Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2011 21:00 - Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 6
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2274 Коментари: 0 Гласове:
2



Методически препоръки за профилактика на суицид сред учащите-част 6

 

          6. Разкриване на стрес и суициден риск при учащи
          6.1. Разкриване признаци на стрес
       
Всяка неочаквана и драматична промяна, влияеща върху поведението на подрастващия или детето, всяко внезапно и значително изменение в успеваемостта, посещенията в училище или поведението, следва да се приемат сериозно. Към тях се отнасят:
• Загуба на интерес към традиционни дейности.
• Внезапен спад в нивото на успеваемост.
• Необичайно снижение на активността, безволие, апатия.
• Влошаване поведението в училище, нарушения на дисциплината.
• Необясними или чести напускания на дома, пропускане на занятия.
• Увеличаване употребата на алкохол, наркотици, тютюнопушене.
• Инциденти, водещи до използване на правоохранителните органи, участие в конфликти и видим хаос в живота.
          Изброените признаци са характерни за учащите се, които видимо преживяват психологически или социален стрес. Именно при тях е възможно да възникнат мисли за самоубийство, които са способни да доведат до суицидни действия.
         Ако учител или училищния психолог забележи който и да е от посочените признаци, то следва да бъдат взети мерки за суицидна превенция, включваща цялостна оценка върху състоянието на ученика.
          6.2. Оценка на суицидния риск
         
При оценяване суицидния риск педагозите следва да не забравят, че проблемът възниква винаги в компилация от причини и обстоятелства.
          а/ Предишни суицидни опити – Един от най-значимите рискови фактори се явява наличието на минал суициден опит. В стресова ситуация подрастващият е склонен да прибегне към подобни действия.
          б/ Депресия – Решението за поставяне на диагноза „депресия” следва да бъде взето от специалист (общопрактикуващ лекар, специалист-психиатър, психолог), но педагозите и други служители в образователната институция следва да познават разнообразието от симптоми на депресията.
          Трудността за определяне на депресията е свързана с това, че съществуват някои общи признаци, характерни както за естествения преходен стадий на подрастващата възраст, така и за самата депресия.  В процеса на съзряване на подрастващите често биват наблюдавани такива явления, като снижаване на самооценката, униние, нарушаване на вниманието, проблеми със  съня, физическа отпадналост. Аналогични симптоми са характерни и за депресията, но те не представляват повод за тревога, ако не нарастват по степен на тежест и не продължават дълго време.  В сравнение с възрастните, страдащи от депресия, младите пациенти проявяват тенденция към демонстриране  на симптомите, като най-силно са изразени продължителното хранене и спане.
          Депресивните мисли могат да се повлияят върху физическото здраве на подрастващите, но те отразяват нормален процес на развитие, ако  юношата (девойката) е силно погълнат от вземане на решение по екзистенциални въпроси. При това още веднъж следва да се подчертае, че аксиативните (оценъчните) мисли на младия човек се различават от тези на зрелия. Младите много често натоварват с по-голяма значимост определени факти, събития, ситуации и съответно по-дълбоко ги преживяват. Интензивността на суицидните мисли, тяхната дълбочина и продължителност, контекстът, в който те възникват и силата на фиксираност върху тях, са признаци, които отличават младия човек в състояние на суициден риск от здравия си връстник.
          в/ Натрупване на множество външни негативни ситуации  –  Външните негативни ситуации и събития в живота на младия човек рязко активизират суицидните мисли и увеличават суицидния риск. Младият човек е лишен от жизнен опит, той не разполага нито с достатъчно на брой, нито с достатъчно качествени стратегии за справяне с жизнените събития. Ето защо при наличие на натрупване на множество негативни жизнени ситуации, (напр. влошаване успеха в училище, физическо малтретиране в дома, негативно влияние на приятелска среда, употреба на алкохол, загуба на близък човек, дори една неуспяла връзка с момиче (момче) и пр.) е необходимо да се обърне специално внимание от страна на педагогическия състав, както и от специалистите в училището.

          7. Тактика при наличие на суициден случай в училище
        
Идентификацията на юношите, преживели стрес и нуждаещи се от помощ обикновено не представлява особен проблем. Много по-трудно е да се вземе решение, как да се държим в отношенията с тези деца и подрастващи, демонстриращи суицидна тенденция.
         Много служители в училищата притежават способности за чувствено и уважително обръщение към учениците, изпитващи страдание и суицидни преживявания, но има и такива, които следва да формират такива умения.  При контактите със суицидни учащи трябва да се съблюдава баланс между дистанция и близост, между емпатия и уважение. 
          Установяването в учащите се на признаци за суицидна криза и оказването на помощ за нейното преодоляване, може да въведе самите учители и други училищни работници във вътрешен конфликт, тъй като те не притежават нужните навици, не разполагат с достатъчно време или дори се опасяват от сблъсък със собствени психологически проблеми.
          7.1. Обща превенция (до възникване на суицидни действия)
        
Най-важния аспект на суицидалната превенция е установяването на детето и подрастващия, преживял стрес и/или предразположен към повишен суициден риск. За постигането на тази цел особено внимание трябва да се отдели на цялостната ситуация, в която се намират училищните служители и учениците и да се извърши корекция с помоща на описаните по-долу методи.
Много специалисти поддържат схващането, че пряко предоставяне на подрастрващите на сведения за проблемите на самоубийствата в тяхната възраст се явява нецелесъобразно. Според тях, вместо обсъждане на тази тема е по-добре да се промени подхода и да се насочат усилията към укрепване на психическото здраве като цяло.
         Преди всичко е важно да се осигури психологическото благополучие на училищния персонал. Обстановката в работата им  може да бъде психологически неблагоприятна, да носи в себе си заряд агресия, дори насилие.  По тази причина те се нуждаят от информационни материали, помагащи им да се ориентират в ситуацията и да приложат адекватни способи за реагиране на психическото напрежение или на възможна психическа дисфункция у себе си, при колегата или даден ученик.  Освен това, на тях им е необходима поддръжка, а при необходимост и лечение, което трябва да им бъде предоставено.  В случай, че на педагогът се наложи да обгрижва (съпровожда)  ученик във връзка с риск от суицид, н а него задължително следва да бъде предоставена постоянна психологическа, а при възможност и психотерапевтична подкрепа. .
          Положителната самооценка и чувство за собствено достойнство помагат на децата и подрастващите да избегнат емоционалните проблеми в училище, водещи ги до отчаяние или дават възможност успешно да преодолеят трудностите и травмиращите ситуации в живота.  Педагозите са длъжни да съдействат за изработване на положителна самооценка и самоуважение, да способстват за развитие и укрепване на чувството за идентичност у учениците.
Ефективна стратегия за превенция в тази насока е задължителното обучение в социални и други жизнени навици.  Курсът следва да включва формиране на навици за оказване на поддръжка на съучениците и приятелите, а също така и за развитие на умения в случай на необходимост да се обърнат за помощ към възрастните.  Освен това, системата за образование трябва да способства за развитието и укрепването на чувството за идентичност и всеки един учащ се.
          Децата и подрастващите трябва да бъдат учени на сериозно отношение към своите чувства и да бъдат поощрявани към искрен обмен на преживяванията си с родителите и с другите възрастни – учители, училищния лекар или медицинска сестра, приятели, спортния треньор и пр.
          В образователната система следва да бъдат използвани специални мерки за предотвратяване на заплахи и физическото насилие, на взаимната нетърпимост в училището или на неговата територия, да бъде създадена безопасна обстановка за всеки.  Ако в училищния клас или в друга организирана група има деца, които очевидно са отхвърлени, вечни аутсайдери, изолирани, то педагогът трябва да вземе мерки за тяхната интеграция в групата.
Задължително е изискването за разпространение сред учениците на всички възможни канали за оказване на психологическа помощ – телефони на доверието, на службата за неотложна психиатрична помощ, на училищния психолог, на социалните центрове и пр.
           7.2. Интервенция – мерки, които следва да се приложат при суициден риск
         
При повечето случаи, при децата и подрастващите, преживели стрес и/или предразположени към риск от суицидно поведение, съществува още проблем с общуването, т.е. налице е неспособност или невъзможност за обсъждане с когото и да е възникналия проблем.  Ето защо с тези момичета и момчета на първо място трябва да се установи диалог.
        Първата стъпка при превенцията на самоубийството винаги се явява доверителното общуване.  Диалогът с лицето по време на суицидната криза е изключително важен.  Отсъствието на доверително общуване и обусловените от това нарушение на взаимодействия, водят до следните най-често срещани последици:
         • Възниква ситуация, при която мълчанието и нарастващото напрежение в отношенията не позволява да се направи нищо, което да е от полза за подрастващия.  Нерядко причина за отсъствието на диалог се явява погрешното схващане на възрастния, че обсъждането с детето на неговите суицидни мисли и коментари, може да провокира извършването на суициден акт.
            • Амбивалентни реакции на възрастните.  Много често сблъсъка на възрастните със суицидните коментари на детето, водят до изостряне на собствените им психологически конфликти.
            Психичното напрежение, възникващо в процеса на общуване със страдащото или суицидно дете, може да достигне висока интензивност и да бъде съпроводено с широк спектър емоционални реакции. В някои случаи при възрастните, намиращи се в контакт с такива деца се актуализират собствените им емоционални проблеми. Понякога подобни проблеми се оказват много сериозни за училищните служители. Възниква амбивалентност (нееднозначност) на чувствата – от една страна педагогът се стреми да помогне на страдащото дете, а от друга изпитва нежелание и неспособност да предприеме и приложи необходимите мерки, дори може да се стигне до отказ да обсъжда проблема.  С други думи, при нерешени лични травми в ранна възраст, сега педагогът може да се сблъска с тях, като използва защитни механизми, част от които са несъзнавани.
            • Възниква пряка или опосредствена агресия. Понякога дискомфорта, който изпитва възрастния се проявява в осъзната или несъзнавана агресия спрямо детето. В резултат възрастният реагира с вербална или невербална агресия в отношенията си със страдащото дете.
            • Важно е да се знае, че е изключително важно учителят да умее да води доверителната беседа с подрастващия по време на кризата. Диалогът трябва да съответства на ситуацията.  Той предполага признание преди всичко на самоценността на детето, на неговите потребности и изключва т. нар. дидактически подход (от позиция на по-старшия; по-възрастния).
           Децата и подрастващите, преживели стрес или подложени на риск за самоубийство, често могат да бъдат извънредно чувствителни към стила на общуване с другите хора. Младежите в ситуация на суицидна криза са особено чувствителни не само към този, който им говори, но и към това как им говори.
           Тази чувствителност може да бъде обусловена от факта, че в периода на възпитание е възможно да не бъдат изградени доверителни отношения между членовете на семейството или с връстниците. Тогава подрастващият не се радва на интереса на другите. Повишената чувствителност на суицидния подрастващ се проявява  както във вербалното, така и в невербалното общуване. При това, много повече информация носи невербалното общуване – „езика на жестовете”. Възрастните не бива да се обезкуражават от нежеланието на детето и подрастващият да разговаря с тях. Те трябва да помнят, че нагласата да се избягва контакта с тях много често се явява признак на недоверие.
         Възрастните могат да се сблъскат със стремежа на детето да ги отхвърли.  Всъщност, детето едновременно и ги отхвърля, и ги желае.  Суицидните деца и подрастващи показват изразена амбивалентност по отношение на това, дали да приемат предлаганата им помощ или да я отхвърлят, да продължат да живеят или да умрат.  Тази амбивалентност ясно се откроява в тяхното поведение. Те с лекота преминават от общуване, търсещо помощ към отхвърляне на тази помощ. По тази причина възрастните могат да допуснат грешки при интерпретацията на поведението на детето. Ето защо за постигане на необходимата резултатност от диалога, възрастният следва да проявява мекота и настойчивост, търпение и максимално  проявление на съчувствие и любов.
          Обучението на специални навици за общуване със суицидни подрастващи трябва да се осъществява в процеса на специализирани курсове с добиване на практически умения за подходящо общуване между учители и ученици и за осъзнаване и разбиране на суицидния риск.
          Ключова мярка за превенция на самоубийствата се явява процедурата по повишаване квалификацията на всички училищни служители, в компетенциите на които се включват провеждането на беседи с колегите и учащите се по въпросите на живота и смъртта, по темите за стреса, признаци за депресия и суицидно поведение, както и за повишаване нивото на знания за достъп до видовете психологическа поддръжка.  Това са най-вече психолозите и социалните педагози.
         Важни инструменти в профилактичната работа се явяват специалните ръководства по превенция на самоубийствата, в които ясно са формулирани целите и ограниченията, които трябва да се спазват.  Бързата, решителна, а при необходимост – властна, авторитетна интервенция към суицидния подрастващ може наистина да спаси неговия живот.
            Ефективността на медицинската служба за деца и подрастващи в плана на суицидната превенция е свързана с нейната достъпност. В никакъв случай медицинския персонал не бива да поставя върху името на деца и подрастващи със суицидни тенденции клеймо (стигма). Ако ученикът се намира в състояние на суицидна криза, персоналът трябва активно да го насочи и лично да го съпроводи до определеното медицинско учреждение, където да бъде повет от екип лекари, медицински сестри, психолози, социални работници и юристи (задачата на последните е свързана със защита правата на детето).  Подобно активно насочване на детето към медицинско учреждение не би му позволило да отклони общуването, което може да се случи, ако детето просто бъде изпратено само в медицинското заведение или самото искане за предоставяне компетентна помощ бъде изпратено по пощата.
            Различните форми на надзор, надеждно опазване на опасни медикаменти, на огнестрелно оръжие, химически вещества, взривни вещества и пр. в учебните заведения и в родителските домове, както и на други места, в които пребивават суицидните лица, се явяват важни мерки за спасяването на техния живот.  До колкото тези мерки  се явяват достатъчни и дълговременни за превенция на самоубийството, едновременно на детето трябва да се оказва непрекъсната психологическа поддръжка.
            7.3. Случай на извършен опит или реализирано самоубийство
Независимо от факта, че самоубийството е един акт на отчаяният и самотният индивид, той по принцип оказва много силно въздействие върху обкръжението.  По тази причина в училищата е необходимо да бъдат разработени специални инструкции, относно информирането на служителите (особено учителите), а също така учениците и техните родители, за извършен в училището опит за суицид или самоубийство.
Тези мерки са насочени към предотвратяване клъстеризацията на самоубийството, т.е. прояви на „ефекта заразяване”.  Този ефект се проявява в резултат на психологичната тенденция при суицидните деца и подрастващи, да подражават на деструктивните действия на хора, извършили самоубийство или суициден опит.  В случая е от значение да се установят всички ученици със суицидни тенденции, както в същия, така и в другите класове.  Суицидният клъстер може да обхване не само познаващите се, но и напълно непознати ученици, които никога не са се срещали със извършилият опит.
           Съучениците, работниците в училището и родителите следва тактично, но обективно да бъдат информирани за самоубийството или за опита, извършен от ученика, като започнат работа по преживяванията на останалите.
           Съществува една специална форма, създадена именно за работа с лица, станали случайни свидетели на трагични (силно стресиращи) събития – дебрифинг.  Ако в града или района има специалисти, владеещи  технологията за провеждане на дебрифинг, то задължително трябва да бъде потърсено съдействието им. Помоща следва да бъде насочена не само към учениците, но и към целия училищен персонал.
След извършване на опит за самоубийство, повечето от жертвите се нуждаят от медицинска помощ.  При някои от „неуспелите самоубийци” могат да се появят сериозни последици в резултат на деструктивното им поведение. По тази причина първата стъпка е да се възстанови физическото здраве, а след това лицето да бъде поето от психотерапевт.
           По данни от проведени изследвания, хората със суицидни наклонности избягват продължителната психотерапия.  Най-важната цел при намесата на психотерапевта е насочена към оказване на поддръжка за довеждане на лицето в несуицидно състояние на съзнанието и показване на по-ефективни методи (поведенчески стратегии) за преодоляване на стреса.  Изследванията показват, че около 30% от тези, които са направили неуспешен опит за суицид и не са били подложени на психотерапия, са се опитвали да извършат по-късно нов опит. Почти на половината е броя (16%) на тези, които са били подложени на психотерапевтично лечение  (Комер Дж. Р., 2001).

           8. Заключителни препоръки
        
Самоубийството не е явление от типа „гръм от ясно небе”. Учащите се със суицидни тенденции много ясно предупреждават своето обкръжение за намеренията си и оставят достатъчно възможности за предприемане на адекватни мерки.
         Превенцията на самоубийствата в училище се явява за учителите и за останалите училищни работници, задача със стратегическа важност, за разрешаването на която е необходимо:
          • Своевременно установяване на учащите се, които са с личностни нарушения и осигуряване на тяхната психологическа поддръжка.
         • Създаване с децата и подрастващите на по-близки отношения по пътя на доверителните беседи с искрен стремеж да бъдат разбрани и да им се окаже помощ.
          • Облекчаване на душевните им страдания.
        • Проява на наблюдателност и умения за своевременно разпознаване на признаците за суицидни намерения, словесни послания или изменения в поведението им.
          • Оказване на помощ в учебната дейност на учениците с по-нисък успех.
        • Контрол върху посещаемостта на занятията и на друга обща дейност на учениците.
        • Дестигматизация на психични нарушения и разстройства (борба за преодоляване срама от тях),  предотвратяване употребата на алкохол и наркотици; своевременно насочване на учащите се към лечебни заведения.
          • Провеждане на мероприятия за ограничаване достъпа до възможни средства за самоубийство – токсични вещества и опасни медикаменти, пестициди, огнестрелно оръжие и пр.
         • Оказване помощ на училищния персонал за преодоляване на стреса на работното място. Диагностика и недопускане негативни последици на бърнаут (професионално изгаряне).


08.10.2011г.
 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1208817
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031