Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kunchev Категория: Други
Прочетен: 1497607 Постинги: 1670 Коментари: 116
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
 

             Методика за изследване на вербален интелект „Завърши изреченията“

                                                               (за деца на 6-8г.)

 

 Предназначение

Методиката е предназначена за изследване нивото на развитие на вербалния интелект при деца на възраст 6-8 г. Всички изречения са конструирани така, че могат да завършат само с една дума (отговор).

Методиката може да се прилага индивидуално и групово. Допуска се присъствието на родители, особено ако детето се безпокои и срамува. Родителите оказват само морална подкрепа и не подсказват.

Ред за провеждане на изследването

Психологът прочита на детето изреченията, които са написани на картички, като самата картичка с текста не се показва. Фразите се четат бавно, ясно и последователно една след друга. След всяко прочетено изречение детето прави своя избор. Ако явно не е разбрало смисъла, може да се прочете още веднъж. Ако детето даде неточен в граматическо отношение отговор, психологът трябва го поправя.  Например:

-Правилно, само че, не мачка, а коте/котка; или 
-Правилно, само че не манара, а брадвичка.

След всеки отговор, психологът поставя оценка в своята бланка (нула, едно или две).

 Инструкция

Сега аз ще ти прочета различни изречения. Във всяко изречение последната дума липсва. Ти трябва да помислиш и да се опиташ да познаеш коя е тази думичка. Бъди внимателен (а). 

Стимулен материал

1.Майката и Боби отишли в магазина и купили играчка, лека кола за 40 … (лева).

2.Играчката може да се движи сама по пода, защото под нея има … (колела, гуми).

3.Истинските коли на улицата също имат … (колела).

4.Истинската кола е голяма, а колата на Боби е … (малка).

5.Боби се качи на своя велосипед, но за да тръгне, той трябва да завърти … (педалите).

6.През лятото от небето вали дъжд, а през зимата … (сняг).

7.Боби имал три пакета с бонбони. Вчера той е подарил на своя брат половината. Сега той вече няма три пакета бонбони, а само … (половината).

8.Боби има играчки в стаята си. Те са повече от 5, но по-малко от 7. Неговият брат има повече от 2, но по-малко от 4 играчки. Те събрали своите играчки в средата на стаята и ги преброили. Сега те двамата имат общо …  играчки (девет).

9.Майката помолила Боби да подреди стаята. Боби взел всички свои играчки  и ги скрил под своето легло и под леглото на брат си. Дошла майка му и като видяла какво е станало, помолила Боби да извади играчките под … (леглата).

10.Вчера върху масата в стаята на Боби е имало праскова и ябълка. Днес има само ябълка, а утре ще има … (нищо).

Обработка на резултатите

За всяка правилно избрана и точно изречена дума се поставя оценка 2 бала.

Ако думата е правилно избрана, но е изречена в неправила словоформа (например „мачка“, а не „котка“ (коте) се поставя 1 бал. В останалите случаи оценката е 0 бал.

Интерпретация за деца в предучилищна възраст (до 6-7г.)

-0 – 4 бала. Много нисък резултат (ниво).

-5 – 8 бала. Нисък резултат.

-9 – 12 бала. Среден резултат.

-13 – 16 бала. Висок резултат.

-17 – 20 бала. Много висок резултат.

Интерпретация за деца в ранна училищна възраст (до 7-8г.)

-0 – 6 бала. Много нисък резултат (ниво).

-7 – 9 бала. Нисък резултат.

-10 – 13 бала. Среден резултат.

-14 – 17 бала. Висок резултат.

-18 – 20 бала. Много висок резултат.

image

Категория: Други
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                Методика „Анализ на семейните отношения“ (Ейдемилер, Юстицкис)

 

Цели – определяне особеностите на стила на възпитание на детето.

Контингент – родители на деца на възраст 3-10 г.

Описание на методиката: Въпросникът „Анализ на семейни отношения“ (Методика АСО) на Ейдемилер Е.Г., Юстицкис В. В. съществува в два варианта: а) за родители на деца и б) за родители на подрастващи.  Тестът е предназначен да диагностицира влиянието на родителите във възпитанието на детето (подрастващия) и установяване на грешки в родителското възпитание. Методиката показва нежелано, некоректно влияние на членовете на семейството върху детето и помежду си.

Методиката включва 130 твърдения, касаещи възпитанието на детето. В нея присъстват 20 скали. Първите 11 скали отразяват основния стил на възпитание. Скали 12,13,17 и 18 позволяват да се получи представа за структурно-ролевите аспекти в жизнената дейност на семейството. Скали 14 и 15 демонстрират особености във функционирането на системата от взаимни влияния. Скали  16, 19 и 20 – работата на механизмите за семейна интеграция.

Препоръки: Преди да се приложи методиката е препоръчително родителите да се диагностицират с тестове за акцентуации на характера (въпросници на К. Леонхард, Шмишек и др.). Предварителното ориентиране за наличие на акцентуирани черти на характера ще позволи по-голяма прецизност на психолога.

Процедура за провеждане, регистрация и анализ на резултатите

Въпросникът може да бъде попълнен в кабинета на психолога, но може да бъде даден и за работа в домашни условия, след като психологът се убеди, че изследваното лице е разбрало инструкцията. Всеки изследван  (понякога се попълва и от двамата родители) получава отделна тестова бланка. Бланката за регистрация на отговорите е направена така, че въпросите, отнасящи се към една скала са разположени в един хоризонтален ред. Това дава възможност бързо да се изчислят баловете по дадената скала.  За тази цел е необходимо да се съберат баловете на обградените въпроси (номера). В крайната дясна колонка са указани в съкратен вариант наименованията на скалите. В дясно от съкращенията е указано диагностичното значение на всяка скала. Така например, отговорите на въпроси 1,21, 41, 61 и 81, а също и на 101, 107, 113, 119, 125 (всичко десет въпроса) се отнасят към скала Г+ (хиперпротекция), диагностичното значение на които е равно на 7.  За изчисление баловете по всяка скала е необходимо да се преброят обградените номера на въпроси в съответните колонки. 

Ако името на скалата е подчертано, както например Г+, то към резултатите е необходимо да се прибави числото балове по допълнителната скала, която се намира в долната част на бланката и чийто теми са обозначени с букви. Ако числото на бала достига или превишава диагностичното значение (ДЗ), то при изследвания родител се установява се диагностицира наличие на съответната особеност в стила на възпитание (определяне на стила на нехармонично възпитание).

При установяване на отклонения по няколко скали е необходимо да се използва таблица 1 – „Диагностика на типовете нехармонично (патологизиращо) семейно възпитание, за установяване на конкретика в стила на възпитание. В случай, че не се диагностицира отклонение по нито една скала, могат да се направят най-малко два извода: а) възможна социална желателност и б) възпитателното въздействие е по-скоро адекватно, отколкото патологично.

image

Описание на скалите, предназначени за диагностика на типовете семейно възпитание.

Нива на протекция в процеса на възпитание (скали Г+ и Г-)

Става дума за това, колко сили, внимание и време отделят родителите при възпитанието на детето.  Наблюдават се две нива на протекция: а) извънредна (хиперпротекция) и б) недостатъчна (хипопротекция).

1.Хиперпротекция (скала Г+).  При хиперпротекция родителите отделят на детето крайно много време, усилия и внимание, като детето се превръща в централна дейност на живота им. Типични позиции (мнения) на тези родители отразяват значимостта, която детето заема в живота им и  съдържат пълно описание на представите им за това, какво би представлявал живота им, ако не отдават цялото си време и сили на детето.

2.Хипопротекция (скала Г-). Това е стил, при който на  детето се отдава периферно внимание от родителя, като очевидно „ръцете на родителя не достигат до него“. Тези родители често „забравя“ за детето си. Те обръщат внимание на детето си от време на време, когато се случи нещо сериозно.

 

Степен на удовлетворяване на потребностите  (скали У+ и У-)

Засяга мерките и дейността на родителите за удовлетворяване потребностите на детето, както като материално-битови  (хранене, пиене, обличане, развлечения и др.), така и духовните – преди всичко общуването, отдаването на любов и внимание.  Тази черта на семейно възпитание принципно се отличава от нивата на протекция, тъй като характеризира не мерките на родителите за възпитанието на детето, а степента на удовлетворяване на неговите потребности.  Известното „спартанско възпитание“ се явява пример за високо ниво на протекция (колко родителите се занимават с възпитанието) и ниско ниво на удовлетвореност на потребностите. Степента на удовлетворяване на потребностите може да се измерва на две полярни нива (отклонения):

3.Снизхождение (скала У+).  За снизхождение може да се говори в онези случаи, при които родителите се стремят към максимално и некритично задоволяване на всякакви потребности на детето. Детето е превърнато в „галеник“.  Всяко негово желание е закон за родителя.  Обяснявайки необходимостта от такова възпитание, родителите привеждат аргументи, явяващи се типична рационализация (рационализация – психичен защитен механизъм) – „слабост на детето“, тяхното изключително желание да му дадат това, от което самите родители са били лишени когато са били деца; те посочват например, че „детето расте без баща“, че е „болнаво, слабо, недоразвито“.  При снизхождението родителите несъзнавано проецират върху детето си своите ранни неудовлетворени потребности  и прилагат способи, които заместват възпитателното въздействие, фиксирайки се върху потребностите. Типичните позиции са приведени в скала У+.

4.Игнориране потребностите на детето (скала У-). Този стил на възпитание характеризира недостатъчния стремеж на родителите за удовлетворяване потребностите на детето.  най-често при това страдат духовните потребности, особено потребността от емоционално общуване и като цяло общуване с родителя.

 

Количество и качество на изискванията (нуждите) на семейството към детето (скали Т+, Т- и З+, З-)

Изискванията към детето са неизменна част от възпитателния процес.  Те встъпват първо във вид на задължения на детето, т.е., задачите, които детето получава и трябва да изпълнява като член на семейството и като статусна позиция: ученик, участие в организирания живот, участие в събития, оказване помощ на друг член на семейството и пр. На второ място, изискванията означават „забрани“, които показват какво детето не трябва (не може) да прави. На трето място изискванията означават и „санкции“ – неизпълнените задачи и предписания може да доведе до санкции от самите родители – от меко осъждане до сурово наказание. Формите за нарушение на системата от изисквания към детето за различните деца е различна. По тази причина изказванията (позициите) на родителите отразяват представите им в поредица от скали: Т+, Т-; 3+, 3-; С+, С-.

Изисквания (нужди)-задължения – представлява набор (списък) от ежедневни  задължения към детето по отношение на себе си и по отношение на други членове на семейството.

5.Излишество на задължения към детето (скала Т+). Именно тези качества лежат в основата на нехармоничното възпитание наречено „повишена морална отговорност“. Изискванията към детето в този случай са много високи, прекомерни, несъответстващи на неговите възможности и не само, че не съдействат за пълноценното му развитие като личност, а напротив представляват риск за психотравматизация.

6.Недостатъчност на задължения към детето (скала Т-). В този случай детето има минимално количество задължения в семейството.  Тази особеност на възпитание се проявява в изказванията на родителите, колко трудно е да бъде привлечено детето към каквато и да било работа в дома.

 

Изисквания (нужди)-забрани, т.е. указания за това, че детето не трябва да прави нещо – определят преди всичко степента на неговата самостоятелност, възможността само да прави избор на способ на поведение.  И тук са възможни две степени на отклонение: а) излишество и б) недостатъчност на изисквания-забрани.

7.Излишество на забрани (скала 3+). Този подход също обуславя нехармонично възпитание наречено „доминираща хиперпротекция“.  В тази ситуация детето „не може всичко“.  Пред него се поставят огромни количества изисквания, ограничаващи свободата и самостоятелността му.  При стеничните деца (интроверти, със устойчиви и силни стабилни емоционални процеси; тези които проявява характер) такова възпитание форсира у тях опозиционни потенциали и еманципация. При по-малко стеничните, предопределя развитие на чертите на сензитивна и тревожно-мнителна (психастенични реакции) акцентуация. Типичните мнения на родителите отразяват страховете им пред всяка проява на самостоятелност на детето.  Този страх се проявява в рязко преувеличаване на последиците,  които биха възникнали, ако детето наруши дори незначително някаква забрана, а също така и в стремеж да се потисне самостоятелното мислене на детето.

8.Недостатъчност  на забрани (скала 3-). В този случай детето „всичко може“.  Дори да съществуват някакви забрани, детето с лекота може да ги наруши, знаейки че никой няма да му обърне внимание или да го пита.  Тези деца сами определят кръга на своите приятели, времето за развлечение, своите занимания, време за прибиране в дома, въпросите за пушенето и употребата на спиртни напитки. Тези деца за нищо не са отговорни пред родителите си.  Родителите съответно не искат или не могат да установят каквито и да било рамки на неговото поведение.  Този стил на възпитание стимулира развитието на хипертимен тип личност при подрастващите и особено неустойчивия тип.

 

Строгост на санкциите (наказанията) за нарушение изискванията към детето (скали С+ и С)

9.Излишество на санкции (скала С+) (тип възпитание „твърдо отношение“). За родителите е характерна привързаност към прилагането на строги наказания и извънредно (прекомерно) реагиране дори при незначителни нарушения в поведението. Типични в изказванията на тези родители са позициите на дълбока убеденост в полезността на максималната строгост за техните деца.

10.Недостатъчност  на санкции (скала С-).  Тези родители предпочитат да минат или въобще без наказания или ги прилагат крайно рядко.  Те се уповават на поощрения и се съмняват в полезността от прилагане на каквито и да било наказания.

11.Неустойчив стил на възпитание (скала Н)

Изразява се в рязка смяна на стилове и прийоми. Представлява преход от строго към либерално и след това обратно, преход от значително внимание към детето към емоционална отхвърленост от неговите родители. Неустойчивият стил възпитание според К. Леонхард, съдейства за формиране такива черти на характера, като упоритост, инат, склонност към противопоставяне на всеки авторитет и се явява нерядко в семейства, в които има деца и подрастващи с отклонения в характера. Родителите като правилно в интервюта (и тестове) признават факта на незначителни колебания във възпитанието (омаловажават непоследователността) и недооценяват размерите и честотата на тези колебания.

Съчетаване на различни отклонения във възпитанието. Изразява се във възможно голям брой съчетания на изброените черти в семейното възпитание (конгломерат). Има особено важно значение от гледна точка на анализа на отклоненията в характера, а също така и за възникването на непсихотични психогенни нарушения в поведението, неврози и неврозоподобни състояния. Проектират се в устойчиви състояния, включващи съчетания от различни черти на възпитание и представляват самостоятелен тип нехармонично възпитание. Класификация на типовете нехармонично възпитание са представени по-долу в таблица 1.

Снизходителна хиперпротекция (съчетава черти, отразени в скалите Г+, У+, при Т-, З-, С-). Детето се намира в центъра на вниманието на семейството, което се стреми към максимално удовлетворяване на неговите потребности.  Този тип възпитание съдейства за развитието на демонстративни (хистерични) и хипертимни черти на характера на детето.

Доминираща хиперпротекция (Г+, У±, Т±, 3+, С±).  Детето отново е в центъра на вниманието на родителите, които му отдават много сили и време.  Заедно с това обаче, те го лишават от самостоятелност, поставят многобройни ограничения и забрани.  При хипертимните подрастващи такива забрани усилват реакциите на еманципираност и обуславят остри афективни реакции при екстрапунитивните типове (тези, които търсят вината за собствените си грешки вън от себе си). При тревожно-мнителния (психостеничен), сензитивния и астеничния тип акцентуация, доминиращата хиперпротекция усилва астеничните черти (неврози, плахост, емоционална избухливост, тревожност, неувереност и пр.).

Емоционално отхвърляне (Г-, У-, Т±, 3±, С±). Крайният вариант на този тип възпитание е известен като стил „Пепеляшка“. В основата на емоционалното отхвърляне лежи осъзнавано или по-често неосъзнавано отъждествяване на родителя с определени отрицателни моменти в неговия живот. В такава ситуация детето може да усеща себе си като пречка (спънка) в живота на родителите си, които установяват в отношенията с детето голяма дистанция.  Емоционалното отхвърляне обуславя и усилва черти на инертно-импулсивна (епилептоидна) личност и епилептоидна психопатия, води до декомпенсация и формиране на невротични разстройства у подрастващите с емоционално лабилна астенична акцентуация.

При твърдо отношение на родителите към детето (Г-, У-, Т±, 3±, С+) на преден план изпъква емоционалното отхвърляне, проявяващо се в наказания във формата на бой и изтезание, лишаване от удоволствия, неудовлетвореност на потребности.

Хиперпротекция (хиперопека – Г-, У-, Т-, 3-, С+). Детето е оставено само на себе си, родителите не се интересуват от него и не го контролират. Такова възпитание е особено неблагоприятно при акцентуация на хипертимен и неустойчив тип.

Психологични причини за отклонения в семейното възпитание

Причините за нехармоничното възпитание са разнообразни.  Понякога това са определени обстоятелства в живота на семейството, пречещи на адекватното възпитание. В тези случаи е препоръчителна разяснителна работа и рационална психотерапия.  Нерядко основната роля за нарушаването на възпитателния процес играят личните особености на самите родители.

Особена роля в практиката играят две групи причини:

Отклонения в личностната структура на самите родители. Акцентуираните личности и психопатиите нерядко предопределят определени нарушения във възпитанието.

Неустойчиво акцентуирания родител често е склонен да възпитава в стил хиперпротекция, ниско удовлетворяване потребностите на детето, ниско ниво на претенции към детето. 

Родителите с инертно-импулсивната акцентуация (епилептоидна) по-често от другите имат доминиращо и твърдо, понякога до жестоко отношение към детето.  Стилът на доминиране може да се обуслови и от тревожна мнителност.

Родителите с демонстративно-хиперкомпенсатора акцентуация и хистероидна психопатия  нерядко са предразположени към противоречив тип възпитание: демонстрират грижовност и любов към детето пред другите (публиката) и същевременно емоционално отхвърлят детето, когато са насаме (Ейдемилер Е.Г, 1994).

Във всички случаи следва да се търси отклонение в личността на родителите с цел, установяване дали именно техните отклонения имат решаваща роля за нехармоничното възпитание на детето.  

Психологически (личностни) проблеми на родителите, решавани за сметка на детето. В този случай в основата на нехармоничното възпитание на детето лежи  някакъв личностен проблем, често имащ характер на неосъзнат проблем, неосъзната потребност. Тогава родителите се опитват да разрешат този проблем (да удовлетворят тази потребност) за сметка на възпитанието на детето. Обикновено опитите с такива родители да се въздейства с разяснителна работа не дава резултат.  Основната задача на психолога при работата с такива родители се явява, да помогне на родителя да осъзнае психологическия си проблем, като преодолее защитните механизми, възпрепятстващи това осъзнаване, т.е. първата стъпка на психолога е да изясни кои са психичните защити на родителя.

Излагайки най-честите и характерни психологически проблеми, лежащи в основата на нехармоничното възпитание, авторите на методиката се опират на опит от практическата им работа с родители и деца (подрастващи) с: (1) невротични разстройства, (2) нарушена адаптация и (3) личностни разстройства (психопатии) – съответно 120, 60 и 80 семейства. Именно скалите на методиката АСВ е предназначена за такава диагностика.

12.Разширяване сферата на родителските чувства (скала РРЧ).  

Показва нарушение във възпитанието – повишена протекция (снизходителна или доминираща). Този източник на нарушения възниква почти винаги, когато съпружеските отношения между родителите по силата на някаква причина са нарушени, например: непълно семейство и липса на единия съпруг (смърт, развод) или  е наличен, но отношенията с него не са удовлетворителни за онзи родител, който играе основна роля във възпитанието на детето (несъответствие на характерите; емоционална студенина и пр.).  Нерядко при това майката и по-малко бащата, сами ясно не осъзнават, че искат детето им, а по-късно и подрастващия, че вече е пораснал и не е просто дете. Родителят искат от детето си да удовлетвори потребността им от изключителна привързаност към тях (в частност дори еротична привързаност). Майката нерядко се отказва напълно от реалната възможност да се омъжи повторно.  Появява се стремеж да даде на детето  (подрастващия) – често от противоположния пол (синът) – „всичките си чувства“ и „цялата си любов“.  Принципно в етапа на детството детето стимулира еротично отношение към родителите си – ревност, детска влюбеност и пр.  Когато детето достигне възрастта на подрастващия, у родителят възниква страх от самостоятелността на детето. Появява се стремеж да го удържа с помощта на снизходителна или доминираща хиперпротекция.

Стремежът към разширяване стремежа на родителските чувства за сметка на включване на еротичните потребности в отношенията между майка и дете, като правило не се осъзнава от нея. Тази психологическа нагласа се проявява косвено, в частност в изказванията (мненията), че „никой не и е нужен, освен сина и“ и в характерното противопоставяне на идеализираните от нея отношения със сина на неудовлетворителните отношения със съпруга (или мъжете)  Понякога такива майки осъзнават своята ревност към подрастващият син, като най-често тя се манифестира във вид на многобройни искания и забележки към него.

13.Предпочитание на детски качества у подрастващия (скала ПДК).

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна хиперпротекция. В този случай у родителите се наблюдава стремеж към игнориране на поотрасналото дете, стимулиране в тях на опит за съхранение на детските му качества, като например: непосредственост, наивност, игривост. За такива родители подрастващия е все още малък. Не рядко в интервюта (тестове) те признават, че малките деца повече им харесват и с големите не е така интересно.  Страхът или нежеланието от порастване на детето могат да бъдат свързани  с особености в биографията на самия родител (той е имал по-малък брат или сестра, върху който (която) през цялото време на детството са били прехвърлени любовта и вниманието на родителите, а тази особеност в по-висока възраст детето (а сега вече родителя) оценява като нещастие).  Разглеждайки детето си като „все още малко“, родителят автоматично снижава нивото си на претенции към него, създавайки снизходителна хиперпротекция и по този начин той стимулира психичен инфантилизъм в своя син (дъщеря).

14.Възпитателна неувереност на родителя (скала ВН).

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна хиперпротекция или просто понижаване нивото на претенции. Възпитателната неувереност на родителя може да се нарече „слабо място“  на личността на родителя. В този случай възниква преразпределение на властта в семейството между родителите и детето в полза на последното. Родителите са завързани на „повода на детето“ и отстъпват дори по такива въпроси, по които според самия родител не бива да се отстъпва в никакъв случай. Този парадокс възниква защото детето е успяло да намери подходящ подход към своя родител, да го настъпи по „слабото място“ и да получи в определени ситуации  „минимум изисквания – максимум права“. Типичната комбинация в такива семейства включва: високомерен, дори нагъл, уверен в себе си подрастващ, смело поставящ искания и претенции към родителите си или нерешителен, винящ себе си за всички неуспехи с него и родителите му.

В едни случаи „слабото място“ се обуславя от психастенични черти на родителите. В други случаи определена роля за формирането на тази особеност  може да изиграе  отношението на родителите към техните собствени родители. В определени условия децата, възпитани от претенциозни, взискателни и егоцентрични  родители, пораствайки виждат в своите деца същата взискателност и егоцентричност и изпитват по отношение на тях чувство за „неплатен дълг“, който са преживявали по-рано по отношение на своите родители.  Характерни черти на изискванията на такива родители са признаване на грешките, които са допуснали при възпитанието.  Те се страхуват от упоритостта, съпротивата на своите деца и намират достатъчно поводи да им угаждат и отстъпват.

15.Фобия от загуба на детето (скала ФУ).

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна и доминираща хиперпротекция. „Слабо място“ – повишена неувереност, страх от грешки, преувеличаване представите за „изнеженост, чупливост, крехкост на детето, на неговата болнавост и пр. Един от източниците на такива преживявания се корени в историята на появата на детето на бял свят – то дълго е било чакано, на никого и никъде не е било давано за отглеждане,  родило се трудно, било  е крехко и болнаво, изнежено.  Още един източник се явява раждането на детето с тежко заболяване или  възникване на такова в ранна възраст, особено ако е било продължително (например, астматични пристъпи). В случая отношението на родителите към детето се формира изцяло под влияние на страха от неговата загуба.  Този страх заставя родителите с тревога да се вслушват във всяка една негова претенция, желание и бързат да ги удовлетворят (снизходителна хиперпротекция), а в други случаи тотално го протектират (доминираща хиперпротекция.  В типичните изказвания на родителите може да бъде открита хипохондрична боязън за детето – те откриват непрекъснато у него различни симптоми на болести, страхуват се да не се изпоти „защото ще се разболее“ и т.н.

16.Неразвитост на родителските чувства (скала НРЧ).

Обуславя нарушение във възпитанието – хипопротекция, емоционално отхвърляне и твърдо отношение. Адекватно възпитание на детето и подрастващите е възможно само тогава, когато родителите действат с достатъчно  силни мотиви: чувство за дълг, симпатия, любов към детето, потребност да „реализират себе си“ чрез детето,  да „продължат себе си“ чрез детето.

Слабостта и неразвитостта на родителските чувства нерядко се срещат у родители на подрастващи с отклонения в личностното развитие. Този феномен обаче много рядко се осъзнава, а ако бъде осъзнат, още по-рядко се признава от тези родители. Външно (чрез поведението) той може да бъде разпознат в проява на нежелание да се занимава родителя с детето (подрастващия), в повърхностен интерес към неговото поведение и прояви в обществото и в непоносимост на самото общество към детето, респ. към родителя.

Причината за неразвитост на родителските чувства може да бъде отхвърляне на самия родител в детството от неговите родители. В този смисъл този родител в своето детство не е изпитал родителска топлота и привързаност. Друга причина за НРЧ могат да бъдат личностни особености на родителя, например изразена шизоидност. Установено е, че често родителските чувства са по-слабо развити при много млади родители, а с развитие във възрастност това чувство се засилва (пример – любовта на бабите и дядовците към внуците си).

При относително благоприятни условия на семеен живот, НРЧ обуславя тип възпитание „хипопротекция“ и най-вече „емоционално отхвърляне“.  При трудни, напрегнати, конфликтни отношения в семейството на детето, често заема значителен дял от родителските отговорности и формира тип възпитание „повишена морална отговорност“ или към детето възниква раздразнително-враждебно отношение.

Типични изказвания на родителите съдържат оплаквания за това, колко уморителни и изтощителни са родителските отговорности и съжаление, че тези отговорности ги отклоняват от нещо по-важно и интересно.  За жените с неразвито родителско чувство е твърде характерна еманципираност и стремежа по всякакъв начин да „устрои своя живот“.

17.Проекция на детето {подрастващия) на лични нежелани качества (скала ПНК).

Обуславя нарушение във възпитанието – емоционално отхвърляне и твърдо (жестоко) отношение. Причината за това възпитание често се изразява в това, че родителят вижда в детето си ясно очертани черти на характера, които чувства, но не признава пред себе си. Такива могат да бъдат: агресивност, склонност към мързел, влечение към алкохол, негативизъм (враждебност), протестни реакции (наглост), несдържаност (импулсивност) и др.  Водейки борба с тези реални или мними качества на детето, родителят (най-често бащата) извлича за себе си емоционална изгода. Борбата на родителя с нежеланите качества му помага да се убеди , че детето притежава тези качества. Родителите с желание говорят за своята непримирима и постоянна борба с отрицателните черти и слабости на детето, за мерките и наказанията, които в тази връзка те прилагат.  В изказванията на родителите присъства неверие на детето, често може да се долови инквизиторска интонация, характерен стремеж да се установи във всяка постъпка „истината“, т.е. лошата причина. 

18.Изнасяне конфликтите между родителите в сферата на възпитанието (скала ВК).

Обуславя нарушение във възпитанието – противоречив тип възпитание – съединение на снизходителна хиперпротекция на единия родител с отхвърляне или доминираща хиперпротекция на другия.

Конфликтност в отношенията между съпрузите е често явление дори за относително стабилни семейства.  На този фон често възпитанието се превръща в „поле на битки“ между конфликтуващите родители.  Тук те получават възможност най-добре открито да изразят недоволството си един от друг, под флага на „грижите и за благото на детето“. при това позициите в мненията на родителите често е диаметрална: единият настоява на много строги наказания във възпитанието с повишени изисквания, забрани и санкции, а другият родител е склонен да „съжалява“ детето, отивайки и връзвайки се за неговия „повод“.

Характерна проява на ВК е изразяването на недоволство от възпитателните методи на другия съпруг. При това много лесно се забелязва, че всеки се интересува не толкова от това какви са резултатите от възпитанието, колкото от това кой е прав във възпитателния спор.

 Скала ВК отразява типични изказвания в „твърд и строг“  стил. Това е свързано с факта, че именно „строгата“ страна  обикновено е инициатор за търсене на специализирана помощ (лекар, психолог).

Промяна в нагласите на родителите към детето в зависимост от неговия пол (Скалата предпочитани мъжки качества – ПМК и скалата предпочитани женски качества – ПЖК)

Обуславя нарушение във възпитанието – снизходителна хиперпротекция и емоционално отхвърляне.  Често отношението на родителите към детето се обуславя не от действителните особености на детето, а от такива черти, които родителите приписват по полов признак (на съответния пол), т.е. „въобще мъж“ или ‚въобще жена“. Така например при налични предпочитания към женски качества се наблюдава несъзнавано неприемане на дете от мъжки пол. В този случай ще се наложи сблъсък със стереотипни съждения на мъжа въобще: „Мъжът по принцип е груб, силен, неопрятен и пр. Мъжът се поддава лесно на животински подбуди, агресивен и извънредно сексуален, склонен е към алкохолизъм. Всеки човек, било то мъж или жена е длъжен да се стреми към противоположните качества – да бъде нежен, деликатен, опрятен, сдържан в чувствата.“ Именно такива качества родителят с ПЖК вижда в жената.  Като пример за прояви на нагласи за ПЖК може да послужи баща, виждащ множество недостатъци в сина си и считащ, че такива са всички негови връстници от мъжки пол. В същото време този баща „без ум“ вижда в по-малката сестра на детето редица достойнства. Под влияние на ПЖК в отношението към детето с мъжки пол се формира тип възпитание „емоционално отхвърляне“.  Възможна е и асиметрия с изразеност на антифеминни нагласи, пренебрежение към майката на детето и неговата сестра. В такива условия по отношение на момчето може да се формира възпитание от типа „снизходителна хиперпротекция“.

 

Речник:

Стеничност: (от гр. sthenos - сила) – характеризира висока работоспособност на индивида, устойчивост в различни дейности, способност за продължителна работа, дори при лишаване от сън. Противоположност на стеничността е астеничността.

Екстрапунитивност: (англ. extra-punitive; от лат. exter - вън, външен punitio - наказание, отмъщение) – характеризира особеност на личността, проявяваща тенденция да реагира с гняв на външни обекти в ситуации на фрустрация.  В процеса на общуването се изразява във враждебно, агресивно отношение към хората. Тази категория лица търсят неуспехите за грешките си във външни източници и причини, а не в себе си.

 

Въпросник АСВ – стилове на семейно възпитание – Ейдемилер

(за родители на деца на възраст от 3 до 10 г.)

 

Инструкция:Уважаеми родителю! Предлагаме Ви въпросник, който съдържа твърдения, отнасящи се възпитанието на детето.  Твърденията са номерирани и носят същите номера в бланката за отговори. Прочетете внимателно всяко твърдение и ако сте съгласен с него, в бланката за отговори обградете с кръгче номера му, а ако не сте съгласен поставете знак „Х“ върху номера (зачертайте номера), а ако изпитвате трудност да дадете един от двата отговора, то поставете въпросителен знак „?“ до номера на твърдението.  Постарайте се отговорите със знак „?“ да не са повече от пет.

Въпросникът не съдържа „правилни“ и „неправилни“ отговори. Отговаряйте бързо, така както мислите. Вашите искрени отговори ще помогнат на психолога в работата с детето Ви.  На въпросите, които са отбелязани със знак * , бащите могат да не отговарят – те са  (19, 39, 59, 79, 99).“

 

Въпросник:

1. Всичко което правя, го правя за моят син (дъщеря).

2. Често се случва да не ми достига време за занимания с детето ми (да поговорим, да поиграем и пр.)

3. Мисля, че разрешавам на детето си такива неща, които повечето родители не разрешават. 

4. Не ми харесва когато синът ми (дъщеря ми) идва и ми задава въпроси. По-добре е сам да се досеща за отговорите.

5. Детето ми има много задължения, свързани с него и с порядъка в дома – те са със сигурност повече, отколкото задълженията на другите деца на неговата (нейната) възраст.

6. Много е трудно да накарам детето си да направи нещо, което то не иска.

7. Винаги е по-добре, ако детето не мисли за това, дали родителите постъпват правилно или не.

8. Синът ми (дъщеря и) лесно нарушава наложени забрани и ограничения.

9. Ако искаш синът ти (дъщеря ти) да стане човек, то никога не оставяй безнаказана нито една негова (нейна) лоша постъпка.

10. Ако е възможно, аз се старая да не казвам сина си (дъщеря си).

11. Когато съм в добро настроение аз нерядко прощавам на моя син (дъщеря), за неща, за които в друго настроение го наказвам.

12. Обичам повече сина си (дъщеря си), отколкото обичам съпругата (съпруга) си.

13. Малките деца ми харесват повече от порасналите.

14. Ако синът ми (дъщеря ми) дълго време се инати или гневи, аз съм склонен (склонна) да се самообвинявам и оценявам постъпката си към него (нея) като неправилна.  

15. Ние дълго време нямахме дете и го очаквахме с огромно желание.

16. Общуването с детето като цяло е уморителна работа.

17. Синът ми (дъщеря ми) има някои лични качества, които често буквално ме изваждат от кожата.

18. Възпитанието на синът ми (дъщеря ми) със сигурност би било по-добро, ако съпругата ми (съпругът ми) не ми се намесваше.

19*. Повечето мъже са по-лекомислени от жените.  

20. Повечето жени са по-лекомислени от мъжете.

21. Моят син (дъщеря) е най-главното в живота ми.

22. Често се случва така, че аз просто не зная какво да правя в определени моменти с моето дете.

23. Ако една играчка харесва на детето ми, аз я купувам независимо колко струва. 

24. Синът ми (дъщеря ми)  не е схватлив (а). По-добре аз два пъти да направя нещо, отколкото веднъж да му обяснявам как той (тя) да го направи.

25. Често се налага синът ми (дъщеря ми) да го склонявам да наглежда и се грижи (или по-рано се е грижил) за по-малката си сестра (брат). 

26. Често се случва така, че напомням, напомням на сина ми (дъщеря ми) да направи нещо, а накрая се хващам и го свършвам сам (сама).

27. Родителите в никакъв случай не трябва да допускат децата им да забелязват слабостите на родителите си. 

28. Моят син (дъщеря) решава сам (а) с кой да играе (другарува).

29. Децата са длъжни не само да обичат родителите си, но и да се страхуват от тях.

30. Аз много рядко ругая сина си (дъщеря си).

31. В нашите отношения със сина ми (дъщеря ми) има много колебания. Понякога ние сме много строги, а друг път разрешаваме всичко.

32. Ние  със детето се разбираме по-добре, отколкото ние помежду си като родители. 

33. Натъжавам се, че моят син (дъщеря) твърде бързо пораства и става възрастен.

34. Ако детето се инати и има лошо самочувствие, по-добре е да го оставя да прави това което иска.

35. Моето дете расте е болнаво и слабичко.

36. Ако нямах дете, то аз бих постигнала в живота доста повече.

37. Синът ми (дъщеря ми) има недостатъци, които не мога да променя, въпреки че непрекъснато се боря с тях.

38. Често се случва така, че когато накажа сина ми (дъщеря ми), съпругът ми (съпругата ми) започва да ме упреква в прекалена строгост и отива да го (я) утешава. 

39*.Мъжете са по-склонни към съпружеска изневяра от жените.  

40. Жените са по-склонни към съпружеска изневяра от мъжете.

41. Грижата за сина ми (дъщеря ми) отнема по-голямата част от времето ми.

42. Много често се е случвало така, че съм пропускала родителските събрания.

43. Стремя се моето дете да бъде осигурено по-добре, отколкото другите деца.

44. Ако детето ми дълго време е сред други хора, то твърде много се уморява.

45. Често се случва да поставям на сина ми (дъщеря ми) поръчения (задачи, ангажименти, отговорности), които са трудни за неговата възраст.

46. Детето ми никога не събира и подрежда след игра играчките си.

47. Главното, на което родителите могат да научат своите деца е да слушат и покоряват.

48. Моето дете само решава, колко, какво и кога да яде.

49. Колкото по-строго се отнасят родителите към детето, толкова е по-добре за него.

50. По характер аз съм мекушав човек.

51. Когато моят син (дъщеря) иска нещо от мен, той (тя) се старае да избере  момент, в който съм в добро настроение.

52. Когато се замисля за времето, когато моят син (дъщеря) вече е възрастна и аз няма да съм му нужен (нужна), настроението винаги ми се разваля.

53. Колкото детето става по-голямо, толкова по-трудно се справя с живота.

54. Често проявите на инат у детето се появяват по причина, че родителите не знаят как да подходят и държат с него.

55. Постоянно се притеснявам за здравето на детето си (ял ли е; пил ли е; потен ли е; мокър ли е и пр.).

56. Истината е, че ако нямах дете, моето здраве щеше да е много по-добро.

57. Някои много важни недостатъци на моя син (дъщеря) упорито не изчезват, независимо от взетите мерки.

58. Синът ми (дъщеря ми) не харесва чак толкова много съпруга ми (съпругата ми).

59*. Мъжете по-добре разбират чувствата на другите хора, отколкото жените.

60. Жените по-добре разбират чувствата на другите хора, отколкото мъжете.

61. Заради моя син (дъщеря), пропуснах и не осъществих много от нещата в живота си.

62. Родители, които твърде много се суетят около своето дете ме дразнят.

63. Аз изразходвам за моя син (дъщеря) значително повече пари, отколкото за мен.

64. Не обичам когато синът ми (дъщеря ми) хленчи и се моли за нещо.  Той (тя) много добре знае от какво има нужда най-много.

65. Моят син (дъщеря) има (имаше) по-трудно детство, отколкото повечето от неговите приятели.

66. Вкъщи синът ми (дъщеря ми) прави това което иска, а не това което трябва.

67. Децата трябва да уважават родителите си повече отколкото другите хора.

68. Ако детето ми не иска да спи когато трябва, аз не настоявам на това.

69. Аз съм по-строг (строга) към детето си, отколкото повечето други родители към своите деца.

70. От наказанията ползата е малка.

71. Членовете на моето семейство са нееднакво строги със сина ни (дъщеря ни). Едни го галят, а други обратно – сурови са.

72. Бих искал (а) синът ми (дъщеря ми) да не обича никого друг освен мен.

73. Харесват ми малките дечица и затова не искам синът ми (дъщеря ми) да пораства бързо.

74. Често просто не зная как да постъпя правилно  със сина ми (дъщеря ми).

75. Поради проблеми със здравето на сина ми (дъщеря ми) на нас се налага да му разрешаваме повече неща.

76. Възпитанието на детето е тежък и неблагодарен труд. Даваш им всичко, а в замяна получаваш нищо.

77. При моя син (дъщеря) добрата дума не помага. Единственото средство е постоянни строги  наказания. 

78. Съпругата ми (съпругът ми) се старае да настрои сина ни (дъщеря ни) срещу мен.

79*. Мъжете по-често от жените действат безразсъдно и необмислят последиците.

80. Жените по-често от мъжете действат безразсъдно, необмислят последиците.

81. През цялото време мисля за сина си (дъщеря си) – за здравето и, за това какво прави, как се чувства, успява ли в училището, в работата и т.н.

82. Така се случва, че си мисля за детето, ако нещо не е направил или ако нещо му се е случило.

83. Синът ми (дъщеря ми) умее да получи от мен това което иска.

84. Харесват ми повече тихите и спокойни деца.

85. Старая се колкото се може по-рано да науча детето си да помага в домашните работи.

86. Синът ми (дъщеря ми) има малко задължения вкъщи (в домашните работи).

87. Дори детето да е уверено, че родителите му не са прави, то трябва да постъпва така, както казват възрастните.

88. В нашето семейство нещата стоят така – детето може да прави каквото си поиска.

89. Имал (а) съм случаи, при които най-доброто наказание е колана или пръчката.

90. Много от недостатъците на сина ми (дъщеря ми) идват от само себе си с възрастта.

91. Когато нашият син (дъщеря) направи нещо, ние се обръщаме към него. Ако всичко е обаче тихо, ние го оставяме на спокойствие.

92. Ако моят син не ми беше син и аз бях по-млада, то навярно бих се влюбила в него.

93. По-интересно ми е да разговарям с малки деца, отколкото с големи.

94. За недостатъците на моя син (дъщеря) съм виновен (а) аз самия (самата), тъй като не съм съумял (а) да го възпитам.

95. Благодарение на огромните наши усилия, нашият син (дъщеря) е жив (а).

96. Нерядко завиждам на тези, които живеят без деца.

97. Ако предоставя на сина си (дъщеря си) свобода, то той (тя) задължително ще я използва във вреда на себе си или околните.

98. Често се случва аз да говоря едно на сина си (дъщеря си), а съпругът ми – обратно на мен.

99*. Мъжете по-често от жените мислят само за себе си.

100. Жените по-често от мъжете мислят само за себе си.

101. Аз изразходвам за сина си (дъщеря си0 повече сили, отколкото за себе си.

102. Аз твърде малко знам за нещата (работите) около моя син (дъщеря).

103. Желанието на моя син (дъщеря) за мен е закон.

104. Синът ми обича да спи при мен.

105. Синът ми (дъщеря ми) има оплаквания със стомаха.

106. Родителите са нужни на детето само докато все още не е пораснало. След това то така или иначе рядко ще си спомня за тях.

107. Заради сина си (дъщеря си) аз съм готов (а) на всякакви жертви.

108. Моят син (дъщеря) се нуждая да му (и) отделям значително от повече време, отколкото аз мога. 

109. Моят син (дъщеря) умее да бъде толкова мил (а), че аз всичко му (и) прощавам.

110. Иска ми се моят син да се ожени не по-рано от 30 години.

111. Ръцете и краката на сина ми (дъщеря ми) твърде често са студени.

112. Повечето деца са малки егоисти. Те въобще не се замислят за здравето и чувствата на своите родители.

113. Ако не отдавам на сина си (дъщеря си) всичките си сили, той (тя) ще завърши лошо.

114. Когато всичко е благополучно, аз малко се интересувам от нещата на сина си (дъщеря си).

115. Много ми е трудно да кажа на моето дете „не“.

116. Огорчавам се и не ми е приятно, че моят син (дъщеря) непрекъснато се нуждае от мен.

117. Здравето на дъщеря ми (сина ми) е по-лошо от това на повечето деца на неговата (нейната) възраст.

118. Много деца изпитват твърде малко благодарност по отношение на родителите си.

119. Моят син (дъщеря) не може да се оправя в нищо без моята постоянна помощ.

120. Повече от времето моето дете прекарва вън от дома и не с нас родителите – детски ясли, градини, детски кътове, у роднини, при баба и дядо и пр.

121. На моят син (дъщеря) времето за игри и развлечения напълно му (и) стига.

122. Освен моят син (дъщеря), никой повече на света не ми е нужен.

123. Синът ми (дъщеря ми) има прекъснат и неспокоен сън.

124. Нерядко се замислям, че аз твърде рано се ожених (омъжих).

125. Всичко което е научило детето ми до сега е благодарение на моята постоянна помощ.

126. С работите на сина ми (дъщеря ми) основно се занимава съпругата ми (съпругът ми).

127. Аз не мога да си спомня кога за последен път отказах на детето си,  да му купя нещо което е поискал (лакомства, играчка и пр.).

128. Моят син ми казва (казвал): „Като порасна ще се оженя за теб мамо!“

129. Моят син (дъщеря) често боледува.

130. Семейството не ми помага, а усложнява моя живот.

 

Ключ

image

image

image

Категория: Други
Прочетен: 101 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                                                      Пенитенциарна психология

              Личностно-психологически особености на извършителите на измами

 

1. Характеристика на престъплението.

Психологическата същност на деянието се състои в потребност от демонстриране превъзходство над жертвата в процеса на мнимото удовлетворяване на нейна друга потребност, напр. материално облагодетелстване.

При това престъпление жертвата сама оказва съдействие на дееца, за да се реализира престъпния замисъл.

Измамникът за разлика от други правонарушители не противостои на жертвата, а привидно действа в синхрон с нейните интереси.

Измамата, според юридическите норми е престъпление срещу собствеността, но по начина на извършване, чрез участие на жертвата, то се явява и престъпление срещу личността, тъй като се гради на манипулации с нейното доверие и интерес.

2. Класификация на извършителите.

А). Измамник – фокусник.

-Ловки в ръцете, предпочитат действия с „двоен ход” (практиката с бягство от контакта, през втори изход).

-Разчитат на пристрастността на клиента и действията на измамника се строят на принципа „Сега и тук”, като се разчита на правилото „удавника и за сламка се хваща”.

-Тук извършителят е „ангел-спасител”, който снема вътрешното напрежение и критичността на жертвата в конкретната ситуация.

-Експлоатират се незнание, доверчивост и наивност, както и състоянието на дисбаланс и вътрешна ситуативна напрегнатост.

-Използва обстановката, в която човек бързо се поддава на внушение, приема предложения, особено в случаите, ако те са ефектни, респектиращи и ако са моментно изпълними.

-Има случаи, при които измамникът-фокусник си служи с бланки, печати и пр., с което манипулира уважението на клиента към легитимността и статуса.

-В случая е водещ користния мотив и стремежът към  бърза облага, като се използват възможностите на конкретната ситуация.

-Измамниците-фокусници принадлежат към по-примитивната част на това съсловие.

Б). Измамник – режисьор.

Тази група сама създава съответни ситуации. За тях користният мотив не е без значение, но приоритет има стремежът за доминиране в резултат на манипулацията на жертвата.

Те са с по-висок IQ. Измамата е интелектуално престъпление, тъй като деецът се аргументира рационално.

 

Схващане на Валтер Шиндердорф  

Първа теза:

„Ако крадецът се стреми да избяга от местопрестъплението, то измамникът търси контакт с жертвата и той се стреми към това, да му бъде оказано доверие. Следователно, осъществяването на деянието предполага добра рефлексивност по отношение на евентуалната жертва, точна оценка на конкретните и нужди, състояние и поведение”.

Втора теза:

„Измамникът трябва да притежава добре развити манипулативни, комуникативни умения, за да демонстрира атрактивност, емпатия, състрадание и отзивчивост. Същевременно той трябва да умее да нагнетява ситуацията в своя полза, убеждавайки жертвата, че той и само той е в състояние да я извади от това неприятно положение, поради  отрицателно стекли се обстоятелства. По своята психологическа природа измамата е комуникационно-манипулативно деяние, в което жертвата поради нарушен вътрешен комфорт съдейства на измамника за реализиране на собствения му замисъл”.  

3. Личностни особености на измамника.

-Повече себичен, отколкото меркантилен.

-Меркантилността му обаче детерминира поведението и ценностните му ориентации.

-Той има хистеричен тип личностна структура, която му позволява по-интензивно да развие и реализира манипулаторските си умения. Хистерията е царицата на голямата манипулация!

-Измамникът е добър актьор, който има високи способности за превъплъщение и сценична експресия. Без тях той не би могъл успешно да се справи с различни хора, които да убеди в достоверността на собствените си версии.

-Привидно дружелюбен, измамникът счита другите  за враждебно настроени и от тук следва механизма:

„Вие не ме приемате, но аз ви вземам парите и имуществото, затова защото вие сте глупави и некадърни. Щом сте такива, за мен вие не ме интересувате (не ми пука). И така, щом аз разполагам с вашите пари, аз ви превъзхождам”.

-Дефицитът от емпатия при измамника го подтиква непрекъснато да търси одобрението на другите. С тези свои действия обаче той предизвиква отрицателни реакции. Тези интеракции мотивират измамника към реализация на реванш, който се постига чрез самия акт на деянието.

-Измамникът е много контактен и комуникативен, но той притежава подчертан интровертизъм (по Айзенк и Гийзен).

Очевидно стремежът му да си осигури външна подкрепа и одобрение, компенсаторно го задължават да се проявява като общителен, без това качество да му е присъщо.  Тъй като той не е емпатиен, използва само манипулативни прийоми. Общителността на измамника е измамна!

-След като е останал без одобрението на другите, измамникът се налага с ирационалната си комуникация, присвоява средствата на жертвите и по такъв начин ги обезценява, като неспособни и некадърни.

-Измамникът не е в състояние да осъществява пълноценно общуване, поради факта, че му липсва нормална откритост. Ето защо той предпочита ролевия контакт. Последният се реализира в процеса на взаимоотношения с жертвата, над която трябва да упражни своята доминантност, тъй като е убеден в готовността и да  го отхвърли подобно на другите хора.

-Измамникът винаги доминира в контекста на реализирания от него акт, но тази доминантност е маскирана като сервилност.

-Тъй като е зависим от емоционалното одобрение на другите, което се стреми да заслужи чрез серия от превъплъщения, като всяко едно от тях допълнително го отдалечава от другите, то собственото му утвърждаване се хипертрофира и задължително се реализира чрез игнориране интересите на другите.

-Чрез превъплъщението си в различни роли измамникът винаги успява да стои на гребена на вълната, но вследствие на това той става социално импотентен, защото не може да осъществи нормални емпатийни контакти.

-Причината за отрицателния резонанс при измамника, са негативните, неадекватни, завишени претенции. Техният недостиг води до напрегнатост и недооценимост. Измамникът не желае да се  примири със слабото покритие на високите претенции, а и не е в състояние да ги коригира. Поради това той има само една възможност –  да манипулира.

4. Прийоми използвани от измамниците.

-ситуацията на неопределеност, в която се намира жертвата.

-позоваване на авторитети.

-скачане от тема на тема.

-„двойният изход”.

-усъвършенстване на манипулацията.

image

Категория: Други
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.09 17:25
 

                                                         Пенитенциарна психология.   

                             Психологически портрет на извършителите на изнудване

                                                     (глава III, раздел V, чл. 214 от НК)

                               (психологически изследвания на лишените от свобода)

 

„Който с цел, да набави за себе си или за другиго имотна облага, принуди някой чрез сила или заплаха, да извърши, да пропусне или да претърпи  нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда се наказва с . . . „

Текстът е визирал целта, средствата и принудата с два варианта – сила и заплаха.

           

1.Схващания за изнудването.

 Борислав Йотов (юрист) разглежда връзката между тероризма и рекета и посочва:

„Общото между тези две деяния е в използване на физическото и психологическо насилие за постигане на целта”.

Петър Цанков (криминолог) счита, че връзката между изнудването и грабежа се отнася към групата на „користно-насилствените деяния”, като посочва:

„Изнудването не може без насилие, но същевременно целта на деянието е и набавянето на имотна облага”, т.е. Цанков определя „двойствената природа на изнудването, включвайки користта и агресивните мотиви.

Направен е извод, че за част от извършителите користният мотив е по-значим, а насилието е само средство – инструмент.

Този тип лица са:

-по-меркантилни;

-фиксирани са върху облагата от крайния резултат;

-склонни са към вербална агресия или само към показна физическа демонстрация, т.е. предпочитат да плашат, вместо да използват директно насилие.  

За друга част користните мотиви имат периферно значение, като:

-първо – изпъкват нарцистично-садистични и враждебни нагласи;

-второ – насилието е самоцел, а утилитарния краен резултат, не играе съществена роля;

-трето – те създават или участват в ситуации, в които могат да изтезават жертвата, а при изнудването тези им интенции са прикрити зад получаването на съответна материална изгода.  

2. Психологическо портретиране на изнудвача.

=Латентността, широкото разпространение и безнаказаността на изнудването пораждат в извършителя усещането за всепозволеност.

=Минималния риск при изнудването осигурява пари, престиж, контакти, статус и поддържането на висок социален стандарт.

=Общата псевдокриминална обстановка предразполага за интегриране на изнудвачите в обществото и те започват да се възприемат като прослойка професионалисти, подпомагащи вътрешната регулация на ресурсите в обществото.

=От тук изнудвачите се различават от обикновените престъпници по:

материален статус ;

начин за перцептиране на своята роля и обществена функция ;

От тук следствието: Те поддържат положителна самооценка с криминален и просоциален компонент ;

=Изнудвачът е възмъжал лумпен с елитарни нагласи, укрепващи убеждението му за уникалност, високо самочувствие и липса на емпатия.

3.Мотивационни характеристики на изнудването.

=Имотната облага се свързва с хипертрофиралите потребности, нагласи с нихилистично отношение към собствеността на другите.

=Смята се, че лишенията, ранното депривиране на различни потребности, психическите травми, неудовлетворените стремежи за самоутвърждаване са довели до формиране на деструктивни нагласи към собствеността на другите и желание за нейното завладяване.

=Подчертания индивидуализъм, егоизъм и егоцентризъм се въплъщават в прояви на алчност, користолюбие, паразитизъм, насилие и жестокост.

=Натрупаните фрустрация, разочарование и унижение през периода на детството и юношеството инициират висока агресивност и ожесточение срещу всички форми на собственост.

=Изостря се в болезнен вид стремежът да се докаже, че лицето е над другите, да притежава онова, което се владее от другите.

4.Личностни особености.

-Неадекватна висока самооценка.

-Добър фрустрационен толеранс.

-Успешно справяне с рисковете и трудностите.

-Умело регулира вътрешното си напрежение.

-Бързо релаксира след периоди на напрежение.

-Опознава жертвата и използва нейните слабости.

-Прави избор за жертва на база редица предпоставки и отчита психическите, интелектуални, физически възможности на жертвата с цел, преодоляване на съпротивата и внушаване на страх с цел, жертвата да се придържа към линията на изнудвача.

 

5.Обобщени тези по изнудването.

1.Изнудването практически се реализира чрез нападение и заплашване, на използваната в случая агресия и има добре изразен инструментален характер.

 

2.При изнудването целта е сплашване, респектиране на жертвата, а не нейното физическо сломяване и превеждане в безпомощно състояние за разлика от грабежа.

3.Заплахата при изнудването има за цел принуждаване жертвата да следва последователно внушенията на дееца, а не да се малтретира лицето, т.е. атаката е в голяма степен психологическа.

4.Изнудването на практика се осъществява чрез:

-Отслабване волята на жертвата.

-Подчиняване волята на жертвата.

-Манипулиране волята на жертвата.

При измамата обаче жертвата съдейства на дееца.

 

6.Характеристики на психологическия портрет на изнудвача.

1.Имат по-голям личностен баланс отколкото извършителите-насилници.

2.Водещи в мотивацията и целеполагането са користните интенции, нагласи и предпочитания.

3.Притежава висок самоконтрол, развито самообладание и необходимата волева устойчивост, за да пречупва систематично съпротивата на жертвата и да насочва поведението и.

4.Притежава висок баланс и диференцирана самооценка, базирана на:

-ефективен самоконтрол ;

-зряло и регулирано поведение.

5.За разлика от другите, изнудвачът оценява дейността си като професия със социална значимост и престиж.

Посланието е: „Аз не съм престъпник, вие имате нужда от мен. Аз ви разпределям богатствата, аз съм обществена потребност”.

6.Дейността носи висока вътрешна удовлетвореност имаща материален характер, уважение, престиж и статус.

7.Притежава добри комуникационни умения, свързани с успех при работа с жертвата, които допълват агресията му. В някои случаи той успокоява и предразполага, убеждава и внушава.

8.Изисква се добро планиране и точна роля при контакта с жертвата.

9.Има развити умения за работа в екип.

image

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 1
 

                                           Скала за апатия (G. Starkstein et al., 1990)

 

Оценява се състоянието на пациента за изминалия един месец.

1.Интересно ли Ви е да изучавате нови неща?

2.Вярно ли е, че нищо не Ви интересува?  

3.Интересувате ли се от състоянието си?  

4. Инвестирате ли много усилия в дейността си?

5.Постоянно ли се интересувате и търсите нещо да направите? 

6.Поставяте ли си цели, градите ли планове за бъдещето? 

7.Имате ли желание да постигнете нещо, стремите ли се към нещо?  

8.Усещате ли жизнена енергия в ежедневните си дейности? 

9.Някой трябва ли да ви казва какво трябва да направите? 

10.Мислите ли, че сте станал по-безразличен към някои дейности? 

11.Мислите ли, че за някои неща сте загубили интерес? 

12.Имате ли нужда от някаква подбуда, за да започнете да правите нещо? 

13.Мислите ли, че се чувствате се нито щастлив, нито тъжен, а нещо средно?  

14.Считате ли сте за апатичен и безинициативен?  

 

За въпроси 1–8 системата за изчисление е следната: 

-изобщо не – 3 бала;

-малко – 2 бала;

-в известна степен, да – 1 бал;

-в много голяма степен, да – 0  бал.

 

За въпроси 9–14:

-изобщо не – 0 бал;

-малко – 1 бал;

-в известна степен, да – 2 бала;

-в много голяма степен, да – 3 бала.

 

Апатията се счита за клинично значима, ако пациентът събира над 14 бал. 

image 

Категория: Други
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 0
                Методика за изследване на мисленето „Сравняване на понятия“

                                         (вариант за деца и тийнейджъри)

 

Цел: Диагностика на мисловните операции сравняване, анализ и синтез при деца и тийнейджъри.

Стимулен материал: Набор от двойки понятия, отпечатани на тестова бланка.  

Ред за работа: Изследваното лице чете или слуша една след друга задачите – двойките понятия и за всяка от тях отговаря на въпроса „По какво си приличат?, а след това на въпроса „По какво се различават?“ Всички отговори се записват в протокол.

При първите 1-2 примера психологът може допълнително да разясни на детето инструкцията за да се увери, че е разбрана задачата, но задължително държи на последователността на отговорите: първо се посочват сходствата, а след това различията.

Анализ на резултатите.

Оценката е качествена, като се установява доколко изследваното лице може да отделя съществените признаци на сходство и различие. Неумението да бъдат установени и отделени именно тези съществени признаци свидетелства, за недостатъчна степен на развитие на мисловните операции обобщаване и същевременно е доказателство за изоставане в етапа на конкретното мислене.

Освен това, трябва да се следи дали изследваното лице изпълнява изискването за назоваване първо на сходствата, а след това на различията. Този показател също се отбелязва в протокола.

Децата в предучилищна възраст и в младша училищна възраст вместо да отделят общото, обикновено се фиксират върху отделяне на различното, тъй като тази операция се базира върху доминиращото им нагледно-действено и нагледно-образно мислене

Обобщаването е мисловна операция, която въвежда употребата на отвлечени, абстрактни категории. Това обяснява факта за по-ранното съзряване на възможностите за отделяне на различията и едва след това се формират способностите за обобщаване по сходства. Това свидетелства за настъпване на промени в психичните операции, изразяващи се в преход от нагледни форми на мислене към словесно-логическо обобщаване (абстрактно мислене). Именно това обяснява и трудностите на учениците в тази възраст с такива категории, като например, „врана – риба“  -  двойка, при която е трудно да се намери общото.

При младшите ученици операцията обобщаване се изразява в изолиране на общи черти, като много често се следва от визуално сравняване или въвеждане на предметите в обща нагледна ситуация. За тях са трудни задачи от категорията, например, двойката „ездач и кон“, при която думите са в конфликт  и е много трудно да се сравнят.

Друг показател за оценка е логиката в отговорите на детето.

На тази възраст се наблюдава още един феномен на мисленето. Той се изразява в т. нар. вискозност, лепливост, инертност, при които изследваното лице се приплъзва при сравняване на понятията от сходство към различие и обратно, разсейва се от незначителни, второстепенни признаци, отделяйки им голямо внимание, което от своя страна води до загуба на нишката на разсъждение.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                           Тест за дагностика на стиловете на учене (Дейвид Колб)

                                            Learning Style Inventory, D. Kolb (1976)

                                               (адаптация на А. Пожарлиев, 2002)

 

Инструкция: По-долу ще видите 12 групи от по 4 думи. Отбележете всяка дума от всяка група според това в каква степен се отнася до Вас. Сложете 4 до думата, която смятате, че описва в най-голяма степен начина Ви на учене, 3 до думата, която мислите, че е на второ място, 2 до думата  на трето място и 1 до думата, която мислите, че в най-малка степен се отнася до Вас. Внимавайте всяка дума в групата да получи различен рангов номер. Не се опитвайте да правите връзки. Тук няма добри и лоши отговори.

ПРИМЕР:      ­­4 щастлив                  3 бърз             1 гневен         2 внимателен

Някои хора намират за най-лесно да определят първо коя дума ги описва най-добре (4-щастлив) и после да решат с коя от думите се свързват в най-малка степен (1-гневен). След това от оставащата двойка оценявате с 3 думата, която повече се отнася до Вас (3-бърз) и 2 на последната дума (2-внимателен).

image

Обработка и интерпретация

Според Д. Колб:

-всеки човек има конкретен опит;

-той наблюдава или размишлява за преживяното на основата на този опит;

-организира преживяното и наблюденията чрез понятия и теория;

-изпробва теорията си в практически ситуации, които водят до нов опит и преживявания.

Д. Колб извежда четири стила на учене, разположени в квадранти, получени от пресичането на две дименсии. 

image

Абстрактно концептуализиране

 

 

Тестът се състои от четири субскали, всяка от които включва по 6 айтема, другите 12 думи са попълващи. Балът по всяка субскала се формира от събирането на приписаните от изследваното лице рангови стойности на шестте айтема, които я изграждат и представя степента на предпочитание на съответния модус на учене спрямо другите.

image

Изчисляват се и две композитни стойности, получени чрез изваждането на едната скала от другата:

АС-СЕ

АЕ- RO

 

Така се определя водещия стил на учене чрез степента, в която И.Л. акцентира върху конкретното спрямо абстрактното, върху действието спрямо рефлексията.

image

image

АС-СЕ=23-10=13

АЕ- RO=18-13=6

 

Така се определя водещия стил на учене чрез степента, в която И.Л. акцентира върху конкретното спрямо абстрактното, върху действието спрямо рефлексията.

image
 

image

Категория: Други
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.09 11:23
 

                                  Корнелийска скала за депресия при деменция (SCDD)

                                              (Cornell Scale for Depression in Dementia)

                                           Volk, Wurtz, Sommerfeldt, Kandler & Pflug, 1993)

 

Методика е специално създадена за диагностика на възрастни пациенти. Включва 5 раздела (общо 19 пункта): характеристика на настроението; нарушения на поведението; вегетативни разстройства; нарушения в циркадния ритъм; други разстройства.

За обективна оценка на състоянието могат да се използват резултатите от наблюдението на хора, които са в обкръжението на пациента в ежедневието му.

Всеки отговор на пациента се оценява по 3-степенна скала:

-0 – отсъствие на признаци;

-1 – при епизодични и незначителни прояви;

-2 – при регулярни прояви.

Ако общата сума превишава 10 бала, има основание да се предполага наличието на вероятна депресия. Ако сумата е по-голяма от 18 бала, има изразена депресия.

Установяването на депресия не може да бъде основание за изключване наличието на деменция.  Депресията често съпровожда както болестта Алцхаймер, така и съдовата деменция. По тази причина, при диференциалната диагностика, лекарят обикновено се базира за „презумпция за депресия“.

Време за тестиране – около 10 мин.

     

А. Афективни симптоми.

1.Тревожност, разсеяност.

Имало ли е тревожност в поведението през последната седмица? Дали пациентът се тревожил за нещо, което обикновено не предизвиква тревога? Проявявал  ли е някаква загриженост за незначителни събития и безобидни ситуации?

2.Скръб, сълзливост.

Намирал ли се е пациентът в потиснато настроение? Колко време трае това състояние? Дали плаче? Колко пъти през последната седмица?

3.Отсъствие на реакции спрямо позитивни събития.

В състояние ли е пациентът да се повлиява от приятни събития или новини?

4.Раздразнителност.

Колко лесен е пациентът губи емоционален контрол? Показвал ли е раздразнителност и нетърпимост през последната седмица?

 

Б. Поведенчески разстройства.

5. Възбуда, безпокойство.

Пациентът проявява ли безпокойство относно невъзможност да седи спокойно в продължение на поне един час? Има ли някакви признаци на безпокойство, като свиване на ръцете, хапане на устните, въртене на косата.

6.Забавеност, вискозност (движения, реч, реакции).

7.Оплаквания за физическото състояние. 

Пациентът оплаква ли се от  по-често от обичайното нарушено храносмилане, запек, диария, мускулна болка, често уриниране, изпотяване, главоболия или други проблеми? Колко сериозни са тези оплаквания? Колко често се случва това? (Ако проблемите засягат само храносмилателния тракт, не се присъжда бал.)

8.Загуба на интерес, отказ на обичайните ежедневни дейности.

Как преминала последната седмица? Дали пациентът е вършил обичайните неща? В нормален обем или по-малко? (Ако интересът към ежедневните дела е изгубен от дълго време, точките не се добавят.)

 

В. Физически симптоми.

9.Намаляване на апетита.

Има ли загуба на апетит през последната седмица? Налагало ли се е да се убеждава болния да се храни? (ако да, то се поставя 2 бала)?

10.Загуба на тегло.

При загуба на повече от 2 кгр. се поставят 2 бала.

11.Загуба на сили, на енергия, бърза умореност.  

Колко често пациентът се оплаква от умора? Има ли е нужда от дневен сън, предизвикан от умора? Чувствахте ли тежест в крайниците си? (Оценява се само в случай на значителни промени, настъпили през последния месец.)

 

Г. Циклични функции.

12.Има ли дневни колебания в настроението. Наблюдавано ли е влошаване на настроението? В кое време на деня? Колко сериозно е било влошаването сутрин? (оценява се само влошаване на настроението в сутрешните часове).

13.Проблеми със заспиването, отлагане на лягането за много по-късно време.

 (1 бал – ако проблемите са епизодични; 2 бала – ако проблемите се повтарят всяка вечер.)

14.Нощни събуждания.

Пациентът се събужда ли се в средата на нощта? Колко дълго не може да заспи след това? Става ли от леглото? (Не се оценява, ако пациентът се събужда, за да отиде в тоалетната. 1 бал – за нерегулярни и незначителни прояви; 2 бала – за регулярно възникване на проблема.)

15.Преждевременни сутрешни събуждания.

Преждевременно сутрешно събуждане. Ако има такива прояви, то колко рано се случват? Остава ли в леглото след сутрешното събуждане или става?  (1 бал – ако пациентът се събужда по-рано, но след това отново заспива; 2 бала – ранно събуждане с невъзможност за ново заспиване.

 

Д. Идеаторни нарушения

16.Суицидални настроения.

Пациентът изразява ли идеята, че животът не си струва да се живее? Има ли суицидни настроения? Опитвал ли се е да се нарани или да се отърве от живота си?  (1 бал –  за пасивна склонност за суицидни настроения, 2 бала – за активно проявление.

17.Спад в самооценката, усещане за вина, самообвинения.

Показва ли тенденция към самокритика? Оценява ли действията, които извършва като неуспешни или неправилни? Чувствал ли се е виновен за това, което е направил или не е направил? (1 бал –  за намаляване на самочувствието и за наличие на самокритиката; 2 бала –  за чувство за неуспех, провал и собствена безполезност).

18.Песимизъм.

Има ли пациентът очаквания за най-лошото?

Дали пациентът изрази очакването на най-лошото? В състояние ли е да забележи някакви подобрения в ситуацията? Възприемчив ли е за позитивна подкрепа от своите близки? (1 бал –  за песимизъм; 2 бала –  за чувство за безнадеждност и неспособност да приеме външна подкрепа.)

19.Болезнени изкривени представи, мисли, убеждения за загуба, болест и нищета (бред).

 Вербализира ли пациентът странни идеи? Счита ли заболяването си като изпитание? Прави ли други ирационални обяснения за проблема? Изразява ли убеждения, свързани с несъществуващи финансови или други материални проблеми?

image 

Категория: Други
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове: 0



                                   Методика за диагностика на социална емпатия

 

Инструкция: Тестът съдържа 33 твърдения. Моля, прочетете ги едно след друго и в процеса на запознаване си припомнете (или предположете) какви чувства са възниквали у Вас при описаните ситуации. Ако вашите преживявания, мисли или реакции съответстват на тези, предложени в изявлението, отбележете във формуляра за отговор срещу съответния номер, който съвпада с номера на изявлението „Да“, а ако те са различни, т.е. не отговарят на твърдението – отговор „Не“.

Не забравяйте, че в този тест няма добри или лоши отговори. Не се опитвайте да създавате благоприятно впечатление с отговорите си. Изразявайте вашето мнение свободно и искрено, само ако имате истинска представа за вашите психологически особености. Най-добре е първо да дадете онзи отговор, който първи Ви дойде на ум. Не допускайте да има твърдения без отговор.

Въпросник

1.Натъжавам се когато видя, че някой непознат се чувства самотно сред хората.

2.Някои хора преувеличават способностите на животните да разбират и преживяват.

3.Неприятно ми е, когато виждам как някои хора не могат да сдържат чувствата си и открито ги проявяват.

4.Дразнят ме разни нещастни хора, които се самосъжаляват и се представят за жертви.

5.Когато някой до мен нервничи, аз също започвам да се изнервям.

6.Мисля, че да се плаче от щастие е глупаво.

7.Приемам твърде дълбоко в сърцето си проблемите на моите приятели.

8.Понякога когато слушам песни за любовта, в мен се пораждат силни емоции.

9.Изпитвам силно вълнение, когато се наложи да съобщя на близки хора някаква неприятна новина.

10.Другите хора силно влияят върху настроението ми.

11.На мнение съм, че чужденците са доста „по-хладни“ хора от нас, българите.

12.Имам желание да работя някаква професия, която е свързана с общуване с хора.

13.Въобще не се разстройвам, когато мои приятели постъпват необмислено.

14.Харесва ми да наблюдавам как се държат хората, които получават подаръци и награди.

15.Според мен, самотноживеещите хора са доста враждебни.

16.Когато видя сцена на плачещ човек, самият аз твърде много се разстройвам.

17.Когато слушам някаква музика или песен, често се чувствам вдъхновен и щастлив.

18.Когато чета книга или гледам филм, аз преживявам случващото се така, сякаш е истина.

19.Когато се случи така, че стана свидетел на ситуация, при която някой човек е обиждан и унижаван, аз или ставам гневен или твърде милостив.

20.В състояние съм да запазя самообладание дори тогава, когато всички около мен се вълнуват.

21.Ако мой приятел или приятелка започнат да обсъждат някакъв мой проблем, обикновено се стремя да сменя темата.

22.Честно казано, неприятно ми е, когато виждам хора да се разстройват и плачат, гледайки някой филм.

23.Не се „заразявам“ от чуждия смях.

24.Когато взимам някакво решение, преживяванията на другите хора, свързани с това решение не могат да ми повлияят. 

25.Губя душевното си спокойствие, когато в обкръжението ми има тъжни, страдащи и угнетени хора.

26.Вълнувам се, когато виждам хора, които се разстройват от нищо.

27.Много се разстройвам, виждайки някое животно как страда.

28.Считам за глупаво човек да се вълнува, разстройва и преживява дълбоко сцени от филми или книги.

29.Много се разстройвам когато виждам безпомощни стари хора.

30.Чуждите сълзи обикновено предизвикват у мен раздразнение, а не съчувствие.

31.Вълнувам се когато гледам филми.

32.Мога да запазя самообладание дори тогава, когато всички около мен се вълнуват.

33.Мисля, че малките деца често плачат без някаква причина.

Обработка на резултатите

Целта на обработката е да се изчисли и установи индекса на емпатия (или емпатийни тенденции) на изследваното лице. Постига се чрез сумиране броя на отговорите, съвпадащи с ключа:

image

Индексът на емпатия (Ие) се явява сумата от съвпадащи с ключа отговори по твърденията, предполагащи отговори „да“ и отговори „не“. За всеки отговор, съвпадащ с ключа се начислява 1 бал.

За определяне нивото на емпатийни тенденции  се използва приложената по-долу таблица, която отчита полът на изследваните лица.

image

Анализ на резултатите
Емоционалната реакция към преживяванията на другите, наречена емпатия в психологията, се отнася до висшите нравствени чувства. Емпатията е формата на съчувствие или съпреживяване, независимо дали е радост или скръб и е свързана със способността на човек да „проникне“ в чувствения свят на другите, като го разбере. В различни житейски ситуации емоционалният отговор зависи от адекватността на възприятието към преживяванията на другите хора или емоциите на животните, както и от представите за причините, които ги активизират. Тази отзивчивост е движещата сила на желанието и стремежа на човек да окаже помощ и подкрепа на другите. Липсата на социална емпатия е типична за хората с психопатични акцентуации, изразяваща се в емоционална студенина, егоизъм и себелюбие.

image
 
Категория: Други
Прочетен: 99 Коментари: 0 Гласове: 0
 


      Първично-стресов тренинг за формиране навици за преодоляване на стрес

                                                          (Доналд Мейхенбаум)  


Автор на „Първично-стресовия тренинг” е Доналд Мейхенбаум – изследовател по проблемите на когнитивната модификация на поведението.  Основната опора  на Мехенбаум е в схващането му, че разговорите на човек със самият себе си може да му помогне да развие или да регулира подходящо поведение. Често може да се наблюдава как малките деца използват езика за управление на поведението си в своите игри. Особено често те говорят за себе си, за това какво те правят при изпълнение на сложните игрови маневри.  Възрастните също използват този способ, когато се обучават в нови моторни навици. Въпреки, че този феномен не е достатъчно добре обяснен в литературата, през последните 10-15 години има по-задълбочени опити  за използване на този феномен при отстраняване на недостатъците  в когнитивните и моторни действия – например, за формиране на по-добри академични навици в хиперактивните деца, повишаване креативността при студентите, подобряване резултатността при ред когнитивни тестове за измерване на IQ при болни от шизофрения. Тези терапевтични процедури са известни с името „самоинструктиращ тренинг”.  Мейхенбаум сравнява тази форма на терапия с привикване към соматичната болка. Имунизацията – това е процедура, в която индивидът преднамерено се подлага на действието на малки дози инфекция с цел активизация на неговите естествени защитни сили, които впоследствие при по-сериозни дози инфекция, помагат на организма в справянето му с тях. Аналогичен пример е тренинга за присаждане на стрес. Мейхенбаум преднамерено подлага индивида на определена доза стрес и му помага да  тренира умения на търпимост, чрез справяне по пътя на измененията в собствените поведенчески и когнитивни реакции.  Различните елементи на първично-стресовият тренинг  (ПСТ) присъстват и в други поведенчески и когнитивни терапевтични процедури, такъв например е тренингът за управление на тревогата и решение на задачи.  

Методика на Мейхенбаум за формиране на социални навици

Схема на процедурата

Стадий № 1 – просвещение, оценяване и формиране

Авторът счита, че основният акцент на терапията пада върху силата на терапевта, който трябва да предостави на клиента концептуална схема, с помощта на която индивидът да разбере (проумее, осъзнае) своето поведение в проблемните ситуации.

За целта терапевтът трябва да обясни на клиента си проблемът му от позиция и с терминологията на съвременната експериментална когнитивна психология.  По този начин фобийните и тревожни клиенти се запознават с теорията за емоциите, прозира взаимната връзка между когнитивните и физиологични процеси при преживяване на емоцията.

Концептуалната схема разработена от терапевта трябва да бъде правдоподобна и приемлива за клиента – научната и валидност има второстепенно значение.   Целта на тази схема е трояка:

Първата стъпка – самоидентификация на проблема

Идеята е клиентът сам да признае своя проблем, да го направи достъпен за разбиране и по този начин, когато човек постави (центрира) на „масата” ясно определен проблем, осъзнава, че започва да  контролира ситуацията (проблемът).

Когато човек назове емоцията си или точно определи мислите си, първият настъпващ в него ефект е, че намалява усещането за безнадеждност, присъщо на повечето клиенти.  Освен това, стартира формирането на позитивно терапевтично очакване и се активизира мотивация за дейност по посока противодействие на стреса. 

Обобщено всичко това обозначава Мейхенбаум  като процес за привеждане на клиента в такова състояние, в което той да започне да обсъжда сам своите проблеми.

Втората стъпка – въвеждане на концептуална обяснителна схема

Концептуалната обяснителна схема, която терапевтът предоставя на клиента си представлява инструментариум, въоръжение, чрез което клиентът започва да борави.  От него се изисква да наблюдава собственото си поведение в проблемните ситуации и да регистрира информацията от това наблюдение. Ефектът е в това, че данните улесняват анализа на проблема и позволяват изработването на индивидуален терапевтичен план за лечение.

Трета стъпка – анализ на мисленето

Благодарение на концептуалната схема клиентът за първи път (благодарение на нея) започва да обръща внимание на важността на това, което обсъжда със себе си, започва да разглежда мислите си като ключ към възникването на емоционалния проблем и свързаните с това поведенчески реакции.

Какво се случва в терапевтичния кабинет ?

(1) В терапевтичната ситуация проучването на клиента върви паралелно с формирането на концептуалната схема.  Обикновено още в първото интервю терапевтът иска от клиента да обясни своите преживявания и поведение в конкретната ситуация, в която се проявява проблема.  В случая терапевтът може да представи въображаема ситуация, с цел облекчаване на нейното описание. Допуска се също отиграване на ситуация в реални жизнени условия (експеримент, напр. при фобия от асансьор, лицето се поставя в същата ситуация заедно с терапевта или без него), в които терапевтът получава възможност да наблюдава лично поведението на клиента, а последният да съобщи актуални сведения за своите непосредствени субективни преживявания и мисли.

(2) Както в повечето клинични бихевиорални терапии от клиентът се изисква да води дневник, дават му се инструкции за това. Той ежедневно (1) описва в него сблъсъка си с проблемната ситуация. В допълнение към описанието на информацията, клиентът (2) записва  своите мисли, които възникват непосредствено преди или в момента на появата на стресора.

Мислите условно могат да бъдат разделени на следните категории:

а) мисли за това, че стресорът ще навреди на клиента (Колко е страшно и опасно?)

б) мисли за това, какво трябва да се прави (Каква да е поведенческата реакция?)

в) мисли за това, как другите ще реагират и какво ще си помислят

(3) Терапевтът използва информацията, записана от клиента за две основни цели:

Първо, за потвърждаване и развитие на първоначалната концептуална схема (проверка на хипотези). При това особено значение има изменението (различията) в съотношението между  оценката на клиента за стресовата ситуация и последващите емоционални реакции.

Второ, по записите може да се установи какво знае клиента за това какво е поведението (как се държи той) му в стресовата ситуация. Много често се установява, че клиентът е много ограничен в своето разбиране за това, какви варианти на поведение са адекватни в една или друга ситуация.  Някои автори описват този феномен като съчетание  на едно ригидно социално поведение и страх от това, да не се отклони от приетите вече правила и рамки на това поведение (страх от неизвестното, непознатото) в познатата ситуация, за да не получи неодобрение. В тази връзка една от функциите на терапевта  е чисто просветителска по повод на това – кое е адекватното поведение или кои са алтернативите на ригидния клиентски поведенчески модел.

(4) След това терапевтът формулира проблема на клиента, включително и предположения за възможно терапевтично въздействие.  Тази формулировка уточнява ред от елементи от концептуалната схема (нова проверка на хипотезите и рекапитулация):

= описание на стресовата ситуация;

= описание на физиологическата активност (напр. учестено сърцебиене; мускулно напрежение; сухота в устата; изпотяване; треперене на крайниците и пр.);

= описание на мислите, извикани за да поддържат и утвърждават напр. тревожността, преди и в момента на ситуацията;

=  описание на преживяванията (емоциите) преди и в момента на ситуацията;

(5) Първоначално терапията трябва да намали (да отслаби) силата на всеки един от тези елементи . Анализирайки заедно с клиента неговата реакция на стрес. Терапевтът прави нова крачка, развивайки в клиента си  идея за това,  че тази негова поведенческа реакция трябва да се разглежда  като последователност от взаимно свързани стъпки, а не като единно явление с непреодолима сила. Ето и четирите стъпки, които Мейхенбаум описва:

-Подготовка на стресора

-Среща и обръщане към стресора

-Преодоляване вероятността от настъпване на шок

-Оценка за това, колко успешно е справянето, след като всичко е свършило

За всяка една от тези стъпки може да бъде разработен набор от самоинструктиращи  утвърждения – това са правила, които клиентът спазва. Клиентът се обучава как да ги използва и прилага, напр. релаксация.  След това започва стадия № 2

 Стадий № 2 – репетиране

В тази фаза терапевтът обучава клиента в формиране на навици за преодоляване на проблема. В зависимост от разработеният в първия етап концептуален модел  се работи с едни или други навици.  Обикновено разработените стратегии обхващат както физиологичните, така и когнитивните аспекти на проблема.

Например, прогресивния тренинг на релаксация лесно се усвоява от клиента и след известна практика повечето от тях са в състояние да идентифицират симптомите на физиологичен стрес, както и да прилагат техники за отпускане и възстановяване.

По-съществения елемент е в преизграждането на начина на мислене, защото  емоционалният отговор на клиента частично се определя от това, какво той мисли за себе си. По този начин ако човек мисли (оценява) за себе си, че не би се справил, че не е в състояние да контролира своите реакции, и че е длъжен да очаква най-тежките последици, то е най-вероятно да се случи точно това.

Повечето хора идват в терапевтичния кабинет точно с такива мисли за себе си и за ситуацията и ако те успеят да променят мисленето си с по-адаптивно, като усвоят алтернативи, нивото на преживявания дискомфорт при стресова ситуация рязко се снижава.

На този етап в резултат на терапията би трябвало клиентът да може да разбира негативните си мисли, които винаги го връхлитат при сблъсък със стресора. Това са т. нар. „автоматични мисли”, които не се поддават на управление и автоматично стартират процеса.  В случая клиентът вече трябва да умее след като улови тези „автоматични мисли”, т.е. след получаване на сигнала, да започне формулиране на серия от положителни утвърждения, които ще му послужат за блокиране  на негативните мисли и ще му отворят път за алтернативна, удовлетворяваща го  реакция.

Положителните утвърждения се разработват индивидуално за всеки клиент в процеса на консултацията с него. При това в началото терапевтът дава на клиента няколко примера, а след това му помага да състави собствено утвърждение.  Утвържденията могат да се отнасят към всяка от четирите стъпки на Мейхенбаум, посочени в края на първия стадий.

Например, утвърждение за подготовка за среща със стресора трябва да бъдат свързани с план за действие в отговор на въпросите:  „С какви алтернативи разполагам?”, „Не допускай негативни мисли!”, „Бъди реалистичен в оценките си”.

За непосредствен контакт и общуване със стресора могат да се формулира утвърждения от типа: „Използвай релаксация”, „Съхрани равномерното си дишане”, „Опитай  да се концентрираш върху задачата”, „Мисли за това което става сега, а не за това, което ще се случи след 10 минути”.

Типични утвърждения за преодоляване чувството за замайване (зашеметяване) могат да бъдат: „Добре, не се бори с тях”, „Просто разбери, че то ще си отиде, както е дошло”, „Ако се съсредоточа върху него и мисля за него,  всичко това ще продължи твърде дълго”, „То идва, но след това ще си отиде”.

Накрая клиентът може да формулира оценка за своето поведение, напр.: „Добре се справих, удържах своята мисия”, „Аз мога да се справя с тревожността си и се справям доста добре”, „Много добре, твърде бързо разпознах отрицателните си мисли”

Когато утвържденията бъдат готови е добре те да се отпечатат на картички, за да може клиентът да ги носи със себе си и да си ги припомня (да ги използва).  Едва сега клиентът може да бъде въведен в контролируеми стресогенни условия.

Стадий № 3 – практически тренинг

Мейхенбаум заставя своите клиенти да упражняват своите главни навици в различни условия – от гледане на филми до изпълнение на експериментални задачи под заплахата от удар с електрически ток. 

Едни от най-подходящите методики в извънклинични условия е ролевата игра моделирана първоначално от терапевта.

image 

Категория: Други
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                       Как да се държите с учениците, които говорят зад гърба Ви?

                                         (страничка на психолога в училищния сайт)

 

Предлагаме  Ви три  метода за справяне с този проблем:

1.Как действат хората, които сплетничат (клюкарстват)?

2.Как да приемете това, което казват за Вас?

3.Как да промените  клюките за себе си?

Тъжно е когато разбираш, че хората говорят за теб зад гърбът ти. Още повече, че такива клюки, слухове и сплетни се разпространяват толкова бързо, че е трудно да се намери техния източник. Именно поради тази причина най-вероятно ще претърпите провал, опитвайки се да се противопоставите на хората, които разпространяват слухове. Най-добрата тактика в този случай е игнорирането. Освен това можете да опитате да станете по-позитивни и да промените възгледите си на клюките.

МЕТОД № 1

Как действат хората, които сплетничат (клюкарстват)?

1.Не правете нищо. 

Най-вероятно във Вас ще възникне желание да се изправите срещу този човек,  който клюкарства за Вас, но в този случай най-добрият отговор на действията му е да не обръщате внимание на клюките му. Само помислете и ще установите, че този човек не може да каже тези думи на лицето ви. Ето защо не му давайте повод и нови теми за клюки. Просто спрете този порочен кръг, напълно пренебрегвайки клюките.
image

2.Отнесете се към клюките с доброта. 

Друг начин да се отговори на клюките е да възпитате в себе си любезно отношение към хората. Клюкарите ще бъдат объркани и озадачени, когато се натъкнат на едно добро отношение. Те просто не очакват това, което ще им предложите. Освен това, ако се отнесете към всичко случващо се с един здрав оптимизъм, то е много вероятно да накарате тези хора да се почувстват виновни за извършеното по този подъл начин зад гърба ви. Направете комплимент. Например, „Нина, Тони, вие днес изглеждате много добре“ или „Справихте се отлично с теста, свършили сте страхотна работа“.

image

3. Поставете ограничения (бариери) за клюките.

Ако трябва да прекарате много време с хора, които говорят за вас зад гърба Ви, опитайте се да се отдалечите от тях, стойте на разстояние. Не забравяйте, че не е нужно да сте приятели с тях само защото трябва да работите заедно. Бъдете любезни, но не се сближавайте с интригантите. Не им казвайте лични неща, които в бъдеще могат да се превърнат в друга тема за клюки.

image

4.Помислете за мотивите на клюкарите.

Ако вашият приятел или познат започне да разпространява слухове за вас, то  най-вероятно той е имал своите причини за това. Повечето добри приятели няма да разпространяват различни негативни слухове за вас, които биха ви разстроили. Ако Вашият приятел просто е стана участник в тези клюки, опитайте се да разберете защо го е направил и също така помислете как може да реагира на тези слухове.

Можете да зададете следните въпроси: „Как разбра какво се е случило?“ или "Какво каза лично ти, разпространявайки този слух?“. Може още да се попита: „Защо ми разказваш това?“ или „Кое ти дава основание да мислиш, че това е вярно?“. Отговорите на тези въпроси ще ви помогнат да разберете мотивите на сплетника.

Не е задължително да прекратявате връзката си с интригантите. Но очевидно ще бъде разумно да общувате с този човек с по-внимателно и по-ограничено. Най-вероятно този човек не е толкова невинен, колкото се опитва да изглежда. Възможно е самият той да е основния източник и разпространител на клюките, а не този, който се представя в ролята на човек опитващ се да ги спре.

image

5.Не сплетничете. 

Вече знаете колко неприятно е, когато хората говорят за вас зад гърба Ви. Но ако не се опитате да спрете това, то можете да приемете, че и вие сте виновни в тази ситуация. Някои хора просто обичат да обсъждат личния живот на другите, но не забравяйте, че те не могат да направят това, ако нямат слушатели (т.е. хора, които споделят мнението си).

Следващия път, когато този човек се опита да Ви разкаже клюка за някой друг, кажете: „Слушай, това което казваш изглежда, че е просто клюкарене. Нека да не говорим за него (нея), докато не е тук“.

image

6.Поговорете с някого, който се ползва с авторитет.

Ако клюките пречат на Вашата работа или обучение, Вие ще трябва да решите този проблем на административно ниво. В този случай за решаването на проблема може да помогне учител или някой ръководител в училището.  

Можете да му кажете: „Имам проблеми с един от учениците. Мисля, че този човек непрекъснато разпространява слухове за мен и това отрицателно влияе върху способността ми да се концентрирам върху задълженията си в училището / работата. Бихте ли могли да говорите с него?“

Възможно е учителят,  с когото говорите, вече да разполага с информация за сплетника и неговите прояви в тази насока. Следователно учителят най-вероятно ще реши да предприеме незабавно някакви действия.

image

МЕТОД № 2

Как да приемете това, което казват за Вас?

1.Разсейте се.

Опитайте да не мислите за това. Човек трудно може да се концентрира върху работата си, когато хората непрекъснато го обсъждат зад гърба му.  Ето защо, вместо да обръщате внимание на негативните, опитайте се да насочите енергията си към полезни действия – това ще ви помогне да се разсеете. Например, можете да се махнете от мястото, на което сте поставени под въздействие и да се разходите из района, да разговаряте с приятел, да спортувате или да мислите за нещо приятно.

image

2.Опитайте да прекарате времето си с позитивни хора.

Когато хората говорят за Вас зад гърба ви, лесно е да се чувствате като отхвърлен, нежелан и предаден. Опитайте се да се преборите с тези чувства, като положите усилия да се срещате по-често с хора, които Ви ценят и обичат. Тези хора ще подобрят настроението Ви, ще възстановят самочувствието Ви и дори ще Ви помогнат да забравят отрицателните клюки и слухове. Можете да позвъните и поканите на среща свой близък приятел, на когото вярвате и уважавате или можете да прекарате приятно повече време със семейството си.

image

3.Напомнете на себе си за собствените си физически достойнства, знания и умения.

Разсъждавайки за собствените си достойнства, не забравяйте да споменете Вашите силни страни и умения. Припомнете си ги! Не ставайте жертва на самоубийствена самокритика! По-добре си помислете за това, че сте ценен човек, че сте личност, която се самоуважава.  Помислете какво ви помага да сте здрави и щастливи. А сега, седнете и направете списък с Вашите силни черти.

Включете в този списък всички позитивни черти на характера си, а също и неща, които Вие харесвате в себе си и които другите харесват във Вас. Например, можете да напишете в своя списък с „умея добре да слушам другите“, „способен съм да се уча от положителния опит на другите“, „надежден човек съм – стремя се да изпълнявам дадената от мен дума“, „на мен може да се разчита“, „аз съм креативен“ и др

image

4.Направете за себе си нещо добро и приятно.

Позитивното поведение винаги предизвиква положителни чувства и емоции. Когато сте разстроени и депресирани заради клюките, опитайте се да се погрижете за себе си, бъдете колкото е възможно по-любезен към себе си. Направете нещо, което ви харесва. Например, излезте на разходка в парка с кученце, направете си маникюр, послушайте любимата си музика и пр.  Отделяйте всеки ден време за себе си.

image


МЕТОД № 3

Как да промените  клюките за себе си.

1.Не „поглъщайте“ дълбоко в душата си клеветите.

Лесно можете да срещнете хора, които говорят за вас зад гърба Ви, но не забравяйте, че думите им говорят повече за самите тях, а не за Вас. Запомнете, че не можете да контролирате това, което другите казват за Вас. Но можете да контролирате собствените си реакции на спрямо техните думи. Отнасяйте се към клюките като към външна информация. Не бъда жертва на проблемите на други хора.  

image

2. Помислете, че хората могат просто да Ви завиждат.

Може би това на пръв поглед да не изглежда така, но често хората могат да разказват лоши неща за Вас, защото самите те се чувстват потиснати и обезценени от Вашето присъствие, способности и качества. Човек може да завижда на живота Ви, на вашите умения и способности, на популярността Ви и пр. Неприятни и зли думи могат да бъдат просто начин да ви навредят, да Ви накарат да страдате. Ако Вие отговорите наистина със страдание, отчаяние, самоизолация, загуба на настроение, апатия и пр. на тези сигнали, тогава всъщност Вие правите подарък на клеветниците. Те това искат.

image

3.Ниска самооценка. 

Друга особеност на клеветниците е ниската им самооценка. Хората, които говорят зле за Вас, много често го правят за да се самоутвърдят. Възможно е човекът, който разпространява клюки, постоянно се чувства незначителен и обезценен, да има ниска самооценка. В резултат на това този човек започва да говори за другите нелицеприятни неща.

Ето защо доброто отношение към такива хора, обикновено разтваря и обезсилва клюките, като в много случаи това може да доведе до тяхното прекратяване. Много е възможно друг мотив да бъде търсенето на внимание поради дълбоки вътрешни конфликти.

image

Забележка: Материалите могат да се използват за подготвяне на табло с правила на поведение, поставено в класната стая.

image
 

 

Категория: Други
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                                        Как да получим уважение от съучениците си ?

                                            (страничка на психолога в училищния сайт)

 

Предлагаме Ви три важни правила:

1.Проявявайте уважение и доброта.

2.Общувайте правилно с връстниците си.

3.Бъдете истински, бъдете себе си.

Ако Ви се струва, че другите деца в училище изобщо не ви уважават, Вие можете да промените мнението им. Децата могат да бъдат жестоки един към друг, но също така могат да признаят когато човек постъпва правилно. Най-добрият начин да спечелите признаването на Вашите връстници, е да се отнасяте към всички тях с уважение и доброжелателно. Вие трябва да покажете себе си като открит, надежден и зрял човек. Бъдете верни на себе си и демонстрирайте уменията и изобретателността си.

ЧАСТ 1 – Проявявайте уважение и доброта.

1.Уважавайте всеки в училището.

Всеки човек заслужава уважение и най-добрият начин да го постигнем е да покажем това отношение към другите хора. Необходимо е да се отнасяте уважително към всички в училище, включително малки и големи ученици, приятели, непознати и учители. Не разпространявайте клюки за връстниците си, не им се присмивайте и не ги дразнете.

Уважавайте личната собственост на другите. Никога не вземайте вещите на други деца без разрешение и ако някой ви е поверил определено нещо за употреба, то не забравяйте да го върнете в състоянието, в което сте го получили.

image

2. Не се страхувайте да се изправите пред  другите.

Ако видите, че някой е обект на насилие и тормоз без значение дали е приятел или непознат, то  идете и се застъпете за този човек. По същия начин, когато самият Вие сте обект на атаки, покажете смелост и конструктивно се защитете. И в единия и в другия случай ще заслужите уважението на вашите връстници. Най-лошото нещо, което може да се направи, е да стоите настрана и да не предприемате никакви действия, когато някой страда.

Може например да кажете: „Ей, приятел! Това което правиш съвсем не е по правилата, не бива да се отнасяш така с момичетата“.

image

3. Активно слушайте другите.

Вашите връстници ще се отнасят с уважение към Вас, ако сте човек, който може да говори, но и искрено ще слуша. Ако приятел или съученик иска да поговори с Вас за нещо, то отделете максимално внимание, поддържайте зрителен контакт и покажете съпричастност.

Например, ако съученик Ви сподели, че наскоро е кучето му е претърпяло инцидент, кажете нещо като: „Съжалявам, че го чувам, помня колко лошо се чувствах, когато подобно нещо се случи с моя домашен любимец. Мога ли да помогна с нещо?“.

image

4. Проявявайте доброта и готовност за помощ.

Задръжте вратата на човека зад себе си или помогнете на съученик да събере книгите, които е изпуснал – покажете своето добродушие. Не отхвърляйте хората, не ги дразните и не разпространявайте слухове за тях: с такива действия не бихте заслужили признание от съучениците си.
image

5.Покажете зрялост.

Трудно е да сте волеви човек със силен характер в трудна ситуация, но вашите съученици със сигурност ще уважат такива качества. Ако някой ви нападне или избухне, дръжте се като възрастен, проявете разбиране за ситуацията. Не се страхувайте да говорите с учител или психолога, ако смятате, че не сте сигурен как да постъпите в ситуацията.

Например, ако някой съученик Ви обиди, усмихнете се и се оттеглете – не влизайте в конфронтация, не му отговаряйте по същия начин.  Така ще пресечете развитието на конфликта и ще предотвратите предстоящия вербален или физически сблъсък.

image

6. Не извършвайте неприлични постъпки.  

Помислете и предвидете как другите ще реагират на действията Ви и как ще изглеждате в очите на другите. Не казвайте глупави вицове, не разпространявайте слухове, не създавайте интриги между децата. Избягвайте безсмислени спорове с връстниците и никога не прибягвайте до физическа сила.

image

ЧАСТ 2 – Правилно общувайте със съучениците си.

1.Проявявайте своите лидерски качества.

Ако се изявите пред своите съученици в ролята на лидер, то със сигурност ще спечелите. Лидерите обикновено участват в училищните дейности и работят за да направят положителни промени в училището или обществото си. Лидерът също е добър пример за подражание, той е уверен в себе си човек, готов за всяка ситуация. Направете усилие, за да бъдете позитивен, дружелюбен и справедлив.

За да покажете на своите съученици лидерски качества, е най-добре да заемете някаква формална позиция, която позволява да се изявите, например, капитан на отбор, ръководител на клуб, включете се в ученическия съвет, присъединете се към група, която оказва помощ на други ученици и др.

image

2.Включете се в организации, клубове или групи.

Активно участвайте в различни училищни групови формати – клубове, отбори, кръжоци, съвети, организации и др. Само чрез подобни групови изяви Вие получавате поприще, на което да изпробвате своите лидерски качества и да ги развивате.

 

image

3.Бъдете отворен за нови идеи. 

Хората, които имат широк кръг от интереси, получават по-голямо признание отколкото ограничената личност, която винаги приема своето мнение за неопровержима истина.

Приемете, че хората могат да се различават по произход, религия или култура, но тези разлики не ги правят нито по-добри, нито по-лоши от другите.

image

4.Покажете на другите, че сте същия като тях.

Ще Ви бъде много трудно да спечелите уважението на приятелите и връстниците си, ако сте необщителен човек. Опитайте се да намерите нещо общо с вашите съученици, например, деца с изявени организационни способности; отнасящи се с любов към научната фантастика; баскетболни таланти; с интереси в областта на музиката или футбола и пр. Направете малки стъпки, за да се доближите до други ученици, например, направете комплимент, похвалете някого, споделете с него, като разкриете, че също сте фен на определена музикална група или спортен отбор. 

Друг начин да се сближите с вашите връстници е да покажете съпричастност. Например, ако един съученик е разстроен поради лоша оценка, помислете как Вие бихте се чувствали в такава ситуация. Кажете нещо като: „Знам, че е жалко да се получи лоша оценка, особено ако си се старал и готвил за този изпит. За щастие, все още имаш време за да поправиш цялостната си оценка, така че не се разстройвай“.

image

5.Инициирайте и провеждайте разговори със съучениците си. 

Да се започне разговор с някой, когото не познавате много добре може да е трудно. Независимо от това, приятелското отношение и способността да инициирате разговор ще Ви помогнат да спечелите уважение. Това е доста просто, можете да говорите за забавен инцидент, да споделите нещо за себе си или да попитате за задача или проект.

Например, кажете: „Аз съм доста уморен. Снощи трябваше дълго да почиствам вкъщи, защото кучето ми преобърна кутия с боя в хола!“

Или използвайте този вариант: „Започна ли вече работа по новия проект по история? Мисля да направя моя за Титаник“.

image

6.Спокойно приемайте критиките и похвалите.

В училищната среда не можете да се избяга от критиките както от учители, така и от ученици. Ако критиката е конструктивна, а не очевидно груба, отговорете с подобна фраза: ‚О, благодаря ви, че забелязахте, че не обърнах внимание на тази подробност по-рано“. По същия начин, когато някой ви възхвалява, не се смейте и не го пренебрегвайте. По-добре да покажете на човека, че оценявате думите му.

Например, ако някой похвали вашето облекло, кажете нещо като: „Благодаря ви, купих го в новооткрития магазин, зеленият е любимият ми цвят".

image

7.Бъдете искрен. 

Хората, които лъжат, бързо губят уважението на своите приятели и връстници. Те приличат на въжеиграчи, на които публиката ръкопляска до тогава, докато не се скъса въжето. Ако сте ненадежден човек, вероятно другите няма да Ви се доверяват и ще Во избягват.  Ето защо се стремете винаги да казвате истината и признайте вината си, когато направите грешка. Способността да поемете отговорност за думите и действията си ще ви помогне да получите име на зрял и  достоен за уважение човек.

image

8.Бъдете активен по време на занятията. 

Всеки знае, че активното участие в дискусията по време на час помага да се привлече вниманието на съучениците. Ако ви е трудно да отговорите на въпросите на учителя, опитайте се да му задавате въпроси. Други ученици, които имат подобни мисли, но не смеят да ги изкажат, ще се радват, че повдигате темата.

image

9. Научете се за красноречие.

Развитите комуникационни умения ще ви помогнат да спечелите уважението на съучениците си. Ако ви е трудно да изразите своята гледна точка, опитайте някои упражнения, които ще ви помогнат да развиете тези способности. Например, след като сте прочели статия във вестник или в списание, обобщете получената информация. Това ще ви помогне да изхвърлите излишъка и същевременно да подчертаете основните моменти.

image

ЧАСТ 3 – Бъдете истински, бъдете себе си.

1.Винаги бъдете верен на себе си.  

Придържайте се към вашите принципи и не позволявайте на другите да ви влияят неблагоприятно. Не променяйте мненията и интересите си в полза на общественото мнение. Непоклатимото чувство за собствено достойнство ще ви позволи да спечелите уважението на другите.

Например, ако всички във вашата група ядат пица за обяд, а на Вас не Ви харесва, то не е нужно да имитирайте другите и не се насилвайте. Изберете нещо, което ви харесва и ако някой коментира, просто кажете: „Аз не съм голям фен на пицата. Предпочитам да салата за обяд“.

image
2. Показвайте своите интереси и таланти.

Покажете на съучениците си това, в което сте добри и ги насърчавайте да направят същото. Всеки има свои собствени уникални способности, така че не се притеснявайте, ако не всичко и във всички области ви се получава. Просто демонстрирайте това, на което само вие сте добри и признайте таланта на другите в областите, които все още са далечни за Вас.

Например, ако сте добър спринтьор или маратонец, присъединете се към групата или отбора деца, проявяващи интерес точно към този спорт. 

Ако вашият приятел има чудесен глас, убедете го да се присъедините към ученическия хор или самият Вие се опитайте да се включите с роля в предстоящия театрален мюзикъл.

image

3.Проявявайте своите умствени способности. 

Интелектуално развитата личност се ползва с уважение в обществото, така че не се страхувайте да бъдете мъдър човек. Полагайте всички усилия по време на час, отговаряйте на въпросите, бъдете дисциплиниран и предлагайте помощ на учениците, които имат проблеми с овладяването на материала. Не се хвалете с изключителните си умствени способности – високият интелект и постигнатите резултати говорят сами за себе си.

image

4.Показвайте своето чувство за хумор. 

Накарайте другите  да се смеят, като споделяте с тях забавни  истории и шеги. Гледайте комедии или слушайте комедийни пародии за вдъхновение. Можете дори да търсите впечатляващи шеги в ИНТЕРНЕТ, за да ги споделите при първата възможност. Избягвайте неподходящи вицове, които унижават или подиграват хора от различни полове или расови групи. Не се взимайте твърде сериозно. Ако попаднете в неловка ситуация, просто се посмейте и се забавлявайте с нея.

image

5.Бъдете уверен в себе си. 

Увереността върви ръка за ръка с уважението. Приемете и обичайте себе си такъв, както сте, с всички недостатъци и положителни качества. Избирайте и носете дрехи, които ви дават възможност да се чувствате комфортно, винаги се усмихвате, споделяйки позитиви с приятели и връстници.

image

Забележка: Материалите могат да се използват за подготвяне на табло с правила на поведение, поставено в класната стая.

image
 



 

 

Категория: Други
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове: 0
 


                  Програма за развитие на мислене и реч на тема „Диви животни”

                              за деца в
предучилищна и начална училищна възраст

Описание: Програмата е предназначена за прилагане в училищни и домашни условия за учениците първокласници и тези, за които са налични затруднения при създаване на свободен текст по подаден стимулен визуален материал.           

1.Домашна задача – упражнение на лексическа тема

Описание: Задачата е предназначена за деца с умствена възраст 5-7 години.  Практическият стимулен материал дава възможност за разширяване и обогатяване на словесния запас,  развитие на навиците за свързана реч, усъвършенства психичните процеси (внимание, памет, мислене, въображение), спомага за постепенното преодоляване на нарушения в граматичния строеж на речта.

Инструкция за прилагане:

1.Разгледайте заедно детето картините. Запознайте го с дивите животни. Убедете се, че детето е запомнило трайно техните названия.

2.Покажете части от телата на животните (туловище, глава, крак, рога, копита и др.) и поискайте от детето да назове животните, на които тези части принадлежат.

Упражнение № 1 – „Познай на кого принадлежат”

Упражнението е вербално. Обучаващият назовава части от тялото на животното и пита детето: „Познай на кого принадлежат тези части от тялото?”

-Крака, копита, рога – отговор: елен, лос;

-Пискюлчета на ушите  – отговори: катерица, рис, белка;

-Иглички по гърба – отговор: таралеж;

-Дълга пухкава опашка – отговор: лисица;

-Дълги наострени уши – отговор: заек;

Инструкция: Водещият запознава децата с диви животни, показвайки им табло с рисунки (кои са, къде живеят, с какво се хранят, особености).

image

Упражнение № 2 – „Избери, назови, запомни”

От детето се иска да завърши предложени му изречения, в които липсва дума. На детето се показва картина на дивото животно и се иска да изпълни следните задачи:

= да назове животното на картата;

= да опише външния вид;

= да посочи къде живее (обитава – хралупа, гнездо)

= да посочи с какво се храни;

= какви звуци издава;

= как се движи;

Пример:

Мечка – кафява, голяма, рошава, силна, лакома; живее в хралупа; храни се с плодове, корени, храсти, но понякога и с месо; реве силно; тромава,  но може и да бяха бързо;

Упражнявайте за други животни: заек, катерица, лисица, вълк, таралеж и др.

 

Упражнение № 3 – „Кажи обратно и завърши изречението”

Упражнението развива мисленето и способността на детето да борави с думи с противоположни значения.

-Мечката е тежка, а катерицата е …

-Заекът е бърз, а мечката е …

-Вълкът е силен, а катерицата е …

-На вълка шията е дълга, а на мечката …

-Еленът е голям, а таралежът е …

Възможни са различни варианти, като целта е както правилното посочване на противоположни значения, така и различаването на животните по признаци.

 

Упражнение № 4 – „Кой с кого е дошъл”

Упражнението има за цел да развие в детето способности за използване на умалителни имена.

-Водещият предлага картината и прочита текста на детето: Дошла зимата. Станало много студено. Сняг затрупал гората. Трудно се намирала храна, а реките и езерата замръзнали. – нямало вода. Животните се простудили и тръгнали да търсят доктор Ох-боли. Една сутрин Доктор Ох-боли забелязал, че на полянката пред къщата му се били събрали животните от гората.

-Водещият пита детето и иска то да посочи на картината животното: „разгледай картината и кажи кой с кого е дошъл при Доктор Ох-боли? (отговори: зайчето със заека; катеричката с катерицата; мечето с мечката и т.н.)

 

Упражнение № 5 – „Назови ласкаво в множествено число”

Водещият иска детето на назове животните с техните умалителни имена, така както ги е наричал Доктор Ох-боли, но в множествено число:

-Доктор Ох-боли наричал детето на лисицата „лисиче”, а всички деца на лисицата – „лисичета”.

-Доктор Ох-боли наричал детето на мечката „мече”, а всички деца на мечката – …

-Доктор Ох-боли наричал детето на лисицата „зайче”, а всички деца на заека – …

-Доктор Ох-боли наричал детето на таралежа „таралежче”, а всички деца на таралежа – …

-Доктор Ох-боли наричал детето на елена „еленче”, а всички деца на елена

Доктор Ох-боли наричал детето на лисицата „вълче”, а всички деца на вълка – …

Упражнението може да продължи с други животни.

 

Упражнение № 6 – „Криеница ”

Упражнението развива мисленето, способността за свързана реч и създаване на смислено цялостно изречение и способства за усвояване на предлози.

image

Водещият показва стимулния материал (картата) и прочита текста: Малката катеричка много се бояла от Доктор Ох-боли и се криела от своята майка.  Хайде да помогнем на мама катерица да намери своето дете!


image

Упражнение № 7 – „Нелепици ”

Водещият обяснява на детето смисъла на думата „нелепица”, след което предлага: разгледай тази картина. Виж какво се случва тук. Правилно ли е това което виждаш? Ако мислиш, чене е правилно, кажи как трябва да бъде.

image

От детето се иска:

-да назове животните на картината;

-да посочи какво правят животните;

-да открие кое е объркал художника на картината;

-да разкаже кое е правилно;

 

Упражнение № 8 – „Назови семейството ”

Упражнението има за цел да формира в детето способности за разбиране и употреба на мъжки, женски род. Водещият подава съществителни имена в мъжки род и ска от детето да назове същото животно в женски род.

= бащата е мечок, а майката е …

= бащата е вълк, а майката е …

= бащата е заек, а майката е …

= бащата е лъв, а майката е …

= бащата е тигър, а майка е …

= бащата е котарак, а майката е …

Упражнението може да продължи с други животни и промяна на родовете, например от женски в мъжки или от мъжки в среден род, както и да се тренира детето за привеждане на съществително от единствено в множествено число.

 

Упражнение № 9 – „Кой какъв глас има? ”

Упражнението позволява по-нататъшно запознаване на детето с животинския свят в една специална област – звуковете, които животните произнасят. Чрез него детето разширява словесния си запас и активизира мисловни процеси за генериране на думи, които не се срещат често в ежедневието при описание на животни.

Водещият задава въпроса на детето: „Какви звуци издава … (назовава животното).

Например: мечката реве; котката мяука; кучето лае; вълкът вие; лисицата джафка;

 

Упражнение № 10 – „За кое животно се отнася думата? ”

Водещият назовава отделни думи, а от детето се иска да определи точно тази дума за кое животно се отнася.

Примери: плаши се;  скача;  хитрува; краде; бяга бързо; реве силно;  гали се; пази се с бодли; живее се в хралупа;  храни се с жълъди; обича моркови; вие;

 

Упражнение № 11 – „Кое животно къде живее? ”

Водещият назовава животно и пита детето къде живее.

Примери:

= лисицата, мечката – в бърлога;

= мишката – в дупка;

= катерицата –в хралупа;

= пицата – в гнездо;

 

Упражнение № 12 – „Кое животно с какво се храни? ”

Водещият назовава животно и пита детето с какво обича да яде.

 

Упражнение № 13 – „Коя храна  кое животно обича? ”

Водещият назовава видове храна и пита кое животно обича да го яде.

малини за мечката; картофи за дивото прасе; мед за мечката; мед за пчелите; морков за заека; орех за мишката;  ябълка за таралежа; жито за птиците; месо за лисицата;

 

Упражнение № 14 – „Познай кои животни са на картината? ”

Упражнението установява способностите на възприятието за анализ на зрителен материал.

image
Описание за буквите

А Ъ О У Е И

Б – „аз съм втората от азбуката“

В - Трета съм, но съм Велика

Г – Чуеш ли Га-Га ти, за мене се сети

Д – Аз съм петата буквичка от азбуката

Ж – в азбуката съм след „е“

З – Звънлива буква, обща съм за Зеле, Заек и Зелено

Й – Веднага след И ще ме забележиш ти

К – Брой –от азбуката съм 11 буква

Л – В азбуката се намирам веднага след К

М – В думата ламарина съм трета

Н – Аз съм точно преди О

П – Аз съм безвучното другарче на Б

Р – Намирам се веднага след П

С – Сссссъскам много

Т – Беззвучното приятелче на Д

Ф – Намирам се ПРЕДИ буква Х

Х – В думата „вихър“ съм трета

Ц – Ако кажеш „дз“ без глас ще ме намериш ти тогаз

Ч – Веднага след Ц, ще ме намериш в Чаша и Чиния

Ш – а аз съм беззвучното другарче на Ж

Щ – Една съм буква, но в моята къЩа са скрити два звука

Ъ – С мен започва САМО една дума в българския език, но никога не мога да съм в края на думите...

Ю, Я, ь, - Омагьосаните букви

image

Категория: Други
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.09 22:37
 


                         Анализ на жизнен стил (Бостънски тест за стресоучтойчивост).

 

 

Тестът е разработен от медицинския център на Бостънския университет. От изследваното лице се иска да отговори на списък с твърдения, като отбележи доколко те се отнасят до него, използвайки скала със степени на честота, като всяка степен отговаря на определен бал по тежест.

-винаги – 1 бал;

-често – 2 бала;

-понякога – 3 бала;

-почти никога – 4 бала;

-никога – 5 бала;

Обработка на резултатите

Сумират се получените балове и от общия сбор се изважда 20.

-при резултат по-малък от 10 бала – отлична устойчивост на стресови ситуации;

-от 11 до 30 бала – нормално ниво на стрес, който съответства на нивото на напрежение при активна личност;

-над 30 бала – стресовите ситуации оказват значително влияние върху живота, при ниско ниво на съпротива;

-над 50 бала – висока уязвимост на стрес;

Ако резултатите по което и да е твърдение надвишават определените с 3 бала и повече, то се препоръчва промяна в поведението по този показател. Например, ако оценката по твърдение № 19 е 4 бала, то е добре чашите с кафе да бъдат поне с една по-малко.

image

image

Категория: Други
Прочетен: 161 Коментари: 0 Гласове: 0
 

                       Тест за деменция SAGE (Self Administrated Gerocognitive Exam)

 

Тестът е разработен от американски невролози, като се приема за най-резултативен и елементарен за провеждане. Времето за работа е около 15 мин., макар че няма формални ограничения. Прилага се в четири взаимнозаменяеми варианта, като основния включва 22 задачи за памет, логика, визуално възприятие, способности за прости изчисления.

Тестът има за цел да идентифицира умерено нарушение на паметта и мисленето, както и ранни симптоми на деменция. Тестът показа висока чувствителност и малка вероятност от погрешна диагноза. При когнитивния тест MMSE тези показатели са с по-ниска чувствителност. Важно предимство на този тест е, че се провежда от самия пациент без участието на лекар, което значително опростява откриването на първоначалните прояви на деменция. 

Ред за провеждане на теста SAGE

Пациентът трябва самостоятелно да изпълни предложените задачи с писалка. Лекар или роднина е необходимо само да обясни, че по време на теста не може да се използва календар или часовник. Ако пациентът се затруднява да изпълни задачите и поиска помощ, то трябва да му се отговори: „Опитайте се да направите максимално количество упражнения“. Тук е представен един от вариантите.

Инструкция: Моля, изпълнете (попълнете) предложените на  бланката задачи, без да използвате външна помощ.

 

Задачи по тест № 1

1. Вашето име ______________

2. Дата на раждане ______________

3. Вашия пол _______________

4.Преди колко години сте завършили училище? _______________

5.Изпитвате ли проблеми с паметта и мисленето?

 Да; Понякога; Не;

6. Имате ли родственици, които изпитват (или са изпитвали) проблеми с паметта и мисленето?
Да; Не;

7.Случва ли се да загубите равновесие? 

Да; Не;

8. Ако да, то знаете ли причината за това?  

Да (опишете причината) _______ ; Не _______

9. Претърпявали ли сте инсулт? 

Да; Не;

10.Имали ли сте микроинсулт?  

Да; Не;

11. Чувствате ли някакви промени в личността Ви?


Да (опишете, какви) ________;  Не_______;

12.Изпитвате ли чувство на тревога, депресия, апатия ?

Да; Не;

13.По-трудно ли се справяте с ежедневните си дейности, поради промени в паметта и мисленето?

Да; Не;

 

Задачи по тест № 2

1.Коя дата сме днес? (каквото си спомните, без да гледате никъде) – ……

-ден – ……

-месец – ……

-година – ……

2.Как се наричат обектите, изобразени на рисунките (напишете имената им)?
image

3.Какво е общото между розата и лалето? (при едното и при другото)

………………………………..

4.Колко по 50 има в 3 лева?

………………………………..

5.Плащате на касата 3 лева и 5 стотинки. Колко ще Ви върнат, ако дадете на касиера 5 лева?

………………………………..

6.Тази задача изпълнете в самия край на тестирането.

В самия край на теста запишете „Завърших!“

7.Копирайте рисунката такава, каквато я виждате.

image

8.Тест за рисуване

-Нарисувайте циферблат на часовник и разположете цифрите върху него.

-Нарисувайте стрелките така, че да показват 11 часа без 10 минути.

-Върху голямата стрелка напишете буквата „Г“, а върху малката буквата „М“

9.Напишете имената на 12 различни държави.

image

10.Първо разгледайте този образец и след това пристъпете към изпълнение на задача №10.

Образец:

image

Задача №10:

Начертайте линии между кръгчетата, започвайки с числото 1, след това редувайте числа и букви и завършете с буква „Е“ (пример: 1 – А – 2 – Б …..)

image

11. Първо разгледайте този образец и след това пристъпете към изпълнение на задача №11.

Образец:

image

Решете следната задача:

-На първата рисунка има 4 триъгълника. Премахнете 2 от линиите (зачертайте ги по Ваш избор).

-След премахването им трябва да се получат 3 триъгълника (премахнатите линии не трябва да се рисуват в отговора).

image

12.Изпълнихте ли всички задачи?

……………………………………

 

Обработка на резултатите

При изчисляване на баловете попълнената личната информация не се оценява.

1.Ориентация(максимум 4 бала)

-дата: правилен отговор – 2, приблизителен отговор (+/-3 дни) -1, всеки друг –  0.

-месец: правилен отговор –1, неправилен отговор – 0;

-година: правилен отговор –1, неправилен отговор – 0;

 

2. Название на предмети. (максимум 2 бала).

За всяка рисунка:

-правилен отговор – 1;

-неправилен отговор – 0;

 

3. Търсене на сходства. (максимум 2 бала).

-по абстрактни категориални признаци – 2;

-по външни физически признаци – 1;

-всеки друг отговор – 0.

 

4. Изчисляване. (максимум 1 бал)

-правилен отговор – 1;

-неправилен отговор – 0

 

5. Изчисляване. (максимум 1 бал)

-правилен отговор –1;

-неправилен отговор – 0.

 

6. Памет. Баловете се изчисляват по точка 12 (виж по-долу).

 

7. Рисуване на триизмерна фигура. (максимум 2 бала)

-триизмерната фигура е изобразена вярно, с правилни форми, с паралелни линии, с отклонение не повече от 10 градуса – 2 бала;

- триизмерната фигура е изобразена, но с неправилни форми или с непаралелни линии, с отклонение повече от 10 градуса – 1 бал.

-друго – 0 бал.

 

8. Рисуване на часовник. (максимум 2 бала).

Оценяват се 4 компонента:

-циферблат, цифри (всичките 12 са в правилен ред и на относително точни позиции);

-позицията на стрелките (показват правилните числа и се намират в центъра);

-размер на стрелките (голяма и малка). 4 компонента от 4х – 2 бала, 3 компонента от 4х – 1 бал (правилното разположение на стрелките задължително трябва да бъде спазено);

-друго – 0 бал.

 

9. Оценка на речниковия запас. (максимум 2 бала)

Граматическата правилност на написване не се оценява.  

-при 12 правилни отговора – 2 бала;

-при 10-11 правилни отговора – 1 бал;

-при по-малко от 10 правилни отговора – 0 бал;

 

10. Построяване на последователности (максимум 2 бала)

-за грешка се счита всеки път, когато са съединени два елемента, които не трябва да се съединяват или не са съединени два елемента, които трябва да бъдат съединени.

-без грешки (дори с корекции) – 2 бала; 1 или 2 грешки – 1 бал; повече от 2 грешки – 0 бал.

 

11.Задача за трансформация. (максимум 2 бала) 

За фигури 1 и 2: оценка – 1 бал, ако:

-фрагментите за преместване са избрани вярно, но финална фигура не нарисувана;

-фрагментите за преместване са избрани вярно, но финалната фигура е нарисувана невярно;

-фрагментите за движение не са маркирани и не са преместени, но финалната фигура е нарисувана вярно.

-всички останали варианти – 0 бал.

За фигури 3 и 4:  

-подчертани са правилните линии и финалната фигура е правилна – 2 бала; оценка – 1 бал, ако:

-подчертани са правилните линии, но финалната фигура не е нарисувана;

-подчертани са правилните линии, но финалната фигура е нарисувана невярно;

-линиите не са подчертани, но финалната фигура е нарисувана вярно;

-всички останали варианти  – 0 бал.

 

12. Памет. (максимум 2 бала) 

Варианти 1 и 2:

-при точно възпроизвеждане на думите, без добавяне на други –- 2 бала;

-присъства думата „завърших“, но фразата е възпроизведена неточно -1 бал;

-други варианти – 0 бал.

Варианти 3 и 4:

-при точно възпроизвеждане на думите, без добавяне на други – 2 бала;

-присъства думата „завърших“, но фразата е възпроизведена неточно – 1 бал;

-други варианти – 0 бал.

 

Оценка на резултатите:

Максимален бал по теста – 22 бала.

-17-22 бала – когнитивните функции (най-вече памет и мислене) са в норма;  

-15-16 бала – налични са умерени когнитивни нарушения. Препоръчва се консултация с лекар.

-14 и по-малко – изразени когнитивни разстройства. Необходима е задължителна консултация с лекар.

image 

Категория: Други
Прочетен: 141 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9 10  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1497607
Постинги: 1670
Коментари: 116
Гласове: 1142
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31