Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2012 08:00 - Комплексен социално-психологически тест. Социометричен тест - част 1 (в помощ на училищните психолози)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2387 Коментари: 1 Гласове:
1



Комплексен социално-психологически тест
Социометричен тест - част 1
(в помощ на училищните психолози)

Инструкция: Моля, отговорете на намиращите се по-долу въпроси. Постарайте се да бъдете искрени, иначе работата Ви губи смисъл.  На нас много ни се иска да разберем вашето лично мнение. Информацията, която ще споделите ще запазим в тайна. Искреността няма да Ви навреди.
След прочитането на всеки въпрос, веднага попълвайте отговора си.  Ще са Ви необходими имената на класа и затова ние сме ги изписали на дъската. За имената, които ще записваш в бланката са оставени празни места.
Преди да започнете работа, запишете своето име и клас. Пожелаваме Ви успех!

Име, фамилия  ……………………………………………………………………………………
Клас …………………….
Дата на изследването ……………………………………….
I. Ако ти се наложи да промениш училището в което си и продължиш образованието си в друго училище, кои от твоите съученици в класа ще вземеш със себе си?  Моля, напиши имената на пет съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
II. А сега напиши кои от твоите съученици не би взел в новото училище. Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
III. А сега, според теб,  кои твои съученици биха те поканили да отидеш с тях в новия им клас, ако те променят училището?  Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
IV. А сега посочи кои твои съученици не биха те поканили да отидеш заедно с тях в новото им училище.  Посочи имената на пети съученика.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….
V. Ако ти предложим да видиш отговорите на тези въпроси, написани от твоите съученици, чий отговори би искал най-много да видиш.  Напиши имената на  пет съученика, но ги подреди по важност за теб. На първо място напиши името на този съученик, чийто отговори най-много държиш да видиш.
1. ………………………………………………………………………………………………………….
2. ………………………………………………………………………………………………………….
3. ………………………………………………………………………………………………………….

 

В описания въпросник се съдържат три важни  диагностични процедури:
а/ класическа социометрия (1 и 2 въпрос);
б/ аутосоциометрия (3 и 4 въпрос)
в/ референтометрия (5 въпрос)
Първата процедура изследва структурата на емоционалните отношения в групата, втората – адекватните представи на членовете на групата за своето положение в емоционалната структура на групата и третата установява референтните лица, т.е. членовете на групата притежаващи ценностна привлекателност и вероятното им психологическо влияние в групата.  Всяка от тези процедури е самостоятелна от гледна точка на обработката на данните, а тяхното обединение се извършва едва при по-късния качествен анализ на резултатите.

Класическа социометрия


Посредством метода се изучават емоционалните връзки в групата, на принципа „симпатия-антипатия”. Той позволява да се изследват лидерските процеси, пътищата и способите за предаване на информация, отношението към ръководителя, емоционалните междуличностни предпочитания.
Тестът позволява да бъдат анализирани особеностите на социометричната (емоционалната) структура на малката социална група.  Всеки човек в група има емоционален статус.  Ако той бъде определен качествено, то може да се стигне до статуса на индивида в групата. Чрез особеностите на този свой статус човек пребивавайки в група оценява сам себе си, а него го оценяват  останалите.  Количествения статус се измерва чрез сбор от числа – положителни (първи въпрос) и отрицателни (втори въпрос), които се натрупват в отношенията на човек с членовете на групата.  Ако представим всички статуси на членовете на една група, то ние ще получим единна йерархия, т.е. социометрична структура на групата.  Тя е особено устойчива, много е важна за развитието на групата като цяло и за индивидуалната съдба на всеки неин член.  Нейното изучаване, формиране и корекция са важна дейност на психолога.  Особено важно е психологът да знае и четирите параметъра на социометричната структура на групата.
1/ Социометричен статус на членовете на групата
Статуса на човек в структурата на емоционалните предпочитания може да се разглежда като определен израз на степента на привлекателност, симпатичност на неговата личност за другите.  Колкото статусът на определен член е по-привлекателен за останалите, толкова е по-голяма потребността на другите от общуване с него, толкова повече внимание получава той.
В груповия статус на йерархията се диференцират три категории: полярни, средни и непопулярни членове на групата.  Те се установяват по броя на положителните избори, на отхвърлените избори и в резултат на съчетанието на двата вида избори.
Полярните членове на една група имат значителен брой положителни избори и малко отхвърляния, т.е. това са емоционално привлекателни лица.  Сред тях може да се отделят високостатусни и социометрична „звезда”.  „Звездата” може да се определи като „душата” на компанията, тя е нейния емоционален лидер.  Тя се появява (изгрява) в два случая:  когато има човек, събрал най-много от всички положителни избори (не по-малко от половината от възможния максимален брой) или когато човек получава повече от всички популярни лица положителни избори.
Непопулярните членове на групата обикновено са нееднородни.  Сред тях могат да бъдат открити членове на групата със статус на пренебрегнати, отхвърлени или изолирани.  При пренебрегнатите има положителни избори, но не са малко, много повече са отхвърлянията.  Отхвърлените нямат положителни избори, при тях има само различия в броя на отхвърлянията, тъй като е много условна самата социална величина на отхвърляне.  Те обикновено се възприемат експресивно от другите, но за съжаление отрицателно.  Отхвърлеността в дадения случай е преди всичко емоционален феномен, определение за неприятен, социално нечистоплътен човек (качества, свойства, навици). В групата на изолираните попадат тези лица, които за групата реално несъществуват: при тях липсват както положителни, така и отрицателни избори. Те не се регистрират в групата нито на ниво чувства, нито на ниво отношения.
Въпросът е в това, какви са статусните категории и в какво съотношение присъстват в групата – това е въпрос №1 за всяка практика, проведена от социометрията.  Съвкупността от статуси характеризира процесите, възникващи и протичащи в групата и те дават обяснение за поведението на отделните членове. Отговорът на този въпрос се получава още при първата стъпка при обработката на данните.
2/ Взаимност на социометричните избори
Особен интерес представлява член на групата, който имат много отхвърляния и например 1-2 взаимни избора (дори тези избори да са от отхвърлени, както е той самият) или член, имащ много избори от страна на други членове на групи (микрогрупи), а леновете на неговата група не го забелязват или дори отхвърлят. Реалното положение на човек в групата се определя не толкова от статуса, но и от взаимно направените избори и отхвърляния.  Колкото са повече взаимните избор, толкова по стабилно и благоприятно е положението на този член в групата.  Като цяло груповата структура може да придобие различен вид в зависимост от това, има ли в нея взаимни предпочитания между членове в различни мирогрупи, много ли са членовете на групите изразяват симпатия/антипатия.  Ако отговора е отрицателен, тогава групата се намира на сложен етап от своето развитие, характеризиращ се с конфликти, ниска степен на емпатия и емоционална неудовлетвореност.
3/ Система на отхвърлените в групата
От особена важност е да се знае, какво представлява системата на отхвърлените.  Преди всичко трябва да се изясни дали членовете са определили своите антипатии или те избират тези, които също ги отхвърлят.  Как се разпределя в групата емоционалната агресия. Има в това отношение разнообразни варианти. В една група например практически всички без изключение могат да получат определен брой отхвърляния, дори високостатусните подриват репутацията си от 2-3 „недоброжелатели”. В друга група може да съществува „жертвен агнец”, поемащ върху себе си лавина от отхвърляния.  Характера на разпределението на отхвърлянията влияе съществено върху общуването в групата и свидетелства за начина за разрешаване на конфликти. Например, в една група съществувала продължително време може да се изработи устойчива склонност да разрешава много от проблемите си на гърба на „жертвения агнец”. Членовете на една такава група винаги знаят кой е виновен.  При една такава група, дори „жертвения агнец” да бъде преместен в друг клас, в друго училище, тя много скоро след това ще създаде нов „жертвен агнец”.  С други думи, ще е необходима нова работа за преструктуриране на цялата група и най-вече системата на отхвърлените, т.е. членовете на групата трябва да приемат нови способи за разрешаване на конфликтите си, за общуване и снемане на напрежението.
4/ Наличие на устойчиви микрогрупи и техните взаимоотношения
Всяка една малка група не по-голяма от 5-7 човека има влечение да се подразделя на по-малки групи (микрогрупи). Всяка една от тях създава своя емоционална структура, а понякога свои високостатусни, дори „звезда”.  Вътре в класа може да съществува особено сложна социална структура:  няколко микрогрупи, които взаимодействат една с друга, отделни двойки и тройки, а също отхвърлени, изолирани.  Взаимоотношенията между устойчивите микрогрупи определят емоционалната атмосфера в колектива.  Тази комуникация може да бъде позитивна или негативна, групите могат да имат общи членове или да бъдат изолирани една от друга, могат да бъдат ориентирани към една „звезда” или към различни т.н.  Всичко това трябва да се установи и изучи.
Информацията за всички тези особености за емоционалната структура на взаимоотношенията между учениците може да даде социометрията само ако правилно са били планирани, грамотно обработени и внимателно анализирани данните.

 

Социометрията като метод: планиране и тестиране


Методът се основава на хипотетичния емоционален избор, който в рамките на дадения критерий извършват всички членове на групата. На групата се предлага (на всеки един ученик отделно) да си представят някаква ситуация, която да е достатъчно емоционално натоварена и върху тестовата бланка, условно да направят избори в полза или срещу определени членове на групата.  Във връзка с това възниква поредица от въпроси, които следва да бъдат отработени от психолога на етапа на планиране: може ли на практика тази група да направи точно този избор и дали той е достатъчно ефективен за точно тази група.  Какъв критерий за избор е най-целесъобразно да и бъде поставен? Колко избора трябва да направят учениците и важно ли е тези избори да бъдат подредени по важност.
Преди всичко изследването трябва да се проведе с група, която има ясно откроени граници.  От тази гледна точка училищния клас е напълно подходящ.  На второ място, групата трябва да има общи цели и задачи. Учениците обаче нямат общи цели и задачи, както и съвместна дейност. Разбира се изключваме извънучилищните мероприятия. Принципно училищната работа е индивидуална. В много случаи в училището детето сяда на учебната маса до другия само в качеството си на съсед по маса – нищо повече.  За формирането на една истинска лидерска структура този факт е непреодолимо препятствие.  Когато учениците нямат обща дейност, те не са в състояние и да откроят от групата и ярък лидер.  За разлика обаче от лидерската, емоционалната социометрична структура се формира безпроблемно и дори понякога достига до голяма сложност и зрялост.
Изборът на критерий е от голямо значение.  Това е централния въпрос при планирането:  всички членове на групата биват поставени в хипотетична ситуация за да направят избор по нея. Тази ситуация е много важна, ако искаме наистина да установим емоционалните отношения между членовете. Например ако на децата им бъде поставен въпроса: „Кого би взел със себе си ако трябва да отидеш на разузнаване в тила на врага? или „Кой би поканил на рождения си ден?  са добри варианти на сценарий, защото са част от типичното общуване в тази възраст.
При формирането на критериите за избор е много важно да се спазват два принципа. Първо – критерият трябва да бъде свързан с особено значими и характерни за групата ситуации в общуването, т.е. ако това е училищен клас, то тогава въпросите следва да са свързани с живота и общуването на децата именно в училище. На второ място, критерият трябва да има емоционална наситеност, да е важен за групата, да е свързан с някакъв ценностен елемент или важен за групата отношенчески проблем за решаване. Например, добре работещ въпрос е  „Ако предстои да направиш списък на класа, в който следващата година ще учиш, кои хора би записал на първите три места?”. Този въпрос ще работи добре, ако бъде поставен непосредствено в края на учебната година.  Или същия въпрос, при наличие на голямо напрежение в класа, в резултат на ученик или група от ученици, които са с асоциално поведение.
Следващия важен въпрос е планирането на броя на изборите. Да ограничаваме или да не ограничаваме изборите на ученика? Колко да бъдат – три, пет, седем или въобще да не поставяме ограничения?  Традиционно този въпрос има два отговора, съответно два варианта на социометрично измерване: параметричен и непараметричен.  Непараметричният вариант предлага, всеки ученик да ранжира всички останали от гледна точка на тяхната привлекателност за него в рамките на предложения критерий.  Такъв подход ще донесе огромен материал и с голяма точност ще анализира отношенията в групата.  Този вариант обаче има много минуси, както съдържателни, така и организационни.  Голяма е вероятността да възникнат т. нар. „случайни избори”.
Параметричният вариант предлага фиксиран брой избори.  Това ограничение не позволява да се разкрие голямото многообразие на отношенията и може да даде информация само за най-значимите. Същевременно обаче този вариант позволява техническо „удобство” и поради тази причина той е най-разпространен.  Счита се, че  групи с численост 22-25 човека минималния брой на изборите може да бъде 5-6.
Последният въпрос – въпроса за планирането. Да вземем един пример, да кажем, че Иванов е избрал в новия си клас Петрова. Има ли значение подреждането в самия списък, кое поред е избраното лице – на първо или на пето място. Тук има два варианта за отговор, респ. два типа социометрични измервания. При първия вариант отговора е – не, няма значение. Всички избори на Иванов са еднакви по значимост. Той ще вземе и петте си съученика в новия клас.  Вторият вариант обаче казва – да, има значение.  При този вариант на изследваните лица следва да се каже в инструкцията, че се иска да подредят по важност лицата – най-ценният за тях да бъде поставен на първо място, а този, който е с най-малко предпочитание – на пето.  Разбира се ранжирането по този критерии усложнява допълнително изследването и най-вече обработката на данните. За определяне на качествения статус на всеки член на групата (високостатусен, среден, нискостатусен) се прибягва до процедура, която е нереална в практическо отношение.  Най-добре да се прилага варианта без ранжировка на изборите. 
От гледна точка на процедурата, социометрията е доста елементарна.  Тя задържа два основни елемента: инструкция и съдържателни въпроси.  Много често дори психологът дава инструкцията устно и след това чете въпросите, като предлага на учениците писмено да отбележат отговорите си в специална бланка или просто на лист хартия.  В други варианти инструкцията се дава устно, а след това се раздават бланките, на които има също кратка инструкция, оставено място за класа, за името на изследваното лице, датата на изследването  и всички въпроси с оставено място за попълване на изборите.  Преимуществото на втория вариант е в това, че  учениците имат на разположение самата инструкция, а това намалява вероятността от грешки или броя на уточняващите въпроси по време на тестирането.  Трябва да се знае, че инструкцията винаги изпълнява две много важни функции: мотивираща участниците и дава технически пояснения.
Мотивационната част е принципно важна и именно тя определя откритостта на участниците и желанието им да отговорят.  Самата социометрична процедура се явява дейност, която подлага участниците на сериозно емоционално изпитание.  Особено са засегнати онези, които заемат крайни статусни позиции: високостатусните и нискостатусните.  „Трябва честно да отбележиш тези, които ти харесват и тези, които са ти неприятни, знаейки, че точно в този момент другите също те оценяват.  Не забравяй да запишеш името си.
Да се снеме напрежението в групата преди и по врене на тестирането е особено важно и от тази гледна точка са ценни следните моменти:
• Контакт с групата.  Ако изследването се провежда от училищния психолог, имащ достатъчно авторитет сред децата, не би трябвало да възникне проблем.
• Стил на инструкцията: доброжелателна, неформална, спокойна.
• Меко, галантно формулиране целите на тестирането. Може да се обясни, че е особено важно да се знае от психолога и училищните органи до колко класът е задружен и сплотен, че на база тези резултати ще се положат допълнителни  усилия за благополучието на всички ученици в класа.
На въпроса: „Защо е необходимо да записвам името си?”, психологът може да отговори, че изследването губи смисъл, тъй като не ще позволи да се разбере кой е задружен в класа и кой – не. Освен това, пред всички в класа трябва честно да се каже, че резултатите ще бъдат съобщени, ще бъдат разглеждани и оценявани от училищното ръководство, но само в обобщен вид и без имената на учениците. изследваните лица трябва да са убедени, че информацията им ще остане в тайна.
В техническата част на инструкцията трябва да бъдат отбелязани следните моменти:
= всеки попълва бланката си самостоятелно;
= никой не трябва да се съветва с другите;
= никой не трябва да гледа в бланките на другите;
= при попълването изследваните лица трябва да отчитат всички членове на класа, а не само тези, които в момента са в клас (за улеснение, на дъската може да бъде изписан списъка на класа);
= при отговорите да се избягва „всички”, „никого”;
= изборите трябва да бъдат толкова, колкото са определени – нито по-малко, нито повече;
Ето една приблизителна инструкция:
„Ние с вас много пъти сме обсъждали въпроси, касаещи отношенията във вашия клас, питали сме се дали вашият клас е задружен или не и ако не – то каква е причината за това.  За да бъде бъдещата ни работа интересна и полезна, за мен е много важно да разбера какви са вашите представи за класа и за отношенията ви. За тази цел аз ще използвам една методика, наречена с хитрото име „социометрия”.  Тя се състои от пет въпроса. Сега ще ви раздам тестовите бланки и вие ще ги прочетете. Въпросите са прости и едновременно сложни. Те се отнасят вашия клас, отношенията между вас и лично вас.  За да не бъде работата ви напразна, без смисъл, е много важно на всеки един въпрос да отговорите сериозно и максимално искрено.   Разбира се, вие може и да не отговорите на въпроси/въпросите, но това уверявам ви  ще затрудни по-нататъшната ни работа за създаване на другарски и дружески отношения.  И още.   В работата си задължително отбележете своето име. Ако попълните въпросите, но не напишете името си, работата също губи смисъл. Разбира се аз мога да забележа това, когато събирам листовете или дори да извърша графологична експертиза, но мисля, че това няма да се наложи и че е недостойно”.
От своя страна аз гарантирам, че вашите листове с отговорите няма да попаднат в други ръце, нито на вашите съученици, нито при педагозите, нито при родителите ви.  С тях ще работя само аз.  На общокласно събрание и консилиум на педагозите ще бъдат разглеждани резултатите само в най-общ вид. Ако искате да разберете моето мнение  по повод вашите отговори, посетете ме в кабинета, където ще поговорим в спокойна обстановка.
 Сега вземете бланките, прочетете всеки въпрос и започнете да отговаряте.  Още веднъж напомням, забранено е да се съветвате, да гледате в листа на съседа си. Това не е контролна работа по алгебра и личното мнение на всеки от вас не трябва да споделяте със съученика си.
И така. Попълнете сега шапката на бланката: името си, класа, датата на изследването Имате на разположение 10 минути. Който приключи по-рано предава работата си на мен и може да излезе от стаята”.
Психологът действително трябва да охранява информацията строго. Дори не е необходимо да запазва оригиналните бланки, след като е взел от тях информацията. Изтичането на данни към други лица може да доведе до разрушаване доверието в него, а за някои деца това би било с катастрофични последици. По-късно задължително следва да се проведе събрание на класа и отчет на резултатите. Ако бъдат получени действително обективни резултати, а срещата се отложи с 2-3 месеца, то тогава учениците губят ентусиазъм  за участие и в такъв клас прилагането на повторен социометричен тест би бил безполезно.
Важно е на учениците да се осигури достатъчно време за размисъл и напълно спокойна обстановка. Забранено е в стаята по време на тестирането да присъства класния ръководител или други лица.  При събирането на бланките задължително трябва да се обръща внимание, дали е посочено името на ученика.

Обработка на социометричните данни


Това е сложна, високопрофесионална работа, изискваща достатъчно време (дори в най-простия и вариант).  Обработката преминава през няколко основни етапа: първичен анализ на тестовата бланка; попълване на социометричната матрица; изчисления върху статусите и графично представяне на социограмата. 
Първичен анализ на данните
Необходимо е на първо място, събрания тестови материал внимателно да се разгледа.  Интересът на психологът трябва да бъде привлечен от тези тестове, които не носят името на ученика. Трябва да се помисли дали пропускът се дължи на разсейване и е случаен пропуск или е целенасочен.  На второ място следва да се отделят онези бланки, в които учениците са избегнали да дадат отговор по определени въпроси. Например, отговори ли са с „Бих взел всички” или „Никого не бих взел”; други биха написали едно и също име към всички въпроси, трети дори биха написали своето име.  Към тези лица трябва да се прояви особен интерес за да бъдат установени причините за отказа, природата на самия отказ (често той има чисто защитна функция).  За да бъде изследването пълноценно, то психологът трябва да тества отново тези лица индивидуално. При такива случаи към ученика се подхожда особено внимателно за да се преодолее нежеланието му, за да се създадат доверителни отношения.  Възможно е и при второто тестиране да бъдат получени подобен род отговори, дори още по абсурдни.  В такъв случай трябва да се приеме нежеланието на ученика да участва в тестирането.  Очевидно е, че при такъв случай психологът трябва да търси отговор, защо точно този ученик проявява тази упоритост и не желае да участва в една толкова елементарна процедура.
Не на последно място стои и анализа на цялата допълнителна вербална или графическа информация, която може да бъде регистрирана по време на тестирането или да бъде открита изобразена на тестовата бланка.  Понякога изследваните ученици вписват допълнителни коментари, правят рисунки и пр.). 
 

Попълване на социометричната матрица


Социометричната матрица представлява таблица, в която се нанасят първичните данни (виж таблицата по-долу). В нея по хоризонтала и по вертикала се нанасят имената на изследваните лица. Обикновено се практикува следния модел: по вертикала се нанасят имената, а по хоризонтала номерата, по които са подредени по вертикала, за да се заеме по-малко място. Желателно е лицата да са подредени по азбучен ред.
Обработката включва нанасяне на изборите на всяко лице, като изходна е вертикалната позиция. Взима се първия от вертикала, прекарва се една линия по хоризонтала му и се поставя определен знак (цифра, точка,плюс, звездичка и пр.) в квадратчето, разположено срещу номера (горе по хоризонтала), на лицето което е било избрано. Например, първото ИЛ е избрало 3, 7 и 10 и там където се пресичат квадратчетата, там се поставя знака.  Изборите (приемането) се обозначава обикновено с плюс („+”), а отхвърлянията с  минус („-„).
В дъното на таблицата има допълнителни позиции:
а/ Позиции, които се обозначават с С+ и С-. В тях се записва сумарния бал за приемане и за отхвърлян за всеки член от групата. По този начин всеки участник получава две сумарни оценки – за приемане и за отхвърляне.  Тези балове могат да се възприемат като оценка за статуса на личността в групата и точните предпочитания в системата на междуличностните отношения.
б/ Позиции, които се обозначават с В+ и В-. Това са сборовете от взаимните избори, т.е. количеството  на изборите и отхвърлянията, които съвпадат между двама членове. Тези избори могат да се отбележат чрез кръгче около „+” или „-„
Още на този етап на обработката може да бъдат направени първите изводи за статусната структура на членовете.  По получените суми за всеки един може да се съди за това, кои членове на групата се явяват най-предпочитани и най-непредпочитани, какво е количеството на членовете със среден статус и кои са най-непопулярните (аутсайдерите).

Таблица
         
Списък на класа Списък на класа
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
1         
2         
3         
4         
5         
6         
7         
8         
9         
С+         
С-         
В+         
В-         
П+         
П-         
Р+         

В училищната практика най-често възниква необходимост от диагностика на емоционалното благополучие на учениците в класа, т.е. какви са вътрешно-груповите позиции на членовете.  Този показател е важен от гледна точка на възможностите на организацията на възпитателно и развиващо взаимодействие на класа и необходимостта от намеса в неблагополучно развиващите се групи.
По тази причина за практическите цели се прилага качествена оценка на получените данни (дори може да се каже, че социометричната процедура по характер се доближава до проективна методика, тъй като се преплитат области на статистиката с качествено-съдържателен анализ).
Така например, всички ученици, които са получили избори на повечето от половината от класа могат да заемат т. нар. „високостатусна позиция”, а тези, които са получили само 2-3 избора при различно число на отхвърляне  – „нискостатусни” (изолирани, отхвърлени, пренебрегнати, непопулярни).  Средната категория ученици може да бъде назована „нискостатусна”.
Практиката показва, че еднакво тревожни биха били и ученикът, получил 1 положителен и 9 отрицателни отговора и този с 2 положителни и 19 отрицателни отговора.  И към двете деца следва да се отнасяме като към неблагополучни и по отношение на тях следва да се проведат допълнителни диагностични дейности с възможности за последващо психокорекционно въздействие.
Необходимо е внимателно да се анализира и броя на взаимните избори.  Така например, ако член на групата имащ 12 отрицателни и 2 взаимноположителни избора, не може да бъде отнесен към числото на несретниците, тъй като в социалното си обкръжение има група за поддръжка и неговото положение в субективно психологически план е доста стабилно, отколкото член на група с 5-7 положителни, но нула взаимни избори.
Следва да се има предвид, че провеждането на качествен анализ на статусните позиции на този етап  е затруднено. В тази фаза основната задача е да бъде построена социоматрицата – внимателно, точно и безгрешно да се попълни таблицата, в която ще се събират баловете – положителни, отрицателни и взаимни (на отхвърляне и на приемане) на всеки член на групата. На този етап могат да се направят някои предварителни избори за статусната йерархия на класа.

Построяване на социограма


Социограмата може да бъде определена като схематично равнинно изображение на системата от социометрични отношения в групата.  Техниката позволява нагледно да се представи мрежата от вътрешногрупови социометрични връзки  и да се проследи много по-дълбоко качественото им описание. С нейна помощ могат да се разкрият т. нар. „микрогрупи” (субгрупи), да се разкрият връзки между тях, да се отдели социометричната „звезда’ от групите и за всички групи, както и аутсайдерите (изолирани групи или отделни членове).  Именно социограмата позволява да се съди за сплотеността на групата, организираността и частично за нейния психологически климат.
За построяване на социограма се използват общоприети знаци (символи, условни обозначения):
1. Да обозначаване на членовете се използват:
 — момче
 — момиче
 — член на групата, отсъстващ по време на изследването.
В самото квадратче (кръгче) се записват инициалите на члена на групата, а над него се записва броя на положителните избори, получени за даденото лице, а под името – броя на отрицателните.  Такъв условен знак в съчетание с цвета, за който ще бъде казано по-късно, предоставя достатъчно информация при работа със социограмата.
 

2. За обозначаване на статуса кръгчетата (квадратчетата) се рисуват в определен цвят, като са приети следните обозначения:
= червен – популярен член на групата (ако съществува „звезда”, нейният знак се удебелява с двойна червена линия и се защрихова).
= жълт – средностратистически членове;
= зелен – непопулярни, като ако лицето е изолирано отвътре се начертава втора линия със син цвят; ако е отхвърлено – с черен; ако е пренебрегнато – с кафяв.

3.  За обозначаване на изборите се използват линии:
= плътна червена  – взаимен положителен избор;
= пунктирана червена със стрелка (еднопосочна)– положителен избор;
= плътна синя – взаимно отхвърляне;
= пунктирана синя със стрелка – отхвърляне.

 

Етапи при построяването на социограмата


Социограмата може да бъде построена по два различни начина в зависимост от това, дали ще служи за изследователска работа или за практическа.  На този етап различията са много съществени.
„Изследователската” социограма в своя завършен вид представлява схематично изображение на всички системни положителни и отрицателни връзки.  Тя може успешно да бъде построена само за по-малки групи (8-12 лица) и при наложени ограничения на броя лица за избор. За големите групи по правило се съставят няколко отделни социограми.  Например, социограма за взаимните избори или за взаимните отхвърляния, социограма за първите пет (три) избрани лица и други, в зависимост от целите на изследването.  Това е така, защото накрая при обобщението винаги възникват проблеми при синтезирането на данните за получаване на единна социометрична картина.
За практическа работа се използва обща социограма, основните стъпки на която са следните:
Първа стъпка – построяване социограма с положителните избори
Ако класът е много голям, може да се започне работа по социограма с положителните избори само за момичетата и друга, само за момчетата.  Разбира се този вариант е подходящ само за случаите, при които структурата на момичетата и момчетата не са свързани една с друга.  Например, такава структура много често възниква при учениците от 3 до 9 клас. Децата в 1-2 и 10-11 клас взаимодействат много активно и структурите им се препокриват.
Ако се приеме да се работи  ученици от 3-9 клас, то е най-добре в лявата част на голям бял лист да се изобразят положителните избори на момчетата, в дясната – тези на момичетата, а между тях съществуващите положителни връзки.
В центъра на листа се поставя онзи член, който има най-високостатусна позиция ( с най-много плюсове). След това около него се изобразяват тези членове, на които той е отдал предпочитание (1.1).
 
Рис. 1.1
Във всяко кръгче (квадратче) се вписват името, количеството положителни и отрицателни избори (тук не се използва още цвят), които е получило лицето. След това, сред обозначените  се избира този, който е най-високостатусен и се започва изобразяване на неговите избори със стрелки към другите  ( рис. 1.2).
 
Рис. 1.2
В този момент върху социограмата може да се появи първата взаимна връзка, могат да възникнат нови условни знаци.  По-нататък процедурата се повтаря, като се започне от следващият високостатусен член.
Винаги лицата с положителни избори се разполагат по-близо до центъра (избраното лице), което са избрали, а тези с отрицателни – по-далеч, към периферията.
Добра е тази социограма, която съдържа най-малко количество пресичащи се линии. При първия път на чертане това не се получава и по тази причина обикновено се прави нова окончателна социограма за прегледност.
В процеса на прерисуване положителните знаци на листа се променят, с което се решават следните задачи:
Първо, необходимо е знаците кръгчета  (квадрати) да се разположат така на листа, че да станат видни (очертани) отделни групи вътре в класа. За тази цел, знаците за отхвърлените и изолираните се разполагат в края на листа, близо до тези лица или групи, към които те гравитират, а съществуващите микрогрупи, диади или триади, да се разположат на определено разстояние една от друга.
Второ, лицата и групите следва да се разположат по такъв начин, че техните линии да се пресичат колкото може по-малко. Разбира се линиите не преминават през съответните знаци. Забранено е също линии между лица от различни групи да се пресичат с линиите между лицата в самите групи. (рис. 2.1 и 2.2);
 
Рис. 2.1
На трето място, необходимо е на социограмата ясно да се открояват по-значимите и по-малко значимите положителни връзки между членовете. За тази цел значимите линии се оцветяват в червен цвят (плътни или пунктири), а друга част остават в черен цвят, също така е възможно тези линии да не бъдат цели, а съкратени. Винаги остава възможност да бъдат продължени, ако се наложи.  Незначимите линии не трябва да отклоняват вниманието при качествения анализ на взаимоотношенията. 
Съкратените линии се използват за обозначаване на едностранни изборите, насочени от отхвърлени или изолирани лица  към високостатусни членове.  Обозначаването на такива връзки на листа например към „звездата”, би влошило качеството на социограмата, още повече, че те не носят значима информация. В тези случаи е най-подходящо да се използват съкратени линии, които да показват насочеността на избора на нискостатусното лице. Под такава линия може да бъдат записани инициалите на тези високостатусни членове, към които са адресирани (рис. 3).
 

Рис. 2.2 Какви линии са нужни на анализа и подлежат на изображение в цвят?
 
Рис. 3

На първо място – всички взаимни връзки
На второ място – положителни връзки между микрогрупите и вътре в устойчивите микрогрупи
На трето – тези връзки, идващи от високостатусните към нискостатусните членове.
Останалите връзки се чертаят в свят по избор на психолога.
Втора стъпка – подбор и изобразяване на значими отрицателни връзки
При традиционния подход обикновено се прави отделна социограма за отрицателните избори, в центъра на която се разполагат отхвърлените и пренебрегнатите („звездата” и високостатусните се разполагат по периферията).  След това се извършва анализ на двете социограми.  Това е доста продължителна и сложна процедура.  По-рационална и проста техника, която може да бъде приложена е следната:  Върху социограмата с положителните избори се налагат важните отрицателни връзки, към които задължително (минимум) следва да присъстват:
1/ Взаимните отхвърляния;
2/ „Противоречивите” избори – положителните избори са насочени навън, а отрицателните навътре.
3/ Отрицателните избори адресирани към високостатусните.
4/ Отрицателните избори във вътрешно-устойчивите микрогрупи.
5/ Отрицателните избори между централните фигури и различните микрогрупи.
6/ Отрицателните връзки между момичета и момчета.
В резултат на тази маркировка, в социограмата ще отсъстват отрицателни връзки, адресирани към отхвърлените, които и без това не са информационно съдържателни, а и могат да бъдат отчетени винаги при анализ на всеки един факт в групата от хора.
Трета стъпка – построяване на индивидуална социограма
Социограма от този тип може да бъде построена за отделни членове на групата, ако е необходимо да се направи по-прецизен анализ за тяхното положение в системата на вътрешно-груповите предпочитания.  Знакът на лицето, чийто връзки се анализират, се разполага в центъра и към него се чертаят линии от тези, които го избират или отхвърлят. Индивидуална социограма може да бъде създадена за нискостатусен член на групата с цел,  уточняване на неговия статус (пренебрегнат, изолиран или отхвърлен), а също така и за високостатусен с цел, уточняване дали той действително се явява социометрична „звезда”.
В група с равни предпочитания, за „звезда” се счита този, на който са отдадени повече избори от по-популярните членове на тази група (рис. 4, 5).
С това всъщност социограмата може да се приеме за завършена.  По принцип изготвянето на една социограма преминава през от 4 до 5 пъти преначертаване.  Едва след това идва ред на анализа на данните. Този способ на работа не изисква специални изчисления.

 
Рис. 4. В група от популярни не се отделя „звезда”
 
Рис. 5. В групата популярни се отделя „звезда”
 

Аутосоциометричен тест


Автосоциометрията не е самостоятелна диагностична процедура.  Тя допълва и прецизира класическата социометрия и се провежда паралелно с нея.  В процеса на процедурата, членовете на групата вербализират своите представи за това, как оценяват групата си като цяло и отделно, как групата се отнася към всеки един неин член.   По този начин психологът точно може да прецени как всеки ученик открива своето место в колектива.  В социалната психология умението адекватно да оцениш отношението към себе си на другите хора се нарича способност за  социално-рефлексивни навици.
Нивото на социална рефлексия в развитието е важен показател за зрелостта на личността и за благополучието й.  Съвсем разбираемо е, че малките деца имат развити такива навици в по-малка степен, отколкото подрастващите на 12-15 години и по-възрастните.  Независимо от това, автосоциометрия е добре да бъде проведена дори в по-ниските класове. 
Адекватната представа за своето място в една група е положителен признак за зрялост, дори да става дума за отхвърляне или изолиране.  Обратното, социално-рефлексивната неадекватност поражда редица проблеми в процеса на общуване на ученика.   Те могат да бъдат демонстрирани посредством прояви у детето на такова поведение, което не съответства на очакванията на групата и съответно тя не би ги поощрила или обратно – не би ги наказала.  Такова дете със сигурност ще очаква от съучениците си някакво друго поведение (реакция), която няма да получи.  При това, то ще реагира еднакво болезнено както на отсъствието на очакваната от другите агресия в случай на необосновано субективно занижение на своя статус, така и при отсъствие на доброжелателност и поддръжка при преоценка на своята роля в колектива.

Обработката на данните преминава през два етапа


На етапа на първичния анализ е необходимо да се отдели специално внимание на всеки случай на пряк или косвен отказ на член на групата да вземе участие.  Отказът може да се изрази с различни средства: банални пропуски при въпросите и (или) тяхното зачертаване, устни или писмени реплики от типа: „ Аз не искам да отговарям на тези въпроси” или  (много често срещана практика) „Откъде да зная какво си мисли той за мен!” Ученикът може да дисквалифицира отговора си чрез шега или надпис: „Всички”, „Никой”. Много често може да се срещне  отговора: „За това трябва да питате тях самите”, „откъде да знам” и пр.   Всеки един от тези и други варианти е информационно наситен.  Автосоциометрията е емоционално болезнена процедура за всеки човек, особено за тези, които знаят или преживяват определени затруднения във взаимоотношенията си с другите.  Всеки един опит за отказ от отговор се разглежда като възможен симптом за социално-психологическо неблагополучие на личността. Диагностичната ценност на тези отговори зависи от възрастта на детето.
Например, в 3-4 клас (най-ранната възраст, в която може да се прилага социометрия) за много психологически благополучни деца е несвойствено да се интересуват за мнението на другите хора към тях.  Напротив,  повишеното внимание към собствения си статус говори за вътрешни конфликти и емоционално-личностни проблеми на детето.  В възрастта 11-14 години този интерес на другите към себе си вече работи и е закономерен.  Именно в тази по-горна възраст отговори от гореописания вид се интерпретират като защитни, като бягство от травмиращо въздействие.
На втория етап на процедурата се извършва количествен анализ на данните.  Тук може да се използват сведенията от социометричната матрица.  За целта данните от автосоциометрията трябва да бъдат вписани във вертикалната колонка под името на всеки ученик. Например,  клетката с прогнозираните избори за приемане се удебелява в червен цвят, а с прогнозираните за отхвърляне – в син.
Сравнителните резултати с реалните приемания/отхвърляния на даденото лице, могат да се фиксират в редовете обозначени с букви  П+ и П- (правилно прогнозирани приемания и правилно прогнозирани отхвърляния.

Референтометричен тест


Референтометрията представлява процедура по измерване ценностната значимост на другите лица – съществуват различни методически форми. В случая е представен вариант, съдържателно и по форма свързан със социометрията (това е пети въпрос от комплексната анкетна карта). Предполага се, че избирайки определено лице, чийто отговор искаш да научиш, човек се ориентира не само за емоционалната си привлекателност, а по-скоро за ценностната значимост на неговата личност за другия, т.е. „Ценен ли съм (значим)  аз за него?, „Къде се намирам в неговата ценностна система?”.
Действително опитът показва, че членове на групи, които събират най-големи балове по пети въпрос, много често не съвпадат нито със „звездата”, нито с високостатусните.  Сред тях могат да бъдат скрити потенциални лидери (хора, притежаващи реално влияние над мислите и постъпките на членовете на групата), авторитети за другите групи хора (те може да не са в една група, но тяхното мнение е важно за  тази група и се приема от тях). Обикновено това са членове, които играят  в класа ролята на „Комуникатори” преговарящи с други групи.
Понякога в броя на референтометричните лидери попадат и отхвърлени в периферията.  Известни са случаи, при които в критични ситуации класът предава на такива хора лидерското място – овластява ги.  Това е много интересен и важен материал за анализ.
Винаги трябва да се помни, че високата референтометрична позиция не означава задължителност за притежание на лидерски правомощия от даденото лице.  Това е свързано със спецификата на самата процедура.  Тя, както и цялата социометрия е построена върху условен избор в хипотетична ситуация.  Възможно е при реален избор разпределението да бъде съвсем друго.  Настоящата процедура обаче позволява да се говори за емоционални и ценностни предпочитания и не касае реалното подчинение на членовете на групата на който и да било, имащ лидерска власт.  По тази причина съвременната социална психология не използва нито социометрията, нито референтометрията за установяване на реалните лидери и изучаване на лидерските структури.
Данните от референтометрията също се вписват в социометричната матрица. В хоризонталните редове във вид на условен знак, отличаващ се от вече използваните в таблицата (например, звезда, чавка), се вписва информация за това, кой и възможно в какъв ред (кой по ред) е посочил конкретното дете при отговора на въпроса.  В резултат на сбора от събрани балове (всеки избор е 1 бал) се попълва последния ред на таблицата, обозначен с (Р+).
След като приключи и тази процедура, социометричната матрица съдържа изобилие от информация, разполагаме и със синтезирана социограма и резултати от първичния анализ.
Следващата стъпка е качествен и съдържателен анализ на материала.

Следва продължение - част 2
 

 




Гласувай:
1
0



1. malf - Много полезно, мерси заи нформа...
27.03.2013 19:27
Много полезно, мерси заи нформацията
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 650839
Постинги: 903
Коментари: 113
Гласове: 999
Архив
Календар
«  Април, 2014  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930