Мерки за профилактика на суицид при деца и подрастващи
-част 4-


          Изходна позиция на спасяващият суициданта (помагащият)
         Самоубийството (мисълта за самоубийството) представлява отблъскваща за страничните наблюдатели, опустошителна за най-близките (семейството) и душераздираща за тези, които имат професионално отношение към случая (помагащите). Поради тази причина обикновено първите две категории потенциални помагащи избягват да говорят по темата. Голяма грешка се допуска особено от членовете на семейството на потенциалния суицидант, които избягват темата, считайки, че обсъждането й би подтикнала лицето към практическо изпълнение на намеренията си.  Външните свидетели (приятелски кръг, училище и пр.)  на суицидалните тенденции от своя страна се страхуват да не попаднат в затруднено положение и също се отдалечават от търсещият помощ.  С други думи, много често в поведението на най-близкия кръг от хора, от които на първа ръка се очаква помощ, се наблюдава проявя на безразличие. Особено е опасно, ако равнодушието и безчувствието на обкръжението съвпадне с една чувствителна и дълбоко преживяваща личност на суициданта.  Подобно поведение може само да потвърди схващането на готвещият се за самоубийство, че не е разбран, не е приет, че е отхвърлен, че е обречен, че никой не е в състояние да му помогне.
          Помощник-моралист
         В религиозно-исторически план е наложено табу върху акта самоубийство и много хора се отнасят към него с предубеждение и нетърпимост.  Когато именно хора с подобни нагласи и убеждения станат свидетели на изказвания или сигнали за суицидни намерения, те обикновено реагират: «Вие не може да направите това. Това е противно на Бог и е несвойствено на вярата».
         Следва да се отчита факта, че потенциалният суицидант и така страда от непоносимо чувство на вина.  Ако помощникът говори за суицида, като един аморален акт, то той не само блокира обсъждането на темата, но е възможно да усили и без това тягостното чувство на отчаяние и депресия.  Не бива да се забравя, че за суициданта самоубийството в никакъв случай не представлява теологичен проблем, а се явява последица от непоносим емоционален стрес.
         Личността със суицидни тенденции изпитва не само мъка, скръб, отчаяние и разочарование, но може да прояви и враждебност съм своето обкръжение. Дори най-близките и значими хора (семейство, приятели) много често реагират на това поведение с негодувание, като допускат още по-голямо отдръпване (дистанциране) от лицето, очакващо помощ.  Те започват да излагат рационални аргументи, с които атакуват суициданта, анализират инфантилността на неговото поведение, обвиняват го, критикуват го, като по този начин окончателно прекъсват емоционалната връзка и тласкат лицето към още по-голямо отчаяние.  
          Какво следва да се направи, за да се окаже помощ на суициданта – правила на помагащия?
          (1)Разкриване ключа към тайната на суицида
          Суицидната превенция се състои не само в грижа и участие на обкръжението, но и в способността да бъдат правилно разпознати признаците на нарастваща опасност.Знанието за тези признаци и стремежът да бъде получена тази информация, може да бъдат животоспасяващи. Ето някои от отличителните маркери:
           = наличие на суицидна заплаха, предшестваща опита за самоубийство;
           = наличие на депресивна симптоматика;
           = значителна (коренна0 промяна в поведението за дълъг период (поне седмица);
           = подготовка на суициданта за самоубийствения акт (волеизявления);
           = прояви на безпомощност и безнадеждност;
           = самоизолация и самота;
           (2) Приемане суициданта като личност
           Важно е подходът да включва отношение към лицето действително към като суицидна личност.  Не бива да се приема повърхностно и да се защитава хипотезата, че точно това лице не би било в състояние да извърши самоубийство. Оценките за поведението на суициданта трябва да се базират единствено върху симптоматиката и признаците. Опасността, че е възможно да бъде преувеличена потенциалната заплаха е нищо, в сравнение вероятността от самоубийство. 
           (3) Установяване на близки, доверителни, обгрижващи взаимоотношения
Принципно няма универсални правила и отговори за това, какво трябва да бъде поведението на помагащия при първия контакт със суициданта. Същевременно обаче е сигурно, че помощникът ще направи голяма крачка напред, ако заеме позиция, с която приеме изцяло суициданта (насериозно готовността му за самоубийство; причината за деянието му; преживяванията му и пр.). Емпатията на помощника автоматично циментира основа за едни ефективни взаимоотношения. Важно е да се знае, че от голямо значение е невербалната комуникация. Обикновено в момент, в който личността е на крачка от суицид, словоохотливостта й не е най-изявената черта. Ето защо невербалните сигнали са тези, които интензивно се изпращат към суициданта с цел, да му внушат доверие и истинско желание да му се помогне.
           Една от целите на помощника в тази фаза от контакта е да се помогне на суициданта за справяне с емоциите – на тревожната личност трябва да й се помогне да разбере своите чувства. За човек, който се преживява като безполезен и нелюбим, проявата на грижа и отзивчивост се явява мощен ободряващ фактор.  Именно само и единствено по този начин суицидантът може да допусне помощника в отчаяната си душа.   Шансовете да се помогне на личността могат да се регистрират явно от онзи момент, в който суицидантът започне да споделя, да открива преживяванията си, да говори за себе си, за другите, за проблема и състоянието си. 
              (4) Внимателно слушане
              Суицидантът обикновено силно страда от чувството  за отчуждение и това е основната причина той да бъде съпротивяващ се по отношение съветите на помагащият му. Той най-много се нуждае от изслушване, от обсъждане на своята болка, на този факт и обстоятелства, които са го фрустрирали, които го карат да казва (мисли): «Аз нямам нищо, за което си заслужава да живея». Когато суицидантът е в депресия, той повече от всеки друг път изпитва потребност да говори, търси някой, който да му обърне внимание. Проблемът се състои в това, че или той не осъзнава тази своя потребност и е фиксиран върху мислите за самоубийство, или самият помагащ не е наясно колко важно е да започне диалог.
            При влизане в контакт с лицето, помагащият трябва да бъде много търпелив. Възможно е суицидантът да предизвика в помагащия чувство за унижение, гняв, обида, дори да го фрустрира. Това се случва в резултат на ригидността на кандидат-самоубиеца.  Тази съпротива е много силна поради фиксираността на мислите на суициданта. Мисли от рода на отхвърляне, нежеланост, провал, безсилие или ненужност, следва да бъдат игнорирани. Помагащият следа да запази спокойствие, да контролира своите чувства, да демонстрира пълно разбиране и се съсредоточи единствено върху мисълта за началото на изповедта на суициданта.  Не бива да се забравя, че фрустрираната личност иска да се избави от болката, но просто не знае как да стори това.  Когато стане дума за желанието му да сложи край на живота си, в никакъв случай не бива лицето да бъде осъждано за подобни изказвания. В подобна ситуация помагащият следва да изрази мнение от типа: «Изключително ценя Вашата откровеност, факта, че в това състояние Вие споделяте своите преживявания оценявам като сила и мъжество, защото зная колко е трудно да направите това!»  В други случаи дори само престоят заедно с лицето (например на брега на реката, в която е решил да се хвърли) има значение, защото изразява заинтересованост и е израз на грижовно отношение. 
          Както психологът, така и неспециалистът следва да развие в себе си изкуството да се слуша с «третото ухо», т.е. да долови това, което се казва невербално.
          (5) Да не се спори
Много често, сблъсквайки се със суицидна заплаха близките и приятелите реагират сухо и рационално, например: «Помисли как живееш ти. Не виждаш ли, че животът ти е много по-добър от този на другите; вместо да  мислиш за самоубиойство, ти трябва да благодариш на съдбата си!» Когато се подходи по такъв начин, то помагащият блокира по-нататъшното обсъждане. Суицидантът не иска (не се нуждае) в момента от сократовски диалог, т.е. от търсене и превеждане на аргументи и факти. Той има най-вече нужда от емоционално отношение. Емоцията е тази, която предизвиква болката му, която активизира суицидните мисли.  Когато помагащият не прояви съпричастност към чувствата, а впоследствие и разбиране към тях, то проблемът на нуждаещият се може да се задълбочи още повече – той отново ще «помисли», че не е разбран.
В практиката се срещат и по-тежки случаи на неопитност и незнание, например: «Ти разбираш ли, че ако се самоубиеш, какъв позор ще бъде това за цялото семейство!» или «С тези твои изпълнения, (приказки) целия град вече говори, че не в наред!»
Най-важното, което следва да се знае е, че помагащият в никакъв случай не бива да проявява агресия, диктаторско, менторско или превъзпитаващо поведение. Едва когато бъде решен въпроса със снижаване нивото на тревожност, т.е. бъдат овладени емоциите, тогава може да се пристъпи към използване на аргументи. 
         (6) Задаване на въпроси
         Задаването на въпроси от типа: «Надявам се, че не замисляш самоубийство?», е подразбиращ отговарящ и не е ефективен, тъй като при отговор «Не», помагащият не е разрешил суицидната криза.
        По-добър път за намесване в кризисната ситуация биха осигурили въпроси от типа: «Ти мислиш ли за самоубийство?».  Именно този директен тип въпроси позволяват изваждане на «светло» мислите на суициданта. Ако той наистина е обмислил такъв вариант, това означава, че той има нагласата да извърши самоубийство, а това означава, че всички кризисни мисли за лишаване от живот са били или в момента предизвикват в индивида силни преживявания. Поставянето на въпроса по този открит, пряк начин играе ролята на апел за готовността на помагащия да слуша и да разбере състоянието на страдащия.
         Важно е спокойно и  разбираемо да се попита например: «От кога считате, че животът Ви е станал безнадежден?», «Какво мислите за това, как са се появили във вас тези чувства?», «Имате ли конкретни съображения за това, как точно ще извършите самоубийството?», «Ако преди също сте мислил за самоубийство, то какво Ви спря тогава?.
          Много силен ефект има тактиката на повтаряне на изразено становище (мисъл) на суициданта, която помагащият приема за важна от гледна точка на разрешаване на кризата. Тези повторения са известни като «рекапитулации», които имат за цел да обобщят определена информация и още веднъж да поискат (да затвърдят) мнението на лицето, например: «С други думи Вие искате да кажете, че ако има някой, който да Ви изслуша и да Ви разбере бихте разрешили този въпрос» или «Правилно ли съм разбрал, че нямате ясно виждане за това, как да изпълните замисъла си?», или «От това което чух, може ли да се каже, че всъщност нещата не са чак толкова зле?»
          И накрая, при формулирането на въпросите никога не бива да има и нотка на обвинение, на търсене на отговорност, на осъждане или ирония!
          (7) Да не се предлагат неоправдани утешения (поемат обещания)
Един от важните механизми за психична защита е рационализацията.  След като помагащият чуе за суицидната заплаха, то в него може да се появи желание да обобщи: «Не, всъщност Вие не мислите така!» Основания за подобно умозаключение в ситуация на криза по-скоро ще липсват, отколкото да са налице (като изключим разбира се личната тревожност на помагащия).
          Причината, поради която суицидантът е посветен изцяло на своите мисли, се състои в желанието му да предизвика безпокойство и загриженост.  Ако помагащият не прояви заинтересованост и отзивчивост, то депресираният човек лесно може да формулира съждение от типа: «Всъщност Вие не мислите така» - като израз на отхвърляне и недоверие.  Ако помагащият се държи по време на беседата с любов и грижа, то това отношение ще снеме значително опасността от самоубийство.  В противен случай  суицидантът може да прибегне към самоубийство като се възползва от този банален повод.
          Суицидният човек се отнася с презрение към забележки омаловажаващи или генерализиращи проблема му, от типа: «Спокойно, всеки има такива проблеми като теб», «Всички на твоите години сме минали по този път», «Какво толкова е станало, това са истински глупости» и пр. Аналогични клишета рязко контрастират с мъката и страданието на суициданта, защото той изначално приема проблема си за уникален, за много сложен, а себе си за обречен.  Подобни доводи само потискат или унищожават чувствата на лицето и го карат още повече да  мисли, че никой не го разбира.
          (8) Предлагане на конструктивни подходи  (алтернативи)
Много често помагащите се опитват да използват (да предизвикат) чувството за вина на суициданта по отношение на другите, напр.: «Помисли, колко болка ще предизвика твоята смърт на родителите ти!». По-добър вариант е да се предложат алтернативни решения на проблема, за които суицидантът не се е досетил все още.
Една от важните задачи при профилактика на суицида се изразява в това, да се помогне като се определи източника на психическия дискомфорт. Тази задача се изпълнява трудно, защото по принцип суицидният човек го пази в тайна. Едни от добрите въпроси, стимулиращи дискусия в тази насока са: «Какво се случи с Вас напоследък?», «Кога се почувствахте така зле?»,  «Какво се случи с Вашия живот, когато настъпиха тези промени?» «Към кой от най-близките Ви има отношение Вашия проблем?»  Потенциалният самоубиец следва да бъде подтикнат сам да идентифицира проблема и колкото се може по-точно да определи какво допринася за него. 
          Отчаяният индивид е необходимо да се увери, че може да говори без стеснение за своите чувства, дори за такива отрицателни емоции, като ненавист и желание за отмъщение. Ако все пак лицето не желае да говори за чувствата си, то е добре да бъде използван един насочен въпрос: «Струва ми се , че сте много разстроен» или «Според мен, Вие сега ще заплачете!», дори има смисъл от въпроса: «Все пак Вие наистина сте развълнуван. Може би, ако споделите своите проблеми с мен, то аз ще се постарая да Ви разбера»
          Актуална психотравмираща ситуация може да възникне при разпад на взаимоотношенията със съпруга или децата.  Човек може да страда от нетърпима мъка или някаква соматична болест.  Ето защо, следва да се вземат под внимание всички негови чувства и беди.
          Ако кризисната ситуация и емоциите бъдат изразени, то по-нататък е необходимо да се установи, дали е имало в миналото сходни ситуации и по какъв начин индивидът се е справил с тях.  Тази процедура е известна като «оценка на средствата (ресурса) с които разполага лицето за разрешаване на проблема». За да се инициира темата е възможен старт с въпроса: «По-рано, назад във времето не сте ли имали сходни преживявания?» По този начин се разкрива уникална възможност съвместно със суициданта да бъдат установени способите (стратегиите), които човек използва за да се справи с определена криза. Тези стратегии или са напълно неадекватни, или са ограничени, или напълно липсват, т.е. от разширяването на тази тема специалистът би могъл да си изясни в какво точно следва да се изрази неговата помощ.
          От съществено значение е да изясни, какво позитивно и значимо е останало за суициданта, колкото и незначително да е то, за което си заслужава да живее.  Важно е да се контролира всеки признак на емоционално оживление, когато се обсъжда тема, свързана с «добрите времена в миналото». Именно там, назад във времето може да бъде открито нещо ценно, важно, носещо надежда и желание отново да бъде преживяно. Невербалното поведение на суициданта остава основен индикатор за долавяне на този признак (особено очите).  Какво за него все пак остава значимо и ценно достижимо – това е въпроса! Идеята е да се извлекат алтернативи, да се рефлектира надежда, опирайки се на миналия опит.

Следва продължение - част 5