Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2011 14:00 - Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите-част 3
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2923 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.11.2011 18:44


Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 3-



        4.Какво следва да се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се изслушва, да се проявява емпатия, да се запази спокойствие
• Да се оказва подкрепа и проява на грижа (заинтересованост)
• Да се приеме ситуацията за сериозна и да се оцени степента на риск.
• Да се установи наличието на предишни опити за суицид (или признаци) – ако има такива, внимателно да се изследва поведенчески, емоционалния и когнитивния модел.
• Да се установи наличието на конкретен план за самоубийството.
• Да се спечели време, чрез сключване на договор със суициданта.
• Да се намерят допълнителни (или специализирани) източници на подкрепа.
• Ако е възможно, да се открият и изземат средствата (инструментите) за самоубийство.
• Да се вземат мерки и предприемат действия, за алармиране на обкръжението на лицето и се организира тяхната помощ.
• Ако рискът е много висок, да се организира непрекъснато наблюдение на лицето.
        5.Какво следва да НЕ се прави при наличие на признаци за суициден риск?
• Да се игнорира ситуацията
• Да се показва, че ситуацията е шокираща, да се проявява смущение или паника.
• Да се обещава, че всичко ще се оправи (проблемът ще бъде разрешен).
• Да се изостави лицето, да прави това което е решило
• Да се проявява поведение, все едно нищо не се е случило.
• Да се дават лъжливи обещания.
• Да се обещава, че всичко ще остане в тайна.
• Да се остави лицето само.
         6.Как да се окаже помощ на суицидната личност?
       
Често когато човек казва, че «се е уморил от живота» или че «не вижда никакъв смисъл в това, да живее», думите му не се приемат сериозно и обикновено му се дават примери с други хора, които са успели да се справят успешно с трудности, аналогични на неговите, дори още по-големи.  За съжаление този подход по никакъв начин не е в състояние да помогне на суициданта.
Първоначалният контакт със суициданта се явява най-важен.
        а/ Първата стъпка се състои в това, да се намери подходящо място за провеждане на спокоен разговор, по възможност насаме.
        б/ Следващата стъпка е свързана с отделяне на необходимо достатъчно време. Хората със суицидни тенденции се нуждаят в повечето случаи от много време, за да изразят своите преживявания, ето защо е необходимо психологически да се има готовност за продължително общуване с лицето.
        в/ Най-важната стъпка се състои в това, ефективно да се изслуша лицето. Дори самото предложение за помощ и готовността да се изслуша, се явява достатъчно важна стъпка, за да бъде снижено нивото на суицидно отчаяние.
Целта на описаните първи стъпки се заключава в това, да се постави мост над пропастта, създадена от недоверието, отчаянието и загубените очаквания, да се даде на човека надежда за промяна на обстоятелствата към по-добро.
        7.Как следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се слуша внимателно и да се запази спокойствие.
• Да се разберат чувствата на човека (проява на емпатия).
• Невербално (чрез жестове, мимики, докосване и пр.), да се прояви разбиране и уважение.
• Да се изрази уважение към мнението и ценностите на човека.
• Да се разговаря честно и искрено.
• Да се проявява участие, грижа и топлота.
• Да се фокусира вниманието върху чувствата на човека.
        8.Как НЕ следва да се води беседата със суицидната личност?
• Да се прекъсва експлорацията (изявлението) на лицето.
• Да се демонстрира, че случващото се е шокиращо, да се проявяват силни емоции.
• Да се показва (казва), че времето за разговор е ограничено (изтича).
• Да се проявява доминиращо, покровителствено отношение (да се говори от позиция на  всезнаещ, като «по-старши», менторски, поучително, дидактично.
• Да се допуска неяснота в изказванията.
• Да се задават провокиращи въпроси.
Като цяло, отношението към суицидната личност трябва да е спокойно, разбиращо, приемащо и не осъждащо (без оценки). Да се слуша внимателно, да се показва уважение, да се проявява съчувствие, да се изказва грижа, да се съхранява спокойствие.
        9.Какво още може да се направи?
• Да се фокусира вниманието върху позитивните, силните страни на човека, да се поощрява и подтиква към разговор за това, по какъв начин се е справил с по-рано възникнали подобни ситуации или други проблеми.
• Да се използва амбивалентността на чувствата, вниманието следва да се концентрира върху нееднозначните чувства и желания на суицидната личност по начин, който да усили и укрепи желанието му да живее.
• Да се обсъдят алтернативи на самоубийството.  Този, който в дадения момент оказва помощ, трябва да анализира и открие възможни алтернативи, които да предложи на суицидната личност за разрешаване на проблема.  Разбира се няма идеални решения, но е достатъчно дори да бъде насочена мисълта на лицето към търсене и последващо обсъждане на алтернативи, за да се снижи напрежението и  да се разшири погледа му върху ситуацията.
• Да се сключи договор (споразумение, договорка). Да се получи от човека обещание, че той (тя) не би извършил самоубийство: а/ без предварителен контакт с медицински работници и б/ в течение на определен период от време (избора на вариантите «а» или «б» се вземат на место, в зависимост от проблема на личността).
• Да се насочи лицето към психиатър, опитен лекар с общ профил или към психолог-консултант. Да се организира колкото се може по-бързо среща със специалиста.
• Да се осъществи бърза връзка за уведомяване на семейството, приятелите, колегите на лицето и да се включат в оказване на поддръжката.
• Периодично (или постоянно) да се провеждат срещи с лицата, оказващи поддръжка, с цел получаване на информация за състоянието и настъпилите промени.
10.Какво още може да се направи при наличие на висок риск?
Високият риск е наличен при разработен план, налични средства, необходими за неговото изпълнение и намерение този план да бъде изпълнен незабавно.
Необходими действия:
• Постоянно наблюдение и контрол върху лицето. Не бива да се оставя само нито за миг.
• Да се подходи внимателно, деликатно и се влезе в диалог с цел, изземване на средствата  (таблетки, нож, огнестрелно оръжие, отрова и пр.
• Да се сключи договор.
• Незабавно да бъде потърсена помоща на специалист (психиатър, опитен лекар, психолог), като се осъществи връзка с «Бърза помощ» с цел организиране на хоспитализация.
• Да се информира семейството и да се привлекат членовете му за оказване на поддръжка.

Следва продължение - част 4
 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3814879
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1307
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031