Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1439274 Постинги: 1627 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
 


                          Анкета за определяне необходимостта от профилактика

                                     на употребата на цигари, алкохол, наркотици.

 

Условно анкетирането може да бъде разделено на диагностично и аналитично.

Диагностичното предполага изучаването на конкретни характеристики на актуалната ситуация в ученическата група (общо ниво на податливост (предразположеност); разпространение на едни или други форми за интоксикация; източниците, от които учениците получават тези вещества и т.н.).

Аналитичното анкетиране предполага изучаване на особеностите на въвлеченост на деца и юношите в наркозависима среда.  Данните, получени по време на изследването, могат да станат непосредствен материал за обсъждане.

Такова анкетиране позволява да се определи дали е необходимо провеждането на  профилактика спрямо едно или друго явление (предотвратяване на тютюнопушенето, употреба на токсични вещества, наркотици). Тази процедура следва да стане начален етап при организиране на профилактичната работа.  

 

Вариант на диагностична анкета.

image

image

image

Вариант на аналитична анкета.

image

image

Анкетата се предлага в три варианта:

-закрита (отговорите са фиксирани и се предлагат предварително);

-полуоткрита (респондентът може да избере готов отговор или да предложи свой собствен);

-открита (респондентът предлага свои собствени отговори).

Всички респонденти трябва да имат еднакви бланки, на които е отпечатана инструкцията за попълване на въпросника. Преди началото на работата се обясняват правилата и последователността за попълване на отговорите. Екзаминаторът обръща внимание, че анкетата се провежда при пълно придържане към правилата за, конфиденциалност, като на анализ ще бъдат подложени не индивидуалните отговори, а особеностите на оценките и отношението към проблема на аудиторията като цяло.

image
 

Категория: Други
Прочетен: 224 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                             Наративен подход в образованието.

                      Провеждане на занятие на основа „Интервюиране по проблем“

                                               (Джералд Монк и Джон Уинслейд)

 

Тук е представен фрагмент от книгата на Джералд Монк и Джон Уинслейд – „Наративно консултиране в училище“, в превод от руски език.

Понякога администрацията иска от училищния психолог да проведе урок по въпросите на здравеопазването или проблемите на обучението и развитието. Екстернализацията се оказва изключително ефективен подход при провеждането на такива занятия, особено по отношение на нееднозначни теми като алкохола и наркотиците. Уинслейд и Монк представят план за провеждане на такъв урок, където "Интервюиране по проблема" се използва като социодраматична техника:

 

1.Определете темата и кажете на класа, че днес ще получат уникална възможност да проведат интервю с Наркотиците[1]. „Можете да чуете всичко, което някога сте искали да знаете за Наркотиците, но сте се страхували да попитате.“ Обяснете, че това е упражнение, насочено към изследване на взаимоотношенията между проблема и хората и още, че това не е човешка позиция (мнение, отношение, убеждение и пр.), а позицията на проблема.

 

2.Поканете двама или трима доброволци да играят ролята на Наркотиците. Инструктирайте ги – сега те не са хора, а Наркотици. Помолете ги в рамките на няколко минути да се подготвят и наистина да влязат в сценичната си роля, да станат Наркотици. Предложете им теми, които те биха искали да разкрият (осветлят).

Можете да работите и с един доброволец, но когато има трима от тях, се получава по-резултатно разкриване на проблема, тъй като всеки ще играе ролята на Наркотик по свой начин. Например, единият от доброволците може да подчертае, че Наркотиците предлагат на хората удоволствие, наслада, опиянение;  другият, че те предлагат начин да се забравят проблемите; третият – възможност за оттегляне в „розов“ свят на мечи и желания; четвъртият – ще разкрие негативните последици върху състоянието на човек (внимание, мислене, памет, движения, емоции) и пр.  За да могат доброволците да играят ролята на Наркотици, можете да ги помолите да си припомнят ситуации, за които са чували, когато Наркотиците са повлияли върху живота на някого. След като бъде подготвен сценария и се раздадат ролите, е добре да бъдат отиграни определените ситуации. Най-добре е ролите да отразяват отношението към живота на учениците, а не на далечни рок или филмови звезди.

 

3.Обяснете на останалата част от учениците, че днес те са журналисти, събрани на пресконференция, която любезно са се съгласили да дадат Наркотиците. Тяхната задача е да измислят въпроси, които биха искали да зададат от Наркотиците. Може да се помогне на децата, като им се предложи да изготвят списък с въпроси, свързани например, с това: Какви цели в своя живот са си поставили Наркотиците? Какъв живот те се стремят да постигнат за учениците? Какви способи използват за да привлекат към себе си децата? Какви тактики и хитрости прилагат за убеждаване? Какво поведение им харесва да виждат и какви думи да чуват? С кого обичат най-много да се сприятеляват Наркотиците? Имат ли и кои са техните съюзници, които им помагат за постигане на своите цели? Има ли някакви препятствия пред наркотиците, които ги затрудняват и пречат за изпълнение на тяхната задача? Тук представяме някои от въпросите, които могат да се поставят на пресконференцията:

-Наркотици, какви са вашите любими начини за проникване в живота на човека?  Има ли някакви обстоятелства, при които е по-лесно да убедите например, тийнейджърите да се присъединят към вашия екип? Какви са тези обстоятелства?

-Какво обещавате на тийнейджърите и въобще на младите хора, когато те наистина не искат да ви слушат?

-Ако младите хора започнат да правят това, което вие искате, то какъв живот сте планирали за тях?

-Какви мисли за себе си внушавате на даден човек, за да го направите по-уязвим и по-податлив към вашите увещания?

-Вашата тактика на взаимодействие с момчетата и момичетата е една и съща или са различни?

 

4. Интервюто се провежда за приблизително 15 минути, през което време класът трябва внимателно да записва въпросите и отговорите.

 

5. Когато Наркотиците в достатъчна степен разкрият тактиката, която използват за набиране на тийнейджъри в екипа си, прекъснете интервюто и предложете малка промяна в темата.  Този път репортерите трябва да задават на Наркотиците въпроси, насочени към обозначаване на техните слаби места, опасения и страхове. Как тийнейджърите успяват да се съпротивяват и да устоят на Наркотиците и дори да ги деморализират? Това е журналистическо разследване, така че предложете на журналистите да задават такива въпроси, които ще поставят Наркотиците в неблагоприятна за тях позиция, ще се почувстват неудобно, ще изпитат страх и чувство за провал. Ето няколко примера:  

-Има ли някакви думи и фрази, които тийнейджърите казват за вас, а вие не харесвате това тяхно отношение? 

-Какво наистина ви разстройва?

-Дайте примери за най-ужасните ви неуспехи. Разкажете слуай, при който сте се провалили.

-Какво могат да направят тийнейджърите, което ще ви накара да пуснете ръцете си от тях и да помислите най-после за капитулация?

 

6. След завършване на втората част от интервюто, всички ученици отново се превръщат в себе си. Тук е много важно как ще се извърши излизане от роля на учениците, играли Наркотици. Помолете ги да станат, да съблекат от себе си ролята, да я  оставят на стола (закачалката), да се отдалечат и всеки да каже силно, обръщайки се последователно към четирите посоки на света: „Аз не съм Наркотик! Аз съм този, който съм сега“   

 

7. Крайният етап на занятието е за рефлексия и осбъждане. Тук може да зададете следните въпроси:

-Какво би било да бъдеш Наркотик?

-Как се чувствахте, когато интервюирахте наркотиците?  

-Какво ви изненада по време на това интервю? Какво се оказа за вас интересно? 

-С какво днешното обсъждане, посветено на наркотиците, беше различно от другите разговори на тази тема?

-Какво полезно успяхте да извлечете за себе си от днешното интервю?

-Според вас, би ли било полезно за младите хора провеждането на подбни срещи (пресконференции) и с други субекти, които ги съпровождат на този етап от живота им, например с Алкохолът?

 

(превод от руски език, Кирил Кунчев)


[1] Бел.прев. Концепцията на наративния подход изисква, при екстернализацията на проблема, същият да бъде изведен от личността (респ. групата) и представен за външен, а не вътрешноприсъщ на човек. Това позволява на него да се гледа метафорично, като на „живо“ същество (Проблем), намиращ се в определени взаимоотношения с човек.   

Източник: 

image
image

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.05 17:06
 

                 Примерна схема (анкета) за характеристика на неуспяващ ученик.

 

Предназначение

Анкетата е предназначен да събере информация за неуспешен ученик, от страна на педагогическия персонал в образователна институция.

Въпросникът има най-висока стойност и информационна значимост, ако бъде попълнен от всички педагози и служители на училището, които са имали или имат възможност да наблюдават ученика от дълго време. Впечатленията на учителите се сравняват, анализират, систематизират. Ако данните противоречат помежду си, тези противоречия се анализират внимателно. 

Възрастова категория –  7-14г.

Ред за провеждане

Психологът съставя списък от учителите, които отдавна имат възможност да наблюдават компетентно проблемния ученик. От тях се иска пределно обективно да се отнесат към личността на детето при попълване на анкетата.  Във анкетния лист се  посочва името на учителя, но тези данни са необходими за сравнителен анализ и изключване на ситуационния фактор. Желателно е психологът да гарантира поверителността на изразените мнения.

Въпросник

1.Лично, бащино, фамилно име на ученика.

2.Възраст (навършени години).

3.Училище. Клас.

4.Продължителност на  наблюдението на учителя по отношение на детето.

5.Друго училище (училища), в които е учил; периоди.

6.Повторени класове.

7.Състав на семейството: пълно, непълно.

8.Кратки съществени сведения за възрастните членове на семейството – образование, вид занятия, професия и пр.

9.Кратки съществени сведения за непълнолетните членове на семейството.

10.Морална атмосфера в семейството.

11.Условия за самообразование и подготовка за училище в семейството. 

12.Отношение на родителите към неуспеваемостта на ученика. 

13.Учебни предмети, по които не успява.  

14.Предмети, по които успява.  

15.Характер на затрудненията – постоянни/временни.  

16.Как се отнася ученикът към своите неуспехи в обучението: безразлично; преживява тежко; стреми се да преодолее трудностите; обхванат от пасивност; губи интерес към ученето; полага усилия; работи се самостоятелно/с помощ (на кого?) и пр.  

17.Отсъствие от часове – обективни причини (от гледна точка на учителя) за пропуските, ако има такива.

18.Реакции на ученика към оценяването на неговата работа; положителна/отрицателна.  

19.Какъв вид помощ е била оказана от учителите за преодоляване на установените трудности: повишен контрол по време на изпълнение на задачите в клас; осигуряване на по-голяма помощ при изпълнение на задачите; улесняване (индивидуализиране) на задачите при фронтална работа с класа;  допълнителни знатия след часовете; допълнителни задачи за домашна работа; препоръки към родителите; предприети мерки за стимулиране и др.

20.Нуждае ли се от работа с логопед? да/не.

Работил ли е по-рано с логопед? да/не.

21.Нуждае ли се от работа с психолог? да/не.

Работил ли е по-рано с психолог? да/не.

22.Нуждае ли се от работа с други специалисти (какви)?

23.Напълно ли разбира изискванията на учителите? 

24.Как работи с останалите ученици?

25.Способен ли е да работи целенасочено и активно; да отговаря на въпроси и да задава въпроси при неразбиране и пр.  

26.Оценете показателите за работоспособност на ученика:  

-целеустремленост;

-енергичност;

-уморяемост;

-сънливост;

-отвлекаемост;

-разсеяност;

-тревожност;

-стеснителност;

-физиологические особености;

-друго:

27 Особенности в развитието на познавателните процеси:

-възприятие;

-памет;

-мислене;

-въображение;

-реч;

28.Волеви характеристики на ученика.

29.Характер на ученика (как се отнася към хората въобще; към труда; към учебната дейност; ценностни ориентаци и др.).

30.Силни страни на ученика.

31.Основни причини за трудностите в обучението (лично мнение на учителя).  

32.Лично, бащино, фамилно име на педагога, попълнил анкетата.

Дата:

image

Категория: Други
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                      Анкета „Оцени постъпката“ –

                              диференциация на конвенционални и морални норми

                 (по Е. Туриелю, модификация на Е.А.Курганова и О.А.Карабанова, 2004)

 

Цел: установяване степента на  диференциация на конвенционалните и морални норми.

Оценка на универсалните учебни действия (УУД): отделяне (очертаване) моралното съдържание на действията и ситуациите.

Възраст: ученици  от  предучилищна възраст  до  III клас.

Форма (ситуация за оценяване) фронтално анкетиране.

На децата се предлага да оценят постъпките на момче (момиче), като се иска да изберат една от четири възможности за оценка. Детето оценява действията на дете от своя пол.  Тези, които могат да четат и пишат, попълват писмен варинат, а при първокласниците и по-малки, изследването се провежда устно (беседа).

Скала за отговори и оценяване.

-1 бал – това (така) може да се направи (да се постъпи);

-2 бала – понякога това (така) може да се направи (да се постъпи);

-3 бала – така не може да се направи (да се постъпи);

-4 бала – така не може да се направи (да се постъпи) в никакъв случай.

Инструкция: „Деца, сега ви предстои да оцените различните действия на деца като вас, момчета и момичета. Трябва да оцените 18 постъпки. В най-горната част на листа е посочено какви отговори може да изберете и какво означава всеки бал. Нека да прочетем заедно как можете да оцените действията на децата. Ако мислите, че можете да направите това, тогава поставете бал 1, ако ... и т.н.“.

След като бъде обсъдено значението на всички балове, децата пристъпват към изпълнението на задачите.  

Процедурата за провеждане отнема от 10 до 20 минути, в зависимост от възрастта на децата.

image

 

В цялата анкета са представени:

-седем ситуаци, свързани с нарушение на моралните норми (2. 4, 7, 10, 12, 14, 17).

-седем ситуаци, свързани с нарушение на конвенционалните норми (1, 3, 6, 9, 11, 13, 16).

-четири неутрални ситуации, не предлагат морална оценка (5, 15, 8, 18).

image

Инструкция: Постави оценка на момчето (момичето) за всяка ситуация.

Стимулен материал (ситуации):

1.Момчето (момичето) не измило (а) зъбите си.

2.Момчето (момичето) не е предложило (а) на приятеля (приятелката) си помощ за  почистване на класната стая.  

3.Момчето (момичето) е дошло (дошла) в училище с изцапана дреха.

4.Момчето (момичето) не помогнало (ла) на майка си да почисти къщата.

5.Момчето (момичето) скъсало (а) книгата.

6.Момчето (момичето) по време на хранене разсипало (а) супата и изцапало (а) масата.

7.Момчето (момичето) не почерпило (а) родителите си с бомбони.

8.Момчето (момичето) измило (а) пода на стаите вкъщи.

9.Момчето (момичето) говорило (а) по време на час, когато учителя обяснявал.

10.Момчето (момичето) не почерпило (а) приятеля (приятелката) си с ябълка.

11.Момчето (момичето) вървяло (а) по улицата и хвърляло (а) на земята хартията от бомбоните.

12.Момчето (момичето) взело (а) от приятел (приятелка) книга и я скъсало (а).

13.Момчето (момичето) преминало (преминала) през улицата на забранено място.

14.Момчето (момичето) не отстъпило (а) място в автобуса на възрастен човек.

15.Момчето (момичето) купило (а) от магазина продукти.

16.Момчето (момичето) не поискало (а) разрешение да излезе на разходка.

17.Момчето (момичето) повредило (а) гребена на майката си и го скрил (а).

18.Момчето (момичето) влезло (влезла) в стаята и включило (а) лампата.

 

Критерии за оценка: съотношението на сумата в балове характеризира степента на недопустмост за нарушаване на конвенционалните и на морални норми.

Нива:

1 – сумата от балове, характеризиращи недопустимостта на нарушението на конвенционалните норми, надвишава с повече от 4 сумата от балове, които характеризират недопустимостта на нарушаването на моралните норми;

2 – сумите са равни (+ 4 бала);

3 – сумата от балове, характеризиращи недопустимостта на нарушаването на моралните норми, надвишава с повече от 4 сумата от балове, характеризиращи недопустимостта на нарушение на конвенционалните норми.

image

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0
 


   Примерна схема за изследване включеността на детето в детската субкултура,

                      в условията на детски домове и интернати (институции).

 

Едно от направленията в диагностициране на индивидуалното развитие на детето, трябва да бъде изследването на това, как то е ключено в детската субкултура и доколко в него са формирани способи на дейност и общуване, характерни за традиционната детска общност. При необходимост, в индивидуалната програма за съпровождане (подкрепа) може да бъде включва програма за възстановяване на начините за общуване и поведение на детето в детската група и повишаване на нивото на неговата социална компетентност.

Беседата с детето трябва да бъде проведена от възпитател или психолог, който не е включен директно в организацията на живота му и има най-голяма доверителна връзка с детето. Информацията, получена от интервюто, трябва да бъде строго поверителна и в никакъв случай детето да не смята, че данните, която се съобщава ще се използват срещу него.

Списък с примерни въпроси за интервю с деца, настанени в дом за сираци и интернат, относно характеристиките на детската субкултура в тази институция.

1.Откога се намираш в тази институция?

2.Моля, опиши как трябва да се държиш, като току-що постъпил в институцията.

3.Какви правила са задължителни за всички деца във вашия дом?

4.Какво ще се случи с момчето (момичето), което (което) нарушава тези правила?

5.Какви права и задължения има само за новопостъпилите по отношение на другите деца?

6.Кои предмети в твоята група са най-ценни?

7.В твоята група има ли ситуации, когато някой става длъжник на друг (други)?

8.По какъв начин това дете изплаща дълга си? Какво ще се случи, ако дългът не бъде върнат навреме?

9.Със сигурност децата в твоята група имат някакви прякори. Как се отличавате едно от друго? Какви прякори използвате?

10.Какво трябва да направи новопостъпилият, за да бъде приет във вашата група и да стане един от вас?

11.Имате ли някакви „специални места“, където отивате заедно, където се събирате? Какви са тези места?

12.Ако по време на играта възникне спорна ситуация, как обикновено я решавате?

13.Разказвате ли си страшни истории? Какви страшни истории знаеш ти самия?  

 

Въпроси за провеждане на интервю в колектива от възпитатели.

1.Какви „негласни“ норми и правила съществуват в отделните детски  групи във вашата институция?

2.Явява ли се задължително спазването на т. нар. „детски правен кодекс“  за всички ученици?

3.Има ли категории деца, заемащи специална позиция сред възпитаниците ви?

4.Какви прякори използват учениците при общуването един с друг?

5.Има ли специфични ритуали в групите, които регулират вътрешногруповите отношения?

6.По какъв начин се налагат „санкциите“ спрямо ученици, които са нарушили „негласните“  вътрешногрупови норми?

7.Има ли някакви „забранени места“, където децата се стремят да ходят в тайна от възрастните?

8.Наблюдава ли се сред възпитаниците стремеж към т. нар. „детско строителство“  (строят ли те укрития, убежища, колиби, подслон, заслони, хижи)?

9.Децата разказват ли страшни истории? Кога и къде се случва това най-често?

10.Знаете ли за съществуването на специални маршрути, пътища, които децата използват?

При анализа на получените отговори специалистта по съпровождането обръща внимание и оценява информираността на детето за правилата на децата в общността, емоционалните му реакции по време на разговора, степента на откритост и съпоставя получената  информация с данните от наблюдението и интервюта с колектива възпитатели.

Обработка и оценка на резултатите

За статистическата обработка експериментаторът оценява данните от интервюто по 4-балова схема, базирана на следните критерии:

-4 бала – детето е включено в детската субкултура, разговаря с доверие с възрастните;

-3 бала – детето е включено в детската субкултура; доверителните отношения с възрастните са затруднени;  

-2 бала – много е вероятно, детето да не е включено в детската субкултура; доверителните отношения с възрастните са затруднени;  

-1 бала - детето не е включено в детската субкултура; няма доверителни отношения с възрастните.

image 

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                       Психодиагностика в училище.

                                          Анкетна карта за наблюдение на ученика.

 

Попълва се от класни ръководители, възпитатели, психолози, педагогически съветници и др., които се намират в контакт с детето.

1.Недоверие към хора, вещи, ситуации.

Недоверието е причина, всеки успех да се постига с цената на огромни усилия. Симптомите  1-10 – слабо изразеност; 12-16 – явно нарушение.

1.Разговаря с учителите само на „четири очи“.

2.Плаче, когато му направят забележка.

3.Никога сам не предлага на някого помощ, но с желание го прави, ако го помолят.

4.Детето е „подчинено“ (съгласява се да изпълнява „непечаливши“ роли, например, по време на футболна игра се съгласява да гони и връща топката, когато излезе от игрището, докато другите спокойно го наблюдават; играе ролята на „маша“ и „слуга“).

5.Прекалено тревожен, за да бъде непослушен.

6.Лъже от страх.

7.Харесва му, ако някой прояви към него симпатия, но не моли за нея.

8.Никога не подарява на учителя цветя или други подаръци, въпреки че неговите съученици правят това достатъчно често.

9.Никога не носи и не показва на учителя вещи, които е намерил, въпреки че другарите му често го правят.

10.Има един единствен приятел и по принцип игнорира останалите момчета и момичета от класа.

11.Поздравява учителите само тогава, когато те му обърнат внимание. Иска да го забелязват.

12.Не общува с учителя по своя инициатива.

13.Твърде стеснителен и затворен, за да помоли някого за нещо (например, за помощ).

14.Лесно се изнервя, плаче, почервенява, ако му бъде зададен въпрос.

15.Лесно се оттегля, прекратява и отказва от активно участие в игри.

16.Говори неизразително, мърмори, особено когато поздарява или запознава с някого. 

 

2.Депресия (угнетеност). 

В по-лека форма (симптоми 1-6) периодично се наблюдават различни промени в активността, смяна на настроението. Симптомите 7 и 8 свидетелстват за склонност към раздразнение и физиологично изтощение. Сим­птоми 9-20 отразяват много по-остра форма на депресия.

1.В зависимост от самочувствието, понякога търси помощ и изпълнява училищните задачи, а друг път – не.

2.Държи се различно и непоследователно. Старателността и интереса му към учебната дейност се променя ежедневно.

3.В игрите понякога е активен, а друг път – апатичен.

4.В свободното си време понякога проявява пълно отсъствие на интерес към каквото и да било.

5.Когато изпълнява манипулации с ръце, понякога е много старателен, а друг път – не.

6.Губи интерес към дейността по време на изпълнението й.

7.Когато е раздразнен, изпада в „бяс“.

8.Може да работи индивидуално, но бързо се уморява.  

9.Дефицит на сила и енергия за физическа работа и манипулации.

10.Вял, безинициативен (в клас).

11.Апатичен, пасивен, невнимателен.

12.Често се наблюдава внезапна и рязка загуба на енергичност.

13.Бавни, мудни движения.

14.Твърде апатичен, за да се разстрои или активизира от/за нещо (към никого не се обръща за помощ).

15.Погледът му е равнодушен и безразличен.

16.Винаги е ленив и апатичен в игрите.

17.Често е откъснат от реалността (отвлечен във фантазии).

18.Говори неизразително, мърмори.

19.Предизвиква съжаление (угнетен, нещастен, рядко се усмихва).

 

3.Бягство в себе си (самоизолация).

Избагва контактите с хора, самоотстранява се. Налична е защитна нагласа за избягване всякакви контакти с хора; неприятно му е, ако някой прояви към него симпатия и изрази любов.

1.Никога и никого не поздравява.

2.Не реагира на поздрави.

3.Не проявява сърдечност, дружелюбие и доброжелателност към другите.

4.Избягва разговорите (затворен, потопен в себе си)

5.Мечтае да върши нещо друго, но не и училищни занимания (живее в друг свят).

6.Абсолючно никакъв интерес към ръчни дейности.

7.Не проявява интерес към колективни игри.  

8.Избягва другите хора.

9.Стои далеч от възрастните, сякаш ще бъде наранен или в нещо е заподозрян.

10.Напълно се изолира от другите деца (до него е невъзможно да се приближат).

11.Създава впечатление, че въобще не се интересува и не забелязва другите.

12.При разговори се безпокои, лаконичен, гледа да го приключи бързо, избягва задълбочаване на темата. 

13.Държи се така, сякаш е изплашено „животно“.

 

4.Тревожност по отношение на възрастните. 

Изразява се в безпокойство и неувереност на детето към обичта на възрастните. При симптомите 1-6 – детето се старае да се убеди и провери, дали възрастните го „приемат“ и обичат. Симптоми 7-10 – детето привлича вниманието към себе си и усилва интереса на възрастните. Симптоми 11-16 – проявява голямо безпокойство към факта на „приемането“ му от възрастните. 

1.С голямо желание изпълнява своите задължения.

2.Показва извънредно желание да поздравява учителите.

3.Прекалено разговорлив (досажда на учителите със своето бърборене).

4.С удоволствие носи цветя и други подаръци на учителите.

5.Много често носи и показва на учителите намерени предмети, рисунки, материали, принадлежности и др.

6.Извънредно дружелюбен с учителите.

7.Прекалено увлечение в стремежа да занимава учителите със своите занимания и отношения в семейството.  

8.Подлизурничи, ласкае,  стреми се да се хареса на учителите.

9.Винаги намира предлог да занимава учителите със себе си.

10.Постоянно се нуждае от помощта и контрола на учителя.  

11.Придобива симпатията и вниманието на учителите. Търси контакт и общува с учителите, като ги занимава с различни случки и оплаквания, засягащи негови съученици.

12.Опитва се да „монополизира“ учителите (занимава ги изключително със себе си).

13.Разказва фантастични, измислени истории на учителите.

14.Опитва се да заинтересува възрастните към себе си, но не полага от своя страна никакво старание.

15.Извънредно загрижен, за да заинтересува възрастните и да придобие симпатия.

16.Пълно отдръпване, ако усилията му са неуспешни.

 

5.Враждебност по отношение на възрастните. 

Симптомите 1-4 – детето показва различни форми на неприемане на възрастните, които могат да бъдат началото на враждебност или депресия.  Симптомите 5-9 – отнася се към възрастните ту враждебно, ту се старае да получи от тях добро отношение. Симптомите 7-10 – открита враждебност, проявяваща се в асоциално поведение. Симптомите 18-24 – пълна неуправляема и първична враждебност. 

1.Нестабилен в настроението.

2.Изключително нетърпелив, освен в случаите, когато се намира в добро настроение.

3.Проявява упорство и настойчивост при ръчни дейности (манипулации).  

4.Често се намира в лошо настроение.

5.В зависимост от настроението, предлага помощ и услуги.

6.Когато за нещо моли учителя, може да бъде ту много сърдечен, ту равнодушен.

7.Понякога се стреми, а понякога избягва да поздравява учителя.

8.В отговор  на поздрав на учителя, може да прояви подозрителност, гняв и злоба.

9.Понякога дружелюбен, понякога с лошо настроение.

10.Много променлив и непоследователен в поведението си. Понякога създава впечатление, че умишлено лошо изпълнява работите си.

11.Поврежда (унищожава) обществена и лична собственост (вкъщи, транспорт, училище).

12.Вулгарен език, разкази, рисунки.

13.Неприятен и нагъл, особено когато се защитава от отправени обвинения.  

14.Мърмори под носа си, ако е недоволен.

15.Отнася се негативно и със съпротива към забележки.

16.Понякога говори неистини, без някакъв повод и без никакви задръжки.

17.Един-два пъти е забелязван да краде пари, вкусотии, ценни предмети и пр.

18.Винаги има претенции и не винаги признава вина, изразява съмнение в справедливостта на наказанието си.

19.“Див“ поглед. Наблюдава „под вежди“, навъсен.

20.Непослушен, не спазва дисциплина и правила. 

21.Агресивен (крещи, заплашва, употребява сила).

22.С готовност се сприятелява с подозрителни типове.

23.Често посяга и краде пари, ценни предмети, вкусотии.

24.Държи се непристойно, нагло, грубо, неуважително.

 

6.Тревожност по отношение другите деца. 

Изразява се в тревожност от приемане/неприемане от другите деца. Временно приема форма на открита враждебност Всички симптоми са еднакво важни.

1.Играе „героични“ роли, особено когато му се прави забележка.

2.Не може да се самоконтролира и да потисне желанието си да играе роли пред другите.

3.Склонен да се преструва на глупак.

4.Демонстративно смел (поема необмислени рискове; рискува без нужда).

5.Полага усилия да бъде винаги в съгласие с мнозинството. Налага се над другите, опитва да ги управлява и манипулира.  

6.Обича да бъде център на внимание.

7.Играе изключително (или се стреми да играе) с по-големи деца.

8.Стреми се да заеме отговорен статус (пост) в групата, но се страхува, че няма да се справи.

9.Хвали се пред другите.

10.С удоволствие се държи се като клоун (шут) пред другите.

11.Поведението му се отличава с вдигане на шум (крещи, вика, скача, тропа), когато учителя не е в клас.

12.Облича се предизвикателно (облекло, накити, прическа при момчетата; преувеличеност при облеклото, накити, козметика, гримиране, тъмни очила – при момичетата). 

13.С голяма страст поврежда или разрушава обществено имущество.

14.Държи се като глупав палячо в група.

15.Подражава с увоволствие на хулиганските постъпки на другите от групата.

 

7.Недостатъчна социална нормативност (асоциалност). 

Несигурност в одобрението на възрастните, което се изразява в различни форми на негативизъм. Симптоми 1-5 свидетелстват за отсъствие на старание да се хареса на възрастните;  безразличие и отсъствие на заинтересуваност от добри отношения с тях. Симптоми 5-9 – при повечето по-големи деца указват определена степен на независимост.  Симптоми 10-16 – отсъствие на отговорност, достойнство, чест. 16 – счита, че възрастните са недружелюбни,  намесват се в неговия живот, като според него те нямат право на това.

1.Не е заинтересован от учебната дейност.

2. Работи в училището само тогава, когато някой го контролира или е принуден.  

3.Работи извън училището само тогава, когато е заставен да прави това.

4.Не е срамежлив, но проявява безразличие при отговорите на въпроси на учителя.  

5.Не е затворен и срамежлив, но никога не търси помощ. 

6.Никога не се заема доброволно с работа.

7.Не се интересува от одобрението или неодобрението (оценките) на възрастните.  

8.Свежда до минимум контактите с учителите, но  общува напълно нормално с другите възрастни. 

9.Избягва учителя, но общува с други хора.

10.Пише домашните си работи.

11.Взима чужди вещи без разрешение (не спазва граници).

12.Егоистичен, харесва интригите, издава (злепоставя; сплетничи) другите деца.  

13.В играта с други деца проявява хитрост и измама.

14.“Нечестен играч“ (играе за лична изгода; лъже, мами, не признава при игра).

15.Не може да гледа право в очите друг.  

16.Потаен и недоверчив.

 

8.Враждебност по отношение другите деца. 

Враждебното отношение към другите деца може да обхваща диапазон от ревниво съперничество до открита враждебност.  

1.Пречи на другите деца при игра, подиграва им се, обича да ги плаши.

2.Временно много недружелюбен към тези деца, които не принадлежат към тесния му кръг на общуване.

3.Тревожи и притеснява другите деца.

4.Конфликтува и обижда.

5.Опитва се със забележки и подигравки да създава трудности на другите деца.

6.Крие, цапа или унищожава вещи, принадлежащи на други деца.

7.Намира се предимно в лоши отношения с другите деца.

8.Прилепва се и общува с по-слаби деца.

9.Другите деца не го обичат, не могат да го търпят.

10.Дразни и атакува (бори се дори при игра) с другите деца по инфантилен начин (хапе; ближе; къса; драска).


9.Безпокойство. 

Безпокойство, нетерпеливост, непостоянство, неспособност за работа, изискваща концентрация на внимание и мислене. Склонност към кратковременни и леки усилия и избягване на дълговременните усилия.

1.Много нерешителен.

2.Отказва контактите с други деца по такъв начин, че те се чувстват неприятно.

3.Лесно се примирява с неуспехи при ръчен труд.

4.В игрите не може да контролира себе си.

5.Непрецизен, нестарателен, повърхностен. Често забравя или губи ученически принадлежности, книги или други предмети.

6.Безотговорен при изпълнение на задачи, свързани с ръчен труд.

7.Нестарателен в училищните занятия.  

8.Твърде обезпокоен, когато трябва да работи самостоятелно.

9.По време на час не е в състояние на внимава дълго време, не може да се концентрира, лесно се разсейва.

10.Той не знае какво да прави със себе си. Не може да се занимава с нищо достатъчно дълго време.

11.Твърде обезпокоен, когато трябва да запомни указания на възрастен или при отправяне на забележки.

 

10.Емоционално напрежение.

Симптомите 1-5 свидетелстват за емоционална незрялост; 6-7 – за сериозни страхове; 8-10 – бнягство и повърхностност;   

1.Играе с играчки, които са за деца под неговата възраст.

2.Обича да играе, но бързо губи интерес.

3.Инфантилен речник.

4.Твърде незрял за възрастта си, за да осъзнава и следва указания.

5.Играе изключително (преимуществено) с по-малки от него деца.

6.Твърде тревожен, за да взема решения.

7.Другите деца му се присмиват („жертвен агнец“; аутсайдер в групата).

8.Често го подозират, че пропуска часове, макар практически да прави това много рядко.

9.Често закъснява.

10.Държи се в групата като аутсайдер.

 

11.Невротични симптоми.

Многообразие от невротични симптоми, чиято изразеност зависи от възрастта на детето; те могат да са следствия от други нарушения.  

1.Заеква, неразбираема артикулация.

2.Говори несвързано (трудности при при логично и правилно съставяне на изречение).

3.Часто примигва.

4.Безцелно движи ръцете си. Липсва синхрон. Разнообразни тикове ио стереотипни движения. 

5.Гризе ноктите (пръстите).  

6.Ходи с леки подскоци. Спира се и обикаля безцелно. Търси опора в средата (напр. стените на коридорите в училище).

7.Смуче палец (над 10 г.).

 

12.Неблагоприятни условия на средата.

1.Често отсъства от училище..

2.Не посещава училището по няколко дни последователно.

3.Родителите съзнателно лъжат и оправдават отсъствията му от училище.

4.Принуден да остава вкъщи, за да помага на родителите си.

5.Несресан, неизмит, неподстриган, с дълги нокти.

6.На външен вид създава впечатление, че не се храни здравословно.

7.Значително по-некрасив от другите (неугледен външен вид).

 

13.Сексуално развитие.

1.Много ранно развитие и силен интерес към противоположния пол.

2.Задръжки в половото развитие.

3.Проявява извратени склонности.

 

14.Умствена изостаналост.

1.Значително изостава в усвояване на учебния материал.

2.Инфантилен за своята възраст (умствената възраст значително изостава от биологичната).

3.Не умее да чете.

4.Значителни недостатъци в знанията по елементарна математика.

5.Другите деца се отнасят към него като с „глупак“.

6.Наивен и глупав.

 

15.Болести и органични нарушения.

1.Неправилно дишане.  

2.Чести простуди.

3.Чести кръвоизливи от носа.

4.Дишане през устата.

5.Предразположеност към заболявания на ушите.

6. Предразположеност към кожни заболявания.

7.Оплаквания от стомашни болки и гадене.

8.Често главоболие.

9.Извънредно почервенява или пребледнява.

10.Болезнено зачервени клепачи.

11.Много студени ръце.

12.Късогледство.

13.Лоша координация на движенията.

14.Неестествени пози на тялото.

 

16.Физические недостатъци.

1.Лошо зрение.

2.Слаб слух.

3.Твърде нисък ръст.

4.Извънредна (наднормена) пълнота.

5.Други особености на телосложението извън норма.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове: 0
 

         Анализ на готовността за създаване на Училищна служба за помирение

                                                               (Ричард Коен)

image

Обработка на резултатите и анализ

-80-160 бала – налична е готовност за подготовка на програма за помирение.

-0-80 бала налична, но недостатъчна поддръжка; необходима е по-широка подкрепа;

< 0 бал липсва готовност за създаване и развитие на програма;

 

 

Източник: Ричард Коэн „Практическое руководство для школьного медиатора“image

Категория: Други
Прочетен: 109 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                Наративен подход в образованието.

                                      Училищните проблеми и „проблемните“ деца.

 

Тук е преедставен превод от руски език на глава IV – Училищните проблеми и „проблемните“ деца, от книгата на Джералд Монк и Джон Уинслейд – „Наративно консултиране в училище“.

….

От училищния психолог често се очаква да помогне на „трудните“ деца и тийнейджъри, да променят своето поведение, да се пренастроят, да изоставят своята недисциплинираност, агресивност и тенденция към извършване на правонарушения. Децата, които са склонни към такова поведение, имат много проблеми с учителите и администрацията, а вероятността те да получат дефицитарни характеристики (етикети) е много висока. Традиционните подходи в консултирането при подобни случаи не са много ефективни.

Често ученикът се изпраща при училищния психолог поради лошото му поведение в класната стая, т.е. налице е Проблем между учител и ученик. Когато това се случи,  психологът трябва да бъде много внимателен, тъй като консултацията може да се възприеме от детето като поредна дисциплинираща го процедура. Ако работата с психолога се използва само за да накара ученикът да се държи добре (това, което очакват учителите), то тогава специалистът се превръща в средство за поддържане на механизмите за социалния контрол, прикриване на съществуващите отношения на власт и допринасяне за маргинализация. Всичко това е в противоречие с целите и принципите на наративния подход. В същото време, наративният подход не предлага указние да се оправдае или да се позволи безотговорното поведение да процъфтява.

В такива случаи наративният подход изисква от специалиста следното:

1.Да се обрне към ученика като отговорно лице, чиито действия имат смисъл.

2.Да прояви интерес към гледната точка на ученика за настоящата ситуация, като отбележи, че мнението на детето е важно за него – изслушва го много внимателно, безоценъчно.

3.Разграничава намеренията, които следват определено поведение и последствията от това поведение.

4.Не защитава авторитарната (властова, доминираща) позиция на администрацията и учителите.

5.Не защитава детето (подрастващия) като нещастна, неразбрана жертва.

6.Предлага на ученика самостоятелно да обмисли защо учителят е разгневен и същевременно обезпокоен от неговото поведение (постъпка), като изслушва внимателно позицията на детето.

7.Помага да се създаде алтернативна история за живота на ученика, която е свободна от влиянието на проблема (търсят се постъпки; реакции; поведенчески модели, ситуации, в които ученикът се е държал противоположно на актуалното проблемно поведение) и се събира информация в тази посока,  в качеството й на противотежест.

8.Осъществява посредничество между ученика и учителя, за да се насърчат и подтикнат  двете страни към разговори за това, какви взаимоотношения са подходящи и приети от двете страни.

Ето някои от въпросите, които училищният психолог може да постави по време на срещата с детето[1]:

1.Ситуацията, в която си участвал очевидно безпокои твоя учител. Теб безпокои ли те?  Как точно? Какво означава за теб безпокойството на учителят?

2.Кога за първи път се появи тази трудност (проблем) в класа?

3.Този проблем какво те кара да правиш? Винаги ли правиш така? Кога точно (при какви обстоятелства)?

4.Според теб, как този проблем заставя учителя да реагира на това, което правиш?

5.Може би, проблемът кара учителя постоянно да те наблюдава, да те следи и да очаква ти да направиш нещо нередно?

6.Какво име (репутация) се опитва да ти създаде проблемът? Чувстваш ли се добре с такова име (репутация)?

7.Ако ти се иска учителят да забрави за тази твоя лоша репутация, какво би направил (най-често, най-вероятно), какво би променил?

8.Какви отношения ти харесва да имаш най-много с този учителя?[2]

9.Винаги ли си имал това чувство за справедливост? Важно ли е то за теб?

10.Имал ли си случай, да откриеш начин да изразиш чувството си за справедливост така, че да не поддържаш лоша репутация?

Трябва да се отчита един факт, че най-често ученикът попада при училищния психолог, защото учителят има неразрешими за него проблеми с това дете или накратко – отношения, които имат някаква история (неизвестна на този етап на психолога), в които са били въвлечени и двете страни.  Ситуациите на неблагоприятните взаимоотношения между учениците, в които учителят не е въвлечен обаче не са малко, те най-често минават покрай него и остават извън  вниманието му. Такива ситуации може да са: дразнене, физическо насилие, тормоз, унижение, обиди, увреждане на имущество. Психологът обаче не трябва да пренебрегва такива ситуации, когато ги вижда в училище. Начинът, по който децата общуват помежду си днес, ги формират такива, каквито ще станат и как ще общуват в бъдеще.

Когато се работи по случаи тормоз и насилие между ученици, консултирането може да се съсредоточи върху това, как (по какъв начин) в подобни ситуации се осъществява дисбаланс на властта и какви са последствията. Психологът може да помогне на учениците да забележат интернализиращият ефект на тормоза, т.е. как той подкопава вярата на хората в себе си и причинява страх, вина и самообвинение. След това, в центъра на консултация се поставя пресъчиняване на старата и създаване на нова идентичност на взаимоотношенията – тук идеята е първо, ученикът да не попадне в капана да „бъде жертва“ (изпращането му при психолога автоматично го превръща в жертва на административната власт) и второ, да осъзнае, че той активно може да формира такива отношения с хората, които  той самият най-много харесва.

С тези, които жестоко третират своие съученици (например, при физическо насилие, изнудване, заплахи, тормоз), е необходим друг метод на работа. Един училищен психолог, работещ с наративен подход, може да научи много от книгата "Покана за отговорност" на Алън Дженкинс – това е описание за работа с възрастни, които имат жестоко отношение към своите близки и извършват насилие над тях, но принципите са общовалидни и за други възрастови етапи.

Този вид консултиране не може да не бъде дисциплинираща мярка, тъй като тя е насочена към трениране на учениците да общуват с другите без насилие и жестокост. Дженкинс подчертава, че в ситуации, в която се опитваме да въвлечем хората в процеса на промяна на начина им за общуване с другите, не бива да се пропускат три важни принципа:

1.Отказ от вменяване на отговорност за насилието на външни, неконтролируеми от човек обстоятелства.

2.Насърчаване на човека да отхвърли всичко онова, което му пречи да поеме отговорност за действията си.

3.Да се признае и отбележи всяка, дори най-малката стъпка по посока поемане на някаква отговорност.

Въз основа на тези принципи може да се развие цяла поредица от „покани за отговорност“. Тези покани по своето съдържание всъщност са въпроси, които психологът задава в определена последователност, като са насочени към изграждане на нова идентичност (облик, образ) и репутация, основаваща се на уважение към другите хора.

Уинслейд и Монк изброяват основните етапи на такова интервю:

 

1.Покана за разглеждане и обсъждане на собствената си жестокост.

Тази първа стъпка включва въпроси към ученика, чрез които „да му се помогне да разбере“, кое всъщност го е довело на консултация в кабинета на училищния психолог. При това, психологът избягва обсъждане на причините за насилието/жестокостта или каквито и да било обвинения спрямо трети лица за насилието. Психологът от самото начало подчертава, че идването на ученика в кабинета за консултиране е особено важна стъпка. Тук в повечето случаи специалистът може да чуе репликата: „Мен ме изпратиха (доведоха; разпоредиха)!“, но на нея не бива да се обръща внимание, а веднага следва да се отхвърли и постави акцент върху това, какъв е смисълът на самото идване за ученика, за да поговори за такъв сериозен въпрос, дори да не е дошъл по своя воля.

Може например да се каже:

 -Сигурно ти е била нужна доста смелост за да влезеш през тази врата?

-Много хора дълбоко съжаляват за това, че са причинили страдание на други, но аз зная, че на тях им е твърде трудно да признаят какво са направили. Ти как успя да го направиш (постигнеш)?

-Ти разказваш за това, което е станало. Според теб, какво говори това за теб, като човек?

Тук веднага може да се предложи на ученика да покаже кураж, като се попита: „Как мислиш, дали имаш сила и смелост да говориш за това, което си направил?

 

2.Покана за обсъждане на уважителни начини за взаимодействие с другите хора.

Ако ученикът очевидно не е доволен от това, което е направил, може да му бъде поискано да опише как може да осъществи по най-добрия начин своите най-добри намерения, в зависимост от случая, например:

-А как мислиш, как трябва да се отнасяме към момичетата?

-Какво оценяваш в приятелството? Какъв тип приятелство обичаш най-много?

-Какъв тип взаимоотношения с този човек би се стремил в идеалния случай?

-Би ли искал другите хора да се страхуват от теб? Ако не, как би искал те да се отнасят към теб?  Как трябва да общуваш с тях, за да почувстваш, че те се отнасят към теб именно така, както ти искаш?

Често обаче ученикът се стреми да прехвърли отговорността за своите действия (и жестокост) върху раменете на друг (често това е самата жертва): „Тя ме подлудяваше“, „Той ме обиди“, „Казаха ми, че той е говорил за моите родители …“ и пр.

На тези реплики може да се отговори по следния начин:

-Това наистина ли те разстрои? (Почувства ли се обиден?, Срамуваше ли се от другите?, Това много ли те рзгневи?)

-Ако действително те е разстроило (обидил, срамувал, разгневил), това означава, че ти би искал с теб да разговарят (да се държат) по друг начин. Според теб, как именно? (Как би изглеждал този начин?)

Когато ученикът изрази предпочитанията си към приятелски отношения с връстниците, основаващи се на взаимно уважение (тук въобще не е важно колко и дали въобще това уважение противоречи на неговото актуално поведение спрямо тях), може да се помоли да разработи тази тема по следния начин:

-Правилно ли съм разбрал, че би предпочел отношения, които са свободни от жестокост / заплахи / тормоз (или какъвто е проблемът). Така ли е?

-Можеш ли да ми помогнеш да разбера как си стигнал до това решение?

-Това нова идея ли е за теб или си мислил отдавна за нея?  Обмислил ли си я?

-Иска ли ти се,  ти самият да не бъдеш дразнен (обиждан, унижаван, тормозен, удрян и пр.)? Ако – да, то защо?

-Иска ли ти се, да можеш да се въздържаш от обиди (да можеш да контролираш физическата си сила), когато другият прави и казва нещо без да мисли?

 

3.Покана за разглеждане на собствените неуспешни опити за отговорност.

На този етап може да се разгледа (обсъди) разликата между заявените намерения (идеали) и това, какво всъщност се е случило (как се е държал; какво е казал, направил, реагирал и пр.). Това се прави не за да се покаже на ученика, че е лицемер или че за постигане на тези намерения не му достигат сили и възможности. Тук намеренията и идеалите се разглеждат като желателен начин на съществуване (общуване, взаимодействие), на който нещо пречи да станат реалност. И тук се появява един много възлов въпрос, засягащ проблема: Какво те спира? – жестокост; опиянение от гняв; липса на самоконтрол; възмущение в отговор на начина, по който са постъпили с него; някаква културна история, например, че момчето не трябва да е слабак и да позволява да бъде обиждан или убеждението, че трябва да опазва репутацията си пред своите приятели; и т.н. Когато детето с помощта на психолога намери отговор на този въпрос, практически в беседата се открива нова съществена тема. Сега насилието или обидата (унижението, гневът, импулсивността и пр.) може да се разгледат в детайли – как се е случило това, какво е довело до тази реакция, как това се е отразило на всеки от участниците в ситуацията. Може да се започне например по следния начин:

„Сега разбирам, че ти не искаш да нараниш други хора, че всъщност искаш да бъдеш приятел с тях (него) и че в твоите отношения с хората не желаеш да присъстват жестокости и обиди. Ти каза много ясно колко важно е това за теб. Това, което не разбирам обаче е, какво точно ти пречи винаги да се придържаш към тези принципи?

Как мислиш, дали ще бъде полезно, да се опиаме да разберем какво точно ти пречи да постигнеш това, което желаеш – да общуваш с другите без насилие и без обиди?  Според теб  как точно това може да ти бъде полезно?“

 

4. Покана за идентифициране на тенденциите за промяна на поведението във времето.

Тук фокусът пада върху това, до какво и до къде насилието и обидите могат да доведат ученика. Психологът може да помоли детето да се отдръпне, да направи крачка встрани и да погледне не само в настоящия момент, но и в много по-широк мащаб в живота си. Акцентите на разговора за бъдещето могат да бъдат в миналото и в настоящето.  Въпросът се състои в това, дали ситуацията се подобрява или влошава? Дали с течението на времето отношенията между насилника и засегнатото лице са станали (стават) по-добри или по-лоши? Какво въздействие оказват насилието / обидите върху репутацията (името) на този ученик в училище? Сега той обижда ли други по-често, отколкото преди или по-рядко?

След това в разговора се въвежда бъдещето като въображаема отправна точка:

-Ако ситуацията се влоши, какво мислиш, че ще се случи?

-Къде можеш да се окажеш (озовеш, достигнеш)?

Тези въпроси могат да помогнат на ученика да осъзнае социалните последици от общата тенденция на неговото поведение, а не само да се съсредоточава върху определената ситуация. Понякога това е достатъчно, за преоценка на цялата траектория. Тук психологът може да попита: Ти би ли искал животът ти да се развие в тази посока? Защо – не?

 

5. Екстернализиране на пречките, стоящи пред уважаващото поведение.

Особено важно е, когато се обсъждат пречките пред уважаващото поведение, те да не се тълкуват като причини или оправдания за насилието – иначе неподходящото поведение ще изглежда обяснимо и почти неизбежно.

Ученикът може например, да заяви: „Не съм виновен, че бях толкова жесток. Това е, защото имах трудно детство, бях възпитан така, нямах шанс за нормален живот. Защо не ме съжалявате?“ ако той поддържа такава позиция, то тя няма да му позволи да се научи на отговорност.

Наративният подход поставя акцентите по различен начин и е необходимо те внимателно и точно да се разграничат. Ако човек е имал трудно детство, то той може да живее по различен начин. Нито един от начините за живот обаче не се определя еднозначно от миналия опит. При всяко взаимодействие с други хора и във всяка комуникация, човек призовава към живот в себе си и в партньора си някои модели на поведение, които са били развити в миналото. Човек обаче черпи в не по-малка степен и от културната история, която му влияе в настоящия момент. Да живееш например,  в свят на „мачизъм“, където се ценят съперничеството и агресивността, може да попречи на младия човек да развие търпение и способност да се грижи за другите или да му попречи да изостави моделите на жестоко отношение към близките, модели които са му били показани в детството. Но контактите с хора, които ценят грижата и уважаващото общуване, могат също да повлияят върху човешкото поведение и да ограничат влиянието на миналия опит на насилие. Разкриването на препятствията пред уважаваното поведение в настоящето, е не по-малко важно от това, да бъде намерени „каузални фактори“  (Bateson, 1972) в миналото.

Хората непрекъснато променят и преустройват своето поведение и живота. Задачата на психологът е да допринесе за съзнателния избор на посоката за промяна. От наративна гледна точка е по-полезно да попита: "Какво пречи на човек да промени живота си в предпочитаната посока?",  а не "Откъде идва и как са възникнали тези аспекти на живота, които трябва да бъдат променени?" Разликата между отговорите на тези въпроси е в способността на първият да дава надежда.

Ако се анализират само „каузалните фактори“, то тогава може да се окаже, че проблемната ситуация едва ли е подлежаща на промяна. А ако веднага се приеме, че промените са възможни и се анализира какво пречи и как да се избегнат пречките, то тогава това мислене автоматично създава оптимизъм и отнема (подрива) властта на проблема.

Ето някои въпроси, които могат да направят видимите препятствията:

-Досега какво те спираше и пречеше да поемеш отговорност за това, че имаш жестоко отношение към други хора?

-Защо това ти изглежда, че е трудно да се направи?

-Кой или какво ти помага, да не можеш да се противопоставиш на желанието да удариш или обидиш друг човек?

-Има ли нещо, което другите хора казват или правят, което ти пречи да следваш своето желание за уважение на другите?

-Какво мислиш, дали културата да си „мачо“ и кодексът за поведение на твоята улична компания, проповядващ расизъм, алкохол или наркотици,  способстват за твоето жестоко общуване с хората или  обратно –  помагат ти да проявяваш към тях уважение? Защо това е така?

Когато стане възможно да се даде име на дискурса, който пречи за по-отговорно поведение, то веднага е необходимо този дискурс да бъде екстернализиран и да се говори за него като нещо отделно от човека. Например, патриархалните идеи за превъзходството на мъжете над жените (мачизъм) могат да повлияят и обусловят неуважително отношение на ученика към учителката или към момичетата в класа.  

При екстернализацията, психологът може да изтъкне, че Патриархалните идеи[3] потискат и заставят човек, да отхвърля настрана по-уважителните и приятелски начини на взаимодействие, което той всъщност предпочита. Ако тук психологът попита как Патриархалните идеи биха искали тинейджърът да третира жените, то ученикът може да направи още няколко стъпки в посока на отхвърляне на предписанията на тези идеи. Това може да бъде постигнато чрез картографиране[4] влиянието на дадения дискурс:

- Как влияят Патриархалните Идеи върху живота ти? Тези Идеи какво те карат да правиш?  Как тези Идеи виждат твоя живот в бъдеще?  На какви начини за взаимодействие с хората те учат тези Идеи? Какъв се опитват да те направят тези Идеи? Според теб, тези Идеи какъв искат да станеш?. Колко силно ти влияят тези Идеи?[5]

- Как ти самият влияеш върху разпространението на Патриархалните идеи в живота си? Имало ли е случаи, при които си успявал да устоиш на исканията на тези Идеи – да постъпиш по друг начин? Как си успял да постигнеш това? А има ли случаи, при които ти не си съгласен с тези Идеи и спориш с тях? Например, имал ли си случай, когато някое момиче от класа ти е казала „не“ и ти си приел това „не“, без да прилагаш насилие над нея, за да промени мнението си? Ако – да, разкажи ми, как си успял да постигнеш това? Трудно ли ти беше? Кое беше най-трудно? Този случай на различно поведение, какво говори за теб като човек?[6]

 

6.Неустоими покани за отхвърляне посланията на препятствията (проблема) – въпросите „Или – или“.

Когато вече са създадени условия за открито описание на жестокото отношение и личността е отделена от проблема, настъпва времето, в което ученикът може да поеме отговорност за действията си.   Алън Дженкинс нарича този призив „неудържими покани“. Тези покани са предназначени да подтикнат личността доброволно да поеме задължение, да се държи по-отговорно и по-уважаващо, и същевременно те подготвят пътя за съществени промени – предотвратяват вероятността човек да остане на това ниво, а именно –  на етап само „добри намерения“. Неустоимите покани са въпроси за избор с ограничен набор от варианти за отговор (тип „или-или“). Всеки от тези въпроси изисква обсъждане с ученика, за да се стигне до пълен, пълноценен и искрен отговор. Например:

-Можеш ли ти сам да контролираш това свое жестоко отношение към другите или би предпочел то да бъде контролирано от училището?

-Чувстваш ли се готов да поемеш отговорност за жестокото отношение към другите или си склонен да продължиш да обвиняваш другите, като по този начин прехвърляш отговорността си върху тях?

-Оплакванията на другите какво провокират в теб – желание да постъпиш отговорно или желание, да използваш тези оплаквания, за да оправдаеш жестокото отношение към другите?

-Какво мислиш, ще успееш ли да общуваш учтиво и уважително с учителките (съувеничките си) или това е особено трудно за теб?

-За теб важно ли е отново да спечелиш уважението на учителите / приятелите или мислиш, че те трябва да те уважават просто така? Колко важно е това за теб?

-Би ли искал другите да те уважават истински или за теб е достатъчно, ако се преструват и говорят например, не какво наистина мислят, а това което ти би искал да чуеш?

-Чувстваш ли се готов да предприемеш нещо, за да промениш тази ситуация или иматш нужда от повече време, за да се подготвиш?

На този етап психологът следва да възприема всеки положителен отговор с голямо внимание.  Това не означава, че той трябва да показва неуважителни съмнения, но е нужно да провери убедеността на ученика в това, което казва, като попита например:

-Сигурен ли си в това? Мислил ли си за последиците от това решение? Как можеш да докажеш на себе си, че наистина си готов да направиш тези промени? Защо мислиш, че си изцяло готов? Какво ти дава основание да мислиш, че това е така? Обясни ми, как успя да се подготвиш за тези промени? Знаеш ли, че старите навици са много силни и много бързо могат да се съживят – мислил ли си за това? С какво ще противодействаш, ако тези навици окажат натиск върху теб – какво би напраил, как ще постъпиш? Готови ли си да приемеш факта, че независимо от твоите първоначални успехи, дълго време хората около теб ще продължат да изразяват съмнение в това, че си се променил – това няма ли да те отчае и разколебае?

Целта на тези въпроси е да се постигне „озвучаване“, т.е. самият ученик от собствената си  устата да чуе аргументите си в полза на промяната. Това може да притежава значително по-голяма сила на убеждаване, отколкото всичко, което психологът би могъл да каже в подкрепа на промените.

 

7.Насърчаване на действието.

Ако до този момент от работата с ученика всичко се е оказало наред, то следващата стъпка е да се премине към планиране на обмислените промени – реални и очевидни, а не неопределени обещания от типа „няма да правя повече така“. Планът може да включва:

-какво ученикът трябва да казва на себе си и да запомни (новите правила);

-варианти на поведение в конкретни ситуации;

-репетиции за тези варианти на поведение;

-активно конструиране на алтернативни начини на взаимодействие;

-списък на съюзниците (тези, които ще подкрепят промените, за да станат жизнеспособни);

Ето списък с въпроси, които могат да бъдат зададени:

-Какво трябва да направиш, за да предотвратиш появата на жестокост във взаимоотношенията ти с хората?

-Как ще докажеш на твоите учители и приятели своята привързаност към ненасилственото поведение в класа?

-Какви стратегии (начини) би могъл да използваш, за да реализираш намеренията си?

-Как ще разбереш, че тези стратегии работят и са резултатни? На какви признаци ще обръщаш внимание?

-Как ще покажеш на момичетата в класа, че уважаваш техните чувства и желания, дори ако те са различни от твоите?

-Как ще покажеш на други хора, че биха могли да се чувстват в безопасност, когато са близо теб? 

-Как ще разбереш кой се страхува от теб? Как ще убедиш този човек, че е в безопасност?

-Какво трябва да правиш, за да докажеш, че не си податлив на гневът си?

-Как ще убедиш учителите, че не е необходимо бдително да наблюдават всяка твоя стъпка? 

-Какво трябва да правиш, за да убедиш себе си и педагогическия съвет (родителите), че поемаш цялата отговорност за своето предишно поведение? 

Важно е да се отбележи, че тези въпроси са зародиш, основа за започване на разговор. По-нататък е необходимо щателно и задълбочено изследване на отговорите. Психологът не бива да се задоволява с общи, стандартни отговори. Тези идеи, които възникват при децата на тази възраст, трябва да бъдат основани на опит. Може например да се попита как е възникнала една или друга идея; кой би могъл да е повлиял за нейното възникване; от къде (от кого) може да вземе пример за нейната реализацията.

На следващите срещи се проследява развитието на стратегията за действие. Задачата на специалистът е да способства за създаването на история за това, което е било направено. Тук се препоръчват два типа въпроси:

-Какво направи (тази седмица), за да освободиш живота си от влияние на жестокостта?

-Какво означава за теб факта на предприемането на тази първа стъпка?

Първият въпрос се състои в това, какво се случва в „ладшафта на действието“. Типичен отговор на тийнейджърът тук е: „Не съм направил нищо особено“, но това не трябва нито да отчайва, нито да възпира психолога от задаването на уточняващи въпроси. На този етап проблемната история е все още толкова силна, че е трудно да се забележат промените. Понякога те са толкова малки, че изглеждат незначителни. Но въз основа на такива малки, незначителни промени, се появяват големи и съществени. Много е полезно да се попита какво е направил ученикът, за да постигнете дори най-малките промени, т.е., на този етап се обръща внимание по-скоро на усилията (мотивацията), отколкото на резултата.

Вторият въпрос засяга „ландшафта на съзнанието“. Историите, които са важни за живота на хората, трябва да имат тематична съгласуваност. Следователно, една история, която започва от гледна точка на определена постъпка, може да бъде направена много по-наситена чрез изследване на смисъла и значението на всяка една стъпка от нея. Тук може да се прояви интерес по следните теми:

-какво е казал ученикът за това което е направил;

-как другите хора са реагирали на това, което направил;

-какво говори тази постъпка за самия него;

-какви черти на личността е показала тази постъпка; каква е историята на тези черти;

-в каква степен ученикът е успял да повлияе върху проблема, демонстрирайки тази постъпка;  

-точно как тази постъпка може да послужи като опора за насърчаване на по-нататъшни постижения.

 

Една от конкретните стратегии за поемане на отговорност, която ученикът може да избере на този етап, е да поднесе своите извинения на този, с които се е държал жестоко. Извиненията имат огромна ценност. Те могат силно да повлияят върху живота на този, който е бил обиден (унижен, преживял болка, страдание и пр.) и да станат повратна точка във взаимоотношенията с насилника.

Възможно е обаче тук да възникне известен риск: извиненията могат да породят  прекомерно завишени очаквания. Всеки, който се извинява, може да реши, че работата му за промяна и задълженията му приключват с това. Един такъв новосъздаден епизод обаче все още не е история. Онзи, на когото се извиняват, може да очаква съвсем различно поведение в бъдеще и да бъде разочарован или може цинично да обезцени извинението, давайки да се разбере, че то не означава нищо за него.

От наративна гледна точка, ключът към промяната е изграждането на извинение в много по-широка история. Това може да се постигне като се поставят следните въпроси:

-Към кои твои способности и черти трябва да се обърнеш и да използваш, когато вземеш решение да се извиниш?

-Какво означава за теб факта, когато чуваш, че някой иска от самия теб да получи извинение?  

-Такова събитие каквото е искането на прошка, ново ли е за теб или се е случвало и друг път в твоя живот?

-Има ли връзка извинението с твоето разбиране за болката и страданието, които си причинил на другия човек? Според теб, как обидата е повлияла върху живота на другия?

-Какво правиш, за да убедиш другия в искреността на твоята промяна? 

-Как ще разбереш, че извинението ти наистина е прието от другия?  

-Колко дълго трябва да се държиш по избрания от теб нов начин, за да спечелиш доверието на другия?

 

Когато се работи с такива проблеми като Отсъствията (бягствата) от час или училище, разговорът трябва да се води в посока на идентифициране и насищане на уникалните епизоди: „Разказаха  ми, че Отсъствията (бягствата) от час (или училище) доста често не ти разрешават да посещваш редовно занятията, както останалите ученици. Аз обаче  виждам, че днес си успял да се измъкнеш от влиянието на Отсъствията и все пак си успял да дойдеш. Как го направи?  Какво си помисли и какво каза на себе си, че успя да се убедиш да дойдеш в училище? Може би това е някакво ново разбиране? Какво означава това, че днес си тук? Това, което си направил днес с идването ти на училище, говори ли за твоето желание да се противопоставиш на Отсъствията? Не би ли било по-добре за теб, днес вместо на училище, да се възползваш от това, което винаги ти предлагат Отсъствията? Според теб, как така се появи това твое желание да се противопоставиш на Отсъствията? Има ли някой или нещо, което те подкрепи в това твое ново желание да идваш в училище и да се бориш срещу Отсъствията?

В живота на ученика понякога се натрупват толкова много трудности, че в един момент той се сблъсква с проблема административно преместване в друго училище. Когато постъпи в новото училище, много често администрацията незабавно го изпраща на консултация в кабинета на училищният психолог. Вместо да се отнесе към това посещение като към обикновена формалност, психологът може да използва такава консултация за да разговаря в наративен дух за проблема и за неговото въздействие.

Една от целите на този разговор може да бъде превръщането на прехода в ново училище в стартова позиция, която да стане встъпителна точка за изграждане на нов училищен опит.  Ясно е, че обикновено репутацията на ученика от старото училище може да го последва в новото. Тогава на новото място е много голяма вероятността да бъде възпроизведена старата история (старият опит), основана на идеята, че проблемът се намира вътре в детето. Ето защо психологът може да поиска от новодошлият обяснения по следните теми:

-Какво мислиш за това, би ли искал Проблемът, който те е преследвал в старото училище, да те последва и тук или  искаш той да остане там – в старото ти училище?

-Да предположим, че сега ти направиш така, че се опиташ да оставиш Проблема в старото училище, мислил ли си как той може да те надхитри, да те излъже и да проникне в новото?

-Ако успеш да направиш така, че в това училище се освободиш от Проблема, какво би означавало това за теб?

-Знаеш ли как може да се постигне това?

-Кой би могъл да ти помогне да създадеш такъв свободен от Проблема живот в новото училище?

-Проблемът предлага ли ти някакви специални радости и удоволствие, без които ще ти е досадно, скучно и въобще няма да се чувстваш добре? 

-Има ли хора, които ще смятат, че си ги предал, ако решиш да отстраниш Проблема от живота си? Ако – да, как ще реагират те? Какви ще бъдат последиците за теб? Имаш ли някакви страхове във връзка с това?

 

(превод от руски език, Кирил Кунчев)

 

[1] Бел.прев. Целта на тези въпроси  е още по време на първата беседа психологът да отдели ученика от проблема, като от тук нататък ще се говори не за ученика-нарушител, а за проблема-нарушител метафорично, сякаш е живо същество, т.е. поставя се началото на т. нар. екстернализация на проблема – извеждане проблема вън от личността.

[2] Бел.прев. Тук има случаи, при които ученикът е вече успокоен, заема социално-одобряема позиция, съответстваща на общоприетите морални и административни норми, като се позовава например на претенции за справедливост или честност.

[3] Бел.прев.Тук проблемът не само се екстернализира, но и се оживява – метафорично се превръща в живо същество.

[4] Бел.прев. Картографирането е техника (процедура), при която се визуализират на начертана схема последиците.

[5] Бел.прев.Първата група въпроси засяга изясняване влиянието на дискурса върху личността.

[6] Бел.прев. Втората група въпроси изясняват обратното – влиянието на личността върху дискурса.

Източник:



image

image

Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.05 17:14
 


                                                 Психодиагностика в училище.

                       Анкета „Изучаване мотивите за тютюнопушене“ (А.И. Красило)

 

Анкетата „Изучаване на мотивите на тютюнопушенето" (A.И. Красило) има за цел определяне на мотивите за тютюнопушене. Предназначена е за ученици на възраст от 14 до 17 години. Изслдването се провежда от класният ръководител, възпитател, психологът, педагогическия съветник веднъж годишно. Резултатите от изследването са предназначени за заместник-директора по учебната част, класнте ръководители, възпитатели, учители, треньори на обучителни групи, социални работници и др.

Изследването се провежда в стандартните условия на учебното заведение (възможна е индивидуална и групова форма). Интерпретацията на резултатите се извършва в съответствие с ключа за оценка.

Скали: Мотиви за тютюнопушене – стимулиране на активност; ритуални действия; отпускане/успокояване; намаляване на тревожността; психическа зависимост и навик.

Инструкция: Моля, изразете мнението си по предложените твърдения, като използвате вариантите за отговор: винаги,  често,  понякога,  рядко и никога.

Стимулен материал

 1.Пушенето ме държи в работно състояние.  

2. Доставя ми удоволствие да държа цигара в ръката си.

3. Пушенето ми помага да се отпусна и успокоя.

4. Запалвам, когато съм разстроен.

5. Не съм на себе си, ако нямам „под ръка“ цигари.

6. Пуша автоматично, не се замислям над причините.

7. Пуша, за да се мобилизирам и съсредиточа.

8. Самият процес на пушене ми доставя удоволствие.

9. Приятно ми е уханието на тютюн.

10. Запалвам, когато се вълнувам.

11. Когато не пуша, чувствам, че нещо ми липсва.

12. Когато запалвам нова цигара, често не забелязвам, че предишната още не е догоряла в пепелника.

13. Мисля, че когато пуша, ставам по-активен и бодър.

14. Доставя ми удоволствие да гледам димът на цигарата.

15. Най-често пуша, когато съм спокоен и отпуснат.

16. Пуша, когато ми е скучно и не искам да мисля за нищо.

17. Ако известно време на пуша, започва да ме измъчва чувството за „глад“ по цигарите.

18. Понякога запалвам автоматично, дори не забелязвам това.

  Обработка и интерпретация.  

Ключ: Методика позволява установяване на следните мотиви за тютюнопушене:

-Стимулиране на активността: 1,7,13. 

-Ритуални действия: 2, 8, 14. 

-Отпускане/успокояване: 3,9,15. 

-Намаляване на тревожността: 4,10,16. 

-Психологическа зависимост: 5,11,17. 

-Навик: 6,12,18. 

 

Баловете се начисляват по следната схема:

-„винаги“ – 5 бала; 

-„често“ – 4 бала;

-„понякога“ – 3 бала; 

-„рядко“– 2 бала; 

-„никога“ – 1 бал.
Мотивите се приемат за изразени, при получена сума от 11 и повече бала.  

Интерпретация на резултатите

-Стимулиране на активност – високите балове говорят за това, че пушенето се явява средство за поддържане на тонуса и работоспособността.

-Ритуални действия – високите балове указват, че пушенето е преди всичко важен ритуал – всички действия и манипулации, които съпровождат процеса на пушене са важни за ученика.  

-Отпускане/успокояване  – високите балове говорят, че личността прибягва към цигарите за достигане състояние на отпускане и успокояване (релакс).

-Намаляване на тревожността – при високи значения, пушенето се явява средство за саморегулация, способ, който помага за справяне с негативните емоции и възстановява душевното равновесие.  

-Психологическа зависимост  – високите балове показват психологическа зависимост към цигарите.

-Навик  – високите балове свидетелстват, че пушенето е станало привичка, появил се е т. нар. „рефлекс на пушене“.

image

Категория: Други
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                    Психодиагностика в училище.

                                     Анкета „Готовност за матура (зрелостен изпит)“.

 

Анкетата има ориентировъчен характер и позволява да се установи готовността на ученика за изпит, през погледа на самото изследвано лице. Тя засяга такива показатели, като например, способността за самоорганизация (когнитивен компонент), нивото на тревожност (личностен компонент) и познаване процедурата за изпитване (процесонален компонент).

Анкетата може да се използва за скринингова диагностика на класове, явяващи се на зрелостни изпити, а също и за оценка ефективността на психолога (в този случай анкетирането се провежда преди и след изпита). Нашия опит с анкетата е свързан основно с втория случай и резултатите показват, че ръстът в показателите не винаги свидетелства за ефективността на работата. Напротив, често в резултат на изпита децата по-ясно осъзнават дефицита на знанията си по един или друг проблем, което намира отражение при снижаване на показателите.  

Анкетна карта

Име, фамилия

Клас

Дата

Инструкция: Уважаеми ученици, наближава провеждането на зрелостните изпити.  За нас  е важно да знаем какво мислите по този повод. Резултатите от анкетата ще бъдат използвани само от училищния психолог.

Моля, оценете своето съгласие или несъгласие с предоставените ви твърдения, като използвате скала от 1 до 10 бала, за да определите по-точно своята оценка, където „1“ означава „пълно несъгласие“, а – „10“ – „пълно съгласие“.

Моля, обградете с кръг номера, който отразява вашето мнение.

image

Анализ на резултатите.

За ниски се считат показатели 4 и по-малко, а за високи – 8 и по-голямо.  

Познаване на процедурата: ниски показатели на твърдения 1, 4, 6, 7, 12, показват ниско ниво на познания за процедурата на изпита.

Ниво на тревожност: висок показател на твърдение 5 и ниски показатели на твърдения 8, 11, 13, показват високо ниво на тревожност.  

Формирани навици за самоконтрол и самоорганизация: ниски показатели на твърдения 2, 3, 9, показват недостатъчна формираност на навици за самоконтрол.

 

Източник: Чибисова М.Ю. Психологическая подготовка к ЕГЭ. Работа с учащимися, педагогами, родителями. — М.: Генезис, 2009. — 184 с. — (Психолог в школе).

image

image

Категория: Други
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                     Психодиагностика в училище.                                        

                                                    Анкета „Какво знаеш за СПИН?“

 

Целта на тази анкета е да получим информация за вашите знания за превенцията на ХИВ-инфекцията и СПИН. Молим ви, да се отнесете сериозно и да отговорите на всички въпроси, като поставите знак в желаната графа. Отговорите ви ще бъдат пазени в тайна. След попълване на формуляра не го подписвайте.

Вие сте момиче / момче

(подчертайте).

image

image

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                Психодиагностика в училище.

             Анкета „Определяне на деца от група „риск“ при изпитна ситуация 

                                                (Н.В.Суриков, М.Ю.Чибисова)

 

Предназначение: Анкетата е предназначена за експресна диагностика на ученици, за установяване на деца от група „риск“. Предлага се на родители и учители.

Инструкция: Моля, отбележете дали са присъщи или не за Вашето дете (ученик), изброените по-долу в списъка форми на поведение. Ако сте съгласни с твърдението, обградете номера с кръг, а ако – не, прескочете твърдението.  

Стимулен материал:

1.Нуждае се от контрола на възрастен, когато изпълнява задачи и поръчения.

2.Дълбоко се вълнува и силно преживява преди всяка една проверка, контролна работа, тест, диктовка или изпит.

3.Много трудно взима самостоятелни решения и обикновено следва решенията на другите.

4.Винаги и във всичко е изпълнителен.

5.Често е невъздържан.

6.Може да изпълни всичко по еталон (образец) и да бъде за пример, но така постъпва много рядко.

7.Отнася се равнодушно към успехите и неуспехите си в училище.

8.В своите действия често се надява на късмет и обикновено е неуверен в себе си.

9.Доверчив е. Обикновено не проверява качеството и правилността на своята работа.

10.Често се съмнява в правилността на това, което е извършил.

11.Преди изпълнението на каквато и да е дейност или задача, дълго се двоуми и му е нужна подготовка.

12.При изпълнението на някаква дейност ту е муден, бавен и постоянно се разсейва, ту набързо я приключва.

13.Обикновено не проверява изпълнената работа.

14.Понякога проявява чисто невротични реакции: гризе ноктите си или края на молива (химикала), върти около пръста или дъвче кичур коса и пр.

15.Много бързо се уморява при изпълнението на някаква работа.

16.Винаги и във всичко се стреми към най-високи резултати.

17.Често не е внимателен.

18.Среща трудности, когато е необходимо изведнъж да промени дейността, която върши.

19.Често е много бавен и обикновено не може да се вмести във времевите рамки.

20.Често поддържа и следва чувдо мнение и гледна точка. Рядко отстоява своята позиция.

21.При изпълнението на някаква работа често се разсейва (пропуска, забравя).

22.В работата си често е небрежен.

23.Винаги се стреми да получи отлични оценки.

24.Винаги и във всичко е бавен и муден, трудно се ориентира.

25.Обикновено в началото на някаква работа е бърз и активен, но впоследствие става бавен и муден.

26.Старае се да изпълнява поставените задачи бързо, но често не проверява резултатите за грешки.

27.Винаги се стреми да бъде за пример на всички.

28.По време на изпълнението на някаква работа се нуждае от периодични почивки.

29.Постоянно се нуждае от потвърждение на правилността на изпълнението.

30.Равнодушен е към оценките на работата, която е извършил.

31.Преди да предприеме някакви действия среща трудности с планирането им.

32.Често се оплаква, че е уморен.

33.Всичко което прави, извършва бавно, но изцяло и до край.

image

Интерпретация.

1.Инфантилни деца.

 Кратка психологическа характеристика. Такива деца се отличават с ниско ниво на самоконтрол и неразвити (инфантилни) волеви процеси. В хода на учебната дейност те не могат да се съсредоточат и не притежават формирана когнитивна мотивация. За тях е характерен външен локус на контрола.

Основни трудности, при подготовка за изпит и в изитна ситуация. Такива деца изпитват трудност да заставят себе си, да се подготвят за изпит. Те се обръщат към „висшите сили“, вместо да разчитат на собствените си способности. Изпитват затруднения при определяне на главното и второстепенното, при планиране и организиране на своите дейности. При тях отсъства системност на мисленето.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка е необходимо да им се дадат алгоритми за подготовка под формата на схеми. Оптималната стратегия за обучение за такива деца е да започнат с трудното (пропуските), а след което да преминат към познатото. Важно е материалът да е разбит на по-малки части, на малки изпълними стъпки и да завърши работата си с позитивизъм, за да не се  появи чувство на отвращение (бързо се отчайват, демотивитат). При монотонната дейност е необходимо да се намерят ресурси (пряката полза има самопоощрението) за поддържане на активния интерес. За тях е важен регламента на времето и регламента на обема (отделните епизоди за работа, като брой задачи, страници и пр.).

 По време на предварителния изпит може да използва формула за самовнушение („Аз съм спокойна и стегнат“), както и  преди началото на изпита. Необходимо е да се прегледат всички задачи и да се изберет тези, които изглеждат най-лесни. При проверката е полезно проверяващият да си представи, че проверява работата на някой друг, за да се избегнат феномени на субективизъм.

Препоръки за учители и родители. Ако детето прави нещо, не го разсейвайте, преди да приключи работата. Необходимо е да му се помогне да структурата на времето и да подреди последователно дейностите си.  Необходимо да се съгласува с детето система от поощрения.

 

2.Тревожни деца.

 Кратка психологическа характеристика. За тревожните деца учебният процес е свързан с емоционален стрес. Те са склонни да възприемат всяка ситуация, свързана с обучението като опасна. Особено висока тревожност за тях предизвиква проверката на знанията под каквато и да е форма (контролна работа, диктовки и т.н.). Тези деца често преглеждат вече направеното, постоянно проверяват и коригират работата си, а това може да не доведе до съществено подобрение в качеството й. По време на устния отговор те като правило непрекъснато наблюдават реакциите на възрастните. Тези деца задават много допълнителни, изясняващи въпроси, често пита учителите дали е разбирало правилно. Когато изпълняват индивидуална задача, те обикновено искат от учителя „да види дали са работили правилно“. Често дъвчат пръстите на ръцете си, ноктите, края на молива, косата си.

Основни трудности. Изпитната ситуация по принцип е много натоварваща ги, тъй като техните страхове по природа са свързани с оценяването. Такова дете  трудно контролира емоционалното си състояние, оттук и трудността с концентрацията на вниманието. Най-трудната страна на изпитите за тревожно дете е липсата на емоционален контакт с възрастен.

Стратегии за поддръжка (съпровождане)

В етапа на подготовка. За тревожните деца е особено важно да се създаде състояние на емоционален комфорт на етапа преди изпита. В никакъв случай ситуацията не трябва да бъде натоварваща, като се припомня сериозността на предстоящия изпит и значението на неговите резултати. Прекомерното нарастване на безпокойството на тази категория ученици не ги мобилизира, а води само до дезорганизация на дейността. Задача на възрастните е създаването на ситуация на успех, насърчаване и подкрепа. Голяма роля и ефект за тях имат фразите: „Аз съм уверен, че ще се справиш“ или „Ти се подготви отлично за изпита“. Необходимо е детето да е запознато с методите на саморегулиране, релаксация, аутотренинг, задължително да  познава добре процедурата за провеждане на изпита, за да се премахне ситуацията на неопределеност. Голямо значение има един предварителен разговор с близък човек, насочен към осигуряване на емоционално-подкрепяща среда.

По време на пробния изпит. Много е важно децата с тревожност да имат чувство на емоционална подкрепа. Това може да се направи по различни невербални начини: одобрителен и успокояващ, усмивка, одобрително кимане с глава, прегръдка или потупване по рамото (докосване като цяло) и т.н. Ефект носи обръщението: „Аз съм тук, аз съм с теб, не си сам“.

Препоръки за учители и родители. Необходимо е да се формира положително, адекватно отношение и доверие към изпита и  към учителите. При подготовката на тревожни деца се препоръчва да се провеждат открити уроци с покана на непознати, а също така да се съветват децата да поддържат определен стил на поведение.

На родителите трябва да бъдат обяснени особеностите на детето и да се провежда обучение, за да създадат адекватно отношение към изпита. От голямо значение е благоприятният климат в семейството.

 

3.Неуверени деца.

 Кратка психологическа характеристика. Проблемът с такива деца е, че те не могат да разчитат на собственото си мнение и са склонни да прибягват до помощта на други хора, да ги следват. Несигурните деца не могат самостоятелно да проверяват качеството на своята работа: те не се доверяват на себе си. Те могат да се справят с тези задачи, когато се изисква работа по даден модел, но изпитват затруднения в необходимостта сами да изборат стратегия за решение. В подобна ситуация те обикновено търсят помощ от своите съученици или родители (особено когато изпълняват домашна работа). Такива деца се двуумят или отказват, не поради факта, че не знаят отговора, а защото не са сигурни в правилността на своите знания и решения. В поведенческия план за тях често е присъщ конформизъм, не знаят как да защитават собствената си гледна точка. Несигурните деца често дълго време не могат да започнат задачата, но е достатъчно учителят да им каже първата стъпка и те веднага стартират.

Основни трудности. Несигурните деца изпитват трудности по време на всеки изпит, тъй като за тях е трудно да разчитат само на собствените си ресурси и да вземат самостоятелно решение. При изпити, които позволяват творчество или са оформени като уникални казуси, тези деца изпитват допълнителни трудности, тъй като при тези изпити принципиално значение има самостоятелния избор на стратегия на дейноста, а тази задача за несигурните деца е изключително трудна.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно несигурното дете да получи положителен опит за приемане на неговия личен избор от други хора. При  работа с такива деца е необходимо, да се въздържаме от съвети и препоръки (например: „Реши първо простите задачи, а после продължи към трудните“). По-добре е да му се предложи  да избере сам и да се изчака търпеливо, докато взема решение („Как мислиш, с какво е най-добре да се започнеш, с лесни или с трудни задачи?“)  

По време на пробния изпит. Несигурното дете може да бъде подкрепено с прости фрази, които спомагат за създаване ситуация на успех: „Сигурен съм, че ще успееш“, „Със сигурност ще се справиш“. Ако детето не може да стартира задачата по какъвто и да е начин, като за дълго време стои неактивено, тогава си струва да се попита: „Не знаеш ли как да започнеш? Тогава как би изпълнил следната задача?“ или да му се предложи алтернатива: „Можеш да започнеш с прости задачи или първо можеш да прегледаш целия материал. Смяташ ли, че ще бъде по-добре?“. В никакъв случай не трябва да се казват фрази като:  „Помисли за друг вариант“", „Помисли още малко“, „Помисли по-добре“. Това само ще увеличи безпокойството и няма да даде тласък на изпълнението на задачите.

Препоръки за учители и родители. Много е важно да се развие в неувереното дете навик за самостоятелна оценка на работата. Например, полезно е да се попита: „Какво ти хареса най-много в твоята работа?“ Ако на детето е трудно да отговори на такъв въпрос, може да му се предложат критерии за оценка:  точност, скорост и т.н. Не трябва да се бърза да се предлага на детето готово решение или отговор. Напротив, по-добре е първо да се прояви интерес за неговото мнение.

 

4.Перфекционисти и „отличници“.

Кратка психологическа характеристика. Децата от тази категория обикновено имат високо или много висока успеваемост, отговорност, организация и ефективност. За тях може да се каже, че са „състезателни коне“ от най-висок клас. Блестящи организатори и анализатори. Подхождат изключително сериозно към поставените задачи. Обръщат внимание на детайлите и проникват в дълбочина на материала. Ако изпълняват задачата, те са склонни да го направят по-добре и по-бързо от всички останали или да използват по-бързо материали от други източници. Перфекционистите са много чувствителни към похвала и като цяло към всяка оценка на техните дейности. Всичко, което правят, трябва да се види и да получи подходящата (разбира се, висока) оценка. За тези деца е характерно много високо ниво на претенции и изключително нестабилно самочувствие. За да се чувстват добре, те не само трябва да се справят, но и да бъдат най-добрите, не само да са най-добрите, а да го правят брилянтно.

Основни трудности. Изпитната ситуация за тази категория деца е като състезание. Изпитват нужда от достоен съперник и приемат предизвикателства. За тях не е достатъчно да изпълняват минимално необходимото количество задачи, те трябва да направят всичко и това е несъмнено. За тях посредствеността е чужда и ненавиждат посредствеността при другите. Всичко това постигат с неимоверен труд, като им е необходимо достатъчно време. Друго възможно препятствие за тях е опасността да пропуснат задача, ако не могат да се справят нея. Тогава изпитват висока тревожност и се опитват да получат подкрепа. Трудно контролират емоционалното си състояние.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно да се помогне да коригират своите очаквания и да разберат разликата между „достатъчно“ и ‚превъзходно“. Те трябва да осъзнаят, че за да получат отлична оценка, не е необходимо да изпълняват всички задачи или е достатъчно да покрият критериите – нищо повече.  На етапа на предварителната подготовка, на перфекционалистите може да се предложат упражнения и задачи, по които действително имат нужда да работят, не е необходимо да решават всичко поред.  Целесъобразно  е да бъдат информирани за необходимия минимум бал, което ще им помогне да се ориентират и систематизират задачите по приоритети, както и да коригират своите очаквания. Необходимо е също така да ги научим как да планират работата навреме. За тях е полезно да знаят конкретни данни, които ще им осигурят желания успех и същевременно ще им спестят излишни усилия и напрежение – например, конкретни теми, въпроси, критерии и задължителни изисквания, обем на материала, начин и стил на излагане (оформяне).

 

5. Деца с трудности в самоорганизацията, самоконтрола и волята.

Кратка психологическа характеристика. Обикновено тези деца се описват като „невнимателни“ и „разсеяни“. Както показва практиката, те много рядко имат реални нарушения на вниманието. Много по-често „невнимателните“ деца са деца с ниско ниво на произволност. Те имат всички необходими психически функции, за да бъдат внимателни, но общото ниво на организация на дейността е много ниско. Такива деца често имат нестабилна работоспособност, присъщи са им колебания в темповете на дейност. Те често могат да се отвличат по различни външни стимули.

Основни трудности. Изпитната ситуация изисква много високо ниво на организационна дейност. Непроизволните  деца с общо високо ниво на когнитивно развитие и достатъчно знания могат да използват нерационално времето.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Психичните функции се формират чрез наличието на външни опори. По тази причина, в етапа на подготовка е много важно да се научи детето да използва различни материални средства за саморегулиране на дейността. Такива средства могат да бъдат часовник, който измерва времето, необходимо за изпълнение на задачата; съставяне на списък с необходимите дейности (и изтриването им, когато те се изпълнени); линийка, показваща правилния ред за четене и др.  Безполезно е към тези деца да се използва фразата: „Бъди внимателен!“, тъй като този продукт на психична дейност е недостъпен за тях.

По време на пробния изпит. Децата с недостатъчно развита произволност имат нужда от помощ  при самоорганизацията. Това може да се направи с помощта на ръководни въпроси: „Какво правиш сега?“ Възможно е също да се използват външни опори. Например, детето може да състави план за своята дейност, като подчертава пунктовете (точките), които в момента изпълнява или е приключило. Важно е ученикът да се научи да използва тези опори в предварителния етап, в противен случай той ще загуби прекалено много време и енергия за него нпо време на изпита.

Препоръки за учители и родители. Много е важно възрастните да не поемат цялата функция за организиране на дейността на такова дете. Ако възрастният по всяко време контролира и организира детето, това не само не допринася за развитието на произволност, а точно обратното. Задачата на възрастните е да стимулират развитието на самоконтрола на детето. Например, по-добре е да не се дават конкретни инструкции: „Сега напиши това“ или „Не забравяй да вземеш тетрадката по математика?“, а да се задават въпроси, отговорите на които ще наложат развитие на навици за  самоорганизиране: „Какво трябва да направиш сега“, и  „Провери дали си взел всички тетрадки?“

 

6. Астенични деца.

Кратка психологическа характеристика. Основната особеност на астеничните деца е висока умора и изтощение. Те бързо се уморяват, снижават темпа на работа и рязко увеличават броя на грешките. Обикновено умората се свързва с особеностите на висшата нервна дейност и има не само чисто психическа, но и неврологичната природа, така че възможностите за нейната корекция са силно ограничени.

Основни трудности. Изпитната ситуация изисква висока работоспособност за достатъчно дълъг период от време (особено матурите). Ето защо при астеничните деца е много висока вероятността с появата на усещане за умора постепенно да влошат качеството на работата.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. При  работа с астенични деца е много важно да не им се поставят очевидно невъзможни искания, на които те не могат да отговорят: „Някои от твои ученици се занимават от сутрин до вечер и ти след два часа вече си уморен“. Не трябва да се забравя, че детето не се преструва, а че това е само негова индивидуална особеност.

Голяма значение има оптималния режим на подготовка: за да не се преумори, на детето са необходими почивки, разходки, достатъчно сън. Родителите на астенични деца трябва да получат консултация от училищния психолог за възможността да подкрепят детето и да се консултират с невролог или невропатолог, за възможностите за поддръжка и стимулиране с витамини или билкови лекарства.

По време на пробния изпит. Трябва да се има предвид, че астеничните деца се нуждаят от няколко почивки, така че с тях не трябва да се бърза, ако внезапно прекъснат дейността си или за известно време я преустановят. Най-добре е те да могат да получат няколко кратки „междучасия“ (за отпускане; посещение до тоалетна и т.н.).

Препоръки за учители и родители. Много е важно да не се сравнява детето с другите. В ситуация, при която има голяма умора, е необходимо да се прояви деликатност и такт. В никакъв случай не трябва да се упреква детето за мързел или липса на сериозност.

 

7. Хипертимни деца.

Кратка психологическа характеристика. Хипертимните деца обикновено са бързи, енергични, активни, не са склонни към педантичност, а по скоро са повърхностни. Те имат висок темп на активност, те са импулсивни, а понякога и невъздържани. Бързо изпълняват задачи, но често го правят небрежно, не се подготвят и не проверяват, не виждат собствените си грешки. Такива деца са склонни да пренебрегнат точността и внимателността (прецизността) в името на скоростта и резултативността. Те изпитват трудности в хода на работа, изискващи висока степен на задълбоченост, концентрация и точност, но се справят добре с задачи, които изискват висока мобилност и превключване. Характерна черта на тази категория деца е ниската значимост на образователните постижения и намалената учебна мотивация.

Основни трудности. Процедурата на всяка изпитна ситуация изисква висока мобилизация, целенасоченост, концентрация на вниманието, прецизност и точност, а тези качества обикновено са слабото място на хипертимните деца. От друга страна, тези деца като правило имат добра превключваемост, особеност, която в голяма степен се оказва ефективна в условията на изпит.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Много е важно да не се опитва налагане на промяна в темпа на дейност, особено с помощта на инструкции като „Не бързай!“. Такова дете ще продължи да работи по този начин, в който се чувства комфортно.  По-скоро е необходимо да се развие контролната му функция, т.е. навиците за самопроверка: в края на работата да открие грешки, самостоятелно да провери резултатите от задачата. Основният принцип, от който трябва да се ръководят хипертимните деца е: „Направи проверка!“ Освен това е необходимо в тези деца да се създаде усещане за важността на изпита.

  По време на пробния изпит. Необходимо е леко и ненастойчиво да им се напомни необходимостта от самоконтрол: „Проверявай това, което вече си написал“  Освен това  е важно да бъдат разположени така в класната стая, че да се минимализира  възможността да общуват (пречат) на някого.

 Препоръки за учители и родители. Важно е при общуването с тези деца, възрастните леко и внимателно, но последователно да създават ясни и точни граници. В същото време трябва да се отчита, че за хипертимните деца са важни не разсъжденията и аргументите, а реалния опит. Ето защо не си струва да се коментира или обяснява, а да се създаде конкретна организираща среда.

8. Деца със задръжки на афекта. 

Кратка психологическа характеристика. Такива деца се характеризират с ниска подвижност и ниска лабилност на умствените функции. Трудно превключват от една задача в друга. Децата със задръжки са мудни и бавни, те се нуждаят от дълъг период на ориентиране за всяка задача. Ако такъв ученик започне да бърза, темпът на неговите дейности още повече  намалява. Основните особености на този тип са задържане на афекта, висока устойчивост и продължителност на емоционалния отклик, обидчивост, подозрителност, недоверчивост, упоритост (инат), стремеж към лидерство, лесен преход от състояние на подем към отчаяние, трудности в преключването от една дейност на друга, постоянни и едностранни интереси, високо мнение за себе си, себелюбие, крайни реакции срещу недостатъчно признание на заслугите или при несправедливост. Във връзка с това е необходимо да се има предвид, че дори при случайна обида (закачка, ирония) на такъв ученик, учителят може да загуби личния  контакт с него за дълго време. Загубата на контакт и фиксацията в обидата могат да засегнат не само личните отношения, но и отношението към учебния предмет, респ. учебната успеваемост. Продължителността на афекта и обидчивостта при тези деца намират отражение и в общуването с връстниците. Дори само незначителна промяна в отношението към тези деца може да доведе до гняв и желание за отмъщение, които могат да имат дълговременна отсрочка.

Основни трудности. Процедурата при изпитна ситуация изисква висока мобилност: необходимо е бързо превключване от една задача към друга и актуализирате знанията от различни части на учебната програма. Това може да представлява проблем за тези деца.

Стратегии за поддръжка (съпровождане).

В етапа на подготовка. Умението да се превключва вниманието обикновено се постига трудно, но е напълно възможно да се научи детето да използва часовника, за да определи времето, необходимо за всяка задача. Може например, да му се каже: „Трябва да решиш пет задачи за един час. Така че за всяка задача можеш да отделиш не повече от дванадесет минути“. Такива упражнения ще помогнат на ученика да развие способността си да превключва. Може също да определи предварително колко време трябва да бъде отделено за всяка задача в изпита.

По време на пробния изпит. Задачата на възрастният е леко и ненатрапчиво да помогне на тези деца да преминат към следващата задача, ако те по-дълго мислят върху всяка от тях: „Вече можеш да продължиш към следващата задача“. В никакъв случай те не трябва да бързат, от това темпото на дейност само намалява.

Препоръки за учители и родители. Важно е не само да му се подскаже какво  да направи, но и да се развият навици за превключване. Добре е, ако възрастният преговори с детето разпределението на времето и след това се запита: „Ще успеете ли да следва този план?“

Източник: М.Ю. Чибисова, Чибисова М.Ю. Психологическая подготовка к ЕГЭ. Работа с учащимися, педагогами, родителями. Москва, 2009.

image

image




Категория: Други
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.05 22:08
 


                                                  Психодиагностика в училище.

                                        Анкета „Гражданска позиция на учениците“

 

1.Гражданско самосъзнание.  

-Знаеш ли своите права и задължение като ученик?

-Спазваш ли нормите и правилата на поведение в училището и на обществени места?

-Като ученик винаги ли добросъвестно изпълняваш поставените ти задачи и поръчения?

-Нарушавал ли си дисциплината по време на час?

-Взимаш ли активно участие в обществения живот на своя клас и на училището?

 

2.Граждански дълг. 

-С желание ли изпълняваш постоянните си задължения и временно поставени задачи (поръчения) в класа и училището?

-Считаш ли, че в качеството си на ученик от твоето училище, ти трябва на публични места да се държиш така, че твоите съученици и учители да се гордеят с теб?

-Нужно ли е в наше време да се защитава Родината?  Ако – да, кой следва да прави това?

-Нужно ли е да се опазва природата? Ако – да, какво според теб трябва да се прави?

-Винаги ли се отнасяш с уважение и признателност към своите родители?

-Винаги ли се отнасяш с уважение към възрастните хора?

-Нужно ли е да се помага на бедните и възрастните хора?

 

3.Гражданска отговорност.

-В кои държавни документи са записани основните права и задължения на гражданите?

-Кои училищни документи познаваш, в които са записани правата и задълженията на учениците?

-Винаги ли проявяваш инициатива и самостоятелност при изпълнение на отговорни задачи?

 

4.Правова култура.

-Считаш ли себе си за гражданин на своята страна?

-Винаги ли се отнасяш с уважение към правилата на училищния живот?

-Познаваш ли основните норми на взаимоотношения между хората и каква е отговорността при нарушаването им?

-Имаш ли активна позиция и призоваваш ли твоите съученици към спазване на правилата и нормите на поведение в училището и на обществените места?

-Проявяваш ли нетърпимост към насилието и нарушаването на правилата и нормите, които регулират отношенията между хората?  

image

Категория: Други
Прочетен: 118 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                      Психодиагностика в училище.

                                            Анкета „Свободното време на учениците“

 

Анкетата се прилага в групов формат в писмен вид, като се използва предварително подготвена бланка, на която под всеки въпрос са оставени няколко реда за отговор или индивидуално, най-често под формата на интервю.

Инструкция: Предлагаме ти списък от въпроси, чийто отговори ще ни помогнат да направим училищния живот по-интересен?

1.Какво според теб означава „добре проведено свободно време“?  

2.Ти имаш ли свободно време? Ако – да, то как предпочиташ да го прекараш и къде?  

3.Посещаваш ли някаква секция, кръжок, спортен клуб ? Ако – да, какъв и къде?

4.В какви секции, клубове и организации би искал да се включиш? (подчертай нужното):

— развитие на интелектуалните способности; 

— развитие на музикалните способности; 

— развитие на изобразителните способности; 

— развитие на техническите способности; 

— развитие на танцувалните способности; 

— развитие на спортните (туристически) способности; 

— клубове, в които мога да общувам свободно;  

— какви други (допиши)

5.Провежданите мероприятия в твоето училище харесват ли ти или би искал нещо друго? Ако имаш други идеи и желания, какви точно?

 6.Вероятно си спомняш за някои училищни мероприятия, които много са те впечатлили и харесали. По какво те се отличават от останалите?  

7.Като какъв най-често участваш в подготовката и провеждането на мероприятия през свободното време?

— зрител;

— участник;

— изпълнител;

— организатор.

8.Какви и кои мероприятия, провеждани в училището или класа ти се струват скучни и безинтересни?  Защо?

9.Училищният клас представлява един уникален свят. Според теб, как би трябвало да изглежда животът на един клас извън часовете?  

10.Ако ти беше директор на училището, какви мероприятия би провеждал с децата, които са на твоята възраст?

image 

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                                   Психодиагностика в училище.

                            Анкета „Ниво на формирана толерантност при учениците“

 

1.Длъжни ли са богатите хора да помагат на бедните?

2.Трябва ли децата на богатите родители да учат в елитни (специални) училища, срещу парите на своите родители?

3.Трябва ли да се подобряват условията на живот на бедните или това е само загуба на държавни пари?  

4.Смяташ ли, че извършителят на престъпление не може да се промени към по-добро? Защо?

5.Приемаш ли за правилно в училището да се провеждат мероприятия (акции, кампании) с благотворителни цели, полагане на доброволен труд и др.? Защо?  

6.Ти включваш ли се по твое желание в такива инициативи? 

7.Нужно ли е да се помага на старите хора в наше време? Защо?  

8.Трябва ли да се помага на децата, които са настанени в приемни домове, при приемни родители, деца без един или двама родители? Защо?

9.Може ли дете с уврежане (инвалид), да ти бъде приятел? 

10.Трябва ли нашата държавата, в тежко за нея време, да помага на по-бедни държави в Африка?

11.Трябва ли нашата държавата да помага на други държави, когато им се случат някакви стихийни бедствия?  

12.Трябва ли да бъдат събрани всички бездомни хора и просяци и да се принудят да работят?

13.Справедливо ли е хора, с тъмен цвят на кожата, да бъдат началници на хора с бял цвят на кожата? Защо?  

14.Съгласен ли си с твърдението, че мъжете са по-добри организатори от жените и ТЕ трябва да бъдат ръководители?  

15.Би ли искал да живееш в друга държава? Коя? 

16.Имаш ли желание да заминеш и да живееш постоянно в друга държава?

17.Трябва ли държавата да се избави от психичноболните хора? Защо? 

18.Смяташ ли за вярно твърдението, че източникът на съвременния тероризъм трябва да се търси в ислямската култура?  

19.Истина ли е, че повечето от престъпленията се извършват от хора, които са бедни или са от икономически изостанали държави?   

20.Според теб, може ли всички международни конфликти да бъдат разрешени по пътя на преговорите и с взаимни отстъпки?

image 

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1439274
Постинги: 1627
Коментари: 116
Гласове: 1129
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031