Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
08.11.2011 14:00 -
Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите-част 3
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 2923 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2011 18:44
Прочетен: 2923 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 08.11.2011 18:44
Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 3-
4.Какво следва да се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се изслушва, да се проявява емпатия, да се запази спокойствие
• Да се оказва подкрепа и проява на грижа (заинтересованост)
• Да се приеме ситуацията за сериозна и да се оцени степента на риск.
• Да се установи наличието на предишни опити за суицид (или признаци) – ако има такива, внимателно да се изследва поведенчески, емоционалния и когнитивния модел.
• Да се установи наличието на конкретен план за самоубийството.
• Да се спечели време, чрез сключване на договор със суициданта.
• Да се намерят допълнителни (или специализирани) източници на подкрепа.
• Ако е възможно, да се открият и изземат средствата (инструментите) за самоубийство.
• Да се вземат мерки и предприемат действия, за алармиране на обкръжението на лицето и се организира тяхната помощ.
• Ако рискът е много висок, да се организира непрекъснато наблюдение на лицето. 5.Какво следва да НЕ се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се игнорира ситуацията
• Да се показва, че ситуацията е шокираща, да се проявява смущение или паника.
• Да се обещава, че всичко ще се оправи (проблемът ще бъде разрешен).
• Да се изостави лицето, да прави това което е решило
• Да се проявява поведение, все едно нищо не се е случило.
• Да се дават лъжливи обещания.
• Да се обещава, че всичко ще остане в тайна.
• Да се остави лицето само. 6.Как да се окаже помощ на суицидната личност?
Често когато човек казва, че «се е уморил от живота» или че «не вижда никакъв смисъл в това, да живее», думите му не се приемат сериозно и обикновено му се дават примери с други хора, които са успели да се справят успешно с трудности, аналогични на неговите, дори още по-големи. За съжаление този подход по никакъв начин не е в състояние да помогне на суициданта.
Първоначалният контакт със суициданта се явява най-важен.
а/ Първата стъпка се състои в това, да се намери подходящо място за провеждане на спокоен разговор, по възможност насаме.
б/ Следващата стъпка е свързана с отделяне на необходимо достатъчно време. Хората със суицидни тенденции се нуждаят в повечето случаи от много време, за да изразят своите преживявания, ето защо е необходимо психологически да се има готовност за продължително общуване с лицето.
в/ Най-важната стъпка се състои в това, ефективно да се изслуша лицето. Дори самото предложение за помощ и готовността да се изслуша, се явява достатъчно важна стъпка, за да бъде снижено нивото на суицидно отчаяние.
Целта на описаните първи стъпки се заключава в това, да се постави мост над пропастта, създадена от недоверието, отчаянието и загубените очаквания, да се даде на човека надежда за промяна на обстоятелствата към по-добро. 7.Как следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се слуша внимателно и да се запази спокойствие.
• Да се разберат чувствата на човека (проява на емпатия).
• Невербално (чрез жестове, мимики, докосване и пр.), да се прояви разбиране и уважение.
• Да се изрази уважение към мнението и ценностите на човека.
• Да се разговаря честно и искрено.
• Да се проявява участие, грижа и топлота.
• Да се фокусира вниманието върху чувствата на човека. 8.Как НЕ следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се прекъсва експлорацията (изявлението) на лицето.
• Да се демонстрира, че случващото се е шокиращо, да се проявяват силни емоции.
• Да се показва (казва), че времето за разговор е ограничено (изтича).
• Да се проявява доминиращо, покровителствено отношение (да се говори от позиция на всезнаещ, като «по-старши», менторски, поучително, дидактично.
• Да се допуска неяснота в изказванията.
• Да се задават провокиращи въпроси.
Като цяло, отношението към суицидната личност трябва да е спокойно, разбиращо, приемащо и не осъждащо (без оценки). Да се слуша внимателно, да се показва уважение, да се проявява съчувствие, да се изказва грижа, да се съхранява спокойствие. 9.Какво още може да се направи?
• Да се фокусира вниманието върху позитивните, силните страни на човека, да се поощрява и подтиква към разговор за това, по какъв начин се е справил с по-рано възникнали подобни ситуации или други проблеми.
• Да се използва амбивалентността на чувствата, вниманието следва да се концентрира върху нееднозначните чувства и желания на суицидната личност по начин, който да усили и укрепи желанието му да живее.
• Да се обсъдят алтернативи на самоубийството. Този, който в дадения момент оказва помощ, трябва да анализира и открие възможни алтернативи, които да предложи на суицидната личност за разрешаване на проблема. Разбира се няма идеални решения, но е достатъчно дори да бъде насочена мисълта на лицето към търсене и последващо обсъждане на алтернативи, за да се снижи напрежението и да се разшири погледа му върху ситуацията.
• Да се сключи договор (споразумение, договорка). Да се получи от човека обещание, че той (тя) не би извършил самоубийство: а/ без предварителен контакт с медицински работници и б/ в течение на определен период от време (избора на вариантите «а» или «б» се вземат на место, в зависимост от проблема на личността).
• Да се насочи лицето към психиатър, опитен лекар с общ профил или към психолог-консултант. Да се организира колкото се може по-бързо среща със специалиста.
• Да се осъществи бърза връзка за уведомяване на семейството, приятелите, колегите на лицето и да се включат в оказване на поддръжката.
• Периодично (или постоянно) да се провеждат срещи с лицата, оказващи поддръжка, с цел получаване на информация за състоянието и настъпилите промени. 10.Какво още може да се направи при наличие на висок риск?
Високият риск е наличен при разработен план, налични средства, необходими за неговото изпълнение и намерение този план да бъде изпълнен незабавно.
Необходими действия:
• Постоянно наблюдение и контрол върху лицето. Не бива да се оставя само нито за миг.
• Да се подходи внимателно, деликатно и се влезе в диалог с цел, изземване на средствата (таблетки, нож, огнестрелно оръжие, отрова и пр.
• Да се сключи договор.
• Незабавно да бъде потърсена помоща на специалист (психиатър, опитен лекар, психолог), като се осъществи връзка с «Бърза помощ» с цел организиране на хоспитализация.
• Да се информира семейството и да се привлекат членовете му за оказване на поддръжка.
Следва продължение - част 4
-част 3-
4.Какво следва да се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се изслушва, да се проявява емпатия, да се запази спокойствие
• Да се оказва подкрепа и проява на грижа (заинтересованост)
• Да се приеме ситуацията за сериозна и да се оцени степента на риск.
• Да се установи наличието на предишни опити за суицид (или признаци) – ако има такива, внимателно да се изследва поведенчески, емоционалния и когнитивния модел.
• Да се установи наличието на конкретен план за самоубийството.
• Да се спечели време, чрез сключване на договор със суициданта.
• Да се намерят допълнителни (или специализирани) източници на подкрепа.
• Ако е възможно, да се открият и изземат средствата (инструментите) за самоубийство.
• Да се вземат мерки и предприемат действия, за алармиране на обкръжението на лицето и се организира тяхната помощ.
• Ако рискът е много висок, да се организира непрекъснато наблюдение на лицето. 5.Какво следва да НЕ се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се игнорира ситуацията
• Да се показва, че ситуацията е шокираща, да се проявява смущение или паника.
• Да се обещава, че всичко ще се оправи (проблемът ще бъде разрешен).
• Да се изостави лицето, да прави това което е решило
• Да се проявява поведение, все едно нищо не се е случило.
• Да се дават лъжливи обещания.
• Да се обещава, че всичко ще остане в тайна.
• Да се остави лицето само. 6.Как да се окаже помощ на суицидната личност?
Често когато човек казва, че «се е уморил от живота» или че «не вижда никакъв смисъл в това, да живее», думите му не се приемат сериозно и обикновено му се дават примери с други хора, които са успели да се справят успешно с трудности, аналогични на неговите, дори още по-големи. За съжаление този подход по никакъв начин не е в състояние да помогне на суициданта.
Първоначалният контакт със суициданта се явява най-важен.
а/ Първата стъпка се състои в това, да се намери подходящо място за провеждане на спокоен разговор, по възможност насаме.
б/ Следващата стъпка е свързана с отделяне на необходимо достатъчно време. Хората със суицидни тенденции се нуждаят в повечето случаи от много време, за да изразят своите преживявания, ето защо е необходимо психологически да се има готовност за продължително общуване с лицето.
в/ Най-важната стъпка се състои в това, ефективно да се изслуша лицето. Дори самото предложение за помощ и готовността да се изслуша, се явява достатъчно важна стъпка, за да бъде снижено нивото на суицидно отчаяние.
Целта на описаните първи стъпки се заключава в това, да се постави мост над пропастта, създадена от недоверието, отчаянието и загубените очаквания, да се даде на човека надежда за промяна на обстоятелствата към по-добро. 7.Как следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се слуша внимателно и да се запази спокойствие.
• Да се разберат чувствата на човека (проява на емпатия).
• Невербално (чрез жестове, мимики, докосване и пр.), да се прояви разбиране и уважение.
• Да се изрази уважение към мнението и ценностите на човека.
• Да се разговаря честно и искрено.
• Да се проявява участие, грижа и топлота.
• Да се фокусира вниманието върху чувствата на човека. 8.Как НЕ следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се прекъсва експлорацията (изявлението) на лицето.
• Да се демонстрира, че случващото се е шокиращо, да се проявяват силни емоции.
• Да се показва (казва), че времето за разговор е ограничено (изтича).
• Да се проявява доминиращо, покровителствено отношение (да се говори от позиция на всезнаещ, като «по-старши», менторски, поучително, дидактично.
• Да се допуска неяснота в изказванията.
• Да се задават провокиращи въпроси.
Като цяло, отношението към суицидната личност трябва да е спокойно, разбиращо, приемащо и не осъждащо (без оценки). Да се слуша внимателно, да се показва уважение, да се проявява съчувствие, да се изказва грижа, да се съхранява спокойствие. 9.Какво още може да се направи?
• Да се фокусира вниманието върху позитивните, силните страни на човека, да се поощрява и подтиква към разговор за това, по какъв начин се е справил с по-рано възникнали подобни ситуации или други проблеми.
• Да се използва амбивалентността на чувствата, вниманието следва да се концентрира върху нееднозначните чувства и желания на суицидната личност по начин, който да усили и укрепи желанието му да живее.
• Да се обсъдят алтернативи на самоубийството. Този, който в дадения момент оказва помощ, трябва да анализира и открие възможни алтернативи, които да предложи на суицидната личност за разрешаване на проблема. Разбира се няма идеални решения, но е достатъчно дори да бъде насочена мисълта на лицето към търсене и последващо обсъждане на алтернативи, за да се снижи напрежението и да се разшири погледа му върху ситуацията.
• Да се сключи договор (споразумение, договорка). Да се получи от човека обещание, че той (тя) не би извършил самоубийство: а/ без предварителен контакт с медицински работници и б/ в течение на определен период от време (избора на вариантите «а» или «б» се вземат на место, в зависимост от проблема на личността).
• Да се насочи лицето към психиатър, опитен лекар с общ профил или към психолог-консултант. Да се организира колкото се може по-бързо среща със специалиста.
• Да се осъществи бърза връзка за уведомяване на семейството, приятелите, колегите на лицето и да се включат в оказване на поддръжката.
• Периодично (или постоянно) да се провеждат срещи с лицата, оказващи поддръжка, с цел получаване на информация за състоянието и настъпилите промени. 10.Какво още може да се направи при наличие на висок риск?
Високият риск е наличен при разработен план, налични средства, необходими за неговото изпълнение и намерение този план да бъде изпълнен незабавно.
Необходими действия:
• Постоянно наблюдение и контрол върху лицето. Не бива да се оставя само нито за миг.
• Да се подходи внимателно, деликатно и се влезе в диалог с цел, изземване на средствата (таблетки, нож, огнестрелно оръжие, отрова и пр.
• Да се сключи договор.
• Незабавно да бъде потърсена помоща на специалист (психиатър, опитен лекар, психолог), като се осъществи връзка с «Бърза помощ» с цел организиране на хоспитализация.
• Да се информира семейството и да се привлекат членовете му за оказване на поддръжка.
Следва продължение - част 4
Предупредителни сигнали за самоубийство ...
Предупредителни сигнали за самоубийство ...
Методически препоръки за профилактика на...
Предупредителни сигнали за самоубийство ...
Методически препоръки за профилактика на...
Няма коментари