Психологическо изследване.
Защо помним страховете си?

          Изследване, проведено от американски учени от „Ressler Emory University” в Атланта, обяснява защо нашата памет е склонна толкова дълго да запазва спомените от преживян страх.  Причината за това се крие в протеин, отговарящ за спомените от негативни ситуации, наречен „бета-катенин”.
          Действието на бета-катенина е било изпитано върху опитни мишки. Посредством слаби електрически разряди, учените са стимулирали слуховите рецептори на мишките и едновременно с това са подавали определен звук. Изследователите са установили, че слушайки един и същ звук, опитните животни по-късно изпадали в пълен паралич. 
          Изследователите извели извод, съгласно който, дълготрайните спомени, фиксирани в паметта, се явяват източник на страх.  В основата на този процес стои дейността на жлези, отговарящи за емоциите и следователно, също и за паметта. Отдавна е доказано, че най-трайните спомени се базират на най-силни емоции.   За изучаване действието на бета-катенина, учените инжектирали на мишките „съединяващ” протеина и литиеви соли.
           Бета-катенина е необходим на главния мозък, за да преобразува краткосрочната памет в дълготрайна.  И наистина, след като отделили (изолирали) протеина, само след два дни мишките „забравили” неприятната стимулация и престанали да се плашат от звука.
           Друга била реакцията на литиевите соли (използват се за лечение на биполярна депресия) – след въвеждането им, страхът многократно нараснал.  Лития от своя страна блокирал ензимите, които предизвикват разрушаване на бета-катенина и съответно това довеждало до усилване ефекта от стимула. 
           Счита се, че бъдещи разработки, базиращи се на този експеримент, могат да бъда от полза при лечението на болестта на Алцхаймер и пост-травматичното стресово разстройство.

18.11.2011г.