Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2012 09:00 - Комплексен социално-психологически тест. Социометричен тест - част 2 (в помощ на училищните психолози)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 2921 Коментари: 0 Гласове:
0



Комплексен социално-психологически тест
Социометричен тест - част 2
(в помощ на училищните психолози)

    Комплексен анализ на данните
Анализът е комплексен и отделя няколко направления,  на база въпроси, на които следва да се даде отговор. Пунктове от 1 до 4 – анализират преимуществено и основно данните на социометрията, пункт  5 – данните от автосоциометрията и пункт 6 – данните от референто- и социометрията.
1/ Система за социометричен статус на данните
? Учениците с какъв статус са в групата?
? Какви са преобладаващите статуси?
? Има ли откроена високостатусна „звезда”?
? Какви са конкретно по вид непопулярните статуси в групата и какво е отношението между техните и другите статусни групи?
? Как могат да се обяснят получените данни? Особено важно е да се отбележи причината за изолация или отхвърляне на отделни членове.
Преобладаващо или просто мнозинство на ученици с непопулярни статуси, като – пренебрегнати, изолирани, отхвърлени, говори за ниско ниво на психологическо развитие на групата или за нейното разпадане.  Ситуация, при която съществуват няколко отхвърлени членове на фона на една благоприятна емоционална структура на отношенията, говори за наличието на „жертвен агнец” или група от такива лица.
За формиращите се класове е много често срещан вариант „всички са средни”: групата изглежда аморфно, всеки ученик е включен в някакво неголямо общество с неопределени граници.  Едни са популярни и същите тези са непопулярно за други. Динамиката е съществена, но не е организирана. Групата се намира в процес на търсене, на събиране на информация. Лесно се създават и бързо се разпадат връзки. Членовете все още не са уверени в себе си.
Популярността, отхвърлянето и изолацията са сложен социално-психологически феномен, в който се преплитат лични качества, особености на Его-позицията по отношение на другите,  ценностни ориентации на всеки за себе си и за другите, приемане на групови форми и методи за наказание за тези, които не искат или не могат да бъдат като всички.
Изследванията показват, че за постигане на популярност при учениците, съществено значение има интелекта им и външната привлекателност; голямо значение имат адекватната самооценка, ниската тревожност, социалната привлекателност и способностите за емпатия.  Особено важни са социалните ценности, жизнените цели, стила на общуване.   Високият статус в групата може да бъде в резултат на успехи в основната дейност (учебната, ако класа е ориентиран към нея; в спортната, ако специализацията е в тази насока и пр.).
Понякога популярността се подкрепя и от външни успехи на учениците.  Например юноша деветокласник често пропускаш занятия, практически непопулярен в класа, изведнъж получава популярност след като става известно, че той е отделял от учебното време за да тренира спортни танци и е взел важен приз. Именно тази информация би му осигурила висок емоционален статус в класа до края на обучението.
Що се отнася до отхвърленият, то при него всичко е обърнато.  Обикновено отхвърленият не разполага  с интелектуални, личностни, физически или дори материални ресурси за да завоюва благоразположението на другите.  На второ място, при него има желание да заеме тази позиция или отстоявайки свои убеждения и принципи, или просто да не бъде като другите.  Да се диференцира произхода на отхвърлянето е много важно, тъй като това определя и характера на работата и самата и необходимост.  Когато човек сам се отхвърля, понякога предизвиква уважение и снизхождение в съучениците си.
Процеса по изследване на изолираният не е лесен. Социалната изолираност може да бъде личностна особеност, семеен стил на отношение, съзнателна зряла позиция.  Всички тези форми са в норма, при всички тях избора е на ученика.  Други причини могат да бъдат: отсъствие на навици за социално взаимодействие, ниско ниво в културното развитие на останалите членове на групата, хроничен бойкот и пр.
2/ Социометрична структура на групата
? Има ли в класа устойчиви микрогрупи
?  Какви са взаимоотношенията вътре във всяка микрогрупа? Конфликтна ли са или позитивни?
? Има ли и какво е взаимоотношението между микрогрупите?
? На какъв принцип са образувани микрогрупите? Какво обединява членовете?
? Какъв е начина за организиране на взаимоотношенията между тях и кой не влиза в микрогрупите?
? Какво е взаимоотношението между момчетата и момичетата?
? Какво е взаимоотношението между членовете на  различните микрогрупи и тези, в които  никой не отива.
Наличието на групова вътрешна сплотеност и на достатъчно добро очертано мини-общество е признак за социална зрялост.  Практиката показва, че ако класът функционира стабилно в продължение на няколко години, процесите на вътрешно групообразуване са практически неизбежни и всяка устойчива микрогрупа се стреми към обособяване и вътрешна сплотеност.  Много често тя обединява хора с еднакви статуси.  Повече микрогрупи от 6-7 и дори повече членове, възникват около „звездата” и други високостатусни, а непопулярните  формират диади и триади.
Наличието на вътрешни мини-колективи с противоречиви връзки между тях и голям брой отхвърлени, свидетелства за неблагополучни емоционални взаимоотношения, за възможен разпад или близко преструктуриране на отношенията.  Този тип процеси рядко остават локални, в рамките на отделните микрогрупи. Те въвличат постепенно целия клас.  Членовете на разпадащите се микрообщества започват да се промъкват към близки блокове и е възможно не след дълго това да доведе радикално разместване на цялата групова структура.  Да се разчита на висока активност в учебната работа през този период е несериозно.  Членовете на класа изцяло са ангажирани с емоционалните си отношения.
Честото възникване на взаимна или едностранна неприязън между най-значимите членове на всяка от микрогрупите, свидетелства за тяхната конкуренция. В такива случаи трудно може да се говори за наличието на „звезда” на целия клас, а за микрогрупова „звезда”, тъй като членовете на тези микрогрупи са ориентирани единствено към своите популярни лица.
От това, как са построени отношенията между най-влиятелните микрогрупи и тези, които се държат особено, образувайки двойки и тройки, може да се съди за много неща. Единичните (самотниците) и диадите могат да се ориентират към високостатусни, но могат да живеят и собствен живот.  Втория вариант по принцип затруднява управлението на групата и за лидера и за възрастните.
3/ Система за взаимно избиране и отхвърляне
? Много ли са в групата взаимните отхвърляния и избори?
? Как изглежда системата на отхвърлените? Има ли в нея „жертвен агнец”?
? Има ли много противоречиви избори?
Ситуация на противоречиви избори по правило е много болезнена и носи много негативни последствия.  Особено е наранен члена, който е адресира към другия положителен избор. В повечето случаи това означава, че той очаква от другия също положителен избор.  Несъвпадението на очакванията с реалните поведенчески реакции се преживява винаги болезнено. Тази особеност е много типична за ситуациите, когато противоречивите избори, направени от членове на групата с приблизително равни статуси: популярен-популярен, популярен-среден, среден-среден и т.н.  За двойките  популярен-отхвърлен, противоречивия избор е с малка диагностична стойност, тъй като обикновено отхвърлените често отдават предпочитание към високостатусните, а това те не свързват с очакване за ответна позитивна реакция.  Без особена стойност е и ситуация, в която ученикът не е направил нито едно отхвърляне, показвайки само положителни за него лица.  При тези обстоятелства отхвърлянето от страна на този, който е бил избран, може да е известно на отхвърления, но той предпочита или да замълчи на този въпрос или да даде невярна информация.
4/ Взаимоотношения между различните статусни категории
? В какви взаимоотношения са в групата популярните?
? Какви са взаимоотношенията между популярните и непопулярните?
? Какви са взаимоотношенията между непопулярните членове? Към кого от високостатусните те се ориентират най-много?
При описанието на способите за обработка на социометричните данни беше даден отговор на тези въпроси.
В какво все пак се състои основната диагностична ценност на данните от „класическата” социометрия?  Социометрията дава лична, интимна информация за живота на групата, за дълбочината на емоционалните отношения и процеси.  Те могат пряко да не бъдат проявявани в дейността, в конкретните постъпки и в откритите реакции на хората.  Те обаче предопределят състоянието на членовете на групата: тяхното самочувствие, творческа активност, удовлетвореността на груповите членове, самооценката и нивото на личностна тревожност.  Списъкът може да продължи.  Повечето хора, пребивавайки в група интуитивно чувстват отношението към него на останалите: преживяват, когато групата е недостатъчно доброжелателна към него; когато го подозира; реагира всеки път при поощрения и наказания и пр.  Подрастващите момчета и момичета са особено чувствителни и особено зависими от груповите отношения.
Много от особеностите на груповата структура са важни и диагностично-значими от гледна точка на поведението и стила на общуване на учениците с класния ръководител.  Важно е, защото чрез разбирането за груповите особености може мъдро да бъдат построени отношенията с децата.  Диагностични са, защото много от особеностите отразяват стила на общуване и ръководство на педагога. Така например, конфликтните отношения между „звездите” в различните групи вътре в класа често се явяват резултативни от определена политика на ръководителя, който съзнателно или несъзнавано ги сблъсква при различни ситуации.  Децата от различен пол стават „звезди” или високостатусни също доста често под влиянието и въздействието на възрастните, които определят с кого да общува, към кого да гравитира, какви да са предпочитанията му. Тази особеност е много типична за младшата подрастваща възраст 7-10 г.  Сплотеността на групата, отношенията между високостатусните и останалите, наличието на „жертвен агнец” – всичко това в определен смисъл и степен зависи и е свързано с „ръководещата линия” на възрастните, работещи с класа.
5/ Социално-психологическо благополучие на членовете на групата /рефлексия/
? Как може да се характеризират социално-рефлексивните способности на членовете на групата?
? Има ли в групата ученици с много ниски нива на социална рефлексия? С какъв статус са те?
? Пребивавайки в групата всяко дете понижава или повишава своя реален статус? Има ли наличие на тенденции към повишаване/понижаване на статуса на класа като цяло?
? Може ли да се правят предположения за изкривявания във възприятието относно статуса на всеки член и на групата като цяло?
Известно е, че социално-рефлексивната неадекватност често се проявява при тези, които заемат крайни статусни позиции: „звезда”, отхвърлен, изолиран.  Ето защо е важно да се обърне непосредствено внимание на тези деца. Важно е да се установи причината на тази ниска рефлексия. Каква е тя? Защитна реакция, ниско ниво на умствено развитие, инфантилизъм, личностни нарушения? Отговорът ще определи пътя за необходимите корекционни социално-психологически мероприятия.
За социално-психологическа адекватност на учениците и реално разбиране за тяхното място в колектива, може да се говори в този случай, ако той правилно е предвидил повече от 3 избора и толкова е отхвърлил. Това означава, че той добре знае как е приет в групата, но в същото време греши или бяга от отговор на четвъртия въпрос (въпрос за отхвърляне).  Много често това явление има защитен характер, то маскира неувереност, социална тревожност на детето.
6/ Ценностно влияние в групата
? Има ли ученици, които притежават силно ценностно влияние върху другите?
? Носители на какви ценности за груповите качества и умения се явяват те?
? Може ли да се предположи, че при определени обстоятелства реалният лидер на класа може да се превърне в лице с асоциални ценности?
? Как се отнасят помежду си социометричните и референтометричните статуси между отделните ученици?
Още няколко думи за ценностите и влиянието на ценностите в групата. Детето или подрастващият могат да попаднат в групата на отхвърлените поради това, че се явяват носители на качества или ценности с асоциално или нестандартно съдържание.  В емоционалната структура тези качества получават знак „минус”.  Но в ценностен план неговите интереси, постъпки особености могат да се окажат привлекателни (иска ми се да опитам как се чувства той), въпреки, че не са приемливи.  Така понякога, конвенционалното възпитано дете предпочитащо социално-приемлива и традиционна форма на поведение,може да се ориентира към друга скала на ценности. Тогава то избира в ценностната си ориентация съученик, който му отговаря на съзнателно, рационално ниво.
  Частни препоръки
Ако психологът  успее да анализира отношенията в класа по указаните параметри, той ще получи неоценима информация, която по-късно може да използва при работата с класа като цяло, с класните ръководители и педагозите-предметници, а също така и при индивидуална корекция и консултативна работа с учениците.  Основната трудност се състои в това как да се извлече най-ценното от цялата тази информация.  В тази връзка има няколко частни препоръки:
Социометрията не се отнася към числото методи, към които „всички възрасти са покорни”.  Тя има смисъл да се включва в плановете за диагностични изследвания и въобще да се прилага в началото на 4-ти клас, а в краен случай – в трети.  Причината за това се крие в неустойчивостта на емоционалните връзки на малките деца, сложността на самата процедура и предполагаемо ниво на интелектуална зрялост.  В по-ранна възраст да се прилага социометрия означава губене на времето на психолога.    Понякога е много по-просто да се попита педагога, кои ученици в класа го обичат и кои не.  Това той знае със сигурност добре, тъй като сам,  съзнателно или несъзнавано формира емоционални връзки в групата.  Все пак трябва да се знае, че най-висока диагностична ценност дават данните от комплексното социално-психологическо изследване в средното училище.
Психолозите са хора състрадателни, обикновено те откликват на всеки един сигнал за психологическо неблагополучие на човек и особено на децата.  Сработва някакъв новопридобит условен рефлекс на професионалиста: проблем – корекция, тревожност – психотерапия, нисък социален статус – помощ за неговото издигане.  Но винаги ли ниския социален статус, изолираността, отхвърлеността се явяват показания за корекционно въздействие? Винаги ли това е психологически проблем на човека? Не винаги.  Изолацията на човек в който и да било колектив може да бъде съзнателен избор, стил на социално поведение, семеен сценарий.  Отхвърлеността – това е единствения способ човек да съхрани в определен момент свои ценности и идеали, които не споделя с групата.  Ето защо, преди да бъде взето решение за психологическо въздействие спрямо ученика с непопулярен статус, е необходимо да бъдат проведени допълнителни дейности, да се получи информация по допълнителни канали: за нивото на тревожност и емоционално благополучие въобще; продуктивността на учебната и неучебната дейност; семейството; кръга на общуване; интересите и др.  В края на краищата можем просто да попитаме подрастващия, как се чувства в класа (понякога това е абсолютно оправдано).  Напълно е възможно психологът да се съгласи независимо от резултатите, че подрастващият има право и основания да бъде такъв, какъвто той иска.   Източник: Как измерить отношения в классе: Социометрический метод в школьной практике / М. Битянова. — М.: ООО «Чистые пруды», 2005. — 32 с. : ил. (Библиотечка «Первого сентября», серия «Школьный психолог»)
 



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 1208774
Постинги: 1460
Коментари: 116
Гласове: 1084
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031