояние на вътрешно напрежение и дискомфорт, породени от противоречие между поведенческа постъпка (решение) и вътрешна нагласа и отношение.

Теорията приема личността, като рационализираща, а не като рационална.

Когнитивният дисонанс се реализира много ярко в областта на нравствените ценности.

Когнитивният дисонанс възниква тогава:

-когато има противоречиви идеи ;

-когато има нарушено определено очакване (оценяваш себе си като честен, а лъжеш; очакваш да се провалиш, а не се проваляш - отново дисонанс);

-не бива винаги да се бяга от дисонанса, защото това води до вечно самооправдаване за грешките си

2. Когнитивният дисонанс винаги поражда активност, насочена към преодоляване на дискомфорта и напрежението по посока оправдаване на поведението.

3. Когнитивният дисонанс е ефективно средство за промяна на поведението на лица, посредством външно влияние, но по начин, по който консонанса т.е. баланса, да се постигне от самата личност, като се самоубеди в целесъобразността на взетото решение, т.е. да самооправдае чрез рационализиране поведение.

Ефектът му се проявява във възпитанието на личността. В убеждаването към промяна, чрез самата личност.

4. Дисонансът води до реализиране на „плацебо ефекта”, т.е. до вътрешно самозаблуждаване, което отново има за цел, бягство от напрежението и дискомфорта. Например, зависимостта: „Колкото е по-скъпо едно лекарство, толкова е по- ефективно”.

5. Личността с дисонанс винаги търси рационализиране, т.е. оправдаване в името на някаква кауза, която е добре възприета от него или от другите, т.е. дори и да претърпи провал човек, той търси плюсове за другите, например: "Да загубих, но поне другите се възползваха от . . . ."

6. Зависимости и закономерности:

-Колкото е по-малък  външния натиск (информация, наказание, заплаха за наказание, лъжа, стимул-заплащане и пр.), толкова по-голям диапазон е наличен за самооправдаване към промяна, т.е. рационализиране и обратно, успехът е по-малък, ако например наказанието е по-голямо.

-Дисонансът се свързва с преодоляването на чувството за вина и то отново, чрез рационализиране на постъпката с цел нормализиране вътрешното състояние. Например, лице заставено да извърши нещо не толкова желано, за да постигне желана от него цел, след като премине процедурата, респ. след като рационализира постъпката си и постигне консонанс – вътрешно стабилизиране, след това, вече е склонно да приема и други по-неприятни процедури посветени на същата тяхна цел.

-К.Д. винаги е свързан с Аз-образа на личността.

 

Източник:

„Наблюдение на психиката” – Ханс и Майкъл Айзенк, Лик, 2005, 293-307

image

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                              Техники в семейната психотерапия.

                 „Семеен съвет/конференция” или „Семейно групово съвещание“

 

Предложената техника е сред инструментите на фамилните психотерапевти, но практиката на училищните психолози, работещи със семейства показва, че те могат доволно ефективно да намерят приложение в различни обучаващи формати за родителска компетентност, които някои специалисти в образователната система провеждат с родители. Техниката са особено полезна и помагат на родителите в периода на подрастващата възраст, когато конфликтите с децата през периода V – X клас са част от семейното взаимодействие. Обучението на родителите най-често става в групов формат (уоркшоп), в които училищният психолог, в качеството си на водещ, обучава родителите (родителски двойки) под формата на ролева игра, в която се разиграват (отработват) различни проблеми. 

Семейна конференция (или среща на семейната група) намира широко приложение и в службите за социална помощ.  Техниката е среща на членовете на семейството в много широкия смисъл на това определение. В подобен формат могат да бъдат привлечени дори съседи, колеги, сътрудници – въобще хора, които са обединени от обща цел и дейност.  Семейните конференции се основават повече на традиционните ценности, отколкото на научната теория, но тези традиционни ценности са описани с помощта на научна теория.  Това се отнася до теоретичните изследвания за развитието на личностт,  идентичността на децата и подрастващите, предаността към семейните връзки, семейството като социална система.  Тези теоретични концепции съответстват на гледната точка на службите за социална защита, според които,  за лицето, което получава социална помощ, най-полезен е подходът, който изисква по-активна отношение, като го насърчава да разчита повече на себе си. Методологията на семейна конференция отговаря на етичния принцип, според който лицето отговаря за действията си, като същевременно зачита личните възгледи на членовете на семейството за начините за решаване на съществуващите проблеми.

 

Обосновка – теоретична постановка.

Техниката „Семеен съвет/конференция”  представлява формат на срещи-заседания, които се провеждат регулярно от семейството; формат, който осигурява равни възможности за участие на всички членове на семейството.  Техниката е предназначена да подобри вътрешно-семейните отношения, да активизират тяхната интензивност и  да подпомогне процесите по вземане на решения.

Техниката са предложена от семейните терапевти, принадлежащи на адлерианското направление и се основават на принципи, съдържащи се в тази теоретична концепция.

Идеята за „семеен съвет” е популяризирана Драйкурс и неговите колеги (Dreikurs, 1948; Dreikurs, R., Corsini, R. J., Lowe, R., and Sonstegard, 1959; Dreikurs and Soltz 1964; Dreikurs, Gould and Corsini, 1974; Corsini, and Rigney, 1970; Dinkmeyer,Pew and Dinkmeyer, 1979; Manaster and Corsini, 1982).

Според Манастър и Корзини има поне четири причини, поради които трябва да се проведе „Семейния съвет”:

1. За да се даде възможност на членовете на семейството да общуват свободно помежду си.

2. За да се избегне насилието в семейството от всякакъв вид.

3.Да обучат членовете на семейството, както децата, така и възрастните на демократични методи за разрешаване на конфликти.

4. Да поддържа хармонията и мирът в семейството (Manaster and Corsini, 1982, p.231).

„Семейният съвет“ се основава на такива философски принципи, които предполагат, че демократичните практики, въведени в семейната система, водят до повишаване на уважението между всички членове на семейството и на сътрудничеството между тях, тъй като всички ще имат право на глас в процеса на вземане на решения, усилват интереса на членовете един към друг и взаимно разбиране – всъщност всички са реално включени в процеса на върешно-семейно взаимодействие. Освен това, тези философски принципи могат да помогнат за създаване на чувство за идентичност на групата и в същото време да стимулират откритото признаване индивидуалността на всеки член на семейството, неговите приноси и самоценност.

В процеса на сесията психотерапевтът обучава членовете на семейството теоретически и практически за прилагане на техниката в домашни условия.  За тези семейства,  в следващия период процедурата по прилагане на техниката следва да се превърне в ритуал.

 

Техника „Семеен съвет” или „Семейно групово съвещание“

Когато терапевтът стига до извода, че техниката „семеен съвет” може да бъде полезна за подобряване на отношенията в семейството и е необходимо да се промени неговата способност за вземане на решения, той въвежда идеята за привличане на родителите или на цялото семейство.  При това психологът трябва да предвиди всички трудности при прилагането на метода (изготвя списък с очакваните трудности), тъй като техниката не отговаря на общоприетия в семейството начин, за обсъждане на трудните въпроси и за решаване на проблеми. В същото време той трябва да убеди семейството в необходимостта от нейното прилагане, подчертавайки, че „Семейният съвет” открива редица нови възможности за подобряване на стила на семейния живот.

Правила за прилагане на техниката:

1.Определя се предварително конкретното време и място на срещата, така че да няма фактори, които биха могли да й попречат (прекъснат).

2. Съветът официално включва всички членове на семейството, но никой не може да бъде принуден да присъства на него. В същото време, този, който отсъства, трябва да се съгласи да следва решенията, които ще бъдат взети. Полагат се всички усилия да се гарантира, че всеки може да присъства на срещата.

3. Решенията, приети от Съвета, не могат да бъдат едностранно нарушени или пренебрегнати. Ако това се случи, то трябва да бъде обсъдено на следващото заседание.

4. Всеки може да предложи въпроси (идеи, предложения) за обсъждане. В някои семейства има обичай да се поставя лист хартия със списък от въпроси, които се нуждаят от обща дискусия на най-удобното място за всички членове на семейството, например на вратата на хладилника - така че щом някой представи съответната идея, тя веднага може да бъде регистрирана от другите.

5.Списъкът с въпроси може да включва всичко, което е свързано с благосъстоянието на децата, семейните разходки и пикници, училище, правила за използване на имщество и пр., тоест тези решения, които са от значение за семейството като цяло. Разбира се, родителите не трябва да канят шестгодишния си син на обсъждането на темата: „Дали е необходимо да се инвестират парите на семейството в недвижими имоти или да се депозират в банкова сметка? или  „Дали синът трябва да ходи на училище или трябва да се отложи с една година?” 

Родителите обсъждат с децата и търсят съгласието им по такива въпроси като почистване на къщата; правила, свързани с времето на завръщане от училище вкъщи или в колко часа трябва да се приберат вечер в дома; поведението при посещение в къщата на техни приятели и пр. От своя страна, децата могат да включат в списъка такива въпроси като възможността за уединение, по-голяма независимост, по-голяма гъвкавост по отношение на домашните работи и времето, когато те могат да бъдат свободни за техни интереси и увлечения.   Децата могат също да поискат помощ при уреждане на различни конфликти помежду си. Някои въпроси могат да се отнасят до теми, по които не е необходимо да се вземат решения, например; членовете на семейството могат да споделят своите мисли, чувства, надежди, постижения, преживявания, решаване на проблеми, с които трябва да се справят.

6.Семейният съвет се ръководи от председател, като тази длъжност се изпълнява на ротационен принцип всички възрастни челенове на семейството.  Лицето, изпълняващо задълженията на председател, трябва да направи всичко възможно, за да отговаря напълно на ролята на демократичен лидер на семейната група. Родителите нямат право да заемат постоянно позицията на Върховната власт и да лишават от нея други пълнолетни членове на семейството.  „Семейният съвет” трябва да се провежда въз основа на добре известните правила за провеждане на демократично събрание. Все пак трябва да се има предвид, че постигането на всеобщ консенсус е много по-приемливо, отколкото решение, основано на мнозинство от гласовете.

7. Всички трябва да вземат участие в изпълнението на взетите решения - дребността е неприемлива.

8. Както родителите, така и децата трябва да са уверени в това, че имат собствен глас в семейството, че това, което те казват, ще бъде чуто, прието и сериозно обмислено. Като съществена помощ при провеждането на Съвета, е полезно членовете да подхождат към недостатъците, провалите или неуспехите с чувство за хумор. Разрешено е да се надсмиват на недостатъците на хората, а не на самите хора.

9.Основно правило е, че семейният съвет се провежда за да търси и намери решение на проблема, а не за да подложи на нападение конкретни членове.

Семейството трябва да бъде предупредено, че срещата не може да бъде успешна, докато всеки член на семейството не се научи да използва Съвета като ефективно средство за решаване на собствените си проблеми.

На следващата сесия семейството споделя с психолога опита си от проведения Съвет и след това този опит се обсъжда. Материалът, получен по време на тази дискусия, се използва за по-нататъшна терапевтична работа в сесията. Тогава терапевтът преразглежда правилата на Семейния съвет, помага на семейството да разреши някои формални проблеми, свързани с поведението му и ги насърчава да продължат провеждането на такива срещи.

Източник:

image

image

Категория: Други
Прочетен: 72 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                            Методика за изследване на нагледно-действено мислене
                                                              „Изрежи фигурите”

                                                                   (за деца 4-5г.)

 

Методиката е предназначена за диагностика на нагледно-действено мислене на деца на възраст 4-5г. От детето се иска бързо и точно да изреже от хартия нарисуваните фигури. На таблото. Всеки квадрат се изрязва по контурите предварително и фигурите се дават на детето една по една по реда на номерирането им. 

image

Оценка на резултатите

Резултатите се оценяват по критериите време и точност на изпълнението:

-10 бала — всички фигури са изрязани за не повече от 3 мин., а отклонението от контурите е не повече от 1 мм.

-8-9 бала — всички фигури са изрязани за време от 3 до 4 мин, а отклонението от контурите е от 1 мм до 2 мм.

-6-7 бала — всички фигури са изрязани за време от 4 до 5 мин, а отклонението от контурите е  2-3 мм.

-4-3 бала — всички фигури са изрязани за време от 5 до 6 мин, а отклонението от контурите е  3-4 мм.

-2-3 бала — всички фигури са изрязани за време от 6 до 7 мин, а отклонението от контурите е  4-5 мм.

-0-1 бал — детето не се е справило със задачата за 7 мин, а отклонението от контурите е  повече от 5 мм.

Изводи за нивото на развитие

-10 бала — много високо;.

-8-9 бала — високо;

-4-7 бала — средно;

-2-3 бала — ниско;

 

-0-1 бал — много ниско; 

image

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                            Методика за оценка мотивацията за обучение при деца в

                         предучилищна възраст „Беседа за училище” (Т.А.Нежнова)

 

Предназначение: Изследване вътрешната позиция на ученика и установяване характера на ориентацията за училищно-учебна дейност.

Описание на методиката: В процеса на индивидуалното изследване на детето се задават въпроси, отговорите на които позволяват да се установят особеностите в неговата ориентация по отношение училището и обучението. За провеждане на беседата не е необходим специален материал. Въпросите предварително се научават от психолога, за да бъде беседата максимално непосредствена и естествена.  Преимуществената ориентация на детето към съдържанието на учебната дейност свидетелства за наличието на вътрешна позиция на ученик.

Процедура за провеждане.

Психологът пита детето, дали иска да стане ученик и ходи на училище. В зависимост от отговора, той задава и първия въпрос от „Беседата”.

1.Според теб кое в училището е най-интересно, привлекателно? По-нататък психологът казва: "Ще ти разкажа малки истории за училището само на теб. Това са истории, които могат да се случат и на теб, защото те са се случвали на други деца, когато те са били ученици. След като изслушаш историята, от теб ще се иска да ми отговориш, какво бил казал или направил, ако на теб се случи тази история.

2.Представете си, че тази вечер майка ти изведнъж ти  каже: Детенце, ти все още си много малък (малка), трудно ще ти е да ходиш на училище, там не е лесно.  Ако искаш, ще отида и ще помоля да те освободят от училището за месец, за половин година, а може и за цяла година. Искаш ли?, Какво ще кажеш на мама?

3.Представи си, че мама го е направила (или не те е послушала и е действала по свой начин) – отишла в училището, помолила и ти си бил освободен от утре. Сутринта ти си станал от леглото по-късно, измил си се, закусил, а на училище не е трябвало да ходиш.  С какво ще се занимаваш, докато другите са на училище?

4.Представи си, че си излезнал на разходка и  срещаш момче (момиче). Той (тя) също е на 6 години, но не ходи на училище, отива в детска градина. Това момче (момиче) те пита: Какво трябва да направя, за да се подготвя добре за училище? Какво ще го посъветваш?

5.Представи  си, че са ъи предложили да учиш, но да не ходиш на училище, а напротив, всеки учител щда идва при теб всеки ден и да те научи на всичко, което се преподава в училище. Ти съгласен ли си да учиш  вкъщи?

6.Представи си, че вашата учителка е болна. Директорът идва в класната стая и казва: Можем да поканим друг учител за това време, но можем да поискаме от майките ви, всеки ден една от тях да прекарва един ден във вашия клас вместо учител. Как мислиш, кое би било по-добре някой друг учител ли да дойде, или майките да заменят учителите?

7.Представете си, че има две училища - училище А и училище Б. В училище А графикът на уроците е такъв: всеки ден има уроци по писане, четене, математика, а уроците по рисуване, музика, физическо възпитание, рядко, веднъж седмично. В училище Б всичко е обратното: всеки ден има физическо възпитание, музика, труд и техника, рисуване, а четене, писане и математика, рядко, веднъж седмично. В кое училище искаш да учиш?

8.В училище А от първокласниците се иска стриктно да слушат внимателно учителя и да правят всичко, което казва, да не говорят в клас, да вдигат  ръка, ако трябва да кажат нещо или да се излезнат от класа. В училище Б не правят забележка, ако ученицире стават по време на урока, говорят със съучениците си, напуска класа без да попитат. В кое училище искаш да учиш?

9.Представи си, че си работил много усърдно, трудил си се по всички уроци и учителят казал: Днес ти  учи добре, просто е чудесно, искам да отбележа това по някакъв начин. Избери си - да ти дам шоколад, играчка или да ти поставя шестица в дневника? Какво би  избрал?

Отговорите на детето, получени по време на разговора, се записват в протокол. Всички отговори се разделят на две категории - А и Б

Интерпретация на резултатите

Преобладаването в отговорите на дете от категория А показва, че вътрешната му позиция е със съдържание и характер, свързани с обучението в училището. Преобладаването на категория Б говори за ориентация на детето към предучилищните дейности, за формалните аспекти на обучението.

image

Допълнително изследване

В допълнение към общия показател е важно да се определи кои елементи от вътрешната позиция на детето се формирани и кои не. За формирана вътрешната позиция се приема в случай, че детето:

1.Отнася се  към постъпването в училище като напълно естествено и необходимо събитие в живота: не мисли за себе си извън училището или отделено от него; разкрива нуждата от учене, т.е. в ситуация на незадължително посещаване, продължава да се стреми към занятията със специфично училищно съдържание  (въпроси 2 и  3).

2. Проявява специален интерес към новото, към училищното съдържание на занятията: предпочита уроците по ограмотяване, за сметка на уроците доучилищен тип (рисуване, пеене, физикултура и спорт), има съдържателна представа за подготовката си за училище (въпроси 1.4.7).

3)Стреми се към нов тип взаимоотношения в организацията на дейностите: предпочита колективните класни форми на учебните занятия, пред  към индивидуалното образование у дома; позитивно се отнася към наличието на социално приети форми на поведение (дисциплина); предпочита традиционния за училищата способ за оценяване на неговите академични постижения (бележка; оженка), в сравнение с  видимите поощрения, характерни за непосредствените, лични отношения и за доучилищния период: лакомства, подаръци и пр. (въпроси 5, 8, 9);

4) Признава авторитета на учителя (въпрос 6).

След това се попълва приведената по-долу таблица, извършва се анализ за степента на формираност на елементите на вътрешната позиция на ученика. 

image

Анализът за степента на формиране на отделните елементи на позицията на ученика позволява да определим посоката на корекцията-развиващата работа с детето. Особено важно е да се определи слабото звено”, ако се установи, че отговорите в полза на училищната позиция са малко. Тъй като вътрешната позиция на ученика е сложно структурно образувание, в случай на неформираност (или неявно формиране), допълнителния анализ позволява да се определи кой от елементите на указаната структура определя цялостната картина и осигурява целева помощ.

image

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                        Методика за измерване на самооценка - Дембо-Рубинщтейн.

                            (за деца в предучилищна и начална училищна възраст)

 

Описание методики

На бланка (А-4) са представени 8 вертикално разположени линии, които представляват биполярни скали (рис.1). Дължината на линиите е 100мм. (препоръчва се използване на милиметрова хартия или тетрадка по математика с големи квадратчета). Горната и долната точки на линията се обозначават с малка хоризонтална чертичка, за да се образува отсечка, а в средата на линията се поставя точка. Всяка линия в горната и долната част има наименование на показателя, който се оценява. При групово изследване на бланката се записват имената на децата.

Списък (наименования) на измерваните показатели:

-1 здрав – болен;

-2 послушен (дисциплиниран) – непослушен (недисциплиниран);

-3  умел – неумел;

-4 умен – глупав;

-5 добър – зъл;

-6 много приятели – малко приятели;

-7 весел – тъжен;

-8 добър ученик – лош ученик.

Забележка: В тестовата бланка са представени 12 показатели.

Процедура на изследването

При деца на 6г. (предучилищна възраст) и първи клас методиката се прилага индивидуално; за ученици във 2 клас се допуска групово изпълнение. Преди началото на работата се дава инструкция.

Инструкция (устно): „Всеки човек – възрастен или дете – познава себе си и може да оцени своите качества и умения. Това той може да направи с думи, например да каже: „Аз съм най-умния”  или „Аз не съм много щастлив” … Може обаче това да се направи и по друг начин –  с линия (психологът рисува на бял лист А-4 или на черната дъска) една вертикална линия, като отбелязва горната и долната част с хоризонтални къси чертички, а в средата поставя точка.

Ето една линия. Тя може да ни разкаже, как оценяваш своето здраве.  На самия връх на линията (психологът поставя кръстче) се намират най-здравите хора на света. Те никога не са боледували, дори никога не са кихали или кашляли.  В най-долната част на линията (психологът поставя отново кръстче) се намират най-болните хора на света. Те през целия си живот боледуват от много тежки болести.  Никога не са били здрави.  Тук на средата (поставя се кръстче) се намират тези, които са били и болни и здрави по равно.  Според теб, ако един човек е бил болен, но се оправя и е почти здрав, къде ще постави кръстчето за да оцени здравето си в момента?

(Психологът предлага на детето (ученика)  да отговори, като иска да аргументира своя отговор, подробно да обясни защо мисли, че отговора му е верен или неверен).

„Ако човек често боледува и това не му харесва, той иска да укрепи своето здраве и за тази цел започнал да се занимава със спорт, закалил се и ето, вече от две седмици той се чувства напълно здрав. Къде според теб ще постави кръстчето?”

(Психологът предлага на детето да отговори, като иска аргументи за отговора, подробно обяснение защо счита отговора си за верен или неверен).

„И така, след като вече разбра как да използваш тази линия, какво ще кажеш за себе си?

А сега ще ти дам един лист, на който има нарисувани повече такива линии.”

(Психологът предлага бланката (за предучилищна възраст и 1 клас психологът записва сам имената на децата, а за 2 клас учениците сами записват имената си, но все пак психологът трябва да провери дали правилно са попълнени данните).

„Погледни към първата линия. Тя ще ти помогне да разкажеш за своето здраве. Напомням ти, че най-горе стоят най-здравите, а най-долу се намират най-болните. Сега ти сам оцени своето здраве. Къде ще поставиш кръстчето?”

(При групово изследване психологът преминава по всеки ученик и проверява как работят децата. Важно е да се обърне внимание как учениците са разположили бланката, правилно ли са разбрали инструкцията, къде поставят кръстчетата.)

„Ето ти вече се научи да оценяваш здравето си с помощта на линия. Виж сега втората линия. На върха  е написана думата „дисциплиниран”, а най-долу – „недисциплиниран”. Най-горе се намира тези,  които са безупречно изпълнителни. Те спазват правилата и исканията на своите родители и учители. Те служат за пример на другите и получават похвали, защото нямат нито едно нарушение на правилата  в училище. Най-долу се намират недисциплинираните ученици – те никога не са спазвали изискванията на учителите и своите родители; винаги са наказвани и мъмрени. Според теб къде се намираш ти? Отбележи с кръстче.”

(При групово изследване психологът отново минава между децата и проверява работата им).

Така последователно се работи върху всички изобразени 8 линии на бланката.

За децата от 1 клас инструкцията се повтаря и се дават примери преди всяка линия. За учениците от втори клас е достатъчно да се дадат еднократно обяснения за първите две линии и по-нататък децата работят самостоятелно.  

image

Обработка на резултатите

Обработват се резултатите от всичките 8 скали. Скала „здраве” се приема за тренировъчна  и не влиза при изчисляване общата оценка. Данните от нея се анализират отделно.  

За удобство изчисленията се правят в балове.  Както вече посочихме, дължината на всяка линия е 100 мм. и на всеки сантиметър съответства 1 бал (например 56 см. = 56 бала).

1.По всяка от осемте скали се определя нивото на самооценката – от 0 до кръстчето, поставено от детето.Вв матрица се въвеждат 8 индикатор).

2. Изчислява се средното ниво на самооценката – то е средно аритметично от всички анализирани линии (показатели). Този индекс също се записва в матрицата.

3. Определя се степента на диференциация на самооценката. Тя се получава чрез свързване на всички кръстове върху бланката. Получените профили нагледно показват различията в оценката на детето за различните аспекти на неговата личност. За да се получи количествена характеристика,  може да се използва разликата между максималната и минималната стойност по скалите (този индекс също се въвежда в матрицата).

Следва да се има предвид, че колкото по-голяма е диференциацията между най-високия и най-ниския показател, толкова по-малко значение има средната оценка за самооценката и по тази причина тя може да се използва само за ориентация.

4. Особено внимание се обръща на случаите, когато се пропускат някои скали; кръстовете са поставени на границата или извън скалата (над горната или долната част на скалата); използват се други знаци, а не кръст, които не са  предвидени в инструкцията и т.н. ози показател също се въвежда в матрицата като брой пропуснати скали).

Оценка и интерпретация на резултатите

За оценка на средните показатели на ученика и неговите резултати по всяка скала, се използват стандартни значения, посочени в таблиците по-долу. (табл. 3.6, 3.7).

 

Най-благопрятни от гледна точка на личностното развитие се явяват следните  резултати: средна или висока при умерена степен на диференциараност. 

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                    Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                 Техника 5 „Ресинтез на преживявания и убеждения“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Разгледайте основния списък с убеждения на клиента. Помогнете му да разбере, дали тези мисли му помагат да разреши текущия проблем или обратно.

Ако убежденията не помогнат, насърчете и окажете помощ  на клиента да планира стратегия за неговата промяна.  Ако убеждението е полезно тогава, но в днешния ден е проблем, помогнете на клиента да осъзнае необходимостта от промяна. 
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:13
 

                                                Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                     Техника 4 „Ресинтез на семейни убеждения“

                                             (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Нарисувайте схема, иозбразяваща основните членове на семейството.

Посочете техните имената и възрастта им, и отразете с помощта на по-удебелени контури  или брой на стрелките значението им за клиента (използвайте символиката на социограмната схема). Проверете дали сте включили всички важни членове на семейството в схемата.

Посочете основните убеждения, принципи, ценности и нагласи, които поддържат обозначените на схемата хора.  Разгледайте и потърсете, дали няма убеждения, които разделят повечето от семейните членове.  Помислете, дали е възможно да свържете тези принципи с някои от централните убеждения?

Запитайте се:

-Как семейството е формирало тези централни убеждения?

-Как семейството е поощрявало своите членове за изпълнението на тези принципи?

-Как семейството е наказвало несъгласните?

-По кои постъпки семейството на клиента се различава от други семейства по своите убеждения?

След това, сравнете семейните убеждения с тези, изброени в основния списък от убеждения на самия клиент.  Има ли съвпадения?  Открийте дали има зависимост, свързаност, противоположност или са синергични.
Източник:

image
image
Категория: Други
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:14
 

                                                    Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                              Техника 3 „Ресинтез на ранни спомени“

                                                   (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Упражнение 1 „Поправка (промяна) на миналото“

Помолете клиента да си представи по-раншна ситуация, в която е изпитал силни емоции. Задръжте го известно време в тази ситуация, като му помогнете да включи всички сетива, за да си я представи реалистично. Когато сцената стане ясна, предложете да се съсредоточи върху централното си убеждение (гещалт; забележителност).

Поискайте от клиента да се съсредоточи върху изходната ситуация,  когато е възникнала тази емоция, да се концентрира върху първите или най-ранни спомени, в които е  възникнало и формирало деструктивното убеждение. Нека ясно да си представи сцената и да я визуализира. Визуализацията следва да се вербализира и всяко погрешно убеждение да се произнесе – нека детето или подрастващият в него да говори.

Задайте въпросите:

-Какви грешки съдържа вашата интерпретация на събитията?

-Какво е способствало появата на невярното възприятие?

-Какво неправдоподобно си е казал тогава клиентът?

-Защо тази негова интерпретация тогава е погрешна?

-Какво и кой са го подтикнали към тази невярна интерпретация?

Обсъдете с клиента този факт,  като докажете, че  той оценява сегашната ситуация толкова невярно, както е оценявал ситуацията в миналото.

Заедно коригирайте погрешното убеждение.

Помолете клиента да си представи как променя ситуацията, като се придържа към полезните реалистични убеждения вместо към тези, в които е вярвал първоначално. Помолете го да си представи как се държи и се чувства различно, опирайки се на новия начин на мислене.

И накрая, помолете клиента да си представи какви са трудностите в настоящето по новия  начин. Коригирайте грешното убеждение в настоящето по същия начин, по който беше коригирано убеждението от миналото.

Упражнение 2 „Работна бланка за ресинтез“

Този формуляр може да ви бъде от полза при работата по ресинтеза.

-Ситуацията в този момент ________

-Емоционална реакция ________

-Убеждение в настоящия момент ________

-Раннен спомен (предшестващи събития) ________

-Емоционална реакция ________

-Погрешно ранно убеждение  ________

-Коригирано ранно убеждение  ________

-Коригирано настоящо убеждение  ________

Използвайте основния списък на вярванията на клиента и го помолете да обвърже убежденията със ситуациите, в които се проявяват. Всяка от тези ситуации трябва да бъде написана в реда „Ситуацията в този момент“ на работната бланка. Убежденията, свързани с всяка ситуация, трябва да бъдат изброени в реда „Убеждение в настоящия момент“.

Заемете се с търсенето на критичното преживяване на клиента преди или по време на ранен тийнейджърски период. Първо, идентифицирайте събитията. Обикновено най-ранните събития, които клиенът може да запомни са доста смътни, но дори и ако имат само фрагментирани чувства и впечатления, помолете клиента да ги визуализира възможно най-ярко. Фиксирайте ги на работната бланка.

Формулирайте предположение (хипотеза) за погрешното убеждение, която в е резултат на всяко от тези събития. Въведете тези предложения в бланката.

След подробна дискусия с клиента, коригирайте всяка от първите мисли. Запишете тази информация в работния лист. Предишните погрешни интерпретации на ранните събития трябва да бъдат зачертани, когато клиентът намери правилната интерпретация. Заменете всички предишни грешни когниции, свързани с събитията.

След като предишните ирационалности са вече коригирани, помогнете на клиента да поправи ирационалния си начин на мислене в момента.

Помолете клиента редовно да използва работния формуляр - да открива погрешни вярвания, да идентифицира техния източник, да коригира предишните погрешни интерпретации и след това да приеме по-функционално убеждение, като основа за неговото поведение в настоящето.

Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 45 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:15
 

                                                  Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                       Техника 2 „Ресинтез на жизнени ориентири“

                                               (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Използвайте създадената по-рано когнитивна карта, но я направете „историческа“.  Проследете източника на всяка мисъл на клиента: как тя се е трансформирала в убеждение и как представите са се променяли в различните етапи на живота?

Установете какви още мисли, емоции, постъпки или външни стимули са асоциирани с даденото убеждение, след неговото формиране. Как невярната интерпретация се е разпространила от една жизнена сфера върху другите.

Помолете клиента да си представи как би изглеждал неговия живот, ако има друго възприятие. Нека да си въобрази как би се държал сега, ако не вярваше и не изповядваше тези изопачени жизнени ориентири. 
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:16
 

                                                 Метод 7 „Ресинтез на миналото“

                                Техника 1 „Ресинтез на критични минали събития“

                                              (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Техниката е подходяща за работа с клиенти с посттравматично стресово разстройство.

Заедно с клиентът съставете и анализирайте списък с критичните събития в неговия живот. Списъкът не трябва да бъде общ, а да съдържа само конкретни събития, свързани със симптомите на клиента.  Психологът трябва да е убеден, че убежденията, формирани в резултат на тези травмиращи събития са основна причина за неговия проблем в настоящето.

Обсъдете с клиентът, как са се променили неговите емоции и поведение в резултат на формираните по време на критичното събитие убеждения. Помогнете на клиента да направи нова интерпретация на старите събития, като потърси нови, по-малко болезнени убеждения. Предложете му да се възползва от преимуществото на отдалечеността на събитията във времето и пространството и внимателно да анализира, тъй като сега с помощта на зрели и рационални, освободени от натиска на емоциите разсъждения, би могъл да поправи миналото погрешно възприятие на събитието.

Прегледайте всички основни критични събития, установете всяко погрешно убеждение и помолете клиента да си представи, че той променя ситуацията от миналото, мислейки и постъпвайки по нов начин в съответствие с новите убеждения.

Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:17
 

                                                                     Програма
                   с психологически методики и техники за корекционно-развиваща
                        индивидуална и групова работа с ученици-първокласници
                                                             „Аз съм ученик”

 РАЗДЕЛ „СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА АДАПТАЦИЯ”
I.Идейна концепция (информация за родителско събрание)

Началото на училищното обучение е един от най-сложните и отговорни моменти в живота на детето, както в социално-психологически, така и във физиологически план.  Променя се целият живот на детето: той вече е подчинен на учебните задачи, на училищните отговорности и задължения.  Това е период на голямо напрежение, тъй като училището още от първия ден поставя пред детето редица нови задачи, които не са свързани пряко с неговия досегашен житейски опит и изискват максимална мобилизация, интелектуални и физически сили.

Обикновено първокласниците реагират с чувство на радост, гордост и удивление по повод на всичко, случващо се в училище, но същевременно с това изпитват тревога и напрежение.  Още в първите дни след началото на учебната година може да се наблюдават редица физиологични и поведенчески симптоми, като: снижаване съпротивителните сили на организма, може да се нарушат съня, да се влоши апетита, да се повиши температурата, да се изострят хронични заболявания.

Успешната и безболезнена адаптация на детето в училището се свързва с неговата социално-психологическа и физиологическа готовност за училищен живот, за систематично обучение.

Ето някои от основните причини, които са източник на трудности за първокласника при адаптацията му:

o   несформирана вътрешна нагласа на ученик;

o   слабо развити волеви процеси;

o   недостатъчно развитие на мотивация за учене;

o   неспособност да приеме и се подчини на новите училищни правила;

o   неразвити способности за общуване с възрастните, в т.ч. с учителите;

o   нежелание да приеме и изпълнява учебните задачи;

o   недостатъчно развита способност за взаимодействие с другите деца;

o   завишени изисквания от страна на родителите;

o   здравословно състояние и ниво на физиологическо развитие;

o   соматична обремененост;

o   наличие на синдром дефицит на вниманието (хиперактивност)

o   ляворъчие;

o   нарушения на емоционално-волевата сфера;

o   неадекватно отношение към себе си;

В семейства, в които често се разиграват конфликтни ситуации между родителите, децата винаги се отличават с повишена тревожност, те са нервни, импулсивни, неуверени.

Изхождайки от тези особености,

П Р Е Д Л А Г А М:

Информационно-профилактична програма за първокласници в периода на адаптацията им в училище „Аз съм ученик”, със следните:

Цели:

-осъзнаване от първокласниците на позицията „Аз съм ученик”;

-формиране на приятелски отношения в дух на толерантност в класа;

-разкриване и сближаване на децата на основа общи интереси и ценности;

-развитие на увереност в себе си и в своите учебни възможности;

Предложената програма помага на децата да осъзнаят новите изисквания, да формират вътрешна потребност за изпълнение на установените изисквания в училището, способства за развитие на рефлексията и за формиране на обективна самооценка.

 Особено място в програмата заемат мотивационните беседи, които позволяват да се установят онези деца, които са с дефицит в учебно-познавателната мотивация.

Програмата „Аз съм ученик” е разчетена за 6 занятия, които имат развиващ характер и са насочени към формиране у децата на правилна и точна представа за ученика, училището, учителите и ролите им в него.

Програмата позволява на първокласниците не само да усвояват учебни знания, умения и навици, но и ги подготвя за предстоящия им училищен живот (виж приложение № 1). Занятията се провеждат в игрова форма, където децата се срещат с приказки-метафори („Горски ученици”).. Съпреживяват с приказните герои, обръщат се към своите чувства, с лекота осъзнават причините за своите вълнения, чрез образите на горските ученици.

Типичното описание на атрибутите на класа, правилата и пр., позволяват да бъде снижена тревогата у децата, да се сформират позитивни модели на поведение за реалния живот вън от училището. В занятията решаващо значение имат дидактичните, корекционните и терапевтичните задачи, развиващи въображението, мисленето и речта.

В занятията преобладават метода дискусия, адаптирана към психологическите възможности на обучаемите.

Общият план за работа предполага придържане към следните правила на поведение:

-учениците работят на чиновете си;

-отговаря само този ученик, който е вдигнал ръка и е попитан от учителя;

-когато ученикът говори, другите не го прекъсват;

Програмата предвижда прилагане на кейс-технология, което изисква родителите на всеки първокласник  да попълват тетрадка „Аз съм първокласник”, разработена в рамките на програмата (виж приложение № 2, приложение № 3,  приложение № 4).

Програмата предвижда всички занятия да приключват с „обобщен продукт”:  паметка по темата, изготвяне на плакат, изложба на рисунки и пр.

За установяване нивото на адаптация на всяко дете и възможни неврози в началото на процеса, за изясняване на причините и прилагане способи за корекция, в заключителното занятие по програмата се предвижда прилагане на методиката „Училище за животни” (виж приложение № 5). Чрез анализ на изображението методиката позволява да се направи предположение за наличие на трудности, които вече са възникнали у детето в процеса на учебната дейност.  

За определяне нивото на училищна адаптация се предвижда прилагане на въпросника МОНУАП, който позволява да се установят сферите: педагогическа, социална, психологическа или физиологическа е причината за дезадаптацията (виж приложение№ 6).

Критерии адаптация на първокласниците:

Висока степен на адаптация: Адаптирали са се успешно в рамките на първите два месеца от началото на учебната година. Това са деца, които относително бързо са се включили в класа, приели са училищния живот и правила, създали са нови приятелски контакти в класа, с отличават се с относително добро настроение, те са доброжелателни, добросъвестно и без видимо напрежение изпълняват изискванията на учителя, бързо схващат смисъла на забележките и коригират поведението си, проявяват гъвкавост  (учат се от опита си).  Възможно е понякога и при тях да се наблюдава сложност или в контактите с връстниците,  или в отношенията с учителя, тъй като все още им е трудно да изпълнят всички изисквания, но до края на месец ноември вече са усвоили новия си статус на ученици, свикнали са с дневния график, режим и изисквания.  Тези качества им позволяват голяма гъвкавост, дава им усещане на развитие и успех, формира чувство на гордост и сигурност, ориентира ги към успехи и повишава учебната им мотивация.

Средна степен на адаптация: Те се отличават с по-продължителен период на адаптация, тъй като поведението им не съответства на изискванията на училището: децата не могат да приемат ситуацията на обучение, на общуване с учителите и другите деца.  Като правило те изпитват незначителни затруднения при усвояването на учебната програма.  Към тази категория класният ръководител следва да проявява по-висока степен на търпимост и повече да ги подкрепя. Благодарение на тази доброжелателна политика и тактично отношение, в края на първия учебен срок тези деца успяват да постигнат адекватна адаптация.

Ниска степен на адаптация:  Тяхната социална адаптация е свързана със значителни  трудности. Освен това те не успяват да усвояват учебната програма и изостават. При тях се наблюдават социална незрялост в общуването. По-често изразяват отрицателни емоции и реагират с дисфункционални и негативни форми на поведение.  Постоянните неуспехи в училище, отсъствието на контакти с учителя, създават отчуждение и формират отрицателно отношение към връстниците. 

image

Приложение № 2

 Занятие № 1. Ученикът – това съм Аз

Ход занятието

1. Дискусия (цел — постановка на проблема).

На децата се предлага гатанката:

„Голям кошер с пчели,

През лятото утихва, през зимата оживява”

Що е то? (училище)

Забележка:  Важно е всеки, който желае да отговори на този въпрос, независимо от изчерпателността и точността на мнението на детето. В заключение водещият  обобщава казаното от учениците  и финализира дискусията, поставяйки акцент върху конструктивните изказвания.

 

2. Осъзнаване на различните позиции  на „детето-ученик” и  „детето в детска градина”

Цел: Запознаване с особеностите на училищния живот

-   Как се наричат децата, обучаващи се в училище?  (първокласници, ученици)

- Как прекарват времето си учениците в училище? (слушат учителя, играят през междучасието, седят на чиновете и пишат, рисуват, четат)

-  Какво от изброеното вие вече сте правили или умеете да правите? (писане, четене, рисуване, смятане)

-  Какви уроци сте имали до сега в детската градина?

- Какво е общото между детската градина и училището? (играят с приятели; стават рано сутрин и отиват на училище и детската градина;)

- По какво се различава времето на детето в детската градина от времето на ученика в училище? (децата в детската градина повече  играят, спят).

- По какво се различава детето в детската градина от детето в училище?

- Как се нарича стаята, в която учат учениците?

- Какво образуват всички ученици в една класна стая?

- Как се нарича учителят, който ръководи един клас?

- Определете кой е нарисуван на картинките? Докажете.

 

3. Развитие умения за класифициране и обобщаване

Използва се презентация със снимков материал на предмети, растения, животни и др. като се иска от децата да формулират обобщени понятия. За да се създаде състезателна атмосфера в класа, водещият създава две групи, а в края на занятието се излъчва победител.

 

4. Работа с приказка-метафора

- Днес ние ще се запознаем с ученици-първокласници в горското училище.

- Защо според вас това училище се казва „горско”? какви животни според вас учат в това училище?

- Сега аз ще ви разкажа една история, а след това вие ще се опитате да нарисувате от нея това, което според вас е най-интересно.

-Приказка „Смешните страхове”

- Обсъждане на приказката и организиране изложба „Горско училище”

5. Обобщаване на урока (цел — закрепване на резултатите)

Водещият обобщава резултатите по темата „Какво е да си ученик?, като използва нагледния материал.

image

Приложение № 3

Смешните страхове

Настъпил 15 септември – първият учебен ден.  Всички ученици в този ден  дружно отиват на училище! А за първокласниците това е специален ден: ден, в който те се запознават с училището,  с учителите, с класа си.  Още от ранна сутрин слънцето се усмихвало  на нашите първокласници и топъл ветрец ги съпровождал по пътя към училището. Красиви, пременени с нови дрехи, с нови ученически чанти и раници и с пъстри букети цветя, те отивали в горското училище.

До училището учениците срещнали учителя Ежко Бежко.  Той внимателно огледал всеки от тях и добродушно се усмихнал.  Букетите много му харесали.  Ежко Бежко оценил старанието им. „Благодаря!” – казал учителят и в очите му светнали весели огънчета. Училищният звънец шумно приветствал учениците, а неговия звук се разнесъл над цялата гора.  „Моля всички да влязат в клас и да заемат места на чиновете, разположете се удобно” – тържествено казал Ежко Бежко.

Първокласниците внимателно последвали учителя си, но  влизайки в красивата си класна стая, те смело и бързо намерили подходящите за тях места.

-Днес на първия ни урок ще се запознаем – спокойно съобщил учителят. Всеки един от вас да разкаже как се казва и с какво обича да прави най-много.

Всеки ученик разказал за своите любими игри, филми, приказни герои, книжки и дори за любимите си лакомства. Само Зайо Байо не казал нищичко. Той се бил свил  на топка и така бил седнал на чина, че се виждали само дългите му уши.  Ежко Бежко. 

image

изчакал всички други ученици да разкажат за себе си и тогава попитал:

-А ти как се казваш? И какво обичаш най-много да правиш?

-Аз? Не-не-не зная! – треперел гласът на зайчето.

-Кой и какво те е изплашило толкова много? – обезпокоил се учителят

-Брат-брат ми, по-малкият ми брат – отговорило зайчето – той каза, че в училището е страшно.

В този миг всички ученици се разсмели.

-А какво друго е разказал брат ти за училището? – продължил да пита учителят.

-Той каза също – вече по-смело съобщило зайчето – че Вие имате много остри игли и че непослушните ученици много ги боли при убождане.

Тогава учителят и всички ученици, дори самото зайче дружно се засмели.

-Да, твоят брат е фантазьор! – с усмивка казал учителят. Навярно на него не му се е искало ти да отидеш на училище, тъй като сега той няма с кого да си играе.  Ето затова той е измислил тази страшна история.

-Навярно – вече спокойно отговорило зайчето – още той ми се е обидил, защото тук аз ще се науча по-добре и по-бързо от него да скачам и бягам.

-А ти обичаш ли да бягаш и да скачаш? – уточнил учителят.

-Много – радостно отговорило зайчето.

-Много добре! Значи ти ще бъдеш по физкултура отличен ученик! А по време на междучасията ще организираш подвижни игри за останалите.

След тези думи, учителят обявил края на урока и  поканил учениците си в навън за отдих. Първокласниците с усмивка излезли от класната стая, за Зайо Байо уверено вървял най-отпред.

Приложение № 4

Аз съм ученик

Инструкция: Разгледайте внимателно листа. На него има  рисунки, които се отнасят за детето ученик и за училището и рисунки за детето в детската градина. От вас се иска да свържете рисунките за детето-ученик с рисунката, намираща се най-горе (ученик), а рисунките, отнасящи се за детето в детската градина с рисунката най-долу на листа (калинка).

image

Приложение № 5 Проективна методика „Училище за животни”   (диагностика за ниво на адаптация към училищен живот) Описание: За голяма част от децата адаптацията към училищния живот се явява сложно изпитание.  Те се сблъскват с много проблеми и въпроси, които не са по силите им да разрешат сами.  В резултат детето става неуверено, напрегнато, тревожно, да развие невротични симптоми.   Ранната диагностика, корекция и профилактика на тези симптоми  се явява важна актуална и задача на училищния психолог. При диагностиката на тези явления, училищният психолог се сблъсква с различни форми на психологическа защита. И тъй като психологическите защити се развиват на несъзнавано ниво, то изследването на нейните механизми може да се осъществи единствено чрез проективни методи. Един от тези методи е проективната методика „Училище за животни”.  Тя позволява  да бъдат установени симптомите на училищен невротизъм още в начален етап на развитие, да се установят причините и способите за корекция.  Неопределеността на стимулния материал, атмосферата на доброжелателност и отсъствието на оценъчни съждения, позволява на детето да се разкрие в най-голяма дълбочина.  Освен това, рисуването за първокласника е интересно и желано занимание. Анализът на изображението позволява да бъдат направени някои предположения за наличните трудности, които са възникнали в процеса на учебната дейност. Предложената методика може да се прилага не само в етапа на адаптацията на децата-първокласници, но и в по-висока възраст, когато са налични трудности при общуването с връстниците, с учителите и въобще в учебната дейност. Методиката може да се прилага в групов и индивидуален формат. Оборудване: цветни моливи, хартия за рисуване. Предварителна подготовка: Сега ние с вас ще направим едно удивително пътуване във вълшебната гора. Седнете удобно, отпуснете се и затворете очи. Представете си, че се намирате на слънчева горска поляна. Чуйте как шумят листата над главите ви, а меката трева гали стъпалата на краката ви. На тази полянка, в единия и край изведнъж виждате „Училище за животни”. Огледайте се още. Какви животни виждате в това училище?  Какво животно е учителят? С какво точно се занимават в момента учениците?  Самият вие какво животно сте? Как се  чувствате в това училище? Опитайте се да преживеете тези чувства, като ученик в този клас от животни.  Сега си представете, че сте в класната стая заедно с другите животни, заедно с учителя и всички вие сте животни. Постойте още малко в тази класна стая, а след това отворете очи. Инструкция:  Вие бяхте в училището за животни. А сега вземете моливите и хартията и се опитайте да нарисувате това, което видяхте там. Децата изпълняват задачата. Сега разгледайте своята рисунка и намерете това животно, което може би сте вие самият и до него поставете  „х” или буква „а”. Интерпретация: При интерпретацията се оперира със следните маркери: =Разположение на рисунката на листа -Разположение в близост до горния край – висока самооценка; недоволство от своето положение в групата; недостатъчно признание от страна на обкръжаващите; дефицит на внимание от страна на групата; -Разположение в долния край на листа – неувереност в себе си, ниска самооценка; -Разположение в средата на листа – норма; =Контури на фигурите -контурите на фигурите се анализират по наличието/отсъствието на  допълнения (игли, щитове, брони), прерисуване, затъмнение линии – интерпретират се като защити от обкръжаващия свят; -наличие на остри ъгли – агресивни тенденции; -подчертаване (удебеляване) на контурните линии – страх, тревожност; -щитове и заслони – опасения, подозрителност; =Натиск на молива

-При оценяването на линиите следва да се обърне внимание на силата на натиск на молива. Стабилността (ясно, добре очертани всички линии) говори за устойчивост; слабия натиск – за проява на тревожност; много силния натиск – за напрежение.  За тревожност може да свидетелстват и следи от изтриване, прекъсване на линии (пунктири), двойни линии.

=Детайли, съответстващи на органи на осезанието (очи, уши, уста)

-Отсъствието на очи свидетелства за неприятна информация, изображението на уши (колкото по-големи и по-детайлно нарисувани) говори за интерес (любопитство) към мнението на обкръжението към себе си. Отворена, защрихована уста – склонност към изпитване на страхове, с лекота детето се плаши. Зъбите – признак за вербална агресия.

=Качества и взаимодействие на персонажите – показват особеностите в комуникационните взаимодействия.

-Голямото количество взаимодействия (играят, работят, рисуват, учат и пр.) и отсъствието на разделящи линии между персонажите,  говори за благоприятни взаимоотношения в групата. Обратното е индикатор за трудности в установяване на контакти с другите.

=Характер на отношенията между животното-учител и животните, изобразяващи детето.

-Оценява се разположението на фигурите между учителя и ученика един спрямо друг (особено лицата им), дистантността им, търси се наличие на противоречия.

=Изображение на учебна дейност

-При отсъствие на изображение на учебна дейност може да се предположи, че училището привлича детето с извънучебните му дейности. Ако липсват ученици, учителя, учебна или игрова дейност, ако рисунката не изобразява училище за животни или хора, то се прави предположение, че у детето не е сформирана позиция на ученик, то все още не осъзнава своите задачи като ученик (много силен маркер за ниво на адаптация)!

=Цветова гама

-Ярките, жизнерадостни тонове (червен, син, зелен, жълт) говорят за благополучие на детето в училище. Доминирането на тонове от втори ранг (кафяв, виолетов, черен, лилав) свидетелстват за неблагополучно и угнетено състояние.

Пет варианта на типични (често срещани) рисунки (образци)

1.Отсъствие на негативни асоциации, свързани с училището, наличието и разположението на основните  персонажи и цветовата гама говорят за приемане на училищния живот и благополучно състояние.

2.Липсват негативни асоциации, налична е ярка цветова гама.  Налични са линии или прегради между персонажите – признак за трудности във взаимоотношенията с връстниците. Учителят е изобразен с несъразмерно огромна фигура (2-3 пъти по-голяма от учениците)  – дистантност, страх.. Някой от персонажите няма уста – признак, потвърждаващ трудностите в контактите.

3.Не е завършена. Животните не са украсени (липсват детайли). Няма ясно разграничение между учителя и учениците. Възможно е и да липсва учител.  Множество изтривания на цели фигури и прерисувания. Изразено желание за получаване на нов рисувателен лист (психологът следва да се въздържа да предоставя нови листове на децата, а по-скоро да ги подтиква да изтрият това което искат да коригират!).  Силно натискане на молива. Намачкване на листа. Тези признаци говорят за тревожност, която може да е свързана с училищния живот.  В подобен случай е необходима допълнителна работа с детето за изясняване на ситуацията.

1.Наличие на гриви, остри нокти, остри ъгли на учите, остри и дълги зъби – признаци за вътрешна агресия. Освен това, може да се предполага тревожност (изтривания).  Хипотеза за интерес на детето към извънкласни дейности. Възможно е детето да се оплаква от главоболие.

2.Изображението на учител – крокодил, а ученик – заек – свидетелства за негативни асоциации.  Наличието на зъби, нокти при учителя, игли и зъби при учениците са признаци за агресивност в групата като цяло.  Ясно отделяне на себе си от учителя и другите ученици – желание за бягство, изолация, аутсайдерска позиция в групата.  Възможни трудности в общуването, възможно е детето да се явява обект на тормоз.

Приложение № 6 Въпросник  МОНУАП  (попълва се от класния ръководител) (диагностика за ниво на адаптация към училищен живот)

Инструкция: Предлагаме 80 твърдения, които ще Ви помогнат да оцените нивото на  успешност в адаптацията на всеки ученик от класа и да определите областите на дезадаптация.  В бланката за отговори следва да отбележите тези твърдения, които се отнасят за конкретния ученик.

Въпросник:

1.Детето не е посещавало детска градина

2.Детето почти никога не отговаря правилно, ако въпросът е поставен нестандартно и изисква съобразителност.

3.С трудност установява контакти с връстниците си.

4.Малко контактува с учителите

5.Няма близки приятели, знае по име или фамилия само част от съучениците си.

6.Срамува се, когато с него разговарят възрастни.

7.Носи в училище играчки и си играе с тях по време на час.

8.Детето е с крехко телосложение и по-нисък ръст.

9.Упорито плаче, когато не получава нещо.

10.Страхува се да отговаря пред другите отпред на дъската.

11.Проявява извънредно безпокойство по време на часовете.

12.Дълго преживява неуспехите си (тъгува, изолира се, страда, затваря се).

13.Често не може да повтори след учителя прост материал, но същевременно демонстрира отлични паметови способности, когато става дума за интересуващи го неща.

14.През първите 2-3 месеца е боледувал повече от 1 път от остри респираторни заболявания.

15. Детето е с не съвсем здрав външен вид (блед цвят на кожата, ленивост, липсва на апетит).

16.За детето са характерни често повтарящи се, безцелни движения (жестове с ръце, движения с глава, мимики, стои разкрачено ).

17.Родителите са с ниско образователно равнище и ограничени интереси.

18.Детето дава точни отговори, ако използва на външна опора (например, смятане с пръсти).

19.По време на междучасията е пасивно, не се включва в игри.

20.Плаче, обижда се в отговор на забележки от страна на възрастните.

21.Не проявява интерес към общите дейности в класа.

22.Поръченията на учителя изпълнява без желание и при наличие на външен контрол.

23. Никога не прави нещо повече от това, което е казано, не проявява допълнителен интерес, не се стреми да разбере какво е това, не задава въпроси и не разказва.

24.Детето е от типа „домашно” дете, обича да му угаждат, да получава внимание, да го обгрижват.

25.Не може да се грижи за себе си.

26.Обърква се (смущава се) при устни въпроси.

27.Бързо се примирява с неуспехите. 

28.при неочакван въпрос на учителя се обърква, но ако му се даде време да мисли, дава правилен отговор.

29.Нуждае се и изисква постоянното внимание на учителя. Почти всичко извършва само при лично обръщение на учителя към него.

30.През първите 2-3 месеца са се  изострили  налични хронични заболявания.

31.В края на часа продуктивността на работата му е видимо занижена, рязко нараства броя на грешките, детето непрекъснато се разсейва.

32.За детето са характерни повтарящи се действия (например, смуче пръст, гризе нокти, увива кичур коса около пръста си, дъвче края на молива).

33.Родителите не посещават училището, не проявяват интерес или интересът им е формален, не се занимават с възпитанието на детето или прехвърлят свои отговорности на учителя.

34.Среща затруднения при усвояване на понятия, които е трябвало да усвои в по-ранен период; липсват навици за усвояване обясненията на учителя при преподаване на нов материал.

35. Пречи и дразни другите деца.

36.Изисква постоянното внимание и похвали от учителя.

37. детето е избухливо и раздразнително при общуване с другите деца.

38.Нагрубява учителя.

39.Родителите се жалват, че им е трудно да го накарат да учи.

40.Много обича игрите, играе дори по време на час.

41.Дълго преживява неуспехите си и обиди, унижения от страна на другите.

42.Рязко нараства броят на грешките при контролни (писмени) работи, при добре усвоен материал.

43.Обича шумните и подвижни игри по време на междучасията.

44.Нуждае се от много време при изпълнението на всяка задача.

45.Допуска много грешки при преписване.

46.През първите училищни месеци у детето са се появили болки във вътрешните органи, които по-рано не е проявявало.

47.Оплаква се от преумора, главобол, замайване.

48.Страда от енуреза.

49.При постъпване в училището детето не е било усвоило елементарни учебни навици (не умее да чете, не познава букви и цифри).

50.Често отговаря не по същество, не може да отдели и да каже главното.

51.Проявява агресивност, дразни, обижда или физически наранява другите деца.

52.Проявява агресивност по отношение на учителя.

53.Не е отстъпчив в общуването, налага се, настоява на своето.

54.Реагира агресивно на забележките на възрастите.

55.Създава впечатление, че по време на час е пасивен, вял, отвлечен, а се оживява само по време на междучасията.

56.Създава впечатление на по-малък от другите деца, макар че име връстник.

57.Не е уверен в себе си.

58.Изпитва страх от училището.

59.Не може дълго да се съсредоточи върху една задача, винаги се старае да приключи бързо без ада се грижи за точността и качеството на заданието.

60. Домашните си задания изпълнява много по-добре от тези в клас (разликата е много съществена, дори по-добре от другите).

61.В час отвлича вниманието си дори при най-малки външни стимули (отваряне на врата, изпускане на предмет, случаен звук и др.).

62.В първите училищни месеци е настъпило разстройство на съня.

63.Ако не може да се справи, да постигне нещо, започва да се дразни, плаче, ядосва се.

64.Понякога се случва да заеква.

65.Детето не зная много неща от това, което другите деца знаят на неговата възраст (трите си имена, дата на раждане, домашен адрес, имена на родителите, годишните времена, месеците, дните на седмицата, приказки, стихотворения).

66.Детето трудно разбира обяснения (причинно-следствени връзки), тъй като няма сформирани навици за това.

67.Говори срещу съучениците си, доносничи, жалва се от тях, набеждава ги.

68.Игнорира забележките на възрастните, проявява наглост.

69.Обича да е център на внимание, проявява подчертан егоизъм.

70.Проявява неучтивост по отношение на учителя, не изпитва респект към възрастните.

71.Не полага никакви усилия, ако нещо не се получава, захвърля и изоставя задачата и търси оправдание извън себе си.

72.Речта му е инфантилна, напомня речта на 4-5 годишно дете.

73.Затворен.

74.Страхува се да не допусне грешка.

75.След интересна физическа дейност (игра, физкултура), трудно се настройва към друг вид работа.

76.Много дълго се настройва от един тип  работа към друг.

77.Бързо забравя заданията на учителя и с лекота изоставя задачите, не ги довършва.

78.През първите училищни месеци е възникнало разстройство на апетита.

79.Работи лошо в условия на ограничено време, а ако го притискат може да изостави окончателно работата си.

80.Изпитва панически страх по отношение на каквито и да е обекти или ситуации.

Оценяване на резултатите

Всеки положителен отговор се оценява с 1 бал. Максимална сума от баловете е 80.

Коефициентът на дезадаптация се изчислява по формулата:

К = (А : 80) х 100%,     където:

-К – коефициент на дезадаптация ;

-А – брой на положителните отговори, дадени от учителя;

Коефициентът на дезадаптация на различните сфери се изчислява по формулата:

К = (B : N) x 100%, където:

-Кi – коефициент на дезадаптация  на отделната сфера;

-В – количество положителни отговори в съответната сфера;

Колкото е по-малък К, толкова е по-успешна адаптацията.

Норми:

-От 0%  до 15% - добра адаптация;

-От 15%  до 45% - умерена (средна) адаптация;

-Над  45%  - изразена дезадаптация;

 

ПРЕДЛАГА,                                                               

Училищен психолог ………………….                   

                             

СЪГЛАСЕН,

Класен ръководител ………………….

 

Прието на заседание на ПС/протокол ………../20…

……………….., 20…г.

Категория: Други
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                   Метод 6 „Обективни техники за опровержение“

                                        Техника 4 „Деперсонализация на Аз-ът“

                                           (когнитивно-поведенческа терапия)

 

Направете списък от двадесет неприятни събития, които са се случили с вашия клиент през последните няколко месеца или седмици. Запишете убежденията на клиента, които по негово мнение служат като вътрешни причини за тези събития.

Научете клиента да потърси причините за събитията във външната среда. Използвайте научен метод: намерете стимули, подкрепления, операнти или съпътстващи елементи от средата, които са послужили като пусков механизъм за негативните събития. Преобразувайте всички вътрешни причини във външни.

Ако причините са много, приложете принципа на Уйлям Окама: най-просто обяснение трябва да се разглежда първо, то е най-вероятното.

След това дайте указания клиентът да практикува упражнение за определянето на външните и вътрешните причини за събитията, които се случват с него през деня. Научете го да гледа на себе си и на другия като на обект, който е засегнат от околната среда.

Щом клиентът се научи да не поема отговорност за външни влияния, научете го на различните методи за решаване на проблеми, които могат да бъдат използвани за трансформиране на околната среда.

Забележка: Принципът на Окамма гласи: Ако някое събитие може да бъде обяснено по два способа (две причини), например:  първото с появата на фактори (събития, термини и пр.) – А, В и С, а второто чрез А, В, С и D, като и двата способа дават един и същ резултат, то за вярно се приема първия по-елементарен способ. Същността (присъствието) на D е излишно.

Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 44 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.12.2017 04:18
<<  <  6 7 8 9 10 11 12 13 14  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1233723
Постинги: 1466
Коментари: 116
Гласове: 1088
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728