Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 3-
            Предотвратяване на суицид
         Диагностиката на предсуицидния синдром е от изключително важно значение за профилактиката.  Хората, намиращи се в предсуициден период се нуждаят от индивидуална, групова и (или) семейна психотерапия.  Особена практическа значимост има анализа на факторите, които все още въздържат детето от извършване на самоубийство. Към тях се отнасят: 
        • отсъствието на психични заболявания, свързани и протичащи в условие на депресия;
         • адекватна интегрираност в семейството;
         • нормално когнитивно функциониране;
       • наличие на културни и духовно-религиозни фактори определящи като неприемлив суицида (табуиращи суицида);
         • готовност на клиента да участва в провеждане на своевременна индивидуална психотерапия, насочена към слаби страни в характера (акцентуации) или елементи на психотизъм (сензитивност, склонност към депресивни състояния, характерни за шизоидната и циклоидната личност). 
          Депресия
         Много от чертите, свидетелстващи за суицидност са сходни с признаците на депресията.  Основен съвпадащ симптом се явява загубата на възможност от изпитване на удоволствие от вещи, дейности и други стумули, които по-рано са носели удовлетворение (наслаждение) на личността. Индивидът губи вкус и апетит към любими дейности. На преден план излизат чувства сред които: за вина, безизходност, обреченост, самоосъждане и раздразнителност.  Значително се снижава двигателната активност или обратно – възникват пристъпи на неадекватна динамика (непрекъсната реч; говор на висок, силен, с бърз темп говор; непрекъснати оплаквания и капризи; обвинения или молби за помощ).  Често може да се наблюдава нарушение на съня или внезапни пропадания в състояние на умора и отпадналост.  Соматичните признаци на тревожност се проявяват най-вече със: сухост в устата, учестено дишане и изпотяване. Възможно е да се появят безпричинни соматични нарушения като: главоболие или болки в стомаха. Мислите са насочени към фиксация върху Аз-а за греховност и безполезност, нежеланост и отхвърленост, за безсмислието на живота. 
          Психогенните причини за депресията често са свързани със загуби: на близки хора, здраве или работа.  Депресията може да настъпи в годината (месеца) на загубата, без личността да осъзнава този факт.  Ако личността инкасира загуба на любим (желан, ценен) за нея обект, то тогава тя реагира не само с депресия, но и с гняв.  В този случай, ако тя не е способна или няма възможност да изрази своите чувства, то тогава тези чувства биват изтласкани в безсъзнателното. В резултат на този защитен механизъм вътрешното напрежение и фрустрацията усложняват процеса на страдание и мъка.  Важно е да се отчита, че почти винаги може да се намери физиологично или психологично обяснение на депресията.  Депресия не означава, че задължително човек трябва да се намира в състояние на психоза или да изпитва суицидни намерения.  Голяма част от преживяващите депресия не губят връзка с действителността, продължават да се грижат за себе си и не винаги постъпват в болнично заведение.  Когато те решават да направят опит за самоубийство, тогава те са обхванати от доминиращото чувство на отчаяние. 
          Интересни в суицидологически аспект са и други психични разстройства. Известни са три основни групи на тези заболявания. На първо място са неврозите, които се характеризират с безпричинен страх, вътрешно напрежение и тревожност.  Невротикът не губи връзка с обкръжаващата го действителност, но в него липсва доверие към света и той става подозрителен и тревожен. 
          На второ място са характерологични или личностни проблеми (акцентуации), възникващи в резултат на социални дефицити, било в резултат на морални норми, на липса на определени социални умения, на преживени травми и усвоени дисфункционални модели за адаптация, било в резултат на сложни взаимоотношения с обкръжаващите. Тези личности не страдат от някакво душевно разстройство, но са склонни към извършване на асоциални постъпки без възникване на чувство за вина.
На трето място са психозите, които протичат много по-тежко от неврозите. Личност, страдаща от психоза обикновено реагира неадекватно на повечето ситуации, идващи от външния свят.  Към психозите се отнася маниакално-депресивната психоза, която се характеризира с дълбоки промени в настроението от мания към депресия, която често е съпроводена от суицидни мисли.
          Широко разпространено заболяване се явява шизофренията. При която възникват налудно разстройство и лъжливо възприятие: зрителни и слухови халюцинации (видения, гласове).  За тези болни „нощните кошмари стават реалност”. Обкръжаващият свят магически променя своите очертания, а за значението, което се придава на определени факти, няма никакви реални основания.
Страдащите от психоза, шизофрения и маниакално-депресивна психоза, твърде често извършват суициди. Статистиката сочи, че техния брой заема 1/4 от опитите.  Необходимо е да се подчертае, че болните, страдащи от психотична депресия, често извършват суицидни действия в две фази на психозата – в нейното начало и при затихването й.  Сред болните от шизофрения, самоубийствата са от 3 до 12%, като рискът от суицид при шизофреника през целия му живот се колебае между 15 и 20%.    Болните от шизофрения често извършват суицид от отчаяние, ако внезапно осъзнаят неспособността да контролират своята съдба, силата на налудните си преживявания и постоянните си халюцинации.
          Продължителната депресия и самотата стават особено опасни, ако бъдат диагностицирани следните особености:
• чувство на враждебност към хора, към които по-рано е имал положителни чувства;
• пълна загуба на интерес към каквото и да било;
• наличие на здравословни проблеми (симптоми);
• поява на зависимост от лекарства или алкохол;
• избягване на контакти и изолиране в самота;
• обладаване от мисли за самоубийство.
 Предотвратяване на суициден опит
 Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
 Намаляване психологическата зависимост от причината, довела до появата на суицдното поведение.
 Формиране на компенсаторни поведенчески механизми.
 Формиране на адекватно отношение към живота и смъртта.
           Методики за изследване на суицидно поведение
          Освен провеждането на задължително диагностично интервю със снемане на семейна анамнеза, от важно значение е да бъдат приложени методики (въпросници, проективни методики, анкети) за установяване на следните показатели:
• тип налична акцентуация;
• нивото на социална адаптация (дезадаптация);
• нивото на функционирането на личността;
• определяне на ценности;
• нивото на тревожност;
• поведенчески модели за справяне със стресови ситуации;
• тип темперамент;
• модели за разрешаване на конфликти;
• самооценка;
• фрустрационна толерантност;
• социални дефицити (афилиационни умения и способности);
• наличие на дисфункции в семейната система и др. 
          Корекция
         Корекционните дейности са насочени основно към обучение за развитие на социални навици и умения за преодоляване на стреса. Важно е да се окаже на подрастващите социална поддръжка, като се използва помоща на семейството, училището, приятелите и пр.  Тази процедура може да бъде облечена във формата на социално-психологически тренинг за формиране на разрешаващо поведение и за търсене на социална подкрепа; за повишаване и корекция на самооценката, за развитие на адекватно отношение към собствената личност и емпатия; за увеличаване нивото на самоконтрол; замяна на «значимите други» с алтернативен кръг;  изработване на мотивация, ориентирана към постижения и успехи; извършване на корекция в прилагани дезадаптивни стратегии за справяне; повишаване нивото на самоуважение и т.н. 
           Помощ при потенциален суицид – интервенция
         Думата «интервенция» произхожда от латинските думи inter (между) и venire (идва).  Суицидната интервенция се явява процес на предотвратяване акта на саморазрушение.  Тя се изразява в контакт лице в лице с отчаяния човек и оказване на емоционална поддръжка, съчувствие и разбиране в социалната, психологическата и екзистенциална криза.
         Успехът на интервенцията се основава на факта, че не всички хора се явяват абсолютни суициданти.  Наблюденията свидетелстват, че типично за самоубийците е, че те проявяват амбивалентни емоции, например: «Скъпа Ники, аз трябва да приключа със себе си. Ненавиждам те. С любов,  Ед», т.е. самото желание да се самолиши от живот по своята психологическа същност е дълбоко противоречиво – от една страна личността желае своята смърт («...аз трябва да приключа със себе си.  Ненавиждам те.»,  а от друга желае да живее («С любов,..»). Следователно следва да се знае, че суицидалното настроение обикновено е неустойчиво – тези чувства могат да се появят, да изчезнат, а по-късно да възникнат отново, като почти винаги се променят. Именно тази закономерност се явява основата на суицидната интервенция. Освен това, от голямо значение е кой оказва помощ за спасяване живота на другия.
  Следва продължение - част 4