Психология :: Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 1

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 1

        1.Общи положения и насоки
       Изучаването на суицидалното поведение сред младежите показва, че в множеството случаи подрастващите се решават на самоубийство с цел, да им се обърне внимание от страна на родителите, учителите или други лица от социалното им обкръжение върху техните непреодолими проблеми (пречки, затруднения) и да изразят своя протест срещу бездушието, безразличието, цинизма или жестокостта на възрастните (другите). Решението за подобна стъпка, като правило е скрито. Ранимите по характер подрастващи се преживяват като ненужни, губят смисъла за живот, оттеглят се от социума, отчуждават се и се фиксират върху идеята за самоубийство.
       Почти всеки, който сериозно възприема идеята за самоубийство, по различен начин дава сигнали към обкръжението си за своите намерения. Идеята за самоубийство по-рядко възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно. Тя се явява по-скоро като „последната капка в чашата” на една влошаваща се социална адаптация. По статистически данни около 70-75% от лицата разкриват намеренията си. Понякога тези признаци могат да бъдат трудно доловими намеци и обкръжението да не е в състояние да ги долови. Много интересни са сведенията, според които 3/4 от лицата, извършили самоубийство са посещавали лекари, психолози, педагози, работници от социалните служби, в продължение на седмици или месеци преди инцидента. Тази категория лица е имала мотивация да споделя за проблемите си – да говорят и да бъдат чути (разбрани). Много често обаче нито родителите, нито специалистите от различни институции са обръщали достатъчно внимание на суицидантите. Предотвратяването на суицидните опити би било възможно при:
• Снемане на психологическото напрежение в психотравмиращата ситуация.
• Ограничаване психологическата зависимост от причините, провокирали суицидното поведение.
• Формиране на компенсаторни механизми за справяне.
• Разпознаване на суицида; профилактика.
        Думата „превенция” произхожда от латинската «praevenire» - „предотвратяване”, „предвиждане”. Информацията за социалните и психологически предвестници на суицида би помогнала за неговото предотвратяване. „Защо той (тя) е устремил цялата своя сила и ум за разрушаване на тази сила и на този ум?”. Този въпрос си задават почти всички, които са познавали (работили) с жертви на самоубийство.
        Методи за изследване
      (1) Обикновено първата стъпка нa психолога е в посока изясняване на семейната анамнеза за наличие на опити или успешно извършени самоубийства в семейството поколения назад. Психологът провежда диагностично интервю с членовете на семейството.
       (2) На второ място следва да се диагностицират следните психични конструкти:
       Наличие на акцентуции на характера с неустойчив тип (хипертимен, емоционално-лабилен, шизоиден, епилептоиден и хистероиден. Тези типове акцентуации могат да свидетелстват за наличие на висок риск на социална дезадаптация и в резултат на дълбоки, непреодолими вътрешни конфликти – развитие на саморазрушаващо поведение. Рискът за социална дезадаптация и развитието на самозразрушаващо поведение зависи от нивото на дисфункционалност на личността:
= акцентуации на характера и крайни варианти на норми;
= непсихотични разстройства на личността;
= психотични разстройства на личността.
        Типовете саморазрушително поведение могат да бъдат:
= заплаха за живота;
= увреждане на физическото здраве;
= увреждане на духовното и нравствено развитие;
= увреждане на бъдещ социален статус.
       В тази фаза психологът е в правото (задължението) си да диагностицира посредством различни методики елементите на акцентуация - виж:
http://kunchev.blog.bg/hobi/2011/01/08/akcentuaciia-diagnostika-na-haraktera-harakterologichen-vypr.663835
http://kunchev.blog.bg/hobi/2010/07/05/vyprosnik-na-shmishek-za-lichnostnite-akcentuacii-variant-za.572468
       (3) Трета стъпка в диагностичната работа може да бъде тест за фрустрационна толерантност на Розенцвайг.
       (4) На следващо място – методика за определяне насочеността на личността – виж: http://kunchev.blog.bg/hobi/2010/12/16/metodika-motivaciia-za-izbiagvane-na-neuspeh-na-t-elers.652040
     (5) От значение е установяване нивото на тревожност – виж: http://kunchev.blog.bg/hobi/2011/05/25/test-za-ocenka-na-trevojnostta-pri-deteto-r-tempyl-v-amen-m-.753065 - тест на Темпъл-Амен-Дюрки за деца).
      (6) Съществен елемент от работата се отнася до обучение на социални навици и развитие на умения за преодоляване на стреса. Касае се за оказване на социална поддръжка посредством включване на семейството, приятелите, училището и пр., за разширяване на базата за социална поддръжка.
      (7) Възможно е провеждането на психо-корекционни занятия за повишаване на самооценката (корекция), за развитие на адекватно отношение към собствената си личност и емпатия.
     (8) Провеждане на тренинг програми, като сред целите им могат да бъдат: приемане и овладяване на активни стратегии за справяне с проблема; усъвършенстване търсенето на адекватна социална поддръжка (даване на алтернативи); корекция в пасивните стратегии като например „бягство”; увеличаване нивото на самоконтрол; промяна на кръга „значими други”; изработване на мотиви за ориентация към постижения и успех и т.н.
    (9) От важно значение е да бъдат формирани нови нагласи (установки) по отношение на суицидното поведение. За тази цел психологът следва да влезе в ролята на експерт-теоретик, като посвети достатъчно дълго време за предоставяне информация по темата за психологическите особености и мотивите на човека, лишава себе си от живот.
       В психологическата литература (Н. Бердяев) са посочени следните симптоми, характеризиращи психиката на самоубиеца: „В повечето случаи човек се намира в състояние на психично разстройство, мисленето му е променено, нарушено е психичното му равновесие, изпитва затруднение при възприемане на реалността, йерархията на ценностите е деформирана и понякога само една единствена ценност стои фиксирана на фокуса на вниманието на самоубиеца – тя е единствена и абсолютна, съзнанието е стеснено, а паметта е така парализирана, че е в състояние продължително време да държи „будна” само една фикс-идея, тази за самоубийството”. В такъв момент човек е изцяло потънал в себе си, в своите страдания. При това, той има негативно отношение към собствения си Аз, ненавижда себе си и своя живот. Има усещане за абсолютна обреченост, безизходност и отчаяние. Изключително силен признак се явява маркера – превръщането на самоубийството в потребност от свръхценен характер и същевременно се отхвърлят всички останали потребности. В това си състояние самоубиецът не разбира родителите си, отхвърля приятелите, ненавижда любимия си човек. Само една потребност и един мотив стават водещи.
     (10) Като се отчитат най-честите причини за суицидните опити при децата и подрастващите, специалистите в бранша са разработвали още в миналото редица технологии за преодоляване на трудни житейски ситуации. Доказано е, че поддръжката от семейството, значимите други и любовта им, помагат повече от всичко за възпитаването на чувство за ценност по отношение на живота – най-мощното лекарство против опитите за самоубийство. Много е важно младежите да бъдат включени в активни жизнени сфери, в които могат да почувстват своята значимост и потребност за другите. Това могат наистина да са различни сфери – спорт, изкуство, танци, доброволчески мисии, трудова дейност в дома или безкористна хуманитарна дейност в поза на обществото. С подобни формати подрастващият бива увлечен в ситуации, при които разбира и преживява своята значимост за другите, особено когато е включен в екип и общува интензивно с цялото си същество. Разбира се в никакъв случай не бива пред детето да се поставят непреодолими критерии, строги, наказващи изисквания, било то в училище, в дома или обществото.
       (11) От съществено значение е да бъде коригирана (повишена) самооценката на подрастващия с цел достигане до едно адекватно ниво в норма. Психологът следва да разглежда ситуацията (проблема) през очите на пациента си – само по този начин той ще получи възможност за най-точните думи, тон и общуване.
     (12) По отношение на родителите, които обикновено изпитват стрес от собствения си неуспех да се справят, психологът трябва да се въздържа за да не въвличат детето в собствените им емоции. Не бива да се допуска родителите да бъдат обхванати от отчаяние, а да се активизира съчувствието и емпатията в тях. Освен това, не бива да се допуска родителите да показват пред детето собствената си несъстоятелност и неспособност да се справят. От съществено значение е в семейството да има поне един от членовете, пред който младежът да е в състояние да „излее” душата си.
Към профилактичните мерки се отнасят: неравнодушно отношение (емпатия), своевременна психологическа поддръжка, активно съдействие (комплекс от дейности) оказване подкрепа на детето във възникналата трудна за него ситуация, формулиране и извеждане на алтернативни решения, в т.ч. и промяна в начините за възприемане на действителността.
       (13) Детето следва да бъде учено за това, как да се справи със трудностите и да му се предложи набор от нови избори за излизане от положението. Когато подрастващият преживява вътрешна криза (напр. едно неуспешно влюбване), е полезно пациентът да бъде изведен от рамките на възникналата ситуация, която той разглежда стеснено (фиксирано мислене, тунелно мислене), да му бъдат предоставени повече примери, да погледне на проблема отстрани, да го сравни с много по-сложните проблеми на други хора и ситуации. Друг успешен подход е да се насочи младежът към стратегия „излизане в метаниво”, в която да разгледа себе си в бъдещето.
      (14) Една от основните профилактични мерки се явява информирането на родителите по дадения проблем. Именно на родителите се отрежда водеща роля в процедурата по предотвратяване на суицидните намерения на детето и подрастващия.
     (15) Учебното заведение, в което подрастващият прекарва повечето от дните на седмицата се явява изключително подходяща среда за провеждане на превантивните мерки, насочени към намаляване (ликвидиране) на суицидните случаи и опитите за такива сред непълнолетните.
        В тази връзка, в рамките на учебните заведения би могло да се планират и проведат следните мероприятия:
       а/ Класните ръководители и други педагози от основната и средна педагогическа система да преминат през курсове за повишаване квалификацията си за формиране на компетентност в областта на профилактиката на суицидното поведение.
      б/ В плановете за възпитателна работа да бъдат включени психолого-педагогическо обучение за формиране на адекватна самооценка и умения за формиране на критична оценка в моделирани ситуации, в които най-често могат да попаднат подрастващите.
        в/ Необходимо е да се предприемат мерки за формиране в класните колективи на нормален стил за общуване между педагози и учащи се; да се оптимизира учебната работа, като бъдат въвлечени учащите се в социално-значими видове дейност; да се формират в подрастващите нагласи за самореализация в социално-одобряеми (приемливи) сфери на жизнена дейност (култура, спорт, изкуство, наука и пр.); да се предостави простор и се стимулира училищното самоуправление на учащите се; да се работи за приемане на взаимоотношения между учениците, основаващи се на взаимно уважение, убеждение, спокоен и дружелюбен тон на общуване.
       г/ Да се активизира работата с семействата, в т.ч. да се организира и провежда информационно-просветителна работа; повишаване нивото на осведоменост на родителите за признаците на възможен суицид, рисковите фактори и начините за действие при подобни ситуации; да се въвлекат и децата и родителите в съвместна дейност.
       д/ Активно да се въвеждат различни обучителни форми, в които децата да се учат да разрешават конфликтни ситуации.
е/ Да бъде разпространен публично (поставен на видни места) номера на телефона на доверието
Следва продължение - част 2

Нагоре