Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2012 09:00 - Структурна семейна психотерапия. Жизнен цикъл на семейството
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 5107 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Структурна семейна психотерапия
Жизнен цикъл на семейството

 

 Главната задача на всяко семейство е да способства за развитието на неговите членове.  Всяко семейство следва да изпълнява определени базови функции, а именно, да осигури подслон и храна, да разрешава задачи на развитието (включително ръст на нови индивиди), а също така и да изпълнява задачи, свързани с кризи, в случай на болест, смърт или раждане на деца (Carter & McGoldrick, 1980).
Първото подробно описание на жизнен цикъл на семейството от системна гледна точка се появява в книгата на Джей Хейли (Haley, 1973) – „Нетрадиционна психотерапия”.  Той описва психотерапевтични техники на Милтън Ериксън, прилагани в шест етапа от жизнения цикъл на семейството, като обръща внимание на един факт, че симптомите много често възникват в точки на преходи от един етап към друг.
По-късно Бети Картър и Моника МакГолдррик (Carter & McGoldrick, 1980) правят публикация в популярната книга „Жизнен цикъл на семейството: основа за семейна психотерапия”. Авторите изказват предположение, че проблемите възникват в резултат на преходите в естественото течение на жизнения цикъл, а целта на терапията се изразява във връщане на семейството в своя кръг.  Книгата представлява обзор на жизнените цикли и включва предложения по клинична работа със семейството на всеки един стадий от неговото развитие.
Една от главните заслуги на Картър и МакГолдрик се явява определението за т. нар. „ядрено семейство”, като система, състояща се от три поколения и реагиращи на натиск, възникващ вследствие на династическо напрежение в преходните фази на развитие. За описание на процеса на взаимодействие  авторите създават свой модел с вертикална и хоризонтална ос. Те приемат, че тревожността се предава по вертикалната ос през поколенията, чрез:
(1) триъгълни емоционални отношения (emotional triangulation);
(2) семейни очаквания (династични очаквания);
(3) митове.
Освен това, тревожност се предава и по хоризонталната ос, чрез изменения в циклите на жизненото развитие.  Стресът на развитието се дели на предсказуем (например, сключване на брак; напускане на семейството от детето, за да учи и пр.) и непредсказуем (например, болест, загуба на работа, смърт, преместване на друго място за живот и пр.). Стресът с определена интензивност се предава по двете оси едновременно и често предизвиква кризи.
Пример: Самотно живеещ 40 г. мъж се обръща към семеен психотерапевт във връзка с тежка депресия. Той работел като преподавател в известен университет и бил признат международен авторитет в своята област.  В процеса на работа се изяснява, че неотдавна той е загубил майка си; баща му е починал преди десет години.  Клиентът споделя, че винаги се е стремял да угажда на майка си.   Оказало се, че клиентът е бил въвлечен в триъгълни конфликтни отношения между майка си и баща си, като той продължил да поддържа близки емоционални отношения с майка си, вече и като възрастен.  Той никога не е сключвал брак, като споделя, че не е могъл да намери толкова добра съпруга, каквато е неговата майка. Дамата, с която той се е срещал до смъртта на майка си, неотдавна се е развела.  Майката мълчаливо одобрявала избора на сина си (вертикален стресор), считайки приятелката му за подходяща да я замени. Скоро след смъртта на майката династическите очаквания станали токова обременителни и нетърпими, че последвал срив в отношенията (хоризонтален стресор). В този момент вертикално насочения стресор (задължителна женитба с определената дама в угода на майката) се е кръстосал с хоризонталния стресор (неочакваната загуба на майката и на предполагаемата съпруга), което е довело до поява на симптом – депресия и дезинтеграция на системата.
Съвременното семейство изпитва твърде много изразен стрес по двете оси, в сравнение предишните поколения. Ръстът на броя на разводите, феминизацията, сексуалната и технологична революция, оказват силно влияние върху семейството, развиващо се през етапите на своя жизнен цикъл. Много често загуба на работа или развод ускоряват развитието на кризата и заставят членовете на семейството да потърсят помощ.
Психотерапевтът при работа със семейство, преживяващо стрес, следва да фокусира вниманието си не само върху симптомите или стереотипите на текущото взаимодействие, но и на техните патерни на взаимоотношения, които са били унаследени от предишните поколения – именно тези патерни могат да имат важно значение за текущата криза.
В модела на Картър и МакГолдрик при описанието на жизнените цикли обект на изследване е типичното американско семейство. Особено внимание следва да се отделя на особеностите, които произтичат от принадлежността към една или друга етническа група или социлано-икономическа класа.  Следва да се има предвид, че семейните традиции и патерни на взаимодействие в различните социокултурни групи могат съществено да се различават.
Първият стадий от жизнения цикъл на семейството започва със сключването на брак и продължава до раждането на първото дете. Началото се поставя от момента, в който възрастния индивид все още няма спътник в живота, но изпива потребност от отделяне от своето родителско семейство. На този етап главна роля в социализацията следва да играят връстниците, отношенията с които стават по-близки.  Това е първия признак за наличие на признаци за потребност от отделяне.  До сключването на брака, още в етапа на приятелските отношения, двамата бъдещи партньори следва напълно да се отделят от своите родители. Ако това не стане, развитието им в качеството на съпруг и съпруга в бъдеще ще бъде затруднено, тъй като те ще бъдат фиксирани емоционално за родителите си и ще останат в миналия период, т.е. ще загубят възможност да преминат достатъчно подготвени в следващият им стадий на развитие – брачния съюз. Ако тази „котва” остане да тежи на раменете дори само на единия от партньорите, то със сигурност ще им предстоят проблеми във взаимоотношенията. В този смисъл се приема, че ролята на син или дъщеря трябва да отстъпи на второ място, след  ролята на съпруг или съпруга. Младоженците задължително следва да се договорят за границите с разширеното семейство – родствениците и приятелите. Освен това, предстоят да се разрешат и множество напълно прозаични въпроси, например, да се обсъди разпределението на домашните задължения.
Следва да се отчита, че дори физически младото семейство да се отдели в отделно жилище, въпроса за границите не е решен.  Физическото отделяне не е равносилно на емоционалното и психологическото.  Нещо повече, ако синът или дъщерята не са решили въпроса с отделянето от майка си и баща си, сега, след отделянето им в друг дом и физическото им дистанциране ще засили още повече желанието на доминантните родители да контролират и да влияят.  Те ще се опитват да проникнат в младата семейна система посредством зависимия си син или дъщеря, като „троянски кон”, т.е. предлагайки им безвъзмездна материална помощ, безрезервна финансова подкрепа, обгрижвайки ги със своите позиции, връзки и статусни роли в обществото и пр. За тях най-важната цел ще бъде, да не допуснат формирането на ясни правила, които по някакъв начин да регламентират и легализират дистанцирането на „младите” и ограниченията на „старите”.
Още по-опасен е вариантът на живот на младото семейство в дома, на който и да е от родителите. Това означава, че „младите” дори физически остават под наблюдението, контрола, властта и зависимостта на „старите”. При този вариант вертикалните стресори ще се проявят незабавно, а тревожността, безпокойството, напрежението ще станат постоянни спътници на младата двойка.  При тях всеки един опит за отделяне, чрез обявяване на правила на близост и дистантност, ще среща изключително силен отпор.
Вторият стадий включва задължително предоговаряне на отношенията между партньорите (правилата), с оглед интересите на детето.  Сега съпругът и съпругата получават нови роли – тези на родители, а „старите” на прародители, т.е. на баба и дядо. Във тази връзка, новите родители и прародители следва да ревизират отношенията си. С течение на времето младите родители задължително приемат междуличностни граници, които осигуряват безопасността на детето и гарантират родителския авторитет. Това не означава обаче, че трябва да игнорират необходимостта от условия за собствено развитие на самото дете.
Третият стадий започва с постъпването на първото дете в училище и продължава до тогава, докато и последното дете де достигне полова зрелост. На този етап родителите следва да разпределят задълженията си, свързани с училището.  Кой ще помага на детето по подготовката му за училище? Кой ще поеме дейността по регулиране и поддържане на контакти с училището? На самото дете предстои да установи и да се научи да поддържа хоризонтални (общуване с връстниците) и вертикални (с учителите) контакти. В този момент може да възникне необходимост от внасяне на нови промени в семейната система, позволяващи на майката да постъпи на работа или да намери друго поприще за социална изява и социално себеутвърждаване.
Семейството се счита за семейство с подрастващо дете до момента, до който най-голямото дете достигне полова зрялост.  В зависимост от броя и възрастта на децата, този етап може да се застъпи с предишния ли следващия етап.  Под една или друга форма, етапът на подрастващите продължава до тогава, докато и последното дете не напусне дома.  Родителите следва постоянно да променят своите взаимоотношения и правила, да модифицират границите на семейството, за да могат подрастващите при желание винаги да се завръщат (проникват) в семейната система и да я напускат.  В същото време родителите (родителската субсистема) се сблъскват с проблеми и емоционални преживявания, които са свързани с т. нар. „криза на средната възраст” (хоризонтален стрес).  Успешното справяне с проблемите на този етап, в значителна степен се определя от това, как ще бъдат решени задачите на комуникацията и обозначаването на границите на семейството в предишния етап от жизнения цикъл.
Трябва добре да се знае, че ако семейството не разреши своите проблеми и не преодолее своите трудности, характерни за определен стадий, то или ще се фиксира и забоксува в прехода си към новия стадий, или ще пренесе в новия стадий старите си проблеми и негодности, т.е. семейството няма да бъде способно да се справи със следващия стадий от жизнения цикъл.
Този етап, по мнението на Картър и Мак Голдрик  е най-продължителен, тъй като съвременното семейство има значително по-малък брой деца от предишните поколения, а продължителността на живота значително е увеличена. Именно това е етапа, в който и родителите и децата се стремят към все по-голяма независимост един от друг. (Carter & McGoldrick, 1980). Сега родителите следва да установят с децата отношения като към възрастен и да прегледат собствените си съпружески отношения, но вече без деца.  Много често съпрузите изпитват значително напрежение, когато за първи път след 20-25годин и те остават сами един с друг.  При това веднага възниква необходимостта да се промени порядъка на живот, например, настъпва златно време за родителите да се отдадат на своята кариера или просто един на друг, да компенсират това, което не са успели да удовлетворят през периода на семейство с деца. Същевременно този период крие и подводни камъни. Ако взаимоотношенията между съпрузите са били дисфункционални и детето е било стожер в семейната структура, ако е била нарушена комуникацията между двамата партньори и те са общували посредством и чрез детето, то сега, след като рожбата им напуска семейната структура, двойката изпада в комуникационен дефицит.
Семейството, което като цяло е изпълнило своите родителски функции, неминуемо се сблъсква с проблеми, произтичащи от напредването на възрастта, а именно, влошаване на здравословното състояние.  Съпрузите следва да преоценят своя начин на живот и да намерят възможности за неговото укрепване. Резултатни в това отношение са стратегиите, свързани с промяна на ценности, формиране на нови интереси, търсене на нова социална среда, регулиране на нови граници с външния свят (обикновено на тази възраст съпрузите редуцират силно социалното си обкръжение).  На този етап, членовете на семейството се сблъскват със загуба на единия от съпрузите (родителите), следва снижаване на жизнения тонус, страх от старост и смърт, както собствената, така и на любимите хора.

 

08.09.2012г.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3798188
Постинги: 2162
Коментари: 116
Гласове: 1306
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031