Психология :: Примерно документация за провеждане на тренинг „Толерантност” с елементи на психодрама-част 1 (в п...

                                                                                          УТВЪРЖДАВАМ :
                                                                                           ДИРЕКТОР НА

                                                                                           …………………
                                                                                        /……………… /
                                                                                         Дата: ........., гр………

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

ОТНОСНО: Програма за провеждане на тренинг с учениците от …… клас на
тема „Толерантност” с елементи на психодрама.

ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

      На основание утвърден план за провеждане на психопрофилактични и психокорекционни мероприятия с учениците от …… клас, предлагам, да бъде утвърдена програма и се издаде заповед за провеждане на групов тренинг с елементи на психодрама със следните,
      Цели: Извършване промяна в стереотипите на междуличностни отношения в класа, сплотяване на групата, формиране на умения за самоизразяване и себеразкриване, създаване на условия за осъзнаване необходимостта от толерантност в общуването, преодоляване на негативни предубеждения и предразсъдъци, повишаване на общата култура и образованост по темата.
      Задачи:
     1.Да се повиши общата култура и образованост на учениците по темата.
     2.Да се мотивират участниците към осъзнаване и разбиране на необходимостта от промяна на използваните от тях дисфункционални модели на общуване и разрешаване на конфликти.
    3.Да се даде възможност на учащите се да почувстват какво означава „да бъдеш различен”, да осъзнаят ценността на многообразието от човешки характери и култури.
    4.Да се формират умения в учениците за разбиране чувствата на другите и способности за изразяване на собствените си преживявания.
   5.Да бъдат активизирани и привлечени към сътрудничество родителите, чрез оказване на помощ и съдействие на своите деца в процеса на подготовката им за участие в тренинга, посредством поставяне на „домашни задачи” (отговори на въпроси, провеждане на беседи, решаване на казуси, обмяна на жизнен опит).
    6.Да се усвоят нови толерантни модели на общуване, разбирания и оценки за „различните други”, чрез промяна и преработка на наличните стереотипи, предубеждения и предразсъдъци.
     График на занятията……………………………

П Р О Г Р А М А

„НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА В НАШИЯ КЛАС” И ТРЕНИНГ С ЕЛЕМЕНТИ НА ПСИХОДРАМА – „TОЛЕРАНТНОСТ”

     Въведение
   Създаването на нормални, толерантни отношения в класа сред учениците, сплотяването на класа (групата) и образуването на екип, се явява важна стъпка по пътя за общото повишаване ефективността от образователния и педагогическия процес. Тази задача е особено актуална днес, когато в резултат на различни социални промени върви процес на социално разслоение на обществото, снижаване на материалното състояние на отделни групи население, миграция и свързаните с нея затруднения на адаптиращият се към друга култура.
    При това, много децата от семейства, различаващи се от останалата маса по етническа принадлежност, по културни ценности и по други признаци, са въвлечени в общуване и взаимодействие с останалите в училище, които са мнозинство.   Нерядко са случаите, при които възникват проблеми, свързани с взаимното разбиране, приемане позицията на другия, който не прилича на теб, с различия в ценностите, във възможностите и интелектуалното ниво. Сливането на два класа (поради намаляване броя на учениците) или на няколко класа, включването на нови ученици (особено при прехода от 4 към 5 клас) във някоя сложна група от деца (клас), се явява допълнително усложняващ фактор за изостряне на междуличностните отношения, за сепариране, конкуренция и създаване на различни групировки в класа, противопоставящи се на принципа „нашите са добри, а чуждите – лоши”.   Понякога груповите процеси носят изключително спонтанен, неуправляем характер – сплотяването на групата и създаването на екип понякога се затруднява и зацикля за неопределено дълго време (ако въобще има място за промяна). Има обаче фактори, които помагат на този процес, но има и препятствия. „Помагащите” са свързани с факта, че подрастващите изпитват силна потребност от групова поддръжка, те имат дълбоки емоционални контакти, стремят се силно да бъдат приети и да живеят в група. „Затрудняващите” са свързани с факта, че тези процеси не винаги се открояват с максимална категоричност в съжденията, налице е повишена чувствителност към оценките за своите външни и вътрешни качества и високи изисквания към другите (претенции), проявява се извънредна емоционалност, несдържаност, импулсивност, упоритост и пр. Неприязънта и отхвърлянето на „силовите” способи за разрешаване на спорните ситуации, също пречат както на възпитателния, така и на образователния процес. Поради тази причина преодоляването на проблема интолерантното взаимодействие в общуването, сплотяването на класа и създаването на чувство за екипност, става крайно актуално.
     За ускоряване, а при необходимост и за коригирането на процесите на групова динамика и сплотяването на групата, особено продуктивен е социално-психологическия тренинг, в основата на който стои психодраматичната технология, ролевата игра, методите за създаване на екип. Психодраматичните техники (Дж. Морено) помагат на подрастващите да осъзнаят разрушителността на интолерантното поведение, да дадат възможност на учащите се, да изпробват на място, тук и сега нещо „друго” в общуването, „неизвестно, непознато, ненаучено нито в семейството, нито извън него, да почувства ученикът какво значи „да бъдеш различен от другите”, да осъзнае ценността на многообразието на човешките характери и култури, да се постави на мястото на другия. Психодраматичните техники и ролевите игри дават възможност на „ненаучилият” се на толерантност, да получи обратна връзка от другия човек, да се постави на неговото място, да преживее чувствата на другия, неговата болка и страдания, да разбере „нетолерантният” какво значи да бъдеш отхвърлен, непризнат, изолиран. Освен това, в предложения тренинг се използват упражнения, чиято цел е създаване на екип.
     Главна цел на тренинга: Повишаване толерантността при общуването на подрастващите, нивото на групова сплотеност и създаване атмосфера на екипност.
     Цели на тренинга: Корекция в поведението на подрастващите, стабилизация на емоционалното им състояние и самооценка, усилване на емпатийните процеси, разбиране и осъзнаване на търпимостта в общуването.
     Задачи на тренинга: Да се даде възможност на учениците да се поставят на мястото и изиграят ролята на другия, да се усилят процесите на идентификация, да се разшири периметъра от толерантни форми на общуване.
    Методи, приложени в тренинга: основни психодраматични техники („дублиране”; „размяна на роли”; „огледало”; „споделяне”; „загряване”); социометрични процедури; психогимнастически упражнения, насочени към повишаване доверието, сплотеността и създаване на екип.
    Условия за участие: доброволност, неразгласяване на информацията; оптималност в състава на участващите;
     Количество участници: по 10-15 човека в група.
     Демонстративно-илюстративен материал: посочен е към отделните упражнения
    Резултати от тренинга: Очаква се да бъде създаден екип, да се променят нетолерантните патерни на общуване и взаимодействие с по-толерантни, изразяващи се в готовност за конструктивно и доброжелателно взаимодействие.
     Режим на работа: по отделен график
    Технико-методическо оборудване: Анотация за тренинга с указания за основните понятия и явления, които ще бъдат отработени в групата и мини-лекция „Информация за треньори” (виж приложението).
      Схема за интервю-инструктаж с потенциалните участници
     Интервюто се провежда за получаване на ориентация в следните насоки: 1) обща оценка за желанието и готовността за групова работа; 2) оценка за изразеността на интолерантни патерни на общуване (въпросник); 3) отговори на въпроси на ученика и корекция на негови очаквания и представи: 4) кратко описание на съдържанието на тренинга, на неговите особености, продължителност и правила; 5) кратък социометричен тест по критерия „с кого бихте искали/не искали да се окажете в една група”, на базата на който може да бъде сформирана група или групи; 6) оценка значимостта за субекта относно отношенията в дадената група, неговия статус в нея, желанието му да бъде член на сплотен екип.
     Въпросник за интолерантно общуване (прилага се в етапа на първичното интервю)
1.Има ли във Вашия клас ученици, по отношение на които Вие изпитвате твърда неприязън, обусловена от това, че „те не са като Вас”, в смисъл, че техните личностни особености не отговарят на „нивото” на останалите?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
2. Считате ли, че на тези ученици не им е мястото във Вашия клас?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
3. Има ли във Вашия клас ученици, които Ви дразнят с различно от другите поведение, интереси, възгледи, особености в културното възпитание?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
4. Често ли Ви се случва да оказвате морално или физическо въздействие над други хора, за да им покажете с това, че не бива да бъдат „такива” каквито са?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
5. Трудно ли Ви е да разберете тези хора, да се поставите на тяхното място, да почувствате това, което чувстват те?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
6. Възниквало ли е у Вас желание да не отидете на училище, поради усложнения в отношенията, неприязън и неразбиране между съучениците?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
7. Възниквало ли е у Вас усещане, че другите в класа Ви възприемат като „друг” човек, различен от другите, което е предизвиквало агресия от тяхна страна.
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
8. Възниквали ли са у Вас мисли, че в класа не Ви разбират, не Ви обичат, не Ви приемат?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
9. Често ли изпитвате чувство за самота, за изолираност, за отхвърляне от другите, за „вакуум” около себе си в класа?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
10.Често ли изпитвате нервно напрежение и чувство за безсилие, свързано с невъзможност да промените Вашите отношения със връстниците си?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
11. Възниквали ли са у вас фантазии, в които Вие проявявате агресия, жестокост, отмъщение към някой от съучениците си?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
12. Преживявали ли сте ситуации, в които сте чувствали, че другите не Ви разбират и Ви отхвърлят просто само заради това, че: материалното състояние на семейството Ви е различно от това на другите или културните особености не са такива като на всички останали?
а) да; б) не в) затруднявам се да отговоря
Обработка на резултатите:
Сумират се баловете на съответните отговори и въпроси, като един 1 точка получава всеки отговор „да”. Въпросите от 1 до 6 и 11 въпрос открояват тенденция към интолерантно взаимодействие, а въпроси от 7 до 10 и 12 въпрос, разкриват наличното ниво на интолерантно взаимодействие.
Анализът на получените резултати позволява да се получи ориентировъчна оценка за изразеността на тенденции към интолерантно поведение и наличното ниво на интолерантно взаимодействие на подрастващия с други подрастващи.
Скали за тенденции към интолерантно взаимодействие (въпроси: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11)
=      0 бал – отсъствие или скриване на тенденция;
= 1-2 бал – слабо изразена тенденция;
= 3-4 бал – средно изразена тенденция;
= 5-7 бал – силно изразена тенденция;
Скали за ниво към интолерантно взаимодействие (въпроси: 7, 8, 9, 10, 12)
=      0 бал – отсъствие на интолерантно взаимодействие или скрито преживяване;
= 1-2 бал – слабо и средно изразено интолерантно взаимодействие;
= 3-4 бал – високо изразено интолерантно взаимодействие;
= 5-6 бал – изразеността на интолерантното взаимодействие е на критично ниво.

СТРУКТУРА НА ТРЕНИНГА

Тренингът ще се провежда всеки понеделник, сряда и четвъртък в седмия учебен час от 12.40 до 13.20ч.
1. Запознаване с правилата, основните принципи при работа в условия на групов тренинг
Задача: Информационно осигуряване, отстраняване неопределеността и корекция в представите на групата.
Цел: Подготовка на групата за работа в следващия етап.
На този етап треньорът запознава участниците в тренинга с:
= Основните правила за работа в група (конфиденциалност; активност; обръщение на „ти”, изказвания от свое име за случващото се тук и сега);
= Безоценъчност; забрана за интерпретации и съвети; поддържане на протогониста; по-малко думи – повече действие; взаимен обмен на чувства.
= Всяко занятие започва със загряване (психоупражнения).
= Правила за самоконтрол на групата (създава се съвет за самоуправление от 5 участника)
= Разрешение всеки да сподели притесненията си от някой друг и да обясни защо.
= Използване само на Аз-послания.
= Забрана за квалификации, обидни жестове, мимики, пози, както и прояви на „бебешко” поведение.
2. Запознаване членовете на групата един с друг (в случай, че групата е от непознаващи се), самопредставяне и саморазкриване, изпълнение на „загряващи” упражнения.
Задачи: взаимно запознаване членовете на групата; позволяване идентификацията на един с друг; мотивиране към саморазкриване.
Цел: създаване атмосфера на доверие, креативност, сигурност.
На този етап следва да бъдат дадени достатъчно количество упражнения, за да може участниците да се опознаят добре и да се почувстват в обстановка на безопасност.

СВИТЪК С ПРИМЕРНИ УПРАЖНЕНИЯ

= „СЕДНЕТЕ ДО ТЕЗИ, КОИТО…”
Процедура: Участниците разполагат столовете си в две срещуположни редици или застават прави в две редици, обърнати един към друг, на разстояние поне 2 метра. Един от участниците остава в центъра на кръга (първоначално това е водещият). Водещият предлага да разменят местата си, като седнат един до друг по някакви общи признаци и дава следната инструкция: „Правилата на играта са следните. От вас се иска да следите точната инструкция, която аз ще подам. Това е един признак, по който вие трябва да размените местата си, като седнете един до друг. По време на размяната, този който е в средата, той определя признака и същевременно, подавайки командата се стреми да седне на някой от празните столове, подреждайки се в тази група, към която той принадлежи. При определянето на признаците групата трябва да се раздели на две половини – не повече. Този, който при разместването не успее да заеме местото си, той остава в центъра. Ако някой е седнал, но не на правилното място, той остава в центъра, а неговото място се заема от правият. При разместването всички наблюдават водещият, защото той определя къде ще заеме позиция едната група, например, ако водещият каже: „Всички да се разделят на две групи – русокоси и чернокоси” и самият той е с черна коса, то останалите, които са с черна коса гледат него и сядат около него, а самият той се насочва към мястото, което следва да бъде освободено от който и да е било русокос участник.”
Могат да се използват следните признаци: руса – черна коса; светли – тъмни очи; с панталони – поли (рокли); с очила – без очила; момчета – момичета;
След изпълнението на упражнението, водещият пита участниците: „Как се чувствате? Какво е Вашето настроение?” и пр.

Упражнения за създаване на непринудена атмосфера, саморазкриване, спонтанно взаимодействие и рефлексия
Цел: Да се помогне на участниците да се опознаят по-добре един с друг.
= „ИМЕ”
Процедура: Водещият предлага на участниците да застанат прави в кръг. От всеки се иска един по един да каже името си, като направи с тялото си (жест, мимика, стойка) определено движение. Останалите след като чуят името и видят съпровождащото го движение, едновременно казват името и повтарят движението три пъти. Изреждат се всички участници.

= „ИСТОРИЯ НА ИМЕТО”
Процедура: Водещият предлага на всеки да разкаже какво означава името му, защо е кръстен точно с това име и харесва ли му то (подхожда ли му). Тези, които не харесват името си могат да бъдат запитани за причините, за това как се чувстват, споделяли ли са пред други това свое мнение и имат ли желание да го променят, ако – да, то какво име биха си избрали.

= „ЗАГРЯВАНЕ С ЕЛЕМЕНТИ НА ДУБЛИРАНЕ”
Процедура: Водещият предлага всеки да покаже своето състояние с движение на тялото и звук. Всеки един излиза пред групата (тя е построена в една редица), демонстрира състоянието си, а след това застава пред определен участник, който трябва да повтори движението и звука с цел, да почувства това състояние. След това дубльорът трябва да го каже с думи. Първият участник може да се съгласи или да коригира казаното от дубльора.

= „ИДЕНТИФИКАЦИЯ С НЕЩО”
Цел: Косвено саморазкриване, разказ за себе си, активизация на рефлексивните процеси, спонтанност и креативност.
Процедура: Водещият предлага всеки член на групата да се представи като определен предмет, играчка, дреха и пр. и да разкаже за своя собственик в „Аз-форма” (Например: „Аз съм любимия музикален диск на Виктор. Той често ме слуша. Моят собственик е …., Той най-много харесва …, Той има желание …, Той се страхува от …, На него му е неприятно когато …

=„ПРЕДАЙ ПРЕДМЕТА ПО КРЪГА”
Процедура: Водещият предлага на групата да предават един на друг по кръга въображаем предмет или същество. Например: цвете, котенце, много малък бисер и пр. Когато се направи едно пълно завъртване, предмета се променя.

= „ПОКАЗВАНЕ НА ЖИВОТНО”
Цел: Активизиране спонтанността на въображението
Процедура: Водещият предлага на групата един по един под ред, да показва някакво животно чрез звук, а останалите повтарят.
След всяко от тези упражнение водещият трябва да пита всеки от участниците как се чувства, какво е настроението му, за да получава рефлексивна информация.

= „СОЦИОМЕТРИЯ В ДЕЙСТВИЕ” – Водещият предлага на участниците в групата да се разпределят пространствено.
• По диагонала на стаята: по степента на изразност на някакъв признак
• По отделни групи – по критерии наличие/отсъствие на признак.
• По ъглите на стаята – по определени характеристики
Критериите могат да бъдат:
= високо/ниско самочувствие;
= ниво на енергичност;
= степен на готовност за работа;
= ниво на доверие / недоверие в групата;
= ориентация към успехи / бягство от неуспехи;
= наличие на брат / сестра;
= харесван / нехаресван от групата;
= различен / еднакъв с другите;
= наличие на баба или дядо / липса на баба или дядо
При формирането на всяка една от групите, водещият отива до тях и пита:
= „Какво означава за вас тази група?”
= Какво чувствате като член на тази група?”
= Какво означава за вас „да бъда в тази група?”
= Какво означава за вас да имам тази група?”
Ето един пример:
= „Какво означава за Вас да имаш брат / сестра (баба и дядо)?
Как се чувствате в това състояние (като единствено дете, като имащ брат / сестра; баба и дядо)?
= Какво означава за вас да имаш брат / сестра (баба и дядо) в семейството?
= Сънуваш ли често тези, които си загубил?
Забележка: В началото на упражнението обикновено всички участници са сковани. За преодоляване на това състояние може да се приложи следната рецепта: „Ако се смущавате от присъствието на някой от участниците тук и това ви пречи да работите, то всеки един от вас има право да му съобщи, обикновено този метод помага и на човек му става по-леко”

= „РАБОТА С НЕПОЗНАТИ”
Цел: Актуализация на проблемите на участниците в тренинга, свързани с интолерантното общуване. Предполага се, че групите ще „изхвърлят” онези, които са най-малко ценени, т.е. проявяващи интолерантно поведение.
Задачи: Участниците да получат взаимно информация за другия и да се създаде атмосфера на доброжелателност и саморазкриване.
Процедура: Водещият предлага на участниците в групата един по един да се разпределят в една линия по степен на познанство или по критерия „доколкото ви се струва, че познавате / разбирате този човек”. След като изпълнят това упражнение, водещият предлага да се формират двойки между тези участници, които се оказват най-познати и най-много се разбират един с друг. След това им се предоставят 3 минути всеки да разкаже на другия за три приятни събития, случили се напоследък и три – не съвсем приятни.
Модифициран вариант на упражнението може да включва критерия „ценност на другия”, а при работата по двойки всеки споделя с другия три качества, заради които одобрява и три качества, които не одобрява.

3. Работа по теми (проблеми)
В този етап се разглеждат ситуации на общуване, които се характеризират с интолерантни реакции.
Задача: Формулиране на типични проблеми, свързани с интолерантното общуване на учениците един с друг, уточняване формата на интолерантно общуване и взаимодействие.
Цели: Подготовка на групата за преработка на проблемите чрез действие
На този етап работата на групата се организира така, че да възниква интолерантно общуване в различни форми. Освен това, групата описва типични ситуации, в които интолерантното общуване се проявява в пълна сила. Водещият е длъжен да отчита, че ситуациите, при които може да се прояви интолерантно общуване – са преди всичко ситуации на избор и отхвърляне. Разиграването на реални епизоди на този етап на групова работа, може да предизвика съпротива и по тази причина водещият предлага на групата да ориентировъчни теми (обща задача, изискваща съвместни действия – съвместен живот, поход, пътешествие, живот на необитаем остров, поканване за рожден ден, в хода на които участниците получават възможност за избор и отхвърляне на други), а също и упражнения за „загряване”, изискващи избор и отхвърляне. Например:

= „ОТКАЗ ОТ ПОМОЩ”
Процедура: Участниците се разделят на групи. За една от тях се моделира ситуация, за успешното изпълнение на която (на един от етапите) е необходима помощта на участниците от другите групи. Участниците от другите групи един по един трябва да намират различни причини, за да отказват помощта.

= „ИЗБОР НА ПРИЯТЕЛ”
Процедура: Спонтанно се формират две групи, като всеки участник от едната група трябва да подбере по двама приятели от другата група, обяснявайки причината за отказа за всички останали. След като се изпълнят тези избори, на практика част от участниците от втората група не трябва да получат нито един избор.

= „ПОЛЕТ С ВЪЗДУШЕН БАЛОН”
Цел: Актуализация на проблемите на участниците в тренинга, свързани с интолерантното общуване. Предполага се, че групите ще „изхвърлят” онези, които са най-малко ценени, т.е. проявяващи интолерантно поведение.
Задача: Да се даде възможност на участниците да се потопят в ситуация на отхвърляне
След изпълнението на упражнението, водещият пита участниците:
= Как са се чувствали в ситуация на избор и отхвърляне?
= Какво е означавало за тях да бъдат избрани или отхвърлени?
= Колко често в живота са се сблъсквали с подобни ситуации?
Процедура: Групата се отправя в „полет” на въздушен балон (дериджабъл), избира маршрут и всичко необходимо (храна, вода, оборудване и пр.). По пътя възниква аварийна ситуация, изискваща избор: „хвърляне зад борда” с парашут на някого от групата или някоя от необходимите вещи.

4. Работа с протогонисти и спомагателен „Аз”
Следващият етап предполага достатъчно „подготвена” група, главен участник (протогонист), избрана ситуация, спомагателни участници за последващо изследване с психодраматични техники на особеностите на интолерантното общуване и неговите деструктивни характеристики.
Забележка: В психодрамата "протогонистът" е човек (член на група, пациент или клиент), който решава да разиграе някои значителни моменти от живота си, преживявания или взаимоотношения на сцената с помощта на психодраматичен режисьор и другите членове, които поемат допълнителни роли на спомагателни Его.

Задачи: избор на ситуация, която е добре позната на групата, избор на протогонист, тема, която е най-близка до останалите участници в групата, помагащи му за конкретизиране на проблема.
Цел: подготовка на протогониста и спомагателните Аз-ове за игра.

5. Психодраматично действие / ролева игра
На този етап се прилагат психодраматични техники („дублиране”, „размяна на роли” „огледало”), като в процеса на непосредствено действие се изследва проблема. Със съгласието на протогониста и групата може да се направи видеозапис. Освен това, препоръчва се „ротация на ролите” – замяна на протогониста и спомагателните персонажи с други лица с цел, повторно проиграване на ролите с възможни изменения и корекции, свързани с личностните особености. При тази размяна всеки един нов участник представя по различен начин ролята си в дадената ситуация, а този факт разширява блендата на участниците, с която те разглеждат тази ситуация.
Задача: да се обхванат колкото се може повече участници от групата, да се създаде идентификационно поле, да се способства за развитие на емпатийно разбиране, осъзнаване непродуктивността на интолерантното взаимодействие и неговия деструктивен характер.
Цел: да се предостави възможност на участниците да почувстват травматичността на интолерантното общуване и да изработят по-ефективна стратегия за взаимодействие.

= „ПРАЗЕН СТОЛ”
Техниката на празния стол е една от най-известните и често прилагани методи при ролевата игра в психодрамата и гещалтерапията. При нея протогонистът не използва помощници. По-скоро тук той взаимодейства с въображаем обект (някого или нещо) представен посредством един или няколко празни стола. Столовете служат като заместители на отсъстващите лица, предмети, явления и пр. Те могат да представляват неодушевени предмети – стая, дом, автомобил и т.н. или определена гледна точка, черта на характера, навик, намеса (имам предвид например, място в служебната йерархия, професия или вид занятие, чувство за страх, за личностна непълноценност, препятствие и т.н.). Много често „столът” представя определен човек, с който протогонистът е емоционално обвързан. Този човек може да е жив или починал, да е представен с цялата си личност или само чрез част от „Аз-а” си. По време на процедурата протогонистът разговаря с въображаемия друг (празния стол). Участието му може да бъде под формата на монолог или диалог, чрез промяна на ролята.
През цялото време протогонистът сменя ролите и местата си (при отсъствие на друг участник). Този тип „двуролеви монолог” поддържа хода на действието. След като протогонистът изложи позицията, чувствата, мислите и действията на другия, а с това участниците се запознаят със същината на проблема, „празният” стол може да се заеме от друг участник (спомагателен Аз) и играта да продължи вече във формата на диалог. Именно сега, когато срещу себе си има друг участник, протогонистът започва да вижда, да чува, да преживява и осъзнава алтернативи, които спомагателният Аз пренася към него.
В най-елементарния си вариант техниката използва един стол, но на сцената могат да се поставят още „столове” (или реални лица като спомагателни Аз-ове), както и още роли (лица). Например, групата на „празните” столове може да включва цял репертоар от роли (съпруг, баща, началник, помощник, преподавател, секретар, интелектуален компаньон, помощник и пр.) или (ученик, дъщеря, внучка, любимо момиче, приятелка, бъдеща студентка и пр.)
Инструкция: Водещият поставя празен стол в центъра на сцената срещу протогониста. „Бих искал да гледате в този стол. Не гледайте мен. Концентрирайте се само върху празния стол. Когато наблюдавате този стол, опитайте се да го възприемете като човека, с който не сте завършил важен разговор (други примери: влязъл в конфликт; обидил; наранил; изолирал; засегнал и пр.). Опитайте се максимално добре да си представите този човек и задръжте неговия образ в представите си за няколко секунди.”
След това водещият пита протогониста или членовете на групата, доколко ясен образ е успял да създаде. Много често хората отговарят, че пред тях са се явили поредица от лица (група), без да успее да се фокусира върху някого конкретно. При други случаи казват, че са успели да си представят този човек, но образът е бил краткотраен и е изчезнал.
След това водещият продължава със следваща инструкция: „ А сега да продължим. Искам сега да се обърнете към този човек, който си представихте на стола и да му кажете това, което сте искали, но сте пропуснали.”

= «БАРИЕРА»
Цели: Актуализиране на проблема и свързаните с него преживявания и трудности, търсене и откриване на алтернативи.
Задачи: Участникът да получи възможност да се сблъска със страховете си, да се постави на мястото на другия, да формира по-широка оценка за собствените си възможности, очаквания, претенции и за тежестта на самия проблем (бариерата); да получи възможни алтернативи за решаване на трудностите; да се въведе протогониста в ситуация на спонтанна реакция, при която да получи инсайт за себе си и за другите.
Процедура: Техниката се отнася към т. нар. техники за размяна на Аз-ове или „ролеви игри”. Тя е известна още с имената „плет”, „ограда”, „стена” (Вайнер и Сакс, 1965).
За да започне процедурата водещият следва да подбере протогонист (или да бъде инициативник, или да е изложил вече проблема си в процеса на „загряването”). Това е участник, който желае да представи определен свой проблем, свързан с непостигната цел, неразрешен проблем, непреодолимо препятствие.
Първоначално протогонистът представя своите черти на характера, навици, отношение, страхове и пр., които се явяват препятствие (бариера) по пътя за достигане на желаната цел, т.е той следва да разкрие собствената си оценка за целта, нейната значимост, наличието на продължителен (или краткосрочен) негативен опит, получен /неполучена/ подкрепа от другите, оценката за собствените си сили и възможност и оценката на „непреодолимостта” на бариерата.
На сцената тази бариера може да бъде изобразена във вид на купчина столове или няколко редици от столове, а може да бъде изиграна и от спомогателни Аз-ве, представени от други участници.
Много често при излагане на проблема, протогонистът може да посочи няколко бариери. Тогава „столовете” или другите участници оформят една пространствена сцена в определена дълбочина. Водещият устройва срещи на протогониста с всички бариери последователно или наведнъж. (Този подход е аналогичен с техниката „репертоарни роли”, при която протогониста играе цял репертоар от роли.) Успешния край на сцената преминава обикновено през физическо отстраняване на определените бариери или образуване на проход между тях (столовете, другите участници), за да може протогонистът свободно да премине или се промуши през тях.
Ако вместо столове се използват хора, тогава помощните Аз-ве влизат в диалогов режим с протогониста.
Ето някои примери за бариери:
= страх от изпитна ситуация;
= неспособност да изрази чувства;
= страх от споделяне със значим човек на ситуация или проблем;
= желание да постигне определена цел;
= ситуация на запознанство с момиче /момче/;
= ситуация на саморазкриване пред родителите на хомосексуални наклонности;
= ситуация да запознае момиче /момче/ с родителите си;
= безпокойство при излизане пред публика;
Проблемите могат да бъдат различни, бариерите една или множество, преживяванията многообразни, оценъчните съждения за собствените способности и за атрибутираните „тежести” на бариерата също са многовариативни. В зависимост от това, колко и какви бариери ще изложи протогонистът, толкова спомагателни Аз-ове ще бъдат ангажирани, а те от своя страна ще играят ролята на тези бариери.
Когато всички бариери са разпознати, сцената се заема от останалите участници. Те могат да бъдат в различни положение на тялото и погледа, така, както ги вижда и оценява протогониста.
Начало на играта: Срещу тях на сцената стои актьорът. Всеки един се обръща към него, например с думите:
= Аз съм твоя страх. Как мислиш да ме преодолееш?
= Аз съм твоето безпокойство. Държа те в плен всеки път, когато ти искаш да … Какво би направил с мен?
= Аз съм твоя натрупан негативен минал опит и се явявам всеки път в мислите ти, като ти казвам, че отново ще е същото, че отново няма да успееш. Какво би направил за да ме опровергаеш?
= Аз съм твоите мисли, които те карат да се оценяваш като безпомощен, неспособен и неумел. Аз те държа в плен и не искам да успееш. Ти досега показа, че си слаб човек, неуверен в себе си. Имаш ли идея какво би могъл да направиш с нас?
= Аз съм твоя опонент – момчето, което също харесва онова момиче, по което ти бленуваш и искаш да имаш. Аз очевидно съм по-харизматичен, по-умел. Какво ще кажеш за това?
= Аз представлявам всички зрители в аудиторията и те гледаме вкупом. Ти какво преживяваш, когато излезеш на сцената? Какво си мислиш? Колко сме страшни ние за теб? Кое ти дава основание да считаш, че сме опасни?
= Аз съм твоя клас. Какво би направил ти за всички твои съученици?
= Аз съм твоята „жертва”, която ти всеки ден обиждаш и нараняваш. Аз съм момиче. Аз съм слаба и нежна. Аз съм като изящно украшение, с което трябва да бъдеш нежен. Знаеш ли какво е нежност? Би ли ми обяснил защо правиш това?
= Аз съм твоите родители. Ние много страдаме за теб, за това, че не можем да се гордеем с теб. Имаш ли сили и желание да се промениш и пр.
Обсъждане:
= Какво ново научи по време на играта?
= Кое ти беше познато и с кое се сблъска за първи път?
= Коя от бариерите се оказа най-трудна?
= При коя бариера изпита най-силни чувства?
= Бариерите все още толкова непреодолими ли са както преди?
= Имаш ли нови проекти за проблемите и нова оценка за собствените си сили?
= След като премина през бариерите, все още ли всичките те са там или някои изчезнаха?

= „ВЪОБРАЖАЕМА СОЦИОГРАМА”
Цел: Упражнението изследва взаимоотношенията между членовете на групата, предоставяйки им обратна връзка за възприятието на другите за тях. Най-ценното на упражнението е, че протогонистът представя своето виждане не само за себе си, но и за вътрешногруповите отношения. Информацията, получена по време на упражнението може да се използва при бъдещо психодраматично действие.
Членовете на групата трябва да се познават добре.
Процедура: В психодрамата, въображаемата социограма представя нагледно изображение на личните отношения на всеки участник в групата; разкрива колко близки се възприемат отделните участници; дава информация за членове, които стоят в периферията на групата, както и т. нар. „звезди”.
Протогонистът получава задача, да подреди членовете на групата и създаде жива скулптура, като следва един критерий – близост и дистантност между членовете на групата.
Инструкция: „Представете си, че Вие сте скулптор и от Вас се иска да създадете „жива скулптура”, като използвате членовете на групата. Единственото изискване, което трябва да спазвате е критерия, по който следва да изградите скулптурата, а той е „близост и дистантност” във взаимоотношенията между членовете на групата. След като завършите работата си, застанете в ансамбъла на скулптурата си там, където според вас е мястото Ви.”
След като протогонистът създаде скулптурата (водещият може да фотографира всяка една скулптура и по-късно да използва информацията), водещият подава следващата,
Инструкция: „След като сте създали скулптурата, сега от Вас се иска да определите роли за всеки един член по такъв начин, че те да съответстват в най-голяма степен на самите тях. Определяйте ролите така, каквито са представите Ви за всеки един.”
След изпълнението на задачата, водещият се обръща към групата и дава следната,
Инструкция: „А сега всеки един от Вас получава право да направи изказване, свързано с мястото му в скулптурата и с дадената му роля. Можете да изразявате съгласие, несъгласие, както и да посочите кое според вас би било Вашето реално място в скулптурата и каква роля най-вече би Ви съответствала. Освен това всеки един от Вас трябва да посочи къде според него в мястото на самия скулптор”
По време на изказванията, всеки един участник в групата получава възможност да разкрие своето място, роля, както и да посочи мястото на протогониста.
В заключителната фаза на упражнението, без да се излиза от ролите, така както е създадена сцената. Членовете на групата започват да общуват помежду си, играейки определената роля.Водещият може да прекъсне играта всеки момент.
След приключване, участниците заемат местата си и споделят впечатленията си. Всеки един трябва да разкрие как се е чувствал, играейки ролята и как е възприемал ролите и поведението на другите.

= „СЕМЕЙНА СКУЛПТУРА”
Цели: Упражнението се прилага както в семейната терапия, така и при работа с психодраматични групи, за изследване на семейните взаимоотношения. Терапевтичният метод се прилага за изследване усложнения и трудности в отношенията между членовете на семейството. Упражнението предоставя полезен материал за психодраматични занятия.
Процедура: Протогонистът получава задача да създаде скулптура или жива картина на своето семейство. Препоръчва се за членове на семейството да бъдат подбрани участници, които са близки по определени характеристики с реалните членове на семейството.
Инструкция: „От вас се иска да създадете скулптура на своето семейство, като за целта използвате членове на групата. Подберете членовете така, че да са близки по определени признаци с членовете на реалното семейство. В скулптурата включете всички онези хора, които са живели с Вас, през детството и юношеството. Разположете членовете на семейството в характерните за тях разположения. Създайте сцена, която пресъздава фрагмент от взаимоотношенията между членовете. Например, Вие можете да разположите своето семейство в кръг, обединени около маса или например, спомняйки си някакъв особено значим случай за вас, да пресъздадете именно тази сцена. За да покажете реално състоянието на взаимоотношенията, използвайте критерия „близост и дистантност”. Не забравяйте да включите в сцената и себе си. Когато приключите с скулптурирането, посочете за всеки един от членовете определена фраза, която го характеризира (може и отличителна черта, качество).”
В заключителната част водещият иска интерпретация на създадения ансамбъл. Освен това се иска обратна връзка от всеки член на „семейството”. Всеки следва да сподели чувствата си. Накрая протогонистът следва да разкаже за опита, който е придобил, новите неща, които е осъзнал.

= „НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО”
Цел: Упражнението позволява да бъдат отработени проблеми и затруднения в отношенията между членовете на групата, в частност училищен клас. Особено е ефективна при наличие на агресивни тенденции между учениците и ситуации, при които едните са „агресори”, а другите „жертви”. Написването на писмото и последващите коментари имат за задача, да се явят „пусков механизъм” за поставяне на едно ново начало към промяна на взаимоотношенията.
Задачи: Да се даде възможност на участниците („агресори” и „жертви”) да комуникират, като разкрият подбудите, преживяванията, болката, страданието, унижението и пр., с което да бъде възстановена комуникацията между страните в рамките на един конструктивен диалог. При създадената психодраматична ситуация, жертвата получава за първи път възможност да говори за чувствата си, а „агресорът” за първи път е заставен под погледа на целия клас, да обясни подбудите си, преживяванията си и да обясни мислите и поведението си.
Забележка: Изготвянето на писмото е най-добре да се изпълни между сеансите в домашни условия, с цел обмисляне на съдържанието.
Процедура: Водещият предлага на групата да помислят върху определен проблем и затруднения, които имат с някой свой съученик (група) – проблем, с който не могат да се справят и от който страдат. След това, на всеки участник се предоставят листове за писане на „писмо”. Процеса по изготвяне на писмото не бива да надвишава повече от 20 минути. Важно изискване към съдържанието на писмото е, в него да бъдат описани състояния, преживявания, мисли и чувства, които никога не са били показвани и казвани. Пишещият трябва да говори само за себе си. Забранено е да прави коментари, да дава оценки, квалификации и пр. на адресата. Ето един пример на писмо:
„ …..(име на адресата) сега аз имам уникална възможност да ти напиша това писмо, за да кажа и за да изразя мисли и чувства, които никога до сега не съм казвал (а) или показвал (а).
По време на сесията авторът и адресатът заемат позиция (прави или седнали) едни срещу друг в средата на кръга. Авторът прочита писмото, а след това следва обсъждане. Към него се включват и останалите участници.

6. Обратна връзка с участниците (рефлексия)
На този етап е много важно да се правят и дават оценки (беоценъчен етап), да не се допускат интерпретации, даване на съвети. Участниците имат право да говорят само за своите чувства и да споделят личен опит от преживяванията си в подобни ситуации.

Задача: да се даде възможност за изказвания на всеки член на групата, протогонистът да получи обратна връзка („споделяне” или „шеринг”) от спомагателните Аз-ве и аудиторията.
Цел: разширяване диапазона от „алтернативни” възприятия и чувства на участниците

= „ХАРЕСВА МИ”
Цели: Да се снижи напрежението и умората, да се създаде положително емоционално настроение и да се повиши нивото на взаимно доверие в групата. Упражнението формира умения за участие в ролева игра.
Задачи: Да се даде възможност за пряко взаимодействие между участниците
Процедура: Водещият предлага да бъдат образувани два кръга: вътрешен и външен. Външният кръг се движи по посока часовниковата стрелка, а вътрешният в обратна посока. Участниците в двата кръга са обърнати с гръб едни към други. При команда „Стоп!”, двата кръга спират да се въртят, а при команда „Обърни се сега!”, участниците се обръщат с лице един към друг. По този начин всеки застава срещу някой друг и образува двойка. На всеки участник се позволява по 1 минута. Всеки един трябва да каже нещо хубаво за другия, като започне с думите: „В теб ми харесва …”. След това ролите се разменят. След две минути процедурата се повтаря, като участниците се обръщат с гръб и започват да се въртят.
Модифициран вариант на упражнението може да включва игра и размяна на роли, например:
= Единият е в ролята на „родител”, който се завръща от родителска среща, на която е бил уведомен от учителите за интолерантно поведение на детето си, а другият играе ролята на „ученик”.
= Единият е в ролята на родител, който поднася на детето си „играчка” за празник, а другият ролята на „дете”.
= Единият е в ролята на „жертва” на обида, отправена от втория – „агресора”.
= Единият е в ролята на „момиче”, което споделя за своя наскоро разпаднала се връзка с любимо момче пред своя „родител”.
= Единият е в ролята на „млад човек”, който споделя с „родителя” си за свои лични проблеми, свързани с увлечение по момче /момиче/ от своя клас.
= Единият е млад човек, който споделя пред своя „родител” за хомосексуалните си наклонности, другият – „родител”.
= „Продавач” – „купувач”
= „Полицейски инспектор” – „водач на автомобил”.
= „Началник” – „подчинен”.
= „Родственици, които дълго време не са се виждали.
= „Брат” – „сестра”
= „Учител” – „ученик”
Всяка една от ролите се играе от 3 до 5 минути от всеки, а след това следва обмен на мисли между двамата извън ролите, за новопридобития си опит.
В края на упражнението цялата група споделя своите впечатления, своите чувства и реакции в съответните роли. От особено значение са ситуации, при които участници са получили инсайт за разрешаване на свои проблеми.

= „ТЕЛЕГРАМА”
Процедура: Упражнението се прилага за получаване обратна връзка от участниците в тренинга.
Водещият предлага на участниците да напишат до него текст с кратко послание. Той добавя, че мнението на участниците е важно за него и ще го има предвид в по-нататъшната работа. Това следва да е телеграма от 12 думи, като се опитат да отговорят на въпросите:
*Какво е мнението Ви за проведеното занятие днес?
* Какво за Вас беше важно?
* На какво се научихте?
* Какво Ви хареса?
* Какво остана неясно (неразбрано)?
* В каква насока трябва да вървим напред?

= „ГРУПАТА ПРИДОБИВА ИНДИВИДУАЛНОСТ”
Цели: Да се постигне идентификация с групата, с груповите ценности и качества, да се повиши груповата сплотеност.
Задачи: Организиране груповото взаимодействие и диагностика структурата на групата.
Процедура: На дъската с тебешир (или на флип-чарт с флумастер), членовете на групата един по един рисуват въображаемо „тяло”, като всеки рисува онази част, с която той се идентифицира. След това всеки член на групата отново излиза на дъската и записва:
а/ вътре в „тялото” (групата) ключова дума – наименование на качество, което според него би било полезно на груповата им работа;
б/ вън от „тялото” (групата) ключова дума – наименование на качество, което според него би навредило на груповата им работа;
След това членовете се разделят на 2-3 подгрупи и обмислят девиз, име и емблема на групата. След приключване на работата всяка група предлага своите идеи. Следва общо обсъждане и приемане на окончателно решение. Емблемата следва да се нарисува (на другата сутрин водещият трябва да има готовност да постави на реверите на всеки участник предложената емблема.
След завършване на упражнението водещият пита участниците как са се чувстват сега, когато са членове на една уникална група от хора, която има свои отличителни външни белези и дори само поради това не прилича на никоя друга група.

= „ШУМ”
Цел: „Зареждане” с групова енергия – мотивация за участие.
Задачи: Да се даде възможност за проява на спонтанност и креативност.
Процедура: Водещият предлага групата да се раздели по двойки и им дава тема, например: Как протече днешното Ви утро?, Разкажете своя любима приказка. Постарайте се да продадете на партньора си въображаем продукт или услуга. Времето за работа не бива да е повече от 3 минути.

= „ПРЕПЛУВАНЕ”
Задачи: Снижаване на напрежението, повишаване на настроението
Цели: Да се помогне на участниците да се откъснат от привичните им роли и да се впишат във въображаемата ситуация.
Процедура: Водещият предлага на участниците да си представят, че стаята е пълна с вода, че тя представлява един огромен аквариум, в който те трябва да плуват. От участниците се иска да се движат „плувайки” с плавни движения в стаята, като си представят около себе си разноцветни риби, миди, охлюви, красиви водорасли и корали. Те плуват от единия до другия край на стаята, като в краищата излизат на брега и отново се гмуркат. Плувайки те изпитват чувство на лекота, вдъхновение, преживяват радост, изпълнени са с енергия и веселие.

= „САМОРАЗКРИВАНЕ”
Процедура: Груповата атмосфера се характеризира с това, в каква степен всеки един участник се е отпуснал и се разкрива в групата, какво е нивото на активност и комуникация между членовете.
Водещият застава в средата на стаята и разперва двете си ръце, като дава следната инструкция: „Разделил съм стаята на две половини. От вас се иска, тези които са готови да участват активно в работата и да разкриват себе си, нека застанат от дясната ми страна, а тези, които не са уверени и нямат вътрешна готовност за саморазкриване – от лявата.”
След подреждането, участниците отново сядат на местата си в кръгова форма, а водещият поставя въпрос към групата: „Какво според вас може да промени групата, за да работи по-добре, за да може всеки един участник да се чувства по-уверено?”

= „СТЕПЕН НА ВКЛЮЧЕНОСТ В ГРУПАТА”
Процедура: Водещият предлага на групата да заеме позиция в една линия, след което дава следната инструкция: „Нека този, който се чувства напълно включен в групата, да застане в онзи ъгъл. Този, който чувства себе си напълно невключен, да застане в срещуположния ъгъл. Всички останали да се разпределят между тези два полюса, в зависимост от степента им на включеност. Нека всеки да намери своето място. Колкото повече считате, че сте включен, толкова по-близо трябва да застанете до първия ъгъл и обратно.”
След това водещият предлага на участниците за обсъждане следните въпроси:
= Защо всеки е избрал точно това място?
= Как се отнася към решението да бъдат приети нови членове към групата?
= В каква степен получения резултат се е оказал неочакван за него?
= Какво Ви пречи за да се почувствате включен в групата?
= Какво можете Вие лично да направите, за да се включите напълно в групата?
= По какъв начин останалите участници биха Ви помогнали?

= „УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ РАБОТАТА НА ГРУПАТА”
Процедура: Водещият моли участниците да покажат колко са удовлетворени от работата на групата. За тази цел, той поставя в центъра на стаята определен предмет (например, стол) и предлага на членовете, да застанат толкова по-близо до стола, колкото са по-удовлетворени от работата в групата. След като всеки заеме мястото си, водещият моли всеки да остане на мястото си и да се огледа за да види къде стоят другите. След това се поставя въпроса: Какво искат да изразят участниците със своето местонахождение? Как самите те се отнасят към позицията на другите?

= „СТЕПЕН НА БЛИЗОСТ”
Процедура: Водещият предлага на участниците да застанат до тези, с които в момента те се усещат в някаква близост. В резултат на това се образуват групи с различно количество участници. След това водещият иска всяка група да обясни всичко онова което ги сближава и на тази основа да формулират свой общ девиз.

Следва продължение - част 2

Нагоре