Психология :: Понятието „граници” в структурната семейна психотерапия

Границите на семейната система или субсистема представляват набор от правила, определящи кой и регулиращи как ще се взаимодейства с другите и другия (Minuchin, 1974).
Пример: Семейство се обръща за консултация към психотерапевт. На първата среща те съобщават, че синът им – Томи, отказвал да играе на двора. За да помести проблема в семейния контекст, психотерапевтът решил да обсъди с членовете на семейството правилата, регламентиращи вътрешносемейните взаимоотношения. Установило се, че границите на семейната система били формирани по следния начин:
Бащата можел да поддържа приятелски отношения с мъже – колеги от работата и понякога да посещават заедно спортни прояви. Във всички други обществени мероприятия, той трябвало да бъде съпровождат от съпругата си. На бащата било разрешено да поддържа дружески отношения с жени, само ако те са много по-възрастни от него.
Майката била ангажирана професионално на непълен работен ден и можела да поддържа приятелски отношения с колеги, но извънработно време на нея се разрешавало само в много редки случаи да се среща с тях. За всеки един такъв случай следвало да се постигне договорка.
Детето, Томи (5 г.) и неговата по-малка сестра Черил (3 г.), обикновено си играели заедно в задния двор. Да поканят в дома си друго дете имали право родителите, но не и децата. Томи можел да отиде да играе с някое друго дете, само ако има предварителна договорка между майките.
Независимо от факта, че сестрата на бащата (лелята) живеела в непосредствена близост, семейството, както и с други родственици, можело да се виждат в планов ред – след предварителна договорка по телефона или писмено (e-mail).
Познатите на семейството добре знаели, че добрия тон изисква предварително да уведомяват семейството за визитата си.
Тези правила формирали т. нар. външна граница на семейството. Те работели перфектно до момента, в който Томи започнал да изпитва потребност от по-голяма автономия, за да поддържа приятелски отношения извън семейството. С порастването си, Томи все по-често отскачал до съседите и канел на гости свой връстник, за да поиграят заедно. Много скоро той започнал да посещава братовчед на баща си и да се задържа дълго там.
Социалната активност на Томи принудил майка му да започне контакти със съседи и родственици, но не по нейна воля, а в резултат на действията на сина и. Във връзка с настъпилите изменения на потребностите на членовете на семейството, сега възникнала необходимостта да се изработят нови правила, регламентиращи границите на семейната система.
Пример: Семейство с 13-годишен брачен опит и син на 12 г. се обръща към психотерапевт, търсейки помощ, във връзка с конфликтни отношения с родителите на бащата. Психотерапевтът изяснява, че семейството живее в дома на родителите на бащата. Последният след брака е отредил за живот на младото семейство две помещения (спалня и хол, който всъщност е малък коридор), които се намират в непосредствена близост до помещенията, обитавани от родителите. С това решение бащата всъщност е определил правилата, по които следвало да функционират външните граници на младото семейство. Наличието на неестествена близост на помещенията, факта на използването на общ тоалетен възел, общ хладилник, общ външен вход на къщата и пр. подробности, произтичащи от липсата на физическа самостоятелност на младите, всъщност е „отворило” врата през границите на младото семейство и е осигурило на „старите” перфектна възможност за проникване в живота на „младите”, за контрол и зависимост. От своя страна младото семейство не притежавало достатъчно опит, не било финансово и материално самостоятелно и проявило още в първите години наивна вяра в добруването като едно голямо, обичащо се и подкрепящо се семейство. С годините обаче, възникнали потребности за самостоятелност. Младият мъж се стремял да извоюва своето място в своето семейство, но бащата не отстъпвал първенството в йерархията. За да поддържат контрола и влиянието си и за да удържат позицията си, старите умело започнали да създават т. нар. „коалиции”, първоначално със снахата срещу сина, по-късно със сина срещу снахата, а след появата на внука, те започнали да изграждат коалиция с него, срещу родителите му. Оказало се, че конфликтите между двете поколения произтичали от липсата на балансирана граница между семействата.
Всяко семейство изгражда свои собствени правила за функциониране на външните си граници, а те имат нееднакви свойства на гъвкавост и проницаемост. В някои случаи границите за извънредно ригидни (негъвкави), а това затруднява адаптацията на членовете на семейството към външния свят и ги инфантилизира при появата на нови ситуации (липсва социален опит на семейството, липсва социална подкрепа, неадекватни са при социалното си сравняване и пр. ). Проницаемостта на границите се изразява във възможността на членовете на семейството да преодоляват границите на самото семейство или границите на отделните субсистеми в рамките на семейството. Понякога границите на семейството се отличават с висока проницаемост и тогава те стават неясни (дифузни) или неопределени, което води до опасен достъп на лица от разширеното семейство (родственици) или обществото в семейната система.
Някои семейства имат непроницаеми граници с външния свят или между субсистемите в семейството, които ограничават необходимия достъп към други или възпират възможностите за комуникация с външния свят.
От особена важност за благополучието на всяко младо семейство е своевременното взаимно договаряне между партньорите на правилата, които определят границите с външния свят. В условия на съвместен живот (живот на физическо обитаване на един дом) на две и повече семейни двойки от различни поколения (семейство на бабата и дядото + семейство на родителите + младо семейство), се формира т. нар. „разширено семейство”. При подобни условия, първо, старите поколения оказват съпротива в случай, че „младото семейство” се опита да установи по балансирани граници, осигуряващи им независимост. „Старите” се стремят да проникват под различни форми в живота на „младите” (оказване на помощ; даване на съвети; правене на услуги и пр.) с оглед, да ги контролират и да ги държат в състояние на зависимост. „Старите” постъпват егоистично, като някои не винаги осъзнават значимостта на самостоятелност и независимост, към която се стремят „младите”, а други, целенасочено не освобождават децата си от „родителско обгрижване и опека”, с цел. Да продължат да удържат властта в семейната йерархия (феномена „нотариален акт”). Тази патология много често се наблюдава в малките населени пунктове и селата, където семейства от различни поколения са принудени да обитават общ дом.
Всяко младо семейство още при създаването си следва да се замисли върху темата „граници на семейната система” с външния свят. Границите имат пряка зависимост и корелират със семейните ценности и нагласите на партньорите към комуникация с външносемейното обкръжение.
Граници (или често наричани „трансакционни патерни”) съществуват не само с външния свят (външни граници), а и между всеки от членовете на семейството или между отделните субсистеми в рамките на семейството (родителска субсистема; съпружеска субсистема; детска субсистема; субсистема на бабата и дядото). В структурната семейна психотерапия, патерните на взаимодействие между индивидите от различните субсистеми се наричат граници между субсистемите (вътрешни граници).
Пример: Когато системата на майката и бащата (родителската субсистема) преживява конфликт – текат кавги, сблъсъци, скандали, то субсистемата на децата преживява напрежение и дистрес. Обикновено детето (децата) се опита да се справи с вътрешния си дискомфорт по един или друг начин, прекъсвайки тяхната комуникация. Начините да направи това детето са неизброими. Детето може да се опита да привлече вниманието на родителите си (да се разплаче силно и неутешимо; да дърпа за дрехата или се крие в дрехите най-често на майката; да заяви, че е гладно и да прибяга до кухнята; да заяви, че иска да си играе с тях; да направи някоя детска пакост; в по-късна възрастност, дори да отправи заплахи за самоубийство и др.). Тези способи за реакция на детето влияят съществено върху формирането на границите на родителската субсистема. От една страна, родителите могат да предложат на детето да не се намесва в техния разговор, казвайки, например, „Мама и татко разговарят сега. Не се намесвай!”, но от друга страна, родителите могат незабавно да реагират на поведението на детето. В този случай границите на родителската субсистема стават пропускливи, рехави, дисфункционални. Ако такъв сценарий се развие в тази посока, то не е изключено по-късно, например, съпругът (бащата) в своят гняв и ярост, след кавгата със съпругата си, да наругае детето за направената от него беля или за това, че все иска нещо, а след това веднага да обвини съпругата си, че е безотговорна майка. В тази ситуация съпругата би се почувствала незаслужено оскърбена и би се обединила с детето, считайки него и себе си за жертви на несправедливост.
В приведения пример границите на родителската субсистема ще бъдат определени от това, по какъв начин ще реагират родителите на опитите на детето, да прекъсне взаимодействието между майката и бащата. Ако при едни и същи ситуации детето реагира винаги по един и същ начин, на което родителите проявяват едно и също поведение и този сценарий се реализира всеки път при скандал (кавга; спор и пр.) между родителите, то тогава тези взаимодействия се стереотипизират, формира се патерн на взаимодействие или се установява граница, определяща поведението на членовете на семейството в случай на съпружески конфликт.
Концепцията за границите е тясно свързана с друго важно положение в структурната семейна психотерапия, а именно с концепцията за „намесващото поведение”. С. Минухин описва ос, на единия край на която се разполага семейството с извънредно проницаеми и дифузни граници между субсистемите. Подобна прекомерна пропускливост прави неспособни границите, да защитят съпружеската субсистема. Такъв е и приведения по-горе случай, при който бащата и майката позволяват на детето да проникне в тяхната субсистема (да се намеси по негов начин в конфликта). Свръхпроницаемостта на границите означава, че членовете на семейството са смесени в семейната система, загубили са собствената си автономност и не отговарят за своите постъпки, т.е. не се учат самостоятелно да преодоляват трудностите и да разрешават своите проблеми. При подобна ситуация е голяма опасността всеки един член на семейството да въвлича който и да било от останалите в собствения си живот, последица от което е, че губи правото да има своя интимна, затворена зона.
На другия край на оста се намират семействата с непроницаеми или ригидни граници. Членовете на такива семейства контактуват малко помежду си, не изразяват взаимно емоции и не се подкрепят достатъчно. Такива семейства представляват група от напълно автономни индивиди. Тяхната автономия се съчетава с отсъствие на взаимна поддръжка. Минухин нарича такива семейства „освободени” (disengaged).
И накрая, в обобщен вид, границите представляват правила за взаимодействие, регламентиращи условия и способи на поведение на всеки, който участва в семейното взаимодействие. Правилата се определят от структурата на семейството и произтичат от стререотипните трансакции, като се променят в течение на времето. Границите на семейната система се характеризират с различна гъвкавост и проницаемост, и варират от дифузни до ригидни.