Програма за тренинг за учениците от общообразователните училища на тема „Толерантност” - част 5
 
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ
Предразсъдъкът е схематизирано отношение на човек към друг човек или към група от хора, за които обикновено, носещият предразсъдък разполага с нищожно малко информация.  Предразсъдъкът може да се формира и на база негативни последици от връзка с определен човек, който принадлежи към някаква социална група. Тогава човек обобщава, генерализира частния опит и го разпространява върху цяла група от хора, с която е идентифицирал този човек. 
Трябва да се прави разлика между предразсъдък и стигма.  Стигмата е етикет, който носи негативен оттенък.  Предразсъдъка също е стигма, който не винаги  носи  отрицателен оттенък.  „Всички жени са добри майки”– това е предразсъдък, а „Всички баби са неспособни да отглеждат внуците си” – това е стигма.
Много често човек приема за истина предразсъдъка, без да извърши проверка за неговата истинност, само поради факта, че принадлежи към определена група, в която този предразсъдък вече е приет за истина. Съществуват различни видове предразсъдъци. Те могат да са свързани с пола (сексизъм), възрастта (ейджизъм, ажизъм), националната или етническа принадлежност (етноцентризъм, национализъм), професия, местоживеене, социален статус, материално положение, религиозна принадлежност, сексуална ориентация (хомофобия), определени интереси на хората, здравословно състояние на човек (хора в неравностойно положение) и пр.
При предразсъдъците важи едно правило: Колкото с по-малко информация и с по-ограничен жизнен опит разполага човек, толкова по-голяма е вероятността да приеме предразсъдък. 
Предразсъдъкът е необоснована предубеденост, негативна нагласа на човека спрямо нещо. Той е прибързано създадено и често неаргументирано мнение. Предубедените хора често проявяват неспособност при преработката на информация по отношение на обектите към които са предубедени.
Предубедената личност – „авторитарна личност.” Доказана е връзка между тези два конструкта. Изследвания (Тиодор Адорноу) показват, че авторитарната личност има следните характеристики: 1) често е твърда в убежденията си; 2) признава „конвенционалните” ценности; 3) не търпи слабост (нито у себе си, нито у другите); 4) проявява силна склонност към наказанията; 5) мнителна е и проявява прекомерно уважение към властта.
F-тест за ниво на авторитарност
1. За престъпленията от сексуален характер като изнасилване и нападения на деца, само затворът не е достатъчен; такива престъпници би трябвало публично да бъдат бити с пръчка или подложени на още по-тежко наказание.
2. Повечето от хората не съзнават какво голямо влияние оказват върху живота ни заговорите, устройвани на тайни места.
3. Послушанието и респектът към властта са най-важните добродетели., на които децата трябва да се научат.
Висока степен на съгласие с подобни твърдения означава авторитарност.
Установено е, че ако родителите са използвали в отношенията си с детето строга дисциплина и суровост, както и заплахата за оттегляне на обичта си към тях (условна обич), по-късно стават авторитарни личности, които запазват уважение към официалната власт, но мразят други социални групи (привнасят агресия). Детството на такива деца е зависимо, контролиращо, ограничаващо, наказващо от страна на родителите.
Политически непопулярните възгледи и становища не са критерий за определянето на предразсъдъци, както и политически популярните гледни точки не са признак за отсъствието на такива. В социалните науки предразсъдъкът се разглежда главно като продукт на социални стереотипи.
Четири основни причини за предразсъдъка: 1) икономическо и политическо съперничество или конфликт, 2) пренесена агресивност, 3) потребностите на личността и 4) конформизъм.
Един от факторите за формиране на предразсъдък е свързан с необходимостта на човек на оправдае собственото си поведение, да се спаси от чувството за вина и да се окичи с етикета „добродетел” или поне, че е направил така, както всеки един на неговото място.
Например, ако сме проявили жестокост към някой човек или група от хора, ние подценяваме този човек или група, за да оправдаем собствената си жестокост. Ако можем да убедим самите себе си, че хората от дадена група са недостойни, непълноценни, глупави или неморални, това ще ни помогне да не се чувстваме неморални, ако ги поробим, лишим от достъпа до добри училища или убием. След това можем да продължим да ходим на черква и се чувстваме добри християни, защото този, на когото сме причинили зло, не е човек като нас.
Друг фактор за формиране на предразсъдък е потребността на хората от висок статус и власт.  Изследвания доказват, че колкото по-ниско стъпало заема човек в социалната йерархия (по-ниски доходи, по-непристижни професии, по-малко значими контакти, по-ниско материално благосъстояние) и има по-малко власт (липса на престижни, ръководни постове, липса на обществено влияние и авторитет), толкова е по-предубеден. Например, нискостоящият е много по-предубеден по отношение на раси, полове, възраст, сексуални ориентации и пр., отколкото този с власт и висок социален статус. Не случайно в членската маса на редица асоциални групи с дискриминационна ориентация  преобладават лица с нисък социален статус.  Обяснението е: 1) имат силна потребност да се самоутвърждават над някого; 2) разглеждат дискриминираните, като конкуренция; 3) недостатъчна грамотност и образование; 4) силно фрустрирани и по-агресивни.
Механизъм за формиране на предразсъдъка  („Човекът – социално животно” – Елиът Арънсън)
Думата „стереотип”, както и думата „предразсъдък”, има отрицателна окраска. Тя се отнася за прекаленото обобщаване — приписването на еднакви особености на всеки индивид, принадлежащ към дадена група, без оглед на действителните различия сред членовете на тази група. Така да се вярва, че цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм или евреите са материалисти, означава да се приема, че практически всички чернокожи усещат ритъма или всички евреи се стремят да натрупат богатство. Създаването на стереотипи обаче не е непременно преднамерен акт на оскърбление: често това е само един начин да се опрости представата ни за света и всички ние го правим до известна степен. Когато чуем думите „ирландски пастор”, „нюйоркски шофьор на такси” или „италиански бръснар”, в съзнанието на повечето от нас изниква специфичен образ. Когато стереотипът се основава на опита и в общи черти е правилен, той представлява опростен метод за възприемане на света, който улеснява адаптацията. От друга страна, ако затваря очите ни за индивидуалните различия в рамките на дадена група от хора, той затруднява адаптацията и крие потенциална заплаха. Освен това повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове или образи, създадени от средствата за масова информация, или пък се изграждат в съзнанието ни като средства за оправдаване на нашите собствени предразсъдъци и жестокост.
Ще определим предразсъдъка като враждебна или отрицателна нагласа към дадена група, формирала се въз основа на погрешна или непълна информация. Българските думи, които най-точно отразяват смисъла на определението, дадено от автора, са „предубеждение”, „предубеденост.”
Пример за формиране на предразсъдък „ейджизъм”
Малката Мери получава сервиз „Сузи — Домакиня” („пълен комплект със собствена фурничка”) за своя рожден ден: на деветгодишна възраст тя вече има изработен условен рефлекс да мисли, че мястото й е в кухнята. Този рефлекс е така дълбоко залегнал, че баща й е убеден в генетичния произход на „домакинското чувство.” Този пример съвсем не е плод на въображението. Изследвания, проведени от Рут Хартли, показват, че на пет години децата вече имат ясно изразена представа кое е подходящото държание за жените и за мъжете. Тази неосъзната идеология може да има сериозни последствия за обществото. Например Джийн Липман-Блумен съобщава, че огромното мнозинство от жените, които от ранно детство са възприели традиционен възглед за ролята, свързана с пола им (т. е. „мястото на жената е вкъщи”), не се стремят към по-високо образование; от друга страна, жените, възприели по-егалитарен поглед към ролите, свързани с пола, проявяват много по-голям стремеж да получат по-високо образование.

Експеримент на Мюзафер Шериф за формиране на предразсъдък
Изследваните лица са били нормални, добре приспособени дванадесетгодишни момчета, които са били случайно разпределени в две групи — „Червени дяволи” и „Булдози.” Децата във всяка група се приучват да работят съвместно. Това се постига с организирането на дейности, при които членовете на всяка група са силно зависими едни от други. Например момчетата във всяка група е трябвало заедно да работят, за да построят трамплин за скокове към плувния си басейн, да приготвят храна за цялата група, да построят въжен мост и други.
След като се е развила силна сплотеност сред членовете на всяка група, почвата е била подготвена за внасянето на конфликт. Изследователите постигат това, като организират поредица дейности със състезателен характер, в които двете групи се изправят една срещу друга — например в игри като футбол, бейзбол и теглене на въже. За да се засили напрежението, на отбора победител се присъждат награди. Това довежда до известна враждебност и лошо чувство по време на игрите. Като допълнение изследователите измислят доста безскрупулни начини, за да въвлекат групите в ситуации, които са специално планирани да създадат конфликт. В една от тези ситуации се организира лагерно празненство. Експериментаторите подготвят нещата така, че „Червените дяволи” да могат да пристигнат много по-рано от „Булдозите.” Подготвени са два напълно различни вида закуски: половината от храната е прясна, привлекателна и апетитна, а другата половина е скашкана, неапетитна и отблъскваща. Вероятно поради вече зародилото се съперничество момчетата, пристигнали по-рано, прибират по-голяма част от съблазнителните закуски и оставят по-неинтересните, неапетитни, скашкани и развалени храни на противниците си. Когато членовете на „Булдозите”" пристигат и виждат как са измамени, ги обзема разбираемо раздразнение — раздразнението им е толкова силно, че започват да наричат другата група с най-различни обидни имена. Тъй като „Червените дяволи” са убедени, че заслужават това, което са си взели (кой превари, той натовари), те са възмутени от това поведение и реагират по подобен начин. Словесните обиди прерастват в замерване с храна и за много кратък срок се разгаря истинска схватка.
След този инцидент игрите със състезателен характер се прекратяват и се организират редица дружески контакти между групите. След като вече се е породила неприязън обаче, простото отстраняване на съперничеството не може да заличи враждебността. Тя дори продължава да се засилва, когато двете групи се занимават с такива миролюбиви дейности като гледане на филми. Накрая експериментаторите успяват да намалят враждебността.
Конформизмът, като причина за формиране на предразсъдък
Доказано е, че колкото една личност е по-конформно настроена (отстъпчива, съобразяваща се, подчиняваща, придържаща се към обществените норми), толкова по-бързо и лесно възприема и усвоява предразсъдъците на групата си.  Освен това, много от предразсъдъците се приемат за абсолютни истини, без проверка на данните.  И не на последно място – самите норми и институциите могат да създават предразсъдъци, чрез актове или манипулация.
Възраст: без ограничения
Продължителност: най-малко 60 мин.
Цел: да се запознае групата с различните видове предразсъдъци
Провеждане на упражнението
Добре е занятието да започне с разказ за предразсъдък. Тук предлагаме следния текст:
В едно далечно малко село живеела млада бременна жена. Съпругът й починал още преди да се роди детето им и тя била съвсем сама в малката си колиба в края на селото. Един ден, докато събирала дърва в близката гора, тя видяла малка ранена невестулка да лежи свита до един храст. Без да се колебае дълго, жената взела раненото животинче и го занесла вкъщи. Знаела, че ако го остави така в гората, то или ще стане плячка на други хищници или ще умре от глад. А и тя имала нужда от някоя живинка в дома си, тъкмо щяло да й бъде другарче...
Не след дълго невестулката оздравяла и макар да била диво животно, се привързала към жената и не се отделяла от нея, била кротка и не проявявала типичния за тези животни характер. Няколко месеца по-късно жената родила. Трябвало сама да се грижи за детето си и да се справя с всичко останало. Било й много трудно, но нямало на кого друг да разчита, справяла се доколкото й били възможностите...
Така си минавали дните, докато един следобед не й се наложило да излезе за малко и да остави детето си съвсем самичко вкъщи. Не й се искало, притеснявала се, но нямала друг избор, не можела да го вземе със себе си там, където трябвало да отиде. Излязла от дома си и оставила бебето вкъщи само с невестулката, молейки се всичко да е наред, когато се прибере. Не минало много време и жената се върнала вкъщи, но стигайки на прага на дома си примряла от ужас: там стояла невестулката, устата й цялата била изцапана в кръв и я гледала право в очите...
Причерняло й в този момент на жената, сякаш светът се сринал в краката й... Инстинктивно скочила, грабнала подпряното зад вратата дърво и само с няколко удара убила невестулката - това животно, което тя спасила от сигурна смърт в гората, което хранела, отделяйки от собствения си оскъден залък... В замяна на нейните грижи то в първия удобен момент е посегнало на най-свидното й, единственото й дете...
Точно в този момент от стаята се чул някакъв звук. Като тих бебешки плач...
Втурнала се жената натам и какво да види – детенцето си лежало в люлката, а до него... До него на земята имало труп на разкъсана скоро змия...
Тогава жената разбрала всичко – току що е убила невестулката, която спасила живота на бебето й...
Следва обсъждане:
= Какво искате да споделите, след като чухте тази притча?
= Откривате ли в нея предразсъдък?
= Какво е значението и последиците от този предразсъдък?
= Интерпретирайте фразите: 
• „Предразсъдъците са второто име на обществото ни.”
• „Да разбиеш атома е по-лесно, отколкото предразсъдъците на хората” – Айнщайн.
• „Предразсъдъците ограничават и заличават човешкото в нас.”
• „Единственият затвор за човека е клетката от предразсъдъци, в която самите ние се затваряме. Всеки, който е извън този затвор е свободен! Ти от коя страна на решетката си?
• „Лошият човек е като въглена, ако не успее да те изгори, то ще те очерни.”
• „Мнозина хора са усвоили широка гама от предразсъдъци, докато са седели на молената на майка си или баща си.”
Участниците се разделят на подгрупи (по 2-4 човека) и се раздават сценарии. Тук могат да се подготвят ситуации, които са характерни за конкретния град (училище), дори клас.
Обсъждане:
= Какво е общото при всички изиграни сценарии?
= Известно ли ви е сега какво означава понятието предразсъдък?
= Защо в сценариите хората винаги се придържат към тези модели?
= Как се чувстват жертвите на предразсъдъците?
= Заслужават ли жертвите на предразсъдъците такова отношение?
= Можете ли да си припомните дали вие не сте били жертва на предразсъдък?
= Когато сте били жертва как сте се чувствали?
= Как според вас могат да се предотвратят подобни ситуации?
Сценарии
(1) Анастасия е девойка на 18 години, току-що е завършила своето средно образование. Завършила е със успех на 5.25. Тя е добро дете на своите родители. Опитала е да кандидатства във висше учебно заведение, но не и е достигнал бал. Ще и се наложи да опита следващата година отново. Сега обаче тя търси работа, за да помогне на своите мама и татко и за да има средства за самата себе си. Анастасия се явява на интервю за работа. Работодателят – собственик на голяма верига магазини за хранителни стоки е насрочил ден за приемане на нови работници. В залата има поне още 20 жени, а местата са само 10. Анастасия е най-младата от тях.  Когато идва нейния ред, след обмяна на няколко думи, работодателят и казва: „Госпожице, на нас ни трябват улегнали жени, такива, които имат семейства и знаят да пазят хляба си. Вие сте твърде млада, твърде неопитна и според мен това би попречило на бизнеса ми. Препоръчвам Ви да потърсите друга работа за себе си, може би сервитьорка или продавач на балони в някой цирк.”
(2) Марчело е мъж на около 55 години, добре сложен, висок, строен, здравеняк, с приятна външност и запазен за годините си вид. Вече от около година Марчело се е оттеглил от активен живот, след като над 30 години е работил като професионален войник и специалист в сферата на автотранспорта. Бил е на множество мисии зад граница.  В армията той е научен на дисциплина и отговорност. Умее да поема рискове и големи натоварвания. Амбициозен е и има високо чувство за себеуважение. Колкото и да му се иска да се оттегли в заслужена почивка, Марчело не е на себе си в това ново състояние – иска му се да работи. Днес в сутрешния вестник той намира обява за работа, в която пише: „Фирма за експресни куриерски услуги търси шофьор на лекотоварен автомобил на пълен работен ден.  Изисквания: професионален опит не по-малко от 2 години, професионално свидетелство за управление, чувство за отговорност, желание за работа в екип, начална заплата 2700 долара месечно.” Марчело позвънява на посочения телефон и говори с жена, която е наоколо 50 години, според Марчело:
= „Добър ден, казвам се Марчело Джонс, удобно ли е да говорим?
= Да, кажете.
= Обаждам се по повод обявата за работа, публикувана в сутрешния градски вестник.
= Е, и …
= Искам да попитам, дали бих могъл да кандидатствам.  Условията, които са публикувани ме удовлетворявам, а изискванията покривам.
= Чуйте господине, Вие на колко години сте?
= На 55 !
= Не става, трябват ни млади момчета. Потърсете другаде работа.”
(3) Джесика е на 28г., американка второ поколение. Нейните родители са мюсюлмани,  имигранти от Ирак и живеят в щатите повече от двадесет години. Семейството и уважава и се придържа към националните и верски традиции на родината-майка – Джесика и двете и сестри също съблюдават тези правила. Днес Джесика е закупила специален вестник за обяви и се е заровила в колонките за работа. От няколко седмици тя е на трудовата борса, след като фабриката, в която е работила била фалирала. В едно от съобщенията тя намира условия, които я удовлетворяват. Става дума за работа в голям магазин за облекло. Търсят се продавачи.   Още същият ден следобед тя е в магазина за интервю с управителя. По време на разговора работодателят и заявява: „Вижте млада госпожо, фирмата има политика – не позволяваме на работниците по време на работа да носят на главите си шапки, шалове или каквото и да било. Ние приемаме това като неуважение към клиентите ни. За съжаление точно Вие не можете да работите тук.” 
(4) Елена е ученичка в 8 клас. Тя е отговорна млада дама. Постига отлични резултати в обучението си. Има много приятели. През уикенда тя и майка и посещават голяма разпродажба на дрехи. Днес в първия учебен ден на седмицата Елена пристига на училище с нова рокля. Приятелките и я питат от къде я е купила. Казват и, че я харесват и те също биха си купили.  Тя заявява, че през уикенда заедно с майка си са посетили голяма разпродажба в близкия град и за я закупили от магазин „секънд-хенд.”  Когато чуват това,  една от съученичките и казва: „Ха, значи ти си бедна. Родителите ми никога не биха ми купили такъв подарък, а аз не бих го приела. Чудя се как може хората да се обличат с такива дрехи. Падна ми в очите.”
(5) Асен е ученик в 5 клас. Тази година е преместен от друго училище в сегашния си клас. Неговите родители са променили работата си и сега всички живеят тук. Асен никого не познава.  Той е възпитано, приветливо, вежливо момче.  От начина му на общуване личи, че родителите му са отговорни хора. Той е добре облечен. Външния му вид е много специфичен и развеселяващ, защото има черна къдрава коса, чийто дълги кичури падат над лицето му. Усмивката му е пленяваща и разкрива бели като бисери зъби.  На бузите си има малки ямички, които му придават допълнителен чар. Още през първия учебен ден създава много контакти с новите си съученици. Всички се трупан около него – интересен им е.  Асен разказва за себе си с неприкрито доверие към новите си приятели. В един момент към групата се приближава ученик от друг клас, той е с две години по-голям и пита: „Ти май не си българин, а? Ей, ти да не си от ромския етнос? Ако си такъв, нямаш работа тук. Изчезвай. Ей, деца този май наистина не е българин, недейте да общувате с него.”
(6) Анета е на 12г. тя наскоро се е преместила от малкия си роден град в големия мегаполис, тъй като родителите и са започнали работа тук.  Тя говори със странен акцент, който издава, че е от провинцията.  Съучениците и бързо забелязват това и започват да я дразнят.
(7) Фирма за преводи настоява всички кандидати за работа като преводачи да имат свидетелства за правоуправление на МПС, тъй като понякога се налага да предават или да приемат материали от клиенти.
(8) Мъж на около 60 години работи с екип от колеги на 20- и 30-годишна възраст. Екипът, включително и началникът, често излиза заедно след работа, но не кани по-възрастния мъж. Той разбира, че по време на тези излизания те обсъждат проблеми, свързани с работата и се чувства изолиран.
(9) Жена кандидатства за работа във фирма за кетъринг. Отказват да я назначат на основание на
факта, че фирмата назначава само хора с официални документи за квалификация в областта на кетъринга. В последствие тя разбира, че мястото е било предложено на неин приятел, интервюиран след нея, който също няма такава квалификация, но е с различен цвят на кожата.
(10) Млада жена работи в ИТ компания. Тя поема все повече и повече отговорности, но началникът й отказва да я повиши, като заявява, че е прекалено млада и няма да се ползва с уважението на останалите членове на екипа.
(11) Мъж работи в бар. Колегите му разбират, че е хомосексуалист и непрекъснато правят забележки и се смеят на сексуалните му предпочитания.
(12) Алена и Саша са на 11 години, ученички в 5 клас.  Днес следобед те решават да поиграят с топка в училищния двор, тъй като времето е хубаво.   На футболната площадка за изненада няма никой и те решават да играят на футбол – Алена ще пази на вратата, а Саша изпълнява дузпи.  По улицата преминават група момчета на тяхната възраст, спират се край оградата и започват да крещят, че това не е игра за момичета, че са неспособни да ритат топката.  Алена и Саша се спогледали и в този миг разбрали, че и двете преживявали едни и същи чувства. Те били обидени и наранени от непохватните и незрели подхвърляния на мъжката компания.
(13) Лопес обича рок-музика. Наскоро той е бил при своя братовчед в друг град, който е известен рок-музикант и по негов пример си е поставил на едното ухо обеца с щипка. Днес той отива на училище. Негови съученици още на двора започнали да му подвикват: „Ей, Лопес, каква е тази обеца на ухото ти? Ти да не си жена. Само жените носят обеци. Какъв мъж си ти!”
(14)  Сестрата на Мина е инвалид и използва инвалидна количка. Вчера Мина беше поканила свои съученици в къщи, за да им покаже хубав нов филм.  Когато се появила обаче сестра и Глория всички гости си заминали един по един от къщата. На другия ден в училище всички обсъждали сестрата на Мина.
(15)  Аминна е мюсюлманка. Тя винаги носи на главата си забрадка, дълги дрехи и не се храни в столовата. Нейни съученички и се присмиват заради облеклото и, а едно момче от класа и дори я карал да яде свинско месо.
(16) Катя  е на 17 години. Тя решава да покани в дома си неин приятел, с който имат връзка от няколко месеца.  Тя съобщава на родителите си, че приятелят и е чернокож. Каква би била реакцията на родителите?
(17) Довършете изреченията:
Когато г-жа „А” и г-н „Б” сключат брак и заживеят съвместен живот:
= Съпругата трябва да  …
= Съпругът трябва да …
Когато децата на г-жа „А” и г-н „Б” имат рожден ден, те им подаряват най-често:
= На 3-годишната Моника …
= на 5-годишния Джейк …
Домашна работа
На учениците се поставят няколко задачи по избор: 
= Да подготвят кратко есе на тема някоя от характеристиките на интолерантността. Темите се раздават по време на занятието на всеки един ученик:
Примерни теми: социални стереотипи, сексизъм; расизъм; дискриминация, сегрегация, експлоатация, ксенофобия, национализъм, фашизъм, етноцентризъм, репресия, геноцид, търсене на врага, шовинизъм, хетерошовинизъм, хетеростереотип.
= Да проведат разговор с родителите си и да се опитат да открият, дали техните родители са свободни от дискриминационно отношение или не. Да подготвят примери, които да споделят пред групата.
= Да проведат изследване спрямо родителите си, като приложат анкетна карта със следните въпроси:
1  Днешните богати хора са …
2  Гражданите на Европейския съюз са …
3  Днешните политици са …
4  Българите са …
5  Българите, напускащи България са …
6  Пристигащите в България имигранти са …
ЕКСПРЕСЕН ВЛАК
Възраст: над 12 години
 Продължителност: 40 мин.
Цел:
= разкриване на налични предразсъдъци в групата;
= осъзнаване неизбежността на предразсъдъците;
Стимулен материал: Предварително се подготвя списък с пътниците.
Списък:
= циганка
= явен хомосексуалист
= млад човек, болен от СПИН
= небрежно облечена жена с малко дете
= любопитен влах, който непрекъснато ви прави комплименти
= човек от село с голям прашен чувал и работни дрехи
= африкански студент (чернокож)
= бивш затворник
= мюсюлманка с традиционно облекло
= полицай
= тийнейджър с вид на наркоман, с оцветена коса, множество татуировки, обици, гривни и ланци;
= инвалид в инвалидна количка
= китаец, който е извадил странна храна със силни подправки;
= човек, говорещ неразбираем език
= последовател на религиозно течение „кришна”
= престарял свещеник
Провеждане на упражнението
На всеки участник се предоставя списък. Водещият поставя въпроса: „С кои от тези хора най-малко бихте искали да пътувате в едно купе?.” От учениците се иска да определят три лица, които са най-малко предпочитани и да направят три най-предпочитани избора.
След това участниците се разделят по групи от по трима човека.  Всяка група представлява купе. Те заемат и по този начин места в класната стая.  Целта е да се направи ранжировка по списъка по такъв начин, че да се определи четвъртия спътник. След това групата се събира заедно и обсъжда различните избори на групите.
Обсъждане:
= Трудно ли ви беше да стигнете до единно мнение?
= Защо при различните групи подредбата се оказа различна?
= Защо при всички (или някои) групи някои отговори съвпаднаха?
= Какви могат да са причините на един човек, да не желае за спътник някого? Кога взимаме решение ръководени от страх, от отвращение, от неприязън?  Колко в тези случаи подобно решение е обосновано?
= Какво можем да направим в такива случаи с нашите чувства?  И нужно ли е въобще да правим нещо?
= Според вас чувствата ли са тези, които ни карат да вземем такова решение или нещо друго?
= Ако вие се окажете в тази ситуация (на нежелан в купето), как бихте се чувствали?
= Как бихте постъпили все пак, ако се окажете в едно купе с човек, който е нежелан от вас?
= Имали ли сте случаи, при които сте попадали в такава ситуация и сте се държали зле с хора, които не ви се нравят?
= Виновни ли са хората, с които ние не желаем да пътуваме?
= Какво според вас те биха почувствали, когато срещнат нашето недоволство?
= Как според вас е най-добре да се постъпи в такива случаи?
Домашна работа
= Вземете с вас предоставения ви списък и се опитайте да приложите упражнението на родителите си, като анкетирате отделно мама и татко.  Получените отговори ще споделите при следващата среща. 
= Помислете върху темата: „Как да се преборим с предубедеността към другия?”
ЖЕНСКА РАБОТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цели:
= да се изследват предразсъдъците и социалните стереотипи, свързани с половете;
= да се запознаят учениците с дискриминацията по полов признак;
Стимулен материал:  Подготвя се въведение по темата „Дискриминация по полов признак”, списък с професии и занимания и бланка за отговори.
Провеждане на упражнението
Упражнението обхваща три фази:
Първа фаза: Групата се разделя на две подгрупи по полов признак.
На учениците се предоставя списък с различни професии. Избира се един от тях за „регистратор.” От тях се иска да прочетат всяка една професия и да определят , коя работа е за жени и коя за мъже.
Списък:
= журналист
= готвач
= детегледачка
= шофьор
= санитарен техник
= зъболекар
= пилот
= президент
= кмет
= секретар
= пожарникар
= ветеринар
= бръснар
= лекар
= юрист
= писател
 = учител
= химик
= медицинска сестра
= танкист
 = съдия
След приключване на ранжировката, всяка група оповестява подредбата си.  Регистраторът отбелязва подредбата, като следи за съвпадения и различия. След това той прочита своята ранжировка. Следва обсъждане на професиите. Иска се аргументация за всяка една подредба. Пита се на какво се дължат различията.
Втора фаза:
На участниците от двете групи се предоставя списък с дейности:
= готвене
= купуване на продукти
= почистване
= изхвърляне на боклука
= игра с детето на футбол
= четене на детето преди заспиване
= ремонт на електроповреди
= измиване на съдовете
= поливане и грижа за цветята
= забиване на пирони
= ремонт на колата
= печелене на пари
= разходка на детето в парка
= грижа за детето в детския кът
= помагане на детето за училищните му задачи
След това водещият иска всяка една група да обясни своите избори.  Той поставя въпроса така: „Какво не може да прави жената? Или какво може да прави мъжът?  Какво могат да правят и двата пола?
Водещият се стреми с допълнителни и въпроси да подтиква групата в списъка на двете групи да се впишат всички упоменати професии.  И накрая: „Какво научихте от тази игра?”
Трета фаза:
Водещият дава на двете групи списък от незавършени изречения, които трябва да бъдат допълнени устно. Момичетата отговарят на въпросите за момчета, а момчетата – на въпросите за момичета.
Момичетата …, а момчетата  …
Момичетата обичат …, а момчетата …
Момичетата добре се справят с …, а момчетата с …
Момичетата не обичат …, а момчетата …
Момичетата считат, че момчетата …, а момчетата считат, че момичетата …
След това групите се оттеглят за самостоятелна работа. Предоставя им се време от около 10 минути. От момичетата се иска да подготвят описание на „типично момче”, а от момчетата – на „типично момиче.”
След това групите се събират заедно и обсъждат проектите си.  Сравняват ги. Всяка група изразява съгласие или несъгласие с казаното от другата, като привежда примери и аргументи.
Обсъждане:
= По кои характеристики групите достигнаха до едно мнение?
= По кои характеристики групите не достигнаха до едно мнение?
= Защо според вас момичетата мислят за момчетата не това, което момчетата мислят за себе си и обратно?
= Всичките ли, намиращи се тук момичета съвпадат с описанието на „типичното момиче” дадено от момчетата и обратно?
= Кои елементи от описанията можете да определите, като стереотипи и предразсъдъци?
Обяснение на термина „секстизъм” – дискриминация по полов признак.
Домашна работа
Обърнете внимание как във вашето семейство са разпределени домашните задължения. Попитайте родителите си.  След това направете списък в две колонки на „мъжките” дейности – тези които извършва твоя татко и „женските „ – твоята майка. Преброите ги и напишете под колонките техния сбор. Сравнете  кой във вашето семейство извършва повече дейности, от които семейството се нуждае. Ако забележите големи разлики, помислете как бихте разпределили тези дейности, за да бъдат почти по равно разпределени. Попитайте отделно двамата си родители, като им поднесете списъка си: „Защо се случва така?” Донесете списъците си при следващата среща, на която ще обсъдим резултатите от вашите проучвания.
ДИСКРИМИНАЦИЯ
Дискриминацията е отношение, при което се извършва лишаване на определена група от хора или отделен член на тази група от права или възможност за реализиране на права, в качеството му на член на тази група.  Дискриминация може да възникне във всяка социална група – в училищния клас, в училището, дори в държавата.
Възраст: над 11 години
Продължителност: около 90 минути 
Цел:
=  запознаване на участниците с понятието;
=  привличане вниманието на участниците към проблема в обществото;
=  въвличане на участниците в ролята на дискриминирани;
=  иницииране търсене на възможности за адекватни реакции при дискриминация;
Провеждане на упражнението
Водещият обяснява на участниците понятието „дискриминация.”  След това се обръща към учениците: „Досещате ли се за някакъв пример за дискриминация в обществото (във вашето училище, във вашия клас)?”
След това водещият разделя групата на подгрупи от по 3-ма ученика.  Всяка група получава задача да работи по един вид дискриминация.  От групата се иска да помислят и изиграят сцена, илюстрираща този вид дискриминация.  След това, един от участниците е длъжен да обясни на всички, в какво се изразява дискриминацията и как трябва да бъде възстановена справедливостта.
Задачи:
Дискриминация на момичетата по време на спортните занятия
Дискриминация на представителите на някои етноси при наемането на квартира.
Дискриминация на немлади хора при приемане на работа.
Дискриминация на бременни и инвалиди.
Дискриминация на подрастващите по предпочитания към определено облекло в училище.
Дискриминация на бедно облечени хора, при посещения на обществени места (ресторанти, магазини)?
Дискриминация на хора, изповядващи различни религии.
Дискриминация на жените в армията.
Дискриминация на имигранти (чужденци).
Дискриминация по сексуална ориентация.
Допуска се водещият да окаже съдействие на групи, които се затрудняват.
Обсъждане:
= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „жертва” на дискриминацията.
= Как се чувствахте,  изпълняващи ролята на „дискриминиращи”
= Как намерихте път за решение на проблема?
= Срещу кого обикновено е насочена дискриминацията?
= Защо въобще се появява дискриминацията? Считате ли, че само конфликтът на интереси е причина за дискриминацията?  Има ли още нещо, което поддържа дискриминацията „жива”?
= Кой обикновено инициира акта на дискриминация?
= Как обикновено се държат хората, които присъстват на акт на дискриминация?
= Как се чувстват жертвите на дискриминация?
Домашна работа
Като използвате знанията си за понятието „дискриминация”, проведете разговор с родителите си и им задайте следните въпроси: „Били ли са обект на дискриминация някога? и Играли ли са ролята на дискриминатори?”
ХОРА С ФИЗИЧЕСКИ ОГРАНИЧЕНИЯ
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40-60 мин.
Цел: Да се обърне внимание и напомни на учениците, че заедно с нас живеят хора, които имат ограничени физически възможности и при това, те живеят един достоен живот.
Стимулен материал: необелени фъстъци, бонбони с хартиена обвивка, безалкохолна напитка, чаши за еднократна употребя, чувалчета за боклук; списък с ограничения на физически възможности.
Провеждане на упражнението
Водещият съобщава на участниците идеята си да направят експеримент. Учениците от групата се молят да заемат места на столовете си, които са поставени в две редици една срещу друга на разстояние 2-3 метра.  Групата се разделя на две подгрупи – такива, които нямат право да стават и други, които могат да се движат. Назначават се 2-3 асистенти-регистратори. На участниците се съобщават правилата:
„Сега ще бъде раздадена почерпка. Тя трябва да бъде споделена между двете групи и задължително да е съпроводена с почистване. Половината от вас нямат право да стават от столовете си.” След това водещият поставя пред себе си на маста нещата за почерпката и обявява: „Почерпката е открита!.”  По-нататък водещият и „регистраторите” наблюдават реакциите на учениците. тези, които имат право да се движат сами трябва да дойдат, без да се подканят до масата и да започнат да се черпят. Наблюдава се, дали тези ученици ще споделят почерпката си с тези, които не могат да се придвижват; колко от тях ще направят това; как ще реагират страните; кой първи ще се досети да помогне на другите; ще помогне ли за почистването на стаята.
След около 10 минути почерпката се прекратява. Водещият пита децата:
= С какви проблеми се сблъскахте?
= Какви чувства преживяха в началото всяка от двете подгрупи?
= Какво отразява изиграната сцена? Има ли подобни случаи в живота? Кои хора касаят тези случаи?
След това водещият моли участниците да разкажат за хора с ограничени физически възможности.
След това водещият раздава на групата списъка с различни видове ограничени физически възможности.  Провежда се обсъждане за затрудненията на тези хора.  С участниците се обсъждат въпросите:
= Как според тях се държат хората към тази група от лица, които имат ограничени физически възможности?
= Как тези хора се чувстват?
= Как здравите трябва да се отнасят към другите?
= В своя живот имали ли са случай, при който да помогнат да хора с увреждания или стари хора?
НАСИЛИЕ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 1 час
Цели:
= Да се покаже на учениците как предразсъдъците и стереотипите водят до насилие.
= Да изработят учениците негативни нагласи към насилието.
Стимулен материал: картички със ситуации на насилие; музика; изрезки от вестници и списания; видеозаписи;
Водещият въвежда учениците в следната ситуация, като прочита фрагмент от радиосъобщение: „Уважаеми слушатели! Трагично събитие се е случило днес в 55-то училище. Една от ученичките в 5-ти клас, която е пълна отличничка, е направила опит да се самоубие. За щастие момичето  е било спасено.  На въпроса защо е постъпила така,  тя е отговорила, че момчета от класа и непрекъснало издевателствали над нея, наричали я с обидни думи, подигравали се, унижавали я, взимали и пари и други вещи, късали и учебниците и дрехите, плюели я, а понякога дори я удряли или блъскали.  Тя никога не можела да си закупи закуска, защото тази група я гонела от опашката, а в стола на обяд, все я пререждали.  Момчетата-насилници обиждали не само нея, а и нейните родители, които наскоро се преместили да живеят в този град. Други нейни съученици обаче са обяснили, че всъщност насилието на тяхната приятелка е заради това, че тя е от ромски произход.”
Провеждане на упражнението
Водещият разделя класа на 4-5 подгрупи и на всяка от тях раздава картички със ситуации на насилие.  Всяка група трябва да прочете ситуацията пред цялата група.  
Списък с примери (картички):
(1) Вчера около 20.00 часа на ул. „Иван Вазов” в града, група подрастващи на възраст 11-14г. жестоко са пребили 12-годишния  Армен Хочианц.  Момчето се е връщало от училище по това време, тъй като е било на школа по музика.  Побойниците са задържани от полицията. На въпроса за причините за нападението един от тях е казал: „Момчето е ром, а миналата седмица роми са надраскали колата на баща ми.” Армен е настанен в болница. Състоянието му е тежко.
(2) Вчера сутринта в центъра на града са възникнали сблъсъци.  По главната улица в града са се движили две момичета с ромски произход.  Компания младежи, са се приближили зад тях и са започнали да закачат момичетата – първоначално с обидни и цинични думи, а след това започнали да ги дърпат за дрехите. Момичетата се опитали да се защитят – едната започнала да крещи за помощ, а другата е ударила силно в лицето единият от насилниците.  Започнали да се събират хора и групата се изпокрила в съседните улици.  Момичетата се прибрали в домовете си и разказали за случилото се. След това двете семейства обсъдили ситуацията и изпратили свои хора да разберат кои са насилниците. Скоро „разузнавачите” се върнали. Извършителите били установени. Семействата обещали жестоко да отмъстят на младежите.
(3) Във вечерната емисия по телевизията са съобщили, че в Студентския град в столицата се наблюдава събиране на големи групи чуждестранни студенти, които се готвят да напуснат общежитията.  Един от тях дава интервю, в което казва: „От няколко дни група от 10-12 „скинхедс” обикалят студенстките блокове, дежурят пред входовете на общежитията, посещават заведенията, като провокират чужденците от Нигерия и Виетнам към сблъсъци. Вече има няколко случая на побои с отнемане на ценности.  Полицейските органи са известени, но не предприемат видимо никакви мерки.”
След това водещият пита:
= Колко човека участват в ситуацията?
= Колко от тях са насилници?
= Колко от тях са жертви?
= Кои са причините за насилието?
= Как са реагирали жертвите?
= Как са реагирали останалите участници в сцените на насилие?
= Какво може да направи голямата група от хора спрямо насилниците?
След това водещият може да помоли учениците да разкажат други случаи на насилие, за които знаят.
Забележка:  Много е важно водещият да създаде особена атмосфера за това упражнение.  Ако има възможност е целесъобразно да бъдат използвани подходящи фотографии, аудио- и видеозаписи.  Ако в самия град (училище или дори класа) има такива ситуации, е по-добре да бъдат използвани те като примери.  Възможен е вариант, вместо обсъждане, учениците да бъдат помолени да подготвят писмо до една от жертвите от тези ситуации.  Ако самият агресор-насилник (или група) е в самия клас, то тогава е възможен вариант класът да се раздели на няколко групи (4-5 подгрупи), всяка от които да подготви писмо до насилника и до жертвата на насилие, както и да бъде помолен насилника да подготви писмо до жертвата.
След това писмата на всяка група се прочитат пред всички и се обсъждат.
Домашна работа
= Намерете в средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, ИНТЕРНЕТ) примери за насилие около вас.  Опитайте се да откриете в тях елементи на предразсъдъци, стереотипи или дискриминация.
ПИРАМИДА НА НЕНАВИСТТА
Възраст: без ограничения
Продължителност: 40 мин.
Цел: Да се покаже как са свързани между себе си различните нива на интолерантност, да се научат участниците да разпознават различните нива на отсъствие на толерантност.
Стимулен материал:  подготвя се на картон или флип-чарт рисунка на „пирамида на ненавистта”; може да се начертае и на дъската.
Провеждане на упражнението
Водещият запознава участниците с „Пирамидата на ненавистта”,  като нанася върху рисунката различните нива: на върха се поставя насилието, а по-надолу следват: дискриминация; предразсъдъци; стереотипи.
= Какво означаваше всеки един от тези нива? (преговор)
= Кои са източниците на всяко едно ниво?
= По какъв начин са свързани нивата?
= Защо нивата са разположени точно в тази последователност?
= Какви са различията и общите неща в тези нива?
= Можете ли да дадете примери за всяко едно ниво на нетърпимост?
= Можете ли да посочите примери при които стереотипите са довели до поява на предразсъдъци; предразсъдъците до дискриминация, а дискриминацията до насилие.
= Представете  по един пример за нетърпимост за всяка една подгрупа (ниво).
= Можете ли да нарисувате картина или да направите колаж, изобразяваща подобна история?
Възможно е водещият да подготви няколко случая във вид на казуси, да ги прочете пред групата и да попита към кое ниво на интолерантност се отнася всеки един от тях.
На база подготвените материали, водещият организира изложба. На нея се канят други ученици и учители. На изложбата, пред всички посетители могат да бъдат разказани от самите ученици определени случаи на интолерантност.
Допълнителни въпроси:
= Винаги ли стереотипите и предразсъдъците водят до насилие?
= От какво зависи това да не се случи?
= Какво можем да направим всички ние, за да не се случват подобни събития на интолерантност около нас?
= Направете интерпретация на следните фрази:
• „Струва ми се, че ненавистта е изпълнена със страдания за този, който я изпитва.“ — Монтескьо
• „Окуражавайте омразата към ненавистта.“ — Анатол Франс
• „Понякога и зад целувките се крие ненавист.“ — Публий Сир
• „Много хора харесват у себе си това, което ненавиждат у другите.“
• „Ненавистта е отмъщението на страхливеца за изпитания страх.“ — Бърнард Шоу
• „Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?“ — Джубран Халил Джубран.
Препоръчително е водещият да възложи задача на един от обучаемите, да прочете стихотворение, което да бъде коментирано:
Ненавистта си има връх
във своята трайност лиха.
От ярост притаили дъх,
два ястреба се сбиха. О, битката им тоя път
бе ядна, страховита,
която всичко в своя път
със себе си помита. Летяха клечки и пера,
и суха пръст, и пясък,
и екна цялата гора
от писъци и крясък. И ето ги - лежат без звук,
бездушни и безкрили,
със клюнове един във друг
забити с сетни сили. Опити от цвета зелен,
от близките дървета,
прехвръкнаха след някой ден
две влюбени врабчета и там, сред старата гора,
където те се биха,
от пръснатите им пера
гнездо си построиха.    
ЧАСТ 5 ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА
Целта на мероприятията в тази част са насочени, да помогнат на учениците да осъзнаят, че те лично биха могли да променят ситуациите, да противодействат на проявите на интолерантност.
Акцентът се поставя върху някои от лостовете за промяна:
1. Предубедеността на една спрямо друга група може да се преодолее,  ако хората общуват непосредствено. Тогава предубедените индивиди ще се натъкнат на реалността на собствения си опит, а не само на стереотипа; това постепенно ще доведе до по-добро познаване и разбиране.
 2. Общуването трябва да се осъществява, в ситуация, в която двете групи са на равностойни позиции.
 3. Промяната в поведението при общуването + информацията от реалния опит, води до постепенна промяна в нагласите на двете групи една за друга. Обратното – отчуждаването (отделянето; изолирането, сегрегацията) води до формиране или утвърждаване на предубеденост.
4. Премахването на сегрегацията позволява промяна в ценностите на двете групи („психологически аспекти на неизбежността”). Обединяването на двете групи ги въвежда в дисонанс. За да преодолеят дисонанса и за да се справят, хората се самоубеждават в обратното на предубедеността.
5. Промяната следва да се извърши при последователност: 1) първо в поведението, т.е. да е наличен контакта и 2) едва след това в познавателната сфера. Всъщност групите сами ще се въвлекат в познавателната сфера и то пряко, а не чрез просвещение, СМИ и пр.
6. Десегрегацията следва да засегне не само мнозинството, а и малцинството. Именно то трябва да промени и адаптира ценностната си система, критериите за оценки, поведенческите модели, убеждения и схващания към доказано печеливши ориентации. Това означава малцинството да се превърне в конкурентноспособно на мнозинството, а от тук да поддържа адекватна самооценка, да се стреми към успехи и развитие.  Обратното – ниска самооценка, самоизолация в свои групи, ново отделяне, самосегрегиране.
7. Преодоляването на враждебността и ненавистта, снижаването на конфликтността и омразата могат да се постигнат посредством обща дейност, при която едните не могат да получат резултат без другите, т.е. при ситуации на взаимна зависимост.
КАК ДА ПОСТЪПЯ
Възраст: над 9 години
Продължителност: 40-60 мин.
Цели: Упражнението има за цел да помогне на участниците да изследват ситуации, в които нетърпимостта може да се прояви в ежедневието и да открият възможни способи за реакция в такива случаи.
Провеждане на упражнението
Участниците се разделят по двойки. Всяка двойка получава по една картичка с текст (талон). От тях се иска да разгледат ситуацията и да изработят най-подходящ и най-неподходящ модел на поведение.
Всяка двойка прави презентация на своята ситуация.  Прочита талона със ситуацията пред цялата група. Разказва за възможните варианти и тези, които тя е подбрала за разрешаване на казуса. След това всяка група отговаря на следните въпроси:
= Кой се участва във всяка от избраните варианти и кой е въвлечен в тях?
= Кой печели от всеки вариант и кой губи?
= Може ли да има още варианти за решения, освен предложените?
= Кой може да помогне за да се разреши ситуацията?
 Обсъждане:
= Можете ли да приведете примери за подобни ситуации от вашия жизнен опит?
= Как сте се държали в такива случаи?
= Какво обикновено ни пречи да постъпим по начин, който разбираме, че е правилен?
= Какво (кой) може да ти помогне да се държим така, както считаме, че е правилно?
= Какво трябва да променим в себе си, за да постъпваме винаги правилно?
= Какво следва да правим дори тогава, когато не сме пряка жертва на интолерантност, а само свидетели?
Талон 1. ПРЯКОРИ
В училищен клас е приета лоша традиция, при която учениците-насилници – тези, които са интолерантни,  невъзпитани, които нарушават добрия тон на цивилизованите човешки отношения и в известен смисъл глупави, се обръщат към другата част от класа – ученици-отличници, добре възпитани, толерантни, уважаващи чувствата и достойнството на другаря си, като използват обидни прякори. По този начин „невъзпитаните” се опитват на компенсират своите липси на влияние в групата, като унижават другите. Освен това насилниците се възползват от факта, че „възпитаните” не могат да си позволят подобен речник, защото те знаят, че подобно поведение би унищожило не само собствения им авторитет, но и доброто име на родителите им. 
Въпросът за обидите, които „невъзпитаните”  използват срещу „възпитаните” е поставян много пъти на общи обсъждания с класния ръководител. Многократно отделни „жертви” са се оплаквали и на директора и на своите ръководители.  Всички „възпитани” са на мнение, че родителите са виновни за това, да произведат некачествена стока в лицето на своите деца. Стока, която никой не иска да купи, защото тя няма хубав външен вид, развалена е – мирише лошо и в крайна сметка за нищо не може да послужи.  Всички „възпитани” на свое съвещание са стигнали до извода, че  родителите произвеждат „невъзпитани деца”, когато тези родители не обичат и не уважават достойнството на своите деца. Колкото повече тези родители ненавиждат децата си, толкова по „невъзпитани” са те.  От своя страна, с поведението си „невъзпитаните” си отмъщават на своите родители, като ги тормозят с проявите си в училище. Освен това, днешното „невъзпитано дете” е утрешния „невъзпитан възрастен” – съпруг, баща, майка, син или дъщеря. 
В крайна сметка класът е разделен на две групи – една голяма група от толерантни ученици и няколко невъзпитани от родителите си гамени.  Ето конкретната ситуация:
Ученикът „А” изпитва удоволствие да обижда ученичката „Б.” Ученикът „А” не е слаб ученик, но просто е невъзпитан. Той иска да се изявява, да бъде главен в класа, да бъде известен. Той е виждал своя баща, как разговаря с неговата майка. Чувал е цинични и обидни думи, с които баща му нарича съпругата си. Ученикът „А” е решил, че така трябва да се държи един мъж с другия пол. Освен това, ученичката „Б” е момиче, което с отличен успех, тя е толерантна, никога не би нарекла другия с обидна дума, защото самата тя знае как наранява обидната дума.  Ученикът „А” обаче не е успял да получи от майка си и баща си качеството състрадателност. Той не умее да общува с другите. Те го ненавиждат, дори мразят. Никой в класа не го иска за приятел. За него те казват: „Този ученик не може да има приятели. Той не признава приятели. На него не може да се разчита. Прекалено е разглезен, сякаш е малко дете.”
Ученикът „А” използва всяка удобна ситуация в час и извън часа да обижда ученичката „Б.” Той я нарича „Пикла”, „Грозна”, „Маймуна” и с други обидни думи.  Ученичката „Б” е казвала много пъти на ученика „А”, че тези обръщения към нея са и обидни и го е молела да се обръща към нея с името и – Марина.  Когато някой друг се обръщал към ученичката „Б” с името и, ученикът-насилник крещял: „Каква Марина, тя не е Марина, тя е „Маймуна.”  Когато се случвало това останалите ученици се възмущавали. Те знаели, че един ден и  те самите могат да станат жертва на насилника.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Според вас какви чувства е преживявала Марина?
= Според вас какви чувства е преживявал ученикът „А”?
= Можете ли да посочите други причини за поведението на ученика „А”?
= Какво бихте направили лично вие ако сте на мястото на Марина?
= Помислете за варианти, които да разрешат проблема;
= Споделете тези варианти пред класа и ги защитете;
Талон 2. ПРЕДРАЗСЪДЪК
В съседство до вас живее момиче-инвалид. Тя се придвижва с помощта на инвалидна количка.  Вчера вие сте я срещнали в двора. Тя ви познава и кани на своя рожден ден. Какво бихте направили?
= Ще откажете.  Защо трябва да имате нещо общо с инвалид?
= Ще се съгласите, но всъщност няма да отидете. Ще измислите някаква лъжа по-късно, ако се наложи. Вие предполагате, че там ще е скучно.
=  Ще отидете, като вземете със себе си брат си /сестра си/. Ще споделите с родителите си. Ще закупите подарък.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Коя би била първата мисъл, която ще премине през ума ви, когато момичето ви покани?
= Как бихте се почувствали?
= Какво според вас е преживявало момичето, когато е решило да ви покани?
= Коя според вас е причината момичето да отправи към вас молба за гостуване?
= Как биха реагирали родителите ви?
= Какво ще обясните на родителите си?
= Какво биха ви посъветвали родителите?
= Ако отидете на рождения ден, как бихте се държали, какво бихте казали?
= Кое според вас е важно да направите, когато гостувате на момичето?
Талон 3. ПРОТЕСТ
Лора е доста странна.  Никой в класа не желае да се сближава с нея, защото тя се облича по начин, различен от останалите. Тази неделя в училището ще се проведе конкурс-спектакъл.  Вие сте ръководител на спектакъла и в момента сте много ангажиран с организацията. Лора е дошла при вас и е помолила да вземе участие като художник.  Вярно е, че Лора рисува много добре, но всички ваши приятели не искат да имат нищо общо с нея и не желаят да я допускат до мероприятието в неделя.  Фактът, че Лора е разговаряла с вас се е разпространил бързо и вече всички в класа знаят за това. Никой обаче не знае как ще постъпите. Приятелите ви се надяват, че ще постъпите така, както те самите.  Какви действия ще предприемете?
= Без да се съобразявате с протестите на приятелите, ще разрешите на Лора да бъде художник.
= Ще се съобразите с приятелите ви и ще откажете на Лора, защото считате, че е по-важно да останете верен на приятелите ви.
= Ще откажете на Лора, като намерите някакъв предлог и по този начин ще запазите уважението на приятелите.
= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Защо Лора иска да помогне?
= Колко важно е за вас да останете верен на приятелите си?
= Колко важно е за Лора да вземе участие в спектакъла?
= Какви чувства според вас преживява Лора, когато е дошла при вас с молба?
= Какво ще преживее Лора, ако и откажете/съгласите?
= Какво бихте загубили, ако откажете/съгласите с Лора?
= Какво бихте спечелили, ако откажете/съгласите с Лора?
= Как биха реагирали останалите при всеки един вариант? Талон 4. СВАСТИКА
На стената в училищната тоалетна вчера някой е нарисувал със спрей свастика.  Какво бихте направили вие?
= Ще преминете покай нея, без да обърнете внимание.
= Ще издебнете удобен момент и ще напишете до нея „Смърт на всички черни”
= Ще издебнете удобен момент и ще я зачертаете със спрей.
= Ще проучите с какво е нарисувана и има ли възможност да се изтрие. Ще започнете да я чистите.
= Ще уведомите класния си ръководител.
= Ще съберете най-добрите приятели и ще им кажете. Ще им предложите да организирате кампания срещу нацистките символи.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Кой от вариантите бихте избрали и защо?
= Какъв е смисъла на този символ?
= Защо според вас има ученици, които изобразяват подобни символи на места, в които другите не могат да ги видят?
= Защо правят това тези ученици?
=Какви чувства преживяват тези ученици, когато нарисуват по стените неща, за които знаят, ще обществото не одобрява?
= Има ли връзка действието на тези ученици с обстановката, в която живеят в домовете си. Какви според вас са техните родители.
= Имате ли идея какво липсва на подобен род ученици?
Талон 5. СКИНХЕДС
Във вашето училище сред момчетата е станало модерно да бъдат привърженици на младежка субкултура, наречена „скинхедс.”  Тази група много бързо става популярна. Много момчета, а по-късно и някои момичета се присъединяват към нея, защото тя им позволява да покажат смелост, че са различни, дава им и свобода.  Да принадлежиш към групата означава голяма гордост. Всеки, който е скинхед е защитен от групата. Всеки, който е скинхед има неограничени права и власт над другите в училище.  Групата води задружен живот – винаги са заедно, вечер обикалят по заведенията, всички се плашат от тях, те са силни, непобедими. Да си скинхед означава, да си свободен. 
Справка: Скинхедс (на английски: skin - кожа, head — глава), разговорно "скинове", "скинари", е название на представители на младежка субкултура, появила се в Лондон през 60-те години. Въпреки произхода на думата, традиционните скинхедс никога не са бръснели главите си изцяло, нула номер. Скинхедс се обявяват се против Това са групи младежи, които се отличават от останалите по външния си вид, облекло, прически, обувки. Най-характерното за тях е, че това са групи от интолерантни младежи, чието основно оръжие е насилието, а основни обекти  за нападение са отделни социални групи, като емигрантите, наркоманите, хомосексуалистите и други.  В България движението се появява през 90-те години на 20-век, като техен основен обект на нападение става ромската етническа общност, а с увеличаване на имигрантския поток от Третия свят и срещу чуждите граждани, пристигащи у нас. През 90-те години  има регистрирани сблъсъци между тях и цигани в София, хулигански прояви и насилие по улиците.
Задачи:
= Прочетете ситуацията пред класа.
= Посочете кой от вариантите бихте избрали и защо:
= Ще се присъедините към групата, като приемете всички нейни ритуални действия и отличителни знаци, за да получите сила и свобода.
= Ще се присъедините към групата, за да получите защита от други насилници в училище и за да си отмъстите.
= Не бихте обърнали голямо внимание на тази група, защото считате, че скоро ще се разпадне.
= Ще потърсите съвет, като разкажете за ситуацията на родителите си (или на друг човек, чието мнение уважавате) и ще постъпите така, както те (той) ви посъветват.
= Ще поговорите със своите най-близки приятели. Ще изразите безпокойството си от възникването на подобна група и ще обмислите начин да предотвратите разширяване влиянието на групата.
Забележка: Препоръчително е водещият да представи видеоклип или филм на тази тема.
Следва продължение част 6

Чудесен тренинг!