Психология :: Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 5

Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 5

          5. Фактори и ситуации повишаващи риска от суицид
          Установено е, че при определени обстоятелства суицидното поведение в едни семейства се формира по-често, отколкото в други. Специалистите обясняват това като резултат първо, на генетична предразположеност (обремененост) и второ, под влияние на фактори от средата.
         Изследванията показват, че описаните по-долу фактори и ситуации често са свързани със суицидни опити и самоубийства сред децата и подрастващите, като разбира се не бива да се забравя, че всеки конкретен случай не е задължително да бъдат открити всички описани фактори.
         Следва също да се имат предвид демографските особености, т.е. не всички описани фактори се срещат в различни култури, общности, социални групи.
          а/ Културни и социално-демографски фактори
          Наличието на нисък социално-икономически статус, ниско образователно ниво и безработицата в семейството (финансови проблеми) се явяват важни рискови фактори.
          Влиянието на тези фактори се усилва в съчетание с психологичните последици от пренесени и преживени от миналото страдания, свързани например със загуба на близки, на имущество; промяна на местоживеене; травми, получени при военни конфликти; наличието на социална изолация и недостатъчна интеграция във външния свят; липса на социална активност (включеност в мотивирани към цели и интереси групи от връстници); наличие на конфликти, обусловени от различия в житейските ценности на различните социални групи.
         Към рисковата група попадат и всички имигранти, поради преживяваните от тях емоционални и езикови трудности, явяващи се силен фрустрационен фактор по пътя на социалната им интеграция
         Индивидуалното развитие на всеки млад човек се преплита с колективните трудови традиции. Децата и подрастващите, лишени от културни корени, имат изразени затруднения с идентичността си и изпитват дефицити по отношение формирането на конструктивни житейски схеми за разрешаване на конфликти. В някои стресови ситуации те лесно могат да прибягнат към автодеструктивно поведение, в т.ч. и към суицидни опити и самоубийства.
          Отстъплението от полово ролевите стереотипи в поведението, а също така и в идентичността, свързани със сексуалната ориентация, също се явяват рискови фактори.
          Децата и подрастващите, които се оказват в ситуация на открито отхвърляне от своята културна група, семейството, връстниците, съучениците или групата към която принадлежат, изпитват недостатъци от поддръжка и от сигурност. В качеството си на отхвърлени от социума те не са в състояние да удовлетворяват своите екзистенциални социални потребности от социално сравнение и развитие; от правото си да оценяват и да бъдат оценявани; от съчувствие, подкрепа, приятелство; от удовлетворението да бъдат желани и значими за друг; от конструктивна конкуренция и развитие и пр. Всички тези дефицити влошават нормалното развитие на личността, затрудняват нейната социална адаптация, а впоследствие рефлектират в по-късна възрастност под формата на: затруднения при търсене и намиране на интимен партньор; поддържане на дълготрайни приятелски отношения; адаптиране в трудови колективи; възпитанието и обгрижването на собствените си деца; взаимоотношенията с партньора в семейството и т.н.
          б/ Особености в семейството и психотравмиращи събития в детството
           Деструктивните тенденции в семейството и травматични стресови събития, преживени в ранното детство, оказват влияние върху целия последващ жизнен път, особено ако човек не е успял да се справи с травмата (фиксиран и преживяващ травмата).
          Изследвания върху суицидни случаи извеждат следните признаци за дисфункция и нестабилност на семейството в резултат на негативни жизнени събития, влияещи върху суицидалността на децата и подрастващите (следва да се има предвид, че невсички признаци водят до суицидалност)
• Психични отклонения при родителите, особено афективни разстройства (депресия) или други психични заболявания.
• Злоупотреба с алкохол, наркомания или други видове асоциално поведение при членовете на семейството.
• Самоубийства и суицидни опити в семейството.
• Насилие в семейството (включително физическо и сексуално насилие над деца).
• Недостатъчно внимание и грижа за децата в семейството, конфликтни отношения между членовете на семейството, неспособност за продуктивно обсъждане на семейните проблеми.
• Чести кавги между родителите, постоянно емоционално напрежение и високо ниво на агресия в семейството.
• Развод при родителите, напускане на единия от родителите или негова смърт.
• Чести промени в местоживеенето.
• Извънредно високо или ниско ниво на очаквания от страна на родителите по отношение на децата.
• Излишна авторитарност на родителите.
• Отсъствие у родителите на време и като следствие, недостатъчно внимание към състоянието на децата; неспособност за обгрижване на децата при прояви на стрес и фрустрация; нарушения в емоционалното състояние на детето и признаци за негативно влияние на обкръжаващата среда.
• Отсъствие на гъвкавост (наличие на ригидност) при членовете на семейството.
• Дефицити във възпитанието на родителите.
Опитът показва, че склонните към суицид подрастващи и юноши се възпитават в семейства, в които са налице съчетание от проблеми, с които риска от суицид се сумира. Много често подрастващите от тези семейства робуват на т. нар. „семейна лоялност”, която се изразява в забрана за изнасяне на конфликтите в семейството навън. Обикновено самите родители заплащат данък „обществено мнение” и изискват това от децата си. Наличието на подобни митове в семейството („Нашето семейство е задружно”; „В нашето семейство няма конфликти”; „В нашето семейство се уважаваме и всички сме щастливи” и пр.) по-късно се явява пречка да бъде потърсена специализирана помощ и детето остава само с проблема си.
           в/ Когнитивен стил и черти на личността
           По-долу в текста са изложени личностни черти, които нерядко в съчетание с психични разстройства, биват свързани с риск от суицидни опити и самоубийства, но тъй като те често в норма се наблюдават в подрастващата възраст, наличието им не е достатъчно основание за прогнозиране на 100% склонност към самоубийство:
• Нестабилно настроение.
• Агресивно поведение и негативизъм.
• Антисоциално поведение.
• Склонност към демонстративно поведение.
• Висока степен на импулсивност.
• Раздразнителност.
• Ригидност на мисленето и стилът за преодоляване на трудности.
• Недостатъчна способност за преодоляване на проблеми и трудности (в училище, в приятелската група и пр.)
• Неспособност за реална оценка на действителността.
• Тенденция „живот в света на илюзии и фантазии”.
• Идеи за преоценка на собствената личност и често променящи се безполезни преживявания.
• Лесно възникване на чувство за разочарование.
• Тревожност и подтиснатост, особено при неосъществени амбиции и неуспехи.
• Самодоволство и излишна самоувереност.
• Чувство за непълноценност и неувереност, които се скриват зад демонстрация на надменност, доминантност, отхвърляне и провокиращо поведение в отношенията с връстниците или възрастните, в т.ч. и родителите.
• Проблеми с половата идентичност и сексуална ориентация.
• Сложни, нееднозначни отношения с родителите, другите възрастни и връстниците.
          Съотношението между множеството разнообразни когнитивни фактори от една страна и риска от суицидно поведение при подрастващите от друга, представляват несъмнен интерес, но трябва да се отчита, че обобщените научни данни за отделните личностни черти са ограничени и често противоречиви.
          г/ Психични разстройства
        Честотата на суицидното поведение е много по-висока при децата и подрастващите, страдащи от следните психични разстройства: депресия, повишена тревожност, злоупотреба с алкохол и наркотици, нарушено хранително поведение, психотично разстройство, предшестващо суицидния опит.
         Необходимо е да се отбележи, че обикновено в педагогическите среди съществува тенденция описаните разстройства, да се разглеждат като отклонения от поведението, предшестващи афективно протичане на учебния процес, което предопределя избора на педагогически форми за влияние спрямо подрастващите. Родителите на тези деца също достатъчно често разглеждат психичните разстройства като нарушения в поведението и се опитват да противостоят посредством възпитателни мерки без помоща на специалист.
             Депресия
          Съчетанието между симптомите на депресия и проявите на асоциално поведение се описват като най-честия предвестник на самоубийствата при подрастващите. Множество изследвания показват, че приблизително при всяко трето-четвърто лице, което прибягва към самоубийство са бил наблюдаван най-малко един от симптомите на депресия, а при много от случаите симптомите са повече и много ясно изразени.
           Учениците страдащи от депресия нерядко се обръщат към лекар, оплаквайки се от соматични проблеми. Например, те често споделят за главоболие, стомашни болки, внезапни силни болки в краката (ставите) или гърдите. Момичетата обикновено в състояние на депресия се затварят в себе си, стават мълчаливи, тъжни и пасивни. За разлика от тях, момчетата често проявяват склонност към разрушително и агресивно поведение. Учителите и родителите следва да им отделят много повече внимание, тъй като на тази възраст не всички деца се обръщат за помощ към специалист и трудно се доверяват при беседа. Агресивността лесно може да изтласка детето в състояние на изолация и самота, които сами по себе си се явяват рискови фактори за суицидно поведение.
          При работа с тази категория подрастващи, следва внимателно да се отделят наличните симптоми на депресия от същинската депресия, като психично разстройство, т.е. факта, че е диагностициран отделен симптом на депресията все още не означава, че лицето страда от депресивно разстройство. Освен това, склонността към опити за суицид далеч не се съпровожда винаги с депресивни симптоми. Подрастващите могат да извършат самоубийство, без да са в състояние на депресия, а лицата, страдащи от депресия, могат да не предприемат суициден опит.
          • Тревожни разстройства
Изследванията показват достоверна и много ясна корелация между тревожните разстройства и суицидните опити при мъжете, а при жените тази връзка е по-слабо изразена. Тревожността като личностна черта (друг вид тревожност е ситуативната) е относително независима от депресията и тя повишава значително риска от суицидно поведение. Поради тази причина при подрастващите риска от суицид следва да се оценява тясно обвързан с тревожността им. Освен това, при младите хора с тревожни мисли често се наблюдават психосоматични симптоми.
           • Злоупотреба с алкохол и наркотици
Много от децата и подрастващите, склонни към самоубийство злоупотребяват с алкохол и наркотични вещества. Установено е, че в тази възрастова група един от всеки четири пациента преди да извърши опит за самоубийство е употребявал алкохол или наркотик.
           • Нарушение в поведението на хранене
Поради неудовлетвореност от външния си вид (телосложението си), много деца и подрастващи се стремят да намалят от теглото си и са силно фиксирани върху това с какво да се хранят, от какво да се въздържат. По статистически данни от 1 до 2% от подрастващите момичетата страдат от анорексия или булимия (патологично понижение или повишение на апетита). Анорексията при момичетата много често се съчетава с депресия. Суицидният риск при този контингент е около 20 пъти по-висок в сравнение общата популация юноши.
          Има изследвания, които сочат, че момчетата също могат да страдат от анорексия и булимия.
           • Психотични разстройства
Разпространеността при децата и подрастващите на тежки психични разстройства подобни на шизофрения или маниакално-депресивна психоза по принцип не е висока, но следва да се отчита, че при тези патологии суицидният риск принципно е много висок. Повечето подрастващи, страдащи от психози са подложени не само на един, а под влиянието на няколко фактора на суициден риск, например, те злоупотребяват с алкохол, наркотици или тютюневи изделия.
          • Предишни суицидни опити (рецидив)
Наличието в анамнезата на един или няколко предишни суицидни опити се явява сериозен рисков фактор за суицидно поведение, независимо от присъствието на упоменатите по-горе психични нарушения.
          д/ Негативните жизнени събития, като тригери за суицидно поведение
Децата и подрастващите, страдащи от суицидни тенденции, като правило са преживели трагични събития в ранно детство. При тях обикновено се наблюдава повишена чувствителност към стресови въздействия, която им пречи адекватно да се справят с текущите жизнени трудности. Психотравмиращите събития отключват в тях чувство за безпомощност, безнадеждност и отчаяние, които могат да актуализират суицидно мислене и да доведат до извършването на суициден опит или самоубийство.
          В числото на ситуациите на риск и събитията, които могат да провокират извършване на суициден опит или самоубийство се включват:
• Ситуации, преживени като обидни, оскърбителни, несправедливи (дори, ако при обективна оценка те не се явяват такива). Уязвимите деца и подрастващи нерядко възприемат най-обикновени тривиални ситуации, като дълбоко нараняващи ги и реагират на тях с тревожно и хаотично поведение. Подрастващите със суицидни тенденции са склонни да разглеждат подобни ситуации като заплаха на собствения „Аз” и силно страдат от чувство на унижено достойнство.
• Неприятности в семейството.
• Раздяла с другари, любимо момиче (момче), съученици, приятели.
• Разрив във взаимоотношенията с любим човек.
• Междуличностни конфликти и загуби.
• Проблеми с дисциплината, моралните и правни норми.
• Натиск, оказван от група връстници, преди всичко свързан с подражаване на саморазрушително поведение на другите.
• Сплашване, издевателства от страна на връстници, продължително пребиваване в ролята на „жертвен агнец” и аутсайдер.
• Разочарование от училищни неуспехи и сериозни трудности в учението.
• Високи изисквания в училище и ниски резултати при изпити.
• Безработица, проблеми с трудоустрояването, тежко икономическо състояние
• Нежелана бременност, аборт и последиците от него.
• Заразяване с болест, предадена по полов път.
• Сериозна физическа болест.
• Извънредни външни ситуации и катастрофи, природни катаклизми.
Следва продължение - част 6

Нагоре