Психология :: Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите-част 2

        1.2 Фактори на защита
       Съществуват фактори и обстоятелства, които се явяват защитни срещу суицидното поведение при подрастващите и младите хора. Такива са:
        1.2.1.Защитни фактори в семейството
• Конструктивни, честни, емпатийни навици за общуване в семейството, добри и сърдечни отношения между всички членове.
• Поддръжка на идеите, интересите, чувствата на младия човек от страна на семейството.
        1.2.2.Личностни защитни фактори
• Добри навици за общуване, умения за общуване с връстници и възрастни.
• Увереност в себе си, в своите сили, убеденост в собствените си способности за постигане на жизнени цели.
• Умения за търсене и приемане на помощ при възникване на трудности, напр. В училище.
• Стремеж да търси и се съветва с възрастните при вземане на решения.
• Откритост към мненията и опита на другите хора.
• Откритост към всичко ново, способност за усвояване на нови знания.
       1.2.3.Културни и социлано-демографски фактори
• Участие в организирания обществен живот.
• Наличие на референтна социална група, в която младежът удовлетворява свои културни и образователни потребности.
       2.Признаци за суицидно поведение
       Повечето от хората със суицидни тенденции съобщават за своите мисли или намерения пред обкръжението си. От тях могат да се чуят изказвания от типа: «искам да умра», «чувствам се безполезен (а)»...думи, за невъзможността да се търпи физическа болка или душевно страдание, неспособност за справяне с преживяванията си във връзка с определена житейска ситуация. Подобни признаци са апели за помощ, които не бива да се игнорират, особено ако се регистрират често в поведението на лицето.
        В други случаи, когато лицето се намира в състояние на суицидна криза, то може да не вербализира мислите и преживяванията си, а да подава «сигнали» с пове3дението си, по които може да се съди за поява на риск от извършване на суицид.
За психичното състояние на лицето, намиращо се в суицидна криза са характерни на първо място три особености:
        а/ Амбивалентност
        Повечето от хората изпитват смесени чувства по отношение на самоубийството. В душата им непрекъснато се води борба между желанието да продължат да живеят или да сложат край на живота си – борба на мотиви. Много от самоубийците въобще не желаят да умират – те просто са едни дълбоко нещастни и неудовлетворени от живота си хора. Ако те получат своевременно подкрепа, техния стремеж да живеят ще бъде усилен, а суицидният риск снижен.
        б/ Импулсивност
       Самоубийството нерядко е импулсивен акт. Като всяка друга внезапна подбуда, импулсът за извършване на суицид е преходен и продължава от няколко минути до няколко часа. Пусков механизъм за това поведение са ежедневните негативни събития. Когато на лицето бъде помогнато да преодолява тези кризи, то постепенно се отдалечава от желанието за самоубийство.
        в/ Ригидност (отсъствие на гъвкавост)
       Когато човек се намира в суицидна криза, неговите мисли, чувства и действия са твърде ограничени и стеснени. Той постоянно е фиксиран върху мисълта за самоубийство и е неспособен да види какъвто и да е било начин за разрешаване на проблема. Неговите мисли са крайни на принципа «всичко или нищо».
      Обикновено тези негативни, ограничени, фиксирани мисли и чувства за себе си, за другите, за света изобщо са доста сходни при тази категория хора. Ето някои примери:
Пример-1
Чувства: Мъка, тъга
Мисли: «по-добре да умра»
Пример-2
Чувства:Отчаяние
Мисли: «Не мога да търпя повече това»
Пример-3
Чувства:Самота
Мисли: «На никого не съм нужен»
Пример-4
Чувства: Безпомощност
Мисли: „Нямам сили да направя каквото и да било»
Пример-5
Чувства: Самоунищожение
Мисли: «Всичко ще бъде по-добре, ако ме няма»
        3.Признаци за суицидна заплаха
       Във всички ситуации, криещи суициден риск, в семейството следва да бъдат предприети мерки, за да се укрепят отношенията между децата и родителите, да се запази нивото на доверие за продължаване на диалога и за оказване на непрекъсната поддръжка на лицето, намиращо се в ситуация на криза. Прекъсването на диалога, усамотяването, отдръпването на детето от родителите, го лишава от това, от което то най-много ома потребност – подкрепата на най-близките.
         Освен посочените признаци, следва да се обръща внимание и на всякакви неочаквани или драматични промени, влияещи върху поведението на младия човек. Всяко изменение в поведението, словесни или емоционални признаци, следва да се вземат сериозно.
        Към тях се отнасят:
        а/ Поведенчески признаци:
• Всяка внезапна промяна в поведението и настроението, особено ако е свързана с отделяне (изолиране) от най-близките.
• Загуба на интерес към обичайни дейности и преживявания.
• Внезапно снижение на успеваемостта.
• Необичаен спад в активността, неспособност за проява на волеви усилия.
• Влошаване на поведението в училище.
• Необясними или частично повтарящи се напускания на дома и училище
• Увлечение по употреба на алкохол, наркотици, тютюнопушене.
• Инциденти с въвличане на правоохранителни органи, участие в публични конфликти.
• Посещения при лекар, без очевидна необходимост.
• Раздаване на вещи и пари.
• Склонност към безразсъдни постъпки.
• Пренебрежение към външния вид.
• Подреждане на лични вещи и подготовка за напускане на света.
• Придобиване на средства за извършване на суицид.
        б/ Емоционални признаци:
• Амбивалентност.
• Безпомощност, безнадеждност.
• Преживяване на мъка, тъга.
• Признаци за депресия.
• Разсеяност или обърканост.
• Извънреден страх и опасения.
• Чувство за собствена малозначимост.
• Чувство за вина, срам, неуспех, некадърност, поражение.
        в/ Словесни (вербални) признаци:
• Убеждения за безпомощност и зависимост от другите.
• Разговори или шеги на тема желание за смърт.
• Двойствени оценки за значимостта на събития, факти, взаимоотношения.
• Бавна, слабоизразителна реч.
• Съобщение за конкретен план за суицид.
• Изказвания за самообвинения.
• Прощаване.