Психология :: Структурната семейна психотерапия. Триъгълни отношения в семейството.

Психотерапевтичната намеса е задължителна при диагностика на триъгълни отношения, възникващи често между деца, родители и учители. Фостер (Foster, 1984) диференцира три типа триъгълници, които най-често се срещат при семейни / училищни проблеми.
Родител / учител / дете
Детето често се оказва включено в триъгълни отношения при скрити и явни конфликти между родители и учители. Извънредно покровителстващите детето родители-опекуни, са склонни да го защитават на всяка цена от учителя. Изявления на родителите от типа: „Учителят по информатика не е обективен при оценяване знанията на Джим!” или „Ако на Джим преподаваше друг учител, то той би имал много повече знания!” и пр., свидетелстват за това, че родителите са встъпили в коалиция с детето срещу учителя. Много често родителите въвличат децата си в този тип коалиция, когато се касае до поведението на детето, която не спазва училищните правила или проявява асоциалност. Въвличането се осъществява обикновено в резултат на безкритичност на родителите към детето, неспособност на детето за самонаблюдение и целенасочени негативни коментари между родителите за учителя, правени пред самото дете. Този тип патерн се генерира от начина на мислене на родителите и се поддържа от родителския стил на възпитание. Ако триъгълните отношения се стереотипизират в хода на годините, то в един момент родителите сами не могат да отговорят на въпроса: „Как се случи така, че нашето обичано и обгрижвано дете стана егоист, индивидуалист и има трудности в отношенията с другите?”
Намесата на психотерапевта следва да бъде насочена към извеждане на детето от триъгълните отношения (Foster, 1984). Психотерапевтът следва да инициира обсъждане на спорните въпроси и моменти, които не предизвикват разногласия в присъствието на заинтересованите страни (в т.ч. учителя). При наличието на предистория на конфликтните отношения между родителите и учителя, на всеки трябва да се предложи да започне разговор (експлорация), обръщайки се лично към психотерапевта. Освен това, целесъобразно е общуването между родителите и учителя да се ограничи в рамките на сесията (не бива да се изнасят навън от кабинета повдигнатите по време на сесията теми). По време на работата психотерапевтът установява границите между семейството и училището и предлага на всяка страна да поеме отговорност за поведението на детето в сферата на своята компетентност, т.е. психотерапевтът изисква всяка от страните да говори за собствените си преживявания, мисли и реакции, но не и да дава оценки (коментира) на другата страна, тъй като не е компетентна по тази тема. Разпределят се функциите – родителите се задължават да контролират поведението на детето в дома, а учителят – в училище, при спазване на едни и същи норми. Уеднаквяването на нормите (правила и изисквания) е базово, тъй като детето битува в триъгълните отношения точно поради различия в тях. Разпределението на отговорностите може да се извърши под формата на договор (контракт), който да бъде представен на детето за писмено потвърждение. Ако бъдат обединени усилията на родителите и учителя, то обикновено се отдава проблемното поведение на детето да бъде поставено под контрол (Haley, 1976).
Майка / баща / учител
Карл и Юркович (Carl & Jurkovic, 1983) твърдят, че в случай на разногласие между самите родители, по повод методите за възпитание и изискванията на учителя, всеки един от тях може да се опита да привлече на своя страна учителя. Преди беседата с учителя, психотерапевтът следва да проведе работа с родителите и да им помогне да преодолеят съществуващите разногласия. При наличието на сложен алианс между учителя и единия родител (обикновено майката), следва да се посвети отделна сесия с участието на учителя и другия родител, с цел разрушаване на този алианс (Foster, 1984). Ако единият родител се държи пасивно, психотерапевтът му предлага да вземе по-активно участие в училищния живот на детето.
Учител / учител / дете
Фостер (Foster, 1984) отбелязва, че понякога учителят и други служители в училищната институция могат да имат разногласия относно възгледите им за методите на корекция проблемното поведение на детето. Такива конфликти обикновено възникват между класния ръководител и други учители или други друг училищен персонал. Детето може да се държи напълно удовлетворително в обикновена структурирана среда и да изпитва трудности при отсъствие на твърдо определени правила за поведение. Учителят, изпитващ трудности в общуването с детето, може да реши, че училищния психолог или консултант не е обективен и взема страна на детето. В такива случаи психотерапевтът е длъжен да установи граница между учителя и консултанта, предлагайки им да не се намесват в чужда епархия.
И така, ако проблемното поведение на детето се проявява в класа, психотерапевтът трябва да обърне внимание на следните въпроси:
(1) Какви са патерните на взаимодействие в семейството?
(2) Какви са особеностите в семейните граници (нива на близост / дистантност?
(3) Какви отношения са установени между родителите (или родителя) и учителите?
(4) Съществуват ли триъгълни отношения между родители, учител и дете?
(5) Какво е разпределението на силите между семейството и училището?
Изследвайки всеки от тези аспекти, психотерапевтът създава представа за:
а/ каква е връзката между проблемите на детето в училище и неговото положение в семейството;
б/какъв тип намеса (вмешателство) ще помогне за отслабване 9туширане) и преодоляване на изразения проблем.
Примери от практиката
Следващият пример от практиката илюстрира работата на психотерапевта със семейство, при наличие на училищни проблеми на детето.
Сара Томас и нейния 9-годишен син - Джери са насочени към психотерапевт от администрацията на училището. Джери е единствено дете в семейството. Той е дете с интелект над средния и е ученик в четвърти клас. По мнение на администрацията, Джери не се съобразява с училищните правила на поведение и не изпълнява изискванията на учителя. Той често прекъсвал урока, разсмивал и закачал съучениците си. Освен всичко това, по мнение на учителите, Джери бил агресивен (физически и вербално) – обиждал, дразнел, използвал цинични думи, плюел на пода и по дрехите на съучениците си, присмивал им се, организирал игри, които винаги водели до физически сблъсъци, манипулирал съучениците си, използвайки лъжи и разпространявайки слухове. С други думи, въпреки високите оценки и интелект, Джери бил социално незрял.
По време на първичното интервю психотерапевтът успял да изясни, че Джери е недолюбван от учителят си, който по мнение на момчето, незаслужено го наказвал. Сара съобщила, че до миналата година, тя не е имала проблеми със сина си. След като съпругът и започнал да работи във фирмата на смени, практически всички задължения по възпитанието на момчето легнали върху нея. От един момент нататък Джери престанал да я слуша, често се гневял и казвал, че никой не го обича. Сара също съобщила, че Джери често влизал в конфликти. Веднъж, когато бащата (Джейк) се опитал с достъпни за него методи да повлияе на сина си, Сара се намесила демонстративно и пред детето го смъмрила, че не бива да бъде толкова строг с детето. След този случай Джейк се самоотстранил и заел място в периферията на семейната система по въпросите на възпитанието, а войната между майката и сина се разгоряла с нова сила.
След интервюто с членовете на семейството, психотерапевтът организирал среща в зад стените на училището, поканвайки на нея членовете на семейството и учители. Тогава Джейк не дошъл – бил на работа. По време на интервюто Сара изразила удивление, че Джери не се справя със задачите си в училище, тъй като по-рано бил само хвален. Учителят почувствал, че майката не му вярва, а Сара решила, е учителят просто вменява виновност на сина и.
След срещата проблемното поведение на Джери продължило и след две седмици психотерапевтът предложил да се проведе още една сесия при участието на Джейк, Сара, учителя и училищния консултант (училищния психолог). Сара изразила съмнение в това, дали съпругът и ще съумее да присъства. Н
На следващата среща Джейк все пак дошъл. Тогава Сара заявила, че нежеланието на Джери да изпълнява задълженията си вкъщи не е толкова сериозен проблем и тя не разбира, защо той се държи толкова лошо в училище. Според нея, не било необходимо да се безпокои съпруга и, който работел много и се нуждаел от почивка. Тогава Джейк споделил, че не знаел нищо за проблемите на сина си нито вкъщи, нито в училище. Освен това, Джейк предложил на сина си помощ при подготовката на домашните задачи за училище. През цялото време на сесията Сара поддържала друго мнение, твърдейки, че Джери е умно и интелигентно дете и би могъл самостоятелно да се справи с домашните задачи за училище
В този момент психотерапевтът предложил на учителя, да покаже на родителите домашните задания на Джери. Джейк се съгласил с учителя, че детето се нуждае от помощ. По мнение на Сара обаче, напрегнатия график на работа на съпруга и не му позволявал, да отделя на Джери много време. Постепенно родителите започнали да общуват и разменят реплики на все по-висок тон. Напрежението между тях нараснало. Точно в този момент Джери се намесил и отклонил разговора в друга посока – предложил друга тема. Оказало се, че този комуникационен патерн бил много добре усвоен от момчето и бил наблюдаван няколко пъти по време на сесията.
За да бъде разбрано по-добре съдържанието на проблемите, следва да бъде обърнато внимание на това, как Джери взаимодействал с обкръжението си в училище и в къщи. Учителят съобщил, че по време на часовете, Джери привличал върху себе си вниманието на другите ученици (често се правел на палячо). Вниманието на децата, на свой ред усилвало проблемното поведение на Джери. В семейството пък, момчето често отказвало да изпълни едно или друго задължение: майката го ругаела, а след това се заемала да свърши всичко сама. Ако Джери започнел да спори с майка си, тя се ядосвала и търсела намесата на съпруга си.
В крайна сметка психотерапевтът формулирал списък с проблемни взаимодействия, включващ следните елементи:
(1) Сара интензивно взаимодейства със сина, тъй като дистанцията между тях е много близка (липсва балансирана граница) и същевременно изпитват фрустрация от взаимното си общуване.
(2) Джери не слуша майка си.
(3) Сара настоява синът и да изпълни домашните си задължения.
(4) Сара се обръща с молба към Джейк, да се намеси и застави сина им да изпълни работата.
(5) Джери се намесва, а Сара критикува грубото и неумело общуване с малкия.
(6) Джери се самоотстранява.
(7) Сара и Джейк продължават на взаимодействат интензивно.
По време на интервюто с учителя се оказва, че списъка с взаимодействия напомня това, което се случва в училище.
(1) Учителят и ученикът активно се противопоставят един на друг.
(2) Когато учителят не може да се справи с Джери самостоятелно, той се обръща са помощ към майката.
(3) Майката предприема опити да се намеси, учителят и вменява вина за поведението на ученика и отправя заплаха за изключването му от училище.
(4) Майката се гневи и се самоотстранява, а учителят продължава да воюва с ученика.
Запазването на тези патерни на комуникация способстват за разногласията между родителите, по повод възпитанието на сина. Бащата често обвинявал майката за извънредната и снизходителност, която на свой ред счита, той е извънредно строг. Аналогичния стереотип намира място и в училище:
(1) Учителят обвинява майката в незаинтересованост и безотговорност.
(2) Майката счита, че учителят е извънредно строг с детето.
(3) Майката и учителя се противопоставят един на друг.
(4) Джери се намира между майката и учителя и завършва триъгълните отношения.
В дадения случай следва да се обърне внимание на кросгенерационната коалиция (вертикална поколенческа коалиция) между майката и сина, когато бащата и учителя нямат авторитет, а самата майка практически не диференцира сина от себе си.
Важно! Родител, който разглежда детето си като свое продължение, не е способен да му влияе и да го контролира. Колкото по-малко изразена е диференциацията и колкото по-рехава и пропусклива е границата между родителя и детето, толкова по-нисък е авторитета на родителя и толкова повече власт на родителя изтича към детето.
По този начин извънредната опека върху Джейк практически пречи на Сара, да го научи на спазване на норми и правила на поведение и уважение на авторитети. Ако детето не е научено да уважава авторитета на родителя си в къщи (социалните норми на поведение са авторитети; по-възрастните - също), то в училище това дете не би се съобразило нито с авторитета на учителя, нито с авторитета на училищните правила. Подобен индивид трудно формира чувство за вина и е лишен от неговата въздържаща и контролираща функция.
По аналогичен начин, учителят може да приеме разюзданото поведение на детето, като проява на неговата компетентност, социална и каквато и да било друга, а при подобна конфигурация винаги възникват трудности при установяване границите между учител и ученик. При отсъствие на авторитетна фигура, децата обикновено не слушат, лигавят се (регресират), фриволничат (говоря на „ти”; неуместно се шегуват; иронизират) и не спазват правилата на поведение в училище.
Много често се случва така, че детето е примерно в къщи, когато бащата насажда уважение към правилата в дома, чрез заплаха или практическо физическо насилие. Когато този въздържащ и „дисциплиниращ” фактор отпадне в училищната среда, детето автоматично се завръща към своя асоциален стереотип на поведение.
Тези стереотипи на повтарящо се поведение за взаимодействие отразяват йерархията в отношенията в семейството и училището. Проблемното поведение на детето свидетелства за отсъствие в неговото обкръжение на властна фигура и може да се разглежда, като опит за нормализиране (балансиране) структурата на семейството. Дисфункционалността на семейството се проявява в:
= сплетеност на взаимодействието между майка и син;
= сплетеност на взаимодействието между учител и ученик;
= дистантност на взаимодействието между баща и син.
Всеки един от изброените диадни отношения се намира в краищата на една ос. В единия и край са класирани първите две диади (майка и син и учител и ученик).Тук близостта е прекомерна, липсва граница, липсва авторитет. На другия край се намира диадата баща и син, при които дистанцията е голяма, а границата твърда и ригидна. Бащата стои в периферията по въпросите на възпитанието и е самоотстранен. Липсата на бащата в родителската субсистема, автоматично отваря място там да се намести сина, който идва от детската субсистема и вертикално стои по-ниско в йерархията.
Важно! Има ли вертикална коалиция, винаги е налице дисфункционалност на семейната структура и отношения!
За причини за разногласията в семейството и възникването на проблеми в училище били посочени формално две промени: а/ смяната на работния график на бащата; б/ идването в училище на нов, строг учител. Семейството не е било способно да се преустрои и приспособи към променените обстоятелства. Майката е поела върху себе си родителските задължения и е привличала бащата само в случаите, когато детето не слуша. Освен това, при възникване на проблем в училището, майката не е успявала да осигури адекватна поддръжка – нито на сина си, нито на учителя. По този начин училищните проблеми са станали продължение на домашните.
Възникването на промени в семейната система винаги трябва да бъде съпровождано от установяване на нови правила на взаимодействие. В нашия пример правилата останали старите, независимо че бащата е променил графика си на работа и вече не е имал толкова време. Майката от най-положителни подбуди се е нагърбила и с функциите на бащата по възпитанието на детето, вместо да раздели отговорността като направи график на дните, а по отношение училището – график на срещите с учителя. Така семейството при отсъствието на бащата, продължавало да живее по старите правила.
Освен това, не е изключено изискванията на учителя към детето действително да са били строги, тъй като по-рано не е било необходимо той да спазва някакви правила нито в училище, нито вкъщи. Оказало се, че в класа си (социалната група) детето изпълнявало ролята на „жертвен агнец”, независимо от факта, че бил агресивен и се стремял, чрез насилие към лидерство. Фактически обаче, ученикът не бил харесван от съучениците си и заемал позицията на емоционален аутсайдер. От друга страна, учителят разтоварвал своето недоволство от поведението на майката върху ученика.
На следващо място следва да се отбележи, че ролите в семейната система винаги са взаимно обусловени. Ако единият се държи снизходително и меко, то другият е длъжен да бъде строг и обратно. В дадения случай, бащата и учителят изпитвали потребност да бъдат строги, докато майката, от тяхна гледна точка позволявала извънредно много волност на детето. Аналогично майката считала, че е длъжна да бъде по-търпима, тъй като бащата и учителят общували с детето достатъчно строго и взискателно.
Психотерапевтът направил следните препоръки:
(1) Джейк, Сара, учителят и Джери били длъжни регулярно да посещават сесиите, най-малко 1-2 пъти месечно.
(2) По време на сесиите се забранявало отправянето на критични забележки по адрес на родителите и учителя.
(3) Трите авторитетни лица (учителя, майката и бащата) се задължавали да си осигуряват взаимна поддръжка, за да помогнат на детето/ученика.
(4) Джери се задължавал всеки ден да донася в дома си специална бланка, на която учителят поставял оценка за домашните работи.
(5) В извънредни случаи, касаещи поведението на ученика, учителят се задължавал да изпраща на родителите запечатано в плик писмо (или e-mail) до родителите.
(6) Джейк се задължавал всяка вечер да проверява правилността на изпълнените домашни задачи и да се подписва върху бланката в случай, че задачите са изпълнени удовлетворително.
(7) Джейк се задължавал през почивните си дни да помага на Джери за особено трудните задачи и уроци.
(8) При подобрение в поведението и успеваемостта на Джейк в училище, учителят следвало да му предостави по-голяма свобода.