Структурна семейна психотерапия
Йерархията в семейството - елемент от теорията за комуникацията в
структурната семейна психотерапия

 Симптомите могат да служат за изразяване на проблеми в йерархически организираната структура на семейството, например, опитите за разрешаване на проблем, свързан с разпределението на властта в семейството.  В повечето социокултури родителите са тези, които носят отговорност за децата си, а следователно, притежават пълната власт в основното – ядреното семейство.  В някои азиатски страни обаче,  особено високо място в йерархическата стълбица се отрежда на най-старите членове на семейството, които притежават приоритет при вземане на решения.   В нормално функциониращото семейство, членовете му се придържат към общоприети норми за разделяне на властта, докато при дисфункционалното тези норми са нарушени, например, наличието на диада „родител-дете”, противостояща на другия родител. Тези обединения се наричат коалиции. Когато в семейната йерархична структура бъдат създадени подобни вертикални обединения, то те винаги са дисфункционални и вероятността за развитие на симптоматично поведение при някой от членовете  значително се увеличава.
 Междупоколенческата коалиция, т.е. такава ситуация, при която родител се обединява с дете  или баба (дядо) против другия родител, води до появата на симптом достатъчно често.  Когато отношенията между двама души (например, съпруг и съпруга), прекалено се влошат, с цел отслабване на напрежението, във действие се въвежда трето лице. Принципно, във всеки конфликт следва етап на неговото разширяване, чрез въвличане на други лица, тъй като всяка от конфликтуващите страни се нуждае от подкрепа.  Например, след сериозен конфликт между съпрузите, за да намалят възникналото напрежение, родителите престават да се грижат за детето си.
 Джей Хейли (Haley, 1973) подчертава, че в повечето случаи проблемите с децата възникват при формирането в семейството на т. нар. „триъгълни отношения”, включващи извънредна ориентираност един към друг на диадата „дете-родител” (междупоколенческа коалиция) и многократно дистанцирано поведение спрямо другия родител.  Хейли описва типична ситуация, когато симптомът при детето стартира от стереотипна последователност от комуникативни актове на родителите.  Тогава съпругът и съпругата следва да постигнат съгласие за това, какво поведение да предприемат на симптоматичните реакции на детето.
В семейните коалиции, състоящи се от представители на две поколения, единият от родителите често започва извънредна опека над детето, докато другият родител стои в периферията. Най-често се създават коалиции от типа: дете и майка срещу бащата; дете и баща срещу майката; внуче и свекърва срещу майката; 
 Левант (Levant, 1984) описва типична последователност на комуникативни актове в семейство с подобна организация:
(1) майката прекалено опекунства над детето;
(2) детето капризничи, проявява един или друг симптом;
(3) майката призовава на помощ бащата;
(4) бащата е неспособен да се справи с проблема;
(5) майката критикува бащата за неумелото му поведение;
(6) бащата се самоотстранява
(7) майката продължава извънредната опека, докато отношенията им не зациклят отново.
Възможни са коалиции от представители на три поколения – алианс, в който участват баба (или дядо),  майка и дете.  Независимо от разнообразните форми на подобни обединения, типична се явява коалиция, при която глава на семейството се явява бабата по майчина линия. При такава ситуация, нейното присъствие като авторитет и компетентност води до значително намаляване значимостта на майката (Minuchin, 1974). Майчината „некомпетентност” много често се поддържа в семейство, което живее заедно с баба, като последната продължава да се държи с майката, като с дъщеря.
Р. Левант (Levant, 1984) описва типичната последователност от комуникативни актове за семейство с подобна организация:
(1) бабата е ангажирана с възпитанието на детето (внучето) и се жалва от „безотговорната” майка;
(2) майката се самоотстранява, а бабата продължава да възпитава детето;
(3) детето се държи лошо;
(4) бабата призовава на помощ майката, тъй като не иска сама да наказва детето;
(5) майката се опитва да повлияе на детето;
(6) бабата се намесва, за да защити детето и критикува майката за неспособностите и;
(7) майката се самоотстранява отново, позволявайки на бабата да продължи опеката;
(8) детето продължава да се държи зле;
Съществува възможност, в някои семейства, при които са налице няколко дисфункционални йерархични структури, да съществуват няколко междупоколенчески триъгълни отношения. При такива семейства вероятността от патологични отношения многократно нараства.

08.09.2012г.