Психология :: Примерно документация за провеждане на тренинг „Толерантност”с елементи на психодрама-част 2 (в п...

Примерна документация за провеждане на тренинг „Толерантност”
с елементи на психодрама
(в полза на училищните психолози)
(част 2)
       7.Упражнения за работа по индивидуални цели и осъзнаване на лични проблеми = „ПОЖЕЛАНИЯ”
Процедура: Водещият предлага следното задание: „Представете си човек, който е заинтересуван от това, Вие да участвате активно в нашата група и той очаква от Вас някакви промени. Сега си представете, че този човек Ви казва, че наистина Вие трябва да се научите да живеете и работите в този клас, отнасяйки се толерантно към всеки. Представете си сега, че той стои на Вашия стол и се обръща към вас, говори Ви. От вас се иска да формулирате три пожелания на този човек, които той Ви казва, седейки на вашия стол. Какви биха били тези негови пожелание, за да постигнете целта си?”
Цел на упражнението: саморазкриване, формулиране личните цели за постигане по време на тренинга, разкриване на ценности.
= „МАГИЧЕСКОТО „АКО БЪДА”
Процедура: Групата се разделя по двойки и обсъждат следните въпроси:
= Ако ти имаше свръхестествени способности, какво би направил на първо място?
• Какво би променил в света, ако можеш да го направиш по-добър?
• Какво би променил в себе си, за да станеш по-добър?
• Какво би променил в съучениците си, да живеете и общувате като приятели?
= Представи си, че си живял преди години. Какъв или какво би бил?
• Какво би направил за хората, за да живеят по-добре?
• Какво не би допуснал да се случи на хората?
       8. Работа по теми (проблеми)
На този етап се представят и се извършва групов анализ на ситуации на затруднения в общуването, свързани с прояви на интолерантно взаимодействие. Участниците разкриват тези ситуации, говорейки за себе си, като с това предизвикват интолерантни реакции на участниците в групата. (Членовете на групата описват личностни качества, характеризиращи хората, които предизвикват в тях твърдо неприемане, интолерантно отношение, скрита или открита агресия).
Тук водещият може да предложи следните теми за групови игри:
= „ПОЛЕТ С ВЪЗДУШЕН БАЛОН”
Процедура: Количеството участници в полета може да бъде ограничено, за да се предизвика бърза ситуация на избор и отхвърляне, а освен това, по пътя на балона, започват да се случват и други затруднения, които усилват процедурата (липса на парашути, на храна, вода).
Когато в „балона са качени” по-малък брой лица и сред тях съзнателно водещият е включил 1-2 интолерантни в общуването си лица, то група от 6-8 участника, твърде бързо стига до извода, че именно тези следва да бъдат „изхвърлени” от балона. Ако участниците изпитват затруднения при вербализиране на мнението си, водещият може да им предостави листове, на които да запишат лицето, което следва да напусне балона.
За да се получи сцена, в средата на стаята се поставят столове в кръг, които са обърнати с гърбовете към центъра на кръга. По този начин участниците са разделени един от друг и нямат пряк визуален контакт.
При инструкцията водещият казва: „Имате проблем. Времето се разваля. Балонът започва да пада. Необходимо е да бъде намалено теглото му. При старта Вие имате на балона следните неща:
= 2 бидона вода, като всеки тежи по 20 литра – общо 40 литра;
= 3 пакета с храна, като всеки тежи по 10 кгр. – общо 30 кгр.;
= 2 туби с гориво, всяка тежи по 20 литра – общо 20 литра;
= 2 торби с баласт, всяка една тежи по 10 кгр. – общо 20 кгр.;
= парашут – 1 бр. = 5 кгр.
Общо 110 кгр.
= един участник тежи – 45 кгр.
От вас се иска да вземете решение и да направите така, че балонът да продължи пътя си, защото в противен случай ще паднете и загинете.”
Посочените цифри се изписват на черната дъска или флип-чарт.
От тук нататък водещият инициира различни ситуации, като разпределя играта на три етапа. На всеки етап водещият казва, че е необходимо групата да изхвърли 50 кгр. тежест. При освобождаването групата се лишава най-често:
= първо от баласта (20кгр.) + храната (30кгр) = 50 кгр.
= второ от водата (40 кгр.) + гориво (10 кгр.) = 50 кгр.
= трето от едно от лицата (45 кгр.) + парашут (5 кгр.) = 50 кгр.
Така или иначе на третия етап групата ще бъде принудена да направи избор за отхвърляне на един от членовете. За да има ефект упражнението, предварително водещият трябва да структурира списъците с групите така, че във всяка група да попадне по 1 лице с интолерантно поведение, а останалите да бъдат негова противоположност, т.е. лесно да се стигне до избора точно на този участник.
След разиграване на ролите, т.е. отхвърляне на лицето, групата провежда обсъждане. Задават се въпроси към отхвърленото лице и към самата група.
= „КРАЛСКИ ДВОР”
Процедура: Водещият участва в разпределението на ролите по начин, при който участници, които следва да се учат на толерантност да получат първо високостатусни роли, като „принц”, „крал” „губернатор”, „земевладелец”,”кардинал”, а след това, при втората фаза – нискостатусни, като: „слуга” , „коняр”, „детегледачка”, „готвач”, „градинар”, „биограф”, „пазач на вратите”, „селянин”, „овчар”, „предсказател”, „шут”, „музикант”.
Водещият раздава на всеки един участник лепящи листчета, като ги поставя на ревера на участниците. Играта преминава през две фази, като идеята е всеки да получи по една роля от високостатусни и нискостатусни актьори. Обикновено интолерантните участници биха се възползвали от високия си статус и биха проявили интолерантно отношение. След това, при размяна на ролите, лицата които са имали нисък статус и са били обект на интолерантно отношение, получават висок статус и имат възможност да реагират.
За провеждане на упражнението групата се разделя на подгрупи от по 3 или 5 човека (нечетен брой). Във всяка подгрупа от 3 човека се определя 1 високостатусна роля („крал”) и 2 нискостатусни, а за подгрупи от 5 човека, съотношението е 2:3.
Ефектът на упражнението се изразява в това, че във втората фаза на играта, интолерантните участници биха преживели това, което са причинили на другите в първия етап на играта.
Всяка група излиза на сцената и изиграва определен скеч, като по сценарий преди скеча кралят (кралицата) е отделена от групата, а нискостатусните подготвят сценария, т.е. договарят се как ще се държат с краля съобразно техните роли.
= „МАГЬОСНИК С ПОДАРЪЦИ”
Процедура: Моделира се ситуация, при която членовете на групата си правят взаимно подаръци (това са положителни качества, символични замяна на скъпи вещи, възможности и сили). При тези размени, най-вероятно някои няма да получат нищо. За да се избегне манипулиране и нагласяне на размените, водещият предоставя на всеки един участник листчета, на които е записано името на дарителя и на получателя. Листчетата са поставени на маса на средата на кръга и всеки става и записва своето дарение, след което сгъва листа и го поставя в шапка. От получените сведения може да се направят изводи:
= наличие на най-харесвани членове на групата;
= наличие на аутсайдери;
= ниво на оценка за другия (какво му липсва в очите на приятеля му);
= преживявания на участниците и отношения в групата;
Не се препоръчва да се посочват имената на „дарителите”, а само името на „дарения” и самото дарение.
Инструкция: „А сега ви предлагам следната ситуация. В стаята виждате маса с поставени на нея листчета. Представете си, че сте магьосник и искате да подарите уникален подарък на своя най-голям приятел. Можете да го дарите с всякакви качества, възможности, сили, способности и т.н. Подаръкът, като всеки подарък трябва да съдържа неща, които биха зарадвали другия и биха го направили по-успешен човек в бъдеще. Имате право да дарите 3 неща. Процедурата е следната. Под ред всеки става и отива до масата. Записва името си на листчето, след това името на даряваното лице и под него трите дарения. След като приключи процедурата, аз ще прочета даренията, но без да чета имената на „магьосниците”, защото те трябва да останат в тайна.”
След като приключи процедурата по даренията, водещият прочита какви подаръци са получили участниците и им поставя въпроси:
= Харесват ли ти подаръците?
= Има ли такива, които не ти харесват и защо?
= Имаш ли идея, защо „магьосникът” те е дарил именно с тези подаръци?
= Ти считаш ли, че имаш нужда точно от тях?
= Има ли подарък, който би върнал на магьосника?
= С какво би го заменил нехаресвания подарък?
= Какво още би си пожелал?
= Какво би казал на магьосника?
= Какви чувства изпита в момента, в който научи за твоите подаръци?
На съществения момент от играта е случай, при който някой от членовете не са получи подаръци.
Ако има такива участници, това означава, че те се намират в периферията на групата, т.е. това са отхвърлени, изолирани лица, аутсайдери. Към тях се поставя друга група въпроси.
= Защо според теб се случи така, че магьосника те е забравил?
= Какво чувство преживя, в момента, в който разбра това?
= Какво би искал да получиш?
= Какво би казал на магьосника?
= „ПРИВЛИЧАНЕ И ОТБЛЪСКВАНЕ”
Цели: Усилване процеса на емпатия и съпреживяване, актуализиране на индивидуалните проблеми на участниците, подтикване към психодраматична преработка на проблемите.
Задачи: Да се моделира ситуация на избор, като се даде възможност на участниците да изпитат върху себе си ситуация на групов избор и отхвърляне.
Процедура: На групата се предлага спонтанно невербално взаимодействие един с друг, като водещият подбира няколко участника, които трябва да бъдат „отхвърлени”. За тази цел, водещият извиква всеки един участник при себе си и му поставя задачата. Отхвърлените не се запознават със задачата. Те не трябва да се досещат за смисъла на играта.
В средата на стаята се подреждат две колонки със столове, отдалечени един от друг. Броят им зависи от броя на групата. Най-отпред се поставя един стол за водача на автобус. Всъщност декора представлява автобус. Играта се провежда на три етапа.
Първи етап.
Инструкция: „Представете си, че вие сте пасажери, които са тръгнали да посетят „Градът на вълшебствата”. В този град всеки един от вас може да вземе нещо за себе си, което счита, че му липсва, а има нужда от него. Осен това той може да остави в този град нещо, което му пречи, вреди му за да бъде обичан, харесван, успешен. В момента всички вие чакате „вълшебен автобус”, който ще ви отведе там. Автобусът е пристигнал, но той няма водач. Първата задача е да изберете такъв водач. Ролята му е много отговорна, защото той трябва да се грижи групата ви да пристигне там, за където е тръгнала.”
След като групата избере водач, същият заема мястото си и прави избор на няколко лица. Например, ако групата е около 12-15 човека, е добре той да подбере 1/3 от тях, т.е. 4-5 участника. Когато участниците заемат местата си в автобуса, водачът се обръща към тях и пита:
„Какво искате да си вземете за себе си от „Вълшебния град” и какво завинаги искате да оставите там? Всеки от участниците дава заявката си.
Втори етап.
Водещият обявява, че пътуващите в автобуса автоматично са получили права да решат кого от чакащите да вземат при втори курс, като не могат да качат в автобуса повече от … брой лица (тук водещият трябва да прецени в зависимост от броя на групата колко лица могат да бъдат взети при втория и третия етап). Например при група от 15 човека, на втория етап могат да се поканят в автобуса от останалите чакащи 9 лица, 5 човека, при това за третия етап ще останат „чакащи” четири. На третия етап групата може да вземе само едно лице. В крайна сметка три участника ще останат.
Тази ситуация ще накара „отхвърлените” да се преживеят като такива и ще позволи последваща дискусия и въпроси към „чакащите” и към „пътуващите” за причините, които са довели до тази ситуация.
Обсъждане:
Към „чакащите”:
= Защо според вас се случи така, че не успяхте да посетите „Вълшебния град”?
= Колко важно беше за вас да пристигнете във „Вълшебния град”
= Какво бихте оставили там?
= Какво искахте да получите за себе си от „Вълшебния град”?
= Какви чувства преживяхте в момента, в който „пътуващите” не Ви избраха?
= Какво искате да им кажете в този момент на „пътуващите”?
= Какво бихте направили, за да бъдете следващия път в групата на „пътуващите”?
= „АЗ ПАДАМ”
Цели: Да се повиши нивото на доверие в групата и се актуализират проблемите по поддръжката.
Задачи: Да се организира груповото взаимодействие, да се въвлекат участниците в действия по груповата поддръжка и всеки един да почувства подкрепата на членовете от групата.
Процедура: Участниците се разхождат в стаята. Изведнъж някой от тях казва: „Падам!” и започва бавно да се отпуска и пада към земята напред., останалите са длъжни незабавно да му окажат помощ, да го подхванат преди той да се е проснал на пода. Когато „падащият” е спасен, той се изправя и упражнението продължава. Всеки един участник има право да „падне” само веднъж, като се старае да изненада останалите, т.е. наистина да ги предизвика към спасяване. От особено значение е „падащият” да избере момент, при който се намира максимално близо до участник, с който не са в близки отношения.
= „МОЯТ ПРИНОС”
Цели: Осъзнаване от участниците на своите качества и умения, като най-ценни за груповото взаимодействие.
Задачи: Сплотяване на групата, осъзнаване на груповата принадлежност от всеки участник.
Процедура: Групата се разделя на 4 подгрупи. Всяка група получава списания и цветна хартия, като всяка група разполага с един определен цвят. От списанията трябва да изрежат фигури, картини, фотоснимки и пр. и да направят колаж, който да отразява уникалността и спецификата на тяхната група.
Първоначално водещият дава следната инструкция, например за група от 15 участника:
Първа инструкция: „Както видяхте, сега имаме 3 подгрупи. Всеки участник притежава лист хартия за писане /рисуване/. От всеки един от Вас се иска да помисли, кое е онова специфично за него нещо като личност и индивидуалност, което го различава от другите в групата му. След като откриете тази специфика, Вие следва да създадете символично изражение на тази своя индивидуалност. Имате време за размисъл 5 минути, през които всеки следва да помисли, с какво бих могъл да се идентифицирам така, че да бъда разпознаваем за другите. Можете да скицирате идеи на листа. На масата пред вас има списания и цветна хартия с индивидуален цвят на всяка група. Това което ще определите като индивидуалност се опитайте да го материализирате чрез рисунка, изрезка от списание, надпис. На масата пред вас има: ножица, цветни моливи, флумастери, цветна хартия, списания, лепило, лист картон. Препоръчвам ви всеки да подготви проекта си /идеята/ първоначално или във въображението или върху листа хартия. Големият лист картон ще ви е необходим по-късно.”
След като даде инструкцията и започне творческия процес, обикновено участниците се запознават с наличните материали. Ако времето за размисъл се окаже недостатъчно, водещият следва да го удължи, докато всички са готови. След това се дава следващата инструкция.
Втора инструкция: „От вас се иска да продължите работата си, като всеки един започне да изготвя собствената си идентификация. След като всеки е готов, обсъдете заедно идеята на всеки и се опитайте да обедините тези индивидуални идеи в някакъв общ сценарий, т.е. сбора от индивидуалности да формира една обща уникална индивидуалност само за вашата група. Измислете име на групата си, това ще бъде името на колажа, който ще направите. При изготвянето на колажа започвате същинско материализиране на идеите си.”
След като четирите групи приключат работата си, водещият дава следната инструкция:
„А сега искам всички да се съберете в една обща група и да сглобите общ колаж. Опитайте се към изготвените отделни колажи на подгрупите, да ги сглобите в единно цяло по такъв начин, че да заличите контрастите между отделните групи.”
Обсъждане:
Следва описание от участниците на създадения колаж, след което водещият пита:
= Какво е впечатлението ви от това, което създадохте?
= По какъв начин то доказва индивидуалността на групата?
= Коя беше първата мисъл, която ви дойде на ум в началото на задачата?
= Изпитахте ли затруднения при определяне на собствената си идентификация?
= Замисляли ли сте се до сега, с какво сте различни от другите, което другите искате да знаят за вас?
= Какво беше чувството, когато започнахте да сглобявате колажа на подгрупите?
= Лесно ли намерихте общо решение за визията на подгруповия колаж /груповия/?
= Имаше ли сред вас участници, които не успяха да се интегрират към общото решение?
= Възникнаха ли спорове и конфликти? По какъв начин бяха разрешени?
= „КАКВО ОБИЧАМ В СЕБЕ СИ”
Цели: Саморазкриване, мотивиране към рефлексия и идентификация.
Задачи: Да се организира взаимодействие, насочено към саморазкриване и осъзнаване ценностите на своите качества и способности.
Процедура: Членовете на групата се разпределят по двойки и един по един по ред разказват един на друг, какво харесват в себе си, какво качество, умение, опит ценят; какво намират в себе си за особено привлекателно или симпатично. След завършване на упражнението всички сядат в кръг и всеки разказва на групата за партньора си.
= „НАПРАВИ ПОДАРЪК”
Цели: Създаване атмосфера на доверие и приемане в групата; предизвикване рефлексия за качеството на потребностите на другия; мотивиране към психодраматично въплъщение на желанието за взаимодействие с другите във виртуалния и реалния свят.
Задачи: „Разкрепостяване” въображението на групата и предоставяне възможност за изразяване на своето отношение към другия/другите.
Процедура: Водещият предлага на членовете на групата да подарят един на друг въображаем подарък (чувство, предмет, качество, способност, умение и пр.). Подаръкът трябва да се опише вербално, а след това да се покаже и обозначи начина на връчването му невербално. По този начин всеки член на групата ще получи подарък от всички останали.
След упражнението водещият поставя въпроси:
= Как се чувстват, като членове на тази група?
= Не биха ли искали да подарят подаръци на други хора (близки, познати, реално съществуващи), литературни или кино-персонажи.
     9. Работа с протогонист и спомагателни „Аз-ове” Цел: Да се подготви всичко необходимо за последващите психодраматични действия или ролеви игри.
Задачи: С помощта на социометрично изследване „Кой желаете да бъде главно действащо лице и кой ще застане зад гърба му” се избира протогонист и в същото време се поддържат тези, които са получили малко гласове, за да се стимулира тяхното по-нататъшно участие.
Процедура: Включва избор на участник (протогонист), спомагателни участници за последващите изследвания с психодраматични техники за разкриване проблемите му, свързани с интолерантните взаимоотношения.
= „МОНОЛОГ С ДВОЙНИК”
Цел: Упражнението помага на членовете на групата да развият своята спонтанност и предоставя възможност да практикуват умения в ролята на „двойник”.
Упражнението е ценно с това, че може да се прилага извън психодраматичната индивидуална работа по конкретен проблем., т.е. в груповата работа, а по време на експлорацията, участникът може да представи проблем, който да стане обект на психодраматична работа.
Процедура: Протогонистът застава в центъра на кръга (може да се разхожда из стаята) и си представя, че е напълно сам в момента. От него се иска да произнесе монолог, т.е. да вербализира мислите си пред самия себе си.
Инструкция: „Представете си, че в момента сте абсолютно сам в стаята – Вие и вашия проблем, който Ви безпокои, за който мислите и не намирате решение. От Вас се иска да произнесете монолог, т.е. да дадете външна изява на това, което Ви безпокои, на терзанията, безпокойството, мислите за евентуално решение, хипотезите и вариантите за постъпките и последиците. Имате право да се движите в стаята. Задължително активизирайте невербалните сигнали, т.е. показвайте с гримаси, пози, жестове, стойка на тялото, състоянието си. не произнасяйте речи, а просто излагайте мислите си на глас. „
След няколко минути от началото на монолога, един от групата (най-добре по своя инициатива) застава зад протогониста, приемайки неговата поза и следвайки неговите невербални сигнали, без да прекъсва действието на протогониста или да му пречи. От него се иска, да се опита да си представи какво преживява, какво мисли протогонистът, да влезе в неговата роля. След няколко минути той бива сменен от друг участник. Принципно всеки член на групата трябва да има възможност да отработи ролята на двойник. Ефектът се отразява към двете страни.
След приключване на упражнението следва обсъждане.
= „ПРИКАЗКА”
Цели: Получаване рефлексия за мнението и оценките на групата по отношение на определен член. Последващо подтикване към саморазкриване на участника. Чрез „Приказката” групата дава оценки на един от членовете си, като „героят” е поставен на сцената и осмисля тези оценки. Той разбира как е оценявано поведението и проблемите му от другите. Осъзнава, че определени негови рутинни действия, фрази, постъпки са предизвикали силно впечатлени, т.е. те са били прихванати оценени като важни от другите, както и такива, които се отхвърлят от другите.
Процедура: Водещият се обръща към групата с молба, да запишат името на този неин член, за който искат да напишат приказка. За целта всеки един получава листче, на което записва името на лицето. Определен член брои гласовете и уведомява групата.
Клиентите да подготвят и напишат приказка за член групата, който не присъства в момента на написването и. Участва цялата група спонтанно, без главния герой. Смисълът е „писателите” да превъплътят качества, умения, ценности, цели, слабости, външни черти и пр. особености на героя, до които са стигнали в процеса на общуването.
Техниката се базира на разбирането, че човек живее и преживява в социума /групата/, човек иска да бъде приет от групата и да остане в групата. На разбирането за екзистенциалната потребност на човек да получава положителни оценки от групата, да бъде оценяван и да има правото да оценява.
След написването, „писателите” разпределят ролите на героите от приказката и определят един от тях за главен герой. Разиграват сцена на написаното с участието на разказвач. След това групата представя на сцената приказката пред психодраматурга и лицето, за което е приказката. В края текста на написаната приказка се предоставя на лицето, за което е приказката. На същия сеанс или на следващия последният дава своето мнение за написаното. Тук целта е да се активизират вътрешните му защити, като заеме определена позиция и се опита да защити едни или да опровергае други качества.
Задачи:
- Първо – посочените положителни лични качества и черти позитивират, оптимизират героя. Повишават самооценката му. Той е наясно доколко е бил приет и разбран от другите. Получава вътрешно удовлетворение от вписването си в групата и от високата оценка която му е дадена. Всичко това го прави уверен, стимулира го, намалява тревожността, подтиква го към стабилизиране и утвърждаване на всички онези негови черти, които са му осигурили успех в колектива. Постепенно героят започва да осъзнава печелившите си тактики, които стереотипизира и ги превръща в траен модел на поведение.
- Второ – посочените му недостатъци и дефицити, предизвикват в героя вътрешна борба. Карат го да заеме открита позиция на защита. Въвеждат го в непосредствен диалог с аргументи с групата и предизвикват още по-силна експлорация на проблемите му. В този диалог с факти и аргументи групата е много по-силен фактор, отколкото отделния герой. От една страна той не желае да бъде отхвърлен, атакувайки като цяло групата /общественото мнение/, от друга страна иска да бъде разбран и поради тази причина сам сваля маската си, преодолява защитите си и отива на открит диалог с другите.
Техниката се прилага след четвъртия сеанс и се открие процедура за периодично прилагане на т. нар. „Приказка”. Не се препоръчва да се прилага при неструктурирана и достатъчно сплотена група още в самото начало – може да предизвика отчуждаване и самоизолиране на участника от групата.
10. Психодраматични действия / ролеви игри Задачи: Чрез множествено дублиране да бъдат въвлечени всички участници, да се активизират и разширят процесите на идентификация и емпатийно преживяване, да се осъзнаят неефективните форми на общуване.
Цел: Посредством действия, да се позволи на участниците да почувстват непродуктивността и травматичността на интолерантното общуване, да бъдат избрани разумни стратегии за взаимодействие.
На този етап, с прилагане на психодраматични техники започва изследване на проблемното интолерантно взаимодействие между подрастващите. Възможно е действията да бъдат записани на видеолента. Прилага се ротация на ролите.
11. Обратна връзка с участниците (рефлексия) Цел: Разширяване осъзнаването на „алтернативни” възприятия и чувства на другите участници в групата.
Задачи: Да се даде възможност на всеки член на групата да се изкаже, а протогонистът да получи обратна връзка („шеринг”) от спомагателните персонажи и зрителите.
Не се допускат осъдителни съвети или интерпретации.
Забранява се да се говори или оценяват преживяванията, действията, мислите на другия.
Участващите могат да говорят само за себе си, да споделят собствения си опит, мисли, преживявания
Обръща се внимание и се изисква участниците да поддържат протогониста.
След споделянето е възможна групова дискусия по темата, като тук се включва другите – техните ценности, културни различия и пр.
= „ОТРАЖЕНИЕ”
Цел: Предоставяне възможност на групата да покаже и разкаже за своето възприятие по отношение протогониста; как той е оценяван и възприеман в групата; какво останалите са установили и идентифицирали в него, като типични и уникални особености;
Задачи: Протогонистът да получи обратна връзка от групата за своите качества, поведение, за това кое групата харесва и приема в него и това, което тя отхвърля; да се активизира вътрешногруповия обмен на мисли и оценки за определен член, явяващ се проблематичен за групата; самият протогонист да получи информация за това, доколко е приет от останалите и какво следва да промени в себе си.
Процедура: Методиката може да бъде приложена в началния етап на работата с групата, тъй като не е фиксирана върху протогониста, той не е активен и същевременно се явява обект на дискусия. Посредством тази техника се активизира вътрешногруповата комуникация и участниците се въвличат в активна работа.
Водещият поканва протогонистът да се оттегли на заден план (обикновено се поставя стол в единия ъгъл на стаята, а участникът сяда с гръб към сцената). След това водещият моли протогониста, да създаде, чрез избор на членове на групата два отбора от 3 (5) състезателя, като се придържа към критериите:
= отбор „А” – членове на класа, които познават много добре протогониста и той би ги взел в своя отбор (положителни спомагателни Аз-ове);
= отбор „Б” – членове на класа, които не познават много добре протогониста и той не би ги взел в своя отбор (отрицателни спомагателни Аз-ове);
Инструкция: „Посочи от групата последователно 3 (5) участника, които считаш, че те познава добре, тъй като се намираш в много близки отношения с тях и това им е позволило да те опознаят. А сега посочи други 3 (5) участника, с които не се намираш в близки отношения и те не са успели да те опознаят добре.”
След като са сформирани отборите, водещият ги отделя в други части на стаята и рязко променя посоката на действието, като дава следната нова инструкция към групите.
Инструкция към отбор „А”: „Представете си, че вие сте PR-екип, а лицето което е в ъгъла е политик, на който предстои да се яви на избори. От вас се иска да представите стратегия, чрез която кандидатът Ви да спечели доверието на аудиторията. Имате 10 минути за размисъл.”
Инструкция към отбор „Б”: „Представете си, че вие сте PR-екип на опонента, на лицето което е в ъгъла. Вие имате свой представител, който също се стреми да спечели доверието на електората. В качеството си на PR-екип, от вас се иска да представите пред публиката такава стратегия, че кандидатът от „ъгъла” да не успее да спечели доверието на аудиторията.”
Инструкция към аудиторията: „Представете си, че вие сте народът. От вас се иска да изслушате пледоариите на двата екипа, да оцените стратегиите им и да вземете решение кой „политик” бихте избрали. По време на защитата водете записки, тъй като ще може да задавате въпроси, след като получите право за това.”
Водещият предоставя двете инструкции на съответните екипи, напечатани на лист на всяка една от групите.
След това всяка група започва да излага стратегията си. Предполага се, че отбор „А” ще постави акцент на положителните качества, а „отбор „Б” – на отрицателните. По време на изложението екипите нямат право да се прекъсват.
След като приключи „дебатът” думата се дава на публиката, като всеки участник има право да заяви своята позиция.
В заключителната част групата провежда обсъждане.
= „ВАЖЕН ОПИТ”
Водещ: „За да можем бързо и лесно да се отпуснем, ние можем да направим следното: нека всеки да се съсредоточи върху това, какво е научил тук. Помислете по двойки за около минута по следните въпроси:
= В какво се състои най-важния опит, който аз придобих в тази група и който може да ми помогне да се справям по-добре с трудностите в ежедневието?
След това затворете очи и не ги отваряйте, докато не намерите отговор на този въпрос. След това ми се иска всеки да сподели това, което е осъзнал.”

Модифицирани упражнения:
= „НА КАКВО СЕ НАУЧИХ” – Водещият предлага лист с незавършени изречения:
= „Аз се научих …”
= „Аз разбрах …”
= „Аз установих, че …”
= „Аз бях удивен от …”
= „Хареса ми …”
= „Бях разочарован от …”
= „Най-важното за мен беше …”
Водещият предлага на участниците да помислят върху въпросите базирайки се на натрупания си вече в тренинга опит и да завършат изреченията.
= „ВРАТИ”
Цел: мотивиране към промяна и вътрешна трансформация.
Задачи: осъзнаване на жизнените цели и ценности, които е разкрил тренинга
Процедура: Участниците един по един застават в центъра на кръга, хващат въображаема дръжка на врата и казват:
= „Аз отварям вратата …” (назовава коя врата отваря)
= „Аз затварям вратата …” (също назовава какво или кой затваря)
Например: „Аз отварям вратата на увереността в собствените си сили, здраве и себеуважение, а затварям вратата на страха и лошото настроение”.
= „КРАЙ НА ВСИЧКО”
Цел: „завършване на гещалта”
Задачи: да се даде възможност за взаимодействие на участниците с тези, които са най-значими в дадената ситуация.
Процедура: Водещият предлага, преди да се разделят да помислят над това:
• „Всички ли успяхте да кажете един на друг всичко което сте искали?”
• „Може би, сте забравили да споделите някои преживявания с групата?”
• „Има ли тук човек, за когото искате да разберете нещо?”
• „Искате ли да благодарите на някого?”
Направете всичко това тук и сега.” Приложение
Анотация към тренинга с указания за основните понятия и явления,
с които следва да работи групата
Тъй като по време на тренинга участниците ще се сблъскат с нови понятия и явления, то водещият следва още в самото начало накратко да ги запознае с тях. Най-важни се явяват: „дублиране”, „дубльор”, „действие” (психодраматично действие), „размяна на роли”, „ротация на роли”, „огледало”, „протогонист”, „психодрама”, „свръхреалност”.
„Протогонист” – главно действащо лице, централна фигура в психодрамата. Избора на протогонист обикновено става още при „загряването” на групата и се изразява в това, че участникът показва готовност да изследва един или друг свой проблем. Ако по време на „загряването” бъдат определени няколко такива участника, то се формира протогонистична група и от нея следва да се направи избор. Обикновено членовете на групата реагират поддържащо и стимулиращо желанието на участника, желаещ да стане протогонист. Този, който е събрал най-малко количество гласове, получава поддръжка от страна на избралите го, като от тях се иска да вербализират мотивите за избора си. Никой не бива да бъде оставян в изолация и извън психодраматичните действия.
„Психодрама” – метод за работа с проблемите на клиента, който е разработен от Джейкъб Морено. Представлява процедура за изследване на жизнени ситуации, посредством възпроизвеждане на действието. Психодраматичната сесия се състои от три части: „загряване”, „драматично действие” и „споделяне”
„Споделяне” – изразява се в оказване поддръжка на протогониста, когато не може да „носи” бремето на преживяванията си, като го разделя с останалите участници. Те разказват за своите чувства, които са преживели по време на драматичното действие, привеждат примери от своя живот, спомените за които са били актуализирани от случая и играта на протогониста, говорят за свои асоциации и всичко това с цел, да покажат на протогонистта, че той не е сам в своя проблем. По време на „споделянето” не се допускат оценки, сравнения, съвети, обяснения, интерпретации и други действия, които не могат да окажат поддръжка на протогониста.
„Дубльор” – това е участник, който обикновено се избира от протогониста, за да изиграе ролята или някакъв аспект от ролята на протогониста. На протогониста много често се налага някой друг да изиграе ролята му, тъй като той не е в състояние. Именно това лице, което е освободено от рамката на конкретния проблем на протогониста, се наема за да покаже тази роля, т.е. да дублира. С помощта на спомагателен Аз, протогонистът получава възможност да наблюдава действието, да възрази, да уточни, да преживее и пр. действия, които дам не може да извърши. При дублирането понякога е полезно (с цел въвличане на участниците и обща активизация на групата) и останалите участници да бъдат въвлечени в ролята на „дубльор”, тъй като всеки един от тях би предложил свое разбиране за ситуацията. На практика това изглежда по следния начин: членовете на групата по ред излизат и застават зад гърба на протогониста и озвучават неговите мисли и чувства. Ако дубльорът „попада” на точен подход (улучил е, схванал е, правилно е показал и казал), то протогонистът просто кимва с глава, т.е. той се съгласява или самият той повтаря това, което „дубльорът” е казал. Ако „дубльорът” не попада на точен подход, протогонистът казва „не” и предлага свой „вариант”.
„Размяна на роли” – това е базова техника в психодрамата. В някои източници се среща по името „размяна на Аз-ове”. Прилага се, за да може протогонистът да види ситуацията си от друга гледна точка, през очите на друг човек. „Размяната” позволява да се разбере вътрешния свят на другия, да се изследват деформациите на междуличностното възприятие. Тази техника се опита изцяло върху емпатия. Преимуществото и се състои в това, че вътрешния свят на протогониста се изследва чрез действие. След играта се прилага процедура за „излизане от ролята”. Един от видовете „размени” е техниката „празен стол”, при която протогонистът играе себе си, а след това другия, с който е имал определени проблеми.
„Огледало” – психодраматична техника, която се прилага в тези случаи, когато на протогониста е необходимо „да се погледне отстрани” и да осъзнае непродуктивността на своето общуване (действие, преживяване, мисъл). Човекът, който играе ролята на протогониста, се стреми изцяло да поддържа неговото поведение, с думи, с интонация, дикция, невербални сигнали и пр. , като по този начин създава „огледално отражение” на протогониста.
Понякога „огледалото” целенасочено изкривява чертите на протогониста, за да го изведе от състоянието му на спокойствие, да го засегне емоционално, да го активизира.
„Ротация на роли” – способ, използван при ролевата игра, за да бъдат задействани колкото се може повече участници. Точно както в театъра, съществуват няколко състава актьори, ангажирани в една пиеса, при ротацията на ролите други членове на групата разиграват една и съща ситуация, като по ред встъпват в ролята на протогониста или спомагателните Аз-ове.
„Действие”, „психодраматично действие” – разиграване, възпроизвеждане на действия, които след като ситуацията или конфликта е бил разказан и накратко обсъден (това е сценария), се поставя на „сцена”. След „загравянето”, на участниците в групата се предлага да изследват чрез действие свои конфликти или значими житейски ситуации, епизоди от своя живот, като ги възпроизвеждат на сцена. (Осен това е възможно да бъдат изследвани и сънища, фантазии, спомени и пр. , да се работи с миналото, настоящето и с бъдещето. Това всъщност се нарича „свръхреалност”). След всяко действие следва фаза на „споделяне”.
Според Морено, повторното възпроизвеждане на травмиращи епизоди, не само че довежда до инсайт, но позволява и емоционално дистанциране от събитията (травмата). Информация за треньора
Предложения тренинг изисква някои предварителни ориентации на треньора-водещ в проблематиката, а също и някаква престава за възможното развитие на ситуациите. Това е възможно на база предварителни наблюдения или чрез информацията, получена в хода на първичното интервю.
При интолерантното общуване, взаимодействието на един от подрастващите встъпва като вторично качество на субекта на затруднено общуване (Лабунская В.А.). Ето защо психодрамата / ролевата игра, която е насочена към усилване процесите на взаимно разбиране, емпатия, действена преработка на чувства и фантазии, може да се окаже ефективно средство за преодоляване неразбирането и неприязънта.
Толерантното взаимодействие, както и всяко взаимодействие, се състои от когнитивни, емоционални и поведенчески компоненти. При провеждането на тренинга водещият трябва да обръща внимание всички компоненти да присъства в достатъчна степен в упражненията и груповите игри.
При прилагането на психодраматичните техники е необходимо да се обръща внимание на създаване атмосфера на доверие и саморазкриване в групата. Играта на протогониста първоначално предполага висока готовност към саморазкриване. Нежеланието на членовете да бъдат протогонисти говори за съпротиви, недостатъчно ниво на сигурност в групата и липса на доверие между членовете. В такива случаи се прилага много по-продължително „загряване” и взаимодействие в първата фаза. Особено полезни се явяват упражненията, включващи невербални елементи, които помагат на участниците по косвен начин да преодолеят съпротивите за открит разговор за своите чувства и проблеми.
Една от особеностите при работа с подрастващите е, че те все още нямат достатъчен жизнен опит. Освен това, за тях е трудно да превключват от емоционална включеност в играта към обективен анализ. Друга особеност се явява срама и срамежливостта, нежеланието да се занимават с „детски игри” и „детство”.
За преодоляване на тези трудности е необходимо да се извърши внимателен подбор на упражненията, много по-продължителна работа в първата фаза на „загряване” и внимателен и достатъчно продължителен анализ (обсъждане) на ситуациите. Приложение: Свитък с домашни задания                                                                              УЧИЛИЩЕН ПСИХОЛОГ:
                                                                        ……………………………………
…………….2012г
гр………………