Психология :: Методическо пособие за работа с модифициран вариант на експериментална техника за изучаване на сам...

1. Ред за прилагане, инструкции, интерпретация.
 Препоръчва се прилагане на метода веднага след установяване на първоначалния контакт.
 След изследването задължително се провежда беседа /полуструктурирано интервю/ по въпроси, възникнали по време на експеримента.

ПЪРВИ ЕТАП НА ИСЛЕДВАНЕТО

А) Първа инструкция
„Представете си условно, че на тази линия са разположени всички хора, които познавате. Тук отгоре /показва се/ се намират най-здравите, а тук отдолу /показва се/ се намират най-болните точки. Между тях /показва се/ са останалите. Преценете по здравословно състояние къде в момента се намирате вие и поставете черта върху самата линия”
2. Указания за работа
 Ако маркерът не е върху линията – имаме неразбиране на инструкцията, тревожност, неувереност, нежелание за саморазкриване. Отново се разяснява инструкцията и се наблюдава дали втория път ще е върху линията.
 Ако отново е в страни на същото ниво, с допълнително колебание или разлика във височината на оценката – имаме надежден показател за вътрешна тревожност, страхово преживяване, депресия.
 При маркер под 0,5 мм. отклонението, както и при допълнителна черта – показателите са същите.
 При миниатюрна чертичка /до 1-2мм – затвореност, граничеща с аутизъм и се среща при болни от шизофрения /дребен почерк/.
 При повтарянето на чертата – вискозност, стереотипност – показатели за органична симптоматика и за наличие на тревога.
 При задраскана черта /корекция/ + приповдигнати маниерни обяснения на тази тема – наличие на хистериозност.
 При наклонена черта – невротични отклонения, завишена самооценка, претенции за уникалност.
 При поставен „Х” маркер вместо черта – негативно отношение към изследването и нежелание за неговото продължаване, макар, че това вербално не се показва.
 При поставен „О” маркер вместо черта /среща се рядко/ - стремеж към прикритост, затвореност, нежелание да даде сведения за себе си.
 При характерен натиск на молива /моливът трябва да е с мек графит, добре подострен/, съпроводен със силен, повторен – налице е моментна слаба тревожност, астенични прояви на органична основа, но без наличие на тревожни и депресивни преживявания.
Забележка: „Астеник” – (от гр. asthenes – слаб) шизоиден темперамент, характерно с неадекватно на външни стимули поведение, повишена ранимост, емоционална студенина, нелокализиран страх, печал, униние, отказ от борба с трудности, отчаяние, повишено емоционално напрежение, учестено дишане, насълзени очи, застойно-раздразнителен характер, подозрителен, мнителен, педантичен характер (ананкаст), слаб, отпуснат, Телесна конституция – висок, слаб, дълъг нос, тесни рамене, продълговато слабо лице.
 Ако след поставяне на маркера моливът бъде поставен внимателно на масата – акуратност и изпълнителност или известна ограниченост в интересите, подчиняемост, конформизъм.
 Ако моливът е поставен с удар върху масата – власт, доминантност, завишена неадекватна самооценка, негативно отношение към критика, ограничения, забрани.
 Ако бъде хвърлен молива – безусловен показател за незаинтересованост или отрицателно отношение към изследването, демонстративно, формално оценяване, повърхностност, повишена раздразнителност, стремеж към самостоятелност, независимост, автономност, нежелание за саморазкриване и продължаване на контакта.
 Особено диагностично значение има височината, на която е поставена линията . Психически здравите, с адекватна самооценка по правило се оценяват по средата на линията (-20 до +20) в ляво и дясно от центъра. Случаи на излизане от тези граници, както и поставяне точно в средата са диагностични показатели. Ако чертата е над +20 завишена самооценка, а при под - 20 – занижена. Над + 40 и под – 40 - неспособност или нежелание за адекватна самооценка, стремеж към самоизтъкване, резоньорско мислене или самообвинение и търсене на съчувствие. Ако маркера е още в по-крайно положение от позиция „40” – отсъствие на самокритичност и ефективен контрол, както и стремеж да му се обърне внимание.
 Ако маркерът е под /над края на линията – неадекватна самооценка, като при последващото обсъждане трябва да се изясни до каква степен самооценката отговаря на обективното състояние.

Указания:
Не се разрешават коментари и обсъждания по поставяните маркери.
Не се разкрива замисълът, а само инструкцията на експеримента.
Провокиращите въпроси се отклоняват – „Както прецените”.

Б) Втора инструкция:
„Вие се оценихте по отношение на здравето. Сега самостоятелно начертайте следващата линия и сам изберете показателя по който ще се оцените. Напишете го над линията и поставете черта там, където смятате, че се намирате в сравнение останалите ваши познати”
Тази част от изпълнението на инструкцията обикновено протича по-трудно. Изисква се по-голяма настоятелност и повече указания във връзка с по-голямата проективност на ситуацията и повишената самостоятелност на избора.
 При удължен период м/у инструкцията и изпълнението – колебливост, неувереност, нерешителност, прикритост, противоречия.
 Ако втората инструкция не бъде усвоена се пристъпва към второ разясняване, като се настоява лицето да начертае линия като първата. След това се настоява да се избере показател за самооценка и да се напише над линията, т.е. цифра, процент и пр. Накрая се иска да се извърши оценяване по сравнение с условията на „останалите други”.
 Ако третото разяснение отново не е разбрано – ограничен интелектуален потенциал, нежелание за саморазкриване, стремеж да се избяга от изследването или отрицателно отношение към забрани и ограничения.
 Ако лицето разбере инструкцията, но започне самостоятелно да разсъждава за смисъла, съдържанието, структурата на самооценяването – наличие на авторитарност, резоньорство, прикритост, малоценностни преживявания, снижена самокритичност, високо ниво на претенции, мнение за уникалност и неповторимост.
 Дължината и контура на новоначертаната линия – показател за склонността за саморазкриване, ангажираността със задачата им изпълнителността или обратното.
o Ако е права – целеустременост, акуратност, стремеж към показност в по-добра светлина, потребност от оценяване, социална желателност, стремеж към висока оценка.
o Ако е вълнообразна – небрежност, незаинтересованост, избягване на трудностите, икономия на усилия.

 Избор на показател за измерване – показва актуалните структури на самосъзнанието, които в момента на теста придобиват личностна значимост за изследвания. Оказва се, че те или са най-важните и субективно оценени характеристики или отговарят на субективно формирани критерии за добро и човешко въобще. Впоследствие при беседата този елемент следва да се изясни.

В) Трета инструкция:
„Сега начертайте още една права линия, обозначете показателя, по който ще се оцените и поставете черта на съответното място”. Подобни са и следващите инструкции.
На изследваното лице се дава възможност само да определя броя и вида на показателите, по които ще се оценява. Ако попита до кога трябва да чертае линии, се отговаря – „До края на листа”.
 В случа се оценяват: какви показатели за оценка избира лицето и с каква степен на обобщеност и конкретност те се характеризират.
o Колкото повече критерият е обобщен и конкретно определен, в толкова по-голяма степен може да се очаква наличие на интелектуална, емоционална и социална зрялост, рефлексивност, произволност, по-висока степен на самопознание, с произтичащи от това личностни особености.

 Разстоянието между самостоятелно начертаните линии:
o При по-малко разстояние между 1-ва и 2-ра линия в сравнение 2-ра и следващи – слаба диференцираност на самосъзнанието, ниска рефлексивност, снижена самокритичност, формализъм, прикритост.
o При по-голямо разстояние между 1-ва и 2-ра линия в сравнение 2-ра и следващи – социална желателност, стремеж към саморазкриване, слабост в защитите, явно подценяване на експериментатора.

Забележка: Съдържанието на показателите и самата самооценка подлежат на обсъждане след изследването.

ВТОРИ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

След приключването на свободните избори за самооценяване се провежда втория етап на експерименталната процедура.
Листът се обръща обратно и се чертаят 13 прави линии с размерите на първата и на разстояние 1,5 – 2 см. Една под друга.
Отгоре се обозначават, както следва:
 Здраве
 Ум
 Характер
 Щастие
 Познаване на себе си
 Приятелство
 Амбиции
 Късмет
 Секс
 Семейство
 Уважение
 Воля
 Постижение

Забележка: Индивидуалните особености на изследваните лица позволяват включването или заместването на поредицата и с други категории, като: дисциплина, самоконтрол, общителност, трудолюбие и т.н.
 Общителност
 Доминантност
 Консерватизъм
 Самоконтрол
 Трудолюбие
 Прагматизъм
 Достижения
 Активност и пр.

ОЦЕНЯВАНЕ
В случая от значение са същността на определения критерий, съотношението между оценките по показателите, особеността на обясненията и диагностичната интерпретация.

 След обозначаване на критериите се дава първата инструкция, която се повтаря в съкратена форма до завършване на самооценяването.

 След това се съединяват всички точки отгоре до долу на листа и се получава графика. Ако най-високите и най-ниските показатели не излизат от границите на -20 и +20 от дължината на линията, то получените резултати и последващите ги обяснения обикновено нямат особено висока диагностична стойност, тъй като влизат в стандарта.
Изключение правят случаите:
 Ако оценките са в средата на линията – мнителност, подозрителност, прикритост, незаинтересованост, формално отношение. Особено интересни са обясненията по близки показатели, при които има съществени разминавания – противоречия.
 Ако оценките са отклонени значително от средата на линията – дисбалансираност на самооценката, наличие на остри субективни кризи, занижен самоконтрол.

ТРЕТИ ЕТАП НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
(Експериментално-провокираща беседа)

Поводът за провеждането на беседата се свързва с оценяване извършеното от изследваното лице, но съдържанието и може да надхвърли далеч тази тема.. Този момент удачно се съчетава с анализ на документи и методите – опознавателна беседа, психологическа експлорация, наблюдение и пр., чийто описание, специфични прийоми на провеждане и интерпретации остават извън кръга на настоящата разработка.
> Обсъждането на поставените оценки обикновено започва от последната от тях. Например „УСПЕХИ” – където се поставят въпросите:
 „Какво е успял да постигне до сега?”
 „Защо иска да постигне именно това?”
 Аналогични въпроси се задават и по отношение на всички останали оценки, като дадените отговори се съпоставят помежду си - „постижения”, „воля”, „ум”, „характер”, „щастие” и пр.
 Търсят се взаимни връзки и се анализират противоречия
 Задават се въпроси свързани с „операционализиране” на критериите и на оценката, която я поставил, например: „Как разбирате думата „воля”, „характер” и т.н. „В какво се изразява щастието?”, „От какво зависи то?”, „Защо се оценихте тук по показателя „ум”?”. Всички тези въпроси са насочени към разкриване съдържателната страна на извършеното от изследваното лице.

При анализа на самооценката трябва да отчитат различни нейни взаимосвързани структурно-динамични аспекти.
> Структурни компоненти – когнитивен и социален;
> Обща и частна самооценка, представени под формата на опозиции,т.е.:
 „висока-ниска”;
 „адекватна-неадекватна”;
 „ситуативна-стабилна”;
 „реална-демонстративна”;
 „осъзната-неосъзната”
> Процесуални характеристики, отразяващи процеса по формиране на самооценката, като механизъм на саморегулацията:
 „обоснованост”;
 „рефлексивност”;
 „надеждност”;
 „ефективност”
> Съотношение между частните самооценки.
> Съотношение между общите и частните самооценки:
 „съгласуваност”;
 „дисбалансираност”;
 „конфликтност”;
> Видове самооценки, в зависимост от времевата им отнесеност:
 „ретроспективна”;
 „актуална”;
 „прогностична”;
> Видове самооценки, в зависимост от съотношението „желано-постигнато”:
 „реална”;
 „идеална”;