Предупредителни сигнали за самоубийство и поведението на родителите
-част 4-

        11. Поведение на родителите и педагозите във взаимоотношенията с подрастващия.
        Ако родителите имат опасения за състоянието на детето или ако в семейството вече е имало суициден опит, то тогава следва да се предприемат мерки, които включват две  основни стратегии – постоянна работа за подобряване на вътрешносемейните взаимоотношения, повишаване на самооценката, повишаване нивото на самоуважение на детето, а също така и мерки за корекция на вътрешносемейната комуникация (общуването).
        11.1.Повишаване на самооценката
     Позитивната самооценка защитава подрастващият и младия човек от психологическия стрес и потиснатост, а също така помага за по-добро справяне със стресовите ситуации.  За да бъде повишена самооценката са препоръчителни следните подходи:
• В комуникацията с детето да се акцентира на неговите успехи и постижения, колкото и да са ограничени. Усещането за успешност, повишава увереността и укрепва вярата в бъдещето.
• Не бива да се оказва натиск върху подрастващия или да се поставят извънредно високи изисквания и претенции за все по-високи и по-високи резултати.
• Не бива да се оценява детето непрекъснато, да се съди прекалено строго, да се обвинява, да му се развива чувство за вина. Важно е да се укрепва самостоятелността и да се толерират онези сфери на дейност, в които детето се справя добре.
• Не бива да се правят сравнения! Сравняването на детето с други, по-успешни деца автоматично води до понижаване на самооценката и усилва чувството за безсилие и ненужност. Сравняването с други е пагубно дори тогава, когато родителите се опитват да дадат просто пример за подражание. Сравнения могат да се правят тогава, когато детето се е справило с определени трудности.
• Не е достатъчно родителите да казват, че обичат своето дете, нужно е те действително да го обичат. Съществува съществена разлика между това, когато детето чувства, че е обичано и това, да му казват непрекъснато колко много го обичат. Детето следва да се приеме такова, каквото е то.  Детето трябва да чувства, че е обичано не заради високите успехи или отлични оценки, а за това, че е дете на своите родители. 
       11.2. При съществуващ суициден риск или вече направен опит за суицид
      Много често, когато подрастващият или младежът се намира в състояние на стрес или суициден риск, а също и когато е бил направен опит за самоубийство, възниква един  тежък проблем – проблем в общуването, т.е. неспособност или невъзможност, да бъде обсъден проблема. Поради тази причина диалогът с детето се оказва безценен. 
        Първата стъпка при предупредителни сигнали (признаци) за самоубийство е, да се установят доверителни отношения на общуване.  Ако тези отношения не бъдат установени или всички опити се окажат неуспешни, то нарастващото напрежение между детето и родителите не би позволило да бъдат извършени каквито и да са полезни за него действия. Страхът у възрастните да не провокират суицидно поведение ги кара обикновено да се оттеглят от активна комуникация с детето и по този начин самите те го лишават от това, от което има нужда – комуникацията, подкрепата. Не е важно детето да чува, че родителите му го подкрепят, не е толкова важно дори то да вижда, че те правят нещо за да го подкрепят. Важно е детето да се преживява като подкрепено и общувайки, да показва това свое преживяване.
        Множество са случаите на самоубийства само поради факта, че на тези лица не е била предложена и не е оказана неотложната първа помощ и поддръжка. Да се окаже първа помощ на конкретния човек в състояние на суицидна криза не са нужни дълбоки познания в областта на медицината или психологията.  Трябва само да се прояви внимание към това, което човекът казва, да се приеме сериозно, да му се окаже поддръжка и да се потърси по-късно специализирана помощ.
        И така, основната задача на родителя е да встъпи в доверителни отношения с детето, за да може то да разкаже истината за това, какво всъщност мисли и преживява. Много важно е детето да бъде прието и диалогът да се води между равни.  Ако родителят действа като експерт, като учител, като специалист и се опитва целенасочено, праволинейно и от позицията на по-старшия да разреши проблема, то със сигурност детето ще се отдръпне.
        Провеждането на доверителни разговори и поддържането на такива отношения с детето не е лесна процедура, защото много често суицидния опит изостря в самите родители (учители) техни вътрешни конфликти и разкриват техни съществуващи проблеми.  Много рядко случаите на неразрешени емоционални проблеми на възрастните излизат на повърхността. Те обикновено са били изтласкани още в миналото в несъзнаваното. Поради тази причина родителят се намира в много конфликтна ситуация, от една страна той иска да помогне на детето, а от друга изпитва страхове да започне да води разговори на тема самоубийство. В резултат проблемът не се обсъжда и общуването не се получава.
        Освен това, самите възрастни ще открият, че детето отхвърля тяхната помощ. На практика то едновременно и желае и отхвърля (не се доверява, страхува се) помоща им. Поради това обстоятелство са необходими максимално внимание спрямо детето, толерантност и настойчивост, търпение и максимална проява на съчувствие и любов. Тези условия са крайно необходими за постигане на положителен резултат в диалога.
Понякога дискомфорта, който изпитват родителите от това, че кризисната ситуация изостря техните неразрешени проблеми, се проявява във вид на безсъзнателна агресия срещу детето.  Не бива да се забравя нещо много важно – когато подрастващият се намира в състояние на суицидна криза, той е особено чувствителен не само към това, което му се говори, но и към това, как се говори. 
        Поради тази причина родителят трябва да държи сметка на формата, под която поднася диалога. Дори при случаи, когато родителят просто не знае какво да каже, темпа на неговата реч, интонацията и други невербални сигнали са достатъчно ефективни за въздействие върху детето. 
        11.3. Практически препоръки
        Общуването е ключа за създаването на едно спокойно, открито, приемащо и неосъждащо  (без оценки) отношение.
• Позволете на детето да излее душата си, без да го прекъсвате! Проявете искрено и всеотдайно участие и интерес към причините,довели до опита или намерението за суицид. Не водете разпит! Поставяйте прости, открити въпроси («Какво се е случило?», «Какво е станало?») са по-малко плашещи, те не са толкова сложни, не са от типа «разследващи» въпроси и позволяват на детето да формулира по-лесно отговор, да каже това, което иска да каже.
• Вслушайте се основно в неговите чувства, а не следете просто фактите! Внимателно долавяйте това, което детето премълчава – то е толкова важно, колкото и това, което казва.  Не осъждайте чувствата му, не «забранявайте» на детето да преживее емоциите си, независимо какви са те – мъка, тъга, омраза, гняв и пр.  Когато чувствата бъдат проектирани по време на общуването и бъдат приети от родителя, те ще станат по-малко интензивни, а детето по-малко импулсивно и непредвидимо.  Изключително вредни са фрази от типа: «Престани да плачеш!», «Един истински мъж не се държи по този начин!», «Не съм знаел, че си такъв лигльо!», «Сама си виновна!», «Как смееш да ме обвиняваш!», «Ти нямаш ли чувство за вина!», «Аз те предупреждавах, че ще стане така, ти си виновен за всичко!», «Как може да причиняваш токова страдание на майка си!» и пр.
• Не прекъсвайте разказа на детето! Не сте длъжни и не бива да запълвате паузите на детето с Ваши думи. Детето трябва да бъде оставено да говори само, така, както то генерира мислите си – то трябва да бъде свободно в избора си какво, как и кога да изрази мислите и чувствата си.  Освен това паузите ще Ви позволят време да обмисляте казаното.
• Насочвайте разговора в периферията (настрани) от душевната болка, а не се целете в нея! В такива ситуации детето иска да разказва за много лични и болезнени неща, които трудно биха изслушали външни хора. Колкото повече човек разказва (открива) за своята загуба, за самотата си, за отхвърлеността, страданието и болката, толкова повече емоцията губи контрол върху него. Когато премине емоционалната инвазия, тогава на преден план излиза разума, размишленията, оценките.  Този мисловен процес е извънредно важен, защото никой, освен самият подрастващ не може да промени решението за самоубийството и да направи избор за живот, освен самия той.
• Постарайте се да видите и да почувствате ситуацията през очите на самото дете. Бъдете на негова страна! Не заемайте позиция на защитници на други хора, които в случая ситуативно са жертви (преживяват страдание) на подрастващия.
• Дайте възможност на сина или дъщерята да намерят свои собствени отговори, дори когато знаете и сте намерили най-добрия изход от ситуацията!  Вместо да предлагате на детето своето решение, по-добре е да задавате въпроси, с които да го насочвате към правилни отговор.  Детето само трябва да открие алтернативата, да е убедено в нея и да я приеме. 
• В някои случаи казусът е такъв, че такова решение, каквото иска детето просто няма. При такива ситуации родителят следва да оказва приятелска подкрепа, да изслушва детето, да бъде непрекъснато с него, да страда с него. В подобни ситуации родителите трябва да бъдат много търпеливи, а не да правят прибързани изводи за това, че вниманието, грижата, дори отделеното от тях време са отишли напразно. Когато човек се намира в състояние на преживяваща мъка, той не може лесно да се откъсне от нея. Това чувство за загуба е толкова силно, че то отключва мисли за обреченост, безизходност, фатализъм, безпомощност и пр. Някои родители, които не са способни да проявяват емпатия, които са импулсивни, консервативни и безчувствени, много лесно попадат в капана на своите мисли и се самооценяват като глупави или некомпетентни. Тогава за да излязат от това си състояние те правят най-погрешната стъпка – оттеглят се от детето и всъщност наистина го остават само.  Родителите не бива да забравят, че не е задължително в момента на суицидната криза да бъде намерено определено решение; да мислят, че тук и сега трябва да променят живота на детето. Задачата за промяната е задача на самото дете. Ето защо е необходимо повече доверие.
• Когато не знаете какво да кажете или направите, по-добре е да изчакате другия!

        11.4. Как не трябва да се води разговора?
• Твърде често да се прекъсва.
• Да се демонстрира, че казаното Ви шокира и да проявявате силни емоции.
• Да показвате, че нямате време.
• Да проявявате покровителствено отношение
• Да допускате неясноти в изказванията си.
• Да иронизирате или провокирате детето.

28.10.2011г