Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1331414 Постинги: 1562 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  6 7 8 9 10 11 12 13 14  >  >>
 

                Анкета за експресна оценка на честотата за използване на измама

                                                 при деца в начално училище

                                                      (за учители и родители)

 

(1) Цел: Установяване честотата, с която деца в начална училищна възраст прибягват към измама.

(2) Описание: Анкетата съдържа осем въпроса, които позволяват експресна оценка на поведението. Анкетират се родителите на детето, като им се предлагат ситуации, на които могат да отговорят с „да” – при съгласие или „не” – при несъгласие.

(3) Въпросник

1. Считате ли, че детето Ви често прибягва към използване на измама (лъжа).

2. Детето не признава и не споделя само, когато в училище получи лоша оценка.

3. Крие ли детето Ви личния си дневник?

4. Често ли детето измисля разни небивалици за да привлича вниманието Ви или за да избегне наказание?

5. Често ли детето се преструва на болно, опитва се да избегне неприятна дейност (контролна работа, изпит, тест в училище, трудов ден в училище и  пр.)

6. Изпитвате ли съмнения в това, че детето Ви изразходва даваните му пари не по предназначение (закуска в училище, за транспорт и пр.?

7. Прехвърля ли често детето Ви своята вина върху другите (брат/сестра, връстници и п-р.)?

8. Обикновено детето Ви не изпълнява обещанията си.

(4) Оценка и интерпретация:

Всеки положителен отговор получава по 1 бал. Сумата от утвърдителните отговори свидетелства за нивото на честота, с която детето прибягва към използване на измама (лъжа).

(5) Ключ:

# от 6 до 8 бала – често прибягва към измама;

# от 5 до 3 бала – средна честота;

# от 2 до 0 бала – рядко използва измама (норма). 

image

Категория: Други
Прочетен: 84 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                        Методика за оценка на социално-педагогически дефицити

                               (пренебрегване/отхвърляне)  
при грижите за деца

                                                        (за родители и учители)

 

1. Предназначение: В основата на метода стоят независими характеристики на детето, педагога и психолога. Методът определя наличието или отсъствието на състояния, разкрива картините на основни отклонения и недостатъци, проявяващи тези състояния и регистрира примерното ниво на тези отклонения.  Тестът е предназначен за прилагане към деца в начална училищна възраст (1-4 клас), като се изследват родителите, но може да се приложи и спрямо учителите или лица, които изпълняват определени социално-педагогически функции спрямо детето.

2. Скали:

= свойства на самосъзнанието;

= свойства на общуването;

= свойства на учебната дейност;

= обща тревожност;

= възпитателен микросоциум;

= достойнството на детето;

= социално-педагогически дефицити.

3. Инструкция: Внимателно прочетете твърденията по всяка скала. Ако посоченото твърдение характеризира уменията, нагласите, желанията и пр. на Вашето дете,  маркирайте съответния номер в приложената бланка за отговори.  Искреността на Вашите отговори ще способства за правилна оценка на ситуациите и ще помогне на детето да преодолее наличните му трудности.

Скала I - Свойства на самосъзнанието

(1) Иска да бъде по-малък (по-голям). 

(2) Счита ли себе си за некрасив (а).

(3) Счита ли себе си за нездрав (а).

(4) Счита ли себе си за по-слаб (а) от другите.

(5) Не харесва името си.

(6) Не иска да бъде момиче (момче).

(7) Мисли, че има по-малко приятели от другите.

(8) Мисли, че неговите (нейните) познати имат по-задружни семейства.

(9) Струва му (й) се, че пречи на всички в къщи.

(10) Струва му (й) се, че е по-глупав (а) от другите.

(11) Счита себе си за много способен (а)

(12) Мисли, че родителите не са доволни от него (нея).

(13) Счита, че често няма късмет.

(14) Струва му се, че учителите не са доволни от него (нея).

(15) На мнение е, че нищо не умее

(16) Мисли, че е лошо момче (момиче).

(17) Счита, че не е нужен (а) на никого, че никой не го (я) обича и често говори за това.

 

Скала II - Свойства на общуването

(1) Обича, когато към него (нея) се проявява симпатия.

(2) Иска да бъде забележителен (а), но сам (а) не проявява активност.

(3) Рядко моли който и да е за помощ, но сам (а) помага на всички.

(4) Има малко приятели.

(5) Рядко проявява инициатива спрямо учителите и учебния процес.

(6) Може да се каже, че е  подчинено дете (съгласява се да заема втора позиция, да играе губещи роли)

(7) В група има само един приятел (отхвърля останалите деца).

(8) Често се оплаква от децата в групата си.

(9) Държи се палаво, когато липсва учител.

(10) Понякога, когато му (й) направят забележка се прави на герой.

(11) Случва се да се преструва на палячо (шут).

(12) Пречи на децата по време на час, при игри, присмива им се, обича да се подиграва.

(13) Рядко реагира на забележки, съвети или не им обръща въобще внимание.

(14) Не разбира защо постъпките му не се харесват на останалите.

(15) Отегчен (а) е от връстниците си; избягва ги.

(16) Намира се в лоши отношения с връстниците си.

(17) Проявява агресивност по отношение на другите, чупи и разваля играчки и други вещи.

(18) Копира (подражава) от другите хулигански лудории.  

(19) Държи се сред другите като външен, неприет, отхвърлен („жертвен агнец”).

(20) Избягва контакти с учителите.

(21) Често се държи неподходящо.

 

Скала III - Свойства на учебната дейност

А. Мотивация за учене

(1) Обича да има и се грижи за учебните си принадлежности и да бъде ученик

(2) Отива на училище, защото там има много деца.

(3) Не проявява особена любознателност.

(4)Към ученето се отнася равнодушно, понякога отрицателно.

(5) Ходи на училище без особено желание.

(6) Не обича да учи.

(7) Страхува се от лоши оценки, защото в къщи му (й) се карат и наказват.

(8) Не обича да учи, защото много рядко го (я) хвалят.

(9) Не обича училището, защото там не харесват лошите ученици.

Б. Учебно-познавателна дейност

(1) Не се отличава с особено старание в учението.

(2) Не проявява особен интерес към определен предмет.

(3) По време на час много често е пасивен (а).

(4) Рядко задава въпроси, а когато му (й) задават не се стреми да даде отговор.

(5) Работи тогава, когато е под контрола на учител (родител).

(6) Рядко изпълнява домашната си работа самостоятелно, а ако реши да я  направи, то това е много некачествено.

(7) Малко чете

В. Целенасоченост и осъзнатост за учене

(1) Трудно разбира учебните задачи и често не знае как да ги изпълни.

(2) Бързо забравя условието и въпроса.

(3) Често изпълнява учебните си задачи по стандарт.

(4) Трудно открива и коригира грешките в своите действия.

(5) Не е уверен (а) в правилността на своите действия.

(6) Не е доволен (а) от резултатите в своята учебна дейност.

 

Скала IV – Обща тревожност

А. Семейство

(1) Често иска извинение от родителите си или се чувства виновен (а)

(2) Държи се безпомощно.

(3) Държи се непохватно в домашни условия.

(4) В семейството се чувства  и изглежда  глупаво.

(5) Извънредно е привързан (а) към майката.

(6) Страни (отбягва) от всички близки.

(7) Много се бои от оплакванията на учителите, отправени към родителите.

(8) Често лъже (мами) родителите си.

(9) Твърде често споменава семейството си (или отделен негов член)

(10) Често е в лошо настроение.

Б. Училище

(1) Проявява извънредно желание за близост  с учителите.

(2) Учителите са извънредно дружелюбни към него (нея).

(3) Учителите често донасят и му (й) показват в час различни предмети (учебни пособия).

(4) Играе роли, преструва се и се старае на всяка цена да се хареса на учителите.

(5) Постоянно се нуждае от помощ и подкрепа.

(6) Стреми се да въздейства и манипулира педагозите, но без успех.

(7) Обладан (а) е от желание и стремеж да изостри интереса на другите към себе си.

(8) С лекота се отказва, ако не постигне успех.

(9) Играе ролята на герой, когато му направят забележка.

(10) Ненужно рискува.

(11) Играе най-вече с деца, които са по-големи или по-малки от него (нея).

(12) Отнася се неадекватно към оценките на обкръжението.

 

Скала V – Възпитателен микросоциум

А. Семейство

(1) Родителите са съгласни, че честите наказания формират силен характер.

(2) Родителите считат, че трябва да бъдат непреклонни.

(3) Работата на родителите е свързана с командировки (чести дълговременни отсъствия от дома).

(4) Родителите заемат много отговорен обществен (професионален) статус (длъжност.

(5) Детето често пропуска учебни занятия.

(6) Детето расте като крайно нерешително.

(7) Детето непрекъснато изнервя родителите си.

(8) Родителите могат да признаят (да се оплачат) ограничените способности на детето си.

(9) Родителите завиждат на тези, които имат по-способни деца.

(10) Родителите са на мнение, че с това дете просто не им е провървяло.

(11) Родителите държат детето им да дружи с възпитани деца.

(12) Родителите предпочитат да не питат (проявяват интерес) и по-рядко да се срещат с учителите (педагозите).

(13) Родителите рядко имат възможност да посещават учителските срещи.

Б. Училище

(1) Детето предизвиква в педагозите по-скоро съжаление, отколкото симпатия.

(2) По мнение на педагозите детето в много отношения изостава от връстниците си.

(3) Учителите се стараят да правят така, че изоставащото дете да отпадне от класа.

(4) Педагозите са на мнение, че биха приели активността на децата, само ако тя е насочена към целите на обучението и възпитанието.

(5)  Педагозите считат, че биха уважавали само онези деца, които заслужават това.

(6)  Педагозите са уверени в това, че децата трябва да бъдат послушни и дисциплинирани.

(7) Педагозите считат, че децата са длъжни да се доверяват и споделят с тях своите мисли и преживявания.

(8) Педагозите са уверени, че успехи могат да бъдат постигнати, само ако детето работи по план и строго се придържа към него.

(9) Педагозите предполагат, че недостатъците на детето са свързани с семейното възпитание.

(10) Детето е уверено, че педагозите учат децата само на хубави неща.

(11) Нерядко родителите изпитват срам заради детето си пред свои познати.

(12) Родителите виждат повече недостатъци в детето си, отколкото достойнства.

 

Скала VI – Достойнството на детето (допълнителна скала)

В произволен порядък следва да бъдат дадени отговори на следните въпроси:

(1) Какво харесва (обича) детето?

(2) Какво умее детето?

(3) Кого иска (в семейството/училището) детето?

(4) Какво е детето? (Как се самоопределя)

 

Обработка и интерпретация на резултатите

Твърденията са формулирани така, че от текста става видно кои от тях са с негативно съдържание. Всяко съвпадение, т.е. отговор „да” на твърдението има значение за крайния резултат и то получава 1 бал.  Тъй като всяка скала има определено предназначение, сбора на отговорите „да”, изчислен в проценти, показва нивото на свойството, което тя измерва.  След като бъдат изчислени всички балове по всяка скала, резултатите се сумират в общ бал, който показва степента на социално-педагогическото пренебрегване (отхвърляне) на детето.  Процентният резултат се отнася към нормите.

Скала I Показва нивото на развитие на свойствата на субективното самосъзнание. Първите четири съждения свидетелстват за неприятен физически Аз”; твърдения „5” и „6” показват отсъствие на идентификация с името и пола; 7, 8, 9, 12, 14-то твърдения характеризират социалната неприспособимост, а останалите свидетелстват за неадекватна самооценка и ниво на претенции. Общото количество съвпадения на отговорите по скалата показва нивото на нарушение на формираното самосъзнание при  пренебрегнатото дете.

Скала II Определя нивото на сформираност на свойствата на субекта за общуване. Първите две съждения касаят потребностите на детето от признание; твърдения 3, 5, 6, 7, 20 говорят за ниска комуникативна активност на детето и за негови неудовлетворени потребности в общуването;  твърдения 4, 8, 16, 19 съдържат маркери за нисък социален статус на детето и неговото отхвърляне от обкръжението. Позиции 13, 14, 15, 21 свидетелстват за социална неадекватност на детето, свързани със слаба социална рефлексия, а останалите демонстрират способите за защитно-компенсаторно поведение на социално отхвърленото дете.

Скала IIIПоказва нивото на развитие на свойствата на субекта за активност (дейност). Твърденията от 1 до 9 демонстрират дисхармония в мотивацията за учене; от 10 до 16 свидетелстват за нарушения в учебно-познавателната активност на детето; от 17 до 22 характеризират несформирана осъзнатост и целенасоченост в обучението, базирана на психични новообразувания в ранна училищна възраст (рефлексия, вътрешен план за действие, произволни психични процеси).  

Скала IV – Съдържа 22 твърдения, като 10 от тях характеризират семейната тревожност на детето; 12 съждения съдържат характеристики на тревожността на детето в училище.  Колкото по-висок е бала на общата тревожност, толкова по-голяма е индикацията за отхвърляне на детето от референтната общност и неговата социална дезадаптация. Този показател в голяма степен е характерен за ранна училищна възраст (до четвърти клас).

Скала V – Съдържа два варианта: а/ възпитателен микросоциум на семейството (15 съждения)  и б/ възпитателен микросоциум на институциите (10 съждения).  Тези твърдения отразяват неблагоприятната семейна и училищна атмосфера, отхвърлянето на дете от педагозите и родителите, авторитарно-хиперсоциализиран тип отношение към детето, възпиращ неговата активност и самоизява.  Общото високо количество на баловете по скалата диагностицират неблагоприятни социално-педагогически ситуации в развитието на детето.

Скала VI – Това е допълнителна скала (достойнство на детето).  Скалата съдържа четири въпроса за детето, които касаят негови положителни качества и показва дали родителите и педагозите знаят за тях – какво детето обича, какво умее, какво иска и кое е то.  Ако тази скала не бъде попълнена, това е доказателство за незнание, отхвърляне, неприемане, незаинтересованост, едностранчив подход към детето от страна на родители и педагози.

Противоречивите данни  могат да се уточнят по пътя на непосредственото наблюдение на детето. Получените сведения се обобщават.

Социално-педагогическа отхвърленост се диагностицира при наличие на съвпадение по I, IV, V и една от останалите скали (II, III) или по всички скали.

Норми:

# При лека степен на отхвърленост броят на съвпаденията съставлява 10-25%;

# При изразена степен – 26 – 50%;

# При висока степен – 50% и повече.

При лека степен на отхвърленост съвпаденията в съжденията от въпросника и отговорите на респондента се групират в първите три твърдения.  

image

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                              Тест за изследване на уменията за общуване в група -

                                                                    агресивност 

                                                               (тест на А.Асингер)

 

Цел:  Методиката позволява да се определи доколко изследваното лице е коректно в отношенията си към обкръжаващите го лица (група, клас, професионален колектив) и свободно ли общува с другите. За по-голяма обективност на отговорите, изследователят може да приложи веднъж теста като самооценъчен и втори път – като постави задача да бъде оценявано друго лице от групата по предварително подготвен списък и при спазване на анонимност пред групата – кой кого оценява.   Вторият вариант работи най-добре, когато изследваното лице няма пряк контакт с оценяваното от него, т.е. избегнати са възможностите за взаимно влияние.  Сравняването на двата резултата ще предостави информация до колко самооценяващият се е обективен и прецизен относно себе си.

Препоръчва се въпросникът да се прилага в комбинация с други методики за комуникативни особености с цел, обективизиране на данните.

Време за работа по теста – 10 минути

Възраст на изследваните лица – ученици от основния и среден курс на обучение

Процедура – на изследваните лица се предоставя бланка за отговори и стимулния материал, без да се засича време за работа

Инструкция: „Пред теб има списък с 20 житейски ситуации, всяка от които може да бъде разрешена по един от трите предложени начина. Прочети внимателно всяка ситуация и помисли, кое решение се отнася в най-голяма степен до теб. Избрани отговор  загради с кръгче.

Въпросник:

1/Склонен съм да търся начин за постигане на примирие и извинение, след възникнал конфликт с мой съученик

А. Понякога

Б. Никога

В. Винаги

2/ В критична ситуация аз …

А. Запазвам пълно спокойствие

Б. Закипявам вътрешно

В. Губя самообладание

3/ Съучениците ме считат за …

А.  Дружелюбен

Б.  Спокоен и независим

В.  Самоуверен и завистлив

4/  Ако ми предложат отговорна началническа длъжност …

А.  Ще се съглася без колебание

Б.  Ще приема, но с някои опасения

В.  Ще се откажа заради собственото си спокойствие

5/  Ако някой от съучениците ми вземе от бюрото ми без мое разрешение нещо …

А. Ще го заставя да го върне

Б. Ще го попитам, дали му е нужно още нещо

В. Ще му го върна по същия начин лично

6/  Ако сте началник и ваш подчинен закъснее за работа, ти ще кажеш:

А.  Започнах вече да се притеснявам за теб!

Б.  Къде се скиташ до сега?

В.  Какво те задържа? Какво се е случило?

7/ Ако ти управляваш автомобил и друга кола те задмине с висока скорост и натиснат клаксон, ти..

А.  Ще се постарая да го догоня

Б.  Изключено е да го догоня с тази скорост

В.  Ще ми е все едно

8/ Аз считам, че разбиранията ми за живота са …

А.  Лекомислени и повърхностни

Б.  Балансирани

В.  Ясни и с ограничени граници

9/ Ако нещо не успея да направя, нещо не ми се отдаде, аз  …

А.  Продължавам напред внимателно

Б.  примирявам се

В.  Опитвам се да прехвърля вината на друг

10/ Представете си, че сте възрастен и четете (слушате репортаж) статия, в която се говори за разпуснатостта на младежите, тогава във теб биха възникнали такива мисли …

А.  Време е да бъдат забранени подобни развлечения

Б.  Трябва да им бъдат създадени възможности за да общуват организирано и културно

В.  И аз съм същия

11/ Ако до местото, което искам да заема в автобуса достигне друг и седне, то аз …

А.  Може би следващия път ще мога да седна точно там

Б.  Виждам, по лицето, че му е приятно

В.  Защо трябва да хабя толкова много нерви

12/ Когато гледам страшен филм, аз …

А.  Скучая

Б.  Получавам искрено удоволствие

В.  Страхувам се

13/ Ако поради транспортни затруднения закъснявам за среща, то …

А.  Опитвам се да предизвикам снизходителността на партньора ми

Б.  Ще бъда изнервен по време на цялата среща

В.  Ще бъда огорчен

14/ Към спортните си занимания аз се отнасям и оценявам …

А.  Харесва ми да се чувствам млад, здрав и силен

Б.  Не ми е приятно, когато не мога да постигна определена цел

В.  Задължително се старая да играя за да победа, да постигна определена цел

15/ Ако бъда лошо обслужен в магазина, то аз …

А.  Търся връзка с управителя и му се оплаквам

Б.  Ще изтърпя, избягвайки скандала

В.  Ще направя забележка на обслужващото ме лице

16/ Представете си, че сте баща (майка) и научите, че някой съученик е обидил детето Ви, то …

А.  Ще поговоря с учителя

Б.  Ще устроя скандал

В.  ще посъветвам детето си да отвърне на удара

17/ Аз съм човек, който е …

А.  Самоуверен

Б.  Обикновен, като другите

В.  Пробивен

18/ Представете си, че сте учител и ваш ученик в състояние на гняв излезе от класната стая без разрешение и силно удари вратата, то ти би казал:

А.  Не можете ли да бъдете по-внимателен!

Б.  Нищо, липсва му възпитание!

В.  Вината за това е моя!

19/ Когато виждаш по-големи ученици с хулиганско поведение, ти си мислиш:

А.  Полицията трябва да прилага по-сериозни мерки спрямо хулиганите

Б.  Виновни за това са родителите, защото недостатъчно са ги наказвали.

В.  Подрастващите биват лошо възпитавани в днешното училище

20/ Ако на мен ми предстои отново да се родя, но в животно, то бих избрал:

А.  Тигър или леопард

Б.  Мечка

В.  Домашна котка

 

Обработка на резултатите

За обработката на резултатите от теста се прилага ключ.

= Скала „Бягство от тестиране” – Ако изследваното лице не е дало отговор на нито един от трите възможни, той получава на този въпрос 1 бал.

= Скала „Агресивност”

1) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

2) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

3) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

4) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

5) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

6) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

7) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

8) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

9) Ако 3, то +2. Ако 2, то +1.

10) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

11) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

12) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

13) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

14) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

15) Ако 1, то +2. Ако 3, то +2.

16) Ако 2, то +2. Ако 3, то +1.

17) Ако 3, то +2. Ако 1, то +1.

18) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

19) Ако 2, то +2. Ако 1, то +1.

20) Ако 1, то +2. Ако 2, то +1.

 

Анализ на  резултатите

Изчислените балове по въпросите се сумират в общ бал.

Скала „Бягство от тестиране”

=  [от 0 до 4] Достоверен резултат (нямат отговори и им се начислява по 1 бал)

= [от 5 до 20] Регистрирано е бягство от тестиране – резултатът не е достоверен 

 

Скала „Агресивност”

= [от 0 до 9] Вие сте извънредно миролюбив човек, което най-вероятно е обусловено от недостатъчна себеувереност във собствените си възможности и сили.  Това разбира се не значи, че бихте се огънали пред всеки и всичко. Повече увереност обаче няма да Ви навреди.

= [от 10 до 31] Вие сте умерено агресивен човек. Напълно успешно се движите по житейския си път. Вие имате достатъчно здраво честолюбие и самоувереност. Радвате се на приятели в обкръжението си.

= [от 32 до 40] Вие сте излишно агресивен човек. Много често Вие сте неуравновесен и жесток по отношение на другите.  Силно се стремите да овладеете власт и да господствате над други хора. Разчитате на собствените си сили и методи за да се доберете до „върховете”, жертвайки интересите на другите и незачитайки отношенията си с тях.  Вашата агресивност има разрушителен характер. Вие сте склонен да провокирате другите към конфликти, а това означава, че самите Вие се изолирате от колектива. 

image

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                    Тест за диагностика на агресивно поведение

                                                     (деца и подрастващи)

 

Цел:  методиката е предназначена за разкриване склонностите на респондента към определен вид агресивно поведение.

Скали: Методиката измерва агресивното поведение на деца и подрастващи по 3 скали:

= с към вербална агресия: пряка и косвена;

= склонност към физическа агресия: пряка и косвена;

= ниво на несдържаност.

Инструкция:  Представяме Ви въпросник от 40 твърдения. От Вас се иска, да прочетете внимателно всяко едно твърдение и да определите дали то се отнася до вас. Ако сте съгласни с твърдението, маркирайте знак „Х” в бланката за отговори в колонка „ДА”, а ако не сте съгласни, поставете същия маркер, но в колонка „НЕ”.

Въпросник

1. Ако някой не се съгласява с мен, не мога да се удържа, да не го нарека с груба дума.

2. Понякога говоря зад гърба на някой, който не харесвам.

3. Никога не съм се ядосвал толкова, че да захвърля или счупя някой предмет.

4. Ако някой ме удари, аз рядко отвръщам.

5. Понякога се налага да бъда по-груб, за да накарам другите, да уважават моите права.

6. Често ми се случва от злоба да проклинам този, който ме е обидил.

7. Имал съм случаи, при които съм бил толкова разгневен, че първото нещо попаднало ми в ръката съм го хвърлял и счупвал.

8. Когато съм ядосан, мога да ударя човек.

9. Ако някой ме ядоса, мога да му кажа всичко което мисля за него.

10.При възникване на конфликт в училището с някое дете, обикновено се разтоварвам от напрежението с разговори в къщи или с приятели.

11.Понякога изразявам гнева си като удрям по масата с юмрук.

12.Ако трябва да защитя правата си с използване на физическа сила, така и ще направя.

13.Когато някой ми крещи и ми се кара, аз правя същото – карам му се на него.

14.Често разказвам в къщи за недостатъците на съучениците си, които ме критикуват и обиждат.

15.Когато съм раздразнен, мога да ритам всичко, което се появи на пътя ми.

16.Като по-малък ми харесваше да набия някого.

17. Аз често заплашвам хората, въпреки че никога не изпълнявам заплахите си.

18.Често си мисля, че трябва да се скарам, да се озъбя на някой учител, но не го правя.

19.Считам, че е неприлично да удрям в масата, когато съм сърдит, защото е неприлично това.

20.Ако някой, който ми е взел някаква вещ не ми я върне, то аз бих да я взел със сила.

21.Когато споря с някой, аз често крещя и говоря на висок глас.

22.Считам, че да се критикува човек открито не е правилно.

23.Не съм имал случай, при който от яд да счупя нещо.

24.Никога не прилагам физическа сила, за да разреша спорни въпроси.

25.Дори и да съм много ядосан на някого, никога не използвам обидни думи.

26.Никога не говоря зад гърба на хората, дори и да не ми харесват.

27.Мога така да се разсърдя, че да чупя всичко наред.

28.Не съм способен да ударя човек.

29.Не мога да поставя някой човек „на мястото му”,  дори той да го заслужава.

30.Понякога наричам някой по-голям (учител, родител) зад гърба му с обидна дума, ако съм недоволен от него.

31.Не ми харесват родителите, които причиняват зло на своите деца, като ги ограничават.

32.Хората, които постоянно тормозят някого си заслужава да бъдат ударени.

33.Колкото и да съм сърдит на някой, не бих го оскърбил.

34.Когато имам неприятности в училище, аз често правя скандали у дома.

35.Случвало ми се е когато съм ядоса, да тресна със сила вратата.

36.Не обичам да се закачам или обиждам другите.

37.Мога да обидя някого,  който не ми харесва.

38.Ако някой в автобуса ме настъпи грубо, аз съм в състояние да му кажа всичко, което ми дойде на ум.

39. Осъждам всички онези родители, които бият или обиждат своите деца само защото не са в добро настроение.

40.По-добре е да разговаряш и убедиш човека, отколкото да го принуждаваш със сила.

 

Обработка на резултатите – ключ

а)Скала „Склонност към пряка вербална агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 1, 5, 9, 13, 17, 21, 37.

-Отговори „не” на въпроси:  25, 29, 33.

б)Скала „Склонност към косвена вербална агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 2, 6, 10, 14, 18, 30, 34 38.

-Отговори „не” на въпроси: 22, 26.

в)Скала „Склонност към косвена физическа агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 7, 11, 15, 27, 35.

-Отговори „не” на въпроси: 3, 19, 23, 31, 39.

г)Скала „Склонност към пряка физическа агресия”

-Отговори „да” на въпроси: 8, 12, 16, 20, 32.

-Отговори „не” на въпроси: 4, 24, 28, 36,40.

Всяко съвпадение с ключа получава 1 бал.

Нивото на несдържаност на изследваното лице =  косвената физическа агресия + пряката физическа агресия + пряката вербална агресия. Норма за несдържаност – до 20 бала. 

image

Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                  Тест за диагностика на родителско отношение.

                                                      (А.Я.Варга, В.В.Столин)

 

Цел: Тестът представлява психологически инструмент за откриване на родителското отношение при клиенти, които се обръщат за семейна консултация по въпроси, свързани с възпитанието на детето си и общуването с него.

Под родителско отношение следва да се разбират разнообразни чувства по отношение на детето, поведенчески стереотипи, практикувани в общуването с него, особености на възприятието и разбирането на характера, на личността на детето и неговите постъпки.

Описание на теста: Въпросникът включва 5 скали.

(1) „Приемане-отхвърляне” – Скалата отразява интегрално емоционално отношение към детето. Съдържанието на единия полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят харесва детето си такова каквото е; родителят уважава индивидуалността на детето си и му симпатизира; родителят се стреми да прекарва дълго време заедно с детето си, одобрявайки неговите интереси и планове. Другият полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят възприема детето си като лошо, неуспешно, негодно, неприспособимо, непокорно; родителят счита, че детето няма да успее да постигне успехи в живот, не разполага със способности, не е умно и има лоши навици; родителят изпитва към детето си неудовлетвореност, срам, гняв, раздразнение, обида; липсва доверие и уважение към детето.

(2) „Кооперация” – Скалата отразява социално-желателния образ на родителското отношение. Съдържателно тази скала разкрива: отношение, при което родителят е заинтересован от дейността и плановете на детето си; стреми се да му помага всячески и да му съчувства; той високо оценява интелектуалните и творчески способности на детето си, изпитва чувство на гордост от него; родителят поощрява инициативността и самостоятелността и се старае да приема детето си като равен; на лице е доверие, разбиране и стремеж родителят да се поставя на мястото на детето при спорни въпроси.

(3) „Симбиоза” – Скалата отразява междуличностната дистанция в общуването с детето. При високи балове може да се приеме, че родителят се стреми да поддържа симбиотични отношения с детето си. Съдържателно тази тенденция отразява: отношение, включващо усещане на родителя, че той и детето имат еднакви цели; родителят се стреми да удовлетворява всички потребности, да защитава детето от трудностите и опасностите в живота; същевременно родителят изпитва една непрекъсната напрегнатост, напрежение и тревожност за детето си, струвайки му се, че то все още е малко, неопитно и беззащитно. Тревожността на родителя се повишава винаги, когато започне процеса на автономизация по силата на обстоятелствата и тогава при него се появява силна ригидност и съпротива да предостави самостоятелност и свобода на рожбата си.

(4) „Авторитарна хиперсоциализация” – Скалата отразява формите и насочеността на контрола върху поведението на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение се приема определено за авторитарно, деспотично и консервативно-ограничаващо. Родителят изисква от детето без уговорки пълно послушание, дисциплина и подчинение; той се стреми да налага своята воля, но не е в състояние да се поставя на мястото на детето, респ. да мисли и преживява като него; за проявено своеволие, детето се наказва сурова, а стимули за добро поведение не се прилагат; родителят непрекъснато фиксирано следи социалните успехи на детето и неговото индивидуално поведение – мисли, чувства, навици, интереси, контакти и пр.

(5) „Малък неудачник” – Скалата отразява особеностите на възприемане и разбиране на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение отразява: стремеж към инфантилизиране на детето, като му се приписва личностна и социална несъстоятелност; родителят разглежда детето винаги като незряло, неспособно и по-малко от възрастта си; всички интереси, мисли, чувства, увлечение, намерения и пр. на детето, се разглеждат като детски, необмислени, несериозни; детето се представя като неспособно да се адаптира и е изложено да опасности от външно негативно влияние; липсва доверие и е на лице непрекъснат строг контрол на поведението; счита се, че детето винаги е заплашено и не е в състояние да оцелее само.

Инструкция: Предлагаме Ви 61 твърдения, на които имате възможност да отговорите с „ДА”, ако сте съгласен с него  или „НЕ” – ако не сте съгласен. За всяко твърдение може да направите само един избор.

Въпросник:

1.Аз винаги съчувствам на детето си.

2. Считам за мой дълг да зная винаги какво мисли детето ми.

3. Уважавам детето си.

4. Струва ми се, че поведението на детето ми се отклонява значително от нормите.

5. Мисля, че детето трябва да се държи настрана от реалните житейски събития, тъй като те са травмиращи.

6. Благоразположен съм към детето си.

7. Добрите родители предпазват детето си от трудностите в живота.

8. Често моето дете не ми харесва.

9. Винаги се старая да помагам да детето си.

10. Има случаи, при които унизителното отношение към детето му носи полза.

11. Изпитвам досада по отношение на детето.

12. Моето дете нищо няма да постигне в живота.

13. Мисля, че другите деца се подиграват с моето дете.

14. Моето дете често извършва такива постъпки, че освен чувство за презрение друго не заслужават.

15. За своята възраст детето ми е недостатъчно зряло (изоставащо от връстниците си)

16. Детето ми се развива зле, което не ми е приятно.

17. Детето ми  счита себе си за губещо и глупаво.

18. При цялото ми старание трудно мога да науча детето си на добри маниери.

19. Детето следва да се държи в твърди рамки, тогава от него ще стане порядъчен човек.

20. Харесва ми, когато приятелите на детето ми идват у нас.

21. Аз взимам участие в нещата, които върши детето ми.

22. Към детето ми се „лепят” все глупави приятели.

23. Детето ми няма да постигне кой знае какви успехи в живота си.

24. Когато компания познати говорят за децата  си, на мен често ме е срам, че моето дете не е така умно и способно както ми се иска да бъде.

25. Съжалявам детето си.

26. Когато сравнявам детето си с неговите връстници ми се струва, че те са по зрели и по поведение и по разсъждения.

27. С удоволствие прекарвам цялото си свободно време с детето си.

28. Аз често съжалявам, че детето ми пораства и с нежност си спомням за времето, когато беше малко.

29. Често се хващам, че имам враждебно отношение към детето си.

30. Мечтая детето ми да постигне онова, което на мен не ми се отдаде/

31. Родителите са длъжни да се приспособяват към детето си, а не да изискват това от него.

32. Старая се да изпълнявам всички желания на детето си.

33. При вземането на семейни решения, следва да се отчита и мнението на детето.

34. Аз особено много се интересувам от живота на детето си.,

35. При конфликтите с детето си, аз често мога да призная, че то е право.

36. Децата рано разбират, че и родителите могат да грешат.

37. Винаги вярвам на детето си.

38. Изпитвам към детето си приятелски чувства.

39. Основните причини за капризите на детето ми са егоизъм, инат и мързел.

40. Не е възможно да си отпочина нормално, ако с мен е детето ми.

41. Най-важното за детето е да получи спокойствие и безгрижното детство.

42. Понякога ми се струва, че детето ми не е способно на нищо хубаво.

43. Споделям увлеченията, интересите, желанията си с моето дете.

44. Детето ми може да се прибира в къщи когато иска.

45. Разбирам мъките и огорчението на детето ми.

46. Моето дете често ме нервира и дразни.

47. Възпитанието на децата – това е невротична работа.

48. Строгата дисциплина в детството развива силен характер.

49. Нямам доверие на детето си.

50. За строгото си възпитание, децата благодарят когато пораснат.

51. Понякога ми се струва, че ненавиждам детето си.

52. Детето ми има повече недостатъци, отколкото достойнства.

53. Споделям интересите си със своето дете.

54. Детето ми не е в състояние да свърши едно нещо самостоятелно, а ако го направи, то не е така, както трябва.

55. Детето ми расте неподготвено за живота.

56. Харесвам детето си такова, каквото е.

57. Особено внимателно следя за здравето на детето ми.

58. Често се възхищавам от детето си.

59. Децата не трябва да имат тайни от родителите си.

60. Нямам високо мнение за способностите на детето си и не скривам това от никого.

61. Препоръчително е детето да дружи с такива приятели, които родителите му харесват.

Ключ:

-Приемане-отхвърляне:  -3, 5, 6, -8, -10, -12, -14, -15, -16, -18, 20, -23, -24, -26, 27, -29, 37, 38, -39, -40, -42, 43, -44, 45, -46, -47, -49, -51, -52, 53, -55, 56, -60.

-Кооперация (социално желателно поведение) : 21, 25, 31, 33, 34, 35, 36.

-Симбиоза: 1, 4, 7, 28, 32,41, 58.

-Авторитарна хиперсоциализация (контрол): 2, 19, 30, 48, 50, 57, 59.

-Отношение към неуспехите („Малък неудачник”) : 9, 11, 13, 17, 22, 54, 61.

Обработка на резултатите:  Посочените в ключа айтеми със знак „+“ получават 1 бал, а тези с „-„ получават 0 бал.  Високите балове свидетелстват за значително развити родителски отношения, а ниските – за слабо развити.

=При висок бал от 24 до 33 точки по скала „приемане/отхвърляне” е налице положително отношение към детето. Възрастният приема детето си такова, каквото е, уважава го, признава индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете му, отделя достатъчно време да бъде заедно с детето си. При нисък бал от 0 до 8 точки по същата скала е налице отрицателно отношение към детето: раздразнение, злоба, досада, ненавист, ревност, гняв.  Тези възрастни считат детето за неудачник, не вярват в успешното му бъдеще, оценяват ниско или въобще игнорират всякакви негови успехи, не стимулират при успехи детето си, отнасят се към детето като инфантилен индивид.

=Високият бал от 6 до 7  точки по скала „кооперация” свидетелства за отношение на засилен искрен интерес на възрастният към детето; родителят поощрява самостоятелността и инициативността, както и да приема детето за равен. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва противоположното отношение.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „симбиоза” е достатъчен за да се направи извод за това, че е премината оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и детето; възрастният е „слепнал” за него, като му отнема възможността от самостоятелност; родителят осъществява хиперопека, стремейки се да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности и заплахи; същевременно детето се учи на това поведение и в по-късна възрастност (когато излезе от родителското си семейство и създаде свое)  изпитва трудности при отделянето от родителите си, като непрекъснато държи отворени вътрешните граници на съпружеската субсистема;  някои деца умело, чрез манипулация се възползват от симбиотичната връзка с родителите си, (която се оказва една неосъзната слабост за последните), за да ги експлоатират и поставят под зависимост. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала е доказателство за това, че възрастният се намира на значителна дистанция от детето си, недостатъчно се грижи за него, липсва емпатия и отговорност.

.=Високият бал от 6 до 7 точки по скала „контрол” разкрива авторитарно и деспотично отношение към детето; поставени са изисквания за безпрекословно подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание, строг режим от правила и норми; отнета е инициативността и правото на детето на свободен избор; счита се, че този стил на родителско отношение е изключително вреден за адаптацията на детето във външния свят. Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала свидетелства за това, че практически отсъства всякакъв контрол над детето; възрастният не приема за сериозни и отговорни интересите, желанията, плановете, амбициите на детето си, не оказва подкрепа и насърчаване. Счита се, че оптималния вариант на отношение по тази скала е в рамките на 3 до 5 точки.

.=Високият бал от 7 до 8 точки по скала „отношение към неуспехите на детето” се явява признак за това, че възрастният приема детето си като малък неудачник, неспособен да се оправя в живота; всичко, което детето желае, стреми се, извършва и пр. се омаловажава и отхвърля от родителя, етикирайки го като „глупост” и детска инфантилност;  . Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала показва, че възрастният вярва в силите на детето, а неуспехите му се приемат за случайни; родителят подкрепя и стимулира детето си към успехи, осигурявайки му оптимални условия за изява.

Източник:
image




image
Категория: Други
Прочетен: 174 Коментари: 0 Гласове: 0
 
          Анкетна  карта. Въпросник № 5 – тормоз и виктимизация на учениците

image

image

image

image


Категория: Други
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове: 1
 

       Анкетна карта. Въпросник № 4 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Моля, преценете колко характерно за Вас е всяко от следващите твърдения. Използвайте следната скала за оценка: 1-напълно не се отнася за мен; 2-до известна степен не се отнася за мен; 3-съвсем малко се отнася за мен; 4-до известна степен се отнася за мен; 5-напълно се отнася за мен.  

image

image

Категория: Други
Прочетен: 142 Коментари: 0 Гласове: 0
 

      Анкетна карта. Въпросник № 3 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Въпросникът, който Ви предлагаме съдържа различни твърдения за живота и взаимоотношенията между хората. След като прочетете всяко едно твърдение, отбележете срещу него своята оценка, като обградите една от следните степени: „напълно вярно”-а; „по-скоро вярно”-б; по-скоро невярно”-в; „изцяло вярно”-г;  Проучването е анонимно.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                    Анкетна карта.

                             Въпросник № 2 
– агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Този въпросник съдържа различни твърдения за взаимоотношенията между учениците. След като прочетете всяко твърдение, отбележете колко често то е вярно за Вас, като оградите една от следните степени: „никога”-1; „рядко” -2; „понякога-3”, „често-4”, „много често”-5.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                     Техники в семейната терапия.

                                                          "Ролева игра с картички”

                                                 (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                          (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Ролеватa игра с картички e предложена от Джина Огдън и Ан Завин (Ogden, Zevin, 1970) като психотехника за работа със семейството. Това е невербална техника, която идентифицира тези роли и задължения в рамките на семейното взаимодействие, които изпълнява всеки член на семейството. При работата с тази техника се изяснява и характера на взаимодействието на семейството при вземане на съвместни решения за една или друга задача (отговорност, семейно задължение). Участието в играта дава възможност на членовете на семейството да видят повече или по-малко пълен набор от отговорности, които съществуват в семейството и как те се разпределят между всичките му членове. Изучават се също се индивидуалните способности (умения), негативните механизми и семейната динамика.

Техниката, описана тук е взета  от работата на Джина Огден и Ан Завин.

Процедура

Членовете на семейството без предварителна обсъждане избират карти (примерен списък е представен по-долу) за себе си и за другите. Картите описват домашните задължения (отговорности), които някой трябва да изпълнява, например: кой взема решение какво ще се готви; кой изпълнява решението; къде и кога ще се вечеря; кой организира самата вечеря; кой почиства; кой пазарува; кой има право да дава оценки, да критикува, да поучава, да обвинява или да стимулира, награждава, похвалва; кой обикновено благодари; кой най-често е сърдитият, недоволният, претенциозният; кой определя кога се ляга вече и т.н. Освен това картите имат редица роли, които членовете на семейството играят във взаимоотношенията помежду си. Членовете на семейството имат възможност да се съгласят или обратно да не се съгласят, дали съответства наименованието на дадена картичка с определено лице, както и да отхвърлят тези картички, които не искат да вземат.

Примери за „роли-задължения”: Организатор на къщата; Купувач на храни,  Планиращ вечерята;  Пералня; Сексът; Негово превъзходителство; Лошият изпълнител на всички свои задължения; Посредник; Разпоредител; Иконом; Почистващи масата след хранене;  Производител на напитки; Готвач; Сервитьор; Почистващ съдовете; Отглеждащ животните; Грижещ се за малките деца; Този, който поставя децата в леглото; Организатор на празниците; Създател на правилата; Дисциплиниращият, Отговорен за всичко.

Примери за „роли във взаимодействието”:
Положителни
: Говорещ истината; Помагащият; Разбиращият; Творецът;  Щастливецът; Пазачът на вратата;  Защитникът на слабите;  Дипломатът.  Отрицателени: Обвинителят; Умиротворителят; Самотният вълк; Жертвата; Палячото; Крещящият; Критикуващият; Прокурорът; Компютърният специалист;  Детето кумир;

Целта на това упражнение е да проучи, в рамките на личностно-безопасна игра с карти, как членовете на семейството виждат себе си и другите в термините на задълженията и социалните роли. Важно е да се наблюдават различията между начина, по който дадения член на семейството вижда себе си и как другите го виждат. Психотерапевтът може да наблюдава семейство в структурирана невербална ситуация.

Оборудването, необходимо за осъществяването на тази техника, включва 36 ролеви картички (всяка роля е отпечатана на отделна картичка), лист хартия, молив и ластик, с който всеки участник  закрепва в колода картичките си. Психотерапевтът предварително подготвя картичките, след като се е ориентирал за вероятните отговорности в семейството и се е убедил в полезността от прилагане на техниката точно за това семейство.  Много от наименованията на картичките са универсални.

Семейството трябва да получи приблизително следната инструкция:

„Сега ще поставя на масата пред вас колода  от картички. Бих искал всеки от вас да ги разгледа внимателно и да избере за себе си такива картички, които да се отнасят за него, да му съответстват. След това, нека всеки да разположи картичките пред себе си така, че останалите отново да могат да ги виждат. Ако някой иска да притежава картичка, която друг е взел, нека да запише тази картичка на листа, който съм поставил на масата пред всеки. Не се стремете да се конкурирате, като вземате за себе си повече картички – това не е съревнование. Докато трае играта, от вас се иска да мълчите. Моля ви, не разговаряйте!  Картичките, които ви предоставям, не са подготвени специално за вашето семейство, така че не е необходимо да бъдат избрани всички. Отново ви напомням, че към някои картички може да имат интерес повече хора, ако е така, то този, за който няма картичка, нека да я запише на листа, който стои до всеки от вас – това е достатъчно, за да се знае, че той също би я избрал.

Всеки участник трябва да провери целия комплект картички, които е избрал и да се увери, че те са разпределени правилно.  Ако не сте съгласни, че някоя конкретна карта трябва да принадлежи на вас или на някой друг, кажете информацията за това на диктофона, който е на масата – коментирайте, изразете мнение и се мотивирайте защо мислите така.  Освен това, ако някой попадне на картичка, която счита, че не се отнася за него, не се чувствайте задължени да я задържите – можете да я върнете в колодата на масата. Когато всеки участник използва възможността да се изкаже по повод картите на другите, семейството ще има право да се избави от всяка роля, която счита, че е неправилна или не му принадлежи, независимо от това колко точни са преценките му. След тази процедура, всеки от вас трябва да събере своята колода и да я върже с ластик.”

Звукозаписът на диктофон служи за последващо оценяване на резултатите от „играта”. При анализа на информацията,  психотерапевтът създава схема за всеки член на семейството, която улеснява определянето на техните роли и позиции в семейната система.

Пример

Сю и Дъглас и техните двама тийнейджъри приели психотерапевтична работа. В заявката си Сю споделила недоволство от общуването между нея, нейните синове и съпруг. Често тя изпадала в депресия и се чувствала много разстроена поради тези отношения в семейството. Терапевтът поканил семейството да участва в играта на ролеви картички и разположил върху масата 36 карти (подготвен предварително) с изображения нагоре.

Семейството трябвало да разгледа картите и всеки да избере тези, които според него се отнасяли за личността му.  След това те били помолени да отхвърлят тези роли, които искали да откажат. Станало ясно, че Сю е „работен кон” в къщата. Тя имала серия от задължения и отговорности, които били несъизмерими с натоварването на останалите членове на семейството. От притежаваните от нея карти, тя отхвърлила тези, които характеризирали взаимодействието в семейството в неговата негативна страна.

Тъй като семейството участвало в една „игра без думи“, членовете били лишени от обичайната атмосфера – викове и обвинения.  Сега ситуацията (общуването) била контролирана и спокойна, членовете се отнасяли един към друг по начин, коренно различен от предишния си опит. Дъглас, който обикновено казвал, че работата му в градината била с достатъчен принос за работата на къщата, сега осъзнал, че това не е достатъчно. Когато момчетата ясно видели несправедливостта при разпределението на работата, те изразили желание да поемат повече отговорности.

Преразпределението на задълженията било извършено в спокойна и мирна обстановка, без никакви викове и обвинения. Сега членовете на семейството искали да разпределят отговорностите честно. Освен това, Сю видяла, че е получила много отрицателни „роли на взаимодействие“. Тя не била доволна от такива роли като „Крещящият“ и „Пркурорът“, а вместо това поискала да придобие ролята на „Творческият човек“ и „Щастливият човек“. Съпругът и синовете й възприели позитивно желанието й да промени стила си на общуване.

Разбира се, тази техника не решава всички проблеми на разпределението на ролите и взаимоотношенията в семейството, но тя дава на терапевта възможност да се разгледа тези проблеми без външен натиск. Освен това, семейството може да види разпределението на отговорностите в графична форма. Този подход е различен от обичайния начин за обсъждане на семейните роли, които често се случват в спорна ситуация. Техниката позволява на членовете на семейството в атмосфера на позитивна групова работа да поемат нови роли и да отхвърлят старите.

На финалната част картичките обикновено се разпределят на масата пред семейството в няколко колоди със следните наименования, например:

1.+ (за положителни характеристики);

2.- (за отрицателни характеристики);

3.Избрани (ролите, избрани от играча);

4.Данни (всички роли, дадени на играча от другите, приети или не);

5.Неправилни (ролите, дадени на играча, които по негово мнение не са правилни и които той не желае да приеме);

6.Несъответстващи (ролите, които другите играчи смятат, че не са подходящи за този играч).

7.Неприети (ролите, които играчът е отхвърлил в края на играта).

 

Използване

При оценяването на резултатите от играта трябва да се изследват няколко аспекта:

УМЕНИЯ:

1.Факти, ценности и значения, които се споделят от членовете на семейството.

Споразумения между членовете на семейството за ролите, които  вземат за себе си и другите. Явяват ли се ролите точно формулирани или се оказват неправилни, несъответстващи и не трябва да се разпределят между членовете (не трябва да се дават на никого)?

2.Отговорност.

Обръща се внимание на разпределението на задълженията и какъв модел за това разпределение се прилага от родителите,  и служи ли той като отправна точка за децата? Какви конкретни отговорности избират различните членове на семейството?

3.Положително взаимодействие помежду си.

По време на играта членовете на семейството поставят ли един на друг позитивни роли?

4.Способността да играят.

С удоволствие ли играят членовете на семейството? Скучно ли им е по време на игра или забавно? Настроени ли са да се конкурират помежду си?

5. Приемане и поддръжка на индивидуалните различия.

Допуска ли се в това семейство членовете да се различават от другите и да променят установената представа за себе си? Способни ли са членовете на семейството да отхвърлят ролите, които им се приписват от другите? Отговорът на тези въпроси по същество е свързан със способността на семейството да дава на членовете си свободата да бъдат различни, да запазят своята специфика и самоценност.

6.Роли, които членовете  вменяват на себе си, но не „за играта“, а за „разчистване на сметки“.

Членовете на семейството мислят ли за себе си и за другите по положителен начин или други могат да бъдат отхвърлени като „лоши“, да ги обвиняват и оскърбяват?

 

НЕГАТИВНИ МЕХАНИЗМИ:

1.Унижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството приписват един на друг плюс отрицателни изказвания, записани на магнетофона.

2.Самоунижение.

Отрицателни социални роли, които членовете на семейството избират за себе си, плюс подходящи устни изявления.

3.Други негативни механизми.

Неадекватни шеги, хаплива ирония, подигравки и ненужни въпроси (необходимо е да се регистрират и двете).

 

СЕМЕЙНА ДИНАМИКА:

1.Сексизъм.

Разпределят ли се отговорностите на основава традиционните преедстави за ролите на половете? Съпругът/бащата избира ли ролята на „Създателят на правилата“ и „Дисциплиниращият“? Могат ли членовете на семейството да преодолеят традиционните представи за типични женски и типични мъже задължения?

2. Търсенето на „жертвен агнец“.

Някой избира ли за себе си „картата за жертва“ или  някой получава ли такава? (в този случай е важно дали картата е приета или отхвърлена)? Кой поема ролята на „Спасителят“?

3.Сила.

Кой изпълнява повечето от задълженията? Кой ги приписва на другите?  Кой приема тези задължения, които му се приписват от други членове на семейството?

4.Семейни съюзи.

Кой разделя (споделя) задълженията с други (с кого)? Членовете на семейството  обединяват ли се в групи, за да припишат на други негативни роли?

5.Гняв.

Кой избира роли за другите, фокусирайки се върху отрицателните? В този случай, понякога гневът е видим, а понякога е скрит.

6.Емоционална подкрепа.

Ако членовете на семейството разпределят отговорностите си справедливо, задават само позитивни роли един на друг и отхвърлят карти с отрицателни роли, тогава те показват емоционална подкрепа в играта (или могат да се стремят да направят благоприятно впечатление на терапевта, дасе  видят в най-добрата светлина).

7.Въпроси, които не се обсъждат и са скрити.

Скрити конфликти, за които не се говори. Съждения за това, какъв е всъщност един или друг член на семейството и какво се нуждае да получи от другите – всичко това може да се разкрие по време на играта.

От особена важност е да се наблюдават невербалните прояви на поведение. Дали семейството като цяло е в добро настроение или не? Имало ли е някакви пискливи писъци, гняв, неразрешено улавяне на карти, необуздано веселие по време на играта или всичко е било организирано и спокойно? Участниците излагат ли своите карти така,  че другите да могат да ги видят или обратно – разпръсват, крият, изпускат на пода, захвърлят и пр.  

Техниката безусловно е много полезна за семейния терапевт, тъй като му дава възможност за кратък период от време, да събере голямо количество информация за семейството и за това как нейните членове взаимодействат помежду си. Упражнението убедително показва на семейството – кой, какви задължения действително изпълнява и дава възможност на семейството да търси нови и по-конструктивен начин в разпределението на домашния труд. Всички скрити нагласи, както положителни, така и отрицателни, по повод задълженията тук изплуват на повърхността. 

image

Източник:
image


image

Категория: Други
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2017 06:23
 

                                                              Анкетна карта.

                    Въпросник № 1 – агресивност и виктимизация на учениците

 

Инструкция: Предлагаме Ви  21 твърдения, отнасящи се до различни ситуации на взаимоотношения в  дома и училището. От Вас се иска, да се запознаете внимателно с всяко твърдение и направите един избор за отговор. Предлагаме Ви  три възможности: „да”  - съгласен с твърдението, „не мога да преценя” – ако нямате ясен отговор и „не” – не съм съгласен с твърдението. Опитайте се да отговаряте с „да” и „не”.  Отговора си маркирайте със знак „Х”. Проучването е анонимно.

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 140 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                      Техники в семейната терапия.

                                                                    „Празен стол”

                                                  (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                           (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Техниката „празен стол” за първи път е била приложена от Ф. Пърл, който я описва в книгата си „Гещалт-терапия” (Perls, Hefferline, Goodman, 1951). Целта на тази техника е да помогне на индивида да получи достъп до онези части от неговия „Аз”, които досега не са били интегрирани в цялостна индивидуалност.

Процесът, който стои в основата на тази техника, се основава на предположението, че родителските „вътрешни обектни отношения” се отразяват в техните взаимоотношения със собствените им деца.  

Трудностите, свързани с вътрешните отношения на родителите, се проявяват в проблеми с границите и контактите за цялото семейство – такива феномени като „Жертвен агнец”, „Плетеница” (семейни отношения, при които не може да се установи къде е края и къде – началото, което означава, че не може нито да се накаже, нито да се оправдае който и да е от участниците), проективна идентификация на детето и т.н. Тази техника също дава възможност на членовете на семейството да се включат в диалог със „значимите други”, които в момента не присъстват на сесията.

Още като деца, ние привеждаме нашия опит за комуникация със „значимите други” във вътрешния план – интернализираме го.  В този процес на интроекция ние ставаме част от други хора. При това ние привеждаме във вътрешния план не просто обекти, а самият способ на взаимодействие – цялата полярна и противоречива драма на отношения с близките.

Ние съзнателно се идентифицираме от една страна в диалога, като отхвърляме другите („това не е мое”), а от друга, несъзнателните аспекти на диалога могат да се възвърнат външно, но по-често това става в едно и също семейство, проектирайки се върху детето или родителя. Това от своя страна води до различни трудности в комуникацията и често до горчиви чувства и нерешени проблеми на взаимоотношенията в семейството.

При работа със семейства и двойки целта е да се насърчи индивидът да получи обратна връзка за чувствата и вярванията, които той предава на други членове на семейството. Проекциите водят до изкривяване на реалността в системата. Освен това, семейството е организирано около тези изкривявания. Чрез интегрирането на тези чувства в отделен "Аз",  могат да бъдат постигнати по-реалистични патерни за комуникация,

 

Процедура.

Бауер (1979) описва техниката на „празния стол”, както следва. Терапевтът провокира диалог между родителя и детето, което се приема, че седи на празния стол. Той моли родителите да водят диалог и за двете страни – родителската и тази на детето. Инструкцията може да бъде приблизително следната:

„На този стол, точно пред вас, седи вашето дете.  Моля, седнете на стола и говорете така, както би говорило вашето дете.  Кажете, какво би направило вашето дете, ако се беше оказало тук?”

След като бъде изпълнена инструкцията,  на  родителя се предлага да размени ролите (респ. местата си с детето, като този път например стане прав (или заеме място на другия стол) и отговори на „детето” от името на родителя. По този начин последователно се сменят ролите от родителя,  водейки диалог с „детето”. Този процес продължава до тогава, докато се осъществи някаква важна интеграция. Тогава психотерапевтът може да направи следните коментари: „Ако правилно съм разбрал, вие искате да кажете, че сте много ядосан и можете да ударите този човек?” или алтернативно, терапевтът може да поеме ролята на „другия Аз” на клиента и съвсем накратко да изрази неговото мнение,  докато наблюдава реакцията на клиента.

Говорейки с „гласа” на детето, родителят придобива отново онези части от своя Аз, които се оказват проектирани върху детето. В крайна сметка фокусът се премества от диалога между възрастните и детето към вътрешен диалог на родителя или в диалог между родителя и собствения му родител, сякаш седи на празен стол. По този начин наличния опит на клиента (родителя) получава историческата перспектива в родителското семейство на самия клиент.

Пример

Бауер привежда следния пример за прилагане на техниката.

„Когато г-жа К. е била дете, тя и баща й имали садомазохистична връзка. Тя привела във вътрешния план, интернализирала драмата на жертвата и мъчителя и я разиграла в настоящия си живот по време на сесията.

Проблемът: Г-жа К. възприемала сина си, който вече бил достигнал подрастваща възраст (юношество), с чувство за отмъстителност и агресивност, като в същото време определяла себе си за доста добра и миролюбива майка.

Терапевт: Госпожа К., представете си, че вашият син седи на този стол. (Тя кимва). Можете ли да му кажете какво мислите за него и какво чувствате?

Г-жа К: Том, теб изобщо не те е грижа. Винаги искаш да ме нараниш. Ти никога не ме слушаш, обиждаш ме. Ти дори се учиш лошо. Ти си пълно разочарование. Просто си голямо разочарование и голяма неприятност.

Т: А сега можете да седнете на стола и да дадете думата на Том. Нека той говори с вас, сякаш вие седите на този стол  (терапевтът посочил стола, който „Том току-що бил освободил”).

К. (Аз-ът на Том): Правилно, ти ме ненавиждаш, ти ме мразиш! Ти винаги искаш да правя нещо, което аз не искам да правя и които само ти считаш, че са правилни.

(кратка пауза) Т.: (добавя от името за второто „Аз” на Том) Аз се боря с теб. Аз искам сам да реша какво трябва да правя. Винаги се опитваш да ме контролираш.

Т.: Моля, отидете на стола на майката и говорете с Том.

К: Ти самият ме караш да се държа така, защото ти винаги постъпваш неправилно.

Т: Моля, върнете се на стола на Том и говорете от негово име.

К: (Зад Том) Никога не мога да направя нещо, което да ти изглежда правилно. (по посока на терапевта): например, същото нещо, се случва и с баща ми. Той винаги ме критикува и в очите му никога не можех да направя нищо както трябва. Това толкова ме вбесява,  че искам да направя нещо наистина нередно, но вместо това, винаги се опитах да му угодя. Нищо не се получи.

Т: Значи, когато баща ви е ядосан и агресивен към вас, тогава и вие се ядосвате и нападате сина си по същия начин;  ето защо се ядосва и той и ви създава неприятности?

К: Да, изглежда, че е така. По-рано не разбирах какво правя и как се държа със собствения си син; всъщност държах се с него така, както баща ми се държеше с мен.

Т: Представете си, че баща ви седи на втория стол. Поговорете с него.

 

* * * В началото на „разговора” с агресивния син с помощта на празния стол, г-жа К. признала за съществуването на собствената си агресия, а когато диалогът стигнал до спор между нейния агресивен „Аз”" и нейния слаб и пасивен „Аз”, тя осъзнала своята агресивност.

 Когато г-жа К. разказала за опита си от детството, за безсилието срещу агресивния си баща, тогава настъпила важна промяна в миналото на семейство. Диалогът между г-жа К. и нейният баща добавил нови подробности към тази тема, а именно – само ако приеме собствената си агресия, тя ще може да си взаимодейства конструктивно с агресивното си дете.

Използване

Гещалт-техниката „празен стол” е полезен инструмент за работа с проекцията. Прекъсвайки проекционния процес, тази техника помага на родителите отново да възстановят онези части от своя „Аз”, които преди това са загубили. Чрез предефиниране на „отричаната страна на връзката”, родителят е в състояние да види детето и да се отнесе към него, без да проектира „отричаната фантазия”. Техниката се използва за поставяне на фокус на вниманието на терапевта и клиентите към отношенията между родителя и детето, посредством вътрешния диалог на родителя. По този начин клиентът поема отговорност за тази част от трудностите в общуването, за които отговаря той самия и след това се насърчава да експериментира с нови поведенчески модели – вече непосредствено в семейството. Същото може да се приложи при работа със съпружеската двойка.  

В тези клинични ситуации, в които родителят извършва проекция върху детето, терапевтът може да прекрати тази проекция, като използва техниката „празен стол”. Обикновено се препоръчва родителите и децата да работят поотделно по своите проекции, тъй като има риск, ако работят заедно психотерапевтичната работа да отслаби границите между поколенията. В същото време е важно по време на работата да присъства и другия родител, който наблюдавайки работата на партньора по неговия вътрешен диалог, успява да го съпроектира върху себе си, намалява собствените си проективни идентификации и в резултат да постигне по-добро разбиране на своя съпруг.
Източник:
image

image

Категория: Други
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове: 0
 

    Приложения към програма за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици

                     със специални образователни потребности (СОП) –
IIV клас

image

image

image

image

image

image

image

image



image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                                     Програма

                     за  развитие  на мислене и памет за деца и ученици със специални

                                       образователни потребности (СОП) –
I IV клас

 

Забележка: Упражненията се прилагат в зависимост от състоянието на детето (ученика).

 

Група №1: Упражнения за развитие на способности за създаване на мисловни образи (визуализация на понятия)

Упражнение №1 "Мисловни образи, отговарящи пряко или косвено на понятието”

 Упражнението се провежда на два етапа, тъй като мисловния процес на тази възраст не може да се удържи активен продължително време без подкрепление. На първия етап понятието получава графическо изображение.

Инструкция: Опитай се за всяко от казаните от мен думи, да направиш някаква рисунка.

За детето не е трудно да даде отговор, тъй като образът изниква почти автоматично.

Примерен набор думи:

image

На втория етап думата се представя, като дума или фраза, без фиксация на хартия.


Упражнение №2  (усложнен вариант на предшестващото упражнение).

Използват се 200-300 кибритени клечки. На ученика се диктува думата, а той подрежда клечките във вид на фигура, която предизвиква думата в представите му.  Например, трактор може да бъде изобразен посредством прекъсната линия от звук р-р-р-р….. Клечките могат да бъдат подреждани по всякакъв начин, в т.ч. и да се чупят. Думите се диктуват с пауза от 1 мин.  След като приключи диктовката, от детето се иска по конструираните фигури да възпроизведе думите.   С увеличаване броя на тренировките се повишава скоростта на конструиране и увеличава броя на запомнените думи.

Когато ученикът се научи да създава зрителни образи, обличайки ги в конкретна форма, с лекота може да се премине към следващ етап на запомняне – осъзнатото възприемане. Препоръчително е в процеса на упражнението да се обръща внимание на преживяванията на ученика и да се стимулират положителни емоции, които влияят върху крайния резултат от запаметяването.

 

Група №2: Упражнения, насочени към развитие на възприятието и концентрацията на вниманието.

Упражнение №3. "Осъзнаване на визуализиран материал”

 За упражнението са необходими: лист хартия, моливи и секундомер.

На таблото (стимулния материал) са представени 12 изображения.  Предлага се на ученика да разгледа първия ред, закривайки останалите с лист хартия, за да го разсейват.  След 30 сек. на ученика се предлага да закрие и този ред и да нарисува по памет изображенията от първия ред.  След това му се предлага да сравни работата си с образците. По този начин се работи и с останалите редове, като с последните два реда се работи едновременно.

image

Упражнение №4. Събуждане на „чувство за детайли” 

На ученика се предлага табло с 4 абстрактни фигури 

image

Всяка от тях се показва на детето в продължение на 1 минута, като останалите са закрити, за да не отвличат вниманието.  След това се предлага на ученика, мислено да си представи същите фигури с всички детайли и по памет да начертае всяка една от тях на хартия.

 

Упражнение №5. „Осмисляне на вербален материал” (използва се за тренировка както на зрителна, така и на слухова памет)

Целта на упражнението е ученикът да се научи да разсъждава върху думите.

Инструкция: Сега ще ти прочета (покажа – в зависимост от тренирания тип памет) думи, когато чуеш думата от теб се иска, да си представиш външния вид на дадения предмет, предназначението му,  неговия вкус, аромат, който той може да притежава и други свойства. Например, паста за зъби – на външен вид може да е бяла, блестяща, трицветна, с аромат на билки или с остър лютив вкус и пр.

Като предварителна тренировка, преди началото на упражнението се препоръчва, да се поработи с ученика, като му се подадат 2-3 и повече думи и той да изпълни условието на глас.  Към упражнението се пристъпва само ако детето е усвоило условието.

image

Около 40 мин. по-късно на ученика се предлага да възпроизведе запомнените думи.

Упражнение №6. "Оживяване на неодушевени предмети”

Към това упражнение е желателно да се премине след като бъдат усвоени добре предшестващите, т.е. ученикът трябва да има формирани умения за привеждане на вербалната информация в зрителен образ, т.е. да има навици за визуализация и особено за концентрация на вниманието, предизвикано от осъзнатостта на възприемането.

На детето се предлага да си представи някакъв звяр, животно. След като бъде създаден образа, психологът предлага на ученика да „оживи” картината, т.е. животното да започне да се движи, да живее самостоятелен живот във въображението.  След това се иска ученикът да разкаже за своето животно всичко, което „вижда” за него и счита, че е важно.

След „оживяването” на живото, може да се премине към процедура на „оживяване” на предмет. Първоначално упражнението се изпълнява със затворени очи, а след това с отворени.  За да бъдат постигнати добри и трайни резултати в способностите з визуализация, се препоръчва серия от занятия, при които да бъдат „оживени”  50 живи същества и 100 предмета.

Това упражнение може да бъде проведено и във форма на игра на вълшебник.  На детето се предлага да бъде вълшебник, който е способен да съживява с помощта на вълшебна пръчица всичко което иска.  Например, той решава, че някакъв предмет трябва да бъде съживен и той в същия миг оживява. Когато това се случи, вълшебникът вече може да разкаже за този „жив” предмет всичко, защото е разкрил тайните му.

Забележка: Всички по-горе описани упражнения способстват за запис на информацията, за което се използва кратковременната памет (КВП).  При това, данните от паметта, получавани от възприятието в съответствие с решаваната задача, се допълват от данни, които се съхраняват в дълговременната памет (ДВП).  Същевременно, за да се възпроизведе информацията от КВП, се извършва процес за продължително съхранение, т.е. активизира се ДВП или се извършва процес на структуриране (кодиране) и търсене.

Описаният  процес на запаметяване не може да се осъществи без посредническата роля на мисленето.  Първичната обработка по систематизация и класификация на запомнените обекти се  извършва с помощта на операции за намиране на сходство и различие, при задължително участие на емоционалната сфера.  Тази процедура осигурява разделяне на информацията на категории (за удобство при съхранението)  и я снабдява с опознавателни сензорни знаци, облекчаващи извличането и от паметта.

Във връзка с това, работата по трениране на ДВП трябва да започне едва след формиране на умения за сравняване на запомнените предмети, чрез намиране в тях на признаци на сходство и различие.

 

Група №3: Упражнения за развитие  на операции по установяване на сходство и различие, анализ и синтез на детайлите.

Упражнение №7.

Всички анализирани предмети се изследват по една и съща схема: от емоциите към логиката.  По-долу е посочен план за провеждане на такъв анализ:

1.Емоционално възприемане на предмета

          Инструкция: „Какво впечатление създава у теб този предмет? Харесва ли ти неговия цвят, форма?”  Детето лесно може да изведе онези предмети, към които изпитва приятни чувства, т.е. то ги извежда и отделя  от общия фон.

            Този тип въпроси подтикват детето към анализ на неговите емоционални реакции. Задачата на психолога е да въвлече детето в активен процес на възприятие, в което съзнателно да се включи емоционалния фактор, гарантиращ по-добро запаметяване в ДВП.  Много е важно да се изясни кой от всички предмети е произвел най-ярко впечатление у детето и да се проследи живота на този предмет в ДВП.

 

2. Анализ на предизвиканите емоции.

Инструкция: „Този предмет, който виждаш приятен ли ти е или не? Той успокоява ли те или те дразни?  Според теб впечатляващ ли е или безцветен/ Забавен ли е или тъжен?  Увлекателен ли е или скучен?”

От особено значение е, детето да се учи да се вслушва в емоциите си и да ги разбира.  Такъв род мислене предизвикано от емоциите способства за по-добро закрепване на паметовите следи.

Логическа част.  Простата стратегия на анализ позволява да се извърши съсредоточаване върху главното, същественото и значимото.

 

3. Установяване на общия смисъл

Инструкция:  „Погледни този предмет. Що за предмет е това? как се нарича той?”

 

4. Разглеждане от гледна точка на композицията

Инструкция:  „Погледни, как са използвани цветовете, има ли и кои са допълнителните елементи, които се отличават и различава този предмет от останалите? Какво забелязваш на преден план?

Посредством въпроси от този тип, психологът въвлича детето в пространствено възприемане на обекта.

 

5. Анализ на детайлите

На следващия етап се търсят най-значимите детайли (елементи), които предоставят специфична информация за предмета.  Вниманието се съсредоточава върху описанието на отделните детайли. Този етап може да бъде повече или по-малко сложен в зависимост от количеството детайли, които следва да запомни детето.

 

6. Синтез

Инструкция: „Затвори очи и мислено си представи изследвания обект. Кажи сега какво  на ясно виждаш на своята картинка? Вземи молив (цветен) и нарисувай това, което си запомнил.”

В заключение може да се сравнят получените картини.  За упражнението (анализ-синтез) могат да се използват предмети, достъпни за условията, в които се провежда упражнението:

= плодове или зеленчуци; започнете от един обект, постепенно преминавайки към сравняване на няколко еднакви елемента в рамките на един вид;

= цветя и растения;

= дървета; обект на изследване са общата им форма, короната, клоните, листата, цветовете, плодовете;

= животни (например, кокошки, кучета, птици);

= близки квартали (близкостоящи улици; паркинги и пр.);

= хора; лица, глас, навици на приятели и пр.;

 

Упражнение №8 „Запомни картинките”

На детето се предлага да запомни изображения на 3-4 картички с картинки и да ги назове по памет.  След това трябва да потърси тези изображения сред 10-12 картички, но разхвърляни безпорядъчно.  За това упражнение може да се използват букви или цифри, прилагайки специално изработени картички.

 Постепенно количеството на картичките може да се увеличи.

Описанието при повече упражнения, ще помогне на детето да се научи да запомня при определен ред. За извличане на информацията обаче е необходимо, да се приложи механизма на асоциациите. Асоциацията е психичен процес, в резултат на който едни представи предизвикват и влачат след себе си други. Например, при представа за Нова година, автоматично възникват образи за елха, Дядо Коледа, Снежанка, джуджета, шампанско, лакомства и т.н.

Обикновено асоциациите възникват бързо и автоматично, отколкото логично, въпреки че подобна дейност също не е възможна без намирането на сходства и различия.  Именно затова в предишните упражнения следва да бъдат отработени задачите за сходства и различия.  Тренировката на умения за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи е показана в упражнение №4.   

В това упражнение се отиграват задачи за развитие на асоциативното мислене, развитие  на умения за подбиране на зрителни образи с преход към абстрактни понятия, а също така е описан мнемотехнически прийом „нелогични асоциации” за запомняне на думи, които не са свързани по никакъв начин.

 

Група №4: Упражнения, насочени към развитие на способности за установяване на връзки (асоциации) между отделните елементи на материала.

Упражнение №9 „Двойна стимулация на паметта“

Пред детето се разполагат 15-20 картички с изображения на отделни предмети (например, ябълка, тролейбус, чайник, самолет, риза, писалка, автомобил, кон, петел, флаг и др.)

Инструкция: „Аз сега ще ти кажа няколко думи . Разгледай картинките и избери между тях тази, която би ти помогнала да си припомниш всяка една от казаните от мен думи. Тази картичка постави отстрани.”

След това се прочита първата дума.  След като детето избере картичка и я постави в страни, се чете следващата дума и т.н.  По-късно детето трябва да възпроизведе казаните думи.  За тази цел изследваното лице взима една по една от сложените в страни картички и с тяхна помощ се подсеща за думите.

Примерен набор от думи:

ПОЖАР, ЗАВОД, КРАВА, МАСА, БАЩА, ГРЕШКА, ДОБРОТА, КРЕМ, СЕДИ.

 

Упражнение №10

На детето се дават няколко думи и се иска да ги прегрупира, обединявайки ги по някакъв признак, който да облекчи запомнянето, а след това се иска да измисли история, с която да ги обедини.

image

Упражнение №11

Инструкция: „Разгледай внимателно рисунката. На нея са представени наименованията на животни. Представи си сега външния вид на всяко животно на мястото, на което се намира неговото име и помисли върху някаква история, която свързва тези животни помежду си.”

След това рисунката се закрива и от детето се иска да възпроизведе на лист хартия разположението на имената съгласно образеца. Няма ограничение на времето за наблюдение на таблото.

 

Упражнение №12 (развитие на асоциативното мислене).

Целта на упражнението е да подтикне детето към асоциативно мислене.   На детето се предлагат няколко думи и се иска да направи колкото се може повече асоциации, които му идват наум при четенето на тези думи. Например, камила – гърбица, пустиня, пясък, кактуси и пр. В края на упражнението детето работи самостоятелно върху 2-3 думи.  Този тип упражнение е добре да се прилага периодично, за кратко време, за да може детето да формира скорост за генериране на асоциации. При провеждане на упражнението резултатите се записват с цел, проследяване развитието на способностите във времето.

image

Упражнение №13 „Конкретизация на абстракцията”

Инструкция:”намери конкретни зрителни образи, които могат да се асоциират с всеки от приведените от мен думи, например, любов – сърце и пр.

image

Упражнение №14 "Нелогични асоциации"

Този тип упражнения са насочени към създаване на логични асоциации, т.е. развиват логическия вид запомняне.  В образователния процес често е необходимо да се запомня материал, който външно логически не е свързан.

На детето се подават няколко думи, които не са свързани помежду си. Например, КНИГА, ЦВЕТЕ, НАДЕНИЦА, САПУН.

Инструкция: Пред теб има набор от думи, които не са свързани помежду си. Иска се да потърсиш все пак някакви асоциации, за да ги обвържеш.  Най-добре е веднага да кажеш първото което ти идва на ум. Имаш пълна свобода да търсиш каквито и да е било връзки, дори най-абсурдни. Когато откриеш такива връзки, то с лекота би могъл да сътвориш някаква кратка история.”

Това упражнение също е полезно да се прилага периодично, за формиране на устойчиви навици.

 

Упражнение №15  „Нелогични двойки асоциирани думи”

Това упражнение изисква обединяване във въображението на два предмета, които нямат нищо общо помежду си, т.е. не са свързани чрез естествени асоциации.

Инструкция: „Опитай се да създадеш в ума си образ на всеки предмет.  А сега мислено се опитай да ги обединиш в една картинка.  Предметите могат да се обединяват по всякакви асоциации, дай воля на въображението си. Да вземем пример с  думите „КОСА” и „ВОДА”, тях можем да си ги представим обединен  (свързани) чрез асоциация  на коса намокрена от дъжда. Постарай се да създаваш колкото се може по-ярки картини. Запомни, че колкото по-силни и богати са асоциациите, т.е. картините ти, толкова по-трайно ще бъдат запомнени тези думи.”

 

Примерни двойки за тренировка:

image

Първоначално е добре детето да поработи по слух, разказвайки за своите картини заедно с психолога, а след това самостоятелно, пишейки на лист. На следващото занятие е добре да се повтори някоя от двойките, за да се извърши проверка. Задължително трябва да се съобщят резултатите от проверката.

 

Упражнение №16 „Запомняне на думи”  

Сега вече може да се премине към научаване на детето да запомня няколко нелогично свързани думи. Препоръчва се да се започне с 10 думи, например:

ДЪРВО, МАСА, РЕКА, КОШНИЦА, ГРЕБЕН, САПУН, ТАРАЛЕЖ, ЛАСТИК, ХАРТИЯ, СЛЪНЦЕ,

Тези думи следва да бъдат свързани в разказа:

„Представи си зелено красиво ДЪРВО.  От него започва да расте настрани един дебел клон, който ще бъде използван за изработването на МАСА.  Когато се приближиш към масата и я разгледаш внимателно виждаш, че върху нея има вода, която се стича надолу и образува цяла РЕКА.  В средата на реката се образува водовъртеж, в който се върти огромна КОШНИЦА.  Кошницата се блъска от бряг на бряг. Ти се приближаваш от единия край, успяваш да хванеш кошницата и виждаш, че в нея има ГРЕБЕН. Взимаш гребена и започваш да решиш косата си, като заедно с това я миеш със САПУН.  Сапунът се стича по косата и тя става настръхнала като бодилите на ТАРАЛЕЖ. На теб ти е неудобно, взимаш един ЛАСТИК и връзваш на опашка косата си.  ластикът обаче  не издържа, къса се и когато започва да пада към земята, виждаш, че той е направен от ХАРТИЯ. Навеждаш се и виждаш, че на хартията е нарисувано ярко СЛЪНЦЕ.”

Първоначално детето се подкрепя при създаването на разкази, а след това се оставя да работи самостоятелно.  Постепенно количеството използвани думи за запомняне следва да се увеличава.

През цялото време психолога трябва да документира работата на детето.

 

Упражнение №17 „Запомняне на стихове” 

Всеки текст може да бъде представен в мисловни образи. На това се основава и техниката за запомняне, на която трябва да бъде научено детето.

Училище

(Ив.Вазов)

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

 

Отивам, бабичко,

макар и слабичко,

книга да се уча,

добро да сполуча.

 

*   *   *

Овчар

(Ив.Вазов)

Когато бях овчарин

и овцете пасях,

бях много благодарен,

макар и сиромах.

 

Щом пукнеше зората,

изкарвах ги навън

и свирях из гората,

подпрян на някой пън.

 

И времето бе кратко

със шарен ми кавал,

и никога тъй сладко

не съм ни ял, ни спал.

 

И днес, когато виждам

овчарче малко аз,

не знам защо завиждам

и охкам си без глас.

 

*   *   *

 

Уловена птичка

(Ив.Вазов)

Деца

Видиш, птиченце крилато,

ние в примка те държим

и със тебе цяло лято

няма да се разделим.

Птичка

Ах, защо ви съм? Бъдете

милостиви тоя час,

да си хвръкна ме пуснете,

в примката ще умра аз!

Деца

Не грижи се, мила птичко,

дор си в нашите ръце;

ще те храниме със всичко,

с захарчица, с млечице.

Птичка

Мляко що е не разбирам,

захар ази не кълвя,

само зрънца знам да сбирам

и мушици да ловя.

Деца

Ти зимъска ще загинеш

на полето там сама!

По-добре да си починеш

в нашта клетка у дома.

Птичка

Не се бойте, аз щъ хвръкна

татък в топлите места,

в ваш"та клетка ще издъхна,

макар златна да е тя.

Деца

Мила птичко, ти не знаеш

как е харно тука, виж -

ти със нас ще си играеш,

няма що да се боиш.

Птичка

Мен, дечица, по е харно

да си хвъркам по светът,

тук щъ умра аз навярно,

тясно ми е в тоя кът!

Деца

Право казваш, пиле клето,

тук на мъка ще живейш,

хай хвръкни си към небето,

на свобода да си пейш!

 

Стимулен материал: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1335&Level=1

 

Инструкция:

а) Прочети внимателно първата строфа на стихотворението.

б) Сега затвори очи и се опитай зрително да си представиш съдържанието на тази строфа в ума. Постарай се да нарисуваш ярка картина, да я почувстваш, да имаш свое отношение към нея: харесва ли ти, позната ли е, успокоява ли те или те натоварва с негативни чувства.

в) Сега премини към следващата строфа.  Прочети я на глас и си я представи. По този начин продължавай да работиш и с останалите строфи.”

Детето трябва да създаде пределно ясна картина от образи, съдържащи се в стихотворението.  Създадените зрителни образи се записват във вид на думи на отделен лист. След това от детето се иска да прочете цялото стихотворение на глас без да спира, подкрепяйки се с думите, възникнали при създаването на зрителните образи.

г) „Сега се опитай да си спомниш стихотворението, като се опираш на мислените образи. Затвори очи и възпроизведи тези образи, които си запомнил. Опиши ги  със свои думи.”

д) След това, се предлага ново прочитане на глас. Ако е нужно, някои образи, които не са ярки и не работят (не подпомагат запомнянето) могат да бъдат променени. Много е важно детето да запомни безгрешно последователността, в която се появяват образите.

е) На последно място детето се опитва да възпроизведе цялото стихотворение.

Следва да се обръща внимание на ритъма и римите. Всеки път при нови упражнения психологът обсъжда с детето заучаваното стихотворение, интересувайки се от неговото лично отношение към текста.

 

Упражнение №18 „Запомняне на текст”

Една от трудностите на учениците в обучителния процес е свързана както с преразказа в устна форма, така и в писмена.  Упражнението предлага вариант за работа с текст, който облекчава неговото запомняне.

-Определяне на основната идея на съдържанието на текста.  Извеждане на главното – за какво става дума?  След това е добре да се позволи на детето бегло да разгледа текста. Обръща се внимание на детето към заглавието на текста.

-Определяне колко части включва текста. Формулиране на въпроси към всяка една от частите, основавайки се на заглавието (ако има такова) и приемане имена (подзаглавия)на всяка отделна част.  След това се позволява ученикът да прочете текста и да намери отговор н а формулирания въпрос във всяка отделна част.  По този начин ученикът проследява развитието на главната идея в текста.

-Съвместно с детето се съставя план, разкриващ структурната композиция на текста.  За тази цел, текстът се разбива на отделни абзаци, чийто съдържание е обединено от общата идея.  Плана може да бъде създаден писмено, а може да бъдат само подчертани ключови думи в абзаца, които носят основната мисъл.

-След това се предлага на детето да направи опит за преразказ на основните идеи на глас, а след това самостоятелно наум.

-След това ученикът отново има възможност да прегледа текста и отново да акцентира вниманието си върху основните идеи, последователността на изложението им и да изведе ярки образи и примери, подкрепящи основната мисъл.  При четенето  се изисква детето зрително да възпроизведе образи, подсказващи текстовете.

-На следващо място се разглеждат детайлите в произведението.  Заедно с детето се извеждат съществените признаци.

-На последно място се правят лични коментари и се изтъкват онези моменти, които са направили най-силно впечатление.  Изяснява се какво е отношението на автора към главния герой, към събитията.  От детето се иска да доказва всяко свое предположение. След това се преминава към обсъждане на впечатленията.  Много е ценно детето да не се принуждава да следва внушението на автора, а да произвежда свое мнение. Ако се случи това, то отново се иска аргументация. Иска се от ученика да посочи ясно какво точно му харесва и какво не в произведението, както и какви чувства го кара да преживява.

-В заключение се предлага на ученика да отговори на шест прости въпроса:  Кой, какво, кога, защо, къде, как?  Това позволява по дълго да бъде съхранена информацията в активната зона на детската памет.

 

Училищен психолог:

………………………

 (………………..)

image

Категория: Други
Прочетен: 341 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                              Семейна терапия.

                               Символи, използвани при построяване на генограма.

 

 

Когато има други хора, живеещи със семейството, или участващи активно в събитията (напр. медицинска сестра, която се грижи за болен толкова дълго, че е станала част от семейния процес; или приятел на бащата, имащ право на глас при взимане на семейни решения) - те се разполагат отдясно на генограмата с кратко описание на тяхната роля в семейната структура.

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  6 7 8 9 10 11 12 13 14  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1331414
Постинги: 1562
Коментари: 116
Гласове: 1105
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930