Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 3

          3. Недооценка на проблема, митове и факти за суицида
          Често случаите на суицидно поведение при подрастващите се подценяват като се класифицират като случайни и непреднамерени. При анализите на успешните суицидни опити на младежи загинали от насилствена смърт могат да съществуват трудно различими прояви на автоагресивни тенденции и наклонности към риск. Смъртта на тези младежи наистина често е обусловена от непреднамерени действия, но всъщност тя се явява резултат от преднамерени постъпки, извършени под въздействието на болка и страдание.
         Темата за смъртта занимава детето още в доучилищна възраст, но в етапа на подрастващите и юношите тя се преживява много по-дълбоко, драматично и нееднозначно. Един от екзистенциалните проблеми, с който се сблъскват подрастващите е проблема за необратимостта на времето и края на живота, а следователно и с темата за смисъла на смъртта. При едни преживяванията за края на живота активизират ирационални тенденции, в т.ч. и суицидни. При други разбирането за собствената смърт подбужда мисли за ценността на живота, явява се мотив за самореализация, за създаване на амбициозни жизнени планове.  Като правило възрастните неглижират значимостта на преживяванията на подрастващите и същевременно избягват темата за своето остаряване и собствената си неизбежна смърт.  В рамките на училищната среда и образователните програми също тази тема стои незасегната – избягва се.  Много често педагозите негласно поддържат суеверната идея: „Нека говорим само позитивно, за да не привличаме и предизвикваме фатални събития”.  За образователната система сякаш не съществуват такива трагични събития като например водените войни, отнемащи хиляди млади човешки животи. В резултат на това поведение децата и юношите остават сами с темата за смъртта, респ. със своите преживявания.
          „Профилактиката на юношеските самоубийства се изразява не в избягване на конфликтните ситуации – това е невъзможно, а в създаването на такъв психологически климат, при който подрастващите да не се преживяват като непризнати, непълноценни и в самота” – пише Игор Кон (Кон И.С, 1989).
       Ромек предупреждава за възможните погрешни становища относно самоубийствата при юношите: „...а/ в юношеска възраст самоубийства извършват само психично болни и ненормални лица и б/ именно в юношеската възраст , в резултат на кризата на развитие индивидът придобива почти психопатологичен характер и в резултат на това самоубийствата са най-чести. Всъщност подрастващите и юношите извършват успешни самоубийства много по-рядко от възрастните.  Същевременно в сравнение с детската възраст, при която съзнателни самоубийства почти отсъстват, то след 13-тата година процентът им рязко нараства....” (Ромек В.Г., 2004).
        Отношението към проблема суицид на заинтересованите от неговото разрешаване хора – специалисти или роднини на потенциални суициданти, в значителна степен се градят върху митове.
Митове и факти за суицида
• Мит – Ако човек говори за самоубийство, то той прави това само за да привлече внимание към себе си.
• Рационализация – Аз също не бих имал нищо против вниманието на другите.
• Факт – Когато личността говори често за самоубийство, тя преживява болка и страдание и се стреми да разкрие тези свои преживявания пред значимите за нея хора.

• Мит – Самоубийствата се извършват без предупреждение
• Рационализация – Ако се сблъскам с подобна ситуация, то тогава ще трябва да предприема нещо.
• Факт –  Приблизително 8 от всеки 10 суицида са съпроводено от предупреждение към обкръжаващите за вероятното намерение.

• Мит – Самоубийството е наследствено явление.
• Рационализация – Значи то е фатално и не съществуват начини да бъде предотвратено.
• Факт – Този феномен не се предава по генетичен път – човек използва автоагресивни модели на поведение само ако те съществуват в семейството или най-близкото му значимо външно обкръжение.

• Мит – Самоубийството не се предава по генетичен път.
• Факт – Вярно е, че феноменът не е генетично предаван, но е верен факта, че социалната атмосфера, в която расте и се развива младия човек често остава непроменена през поколенията. Ако например рискови фактори като употреба на наркотици, алкохолизъм, конфликти, и пр. остават валидни в същия формат както при родител, извършил самоубийство, така и при потомството му, то вероятността младият човек да посегне на живота си е повишена. 

• Мит – Тези, които се самоубиват са психично болни.
• Рационализация – Мисля, че на душевноболните никой не може да помогне.
• Факт – Много от извършващите самоубийства не страдат от никакви душевни болести.

• Мит – Разговорите за самоубийството могат да способстват и подтикнат лицето към неговото извършване. По същият начин някои родители разглеждат темите за употребата на наркотици, сексуалните отношения и др., като считат, че с това биха изострили интереса на децата си към тях.
• Рационализация: По-добре е да избягвам тази неприятна и опасна тема.
• Факт: Разговорите за самоубийството не влияе върху причините, а може да стане първата крачка за получаване на информация. Нещо повече, при разговорите подрастващите биха получили възможност да говорят за това, да разкрият отношението си към смъртта и ценността на живота, биха споделили за проблемите си, биха получили информация за последиците за другите значими за тях хора. Когато човек назове и екстраполира мислите и преживяванията си пред другите, той получава възможност да се ‘вгледа” в тях, да ги анализира и оцени – активизират се цялата мненмична дейност.

• Мит – Ако човек в миналото е извършил суициден опит, то в бъдещето той не би го повторил.
• Рационализация – Мисля, че опасността е преминала и не бива ненужно да се безпокоя.
• Факт – Множество са случаите на повторение на суицидните опити с цел достигане на желания резултат.

• Мит – Извършващият самоубийство желае да умре.
• Рационализация – Страхувам се от смъртта и нейния ход не може да бъде спрян – не бива да се помага на желаещият да умре.
• Факт – Множество са случаите при които опита за самоубийство се оказва, че има смисъла на зов за помощ, а не убеденост в желанието да се лишиш от живот.

• Мит – Злоупотребата с алкохол и наркотици  няма отношение към самоубийството
• Рационализация  – Пиейки, аз не желая смъртта, а точно обратното.
• Факт –  Зависимостта от алкохола и наркотиците се явява рисков фактор за суицидно поведение.

• Мит – Ако човек е ангажиран с работа, той никога не би имал мисли за самоубийство.
• Факт – Невярно твърдение тъй като повечето от причините за самоубийствата възникват в резултат на конфликти и неуспехи, свързани с трудовата или учебната дейност.

• Мит – Различни материали в средствата за масова информация, разкриващи естеството и причините за възникването на суицида, способстват за неговото предотвратяване.
• Факт – За съжаление публичната информираност не е достатъчна за да пресече процеса на вземане на решение и извършване на суицид. Помоща и спасяването на суициданта може да се извърши с помоща на най-близките и от специалисти.

• Мит – Колкото е по-висок коефициентът на интелигентност, толкова е по-голяма вероятността човек да пристъпи към самоубийство.
• Факт – По данни от изследване на шведски учени, колкото по-висок е интелекта на младите хора, толкова по-малка е вероятността от решение да се лишат от живота си в сравнение с тези, които имат по-ниски показатели IQ. Например мъжете с ниски показатели извършват три пъти повече суициди в сравнение тези в същата възрастова група с по-висок IQ. В процеса на изследването са били наблюдавани 3000 млади шведски военнослужещи в продължение на 25 години.

• Мит – Суицидът представлява основната причина за самоубийствата сред младите хора.
• Факт – Самоубиството се явява „убиец №2” сред младежите на възраст от 15 до 20 години. „Убиец №1” са нещастните случаи, в т.ч. предозировка на наркотици, пътно-транспортни произшествия, падане от високи места, наранявания. По мнение на специалистите много от тези нещастни случаи наистина са били суициди, маскирани като нещастни инциденти. Смъртните случаи от този тип се приемат обикновено за суицид сам, ако лицето е оставило някаква информация за това.

• Мит – Като правило, суицидът не се извършва без предупреждение.
• Факт – Повечето от подрастващите, които решават да се самоубият предварително съобщават за своите намерения – говорят за смъртта, разказват за безизходна ситуация, споделят преживяванията си и проблемите си, правят намеци. Малко обаче разкриват точните си планове как точно ще изпълнят намерението си.

• Мит – Този, който говори за самоубийство, не го извършва.
• Факт – Повечето от младежите, които говорят за суицид не се шегуват, особено, ако тези предупреждения са многократни за дълги периоди от време и са свързани с коренна промяна на поведението по посока подготовка за самоубийство (оттегляне от външния свят; прекъсване на връзките с най-близките; раздяла с приятели; изготвяне на т. нар. „завещание” на любими вещи;). Всеки един предупредителен сигнал за суицид следва да се разглежда сериозно.

• Мит – Суицидът не може да се предотврати. Ако веднъж младият човек е взел решение за самоубийство, той ще прави опити дотогава, докато успее.
• Факт – Изследвания показват, че младите хора правят в повечето случаи само един опит за самоубийство, като най-критичен е периода в следващите от 24 до 72 часа, след опита. Данните сочат, че след оказана компетентна помощ, след този период броят на повторните опити рязко намалява.

• Мит –  Суицидантите са психически болни хора.
• Факт –  Като правило, подрастващите, които извършват опити за самоубийство не са психически болни. По скоро те се намират в състояние на криза, остър емоционален конфликт и в това състояние мислят за самоубийство. Много малко са случаите, при които сред младите хора се срещат лица със сериозни физически или химични нарушения на мозъчната дейност, във връзка с които те за дълги периоди от време имат усещане за неадекватност.
 

Следва продължение - част 4